ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА

Звездният мир АСТРОЛОГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА През 1928 година гениалният английски математик Пол Дирак с уравнение от квантовата механика доказва, че мисълта е Сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Трябва да приемем, че в развитието на своята мисъл днешният човешки род е още твърде далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като Сила. Но такава възможност съществува в човека и ще бъде постигната по пътя на еволюцията. Това отчасти ни демонстрират някои съвременни йоги и факири от различни места на нашата планета. В Индия има най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на Първата раса. Там в наше време могат да бъдат видяни хора от плът и кръв, на които мнозина гледат скептично, но които показват умения, знания и чудеса, далеч надхвърлящи онова, което ние знаем. За тях много е говорено и писано, извършвани са какви ли не експерименти, за да не би да има някаква фалшификация. Но постиженията им са колкото реални, толкова и необясними за нас на сегашния етап от развитието ни. Така например, цял камион минава върху такъв човек и той остава невредим; друг бива погребан в земята и прекарва там цели 96 часа, след което го изваждат и го намират жив, като че ли само е спал. Явно пред нас са налице знания и мъдрост от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога. Съвременността постоянно се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме (електричество, магнетизъм, гравитация, силни и слаби ядрени сили) не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашия век бяха открити т. нар. елементарни частици, които се движат с грамадна скорост, не по-малка от 200 000 километра в секунда, и носят със себе си колосална енергия. Какво представляват те и откъде вземат тази своя скорост и сила? Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса), за който е създадена квантовата теория, силите, работещи и управляващи този свят, са все още непонятни и неразбираеми за нас. За разгадаването им са се заели най-изтъкнатите умове на човешкия род. Един от тях (със свойствената за гениалните хора скромност) казва: "Макар че квантовата механика съществува вече половин век, и до сега нито един от тези, които се занимават с нея, не я разбират, макар че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот, квантовата механика е трудна за разбиране на сегашния стадий от развитието на човешкия мозък." Ако се обърнем към света на най-грандиозното, към Мегакосмоса - света на небесните образувания, и там ще намерим странни и непонятни явления, породени от неизвестни за нас сили. Така например пръстените на Сатурн, за които е доказано, че се състоят от отделни късове, наблюдавани от астрономите вече 300 години, по необясними причини не са претърпели никаква промяна. Изследователски космически кораб, минавайки край Сатурн, е изпратил фотографии, на които се вижда, че освен видимите за нас пръстени има и други с много странни форми, които не могат да се обяснят с познатите ни закони на механиката. Един от големите светила на съвременната наука, разглеждайки фотографиите (отново с присъщата за такива хора скромност) заявил: " Трябва да приемем, че не познаваме всичките закони на механиката и нямаме така добре развит интелект, който да ни даде възможност да ги разбираме." Странно явление се наблюдава и при една част от "Троянците" - астероидни късове от разрушената планета Фаетон, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер: те, заедно със Слънцето и Юпитер, образуват два равностранни триъгълника, които без да нарушават тази си конфигурация се движат неизменно. Такова постоянство на астрономични тела също не може да се обясни с познатите ни закони на механиката. През 1975 година на симпозиум по астрофизика в Мексико, един от светилата на тази наука е изнесъл доклад върху т. нар. Черни дупки, наречени от Мъдреците "Черни слънца". Той е констатирал, че на тях съществуват и действат сили, които по своето естество са непознати за нас. Ако разглеждаме и т. нар. Галактики, според законите, които ние познаваме, тези Небесни образувания би трябвало да имат сферична форма. Установено е обаче от астрономите, че само 3% от тях имат съвършено правилни форми, 17% имат елиптични форми (изглеждат като повече или по-малко сплеснато петно, което е най-светло около централната си част) и 80% имат спирални форми, каквато е и нашата галактика. В света около нас (Макрокосмоса) се наблюдават странности, които показват съществуването на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите, т. е. ако означим дължините на страните от квадрата с някаква мерна единица, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратно. Същото е положението и с диаметъра на дадена окръжност и нейната обиколка. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарецът Янош Бояй, немците Гаус и особено Риман дадоха на света Нова геометрия, наречена Неевклидова, която не се поддава на разбиране от обикновения ни разум. Така например очевидна и понятна е за нас аксиомата, че ако в една равнина съществуват права и точка, лежаща вън от нея, то през тази точка можем да прекараме само една единствена права, успоредна на дадената. Но според Неевклидовата геометрия, през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и Невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както твърди Астрологията, то ще трябва да приемем, че необятният Миров Силов океан, който е породил и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които Животът да може да се прояви. Този Силов океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество и едно непрекъснато Ново. За пример да вземем милиардите снежинки, които падат през зимата; установено е, че няма две еднакви снежинки. Непрекъснато се раждат хора, но има ли двама, които да са съвсем еднакви? Всеки човек е нещо ново, един друг свят. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал : "Най-голямата спънка за нас, учените, е, че не знаем какво нещо е сила". Да изучава човек творческите изяви на този необятен Миров Силов океан е нещо, което обогатява неговите знания и разумност, дава му възможност за по-голям прогрес в неговото развитие, приобщава го към този Океан, пораждайки подтик (импулс) към творчество.

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък