НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Светът на ограниченията

Най-често използвани думи в беседата: свят, човек, физическия, има, живот, може, желание, ограничения, божествен, бъде, сега, аз, яде, постоянно, енергия, съм ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Юни 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Кои са отличителните черти на физическия живот, изобщо? По какво се отличава физическият живот на растенията, на животните и на хората? Ще кажете, че отличителното във физическия живот от една страна е движението, а от друга – формите. Физическият свят борави с формите, духовният – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.

Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал. Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език. Кой е моят език? – Езикът на природата. Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите.

Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава? Можем ли да кажем, че тя расте? Какво става с реката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя? Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина.

Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни. Това е невъзможно. Свобода съществува само в Божествения свят.

Защо трябва да бъдем ограничени? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор. Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си. Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища.

Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота. Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота. Как може да се освободи от тези ограничения? – Като влезе в Божествения свят.

Какво представя Божественият свят? – Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2. В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях. Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава.

Защо човек слиза на земята, на физическия свят? – За да придобие свободата си. Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е. да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията? Много начини има за това. Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.

Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. – Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само, че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил. Така се проявява любовта на физическия свят, дето на първо място съществуват ограничения и корист. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичат. Който яде много и добре се развива, малцина го обичат. На физическия свят любовта постоянно взема. Друг е въпросът, ако говорите за духовната и Божествената любов. Тази любов постоянно дава, внася живот, светлина и топлина в човека.

Какво търси човек на физическия свят? – Възвишената, Божествената любов. Влезе ли в Божествения свят, човек приема енергиите на този свят, и недоволството му постепенно се превръща в доволство. Ако живее само на физическия свят, той ще бъде недоволен. Започне ли да яде, той търси някакъв недостатък в яденето: маслото било лошо, солта била недостатъчна, не било сготвено, както трябва и т.н. Всичко е добре направено, но на този човек липсва нещо. За да придобие това, което му липсва, той трябва да бъде свързан едновременно с трите свята – физическия, духовния и Божествения, за да черпи необходимите енергии за своя организъм. Само така той ще уравновеси силите, които действуват в него и ще живее хармонично.

Всички хора се стремят към живота, искат да живеят. Колкото повече време живеят на земята, толкова по-добре за тях. От какво зависи дългият живот? – От правилното разпределяне на енергиите в човешкия организъм. Човек трябва постоянно да пренася енергиите си от физическия свят в духовния, от духовния в Божествения, и обратно: от Божествения свят в духовния и от духовния във физическия. Спре ли на физическия свят и остане ли за дълго време там, той непременно ще се натъкне на ограниченията и на недоволството, които изсушават, изсмукват енергиите му. Такъв човек се радва и скърби, но нито радостта му е трайна, нито скръбта разумна. В първия момент може да се зарадва за нещо, но в скоро време радостта му ще падне под нулата. Скръбта му пък не е разумна. Ще скърби, ще се вайка, без да придобие нещо. След всичко това ще каже за себе си, че е лош. Не е така. Като живее, човек трябва да направи някакво добро. Дали е добър, или лош, важно е всеки ден да прави по едно малко добро. Доброто, което човек прави, уравновесява силите на неговия организъм и му съдействува за освобождаване от ограниченията на физическия живот.

И тъй, когато се чувствате ограничени и неразположени, ще знаете, че сте на физическия свят. За да излезете от ограниченията, трябва да влезете в духовния свят, да си послужите с методите, с които там се работи. Приложите ли тези методи, вие постепенно ще се освободите и ще влезете в Божествения свят. Ще кажете, че знаете много неща, но, въпреки това, не можете да се освободите от ограниченията. Не можете да се освободите, защото не прилагате знанието си. Каквото знаете, трябва да го прилагате. Така ще придобиете изкуството, с което да си служите при всички мъчнотии в живота си. Човек трябва да започне с онова, което му е дадено, и постепенно да отива към незнайното. Щом се е родил, той трябва да знае, какво нещо е раждането. Като разбере раждането, ще разбере и смъртта. Щом знае, отде е дошъл, ще знае и къде ще отиде. Като разбере земния живот, човек ще разбере и живота на онзи свят.

Къде е онзи свят и какво в същност представя той? Според мнението на някои учени, онзи свят се отличава с пълна свобода, но къде е той, не определят. Той не е на някоя планета, но не е свят и на абсолютна свобода. Освен Божествения свят, във всички останали светове има известни ограничения, по-малки, или по-големи. Ограниченията са условия за минаване от един свят в друг. Те създават известни промени в човека, и така той се движи в различни светове. В този смисъл и смъртта не е нищо друго, освен вътрешна промяна в човека. Като се ражда, човек носи със себе си много желания. Като умре, той се освобождава от желанията си. Желанията са конци, с които човек е свързан за земята. Като умре, тези конци се скъсват постепенно, и той се освобождава. Късането на конците има отношение към неестествените желания. Например, желанията на човека да пие, да краде, да убива са неестествени. От тях, именно, всеки трябва да се освободи. Обаче, има желания, конците на които не се късат. Колкото повече се проявяват, толкова по-силни стават. Желанието към щедрост е естествено. То носи живот. Щедрият дава и това, което обича. Значи, желанията на човека да бъде щедър, милосърден са естествени и свободни. Те му дават свобода да се проявява, както иска. Неестествените и несвободни желания държат здраво човека за земята.

Естествените желания представят извор, който постоянно тече. Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек. Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати.

Да се върнем към основната идея. Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване. Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород. Така той поддържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята.

Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство. Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка. След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията.

Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си. Казано е в Писанието: “Истината ще ви освободи.”

38. Лекция от Учителя, държана на 28 юни 1929г.

София – Изгрев

Светът на ограниченията. Физическият живот

Най-често използвани думи в беседата: свят, човек, физическия, има, живот, може, желание, ограничения, божествен, бъде, сега, аз, яде, постоянно, енергия, съм ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Юни 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Искам да ми кажете какво разбирате под думата „физически живот" тъй както вие го разбирате. По какво се отличава физическият живот? Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията? По какво се различава той от физическия живот на човека? След това, по какво се отличава духовният живот? („Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам. Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил. Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам. Ако една река се продължава, расте ли тя? Или ако една река се разширява, надебелява ли тя?








Да кажем, че имате линията А, която е мярка - която в себе си има дължина. Ако с тази линия мерите дължината и широчината на една река, еднакво число пъти ли ще влезе тя? Ако тази мярка влезе еднакво число пъти в дължината и широчината на тази река, какво показва това? Тя еднаква дължина и широчина ли има?

Ако човек яде, това физическия живот ли представлява? Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява? Това ядене ли е? Това е процес на мелене. Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема. физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение. Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот. Между физическия и духовния живот, обаче, няма почти никакво съотношение. Какъвто е човек физически, той не може да бъде такъв и духовно.








Между краищата на една линия АА2, да кажем, че има известно напрежение. Допуснете, че в А има едно напрежение от сто хиляди волта; какво ще бъде напрежението в А2? Цеко, какво ще бъде напрежението в този полюс? („Предполагам да е нула.") Там, дето напрежението е нула, в тази посока е течението.

Под думата „физически живот" винаги се разбира, че там могат да ви ограничават, там има ограничения. На всяка стъпка могат да ви турят ограничения. В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н. Там, дето има ограничения, то е физическо. Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят. Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие. Вие правите известни физически движения. Защо правите тези движения? Защото имате ограничения. Не ви дават да ядете - ограничават ви, не ни дават да се движите - ограничават ви. Дето има ограничения, това е физическо.

Щом имате ограничения, трябва да намерите начин, как да се справите с физическото. Казват: „Как да се справим с физическия свят?" физическият свят е свят на ограничения. То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават? Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта. Не, това не е никакъв физически свят. Ние искаме да имаме идея. Значи това, което на всяка стъпка ни ограничава, то е физическо.

Сега се задава въпросът, защо трябва да бъдем ограничени? Това вече е една специфична мисъл. То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста. Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен. И другото положение е вярно. „Защо човек трябва да умира?" За да се роди. Който не умира, той не може да се роди. „Ами защо трябва да се ражда?" За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени. Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен. Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен. И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен. Защо си ограничен, като се родиш? Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш. След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището. Тук учителят ти може да не те обича, другарите ти няма да са намясто - ще ти се подиграват; учителят ще те дига на урок, бележка ще ти пише; а може да нямаш навреме обуща или да са скъсани обущата ти, да нямаш шапка или леглото ти да не е добро - да имаш дървеници в него, въшки, които да те хапят, и т.н. Това са все физически.

Сега вие ще се разплитате, ще се освобождавате от тия ограничения, то е друга работа. Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват. Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек. Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново?" Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода. Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане. Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода. Или, преведено на друг език, може да се внесе нов смисъл в това новораждане.

Сега тази сутрин, например, да ви кажа защо не се молите, както трябва - аз ви виждам, ясновидец съм. Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва. Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата? Колко ли време ще продължава лекцията?" А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение. Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения. Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение. Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава. Това е един процес, който става и в самата природа.








Линията АА2 представлява и трите свята. Единицата А е Божественият свят, двойката е физическият свят, а нулата е духовният свят. Значи имате 1, 2 и 0. Какво ще кажете сега? Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете. И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава? („01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея. Тя е условие и за двойката - показва в каква посока, при какви условия тя може да се развива. Майката - това е известна енергия в природата, която трябва да се развие; бащата с също така известна енергия в природата, която трябва да се развие, да се дороди.

И тъй, когато човек се движи към Божествения свят, той се освобождава - това е главната идея. Кое е Божественото? Това, към което човек като се стреми, се освобождава, става свободен. Той става свободен в своите мисли, чувства и действия. Посоката, към която човек се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която човек, като се стреми, се ограничава - това е физическото. Най-първо имаме в целокупност какво означава физическият живот - той е свят на ограничения. Следователно, като влезем в него, ще изучаваме законите, по които можем да се освободим.

Например онези, които строят параходи, взимат предвид ограниченията, които ще срещнат по пътя си, затова гледат да ги премахнат. Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат. Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан. Щом е така, и вие ще имате същите ограничения. Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите? На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата? На хляб. Значи водата ще уподобите на хляб. Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода. Каква е целта на парахода? („Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището. Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна. Идеалът ви е да пристигнете до някое пристанище и като слезете на брега, да отидете в някое училище. Там ще следвате известни науки.

Та казвам: понеже се намирате под закона на ограниченията, какво трябва да правите? Аз ще ви дам едно разрешение. Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха? Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх? Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум. За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива. Същото правят и с парахода. За да не пострада от големите бури, от големите вълни, напълват го догоре с товар. Щом сте страхливи, казвам: вие сте от един празен кораб или една празна каруца, която върви по каменист път и подскача.

Казвате: „Малка вяра имам." Какво означава малката вяра? Малко стока имате, нямате парици. Вярата ви е малка. Щом ви дадат пари, щом ви дадат стока, веднага вярата ви става по-голяма - имате вяра тогава. Щом ви дадат хлебец, имате вяра. Вярата има един обект - значи да вярваш в хлебеца, преди да е дошъл. Той ще дойде и тогава, щом го видиш, той става пак реален.

Като се говори за обичта, и сега, и в старо време, хората са имали, имат едно и също понятие по отношение [на] нея. То е следното: вие мислите, че когато един човек ви обича, той ще направи всичко заради вас. Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг. И да имате желание, пак не можете да направите всичко. И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът. Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде. Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре. Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре. Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат. Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят. Не говорете за неща, които не съществуват. физическият свят е свят на ограничения. Ти не можеш да ядеш, оплакваш се. Казвам: много те обичат. Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат. Това са насоки на една нова наука, която показва от какво зависи яденето. Това са насоки на енергиите.








Представете си три линии А, В и С. Нека линията А представлява енергиите на Божествения свят, линията В представлява енергиите на духовния свят, а линията С да представлява енергиите на физическия свят. Ако тези три линии се прекарат едновременно във вашия живот, те ще произведат три различни явления във вас. Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този човек ще яде и оттатък ще мине. Защо? Защото, като влезе във физическия живот, той постоянно се ограничава - няма кой да го обича. Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този човек се освобождава от тяхното влияние. Ако пък енергиите се прокарат от В към С, в човека постепенно се заражда едно недоволство от яденето, той става все по-недоволен.

И тъй, когато човек е недоволен, когато скърби, когато има противоречия - това се дължи на преминаване енергиите от В към [С]. Тогава човек става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото. „Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена. „Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той? Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок. Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност. След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност. Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето.

По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута. Или същото може да се каже и за чувствата. Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща. Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19. Втората минута ще бъде в осма степен - 18. Третата минута ще бъде в седма степен - 17. Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16. Петата минута ще бъде в пета степен - 15. Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14. Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула. И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство. И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?!" Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо? Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна. Защо скъсахте обущата си? Защото сте лоши. Скъсването на обущата показва, че сте лоши. Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави. Никаква друга философия! („Само умрелите не късат обуща.") Да, защото те са добри хора.

Виждате ли сега какви понятия за морал имате? Някой казва: „Аз добър човек ли съм?" Виж обущата си. Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек. Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си. Вие трябва да имате една правилна философия за живота. Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош. И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм. Ако пък след като съм си скъсал обущата, съм направил някакво добро, значи тия сили се уравновесяват. Някой казва: „Изгубено ми е времето." Ако ти си изгубил времето си и нищо не си придобил, значи ти си в същото положение, като да си скъсал обущата си.

Сега да се повърнем към физическия живот. Щом сте ограничени, щом сте неразположени, значи във физическия свят сте. Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението. В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите. Има ли някой от вас, който сега да е неразположен? Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега. Вие искате ца ме [преметнете]. Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си. Ще направим един опит. (Паша излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.

(Излязоха Олга и Цеко.) Вие двамата, турете си първия пръст (показалеца) на дясната ръка върху слепите очи на сестрата. Защо си неразположена, сестра? Тези двамата са двама ангели, които са изпратени да по-дигнат твоето неразположение. (Учителят направи три пъти особени обливания, при което написа следните числа: 3, 4 1/5 и 01.) Ако някой брат или сестра е неразположена, направете този опит, като турите пръстите си върху слепите й очи. Той е един ефикасен опит. Веднага ще имате едно микроскопическо изменение на разположението.

На сестрите ще дам друг метод. Ако някоя сестра е неразположена, ще я лекувате по следния начин: една сестра ще я хване за главата и ще я завърти, а друга -за краката, и така ще я полюлят три пъти. След това неразположението й ще мине. Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна. За братята има други методи. При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието. Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате. Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга. Сега знанието трябва да има приложение. Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство. Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство. Знанието да направиш нещата, то е вече изкуство - в добър или в лош смисъл. Изкуство има в лошавината, изкуство има и в доброто.

Като умрете например, де ще отидете? Човек не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде човек, след като умре. Той трябва да започне с даденото. Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си. Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си. Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде. Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят? Как ще си обясним защо ще отидем там? Де е онзи свят всъщност? Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера. В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения. Важно е за вас да различавате ограниченията. Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения. А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг. Затова именно стават и промените. Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна. Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания. Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания. Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш. Всяко желание се отделя от човека като конни. Като се скъсат всичките желания, ти ще идеш някъде.

Има нещо в човека, което трябва да умре. Например у пияницата, у когото се заражда желание да пие, това желание намясто ли е? У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е? Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание? Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо? Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш. Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни. Значи има свободни желания и има и несвободни желания. Кажете ми друго свободно желание. Думата „свободно желание" на български език има двояко значение. Запример казват за някого: „Свободен е той да направи, каквото си иска."

В какво седи милосърдието? Да си допуснем едно изяснение. Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце. Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него. Не считай, че желанието е за един момент. Истинските желания не трябва да бъдат прекъснати действия. Действието не е желание.

Мнозина психолози съединяват едно действие с желание и те казват: „Да постигнем нещо." Това не е желание. Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на човека. Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания. То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава. А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания. Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате. Пуснете желанието ца си върви. Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи. Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши. После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета. Желанието му да учи трябва да бъде непреривно. Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него. Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински. Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено. Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко. Желания, в които няма колебания, няма разкаяния - те са Божествени, а щом има колебания и разкаяния в тях -те са човешки. Божествените желания са непреривни, непрекъснати, а човешките са прекъснати.

Сега да дойдем до първата идея, която искахме. Що е физическият свят? Свят на ограничения. Значи сега вие сте ограничени. Що е Божественият свят? Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен. Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи. Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас. Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух. По същия начин и Божествените блага трябва постоянно да прииждат в нас, за да ни освобождават от физическите ограничения.

Това, което е приложение в окултната наука, то е само като един метод. Ако вървите така, у вас се заражда едно желание и казвате: „Аз зная." Хубаво, ти знаеш, но имаш главоболие и не знаеш как да го изцериш. На какво се дължи главоболието? Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно. Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си. Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви. Има и практически начини за това. Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви. Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение. Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства. След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи. Те често се сърдят и казват: „Няма да работим повече!" Клетките в стомаха, в червата не искат да работят, казват: „Ти си господар, но най-после, ние не сме роби."

Учителят ни поздрави на излизане с неговия поздрав - вдигната ръка.


Осма година на МОК (1928-1929)
Четиридесета лекция
28 юни 1929 г„ петък, 5:30 ч.
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder