КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА

В древността на загадката "Човек" се е отдавало голямо внимание с цел разбиране и разясняване на онова, което тя носи. За изпълнението на тази цел са били създадени цели науки. Тези науки се създадени от една раса с много високи и неподозирани по своите възможности и дълбочина знания и мъдрост - цивилизация, която някои наричат "Първа раса". Тази раса е живяла някога не само по континентите, които сега съществуват, но и по тези, които са съществували някога и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса съществуват безспорни доказателства. Живяла е преди потопа и според Мъдреците е дошла да организира и уреди живота на Земята. В много научни документи се изнасят учудващи свидетелства за останки от дейността на тази раса по всички континенти - останки с много общи елементи, показващи техния единен произход. Така например са описани т. нар. Балберски тераси в Ливан, построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по-малко от 500 тона. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планини, върхове и долини, които днес би трябвало да лежат невидими под дебели ледове и снегове. Картите съдържат и точни очертания на самия континент, който съвпада с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такива карти е могло да се съставят само по време, когато Антарктида е била свободна от сегашната си ледена покривка. Фактът, че тази част от Земята, някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита с богата растителност, се доказва и от това, че в последните години там са били открити дълбоки въглищни пластове и вкаменени дървета.

Археологът Дж. Амасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Известно е, че платината се топи при 1 730° и е необходима сложна технология за обработването й. По други места са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с много тънък пласт злато и сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс, на брега на Тихия океан, саркофази с мумии, кожата на които е била светла, а косите им - кафяви и меки. Известно е, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръв от тези мумии се оказва, че такава изобщо не се среща у народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход.

През 1955 година, перуански летци случайно забелязали някакви огромни фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери - прави паралелни линии с голяма точност се простирали по протежение на 10-15 километра. Освен това тези фигури са могли да бъдат гледани само от височината на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че атлантите, жители на потъналия континент Атлантида, са имали апарати, с които са можели да ходят на други планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движили с живак. Древните автори са употребявали символичен език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяването на практични задачи. Поради това трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и че тогавашните хора са умеели да се ползват от нея като сила.

Изключителна загадка представляват развалините, намерени на 4 000 метра надморска височина в Андите и на 20 километра южно от Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли "Тиахоанко", което ще рече Град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисяват петнадесетметрови пирамиди с пресечен връх, на които се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнат с очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред е нея се издига прочутата Врата на Слънцето, изсечена от един единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли са бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т. нар. Врата на пумата, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежащи около стотина тона и съединени с медни скоби. Там са намерени и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял по тези места и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка преди всичко е начинът, по който жителите на този Град на мъртвите са пренесли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог "Кон-Тики-Варикоча", пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занятия, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, астрология и писменост. Но веднъж те били посрещнати враждебно от дивите индиански племена, затова запалили планината и след това я напуснали.

Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живеели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година на борда на океанографския кораб "Антоний Брун", който имал задача да изследва дълбоката падина "Мили Едуард" в Тихия океан, подводната фотокамера изведнъж донесла нещо съвсем неочаквано: на дълбочина 1300 метра от повърхността на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личали колони, порти и пр. Ръководителят на експедицията Роберт Мендес продължил търсенията и близо до пристанището Калао ехолотът открил и други останки от постройки. Днес съществуват безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континенти, които са потънали. Островите, които сега съществуват там, не са нищо друго освен остатъци от тях. На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация.

Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити развалини на огромен храмов комплекс. Според мнението на професор Роберт Веда, намерените развалини на постройки и въобще всички строежи наоколо имат единен произход с Египет от епохата, когато са строени пирамидите. Тези строежи са направени пак от хората на Първата раса. Огромните пирамиди и загадъчният каменен сфинкс, застанал като страж, са привличали дълго време вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити осемдесет пирамиди, но повечето от тук са изгубили величавия си вид, защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали, а и атмосферните влияния са допринесли не малко за това. Но трите големи пирамиди в Гиза със своите грамадни размери и със загадките, които крият, са дали повод за сериозни научни изследвания. Открити са поразителни факти, даващи основание да се приеме, че наистина техният строеж е дело на изключителни по своите качества и способности хора. Тези монументални строежи с удивително точните си математически и астрономически данни, са служили за астрономически обсерватории и като астрономични инструменти. Най-голямата от тях, Хеопсовата пирамида е висока 147 метра. Някои учени справедливо отбелязват, че този размер показва една милиардна част от разстоянието Земя- Слънце, когато Земята е най-близо до него, т. е. в перихелий. Тогава Земята отстои от Слънцето на 147 000 000 километра. Строителите на пирамидите са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята спрямо Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на пирамидите откриват в тях въплътени още много астрономически и математически познания: диаметъра на Земята, дължината на меридиана й и още много други нейни данни. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора на пирамидата много добре е можело да се наблюдават звездите не само нощем, но и през деня, особено Полярната звезда и най-вече Сириус, който играел голяма роля в земеделското стопанство.

Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно слънцестояние, а също и пролетното и есенното равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори е съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отделение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, са без особено и определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. Разбира се, много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях.

Приема се напълно основателно, че Хермес, Великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са построили пирамидите, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошла в Египет малко преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса заедно с друга многобройна примитивна раса. Последната, подстрекавана от своите водачи поради завист, я прогонила от континента. Част от нея дошла в Египет, а друга преминала в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Тези пришълци в Египет осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата Раса. Така бил изграден Сфинксът, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледище на френологията и науката за израза на лицето, става ясно какъв е бил психичният облик на последната владетелка на Атлантида - царицата Коба. Горната част на главата й е съвсем ниска, слабо изпъкнала, което говори за неразвити морални мозъчни центрове на благоговение, уважение, милосърдие и съвест. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо, а ушите са щръкнали и са по-нависоко от нормалното. Това показва смел, но брутален човек, който с груби средства се налага над околните. Широкото, немного високо чело и големите очи говорят за инициатива, алчност, безогледен стремеж към власт, нетърпимост към всичко, което може да му попречи. Устата са големи, със стиснати устни, което говори за изпълнителност при всяка поставена задача и твърда решителност за нейното постигане.

Ето какво още е написано за знанията и възможностите на хората от тази Велика раса в свещената книга "Попул- Вух": " Хората от тази Велика раса имат познания за всичко, което съществува в света. Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж и наблюдават всичко както по небесния свод, така и във вътрешността на Земята. Те виждат неща, скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото, където се намират." Велика е била тяхната мъдрост. В познанията за Звездния мир хората от тази раса са имали постижения, които изненадват и най-изтъкнатите представители на тази наука в днешно време. Така например времето, за което Земята се завърта около Слънцето, според най-точните съвременни измервания е равно на 365,242198 денонощия. В сведения, запазени при майте, продължителността на годината е равна на 365,242120 денонощия. Като сравним двете данни ще намерим, че продължителността на годината, определена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със седемдесет и осем милионни части от денонощието. Това не трябва да се приема за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето. При това отдалечаване естествено, е нейното завъртане около Слънцето да става и по-продължително и оттам годината да бъде по-дълга. Когато в летописите на майте е отбелязана дължината на годината, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната: установява се, че и тя бавно се отдалечава от Земята. В същите писания е дадена продължителността на лунния месец с точност до 0.0004 от денонощието. Лунният месец според тях е бил с четири десетохилядни по-къс, отколкото е днес, според най-точни съвременни измервания. Но и тук не може да се приеме, че има грешка. Когато тези данни са давани, Луната е била по-близо до Земята.

Съществуват и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания на древните за Звездния мир. В разкопките на грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки и открита в град Колху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност. Един асирийски цар, живял шест столетия преди Христа, е събрал в нея не само знанията на своето време, но и писанията на древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и Планетите. Установено е обаче, че този учебник е копие на друг, писан в древновавилонска епоха много преди времето на Ашурбанипал.

Величествен паметник за величието на Първата раса е учудващият строеж в Англия, състоящ се от грамадни изправени каменни блокове, над които хоризонтално са поставени други, наречен Стоунхендж.

Той се приема от гледището на астрономията и математиката за безупречна астрономическа обсерватория, наричана Осмо чудо на света. По него могат да бъдат установявени лунните и слънчеви затъмнения, лятното и зимно слънцестояние и много други астрономически данни.

Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки. Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий.

Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния.

Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.