НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
177
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обядът бе приключил и един брат свиреше на
цигулка
, а ние пеехме.
СЕДМИЯТ ДЕН, СЕДМИЯТ ЧАС, СЕДМАТА МИНУТА Лееше се изобилна слънчева светлина. В градината розите бяха разцъфтели и разнасяха своето благоухание.
Обядът бе приключил и един брат свиреше на
цигулка
, а ние пеехме.
След това почна разговор, в който стана въпрос за служене на Бога. Ние разсъждаваме по човешки, като искаме да знаем кой е обичан от Бога. Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове. Няма да търсите вашето благо. То ще дойде най-после.
към текста >>
2.
2_08 ) Път към Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на
цигулката
– малко като мръднеш на друго място и не излиза вече верен тон.
ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА Бяхме в приемната стая на Учителя няколко ученици. Стана въпрос за методи за развитие на Любовта в човека. Най-голямата наука е да проявим Любов.
Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на
цигулката
– малко като мръднеш на друго място и не излиза вече верен тон.
Любовта иска точност. Като говориш на човек за любов, това не е още Любов. Думите да се обичаме не са на място. Или някой ми казва: „Разправи ми за Божията Любов.“ Казвам му: „Ела на трапезата сега.“ Някой казва: „Колко е мъчно да обичаш!
към текста >>
3.
2_24 ) Обикновена, талантлива и гениална любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един от знаменитите виртуози в Италия дал
цигулката
си да я поправят.
Остави го. Като обикнем някой човек, ние се интересуваме от това, което сме вложили в него. Всеки човек влага в този, когото обича, от капитала си и иска капиталът му да не се губи, но това е чисто материална любов. Ти казваш: „Аз дадох всичкия си живот за него.“ Това не е още истинска Любов. В Любовта не влагай себе си, за да не се мъчиш.
Един от знаменитите виртуози в Италия дал
цигулката
си да я поправят.
Той седнал на един свободен стол. Майсторът разглобил инструмента на парчета. Като видял това, цигуларят припаднал, понеже бил вложил двойника си в цигулката. Там е всичката мъчнотия. Ти си обикнал някого и както този цигулар си вложил нещо от двойника си, тогава се безпокоиш.
към текста >>
Като видял това, цигуларят припаднал, понеже бил вложил двойника си в
цигулката
.
Ти казваш: „Аз дадох всичкия си живот за него.“ Това не е още истинска Любов. В Любовта не влагай себе си, за да не се мъчиш. Един от знаменитите виртуози в Италия дал цигулката си да я поправят. Той седнал на един свободен стол. Майсторът разглобил инструмента на парчета.
Като видял това, цигуларят припаднал, понеже бил вложил двойника си в
цигулката
.
Там е всичката мъчнотия. Ти си обикнал някого и както този цигулар си вложил нещо от двойника си, тогава се безпокоиш. Онази любов, която не е истинска, размества двойника и тогава хората страдат. При истинската любов двойникът не се размества. Някой път, като сънуваш нещо тревожно, можеш да се събудиш рязко, двойникът може да не се намести и тогава целият ден си неразположен.
към текста >>
4.
2_30 ) Ще ти израснат крила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След завършването му един брат засвири на
цигулка
и ние пяхме заедно с него.
ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА Беше март месец, все още навън бе хладно и направихме общ обяд в малкия салон.
След завършването му един брат засвири на
цигулка
и ние пяхме заедно с него.
След това се заведе общ разговор, който постепенно се издигна до идейни висоти. В разговора Учителя каза: Няма какво да търсим Любовта. Ние живеем вътре в нея, затова трябва да отворим съзнанието си, за да влезе в нас. Вземете за пример едно куче, което е толкова просто, но то като те обича, готово е на всички жертви за теб, а като не те обича, хапе те.
към текста >>
5.
3_12 ) Имаме дом неръкотворен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След като приключихме с храната, един брат засвири с
цигулката
си и всички се събраха при масата на Учителя.
ИМАМЕ ДОМ НЕРЪКОТВОРЕН Бяхме на общ обяд, седнали на външните маси.
След като приключихме с храната, един брат засвири с
цигулката
си и всички се събраха при масата на Учителя.
Така изпяхме няколко песни, а след това стана въпрос за заминалите. Като отидете в онзи свят, ще се съберете с хора, които еднакво мислят с вас и имате еднакви идеи. Като дойдеш при царската порта, ще те накарат да декламираш едно стихотворение или да кажеш някоя сентенция, или да изпееш една песен, или ще направиш някоя постъпка, за да те изпитат. Гайлер бил тенекеджия и като умрял, имал 10 000 лева. Жена му не знаела къде е документът за парите, но той се явил на сън и ѝ казал къде е.
към текста >>
6.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това ни разказа, че когато бил студент, един професор го поканил да изсвири нещо на
цигулката
си.
*** Един българин, който в Америка следвал в един и същ университет с Учителя, ни разказа, че студентите често правили екскурзии из околността, разговаряйки за обикновени работи, а Учителя казвал: „Вижте, колко красива е Природата! “ Студентите забелязали, че по някое време Петър Дънов се изгубвай нейде. Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред гората, дето прекарвал в молитва и размишление. Веднъж Учителя беше при пианото в големия салон и дълго свири.
След това ни разказа, че когато бил студент, един професор го поканил да изсвири нещо на
цигулката
си.
Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на сцената и изсвирил „Песента на блудния син“. Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи. Чак като се опомнила, започнала да ръкопляска. После поискали партитурата на „Песента на блудния син“, но Учителя никога не я е нотирал. Подарил я на сърцата им така, внезапно съчинена на сцената.
към текста >>
Когато влезе в стаята ѝ, Той я разпита подробно какво чувства и след това поиска една
цигулка
.
живееше в града и през месец юли заболя от тежка дизентерия. Когато попитаха Учителя за лек, Той каза да сварят цветове от ружа и да пие отвара. Сестра Д. направи това, но не оздравя. На другия ден поканиха Учителя да я посети.
Когато влезе в стаята ѝ, Той я разпита подробно какво чувства и след това поиска една
цигулка
.
Изсвири и изпя песента „Благославяй, душе моя, Господа“. Щом свърши, сестра Д. веднага скочи, седна в леглото и каза: „Учителю, напълно съм здрава! Ще стана да шетам. Как да благодаря?
към текста >>
7.
7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цигулката
е направена от дърво, което е пострадало.
ЧРЕЗ СТРАДАНИЯТА ЧОВЕК СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА
Цигулката
е направена от дърво, което е пострадало.
Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки.
към текста >>
8.
7_17 ) След страданието иде радостта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пред масата на Учителя един брат свири на
цигулка
, а ние му пригласяхме.
През един хубав майски ден бяхме седнали на външните маси на общ обяд. Леските навеждаха клони, окичени със слънчеви лъчи. Небето бе чисто и лазурно. Розите бяха нацъфтели и пълнеха със своето благоухание тихото пространство. Свежест, радост лъхаше от нашите лица.
Пред масата на Учителя един брат свири на
цигулка
, а ние му пригласяхме.
Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото.
към текста >>
9.
5) Български народни песни и „Слънчеви лъчи”
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя помоли една сестра да му донесе
цигулката
и изсвири няколко песни с български народен мотив.
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ“ След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Стана въпрос за българската народна музика.
Учителя помоли една сестра да му донесе
цигулката
и изсвири няколко песни с български народен мотив.
Първо изсвири няколко протяжни песни и след това – няколко игриви, хороводни. Всички бяха импровизирани в момента. След това каза: Българската музика се намира още в началния стадий на своето развитие. За да стане по-съвършена, трябва да добие хармоничен елемент.
към текста >>
10.
7) В Твоята Любов намирам аз покой
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя изсвири на
цигулката
си една мелодия с особен ритъм и каза, че е за сърцето, и изсвири друга мелодия и каза, че тя е за белия дроб.
На 23 август 1933 г. температурата на Бивака беше 40 градуса на слънце и 32 градуса на сянка и имаше малко спадане на барометъра. Учителя каза в разговора: Всяка болест е дисхармония, която може да се лекува чрез съответна музика. За всяка болест си има особена музика, особен ритъм.
Учителя изсвири на
цигулката
си една мелодия с особен ритъм и каза, че е за сърцето, и изсвири друга мелодия и каза, че тя е за белия дроб.
После изпя думите: Що си викнала, Пенке ле. Не се е светът разрушил. Ти още не го познаваш, Пенке ле. В евангелската песен „При Тебе, Боже мой“ не е изразена Любовта на Бога към човека, а това е нужно, за да затрепти човешкото сърце.
към текста >>
И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на
цигулката
, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си.
по-близо да съм. Във Твоята Любов намирам аз покой. И старият текст е хубав, но този текст с тази мелодия има по-близко отношение до човека. Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник.
И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на
цигулката
, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си.
Иначе ще има механическо пеене. След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си. Затова след пеене или свирене музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава. Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво. На този, когото обичаш, няма да му казваш, че го обичаш, но ще извършиш нещо, от което той има нужда, или ще му кажеш нещо ценно, с което ще му помогнеш или ще го насърчиш.
към текста >>
11.
9) Видни музиканти
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цигулката
на Чиампи е от 1709 година и струва около пет милиона лева.
Тогава не са били много видни музиканти. На Хуберман са му дали едно препятствие в очите, за да не го съблазни светът. Музикантите са изложени на големи изкушения. И двамата свирят хубаво, няма какво да ги критикуваме, но ако на Пшихода му се даде музикална публика, ще свири десет пъти по-добре. Чиампи, този италиански виртуоз, е бил роден при много добри условия.
Цигулката
на Чиампи е от 1709 година и струва около пет милиона лева.
Чиампи свири всеки ден по четири-пет часа. Да се снемат тоновете от Горе на физическото поле не е лесна работа. Така ще се подобрят съобщенията между този и онзи свят. В бъдеще Чиампи ще свири два пъти по-добре. Чиампи има много чувствителни ръце.
към текста >>
12.
10) Всеки тон в музикалния свят е жив
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако вземеш тона до на
цигулка
в първа позиция, във втора и т.
Тонът ла значи реализиране на нещата, той уплътнява нещата и е узрелият плод. Тонът си е човек, който се ориентира. Тонът си означава: „Вяра трябва да имаш! Вярвай, надявай се, уповавай“. Една сестра поиска да разбере значението и влиянието на пръстите при свиренето на музика.
Ако вземеш тона до на
цигулка
в първа позиция, във втора и т.
н., те имат съвсем различни значения, понеже зависят и от особените влияния на пръстите. Същото е и когато вземеш на пиано един и същи тон с различни пръсти. Ако един тон се вземе на цигулка с първия пръст, има особен нюанс на трептения; ако се вземе с втория пръст, има друг нюанс, защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Когато свириш, не можеш да вложиш в тона благородство, ако не го вземеш с показалеца. Не можеш да вложиш справедливост, ако не свириш със средния пръст.
към текста >>
Ако един тон се вземе на
цигулка
с първия пръст, има особен нюанс на трептения; ако се вземе с втория пръст, има друг нюанс, защото всеки пръст е носител на особен вид сили.
Вярвай, надявай се, уповавай“. Една сестра поиска да разбере значението и влиянието на пръстите при свиренето на музика. Ако вземеш тона до на цигулка в първа позиция, във втора и т. н., те имат съвсем различни значения, понеже зависят и от особените влияния на пръстите. Същото е и когато вземеш на пиано един и същи тон с различни пръсти.
Ако един тон се вземе на
цигулка
с първия пръст, има особен нюанс на трептения; ако се вземе с втория пръст, има друг нюанс, защото всеки пръст е носител на особен вид сили.
Когато свириш, не можеш да вложиш в тона благородство, ако не го вземеш с показалеца. Не можеш да вложиш справедливост, ако не свириш със средния пръст. Не можеш да вложиш красота, ако не го вземеш със слънчевия или безименния пръст. Не можеш да вложиш практичност, ако не го вземеш с малкия пръст. Не можеш да вложиш Божественото, ако не го вземеш с палеца.
към текста >>
Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за
цигулката
като музикален инструмент?
Тоновете, които слизат от Слънцето и отиват до центъра на Земята, стават бас, после се изкачват отново от центъра на Земята и когато се изкачат горе, стават сопрано. Басът е магнетичен, а сопраното е електрично и се допълват. Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано. Третият трябва да бъде тенор или алт, но ако дойде тенор, четвъртият трябва да бъде алт и обратно. Музикантите трябва да се просветлят, за да им се даде от духовната музика, защото днешните теории за музиката не съвпадат с истинските нейни принципи.
Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за
цигулката
като музикален инструмент?
” Цигулката е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства. Между клетките на цигулката има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват. Когато се напълнят, цигулката свири по-малко. Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват.
към текста >>
Цигулката
е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства.
Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано. Третият трябва да бъде тенор или алт, но ако дойде тенор, четвъртият трябва да бъде алт и обратно. Музикантите трябва да се просветлят, за да им се даде от духовната музика, защото днешните теории за музиката не съвпадат с истинските нейни принципи. Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент? ”
Цигулката
е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства.
Между клетките на цигулката има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват. Когато се напълнят, цигулката свири по-малко. Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват. И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата цигулка. Цигулката има четири струни, а четири е хубаво, мощно число.
към текста >>
Между клетките на
цигулката
има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват.
Третият трябва да бъде тенор или алт, но ако дойде тенор, четвъртият трябва да бъде алт и обратно. Музикантите трябва да се просветлят, за да им се даде от духовната музика, защото днешните теории за музиката не съвпадат с истинските нейни принципи. Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент? ” Цигулката е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства.
Между клетките на
цигулката
има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват.
Когато се напълнят, цигулката свири по-малко. Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват. И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата цигулка. Цигулката има четири струни, а четири е хубаво, мощно число. Бих казал, че най-мощното число е четири.
към текста >>
Когато се напълнят,
цигулката
свири по-малко.
Музикантите трябва да се просветлят, за да им се даде от духовната музика, защото днешните теории за музиката не съвпадат с истинските нейни принципи. Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент? ” Цигулката е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства. Между клетките на цигулката има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват.
Когато се напълнят,
цигулката
свири по-малко.
Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват. И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата цигулка. Цигулката има четири струни, а четири е хубаво, мощно число. Бих казал, че най-мощното число е четири. Ако цигуларят е благороден, цигулката се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява.
към текста >>
Горната дъска на
цигулката
е изсечена надлъжно и нишките се забелязват.
Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент? ” Цигулката е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства. Между клетките на цигулката има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват. Когато се напълнят, цигулката свири по-малко.
Горната дъска на
цигулката
е изсечена надлъжно и нишките се забелязват.
И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата цигулка. Цигулката има четири струни, а четири е хубаво, мощно число. Бих казал, че най-мощното число е четири. Ако цигуларят е благороден, цигулката се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява. Аз съм давал цигулката си на някои хора да свирят, но тя отъпява и след това цяла седмица трябва да мине, за да се поправи.
към текста >>
И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата
цигулка
.
” Цигулката е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства. Между клетките на цигулката има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват. Когато се напълнят, цигулката свири по-малко. Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват.
И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата
цигулка
.
Цигулката има четири струни, а четири е хубаво, мощно число. Бих казал, че най-мощното число е четири. Ако цигуларят е благороден, цигулката се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява. Аз съм давал цигулката си на някои хора да свирят, но тя отъпява и след това цяла седмица трябва да мине, за да се поправи.
към текста >>
Цигулката
има четири струни, а четири е хубаво, мощно число.
Цигулката е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства. Между клетките на цигулката има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват. Когато се напълнят, цигулката свири по-малко. Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват. И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата цигулка.
Цигулката
има четири струни, а четири е хубаво, мощно число.
Бих казал, че най-мощното число е четири. Ако цигуларят е благороден, цигулката се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява. Аз съм давал цигулката си на някои хора да свирят, но тя отъпява и след това цяла седмица трябва да мине, за да се поправи.
към текста >>
Ако цигуларят е благороден,
цигулката
се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява.
Когато се напълнят, цигулката свири по-малко. Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват. И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата цигулка. Цигулката има четири струни, а четири е хубаво, мощно число. Бих казал, че най-мощното число е четири.
Ако цигуларят е благороден,
цигулката
се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява.
Аз съм давал цигулката си на някои хора да свирят, но тя отъпява и след това цяла седмица трябва да мине, за да се поправи.
към текста >>
Аз съм давал
цигулката
си на някои хора да свирят, но тя отъпява и след това цяла седмица трябва да мине, за да се поправи.
Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват. И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата цигулка. Цигулката има четири струни, а четири е хубаво, мощно число. Бих казал, че най-мощното число е четири. Ако цигуларят е благороден, цигулката се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява.
Аз съм давал
цигулката
си на някои хора да свирят, но тя отъпява и след това цяла седмица трябва да мине, за да се поправи.
към текста >>
13.
16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж един виден виртуоз свири пред мен, а после му казах: „Дай
цигулката
“.
Някои от тях трябва да се пазят, но и да ги вземат, не биха могли да ги разберат; например „Фир-Фюр-Фен“. Тези песни ще си пробият път и хората ще са готови за тях. Някои от нашите окултни песни, които сега пеем, са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете. Ако усвоят нашите песни, ще видят какъв грамаден материал има в тях и ще разберат, че са в пълно съгласие с Божествените закони. Песните, които съм дал, са особени малки модели, преведени от един друг свят.
Веднъж един виден виртуоз свири пред мен, а после му казах: „Дай
цигулката
“.
Отначало изсвирих нещо обикновено и той си каза: „Охо, имаш нужда да ти покажа! “, но после постепенно минах към силни теми и към виртуозно изпълнение и той попита: „Къде си учил? “. Аз малко съм учил цигулка, но съм учил хубаво, по пет-десет минути свиря всеки ден. Не е имало цигулар, когото да не наблюдавам как си държи инструмента, как си държи лъка и пр. Само веднъж съм употребил разрушителните тонове на музиката: бях във Варна и в една съседна кръчма много вдигаха шум – викаха и пееха.
към текста >>
“. Аз малко съм учил
цигулка
, но съм учил хубаво, по пет-десет минути свиря всеки ден.
Ако усвоят нашите песни, ще видят какъв грамаден материал има в тях и ще разберат, че са в пълно съгласие с Божествените закони. Песните, които съм дал, са особени малки модели, преведени от един друг свят. Веднъж един виден виртуоз свири пред мен, а после му казах: „Дай цигулката“. Отначало изсвирих нещо обикновено и той си каза: „Охо, имаш нужда да ти покажа! “, но после постепенно минах към силни теми и към виртуозно изпълнение и той попита: „Къде си учил?
“. Аз малко съм учил
цигулка
, но съм учил хубаво, по пет-десет минути свиря всеки ден.
Не е имало цигулар, когото да не наблюдавам как си държи инструмента, как си държи лъка и пр. Само веднъж съм употребил разрушителните тонове на музиката: бях във Варна и в една съседна кръчма много вдигаха шум – викаха и пееха. Тогава свирих по този начин и след това в кръчмата никой не стъпи и я направиха бакалница. Някой път ставам в полунощ, свиря тихо на цигулка около пет минути и пак си лягам. И денем свиря по малко.
към текста >>
Някой път ставам в полунощ, свиря тихо на
цигулка
около пет минути и пак си лягам.
“, но после постепенно минах към силни теми и към виртуозно изпълнение и той попита: „Къде си учил? “. Аз малко съм учил цигулка, но съм учил хубаво, по пет-десет минути свиря всеки ден. Не е имало цигулар, когото да не наблюдавам как си държи инструмента, как си държи лъка и пр. Само веднъж съм употребил разрушителните тонове на музиката: бях във Варна и в една съседна кръчма много вдигаха шум – викаха и пееха. Тогава свирих по този начин и след това в кръчмата никой не стъпи и я направиха бакалница.
Някой път ставам в полунощ, свиря тихо на
цигулка
около пет минути и пак си лягам.
И денем свиря по малко. Когато свиря нощем, всички хора слушат и добре спят. Когато свиря през нощта, хората казват: „Много хубаво спахме, имахме хубави сънища! “. Казвам: „Стават такива работи“. Когато изпявам нещо тук, в салона, пея и на други Същества и това вече се предава във вестниците на музикалния свят.
към текста >>
Учителя изсвири на
цигулка
и изпя следните думи: „Какво ще се прави?
„Бодър“ е мисъл, свързана с волята и сърцето. Някой пее „Весел бъди“ и мисли за тъжни работи. Не, знай, че за днес всичко е уредено. Какво ще му мислиш за утре? Щом е уреден въпросът за днес, то и за всякога е уреден.
Учителя изсвири на
цигулка
и изпя следните думи: „Какво ще се прави?
Малко родиха нивите през тази година и малко жито в хамбара туриха. Сватби няма да има“. След това продължи: За разработка на песента „Аин фаси“ от Кирил Икономов е съдействал брат Дързев. Специални са моментите, когато може да се разработи известно нещо.
към текста >>
14.
38) Музиката е свещенодействие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Донесоха
цигулката
му и той започна едновременно да свири и да пее следните думи:
МУЗИКАТА Е СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ Учителя бе застанал при пианото в големия салон и отначало изсвири отделни акорди, а после – импровизации. Група братя и сестри бяха около него.
Донесоха
цигулката
му и той започна едновременно да свири и да пее следните думи:
Какво ще се прави? Малко родиха нивите през тази година и малко жито в хамбара туриха. Сватби няма да има. След това Учителя изсвири на цигулка и изпя следните думи:
към текста >>
След това Учителя изсвири на
цигулка
и изпя следните думи:
Донесоха цигулката му и той започна едновременно да свири и да пее следните думи: Какво ще се прави? Малко родиха нивите през тази година и малко жито в хамбара туриха. Сватби няма да има.
След това Учителя изсвири на
цигулка
и изпя следните думи:
Аз съм малкото кокиче. Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината да се уча. Мелодията пак не се нотира. След това Учителя изсвири и изпя друга песен:
към текста >>
15.
39) Музиката и възпитанието на детето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В бъдеще учителят няма да се оплаква от немирството на учениците, няма да има нужда да им казва: „Мълчете“, но щом вземе
цигулката
, ще им засвири, те веднага ще млъкнат и така той ще може да им говори дълго, а те ще го слушат внимателно и задълбочено.
При новото възпитание човек ще се променя с музика. Сегашното възпитание става без музика. Тя се счита за лукс и възрастният казва, че с такива детински работи не се занимава. Днес запознават децата с музиката, с нотите и начина на пеене, но не са я възприели като възпитателен метод. Няма по-мъчна работа от това да възпитаваш хората без музика – то е все едно да месиш брашно без вода.
В бъдеще учителят няма да се оплаква от немирството на учениците, няма да има нужда да им казва: „Мълчете“, но щом вземе
цигулката
, ще им засвири, те веднага ще млъкнат и така той ще може да им говори дълго, а те ще го слушат внимателно и задълбочено.
Един учител от града все се оплакваше, че учениците му в седми клас са немирни, но той допускаше грешка, като ги нахокваше и ги наричаше, че са много прости и опърничави. Не, той трябваше да им каже нещо друго, от което да спечелят. Откакто започна да им чете стихотворения, учениците му се умириха. Когато децата вкъщи вдигат много шум, майката трябва да отиде при пианото, да изсвири и да изпее: „Мълчете, деца, умирете се! “ И всички ще млъкнат.
към текста >>
16.
41) На фокуса на музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на
цигулка
, и още от дете даваше самостоятелни концерти.
НА ФОКУСА НА МУЗИКАТА Учителя бе поканен на братски обяд в едно изгревско семейство.
Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на
цигулка
, и още от дете даваше самостоятелни концерти.
Тя беше с майка си – също музикант, специалност по пиано. И по един естествен начин се отвори разговор върху музиката. Музиката не е чувство, а способност. Тя има връзка с умствения свят и трансформира енергиите от физическия свят в умствения. Развитието на музикалността е работа на вековете.
към текста >>
Един цигулар свири добре на
цигулка
, когато неговият двойник излезе из него и влезе в
цигулката
, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си.
Музикантът е чувствителен и когато слезе от сцената, възприема мислите на тези, които са доволни, и на другите, които не са: тогава изпитва чувството, като че го режат. На младата музикантка Учителя каза: Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката.
Един цигулар свири добре на
цигулка
, когато неговият двойник излезе из него и влезе в
цигулката
, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си.
Затова именно не трябва да дава цигулката си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея. Същото е, когато някой е привързан към някоя вещ и тази вещ пострада. Учителя пак се обърна към младата музикантка: Вие свирете така, както разбирате, както ви учат гениите отвътре. Вие сте раждана при много добри условия.
към текста >>
Затова именно не трябва да дава
цигулката
си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея.
На младата музикантка Учителя каза: Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката. Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си.
Затова именно не трябва да дава
цигулката
си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея.
Същото е, когато някой е привързан към някоя вещ и тази вещ пострада. Учителя пак се обърна към младата музикантка: Вие свирете така, както разбирате, както ви учат гениите отвътре. Вие сте раждана при много добри условия. Човек в музикално отношение расте и всеки растеж се отбелязва върху музикалните центрове на главата.
към текста >>
17.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“, но да вземе
цигулката
и да им засвири нещо.
” Ако в съвременното училище учителите внесат музиката, то много препятствия ще се отстранят. В училище трябва да се внесат музиката и новите гимнастически упражнения. Има нещо, което липсва в програмата, понеже е станала много механична. Няма нужда учителят да се оплаква от немирството на учениците, няма нужда да им казва: „Мълчете!
“, но да вземе
цигулката
и да им засвири нещо.
Те веднага ще млъкнат и той ще може да им говори, а те ще слушат това, което им говори. Употребете Божествената музика като възпитателен метод и в трите свята. Ние има какво да дадем сега – окултните упражнения, т. е. нашите песни; с тях правете опити. Братските песни имат строго определени думи, които нямат две или повече значения.
към текста >>
18.
51) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за
цигулка
.
4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент.
6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за
цигулка
.
7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни. 9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход. 10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто.
към текста >>
19.
56) От четири октави нагоре
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега очакваме цигулари, които като свирят,
цигулката
им да говори.
За новия подем на музиката първата фаза е дадена с класическата музика. Бах няколко пъти се е явявал в историята с разни имена. В Шестата раса ще се даде втората фаза, вторият тласък на музиката. Новата музика ще бъде на Шестата раса; Бялата раса, каквото можа, го създаде, и то ще е почва. В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари.
Сега очакваме цигулари, които като свирят,
цигулката
им да говори.
Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр. Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи цигулка, която да пее и да говори. Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека. Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката, а не че тя сега се е развила.
към текста >>
Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде
цигулката
му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр.
Бах няколко пъти се е явявал в историята с разни имена. В Шестата раса ще се даде втората фаза, вторият тласък на музиката. Новата музика ще бъде на Шестата раса; Бялата раса, каквото можа, го създаде, и то ще е почва. В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари. Сега очакваме цигулари, които като свирят, цигулката им да говори.
Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде
цигулката
му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр.
Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи цигулка, която да пее и да говори. Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека. Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката, а не че тя сега се е развила. Някога, преди днешната музика, преди хиляди години, посветените са имали оркестрова и хорова музика, която хората тепърва ще чуят.
към текста >>
Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи
цигулка
, която да пее и да говори.
В Шестата раса ще се даде втората фаза, вторият тласък на музиката. Новата музика ще бъде на Шестата раса; Бялата раса, каквото можа, го създаде, и то ще е почва. В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари. Сега очакваме цигулари, които като свирят, цигулката им да говори. Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр.
Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи
цигулка
, която да пее и да говори.
Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека. Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката, а не че тя сега се е развила. Някога, преди днешната музика, преди хиляди години, посветените са имали оркестрова и хорова музика, която хората тепърва ще чуят. Днес музиката е много напреднала, понеже човечеството минава през най-големи страдания, та да може да ги мине по-леко.
към текста >>
20.
77) Усилени обертонове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На един германски цигулар цялата
цигулка
се разрушила при свирене на едно парче.
Може да изпеете песента и така: „Аз мога да кажа, че утре ще бъда здрав“, но не със същата мелодия, а с друга някоя. Ако кажете: „Аз утре ще бъда търпелив“, това е силно казано, но можете да я изпеете по-меко: „Аз мога да кажа, че утре ще бъда търпелив“. Музиката е един реален израз на Истината. Без музика нищо не може да се постигне. Има известна музика, при чието свирене стават разрушения, даже и струните, щом се дойде до това място, се скъсват.
На един германски цигулар цялата
цигулка
се разрушила при свирене на едно парче.
Нали и Ерихонските стени рухнали, когато евреите тръбили седем дни. И всеки трябва да разбира от музика, понеже всички наши мисли вървят по закона на музиката. Мисловните радиовълни са музикални. Някой път нашата мисъл попада в дисхармонична гама и образува дисонанс. Чрез музиката това може да се измени и трябва да се види кое състояние с каква музика се сменя.
към текста >>
Учителя се качи в своята стая, донесе
цигулката
си и почна да свири нещо импровизирано.
Магазинерът, като отваря дюкяна си, трябва да пее. Болният, като стане сутрин, трябва да пее. И глупавият трябва да пее. Ако имаш мъчнотии, пей. Аз бих желал, като отида някъде на гости, да ми поднесат хляб от жито, при чиято сеитба сеячът е пял, после, този, който го е месил и пекъл, също да е пял, и който ми го поднася, също да пее.
Учителя се качи в своята стая, донесе
цигулката
си и почна да свири нещо импровизирано.
След това каза: Аз ви свиря, за да ви покажа, че Бог ви е дал несметни богатства, които трябва да употребявате. Всеки от вас може да свири. И ако някой от вас не може, то е защото не се е упражнявал. Когато дойде обезсърчението, ти свири: „Не бой се, не се обезсърчавай, смел бъди!
към текста >>
А един виртуоз на
цигулката
се заблудил в гората през късия зимен ден.
Има известни музикални тонове, с които можеш да събереш бръмбари, мухи пчели и прочее; можеш да ги събереш и да накацат на главата ти отгоре. Индусите имат известни песни с ритъм за змиите и за зверовете, като лъвове и тигри, и когато засвирят, всички те идат отвсякъде, укротени. Кротуват, слушат и после се разотиват. При известна музика животните се привличат, а при друга бягат. Някой си имал четиридесет булдога, от зли по-зли, но един англичанин очертал кръг и едновременно издавал някои тонове, така че кучетата останали извън кръга; после, когато издал други едни звуци, те избягали до едно.
А един виртуоз на
цигулката
се заблудил в гората през късия зимен ден.
Надвечер го заобиколила глутница вълци и той си казал: „Те ще ме изядат, но поне да посвиря“. Извадил цигулката, засвирил и тръгнал, а всички вълци го последвали. Хората, които се наели да го търсят из снега, като го зърнали, че свири и че подир него върви върволица вълци, си казали: „Този човек е чуден! Той дава концерт на вълците! “. А зверовете, като усетили голямата група хора, се рязбягали.
към текста >>
Извадил
цигулката
, засвирил и тръгнал, а всички вълци го последвали.
Кротуват, слушат и после се разотиват. При известна музика животните се привличат, а при друга бягат. Някой си имал четиридесет булдога, от зли по-зли, но един англичанин очертал кръг и едновременно издавал някои тонове, така че кучетата останали извън кръга; после, когато издал други едни звуци, те избягали до едно. А един виртуоз на цигулката се заблудил в гората през късия зимен ден. Надвечер го заобиколила глутница вълци и той си казал: „Те ще ме изядат, но поне да посвиря“.
Извадил
цигулката
, засвирил и тръгнал, а всички вълци го последвали.
Хората, които се наели да го търсят из снега, като го зърнали, че свири и че подир него върви върволица вълци, си казали: „Този човек е чуден! Той дава концерт на вълците! “. А зверовете, като усетили голямата група хора, се рязбягали. Така музиката спасила цигуларя. Може да се въздейства чрез музиката по въздуха, а може да се въздейства и по вятъра, което е по-силно, но трябва да знаеш метода за това.
към текста >>
21.
79) Четвъртинките тонове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато се свири на
цигулка
, средният пръст дава мекота.
Не можеш да говориш сладко, ако не можеш да изпееш добре тона ла. Тонът си прилага. Когато има хубава музика, чувстваш топлина в слънчевия възел и светлина в ума. Ако свириш една песен на струна сол, тя има едно действие, ако я свириш на струна ре или ла, има съвсем друго действие. Тонът трябва да бъде чист и да има мекота.
Когато се свири на
цигулка
, средният пръст дава мекота.
Някои музиканти правят грешка в четвъртинките тонове. Сегашната музика е забравила четвъртинките тонове, понеже човек е минал в много гъста среда. Някой пее три и половина октави и мисли, че е голям певец, но когато влезе в онзи свят и чуе седем октави, тогава ще разбере, че сегашната музика е едно предисловие. Тя е почва, върху нея се гради и не трябва да се казва, че нищо не струва. В музикалната техника има много големи постижения и те са за цялото човечество.
към текста >>
22.
81) Разговор с пловдивските семинаристи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя взе
цигулката
си и им изнесе един концерт.
И когато говорим, нека бъдем крайно искрени. За Любовта трябва всички да имаме само едно убеждение. Въпрос: Как ще го постигнем това? Как цигуларите постигат нещата? Постепенно, с упражнения, като свирят.
Учителя взе
цигулката
си и им изнесе един концерт.
След като помълчаха, един от семинаристите наруши тишината: „Аз повече бих желал да ни говорите за Любовта.“ Днес съм зает. Може да четете онова, което съм говорил за нея. Ако има някой, който да е говорил толкова много за Любовта, това съм аз, и желая вие да разцъфнете и узреете и хубавото, което Бог е вложил във вас, да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва от него статуя, така и във вас да се изяви онова, което Бог е вложил.
към текста >>
23.
28. V. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой път трябва да ви дам на
цигулка
тези тонове, които развалят живота.
Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та не е в чернотата или в белотата, но в онова, което е вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А пък то може и без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене.
Някой път трябва да ви дам на
цигулка
тези тонове, които развалят живота.
Ще ви дам някои слаби примери, но не силни, за да видите кое е онова, което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви - друг. И оставате без компас. Съсредоточиш се в себе си и казваш: в никого не вярвам вече. И после казваш: няма да пея.
към текста >>
24.
Изгрев, 25 септември, 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на
цигулка
.
А животът е носител на Любовта. Животът е носител на Любовта и на магнетизма.” Веднъж Учителя с много братя и сестри беше на пианото. Той свиреше на пианото. Почна разговор за музиката.
Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на
цигулка
.
Аз свирих импровизация пред самата публика песента на блудния син как се разделя с баща си и после как се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като почнах да свиря - абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи.
към текста >>
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на
цигулка
.”
Като почнах да свиря - абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни почна да ръкопляска. После почнаха да идват при мене и ми казваха: „Дайте това парче и ние да го имаме.” А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената.”
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на
цигулка
.”
Преди 15 години през време на една школска лекция в сряда в големия салон Учителя изсвири на цигулка „Песента на блудния син”. Тази песен не е нотирана. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав ваш верен: Б. Боев
към текста >>
Преди 15 години през време на една школска лекция в сряда в големия салон Учителя изсвири на
цигулка
„Песента на блудния син”.
Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни почна да ръкопляска. После почнаха да идват при мене и ми казваха: „Дайте това парче и ние да го имаме.” А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената.” След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на цигулка.”
Преди 15 години през време на една школска лекция в сряда в големия салон Учителя изсвири на
цигулка
„Песента на блудния син”.
Тази песен не е нотирана. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав ваш верен: Б. Боев
към текста >>
25.
Другарски час Детски клуб
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло
цигулка
, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр.
Част от свободното си време детето може да употребява в тази другарска среда за почивка и творчество. Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни.
В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло
цигулка
, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр.
В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр. Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището. В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час.
към текста >>
26.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на
цигулка
„Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните.
Например, четете нещо, ако имате музикално състояние, ще го разберете по един начин, а ако нямате - по друг начин.” Музиката носи мир и радост. Тя носи божествената мисъл и любовта. Истинската музика е идейна. Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици.
В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на
цигулка
„Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните.
Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката.
към текста >>
27.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на
цигулката
, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че
цигулката
е именно, която създава музиката.
Такъв синтез чрез постиженията на съвременната наука вече са извършили велики умове на човечеството: Айнщайн, Дриш, Райнке, Успенски, съвременният немски физик Планк и др. Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях. Чрез новите факти в биологията младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на целесъобразността, която виждаме в органическия свят. Но тогава как гимназистът ще си обясни връзката, зависимостта между нервната система и душевния живот? Много просто: колкото е по-усъвършенствана нервната система, толкова човешкият дух може да се прояви по-съвършено, по-добре.
Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на
цигулката
, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че
цигулката
е именно, която създава музиката.
Цигулката е само инструмент в ръцете на музиканта. По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа. Това много добре обяснява Бергсон. Това даже е изходна точка за неговите идеи. Най-новите факти на биологията също така хвърлят светлина върху този въпрос.
към текста >>
Цигулката
е само инструмент в ръцете на музиканта.
Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях. Чрез новите факти в биологията младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на целесъобразността, която виждаме в органическия свят. Но тогава как гимназистът ще си обясни връзката, зависимостта между нервната система и душевния живот? Много просто: колкото е по-усъвършенствана нервната система, толкова човешкият дух може да се прояви по-съвършено, по-добре. Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на цигулката, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че цигулката е именно, която създава музиката.
Цигулката
е само инструмент в ръцете на музиканта.
По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа. Това много добре обяснява Бергсон. Това даже е изходна точка за неговите идеи. Най-новите факти на биологията също така хвърлят светлина върху този въпрос. Новите научни факти хвърлят светлина и върху другите привидни противоречия между вярата и науката.
към текста >>
28.
Първи образователен период. Предучилищна възраст
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато
цигулката
е добре направена, музикантът може да свири на нея.
То след седмата година продължава да расте, но главно по формите, които са изработени в първия период. Ето защо първият период определя до голяма степен цялото бъдеще на човека. Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си. Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него.
Когато
цигулката
е добре направена, музикантът може да свири на нея.
2. Посятите през този период семенца в детското тяло и душа възрастват и дават своите плодове по-късно. Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период - от раждането до седмата година. През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло. Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период? Това е подражателността.
към текста >>
29.
10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Момчето след това казало: „Да ти нося сега
цигулката
по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито.
Момчето след това казало: „Да ти нося сега
цигулката
по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагай. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го! Основната идея в човешкия живот
към текста >>
30.
Най-високият връх-Любовта към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат с
цигулка
ни придружаваше.
Днес нови хора идат в света... Като любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора. Сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш! * Смекчи се нощният студ. Пихме чай, изпълнихме паневритмичните упражнения, след това се събрахме около обичния ни Учител и изпяхме много песни.
Един брат с
цигулка
ни придружаваше.
Към десет часа Учителя каза: - Сега пръснете се поотделно в лещаците за размишление. Пръснахме се, после се оттеглихме на почивка. Събрахме се по-късно за общ обяд на полянката. Всички се наредихме в голям кръг.
към текста >>
31.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След завършване на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и
цигулка
.
Имахме разговор с Учителя и след това общ обяд. Към 4 часа направихме обща молитва и поехме надолу. На връщане се спирахме на красиви полянки и Учителя винаги изказваше някои интересни мисли. Пред нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана, Лозенските възвишения. Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон.
След завършване на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и
цигулка
.
Всички лица бяха освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина и малко бяха изгорели от слънцето. Стана въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза: - Планинските места са пълни с енергии. Те са благословеше.
към текста >>
32.
Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И когато ще свири, двойникът му да излезе от него и да влезе в ръката му, и в дръжката на
цигулката
.
По-близо да съм. В Твоята Любов Намирам аз покой." И онзи, старият текст е хубав, но този текст, с тази мелодия, има по-близко отношение към човека. Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник.
И когато ще свири, двойникът му да излезе от него и да влезе в ръката му, и в дръжката на
цигулката
.
А когато пееш, ще извадиш двойника си и ще го туриш в гърлото си. Иначе ще имаш механично пеене. И след като си пял, трябва да влезеш веднага в себе си и да възстановиш двойника си. Затова трябва да се изолираш след пеене или свирене известно време, а не да се залисваш с другите, които ти казват: „Ти много хубаво пееш" и пр. Публиката трябва да е много хармонизирана с онзи, който пее, за да може той да пее хубаво.
към текста >>
След вечерята обикновено изпяваме няколко песни и някои музиканти изпълняват кратка музикална програма на
цигулка
или пиано.
По-дълбоките причини създават условия за проява на тези неща. Днешната медицина лекува само следствията, а не причините. Традиция в живота на Братството е следното: След всяка екскурзия първата ни неотложна работа при връщане е преобличането и измиването на нозете с топла вода. След това се събираме заедно с Учителя в малкия салон, а лятно време на външните маси на братска вечеря с картофена супа.
След вечерята обикновено изпяваме няколко песни и някои музиканти изпълняват кратка музикална програма на
цигулка
или пиано.
След това обикновено започва разговор. На братската вечеря след днешната екскурзия в разговора Учителя каза между другото: - Хиляди пъти като се обезсърчиш и най-после кажеш: „Няма да я бъде", тогава ще дойде Истината и ще я постигнеш.
към текста >>
33.
15. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вторият ще се даде в шестата раса и бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири
цигулката
му ще говори, той ще си играе с нея, като магьосник.
В истинския музикант има самоотричане. Един ден вие ще бъдете музиканти, но трябва да работите. Един музикант може да направи големи добрини, да отвори сърцата на хората и да внесе Божествени мисли (щедри, добри, искрени, да обичат и пр.), да направи тласък в човешката душа. Ако човек живее музикално, това ще се отрази и върху лицето му. Първият Божествен тласък е даден на музиката с класическата музика.
Вторият ще се даде в шестата раса и бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири
цигулката
му ще говори, той ще си играе с нея, като магьосник.
Сега музиката е още механическа, но ще дойде и хубавата музика — музикалните гении идват. Светът ще се оправи, когато хората станат музикални. Ще дойде време, когато човек ще може да слуша музиката на природата, тези нежни, фини вълни и тогава, той ще стане много чувствителен, за да може да ги възприеме. Постепенно ще се развие у него и този усет. Ако разглеждаме музиката като обикновено изкуство, тя става като занаят.
към текста >>
34.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат
цигулка
!
Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене.
Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат
цигулка
!
Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили. Пожелах да я видя. Това са няколко ниви - всичко около 40 декара. Много от тях са подарени от приятелите.
към текста >>
35.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на
цигулката
му.
То представлява каменно стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на мястото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук. Един съидейник музикант посещава селото.
Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на
цигулката
му.
С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост.
към текста >>
36.
14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– При
цигулката
какво влияние имат пръстите?
Музиката е тониране. Магазинерът като отваря сутринта магазина, трябва да пее. Осиромашалият трябва да пее. И глупавият трябва да пее. Каквото и да започнеш, по-рано ще пееш или ще свириш!
– При
цигулката
какво влияние имат пръстите?
– Един и същ тон можеш да го вземеш на разни позиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите. Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя.
към текста >>
37.
Беседа - разговор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Момчето след това казало: „Да ти нося сега
цигулката
по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито.
Момчето след това казало: „Да ти нося сега
цигулката
по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагаЙ. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!
към текста >>
38.
013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И сам свиреше на
цигулка
и пееше.
''Музиката неизменно съпътстваше Учителя. Тя бе негова естествена среда. Учителят работеше по законите на музиката. За него тя беше не само тоново изкуство, но самият Живот. „Добрият живот е музика” – казваше Учителят.
И сам свиреше на
цигулка
и пееше.
Той създаде много песни, които са образци на новата музика. Понякога Учителят ни показваше как трябва да се изпълняват някои песни. Неговият приятен, дълбок глас можеше да предаде всички нюанси. И не само гласът, но и образът му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента. Понякога той придружаваше пеенето с движения, тогава се разкриваше още по-пълно нейното съдържание.''
към текста >>
39.
106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато Учителят'' ''донасяше
цигулката
си в клас, всички с радост очаквахме какво ще ни изсвири днес.
Понякога солисти изпълняваха песни на'' Учителя.'' ''Върху музиката Учителят работеше постоянно. Изучаваше тоновете, гамите, модулациите, ритъма,'' ''тяхното Въздействие и изразна сила. Посочваше ни значението и смисъла им в разумния'' ''Живот. Той превеждаше един висш Живот на езика на музиката.
Когато Учителят'' ''донасяше
цигулката
си в клас, всички с радост очаквахме какво ще ни изсвири днес.
Той отваряше'' ''голямата двойна кутия, изваждаше отвътре прекрасния блестящ инструмент, обвит с'' ''меко кадифе, почистваше го внимателно с кърпичката си и после изваждаше лъка. Всяко'' ''движение на Учителя беше красиво, изящно, пълно с внимание.'' ''Учителят свири тихо, нежно, без технически ефекти, но със съвършена техника, лекота, чистота и'' ''изразителност. Музиката му събуждаше образи, въздействаше дълбоко. Често той дълго'' ''импровизираше мелодии и вариации свободно, естествено като извор, който си тече на воля.
към текста >>
След това Учителят изсвири една нова песен на
цигулка
и каза:
и Слънцето посрещнах. То ми донесе радостната вест, че Бог ме люби." След това Учителят продължи: - Тая песен е вътрешна, много свещена, мистична и затова не е за широк кръг.
След това Учителят изсвири една нова песен на
цигулка
и каза:
- Тая песен значи следното: Всичко в Живота е възможно, когато знаеш как да го направиш. Песента е път, по който трябва да се изправя Животът. Днес ние сме най-музикалното общество. Никъде няма толкова нови песни, колкото ние имаме. Ние сме едно духовно общество, което има нова музика.
към текста >>
40.
114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с
цигулката
на улицата, а паничката му празна.
Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха. Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов.
Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с
цигулката
на улицата, а паничката му празна.
Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов. Дойде някой и ти каже: „Искаш ли да работиш? ” Ти ще кажеш: „Ние за пари не работим, ще работим даром.”
към текста >>
Той взел
цигулката
му и засвирил.
Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов. Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна.
Той взел
цигулката
му и засвирил.
Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов. Дойде някой и ти каже: „Искаш ли да работиш? ” Ти ще кажеш: „Ние за пари не работим, ще работим даром.” Аз не се нуждая от пари, но когато искам, мога да разполагам с тях.
към текста >>
41.
129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако вземете на
цигулката
един и същи тон с първия пръст, с втория, с третия и пр.
В съвременната музика игривостта трябва да носи здраве. Игривите песни носят здраве. Здравето е Божествената хармония в Природата. Като се дойде до темпото, андантето е узрял житен клас - бавно се движи. Алегрото може да се сравни с момента, когато конете вършеят.
Ако вземете на
цигулката
един и същи тон с първия пръст, с втория, с третия и пр.
има разлика, тоновете не са еднакви. Музикантите имат степени на вдъхновение. У тях умът и слънчевият възел трябва да вземат участие в творчеството. Някой път само умът взема участие или само слънчевият възел. В последния случай няма яснота.
към текста >>
Човек, за да свири добре, трябва да тури двойника си в
цигулката
.
Музикантите имат степени на вдъхновение. У тях умът и слънчевият възел трябва да вземат участие в творчеството. Някой път само умът взема участие или само слънчевият възел. В последния случай няма яснота. Гласът, за да отива надалеч, трябва най-напред да се предаде на етерното пространство, а после на въздуха.
Човек, за да свири добре, трябва да тури двойника си в
цигулката
.
Цигуларят като свири трябва да превежда, да направи песните си достъпни на слушателите. Как ще превежда? Трябва да мисли като свири. Музикантите имат ръководство отгоре. Всички музиканти се смущават, когато излизат на сцената.
към текста >>
42.
130 ДОБРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Момичето казвало: „Дай сега да ти понося
цигулката
.” Все таки, трябва да носим
цигулката
, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали.
Първоначално си бил свободен. Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават. Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил.
Момичето казвало: „Дай сега да ти понося
цигулката
.” Все таки, трябва да носим
цигулката
, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали.
Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта? За да се роди доброто. Всеки ден трябва да правите по едно малко добро.
към текста >>
43.
Учителя за музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой път трябва да ви дам на
цигулка
тези тонове, които развалят живота.
Някой път ние искаме печката да бъде бяла, или да има хубава форма. Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А то може без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене.
Някой път трябва да ви дам на
цигулка
тези тонове, които развалят живота.
Ще ви дам няколко слаби примера, но не силни, да видите кое е онова, което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви друг. И останеш без компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “
към текста >>
44.
За магнетизма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като бях студент, даде се от студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на
цигулка
.
Животът е носител и на магнетизма. Веднъж Учителя с много братя и сестри беше при пианото. Той свиреше. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза:
Като бях студент, даде се от студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на
цигулка
.
Аз свирих импровизация пред самата публика. Песента на блудния син: Как се разделя от баща си и после пак се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като излязох на сцената, всички бяха в очакване. Като започнах да свиря, абсолютна тишина.
към текста >>
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на
цигулка
.“
Никакъв шум. И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни, започна да ръкопляска. После започнаха да идват при мен и да ми казват: „Дайте това парче и ние да го имаме. “ А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената.
След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на
цигулка
.“
Преди 15 години, през време на една школна лекция в сряда, в големият салон, Учителя изсвири на цигулка „Песента на блудния син“. Тая песен не е нотирана. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
Преди 15 години, през време на една школна лекция в сряда, в големият салон, Учителя изсвири на
цигулка
„Песента на блудния син“.
И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни, започна да ръкопляска. После започнаха да идват при мен и да ми казват: „Дайте това парче и ние да го имаме. “ А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената. След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на цигулка.“
Преди 15 години, през време на една школна лекция в сряда, в големият салон, Учителя изсвири на
цигулка
„Песента на блудния син“.
Тая песен не е нотирана. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
45.
За музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя каза да му донесат
цигулката
от горе.
Там е изкуството. Човек да се моли на Бога да му даде някое голямо изкуство, например глас или нещо друго. Ако имате меланхолия и почнете да пеете, меланхолията ще изчезне. В бъдеще ще пеете по-добре, ще постъпвате по-добре. В миналото ред поколения не са пели добре, а сега носят последствията.
Учителя каза да му донесат
цигулката
от горе.
Свири на цигулката и каза: Аз ви свиря, да ви покажа, че Бог ви е дал несметни богатства, които трябва да употребявате. Всеки от вас може да свири и ако някой от вас не може да свири, то е, защото не се е упражнявал. Когато дойде обезсърчението, ти свири. Не бой се, не се обезсърчавай, смел бъди.
към текста >>
Свири на
цигулката
и каза:
Човек да се моли на Бога да му даде някое голямо изкуство, например глас или нещо друго. Ако имате меланхолия и почнете да пеете, меланхолията ще изчезне. В бъдеще ще пеете по-добре, ще постъпвате по-добре. В миналото ред поколения не са пели добре, а сега носят последствията. Учителя каза да му донесат цигулката от горе.
Свири на
цигулката
и каза:
Аз ви свиря, да ви покажа, че Бог ви е дал несметни богатства, които трябва да употребявате. Всеки от вас може да свири и ако някой от вас не може да свири, то е, защото не се е упражнявал. Когато дойде обезсърчението, ти свири. Не бой се, не се обезсърчавай, смел бъди. Едно лекарство, дали го знаеш или не, като го приемаш, действува лечебно.
към текста >>
Бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири с
цигулката
, тя ще говори.
И следователно всички онези, които се занимават с музика, трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото. Първият тласък на музиката е даден с класическата музика. В шестата раса ще се даде вторият тласък на музиката. Хорът на ангелите е от 144 000 души. Новата музика ще бъде на шестата раса.
Бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири с
цигулката
, тя ще говори.
Той ще си играе като магьосник. Някъде като китара ще звучи, някъде като тромбон, като певица. Като минат изпитанията, през които минава човечеството, ще дойде хубавата музика. Музикалните гении идат. Сега музиката е още механическа.
към текста >>
Имам някои музикални късове, свиря тихо на
цигулката
и после пак си лягам.
Светът ще се оправи, когато хората станат музикални. От даровитите от вас ще направим една музикална школа. Аз, когато пея, не пея сам. То е цял хор, който пее, и аз вземам участие. Някой път ставам в 12 часа.
Имам някои музикални късове, свиря тихо на
цигулката
и после пак си лягам.
Пет минути свиря. И денем по малко свиря. Нощя, като свиря, всички хора слушат и добре спят. Като свиря през нощта, хората казват: „Много хубаво спахме, имахме хубави сънища.“ Аз нищо не им казвам. Казвам само: „Стават такива работи.“
към текста >>
46.
Пролетна екскурзия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя поиска
цигулка
.
Всичко разумно, в което вярваш, е възможно. Всичко неразумно, в което вярваш, е невъзможно. Изпя се една песен. Учителя каза: Нашите песни са слънчеви.
Учителя поиска
цигулка
.
Свири песните: “Малкият извор“, “Ходи, ходи“. И ние пяхме и небето почна да се разчиства от облаците. Учителя изсвири песните “Братство, единство“ и “Време е да вървим“. И ние пяхме. Учителя каза:
към текста >>
47.
Проявената Божия Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на
цигулката
.
Изгрев, 10 юли 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор на няколко братя и сестри с Учителя в неговата приемна стая. Стана въпрос за методите за развитието на любовта в човека. Учителя каза:
Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на
цигулката
.
Един художник, като си държи молива или четката, трябва да знае всяка линия да бъде поставена на място. Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните. И всяка дума на място да кажете. Думите“да се обичаме“ не са на място. Някой ми казва:“Разправи ми за Божията Любов." Казвам му: Хайде да се понаядем сега.
към текста >>
48.
Епохата на на шестата раса
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Петата раса носи
цигулката
, а шестата раса ще свири на нея.
Бъдещите хора на следващата раса ще стават видими и невидими. Такъв човек, щом го обидиш, ще стане невидим за тебе. Щом намислиш да го обидиш, той изчезва за тебе. Не можеш да го затвориш. И 10 пъти да го затвориш, той изчезва.
Петата раса носи
цигулката
, а шестата раса ще свири на нея.
Един брат каза: „Много е бавна еволюцията.“ Учителя каза: Хубавото на еволюцията е там, че е бавна. Шестата раса ще има това преимущество, че няма да има останки. Човек няма да чака да го погребат.
към текста >>
49.
Сеятелят на Божията нива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тези основни положения са четирите струни на Учителевата
цигулка
, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя и която остави наследство на цялото човечество.
Учителя започна своето велико дело с прелюдия към Словото. Това са онези многобройни писма, писани саморъчно от него, до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, основните принципи на Словото му. Те са следните: един закон - законът на Любовта; един морал - моралът на мъдростта; една истина - носителка на свободата; един идеал - високият идеал, за който Учителя казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове“.
Тези основни положения са четирите струни на Учителевата
цигулка
, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя и която остави наследство на цялото човечество.
Ето няколко мисли от едно писмо до негов ученик: „Постави в живота си любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, мъдростта за ограда, истината за светило, правдата за мерило, добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре. “ Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното растеше, Словото на Учителя се изявяваше в беседи - неделни беседи. Всяка беседа представлява една симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива.
към текста >>
50.
06 САЛОНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Със своята
цигулка
подхващаше братски песни и ние след него тихо поемахме прекрасните мелодии.
След завършването на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет. Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов. Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото. Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в силен подтик към музиката.
Със своята
цигулка
подхващаше братски песни и ние след него тихо поемахме прекрасните мелодии.
Не само това, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. И така, отчетът е направен от брат Симеон в току-що построения салон. Брат Жечо Панайотов, счетоводител и касиер на Братството, съставя протокол, подписан от всички онези, които са участвали в организирането и провеждането на строежа. По това време, в неделните дни, посрещахме изгрева на слънцето особено тържествено. Още от зори прекарвахме на Баучеровата поляна в молитви, песни и гимнастически упражнения и така до към девет часа, след което се прибирахме за беседа в салона на улица "Оборище" №14.
към текста >>
51.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При това ни придружаваше чело,
цигулка
, че и китара, инструменти, които ние носехме.
Вечер след вечер се прибирахме смазани от умора. За четене и свирене не можеше и дума да става. Едва можехме да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Когато запеехме, селяните се събираха около нас и обичаха да се заседават. Те не бяха слушали да се пее на толкова гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре.
При това ни придружаваше чело,
цигулка
, че и китара, инструменти, които ние носехме.
Селяните обаче не бяха разположени към Жечо, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Нарекоха ни набожните, та децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението. В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят.
към текста >>
52.
29 КОНЦЕРТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той всякога носеше със себе си своята
цигулка
и единствената тема за разговор с него беше музиката и цигулковото изкуство.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КОНЦЕРТ В нашите среди на Младежкия окултен клас, дойде един младеж, който беше следвал музикална академия във Виена. Казваше се Киселков.
Той всякога носеше със себе си своята
цигулка
и единствената тема за разговор с него беше музиката и цигулковото изкуство.
По това време Учителя държеше своите беседи на улица "Оборище" №14. Беседите бяха в сряда и петък във вечерните часове за Школите, а в неделната сутрин от 10 часа - за всички. Много често, когато Учителя излизаше на малката катедра, от която говореше, носеше със себе си и своята цигулка. Тогава свиреше чудни мелодии, които ние разучавахме. Една сряда, след обичайната молитва, Учителя се обърна към брат Киселков и го покани да посвирят.
към текста >>
Много често, когато Учителя излизаше на малката катедра, от която говореше, носеше със себе си и своята
цигулка
.
В нашите среди на Младежкия окултен клас, дойде един младеж, който беше следвал музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема за разговор с него беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителя държеше своите беседи на улица "Оборище" №14. Беседите бяха в сряда и петък във вечерните часове за Школите, а в неделната сутрин от 10 часа - за всички.
Много често, когато Учителя излизаше на малката катедра, от която говореше, носеше със себе си и своята
цигулка
.
Тогава свиреше чудни мелодии, които ние разучавахме. Една сряда, след обичайната молитва, Учителя се обърна към брат Киселков и го покани да посвирят. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и изсвириха едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителя да свири така. Дуетът продължи доста време, а след като затвориха цигулките си, Учителя започна своята беседа.
към текста >>
53.
60 МУЗИКАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учителя слизаше от стаичката си с
цигулката
, влизаше в салона и изсвирваше донесената от Него мелодия.
Малко песни има, които се разнасят в пространството. Така например нередки са случаите, когато днес може да се долови някоя древна египетска или индуска песен. узиката е един от начините да оживее в природата всичко. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите, всичко наоколо ще оживее. Музикални произведения, песни и мелодии, Учителя беше дал и преди идването на Изгрева, но с установяването Му тук, музикалният живот на Братството доби особена яркост н сила.
Учителя слизаше от стаичката си с
цигулката
, влизаше в салона и изсвирваше донесената от Него мелодия.
Тя се подемаше, изсвирваше се многократно и се записваше. Ако Учителя не беше дал текст, имахме поети, които с умение свършваха тази работа. За тъй красивия и величествен музикален отдел на живот на Братството и по-специално изявата му на Изгрева, не съм компетентен, за да го изнеса в цялата му пълнота и прелест. Това навярно ще сторят онези от братята и сестрите, които бяха по-отблизо и по-подготвени за този дял на човешката изява. При многото случаи, когато присъствах, само гледах и слушах, възхищавах се и мълчах.
към текста >>
54.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по
цигулката
, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот".
Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия Божествен Живот". "И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение си има особен звук. И когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово.
Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по
цигулката
, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот".
"Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота". "И когато Христос казва: Аз ви давам Живот, Той подразбира, че дава Живот на онези, които искат да намерят Пътя на Истината, който ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи Живот. Само истинската форма на Живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за Живота; малкият живот се простира в малки форми, а великият Живот изисква велики форми.
към текста >>
55.
МИСИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят свиреше на
цигулката
мелодии, които носеха душата
Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Един спомен на сестра Елена: „Отидох да запаля кандилото в горницата и да се помоля.
Учителят свиреше на
цигулката
мелодии, които носеха душата
във висините. Много братя и сестри със затаен дъх слушаха долу в беседката. Щом влязох в салона да премина в горницата той веднага остави цигулката, изправи се пред мене, погледна ме в очите и ме запита: „Кого ме мислят, че съм? Обикновен човек - ям, спя, имам същите нужди като тях..." Разходи се из салона
към текста >>
Щом влязох в салона да премина в горницата той веднага остави
цигулката
,
Един спомен на сестра Елена: „Отидох да запаля кандилото в горницата и да се помоля. Учителят свиреше на цигулката мелодии, които носеха душата във висините. Много братя и сестри със затаен дъх слушаха долу в беседката.
Щом влязох в салона да премина в горницата той веднага остави
цигулката
,
изправи се пред мене, погледна ме в очите и ме запита: „Кого ме мислят, че съм? Обикновен човек - ям, спя, имам същите нужди като тях..." Разходи се из салона и три пъти ми зададе все същия въпрос. Аз не знаех какво да му отговоря и мълчах. Малко по-късно, като се молех, той влезе, застана пред мене, едно
към текста >>
прибираше право вкъщи, с часове четеше и свиреше на
цигулка
. Понякога
Свищов. При мене на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в гимназията. Ние имахме две момичета, също ученички. Петър беше силен в училището, ученолюбив, честен, но много скромен и смирен. От училище се
прибираше право вкъщи, с часове четеше и свиреше на
цигулка
. Понякога
общуваше и с дъщерите ми, като разговорите бяха изключително около науката, музиката и т.п. Той живя три учебни години при нас. През зимата на последната година един ден моята баба ми дума: „Петре, Петьрчо завършва гимназията,
към текста >>
на
цигулка
.
А знаете ли какво значеше такъв оратор преди 40 години в Америка? Това значеше, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а беше беден. Освен това свиреше чудесно
на
цигулка
.
Знаете ли какво значеше в Америка това? Това значеше, че там той можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзия и отивахме в
към текста >>
56.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
цигулка
. Казах на сестрата: „Ако имах
цигулка
, щях да изсвиря това, което
В кухнята една възрастна сестра миеше съдовете от вечерята и тананикаше някаква мелодия от Идилията на Учителя. Аз седнах на едно малко столче до печката, взех в ръката си кюмюрената лопата и машата и си представих, че свиря на
цигулка
. Казах на сестрата: „Ако имах
цигулка
, щях да изсвиря това, което
тананикаш." В това време се чуха стъпки от стаята на Учителя и той заслиза по стълбата. Аз съобразих, че може да влезе при нас и хвърлих лопатката и машата в кофата за кюмюр, за да не ме свари с тях в ръце. Той застана на вратата и без да влиза ме загледа право в ръцете и каза: „Искаш ли цигулка?
към текста >>
да влиза ме загледа право в ръцете и каза: „Искаш ли
цигулка
?
цигулка. Казах на сестрата: „Ако имах цигулка, щях да изсвиря това, което тананикаш." В това време се чуха стъпки от стаята на Учителя и той заслиза по стълбата. Аз съобразих, че може да влезе при нас и хвърлих лопатката и машата в кофата за кюмюр, за да не ме свари с тях в ръце. Той застана на вратата и без
да влиза ме загледа право в ръцете и каза: „Искаш ли
цигулка
?
" Аз не можех да дишам от вълнение, но сестра Янакиева му рече: „Той беше взел лопатката и машата и си представяше, че свири." Учителят каза: „Сестра, ела да ти дам една цигулка, да я дадеш на брата да си посвири." Тя отиде горе с Учителя и ми донесе цигулка.
към текста >>
цигулка
, да я дадеш на брата да си посвири." Тя отиде горе с Учителя и ми
Той застана на вратата и без да влиза ме загледа право в ръцете и каза: „Искаш ли цигулка? " Аз не можех да дишам от вълнение, но сестра Янакиева му рече: „Той беше взел лопатката и машата и си представяше, че свири." Учителят каза: „Сестра, ела да ти дам една
цигулка
, да я дадеш на брата да си посвири." Тя отиде горе с Учителя и ми
донесе цигулка. Аз я взех и се чудех как ще свиря, понеже е късно и ще безпокоя Учителя. Но докато проверявах струните той слезе и ме успокои да не се притеснявам. Свирих от 9 до 11 часа вечерта. През това време Учителят ми
към текста >>
донесе
цигулка
.
да влиза ме загледа право в ръцете и каза: „Искаш ли цигулка? " Аз не можех да дишам от вълнение, но сестра Янакиева му рече: „Той беше взел лопатката и машата и си представяше, че свири." Учителят каза: „Сестра, ела да ти дам една цигулка, да я дадеш на брата да си посвири." Тя отиде горе с Учителя и ми
донесе
цигулка
.
Аз я взех и се чудех как ще свиря, понеже е късно и ще безпокоя Учителя. Но докато проверявах струните той слезе и ме успокои да не се притеснявам. Свирих от 9 до 11 часа вечерта. През това време Учителят ми изсвири на няколко части своята Идилия и аз я научих.
към текста >>
57.
МОЩ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
цигулка
и като пристигнали, Учителят я взел и засвирил някаква особена
Друга сестра ми разказва веднъж на чаша чай, че един ден тръгнали с Братството и Учителя към Витоша. Когато излезли от Изгрева, времето било дъждовно и мъгливо. До Бивака то никак не се променило: Един брат носел
цигулка
и като пристигнали, Учителят я взел и засвирил някаква особена
мелодия. Сестрата го попитала каква е тази музика, защото тоновете били особени. Учителят и обяснил, че това е мелодия от четвърт тонове, непозната за съвременната музика. Като посвирил известно време, мъглата се разпръснала, облаците се вдигнали, постепенно небето се прояснило и през целия ден било
към текста >>
58.
По-високото съзнание
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Например когато свирите на
цигулка
или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, нищо не можете да научите.
• 146 • По-високото съзнание. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не може да направите.
Например когато свирите на
цигулка
или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, нищо не можете да научите.
Най-напред той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Същото нещо е и в Пътя на Живота, в Пътя на ученичеството.
към текста >>
Най-напред той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите или по струните на
цигулката
.
• 146 • По-високото съзнание. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не може да направите. Например когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, нищо не можете да научите.
Най-напред той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите или по струните на
цигулката
.
В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Същото нещо е и в Пътя на Живота, в Пътя на ученичеството.
към текста >>
59.
Метод за трансформиране на състоянията
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някой иска да стане музикант; нека си представя, че има хубава, скъпа
цигулка
, всеки ден свири по пет-шест часа, а след това излиза на сцената и започва да свири като виден музикант.
Представянето на светлите и хубави картини развива въображението, което е основа на ясновидството. Това също така е метод, с който човек може да работи за развиването на много дарби, способности и добродетели. Защото човек потенциално е богат, а кинетично – сиромах. За да подобри положението си, той трябва да превърне потенциалната енергия в кинетична. Въображението в човека е сила, която може да му помогне в това превръщане.
Някой иска да стане музикант; нека си представя, че има хубава, скъпа
цигулка
, всеки ден свири по пет-шест часа, а след това излиза на сцената и започва да свири като виден музикант.
По този начин мисълта му ще слезе във физическия свят и ще почне да влияе върху музикалното му чувство. Друг път човек иска да стане виден писател или лекар; и това може да постигне като си представя, че пише велики работи или че лекува болестта, за която съвременната медицина се оказва безсилна. Съвременните хора не успяват, защото гледат само на мрачната, на отрицателната страна в Живота. Но Животът има две страни – положителна и отрицателна. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да гледа на тях от двете страни.
към текста >>
60.
МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както всяка
цигулка
има специален тон, по който се отличава от другите цигулки, така и
Сега моята задача е да обърна вниманието ви върху Специалния клас, да знаете какво представя той. Не е достатъчно да се събирате само, да дохождате и да се връщате, без да знаете какво представя класът, в който влизате. Да бъдете ученици на Специалния клас, това значи да издавате специални тонове.
Както всяка
цигулка
има специален тон, по който се отличава от другите цигулки, така и
ученикът от Специалния клас трябва да се отличава от другите по своя тон. В какво се заключава особеността на един тон? – В него- вата чистота, мекота и сила. Ако ученикът на Специалния клас не разнася Светлина по целия свят, какво е придобил с учението си?
към текста >>
Ако
цигулката
не издава красиви и чисти тонове и ако ученикът не носи Светлина на хората, те нямат никаква стойност.
В какво се заключава особеността на един тон? – В него- вата чистота, мекота и сила. Ако ученикът на Специалния клас не разнася Светлина по целия свят, какво е придобил с учението си? Ученикът трябва да учи добре.
Ако
цигулката
не издава красиви и чисти тонове и ако ученикът не носи Светлина на хората, те нямат никаква стойност.
Специалният клас дава възможност на ученика да разбира законите, които управляват ума, сърцето и волята му, за да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си. Това значи да има човек отворени очи, да вижда. И слепият се справя с мъчнотиите си, но чрез пипане.
към текста >>
61.
Три системи от числа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Който знае качествата на числата, ще ги тури в
цигулката
си и ще ги превърне в звукове.
• 934 • Три системи от числа. Ако искате да бъдете щастливи и гениални, ще работите с числата, но трябва да знаете как да ги пишете и как да ги съединявате. Ако носите знанието от Възвишения свят, от който сте слезли като души, вие ще достигнете щастието си на Земята.
Който знае качествата на числата, ще ги тури в
цигулката
си и ще ги превърне в звукове.
Така той може да стане виден цигулар. Който иска да стане виден музикант, трябва да знае тайната на числата от 1 до 7. Ако знаеш тайната на единицата, ще станеш господар; ако знаеш тайната на двойката, ще станеш слуга; ако знаеш тайната на тройката, ще станеш ученик; ако знаеш тайната на четворката, ще станеш професор. Числата от 1 до 4 представят една система, от 1 до 3 – друга система, от 1 до 7 – трета система.
към текста >>
62.
17-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Запример, когато свирите на
цигулка
или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, вие не можете да учите.
С чужд ум не може да се мисли. С чуждо сърце не може да се чувствува, с чужда воля не може да се действува. Ще чувствувате с вашето сърце, ще мислите с вашия ум, ще действувате с вашата воля. 5. Ученикът и Възвишените Същества. Докато не дойде едно по-високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите.
Запример, когато свирите на
цигулка
или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, вие не можете да учите.
Той ще ви запознае с местата и имената на тоновете по клавишите или струните на цигулката. В случая, учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири и онзи, който не знае. 6. Идеите, мислите и енергиите се предават чрез контакт. Светлите мисли и идеи влизат в ума на човека чрез докосването на някое светло Същество до неговия ум.
към текста >>
Той ще ви запознае с местата и имената на тоновете по клавишите или струните на
цигулката
.
С чуждо сърце не може да се чувствува, с чужда воля не може да се действува. Ще чувствувате с вашето сърце, ще мислите с вашия ум, ще действувате с вашата воля. 5. Ученикът и Възвишените Същества. Докато не дойде едно по-високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. Запример, когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, вие не можете да учите.
Той ще ви запознае с местата и имената на тоновете по клавишите или струните на
цигулката
.
В случая, учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири и онзи, който не знае. 6. Идеите, мислите и енергиите се предават чрез контакт. Светлите мисли и идеи влизат в ума на човека чрез докосването на някое светло Същество до неговия ум. Без докосване нищо не става, милиони слънчеви лъчи трябва да се докоснат до плода, за да узрее.
към текста >>
63.
41-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
23. Процесът на Окултното обучение е като изучаването на
цигулка
.
Ако нямаш брашно и вода, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път. Любовта ще ни даде подтик да проучаваме нещата, а самото проучаване на нещата е процес на придобиване на знание. Затова всички ще имате желание да учите. И ще учите нови работи, а не стари.
23. Процесът на Окултното обучение е като изучаването на
цигулка
.
Както при цигулката като направиш една погрешка няма да престанеш да свириш, така е и при окултното обучение. Като направиш една погрешка, ще я изправиш и ще продължиш работата си. Не мислете, че изведнъж ще изкарате верни тонове, не мислете, че изведнъж ще станете съвършени. 24. Не мислете, че като влезете в Окултната Школа мъчнотиите от пътя ви ще изчезнат. Мъчнотиите в Окултната Школа са предвидени, за да калите вашата воля.
към текста >>
Както при
цигулката
като направиш една погрешка няма да престанеш да свириш, така е и при окултното обучение.
Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път. Любовта ще ни даде подтик да проучаваме нещата, а самото проучаване на нещата е процес на придобиване на знание. Затова всички ще имате желание да учите. И ще учите нови работи, а не стари. 23. Процесът на Окултното обучение е като изучаването на цигулка.
Както при
цигулката
като направиш една погрешка няма да престанеш да свириш, така е и при окултното обучение.
Като направиш една погрешка, ще я изправиш и ще продължиш работата си. Не мислете, че изведнъж ще изкарате верни тонове, не мислете, че изведнъж ще станете съвършени. 24. Не мислете, че като влезете в Окултната Школа мъчнотиите от пътя ви ще изчезнат. Мъчнотиите в Окултната Школа са предвидени, за да калите вашата воля. Като влезете в Окултния свят ще бъдете изпитани, за да пречистят мислите ви, да облагородят сърцата ви и да калят волята ви.
към текста >>
64.
45-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом думите нямат това съдържание, те излизат от устата като тонове от
цигулка
, която скърца.
Когато се научите да любите, да мислите правилно и да говорите Истината, вие ще можете правилно да произнасяте думата "АЗ". Докато сърцето ви не затрепти, докато умът ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума. Тя трябва да се произнася в нейната широта и смисъл. Казвате някому: Аз ви обичам. Вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умът ви не свети и устата ви не говорят Истината.
Щом думите нямат това съдържание, те излизат от устата като тонове от
цигулка
, която скърца.
Имат ли това съдържание, те са като чисти кристални тонове на цигулката. /"Нашето място", 196-7 стр./ Ден на Божието изявление 7 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 106. Световният съд.
към текста >>
Имат ли това съдържание, те са като чисти кристални тонове на
цигулката
.
Докато сърцето ви не затрепти, докато умът ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума. Тя трябва да се произнася в нейната широта и смисъл. Казвате някому: Аз ви обичам. Вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умът ви не свети и устата ви не говорят Истината. Щом думите нямат това съдържание, те излизат от устата като тонове от цигулка, която скърца.
Имат ли това съдържание, те са като чисти кристални тонове на
цигулката
.
/"Нашето място", 196-7 стр./ Ден на Божието изявление 7 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 106. Световният съд. Искате ли да разглеждате едно дело, непременно трябва да има на лице четири фактора: Прокурорa, който да произнася обвинителната реч - той е Дяволът.
към текста >>
65.
62-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
/Учителя изсвири на
цигулката
един чист тон, после един покварен/, тия покварени тонове, често има трептения, образуват се големи вълни.
Моето желание е да се повърнем към чистотата на музиката, защото има тонове, които ако се пеят съчетано означават известен чувствен или мисловен стремеж и т.н. Те още не носят добро за човека, но е преживяване. Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. От съчетанието на известни тонове човек може да се развали. Обикновената музика е предисловие на чистата музика.
/Учителя изсвири на
цигулката
един чист тон, после един покварен/, тия покварени тонове, често има трептения, образуват се големи вълни.
Когато при пение гласът на някой човек трепти, това показва, че той се афектира. Не, тонът трябва да бъде прям, изразителен. Когато човек се афектира, той пее за другите. Щом иска да печели с пението, да подкупва, това не е музика. Дето съществува подкуп, има огрешаване.
към текста >>
66.
КОГАТО УЧИТЕЛЯ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
засвирваше с
цигулката
и ние запявахме в хор.
Който закъснее малко, оставаше прав до вратата, а понякога и вън, пред прозорците. Лете и зиме всички места се заемаха отрано. Към 9 ч. и 30 мин. брат С.
засвирваше с
цигулката
и ние запявахме в хор.
Точно в 10 ч., с Библия в ръка, Учителя влизаше в салона, заставаше прав на катедрата, докато завърши песента. След това поздравяваше с вдигане на ръка, казвахме няколко молитви и сядахме. Сядаше и той, прочиташе някоя глава от Евангелието и започваше беседа. Учителя говореше тихо, но ясно се чуваше навсякъде, като че ли шепнеше на душите ни. Всички се обръщахме на слух и всеки мислеше, че казаното е специално за него.
към текста >>
67.
БЕШЕ МАЙ!
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ние изпяхме песента, а Учителя тихо свиреше с
цигулката
си.
Когато пеете концентрирано, ще проникнете в живата сила на всеки тон. Научете се да пеете семпло, правилно, с концентриран ум. Окултната музика трябва да се пее не както пеят хората, а както пеят ангелите. Всяко упражнение пейте по няколко пъти, докато схванете пулса и ритъм на песента. Изпейте сега „Бог е любов".
Ние изпяхме песента, а Учителя тихо свиреше с
цигулката
си.
- При пеенето трябва да взимат участие сърцето и умът. Тенорът има отношение към Юпитера, а алтът - към Венера. Сопранът привлича слънчева енергия, а басът - земна. Всеки тон се подчинява на известни закони и носи специфично влияние. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи.
към текста >>
Учителя взе
цигулката
и изсвири „В зорите на живота".
Трябва да знаете, как да съчетаете тоновете, за да произвеждат светлина и топлина. Музикантите трябва да знаят трептенията на всеки тон. Основния тон До има 256 трептения, от които едната половина са положителни, а другата - отрицателни. Сега вие пейте и се учете да пеете. Законите един по един ще ви се откриват.
Учителя взе
цигулката
и изсвири „В зорите на живота".
Свиреше тихо, съвсем тихо, като ехо от ангелски светове. Слушахме със затаен дъх! Беше май ... чуден, дивен май! Хиляда деветстотин тридесет и пета година, на Изгрева. Ето текста на упражнението, дадено ни от Учителя, с пожелание да се прилага и пее с успех:
към текста >>
68.
ЧУДНО КАТО СЪН
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Вратата на салона се отвори и Учителя, с
цигулка
в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума.
Както през много други нощи, влязох тихичко и седнах край горящата печка. Имаше време до беседата и аз бих могла да подремя малко. Червени пламъчета изскачаха от дупчиците на вратата на печката. Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено говореха в нощта. Беше ми топло и приятно, но след няколко минути, а може би и час, не зная точно, стана и чудно.
Вратата на салона се отвори и Учителя, с
цигулка
в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума.
Той запали лампата, седна пред пианото и настрои цигулката си. Стреснах се при мисълта, че ще ме види и мигновено клекнах зад печката. Той започна да свири на цигулката. Свиреше чудно, прекрасно, неземно. Всеки тон звучеше живо, сочно, магически.
към текста >>
Той запали лампата, седна пред пианото и настрои
цигулката
си.
Имаше време до беседата и аз бих могла да подремя малко. Червени пламъчета изскачаха от дупчиците на вратата на печката. Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено говореха в нощта. Беше ми топло и приятно, но след няколко минути, а може би и час, не зная точно, стана и чудно. Вратата на салона се отвори и Учителя, с цигулка в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума.
Той запали лампата, седна пред пианото и настрои
цигулката
си.
Стреснах се при мисълта, че ще ме види и мигновено клекнах зад печката. Той започна да свири на цигулката. Свиреше чудно, прекрасно, неземно. Всеки тон звучеше живо, сочно, магически. Гледах, слушах и не вярвах на ушите си.
към текста >>
Той започна да свири на
цигулката
.
Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено говореха в нощта. Беше ми топло и приятно, но след няколко минути, а може би и час, не зная точно, стана и чудно. Вратата на салона се отвори и Учителя, с цигулка в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума. Той запали лампата, седна пред пианото и настрои цигулката си. Стреснах се при мисълта, че ще ме види и мигновено клекнах зад печката.
Той започна да свири на
цигулката
.
Свиреше чудно, прекрасно, неземно. Всеки тон звучеше живо, сочно, магически. Гледах, слушах и не вярвах на ушите си. Извадих една топлийка от ревера си и убодох пръста си. Заболя ме.
към текста >>
Чудните тонове на неговата
цигулка
продължаваха да звучат и да вълнуват душата ми.
Не сънувах: цялото това чудо беше реалност, чудна като сън! Накрая Учителя взе няколко акорда на пианото, затвори го, загаси светлината и излезе. През това време, клекнала, обикалях около печката, за да не ме види. И за мое спокойствие, този, който виждаше от разстояние, се направи, че не ме вижда. Когато вратата се затвори и останах сама, седнах отново на стола.
Чудните тонове на неговата
цигулка
продължаваха да звучат и да вълнуват душата ми.
Не задрямах до сутринта. На беседата Учителя дойде с цигулка в ръка и ни говори за музиката, за магията на тоновете, за техните цветове. Учителя говори и свири тази сутрин прекрасно, но онова, което чух и видях през нощта, остана в съзнанието ми, чудно като сън!
към текста >>
На беседата Учителя дойде с
цигулка
в ръка и ни говори за музиката, за магията на тоновете, за техните цветове.
През това време, клекнала, обикалях около печката, за да не ме види. И за мое спокойствие, този, който виждаше от разстояние, се направи, че не ме вижда. Когато вратата се затвори и останах сама, седнах отново на стола. Чудните тонове на неговата цигулка продължаваха да звучат и да вълнуват душата ми. Не задрямах до сутринта.
На беседата Учителя дойде с
цигулка
в ръка и ни говори за музиката, за магията на тоновете, за техните цветове.
Учителя говори и свири тази сутрин прекрасно, но онова, което чух и видях през нощта, остана в съзнанието ми, чудно като сън!
към текста >>
69.
„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!'
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Събирахме се неколкократно: един брат свиреше на
цигулка
музиката на всяко движение; ние ги изпълнявахме и правехме известни уточнения и поправки.
След това ги обработих, написах ги на пишуща машина и ги занесох на Учителя. По израза на лицето му разбах, че е доволен. Пое ги в ръце, разлисти ги и после каза : - Иди при брат Боян Боев, проверете движенията заедно с музиката. Срещнах се с брат Боев и заедно започнахме да проверяваме описанията на движенията.
Събирахме се неколкократно: един брат свиреше на
цигулка
музиката на всяко движение; ние ги изпълнявахме и правехме известни уточнения и поправки.
Като завършихме редакцията окончателно, брат Боев каза, че ще ги даде за препис и ще ги предаде на Учителя. Минаха няколко месеца, близо година. Една надвечер минавах край салона. От приемната на Учителя излизаха посетители и той ги съпровождаше. Поздравих го, Той приближи към мене и забелязах, че държи една светлосиня книга, голям формат.
към текста >>
70.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Не е необходимо, но приятно и полезно е детската градина да разполага с пиано или радио,
цигулка
, грамофон, хармониум, акордеон или поне мундхармоника.
Госпожа проф. Байер, ръководителка по ритмично обучение при Монтесоровия дом в Халерау има специална система за ритмично възпитание на детето. Проф. Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет към музиката, сетивност и обща пластичност. Крайно време е да приложим повече ритъм и музика при работата си с децата. Голямо предимство е учителката да си служи с някакъв музикален инструмент при работа.
Не е необходимо, но приятно и полезно е детската градина да разполага с пиано или радио,
цигулка
, грамофон, хармониум, акордеон или поне мундхармоника.
Колкото се отнася до материала за ритмични игри, ще го намерим в изобилие всред природата. Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните капки, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н. — много примери можем да вземем направо от природата. Нека се стремим да се слеем с музиката и ритъма на това велико сърце, наречено Природа, което е неизчерпаем извор на енергия и живот. Природата е движение, нека й подражаваме, нека се стараем да се движим с нейното темпо!
към текста >>
71.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Тази стая беше нейното ателие, в него се водеха и беседите, затова имаше столове, подредени в пет редици, пред тях – маса с един стол и върху масата –
цигулка
и книга.
На тръгване ѝ благодарих и обещах да бъда точна. Не дочаках неделята, още в петък отидох. Пристигнах много по-рано, въртях се около чешмичката и като стана 16 часа и 45 минути, тръгнах към къщата на сем. Симеонови. Почуках на вратата и ми отвори Цветана. Покани ме в една голяма стая, по стените бяха закачени нейни картини в рамки, а други картини без рамки имаше в един ъгъл на купчина до стената.
Тази стая беше нейното ателие, в него се водеха и беседите, затова имаше столове, подредени в пет редици, пред тях – маса с един стол и върху масата –
цигулка
и книга.
Цветана ми каза да седна, където искам и излезе да посреща гостите. Седнах на последния стол в последния ред. Помислих си: може би всеки си има определено място, ако е зает и този стол, ще стоя права. Стаята се напълни точно за 10 минути, както правят учениците за началото на учебен час. Силно ме впечатлиха този ред и дисциплината: всеки, който влиза, поздравява с леко вдигане на дясната ръка, без никакъв шум и приказки.
към текста >>
Симеонов взе
цигулката
от масата, понастрои я и започна да свири, всички в стаята запяха.
Седнах на последния стол в последния ред. Помислих си: може би всеки си има определено място, ако е зает и този стол, ще стоя права. Стаята се напълни точно за 10 минути, както правят учениците за началото на учебен час. Силно ме впечатлиха този ред и дисциплината: всеки, който влиза, поздравява с леко вдигане на дясната ръка, без никакъв шум и приказки. Като стана точно 17 часа, външната врата се затвори, влезе Симеонов – възрастен човек с бодра стойка, поздрави всички с леко повдигане на китката и всички станаха.
Симеонов взе
цигулката
от масата, понастрои я и започна да свири, всички в стаята запяха.
Изпяха три песни, много хубави. След това казаха няколко молитви и седнаха. Симеонов взе книгата от масата и каза: „Днес ще прочета беседата Петимата братя.“ Забелязах, че някои от хората си водят бележки, други само слушаха. Присъстваше и един сляп човек, когото съм виждала да продава ножчета за бръснене и ластик на пазара „Кирков“.
към текста >>
“ И тя запя, а Симеонов свиреше с
цигулката
.
Аз седях на стола и чаках всички да си отидат и тогава да си тръгна. Останаха само три сестри, които седяха на първия ред, срещу Симеонов, и не си тръгваха. Симеонов се обърна към мен и каза: „Сестра, елате при нас и седнете тука до сестрите, запознайте се с тях.“ Аз отидох при тях, той ми подаде ръка, аз се представих, първо на него, после и на сестрите. Извиних се, че много съм развълнувана. Симеонов ми отговори със спокоен глас: „Не се тревожете, сестра, ние ще ви помогнем.“ Той се обърна към сестра Давидова с малкото ѝ име: „Радке, изпей песента, която ти даде Учителя, да лекуваш болни!
“ И тя запя, а Симеонов свиреше с
цигулката
.
Какъв беше този глас, сякаш ангел пееше и отиваше във всяка клетка на тялото ми, мелодичен сопран! Моите сълзи рукнаха отново – докато пееше, все плачех. Когато свърши песента, Симеонов каза: „Сестра Радке, не се получи, изпей я още веднъж.“ Той засвири и тя пак запя, аз продължавах да плача до средата на песента и изведнъж сълзите ми пресъхнаха, заслушах песента със захлас. Като свърши песента, тя ме прегърна и каза: „Сега да ти кажа, че и аз съм Радка, на този свят случайности няма.“ Симеонов добави: „Свърши се, сестра, ние те излекувахме. Твоето място е тука, ти ни намери и ние те приехме, остани при нас, други религии не ти трябват!
към текста >>
72.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
На него свиреше Дина – архитектката, а Мичето Златева свиреше на
цигулка
и се пееха песни с аранжимент на Петър Филипов.
Като получиха братята жилища, където имаше място, се разнесоха нещата на Братството и най-вече на Учителя. За съжаление някои от тези братя и сестри сметнаха, че тези реликви от времето на Учителя са тяхна собственост!... Искрено вярвам, че ще се върнат някои неща! У Петър Филипов също имаше един роял. Аз съм го виждала два пъти в неговия хол.
На него свиреше Дина – архитектката, а Мичето Златева свиреше на
цигулка
и се пееха песни с аранжимент на Петър Филипов.
Той не беше музикант, за да си купи роял, нито пък племенникът му, знам от Мичето Златева, че роялът в неговия дом е братски. При Петър Филипов е имало и костюми на Учителя. Знам и още места, където е имало неща от Братския салон. Нека всички, които имат такива святи вещи от времето на Учителя, бъдат така добри да ги предадат на музея, който предстои да се направи. Защото хората си отиват, а другото остава за поколенията.
към текста >>
73.
14 Разходката до Алеко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Ти започна да свириш и после захвърли
цигулката
.
„Като грабна вчера портрета на Учителя и иска да го изхвърли от балкона! Почна да се кара с мене: „Стига си ги събирала тия дъновисти тука, че някой ден ще ме изхвърлят от работа! И слез долу в стаята, пък ние ще се качим горе.“ Едва издърпах портрета от ръцете му и му казвам: „Как можеш да говориш така за Учителя, като той те благослови, когато беше малък, и винаги си слагаше ръцете на главата ти, познаваш го. Ето вуйчо ти Славко и Мария, колко много го обичат и почитат. Мария стана певица и сега е в Германия.
Ти започна да свириш и после захвърли
цигулката
.
– „Не ме интересуват, забранявам ти да ги събираш вкъщи! “ Йорданка я погледна и каза: „Момчето ти много скоро ще пострада. Скъпо ще плати за тия думи! “ Като чух думите на Йорданка, допълних: „Леле, Йорданке, моля те, не казвай такива думи!
към текста >>
74.
15. Запознанството ми с братята в Мърчаево
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Даде ми ги подарък, предложих й пари, но тя отказа: „Не, от мене са, нали заедно ще ходим през зимата." И така беше, носех й
цигулката
, защото тя свиреше в Мърчаево.
Йорданка каза, че през летните дни често Учителя ги е водил по този път и провеждали беседи на открито. Навсякъде, където са сядали, ми е показала местата, та по-късно съм ходила там и с други сестри. Аз обикнах Мърчаево и след като си замина сестра Йорданка, ходех там с Мичето Златева - станахме много добри приятелки с нея. През зимата ходехме почти всяка неделя, когато времето беше по-хубаво. Мичето бе купила „котки" за обувките ни през зимата, когато ходим в Мърчаево.
Даде ми ги подарък, предложих й пари, но тя отказа: „Не, от мене са, нали заедно ще ходим през зимата." И така беше, носех й
цигулката
, защото тя свиреше в Мърчаево.
Сестра Търса много ни се радваше, като ходехме, и все казваше: „Идвайте, докато можете, че нали виждате как един по един си заминаваме." Сестра Търса и брат Пешо бяха рождени брат и сестра. През един хубав пролетен ден пак отидохме в Мърчаево, след беседата и обеда ние, които сме от София, решихме да се поразходим по пътя към Рударци. Брат Пешо също дойде с нас, да ни придружи. Стигнахме до един много голям камък на една малка полянка.
към текста >>
Накрая той каза: Учителя ме накара да се науча да свиря на
цигулка
, да науча песните, за да ги свиря на молитвите в Мърчаево и ми каза: „Ти ще четеш беседите."
Учителя продължи: „Всички тука сте едни много стари братя, с които сме били заедно, и сега пак сме заедно, и затова съм при вас." Брат Пешо завърши разказа си с думите: „Това, което чухте, само на вас двете мога да го разкажа. Мислите ли, че всички, които идват в Братството, възприемат така, като нас, Учителя? Нали ги слушам, нали ги виждам! Ние и двете с Мичето му благодарихме за разказа.
Накрая той каза: Учителя ме накара да се науча да свиря на
цигулка
, да науча песните, за да ги свиря на молитвите в Мърчаево и ми каза: „Ти ще четеш беседите."
Брат Пешо не беше женен, живееше сам, а после при сестра си Търса, при нея и почина. Много скромен, чист и духовен човек. Сестра му Търса, и тя беше предана и духовна сестра, като слушаше, винаги си записваше по нещо в една тетрадка. Знаеше молитвите и пееше всички братски песни. Нейната дъщеря е снаха на брат Темелко, омъжена е за големия му син - Велин.
към текста >>
75.
22. Разказ от дневника на Учителя
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Обичал силно музиката и започва да свири на
цигулка
още в началното училище при много добър учител-чужденец.
Докато били в Мърчаево, един ден Учителя дал на Йорданка да прочете дневника му, след това я накарал да го изгорят с брат Темелко. Когато станахме много близки с нея, тя ми каза: „Аз винаги мога да правя връзка с Учителя, получих разрешение от него да ти предам някои случаи от неговия дневник и да споделя някои неща с тебе. Петър Дънов е синът на поп Константин Дъновски. Като малък той бил нежен и много често боледувал. Много обичал науката и като ученик бил първенец в училище.
Обичал силно музиката и започва да свири на
цигулка
още в началното училище при много добър учител-чужденец.
След като той завършил средното си образование, поп Константин Дъновски го изпраща в САЩ, където завършва висшето си образование в гр. Бостън. Като студент по медицина бил изключително добър студент. Имало случаи, когато за някой болен човек професорите казвали, че е безнадежден случай, и му определяли края - че скоро ще умре. Тогава Петър Дънов се захващал с лекуването му и за кратко време болният оздравявал. Учил също и философия.
към текста >>
76.
55. Мястото на Учителя
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Веднъж отивам при Учителя малко сърдита и казвам: „Учителю, сестрите ми се сърдят, че само аз ви готвя и само аз ви почиствам." Той взе
цигулката
и започна да свири и да пее едновременно следната песничка: „Тя няма край, тя няма край, тя няма край!
" Посочи ни с ръка и определи точно къде да го поставим, след като си замине. В двора имаше няколко големи дъски и братята искаха да ги употребят за нещо. Учителя им каза да оставят тези дъски и след това се обърна към един от дърводелците: „Приберете тези дъски, защото ще ви потрябват." Той знаеше своя край и че си заминава от Земята - и се приготвяше за него. Не го споделяше явно, но се чувстваше как се сбогува с любими места. По-късно се разбра, че той предварително е подготвил за своето заминаване много братя и сестри по различен начин - къде явно, къде по своя символичен начин на изразяване.
Веднъж отивам при Учителя малко сърдита и казвам: „Учителю, сестрите ми се сърдят, че само аз ви готвя и само аз ви почиствам." Той взе
цигулката
и започна да свири и да пее едновременно следната песничка: „Тя няма край, тя няма край, тя няма край!
" Учителя изпя песента, прибра си цигулката и аз отидох в кухнята. Там заварих онези сестри, които протестираха. Разказах им какво съм запитала Учителя и как той ми е отговорил с песен и как с нейните думи ми е обяснил, че човешките работи нямат край. На мястото ма Учителя със сестри Янка от Бъкстон и Граматикова (съседката на Йорданка Жекова)
към текста >>
" Учителя изпя песента, прибра си
цигулката
и аз отидох в кухнята.
В двора имаше няколко големи дъски и братята искаха да ги употребят за нещо. Учителя им каза да оставят тези дъски и след това се обърна към един от дърводелците: „Приберете тези дъски, защото ще ви потрябват." Той знаеше своя край и че си заминава от Земята - и се приготвяше за него. Не го споделяше явно, но се чувстваше как се сбогува с любими места. По-късно се разбра, че той предварително е подготвил за своето заминаване много братя и сестри по различен начин - къде явно, къде по своя символичен начин на изразяване. Веднъж отивам при Учителя малко сърдита и казвам: „Учителю, сестрите ми се сърдят, че само аз ви готвя и само аз ви почиствам." Той взе цигулката и започна да свири и да пее едновременно следната песничка: „Тя няма край, тя няма край, тя няма край!
" Учителя изпя песента, прибра си
цигулката
и аз отидох в кухнята.
Там заварих онези сестри, които протестираха. Разказах им какво съм запитала Учителя и как той ми е отговорил с песен и как с нейните думи ми е обяснил, че човешките работи нямат край. На мястото ма Учителя със сестри Янка от Бъкстон и Граматикова (съседката на Йорданка Жекова)
към текста >>
77.
СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г.
 
- Теофана Савова
В 4 часа сутринта една тиха
цигулка
възвести приближаването на празника.
И всичко е така естествено, така сърдечно, така приказно! За следната година дано да дойдеш и ти - пожелава сестра ми и предвкусва удоволствието да бъде на събора с мене. И продължава. - Съборът беше определен за 19 август.
В 4 часа сутринта една тиха
цигулка
възвести приближаването на празника.
Брат Симеонов свири „Събуди се, братко мили", „Братство, единство ние искаме", „Зора се чудна зазорява", а всички ние тихо, безшумно и празнично се обличаме и в 5 часа сме на определеното място. Учителя! Пристигна Учителя, хубав и мил! И потънаха очите в красотата, потопиха се сърцата в мировата Любов и нищо друго не виждаха освен красота, нищо друго не чувствуваха освен космичната обич, а душите се радваха.
към текста >>
78.
1924 г.
 
- Теофана Савова
Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука
цигулка
?
Една сестра внезапно се разболява и то така силно, щото всички близки се изплашват. Сестрата иска помощ от Учителя и той отива. Когато звъни на вратата и слугинята му отваря, тя го поканва и в момента изтичва при сестрата, нейната господарка, и казва съвсем зачудена: „Госпожо, дойде един човек, същински дядо Господ! "
Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука
цигулка
?
" Те му донасят цигулка, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа". Сестрата се заслушва в цигулката, душата й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече. - „Съвсем съм здрава" - казала тогава, станала, облякла се и с радост голяма и с радостта на своя дом, прислужвала на Учителя. * През лятото на Изгрева става все по-оживено.
към текста >>
" Те му донасят
цигулка
, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа".
Сестрата иска помощ от Учителя и той отива. Когато звъни на вратата и слугинята му отваря, тя го поканва и в момента изтичва при сестрата, нейната господарка, и казва съвсем зачудена: „Госпожо, дойде един човек, същински дядо Господ! " Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука цигулка?
" Те му донасят
цигулка
, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа".
Сестрата се заслушва в цигулката, душата й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече. - „Съвсем съм здрава" - казала тогава, станала, облякла се и с радост голяма и с радостта на своя дом, прислужвала на Учителя. * През лятото на Изгрева става все по-оживено. Все още сме на палатки, но има и малки къщички.
към текста >>
Сестрата се заслушва в
цигулката
, душата й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече.
Когато звъни на вратата и слугинята му отваря, тя го поканва и в момента изтичва при сестрата, нейната господарка, и казва съвсем зачудена: „Госпожо, дойде един човек, същински дядо Господ! " Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука цигулка? " Те му донасят цигулка, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа".
Сестрата се заслушва в
цигулката
, душата й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече.
- „Съвсем съм здрава" - казала тогава, станала, облякла се и с радост голяма и с радостта на своя дом, прислужвала на Учителя. * През лятото на Изгрева става все по-оживено. Все още сме на палатки, но има и малки къщички. Вода си носим от разсадника.
към текста >>
79.
СЪБОРЪТ ВЪ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 1925 г.
 
- Теофана Савова
" - засвирва
цигулка
.
Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново! На лозето! Белите палатки с трепет едва дочакват утрото. „Събуди се, братко мили!
" - засвирва
цигулка
.
Само след пет минути дворът е изпълнен с приготвили се за беседата хора. Първите вече са заели места пред катедрата на Учителя. Другите бързат. А хоризонтът се обагря. Очаква първенеца.
към текста >>
80.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
 
- Теофана Савова
Един ден той взема своята
цигулка
и започва да свири.
А в шестия ден трябва да облечете дрехата на Любовта и да се явите при Бога, да Му кажете какво сте свършили от зададената работа. Както един снаряд може да отиде на няколко километра, така и един музикант може да изпрати вълни, които да разрушат лошите работи и да съградят добри." Тук Учителя ни разказа своя опитност. Когато живял във Варна, под неговата стая имало кръчма. По цели нощи пияни хора го безпокоели със своите викове.
Един ден той взема своята
цигулка
и започва да свири.
Много скоро след това от кръчмата и от кръчмаря не останало нищо, пренесли се другаде. После Учителя продължи: „Аз съм изучавал 20 години една нова страна от музиката. И вие трябва да изучавате всичко. И да пеете, и да пишете.
към текста >>
81.
РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Вземам
цигулката
и започвам да свиря такива парчета, които оправят обърканите работи на хората.
РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ 10 октомври „Някой път виждам, че вашите работи са объркани. Какво правя тогава?
Вземам
цигулката
и започвам да свиря такива парчета, които оправят обърканите работи на хората.
Някога оправям обърканите ви работи с наглеждане на плодните дървета или с чукане на камъни." Да, ние сме виждали това. Веднаж казаха на Учителя, че един брат е болен психически. Учителя взе едно длето и поправи прозореца на салона. В същото време братът пристигна и започна да благодари на Учителя, че е вече здрав.
към текста >>
82.
ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ
 
- Теофана Савова
По време на лекцията, Учителя отвори кутията, извади
цигулката
и започна да свири.
ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ 19 януари Нова песен: „Духът ми шепне това". Денят е Богоявление, моят имен ден.
По време на лекцията, Учителя отвори кутията, извади
цигулката
и започна да свири.
И даде този хубав мотив. Тази песен е подарък за мене. Аз така разбрах. Учителя е много внимателен. Всеки имен или рожден ден на неговите близки, той ознаменува със специално внимание.
към текста >>
83.
ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ
 
- Теофана Савова
„Ако с
цигулка
не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет.
Това е учението на Любовта." 15 март Без страх в Любовта безгранична. 25 март (София)
„Ако с
цигулка
не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет.
Дотам съм дошел: Още веднаж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече - музиката и поезията. И аз искам вашия прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света; те са музиката и поезият, те са неопетнени още. Всичко друго е оцапано и следователно всички трябва да бъдат музиканти и поети.
към текста >>
84.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Към един часа Учителя взе
цигулката
си, засвири и тихо запя - вълнуващо и завладяващо.
Учителя го наблюдаваше с интерес и с много любов като баща, който се радва на прилежния си син. Така в този ден бравата прие своята длъжност -да отваря и затваря вратата на една стая, към която бяха насочени много погледи, съдби и надежди. Късно през нощта Учителя се разхождаше бавно в стаята си. - „Защо не спи - се питаше една звезда над „Изгрева" - вече минава полунощ! "
Към един часа Учителя взе
цигулката
си, засвири и тихо запя - вълнуващо и завладяващо.
Като пееше, той произнасяше странни думи на непознат език, които звездата се опитваше да разбере. Нещо се беше случило. Наверно в този час някоя душа бе отправила гореща молитва към Всевишния. Дали бе отговорил на зова на тази душа и чрез силата на музиката бе изпратил своето послание, за да я облекчи и насърчи? След известно време той положи внимателно цигулката в калъфа, покри я с копринена тъкан и я постави под масата.
към текста >>
След известно време той положи внимателно
цигулката
в калъфа, покри я с копринена тъкан и я постави под масата.
Към един часа Учителя взе цигулката си, засвири и тихо запя - вълнуващо и завладяващо. Като пееше, той произнасяше странни думи на непознат език, които звездата се опитваше да разбере. Нещо се беше случило. Наверно в този час някоя душа бе отправила гореща молитва към Всевишния. Дали бе отговорил на зова на тази душа и чрез силата на музиката бе изпратил своето послание, за да я облекчи и насърчи?
След известно време той положи внимателно
цигулката
в калъфа, покри я с копринена тъкан и я постави под масата.
„Защо я сложи под масата? " - отново се учуди звездата. Да се отговори на този въпрос не е никак трудно - в стаята на Учителя няма друго по-добро място за цигулката. Има две маси, но едната, където бяха поставени библия и няколко тома беседи, очевидно бе свещено място с особено предназначение. Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов.
към текста >>
Да се отговори на този въпрос не е никак трудно - в стаята на Учителя няма друго по-добро място за
цигулката
.
Наверно в този час някоя душа бе отправила гореща молитва към Всевишния. Дали бе отговорил на зова на тази душа и чрез силата на музиката бе изпратил своето послание, за да я облекчи и насърчи? След известно време той положи внимателно цигулката в калъфа, покри я с копринена тъкан и я постави под масата. „Защо я сложи под масата? " - отново се учуди звездата.
Да се отговори на този въпрос не е никак трудно - в стаята на Учителя няма друго по-добро място за
цигулката
.
Има две маси, но едната, където бяха поставени библия и няколко тома беседи, очевидно бе свещено място с особено предназначение. Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов. Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка. На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката.
към текста >>
Пространството под нея е запазено за
цигулката
.
Да се отговори на този въпрос не е никак трудно - в стаята на Учителя няма друго по-добро място за цигулката. Има две маси, но едната, където бяха поставени библия и няколко тома беседи, очевидно бе свещено място с особено предназначение. Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов. Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка. На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др.
Пространството под нея е запазено за
цигулката
.
При южната стена на стаята е поставена библиотека с книги от прочути автори. До библиотеката има малко шкафче, върху което са поставени часовник, някакъв особен уред и малко кръгло огледало. До шкафчето изправен стои бастонът. До северната стена е леглото на Учителя, покрито с бяла покривка. Върху него са поставени две бели възглавници с малки бродерии, а на стената - килимче, прикрепено с метални халки.
към текста >>
Легна си за малко, но после пак стана, чете, размишлява и даже посвири на
цигулката
си.
То е обширна наука за любовта в действие, за развитието й в личния и социалния живот така, че да се изгради нов тип човек, проводник на Божественото и негов служител. * Учителя посрещаше и изпращаше посетители до двадесет и два часа, след което с малка група ученици около него извърши с телескоп наблюдения на звездното небе. Разговорите продължиха до полунощ. После бодърства до сутринта в стаята си.
Легна си за малко, но после пак стана, чете, размишлява и даже посвири на
цигулката
си.
При този начин на живот, странен и необясним за нас, той бе винаги деен, работеше непрекъснато, вършеше всичко с голяма съсредоточеност и присъстваше навсякъде. При разговор, в който споделяхме опитности и впечатления като ученици в духовната школа, една сестра сподели с мен: „Още не познавах добре Учението, когато почувствах нужда мислено да задавам въпроси на Учителя. Започнах да получавам отговори на въпросите си и разбрах, че той е моят Учител, че винаги е бил и ще бъде. Тогава моята душа се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм, чувствам неговото ръководство, неговата помощ и утеха.
към текста >>
85.
ИЗГРЕВЧАНИ
 
- Теофана Савова
" И бърза с
цигулка
в ръка към поляната.
- Брат Симеон! Симеоне! И брат Симеон отговаря на повикванията. На едни се усмихва и приятелски маха с ръка, при други се спира и внимателно ги изслушва. В друг случай пък отговаря: „Ще бъде, ще го направим!
" И бърза с
цигулка
в ръка към поляната.
Слънцето още не е изгряло, но върховете на Витоша са поруменели от първите му поздрави. Поляната е осеяна с ароматни треви, окъпани в роса. Когато си на поляната за изгрева на слънцето, дишаш с леки гърди свежия въздух и се радваш на красотата на утрото. Душата ти се освобождава в простора пред теб и благодари ведно с върховете в далечината и с всеки цвят в градината за всичко, което й се дава. Брат Симеон засвирва любим мотив.
към текста >>
86.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
И тогава, ако нещастията дойдат, аз вземам
цигулката
и им свиря, докато си отидат.
Разговорът ставаше все по-интересен и жената до прозореца вече не гледаше замечтано навън. - Да, всички искаме да получим повече знания, но според мен същественото в живота е да се научим да обичаме хората. Като каза това, тя отпи от чая си и понеже всички проявиха интерес, продължи: - Какво ще спечелим, ако вместо да изучаваме доброто в света, по цял ден теглим с везни недостатъците на хората! - Ще спечелим горчивини, болести и недъзи.
И тогава, ако нещастията дойдат, аз вземам
цигулката
и им свиря, докато си отидат.
Тази реплика бе направена от един мъж на средна възраст, който винаги преживяваше нещо изключително. Известен беше като брат Гали, мистичният музикант на Братството. - Да обичаме един човек ще рече да видим Божественото в него, като открием една положителна черта в характера му - каза друг. Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно. - Това учим сега всеки ден - да обичаме.
към текста >>
87.
ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ
 
- Теофана Савова
Самият той свиреше чудесно на
цигулка
и чрез музиката отваряше път за новата култура в живота.
И измивайте ги с топла вода. Накрая дойде време и да изпеем някоя песен. Музиката е най-добрата храна за душата. Ние пеехме ежедневно по най-различни поводи. Учителя ни съветваше не само да пеем, но и да свирим поне на един музикален инструмент.
Самият той свиреше чудесно на
цигулка
и чрез музиката отваряше път за новата култура в живота.
Мелодиите, които ни даваше, бяха музикални упражнения, необходими за духовното ни развитие. И сега той остана с нас, докато изпеем и последната песен. Междувременно съобщиха, че един мъж е дошъл от града и желае да бъде приет. Учителя стана, поздрави ни с братския поздрав и излезе. Няколко сестри го последваха.
към текста >>
88.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
Брат Симеон, който вече държеше в ръка
цигулката
си, попита:
Те целунаха ръка на Учителя и започнаха да споделят сутрешните си вълнения: кога са тръгнали, какво са видяли из пътя и пр. Между тях имаше двама цигулари и китарист, който вече настройваше китарата си. Едни пожелаха да правим упражнения, но брат Симеон закачливо подхвърли: - И ще пеем! Учителя одобри и едната, и другата идея.
Брат Симеон, който вече държеше в ръка
цигулката
си, попита:
- Учителю, коя песен да изпеем? - Която обичате. - Всички са много хубави. - Моля вие кажете! - Изпейте „Давай, давай".
към текста >>
89.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В това училище се проявява като изключителен ученик, музикант — свири на
цигулка
и пее отлично богословските евангелски песни.
Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България през 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г. Семейството на майка му, чорбаджи Юргашеви, е евангелско и го насочва да учи в протестантското американско богословско училище в град Свищов, което той завършва на 25 декември 1886 г.
В това училище се проявява като изключителен ученик, музикант — свири на
цигулка
и пее отлично богословските евангелски песни.
Тези качества са много ценени от тогавашното общество и от преподавателите му, които го обикнали, виждайки в него голям талант. Когато учи в Свищов, отсяда на квартира при един богослов — проповедник Петър Тихчев. Последният, с Библия в ръка, проповядва Христовото учение. Той често има задълбочени разговори със своя квартирант, който му обяснява много работи от писаното в Библията. Тихчев е много доволен от Петър, а жена му, като вижда в него много сериозен и разумен човек, решава да го ожени за голямата си и красива дъщеря.
към текста >>
Много често в дома на Тихчеви звучи и
цигулката
на квартиранта.
Когато учи в Свищов, отсяда на квартира при един богослов — проповедник Петър Тихчев. Последният, с Библия в ръка, проповядва Христовото учение. Той често има задълбочени разговори със своя квартирант, който му обяснява много работи от писаното в Библията. Тихчев е много доволен от Петър, а жена му, като вижда в него много сериозен и разумен човек, решава да го ожени за голямата си и красива дъщеря. Убеждава мъжа си да говори с младежа по този въпрос, но Петър винаги отклонява разговора за женитба и провежда друг, духовен разговор.
Много често в дома на Тихчеви звучи и
цигулката
на квартиранта.
В третата година от квартируването жената на Тихчев става много настойчива, за да не изпусне такъв добър партньор за дъщеря си. Ненадейно дъщерята се разболява и след няколко дни си заминава. Идва един поп да я пречисти и изповяда. Когато издъхва, Петър гледа над нея нагоре и свещеникът, който е ясновидец, също гледа нагоре. Те виждат един светъл ангел, който излиза от тялото на девойката.
към текста >>
В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с
цигулката
си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си.
Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език.
В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с
цигулката
си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си.
Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г.
към текста >>
90.
7.24 Игнат Котарев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Има стремеж да се научи да свири на
цигулка
и да влезе в състава, който свири на паневритмията.
Близките на Игнат го поканват да им помогне и той идва в дома им. Поглежда припадналото дете, хваща го за дясното ухо, изтегля го леко, като казва, че на детето му няма нищо и като се събуди, да му дадат да яде трахана. Игнат идва в съзнание и е напълно здрав. Израства голям и силен човек като баща си и след известно време идва да живее на Изгрева. Той често прави бели на Учителя.
Има стремеж да се научи да свири на
цигулка
и да влезе в състава, който свири на паневритмията.
Много е услужлив и помага на всеки, който се обръща към него за услуга. Редовно носи две големи стомни вода по 15 литра за кухнята, а и на много възрастни братя и сестри. По характер е буен и един ден влиза в спор с Учителя. Учителя го изслушва и му казва: Ди трябва да знаеш, че аз съм гарантирал за тебе и тази е последната клечка, която паля за тебе и ако не се оправиш, ще престана да се грижа за теб." Веднъж Учителя казва на Игнат: „Ти си от тези с юмруците" — и му показва как ги размахва из въздуха.
към текста >>
След заминаването на Учителя Игнат дълго време живее на Изгрева, взима уроци по
цигулка
и свири редовно на паневритмията.
Влиза в стаята си и ляга. В този момент полицаите чукат силно на вратата. Влизат в стаята и започват щателен обиск. Разбира се, не намират нищо. Така Учителя го спасява от провал и явна смърт.
След заминаването на Учителя Игнат дълго време живее на Изгрева, взима уроци по
цигулка
и свири редовно на паневритмията.
Голям планинар е и посещава всяка седмица Витоша. Дълго време е метеоролог на Рила и я обхожда цялата. Здравото му и издръжливо тяло го поддържа бодър до края на живота. Той се отзовава на всяка братска работа, като преместване на квартира, в пренасяне на пиано и други. Заминава си от този свят на 17 ноември 1985 г.
към текста >>
91.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той я изслушва загрижен, взима
цигулката
и за няколко часа създава една песен.
Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и й казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където й става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя.
Той я изслушва загрижен, взима
цигулката
и за няколко часа създава една песен.
И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен — „Бурята" на 15 декември 1935 г.. Катя я изпява и състоянието й се променя. През есента на 1936 г. братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо.
към текста >>
92.
7.40 Гавраил Величков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено
цигулка
.
Гавраил Величков Отличен работник на музикалната нива е Гавраил Велев Величков (Галилей). Роден в Пловдив на 21 ноември 1909 г. Още преди раждането му Учителя посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване.
Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено
цигулка
.
Оформя се като много добър музикант. През 1929 г. идва в София да следва. Среща се с Учителя, харесва му братският живот, приема Словото и започва редовно да посещава беседите. С препоръката на Тодор Стоименов влиза в младежкия клас.
към текста >>
Негови близки му предлагат да следва във Франция
цигулка
, за да се усъвършенства.
Редовно посещава и свири на беседите. Той става цигулар на младежкия клас. Неговият любознателен дух го кара постоянно да търси отговори на въпросите, които го вълнуват, и да пита за тях Учителя. Той участва на всички екскурзии до Витоша и Рила. По време на бомбардировките, когато Учителя прави около 40 екскурзии до Симеоново, Гавраил заедно със Савка Керемидчиева го придружават всеки ден.
Негови близки му предлагат да следва във Франция
цигулка
, за да се усъвършенства.
Той споделя това с Учителя, който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа? Твоето ухо е така разширено и отворено горе, че ако излезеш оттук, мъчно ще се върнеш пак. Както винаги Галилей слуша Учителя и се включва още по-активно в музикалния живот на братството. Той заявява, че неговият истински живот започва с намирането на Учителя и продължава с работата му върху неговата музика и Словото. Той записва много от спомените, преживени с Учителя, и отдава всичките си сили за преуспяване на делото Божие на Земята.
към текста >>
93.
7.41 Мария Златева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Иди в консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В консерваторията тя заявява, че иска да учи в специалния клас за усъвършенстване на
цигулка
и поздравява Сашо Попов от Учителя.
Запознават се с Учителя и влизат в братството. След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят. Тя си казва наум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той й казва: „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си.
Иди в консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В консерваторията тя заявява, че иска да учи в специалния клас за усъвършенстване на
цигулка
и поздравява Сашо Попов от Учителя.
На другия ден й насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт. Комисията й казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов. Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, той й казва: „Ти избра най-доброто положение." Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката.
към текста >>
Мария Златева е първата и най-добра учителка по
цигулка
на всичките изгревски деца, много от които намериха признание в музикалното поприще — професор Златка Ганева, Благи Жечев, Петър Ганев и други.
Отива при Учителя и го пита дали трябва да има дете. Той й отговаря: „Сестра, няма смисъл, защото ти ще родиш едно дете, което на четвъртата си година ще си замине от този свят и ти цял живот ще плачеш за него и ще чувстваш неговото отсъствие." Тя се вслушва в съвета и скоро след това се развежда с Димитър. Мария живее на Изгрева заедно със сестра си Стефанка и майка си Мария, която има магнетични ръце и умее добре да разтрива и помага на болните приятели. Когато лекува някого, тя казва много пъти думата „Здравка, Здравка" и приятелите от Изгрева й слагат прякор Мария-Здравка. Тя почива на 18 декември 1964 г.
Мария Златева е първата и най-добра учителка по
цигулка
на всичките изгревски деца, много от които намериха признание в музикалното поприще — професор Златка Ганева, Благи Жечев, Петър Ганев и други.
След заминаването на Учителя постъпва в Двореца на пионерите, където подготвя десетки и стотици даровити деца в усвояване на цигулковото изкуство. Мария обича децата и те я обичат, учат с любов и постигат забележителни резултати. След като се пенсионира, тя влива всичките си сили в музикалния живот на братството. Най-редовно посещава беседите и свири на паневритмията. Обича планината и до последно ходи на местността Зекирица.
към текста >>
с
цигулката
си е в салона и на паневритмията.
Най-редовно посещава беседите и свири на паневритмията. Обича планината и до последно ходи на местността Зекирица. Добра приятелка й е Стойна Христова, с която ходят из Рила. Когато лагерува на Седемте езера, обикаля всяко езеро и свири подходяща братска песен. До края на живота си — 4 февруари 1996 г.
с
цигулката
си е в салона и на паневритмията.
към текста >>
94.
7.65 Васил Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Свири на мандолина,
цигулка
и балалайка.
Васил отговаря, че няма щат за него — местата са заети от други учители. Тогава инспекторът събира целия персонал на училището и го назначава за директор. Васил въвежда голям ред в училището. При следващата проверка инспекторът остава много доволен от неговата прецизна работа. По характер той е мек и снизходителен, но много наивен — често го лъжат, особено в сметките.
Свири на мандолина,
цигулка
и балалайка.
Има много добър глас и точно изпълнява братските песни. На учениците си никога не пише двойки, а ги предразполага да учат и става добър приятел с тях. Те постоянно споделят с него всичките си мъчнотии в живота. Владее съвършено говоримия и писмения турски език и отлично познава местните нрави и обичаи. Умее да си променя лицето — от възрастен да става млад, като 20-годишно момче.
към текста >>
95.
7.71 Петър Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Свири на
цигулка
добре братските песни.
След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям студ, Петър чува стъпки над себе си — някой ходи по тавана. Сеща се за думите на Учителя и разбира, че той го е посетил. След заминаването на Учителя Петър постъпва в една юрганджийница и се успокоява, че си е намерил работа. На много приятели от Изгрева и София той прави отлични дюшеци и юргани с различни окултни знаци: пентаграми, кръгове, триъгълници и други. Той поема ръководството на братската група в Мърчаево и се събират редовно в сряда, петък и неделя до неговото заминаване.
Свири на
цигулка
добре братските песни.
Всяка неделя чете беседата от 10 ч. и след това правим общ братски обяд. Приятелите от Мърчаево са изключително гостоприемни. След сутрешните беседи отиваме на полянката, където се е играла паневритмията с Учителя, и с касетофон играем и ние. Полянката сега е малка и заобиколена с големи борове.
към текста >>
96.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Някой брат или сестра с
цигулка
ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх.
Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли изстудяваха атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса. Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика.
Някой брат или сестра с
цигулка
ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх.
Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намираме. Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка. Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила.
към текста >>
Предложих на брат Стойчо и приятелите да тръгнем, като взех
цигулката
и се наметнахме с по един найлон.
Стигнахме до единомислие и го направихме, както е сега. Една група приятели с Таньо Танев отидоха при хижата и взеха камъка, който представлява върха на спиралата, и го занесоха на мястото на Учителя, където се намира и сега. Наближи съборът и на 18 август валя непрекъснато дъжд и град. Стана време да отидем на Мястото на Учителя и да се помолим. Моето ръководство ми каза да отидем горе и да поработим за оправяне на времето.
Предложих на брат Стойчо и приятелите да тръгнем, като взех
цигулката
и се наметнахме с по един найлон.
Започнах да свиря и да пеем и дъждът намаля и спря. Йоана Стратева ни чу и веднага дойде с цигулката си. Изсвирихме и изпяхме песните, които ми се продиктуваха, и облаците се пръснаха, небето се изясни и по неговия свод се появиха големи светли звезди. На другия ден -19 август, имахме отлично време и изкарахме много добре трите съборни дни. Същата година на лагера беше дошъл един германец, построил си палатка и сечеше суровия клек и с него си палеше огън.
към текста >>
Йоана Стратева ни чу и веднага дойде с
цигулката
си.
Наближи съборът и на 18 август валя непрекъснато дъжд и град. Стана време да отидем на Мястото на Учителя и да се помолим. Моето ръководство ми каза да отидем горе и да поработим за оправяне на времето. Предложих на брат Стойчо и приятелите да тръгнем, като взех цигулката и се наметнахме с по един найлон. Започнах да свиря и да пеем и дъждът намаля и спря.
Йоана Стратева ни чу и веднага дойде с
цигулката
си.
Изсвирихме и изпяхме песните, които ми се продиктуваха, и облаците се пръснаха, небето се изясни и по неговия свод се появиха големи светли звезди. На другия ден -19 август, имахме отлично време и изкарахме много добре трите съборни дни. Същата година на лагера беше дошъл един германец, построил си палатка и сечеше суровия клек и с него си палеше огън. Ние веднага отидохме при него и му направихме много строга забележка. На другия ден той събра багажа си и тръгна за Мальовица.
към текста >>
Веднага отидохме на Молитвения връх с
цигулката
, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец.
Присъстваха Ивелина, която живееше на квартира при Косьо и сестра й Пепа, заедно с децата, мъжът и майка й. 1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това. Попитах го: „Какво да правим тогава? " Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град.
Веднага отидохме на Молитвения връх с
цигулката
, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец.
Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София. На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити. Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера".
към текста >>
97.
Съдържание
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Цигулката
Някои основни истини Един ден от летуването на рилските езера Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели Музиката Учителят за музиката
Цигулката
Паневритмия Проблемът за здравето Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство Учителят за Христа Учителят за себе си
към текста >>
98.
Учител в село Хотанца
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Този чист, прекрасен младеж, изпълнен с идеали, влиза при децата с любов и със своята
цигулка
.
Завършен е един етап от живота и образованието. Той обаче не се връща във Варна за постоянно местожителство, а остава учител в село Хотанца, Русенско. Трудно би могло да се предаде чувството на радост, което изпитвали малките деца, посрещнали за първи път своя учител. Една фотографна снимка от това време ни показва удивително красив млад човек с дълбоки, умни, но благи очи. От тази снимка лъха един нравствен колос - едно човешко съвършенство, което привлича силно и неотразимо.
Този чист, прекрасен младеж, изпълнен с идеали, влиза при децата с любов и със своята
цигулка
.
Той ги възпитава и обучава по своему, по начин, който той носи в себе си, и по един закон, който привързва детето към знанието без насилие, като създава добри привички и една несъкрушима трайна връзка. Хотанца е малко непретенциозно селце на около тридесет километра от Русе. Сухото и безводно място накарало жителите му да направят два дълбоки кладенца - единият за жителите на селото и странниците, а другият - за добитъка. Знайно е, че безводието не създава добър поминък. Водата прави живота привлекателен и красив, тя е, която увеличава и благосъстоянието на хората.
към текста >>
Под мишницата на свободната ръка той носеше странна цилиндрична кутия, в която се намираше неговата
цигулка
.
Селяните нямаха и достатъчно пари да възнаградят тоя, който ще дойде като учител в селото, но затова пък бяха готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, ще отдели нещо от това, което има, за да го поднесе на бъдещия учител като скромен дар. Нямаше гориво за отопление, но всеки бе готов да изпраща всеки ден с детето си по няколко дръвца за огъня. Беда бе, че къщата нямаше голям двор, но пък наблизо започваше полето и гъстата дъбова гора. Това бяха условията на бедните хотанчани, които обявиха между близки и далечни, та чак и в Русе, че чакат да дойде учител. Един ден в селото пристигна млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и малко куфарче.
Под мишницата на свободната ръка той носеше странна цилиндрична кутия, в която се намираше неговата
цигулка
.
Той ще даде първата светлина, първото знание на доста внушителна група деца, между които се намираха и такива, които са оставили зад себе си своето детство. За тази пъстра по възраст група най-добра оценка могат да дадат онези съвременни педагози, които са обучавали сборни класове. Без външно вълнение, но с дълбока увереност, с ведър поглед, в който се чете благост, но и енергия, застана очакваният учител и поведе децата, пък и по-възрастните по стръмния път отначало към малкото и после и към по-голямото знание. За него не беше трудно да научи децата на четмо и писмо, но преди да им даде тия знания както за живота, така и за природата, той често ги извеждаше навън в полето и в близката дъбова гора. Той превръщаше часовете извън класната стая в часове не само за книжно знание, но и за нагледно усвояване на всички достъпни за тях природни закони.
към текста >>
Когато трябваше занятията да се провеждат в класната стая, учителят влизаше при учениците си със своята
цигулка
.
Той ще даде първата светлина, първото знание на доста внушителна група деца, между които се намираха и такива, които са оставили зад себе си своето детство. За тази пъстра по възраст група най-добра оценка могат да дадат онези съвременни педагози, които са обучавали сборни класове. Без външно вълнение, но с дълбока увереност, с ведър поглед, в който се чете благост, но и енергия, застана очакваният учител и поведе децата, пък и по-възрастните по стръмния път отначало към малкото и после и към по-голямото знание. За него не беше трудно да научи децата на четмо и писмо, но преди да им даде тия знания както за живота, така и за природата, той често ги извеждаше навън в полето и в близката дъбова гора. Той превръщаше часовете извън класната стая в часове не само за книжно знание, но и за нагледно усвояване на всички достъпни за тях природни закони.
Когато трябваше занятията да се провеждат в класната стая, учителят влизаше при учениците си със своята
цигулка
.
С притаен дъх и смаяни, защото за пръв път виждаха музикален инструмент, различен от гайдата и гуслата, те слушаха песничките, които учителят им свиреше и които те бързо и с радост усвояваха. Отначало песничките бяха мелодични напеви, прилични на ония, които могат да се чуят по седянки и сборове, но действуващи направо на детските сърца. И до днес още се говори, като предавана от човек на човека приказка, как децата след тези часове напускаха класната стая без обичайния шум и глъчка. Те сякаш си отиваха преобразени. Това направи силно впечатление на родителите, които по-късно, като се сближиха повече с учителя, имаха възможност да чуят гласа на цигулката му и в своите домове.
към текста >>
Това направи силно впечатление на родителите, които по-късно, като се сближиха повече с учителя, имаха възможност да чуят гласа на
цигулката
му и в своите домове.
Когато трябваше занятията да се провеждат в класната стая, учителят влизаше при учениците си със своята цигулка. С притаен дъх и смаяни, защото за пръв път виждаха музикален инструмент, различен от гайдата и гуслата, те слушаха песничките, които учителят им свиреше и които те бързо и с радост усвояваха. Отначало песничките бяха мелодични напеви, прилични на ония, които могат да се чуят по седянки и сборове, но действуващи направо на детските сърца. И до днес още се говори, като предавана от човек на човека приказка, как децата след тези часове напускаха класната стая без обичайния шум и глъчка. Те сякаш си отиваха преобразени.
Това направи силно впечатление на родителите, които по-късно, като се сближиха повече с учителя, имаха възможност да чуят гласа на
цигулката
му и в своите домове.
Учебните дни преминаваха в чудесно разнообразие както в класната стая, така и навън. Познати са на всекиго буйствата на ранната възраст. Често се разиграват невинни наглед, но нежелателни сцени, а някога дори и побой. В такъв случай децата търсят да се оплачат на някого, като най-често изтичват до своя учител, за да търсят неговата намеса. Единственото, което учителят искаше от своите възпитаници, бе никога да не лъжат и да не клеветят своите другарчета.
към текста >>
99.
Заминаване и следване в Америка
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
При това той свиреше много увлекателно на
цигулка
.
- Нищо от това, което е свойствено на младостта, не показа той. Беше много скромен, тих и задълбочен в учението. Аз обаче не бях доволен от неговото държане, защото като много красноречив и умен той не искаше да направи чрез ораторското си дарование голяма кариера. Знаете ли, госпожо, какво значеха тия дарби преди шестдесет години в Америка? Милионер можеше да стане.
При това той свиреше много увлекателно на
цигулка
.
Вместо това той си остана все така беден, без да обръща внимание на големите си възможности, които се откриваха пред него. Сестра Р. К. слушаше, унесена в този разказ, който за нейна радост продължи. Ние като студенти често излизахме на групови екскурзии, посещавахме високи места, където растяха големи дървета. Студентите много обикнаха господин Дънов и всякога сядаха на купчина около него.
към текста >>
100.
Да звучиш добре
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Когато гледаме увити в пликче струните на една
цигулка
и поставени във витрината на магазина, ние не познаваме тяхната стойност.
За един музикант този въпрос не съществува, тъй като той живее непрекъснато в нейната претворяваща сила. Такъв въпрос може да зададе невежа, който никога не е усетил очарователната сила на тоновете. Така и за смисъла на живота запитват такива, които са духовно бедни и никога с душата си не са почувствували величието на жизнения процес, който се извършва край тях. Такива хора изживяват всичко механически. Те гледат на явленията само отвън и никога не се запитват за двигателя на тези явления както и за тяхната закономерност.
Когато гледаме увити в пликче струните на една
цигулка
и поставени във витрината на магазина, ние не познаваме тяхната стойност.
Но ако тези струни са опънати върху цигулката на гениалния цигулар и ако върху тях той изпълни творението на друг гениален композитор, тогава чак ще разберем тяхната цена. Така ние гледаме на неизявения божествен живот, скрит във всяко сътворено нещо. Така гледаме на житното зърно, което храни човечеството от хиляди, хиляди години. И на човека ние гледаме така, преди да сме видяли у него пробудените творчески сили. Има хора, които се съгласяват, че има смисъл живота на обществото, но не могат да проумеят смисъла на отделното съществувание.
към текста >>
Но ако тези струни са опънати върху
цигулката
на гениалния цигулар и ако върху тях той изпълни творението на друг гениален композитор, тогава чак ще разберем тяхната цена.
Такъв въпрос може да зададе невежа, който никога не е усетил очарователната сила на тоновете. Така и за смисъла на живота запитват такива, които са духовно бедни и никога с душата си не са почувствували величието на жизнения процес, който се извършва край тях. Такива хора изживяват всичко механически. Те гледат на явленията само отвън и никога не се запитват за двигателя на тези явления както и за тяхната закономерност. Когато гледаме увити в пликче струните на една цигулка и поставени във витрината на магазина, ние не познаваме тяхната стойност.
Но ако тези струни са опънати върху
цигулката
на гениалния цигулар и ако върху тях той изпълни творението на друг гениален композитор, тогава чак ще разберем тяхната цена.
Така ние гледаме на неизявения божествен живот, скрит във всяко сътворено нещо. Така гледаме на житното зърно, което храни човечеството от хиляди, хиляди години. И на човека ние гледаме така, преди да сме видяли у него пробудените творчески сили. Има хора, които се съгласяват, че има смисъл живота на обществото, но не могат да проумеят смисъла на отделното съществувание. Какво е човекът сред множеството?
към текста >>
Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята
цигулка
.
Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели.
Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята
цигулка
.
Верующият звучи добре в Божествения оркестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него. Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание. Вярата е такава могъща сила, пред която нищо не може да устои. Да имаш вяра, не значи да вярваш в нещо, тъй като всеки вярва в нещо, но да имаш съвършено непоколебимо знание.
към текста >>
НАГОРЕ