НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разумните кротки / Блажени кротките

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Разумните кротки

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, кротостта, кротък, има, земя, себе, хора, христос, светлина, аз, казва, кротки, всички, съм, кротките ,

 Неделни беседи , София, 23 Юни 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Блажени кротките, защото те ще наследят земята." (Матея 5:5)

„Блажени кротките." Кой човек е кротък? Мъчно може да се определи, кой човек е кротък. Мъчно може да се каже, какво нещо е кротостта. Някои взимат овцата като образец на кротост. Какво ще кажат те, ако видят, как се бият овцете? Други взимат гълъба като образец на кротост. И гълъбът не е кротък. Виждали ли сте, как гълъбицата, която минава за кротка, хваща едно от малките си за врата и го изхвърля вън от гнездото си? Защо постъпва така?–Тя не го иска при себе си, не го обича. От хиляди години насам все се говори за кротостта, но и досега още тази дума е останала неразбрана. Известно е, че всяко нещо, което не се разбира, не може да се приложи. Тази е причината, поради която кротостта и до днес още не е приложена в живота. Досега не е намерен нито един човек на земята, който да изразява кротостта. Който иска да намери един кротък човек, той трябва да обиколи всичките планети, да отиде на слънцето, там все ще намери кротък човек. Досега в историята на човечеството се е намерил само един човек, който смело може да каже за себе си: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Този човек е бил, именно, Христос. В какво седи кротостта на Христа? Христос беше в сила да вдигне земята на ръката си. Той беше в състояние да спаси човечеството, да даде нова култура, нов морал, да направи хората богати и щастливи. – Защо не направи всичко това?–Той го направи, но хората го развалиха. Майката е в състояние да изчисти стаята десет пъти, но след всяко нейно излизане вън от стаята, децата разбъркват и изцапват всичко. За да не се развалят нещата, хората трябва да бъдат кротки.

„Блажени кротките." Думата „кротък," преведена в най-далечен смисъл от истинското й значение, подразбира бял, светъл човек, който има свойството да привлича светлината. Следователно, силата на кроткия човек се заключава в това, че може да привлича Божествената светлина в себе си и да я отразява навън. Кроткият е светещ човек, затова е определено той да наследи земята. Кроткият човек има високо съзнание, затова може да привлича светлината. Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани. Светлината на съзнанието прави човека жив. Без тази светлина човек е мъртъв. Казано е в Евангелието: „Вие сте виделина на света." Кой човек може да представя виделина на света? Само за кроткия може да се каже, че е виделина и светлина. Следователно, само кротките могат да наследят земята, защото носят светлина, с която земята се обработва.

Христос казва: „Блажени кротките." Това е едно от деветте блаженства, в които Христос изложи тайните на своето учение. Чрез кротостта всеки християнин трябва да придобие светлина в себе си, че като излиза вечер, да не търси кибрит, нито електрическа лампа, с която да осветява пътя си. Достатъчно е само да помисли за светлината, която носи в себе си, за да освети своя път. Мощно нещо е Христовото учение. Който живее в това учение и го прилага, той ще бъде в състояние с мисълта си само болни да лекува, гладни да нахранва, скръбни да утешава. Това значи, да бъде човек истински християнин. Това значи, да бъде човек кротък. Велика сила е кротостта. Защо? – Бог се проявява чрез кроткия. Кроткият е вярващ човек. Той вярва в това, което нито се отрича, нито се твърди. Абсолютните, реалните неща нито се отричат, нито се твърдят. Кой може да отрича съществуването на слънцето? Или, кой може да го доказва? Слънцето е огънят на живота. Ако някой си позволява да отрича слънцето, ще го турят в огъня да провери, има ли огън в света, или няма. Ако някой отрича съществуването на въздуха, ще му отнемат въздуха и ще го питат, има ли въздух, или няма. Още първата секунда той ще познае, съществува ли въздух, или не. За съвременните хора въздухът е нещо неразбрано. Защо? – Защото те го разглеждат само като физическо, материално вещество, съставено от кислород и азот. Това показва, че те живеят само с пипане, като в тъмнина, а не с виждане. Срещате един човек и виждате, че плаче, скърби за баща си. – Къде е баща ти? – Умря, заровиха го в земята. Този човек не подозира даже, че баща му е заровен в земята като семка, и след няколко години тази семка ще израсте, ще цъфне и плод ще върже. Всяко нещо, което е посадено в земята, ще израсте, ще цъфне и плод ще даде.

Да се върнем пак към думата „кротък". Кротостта не подразбира овчедушие, мекушавост. В кротостта се включва като важен елемент разумността. Значи, кротостта е вътре в човека, а не извън него. Христос казва за себе си: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Кроткият човек е носител на светлина, той е светещ човек. Бъдещите хора, тия на шестата раса, ще бъдат светещи, кротки хора, носители на светлина. Отдето минават, те ще светят. Лампите им няма да се палят нито с кибрит, нито с ключове, като електрическите. Всяка тяхна мисъл е светлина. Те ще светят така, както на северния полюс се забелязват особени светли сияния, на чиято светлина хората четат свободно. Тези светли сияния са едни от най-красивите явления на северния полюс. Следователно, ако ви запитат, кое верую е най-право, кажете: Истинско верую е това, което прави хората светещи. Те сами светят, сами осветяват пътя си, не се нуждаят от никакви свещи, от никакви електрически лампи. Кой е истинският свещеник? –Истински свещеник е този, който носи светлина навред. Не е нужно той да отваря Библията и Евангелието, да търси, какво Моисей е казал и какво – Христос. Той трябва да носи светлината на Христовото учение в себе си. На времето си Христос е говорил много, и всичко, каквото е говорил, е записано. Обаче, Христос и днес продължава да говори. Той никога не е преставал да говори. Носете в себе си Словото на Христа, говорено от преди две хиляди години насам. Носете в себе си Словото на Христа, което и днес се говори. Усилвайте светлината си, за да разкривате и най-затънтените кътчета на своята душа.

Днес отваряме Евангелието и четем: „Блажени кротките". Който не разбира дълбокия смисъл на тази дума, той се възмущава от този стих и казва: Овце ли трябва да станем? – Не трябва да станете овце, защото овцата няма тази разумност, която е присъща на кроткия човек. Разумно кроткият човек е огън и светлина. Няма сила в света, която може да го победи. Затова е казано, че кроткият ще наследи земята. Пред него всичко отстъпва. Всички прегради и препятствия отстъпват пред неговата светлина. Който може със светлината си да пробие една стена, той е кротък човек. А тъй, да мислите, че сте кротки, без да можете една стена да пробиете със светлината си, това не е никаква кротост. Тъй щото, не бързайте да се радвате на вашата кротост. Каква радост е тази, която ту се явява, ту изчезва? Ако радостта трае само един ден, тя е радост на мухите, ако трае два деня, тя е радост на овцете; ако трае три деня, тя е радост на воловете; ако трае четири деня, тя е радост на конете и т. н. Истинска радост е тази, която никой не може да отнеме. Каква радост е тази, която се сменя със скръб? Учените ще кажат, че според закона на смените, радостта трябва да се сменя със скръб, а скръбта – с радост. Какво ще кажете тогава, ако по десет пъти на ден човек мени състоянието си? Законът ли действува тук? Ако по десет пъти на ден бодете някой човек с игла, по силата на някакъв закон ли правите това? – Не, тук никакъв закон не действува. Това става по ваше лично желание и разбиране. Когато англичанките воюваха за правата си, да бъдат избирани за министри, те влизаха в камарата, налагаха се и, ако ставаше нужда да се защищават, вадеха иглите от шапките си и с тях бодяха. За да не се повтаря това нещо, държавата издаде закон, с който забрани на жените да носят големи игли на шапките си. Англичанката казваше, че когато воюва за свободата си, човек не трябва да се спира пред нищо. Съвременните хора казват, че човек не трябва да се противи на злото, но трябва да се съобразява с условията на живота, като уреди първо своите работи, а после вече мисли за Бога, за възвишени работи. – Как ще уреди човек работите си и може ли, въобще, да уреди работите си? Покажете един човек, който, откак светът съществува, да е уредил работите си. Досега такъв човек не се е намерил. Никой цар, никой учен, никой философ не е могъл да уреди работите си на земята. Мислите ли тогава, че вие ще можете да ги уредите? Ако при сегашните условия на живота, човек не внесе кротостта във всички свои действия, той ще се натъкне на същите разочарования, каквито хората са преживели до днес. Само онзи може да се справи с всички трудни положения в живота, за когото може да се приложи стиха: „Блажени нищите духом". Под думата „нищ" не се разбира човек беден, нещастен, но се разбира човек със силна вяра, със силна любов, който дава ход на Божественото в себе си, на безграничното, на вечното. В правия смисъл на думата, нищият не знае, какво нещо е ограничение, сиромашия, болести, нужди. Нищият духом не е лишен от нищо. Какво прави обикновеният човек? Като се намери в известно затруднение, той иска да се облече във вретище, да посипе главата си с пепел и след това да каже: Господи, не виждаш ли моите страдания? Не виждаш ли, колко сълзи пролях? Чудно нещо! Този човек казва, че е роден от Бога, че иска да работи заради Него, а въпреки това плаче, роптае против страданията си. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да вземе мотика в ръка и да се впрегне на работа.

Срещал съм религиозни, набожни хора, които не работят нищо. Те отиват от време на време да гледат, как работят селяните по нивите, по лозята. Като гледат, как садят царевици, например, вижда им се, че се занимават с проста работа и си казват: Царевици са това! Тези хора не се спират да помислят, какво представя царевицата. В някои отношения царевицата седи по-високо от човека, който не работи. Като се мръкне, този човек мисли само за спане, да си легне на мекото легло, а царевицата и вечер работи. Тя мисли, какво да направи, да образува по-добър, по-голям кочан. Царевицата приготвя храна за човека, когато той спи и почива.

Казвате: Как може да се говори лошо за човека, щом е създаден по образ и подобие Божие? – Преди всичко, вие трябва да знаете, кой човек е създаден по образ и подобие Божие. Според мене, само кроткият, нищият, нажаленият човек е създаден по образ и подобие Божие. Кротък, нажален и нищ са мощни думи. Какво разбират хората под думите кротък, нажален и нищ? Според вас, нищ е онзи, който е изгубил баща си, майка си, жена си, децата си или някой от приятелите си. Нажален е онзи, който е изгубил своята възлюбена, или своето богатство. Този човек казва: Натъжено е сърцето ми, счупено е сърцето ми. – Защо е счупено сърцето му? – Защото не е кротък. Сърцето на кроткия е огъваемо, еластично, никога не се троши. Кроткият се движи между болни, между страдащи, на всички помага. Стъклото се троши, както се трошат сърцата на обикновените хора, понеже е лош проводник на топлината. Затова пък то е добър проводник на светлината. Със своята прозрачност, прогледност, стъклото обръща внимание на хората да се освободят от своя егоизъм, да прогледат, да видят красотата на Божествения свят. Ако хората днес не виждат тази красота, това се дължи на тяхната непрогледност. Те не пропущат през себе си светлината на Божия свят, вследствие на което са тъмни.

„Блажени кротките". Блажени разумните кротки, защото те ще наследят земята. Магическа сила крие в себе си думата „кротък". Човек трябва да внесе елемента на кротостта в мозъка, в дробовете, в сърцето си, в кръвта, в цялото си тяло, за да може през него да мине Божествената светлина, да го направи мощен, велик. И най-великият гений не може да се нарече абсолютно кротък човек. Истински кроткият представя велик океан от жива вода, която постоянно се втича и изтича. Великият англичанин Нютон е казал за себе си: „Аз съм малко дете, което играе по вълните на Великия океан на природата, с цел да изследва нещата, но вижда, че много неща са скрити за човешкия дух". Природата е скрила велики блага в себе си, които един ден ще открие на човечеството, но не изведнъж, а постепенно.

Следователно, докато човек не придобие образ и подобие Божие, той не може да се добере до гънките на природата, в които се крият нейните велики тайни. Това може да стане, само след като човек придобие вътрешна виделина на съзнанието си, докато стане кротък, докато придобие образ и подобие Божие. Кротостта е първото условие за развиване на човешкото съзнание, за придобиване на повече светлина за ума. Човек трябва да има повече светлина в себе си, като основа за проява на Божествената мъдрост. Със светлината заедно върви и топлината, в която се образуват елементите на любовта. Тъй щото, като има любов и мъдрост в себе си, човек има условия вече за придобиване на безсмъртието. Кротостта пък развива сила, мощ в човека. Който иска да придобие кротостта, той трябва да следва пътя на Христа. Христос сам казва за себе си: „Защото съм кротък и смирен по сърце". Кроткият е винаги буден. Той никога не спи. Той е отворена "врата за разумните същества. Само грешният човек спи. Хората на шестата раса ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Сегашните хора спят, понеже живеят още в греха. Когато един спи, друг е буден, работи върху съзнанието на спящия. Детето спи, а майката работи върху него. Следователно, когато искате да работите върху себе си, вие трябва да станете като деца, да приспите в себе си онзи елемент, който ви противодействува. Това значи, да стане човек кротък, да премине от една епоха в друга, да преобрази съзнанието си. Ще дойде време, когато всички хора на земята ще преобразят съзнанието си. Това ще се наложи, защото ще станат такива промени с нашата атмосфера, че нито един човек не би могъл да остане при новите условия. Новите условия изискват нови съзнания. Атмосферата на земята ще стане много по-рядка, отколкото е сега, а същевременно ще се намали и количеството на кислорода, както и самото атмосферно налягане. За да живее при тия условия, човек трябва да се нагоди и физически, и духовно. Изобщо, всяка планета има специфични условия за живот.

Представете си, че някой човек се пренесе да живее на една от малките планети, на тъй наречените астероиди, които се движат между орбитите на Марс и Юпитер. Знаете ли, какво ще бъде състоянието на този човек? Ако отиде на един от тия астероиди – лилипути, чийто диаметър достига едва десетина километра, теглото му ще се намали извънредно много, и той ще да скача на височина 70 – 80 км. Следователно, ако на земята е тежал 70 – 80 кг., на тази малка планета ще тежи само един грам. Предполага се още, че температурата на тази малка планета достига до –273°. Обаче, известно ни е, че при такава ниска температура всички тела се разрушават. Има състояния в природата, при които силите й действуват равномерно, без никакви препятствия, без никакви съпротивления. Наистина, ако човек се намери при условия, дето температурата е ниска, при –273°, той ще бъде свободен от всякакви изкушения, от всякакви неприятели или врагове. Кой може да нападне човек, поставен при – 273° студ? Такъв човек може да се пипа само с щипци. Доближите ли се до него, той веднага ще се разруши. Когато кроткият човек иска да бъде свободен от хората, никой да го не смущава, той изпуща светлината си, а задържа топлината си, вследствие на което понижава околната температура и не позволява на хората да се приближават към него. Когато работи за добрите хора, кроткият човек повишава топлината си, вследствие на което отваря вратата си и ги привлича към себе си. Не само хората, но всички живи същества се привличат от него. „Разумните кротки ще наследят земята". Не казвам обикновените кротки, но разумните кротки ще наследят земята, т.е. ония разумни хора, които имат нови разбирания за светлината и топлината. Само тези хора могат да бъдат носители на новия живот. Великите хора са минали през големи изпитания и страдания, докато придобият кротостта. При сегашните условия на живота почти няма кротки хора. Когато някой каже за себе си, че е кротък, ще го пратя на планината в бурна, тъмна нощ, сам да намери пътя си. Ако е кротък, той ще си послужи със своята светлина: ще отиде и ще се върне безпрепятствено. Кроткият носи светлина в себе си. Той не се нуждае от външна светлина. Казано е за хората: „Вие сте виделина на света". Значи, за съвременните хора може да се каже най-много, че са виделина, но не и светлина. Кроткият човек е бял. Той е направен от такава материя, която привлича светлината от пространството, затова свети. Страданията, нещастията на хората се дължат, именно, на недоимък на вътрешна светлина у тях. Външната светлина, от която се ползуват всички хора, всички живи същества, предизвиква дразнене на всички сетива, вследствие на което тя носи и живот, и смърт. Светлината, за която Христос говори, носи само живот. Затова, именно, е казано, че само кроткият ще наследи земята. Само кроткият, който носи светлината на живота, ще наследи земята. Той ще бъде господар, вечно ще живее на земята. Онези хора, които нямат светлина в себе си, които не са кротки, те ще се намират под закона на прераждането, ще идват на земята, ще заминават от земята, отново ще се връщат и т.н.

Сега, като слушате да се говори за кротките, ще кажете, че разбирате тия неща, защото сте чели Евангелието, чели сте Деянията на апостолите, познавате донякъде Христовото учение. Обаче, и това не е достатъчно. Не е достатъчно само човек да има опитността на апостолите, или да е видял Христа, както апостол Павел го е видял. Като падна от коня си, Павел запита: „Кой си Ти, Господи?"– Аз съм Този, Когото ти гониш. Павел видя Христа, но това не беше достатъчно. Той трябваше да учи, да бъде подложен на изпитания, за да познае Христа. И след това Павел казва: „Всичко считам за измет, за да позная Христа." Христос казва за себе си, че е кротък и смирен по сърце. Следователно, думите на Павла могат да се преведат в следния смисъл: „Всичко считам за измет, за да позная кротостта". Който е придобил кротостта, той разполага с магическата пръчица. Без кротостта човек нищо не може да постигне. Мнозина търсят живота, но те трябва да знаят, че извън кротостта животът не може да се прояви. Всички хора имат живот, но въпреки това умират. – Защо? – Защото нямат кротостта, не са кротки. Без кротостта животът не може да се поддържа. Христос казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога." Да познаете Бога, да познаете Христа, това значи да познаете любовта. Христа наричат още Син Божий, но това е титла. Че е Син Божий, ще познаете по това, дали носи в себе си любовта. Някой човек е генерал, не защото носи военни дрехи, но защото е силен. Ако носи сила в себе си, и без генералски дрехи той може да бъде генерал. Не е достатъчно да кажете за някого, че е ваш възлюбен, или ваша възлюбена, но той трябва да отговаря на това име. Ако е въпрос за обикновен възлюбен или възлюбена, такива възлюбени има много по света. И Ксантипа беше възлюбена на Сократа, но понякога го заливаше с вода. Един ден Сократ се разговарял с учениците си, и в това време жена му влязла в стаята и го заляла с вода. Невъзмутен, Сократ се обърнал към учениците си с думите: Моята жена иска да покаже, че когато се посее нещо, след това трябва да се полее с вода, да израсте, да даде плод. Сократ казвал, че благодарение на жена си е станал философ. Ще кажете, че Ксантипа била лоша жена. Коя жена не е заливала мъжа си с вода? Коя жена не е ставала причина мъжа й да пролива сълзи? Какво лошо има в плача? Изкуство е да заставите човека да плаче. Важно е, как ще го заставите. Не е въпрос да мушнете човека с нож, за да го накарате да плаче. Това вече не е изкуство, нито е наука.

Като говоря по този начин, вие трябва да мислите, да разбирате добре. Аз говоря, без да имам пред вид вашите личности. Целта ми е да ви изнеса истината тъй, както е, без никакво снизхождение. Че някой бил голямо величие. Какво от това? Днес е величие, утре не е никакво величие. Някой минава пред хората за светия. Днес е светия, утре не е никакъв светия. Смъртта дойде при него, хване го за гушата и го души тъй, както задушава и обикновените хора. Когато истинският светия умира, той извиква своите приятели и се сбогува с тях. Той им казва, че е решил вече да си замине и за наследник оставя еди–кого си. Това значи кротък човек. Който не може да предупреди своите ближни, че заминава за онзи свят, и не може да се сбогува с тях, той не е кротък човек. Който страда и се измъчва, той не е кротък; който вика лекари да го лекуват, той не е от кротките, който вика свещеници и проповедници да го изповядват, той не е от кротките. Кроткият заминава съзнателно и с радост за онзи свят, като дава банкет на своите приятели и им казва определено, че отива в дома на Онзи, Когото познава. Кроткият човек носи велик морал в себе си. Обикновеният морал, обикновеното благочестие са обикновени работи за него. Някой иска да се представи пред хората за свят, за благочестив човек и, за да поддържа това заблуждение у тях, той ходи бос, окъсан.– Не, това е измама. Светият, истински благочестивият човек е добре облечен, винаги чист и спретнат. Той живее едновременно и във външна, и във вътрешна чистота.

Един от учениците на Сократа отишъл един ден при учителя си със скъсани панталони, с цел да покаже своето благочестие и смирение. Като го видял в този вид, Сократ му казал: „Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти панталони". Гордостта на човека се вижда и през скъсаните, и през здравите дрехи. Кроткият човек изпуща светлина от себе си. Каква по-хубава дреха от дрехата на светлината? Който е облечен с дрехата на светлината, той привлича към себе си любовта. Щом придобие любовта, той никога гладен не умира.

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това подразбира, че само кроткият човек знае тайните, които се съдържат в хляба; само кроткият човек знае изкуството да придобива хляб, когато пожелае. Когато сатаната изкушаваше Христа в пустинята и му предлагаше да превърне камъните в хляб, той знаеше, че Христос владее изкуството да превръща материята. Хората на новата наука, хората на шестата раса ще познават тази наука и ще я прилагат. Хората на шестата раса са хора на кротостта, хора на светлината. Съвременната наука е повече в услуга на разрушението, на изтреблението. Следователно, тя е временна, преходна наука. Тя открива задушливите газове, отровите, избухливите вещества. Какъв смисъл има в тия открития? Само онова откритие има смисъл, с помощта на което мъртвите могат да възкръсват. Но и при това положение има известна опасност. Опасността от откритията, които съвременната наука би могла да направи, седи в това, че всяко откритие ще се патентова и ще се използува само от богатите хора. Например, открие се серум против някаква опасна и мъчно лечима болест, но струва скъпо. Богатите ще могат да си го доставят и да се лекуват, а сиромасите, по нямане на пари, ще умират. Тогава животът ще се продава. А Христос казва: „Блажени кротките, защото ще наследят земята." Наистина, кротките ще разполагат с новото знание, което носи светлина и живот. Тъй щото, светлината и животът не се продават, но се придобиват. Достатъчно е човек да стане кротък, за да провери това. Кроткият знае, че съществуват два свята: физически и духовен, земен и небесен.– Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се.– Ама ние не виждаме онзи свят.– Това нищо не значи. Ако в един салон затворят стотици хора и им кажат, че вън от него не съществува нищо друго, тия хора ще повярват ли в това? – Няма да повярват.– Защо? – Защото са видели света извън салона. Следователно, човек вярва в съществуването на това, което е видял, а не в вярва в съществуването на онова, което не е видял. Един ден, когато види онзи свят, той ще повярва и в него. Той ще види, че духовният свят е много по-красив и по-велик от този, който вижда и в който живее. Отношението между физическия и духовния свят е такова, каквото е отношението между растенията и животните от една страна и животните и човека – от друга страна. Каквито условия да имат растенията и животните, те са лишени от тези връзки, от тези отношения, каквито могат да съществуват между хората. Преди всичко животните и растенията са лишени от елементи, необходими за създаване на връзки, на отношения. При това, не всички хора, но само някои от тях са в състояние да станат кротки, да привлекат към себе си онази светлина, която е носителка на бъдещата култура. Докато хората не станат кротки, няма да дойде безсмъртието, т.е. възкресението в света. Щом станат кротки, Христос ще влезе в сърцата им, защото Той казва за себе си: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Докато сърцата на хората са смутени, пълни с роптания и протести, те никога няма да видят и познаят Христа. Сегашните хора мислят, че Христос ще слезе някъде от небето, облечен в слава и великолепие, и се готвят да Го посрещнат, да седнат едни отляво, а други – отдясно. Във времето на Христа, майката Заведеева искаше един от синовете й да седне отдясно на Христа, а друг – отляво, но Христос й каза, че не е в негова власт да определя местата на хората.

Питам: колко души могат да седнат отдясно и отляво на Христа?– Двама души само. Въпреки това, всеки иска да седне или отляво, или отдясно на Христа.– Не, когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да поставя хората едни отляво, а други – отдясно, но ще ги тури в една чутура, дето ще започне такова грухане, каквото светът никога не е мислил. От всичкото жито ще остане само една чиния чисто, хубаво жито. И тогава, който е гладен, той ще отиде да си хапне от това жито и ще каже: Господ да прости човечеството! Значи, от цялото човечество ще остане една чиния грухано жито, полято със сока на кротостта. Който вкуси от това жито, той ще придобие елемента на кротостта в себе си. Той ще стане кротък, но сам ще си знае, какво е преживял, докато стане такъв. Когато някой иска да знае, какво иде за човечеството, казвам: Голямо грухане иде! Без грухане няма спасение. Докато черупката на ореха не падне, той не може да изникне. Докато не изгуби богатството си, богатият не може да намери Бога. Докато не изгуби детето си, майката не може да го познае, нито може да го залюби. Докато водата не започне да се разлива, не може да полива цветята. Това са контрасти, които са в реда на нещата. Религиозните хора поддържат идеята, че човек трябва да се моли поне по три пъти на ден. Добро нещо е молитвата, но когато се прави по задължение, тя представя външно пособие. То е все едно някой да напише на дъската три-четири уравнения, и да ги реши. Какво е разрешил с тези уравнения? Нищо не е разрешил. Казват за някого, че е отличен законоведец. Какво от това? Законите, които този човек пише, еднакви ли са със законите на природата? Един закон е ценен, когато е извлечен от природата. Един виден англичанин казал: „Законите на Англия са закони на природата". Той искал да каже, че законите на природата са закони на Англия, т. е. Англия черпи своите закони от природата. Значи, обществените закони трябва да изхождат от природата. Всяко общество, което се подчинява на такива закони, ще се развива правилно. Хората на това общество взаимно ще се почитат и уважават. Всеки член на това общество ще заема точно това място, което му се пада. Той ще бъде точно на това място и ще изпълнява точно такава служба в обществото, каквато изпълнява всеки уд от човешкото тяло, който е поставен на мястото си. Ако някой член от обществото е на мястото на първия пръст на човешката ръка, ще му се отдаде съответното уважение. Само благородният човек може да отдаде на всекиго заслуженото внимание и уважение. Само кроткият човек е истински благороден. Вън от кротостта никакво благородство не съществува. Който не е кротък, той може да бъде привидно благороден, но неговото благородство лесно се губи. Кой човек не е губил своето благородство? Кой не е губил щастието си? Кой не е падал духом? Кой не е лъгал? Кой не е крал? Това са отрицателни прояви на човека, които трябва да се извадят във външното му естество, да остане душата му чиста, свободна от тях. Когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие, това се отнася до неговата душа. Тя трябва да се прояви, да види Божието лице. Само душата може да види лицето на Бога. Затова е казано, че никой не е видял лицето на Бога. Обаче, когато човек придобие кротостта, когато даде възможност на душата си да се прояви в него, тогава той ще види лицето на Бога. Който не е придобил кротостта, той не може да види Божието лице. Затова е казано в Писанието, че който види Божието лице, той не може да остане жив. И на Моисея беше казано, че не може да види лицето на Бога. Моисей не беше кротък човек. Той режеше с нож, но времето налагаше това. „Само чистите по сърце ще видят Бога." Срещате някой обикновен човек, който не е кротък, не носи светлина в себе си, но очаква да види Божието лице. Това е невъзможно! Моисей казваше на евреите, че измежду тях ще излезе пророк, който ще носи кротостта в себе си, който ще наследи земята, затова те трябва да Го слушат. Който слуша този Велик Пророк, той може да наследи земята.

„Блажени разумните кротки". Сега, ако ви кажа да станете кротки, това е механическо казване, което нищо няма да ви помогне. Обаче, казвам: Проявете кротостта си! – Можем ли да проявим своята кротост? – Можете. Повикайте Христа на помощ, защото Той е казал за себе си, че е кротък и смирен по сърце. Едно трябва да имате пред вид: само онзи има право да повика Христа, който е готов да приеме кротостта в себе си. Който не е готов още, да не прави този опит, защото той сам ще се изложи на големи изпитания, които не може да издържи. Той ще изгори, ще изчезне от света. Стане ли въпрос за кротостта, Христос на никого не прощава. Щом някой се почувствува готов да възприеме кротостта, той трябва да се обърне към Христа с думите: Господи, искам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно и без никакво колебание и съмнение.

„Кротките ще наследят земята." Които не разбират кротостта, те казват, че ако станат кротки, ще изгубят живота си, и всеки ще ги тъпче. – Не, кроткият е силен човек, никой не може да го тъпче. Кроткият разбира живота в неговата пълнота и смисъл. Дето минава кроткият, всички му правят път: реките отбиват течението си, правят му път да мине; растенията и животните му се кланят; хората го поздравяват. Кроткият и по земята стъпва, и във водата плува и във въздуха се носи. Той е господар на земята, напълно я владее. Съвременните хора летят из въздуха с аероплани, но често падат от тях. Христос ходеше по водата, защото беше кротък и смирен по сърце. Когато хората станат кротки, и те ще ходят по водата, както Христос е ходил някога.

„Блажени разумните кротки". Проявете кротостта си, ако искате да наследите земята, да я владеете, както Христос е бил господар на земята. Щом Христос е ходил по водата, и вие можете да ходите. Това е възможност не само за един човек, но за всички хора, на които съзнанието е пробудено. Кротостта е достояние на всички хора. Да придобият кротостта, това е велика задача, която предстои на всички хора. Кроткият човек е бял. Една негърка казала на един бял: Аз съм черна на лице, но бяла по сърце. Ти си бял на лице, а черен по сърце. Някои хора са външно бели, а вътрешно черни. Други пък са отвън черни, а отвътре бели. Същото може да се каже и по отношение на кротостта. Някои са външно кротки, а вътрешно не са; други пък са вътрешно кротки, а външно не са. Кротостта е вътрешно, а не външно качество. Кроткият човек е носител на Божията светлина и се радва, че всички хора могат да се ползуват от това благо.

„Кротките ще наследят земята". Вложете в себе си идеята за кротостта и работете за нейното придобиване. И на вас желая да наследите земята като кротки!

21. Беседа от Учителя, държана на 23 юни, 1929 г. София. – Изгрев.

Блажени кротките

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, кротостта, кротък, има, земя, себе, хора, христос, светлина, аз, казва, кротки, всички, съм, кротките ,

 Неделни беседи , София, 23 Юни 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Блажени кротките, защото те ще наследят земята." (Мат. 5:5)

Ще се спра върху думата „кротък". Сега е мъчно да се определи кой човек е кротък. По никой начин не можете да определите кой човек е кротък. Някои например взимат овцата за кротка. Я вижте овните, които се бият - те ни най-малко не са кротки. И гълъбите, които минават за кротки, а аз съм ги наблюдавал - и те не са кротки. Аз съм видял майката гълъб, която минава за кротка, взима своето малко гълъбче, завъртва го и го изхвърля навън - не го иска. Казвам: от хиляди години насам все се говори за кротостта, но тази дума „кротост" и досега е останала неразбрана. Следователно неща, които не се разбират, не могат да се приложат. Кротостта няма приложение. Ние нямаме нито един екземпляр, който да изразява думата „кротост". Ако искаме някой кротък човек, за да го намерим, трябва да отидем в друга някоя система или най-малко на слънцето и оттам да донесем някой екземпляр на кротостта. Само Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен на сърце." Само един човек има в историята на човечеството, който да е могъл да каже за себе си: „Аз съм кротък и смирен." В какво именно седи кротостта на Христа? Той беше в състояние да дигне земята на ръката Си. Христос беше в сила да спаси цялото човечество, да даде една нова култура, да даде един висок морал на хората и да ги направи всички богати и щастливи. Всичко това Христос беше в сила да го направи. Питам: защо не го направи? Той го направи, но хората го развалиха. За да не се развалят нещата, хората трябва да бъдат кротки. Една майка може и десет пъти да очисти стаята, но като се върне, тези нейните кротки деца, които е оставила сами вкъщи, всичко са разбъркали.

Казвам: аз мога да ви направя един едва приблизителен превод на думата „кротост". Думата „кротък" значи бял, светъл човек, който има онзи елемент в себе си, който привлича светлината. Това значи кротък човек. Следователно кроткият човек е силен в това отношение, че той може да привлича в себе си Божествената светлина и следователно да дава отражение на тази светлина. Кроткият човек е светещ човек. Затова той ще наследи земята. Следователно светлината всякога се привлича от тела или от съзнания, които са организирани. Кротък човек е този, който има светлина - нищо повече. Каквото друго определение и да се даде - светлината е, която дава мощ на човека. Човек, който няма светлина, той е мъртъв. И когато Христос казва: „Вие сте виделина на света", това подразбира, че кротките ще наследят земята. И те ще я наследят, защото съдържат светлина, с която земята може да се обработи.

Останалите осем блаженства - това са тайни на християнството. Христос изложи всичките тайни на това учение в тия девет блаженства. Това са методи. Първо всеки християнин трябва да има в себе си този елемент, който да привлича светлината. И християнинът вечерно време като ходи, той не трябва да търси клечка кибрит да пали лампата си, нито да търси ключовете на електрическата лампа да я пали. Той трябва само да помисли - и лампата да светне. Болен е някой - аз, като помисля, и той трябва да оздравее. Сиромах е някой, но помисля ли само - и той разбогатява; гладен е някой, но аз само помисля, и той веднага се нахранва. Скръбен е някой, но аз само като помисля, и той веднага се зарадва. Това е кротък човек, това е силен човек. В природата съществува един елемент, който наричат първичен, съзнателен процес. Христос казва, че Бог се проявява навсякъде. Следователно на земята Бог най-първо се проявява в кротките.

Ние не говорим за вярване. Защото вярата трябва да се определи. Вярата е една незнайна дума. Какво значи „вяра"? Да вярваш в какво? Да вярваш в това, което хората отричат? Човек може да вярва в това, което никой не може да отрече. И той може да вярва в това, което никой не може да твърди. Абсолютните, реалните неща нито се отричат, нито се твърдят. Какво ще твърдиш за слънцето или какво ще го отричаш? Ако някой казва, че няма слънце, аз ще го дигна и ще го поставя в огъня. Той ще започне да скача. Защо скачаш? Нали казваш, че няма огън? Някой казва, че няма въздух. Отнемам въздуха и той започва да се задушава. Въздухът сам по себе си е нещо неразбрано. В сегашното си състояние, както живеят хората, те ходят с баране като в сянка - шашави са тези хора. Някой казва, че баща му умрял. Де е баща ти? „Тук някъде го заровиха." И ходи, обикаля около гроба му и казва: „Бог да го прости." Казвам: баща ти е заровен в земята като някоя семка и след няколко години ще видиш какво ще излезе от него - дали ябълка, или круша, или друго някое растение. Всяко нещо, което е посято в земята, ще израсне.

Но да се повърнем сега към думата „кротък". Вие трябва да се спрете върху дълбокия смисъл на тази дума. Тя се отнася до вас, защото често вие казвате: „Ние трябва да бъдем кротки, за да разберем въпроса." Аз не трябва да търся кротостта вън от себе си, но трябва да я търся вътре в себе си. Христос казва: „Елате при Мене, Аз ще ви дам кротостта." Следователно едно от качествата на кроткия човек е, че той е човек на светлината - най-първо той е бял човек. Следователно хората на шестата раса ще бъдат кротки, те ще бъдат носители на светлината. Всички от тях ще бъдат светещи хора. И тогава техните лампи няма да се палят с кибрит и с ключове като електрическите, но отдето по пътя минават, те сами ще светят. Като вървят, още като си помислят нещо, и техните лампи ще светнат. Казвате: „Дали е възможно така да бъде?" Ще бъде, възможно е това. То ще бъде, но не буквално. Там в северния полюс се образуват особени магнетически прояви, вследствие на което има големи светли сияния, на които хората могат да четат книги. Това са най-хубавите явления там. Питам: с какви лампи се осветляват там? И тогава едно общество като това или като друго какво и да е, те са проповядвали това нещо. И след това питат кое верую е най-право. Това верую е право, хората на което като влязат в една църква, сами светят - от всички им излиза толкова светлина, че не се нуждаят от никаква външна светлина и свещи. От самите хора ще излиза светлина, която ще осветлява всичко наоколо -няма да има нужда от свещи.

Кой е правият свещеник? Този, който, като ходи -сам носи своята светлина, нищо повече. А така да отваряш Библията и да казваш, че така казал Мойсей, така казал Христос - това не е проповед. Христос каза всичко това някъде и онези, които Го слушаха, бяха живи хора. Те записаха това, което слушаха. Питам: трябва ли ние да се върнем две хиляди години назад и да четем какво е казал Христос тогава, или трябва да слушаме какво сега говори Христос? Чудни са хората, като казват, че Христос е умрял преди две хиляди години и сега седи отдясно на Бога.

И сега отваряме Евангелието и четем: „Блажени кротките..." Казвате: „Няма да станем овци, я." Не, кроткият човек е огън и светлина, той е най-мощният и най-силният човек - нищо не може да го победи, затова той ще замести земята - дето и да върви, всичко отстъпва пред него. Пред него може да направят една стена, но той, като съсредоточи светлината си, пробива стената. Каквито прегради и да направят пред него, той всички ще ги пробие. Някой казва: „Аз победих тези пречки. Видяхте ли - кротък човек съм." Не се радвайте. Бих желал да пробиете стените. Оставете тази глупава радост. Има една радост, която никой не може да ви я отнеме. Има една радост, която трае един ден, тя е радост на мухите; радост, която трае два дена - тя е радост на овците; радост, която трае три дена - тя е радост на воловете и най-после, радост, която трае четири дена - тя е радост на конете. Какво е тази радост, ако след нея веднага ще дойде скръб? Ще кажат психолозите, че това е необходимо, защото едно състояние трябва да се смени с друго. Че аз десет пъти на ден мога да изменя вашето състояние. Ако имам едни клещи и с тях натисна ръката ви, веднага вашето състояние ще се измени. Питам: това закон ли е? Знаете ли какво правиха английските жени, за да извоюват своето право да стават министри? Те влизаха в камарата и там защитаваха своето право, като на шапките си носиха големи губерки, с които бодяха всички наоколо си. От това положение се издаде закон да не се носят такива големи игли на шапките. Англичанката обаче казваше: „Когато воюваш за свободата си, трябва да воюваш по всички правила."

Съвременните хора казват: „Не трябва да се противим на злото, трябва да се съобразяваме със света, трябва да се съобразяваме с условията на сегашния живот, трябва да уредим живота си и след като го уредим, тогава ще мислим за Бога." Казвам: покажете ми от осем хиляди години насам един човек, който да е уредил живота си, бил той поет или философ, или цар, или княз, или светия. Ако те не можаха да го уредят, мислите ли, че вие ще го уредите? Ако при сегашните разбирания и при сегашната култура ние не внесем този елемент на кротост в себе си, нас ни очакват същите резултати на онова велико разочарование, което сега съществува в света. И ако вие разберете силата на верующия или силата на новия човек, за когото се казва „блажени нищите духом" - това не подразбира нищия духом по форма. Като казва Христос „блажени нищите духом", Той подразбира онези, които живеят при Бога, които живеят в безконечност-та, в безпределността. Като се казва „нищи" - от „нищо", подразбира това, което няма никакво ограничение. Нищият духом в този смисъл не знае какво нещо е ограничение, какво нещо е нужда, какво нещо е сиромашия, какво нещо е болест - той не знае нищо. А вие разбирате точно обратното. Ние някой път казваме: „Ще се смирим, ще се облечем в козяци, ще се покриваме с пепел." И след това ще казваме: „Господи, не видиш ли колко много плакахме?" Казвам: ти, който си роден от вечния Бог на любовта в света, Който всеки ден казва: „Стани и работи!" - трябва ли след всичко това да плачеш? Мотика - скоро, и ще работиш.

Тази сутрин говорих с една много набожна сестра, която досега никога не съм я видял да прави добро на някоя царевица. Тя гледа, обикаля около другите, които работят; гледа как копаят и си казва: „Царевици!" Казвам: много царевици седят по-високо от вас. Тази царевица вечерно време расте и работи, а ти спиш вечерно време в леглото си и имаш кошмари. Тя вечерно време работи, приготовлява кочани за тебе, да ядеш, а ти седиш на леглото, спиш и казваш: „Царевица е тя." Царевица, я - но тя те храни. Сега някои от вас, които ме слушат, казват: „Кажи ни нещо утешително - че ние сме хора, направени по образ и подобие Божие." По образ и подобие Божие е направен само кроткият човек; по образ и подобие Божие е направен нищият човек; по образ и подобие Божие е направен само нажаленият човек. Думите „кротък", „нищ" и „нажален" са мощни думи.

Някой казва: „Тъжно ми е сърцето." Не, онзи, който е нажален, неговото сърце е цял океан от жива вода, която изтича. Нажаленият ходи навсякъде да помага. Ние разбираме „нажален" онзи, който е изгубил баща си или майка си; нажален е онзи, който е изгубил свой приятел; или нажален е онзи, който е изгубил парите си или който е изгубил своето богатство; или нажален е някой, че съчинението му не се признало, или че изгубил своята възлюбена. И такъв човек казва: „Нажален съм, сърцето ми е счупено." Сърцата на хората се чупят, понеже не са кротки. Кроткият човек има следното качество: неговото сърце е гъвкаво, затова и никога не се чупи. Стъклото се чупи, понеже е добър проводник на светлината, а лош проводник на топлината. Кое качество е добро на стъклото? Стъклото ни казва: „Освободете се от вашия егоизъм." Ако вие не виждате хубостта на Божествения свят, то е, защото не сте прозрачни.

Казвам: спрете се сега върху тази магическа дума „кротък". Кроткият човек трябва да привлича вътре в себе си онзи велик мощен елемент в своя мозък; той трябва да привлича този мощен елемент в своето сърце; той трябва да привлече този елемент в своето тяло, както и в своята кръв. Той трябва да привлича в себе си този велик мощен елемент, който да събира Божествената светлина, чрез която човек може да стане мощен. Засега и най-великите гении в света имат малко кротост в себе си. Четете живота на кой и да е от великите гении в света и ще се уверите в това. Великият гений, англичанинът Нютон, е казал за себе си: „Аз съм едно малко детенце, което играя по великия океан на природата да изследвам нещата." Той е казал още: „Има много велики работи, които човешкият дух трябва да открива за бъдеще." Много неща има още да открива човешкият гений. Колко още блага има скрити в природата, към които ние трябва да се стремим.

Та казвам: докато ние не придобием този елемент на кротостта в себе си, ние не можем да бъдем образ и подобие Божие. Ако у нас не се образува тази вътрешна виделина на съзнанието, ако не придобием кротостта, няма да станем образ и подобие Божие. Кротостта е първият закон на съзнанието, дето съзнанието на човека трябва да стане мощно, за да може умът му да работи. Светлина трябва да има човек. Щом има тази светлина, тя вече съставлява основа за проява на Божествената мъдрост. И понеже със светлината заедно върви и топлината, в топлината вече се образуват онези елементи, в които любовта като сила може да действа. При такива условия вече в човека се привличат елементи на безсмъртието. Кротостта е първият път за силата на човека на земята.

Вие ще кажете: „Кажете ни как да бъдем кротки." Христос казва: „Елате при Мене, защото Аз съм кротък и смирен по сърце." Кроткият човек се отличава и със следното качество - той постоянно е отворена врата за разумните хора. Кроткият човек никога не спи. И бъдещата раса хора няма да бъдат спящи хора. Ние, съвременните хора, спим, защото сме грешни. Казано е: „И заспа Авраам и се прибра в лоното на Отца си." Когато един спи, друг работи в неговото съзнание и това показва каква е степента на съзнанието у хората. Например майката приспива детето, а тя работи. И ако вие искате да работите над себе си, за да имате вътрешна дълбочина и правилно разбиране на нещата, трябва да станете кротки. Само така ще можете да преминете от една епоха в друга. Ще настане нова епоха на земята, за която хората трябва да преобразят своите съзнания. С това съзнание, което хората имат днес, те не могат да живеят повече на земята. Ще дойде време, когато хората няма да могат да живеят с това съзнание, което днес имат. Защо? Защото ще дойде ден, когато атмосферата на земята ще стане така рядка, както е рядка атмосферата на луната. Как ще живеете тогава? Тогава ще има много по-малко кислород, отколкото сега, и много по-малко налягане, отколкото сега има.

И ако вие се пренесете да живеете в една такава малка планета, каквато е Лилипут... Тази планета се намира между Марс и земята. Според изчисленията на астрономите тази планета има десет километра диаметър. Някои астрономи, които нямат работа, правят изчисления и казват, че ако на тази планета се пренесе някой човек от земята, който тежи седемдесет-осемдесет килограма, там ще тежи един грам и ще може да скача на височини около четири-пет километра. Но предполага се, че температурата на тази планета да е под двеста седемдесет и три градуса. При такъв студ обаче всички тела се разрушават. И наистина, в природата може да се дойде до такива състояния, при които нейните сили действат равномерно без всякакво съпротивление, без всякакво препятствие. При двеста седемдесет и три градуса студ ти не можеш да имаш никакво съпротивление, нито неприятел може да те изкушава, нито врагът може да те напада. При тази температура дяволът с клещи ще те пипа. Пипне ли те, ти ще се разрушиш. Каквото се пипне при тази температура, всичко се руши. Казвам: когато кроткият човек иска да се пази от лошите хора, той прави своята светлина без топлина, вследствие на което температурата се понижава. Когато пък кроткият човек работи за умните, за добрите хора в света, той повишава своята температура, своята топлина, вследствие на което той отваря своята врата и привлича всички малки същества при себе си. Та казвам: при бъдещото възпитание трябва да се внесе новото разбиране за кротостта, докато човек придобие онзи елемент, чрез който може да добие светлина и чрез който новият живот ще влезе в света.

Има един момент в живота на великите хора, на светиите, които са минали през състоянието на кротостта. Не казвам, че няма кротки хора в света, но при сегашните условия, както хората живеят, почти няма кротки хора в света. И когато някой каже, че е кротък човек, аз го взимам със себе си да се поразходим в някоя бурна нощ и му казвам: покажи ми твоята кротост, покажи ми пътя в тази бурна нощ. Аз искам той да светне и да ми покаже пътя. И ако той светне през мене, ще кажа: „Аз се радвам, че срещнах един кротък човек в света, който носи светлина." Хората още не са светлина - виделина се казва за тях. В този смисъл кротък човек се нарича този, който носи светлина, който е бял, който съдържа тази материя, която привлича светлината, защото светлината иде някъде от пространството. И всички нещастия, които сега имаме, всички страдания се дължат на недоимък на тази светлина. Светлината, която сега имаме, тя дразни нашите очи. При тази светлина има и живот, има и смърт. При светлината, за която Христос говори, има само [живот]. Следователно само животът ще наследи земята и онези хора, които добият този елемент в себе си, те ще живеят вечно на земята, а онези, които не го придобият, те по закона на прераждането ще заминават от земята и после пак ще идват; пак ще заминават - те няма да бъдат господари на земята.

Казвам: онези от вас, които ме слушате, сте чели много пъти Евангелието, запознати сте с Христовото учение, а мнозина от вас имат опитността и на апостолите. Но човек не трябва да има само опитността на апостолите. Апостол Павел на едно място казва: „Аз не видях само Господ, но Го попипах и Го запитах: „Кой си Ти, Господи?" „Аз съм Христос, Когото ти гониш, но Аз ще те направя и тебе от кротките." И наистина няколко години Той го учи, праща го да се изпита и най-после апостол Павел казва: „Всичко считам за измет, за да позная Христа." Христос казва: „Аз съм кротък." Значи думите на Христа подразбират следното: „Всичко считам за измет, за да позная кротостта." И следователно онзи, който е придобил кротостта, той е придобил алхимическия елемент, той е придобил магията. Това значи „кротост". Без кротостта нищо не може да се направи.

Някой търси живота, но животът извън кротостта не може да се прояви. И сега имаме живот, но умираме. Този живот не може да се поддържа. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога." Казва Христос: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Това е Христос. Че е Син Божий - това не е Христос, това е само една титла. Че някой човек е генерал - силата му не седи в това, че е генерал, но силата му се крие вътре в него.

Не да казваш някому, че това е твоята възлюбена. Много възлюбени мязат на сократовата жена. Веднъж дошли гости на Сократа и той започнал да говори с тях, като им казал: „Приятели, за да изуча тази философия, аз трябваше да намеря тази професорка - своята жена. Трябва да знаете, че след тази красноречива реч ще вали в дома ми дъжд, но ако това се случи в моето присъствие, това ни най-малко да не ви смущава." В този момент жена му влиза в стаята с един леген вода и залива и Сократа, и неговите приятели. Той казал: „Това е моята възлюбена, която знае да полива цветя." Мислите ли, че тази жена е лоша? Кой от съвременните хора е по-добър от сократовата жена? Я ми кажете, коя възлюбена или коя жена не е поливала своя мъж с вода? Или коя възлюбена не е карала своя възлюбен да пролива четири реда сълзи? Казват: „Накарала го да плаче." Казвам: изкуство е това. Можеш да накараш всеки човек да плаче, като го мушнеш, но това не е наука. Сега разбирайте ме добре, не ме разбирайте буквално. Аз не говоря на вашата личност, но ние искаме да научим една велика истина.

Ако ние седим и се хвалим със своето величие, че днес сме нещо, но утре дойде смъртта и ви хване - днес си жив, а утре - умрял, какво представляваш ти тогава? Какъв светия си ти тогава? Казват за някого: „Този човек вчера беше жив, днес е вече мъртъв." Той не е от кротките. Всеки човек, който е от кротките, когато наближи да умира, трябва да извика своите приятели и да им каже: „Слушайте, приятели, аз ви предупреждавам, че съм от кротките и си заминавам, като оставям наследник на моето положение еди-кого си." Не може ли този човек да предупреди близките си, той не е от кротките. „Ама аз се измъчвам много, викайте лекари да ме лекуват." И този човек не е от кротките. „Ама викайте свещеник да ме изповяда." И той не е от кротките. Кроткият човек не умира, той има светлина и казва: „Приятели, слушайте, аз ще ви заведа в дома на онзи, когото аз познавам и затова ще ви дам един банкет - да знаете какво нещо е великият човек, та като го срещнете, да познаете и да разберете какво нещо е човекът, у когото няма никаква измама, никаква кражба, никаква лъжа." Кроткият човек не може да носи въшки в себе си, нито кир по тялото си. Кроткият човек бос не може да ходи, той всякога е добре облечен.

Ние се прощаваме вече с морала на външната привидност, с морала на показване външно. Ние се прощаваме с морала на онзи ученик от древността, който отишъл при учителя си Сократ със съдрани дрехи, за да покаже своята скромност. Като го видял учителят му, казал му: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи." Когато човек е облечен хубаво, неговата гордост се показва и през хубавите дрехи, а може да се покаже и през съдраните дрехи. И когато човек е облечен хубаво, неговата гордост се показва; и когато човек е със съдрани дрехи, неговата гордост пак се показва. Кротките хора трябва да бъдат добре облечени, светлина да имат в себе си и да не са страхливи. Кроткият човек е човек на светлината и като привлича в себе си този елемент, той привлича и любовта в себе си, а който веднъж добие любовта, той никога гладен не умира.

Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб" -това показва, че само кроткият човек има тайните на хляба. Когато Христос беше поставен на изкушение от дявола, който Му казваше: „Направи тези камъни да станат хляб" - Христос знаеше тази наука. Това е бъдещата наука на шестата раса. Човекът на кротостта, но не тази кротост на овцата - той е човекът на светлината, на новата наука. Тази наука, която имаме сега, тя е продадена. Каква наука е тази, която сега служи за изтребление на човечеството? Какво благородно има в задушливите газове или в отровите? Аз бих желал един учен човек да намери някой серум, с който да възкресява мъртвите. Но в това има една опасност - този серум веднага ще го патентоват и лекарите ще искат големи суми за него. Синът на някой богаташ ще умре - болен е, и тогава, за да го излекуват, ще му искат големи суми - сто-двеста хиляди лева, за да го върнат от онзи свят. И тогава, който има много пари, ще може да възкреси сина си - да го върне от онзи свят, а който няма пари - ще изпраща сина си на онзи свят. Тогава един ще умира, а друг ще живее и по този начин животът ще се продава.

И когато Христос се обръща към Своите ученици и казва: „Блажени кротките", Той подразбира, че тия хора ще могат да придобият това ново знание, което е необходимо за тях. И всеки от вас може денем да направи един малък опит. Има моменти през деня, когато може да се направи този опит, но аз не искам да ви поверявам това знание, освен на тия, които искат да станат кротки, Ако някой иска да ме излъже, няма да успее в това. Досега не се е намерил човек, който да ме е излъгал, Аз съм се лъгал в хората, но досега не съм бил излъган. Защото, каквото и да мислят хората, ние знаем, че има една абсолютна истина, в която ние живеем. Ние живеем в два свята. Ако кажа на някой, че има и друг свят, те ще ни кажат, че „този човек е малко смахнат". Чудни са хората, когато казват, че всички ония, които вярват и говорят за друг един свят, са ненормални хора. Ако аз кажа, че нищо друго не съществува извън този салон, в който сега се намирате, и ако затворя този салон и не пущам в него никаква друга светлина освен тази, от която той се осветлява и кажа, че друг свят извън него не съществува, вие ще кажете, че това е невъзможно. Наистина, ако има такъв свят, трябва да го видим и ние. Казвам: тук има един бутон и ако го бутнете, ще видите, че около вас има друг един свят, много по-красив от този, който вие виждате и в който живеете. Че цялата раса на животните не е ли по-хубава от това, което виждаме? И цялата раса на растенията -и тя не вижда животните така, както ние ги виждаме. И в животните, и в растенията има едно съзнание, което не е като човешкото. И те разбират природата, но така, както животните и както растенията могат да я разбират. Между животните не могат да се образуват такива отношения, каквито могат да се образуват между две разумни човешки същества. Тези отношения не могат да съществуват, защото няма тези елементи, които са необходими за създаване на отношения. Това нещо го няма в животните. Едно животно, каквито усилия и да направи, каквото и да направи - не могат да се създадат тия връзки между животните, защото те са лишени от нужните за това елементи.

Следователно засега не всички човешки форми, но само някои човешки форми са в състояние да станат кротки, да привлекат тази светлина и да станат носители на бъдещата култура, която трябва да влезе в света. Това, което се казва в Писанието - безсмъртие, възкресение, идване на Христа - това подразбира, че Христос не може да дойде на земята, докато хората не станат кротки. Или казано с други думи: Христос ще дойде в сърцата на хората, понеже Той е кротък и смирен, за да им покаже каква наука е кротостта. Докато в сърцата на хората има роптания и протести, Той няма да влезе между тях. Съвременните хора разбират, че като дойде Христос, те ще трябва да Го посрещнат облечени с бели дрехи и да кажат: „Господи, ние много страдаме де ще ни туриш - отдясно или отляво на Себе Си." Така и една от майките на Христовите ученици е казала на Христа: „Господи, нека един от моите синове да седне отдясно Ти, а другият - отляво Ти." И сегашните християни имат същото желание да седнат отдясно или отляво на Христа. Питам: колко кандидати може да има за Христа? Когато Христос дойде, Той ще събере цялото човечество в една чутура и ще започне такова груха-не, каквото светът не помни. И след като се свърши това грухане, от всичкото жито ще остане само една паница грухано жито. И тогава Той ще каже: „Който е гладен, нека дойде да си хапне от това грухано жито и да каже: Господ да прости човечеството." Това ще остане от цялото човечество - една паница грухано жито, полято със сок от кротостта. И който хапне от това жито, ще придобие кротостта и ще му кажат: „Братко, много кротък си станал." Да, но докато станеш кротък, много грухане ще има. А сега какво очаквате при грухането? Ще кажете: „Опасна работа е тази." Не може без грухане. Ако черупката на ореха не падне, той не може да изникне. Ако богатият човек не изгуби своето богатство, той не може да намери Бога; ако майката не изгуби своето дете, тя не може да го люби; ако водата не се разлива, цветята не могат да растат и да се развиват. Казвам: това са ред контрасти.

Сега съвременните хора проповядват едно учение и казват: „Ние трябва да се молим поне три пъти на ден." Казвам: ние нямаме нищо против това, но тези неща са външни пособия. Това са ред контрасти. То е все едно да напише някой на дъската едно, две, три или четири уравнения. Те представляват висшата алгебра или висш анализ. Че какво решаваш ти с висшия анализ?

„Ама той е отличен законоведец." Какво има в тези закони? Ти, който пишеш тези закони - са ли те закони на природата?" И нашият съвременен строй има ред закони. Един виден англичанин е казал така: „Законите на Англия са закони и на природата." С това той иска да каже, че законите на природата са и закони на Англия, тоест те са ги почерпили от самата природа.

Това значи, че обществените закони трябва да почиват на законите на природата. Ако ние разбираме така законите, ще имаме едно общество, едно поколение, дето ще има разбиране и взаимно уважение, а тъй както днес са създадени законите, те не ни засягат еднакво. В дадения случай, като срещнеш едно лице, един човек, трябва да влезеш в неговото положение. Ти можеш да влезеш в положението на един човек само след като [узнаеш] какво място заема той в тялото на цялото човечество, при което да му се отдаде такава чест и почитание, каквато му подобава. Ако той функционира в първия пръст, аз ще му дам такава чест и уважение, каквато се пада на пръста. Такава чест може да отдаде само този човек, който е запознат с всичките благородни качества. Един човек може да е благороден, ако е кротък; ако не е кротък, може да се вземе благородството му и с това той губи своето [щастие]. Кой от вас не е губил своето щастие? Кой от вас не е падал духом? Кого от вас дяволът не е изкушавал? Кой не е лъгал? Кой не е крал? Това качество на кротостта ли е?

Следователно всички тия отрицателни качества съществуват у нас, но всичко това трябва да бъде пометено, да бъде във външния образ, във външното естество на човека и душата трябва да остане чиста - за която само може да се каже, че е по образ и подобие Божие. Само тя може да види лицето на Бога. Затова е казано, че никой не може да види лицето на Бога. Ти тепърва трябва да живееш на земята, да станеш човек, да придобиеш кротостта и тогава да видиш лицето на Бога. А ти не си придобил още кротостта, не си придобил онзи елемент, с който можеш да видиш лицето на Бога, а искаш да го видиш. Казва се в Писанието: „Никой не може да види лицето на Бога и да остане жив." И на Мойсея се каза, че не може да види лицето на Бога. Казва се за него, че бил кротък човек. Не, Мойсей не беше кротък човек - той режеше с нож, но времето тогава изискваше това. Мойсей не беше от кротките.

Само чистите ще видят лицето на Бога, но то е друг етап. Ти още не знаеш как да придобиеш светлината, а имаш амбицията да видиш лицето на Бога. Мойсей се оплакваше, че не може да се справи със своя народ и казваше: „Между вас ще се подигне пророк, който ще има кротостта и ще наследи земята, затова вие ще трябва да го слушате." Който го слуша, той може да стане наследник на земята; който не го слуша, не може да стане наследник на земята.

И тъй, аз ви казвам: станете кротки. Това е механическо казване, затова ви казвам: проявете вашата кротост. Няма да ме питате можете ли да бъдете кротки. Можете. Ще повикате Христа на помощ, понеже Той ви е казал, че е кротък и смирен по сърце. Кажете на Христа: „Нашият Учител ни проповядва, че Ти си бил кротък и смирен по сърце и тази наука искаме ние сега." Но едно трябва да знаете: ако повикате Христа неподготвени, ще си заминете от света. Предупреждавам ви: всеки, който се осмели да вика Христа неподготвен още за кротостта, той ще си замине, ще изгори; а всеки, който е готов - да Го повика. Когато Христос дойде до кротостта, прощаване няма. Разбирате ли? Повярвайте в думите ми. Който силно желае кротостта, ще каже: „Аз искам да бъда от тези, да придобия тази наука и отсега нататък ще я изследвам, няма да имам никакви съблазни в този свят, които да ме отдалечат от този път, който сега следвам." Затова именно сме дошли. Сега онези, които не разбират смисъла на кротостта, казват, че ако станат кротки, ще изгубят живота си. Но нашият живот ще се осмисли. Кротък човек е този, който е разбрал живота в своята пълнота. Дето мине кроткият човек през растенията, те всички ще му ръкопляскат. Ако мине през реки, те ще му направят път - ще се отбият от своето течение. Дето мине - всички го познават. Той може и по въздуха да върви. Той е господар на земята. Навсякъде по въздуха ще го видите да се носи. Аз съм виждал много хора да се носят по въздуха, но с аероплани, а после се търкалят из земята. Кроткият човек обаче завлада земята. Той като върви по въздуха, носи се като по земята. Така и Христос вървеше по водата. Ще кажете, че хората могат да вървят и по водата. И това съм виждал. И аз мога да ви покажа как вървя из въздуха. Ще кажете: „Покажи ни." Станете кротки, че тогава ще ви покажа.

Вътре в природата има една измама - ние не виждаме нещата, както те стават. Има една велика измама в света. Та казвам: можем да ходим. Това е една възможност не само за един човек, но и за цялото човечество, за всички хора, у които съзнанието е пробудено. Всички можем да бъдем кротки - това е достояние за всички. Това е сега разрешението на една велика и мощна задача, която имаме предвид. Кроткият човек е бял човек. Казва една негърка на един бял: „Черна съм по лице, но съм бяла по сърце, а ти си бял по лице, но черен по сърце." Така е. Има много хора, които са бели отвънка, а черни отвътре и обратно - черни отвънка, а бели отвътре. Има мнозина, които са кротки отвънка, а не са кротки отвътре и обратно. Кротостта е вътрешно качество. Кроткият човек няма какво да парадира със своята кротост. Кроткият човек е носител на онова велико Божествено благо и той съзнава, че това благо е достояние на всички. И той се радва, че всички могат да участват в това Божие благо.

И тъй, положете в себе си думата „кротост". Кротките ще наследят земята и аз желая да наследите земята като кротки.

23 юни 1929 г., неделя, 10 ч.
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder