НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

За приятелите си

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

За приятелите си

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, бог, слънце, душа, живот, всички, любов, венера, приятелите, бъде, хора, земя, аз, мине, човешка, истина ,

 Неделни беседи , София, 11 Декември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 11 декември, 1927 г. София. – Изгрев.

Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." (Йоан 15:13)

Сега ще говоря върху думите: „Да положи някой душата си за приятелите си." Този стих подразбира вътрешно единство на нещата. Това единство се осмисля само в разнообразието. Разнообразието в природата пък е израз, проява на Божествената хармония. Под думата „проява" умните хора, адептитe, мъдреците разбират разумното начало в живота. Като казвам „разумно начало", аз нямам предвид студения човешки разум, който се проявява при 250° под нулата, но говоря за висшия разум, който носи условия за човешката душа. При 250° под нулата няма живот. Това не значи, че животът се е унищожил, но не може да се прояви. И при 5000° под нулата животът не може да се унищожи. Тъй щото, под думата „разумно начало" ние разбираме Любовта, която носи живот. Тази Любов е наречена Божия Любов. Обаче, хората изявяват любовта по различен начин, вследствие на което се явяват ред противоречия в живота. Тия противоречия обезверяват хората. Някой казва: Аз не вярвам в никого и в нищо. Казвам: да не вярвате в хората, били те ваши майка или баща, брат или сестра, разбирам; но да не вярвате в Онзи, Който ви е създал, Който ви е пратил на земята да се развивате, да учите, не разбирам. Да не обичате ония, които са ви направили ред пакости и злини, разбирам, това е човешко; но да не обичате Онзи, Който ви е дал всички блага в живота – не разбирам.

Аз нахвърлям тия въпроси за разсъждение, без да ги обяснявам, защото всичко, което се обяснява, губи своята чистота. Как може да се обясни Великото в света? В това отношение, ние постъпваме като музикантите: взимаме няколко тона, съчетаваме ги, образуваме от тях акорд, който влиза в хармония с цялото, без да обясняваме на хората, как сме постигнали тази хармония. Следователно, да пееш, да свириш, това е в реда на нещата, но да обясняваш на хората, как пееш, или как свириш, това не е нужно. Всякакви обяснения тук са излишни. На същото основание казваме и за Любовта, че тя не е нищо друго, освен Божествена симфония, за разбирането на която се изисква само тънко музикално ухо да слуша и да възприема, Любовта не се нуждае от обяснения. Тя съществува в душата на всекиго, но чака само момент да се прояви, както всеки музикален тон чака да дойде музикантът, да удари на клавишите, и той да прозвучи. Казваме, че някой човек не е взел чист тон. Това значи, че този тон не е в съгласие с друг някой от по-велика гама. Сам за себе си, този тон може да бъде чист, правилен, но понеже той е попаднал в съзвучие с тон от друга някоя гама, с която не хармонира, явява се някакъв дисонанс. Обаче, отделно и двата тона са чисти, правилни. В такъв случай, един от двата трябва да отстъпи, да даде място на другия, само той да се прояви.

Като наблюдавам отношенията на хората, виждам, че много от техните мъчнотии и страдания се дължат на обстоятелството, че те не отстъпват едни на други. Смисълът, красотата на живота седи в постоянното отстъпване. Това вечно отстъпване природата нарича вечно обновяване. Вечно да отстъпваш, това значи вечно да се обновяваш. Кога човек отстъпва? Човек отстъпва, когато се намира под известно напрежение, под известен напор. Първите водни капки не отстъпват ли местото си на вторите? – Отстъпват. Вторите не отстъпват ли на третите? – Отстъпват. Значи, в природата се извършва процес на вечно отстъпване. Питам: де е крайният предел на това отстъпване? То няма предел, то е вечен процес. Като идея на физическия свят, отстъпването е свързано със срама. Срам е за човека да отстъпва. Не, разумното отстъпване е свързано с процесите на възрастване и обновяване. Питам: де е краят на възрастването и на обновяването? На тези въпроси всеки сам трябва да си отговори. Всяка душа, която е слязла на земята, има по една съществена задача, която сама трябва да разреши. За тази цел тя започва с безформеното, с безсъзнателното във физическия свят, което постепенно се оформява. В процеса на оформяването се забелязват три последователни фази: първата фаза е на личността; втората фаза – на индивидуалността, а третата – проява на душата, или проява на Божественото начало в човека, което се стреми да сподели благата си с ближните си.

Един стар гостилничар имал всичко 30 абонати месечно. За да ги задоволи, той имал на разположение 30 тенджери, за всеки клиент по една. Един ден, по погрешка, той сипал ядене на един от клиентите си от чужда тенджера. Като забелязал това, клиентът взел шапката си и излязъл от гостилницата недоволен. Цял ден обикалял по гостилниците, да намери гостилничар, който да му сипе ядене от тенджера, от която да не е сипвал на никой друг преди него, но не намерил такова нещо. Най-после той се принудил да се върне дома си гладен. От този случай гостилничарят придобил по-голяма внимателност, но и клиентът поумнял, втори път не се решавал да прави обструкция на гостилничаря и да остава гладен. Казвате: Лесна работа! Като не яде в една гостилница, ще отиде във втора, в трета, все ще намери ядене. Да, но този господин не иска само да се нахрани, той има правило в живота си – да не яде от чужда тенджера, и не иска да нарушава това правило. Този човек искал да бъде последователен. На това основание, всеки трябва да бъде последователен в своите възгледи за живота, особено, ако тия възгледи почиват върху известни разумни закони. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Който не спазва тия закони, той отлага нещата за в бъдеще, за друга някаква еволюция, но с това отлагане той губи благоприятните условия в живота. Този човек протака нещата във време и пространство. Който разбира тия закони и ги спазва, той не отлага нещата, но взима цигулката си и свири, работи, още сега иска да придобие нещо, което да му послужи за вечността, за живота извън времето и пространството.

„Да положи някой душата си за приятелите си." Какъв е вътрешният смисъл на този стих? Милтон е изказал следната мисъл: „Той за Бога само, а тя за Бога, който е в него." Какво означава тази мисъл? Ако я материализирате, тя ще изгуби своя вътрешен смисъл. То е все едно господарят да иска от слугата си да му се кланя. Да иска това нещо, значи да обърне нещата наопаки. Правилното положение е господарят да служи на Бога, а слугата – на Бога, който живее в господаря му. Мъжът трябва да люби Бога, а жената трябва да люби Бога в мъжа. Учителят трябва да се стреми към Божията Мъдрост, а ученикът – към мъдростта на Учителя си. Това подразбира правилни отношения между хората.

В съвременната наука се говори за издържане на трудностите в живота. Според Дарвин, например, само онези индивиди продължават да съществуват, които могат да издържат на тежките условия, да се приспособяват към тях. Този закон се отнася за животните, но не и за хората. Той подразбира усъвършенстване на типовете, като се започне от най-низките и се стигне до най-високите. За хората, обаче, съществува друг закон – закон за жертвата. Човек може да се прояви в жертвата. По това, именно, той се отличава от животните. Значи, животното се бори да преодолее условията; човек се жертва, а свръхчовекът, Синът Божи полага душата си за приятелите си, т.е. той служи на Бога. Да положиш душата си за приятелите си, това е извън закона за жертвата. Съвременният човек е минал първата и втората фаза и е дошъл вече до положението да положи душата си за приятелите си. Тази е последната, третата фаза в живота. За да преодолее всички мъчнотии в живота, да дойде до третата фаза, човек трябва да бъде смел, решителен, никога и от нищо да се не обезсърчава. Той трябва да има непреодолима вяра и надежда; неговата вяра трябва да бъде извън времето и пространството. Тази вяра наричам вечна вяра,т.е.вяра, която никога не престава. И надеждата на човека трябва да бъде вечна, никога да не престава. Някой казва: Аз не вярвам, аз се обезсърчавам. – Това е вяра във време и пространство. Ние говорим за вяра и надежда извън времето и пространството, дето живеят съвършени същества, на които думата е закон. Ако думите на тия същества са закони, какво ще кажете тогава за Бога? Когато Бог каже или обещае нещо, думите Му нямат обратна сила, те ще се реализират, както са казани. Външно, привидно, може да има измяна и промяна в Божиите думи и обещания, но това се дължи на нашите субективни схващания.

Сега, ще предам накратко един разказ от книгата на Ведите. В този разказ се описва развитието, до което е достигнала индуската жена в старите времена още. В този разказ не се говори за обикновена жена, но за жена от високо произхождение. Тази жена била княгиня и се наричала Савитра. Всеки човек трябва да се прояви, по какъв и да е начин на земята, като княжеската дъщеря Савитра. Женитбата, например, е една от проявите на човешката душа. В този смисъл, и музиката, и науката, и религията са особен род човешки прояви. Цигуларят, например, как ще се прояви? – Той ще вземе цигулката си и ще свири. Значи, знанието е проява на човешката душа. Когато се омъжва, жената ще изсвири едно Божествено парче, след което индусите ще се разотидат по домовете си. Между индусите съществувал обичай, когато млада мома, от царско произхождение, се омъжва, извикват видни мъдреци и адепти да се произнесат върху съдбата й, т.е. да изслушат парчето, което тя ще свири, и от това ще определят нейната съдба. Според мене, парчето, което тя ще свири, представя нейния възлюбен, за когото мъдреците ще определят, ще може ли да живее в хармония, по Божествено с младата мома, или не. Като изслушали парчето, което Савитра свирила, мъдреците казали, че нейният възлюбен ще бъде добър, способен, благороден човек, но ще живее само десет месеца след сватбата. Бащата казал на Савитра за предсказанието на мъдреците, но тя казала: Каквото ще да става, но аз ще взема този момък, който ми е определен от съдбата. Десет месеца да живея с него, но той ще бъде моят избраник. Той се наричал Сативан, което означавало душа на истината. И действително, десет месеца след женитбата, дошла смъртта, наречена Яма, да задигне душата на истината, да я отнесе във вечността. Савитра тръгнала след смъртта и казвала: Моля ти се, върни ми Сативана, не взимай тази душа, остави ми я! Ти имаш толкова много души около себе си, защо взимаш и тази душа? Смъртта върви по пътя си, не обръща внимание на Савитра, не чува думите й, но и Савитра върви подир нея, моли се, настоява да й върнат Сативана. Тя минавала гори и планини, долини и полета, качвала се, слизала и все настоявала на своето. Смъртта й казала: Готова съм на всички услуги. Каквото пожелаеш от мене, ще ти дам, но душата на Сативана не мога да върна. – Бащата на моя възлюбен е сляп, върни му зрението. Веднага зрението на дядото се възстановило. Савитра пак продължавала да върви след смъртта, да се моли за връщането на Сативана. Смъртта й казала: Всичко, каквото пожелаеш, ще ти дам, но душата на Сативана не мога да върна. – Щом е така, аз искам да имам синове, да царуват в бащиния ми дом, затова върни ми Сативана. – Нека се сбъдне и това твое желание. Омъжи се за когото искаш. – Ти казваш, че мога да имам синове, но забравяш, че според обичаите на Индия жената може да води само един мъж. Аз не мога едновременно да бъда жена на двама мъже. Ето защо, върни ми Сативана. Смъртта стигнала до Бога и разказала за страданието на Савитра, после се върнала при нея и предала следните думи от Бога: „Понеже си умна и добродетелна жена, ще се изпълни и това твое желание." Сативана възкръснал и се върнал отново на земята, да продължи живота си със Савитра.

Казвам: човешката душа е възвишена и благородна. Тя никога не се обезсърчава, никога не се обезверява. Тя е настойчива и смела. Като хване някой бог, тя тръгва подир него и настоява, докато постигне своите желания. За тази цел тя си служи със своите добродетели, които прилага на всяка крачка в живота. Да настояваш със своите добродетели – това е най-високото положение, до което човек може да дойде. Този е пътят, по който човек може да реализира своите желания, а не със съмнения, с колебания, с ред отрицателни качества.

„Да положи някой душата си за приятелите си." Това значи: Човек трябва да даде възможност да се прояви любовта в него. Обаче, за да се прояви любовта в човека, Сативан непременно трябва да се върне. Без Сативана, без душата на истината, любовта по никой начин не може да се прояви в човека. Ако съмнението се вгнезди в човека като червей, който прояжда всички светли идеи, може ли той да постигне своите идеали? Може ли той да разбере целта на живота? Съмнението не може да унищожи Божественото начало в човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му пречи да вижда нещата ясно. Временно Божественото може да отстъпи, но не и да се унищожи. Бог е всесилен, всичко може да направи, но често заема последно място, като съзнателно отстъпва от позиция в позиция. Той е готов на всякакви жертви. Понякога Той слиза толкова долу, както никой друг, но при това положение може да извърши такива дела, каквито никой човек в света не е в състояние да направи. Това значи, че началото и краят са свързани в Бога: Той е начало, Той е край на нещата. Който разбира проявите на Бога, той ще знае, как да възприема и предава Неговата Любов.

Съвременните хора искат да преустроят своя живот, но отде да започне това преустройване, не знаят. Те четат разни научни и философски книги, срещат се с учени хора, разговарят се по тия въпроси, но въпреки това, пак нямат успех. Защо? На съвременните хора липсва нещо съществено, а именно: те трябва вътрешно да се подквасят с Истината. Те трябва да се свържат с всички разумни същества, да влязат в допир с тях. От тази връзка зависят много неща. От първата водна капка още могат да се определят свойствата на всичката вода. За тази цел, човек трябва да се свърже със слънчевата система, да разбере, какви отношения имат Слънцето, Венера и Меркурий към самия него. Всички хора виждат Слънцето, Венера, но малцина виждат Меркурий. Само астрономите, които наблюдават вечер небето, със своите телескопи, са виждали Меркурий. Обикновените хора не могат да го видят.

Мнозина казват: Трябва да се молим на Бога! Вярно е това, но как трябва да се молите? В какво се заключава истинската молитва? Когато ученикът отива при учителя си, да добие знание, той трябва да се постави във възприемателно състояние и да каже: Учителю, моля те да ми дадеш малко от твоята светлина, да си разреша един труден въпрос. Това е просба. Често просбите се превръщат в молитви. Сегашните хора мислят, че молитвата изисква от човека да коленичи, да вдигне ръцете си нагоре и тихо да шепне някакви молитви. Не, това не е още молитва. Така се моли човек, когато го бият. Той пада на колене, вдига ръцете си нагоре и започва да се моли, да не го бият. И затворникът, и грешният човек се молят по същия начин, но как трябва да се моли свободният човек? Как трябва да се моли душата, която търси истината? Някои казват, че са намерили истината. Не, истината се търси вечно. Който търси истината само за един момент, той не е разбрал още, какво представя тя всъщност. Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси. Истината е подобна на светлината, която постоянно се разкрива пред очите на човека. Любовта, Мъдростта и Истината се разкриват постоянно, затова човек непрекъснато трябва да ги търси. Не е достатъчно човек само веднъж да вкуси от Любовта Божия и да каже, че се е задоволил вече. Не, постоянно ще се стремиш към тази Любов и постоянно ще я изявяваш, и то в различни направления.

„Да положи някой душата си за приятелите си." Защо трябва човек да положи душата си за приятелите си? – За да създаде в себе си възвишено и благородно сърце, светъл ум, здраво тяло, които да бъдат в услуга на неговата душа. За тази цел той трябва да започне от слънцето. Защо? Защото на физическия свят слънцето е представител на Бога. По-добър представител на Бога от физическото слънце за физическия свят засега няма. Като наблюдаваме слънцето, ние си представяме Бога светъл като слънце. Това не означава още, че слънцето е Бог, но донякъде само дава представа на хората от физическия свят за Бога. Ето защо, хората трябва да започнат от слънцето, което носи сила. Стремежът пък на човешката душа е да бъде силна, мощна. Апостол Павел казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен." Това е парадокс, който се нуждае от обяснение. Кое е силно в човека? Силно е разумното начало в човека, защото може да реализира копнежите на човешката душа, от които да се ползват и неговите ближни. В благото на ближните се крие благото на всеки човек поотделно. Който люби цялото човечество, той може да реализира и своя живот, защото човечеството представя тялото на Бога. Следователно, да любиш всички хора, да любиш цялото човечество, това подразбира да любиш Бога, Който се изявява в това тяло. Това е първата степен на любовта, най-високата, най-голямата любов, която човек може да прояви на земята. Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже живеят в невидимия свят. Божията Любов обхваща всички живи същества на земята и на небето. Да любиш всички тия същества, значи да имаш стремеж към Бога. Може ли такъв човек да бъде нещастен? Той всяка секунда, всяка минута, всеки час ще бъде свързан със сърцата и душите на ония, които обича и които го обичат. При това положение, де ще остане място за обезсърчения и разочарования? Този човек ще получава толкова много подаръци, че трябва да има на разположение сандък, голям като земята, да ги прибира. Затова е казано в Писанието, че човек трябва да се откаже да събира богатства на земята. Велико нещо е да положи човек душата си за приятелите си!

И тъй, човек трябва да започне със слънцето, да одухотвори слънчевата енергия, за да се ползва от нея разумно. Той трябва да приеме, че на земята Бог се проявява чрез слънцето, отдето черпи животворна енергия. Ако някой е болен, не може да диша добре, нека се обърне към слънцето и дълбоко в душата си пожелае да се свърже с него, да приеме от енергията му. Няма да мине много време, и той ще се обнови и засили. Мнозина ще му говорят, че трябва да лежи на леглото си, че има опасност да се скъса някоя артерия в него, но той не трябва да се подава. Това са външни внушения, които не съдържат истината в себе си. Който веднъж само е приел слънчевата енергия в себе си, той е опитал вече нейното благотворно влияние върху мислите и чувствата си, както и върху всички клетки на своя организъм. Той вижда наоколо си само здрави, силни хора и от нищо не се плаши. Ако някой се обезсърчи, нека се обърне към слънцето, да приеме от неговата енергия. Слънчевата енергия прави човека здрав, бодър, силен; тя му дава сили да понася мъчнотиите и трудностите в живота. Да възприемеш слънчевата енергия, това е равносилно да се разхождаш из хубави градини, пълни с разноцветни и ароматни цветя, с хубави и сладки плодове, и от време на време да опитваш някой от тях. Не е загуба на време, ако ти иждивиш един-два часа от деня да се свържеш със слънцето и да приемеш от неговата енергия. Едно десетгодишно дете се изгубва от дома си, но един приятел на баща му го намира, хваща го за ръка и го развежда из най-хубавите градини в града. В дома на детето настава голямо смущение, всички го търсят, тревожат се, а то се любува на красивите цветя и плодове, опитва техния вкус. Като се върне дома си, всички се радват, че се връща здраво и читаво, но то започва да им разказва всичко онова, което е видяло и опитало. Такова е положението на всеки, който се ползва от слънчевата енергия. Преди да възприеме нещо от слънцето, човек е в положението на загубеното дете, но щом възприеме нещо от него, той е детето в градини с хубави цветя и плодове, от които може да се ползва. След това и то се радва, и другите се радват.

Казвам: по същия начин се разхожда и човешката душа. След като излезе от тялото на човека, тя започва да се разхожда по света, посещава най-хубавите градини, а той я търси, вика след нея, иска да я намери. Като се върне от разходката си, тя започва да разказва на своите ближни за Великото, което е видяла и опитала. Когато някой отрича съществуването на душата, това показва, че душата е напуснала тялото и отишла някъде на разходка. Някой баща се оплаква, че изгубил детето си. Де е детето му? То излязло от бащиния си дом и отишло да се разхожда из градините. Когато казват за някой човек, че е безверник, това значи, че този човек е отишъл с приятеля на своя баща да се разхожда, да разглежда и изучава Великото в света. Като се върне от разходката си, този безверник става един от най-усърдните християни. Защо? Защото е при добил голяма опитност, познал е и опитал Великото в живота.

Сега ще разкажа един анекдот за двама англичани, атеисти, които решили да представят на сцената две различни, напълно противоположни роли. Единият от тях ще поддържа идеята, че Бог съществува, а другият ще поддържа обратната идея, т.е. ще отрича съществуването на Бога. В определения ден и двамата излизат на сцената, и диспутът започва. Първият, който трябвало да играе ролята на вярващ, започнал да говори на другаря си, че Бог съществува, че всичко, което виждаме в природата, е Негово творение, че всеки, който не вярва в Бога, ще бъде хвърлен във вечния огън, изложен на мъки и страдания. Той говорил толкова пламенно, толкова вдъхновено, че вторият, който трябвало да играе ролята на безверник, като го слушал, забравил своята роля и започнал да си мисли: Може да е така. Възможно е Бог да съществува. Като размишлявал върху това, той слязъл от сцената и отишъл дома си. Първият изпълнил ролята си, както трябва, но останал сам на сцената, нямало кой да му възразява. На другия ден той отишъл при другаря си и запитал: Ти защо не се противопостави на моите думи, но ме остави сам, да се срамя пред толкова хора? – Какво да правя? Като те слушах да говориш толкова убедително, аз повярвах напълно в твоите думи. – Как ми повярва? Аз говорих измислици; говорих неща, в които сам не вярвам. – Не зная, дали си вярвал, или не в думите си, но аз не съм слушал такава убедителна проповед и от най-видни проповедници. Казвам: за да може да обърне приятеля си към Бога, душата на този човек се е върнала от своята разходка, познала е Великото Начало в живота, и затова той могъл да говори толкова убедително. Тази е причината, поради която често се менят състоянията на човека.

„Да положи някой душата си за приятелите си." Когато положим душата си за приятелите си, винаги настава никаква промяна; ако сме на физическия свят ще усетим някакво малко страдание; ако сме в духовния свят, ще знаем, че правим малка жертва; ако сме в Божествения свят, това полагане душата си за приятелите си, ще се изрази във вид на малка услуга. Следователно, за ученика, който разбира вътрешния смисъл на Христовото учение, не само личните, но и социалните въпроси ще бъдат лесно разрешими. Като разбира начините и методите, с които природата си служи, той ще може да ги прилага в своя живот, и по този начин ще бъде полезен и за окръжаващите. Който обича Бога, и когото Бог обича, той всичко може да постигне. Такъв човек може да мине през най-опасни места и никой да го не забележи.

Един човек, който обичал Бога, бил преследван от неприятели и, за да се спаси, трябвало да мине през границата, дето на всеки сто метра имало по един добре въоръжен войник. Дошъл до това място, но се спрял, започнал да мисли, как да мине през тази забранена зона. По едно време чул един глас отвътре да му казва: Мини спокойно и не се безпокой, никой няма да те види. Той минал покрай тия въоръжени войници, но забелязал, че всички спят. Като извървял два километра път, неприятелите му стигнали при стражата и ги запитали: Не видяхте ли да мине покрай вас един човек? – Кога? – Преди половин час. – Как може да мине покрай нас човек? Оттук птичка не може да прехвръкне, камо ли човек да мине. Казвам: Прави са тия войници. Покрай тях птичка не може да прехвръкне, но когато са будни. Обаче, щом заспят, и човек може да мине, без да го забележат.

Всички съвременни хора се страхуват да не мине някой през тяхната граница, да им причини никаква пакост, но трябва да знаят, че докато съзнанието им е будно, никой не може да мине пред тях. Щом заспят, всеки може да мине покрай тях и да им причини много злини и пакости. Заспиването на човешкото съзнание не е нищо друго, освен помрачаване, заоблачаване на съзнанието, вследствие на което се забелязват известни промеждутъци, празнини, през които нахлуват и злините, и добрините. Изпаднете ли в такова състояние, което някои наричат летаргия, задръжте в себе си мисълта, че Бог е във вас, и след няколко часа ще се събудите. Ако не поддържате тази мисъл в ума си, никой не може да ви разбуди от това състояние. Някой казва: От мене човек няма да стане. Кажете ли си така, вие се намирате под закона на внушението. Напротив, на всяка подобна мисъл вие трябва да въздействате с положителна. Ще си кажете: В продължение на няколко часа само, докато спя, от мене човек не може да стане, но щом се събудя и започна да работя, от мене човек може да стане. Ако и при това положение работите ви не вървят добре, кажете си: До един месец няма да имам успех, но след това всичко ще ми тръгне добре. Ако и след един месец работите ви не се оправят, продължете времето за още един месец, след изтичането на който очаквайте добри времена, добри резултати. Човек сам си внушава и добри, и лоши неща, вследствие на което от него зависи успеха или неуспеха в неговите работи. Всеки трябва да знае, че Бог живее в него и да казва: Господи, искам да изявявам доброто, което Си вложил в мене, както Ти го изявяваш; искам да бъда добър и да постъпвам като Тебе! Това подразбира: Научи ме да изпълнявам волята Ти, както Ти искаш.

Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Тази е най-великата любов, която човек познава в живота. Тази любов е в сила да пресъздаде сегашното общество; тази любов е в сила да подобри отношенията между хората; тази любов може да послужи като основа за съграждане на бъдещата наука, религия, музика, поезия, изкуство. Върху тази любов можем да съградим всичко възвишено и благородно. Който се стреми към тази любов, той трябва да се подкрепи, да се подтикне да върви напред. Какво правят днес хората? Като срещнат човек с такава любов, или с някаква светла идея, те веднага казват: Ти ли се намери единствен да замислиш такова нещо? Я се откажи от тази идея! Да не мислиш, че си втори Шекспир, или някой велик човек? Казвам: днес този човек не е Шекспир, но един ден може да бъде нещо повече от Шекспир. Като говорим за човека, ние подразбираме неговото бъдеще, а не настоящето му. Щом Бог се проявява в душите на хората, значи, във всеки човек все има нещо благородно и възвишено. Радвайте се на благородството в човека, защото то е Божествен елемент. Само по този начин можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете здрави, щастливи, приемайте енергия от Бога. Как ще приемете тази енергия? – Чрез слънцето на физическия свят. Излагайте се на слънчевите лъчи, за да се свържете с Бога.

Сега, имайте предвид следното положение: Със слизането си на земята, човек се е приспособил към този живот, като си е създал сърце и ум, чрез които да изпраща благата по цялото тяло. Благата на сърцето, това са неговите чувства, страсти и желания, като сили, които действат в тялото му. Според астролозите, сърцето, с всички свои съдове, представя Венера. Каква е задачата на Венера? Със своето грубо тяло, съвременният човек живее повече в низшите области на Венера, но един ден, когато си създаде Божествено тяло, той ще навлезе във висшите полета на Венера, на любовта, и по този начин ще постави основа на бъдещата култура. Моралният и духовният живот се крият във високите области на Венера. Веднъж слязъл на земята, човек трябва да обработва своя мозък, за да бъде силен, да побеждава мъчнотиите в живота си. За да развие мозъка си, в помощ му иде Меркурий. В някои отношения, Меркурий и Сатурн си приличат. Меркурий приготвя стъпките на Сатурн, а Сатурн е свързан с разума на човека. Той е голям герой, не прави зло на никого, но отдето мине, всичко разтопява и казва: Това е така, онова не е така и т.н.

Следователно, човек трябва да започне с енергиите на Слънцето, на Венера и на Меркурий, т.е. с енергиите на разумността, на любовта и на мъдростта. Тези енергии съществуват в цялото пространство, в целия космос. Който иска да възприеме енергиите на любовта, той трябва да излиза рано сутрин, да наблюдава изгряването на Венера. Казвате: Любовта иде от Бога, няма защо да ставаме рано сутрин, да наблюдаваме изгряването на Венера. Питам: по кой начин ще дойде любовта? Кой не е опитвал човешката любов? Някой човек, бил той мъж или жена, днес те обича, утре ти се сърди, недоволен е от тебе. Ако наблюдавате Венера, тя поне няма да ви се сърди. Тя ще погледне и ще ви се усмихне. Знаете ли, защо Венера е толкова малка планета? Тя е малка, защото работи с малки величини, с малките прояви на любовта. Днес Венера е толкова голяма, колкото голяма е човешката любов. Един ден, когато човешката любов се увеличи, и Венера ще стане по-голяма планета. И слънцето днес е толкова голямо, колкото е широко човешкото съзнание, колкото голяма е човешката разумност. Един ден, когато хората се повдигнат, и слънцето ще стане по-голямо. Тъй щото, когато човешката любов се увеличи, Венера ще стане голяма, като слънцето, а слънцето ще стане сто пъти по-голямо, отколкото е сега. Тогава и звездите ще имат дискове, каквито днес нямат. Изобщо, небето, с всички светила по него, ще стане хиляди пъти по-красиво и голямо от сегашното. Красиви и големи светове ще има в бъдеще. Тогава от небето, от слънцето ще пристигат такива звукове, такава музика, каквато не можете да си представите. Ако днес се осмели някой да каже, че е чул някаква небесна музика, която иде от слънцето, всички ще му се смеят. Обаче, вие трябва да знаете, че засега културата на земята иде от Слънцето, от Венера и от Меркурий. Що се отнася до Марс, днес той е забъркал такава каша, от която нищо не може да излезе. Едно е спасителното: днес Слънцето влиза в нова фаза, а с него заедно и човечеството, което се издига едно стъпало по-нагоре.

Съвременните хора не са готови още за новия живот, за новата религия и наука, които бъдещето носи. Те още се занимават с дребнавостите на живота. Всеки човек иска да има подслон, да се храни добре. Това и животните търсят. Всеки човек иска да има здрави мускули, здраво тяло, да преодолява мъчнотиите в живота. Това желание е на място. Обаче, не е физическата сила, с която човек може да преодолява мъчнотиите. Ако между мислите и чувствата на човека има хармония, той ще може да отбива всички онези влияния, които засенчват слънцето. Човек трябва да отбива от пътя си препятствията, лошите влияния така, както параходът отбива вълните, които се изпречват пред него. Никакво препятствие не трябва да остане на пътя между човека и слънчевите енергии. Всякакво препятствие нарушава хармонията на тия енергии. Когато пътниците се качват на някой морски параход, докато той не се е отделил още от пристанището, те си подават букети, цветя, чуват се приказки, смехове между тях. Когато параходът започва да се отдалечава от пристанището, шапки, кърпи се махат, и пътниците запяват, чувстват се весели, доволни, в пълна хармония. Щом параходът влезе навътре в морето, всички стават сериозни, замислени, оставят букетите настрана и започват да лягат, кой дето намери. Какво е станало? Коя е причината за това положение? Някаква дисхармония е настанала във всеки пътник. Матросите обикалят между пътниците, утешават ги, но те казват: По-добре щеше да бъде да не бяхме влезли в този параход. Параходът върви напред, продължава пътя си и казва: Който влезе в мене, той трябва да знае, че люшкане го чака. Тук не е тъй спокойно, както на брега, да махате с кърпи и да ви дават букети. Такова е положението на всеки човек, който е влязъл вече в живота – необятният параход. Човек се намира всред бурните вълни на морето и се запитва, какво да прави. Матросите го успокояват, казват му, че туй ще продължи само два-три деня и след това ще слязат на пристанището. И наистина, какво става с пътниците в парахода? След няколко дни те слизат на брега, спокойни, дават вид, като че нищо не се е случило, но се чувстват малко изтощени, от голямото пречистване, и започват да ядат с апетит.

И тъй, имайте търпение, всички ще излезете от житейския параход и ще слезете на брега. Трябва ли да се обезсърчавате, че сте заболяли малко? Не е лошо нещо обезсърчението, но човек трябва да знае причината, защо се обезсърчава. Защо заболява човек? И за това трябва да знае причината. Ще кажете, че като заболее, човек престава да мисли правилно. Причината за всички тия неща се заключава в това, че в човека липсват известен род енергии, необходими за поддържане живота в него. Какво трябва да прави? Той трябва да вярва, че тия енергии ще дойдат от слънцето. Само слънчевата енергия е в състояние да възстанови силата, здравето на човека. Енергията от Венера ще внесе любовта в човека, а енергията от Меркурий ще го направи гениален по ум. След като завърши това трояко развитие, човек ще мине в по-висока гама, т.е. ще влезе в друг ред на нещата.

Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Когато астролозите говорят за Венера, те скриват много неща около нея. Те казват, че Венера е свързана с любовта, но какво представя любовта, не казват. Няма по-велика сила в света от любовта. Няма по-здрава основа в живота от любовта. Не само любовта е сила, но и мъдростта. Няма по-велика сила в света от мъдростта. Няма по-голяма красота в света от истината. Обаче, тази красота може да се схване само от добре организиран ум, който се занимава с велики и светли идеи. Ако един мъж си позволи да погледне някоя красива жена, веднага ще го запитат: Защо гледаш тази жена? Значи, този човек трябва да гледа крадешком, под клепачите си, да не смее да погледне красива жена в очите. Тъй щото, дойдете ли до някой красив мъж, или до някоя красива жена, трябва или отдалеч да гледате, или като ясновидец. Турците, обаче, казват: „Привилегия е за човека да гледа красивото в живота." Човек ще може свободно да гледа красивите жени и красивите мъже, когато дойде до положение да положи душата си за приятелите си и да служи на човечеството. Тогава той ще може да вижда и Бога. Какво по-хубаво от това? Такъв човек ще вижда навсякъде Бога и ще се радва на човешката красота. Срещна някого, погледна го, зарадвам му се. – Защо ме гледаш? – Радвам се на красотата ти, радвам се, че Бог живее в тебе. – Отде знаеш това? – Виждам Го. Щом аз виждам Бога, и ти трябва да Го виждаш.

Казвам: вие трябва да приемете любовта за основа на живота. – Умът ни се обърка от любов – Любов, която обърква ума на хората, е физическа; тя минава и заминава. Физическата любов е първата дъждовна капка. Не плачете за тази капка. След нея иде втора, трета, четвърта, пета и т.н. Дръжте всяка последваща капка и не се бойте. Дръжте всеки слънчев лъч! Вие можете да задържите всеки слънчев лъч за секунда, две, или най-много за една минута, но колкото време и да сте го задържали, радвайте се, защото той скоро ще замине. След него иде друг, задръжте го и пак се радвайте. Тези лъчи ние наричаме светли същества, които са положили душите си за приятелите си. Те са души, които излизат от Бога и минават през вас. Някой поет пише нещо, въодушеви се. Това се дължи на тия души, които го вдъхновяват. Бъдете смели, ако искате да придобиете силата от
Слънцето, чрез което Бог се проявява. Търсете любовта от Венера, чрез която Бог се проявява. Търсете мисълта от Меркурий, чрез който Бог се проявява. Това е новото положение на нещата.

Сега, аз говоря на ученицитe, които са дошли на земята, като във велико училище. Който не е влязъл в това училище, той ще остави другите да учат, да наблюдават вместо него. Човек сам трябва да учи, да наблюдава. Видимият свят е създаден за нас: за нашите очи, за нашия ум, за нашето сърце и за нашата сила. Всички тия неща трябва да се развиват, да се подхранват. Как ще намерим най-добрата храна за тях? – Като положим душите си за приятелите си. – За кои приятели? – За онези, които са пожертвали всичко за нас.

Беседа от Учителя, държана на 11 декември, 1927 г. София. – Изгрев.

Начало: 10:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, бог, слънце, душа, живот, всички, любов, венера, приятелите, бъде, хора, земя, аз, мине, човешка, истина ,

 Неделни беседи , София, 11 Декември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder