НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
106
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
От този период са известни негови концертни изяви на
цигулка
пред студентска публика, които преминават с голям успех.
Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън.
От този период са известни негови концертни изяви на
цигулка
пред студентска публика, които преминават с голям успех.
Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози.
към текста >>
2.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
Дънов взима и уроци по
цигулка
.
1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П.
Дънов взима и уроци по
цигулка
.
Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов.
към текста >>
3.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
В момента Учителя свирел на
цигулката
си и някаква жена пеела с красив глас.
„Това трябва да е той", помислил си Михаил Иванов. Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон". След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го.
В момента Учителя свирел на
цигулката
си и някаква жена пеела с красив глас.
— Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал. — Как трябва да работиш, за да станеш ясновидец? - попитал Михаил.
към текста >>
4.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Вечер се прибираше, миеше се на дворната чешма на съседите, свиреше на
цигулка
непознати за мен мелодии и точно в 10 ч.
В нашия заден двор растяха метли. Те израстваха гъсти и високи, по-високи от човешки ръст. Между тях се криех да уча уроците си, защото в нашата скромна къщичка бяхме много хора и винаги беше шумно. Наближаваше Великден. У нашите съседи на втория етаж се настани един млад квартирант - архитект.
Вечер се прибираше, миеше се на дворната чешма на съседите, свиреше на
цигулка
непознати за мен мелодии и точно в 10 ч.
си лягаше. Дните минаваха. Аз се гушех между нашите дворни метли, в моята зелена колибка и учех. Бях вече ученичка в гимназията. От прозореца на стаята, дето живееше квартирантът, се виждаше нашият заден двор.
към текста >>
Брат Калудов свирел на
цигулка
.
Само че възрастните хора от снимката са си заминали, а децата са вече сивокоси и белокоси. Тази снимка представя оркестъра на Братството. Диригент бил брат Матей Калудов, другарят на Мария Калудова, която подари салона на ул. „Петко Каравелов". И двамата бяха хора с голяма щедрост и с голям замах.
Брат Калудов свирел на
цигулка
.
Той бил не само добър цигулар, но и добър музикален агитатор, добър музикален педагог. Хора, които били нотно неграмотни, брат Матей ги карал да свирят. На снимката е и брат Васил - скулпторът. Когато го поканили да свири в оркестъра, брат Васил се дърпал: — Ама аз никога не съм хващал виолончело.
към текста >>
5.
1919_4 Спомени на Жельо Николов
И като виждал, че в Братството има много цигулари, започнал да учи
цигулка
.
Отдалеч разпознава Учителя и Му казва: „Учителю, много искам да присъствам на събора, но брат Ковачев не ми даде пропуск. Учителя му отговаря: „Като си дошъл на събора, имаш покана, върви с нас." На вратата, началникът на охраната, капитан Петко Христов от Шумен, посреща Учителя и казва: „Учителю, тази нощ в лагера нямаше произшествия." Като влизат и се отдалечават от вратата, Учителя се обръща към брат Рашо и му казва: „Ето, че влязохме и без покана. Който има силна вяра и воля, и без покана може да влезе на събора, те са му гарантите." Брат Рашо изкарал до края събора и си отишъл възроден. Когато на една екскурзия го ухапва пепелянка по босия крак и съобщават на Учителя за това, Той се усмихнал и казал: „Брат Рашо има силна вяра, нищо няма да му стане." И трети случай за силната му вяра: брат Рашо, още като ерген, свирил на хорото с гайда.
И като виждал, че в Братството има много цигулари, започнал да учи
цигулка
.
Ръцете му, обаче, били груби, пръстите дебели. Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел цигулката. Веднъж Учителя поканил някои от видните цигулари да изсвирят нещо, но всички се спотаявали. Тогава брат Рашо излязъл с цигулката си и изсвирил, което могъл. След него, един след друг, излезли добрите цигулари.
към текста >>
Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел
цигулката
.
Който има силна вяра и воля, и без покана може да влезе на събора, те са му гарантите." Брат Рашо изкарал до края събора и си отишъл възроден. Когато на една екскурзия го ухапва пепелянка по босия крак и съобщават на Учителя за това, Той се усмихнал и казал: „Брат Рашо има силна вяра, нищо няма да му стане." И трети случай за силната му вяра: брат Рашо, още като ерген, свирил на хорото с гайда. И като виждал, че в Братството има много цигулари, започнал да учи цигулка. Ръцете му, обаче, били груби, пръстите дебели.
Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел
цигулката
.
Веднъж Учителя поканил някои от видните цигулари да изсвирят нещо, но всички се спотаявали. Тогава брат Рашо излязъл с цигулката си и изсвирил, което могъл. След него, един след друг, излезли добрите цигулари. Като свършил концерта, Учителя ги поздравил и казал: „Всички хубаво свирихте, но благословението взе брат Рашо, понеже пръв излезе. Има смелост и силна вяра." Братовчед ми живееше естествен живот, без надценяване и подценяване.
към текста >>
Тогава брат Рашо излязъл с
цигулката
си и изсвирил, което могъл.
И трети случай за силната му вяра: брат Рашо, още като ерген, свирил на хорото с гайда. И като виждал, че в Братството има много цигулари, започнал да учи цигулка. Ръцете му, обаче, били груби, пръстите дебели. Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел цигулката. Веднъж Учителя поканил някои от видните цигулари да изсвирят нещо, но всички се спотаявали.
Тогава брат Рашо излязъл с
цигулката
си и изсвирил, което могъл.
След него, един след друг, излезли добрите цигулари. Като свършил концерта, Учителя ги поздравил и казал: „Всички хубаво свирихте, но благословението взе брат Рашо, понеже пръв излезе. Има смелост и силна вяра." Братовчед ми живееше естествен живот, без надценяване и подценяване. Имаше съпруга и трима сина, които също бяха в Братството.
към текста >>
6.
1922_22 Молитви и формули
Той със своята
цигулка
иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно.
Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то са сега нашите. Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея.
Той със своята
цигулка
иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно.
Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат.
към текста >>
7.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах
цигулката
и свирех „Братство, единство" и др.
На следния ден сутринта се изкачихме на връх Снежанка (Орлово гнездо), дето към 9 ч. сутринта посрещнахме групата от Стара Загора, Казанлък и околните села и потеглихме по билото на Балкана. Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвахме буен огън и пренощувахме. На следния ден – пак на път. Аз носех две раници – моята и тази, на брат Иларионов, върху моята, а върху двете раници – двадесет хляба в един чувал, провиснал от двете страни.
И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах
цигулката
и свирех „Братство, единство" и др.
Тогава бяхме всички млади и не чувствахме умора. Най-напред решихме да се употреби общия хляб от чувала, който носех аз, за да се разтоваря. След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порция ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа). Там към нас се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр.
към текста >>
Тогава аз извадих от един шкаф
цигулката
си, която предварително бях поставил там.
Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно", вестник "Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство: желаете ли да ви изпея една от тях? " Всички единодушно приеха и отново насядаха по столовете си.
Тогава аз извадих от един шкаф
цигулката
си, която предварително бях поставил там.
От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица. Отворих песнопойката и се падна „Събуди се, братко мили". Изсвирих я. После втора, трета..., та едва ли не изнесох цял концерт. Всички останаха доволни.
към текста >>
8.
1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна
Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих
цигулката
и засвирих „Братство, единство".
За една седмица спечелих 13 000 лева, изплатих на Бертоли дълга си от 12 000 и с хилядата лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали, начело с Учителя, като на курорт.
Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих
цигулката
и засвирих „Братство, единство".
Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София? " Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София.
към текста >>
9.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
В колонията учехме
цигулка
, занимаваше ни Мария Златева.
От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно.
В колонията учехме
цигулка
, занимаваше ни Мария Златева.
Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари.
към текста >>
10.
УЧИТЕЛЯТ
По часове четял и след това свирел на
цигулка
.
През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен.
По часове четял и след това свирел на
цигулка
.
Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим".
към текста >>
Владееше няколко инструмента и особено
цигулката
.
Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен. И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от 6-7 клас! Често ние посещавахме театралните представления на гостуващи в Свищов театри. Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които организираше нашето училище и играеше централни роли. Обичаше музиката.
Владееше няколко инструмента и особено
цигулката
.
Като бъдещи учители-педагози, това беше задължително за всички; Петър Дънов я владееше до виртуозност и участваше в почти всички наши забави и вечеринки със самостоятелно изпълнение. Ние му предричахме бъдеще на безспорен цигулар. По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах учител, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета." Завършва училище на 25 юли 1886 г. Идва време, когато юношата Петър Дънов трябва да бъде взет войник, за да отбие военната си служба.
към текста >>
Освен това свиреше на
цигулка
.
" - "Моето мнение - рече ми той - не е особено добро." Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля Ви се, кажете ми нещо по-определено за него - младежки грешки, поведение? " - "Нищо подобно, госпожо. Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението но ето защо аз не го харесвам: той беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли какво значи такъв оратор преди 40 години в Америка? Това значеше, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а беше беден.
Освен това свиреше на
цигулка
.
Знаете ли какво значеше в Америка това? Това значеше, че там той можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога.
към текста >>
11.
АСЕН АРНАУДОВ
Няма по-хубаво изпълнение от
цигулка
, придружена с арфа.
Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя. Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо.
Няма по-хубаво изпълнение от
цигулка
, придружена с арфа.
Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя.
към текста >>
Имаме цигулар и
цигулка
, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели.
" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя. Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа.
Имаме цигулар и
цигулка
, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели.
Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни.
към текста >>
12.
ИГНАТ КОТАРОВ
Игнат се хвана да учи
цигулка
като всички изгревяни.
Възразяваше на Учителя. Да възразяваш на Учителя, невежество е това. Елена Андреева Игнат Котаров беше в нелегалната комунистическа група и по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото. Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше в Школата на Учителя.
Игнат се хвана да учи
цигулка
като всички изгревяни.
Започна да взима уроци и да се упражнява да свири. Но горкият, нямаше нито талант за музика, нито ухо на музикант. Свиреше фалшиво и скрибуцаше непрестанно. Нито хващаше чисти тонове, нито можеше да изсвири даден пасаж. Беше цяло мъчение да го слуша някой, а той упорства и свири.
към текста >>
Към осем часа вечерта Игнат започна да скрибуца с
цигулката
.
Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя.
Към осем часа вечерта Игнат започна да скрибуца с
цигулката
.
Аз взех тенекията, взех черпак и лъжица, завързах ги с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат, виждат тенекията, която съм я окачила на врата си така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха след мен. Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, накрая - както ми падне.
към текста >>
Излиза Игнат, държи в едната си ръка
цигулката
, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча.
Аз взех тенекията, взех черпак и лъжица, завързах ги с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат, виждат тенекията, която съм я окачила на врата си така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха след мен. Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, накрая - както ми падне.
Излиза Игнат, държи в едната си ръка
цигулката
, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча.
Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи "Ти луда ли си? " Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят: "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Той се спря, седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака.
към текста >>
13.
ПАНЕВРИТМИЯ
А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ
цигулката
Му се чуваше.
Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си. Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията.
А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ
цигулката
Му се чуваше.
Така се тури началото на Паневритмията - хармония от музика и движение. Упражненията се раждаха едно след друго. Нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в Неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията.
към текста >>
Нощем до късно можеше да се чуе
цигулката
Му в Неговата стаичка.
И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията. А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ цигулката Му се чуваше. Така се тури началото на Паневритмията - хармония от музика и движение. Упражненията се раждаха едно след друго.
Нощем до късно можеше да се чуе
цигулката
Му в Неговата стаичка.
На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше и с какво увлечение.
към текста >>
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с
цигулката
Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше и с какво увлечение.
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с
цигулката
Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: " Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала?
към текста >>
Аз редовно свирех на
цигулка
на Паневритмия.
Когато се отвори някоя врата, това означава, че разстоянието не е спазено между двойките и че живият кръг е пресечен. Тогава други сили влизат през тези врати, крадат от това силово поле и задигат цялото Благо- словение от Паневритмията. Понеже са крадци, те взимат този капитал, за да работи с него черната ложа, а на нас оствят нарушената хармония, т.е. дисхармония. После се чудим защо не ни вървят работите. Драган Петков
Аз редовно свирех на
цигулка
на Паневритмия.
Събираха се много музиканти и често Матей Калудов ни дирижираше с палка. В снимките от онова време ще намерите и моето лице. Приятелите играеха Паневритмия и се движеха в кръг на десет метра от музикантите. Обикновено двойките, когато играеха упражненията, понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното разпределение на двойките в кръга. Виждаше се как някой двойки са се скупчили една след друга, а след тях оставаше три-четири метра празно пространство, след което се движеха следващите двойки от кръга на Паневритмията.
към текста >>
За този случай увеличих музикалния състав с кларинет,
цигулка
и китара.
Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано. След около месец учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията.
За този случай увеличих музикалния състав с кларинет,
цигулка
и китара.
Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева. В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъства на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар.
към текста >>
Свириха - на
цигулка
Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева.
Работата тръгна много леко. Курсантите заявиха, че това са най-приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъстват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем.
Свириха - на
цигулка
Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева.
Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя.
към текста >>
Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент -
цигулка
, пиано или акордеон.
Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи края на курса, а след няколко дни, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене.
Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент -
цигулка
, пиано или акордеон.
Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>
14.
МУЗИКА
Учителят свиреше на
цигулка
.
За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата.
Учителят свиреше на
цигулка
.
Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично.
към текста >>
Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с
цигулка
и с лък.
Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка.
Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с
цигулка
и с лък.
Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично. Проблемите на тази лява ръка, с която работи по грифа на цигулката, ги няма.
към текста >>
Проблемите на тази лява ръка, с която работи по грифа на
цигулката
, ги няма.
Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично.
Проблемите на тази лява ръка, с която работи по грифа на
цигулката
, ги няма.
А има резултати и то фантастични, завидни просто и не мога да си обясня как става всичко това. Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога да превзема, а Той танцува по грифа и то много чисто. Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките.
към текста >>
От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за
цигулка
и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките.
Проблемите на тази лява ръка, с която работи по грифа на цигулката, ги няма. А има резултати и то фантастични, завидни просто и не мога да си обясня как става всичко това. Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога да превзема, а Той танцува по грифа и то много чисто. Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар.
От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за
цигулка
и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките.
Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар. Атанас Минчев Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си. Целият салон притихваше.
към текста >>
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на
цигулка
.
Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар. Атанас Минчев
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на
цигулка
.
Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
към текста >>
Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на
цигулката
Си.
Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар. Атанас Минчев Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка.
Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на
цигулката
Си.
Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия!
към текста >>
Учителят сам разправяше как със свирене на
цигулка
е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата.
Учителят сам разправяше как със свирене на
цигулка
е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
"Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше.
към текста >>
Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с
цигулка
.
А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той.
Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с
цигулка
.
По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата.
към текста >>
По молба на фотографа, Той позира с
цигулката
, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар.
Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка.
По молба на фотографа, Той позира с
цигулката
, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар.
Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър.
към текста >>
Учителят свиреше и на пиано, освен на
цигулка
.
" - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично.
Учителят свиреше и на пиано, освен на
цигулка
.
Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор.
към текста >>
От
цигулката
Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят.
Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания.
От
цигулката
Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят.
Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
към текста >>
Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема
цигулката
Си и свири дълго, дълго време.
Един от нас трябваше да засвидетелства за истината. Николай Дойнов Когато Учителят живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма. В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи.
Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема
цигулката
Си и свири дълго, дълго време.
Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя. Борис Николов Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено.
към текста >>
Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с
цигулката
Си.
И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни. Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син".
Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с
цигулката
Си.
Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече.
към текста >>
Те знаели, че Той свири на
цигулка
и Го помолват да вземе участие.
И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Учителят ни разказа, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ. Студентите давали концерт.
Те знаели, че Той свири на
цигулка
и Го помолват да вземе участие.
Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти.
към текста >>
Отначало Той им я свиреше на
цигулка
, пееше им я, докато те я научаваха.
Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
Отначало Той им я свиреше на
цигулка
, пееше им я, докато те я научаваха.
Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти.
към текста >>
Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема
цигулката
и й изсвирва няколко пъти една мелодия.
Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й.
Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема
цигулката
и й изсвирва няколко пъти една мелодия.
Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек. Мелодия - 15: от песнарката. Борис Николов
към текста >>
Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах
цигулка
бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти.
Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя.
Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах
цигулка
бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти.
Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата.
към текста >>
Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като
цигулка
, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата
цигулка
.
Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват".
Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като
цигулка
, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата
цигулка
.
Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан!
към текста >>
За да не ме завари с въображаемата
цигулка
, хвърлих лопатката и машата в кофата.
Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя.
За да не ме завари с въображаемата
цигулка
, хвърлих лопатката и машата в кофата.
Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири".
към текста >>
Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли
цигулка
?
Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата.
Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли
цигулка
?
" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
към текста >>
Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с
цигулка
".
В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи.
Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с
цигулка
".
Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно.
към текста >>
Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една
цигулка
да си посвири".
За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка".
Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една
цигулка
да си посвири".
Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз.
към текста >>
Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с
цигулка
и лък в ръце.
Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири".
Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с
цигулка
и лък в ръце.
Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих.
към текста >>
Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя
цигулката
, ето Учителят слезе и Той с
цигулка
и лък в ръка.
" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя
цигулката
, ето Учителят слезе и Той с
цигулка
и лък в ръка.
"Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата.
към текста >>
И до днес я изпълнявам с моята
цигулка
.
След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията".
И до днес я изпълнявам с моята
цигулка
.
Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи.
към текста >>
Изсвирват я няколко пъти с
цигулката
, записват я.
Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде".
Изсвирват я няколко пъти с
цигулката
, записват я.
За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията.
към текста >>
Учителят му изсвирва един кратък мотив на
цигулката
, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката!
Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата.
Учителят му изсвирва един кратък мотив на
цигулката
, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката!
" Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа.
към текста >>
Изважда
цигулката
си, слага нотния лист на стойката и започва да свири.
Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента".
Изважда
цигулката
си, слага нотния лист на стойката и започва да свири.
Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя.
към текста >>
Учителят настройваше
цигулката
си.
А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона. Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните.
Учителят настройваше
цигулката
си.
Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето, че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо "ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия.
към текста >>
Цигулката
бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните.
Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. Учителят настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира!
Цигулката
бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните.
Ето, че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо "ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия. Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди. С изискани пианисими и лекота, източния мотив се носеше в пространството.
към текста >>
Той всякога носеше със себе си своята
цигулка
и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство.
Само слушах. Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник. Галилей Величков В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена. Казваше се Киселков.
Той всякога носеше със себе си своята
цигулка
и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство.
По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14. Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си.
към текста >>
Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята
цигулка
.
В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14. Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа.
Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята
цигулка
.
Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика.
към текста >>
Една сряда, Той също дойде със своята
цигулка
и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с
цигулката
си.
Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14. Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме.
Една сряда, Той също дойде със своята
цигулка
и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с
цигулката
си.
И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и Учителят започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото.
към текста >>
А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата
цигулка
и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.
Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него.
А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата
цигулка
и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.
Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков. Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов
към текста >>
Учителят изсвирваше на
цигулка
Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше.
Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова.
Учителят изсвирваше на
цигулка
Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше.
Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала.
към текста >>
През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат
цигулката
на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена.
През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат
цигулката
на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента.
към текста >>
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на
цигулка
.
Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес.
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на
цигулка
.
Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас.
към текста >>
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше
цигулката
си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока.
Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас.
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше
цигулката
си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока.
Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика.
към текста >>
Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на
цигулка
, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева. Райна Стефанова С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалния й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене.
Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на
цигулка
, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци.
към текста >>
В салона той свиреше песните на Учителя на
цигулка
, имаше хубав баритонов глас.
Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести.
В салона той свиреше песните на Учителя на
цигулка
, имаше хубав баритонов глас.
Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! "
към текста >>
В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев -
цигулка
и Невена Капитанова - китара.
Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка. След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Те свиреха както класическа музика, така и песни от Учителя.
В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев -
цигулка
и Невена Капитанова - китара.
Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно приповдигнато настроение. Борис Николов На Изгрева се стекоха от цяла България много дарования.
към текста >>
Свиреше на
цигулка
, пиано и арфа и животът си бе посветил на музиката.
Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант.
Свиреше на
цигулка
, пиано и арфа и животът си бе посветил на музиката.
Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някои песни. Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начина с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор.
към текста >>
Тогава Учителят взима листа, взима
цигулката
си и отива долу в салона.
За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават.
Тогава Учителят взима листа, взима
цигулката
си и отива долу в салона.
А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.
към текста >>
Учителят провери с
цигулката
дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен.
Учителят провери с
цигулката
дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри.
към текста >>
Изсвири я с
цигулката
тъй, както трябва да се пее.
Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията. Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни.
Изсвири я с
цигулката
тъй, както трябва да се пее.
Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните.
към текста >>
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с
цигулката
и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
" Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото.
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с
цигулката
и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
към текста >>
Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с
цигулката
изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Питаме ги откъде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя.
Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с
цигулката
изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.
към текста >>
Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на
цигулката
.
Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори.
Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на
цигулката
.
Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат! " Ама ядосан, афектиран. И аз викам: "Да отида да му кажа да не я свири? " - "Не му казвай".
към текста >>
Аз съм започнал отдавна да свиря на
цигулка
, но окръжващите не гледаха добре на това.
Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта, без подходяща музикална среда, не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата.
Аз съм започнал отдавна да свиря на
цигулка
, но окръжващите не гледаха добре на това.
Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше.
към текста >>
Те намираха, че
цигулката
е циганска работа.
Музиката, това е дихание на душата. Любовта, без подходяща музикална среда, не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжващите не гледаха добре на това.
Те намираха, че
цигулката
е циганска работа.
При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той вземаше цигулката и през всичкото време ми свиреше.
към текста >>
Аз сядах на стол, той вземаше
цигулката
и през всичкото време ми свиреше.
Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше.
Аз сядах на стол, той вземаше
цигулката
и през всичкото време ми свиреше.
Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше си ушите и излизаше вън. Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири.
към текста >>
Като взема
цигулката
, правя различни движения - един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мен.
Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. Аз съм посветил на музиката цели 10 години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли какво представя едно разумно движение или един мек тон?
Като взема
цигулката
, правя различни движения - един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мен.
Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми. Така съм дошъл до вътрешното познаване на тоновете. Снощи седя и съм се затворил в салона и свиря. Питат: "Че защо си се затворил? " Казвам: "Свирех на времето." Казвам на неговия език: "Моля да бъдеш по-добро.
към текста >>
да знае да живее, после да се учи да свири на някакъв инструмент:
цигулка
, пиано,орган и пр.
Ще кажете, че не сте гениални музиканти, не сте много даровити. Ако не сте даровити, трябва да се учите да пеете и да свирите на някакъв инструмент. Трябва да свирите поне на арфата на живота. Това значи да живееш съзнателно и разумно. От всеки се иска първо да свири, т.е.
да знае да живее, после да се учи да свири на някакъв инструмент:
цигулка
, пиано,орган и пр.
Човек не може да се облагороди, ако не пее и не свири. Трябва да пеете - пеенето чисти човека. Днес имате най-голяма нужда от пеене. Ако не пеете и не свирите, не може да мислите правилно. Като не можеш да разрешиш един въпрос, започни да пееш.
към текста >>
15.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
" Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи
цигулката
си!
През 1924 г. една сестра заболява тежко. Залежава се, не може да става. Болки големи. Питат Учителя: "Какво да се прави?
" Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи
цигулката
си!
" Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствала по-добре. Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките.
към текста >>
Учителят я поразговаря, после взема
цигулката
Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа!
Залежава се, не може да става. Болки големи. Питат Учителя: "Какво да се прави? " Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става.
Учителят я поразговаря, после взема
цигулката
Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа!
" Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствала по-добре. Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти!
към текста >>
Учителят си тръгва, брат Боев върви до Него, с една ръка носи
цигулката
, а с другата държи тефтера, в който е описал случая.
Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят отговаря: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис".
Учителят си тръгва, брат Боев върви до Него, с една ръка носи
цигулката
, а с другата държи тефтера, в който е описал случая.
Мария Златева Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен, дойде му на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска.
към текста >>
16.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
С първите лъчи на Слънцето видях Учителя на хоризонта, до кръста, свири на
цигулка
.
По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна. Светлите багри се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъстващите са ги чувствали. Паша Теодорова Когато Слънцето започна да изгрява, всички се бяхме наредили за молитва. А изгревът беше особен.
С първите лъчи на Слънцето видях Учителя на хоризонта, до кръста, свири на
цигулка
.
След малко, в едно ново избликване на светлина, пак виждам същото: Учителят свири с цигулка. За трети път същото на хоризонта. А иначе, Учителят беше сред нас в общата молитва, която произнасяхме по Неговото указание. Като свърши молитвата и се греехме на огъня, Учителят ме гледаше по особен начин. Той знаеше какво съм видяла.
към текста >>
След малко, в едно ново избликване на светлина, пак виждам същото: Учителят свири с
цигулка
.
Светлите багри се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъстващите са ги чувствали. Паша Теодорова Когато Слънцето започна да изгрява, всички се бяхме наредили за молитва. А изгревът беше особен. С първите лъчи на Слънцето видях Учителя на хоризонта, до кръста, свири на цигулка.
След малко, в едно ново избликване на светлина, пак виждам същото: Учителят свири с
цигулка
.
За трети път същото на хоризонта. А иначе, Учителят беше сред нас в общата молитва, която произнасяхме по Неговото указание. Като свърши молитвата и се греехме на огъня, Учителят ме гледаше по особен начин. Той знаеше какво съм видяла. Бях видяла Истинския Изгрев.
към текста >>
В това време Учителят свирел на
цигулка
.
По време на съборните дни Елена Иларионова отивала сутрин в салона в Търново, където Учителят държал беседи. Салонът по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край. Тя отивала сутрин да измете салона, да го почисти, защото там ще има беседа. Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона.
В това време Учителят свирел на
цигулка
.
Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си. Когато тя отишла да мете, Учителят престанал да свири и тръгнал към нея. Както отивал към нея, образът Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа. Той я запитал: "Кой съм аз? " Но на нея устата се била сковала и не можела да отговори пред това преобразование, което станало пред очите й.
към текста >>
Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез
цигулката
си.
Салонът по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край. Тя отивала сутрин да измете салона, да го почисти, защото там ще има беседа. Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона. В това време Учителят свирел на цигулка.
Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез
цигулката
си.
Когато тя отишла да мете, Учителят престанал да свири и тръгнал към нея. Както отивал към нея, образът Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа. Той я запитал: "Кой съм аз? " Но на нея устата се била сковала и не можела да отговори пред това преобразование, което станало пред очите й. Нищо не отговорила.
към текста >>
17.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
"Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обяд с варени картофи, Учителят донесе
цигулката
и почна да свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
Ние бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя. Когато Учителят отвори Школата, каза: "Който мисли отсега нататък да прави зло, късно се е родил." Доброто е господар на планетата. Ние се убедихме в това, когато Учителят приложи един метод пред нас и с него спря войната през 1918 г. Спря я с една песен. На следващия ден след срещата с тази жена от народа, Учителят слезе в трапезарията на дома, в който живееше на ул.
"Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обяд с варени картофи, Учителят донесе
цигулката
и почна да свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде в цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много Богове. Той само Него търси.
към текста >>
18.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
Катя Грива пееше, а аз свирех на
цигулка
.
Затова плачеха всички сега. Наталия Чакова Бяхме в салона. Пеехме общо преди погребението. Асен Арнаудов свиреше на арфа.
Катя Грива пееше, а аз свирех на
цигулка
.
Изпълнявахме песента "Аин Фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна чиния с ябълки. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течаха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб.
към текста >>
19.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
Още като ученик Той свири на
цигулка
, с която не се разделя през целия си земен живот.
Свещеник Константин Дъновски (около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката.
Още като ученик Той свири на
цигулка
, с която не се разделя през целия си земен живот.
Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
към текста >>
20.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Показваше ни как трябва да се изпълняват или ги свиреше на
цигулка
.
Той говореше обикновено тихо, без никакви риторични ефекти, ала, макар и тих, гласът Му проникваше далеч. Той говореше със спокойни, плавни, хармонични движения, изразителни и ясни, както Неговото Слово. Учителя пееше хубаво и вдъхновено. Той имаше приятен, дълбок глас. Често пееше песните, които ни предаваше.
Показваше ни как трябва да се изпълняват или ги свиреше на
цигулка
.
И най-простите упражнения Той предаваше тъй изразително, с такова преживяване, че те се изпълваха със съдържание и смисъл. У Него всяко движение беше музика, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка. Животът Му беше музика – ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори и слушаше с внимание, съсредоточено и вдълбочено. Неговите преценки бяха съвършени.
към текста >>
Като поседя малко вдълбочен в Себе Си, Учителя взе
цигулката
и като докосваше леко с пръсти струните, изпя Песента на странника.
Учителя беше седнал на любимото Си място до скалата и, притворил очи, се вслушваше в светлото мълчание. Разговорът беше затихнал. Всеки жадуваше за Словото на Учителя и се оставяше то да действа върху него, както слънчевите лъчи. Неочаквано някой каза: “Учителю, изпейте ни нещо, което не сте пели досега.” Дълбоко мълчание се възцари. Никой не беше отправял такава молба към Учителя.
Като поседя малко вдълбочен в Себе Си, Учителя взе
цигулката
и като докосваше леко с пръсти струните, изпя Песента на странника.
Никой не беше я чувал дотгава и никой не я чу след това. Всички със затаен дъх изслушаха песента, пленени от чудната ¢ красота, с един оттенък на тъга в нея. Странна песен, неочаквана. Тя беше молитва. Тя раздвижи в душите на всички чувства, които не бяха трепвали дотогава.
към текста >>
21.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе
цигулката
, почна да свири една нежна, тиха мелодия.
Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя.
Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе
цигулката
, почна да свири една нежна, тиха мелодия.
После я запя, като сложи следните думи: Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен... Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни.
към текста >>
До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на
цигулката
Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.
Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот. Вечер до късно голямата лампа осветяваше с ярка светлина поляната. Чуваха се звуците на цигулки и китари, разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Сам Учителя живееше с нея постоянно.
До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на
цигулката
Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.
Тъй в продължение на няколко месеца бе създадена Паневритмията. Разучиха я всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени двама по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.
към текста >>
22.
НАЙ ДОСТЪПНОТО НЕЩО
– Те са толкова разумни, колкото и
цигулката
.
– Има ли ад и рай? – Някои и на Земята живеят в ада, а други в рая. – Може ли душата да живее извън тялото? – Може. – Облаците израз ли са на разумни същества?
– Те са толкова разумни, колкото и
цигулката
.
Чрез тях се изразява Разумността. – Има ли разумни същества зад външната Природа? – Да, има. Това са слънчевите същества. – Видели ли сте някои от слънчевите хора?
към текста >>
23.
ПАНЕВРИТМИЯТA
Ако не нагласиш
цигулката
, как ще свириш нещо хубаво?
А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод. Религията е имала най-първо за цел да координира човека със земните и небесни енергии. А сега като са изгубили първоначалното ª значение, искат да направят човека добър. Ако не можеш да го координираш, как ще го направиш добър?
Ако не нагласиш
цигулката
, как ще свириш нещо хубаво?
Най-първо ще я координираш и след това иде вторият процес – свиренето. Сега ще се учите на първия процес – координирането. То е най-лесното. Всеки може да го направи. Сутрин най-първо ще направиш упражненията с ръцете и краката.
към текста >>
24.
СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА
След като нагласи Бог
цигулката
ви, т. е.
Като поемете пътя нагоре, те ще почнат да намаляват, а когато излезете на върха, няма да имате вече страдания. Колкото повече обичате Бога, толкова по-големи противоречия ще се раждат във вашата душа. Колкото повече противоречия се раждат във вас, толкова по-близо ще бъдете до Бога. И това ще продължава, докато влезете в Любовта, докато Бог ви настрои. Страданията ще дойдат до крайния предел на вашия живот и ще спрат.
След като нагласи Бог
цигулката
ви, т. е.
вашата душа, Той ще свири на нея. Никой не може да познае Любовта, докато не мине през големите страдания и изпитания. Те са граница за преминаване от обикновената Любов към Божествената. Какво нещо са страданията? Ти си затворен в едно яйце.
към текста >>
25.
Осма част
Тогава вие ще сте нагласени като една китара или
цигулка
и ще дойде великият артист да свири на нея...
Вие ще запитате за Мъдростта тя като метод на Божията любов е включена в Любовта. Истината пък е семето, но и тя е включена в Любовта. А какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят.
Тогава вие ще сте нагласени като една китара или
цигулка
и ще дойде великият артист да свири на нея...
Няма по-хубаво нещо да прозреш след едно страдание смисъла на несполуките. Те може да са малко, но в такъв един момент на тишина и дълбок размисъл човек като че ли разговаря с ангелите, с всички разумни същества и тогава и той се извисява. Този миг струва повече, отколкото всичките богатства на Земята... Целият живот зависи от редица въпроси: защо, за какво, и как? Върху тях почива философията на цялата съвременна наука.
към текста >>
26.
Десета част
Ако с
цигулка
не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет.
Процесът е вътрешен. Това важи и като мислите за среброто. Тогава може да пожелаете да натрупате голямо богатство, но то няма да ви направи по-добри и щастливи... Две неща остават чисти в света музиката и поезията. Следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети.
Ако с
цигулка
не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет.
Ако дойда още веднъж, ще стана или музикант, или поет. Те са двете неща, които ще оправят света... Злото се крие в животинското ни същество, а доброто в Божественото у нас. Те постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината... Затова трябва да приложим това учение и да дадем на света един образец...
към текста >>
27.
Единадесета част
Аз ще ви обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана
цигулка
, какво може да изсвири?
И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете, е Той... Така и в Писанието се казва, че "когото Господ обича, на него дава страдания", за да научи уроците си... След хиляда години от света, в който сте сега, и следа няма да остане. Аз съм казал и на учените, че черепите на съвременните хора ще ги търсят в музеите. Чрез тях ще различаваме новите типове същества, които ще се появят, но на обновената Земя. Сега ще попитате защо едни трябва да живеят по един начин, а другите по друг?
Аз ще ви обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана
цигулка
, какво може да изсвири?
Нищо. На този цигулар му трябва инструмент, отговарящ на неговия талант и гениалност, а и на по-обикновения, ако му я дадете, няма да изсвири нищо... И така, апостол Павел казва: Понеже всичко това ще се "стопи", трябва да имате свята обхода помежду си и да живеете в благочестие. Бъдещата култура, която сега идва, ще бъде култура на благочестивите. Говоря ви на вашия език, че трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да притежавате такова чисто сърце, че всеки в него да може да се огледа.
към текста >>
Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата
цигулка
, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо?
Тя е проява между две възвишени и разумни същества. Изчезне ли Любовта, значи и разумността я няма. Трябва да имаме предвид, че тя съществува между две същества, еднакво развити по ум и по сърце, с благородни души и силна воля. Само такива две същества могат да се разберат. Любовта е като музика.
Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата
цигулка
, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо?
И двамата ходят заедно и дават концерти, но ако дойде трети и им каже, че иска да бъде с тях, могат да го вземат да им пази цигулките, но на сцената ще свирят само двамата. Това е Любовта. Някой път ще слушате изпълнението им, но и това е благодат. Има разлика между свирене и свирене. Едно нещо е да вземеш цигулката на Любовта и заедно с Христа да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън.
към текста >>
Едно нещо е да вземеш
цигулката
на Любовта и заедно с Христа да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън.
Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо? И двамата ходят заедно и дават концерти, но ако дойде трети и им каже, че иска да бъде с тях, могат да го вземат да им пази цигулките, но на сцената ще свирят само двамата. Това е Любовта. Някой път ще слушате изпълнението им, но и това е благодат. Има разлика между свирене и свирене.
Едно нещо е да вземеш
цигулката
на Любовта и заедно с Христа да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън.
И затова Христос казва: "Ученикът трябва да бъде като своя учител." Тогава възниква друг въпрос: Ако не може да е като своя учител, какъв трябва да бъде? Човек всичко може да бъде в света и да изпълни волята Божия. Когато Бог е с нас, всичко може да направим. Когато Любовта влезе в един човек, той може да се повдигне над нивото си. И учител да си, и свещеник да си, каквото и звание да имаш, без Любов не можеш да свършиш работата си, както трябва.
към текста >>
28.
1. НАВЛИЗАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ СЛЕД СТАВАНЕ ОТ СЪН
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Аз ще свиря отлично на
цигулка
.
(3 пъти) 25. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Днес имам още един черен косъм на главата си, утре ще имам още един и така постепенно косата ми ще почернее. (3 пъти) 26. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Няма да остаряваш. (3 пъти) 27.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Аз ще свиря отлично на
цигулка
.
(3 пъти) 28. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Ще пея Господи и ще Те славословя в душата си. (3 пъти) 29. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Господи, освободи ме от безумието, което имам. (3 пъти) 30.
към текста >>
29.
81. Към Рила
Отново ще се срещнем при рилските очи тук чудната
цигулка
с нов тон ще зазвучи.
81. Към Рила музика: Чудомир Кантарджиев текст: Маргарита Недялкова Към Рила с мощна мисъл летим ний всеки ден, в гърдите с туй желание живеем в цвят нетлен. в гърдите с туй желание живеем в цвят нетлен.
Отново ще се срещнем при рилските очи тук чудната
цигулка
с нов тон ще зазвучи.
тук чудната цигулка с нов тон ще зазвучи. Душите ни - цигулки ще леят красота, защото в тях ще свири Доброто, Любовта. защото в тях ще свири Доброто, Любовта. Ще идем ний на Рила ще видим Мусала, безкрайната Природа и своя мил Баща. безкрайната Природа и своя мил Баща.
към текста >>
тук чудната
цигулка
с нов тон ще зазвучи.
81. Към Рила музика: Чудомир Кантарджиев текст: Маргарита Недялкова Към Рила с мощна мисъл летим ний всеки ден, в гърдите с туй желание живеем в цвят нетлен. в гърдите с туй желание живеем в цвят нетлен. Отново ще се срещнем при рилските очи тук чудната цигулка с нов тон ще зазвучи.
тук чудната
цигулка
с нов тон ще зазвучи.
Душите ни - цигулки ще леят красота, защото в тях ще свири Доброто, Любовта. защото в тях ще свири Доброто, Любовта. Ще идем ний на Рила ще видим Мусала, безкрайната Природа и своя мил Баща. безкрайната Природа и своя мил Баща.
към текста >>
НАГОРЕ
