Стигнахме на Бивака в 8 часа сутринта. Времето беше тихо и топло. Имаше изобилно слънце.
Към 10 часа започна разговор. Учителя каза:
- Щом си недоволен, не си носиш добре страданието. А щом си доволен, добре го носиш. Да си носиш добре страданията, това не значи да се примириш с тях, но да не падаш духом, да не се обезкуражаваш.
Като види Бог, че не използваш благата, Той си ги взема и тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата.
На човек не му трябва много. Като му изсъхне гърлото, трябва му чаша вода. Като си гладен, трябва ти хляб. В дадения случай трябва да знаеш, кое е най-важното за теб. В следующия момент друго нещо е важно за теб.
Под думата „обикновени чувства" разбирам това, което е достъпно за теб, а под „висши чувства" разбирам чувства, които са недостъпни и трябва да работиш с години, за да ти станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава лесно. То мъчно се постига. И висшето чувство не се дава в изобилие.
Учителя погледна растенията и каза:
- Растенията си събличат вече дрехата. Губи се вече свежият цвят на листата.
Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци - занимават го много грижи, много тревоги. И това ограничава зрението му. Тогава той вижда само в гъстата материя, а не и вътрешната страна на природата. За да може да вижда, човек трябва да очисти съзнанието си от психическия прах. Той образува доста много прах със своите лоши мисли.
