Сутринта тръгнахме много рано с Учителя. Слънчевият изгрев ни завари при тъй наречената „Канара на съкровищата", малко под Ел Шадай. Там направихме обща молитва. В 7 часа потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон. После отидохме по-нагоре, над втория заслон, близо до района край хижа „Алеко" и там стояхме до връщане.
Стана въпрос за положението в света. Учителя каза:
- Когато Япония започна войната, в нея имаше земетресения. Небето искаше да й каже, че не трябва да започва тази война, но тя не послуша.
Тъмните сили са вече победени в астралния свят. Сега тук се води борбата, за да бъдат победени. Като победят светлите сили на Земята, ще дойдат новото Небе и новата Земя.
Един брат попита:
- Скоро ли ще бъде?
- То е започнало вече. Яйцето е снесено и се мъти вече. Никога светът не е бил в такова брожение, като сега. Всичко, каквото става в единия край на Земята, се знае навсякъде веднага.
Сега правят маневри. Ще дойде война. Тя наближава. В бъдеще в друго направление ще вървят работите. Такова е положението, че нищо не може да спре войната, защото хората не са готови. След войната ще поумнеят. Ние се безпокоим за това, за което не трябва да се безпокоим, а за това, за което трябва, не се безпокоим, а именно за греха...
