Днес е Спасов ден, четвъртък. Стигнахме рано на Витоша. Разбира се първата работа беше преобличането. Традиция е в живота на Братството, като стигнем до мястото за което сме тръгнали, да се преоблечем. Даже някои се преобличат няколко пъти при изкачване. Към 9 часа играхме Паневритмията, свиреха няколко души. След това изпяхме няколко песни, започна разговор. Учителя каза:
- Ти отиваш в университета. Няма какво да нареждаш програмата, всичко е наредено. Там няма да даваш, а само ще купуваш, ще мълчиш. След 4-5 години ще ти дадат теза да развиваш. Те ще се борят с теб и ти ще се защищаваш.
Ти имаш задължения към много хора от миналото. И ако на всички хора, с които се срещнеш, заплатиш задължението, което имаш към тях, то ти си живял добре.
Като дадеш някому, той да не знае това, защото иначе ще го туриш в лошия път. Остави го. Ти си дал за Господа, за да изпълниш длъжността си.
В окултната наука има един закон: Когато чакаш нещо, не говори за него. Щом говориш за него, то няма да стане.
Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за музиката. Учителя каза:
- Въздухът е пълен с музика. Стига да имате уши да слушате. Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости.
Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите. Това е една голяма спънка. Това е една от големите спънки.
