НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Седем кошници

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Седем кошници

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, бог, хора, всички, земя, има, може, себе, ден, христос, любов, свят, кой, бъде, работи ,

 Неделни беседи , София, 4 Декември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 4 декември, 1927 г. София. – Изгрев.

И дигнаха остатки от укрухи седем кошници." (Марка 8:8)

„И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници." Този стих не е най-важен от всички други по своята дълбочина, обаче, важен е по своята активност, по това, че означава извършване на някаква работа. Там е казано, че всички ядоха и наситиха се, и след това пак остана нещо. Тъй щото, когато човек започва своя живот, той не трябва да се наема с най-важната работа, но с онази, макар и най-малка, която създава условия за проява на човешката дейност. Когато малкото дете отива на училище, за него не е важно да се занимава с въпроса, какво ще прави като свърши училище. В дадения момент най-важният въпрос за него е да се заеме с изучаването на буквите. В света съществува следният закон: каквото е началото на нещата, такъв ще бъде и техният край. Същевременно, в живота се забелязва следния контраст: ако човек започне живота си с радости, ще свърши със страдания; ако започне със страдания, ще свърши с радости. Под думата страдащ човек разбираме онзи, който работи. Който не работи, той не страда. Под думата радостен човек разбираме онзи, който почива. Обаче, само този може да почива, който е работил. И наистина, най-приятното нещо в живота на човека е да почива, т. е. да се радва. Де почива човек? На небето. Небето е място за почивка, а земята – за работа. Когато слиза на земята, човек започва да страда. В този смисъл, страданията имат съвсем друго предназначение от това, което съвременните хора разбират. Страданията носят най-добрата храна за човешката съвест. Които не са страдали, те са по-жестоки от ония, които са страдали. Ако страданието не е необходимо, като вътрешен процес за човешкото развитие, то не би съществувало. Веднъж съществува, то има дълбок смисъл. Кой страда в света? Добрите, великите, благородните хора всякога са страдали и страдат, а лошите хора се мъчат. Който иска да знае, защо страда, той трябва да си отговори: Аз страдам, защото съм добър, благороден човек. Който не страда, за него въпросът е поставен другояче. Някой казва: Все на мене ли ще се дават страдания? Да се зададе такъв въпрос, то е все едно добрият, способният ученик да се запитва, защо му се дават уроци и защо след това го изпитват. Щом си добър, силен ученик, разбира се, че ще имаш изпити. Ако си слаб ученик, няма да се явяваш на изпити. Кой се бори в живота? Юнакът се бори. Ако се бориш, ти си силен, ти си здрав човек. Щом не можеш да се бориш, ти си слаб, болен човек. Велико нещо е борбата, но на своето време и място! Същото нещо можем да кажем и за яденето. Яденето е юначество. Кой яде в живота? Здравият яде, а не болният.

„Ядоха и наситиха се." Значи, те са били гладни, и трябвало да ядат, за да се наситят. Какво нещо е гладът? Гладът е велик процес, който става в човешката душа. Той е вътрешна нужда, Божествен зов в човека. Човек трябва да работи, за да поддържа живота си. Ако той доброволно не яде, гладът насила ще го застави да яде. Гладът не е вътрешна нужда, или вътрешен напор само в човека, или във всички живи същества на земята, но той се среща и между напредналите същества, които са организирали земята. Глад има и между ангелите, но те се задоволяват по естествен начин, вътрешно, а не както хората. Мнозина мислят, че като заминат за другия свят, няма да изпитват никакъв глад. И това е вярно, но в Писанието се казва, че заминалите души се хранят с ангелски хляб. Съвременните хора имат особени понятия за живота, външно и вътрешно; те имат особени понятия за човешкия ум и за човешката мисъл, както и за човешкото сърце и човешките чувства. За в бъдеще те ще придобият по-голяма светлина, и тогава възгледите им ще бъдат по-оформени. В човешкия организъм има много органи, които още не са турени в действие, вследствие на което човек не разбира много неща. Той е обхванат от вътрешен страх, да не би да е попаднал на крив път в живота си, дали правилно разсъждава, или не и т. н. Певецът се страхува, като пее, да не вземе някой тон неправилно. Музикантът се страхува да не свири нечисто. Богатият се страхува да не загуби богатството си. Здравият се страхува да не изгуби здравето си. Майката се страхува да не загуби детето си. Гладният се страхува да не би, като яде, пак да остане гладен. Този вътрешен страх, това вътрешно недоволство съществува в цялото човечество, защото хората не разбират предназначението на глада, нито разбират предназначението на човека в живота. Наистина, не е лесно човек да гладува. Гладът създава много неприятности в живота. Гладният е неразположен, нетърпелив, лесно се дразни, във всичко бърза – все му липсва нещо. Щом се нахрани, неразположението изчезва. Този човек е тих и спокоен, но това спокойствие не означава още добродетел. То е временно състояние само, както и гладът е временно състояние в човека.

„Ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници." Думата ядене подразбира да приемеш нещо в себе си. Следователно, и яденето е вътрешен процес. Ако приемеш някакво ядене от човек, когото обичаш, ти ще имаш един резултат; ако приемеш ядене от човек, когото не обичаш, ще имаш друг резултат. Не само това е важно при яденето, но важно е да знаеш, как ядеш. Ако ядеш бързо и неспокойно, ще имаш един резултат; ако ядеш бавно, спокойно и с разположение, ще имаш друг резултат. Същото се отнася и за мислите и чувствата, които проникват в нашите умове и сърца. За да могат мислите и чувствата, които възприемаме, да произведат нужния ефект върху нас, ние трябва да бъдем при Онзи, Когото обичаме и, Който ни обича. Защо тия четири хиляди души се задоволиха само с седем хляба и няколко риби? Защото Христос беше с тях. При това, тия хора имаха вяра в себе си. Вярата може да произлиза или от човешката личност, или от човешката душа, обаче, резултатите на тези два вида вяра са различни. Човек, на когото вярата произлиза от неговата личност, казва: Това е възможно, онова е невъзможно. Обаче, за онзи, на когото вярата произлиза от душата, всичко в живота е възможно и постижимо. При тази вяра не може да се разсъждава, кое е възможно и кое – невъзможно. В Божествения свят глупави работи не могат да стават. Тъй щото, когато човек, вярата на когото излиза от неговата личност, казва за някои неща, че са невъзможни, ние подразбираме, запример, че е невъзможно постижение на онези блага, които Бог съзнателно е задържал, да не би хората, като ги постигнат, да не могат да ги използуват, както трябва. Запример, възможно ли е човек днес да хвърка? Невъзможно е. Обаче, един ден това ще бъде възможно, но при други условия. Днес хората хвъркат с аероплани, но един ден те ще хвъркат и без аероплани. Тогава, мнозина ще запитват: Може ли човек да живее без да яде? Това е един неразумен въпрос. Да не яде човек, значи, да не мисли, да не чувствува. – Може ли човек да живее без любов? – И този въпрос е неразумен, а на неразумни въпроси ние не отговаряме. – Може ли без живот? – Няма по-голяма радост за човека от тази, когато той съзнава, че живее! Страшно е, обаче, когато човек съзнава, че не живее. Можете ли да не съзнавате, че живеете, ако влезете в един красив свят, с всички удобства? Щом разберете този свят и можете да се ползувате от него, вие непременно ще съзнавате, че живеете. Обаче, ако влезете в един свят, без никакви удобства, заобиколени отвсякъде с мрак и тъмнина, вие ще съзнавате, че не живеете. Голяма разлика има между тия два света.

Следователно, да се задава въпроса, може ли да съществува човек без живот, този въпрос логически не е поставен на своето място. Също така не можете да задавате въпросите, съществува ли Бог, или не; съществува ли душа и дух, или не и т. н. Съвременните хора разискват върху тия въпроси, но това е губене на време, както мнозина губят времето си в различни изкуства. Запример, влизате в един цирк и гледате разни фокуси, упражнения, скачания, ходене по въжета и т. н. Много от тия упражнения са на място, но виждате една жена облегната на дъска и един мъж я замерва с 12 ножа, но така, че всеки нож да падне точно до едното, до другото й ухо, до главата, около ръцете, около краката, цяла да я заобиколи с тия ножове, без, обаче, да я засегне някой от тях. Цялата публика гледа, следи, трепери, да не би този мъж несполучливо да замери с някой от тия ножове, да рани жената. И ако опитът излезе сполучлив, всички ръкопляскат. Какво печели жената от този опит? Какво печели мъжът? Нищо особено. Ако е въпрос човек да придобие изкуство точно да мери, има хиляди начини за това. И ако жената трябва да придобие тази смелост, това безстрашие, да гледа, как ножовете се отправят към нея, без да трепне, и за това има ред методи, по-безопасни и по-рационални.

Казвам; когато разискваме върху въпроса за съществуването на Бога, то е все едно да замерваме човека с ножове. Едно е важно: като се забият тия 12 ножа, да не се случи някой от тях да попадне в главата, или в сърцето на човека и да го рани. Какво печели човек, който, като разисква върху този въпрос, изгуби Бога? Нищо не печели, но много нещо губи. Той е изгубил най-същественото в себе си – живота, вследствие на което умира. Ето защо, помнете следното нещо: идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно, не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то. Онзи, на когото душата е пълна с любов, трябва да мисли, да съпоставя въпроса за любовта с въпроса за съществуването на Бога. Между тези два въпроса има известно съотношение. Те поддържат живота на човека. Следователно, всеки трябва да гледа на тях като на свещени въпроси. Щом поддържаме идеята за съществуването на Бога, във всеки човек трябва да виждаме по една свещена мисъл, по едно свещено чувство и да ги пазим като зеницата на очите си. Няма защо да се запитваме, дали даден човек е прав в своите възгледи, или не. Достатъчно е да знаем, че всеки човек има в себе си нещо чисто и възвишено, което по никой начин не трябва да бутаме. И тогава, ако искаме да помогнем на човек, когото обичаме, трябва да му дадем добър пример от любовта. Любовта с думи не се предава. Ако искате да покажете някому, че го обичате, по никой начин не можете да постигнете това с думи. Думите не само че не доказват любовта, но дори я отнемат. Речете ли да убеждавате някого, че го обичате, вие ще го отдалечите от себе си. Любовта има особен език, който хората отдавна са забравили. Този език е в състояние да задоволи чувствата на човека, както и неговия вътрешен стремеж. Само любовта прави човека доволен, щастлив. Вземете, например, кой от съвременните хора е доволен от живота си? Срещате учени хора, писатели, поети, музиканти – недоволни от живота. Срещате прости, обикновени хора – недоволни от живота. Срещате бедни и богати, пак недоволни. Значи, доволството не седи в външното положение, което човек заема. Силата, доволството в живота на човека седят в неговото съзнание. Колкото по-високо седи човек по съзнание, толкова по-голямо е неговото доволство. Един мой познат ми разправяше следната своя опитност, която преживял на сън. Сънувал една вечер, че той, заедно с един свой другар, по особен начин, се пренесли в Берлин, дето двамата сами трябвало да воюват с целия свят. Те се намерили в чудо, като видели, че насреща им започнали да излизат грамадни войски. Изведнъж той чул някакъв вътрешен глас, който тихо му шепнел: Разтворете широко ръцете си и духнете! По този начин неприятелските войски ще заспят, и вие ще ги превземете. Те постъпили според съвета на този вътрешен глас: започнали да разтварят ръцете си и да духат. Войските, които излизали насреща им, една по една, заспивали, а те ги превземали. Питам: случва ли се такова нещо в действителния живот? И в будния живот на човека се случват подобни неща. Този сън е символистичен. Войските, които излизали срещу двамата приятели, представят мъчнотиите в живота на човека, които се изпречват на пътя му и го спъват. Какво трябва да правите с тия мъчнотии? – Да отваряте широко ръцете си и да духате срещу тях. По този начин, една след друга, те ще изчезнат. За да изчезнат мъчнотиите, човек трябва да бъде във връзка с Бога. За нас, Бог не трябва да бъде само един познат, но Той трябва да представя Велик Извор, към Когото да се приближаваме, но не с цел само да се разговаряме, или да се учим, но да придобием нещо свещено. Какво трябва да придобием от Бога? – Живот. Затова е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Значи, първо трябва да се придобие Вечния Живот, а после знанието и мъдростта. Те са въпроси на бъдещето. Че е така, виждаме, човек първо се ражда, а после идат дрехите, с които ще се облаче. Първо иде животът, а после – дрехите. Здравето е животът, а разумността е дрехата, с която здравият се облича.

„Ядоха и наситиха се". Всички хора трябва да ядат и да помнят, че са яли. Мислите ли, че ако днес дойдат всички ония четири хиляди души, които са били нахранени от Христа, няма да помнят това угощение? Те ще помнят този ден, защото той е бил най-паметен за тях. Кой ден е най-паметен в живота на младата мома? Най-паметният ден в живота на младата мома е онзи, в който тя за пръв път е видяла своя възлюбен. Кой ден е най-паметен за майката? За майката най-паметният ден е онзи, в който тя за пръв път е видяла своето дете. Кой е най-паметен ден за слепия? За слепия най-паметният ден е онзи, в който за пръв път слънчев лъч е проникнал в очите му, и той видял красотата на света. Кой е най-паметен ден за болния? – Денят, в който болестта му е изчезнала, и той изпитал дълбоката радост в душата си, че е господар на себе си, че може сам да си услужва. Кой е най-паметен ден за професора? – Денят, в който е държал първата си лекция в университета. Кой е най-паметен ден за учения, за философа? – Денят, в който първото му съчинение е излязло на бял свят и е могло да хвърли светлина в умовете на хората. Кой е най-паметен ден за ученика? – Денят, в който за пръв път е срещнал своя Учител. В този смисъл, за всеки човек има един паметен ден в живота му. Това показва, че в известно отношение, всеки човек е ирационална величина.

Често хората казват: Какво можем да направим в този свят? – Не е важно, какво можете да направите в този свят, но какво можете да направите в онзи свят. Не е важно, какви сте на земята, но какви сте на небето. Какво мислят, какво чувствуват хората, каква любов имат, това може да остане незабелязано на земята, но не и в невидимия свят. Всичко, каквото човек помисли, почувствува, или извърши на земята, става ясно, известно в невидимия свят. Затова е казано: „Нима нищо скрито-покрито." Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че ония, които истински ни обичат, те не са на земята, между нас, но са горе, на небето, отдето изливат своята дълбока любов към нас. Те не говорят с думи, но ние чувствуваме тяхната любов.

Като четат тази глава, мнозина си казват: Де и ние да сме били на този обяд, който Христос е дал на народа! – От две хиляди години насам Христос е давал и дава много такива обяди на хората, но те не ги признават. И досега Христос работи между хората, дава обяди, угощава ги. Христос работи и днес още, при голямата духовна криза, в която хората живеят. Те се намират в пълно безверие, съмнение, недоразумение помежду си, но Христос неуморно работи. Страшно нещо са заблужденията, в които хората изпадат! Наскоро един от нашите приятели заболява и става нервен, нетърпелив, никой не може да му помогне. Това му препоръчват, онова му препоръчват, но той на нищо не вярва. От какво заболял? На врата му излезли няколко лоши циреи, които не могли да се пробият и му създавали големи болки. Препоръчах му един метод, който той веднага приложи. Циреите набраха лесно, пробиха се, и той се успокои. Щом нечистата материя излезе вън от човека, и неразположението му изчезва.

Казвам: такава нечиста материя има и в живота на хората, която непременно трябва да се изхвърли навън. Всички низки мисли и желания в човека трябва да се изхвърлят навън, и в него да останат само здрави мисли, чувства и желания. Здравите мисли и чувства са положителни числа, положителни величини в живота на човека. Съвременните хора казват, че математиката била положителна наука. Аз пък добавям, че всяка положителна наука борави с положителни числа, а всяко положително число трябва да има своя определена стойност. Питам тогава: кои са положителните числа в математиката? Математиката започва с единицата, която означава Бог. Двойката пък е създала всичко в света. Тройката представя число на равновесие. Четворката е закон, който поставя всяко нещо на своето място. Значи, четворката е число на вечната справедливост. За да схванете съотношението, което съществува между всички числа, като живи единици, вие трябва да имате дълбоко разбиране за живата математика, за която, наистина, може да се каже, че е положителна наука. В този смисъл, човек разбира ли значението на единицата? Не разбира. Разбрал ли е поне числото две? И него не е разбрал. Когато дошъл до числото две, Бог замълчал, там нищо не е казал. Като създал света, за първия ден Бог казал: „И стана виделина. И видя, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден първи." За другите дни също е казал, че беше добро; за втория ден, обаче, Бог нищо не е казал; за него Той не е дал мнението си. Свещено е числото две. От този ден се зараждат човешките страдания и недоразумения. Разбирания, мир може да съществуват само в изобилието. Дайте изобилно жито на хората, и всякакъв спор между тях ще изчезне. Отнемете всичкото жито, спорът и недоразуменията отново ще се явят. Кое е по-хубаво: да спорят хората помежду си, но да живеят, отколкото да не спорят и да умират? За предпочитане е да спорят, но да живеят. За предпочитане е хората да имат различни възгледи за живота, но да мислят, отколкото всички да кажат: „Едно стадо, един пастир" – и да престанат да мислят. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат един възглед за живота, но те ще събудят Божественото съзнание в себе си. Тогава брат на брата ще даде пълна свобода и свещено ще зачита неговите мисли и чувства. Всеки ще изисква от другия плодове от неговия живот. Само при това положение може да се говори за разбиране между хората. Всеки трябва да прониква в същината на нещата, а не в тяхната външна форма, и от тях да вади свои заключения. Ако гледате на нещата само от външната страна, вие ще дойдете до ред криви заключения. Запример, не може да се нарече неморален човек онзи, който е извършил никаква неморална постъпка. За да дадете своето мнение по въпроса, вие трябва да разбирате дълбочините на Божиите пътища. В Бога има велики неща, смисъла на които вие не разбирате, понеже не са писани в Свещената книга.

Запример, казано е, че Бог се гневи. Мнозина се спъват в тази мисъл. Те казват: Как е възможно, Бог, Който е толкова велик, да се гневи? За да разберете тази мисъл, ще ви поставя пред следния контраст. Понякога Бог се гневи на грешния, че не е сгрешил, както трябва. Понякога Той се гневи и на праведния, че не е направил доброто, както трябва. Тази мисъл, обаче, е толкова твърда, че тя ще послужи за съблазън на слабите. Това положение съществува в света по силата на неизбежния закон на контрастите, на противоположностите. Според този закон, когато някой върши най-голямото добро в света, същевременно друг някой върши най-голямото зло. Ако първият не върши добро, и вторият няма да върши зло. Значи, всеки момент в живота се извършват две противоположни, едно на друго, действия, с еднаква сила и мощ. И апостол Павел е казал: „Ако грехът не се увеличи, и доброто няма да се увеличи." Оттук можем да извадим заключението: дето има ядене, там има и взимания – давания. Дето има взимания – давания, там има и дългове. Хората искат всичко да става според техните разбирания и интереси. Не, в всичко, което днес се върши, ние трябва да виждаме Божията Мъдрост. Щом гледаме на нещата така, светът за нас ще бъде Божи свят. И тогава хората ще разберат стиха, в който е казано, че сегашните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Ще дойде ден, когато ония, които днес се мразят, ще се прегърнат и ще си кажат един на друг: Братко, прости ме, задето не съм се отнасял спрямо тебе, както трябва. Това се дължи на моето голямо невежество, в което съм се намирал досега. Срещате двама християни, които спорят помежду си: единият е православен, а другият – евангелист. Всеки от тях иска да докаже, че той е на правата страна. Какво трябва да направят? Ако всеки от тях изпълни волята Божия, той е приложил Христовото учение в живота си. Щом приложи това учение в живота си, той не може вече да спори. Не е лошо нещо спорът, но първо човек трябва да изпълни волята Божия,да бъде носител на Любовта Божия в живота.

Сега, на кратко ще предам един библейски разказ, за верността на който не отговарям. Който го е писал, той има думата за него. Всеки трябва да разбере вътрешния смисъл на този разказ. Един евреин, на име Товит, изпаднал в тежко материално положение. Той имал да взима пари от няколко места, но тогава, именно, никой не могъл да му ги върне. По едно време, дошло му на ума за един свой богат роднина, на име Рагуил, който би могъл да му помогне, и решил да изпрати при него сина си, младо момче, да поиска пари на заем. Понеже роднината му живеел далеч, той не се решавал да изпрати сина си сам, да не му се случи нещо лошо по пътя, затова му казал да намери някой свой другар, който би се съгласил да го придружи. Като излязъл на пътя, синът срещнал един млад момък, който му харесал, затова го спрял и му казал: Аз имам нужда от един другар, да ме придружи до един наш роднина, който живее доста далеч от нашия край. Ти не би ли се съгласил да дойдеш с мене? Този човек бил Архангел Михаил. Той се съгласил да го придружи в пътуването му. Младото момче веднага отишло при баща си, да му съобщи, че си намерил вече другар за път. – Нека дойде при мене да го видя. Архангел Михаил се представил пред бащата на младото момче, който веднага го запитал: От кое коляно си ти? – Не е важно от кое коляно съм. За тебе е важно, че синът ти има другар за пътуване. – Добре, колко искаш за тази услуга? Аз мога да ти дам само една драхма. Питам: може ли ангел да произлиза от еврейско коляно? Ако един ангел може да е от еврейско коляно, тогава трябва да има ангели от българско, от френско, от английско коляно и т. н. Както и да е, двамата другари тръгнали на път и стигнали до реката Тигър, дето спрели за малко, защото момчето видяло, че от реката излязла една голяма риба, която искала да го погълне, и се уплашило. Ангелът уловил рибата, разпорил я, като дал на момчето сърцето и черния дроб и му казал да ги запази за себе си. След това той опекъл рибата, и двамата я изяли. Колко голяма ще е била тази риба, щом двамата заедно са могли да я изядат? При това, защо е трябвало да се запазят сърцето и черният дроб? След дълго пътуване те стигнали при роднината, който ги посрещнал добре. Той имал една красива дъщеря, в която момчето се влюбило. Обаче, дъщерята била пазена от един лош дух, тъй щото, който се опитвал да влезе при нея, той веднага бивал поразен от този дух. Седем красиви момци се опитали да влязат при младата мома, но били поразени от духа. Момчето пожелало да влезе при дъщерята на роднината си, но не знаел, какво да направи, за да се освободи от лошия дух. Тогава ангелът му казал: Когато пожелаеш да отидеш при красивата мома, ще туриш в пазвата си сърцето и черния дроб на рибата. Като те види, духът веднага ще се приближи към тебе, но щом усети, че носиш в пазвата си сърцето и черния дроб на рибата, той веднага ще се изгуби, а ти ще спасиш живота си, като същевременно постигнеш желанието си, да видиш красивата дъщеря на Рагуила.

Често и в съвременните хора се явява силно желание да постигнат нещо, било богатство, слава, щастие и т. н. В този случай, богатството, например, представя красивата мома, която се пази от един лош дух. Питам: тия хора носят ли в пазвата си сърцето и черния дроб на чудотворната риба, с които могат да се освободят от лошия дух? Рибата се взима за символ на нещо. Астрологически, рибата е свързана с периода на „Водолей". Той е най-мистичният век, който изразява завършване на един цикъл. От няколко години насам, ние сме навлезли вече в областта на Водолей, в която всички снегове и ледове са започнали да се топят. Много противоречия ще се явят през това време, но едно ще се постигне – чистота. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде.

Питам: защо Архангел Михаил е трябвало да придружава младото момче? Защото между тях е имало някаква връзка. За тази връзка, именно, ангелът слязъл от небето, да пази младия момък в пътя му. Кой човек в света не е бил придружаван от този ангел? Когато хората се влюбват, този ангел всякога ги придружава. Първата ви любов не е нищо друго, освен посещение от един ангел, който ще ви заведе при Сара, да се влюбите. И Аврам имаше една Сара, която не раждаше. Затова Бог изпрати при Аврама един ангел да му каже, че Сара ще роди син. Сара чу това, но не повярва и се засмя. Тя имаше критически ум и помисли, че ангелът се шегува с нея. Ангелът я запита: Защо се смееш? – Не се смея, но размишлявам. В същност, тя се скри зад вратата и се засмя, защото не повярва в думите на ангела. Значи, когато Бог се приближава към човека, той всякога е доволен; на неговото лице се изразява пълно изобилие. А който иска да се запази от лошия дух, той трябва да извади от пазвата си сърцето на рибата – най-благородният уд в организъма на всяко живо същество, и черния дроб – низшият уд, и да ги принесе на кадилницата на Божия олтар – дар на Бога. Тази жертва подразбира отричане от злото. Когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, мнозина разбират само външната страна на въпроса. Такова самоотричане не представя никаква наука. Да се самоотречем, това подразбира да посеем своя живот в земята, за да израсте, да цъфне, да даде плод и този плод да узрее. Казвате: Не трябва да грешим! – Това не е наука. Това е било задача на миналото. Сегашният век изисква от човека всеки ден да знае, какво да прави. За тази цел се изисква нова, положителна наука. Като срещнете някой свой приятел, как трябва, според новата наука, да го поздравите и да го погледнете? Коя е първата дума, която трябва да му кажете? Според сегашната наука, обаче, като срещнете един човек, ще го погледнете с недоверие, ще го измерите от главата до петите. Не, срещнете ли приятеля си, вие ще погледнете с пълна вяра към него, като към душа, и ще му докажете, че вие сте ликвидирали със стария живот, с живота на дребнавостите. Всичко това ще направите заради Бога, заради Божественото в себе си. Тази е истинската наука, която не се налага отвън, но иде сама по себе си, отвътре. Когато нещата се налагат отвън, това е морализиране, насилие. Човек сам трябва да чувствува, каква е волята Божия и да е готов сам да я изпълни. Бог, в никой случай, не критикува хората, но само поглежда от време на време, какво правят и казва: Вървете напред! Вървете към светлината! И когато Му се оплаквате, Той казва: „Повече Любов, повече Мъдрост, повече Истина."

„Ядоха и наситиха се." Питам: как мислите, само едно угощение, само един обяд ли е дал Христос на хората? Това угощение е било дадено на Божията трапеза с любов. Едно трябва да знаете: когато Божията трапеза се сложи, тя никога вече не се вдига. Тя не е като човешката трапеза, която се слага, докато хората се нахранят, и след половин или един час се вдига. В това, именно, седи разликата между Божията и човешката трапеза. Трапезата, която Христос е сложил преди две хиляди години, и досега още не се е вдигнала. Вие били ли сте на тази трапеза? Който е присъствал на тази трапеза, нека си спомни, на кое място е седял. Красива е тази трапеза! Няма по-велико нещо от това, човек да седи на такава трапеза! Съвременният човек така разглежда живота си, като че за пръв път е дошъл на земята. Вие трябва да разглеждате сегашния си живот като продължение на ред минали животи; вие трябва да съзнавате, че някога сте излезли от Бога, както е съзнавал това и Христос, и че ще се върнете някога при Него, като при ваш Отец. Може да сте забравили, защо сте дошли на земята – това не е грях. Важно е да си припомните, защо сте слезли на земята. Усилията на съвременната култура, на науката, на религията, се заключават, именно, в това, да научат хората да вярват в Бога, като в свой Баща. Не е достатъчно само да вярват в Бога, но те трябва да Го любят, да изпълняват Неговата воля. Който дойде до това положение, той живее в закона на цялото, дето никакъв грях не съществува. Щом човек мине през всички страдания и изпитания в живота, той възлюбва Бога и живее в Него. При това положение, човек трябва да познава себе си, да знае, доколко е дал възможност на Божията Любов да се прояви в него. Щом възлюбите Бога, всички мъчнотии и страдания ще изчезнат, т. е. те няма напълно да изчезнат, но вие ще имате сила в себе си да ги преодолявате. Няма по-голямо благо в живота на човека от това, да бъде в връзка с Бога! Такъв човек всякога ще бъде доволен. Защо? Защото, ако един го обере, друг ще му даде нещо; ако един го рани, друг ще го лекува; ако един вземе хляба му, друг ще му донесе пресен, по-вкусен от първия. Отсега нататък идат вашите приятели! – Отде ще дойдат? – От невидимия свят. – Как ще дойдат? – Или на кон възседнали, или на файтон, или на автомобил, или с аероплан – те разполагат с хиляди начини за съобщение с хората. Ваши приятели аз наричам „живите хора на земята", които ви обичат. Те ще спрат пред къщата ви, ще слязат от автомобила си, а вие, по цвета на автомобила, ще познаете, кой е вашият приятел.

„Ядоха и наситиха се." Кога може човек да се насити? Когато отиде при своя приятел, когото обича. И като излезе оттам,ще каже : Днес е най-паметният ден в живота ми. Човек трябва да бъде учен, силен, любещ, но той трябва да проявява тази любов, това знание, тази сила навсякъде. Най-красивият момент в живота на човека е, когато двама души се срещнат при следното положение: единият от тях живее дълго време на земята, а другият сега слиза от небето. Тази среща остава паметна за цял живот. Това означава стиха: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм аз посред тях." Душата на човека е единият, духът – вторият, а самият човек – третият. Числото три представя проява на същинския дух, на същинската душа и на същинския ум в човека. Умът определя човека на физическия свят, и затова казваме: Който мисли, той е човек; който не мисли, не е човек. Добре е човек да е роден в зодията на Водолей. Мнозина са родени в тази зодия, но не живеят по нейните закони. Знакът на Водолей определя висшата мистичност в човека. Някои се хвалят, че са родени под знака на Водолей. Те мязат на ония хора, за които се употребява поговорката: „Дай ме, мамо, надалеч, да мога да се хваля." В тази поговорка се крие една велика истина, но който не я разбира, той ще я вземе в буквален смисъл и ще извади криво заключение. Мисълта, която се крие в тази поговорка, е следната: човек може да се хвали само, когато отиде надалеч, т. е. когато слезе от небето на земята. И наистина, когато човек слезе на земята, при големите" мъчнотии и страдания, той може да се хвали с онова, което е разрешил, което е свършил при тези условия. Когато човек се върне на небето, невидимият свят разглежда, какво е работил на земята. Това, което повдигна Христа в очите на невидимия свят, е работата, която Той свърши на земята с голямо смирение. Невидимият свят се радва не само при такива случаи, но и когато грешникът се обърне към Бога. Христос казва: „Когато грешникът се обърне към Бога, или когато сърцето на някой човек се докосне до Божията Любов, а умът му – до Божията Мъдрост и светлина, небивала радост настава на небето." Казвате: Кой човек може да се докосне до Божията Любов? Който веднъж само е хапнал от обяда, даден от Христа, той е опитал вече Божията Любов, свързал се е с нея. Затова Христос казва за себе си: „Аз съм живият хляб." Според мене, седемте хляба, с които Христос е нахранил четирихиляден народ, не са печени на земята, защото те са имали особено свойство – да се увеличават. Това означава: колкото малко да е Божественото благо, което човек приема в себе си, то има свойството да внася в човека вътрешно доволство.

Сега, аз желая не само да ви срещне Христос, но и да бъдете поканени от Него на обяд. Когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да казва, че Му е жал за народа, да не остане гладен, нито ще ги разпръсне по домовете им, но ще ги заведе по местата, които им е приготвил. Тогава хората не бяха готови за тия места, но сега вече са готови. За тия места, именно, Христос казвал: „Отивам да ви приготвя жилища. Дето съм аз, там ще бъдете и вие." Казвате: Де е това място? – Ако сте поканени на обяд в дома на някой ваш брат, той ще ви каже улицата и номера на къщата си, да го намерите. Обаче, ако сте поканени в Божествения град на угощение, няма защо да ви казват улицата и номера на мястото, дето трябва да отидете. Щом отидете на това угощение, вие няма да се връщате вече в старите си къщи, но ще отидете в новите си места, в новите си жилища, приготвени от Христа. Христос ще ви каже: „Оставете мъртвите" да погребват мъртвите, а вие елате с мене, да бъдете носители на новата светлина."

Казвам: сегашните условия изискват хора със силна вяра, със силна любов, без никакво колебание и съмнение. Вие ще имате мъчнотии, но сами трябва да ги разтопите, да се освободите от тях. Вие сами създадохте мъчнотиите си, сами ще се освободите. Ако Бог ви е създал никакви мъчнотии, Той сам ще ви освободи от тях. Има мъчнотии естествени, необходими, които са в пътя на вашето развитие. Има мъчнотии ненужни, които вие сами сте си създали. Аз говоря за последните, а не за ония, които са от Бога дадени, и които представят за вас велико благословение. От Божествено гледище, т. е. от гледището на новата философия, всички противоречия в живота ви са на място. Защо? Защото всяко противоречие, всяка неприятност допринася нещо за вашата душа. По какво се отличава човек? – По своя ум. По какво се отличава писателят? – По красотата на своя стил. По какво се отличава музикантът? – По чистотата и верността на своя тон. По какво се отличава певецът? – По мекотата и чистотата на своя глас. По какво се отличава благодетелният човек? – По издържливостта, по неуморността си. Като се върне дома си, от усилената работа през деня, той не се оплаква, че е уморен. Работата му го обновява, а не го уморява. Ако някой се оплаква, че е уморен от работа, това показва, че неговите добродетели не са на местото си. Когато някой работи и умът му се уморява, тази работа не е на мястото си. Когато някой говори и гърлото му пресъхва, това говорене не е на мястото си. На много от съвременните оратори гърлото пресъхва при говорене, затова те пият вода, да го понамокрят. Жива вода трябва на тия оратори! Ако пък искат да не пресъхва гърлото им, нека изпият няколко чаши гореща вода, преди да са почнали да говорят.

И тъй, като извършите едно добро дело и се върнете дома си, вие трябва да усещате в себе си прииждане на енергия. След това, ако разкажете на приятеля си, какво сте работили през деня, той трябва да остане доволен от вас. Ако му кажете, че днес сте раздали десет хиляди лева, той трябва да одобри работата ви, но същевременно да ви пожелае, утре да дадете повече. Като увеличавате всеки ден по малко, и той ще се радва, и вие ще се радвате. Уплашите ли се от постоянното даване, то е все едно да се страхувате, какво ще стане с един извор, или с една чешма, които непрекъснато дават от своята вода. Не се страхувайте за извора! Докато той извира, няма опасност водата му да се свърши. Всеки човек, който живее по Бога, е също такъв извор. Докато този извор е свързан с Бога, водата му никога няма да престане. Щом се усъмни в Бога, водата му веднага ще престане. Божественият закон подразбира непрестанно даване. Яко днес дадеш 10, утре ще дадеш 20, после – 30, 40, 50, 60 . . . 1000 и т. н. – Ами толкова милиони са дадени на бедни, на страдащи! – А колко милиарди се изхарчиха във всемирната война? Колко хора убиха, осакатиха и разориха в тази война? Който иска да изпълни волята Божия, той не трябва да бъде скържав. Щом е за Бога, и сто пъти повече ще дадем, отколкото досега сме дали. Жертвите, които се дадоха в войната, оправдаха ли се? А всяка жертва води човека към Царството Божие. Ако всички хора се обединят в живата Христова вяра, Царството Божие ще дойде в един ден. Защо съвременните религиозни хора не могат още да постигнат Царството Божие? Защото те не се интересуват толкова от въпроса, кога и как ще дойде Царството Божие на земята, колкото от въпроса, кой ще бъде пръв в това Царство. Христос разреши този въпрос със следните думи към своите ученици : „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие. Който иска да бъде пръв, той трябва да остане последен." Умният всякога заема последно място, но никога не остава на това място.

„Ядоха и наситиха се." Защо се наситиха? Защото бяха с Христа. Според мене, Христос е изпълнителят на великия Божи Закон – на Любовта Божия, в която всички души съставят едно цяло. От гледището на тази Любов, светът представя велик организъм, в който Бог живее и работи. Тук ще видите отношенията на Бога към хората. Ако мразите някого и мислите злото му, тук ще видите, че Бог обича и този човек, като всички други. Тогава само ще разберете, че вашата омраза не допринася нищо, освен това, че противодействувате на Великото, а с това заедно и на себе си. По този начин вие сами ще си попречите да влезете в Царството Божие. Много хора искат да влязат в Царството Божие по външен, т. е. по човешки път. Не, който иска да влезе в Царството Божие, той външно, по човешки, ще бъде отстъпчив, а вътрешно, по Божествено, ще бъде настойчив. Някои вървят точно по обратния път: по Божествено са отстъпчиви, а по човешки – настойчиви. Това не е никакъв морал. Ти ще бъдеш по човешки отстъпчив, като заек. Достатъчно е да се тропне някъде, и заекът е готов да бяга, да отстъпва. Няма по-отстъпчиво животно в света от заека. Като дойде някой до него, той веднага отстъпва, бяга, никому не се противи. Казвате: Нали човек трябва да има свобода? Истинската свобода на човека седи в неговата отстъпчивост. И вълкът, и лъвът, и мечката, както и всички останали животни, трябва да бъдат отстъпчиви. Какъв е резултатът, когато животните не отстъпват? Те плащат с живота си. Нима мечката, която не отстъпва, не плаща с живота си? Нима вълкът, който не отстъпва, не плаща с живота си? Нима кобрата, която не отстъпва, не плаща с живота си? Всички животни, които не отстъпват, плащат с живота си, на общо основание. И след всичко това хората казват: Човек не трябва да отстъпва! Не, човек трябва да отстъпва, и то тъй, както светлината отстъпва. Когато пердетата на прозорците са спуснати, светлината отстъпва, не влиза в стаите, но щом пердетата се дигнат и прозорците отворят, светлината веднага настъпва, т. е. влиза в стаите. Щом затворят прозорците, светлината пак отстъпва; обаче, намери ли най-малката дупчица някъде, тя веднага настъпва. Божественото учение, или учението на Любовта седи, именно, в това, да влизаш и през най-малката дупчица и да осветяваш всичко около себе си. То не чака да му отворят голяма дупка, че тогава да влезе. Забележете, когато видят първия слънчев лъч, хората веднага отварят една малка дупчица, да влезе този лъч. После, постепенно отварят все по-голяма и по-голяма дупка, докато отворят всички прозорци, да навлезе светлината с всичката си сила. Първият лъч показва, че хиляди и милиони лъчи още чакат да влязат – всеки на свой ред. И ние сега казваме: Отворете прозорците си! Отговаряте: Не, прозорците трябва да бъдат затворени, болният да не се простуди. И действително, от обич към болния, вие затваряте херметически и вратата, и прозорците, да не би да се простуди, но с това го задушавате. Оставяйте поне горните прозорци отворени, да влиза повече чист въздух.

В прочетената глава Христос дава начини, методи, всеки да прави малки опити, да познае Бога. В Писанието е казано: „Опитайте ме и вижте, че съм благ!" Вие трябва да направите няколко опити по новия начин, да опитате Бога, да Го познаете, докато Той бъде доволен от вас, и вие започнете да Му служите по вътрешното ръководство, което имате в себе си. Под „вътрешно ръководство" се разбира онова ръководство, което Бог е определил за всяка душа, още от началото на нейния живот. Някой иска да възприема направо от Бога. Не е въпросът, от кого човек ще приема; важно е, всичко, което той приема, да излиза от Бога. Ако някой човек ми донесе един лист от научна книга, за мене е важен листът, а не това, кой го е донесъл. Този лист може да е донесен от някое малко дете, или от някой философ, или от някоя красива мома. Ако от този лист аз придобия нещо добро за себе си, той е важен за мене, а не онзи, който го носи. Следователно, във всички случаи, важно е съдържанието на донесеното. Когато се прочете един лист от Божествената книга, трябва да се разбере написаното в този лист, както и неговото вътрешно съдържание. Християните препоръчват да се чете Библията и Евангелието. Мнозина четат, но не ги разбират. Защо? Защото нямат нужната светлина. Какво е нужно тогава? Който чете Свещената книга, той трябва да се свърже с един ангел, който да му помогне, да внесе повече светлина в ума му. Този ангел носи в себе си коментарите на Свещената книга и дава обяснения на четеца. Като четете тази книга с новите коментари, всичкият шлак, всичката сгурия от нея отпада, и вие я виждате в истинската й красота. При тази нова светлина на ума, художникът започва да рисува верни картини; поетът започва да пише идейни стихове; майката започва да отглежда децата си с истинска любов и самопожертвувателност и т. н. Когато ангел слиза от небето да ви помага, обърканите ви работи се изправят, правите работи вървят напред, и вие отивате от успех в успех, от слава в слава.

Христос казва: „Аз изпратих Духа си." Този Дух не е в единствено число, но в множествено. Той е колективен Дух. Казано е: „Аз ще изпратя при вас всички напреднали братя, които ви мислят доброто, които ви обичат и са готови да ви посочат пътя, който аз съм им показал." Тези братя са ангели, които седят по-високо от вас, но са готови да слязат на земята да ви помагат. Защо? Защото ви обичат. Вие имате връзка с тези ангели, и затова те са готови да ви помагат. Че вие досега не сте живели, тухли само сте правили. Колко камшици, колко страдания, колко мъчнотии, колко неволи сте прекарали, но същественото не сте направили! Колко църкви сте имали, но всички сте съборили! Колко вярвания сте имали, на които сте изменили! Колко съмнения в Бога сте изживели, докато най-после сте дошли до новото верую, което не се събаря, до вечната Любов, с която сте познали Бога. Какво ще каже онзи професор със своите противоречия и съмнения, като дойде до Великия Извор на живота и пие от Неговата вода? Той ще се обнови, ще въздъхне спокойно и ще каже: Сега вече вярвам. Защо? Защото той беше жаден и уталожи жаждата си; той беше гладен и се насити; той търсеше красотата и я намери. След това трябва ли да го питате, доволен ли е? Като дойде при нас, ние ще му предложим да си почине; като си почине, ще му дадем от нашата храна, от водата на нашия извор, без да му говорим нещо за миналото. Като си отпочине и нахрани, той ще въздъхне облекчен и ще каже: Разбрах вече смисъла на живота.

Сега, като казвам на всички, че трябва да отидете при Великия Извор на живота, това не значи, че нямате живот в себе си. Вие имате от тези живот в себе си, но семето на този живот трябва да се посади в земята, да му се дадат условия да расте. То се нуждае от светлина, топлина и влага. С други думи казано: знанието, любовта и силата са условията, при които това семе може да израсте. Кога се радва човек? Човек се радва, когато придобива знание, любов и сила; той се радва, когато погледне на своите родители, на своите приятели, на своите господари и слуги, на всички хора, с които е в връзка. Като погледне на небето, осеяно с безброй звезди, той пак се радва. И най-после, като си помисли само за онзи живот, в който вижда, не само една, но 12 отворени врати за Царството Божие, той пак се радва. За кого са отворени тези врати? – За гладните, а не за ситите. Защото казано е: „Ядоха и наситиха се." Кои? – Гладните. Това, с което сме се наситили, е за наше благо, а онова, което остава, трябва да се раздаде по най-разумен начин на онези, които нямат.

Казвам: сега е най-доброто време за работа. Желая всички да се родите във Водолей, да сте носители на вода! Една баба от Варна, наша позната, разправяше един свой сън. Тя често се молила на Бога, да вземе душата й, защото й дотегнал тежкият живот на земята. Една вечер сънувала, че заминала за онзи свят и се намерила пред една голяма маса, около която били наредени 24 старци. Те преглеждали нещо в една голяма книга. Тя се приближила към тях. Един от тия старци я запитал: Бабо, какво търсиш тук? Искаш ли нещо? – Е, синко, дойдох между вас да поживея малко по-спокойно, дотегна ми вече животът на земята, със своите теглила и страдания. – Знаеш ли да четеш? – Не зная, синко. – Щом не знаеш, вода ще носиш. Това подразбира, че човек трябва да се роди във Водолей, във великото знание на миналото. Обаче, не е достатъчно само да се роди човек в Водолей, но той трябва да съзнава това, да работи върху себе си, да работи за своите ближни и да изпълнява волята Божия. Сега сме в края на века. Ако човек днес не изпълни волята Божия, друг път няма да има тези добри условия. Сегашните условия са най-благоприятни за работа. Никога досега в християнската епоха не са наставали по-добри времена от сегашните.

Сега, желая ви да бъдете носители на вода! Няма по-голямо благо за човека от това, да носи вода! Който даде една чаша вода никому в името Божие, и неговото име ще бъде написано в Божествената книга. Да се роди човек във Водолей, това значи да даде по една чаша вода на жадните, за да направи с тях вътрешна връзка. Ако Божията Любов, Мъдрост и Истина не проникнат в сърцата, умовете и волята на хората, те сами ще станат причина да не влязат в Царството Божие.

„Ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници." Сега всички имате покана за едно велико угощение, за което трябва да облечете най-хубавите си дрехи. Да се облечете с най-хубавите си дрехи, това подразбира, да се премените с най-хубавите си мисли и чувства, с всичко възвишено и благородно, което живее в душата ви, и така да отидете на угощението. В каквото положение и да сте, вие трябва да имате съзнание, че сте царски синове, от нищо да се не срамувате. Докато човек работи, той е облечен в прости, в работнически дрехи; щом се върне от работа, ще се измие, ще се преоблече, и тъй пременен, в новите, в хубавите си дрехи, ще се яви пред Баща си, да вземе участие във великото угощение.

Съвременните хора имат ред противоречия, и като не могат да ги разрешат, оплакват се от живота, недоволни са от него. Казвам: достатъчно е да помислите за любовта на вашия баща и на вашата майка, за любовта на вашия брат и на вашата сестра, за да изчезнат всички противоречия и страдания в живота ви, а вие да се развеселите, че сте имали привилегията да бедете поканени на този обяд. Вие ще се зарадвате, че Бог ви е удостоил с вниманието и любовта Си, да ви направи сънаследници, да ви въведе в Царството Божие. Идат вече Божиите блага! Досега хората не са имали такива благоприятни условия, каквито днес имат.

И тъй, желая сърцата ви да се изпълнят с Божията Любов, а умовете ви – с Божията Мъдрост и светлина. Пожелавам ви вашите напреднали братя да ви заведат при роднината ви Рагуил, да получите наследството, което Бог ви е оставил.

Беседа от Учителя, държана на 4 декември, 1927 г. София. – Изгрев.

Начало: 10:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, бог, хора, всички, земя, има, може, себе, ден, христос, любов, свят, кой, бъде, работи ,

 Неделни беседи , София, 4 Декември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder