НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

71) Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма

  Акордиране на човешката душа - т.3 - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР“ В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА68


В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му допринесоха за разрешаването на редица биологични проблеми. Те пристъпиха към тях чрез особени методи, между които най-характерен е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха сноп светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат при разработване на проблема за така наречените „организатори и индукции в биологията“. Даже може да се изтъкне, че тези термини са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление през 1901 г. Първият му труд от този характер е „Корелации при развитието на окото“. Автор е на многобройни статии, но главното му съчинение е „Експериментален принос за една теория на развитието“. Този труд е немско издание на лекциите му, държани в Съединените щати през 1933 г. по специална университетска покана. Друг, който разработва въпроса за организатора и индукцията, е Ото Манголд. Първият му труд – „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона“, излиза през 1920 г. По тези научни въпроси допринася и Хилда Манголд. Неин труд е „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни“.

Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: автопластично – присаждане на част от тялото на един индивид върху друго място на същия индивид; хомопластично – присаждане между индивиди от един и същи вид; хетеропластично – присаждане между различни видове от един и същи род; ксенопластично – присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. От тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко – организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция се наблюдава както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Организмът, върху който присаждаме, бива наречен гостоприемник. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. И обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражняват влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено силна е индукцията върху индиферентната зародишна тъкан, защото там все още няма диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. Затова именно при своите опити биолозите експериментатори си служат повече със зародиши, при които по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията.

Индукцията е няколко вида: хомогенна индукция – когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея; хетерогенна индукция – когато присадката и получените чрез индукция органи са различни; комплексна индукция – когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи.



1. Хомогенна индукция

Тук ще разгледаме опита на Ото Манголд, правен през 1927-1929 г. В зародиша на земноводните има много точки, които са организатори. Като знае, че такъв организатор е тази част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба, той я взема и я поставя през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. Тогава у последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, обаче чрез индукция, и то в съседство с присадката. В присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тази индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба.



2. Хетерогенна индукция

Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г. Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Тгiton tаеniаtus върху Тгiton taeniatus или хетеропластично на Тгiton alpestris или на Тгiton cristalus върху Тriton taeniatus. При всички тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: под влиянието на присадената гръбна струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго.



3. Комплексна индукция

Добър пример за такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд през 1924 г. Те вземат от зародиша на Тriton cristalus една част, която е тъкмо над първичните уста и която има участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Учените присаждат тази част върху зародиша на Тriton tdeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тези тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно избират при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият – по-тъмни, и затова може да се проследи ясно произходът на образуваните чрез индукция органи и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника. При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията.

Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Рleudeles waltli и Amblistoma mexicanum и ги присади върху зародиша на Тriton taeniatus. Тук той употребява разни родове, а при други опити даже и различни разреди, например взема присадка от Bombinator pachypus и я присажда върху Тгiton taenidtus – резултатите били същите. Гайниц сполучва да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвиква индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие.

Буди интерес и опитът на Шпеман от 1921 г. Зачатъчна нервна тръба на Тriton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Тriton cristalus. Тази присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действа по място, а не по произход. Обаче интересното е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Тriton taeniatus; значи в това отношение присадката действа по произход, а не по място. Оттук следва важен закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи.

Аналогичен пример има и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Тriton cristalus и Тriton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа, освен това тя се разменя между двата вида. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действа по място, а не по произход, обаче по отношение на качествата на този орган действа не по място, а по произход.

Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишления и заключения. Гурвич още през 1922 г. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле. Според него яйцето, зародишът или възрастният организъм освен физическо тяло имат и особено силово поле. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле, тъй като той направи собствени регенерационни опити върху тритона. Вайс, имайки предвид, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира – на мястото на раната се образува една индиферентна тъкан от регенерационен бластем – индиферсенцирани клетки, които после регенерират откъснатата част. Този опит на регенерация може да се анализира, като се видоизмени по разни начини. Именно това прави Вайс с предните и задните крака на тритона – на мястото на отстранения крак се появява новата тъкан на регенерационния бластем и той разменя регенерационен бластем от задния крайник и с мястото на предния крайник; тогава този бластем дава четирипръстен преден крайник, което е нормално за преден крайник. А регенерационният бластем на предния крайник поставя на мястото на задния крайник и той дава петопръстен заден крайник, което е нормално за последния.

Подобни опити са правени и от Г. Шаксел в 1921 г. и от В. Д. Милоевич в 1924 г. Също такъв е и опитът на Гюено от 1927 г., при който се взема група индиферентни клетки от задния и предния крайник на зародиша и се присаждат на опашката – те дават една малка опашка. И обратно, ако се вземе регенерационен бластем от опашката и се присади върху мястото на предния или задния крайник, ще даде крайник. Това е и опит на Вайс от 1927 г. От тези факти той вади заключение, че младият регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане. Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче по отношение на диференцирането под влиянието на други сили е омнипотентен. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника. Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на теорията на Гурвич за митогенните лъчи.

С теорията за силовото поле се обясняват различните случаи на индукция в органичния свят. Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа. Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно. Обаче знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действа върху детектора от разстояние, през въздуха, и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действа по същите закони, то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори. Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главови органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главови. Това показва, че силовото поле на главата е по-силно от силовото поле на трупа и при конкуренция първото силово поле надвива.

Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война, което беше известно и по-рано, а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата.

Силовото поле, до което идва Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи, а и до което идва и П. Вайс въз основа на споменатите изследвания – негови и тези на Шпеман, Манголд и др., това силово поле е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията постепенно, но сигурно доказва етерния двойник, който представлява една част от аурата на организмите. И тези организатори в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които споменава окултизмът и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма.

От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследванията върху организаторите и индукцията се стига до едни и същи заключения, а именно приемане на аурата на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси.


  Акордиране на човешката душа - т.3 - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ

V1-ON