АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА

Астрологията като наука е също един такъв странен свят, който не се поддава на познатите ни закони и разбирания. Затова да обявяваме астрологията за заблуда е също толкова необосновано, както и да отричаме съществуването на споменатите по-горе светове. Такова негативно отношение е най-лесно, защото ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и да разбираме тези светове. Трябва системно и упорито да се стремим към законите, които ги управляват. Трудът и усилията на търсенето ще ни въведат в нови светове, което ще внесе голямо разширение и Светлина в нашето съзнание, а те от своя страна ще ни тласнат по-бързо по пътя на нашата еволюция.

Какво е най-приемливото научно обяснение, което може да се даде на астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, в което частиците се намират в пълен безпорядък, и вещество с кристален строеж, в което частиците са наредени в абсолютен ред. Днес са известни чудните свойства на кристалите да приемат и трансформират силови течения от пространството около Земята. Благодарение на тях имаме постиженията на модерната техника - радио, телевизия, електроника и др. Обяснения на тези качества на кристалите засега не могат да се дадат.

Напоследък се съобщи, че са сравнявани структурата на мозък на психично болен човек с тази на мозък от нормален човек. В първия случай се оказало, че невроните се намират в пълен безпорядък, а във втория случай - в пълен кристален порядък. Тук е налице аналогия с минералното вещество: в първия случай — аморфно, а във втория случай — кристално. Този "кристален строеж" на невроните у нормалния човек му дава възможност да приема силовите течения от Небесните образувания - предимно от Слънцето, Луната, Планетите и донякъде от Зодиакалните съзвездия.

Науката за Звездния мир се дели на два дяла: астрономия и астрология. Астрономията е наука, занимаваща се с всичко, което непосредствените наблюдения на небесните образувания могат да ни дадат, т. е. с анатомията на космоса, която е първият етап към науката за Звездния мир. Астрологията пък е наука, която изучава силовите течения, изхождащи от всички тела по Небесната сфера, и въздействието, което тези силови течения оказват върху Живота. С други думи, астрологията е наука за физиологията на небесните образувания. Думата "астрология" е сложна и е съставена от "астра" (звезда) и "логос" (говор), което ще рече Говор на звездите.

Съществуват ли наистина силови течения, които да изтичат от елементите, от предметите или от Небесните образувания? Големият арабски философ Ибн-Рош, живял през 12- ти и 13-ти век, е казал: "Всичко пред нас е съставено от покой и движение, като движението е затворено в покоя." Т. е. движението непрекъснато изтича от покоя. Цитираната средновековна мъдрост и сега се приема от учените, които именуват това изтичане "радиоактивност". От всички елементи и тела съществува изтичане на сили, които ни оказват влияния и създават връзки между тях и нас. Затова обстановката, в която дълго сме живяли и сме свикнали, ни е най-приятна. Що се отнася до небесните тела, радиоастрономията ни поднася съвършено убедителни доказателства, че от тях има изтичане на сили.

В Природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от Небесните образувания имат свои смисъл и цел. Къде е връзката между силовите течения на Слънцето, на членовете на неговото семейство и на човека? Древните са приемали, че човек е идея на Бога, като под Бог те разбирали Необятния миров силов океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това, науката познава т. нар. "Брауново движение". След движението, като проявление, следва вечното и непрекъснато Творчество. За да реализира Бог своята идея, Той създал Слънчевата система. Тъй като всяка слънчева система има за цел да реализира една Негова идея, затова Силите, които създадоха нашата слънчева система, създадоха и човека, т. е. човек на Земята е само част от великата идея "Човек". Земният човек не е само триизмерното физическо тяло пред нас, но включва и друг образ, недостигаем за нашите пет сетива. Този именно образ е същественото, което създава и поддържа тялото, качествата, способностите и условията, при които човек ще бъде поставен през даден негов живот. Можем да го наречем "Двойник на човека" или "Звездно тяло", тъй както древните звездобройци са го наричали. То е полето на силите, които изтичат от Слънцето и от членовете на неговото семейство - Планетите. Оттам е и връзката между човека и Слънчевата система. Със своите силови течения, всяка една планета, Слънцето и Луната организират чрез Двойника в главния ни мозък, групи от мозъчни клетки, наречени мозъчни центрове. Д-р Гал, д-р Спурцхайм, P. Н. Фацлър и много други учени твърдят, че в човешкия мозък има около петдесет мозъчни центрове, определящи неговите особености. Според степента на еволюцията си, те се намират в по-добра или по-слабо развита форма, или дори още в зародиш, в зависимост от това доколко човек е създавал възможности за прием на силови течения от слънчевата система.

Едно сравнение би могло много добре да ни помогне да разберем понятието "Двойник" или "Звездно тяло": ако вземем един кристал и нарушим неговата форма, начупвайки върховете и ръбовете му, а след това го поставим в средата, в която се е образувал, и в условията, при които се е създал, той ще възстанови своите кристални ръбове и върхове и изобщо ще възстанови своята първична форма. Оттук следва заключението, че зад видимата форма на кристала съществува нещо друго, неосезаемо за нашите пет сетива, което го е създало и поддържа неговата форма. Такова "нещо", такъв Двойник имат и растенията. С чувствителни измервателни уреди е установено присъствието на такава неосезаема същина в тях. Провеждани са опити, при които от дадено растение са откъсвани части или въобще му е въздействано по груб начин; уредите установявали бурна и неприятна реакция не само от страна на самото растение, но и от растящите наоколо. Интересно е, че те реагирали не само на грубо отношение към тях, но и на благородно поведение. При животните е наблюдавано същото. В моя роден провинциален град познавах един човек, който избиваше скитащите кучета, за да им продава кожите. Крайно враждебно реагираше всяко куче, когато го срещнеше на улицата или по кръчмите, където той често ходеше, а такова поведение при други обстоятелства беше необичайно за тях. Такъв именно Двойник извън физическото си тяло, има и човек, разбира се в много по-организирана и облагородена форма. Това твърде нагледно се вижда при спане, анестезия (упойка) или припадък: при тези състояния явно излиза от човека нещо, което е командвало главния мозък и остава само една връзка с гръбначния мозък, която да ръководи вътрешните функции, независимо от съзнателната дейност. Това "нещо" после се връща и възстановява съзнателната дейност. А когато връзката и с гръбначния мозък се прекъсне, Двойникът повече не се връща и настъпва смърт. Двойникът на всеки човек в продължение на много хилядолетия се организира и облагородява, а с това се организира и облагородява всичко, което той създава.