НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вечно обновяване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вечно обновяване

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, всички, дойде, може, има, обновяване, време, пари, иска, хора, себе, ядене, блага, всичко, бог, работа ,

Общ Окултен клас , София, 7 Декември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

Размишление.

Чете се резюме на темата: "Разлика между математически вероятности и душевни възможности."

За следния път пишете върху темата: "Време и вeчност".

"Време и вечност" – това е една важна тема. Интересно е да видим какво ще пишете върху тази тема. Според гръцката митология времето е създадено от Хроноса, бог на времето. Според астрологията, когато Сатурн паднал, създал времето. Той е бирник на боговете. Когото хване, иска нещо от него. Сега оставам вие да мислите какво можете да напишете за времето.

Сега всички трябва да се стремите към вътрешно опресняване, към вътрешно обновяване в живота. Красотата на живота седи във вечното опресняване или обновяване. И в Писанието е казано: "Постоянно се обновявайте!" Когато лошите и добрите работи се преповтарят, те произвеждат обратни резултати. Защо? – От честото повтаряне на известни неща става втръсване в човека, вследствие на което се произвежда вътрешна реакция. Дойде ли до тази реакция, човек непременно трябва да се опресни, да се обнови. Като се обнови, той ще може разумно да си обясни причините за противоречията в живота. В края на краищата всеки човек трябва да си изясни противоречията в своя живот. Когато дойдете до съзнание, че живеете в един разумен свят, вие ще видите, че всяко живо същество е поставено точно на своето място. Следователно и противоречията, на които се натъквате, са на мястото си. Като вървя по улиците, гледам как са наредени електрическите стълбове и намирам, че всеки от тях е поставен точно на място, със строго определено предназначение. Ако покрай тия стълбове минава някое дете или един прост човек, той няма да се спре върху тази мисъл, как са наредени електрическите стълбове. Той ще мине– замине покрай тях, без да им обърне внимание.

Като ученици на тази Велика Школа и вие трябва да наблюдавате всяко нещо, да видите какви закони действат в природата. Влизате в някоя гора, минавате покрай дървета, покрай треви и цветя, без да наблюдавате как са наредени. Всяко растение, всяко дърво е стълб, подобен на електрическите. Вижте как е поставен този стълб. Какво правите вие? – Спирате се пред дърветата и започвате да човъркате, да чоплите кората им, било с ножче или с някое острие. Така постъпват неразумните ученици. Какво правят българите по селата? Като влезе в някоя гора, българинът вади брадвата си и започва да сече ту това, ту онова дърво. След всичко това хората се чудят защо работите им не вървят. Докато между хората и разумната природа съществува дисхармония, постоянна борба, никога работите им няма да вървят напред. Хората постоянно секат дърветата – стълбовете на природата, но и тя сече. Когато разумността влезе в човека, и природата ще измени отношенията си към него. За да придобие разумност, човек трябва да бъде крайно внимателен към всичко, което го заобикаля. Когато срещнете един човек, вие трябва да бъдете внимателни не само към неговото външно положение, но и към службата, която той извършва в природата. На всеки човек е дадена известна работа от природата, която той трябва да извърши. Когато не изпълнява службата си както трябва, човек не се обновява. Когато не е верен на своя идеал, човек не се обновява. Когато не е постоя-нен в своите възвишени мисли и чувства, човек не се обновява. Много от мислите и чувствата, които вълнуват съвременните хора, са минали през много умове и сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За човека са важни ония мисли и чувства, които сега излизат от Бога, с които Той сега твори. За да се обнови, човек трябва да пречисти в себе си всички Божествени мисли и чувства, които от миналите векове още е изопачил. Много от тия мисли и чувства са така наслоени с прах и нечистотии, че днес са недостъпни, както за самия чоек, така и за света.

Представете си, че имате идеал да станете щастливи. Какво разбирате под думата "щастие"? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на благоприятни духовни съчетания, а не на някакви материални блага. Материалните блага са външен израз на щастието. От това гледище красивите дрехи могат да се уподобят на щастлив човек. И наистина, само щастливият човек може да се облича с най-хубавите си дрехи. Нещастният не може и не трябва да се облича с хубави дрехи, защото те освен че няма да му придадат нещо, но ще увеличат нещастието му, понеже не може да ги оцени. В такъв случай по-добре е този човек да бъде облечен в дрипели, със скъсани дрехи, отколкото с хубави, нови дрехи. Защо му са тия хубави, скъпи дрехи, щом всеки, който го срещне на улицата, може да го съблече и да му ги вземе? Щастливият човек е същевременно и умен. Той разбира не само човешкия, но и Божествения свят.

И тъй, за да се обнови, човек трябва да избягва повторението на нещата, което води към пресищане. На преситения трябва да се отнеме нещо, за да се обнови. Този процес се извършва непрекъснато в природата и в живота. Забележете какво става с хората. Те очакват едно нещо, сполетява ги друго, вследствие на което постоянно се намират пред изненади. Няма човек в света, на когото да не е отнето нещо. Това е необходимо, за да дойде обновяването. Този закон се прилага както по отношение на отделния човек, така и по отношение на обществата и народите. Когато някое общество или някой народ събере много енергия в себе си и не знае как и де да я пласира, той започва да се стреми към нещо грандиозно, което в края на краищата ше го разруши. За да не стане това, Провидението му създава някаква изненада, от която той губи част от енергията си, но започва вътрешно да се обновява. Такова нещо преживя Германия в общоевропейската война в 1915. Нито Англия, нито Франция спечелиха това, което Германия спечели. В Германия започна процес на вътрешно обновяване. И Русия е подложена на такова обновяване.

Съвременните хора се заблуждават от външните неща. Като дойдат страданията, те мислят, че всичко са изгубили. Не, страданията винаги обновяват човека. Човек може да изгуби богатството си, без да е изгубил нещо съществено. Придобиването и загубата на богатството е хазартна игра в живота. В една минута само човек може да стане и беден, и богат. Ако някой играе на борсата, той може да влезе последен бедняк, а да излезе милионер. И обратното се случава: влиза милионер, излиза последен бедняк. Като казвам, че за да се обнови човек, трябва да му се отнеме нещо, това е само външна страна на въпроса. Това не значи, че постоянно трябва да се отнема нещо от човека. Отнемането трябва да бъде като външно условие, а не като постоянен вътрешен процес. Обновяването е вътрешен процес в човека, който внася нещо ново в неговата душа. Всеки ден, всеки час, всеки момент трябва да се внася нещо ново в мислите и в чувствата на човека. Само новото обновява и повдига човека. Само любовта е в състояние да внесе новото в човешката душа. Много е говорено за любовта, но малцина я разбират. Любовта е нещо велико, колкото понятно, толкова и непонятно за хората. Любовта изисква да обичаш всички и да те обичат всички. Само Бог като Вечно Начало, като Абсолютна величина без начало и без край, обича всички и всички Го обичат. Той е неизменен, затова всички същества, от малки до големи, Го обичат. Помежду си тия същества спорят, бият се, примиряват се, но дойдат ли до Него, всичко това изчезва. – Защо? – Защото Той е идеал на всяко живо същество. Следователно идеалът на всяко живо същество е да бъде обичано от всички. Да ви обичат всички – това е велика идея, която не може да се разбере в нейната дълбочина. Бога всички обичат, защото Той може да отговаря на всички. Значи само онзи е обичан от всички, който може разумно да отговаря. Който иска да бъде обичан от всички, той не трябва да живее в личността. Личността представя листа на дърветата. Листата траят временно – през пролетта, през лятото и през есента. Накрая на есента те започват да капят, а на другата пролет израстват нови листа.

Като ученици на окултна школа вие се стремите към обновяване. Такъв е бил стремежът на учениците във всички окултни школи досега. На времето си и апостол Павел е говорил за обновяване. Красиво нещо е обновяването! То се постига чрез закона на любовта, на мъдростта и на истината. По какъв да е начин човек трябва да се обнови! – Не мислете, че това обновяване ще ви наложи да влезете в съгласие с окръжаващите. Не, щом искате да се обновите, не мислете за окръжаващата среда. Щом искате да се обновите, не мислете за времето: дали е облачно, дали вали сняг, или дъжд – за нищо друго не мислите, освен за обновяването. Някой иска да направи добро. Щом иска да направи добро, не трябва да се ръководи от времето, дали сняг или дъжд вали. Ще направи добро без никакви отлагания, без никакви коментари. Обаче като се натъкне на някакво противоречие, този човек казва:"Няма смисъл да правя добро." – Защо няма смисъл да прави добро? – Защото хората трябвало да живеят в хармония и взаимно да си помагат. Понеже не било така, той се обезсърчил. Вярно е, че хората трябва да живеят в хармония помежду си, но вярно е и това, че те трябва да минат през сегашния жи-вот, да се натъкнат на ред мъчнотии и противоречия. Преди да се внесе хармония в живота, както и в музиката, човек първо се натъква на дисхармония. Човек трябва да мине през всички състояния поне по един път. Запример, някой изживява тежко състояние, струва му се, че светът се събаря върху него. Колкото да е тежко състоянието му, той трябва да знае, че само веднъж ще го мине. Втори път по никой начин няма да мине през същото състояние.

Ще ви приведа един пример. Снощи седя в стаята си и чувам, че някой пъшка пред вратата. Вслушвам се, чувам, че се напира на вратата, някой иска да влезе вътре. Излязох от стаята си и видях на стълбата едно куче. То ме погледна, каза ми нещо. Разбрах, че не е добре, дошло е да иска помощ: яло някаква храна, която развалила стомаха му. Мисля си: как е дошло на ума на това куче да напусне топлата кухня и да се качи горе да иска помощ? Някой му дал варени горещи картофи, без да знае, че кучетата не обичат горещо ядене. След малко кучето слезе долу, но едва вървеше, губеше равновесие. Господарят на това куче имал добро желание, искал да му даде топла храна, но му напакостил.

Често и вашите господари ви дават горещи картофи, с които развалят стомасите ви. След това вие мислите, че сте господари на положението си. – Не зная доколко сте господари на себе си. Когато параходът влезе в морето и започне да се движи на една и на друга страна, от него ли зависи това движение? Движението на парахода се управлява от един разум, по-висок от този на самия параход, но люлеенето му на една или на друга страна, нагоре или надолу се определя от морските вълни. Разумът, който направлява движението на парахода, е вътре в него. Тъй щото, когато видите, че някой се криви на една или на друга страна, не съдете, не го критикувайте. Казвате:" Защо този човек криволичи в пътя си?" Ако сте на негово место, и вие ще криволичите. Нищо лошо няма в криволиченето. Колкото да криволичите, това е неизбежно. Гледайте обаче да пазите равновесие.

Докато параходът е в пристанището, никакво криволичене няма да има. Щом влезе в морето, във великия океан на живота, криволиченето неизбежно ще дойде. Ако морето е тихо, параходът ще бъде спокоен. Започне ли параходът да криволичи, това е добър признак. Това показва, че има бури в океана, които ще внесат опресняване в живота. Природата обича постоянното опресняване. Ако въздухът и водата не се опресняваха, шяха да бъдат в постоянен застой, който би се отразил неблагоприятно върху целокупния живот. Като знаете значението на закона за обновяването, приложете го в своя личен живот, за да се ползвате от него.

И тъй, тази година ще работите за своето обновяване. Човек може да се обновява и при най-неблагоприятни условия. Обаче за растенето не е така. Има условия в живота, при които човек не може да расте.

При обновяването на човека вземат участие същества извън него. Например когато детето трябва да се облече с нови дрехи, това правят родителите му. Те го обличат както искат, стига детето да не им препятства. Когато се разсърди, детето не иска да го обличат, не харесва дрехите си, плаче, дърпа се назад – недоволно е нещо. И съвременните хора като децата не са доволни от живота си. Те се стремят към друг някакъв живот, вследствие на което сегашният не ги задоволява. Хората бързат много. Нека потърпят малко. Животът, който очакват, ще дойде. Той едва е започнал да се проявява. Ако имате търпение, новият живот ще дойде и ще донесе всичко, каквото желаете. – Кога ще дойде? – Може тази вечер да дойде, може и утре вечер. Ако не дойде днес или утре, ще дойде след месеци, след години – след десет, след сто хиляди години, а може би и след милиони години – важно е да дойде. Ако сте умни, за един ден ще дойде; ако сте глупави – след хиляди години ще дойде. – Как можем да поумнеем? – Като вършите волята Божия. Ставате сутрин рано, имате добро разположение на духа, искате да направите нещо за Бога, да извършите Неговата воля, да живеете изключително за Бога. Това не значи, че ще занемарите вашия живот и вашите работи. – Не, първо ще свършите нещо за Бога, а после – за себе си. В това време ще дойде някой отвън да свърши вашата работа. Речете ли първо да свършите своите работи, а после Божиите, нито вашите ще свършите както трябва, нито Божииге. В живота има две течения: в едно от двете течения попада човек и там работи. То е ограниченото състояние. Другото е неограниченото състояние, в което само Бог работи. Тези две течения се намират в постоянно съприкосновение помежду си. Първото течение обхваща времето и пространството, а второто е извън времето и пространството. Ето защо човек трябва да изучава законите на времето, да се освободи от Сатурна, от своята карма. Когато се говори за време, ние разбираме кармата. И наистина, когато някой има да взема от вас, той постоянно гледа кога ще дойде времето, падежа на задължението. Щом получи, каквото има да взема, той повече не мисли за времето. Докато живее във време и пространство, човек мисли и работи само за себе си. Не само това, но той счита, че и хората, и Бог трябва да мислят и работят само за него. – Няма защо да се изисква това от Бога. Той всичко е направил, при това всичко е направено безпогрешно. Като знае това, апостол Павел е казал: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е определил за тези, които Го любят."

Най-важният въпрос за човека е въпросът за вътрешното обновяване. То седи във връзка с доволството. Щом станете сутрин, започнете да работите с най-малките условия, които ви са дадени. В София има една книжарница, наречена книжарница "три лева". – Защо е наречена така? – Защото този книжар е започнал търговия само с три лева. Работата му тръгнала добре и в скоро време той станал капиталист. Други търговци са започвали с голями капитали и в скоро време всичко са изгубвали. Следователно който иска да стане човек, той трябва да започне работата си само с три лева. По същия начин и ученикът трябва да започне своята работа с капитал от три лева.

Сега като четете и изучавате беседите, вие не трябва да се спирате върху буквата на нещата, а трябва да ги изучавате по дух, като се спирате главно върху ония методи, които помагат за вътрешно обновяване. За изучаване на всяка наука има два начина: външен и вътрешен. Например едни изучават математиката по време и пространство, а други изучават математика на Битието. Друг е въпросът, ако изучавате резултатите. Като живо същество самият човек е цяла математика и геометрия. Същото нещо може да се каже за всяка наука. Следователно, ако изучавате естествените науки като резултат, е едно нещо; ако ги изучавате като битие е друго нещо. Ако изучавате астрологията като резултат е едно нещо; ако я изучавате като битие е друго нещо. Докато съзнаваш, че живееш, всички противоречия за тебе изчезват; щом дойдеш до отношения с хората, до кармата, до проява на явленията във време и пространство, противоречията излизат налице и ти виждаш, че имаш да даваш. Значи, докато изучаваме човека като същество, излязло от Бога, противоречията лесно се разрешават. Това не значи, че няма да имаме никакви страдания и мъчнотии. И при това положение страданията и противоречията ще ни следват, но ще имат разрешение, макар и във вечността. Тогава човек ще разрешава задачите си, ще върви напред и ще намира причините за всяко явление, което става в живота и в природата. Той ще вижда резултатите на днешните противоречия в далечното бъдеще. Ако от страданията на човечеството може да се изработи един голям, великолепен диамант, който да свети на главата на един ангел, тези страдания имат смисъл. Заслужава да се прекара една вечност в страдания, за да светиш цели вечности върху главата на един ангел. Щом е така, заслужава човек да страда, за да се превърне в диамант, който един ден да стои върху главата на някой ангел и да отразява неговата светлина.

Обаче това са само начини на разсъждения. Всъщност душата на човека в Божествения свят има съвсем друго предназначение, а не само да страда. Това, което ви говоря за страданията, е само за изяснение на нещата. Следователно, каквито отвлечени въпроси да се повдигат в сегашния живот, вие ще се спъвате в тях, без да ги разрешите. – Защо? – Защото сегашният ви живот е определена величина. Сегашният живот на хората е преходен, той е даден само за определено време и пространство. Той е подобен на едно ядене, сложено в чиния и валидно само за даден случай. Мине ли времето на това ядене, минава и значението му. Това ядене не разрешава въпросите за цял ден. То разрешава въпросите само за една трета от деня. Като донесат сутринта ядене, някаква закуска, ти се усмихнеш, хапнеш си, доволен си. Като донесат ядене на обяд, пак се усмихнеш, пак си доволен. Ще дойде време, когато няма да се задоволяваш от това ядене; ще стане нужда да измениш яденето си, да стане идеално.

Когато се говори за обновяване, разбирам намаляване на тежестта, която човек е турил върху себе си. Тази тежест се дължи на чрезмерно големи желания, към които човек се стреми. Хронос, от една страна, и Сатурн – от друга, са казвали и продължават да казват на човека:" Ние можем да ти дадем назаем, колкото пари искаш. Колкото за плащане, не се безпокой, има време, цялата вечност е пред тебе, ще се изплатиш. Като се основава на техните думи, човек взема и трупа, не мисли, но един ден го изправят пред дълговете му: трябва да плаща, а пари няма. Дойде ли до плащане, човек изпада в положението на онзи българин от провадийските села, който дал назаем осем крини жито на един турчин. След като плащал десет годиии наред, турчинът останал да дължи на българина още 80 крини жито. Казвам: Вземеш ли от Хроноса осем крини жито назаем, твоята работа е свършена вече. При такива случаи българинът си служи с пословицата: "Не искам нито жилото му, нито меда". Това е кармата.

Страшен е кармическият закон, с който са свързани всички хора. Докато сте свързани с този закон, вие не можете да се откажете от плащане на дълговете си. Такъв закон съществува и в съвременните държави. Когато някой има дългове, но не иска да ги плаща, турят го в затвор да лежи няколко години, да компенсира задълженията си. Кое е за предпочитане: да изплати човек дълговете си, или да лежи в затвор? Изобщо, за предпочитане е човек да изплати дълговете си, отколкото да лежи в затвор. Ако при излежаване наказанието си в затвора му дават книги да чете, да се просвещава, това не е лошо.

Сега, турете в ума си мисълта, че трябва постоянно да се обновявате. Каквито противоречия да срещнете в живота си, старайте се разумно да ги разрешавате. Всеки трябва да се стреми разумно да разреши противоречията на своя живот, но не да ги избягва. Не е въпрос да се избягват противоречията – важно е разумно да се разрешават. Щом ги разрешите правилно, ще преживеете най-малката радост като печалба в живота си.

Някой ще каже, че вместо обновяване по-добре е да има няколко стотици хиляди лева. Според него по-добро обновяване от парите няма. – И това е вярно. Има случаи в живота, когато парите са необходими, но има случаи, когато парите не са необходими. Когато се ражда, човек се нуждае от пари; когато умира, не се нуждае от пари. Когато се ражда, човек се нуждае от ядене; когато умира, не се нуждае от ядене. Когато се ражда, човек се нуждае от знание; когато умира, никакво знание не му е нужно. Тази е истинската философия на живота. Когато човек се ражда, могат да му дадат, какъвто кредит иска, но трябва да чака известно време, докато редът му дойде. Отивате в английската банка да извадите сто милиона английски лири. Лесно е да ви дадат тези пари, но трябва да чакате ред, да свършат работата си всички, които са дошли преди вас. Вие гледате час по-скоро да вземете тези пари, но де ще ги турите, не държите сметка. Знаете ли колко тежи това злато? Казвате:"Да взема това злато, че повече не мисля. То ще бъде един сигурен запас в живота ми."

По същия начин и вие искате големи блага от Бога, без да държите сметка какво представят тия блага. Тези блага са стоте милиона, за които не държите сметка, де ще ги турите. Знаете ли колко коли са нужни за пренасяне на това злато? Следователно, когато човек иска да придобие всички блага изведнъж, това значи да изтегли сто милиона английски лири от английската банка. – Да се искат по този начин блага, това е неразумно. Всеки ще получи толкова блага, колкото е определено. Не е въпрос само да придобива човек блага, но като ги придобива, да ги впряга на работа. Един господин казваше, че могъл да впрегне на работа само два и половина милиона лева. Ако има повече от два и половина милиона лева, не би могъл да ги впрегне на работа. Следователно както па-рите, така и благата, които има, човек трябва да ги впрегне на работа, а не да ги държи в себе си без употребление.

Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни."

Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е да може човек да я изпее. Лесно е да се говори, но мъчно е да се изпълни. Някой казва:" Като видиш мечка, цъкни една клечка кибрит и не се безпокой." – Лесно е да цъкнеш клечката, но мъчно е да ти дойде на ума, че трябва да цъкнеш. Когато пеете тази песен, имайте предвид закона на контрастите. Затова, пейте я веднъж по-слабо, после – по-силно. Ако я пеете няколко пъти по един и същ начин, тя ще изгуби своята сила и значение. В ирационалната музика по никой начин не можете да изпеете един и същ тон два пъти. Там няма повторение на тоновете.

С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика. Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен, която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българиньт е изразил скръбта, веселието, но никъде не е пред-ставил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва:" Дай тук половин кило вино!"

Думите в песните трябва да бъдат така наредени, че да смекчават тоновете. Има известни енергии в човека, които могат да се трансформират само със скачане, с тропане, с игра, с викане. След това в него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човека, когато спечели много пари. Първо той е весел, скача, вика, играе, пее, докато се успокои и улегне в себе си. Но веселието и скръбта не представят живота; те водят само към живота. Те са условия само за живота, но не и самият живот. Радостта не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек е изгубил живота. Радостта и скръбта са условия да се прояви животът в човека.

Един старец от търновските села получил писмо от сина си, който следвал в странство. Като неграмотен, бащата за-несъл писмото на касапина в селото да го прочете. Касапинът отворил писмото и с груб тон прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда!" – " Виж го ти, синковеца! – казал бащата.- Оттам чак ми заповядва. Нищо няма да му пратя. Пет пари не давам за него!" Върви старецът и мърмори, недоволен от сина си.– "Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото." – казал огорченият старец. Фурнаджията бил добър човек, с мек характер. Взел писмото и с тих, кротък глас прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда." – " Виж, така разбирам. Да се помоли малко, да се обърне човешки към баща си, а не да ми заповядва. Сега ще му изпратя пари, но в първия случай не бях готов пет пари да му дам." Успокоил се старецът и продължил пътя си.

Както виждате, интонацията има голямо значение в живота на човека. Само душата е в състояние да изрази онова меко, красиво чувство, което се крие в човека. Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят. Дойде ли до това състояние на душата, човек нито скърби, нито се радва. Докато скърби и докато се радва, той изразява общи състояния. Едновременно с него скърбят и се радват всички живи същества на земята: и хора, и животни, и растения. Дръжте се за тихото, за великото в себе си, в което се крие животът. Що се отнася до скърбите и радостите, кажете:" Такава е била волята Божия! Бог е наредил всичко за добро."

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

7. Лекция от Учителя, държана на 7 декември, 1927 г., София.

Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, всички, дойде, може, има, обновяване, време, пари, иска, хора, себе, ядене, блага, всичко, бог, работа ,

Общ Окултен клас , София, 7 Декември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder