Една вечер Учителя каза следното пред няколко свещеници:
Свободен човек е само онзи, който върши добро. А онзи, който върши зло, е роб на злото. Докато човек се подчинява на човешката воля, той е роб. Но в момента, когато каже, че не може да се подчинява на воля, която противоречи на Божията, той е свободен. Работим ли в съгласие с Бога, тогава сме свободни. Аз съм с Бога, говоря с Него и върша Волята Му. Моят живот и това Учение ще се опитат. Онзи, който ме е пратил, ще ме оправдае или ще ме съди – за мен е меродавно Божието мнение. От моите ученици не искам обещание. Винаги казвам едно и също: „Опитай и виж. Ако можеш сам да се връзваш и развързваш, ела!“ Господ ме е пратил да кажа на хората Истината. Ако вие я приемете, добре, но ако не я приемете, пак добре – няма да ви съдя. Това Учение е така поставено, че в него няма никакво изключение. Ние нямаме никакви форми. Аз говоря от името на Христа. Аз познавам Христа. Познавам Го много добре, както никой друг не Го познава.
