Търсене в текстове за 'Цигулка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 231 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.
Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
към текста >>

По часове четял и след това свирел на цигулка.
През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка. Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. Източник: УЧИТЕЛЯТ Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>

2. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения.
По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън. Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения. Същото може да се каже и за училището в Свищов. Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт за наука и богословие. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

3. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка.
Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По- заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца.... чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание.
към текста >>

Много често Той е влизал в клас със своята цигулка.
Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо. Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето, че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани. Много често Той е влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притайвали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото. За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните слушани по седянки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действуващи направо на техните детски сърдечни страни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум.
към текста >>

Това направило впечатление на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка.
Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото. За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните слушани по седянки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действуващи направо на техните детски сърдечни страни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило впечатление на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка. Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Петър Дънов е свирил на цигулка и всички са знаели това.
Отива при големите и прочути преподаватели по теология. Понеже е регистриран към методисткото църковно папство, той бива приет без приемен изпит и записан по теология. 15. Редовният теологичен курс е тригодишен. Музикалното образование е силно застъпено. Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат. Петър Дънов е свирил на цигулка и всички са знаели това. Веднъж го помолили да им посвири. Той се съгласил. Онова, което е изсвирил, е смаяло . всички. Когато го попитали от кого е тази мелодия той отговорил, че той пред тях я създал. Това е мелодията "Завръщане на блудния син".
към текста >>

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.
Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
към текста >>

5. Учителя дава 'Добрата молитва'

Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири.
от Матея; 14 гл. от Лука; 10 гл. от Йоана; 5 гл. от Посланието к Галатяном и 21 беседа: „Моето Царство". Ще ви дам едно малко разяснение за Истината. Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири. Всеки инструмент трябва да е нагласен, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината.
към текста >>

Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката.
от Йоана; 5 гл. от Посланието к Галатяном и 21 беседа: „Моето Царство". Ще ви дам едно малко разяснение за Истината. Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири. Всеки инструмент трябва да е нагласен, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината. Всяко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е.
към текста >>

6. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНОУчителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како? " Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва.
към текста >>

В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка?
В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария? Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше. Това ми каза за майка си. В.К.: А дядо поп? Е.А.: Аз не съм видяла дядо поп, не съм питала нищо за него. В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка? Е.А.: Нищо не знам. Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело. А пък знам, че той му е бил ученик. Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех. После е учил в Свищов.
към текста >>

Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите.
Учителят в Америка е прекарал шест години. Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея. Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи.
към текста >>

7. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири.
Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица. Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки.4. Кръчмарят и спуканата гайда Под жилището им, на първия етаж, имало кръчма. При едно събиране на приятелите в 1908 г, с Учителя вечерта - тогава се събирали само вечер след работа - в кръчмата влязъл гайдарджия и започнал да надува гайдата.
към текста >>

8. Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'

На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
Спомен на Борис Николов Мирът иде вече! През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната. Учителят бе дал отговора с едно изречение - че когато едно положение, като това с войната, стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент. И краят на това тежко положение на народа дойде. На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят. Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси.
към текста >>

9. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището.
Една такава сестра е Анка Шишкова - Миличката .****** Тя има отлична обхода с всички приятели. Тя е родена в Калофер през месец февруари 1886 г. Баща й е бил опълченец на Шипка и е от малцината останали живи. Шес т месеца след раждането на Анка той си заминава. Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището. Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм.
към текста >>

10. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

Когато някой ученик иска да постъпи в музикално училище, да изучава цигулка, дават му цигулка да свири и от това, как може да свири, определят в кой клас да постъпи.
Сега ще ви задам една тема, върху която всички да мислите. Тя е следната: „Най-разумният метод за работа“. Нека всеки помисли кой е най-разумният метод за работа. Окултната наука е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в живота. Това, именно, определя мястото ви като ученици. Когато някой ученик иска да постъпи в музикално училище, да изучава цигулка, дават му цигулка да свири и от това, как може да свири, определят в кой клас да постъпи. Ако ученикът се окаже посредствен, професорът по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си. В някоя от следните лекции ще говоря върху разумните отношения на човека към живата природа. Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа. Да се изкаже човек по някой въпрос, това е привилегия за него; това е изключителен случай. От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот.
към текста >>

Ако ученикът се окаже посредствен, професорът по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си.
Тя е следната: „Най-разумният метод за работа“. Нека всеки помисли кой е най-разумният метод за работа. Окултната наука е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в живота. Това, именно, определя мястото ви като ученици. Когато някой ученик иска да постъпи в музикално училище, да изучава цигулка, дават му цигулка да свири и от това, как може да свири, определят в кой клас да постъпи. Ако ученикът се окаже посредствен, професорът по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си. В някоя от следните лекции ще говоря върху разумните отношения на човека към живата природа. Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа. Да се изкаже човек по някой въпрос, това е привилегия за него; това е изключителен случай. От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот. Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта на работата му; той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати.
към текста >>

11. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището.
Една такава сестра е Анка Шишкова - Миличката .****** Тя има отлична обхода с всички приятели. Тя е родена в Калофер през месец февруари 1886 г. Баща й е бил опълченец на Шипка и е от малцината останали живи. Шес т месеца след раждането на Анка той си заминава. Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището. Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Той със своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно.
Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то са сега нашите. Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той със своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат.
към текста >>

13. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни.
Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила. Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце. Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят. Обгърна ни с бащински поглед. Заставаме. Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга. И Той се залови с нас.
към текста >>

14. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

Свиреше добре на цигулка.
Най- живо участие в организацията и провеждането на това красиво дело на този строеж е взел брат Симеон Симеонов. Той беше висок, строен с голяма амбиция и енергия човек, рядко предан на делото наш брат. Като чиновник в Министерството на правосъдието, добре запознат със законите на страната, имаше зрял поглед и похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в един силен подтик към изкуството и по-специално към музиката и то с едно умение и добро разбиране. Създаде и ръководи братски хор. Свиреше добре на цигулка. Всякога преди да дойде в салона Учителя за беседа, той е измежду първите. Със своята цигулка подхваща братските песни и ние след него тихо поемаме прекрасните мелодии. Не само тогава, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. Отчетът е бил кратък и е станал в току що построеният салон, от брат Симеон, с дължина 20 м. и широк 10 м.
към текста >>

Със своята цигулка подхваща братските песни и ние след него тихо поемаме прекрасните мелодии.
Като чиновник в Министерството на правосъдието, добре запознат със законите на страната, имаше зрял поглед и похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в един силен подтик към изкуството и по-специално към музиката и то с едно умение и добро разбиране. Създаде и ръководи братски хор. Свиреше добре на цигулка. Всякога преди да дойде в салона Учителя за беседа, той е измежду първите. Със своята цигулка подхваща братските песни и ние след него тихо поемаме прекрасните мелодии. Не само тогава, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. Отчетът е бил кратък и е станал в току що построеният салон, от брат Симеон, с дължина 20 м. и широк 10 м. със сцена, катедра, столова. За този отчет е бил съставен протокол със съдействието на брат Жечо Панайотов, способен счетоводител и касиер на Братството.
към текста >>

15. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Учителят взима цигулката и почва да свири: "Грее, грее светлината!
Какво стана, как стана? Само си приел и трептиш в съзвучието на това, което ти си почувствал и приел. Маг беше Той. Отправяш се някой път към Учителя в едно никакво състояние - ни жив, ни умрял, и мислиш, че никога няма да излезеш от това състояние. Но уви! Учителят взима цигулката и почва да свири: "Грее, грее светлината! " Ти само гледаш или си навел глава, даже нито виждаш нещо, нито пък можеш да чуваш. А как става преображението? Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква. Що е това? Ти не знаеш.
към текста >>

Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка.
Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката Си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение.
към текста >>

Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги.
към текста >>

Учителят взима цигулката и почва да свири: "Грее, грее светлината!
Какво стана, как стана? Само си приел и трептиш в съзвучието на това, което ти си почувствал и приел. Маг беше Той. Отправяш се някой път към Учителя в едно никакво състояние - ни жив, ни умрял, и мислиш, че никога няма да излезеш от това състояние. Но уви! Учителят взима цигулката и почва да свири: "Грее, грее светлината! " Ти само гледаш или си навел глава, даже нито виждаш нещо, нито пък можеш да чуваш. А как става преображението? Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква. Що е това? Ти не знаеш.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.

" - засвирва цигулка.
Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново! На лозето! Белите палатки с трепет едва дочакват утрото. „Събуди се, братко мили! " - засвирва цигулка. Само след пет минути дворът е изпълнен с приготвили се за беседата хора. Първите вече са заели места пред катедрата на Учителя. Другите бързат. А хоризонтът се обагря. Очаква първенеца.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай

Всичко заблестява с още по-голяма красота и свежест след това.Чува се цигулка - в тих жизнерадостен ритъм.Изкачваме се на самодивската поляна и пак в концентрични кръга върху земята, водими от Учителя, почваме ония тайнствени гребания на прана и седящи гимнастически упражнения, чиято благодат вече познаваме.
Излива се на потоци дъжд от облаците, не само вали, а плиска, носи, къпе...Изведнъж престана. Раздигаха се мъгли. Блесна слънцето. Завчас изсуши дрехите по нас и като, че нищо не е било, почна пак, даже още по-ласкаво да ни се усмихва. Вдигна се пара от нас; стана ни дваж по-хубаво. Всичко заблестява с още по-голяма красота и свежест след това.Чува се цигулка - в тих жизнерадостен ритъм.Изкачваме се на самодивската поляна и пак в концентрични кръга върху земята, водими от Учителя, почваме ония тайнствени гребания на прана и седящи гимнастически упражнения, чиято благодат вече познаваме. Слънцето пък сега, се чуди как да ни зарадва. След като добре изсуши дрехите ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава. Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи.Пак се засъбираха облаците, пак из зад Резньовете заканително се зъбят към нас. Тъмни гиганти по нечий магически знак се събират и заканително си шушнат. Закапват редки едри капки.
към текста >>

18. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

Навред тя се лее, като благодатна струя.Засвириха на цигулка.
- Аум, Аумен - тържествено отвръща скалата над Махабур. Пак с основните тонове изпяхме „Бог е Любов! ”. Като че ли ни отвърна ангелски хор. Като че ли заедно с нас пеят чудни природни същества, нетленни и невидими, скрити из планинските усои. Мощно ехти божественият хор в грандиозната природна катедрала.Не я спираха никакви подпорни стълбове и куполи. Навред тя се лее, като благодатна струя.Засвириха на цигулка. В миг върху отсрещната естрада се появиха те - природните свирци и изсвириха Баха, Шопена, Грига. Колко хубаво! Те като че ли знаеха това, което ще се свири отсам и бяха готови всеки миг със своите партитури. Като че ли сме в рая. Действително тук човек скъсва с „действителността” и почва да живее в един друг свят, пълен с невероятности.Брат Симеонов свири последователно с рога си.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Той свири на цигулка.
Някои наши се опитаха да го посетят, ала напразно; дълбоки преспи навред, сега той е недостъпен.Пристигам едновременно с групата, идяща през Симеоново. Радостно се поздравяваме. Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал.Сядам на припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят. От там ще да е това навременно благо... Отгоре на това питичка, бяла и пухкава, намазана с масълце. Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост. Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.Свириха и академици; но тяхното свирене омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето. Неговото свирене е животоносно, пълно с пламъкът на живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя. Запя тъй, както старите на подбив пеят:„Нали ти казах, Стоянке,
към текста >>

Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци.
Радостно се поздравяваме. Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал.Сядам на припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят. От там ще да е това навременно благо... Отгоре на това питичка, бяла и пухкава, намазана с масълце. Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост. Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.Свириха и академици; но тяхното свирене омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето. Неговото свирене е животоносно, пълно с пламъкът на живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя. Запя тъй, както старите на подбив пеят:„Нали ти казах, Стоянке, да не ходиш сама по извора,
към текста >>

Неговото свирене е животоносно, пълно с пламъкът на живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя.
Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост. Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.Свириха и академици; но тяхното свирене омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето. Неговото свирене е животоносно, пълно с пламъкът на живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя. Запя тъй, както старите на подбив пеят:„Нали ти казах, Стоянке, да не ходиш сама по извора, че ергени тамо ходят.”Мелодията на песента напълно подхождаше на закачливите грижовни майчини думи. После Той отхвърля отрицателното „не ходи”, а я постави другояче:„Нали ти казах, мари Стоянке, на извор за вода да идеш,
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Под звуците на флейта и цигулка унищожаваме припасите си.Но и този ден не мина без дъжд.
Всички си почиват. Налягали върху постланите си палта, сложили глава върху раницата, унасят се в сладък сън. Чешмата блика с буйните си води и ги успива. При нея вече боднати за освежаване салати и рапончета.Но, Учителят е вече станал, сгънал грижливо отстрана моето щастливо кожухче и зове за гимнастика. После пеем, разговаряме се, четем нещо и - неусетно време за обяд дошло, и пак правим търкало на поляната. Под звуците на флейта и цигулка унищожаваме припасите си.Но и този ден не мина без дъжд. Много не му се боим - априлски - майски дъжд, но хубаво ни накваси. Решихме с песни да го спрем (Г. Радев). Събрахме се на голяма купчина и под диригентството на нашия незаменим Симеонов толкоз пяхме, тъй пламенно и вдъхновено, тъй настойчиво, че най-после го спряхме. Слънцето ни се яви и ни се усмихна.Като че ли ни кимна с голямата си слънчева ръка и ни каза: „Ха, така ви искам, да не се боите от нищо! ”Страшно сме развеселени от този дъжд.
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух

Може би е някой голям скакалец, що свири на цигулка.
Ето ни след малко всред зреящата ръж. Обажда се кръшната песен на синигер и славей. С какъв сладостен порив се издига той всред чаровната нощ. Може би те пеят за своята любима птичка, може би - хвалебна песен към Твореца, или пък излива топла сърдечна молитва. Нощната хладина далеч пропъжда всяка умора.Из нивята се чува цвъркотът на незнайна птичка. Може би е някой голям скакалец, що свири на цигулка. Настигаме се, отминаваме се. Всред множеството се белее благородната фигура на Учителя, който ходи леко и грациозно. Юзина, мостове, мостчета, долчинки, хълмове, а още е тъмно и още са ранни зори. От Симеоново се обажда ранобуден петел. Но гласът му остана самотен всред нощта.
към текста >>

22. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

При него слушаме от Учителя милите му думи, нежните песни на солисти братя и сестри - певци, стиховете на Бодлера и трио от цигулка.Учителят е на горния бивак, а ние сме отсам.
Наистина, така с камъните е по-хубаво, а иначе ще се завъди жабуняк. С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма! Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една идея. Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане. Плочите околовръст и ситните камъчета що ги запълват - народа.Колко е чисто и подредено! При него слушаме от Учителя милите му думи, нежните песни на солисти братя и сестри - певци, стиховете на Бодлера и трио от цигулка.Учителят е на горния бивак, а ние сме отсам. Като голяма бяла птица е красивата му палатка, кацнала до високите кичести клекове. Покрай нея има и други палатки - на стенографките, на поетката Мара Белчева, на учителката ораторка Олга Блажева и на брат Боев.Отсам са нашите: цял град! Но, затова пък, почти всяка вечер, нашето огнище очаква скъп гост. Учителят оставя горното огнище и ето го при нас.Тази година имаме две гостенки латвийки от Рига - есперантистки- първите ученички на Пампоров. Те са особени същества - тихи, кротки и говорят на един особено неразбран език.
към текста >>

23. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Една жена е донесла чак тука двегодишното си дете, а друга, още по-юнакиня - 11 месечно сукалче... Донесли са ги в раници, на гръб...Чува се цигулка, песни.
Сега пък - глад. Ха сега питка и кашкавал, и пресен чеснов лук! Колко вкусно! После подремвам върху посланата си на тревата пелерина. Отивам при купа. Една жена е донесла чак тука двегодишното си дете, а друга, още по-юнакиня - 11 месечно сукалче... Донесли са ги в раници, на гръб...Чува се цигулка, песни. Почваме дружна песен. Гората ечи от нашите хвалебни химни към изворите, росата, цветята, птичките. Край нямат нашите хубави песни. А слънцето, скрито зад тънко свилено перде, нежно ни нагрява. Ел Шедар е нашето дома.
към текста >>

Тъй песни чак до 5 ч., придружени от цигулката.На тръгване се преброяваме - 66 души.
От време на време се чува хлопка на звънец, но тихо, нежно, успивно. Умореният народ спи.- Но где е Учителя? - На Родопите - казаха.Четохме беседа: „Моето царство не е от тука”. Какви ценни мисли е казал Учителят в тази беседа! Всеки остана с една светла мисъл в себе си за размишление. Тъй песни чак до 5 ч., придружени от цигулката.На тръгване се преброяваме - 66 души. След молитвата - тръгваме. Тъй сме радостни! Като че ли Учителят не е на Родопите, а при нас. Чудно! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.48.
към текста >>

24. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка.
Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила. После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни. Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници. Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо. Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса!
към текста >>

Свири на цигулка Симеон Симеонов.
Точно пред мене е Георги Димитров и от дясно до него Георги Константинов. Най- долу в дясно брат Влаевски. Учителят е на 4 ред отгоре в средата. На снимка № 4 зад Учителя и зад камъка с пъстрата кърпа е Вичка Марашлиева, а в ляво до нея Лина Димитрова. В ляво горе изправен с вдигната над брадата ръка Боян Ковачев, син на Тодор Ковачев. Свири на цигулка Симеон Симеонов. На снимка № 5 най-горе в ляво е Цеко и 10-та под ред, с пъстрата кърпа на глава Вичка Марашлиева, до нея с мустаците Тодор Ковачев 11-ти и 12-ти Боян Ковачев. На 1-вия ред четвърти Петър Арабаджиев от Варна, а най-отпред сестра Янакиева, зад нея, до Учителя в бяло - сестра Балтова. Групата, която беше от Русе през 1931 г. беше доста голяма. На една снимка виждаме: Лина Димитрова, Георги Димитров, Вичка Марашлиева, Друмка Константинова, Стефка Новакова, Георги Константинов, над него в дясно Велик Константинов, до него Васил Константинов, по- долу Тодор Ковачев, Йордан Новаков, Яко Бенвенисти, Георги Новаков, Марийка Марашлиева, Жана Новакова, Златка Константинова, Боян Ковачев и Стою Маркова полегнал до камъка.
към текста >>

Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.
Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина.
към текста >>

А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво.
Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията.
към текста >>

25. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Природата и Учителят ни направиха такива.Учителят свири на цигулка.
Но той яде прясна коприва, а всичко друго, по чевръсти пратеници, раздаде по най-отдалечените краища. После трапезата се раздигна, почисти се ливадата, по която не оставяме ни най-малка следа от гощавката. Хе там доле към камънака ни придружават големите Симеоновски кучета, където получават обилна порция от хляб и кори от кашкавал.Лягаме на припек. Дишаме с наслада чудния въздух, като се чувствуваме най-щастливите люде на земята. А че не сме ли наистина щастливи! Природата и Учителят ни направиха такива.Учителят свири на цигулка. Около него венец от братя и сестри. Главите им блещят на слънцето, златни, вълнисти, тъмни, сиви и бели. В очите им сияе дълбока душевна услада. Как нежно опира Той лък по струните, а какви чудни песни се раждат. Той свири в ритъма на старонародни хора.
към текста >>

Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти.
Като Го слушаш, след малко ти се иска да грабнеш бял пош и да заиграеш пред всички. Бие сърцето-, едвам се сдържат нозете. Като че вдишвах уханието на здравец и карамфил, като че ли си пил много вино и не можеш да стоиш мирен. Наистина, велик цигулар е Учителят! Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва. Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти. Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка. Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки. Дрехите Му са чисти и грижовно подредени. Събул сандалите си, нозете Му, обути в бели чорапи, сега си отпочиват на слънцето.Ние сме възхитени, ние сме очаровани и мълчим, сякаш омаяни. Редят пръстите му слово след слово, сказание подир сказание.
към текста >>

26. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

27. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

28. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

29. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

30. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

31. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

32. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

34. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

35. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

36. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

37. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

38. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

39. Снимки на група от Братството край езерото „Сърцето', Рила, 1932

Мария Златева свири на цигулка при главата на лъва, август 1932 год.
Снимки на група от Братството край езерото „Сърцето", Рила, 1932 СНИМКА № 140. Пред входа на Агарта при езерото „Сърцето". Мария Златева свири на цигулка при главата на лъва, август 1932 год.
към текста >>

40. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Конкретно за 1 август от спомена на П. Ганев: 1.VIII.1932 год. Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 - 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

41. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

42. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

43. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

45. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

46. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

47. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

48. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

49. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

50. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

52. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

53. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

54. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

55. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

56. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

57. Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език

Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента.
Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя. Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика. Изгревът - Том 1 Глава: 5_07 Закони на музиката
към текста >>

58. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

Един ден той взема своята цигулка и започва да свири.
Най-силният човек е смирен, кротък, добър.Ние се нуждаем от силни хора, които искат да станат слаби, а не от слаби, които искат да станат силни.Вие имате дарби и добродетели, но не са систематизирани. Имате много костюми, но не знаете кой да облечете в първия ден и кой във втория, в третия и т. н. А в шестия ден трябва да облечете дрехата на Любовта и да се явите при Бога, да Му кажете какво сте свършили от зададената работа.Както един снаряд може да отиде на няколко километра, така и един музикант може да изпрати вълни, които да разрушат лошите работи и да съградят добри."Тук Учителя ни разказа своя опитност. Когато живял във Варна, под неговата стая имало кръчма. По цели нощи пияни хора го безпокоели със своите викове. Един ден той взема своята цигулка и започва да свири. Много скоро след това от кръчмата и от кръчмаря не останало нищо, пренесли се другаде.После Учителя продължи:„Аз съм изучавал 20 години една нова страна от музиката. И вие трябва да изучавате всичко. И да пеете, и да пишете. Дайте ход на Любовта и с нея ще постигнете всичко.Аз ще ви кажа как да се подмладите, как да придобиете знания, как да станете силни и други подобни. Но не в един ден.
към текста >>

59. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти.
Учителя дава песента "Малката буболечица" Песента е дадена на 27 май 1933 г. Учителя възлага на Олга Славчева да я нотира и напише текста. Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти. След това го кара да напише текст на научената от него мелодия. Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя. Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници: 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Конкретно за песента "Малката буболечица"
към текста >>

И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия.
Спомен на Пеню Ганев: 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи!
към текста >>

Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час.
Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи! " Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева.
към текста >>

Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене.
Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим! " Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне.
към текста >>

Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне.
Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим! " Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне. След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.Дойде време да я отпечатат в песнопойката. И понеже тази песнопойка бе съставена от Мария Тодорова, тя я отпечати с погрешките, така, както тя я беше нотирала и както Олга не я одобри. Освен, че е грешно нотирана, не знам защо махнали два куплета от думите. И така, освен, че я измениха, но я окастриха. Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена.
към текста >>

След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.Дойде време да я отпечатат в песнопойката.
„Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим! " Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне. След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.Дойде време да я отпечатат в песнопойката. И понеже тази песнопойка бе съставена от Мария Тодорова, тя я отпечати с погрешките, така, както тя я беше нотирала и както Олга не я одобри. Освен, че е грешно нотирана, не знам защо махнали два куплета от думите. И така, освен, че я измениха, но я окастриха. Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена. И беше права.
към текста >>

Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен.
Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена. И беше права. Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя. Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:Малката буболечка„Мене роди Бог със Любови озари със живота нов. Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам.
към текста >>

ПГ: Учителят ги свиреше на Своята цигулка.
Ето, чакай, да видим дали ще си я спомня. [...]Тия песни не ги пея по сборника, Учителят тук каза: „Запиши си сега тука, на нов лист, на тази песен." ВК: Коя песен? ПГ: На „Малката буболечка". ВК: А какъв беше случаят? Той ги свиреше или ти ги свиреше? ПГ: Учителят ги свиреше на Своята цигулка. ВК: Къде? ПГ: В Мърчаево. У Темелкови бяхме. ВК: Той свиреше „Малката буболечица"? ПГ: Да.
към текста >>

60. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.Учителят идваше в клас с цигулката Си.
Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа.
към текста >>

През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух.Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе.
към текста >>

Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
към текста >>

Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее!
Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика.
към текста >>

Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата.
Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия.
към текста >>

Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен.
И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст.
към текста >>

Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист.
към текста >>

Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него.
към текста >>

Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня.Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето".
към текста >>

61. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август

Учителя изсвири на цигулката си една мелодия с особен ритъм и каза, че е за сърцето, и изсвири друга мелодия и каза, че тя е за белия дроб.
На 23 август 1933 г. температурата на Бивака беше 40 градуса на слънце и 32 градуса на сянка и имаше малко спадане на барометъра. Учителя каза в разговора: Всяка болест е дисхармония, която може да се лекува чрез съответна музика. За всяка болест си има особена музика, особен ритъм. Учителя изсвири на цигулката си една мелодия с особен ритъм и каза, че е за сърцето, и изсвири друга мелодия и каза, че тя е за белия дроб. После изпя думите: Що си викнала, Пенке ле. Не се е светът разрушил. Ти още не го познаваш, Пенке ле. В евангелската песен „При Тебе, Боже мой“ не е изразена Любовта на Бога към човека, а това е нужно, за да затрепти човешкото сърце.
към текста >>

И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си.
по-близо да съм. Във Твоята Любов намирам аз покой. И старият текст е хубав, но този текст с тази мелодия има по-близко отношение до човека. Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник. И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си. Иначе ще има механическо пеене. След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си. Затова след пеене или свирене музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава. Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво. На този, когото обичаш, няма да му казваш, че го обичаш, но ще извършиш нещо, от което той има нужда, или ще му кажеш нещо ценно, с което ще му помогнеш или ще го насърчиш.
към текста >>

62. Учителя дава песента 'Добър ден'

Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия.
Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът. Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето, душата си.
към текста >>

До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на цигулката Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.Тъй в продължение на няколко месеца бе създадена Паневритмията.
Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот. Вечер до късно голямата лампа осветяваше с ярка светлина поляната. Чуваха се звуците на цигулки и китари, разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Сам Учителя живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на цигулката Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.Тъй в продължение на няколко месеца бе създадена Паневритмията. Разучиха я всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени двама по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони. Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение.
към текста >>

63. (известна е само годината) Учителя дава песента 'Песен на детето'

Йоана Стратева, цигулка
Те символизират етапите, които преминава човешкото съзнание по пътя на своето пробуждане.” "Песен на детето" музика Учителя Петър Дънов Концерт с музиката на Учителя във Видин 5.10.2013 г. Йоана Стратева, цигулка Стефан Далчев, пиано
към текста >>

64. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

По време на лекцията, Учителя отвори кутията, извади цигулката и започна да свири.
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Спомен на Теофана Савова ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ 19 януариНова песен: „Духът ми шепне това". Денят е Богоявление, моят имен ден. По време на лекцията, Учителя отвори кутията, извади цигулката и започна да свири. И даде този хубав мотив. Тази песен е подарък за мене. Аз така разбрах.Учителя е много внимателен. Всеки имен или рожден ден на неговите близки, той ознаменува със специално внимание. Или прием ще има, или менюто на обяда ще бъде по-специално.
към текста >>

По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.Учителят идваше в клас с цигулката Си.
Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа.
към текста >>

През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух.Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе.
към текста >>

Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
към текста >>

Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее!
Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика.
към текста >>

Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата.
Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия.
към текста >>

Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен.
И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст.
към текста >>

Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист.
към текста >>

Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него.
към текста >>

Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня.Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето".
към текста >>

65. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Той взима цигулката и започва да свири.
Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири. Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента.
към текста >>

Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен.
Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен - „Бурята" на 15 декември 1935 г. Катя я изпява и състоянието й се променя. През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние.
към текста >>

66. Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София

Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота.
Някой път ние искаме печката да бъде бяла, или да има хубава форма. Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А то може без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота. Ще ви дам няколко слаби примера, но не силни, да видите кое е онова, което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви друг. И останеш без компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “
към текста >>

67. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

И Симеонов ще отиде с цигулката в салона.
Е.А.: Празнувахме го. В.К.: Бъдни вечер. Е.А.: На Бъдни вечер се събирахме. Понеже нали народа го празнува всеки в дома си. Имаше доста бездомници на Изгрева и за тях се правеше. И Симеонов ще отиде с цигулката в салона. Които отидат и всеки донесъл по нещо, ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено.
към текста >>

68. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Каже се нещо за скръбта, една думица само, после цяло изречение; Той взима цигулката - изречението се изпее; след него друго се нанизва, трето -запишат му нотите, и ето ти песен.
Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води.Казват, че Той стои горе и слуша. Той вижда огнището, нас, слуша песните ни - приема нашата вечна, велика благодарност. Брезичка тънконога - с копринени листа, ще ти се да кажеш нова дума, хубава дума, неказана до сега; да изпееш нова песен. Но Той е с нас, и ние сме с Него - няма раздяла, няма! Тези музикални творби, Той ги е почвал винаги при нас. Каже се нещо за скръбта, една думица само, после цяло изречение; Той взима цигулката - изречението се изпее; след него друго се нанизва, трето -запишат му нотите, и ето ти песен. Така са се родили нашите песни -постепенно, не изведнъж.Някой път се чете при огъня - откъслеци от разкази на добри писатели, или пък, някой брат му хрумнала отличната идея за някоя своя духовна опитност. Към 10 часа правим обща вечерна молитва, понагреем гърбовете си на широката разтлана жарава и, право в палатките си. Увиваме се топло и грижливо, и лягаме върху клековата и папратовата пружина на леглата си и - сладко заспиваме.При нас идват и чужди гости. Който е гладен, ще го нахраним; ако замръкне помръзнал, завчас го затрупваме с вълнени одеала и го приютяваме в някоя от брезентовите палатки - специално за гости донесени.От Елбура ходим и по излети - Мальовица, Калинините извори, Кара гьол, Дамка, Урдините, Градинските езера. Всеки ден кръстосваме божествената Рила.Качи се на Харамията и от там погледни надоле.
към текста >>

Нали и Той ни водеше с лъчезарния си образ, с цигулката, с милата му песен?
Денят настъпва - пълен, слънчев, богат. Стадото отново заслиза. Левентът го кара леко, води го тихо; белите зли кучета гордо обикалят стадото, милно гледат стопанина си с предани очи и махат дълги рунтави опашки.А где е нашият обичен Пастир? Дни, седмици се нижат, а той не слиза при нас, все горе седи, като Орел с пречупено крило всред пек, гърмотевици, молнии и бури. Кой можеше да се мери с Неговите леки еленови стъпки?! Нали и Той ни водеше с лъчезарния си образ, с цигулката, с милата му песен? Дни, седмици се нижат; ние пеем и играем паневритмия, но дълбока жал пронизва сърцата ни; говорим си тихо, шушнем... Понякога Го виждаме, застанал там хей, на високо, до скалите, при хвойната. Той ни. гледа, когато играем. Като че всяка минута е с нас - пак ни води... Облечен е в бяло. На главата му сияе слънцето.
към текста >>

69. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>

70. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>

71. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>

72. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>

И Симеонов ще отиде с цигулката в салона.
Е.А.: Празнувахме го. В.К.: Бъдни вечер. Е.А.: На Бъдни вечер се събирахме. Понеже нали народа го празнува всеки в дома си. Имаше доста бездомници на Изгрева и за тях се правеше. И Симеонов ще отиде с цигулката в салона. Които отидат и всеки донесъл по нещо, ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено.
към текста >>

73. Учителя организира събора, 1936 г.

И Симеонов ще отиде с цигулката в салона.
Е.А.: Празнувахме го. В.К.: Бъдни вечер. Е.А.: На Бъдни вечер се събирахме. Понеже нали народа го празнува всеки в дома си. Имаше доста бездомници на Изгрева и за тях се правеше. И Симеонов ще отиде с цигулката в салона. Които отидат и всеки донесъл по нещо, ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено.
към текста >>

74. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен.
Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен - „Бурята" на 15 декември 1935 г. Катя я изпява и състоянието й се променя. През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние.
към текста >>

Той взима цигулката и започва да свири.
Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири. Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента.
към текста >>

В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката.
Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде.
към текста >>

Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си.
Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее.
към текста >>

Безупречна, хубава кутия за цигулка.
Това бе Катя Грива.Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията.
към текста >>

Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка.
Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха.
към текста >>

По цигулката нямаше дори прашец.
Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова.Нотираната песен се даваше на Учителя.
към текста >>

Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее.
Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова.Нотираната песен се даваше на Учителя. Но в изпълнение на нотния текст Мария се придържаше към съветите на Учителя и винаги с Него проверяваше записаните песни и се вслушваше в съвета на Учителя който спазваше. Така се запазиха песните и се предадоха в един съвършен вид на приятелите.
към текста >>

75. Учителя дава песента 'Зов на планината'

По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.Учителят идваше в клас с цигулката Си.
Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа.
към текста >>

През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух.Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе.
към текста >>

Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
към текста >>

Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее!
Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика.
към текста >>

Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата.
Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия.
към текста >>

Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен.
И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст.
към текста >>

Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист.
към текста >>

Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него.
към текста >>

Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня.Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето".
към текста >>

76. Учителя дава песента 'Там далече'

Учителят идваше в клас с цигулката Си.
Учителя дава песента "Там далече" Песента е дадена през 1937 г., в лекция пред младежкия окултен клас. Не е ясно засега точно в коя лекция? За тази песен може да се прочете в: Спомен на Елена Андреева: Песните на Учителя Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа.
към текста >>

По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.Учителят идваше в клас с цигулката Си.
Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа.
към текста >>

През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух.Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе.
към текста >>

Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
към текста >>

Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее!
Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика.
към текста >>

Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата.
Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия.
към текста >>

Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен.
И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст.
към текста >>

Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист.
към текста >>

Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него.
към текста >>

Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня.Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето".
към текста >>

77. Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев

Един свири с гайда, а друг - с цигулка.
Казаха, че няма да се сърди никой. Аз го налегнах и дървото се изкорени. Занесох го до къщата. Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно.
към текста >>

Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката.
Аз го налегнах и дървото се изкорени. Занесох го до къщата. Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди.
към текста >>

Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му.
Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка.
към текста >>

Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката.
Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката.
към текста >>

Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери.
Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно.
към текста >>

Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка.
Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче.
към текста >>

Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката.
Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче. Рекох си, че ще ме забележи някой стражар и ще ме обвинят, че нарушавам обществения ред и благоприличието.
към текста >>

Мъка ми бе и си зводихядаоттоя нехранимайко, че ме лиши от цигулка и че сега имам много дългове и че не мога скоро да отделя около 3000 лева за нова хубава цигулка - и се събудих, часът бе 3 след полунощ.
Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче. Рекох си, че ще ме забележи някой стражар и ще ме обвинят, че нарушавам обществения ред и благоприличието. Мъка ми бе и си зводихядаоттоя нехранимайко, че ме лиши от цигулка и че сега имам много дългове и че не мога скоро да отделя около 3000 лева за нова хубава цигулка - и се събудих, часът бе 3 след полунощ. Станах за школа.21.II.1937 год., с. РавнаСън: Намирам се във Водица, при Драгановия кладенец в ливадите. Вървеше локомотив на трен, но се отби някак си от релсите и затъна. Не успяхме да го извадим.На екскурзия сме с някакви хора. При мен се приближава непозната, облечена в черни дрехи,млада жена.
към текста >>

78. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 24 април

Свириш. И цигулката се проявява, и ти като цигулар се проявяваш.
Аз да възприема Божията Любов, но и другите от мен да я възприемат. Да се отвори пътят, та да дойде Любовта. Извадете най-хубавите работи от живота на един човек и той ще ви обикне. Докато приемате Божията Любов, сте силни. Като я предадеш, станеш слаб и чакаш да приемеш. Свириш. И цигулката се проявява, и ти като цигулар се проявяваш. Тялото има апарати, но да знаем де да бутнем. Когато ще се развали времето, тонът на цигулката е по-мек. С човека това е обратно. Човек с неразположение е барометър. Кое е дух, кое - душа?
към текста >>

Когато ще се развали времето, тонът на цигулката е по-мек.
Извадете най-хубавите работи от живота на един човек и той ще ви обикне. Докато приемате Божията Любов, сте силни. Като я предадеш, станеш слаб и чакаш да приемеш. Свириш. И цигулката се проявява, и ти като цигулар се проявяваш. Тялото има апарати, но да знаем де да бутнем. Когато ще се развали времето, тонът на цигулката е по-мек. С човека това е обратно. Човек с неразположение е барометър. Кое е дух, кое - душа? Дух е това, което Бог ти е дал. Душа е това, което си възприел и почнеш да го обработваш.
към текста >>

79. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 29 април

Който е направил цигулка, е снел модел от музикалния свят.
Не всички едно да свирите! „Do", „do" свири, усилвай, усилвай! Не бой се! Не се обезсърчавай! Смел бъди! Който е направил цигулка, е снел модел от музикалния свят. Иска много работа да се направи човек според както Бог ни е направил. В музиката да има мисъл, после - чувствувание; движение на физическия свят, широта - в духовния свят и дълбочина - любовта по-мъчно се изразява. Почвай от „do", да премахнеш препятствията. И в мисълта ти да има „do", напрежение. И в чувствата ти да има „do", и във волята ти да има „do" и тогава дохождаш до разрешение на мъчнотиите.
към текста >>

Между клетките на цигулката има място, пълно с енергия.
Иска много работа да се направи човек според както Бог ни е направил. В музиката да има мисъл, после - чувствувание; движение на физическия свят, широта - в духовния свят и дълбочина - любовта по-мъчно се изразява. Почвай от „do", да премахнеш препятствията. И в мисълта ти да има „do", напрежение. И в чувствата ти да има „do", и във волята ти да има „do" и тогава дохождаш до разрешение на мъчнотиите. Между клетките на цигулката има място, пълно с енергия. Пълни се и празни при сухо време. При влага по мен е гласът на цигулката. Бъди весел, без дати казва времето. Тури си крака в студена вода, изменя се настроението. Увеличи тогава трептенията си.
към текста >>

При влага по мен е гласът на цигулката.
Почвай от „do", да премахнеш препятствията. И в мисълта ти да има „do", напрежение. И в чувствата ти да има „do", и във волята ти да има „do" и тогава дохождаш до разрешение на мъчнотиите. Между клетките на цигулката има място, пълно с енергия. Пълни се и празни при сухо време. При влага по мен е гласът на цигулката. Бъди весел, без дати казва времето. Тури си крака в студена вода, изменя се настроението. Увеличи тогава трептенията си. Обикни студа и ще ти стане топло. Повиши си трептенията и няма да се изгориш, ще ти стане хладно.
към текста >>

80. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири.
Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица. Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки.4. Кръчмарят и спуканата гайда Под жилището им, на първия етаж, имало кръчма. При едно събиране на приятелите в 1908 г, с Учителя вечерта - тогава се събирали само вечер след работа - в кръчмата влязъл гайдарджия и започнал да надува гайдата.
към текста >>

81. Снимка на Петър Камбуров с баща си и съпругата - 1939

Петър Камбуров с кавала, баща му Стефан с цигулката и жена му Екатерина, гр.
Снимка на Петър Камбуров с баща си и съпругата - 1939 СНИМКА № 42. Петър Камбуров с кавала, баща му Стефан с цигулката и жена му Екатерина, гр. Казанлък, 1939 г.
към текста >>

82. Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'

Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири.
— Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камьк, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва.
към текста >>

Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана.
Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камьк, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума.
към текста >>

Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус.
Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили.
към текста >>

Той посвирил и останал много доволен от цигулката.
Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна.
към текста >>

Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума.
Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана.
към текста >>

Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката.
Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава.
към текста >>

Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили.
Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот.
към текста >>

Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна.
Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място?
към текста >>

Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири.
След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа?
към текста >>

Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана.
Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея.
към текста >>

Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава.
Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нешо отвлечено, невидимо, на което гласът не може да се чуе.
към текста >>

Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот.
Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нешо отвлечено, невидимо, на което гласът не може да се чуе. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността.
към текста >>

83. Учителя дава песента 'Той иде'

Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните.
Изпълнение: За това събитие може да се прочете в следните спомени: 1. Спомен на Галилей Величков, Изгрев, т.1 2. Спомени на Димитър Грива, Изгревът, т 8, "Музиката на Изгрева" Д: Ако трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото?
към текста >>

В: Как Учителят даваше тези песни, как свиреше на цигулката, колко цигулки бяха?
Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен. 2_04 Иде,иде,иде...Галилей Величков (1911-1985)Изгревът - Том 1 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА В: Как Учителят даваше тези песни, как свиреше на цигулката, колко цигулки бяха? Изобщо по този въпрос, какво знаете? Д: Аз трябва да кажа какво беше музиката в Школата. В: Да започнем от там. Д: Сега музиката в Школата на Учителя беше наравно с молитвата като метод за духовна работа. И някой път с песните се вършеше такава атмосфера каквато с молитвите не можем да се стигнем.
към текста >>

Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните.
При това имаше много хубави песни, духовни, интересни и когато аз дойдох на Изгрева, някои песни бяха написани вече и в тоя период всъщност се записаха и много други. Учителят просто някои от тях ги свиреше на беседа, особено на Младежкия клас, но не на неделните беседи. На Младежкия клас или сряда на Общия клас. И тогава се записваха или се запяваха заедно. Ако трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото?
към текста >>

Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна.
Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография. Аз бях тогава музикален ръководител към кинематографията. Сашо беше един от диригентите. Двама диригенти имахме на този оркестър. Той е добър организатор, голям организатор, голям музикант с хубав респект пред оркестрантите. Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна. Аз му казах: "Бъдете спокойни, ние знаем, че тя е много ценна и са взети сигурно някакви мерки за съхранението й". Аз не мога да кажа до ден днешен къде е цигулката. Ние в ония времена се бяхме уговорили, кой каквото има да го прави, да го прави без да казва на другия. Така че като ме разпитват мен в милицията да не лъжа, защото не знам, разбираш. Аз не знам например Борис къде е скрил беседи и т.н., къде е цигулката.
към текста >>

Аз не мога да кажа до ден днешен къде е цигулката.
Сашо беше един от диригентите. Двама диригенти имахме на този оркестър. Той е добър организатор, голям организатор, голям музикант с хубав респект пред оркестрантите. Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна. Аз му казах: "Бъдете спокойни, ние знаем, че тя е много ценна и са взети сигурно някакви мерки за съхранението й". Аз не мога да кажа до ден днешен къде е цигулката. Ние в ония времена се бяхме уговорили, кой каквото има да го прави, да го прави без да казва на другия. Така че като ме разпитват мен в милицията да не лъжа, защото не знам, разбираш. Аз не знам например Борис къде е скрил беседи и т.н., къде е цигулката. Какво правя аз с Паневритмията и къде ще отивам да я записвам и с кого. На никого не съм казвал.
към текста >>

Аз не знам например Борис къде е скрил беседи и т.н., къде е цигулката.
Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна. Аз му казах: "Бъдете спокойни, ние знаем, че тя е много ценна и са взети сигурно някакви мерки за съхранението й". Аз не мога да кажа до ден днешен къде е цигулката. Ние в ония времена се бяхме уговорили, кой каквото има да го прави, да го прави без да казва на другия. Така че като ме разпитват мен в милицията да не лъжа, защото не знам, разбираш. Аз не знам например Борис къде е скрил беседи и т.н., къде е цигулката. Какво правя аз с Паневритмията и къде ще отивам да я записвам и с кого. На никого не съм казвал. Всякой си върши своята работа. Аз съм като в Окултна школа пълно мълчание. Чисто и просто като една вярна тактика за времето, в което живеехме, щото тогава бяха безогледни нещата.
към текста >>

В: Вие сте виждал и сте чувал как Учителят свири с цигулката?
Какво правя аз с Паневритмията и къде ще отивам да я записвам и с кого. На никого не съм казвал. Всякой си върши своята работа. Аз съм като в Окултна школа пълно мълчание. Чисто и просто като една вярна тактика за времето, в което живеехме, щото тогава бяха безогледни нещата. В: Вие сте виждал и сте чувал как Учителят свири с цигулката? Д: Да, виж какво сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още като ученик е свирил на цигулка. Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския народ.
към текста >>

Д: Да, виж какво сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още като ученик е свирил на цигулка.
На никого не съм казвал. Всякой си върши своята работа. Аз съм като в Окултна школа пълно мълчание. Чисто и просто като една вярна тактика за времето, в което живеехме, щото тогава бяха безогледни нещата. В: Вие сте виждал и сте чувал как Учителят свири с цигулката? Д: Да, виж какво сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още като ученик е свирил на цигулка. Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския народ. В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с българската народна музика.
към текста >>

Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър.
Д: Да, същата тази група още една, аз я имам. В: Ти си отстрани. Тука имаме една снимка, където Влади Симеонов дирижира оркестър, а това е салона, Учителя, а тука виждаме в дъното Учителя. Какво представляваха тези оркестри? Д: На Изгрева имаше музиканти, а ние викахме и от филхармонията някои приятели и правехме състав по-голям. Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър. В: Да, ето ги тука музикантите. През онова време, той ги дирижира. Какво казваш после? Д: От Вивалди ми се струва, че свирихме нещо. С този оркестър после аз работих с него.
към текста >>

84. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Подарили му цигулка (брат Илия Узунов) и той започнал да взема уроци.
служил като доброволец в София със заплата -18 месеца. 1930 г. се запознал чрез някакъв човек, който познавал братя Калпакчиеви, наши братя и др. Така влязъл във връзка с братството. Харесало му обстоятелството, че в братството има много културни хора, които работели върху себе си. Подарили му цигулка (брат Илия Узунов) и той започнал да взема уроци. Научил се да свири много песни братски и други. Брат Матей Калудов бил тогава в София и като наблюдавал Колю предложил да започне да учи контрабас. Свирил обаче само един месец и го взели доброволец, та той предал тогава инструмунта на други. След това си купил циклостилна машина за 2000 лв., на която започнал да пише резюмета и да ги изпраща на 300 адреса, които му дал брат Боян Боев. От провинцията почнали да му пращат пари.
към текста >>

Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх.
Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли изстудяваха атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса. Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитираха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намирахме. Концертът завършваше с общ а молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка.Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя през 1944 г.
към текста >>

85. Снимки на Паневритмия с Учителя на второто езеро „Елбур', Рила, 19 август

Учителят играе Паневритмия при второто езеро - Пеню Гаиев, отдясно, свири на цигулка.
Снимка 48. Паневритмия на второто езеро „Елбур", Рила - 19.VII.1939 год. Паневритмия на второто езеро - Елбур. В средата са камъните на огнището за лагерния огън вечер, Учителят е в средата, вдясно е „Спиралата с охлюва", върху която е сложена шапката на Учителя. Дата: 19.VІІ.1939 год.Снимка 49. Учителят играе Паневритмия при второто езеро - Пеню Гаиев, отдясно, свири на цигулка. Учителят играе „Паневритмия" при второто езеро. Вляво свирят: Ангел Вълков, до него - Кирил Икономов, а отдясно е Пеню Ганев.Снимка 50. Учителят играе Паневритмия при второто езеро, Рила. Учителят играе Паневритмия при второто езеро. Отляво е Ангел Вълков, пред него е китаристка.
към текста >>

86. Учителя с учениците е на екскурзия до Витоша на втория ден на Великден - 9 април

Учителя поиска цигулка.
(Към обяд температурата беше към 11 градуса над нулата).За любовта всички неща са възможни, а всички глупави неща са невъзможни. Всичко разумно, в което вярваш, е възможно. Всичко неразумно, в което вярваш, е невъзможно. Изпя се една песен. Учителя каза:Нашите песни са слънчеви. Учителя поиска цигулка. Свири песните: “Малкият извор“, “Ходи, ходи“. И ние пяхме и небето почна да се разчиства от облаците. Учителя изсвири песните “Братство, единство“ и “Време е да вървим“. И ние пяхме. Учителя каза:Един ден ще пеете като ангели.Светът съдържа безкрайни възможности.
към текста >>

87. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

На върха ще изиграем Паневритмията с единствена цигулка!
А после ще сторим това, което се нареди... Както изложи плана на екскурзията, УЧИТЕЛЯТ спря погледа си на мен и каза: - Ще можеш ли сам да се справиш с Паневритмията и с другите песни? Ти ще бъдеш сам. Други музиканти няма да дойдат. На върха ще изиграем Паневритмията с единствена цигулка! Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих. Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия. Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!...
към текста >>

Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра.
Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента!
към текста >>

Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде.
И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!...
към текста >>

" - „Ами не чувах добре звука на цигулката!
Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! "
към текста >>

88. Учителя дава песента 'Цветята цъфтяха'

Изпълняват: Здравка Баръмова-цигулка; Ина Дойнова-ел.орган
познаваме, че са Божи дарове; и тъй, като ги приемаме, познаваме, че са дар на Любовта. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов "Цветята цъфтяха" - музикално изпълнениеМузика: Беинса Дуно Изпълняват: Здравка Баръмова-цигулка; Ина Дойнова-ел.орган Аранжимент: Ина Дойнова Отворен и затворен интервал (част от беседата) ..... /Изпяхме песента „Цветята цъфтяха“/.
към текста >>

89. Учителя дава песента 'Ме-хейн'

Той слезе на беседа с цигулката, което правеше понякога и засвири темата, като по едно време запя, докато свиреше.
Ако композираш и имаш някой, чиито трептения не се хармонират с твоите, не ще можеш да композираш. Затова се ражда плеяда музиканти, които си помагат взаимно. Един говори, но той е израз на 12 души. Един държи реч, другите го подкрепят." На 29 януари Учителят държа паметна беседа, в която даде една музикална тема, изключителна по красота и дълбочина. Той слезе на беседа с цигулката, което правеше понякога и засвири темата, като по едно време запя, докато свиреше. Нарече темата "Свързване на трите свята: "Мехейн" - слизане, "Хейн" - примирение. Това бе свободно пеене. "Тази мелодия сега влезе в света", каза Той. (Забележка: Песента "Мехейн" е публикувана в "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова на с. 152) Беседата нарече "Законът на обнова".
към текста >>

Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти тази мелодия.
Но това се отнася за идното човечество. Засега музиката на Учителя ни подготвя и отваря дверите на непознат свят за нас. Мелоди я - 15 Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои разплакана, омъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти тази мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използувала я при нужда за същия лек. Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там.
към текста >>

90. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

До късно през нощта горе от малката Му стаичка долитаха звуци от Неговата цигулка.
Вечер до късно голяма силна лампа ярко осветяваше поляната. Чуваха се звуци на цигулки и китари. Разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Видимо Учителят живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе от малката Му стаичка долитаха звуци от Неговата цигулка. На другия ден Той даваше нова музика, нови движения. Тъй, в продължение на няколко месеца, се създаде Паневритмията. Разучи се от всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утрини - пролетни и летни часове, в кръг от всички сестри и. братя, наредени по двама.
към текста >>

На пиано свиреше сестра Кисьова, на кларинет - брат Данко (Йордан) Симеонов, а на цигулка - брат Симеон Симеонов.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) В скоро време ми дадоха часовете по физкултура на един четвърти клас* в училище «Тодор Минков», където започнахме опити с Паневритмията. Най-после - рекох си - всичко потръгна. Учителката и децата ме посрещнаха радушно. Занятията се провеждаха със съпровод на музика. На пиано свиреше сестра Кисьова, на кларинет - брат Данко (Йордан) Симеонов, а на цигулка - брат Симеон Симеонов. Работата с децата започна добре. Всички ученици бързо и леко усвояваха упражненията и ги играеха с радост и увлечение. Те очакваха с нетърпение тези приятни часове, като често продължаваха играта и през междучасието. Любопитни майки идваха да видят игрите, като изказваха възторга си. Така приятно и незабелязано мина месеца.
към текста >>

Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка.
Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Освен двамата специалисти физкултурници, и то най-изтъкнатите - Кирил Петров и Кънчева, явих се и аз като лекторка по ритмични игри. Колегите ме познаваха от игрището на фондацията за детски учителки и ме посрещнаха много радушно. Лекциите ми бяха два пъти седмично от 7 до 9 часа сутринта. Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка. В първия час запознах курсистите с теоретичната част на ритъма и музиката на упражненията. Следващия път пристъпихме към самите упражнения. На полянката всички курсисти се явяваха по шорти, боси, в кръг по двама. Оркестъ- * Борис Йоцов е вече министър на народната просвета. Той заема този пост от от 11 .IV.
към текста >>

91. Учителя дава първата част на песента 'Духай, ветре!' София, Изгрева

Учителят взе цигулката, свири и пее: "Божието слънце грее днес".
Направихме упражнението с ръцете пред гърдите и настрани. Пишете: Пътят на най-лесната работа. Или покажете пътя на най-лесната работа. Всеки да пише, както мисли. Да се покаже пътя на най-лесната работа. Учителят взе цигулката, свири и пее: "Божието слънце грее днес". Всички пеем упражнението. Учителят свири друго. Това е музикална караница, казва: Знаеш, колко ме наскърби с писмото? Такова писмо пише ли се? (Пеем песента "Божието слънце грее днес") Ако бяхте се родили преди две хиляди години, съвсем другояче щяхте да пеете тази песен.
към текста >>

92. Снимки на Учителя с последователи или ученици в Мърчаево

Пеню Ганев свири с цигулката си на мърчаевци.
5.... 6.... 7. Темелко. 8. Софиянка, съпруга на Темелко. 9. Кинчето Мариус с детето си. Снимка № 68. Пеню Ганев свири с цигулката си на мърчаевци. Първи ред, седящи: 1. Ваца, съпруга на Симеон. 2. Детето й. 3. Пеню Ганев. 4. ... 5.
към текста >>

93. Учителя дава допълнения към песента 'Духай, ветре!' - Мърчаево

Учителят взе цигулката, свири и пее: "Божието слънце грее днес".
Направихме упражнението с ръцете пред гърдите и настрани. Пишете: Пътят на най-лесната работа. Или покажете пътя на най-лесната работа. Всеки да пише, както мисли. Да се покаже пътя на най-лесната работа. Учителят взе цигулката, свири и пее: "Божието слънце грее днес". Всички пеем упражнението. Учителят свири друго. Това е музикална караница, казва: Знаеш, колко ме наскърби с писмото? Такова писмо пише ли се? (Пеем песента "Божието слънце грее днес") Ако бяхте се родили преди две хиляди години, съвсем другояче щяхте да пеете тази песен.
към текста >>

94. Погребението на Учителя

Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл.
Същото впечатление, но многото хора вече доказваха, влияеха на присъствуващия, че действително тук вече има мъртво тяло. Този път бе поставен в ковчег от чисто дърво без никакви украси, върху маса, като беше спуснат кремав воал от ковчега почти до земята. Пяха религиозни песни. Чух и песента, която отдавна знаем, тогава не можах да се сдържа - пророних сълзи. Към 11 часа тръгна процесията. Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл. 14 от Библията и комитета го понесе на ръце, през централната врата на салона, към поляната. Хората се наредиха по трима както на гимнастика и изминаха кръга, след което се отправихме за мястото, което казват, сам Той е определил - средата на лозето, долния край до една лоза, която аз мисля, Той самия я посадил. Преди да Го спуснем Славчо Печеников прочете една грамота, която описва кой почива тук и що е дал на тоя свят. Грамотата се постави в едно шише, малко със зехтин, на което тапата бе запечатана с червен восък и самото шише се постави в едно сандъче, което се попълни с цимент, така, че то остана в средата. Сандъчето поставиха пред ковчега в краката.
към текста >>

95. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми“?
Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за Живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми“? Учителят ще му рече: „Не изпускай цигулката си и слушай аз как свиря“. Той изсвирва с лъка си музикалния тон чисто и ясно и подканя ученика да стори същото веднъж, два, три пъти. А вие оставяте цигулката, клекнете и речете: „Господи, помилуй! “ Не, ще изправиш погрешката си, ще учиш! Ако не учиш, ти се заблуждаваш.
към текста >>

Учителят ще му рече: „Не изпускай цигулката си и слушай аз как свиря“.
Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за Живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми“? Учителят ще му рече: „Не изпускай цигулката си и слушай аз как свиря“. Той изсвирва с лъка си музикалния тон чисто и ясно и подканя ученика да стори същото веднъж, два, три пъти. А вие оставяте цигулката, клекнете и речете: „Господи, помилуй! “ Не, ще изправиш погрешката си, ще учиш! Ако не учиш, ти се заблуждаваш. В окултната Школа такова заблуждение не се допуска.
към текста >>

А вие оставяте цигулката, клекнете и речете: „Господи, помилуй!
Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми“? Учителят ще му рече: „Не изпускай цигулката си и слушай аз как свиря“. Той изсвирва с лъка си музикалния тон чисто и ясно и подканя ученика да стори същото веднъж, два, три пъти. А вие оставяте цигулката, клекнете и речете: „Господи, помилуй! “ Не, ще изправиш погрешката си, ще учиш! Ако не учиш, ти се заблуждаваш. В окултната Школа такова заблуждение не се допуска. Не мислете постоянно, че имате погрешки, защото това е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате.
към текста >>

96. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава.
Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това. За Петър Камбуров може да се прочете от: 1. Неговите спомени в т.6 на "Изгревът" - Моят живот с Учителя
към текста >>

Сега те и двамата бързо усвояваха идеите на братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си.Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви.
Баща ми, който до това време бил голям атеист-социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствувал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му.Първото молитвено събрание направили в печатницата. От този момент баща ми заживява вече нов живот - приема вегетарианството, напуща гуляите и пиенето, а с това заедно и старите си приятели - гуляйджии. Рано се прибираше вкъщи и всичкото си свободно време употребяваше за духовно обогатяване. Така двамата братя, Панайот и баща ми сложиха началото на Братството в Стара Загора, което по-късно достигна до 60 души членове.За мама промяната, станала с тати бе истинско щастие. Сега те и двамата бързо усвояваха идеите на братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си.Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви. Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов. Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас.Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове".През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др.През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица.
към текста >>

Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка.
... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка. Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет.
към текста >>

Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка.
Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка. Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет. Той бил щастлив, че ще бъде близо до Учителя и ще слуша беседите му.
към текста >>

Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти.
Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори.
към текста >>

Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо.
За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан!
към текста >>

За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата.
Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце.
към текста >>

Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка?
Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце. Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителя слезе и той с цигулка в ръка. "Ела, - казва - сега да свирим заедно."
към текста >>

Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце.
За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце. Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителя слезе и той с цигулка в ръка. "Ела, - казва - сега да свирим заедно." Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български хора, каквито вече свирех доста сериозно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. След това - още няколко пасажа, докато я пресвирихме цялата.
към текста >>

Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителя слезе и той с цигулка в ръка.
Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце. Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителя слезе и той с цигулка в ръка. "Ела, - казва - сега да свирим заедно." Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български хора, каквито вече свирех доста сериозно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. След това - още няколко пасажа, докато я пресвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше дето допущах грешки и отново повтарях.
към текста >>

” А моя милост с цигулката свирех “Братство, единство” и други песни.
"Раковски", дето има голямо движение. Инсталирахме един примус, една широка тенджера за олиото, кофа за тестото и тезгях за продан готовите мекици. Започнахме. Брат Влад се грижеше за приготвянето на тестото и пущането на мекиците в тенджерата. Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов с бяла престилка продаваше мекиците, като отвреме навреме викаше с висок глас: “Насам минете, мекици, насам топлите мекици, топли парят! ” А моя милост с цигулката свирех “Братство, единство” и други песни. Мекичарницата ни със своята оригиналност привлече вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи. През годините Петър Камбуров всякога е с цигулката си. Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш цигулката!
към текста >>

През годините Петър Камбуров всякога е с цигулката си.
Брат Иван Михайлов с бяла престилка продаваше мекиците, като отвреме навреме викаше с висок глас: “Насам минете, мекици, насам топлите мекици, топли парят! ” А моя милост с цигулката свирех “Братство, единство” и други песни. Мекичарницата ни със своята оригиналност привлече вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи. През годините Петър Камбуров всякога е с цигулката си. Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш цигулката! ” И наистина, ученикът Петър Камбуров спазва този съвет. Където и да отиде, той свири, внася в душите на присъстващите енергиите на Новото чрез музиката на Учителя. Около 1930 година Петър Камбуров случайно научава за международния език есперанто и за благородната цел, която неговият създател Заменхоф си е поставил - побратимяване на всичките народи. Започва да учи есперанто с любов и упоритост.
към текста >>

Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш цигулката!
” А моя милост с цигулката свирех “Братство, единство” и други песни. Мекичарницата ни със своята оригиналност привлече вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи. През годините Петър Камбуров всякога е с цигулката си. Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш цигулката! ” И наистина, ученикът Петър Камбуров спазва този съвет. Където и да отиде, той свири, внася в душите на присъстващите енергиите на Новото чрез музиката на Учителя. Около 1930 година Петър Камбуров случайно научава за международния език есперанто и за благородната цел, която неговият създател Заменхоф си е поставил - побратимяване на всичките народи. Започва да учи есперанто с любов и упоритост. Усвоява го така добре, че сам започва да води курсове и дори през 1938 г.
към текста >>

Но цигулката е постоянно с него.
Където и да отиде, той свири, внася в душите на присъстващите енергиите на Новото чрез музиката на Учителя. Около 1930 година Петър Камбуров случайно научава за международния език есперанто и за благородната цел, която неговият създател Заменхоф си е поставил - побратимяване на всичките народи. Започва да учи есперанто с любов и упоритост. Усвоява го така добре, че сам започва да води курсове и дори през 1938 г. става съавтор на учебник по есперанто. Но цигулката е постоянно с него. Всякога, когато е в София той отива при Учителя, за да го поздрави. Следните откъси от неговата неиздадена книга “Моят път с Учителя” илюстрират две такива срещи: “Ползвах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната му се бяха събрали няколко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя.
към текста >>

По едно време Учителят рече: “Аз се снабдих с една много хубава цигулка, искам и ти да я опиташ!
Разговорът продължи 20-30 минути. Аз не съм спокоен. Все за приятелите отвън мисля - ще си помислят, че ги излъгах. А Учителят продължава да ми говори. Минаха 40-50 минути. По едно време Учителят рече: “Аз се снабдих с една много хубава цигулка, искам и ти да я опиташ! Тя е в стаята ми горе. Хайде да отидем! ” Излязохме с Учителя. Минахме край учудените братя и по стълбището се изкачихме в стаята на Учителя. Той извади цигулката от една прекрасна кутия и ми я подаде.
към текста >>

Той извади цигулката от една прекрасна кутия и ми я подаде.
По едно време Учителят рече: “Аз се снабдих с една много хубава цигулка, искам и ти да я опиташ! Тя е в стаята ми горе. Хайде да отидем! ” Излязохме с Учителя. Минахме край учудените братя и по стълбището се изкачихме в стаята на Учителя. Той извади цигулката от една прекрасна кутия и ми я подаде. Посвирих малко. След това той свири някакви непознати за мен мистични мотиви. Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири! Велик, неповторим момент! ”
към текста >>

Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири!
” Излязохме с Учителя. Минахме край учудените братя и по стълбището се изкачихме в стаята на Учителя. Той извади цигулката от една прекрасна кутия и ми я подаде. Посвирих малко. След това той свири някакви непознати за мен мистични мотиви. Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири! Велик, неповторим момент! ” “1943 година. Бях на Изгреба в София. Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията.
към текста >>

Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията.
Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири! Велик, неповторим момент! ” “1943 година. Бях на Изгреба в София. Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията. След Паневритимия Учителят ме повика и ми каза: "Рекох, искам тази вечер в 7 часа да изнесеш самостоятелен концерт в големия салон."... Вечерта салона беше препълнен, бяха дошли много посетители - братя и сестри от града. Учителят беше седнал на първия ред отляво. Мобилизирах всичката си смелост и започнах. Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от салона придружаваха с пеене.
към текста >>

Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава.
Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това. Сега ние ще бъдем търпеливи до нашата бъдеща среда. А тя ще бъде скоро.
към текста >>

Петър Камбуров с кавала, баща му Стефан с цигулката и жена му Екатерина, гр.
Източник: 61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Снимка на Петър Камбуров с баща си и съпругата - 1939 СНИМКА № 42. Петър Камбуров с кавала, баща му Стефан с цигулката и жена му Екатерина, гр. Казанлък, 1939 г.
към текста >>

97. Заминава си Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава.
Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това. По-подробно за Петър Камбуров може да се прочете от темата: Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
към текста >>

Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава.
Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това. Сега ние ще бъдем търпеливи до нашата бъдеща среда. А тя ще бъде скоро.
към текста >>

98. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас.
„Това трябва да е той", помислил си Михаил Иванов. Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон". След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал. — Как трябва да работиш, за да станеш ясновидец? - попитал Михаил.
към текста >>

99. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр.
Така че първото Слово на Учителя за Латвия е на есперанто. Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език. Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ. Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя. През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти. За да се възстановят първоначалните връзки с латвийското Братство от 1931-1944 г. беше подготвен обзорен материал от мен, включващ извадени на ксерокс пощенски картички изпращани от Рига, снимки и други архивни материали. Той бе връчен на останалите живи съвременници от време на Школата на Учителя. Имаше за цел да възстанови спомените и да запознае новите поколения с тези връзки.
към текста >>

100. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр.
Така че първото Слово на Учителя за Латвия е на есперанто. Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език. Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ. Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя. През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти. За да се възстановят първоначалните връзки с латвийското Братство от 1931-1944 г. беше подготвен обзорен материал от мен, включващ извадени на ксерокс пощенски картички изпращани от Рига, снимки и други архивни материали. Той бе връчен на останалите живи съвременници от време на Школата на Учителя. Имаше за цел да възстанови спомените и да запознае новите поколения с тези връзки.
към текста >>

НАГОРЕ

0.59992694854736