НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
305
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Старинната
цигулка
на Учителя 14.
Пророческа дарба 9. Дисхармонични състояния сред музикантите 10. Отношението и съзвучието на човешките души към Бога 11. Английската кралица играе Паневритмия 12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13.
Старинната
цигулка
на Учителя 14.
Великата симфония на теменужките 15. Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19.
към текста >>
Духът на Истината и часовоят с
цигулката
16.
Отношението и съзвучието на човешките души към Бога 11. Английската кралица играе Паневритмия 12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13. Старинната цигулка на Учителя 14. Великата симфония на теменужките 15.
Духът на Истината и часовоят с
цигулката
16.
Пълководците от миналото 17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21.
към текста >>
Цигулката
на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21.
Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20.
Цигулката
на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21.
Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26.
към текста >>
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на
цигулка
, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на
цигулка
, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
към текста >>
Те не бързаха да стъпят на подиума с
цигулка
в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.
Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар. А това респектира. Цигуларите не се упражняваха в салона.
Те не бързаха да стъпят на подиума с
цигулка
в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.
Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.
към текста >>
Изгревяни не скриват своята обич към
цигулката
.
Цигуларите не се упражняваха в салона. Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство.
Изгревяни не скриват своята обич към
цигулката
.
Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва. Учителят не закъснява. Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка.
към текста >>
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от
цигулката
, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от
цигулката
, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър.
към текста >>
Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята
цигулка
.
Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден. Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции. Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото. Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа.
Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята
цигулка
.
Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата. Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.
към текста >>
Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е
цигулката
Му.
Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа. Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата. Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.
Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е
цигулката
Му.
След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно.
към текста >>
Учителят придружава
цигулката
Си със своя мек баритонов тембър.
Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове.
Учителят придружава
цигулката
Си със своя мек баритонов тембър.
Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество. Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа.
към текста >>
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на
цигулката
, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.
Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на
цигулката
, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".
към текста >>
На Неговата
цигулка
звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.
По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".
На Неговата
цигулка
звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.
Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии.
към текста >>
Цигулката
като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление.
Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
Цигулката
като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление.
Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит.
към текста >>
В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на
цигулката
Страдивариус.
Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.
В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на
цигулката
Страдивариус.
Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят.
към текста >>
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато
цигулката
Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато
цигулката
Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
към текста >>
В клас Той влезе с
цигулка
в ръка.
Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
В клас Той влезе с
цигулка
в ръка.
Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните.
към текста >>
Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на
цигулката
и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши.
Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на
цигулката
и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна
цигулка
.
В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши.
Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна
цигулка
.
към текста >>
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на
цигулката
си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.
Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на
цигулката
си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.
Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
към текста >>
5.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за
цигулка
на Менделсон.
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си.
Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за
цигулка
на Менделсон.
Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".
към текста >>
6.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По едно време се чу как Учителят настройва
цигулката
Си.
Беше облечен официално с шапка на глава. Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно? Трябваше да има нещо друго. Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено. Реших да остана и да наблюдавам.
По едно време се чу как Учителят настройва
цигулката
Си.
Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен. Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение. Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках. След настройката на цигулката настъпи тишина. А след това Учителят започна да свири.
към текста >>
След настройката на
цигулката
настъпи тишина.
Реших да остана и да наблюдавам. По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си. Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен. Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение. Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках.
След настройката на
цигулката
настъпи тишина.
А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам. До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя. Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски долините им. Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя.
към текста >>
Тя се изливаше чрез
цигулката
- тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски долините им.
Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках. След настройката на цигулката настъпи тишина. А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам. До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя.
Тя се изливаше чрез
цигулката
- тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски долините им.
Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя. Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше. По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо? " - "Нищо, Учителю.
към текста >>
7.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на
цигулка
." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.
" "Тогава отивай и действувай! И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия. Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.
Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на
цигулка
." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.
Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб. А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши! " "Отказвам се, Учителю и оставам в Школата! " "Хубаво" - беше отговорът Му. И аз останах в Школата.
към текста >>
8.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Носех почти винаги
цигулката
си и им свирех братските песни и песните на Учителя.
"Пророческа дарба" Случваше се често да ходя в командировка в провинцията. Работех като застрахователен агент в София. Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията. Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната. След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни.
Носех почти винаги
цигулката
си и им свирех братските песни и песните на Учителя.
Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя.
към текста >>
" Аз горчиво се усмихвам и казвам: "Харесаха ми само музиката и
цигулката
".
Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково изпълнение, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи. Върнах се на "Изгрева". Срам не срам, гузен не гузен - отивам при Учителя. Аз нищо не проговарям, а Той ме посреща усмихнат и ме пита: "Е, как прекарахте там, в Айтос? Останаха ли доволни братята там от вас?
" Аз горчиво се усмихвам и казвам: "Харесаха ми само музиката и
цигулката
".
Млъквам и навеждам виновно глава. Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко. Знаеш ли колко хора са ходили там да им проповядват, а нищо друго не им показват. А ти си им занесъл Моите песни. Това не е малко.
към текста >>
9.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си
цигулката
?
На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова. Понякога се редуваха и останалите цигулари. А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас. Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.
Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си
цигулката
?
" Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона.
към текста >>
Отивам, взимам си
цигулката
и я настройвам.
Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си. Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката? " Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му.
Отивам, взимам си
цигулката
и я настройвам.
Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона. На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят.
към текста >>
На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с
цигулка
в ръка е Симеон Симеонов.
" Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона.
На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с
цигулка
в ръка е Симеон Симеонов.
Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.
към текста >>
Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с
цигулката
, за да свиря в клас?
Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона. На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят.
Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с
цигулката
, за да свиря в клас?
Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото.
към текста >>
Симеон Симеонов започна да настройва
цигулката
си, а Мария му дава тон от пианото.
Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.
Симеон Симеонов започна да настройва
цигулката
си, а Мария му дава тон от пианото.
Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.
към текста >>
Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил
цигулката
.
Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото.
Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил
цигулката
.
Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон. Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията.
към текста >>
В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с
цигулката
в клас".
Салонът е примрял. Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички.
В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с
цигулката
в клас".
От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон? " Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти. Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно. Никакъв проблем.
към текста >>
От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам
цигулката
, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".
От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам
цигулката
, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?
" Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти. Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно. Никакъв проблем. Хармонията между сцената и салона се възстановява.
към текста >>
Настройвам
цигулката
си и започваме да свирим заедно.
Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон? " Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти.
Настройвам
цигулката
си и започваме да свирим заедно.
Никакъв проблем. Хармонията между сцената и салона се възстановява. Влиза Учителят и започва своята беседа. Лекцията свършва с молитва и с песни. Накрая се приближавам към Учителя и Го поглеждам.
към текста >>
Защо не вземаш уроци по
цигулка
?
За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога." Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах. Разказах всичко на другите музиканти. Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване. Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?
Защо не вземаш уроци по
цигулка
?
" Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар. Започна да напредва. Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя. Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог. Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!
към текста >>
10.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Старинната
цигулка
на Учителя" Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка.
"Старинната
цигулка
на Учителя" Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка.
Учил е богословие и медицина. Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар. Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век. Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея.
към текста >>
Знаехме също, че е свирел на
цигулка
стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век.
"Старинната цигулка на Учителя" Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка. Учил е богословие и медицина. Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар.
Знаехме също, че е свирел на
цигулка
стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век.
Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея. Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка. Беше в един триъгълен конусообразен калъф.
към текста >>
Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара
цигулка
- стар модел.
"Старинната цигулка на Учителя" Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка. Учил е богословие и медицина. Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар. Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век.
Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара
цигулка
- стар модел.
Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея. Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка. Беше в един триъгълен конусообразен калъф. Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни.
към текста >>
Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази
цигулка
.
Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар. Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век. Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.
Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази
цигулка
.
Беше в един триъгълен конусообразен калъф. Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни. После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я? " Аз не очаквах такъв въпрос. Не бях подготвен за него.
към текста >>
Извади
цигулката
от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни.
Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея. Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка. Беше в един триъгълен конусообразен калъф.
Извади
цигулката
от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни.
После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я? " Аз не очаквах такъв въпрос. Не бях подготвен за него. Не посмях да кажа нито дума. Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа.
към текста >>
Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на
цигулката
, с която Учителят свиреше.
Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах. Не можех вече да се повърна. Нямах сили да Му я поискам. Беше ме срам, че отказах. Защо отказах?
Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на
цигулката
, с която Учителят свиреше.
Да, ама това бе сега, в 1940 година. А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея. И кой знае колко десетки години е свирил на нея. Досрамя ме да се повърна. После много, много съжалявах.
към текста >>
Къде отиде тази
цигулка
, никой не можа да разбере.
Да, ама това бе сега, в 1940 година. А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея. И кой знае колко десетки години е свирил на нея. Досрамя ме да се повърна. После много, много съжалявах.
Къде отиде тази
цигулка
, никой не можа да разбере.
Вероятно другите цигулари не се интересуваха от нея, понеже беше стар модел и защото на нея по-трудно се свиреше. А аз знаех много неща за нея от самия Учител. И трябваше да я прибера при себе си. Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея. Къде се запиля тази цигулка?
към текста >>
Къде се запиля тази
цигулка
?
Къде отиде тази цигулка, никой не можа да разбере. Вероятно другите цигулари не се интересуваха от нея, понеже беше стар модел и защото на нея по-трудно се свиреше. А аз знаех много неща за нея от самия Учител. И трябваше да я прибера при себе си. Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея.
Къде се запиля тази
цигулка
?
Бяха бурни години. Настанаха времена на горест, мъка и преследвания. Дойде процесът от 1957/58 година. Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване. Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството.
към текста >>
И така, тази старинна
цигулка
бе откупена и е в някого.
Той там се съхраняваше. Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон. Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент. Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма.
И така, тази старинна
цигулка
бе откупена и е в някого.
Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше. Беше непростима грешка.
към текста >>
Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах
цигулката
, която Учителят ми предлагаше.
Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко.
Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах
цигулката
, която Учителят ми предлагаше.
Беше непростима грешка. Кой ли ще я поправи тази моя грешка? Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение. Аз не можах да разреша тази задача. Ще я разреши някой от вас.
към текста >>
Тази
цигулка
трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение.
А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше. Беше непростима грешка. Кой ли ще я поправи тази моя грешка?
Тази
цигулка
трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение.
Аз не можах да разреша тази задача. Ще я разреши някой от вас. През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя. Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години. Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше.
към текста >>
Но това не беше онази истинска
цигулка
, на която Учителят свиреше.
Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение. Аз не можах да разреша тази задача. Ще я разреши някой от вас. През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя. Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години.
Но това не беше онази истинска
цигулка
, на която Учителят свиреше.
Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема. Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки. Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши. В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори. Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши.
към текста >>
Къде отиде тази
цигулка
за мен остана загадка неразгадаема.
Аз не можах да разреша тази задача. Ще я разреши някой от вас. През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя. Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години. Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше.
Къде отиде тази
цигулка
за мен остана загадка неразгадаема.
Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки. Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши. В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори. Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши. Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата.
към текста >>
А що се отнася до
цигулката
на Учителя - Неговата
цигулка
, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.
Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед. Написах и есе за Учителя като цигулар. Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно. И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение.
А що се отнася до
цигулката
на Учителя - Неговата
цигулка
, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.
Аз не можах да я разреша. Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред. Но той непременно ще я разреши. Такъв е законът на Школата.
към текста >>
Разказах ви една тъжна история за старинната
цигулка
на Учителя.
Аз не можах да я разреша. Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред. Но той непременно ще я разреши. Такъв е законът на Школата.
Разказах ви една тъжна история за старинната
цигулка
на Учителя.
Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя. Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.
към текста >>
11.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Духът на Истината и часовоят с
цигулката
" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева".
"Духът на Истината и часовоят с
цигулката
" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева".
Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята.
към текста >>
Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на
цигулката
.
"Изгревът" е замрял. Чувам вечността как се откроява от Небитието. И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен. Това трае миг. Учителят ни поглежда.
Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на
цигулката
.
Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината. Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената цигулка. На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва.
към текста >>
Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената
цигулка
.
И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен. Това трае миг. Учителят ни поглежда. Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на цигулката. Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината.
Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената
цигулка
.
На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!
към текста >>
След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с
цигулка
при нозете.
Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината. Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената цигулка. На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва.
След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с
цигулка
при нозете.
Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините. Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката. Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си.
към текста >>
Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах
цигулката
.
Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.
Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах
цигулката
.
Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си. Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител. Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си. Затова дойде стражата Господня - да засвидетелствува и тя за Истината.
към текста >>
Аз бях застанал на стража с моята
цигулка
пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.
Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен. Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята. Това за вас е също една задача за разрешаване. Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.
Аз бях застанал на стража с моята
цигулка
пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.
И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг. А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!
към текста >>
И когато отварям калъфа на
цигулката
, и когато настройвам
цигулката
си, винаги си спомням за този миг.
Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята. Това за вас е също една задача за разрешаване. Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта. Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.
И когато отварям калъфа на
цигулката
, и когато настройвам
цигулката
си, винаги си спомням за този миг.
А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!
към текста >>
12.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на
цигулката
, свири ви и вие играете Паневритмията.
Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него". Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко. Аз познавам това шалче. И знам кой го подари и на чий врат то стои сега. Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.
Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на
цигулката
, свири ви и вие играете Паневритмията.
Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук. А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема." "По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят. Аз стоя изтръпнал. Недоумявам всичко това. "Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез?
към текста >>
А сега вместо меч - държи лък на
цигулка
." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема." "По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят.
Аз познавам това шалче. И знам кой го подари и на чий врат то стои сега. Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му. Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията. Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.
А сега вместо меч - държи лък на
цигулка
." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема." "По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят.
Аз стоя изтръпнал. Недоумявам всичко това. "Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез? " - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество. Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.
към текста >>
13.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Затова сега аз ще ти изсвиря на моята
цигулка
една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.
Затова сега аз ще ти изсвиря на моята
цигулка
една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията. След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя.
към текста >>
И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на
цигулката
и му изсвирва мелодията.
Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на
цигулката
и му изсвирва мелодията.
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея.
към текста >>
А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира
цигулката
, протяга ръката си, здрависват се и се разделят.
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея.
А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира
цигулката
, протяга ръката си, здрависват се и се разделят.
Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя. Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината". Иван Антонов кимва в знак на съгласие. Учителят се усмихва.
към текста >>
14.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"
Цигулката
на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални, тактични и безочливи.
"
Цигулката
на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални, тактични и безочливи.
Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан.
към текста >>
Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено
цигулка
.
Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент.
Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено
цигулка
.
Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат. Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка.
към текста >>
Игнат Котаров също имаше
цигулка
, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.
Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.
Игнат Котаров също имаше
цигулка
, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.
Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка. Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.
към текста >>
Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата
цигулка
.
Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка. Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат. Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири.
Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата
цигулка
.
Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений. Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу Учителя: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно. Аз никога не мога да стана музикант в този живот тук на "Изгрева". Всички изтръпват. Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега.
към текста >>
Ето, това беше историята на една
цигулка
, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева".
Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен. Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит. Едната по-голяма, а другата по-малка. Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай. Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише.
Ето, това беше историята на една
цигулка
, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева".
Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух. Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена. Историята за тези времена и Духът на Истината се бяха слели в едно!
към текста >>
15.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
С
цигулката
свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство.
С
цигулката
свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа.
Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил.
към текста >>
Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с
цигулката
.
Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа.
Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с
цигулката
.
Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви.
към текста >>
Той свиреше на
цигулка
достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.
Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.
Той свиреше на
цигулка
достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.
Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия.
към текста >>
Той свири предимно на
цигулка
, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на
цигулката
.
Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер.
Той свири предимно на
цигулка
, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на
цигулката
.
Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика? В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство.
към текста >>
16.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на
цигулка
, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.
Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството.
Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на
цигулка
, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.
Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране.
към текста >>
17.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на
цигулка
преди всяка беседа.
Целунах Му ръка и си отидох. Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева".
Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на
цигулка
преди всяка беседа.
След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото. Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт. На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки. Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си! " И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му.
към текста >>
18.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На Ел-Шадай Учителят взе
цигулката
и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "Песента на странника".
Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре. Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи. ...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце.
На Ел-Шадай Учителят взе
цигулката
и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "Песента на странника".
Това беше молитва. Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това. "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене.
към текста >>
19.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на
цигулка
, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
"Музиканти и съдби человечески" С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалният й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си. Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене.
Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на
цигулка
, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.
към текста >>
20.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Игнат се хвана да учи
цигулка
като всички изгревяни.
Когато бе смирен, беше много добър - но само в тези моменти. Хващаха ли го "братята", както казваше народът, беше много опасен. Или както ние казваме - обсебваха ли го духовете, можеше да направи сума поразии. Отгоре на всичко, като похлупак, беше с леви убеждения, беше в нелегална комунистическа група и, по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото. Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя.
Игнат се хвана да учи
цигулка
като всички изгревяни.
Купи я, започна да взима уроци и да се упражнява да свири. Но горкият, нямаше нито талант за музика, нито ухо на музикант. Свиреше хем фалшиво, хем невярно и скрибуцаше непрестанно. Нито хващаше чисти тонове, нито можеше да изсвири даден пасаж. Беше цяло мъчение да го слуша някой.
към текста >>
След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с
цигулката
.
Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта.
След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с
цигулката
.
Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен.
към текста >>
Излиза Игнат, държи в едната си ръка
цигулката
, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча.
Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен. Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне.
Излиза Игнат, държи в едната си ръка
цигулката
, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча.
Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи: "Ти луда ли си? " Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят. "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Той се спря, па седна на един камък и се замисли.
към текста >>
21.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята
цигулка
.
"Симеон Симеонов и благодарността ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен.
Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята
цигулка
.
Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят. Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение.
към текста >>
Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с
цигулката
- и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои
цигулката
.
Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент.
Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с
цигулката
- и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои
цигулката
.
Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал.
към текста >>
Какво чува той, как си нагласява
цигулката
, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония.
Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент. Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката. Аз му ги давам.
Какво чува той, как си нагласява
цигулката
, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония.
Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал. И то - преди беседа на Учителя. Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново.
към текста >>
Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои
цигулката
.
И то - преди беседа на Учителя. Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново. Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме.
Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои
цигулката
.
Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера.
към текста >>
Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема
цигулката
, та да го тупна с нея по главата.
Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен.
Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема
цигулката
, та да го тупна с нея по главата.
Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура.
към текста >>
Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си
цигулката
и започнахме да свирим заедно.
Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера.
Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си
цигулката
и започнахме да свирим заедно.
За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме.
към текста >>
" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с
цигулката
в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя.
Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя". И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе!
" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с
цигулката
в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя.
След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят.
към текста >>
А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му
цигулка
.
" Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе! " Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах.
А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му
цигулка
.
Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят. Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците. Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд. Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него?
към текста >>
22.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с
цигулка
под ръка.
Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят. Но с мене той се държеше на разстояние. Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя.
Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с
цигулка
под ръка.
Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка.
към текста >>
Влиза Асен с белия си костюм и с
цигулка
в ръка.
Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата.
Влиза Асен с белия си костюм и с
цигулка
в ръка.
Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него.
към текста >>
Ами
цигулката
къде да я сложи?
Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него.
Ами
цигулката
къде да я сложи?
Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката.
към текста >>
Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а
цигулката
можеш да я сложиш там, до стената".
" Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи?
Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а
цигулката
можеш да я сложиш там, до стената".
Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути.
към текста >>
Накрая Учителят му казва: "А сега извади
цигулката
и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището".
Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.
Накрая Учителят му казва: "А сега извади
цигулката
и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището".
Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>
23.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От
цигулката
Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят.
(Виж: 7 лекция, общ окултен клас, II година) Учителят беше музикант. С музикалния си гений Той можеше, ако се отдадеше на музикално поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания.
От
цигулката
Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят.
Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
към текста >>
24.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на
цигулката
и започваше да ми свири.
Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага. Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна ръката Му. Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му.
Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на
цигулката
и започваше да ми свири.
Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите".
към текста >>
Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата
цигулка
, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина.
Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика. Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно.
Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата
цигулка
, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина.
Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика.
към текста >>
25.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на
цигулка
и пял след това.
И тогава къде е послушанието на ученика към Учителя? Има ли го или го няма? Онова, което се случи след това, показва, че го няма. А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма!
Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на
цигулка
и пял след това.
Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина. Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента!
към текста >>
26.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха
цигулката
, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение.
Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му. И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух. Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот.
Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха
цигулката
, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение.
А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните. Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит. А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били. Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя.
към текста >>
За тях тя е елементарна, наивна и упражнение за начинаещи ученици по
цигулка
.
Това може да стане само чрез Словото на Учителя и чрез неговата музика. Амин! Разбрахте ли сега защо градските музиканти не могат да възприемат музиката на Учителя? Много просто. Тя е заключена за тях. И затова не бива и не може да се търси от тях признание за музиката на Учителя.
За тях тя е елементарна, наивна и упражнение за начинаещи ученици по
цигулка
.
Затова ние прескочихме своето разочарование от градските музиканти, че не признаваха музиката на Учителя. От друга страна, ние престанахме да доказваме пред другите музиканти същността на музиката Му. Беше излишно. Защо? Музиката на Учителя и песните Му са за Неговата Школа. А когато вие се доберете до Духа на песента на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на песента, изразяващ се в миг от Вечността.
към текста >>
27.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Аз Му посочих
цигулката
с по-хубавия тон: "Тази, Учителю".
В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя. Веднъж Учителят ме викна при себе си. Той стоеше изправен пред две цигулки и ги разглеждаше. Започна да свири на едната, после на другата, а аз седях и слушах. После се обърна към мен и запита: "Коя ти звучи по- хубаво?
" Аз Му посочих
цигулката
с по-хубавия тон: "Тази, Учителю".
Той се усмихна и каза: "И аз така смятам". Какво стана с тези цигулки, не мога да ви кажа. Защо ли? Защото забулена тайна падна върху тях! Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си.
към текста >>
28.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше
цигулката
и я изсвирваше или я изпяваше.
Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия. В зависимост от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката.
Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше
цигулката
и я изсвирваше или я изпяваше.
Понякога ставаше веднага, а понякога това беше труден процес, отнемащ часове, дори и дни. Учителят обичаше да казва: "Песента си замина". Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат". Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи. Това го знаехме.
към текста >>
А Той застанал пред
цигулката
и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".
Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети". Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя.
А Той застанал пред
цигулката
и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.
към текста >>
Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с
цигулката
си.
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.
Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с
цигулката
си.
Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица?
към текста >>
Привърши песента, прибра лъка и
цигулката
в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
Привърши песента, прибра лъка и
цигулката
в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?
" "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица? Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя.
към текста >>
29.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с
цигулката
, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини.
В песента "В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж. Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията". За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя дума от текста не пасвала или не излизала към тактовете. Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст. Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас.
А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с
цигулката
, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини.
И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове. Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини.
към текста >>
30.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тези ученици са били инструмент, какъвто е
цигулката
на Учителя.
И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен. Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов. На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните.
Тези ученици са били инструмент, какъвто е
цигулката
на Учителя.
Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник" Кръстю, това беше неприемливо. Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим коректура на шпалтите. От там нищо не можеше да се изнесе и нищо не можеше да се внесе. Затова има малки технически грешки в песните, дадени чрез Табакова. Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура.
към текста >>
31.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
После Учителят взе
цигулката
си, изсвири някои мотиви от народни песни.
Наблюдаваше как българските песни и ритми преминават в хора със стъпки и движения. Това наблюдение и разучаване продължи над два часа. През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите. Жалко, че това никой не го стенографира, защото обяснението никога не се повтори вече. А ние така бяхме се разпалили от хората, че бяхме в една необикновена възбуда.
После Учителят взе
цигулката
си, изсвири някои мотиви от народни песни.
Той обясняваше кои са първичните мотиви, обясняваше смисъла им, а после обясняваше кои са вторичните и как са вмъкнати по-късно. Това продължи дълго време. Накрая Учителят изсвири с цигулката си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа. Поиска да види от нас какви движения ще им сложим и как ще съпровождаме тези мотиви с нашите движения. Един показа едно, друг показа второ.
към текста >>
Накрая Учителят изсвири с
цигулката
си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа.
Жалко, че това никой не го стенографира, защото обяснението никога не се повтори вече. А ние така бяхме се разпалили от хората, че бяхме в една необикновена възбуда. После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни. Той обясняваше кои са първичните мотиви, обясняваше смисъла им, а после обясняваше кои са вторичните и как са вмъкнати по-късно. Това продължи дълго време.
Накрая Учителят изсвири с
цигулката
си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа.
Поиска да види от нас какви движения ще им сложим и как ще съпровождаме тези мотиви с нашите движения. Един показа едно, друг показа второ. Въодушевихме се. Учителят ни спираше и ни показваше най-типичното за момента движение, съобразно мотива, който Той бе изсвирил. Ето така започна да се дава Паневритмията.
към текста >>
32.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Изнесохме един чудесен концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на
цигулка
.
Ще бъде полезно за всички, а тя ще изпълни едно свое задължение към Школата на Учителя. Галилей Величков беше музикант-цигулар. Ние с него не бяхме в добри отношения. Той беше в много добри дружески отношения със Савка Керемидчиева, но понеже ние със Савка бяхме в непрекъснати конфликти, той бе минал на нейната страна и стана мой опонент. По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка.
Изнесохме един чудесен концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на
цигулка
.
Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си. Тогава, питам аз, какво мнение може да има и какво отношение може да вземе той по моята Песнарка?
към текста >>
През време на Учителя той разработи "Идилия за
цигулка
и пиано" по мотиви на Учителя и тя бе издадена в София през 1941 година.
До 1970 година той не бе написал никаква статия за музиката на Учителя, нито спомени, нито опитности. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Учителя и за Неговата музика. Ако е сторил това, то ми се обадете и аз ще ви почерпя с щрудел и с кафе. Аз съм всепризната майсторка на тия неща. Асен Арнаудов беше музикалният талант и гений на Школата.
През време на Учителя той разработи "Идилия за
цигулка
и пиано" по мотиви на Учителя и тя бе издадена в София през 1941 година.
Оттогава досега - 1970 година - той не е направил нищо - нито е написал нещо, нито е разказал нещо, нито е отпечатал разработки по музика на Учителя или е написал спомени за Школата. А той има какво да разкаже и какво да напише. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Школата и за Учителя, и за музиката на Учителя. Проверете през 1990 година дали има публикувани музикални разработки на песните на Учителя. Има ли и публикации върху музиката на Учителя?
към текста >>
Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за
цигулка
и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя.
Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.
Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за
цигулка
и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя.
Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви!
към текста >>
33.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той взима
цигулката
и започва да свири.
Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си.
Той взима
цигулката
и започва да свири.
Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента.
към текста >>
34.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за
цигулката
.
Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства. По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година.
Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за
цигулката
.
Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
към текста >>
Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на
цигулката
ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина.
С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота.
Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на
цигулката
ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина.
Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо. Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите.
към текста >>
35.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Благодарение на това, че частно учех пеене и предавах уроци по
цигулка
, справях се добре с всичко.
"Учение и служение на Високия Идеал" След като завърших учителския отдел при Музикалната академия през 1922 година, бях назначена за учителка по пеене в Мездра.
Благодарение на това, че частно учех пеене и предавах уроци по
цигулка
, справях се добре с всичко.
Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех. Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си.
към текста >>
Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на
цигулка
и пеех.
"Учение и служение на Високия Идеал" След като завърших учителския отдел при Музикалната академия през 1922 година, бях назначена за учителка по пеене в Мездра. Благодарение на това, че частно учех пеене и предавах уроци по цигулка, справях се добре с всичко.
Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на
цигулка
и пеех.
Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара.
към текста >>
Преподавах на десетина ученика по
цигулка
.
"Учение и служение на Високия Идеал" След като завърших учителския отдел при Музикалната академия през 1922 година, бях назначена за учителка по пеене в Мездра. Благодарение на това, че частно учех пеене и предавах уроци по цигулка, справях се добре с всичко. Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех. Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор.
Преподавах на десетина ученика по
цигулка
.
Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара. С всичко се справях много добре, но мен самата това не ме задоволяваше. Много пъти вечер плачех. Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство.
към текста >>
Недялка Симеонова изпълни солата за
цигулка
.
За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене. Влязла в клас, в първия учебен ден, разпитах учениците си за музикалния живот в Свищов. Накрая ги наредих в редици, изиграха "Аум" и часът завърши, понеже звънецът удари. Върнах се в София, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие. Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в София.
Недялка Симеонова изпълни солата за
цигулка
.
Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита защо страдам, а не се боря да уча. И така, аз съм пред Учителя и след като Му се оплаках от часовете по физкултура в Свищов, казах Му, че имам голямо желание да продължа да уча. Затова съм дошла при Него за съвет. Искам да напусна учителствуването, да се явя в Академията на изпит за следване в специалния отдел по цигулка, а за да се прехранвам ще давам уроци по цигулка. Учителят ме изслуша и ми каза, че най-хубавата професия е учителската.
към текста >>
Искам да напусна учителствуването, да се явя в Академията на изпит за следване в специалния отдел по
цигулка
, а за да се прехранвам ще давам уроци по
цигулка
.
Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в София. Недялка Симеонова изпълни солата за цигулка. Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита защо страдам, а не се боря да уча. И така, аз съм пред Учителя и след като Му се оплаках от часовете по физкултура в Свищов, казах Му, че имам голямо желание да продължа да уча. Затова съм дошла при Него за съвет.
Искам да напусна учителствуването, да се явя в Академията на изпит за следване в специалния отдел по
цигулка
, а за да се прехранвам ще давам уроци по
цигулка
.
Учителят ме изслуша и ми каза, че най-хубавата професия е учителската. Поговори ми доста и завърши: "Ти тук ще станеш едно нищо! " Отговорих Му, че съм съгласна с Него и че това, което ни учи трябва да го разпространяваме сред народа. А като учителка ще вземам много пари, защото освен учителската заплата, ще вземам толкова от уроци по цигулка. Но дълбоко и чистосърдечно заявих, че мен ме влече повече духовното.
към текста >>
А като учителка ще вземам много пари, защото освен учителската заплата, ще вземам толкова от уроци по
цигулка
.
Затова съм дошла при Него за съвет. Искам да напусна учителствуването, да се явя в Академията на изпит за следване в специалния отдел по цигулка, а за да се прехранвам ще давам уроци по цигулка. Учителят ме изслуша и ми каза, че най-хубавата професия е учителската. Поговори ми доста и завърши: "Ти тук ще станеш едно нищо! " Отговорих Му, че съм съгласна с Него и че това, което ни учи трябва да го разпространяваме сред народа.
А като учителка ще вземам много пари, защото освен учителската заплата, ще вземам толкова от уроци по
цигулка
.
Но дълбоко и чистосърдечно заявих, че мен ме влече повече духовното. Учителят затвори очи и дълго мълча. В това време знаех, че Той разглежда със своя вътрешен взор зигзагите на моя живот, не само досегашния, но и моя бъдещ жизнен път. Като си отвори очите, каза: "Всеки човек, като разрешава някои въпроси, нека се вслуша тук." - и посочи с ръка слънчевия възел. "Там има един глас, който ще му каже правото.
към текста >>
Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по
цигулка
, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия.
Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи. Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов. Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата.
Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по
цигулка
, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия.
Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец.
към текста >>
Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по
цигулка
на внуците й.
Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи. Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов. Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре.
Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по
цигулка
на внуците й.
А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия.
към текста >>
Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по
цигулка
.
Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец.
Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по
цигулка
.
Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето.
към текста >>
36.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с
цигулка
, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията.
Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с
цигулка
, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва.
към текста >>
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на
цигулка
на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа.
Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на
цигулка
на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа.
Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя.
към текста >>
След това почваха сола - на
цигулка
, от певици и певци и накрая - декламации.
Така че обедите бяха винаги музикални. Вечер, насядали край буйния огън, изнасяхме литературно- музикални номера. Брат Кирил Икономов записваше песните, които ние пожелавахме да пеем вечерта, като ги подреждаше така, че мистичните да останат накрая, за да се слеят с вечната молитва "Отче наш", произнесена накрая от всички ни. Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили". Вечерният концерт обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово.
След това почваха сола - на
цигулка
, от певици и певци и накрая - декламации.
По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове.
към текста >>
37.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
"Ти как познаваш коя
цигулка
е по-добра?
Ние знаехме целия случай и се усмихвахме дружелюбно. Един брат при разговор с Учителя Му казал, че иска да се ожени. "Е, ожени се - му казал Учителят. - Но как да разбера коя е по-добра? " Братът имал две кандидатки за женитба.
"Ти как познаваш коя
цигулка
е по-добра?
" "Ами по тона, по гласа й." "Е, тогава и ти по гласа ще я познаеш." От двете възлюблени избрал тази с по-хубавия глас и не сбъркал. Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека.
към текста >>
38.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
По-късно се яви
цигулката
.
"Начало на музикалния живот на "Изгрева" Когато влязох в Братството, заварих четиригласен смесен хор, дирижиран от брат Симеон Симеонов. А това беше 1921 година. Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор. Останалите пригласяха кой как @можеше. Отначало пеехме без съпровод.
По-късно се яви
цигулката
.
Пианото и хармониумът дойдоха много по-късно. Имаше напечатана песнарка в две части, разработена за четиригласен хор. Това е изданието "Братски песни" от 1921 година. Това бяха първите песни, които се пееха. През втората година на общия окултен клас се дадоха най-много песни.
към текста >>
Аз ги свирих с
цигулката
и заедно с Кирил Икономов отидохме при Учителя.
После той беше казал на една сестра Мария Тодорова. Но тя бе заангажирана с разни работи и също не изпълни поръката Му. След това Учителят каза на Кирил Икономов. А той, като по-амбициозен и волеви, веднага събрал и подредил песните. След като ги бе подредил, с тях той дойде у дома и ми ги показа.
Аз ги свирих с
цигулката
и заедно с Кирил Икономов отидохме при Учителя.
Там, пред Учителя, аз също ги свирих с цигулката, гледайки музикалния текст, който бе изписал Кирил. Кирил каза, че ги е подредил по реда на създаването им. Тогава Учителят го запита, дали сам ги е преписал и подредил или това е направил с Асенчо Арнаудов. Кирил Му отговори, че сам е сторил всичко. Навярно Учителят е искал и Асен да вземе участие, затова се понамръщи малко недоволен, но после каза: "Тъй както са, могат да се напечатат." "Но няма ли нещо да се коригира или да се поразмести редът им?
към текста >>
Там, пред Учителя, аз също ги свирих с
цигулката
, гледайки музикалния текст, който бе изписал Кирил.
Но тя бе заангажирана с разни работи и също не изпълни поръката Му. След това Учителят каза на Кирил Икономов. А той, като по-амбициозен и волеви, веднага събрал и подредил песните. След като ги бе подредил, с тях той дойде у дома и ми ги показа. Аз ги свирих с цигулката и заедно с Кирил Икономов отидохме при Учителя.
Там, пред Учителя, аз също ги свирих с
цигулката
, гледайки музикалния текст, който бе изписал Кирил.
Кирил каза, че ги е подредил по реда на създаването им. Тогава Учителят го запита, дали сам ги е преписал и подредил или това е направил с Асенчо Арнаудов. Кирил Му отговори, че сам е сторил всичко. Навярно Учителят е искал и Асен да вземе участие, затова се понамръщи малко недоволен, но после каза: "Тъй както са, могат да се напечатат." "Но няма ли нещо да се коригира или да се поразмести редът им? " - запита Кирил.
към текста >>
39.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на
цигулка
, което не се одобри от всички ни.
Но не във всичко сполучваше. Това бе естествено за нас простосмъртните. Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на песента "Вехади". Аз съм присъствувала, когато Учителят му говореше и го напътствуваше как да я разработи. Той я разработи за два гласа и ние я пяхме двамата с Митко Сотиров.
Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на
цигулка
, което не се одобри от всички ни.
През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя". Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана". Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща. След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата.
към текста >>
Свиреше на
цигулка
, на пиано, а впоследствие - и на арфа.
След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов. Той беше един от най-музикалните.
Свиреше на
цигулка
, на пиано, а впоследствие - и на арфа.
Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия. Създаваше приятна атмосфера по време на музициране и беше приятен събеседник. Веднъж Асенчо се оплака на Учителя, че когато отиде на концерти и слуша големи изпълнители, им завижда и след това не може да спи. Учителят го поправи: "Така ти се спъваш. Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да напредват.
към текста >>
Той каза: "Тя обича повече
цигулката
си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят.
А това е много трудно. Това изисква музикална подготовка, музикална култура и висша духовна култура. Във връзка с това ще спомена как веднъж Учителят се обърна към мен и каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло какво се готви за тези, които свирят! " Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда.
Той каза: "Тя обича повече
цигулката
си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят.
Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа.
към текста >>
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила
цигулката
, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно.
Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София.
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила
цигулката
, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно.
Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му.
към текста >>
След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха
цигулката
, нотите и багажа.
Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там.
След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха
цигулката
, нотите и багажа.
След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му. Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури.
към текста >>
Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с
цигулката
.
Беше казал кои песни да се дадат с подходящи движения. Но това за съжаление не се записа. В салона бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни. Фотографите направиха снимки на тези песни и ние притежаваме две такива. Но имаше повече песни записани там.
Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с
цигулката
.
По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една цигулка. Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска цигулка.
към текста >>
По молба на фотографа, Той позира с
цигулката
, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар.
Но това за съжаление не се записа. В салона бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни. Фотографите направиха снимки на тези песни и ние притежаваме две такива. Но имаше повече песни записани там. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулката.
По молба на фотографа, Той позира с
цигулката
, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар.
Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една цигулка. Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска цигулка. Затова не я пожелах.
към текста >>
Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една
цигулка
.
Но имаше повече песни записани там. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулката. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично.
Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една
цигулка
.
Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска цигулка. Затова не я пожелах. Някой път Учителят идваше в клас с някоя мелодия и ни я изсвирваше. Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше. Имаше песни много трудни.
към текста >>
Той ми подаде
цигулката
, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска
цигулка
.
Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулката. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една цигулка.
Той ми подаде
цигулката
, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска
цигулка
.
Затова не я пожелах. Някой път Учителят идваше в клас с някоя мелодия и ни я изсвирваше. Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше. Имаше песни много трудни. Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята цигулка, за да можем по- добре да ги усвоим.
към текста >>
Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята
цигулка
, за да можем по- добре да ги усвоим.
Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска цигулка. Затова не я пожелах. Някой път Учителят идваше в клас с някоя мелодия и ни я изсвирваше. Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше. Имаше песни много трудни.
Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята
цигулка
, за да можем по- добре да ги усвоим.
Някой път Учителят сваляше някой мотив. Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти. Но нямаше музиканти подготвени, които да я запишат веднага. Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез песента да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава.
към текста >>
Учителят свиреше и на пиано, освен на
цигулка
.
Някой път Учителят сваляше някой мотив. Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти. Но нямаше музиканти подготвени, които да я запишат веднага. Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез песента да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава.
Учителят свиреше и на пиано, освен на
цигулка
.
Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Учителят пееше много естествено. Имаше баритонов глас. Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите. И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него.
към текста >>
40.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Катя Грива пееше, а аз свирех на
цигулка
.
То престоя пет дни, без да замирише. А сам Той, както бе казал с последните си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, бе отминал в света на Светлините. Пеехме общо преди погребението Му. Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа.
Катя Грива пееше, а аз свирех на
цигулка
.
Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб.
към текста >>
Посветих живота си да раздавам чрез песен и
цигулката
си това, което бях научила.
Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя. Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години.
Посветих живота си да раздавам чрез песен и
цигулката
си това, което бях научила.
Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават. Едните слизат и приемат Словото, а другите го предават и си заминават. И едните, и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят живота си в служение на Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем, облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му. Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
към текста >>
41.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на
цигулка
.
Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее.
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на
цигулка
.
Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат.
към текста >>
Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на
цигулката
Си.
А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее. Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка.
Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на
цигулката
Си.
Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър.
към текста >>
Учителят сам разправяше как със свирене на
цигулка
е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата.
Учителят сам разправяше как със свирене на
цигулка
е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
"Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията.
към текста >>
Учителят донесе една
цигулка
.
Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни. Този брат се появи в Братството за известно време, а после замина някъде и изчезна. Когато прочетох преди години за този концерт - случаят бе разказан от Николай Дойнов - се изумих и разбрах всичко. А вие ще прочетете това и ще си направите своите изводи. Един ден бяхме на двора до масите, на които ставаха общите обеди на "Изгрева".
Учителят донесе една
цигулка
.
Разглеждахме я - нали всички бяхме цигулари. Беше дошъл на гости цигуларят Влади Симеонов. Учителят му я подаде и го покани да изсвири нещо, за да опита цигулката. Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков. След като я изсвири, Учителят каза: "Свирете тази пиеса.
към текста >>
Учителят му я подаде и го покани да изсвири нещо, за да опита
цигулката
.
А вие ще прочетете това и ще си направите своите изводи. Един ден бяхме на двора до масите, на които ставаха общите обеди на "Изгрева". Учителят донесе една цигулка. Разглеждахме я - нали всички бяхме цигулари. Беше дошъл на гости цигуларят Влади Симеонов.
Учителят му я подаде и го покани да изсвири нещо, за да опита
цигулката
.
Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков. След като я изсвири, Учителят каза: "Свирете тази пиеса. Тя е свалена отгоре." Спомням си нещо от времето, когато Учителят даде първите шест упражнения по гимнастика. Когато ги учехме, брояхме по шест за навеждане и шест за изправяне, съпроводени с дишане и то бавно. По-късно започнахме постепенно да избързваме.
към текста >>
42.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Христо Байданов свиреше на
цигулка
и то много хубаво.
Имаше сцена и балкон. Създадоха се условия за концерти. Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия. Иван Кавалджиев обичаше много Учителя и Учението. Той беше един от първите музиканти, с когото почнах да свиря в Братството.
Христо Байданов свиреше на
цигулка
и то много хубаво.
А в онези години нямаше радио и затова всичко ни се виждаше така прекрасно и вълшебно. Иван Кавалджиев беше предан наш брат. Жена му беше учителка. Нямаха деца. Подхвърлиха им от някъде някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат.
към текста >>
В салона той свиреше песните на Учителя на
цигулка
, имаше хубав баритонов глас.
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на ръст, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. Това от своя страна доведе и до конфликтни положения с приятелите в следващите години.
В салона той свиреше песните на Учителя на
цигулка
, имаше хубав баритонов глас.
Но в него се загнезди желание да командува и много пречеше на другите също така да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти.
към текста >>
Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по
цигулка
.
Но ние разбрахме закона, казан ни от Учителя, за нас Симеон остана предметно обучение и се примирихме. Трябваше да се запази една душа, дошла в Школата на Учителя, защото много души бяха изпратени от Невидимия свят за ученици в Школата, но те не дойдоха. Те се загубиха по широкия друм на живота в България, други дойдоха, но се отклониха и се загубиха, като вината си беше тяхна и те си понесоха последствията за това. А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата. Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас.
Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по
цигулка
.
Така аз разреших този заплетен възел от противоречия. Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа. Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина. Но като човешка душа бе съхранен от Учителя и от нас, другите музиканти, които знаехме как Учителят разреши този въпрос.
към текста >>
Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на
цигулка
.
Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа. Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина. Но като човешка душа бе съхранен от Учителя и от нас, другите музиканти, които знаехме как Учителят разреши този въпрос. Един от любимите музиканти при Учителя беше Асен Арнаудов.
Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на
цигулка
.
Сдобил се с арфа, подарена му от Учителя, Асен пожела да следва арфа в Германия. Беше измолил разрешение от Сашо Попов за стипендия. Споделил това с нашия брат Неделчо Попов. Той се учудил, че при тези бомбардировки в Германия ще следва, какво ще прави там, щото, когато падат бомбите, заглушават всичката музика у човека. Запитал го: "Сподели ли това с Учителя?
към текста >>
Няма по-хубаво изпълнение от
цигулка
, придружена с арфа.
Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо.
Няма по-хубаво изпълнение от
цигулка
, придружена с арфа.
Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант и музикант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя.
към текста >>
Имаме цигулар и
цигулка
, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели.
" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа.
Имаме цигулар и
цигулка
, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели.
Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант и музикант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни.
към текста >>
Той се беше прехвърлили от
цигулка
на виола и свиреше в симфоничния оркестър.
Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят. Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа. При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия.
Той се беше прехвърлили от
цигулка
на виола и свиреше в симфоничния оркестър.
Разбираше от добри цигулки. Колекционираше музикални инструменти. Имаше богата сбирка. И той си замина, но какво стана със сбирката му? Мога да кажа, че се намира в сина му Валентин.
към текста >>
Като малка свирех на
цигулка
народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора.
То преградите са книжни." Трепнах от радост, но пропуснах да Го попитам за какво ми Го каза. Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал. Другият момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна. Така взел момата за жена. Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи.
Като малка свирех на
цигулка
народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора.
Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец. Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека.
към текста >>
Хубава беше тази гледка на езерата на Рила: той свири на
цигулка
, а тя пее до него.
Онова, което си пожелах на младини, го имам накрая на живота си. Но нищо не дойде даром, а вследствие изпълнение поръката на Учителя: "Работи! " Аз работих усърдно и досега работя по същия начин. Друга съпружеска двойка бяха Кирил Икономов и Таня Камбурова - сестра на Петър и Марин Камбурови. Тя имаше много хубав глас и пееше много добре.
Хубава беше тази гледка на езерата на Рила: той свири на
цигулка
, а тя пее до него.
Прекрасен дует. Катя Грива имаше красив сопран. Тя се беше завърнала от Италия, където бе учила пеене. Нейните изпълнения бяха изключителни - с вътрешна мистика и вглъбеност. Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ.
към текста >>
Свиреше на
цигулка
и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията.
Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала.
Свиреше на
цигулка
и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията.
Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това.
към текста >>
Първа
цигулка
свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха.
Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев.
Първа
цигулка
свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха.
Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов. Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя. Учителят работеше с него и оценяваше таланта му. Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си.
към текста >>
През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по
цигулка
на братските деца.
Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки. За мое голямо учудване, той сподели, че не знаел къде го е сложил и не можел да го намери. Това дали беше ирония на съдбата или пък беше истинската му съдба - не мога да кажа. Но не мога да се примиря с това, че ето - изминаха четиридесет и пет години от заминаването на Учителя, а той нищо не написа за Него, нито публикува свои разработки на песните на Учителя, при положение, че имаше условия, имаше възможност да стори това. Коментарите са излишни, защото се предхождат от непослушанието на ученика към Учителя.
През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по
цигулка
на братските деца.
Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат. Сега младите братски музикални деца израснаха. Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството. През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия. Изминаха много години, младите братски деца израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството.
към текста >>
43.
5_02 Теориятя на музиката и Учителят
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят даваше тези песни с
цигулката
си.
"Теориятя на музиката и Учителят" Когато Учителят даваше някоя песен, то беше едно особено състояние на Духа, което проникваше навсякъде в нас - въздухът трептеше по особен начин и светът около нас се отразяваше иначе в съзнанията ни. Ние ли бяхме в друго състояние, или Светлината около нас се променяше, или Виделината у нас ни преобразяваше - това не можехме да си обясним. Важното бе онова, което преживявахме с онези наши сетива, с които се докосвахме до музиката на Учителя.
Учителят даваше тези песни с
цигулката
си.
А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят. Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музика.
към текста >>
44.
5_04 Как се записваха песните на Учителя
,
,
ТОМ 1
Други песни Той ги изсвирваше пред нас, като слизаше от стаята Си с
цигулка
в ръка.
"Как се записваха песните на Учителя" Учителят даваше някои песни на беседа.
Други песни Той ги изсвирваше пред нас, като слизаше от стаята Си с
цигулка
в ръка.
Обикновено те се научаваха от нашите музиканти и след това се записваха на нотен лист, който се предаваше на Учителя за проверка. А Той от своя страна Го предаваше на Боян Боев, който го слагаше в една папка. После към тази папка се прибави още една. Така папките станаха две. После този нотен лист се предаваше на една от сестрите-музикантки, която го преписваше в една тетрадка, която трябваше да остане като неприкосновен оригинал.
към текста >>
45.
5_05 Певицата Лиляна Табакова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята
цигулка
, е свирил новите песни, които Той е свалял.
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си.
Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята
цигулка
, е свирил новите песни, които Той е свалял.
Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото. След това, тя занасяла записаните песни на Учителя и Той ги проверявал.
към текста >>
46.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема
цигулката
и й изсвирва няколко пъти тази мелодия.
В бъдещето човечеството ще разговаря с музика. Но това се отнася за идното човечество. Засега музиката на Учителя ни подготвя и отваря дверите на непознат свят за нас. Мелоди я - 15 Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои разплакана, омъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й.
Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема
цигулката
и й изсвирва няколко пъти тази мелодия.
Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използувала я при нужда за същия лек. Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там.
към текста >>
47.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко
цигулката
и тихо ни изсвири песента.
Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания.
Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко
цигулката
и тихо ни изсвири песента.
След това ни я изпя. Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.
към текста >>
48.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
После се прибра горе в стаичката Си и с
цигулката
Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас.
А това е мелодия и не става за хоро. За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро. После ни изпя друга мелодия и пак ни попита дали можем да й сложим движения. Опитахме се, но не можахме да сложим нищо, само виновно вдигахме рамене. Учителят не каза нищо повече.
После се прибра горе в стаичката Си и с
цигулката
Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас.
Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение. Така Учителят започна да предава първо на една сестра - Катя Грива. После Учителят показа и на други сестри и така се оформи една група от няколко сестри да заучават мелодиите, които Учителят даваше, както и съответните движения. Така за един месец се роди пред очите на всички ни Паневритмията, в която взехме участие всички. По- късно, тази група от сестри започна да обучава другите.
към текста >>
49.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе
цигулката
Му в неговата стаичка.
Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката Си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше.
Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе
цигулката
Му в неговата стаичка.
На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение.
към текста >>
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с
цигулката
Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение.
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с
цигулката
Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги.
към текста >>
50.
5_12 Запустялата кръчма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема
цигулката
Си и свири дълго, дълго време.
"Запустялата кръчма" Когато Учителят живееше във Варна, трябвало да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата му имало кръчма. Там, в тая кръчма, до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи.
Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема
цигулката
Си и свири дълго, дълго време.
Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя.
към текста >>
51.
5_13 Най-малкото добро
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Идва Той, присяда до сестрата, разговаря за това, за онова, после казва: "Имате ли
цигулка
?
Болки големи. Питат Учителя: "Какво да се прави? " Учителят казва: "Да пие плодовете на ружата." Но лекарството не помага. Сестрата става все по-зле. Повикват Учителя.
Идва Той, присяда до сестрата, разговаря за това, за онова, после казва: "Имате ли
цигулка
?
" Донасят Му цигулката. Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките.
към текста >>
" Донасят Му
цигулката
.
Питат Учителя: "Какво да се прави? " Учителят казва: "Да пие плодовете на ружата." Но лекарството не помага. Сестрата става все по-зле. Повикват Учителя. Идва Той, присяда до сестрата, разговаря за това, за онова, после казва: "Имате ли цигулка?
" Донасят Му
цигулката
.
Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми.
към текста >>
Учителят настройва
цигулката
и почва да свири.
" Учителят казва: "Да пие плодовете на ружата." Но лекарството не помага. Сестрата става все по-зле. Повикват Учителя. Идва Той, присяда до сестрата, разговаря за това, за онова, после казва: "Имате ли цигулка? " Донасят Му цигулката.
Учителят настройва
цигулката
и почва да свири.
Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти!
към текста >>
52.
5_14 Благославяй , душе моя, Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи
цигулката
си!
"Благославяй , душе моя, Господа" След време друга една сестра е болна. Лекуват я с всички средства, които знаят сестрите по Учителя, но болестта не преминава. Казват на Учителя: "Не преминава болестта й!
" Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи
цигулката
си!
" Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре. Сяда на леглото, а след малко става и почва да шета из къщи. Учителят си тръгва.
към текста >>
Учителят я поразговаря, после взема
цигулката
Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа!
"Благославяй , душе моя, Господа" След време друга една сестра е болна. Лекуват я с всички средства, които знаят сестрите по Учителя, но болестта не преминава. Казват на Учителя: "Не преминава болестта й! " Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става.
Учителят я поразговаря, после взема
цигулката
Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа!
" Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре. Сяда на леглото, а след малко става и почва да шета из къщи. Учителят си тръгва. Брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с друга държи тефтера, в който е описал случая.
към текста >>
Брат Боев върви до Него, с една ръка носи
цигулката
, а с друга държи тефтера, в който е описал случая.
" Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре. Сяда на леглото, а след малко става и почва да шета из къщи. Учителят си тръгва.
Брат Боев върви до Него, с една ръка носи
цигулката
, а с друга държи тефтера, в който е описал случая.
към текста >>
53.
5_16 Как Учителят даде Идилията
,
,
ТОМ 1
А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една
цигулка
- ще науча тази песенчица.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица.
А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една
цигулка
- ще науча тази песенчица.
Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката.
към текста >>
Но като нямам
цигулка
- нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е
цигулка
, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица.
Но като нямам
цигулка
- нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е
цигулка
, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее.
Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири.
към текста >>
Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на
цигулка
?
На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката.
Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на
цигулка
?
" Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу.
към текста >>
" Учителят й казва: "Ела да ти дам една
цигулка
за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с
цигулката
.
А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата!
" Учителят й казва: "Ела да ти дам една
цигулка
за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с
цигулката
.
Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу. Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят. Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга.
към текста >>
Той носи своята
цигулка
и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят.
" Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу.
Той носи своята
цигулка
и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят.
Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга. Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви. Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта. Накрая Учителят изсвирва на Петър песента "Идилията". Това са пречистени български народни мотиви.
към текста >>
54.
5_20 Мирът иде вече!
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе
цигулката
и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
"Мирът иде вече! " През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната. Учителят бе дал отговора с едно изречение - че когато едно положение, като това с войната, стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент. И краят на това тежко положение на народа дойде.
На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе
цигулката
и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси.
към текста >>
55.
5_24 Колективно творчество
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Изсвирват я няколко пъти с
цигулката
, записват я.
"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде".
Изсвирват я няколко пъти с
цигулката
, записват я.
За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията.
към текста >>
56.
5_26 Ще се развеселя премного заради Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Отначало Той им я свиреше на
цигулка
, пееше им я, докато те я научаваха.
Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
Отначало Той им я свиреше на
цигулка
, пееше им я, докато те я научаваха.
Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти.
към текста >>
57.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тук на "Изгрева" освен, че всеки имаше
цигулка
, имаше бележници, тетрадки, листове и моливи за писане.
И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Печатницата на комунистите бе на "Изгрева" и тук те печатаха своите позиви. Хартия набираха от нашите запаси. Защото при нас се пишеше едновременно на няколко пишещи машини, имаше циклостил, с който се правеха резюмета на беседите и всичко това бе свободно у нас, на "Изгрева", и не правеше впечатление на никого, че тук се печата нещо нелегално.
Тук на "Изгрева" освен, че всеки имаше
цигулка
, имаше бележници, тетрадки, листове и моливи за писане.
Това бяха необходими учебни помагала на учениците в Школата. Та затова на никого тук не му идваше на ум, че се върши нещо нередно. Учителят виждаше и знаеше всичко това, но мълчеше. Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя. Това никой не желаеше да стане.
към текста >>
58.
6_01 Концерт
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Той всякога носеше със себе си
цигулката
си и единствени теми за разговор с него бяха музиката и цигулковото изкуство.
"Концерт" На срещите на младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал във Виена. Казваше се Киселков.
Той всякога носеше със себе си
цигулката
си и единствени теми за разговор с него бяха музиката и цигулковото изкуство.
По това време Учителят държеше Своите беседи на "Оборище" 14. В сряда беседите бяха за общия окултен клас, в петък - за младежкия, а в неделя от десет часа - за всички, включая и гражданството. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със Себе Си Своята цигулка. Тогава ни свиреше с нея чудни мелодии и песнички, които изучавахме. Една сряда той пак дойде с цигулката си на катедричката.
към текста >>
Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със Себе Си Своята
цигулка
.
"Концерт" На срещите на младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си цигулката си и единствени теми за разговор с него бяха музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше Своите беседи на "Оборище" 14. В сряда беседите бяха за общия окултен клас, в петък - за младежкия, а в неделя от десет часа - за всички, включая и гражданството.
Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със Себе Си Своята
цигулка
.
Тогава ни свиреше с нея чудни мелодии и песнички, които изучавахме. Една сряда той пак дойде с цигулката си на катедричката. След обичайната молитва Той се обърна към Киселков и го помоли да отиде при Него с цигулката си. И двамата извадиха цигулките си, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал.
към текста >>
Една сряда той пак дойде с
цигулката
си на катедричката.
Той всякога носеше със себе си цигулката си и единствени теми за разговор с него бяха музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше Своите беседи на "Оборище" 14. В сряда беседите бяха за общия окултен клас, в петък - за младежкия, а в неделя от десет часа - за всички, включая и гражданството. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със Себе Си Своята цигулка. Тогава ни свиреше с нея чудни мелодии и песнички, които изучавахме.
Една сряда той пак дойде с
цигулката
си на катедричката.
След обичайната молитва Той се обърна към Киселков и го помоли да отиде при Него с цигулката си. И двамата извадиха цигулките си, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога не бях слушал Учителя да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата прибраха цигулките.
към текста >>
След обичайната молитва Той се обърна към Киселков и го помоли да отиде при Него с
цигулката
си.
По това време Учителят държеше Своите беседи на "Оборище" 14. В сряда беседите бяха за общия окултен клас, в петък - за младежкия, а в неделя от десет часа - за всички, включая и гражданството. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със Себе Си Своята цигулка. Тогава ни свиреше с нея чудни мелодии и песнички, които изучавахме. Една сряда той пак дойде с цигулката си на катедричката.
След обичайната молитва Той се обърна към Киселков и го помоли да отиде при Него с
цигулката
си.
И двамата извадиха цигулките си, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога не бях слушал Учителя да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата прибраха цигулките. Учителят започна Своята беседа.
към текста >>
59.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
За този случай увеличих музикалния състав с кларинет,
цигулка
и китара.
Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията.
За този случай увеличих музикалния състав с кларинет,
цигулка
и китара.
Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева. В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар.
към текста >>
Свириха - на
цигулка
Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева.
Работата тръгна много леко. Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем.
Свириха - на
цигулка
Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева.
Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя.
към текста >>
Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент -
цигулка
, пиано или акордеон.
Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи краят на курса, а след няколко деня, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене.
Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент -
цигулка
, пиано или акордеон.
Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>
Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов -
цигулка
и Верка Куртева - китара.
Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история.
Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов -
цигулка
и Верка Куртева - китара.
Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Периклиева е от групата на Лулчев и на "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите.
към текста >>
60.
5_11 Блудният син
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Поканиха и мене да изсвиря нещо с
цигулката
.
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт.
Поканиха и мене да изсвиря нещо с
цигулката
.
Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче? Откъде го вземахте?
към текста >>
61.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Катя разказваше как Учителят е отварял кутията на
цигулката
си с голямо внимание.
И тогава аз нямаше да разказвам тези неща, а щяхте да ги научите разказани по-подробно и по-точно от нея. И сега този приятел иска от нас, съвременниците на Катя, да преразкажем нейните опитности. Това ние го правим в знак на уважение към нея и събираме окрухите от богатата трапеза по времето на Учителя. Е това, все пак, е нещо. По-добре, отколкото да няма нищо.
Катя разказваше как Учителят е отварял кутията на
цигулката
си с голямо внимание.
Разказваше как с още по-голямо внимание я е затварял. Разказваше и го показваше с жестове. И добавяше: "За един музикант бе достатъчно само това - да види обходата на Учителя с кутията, която пазеше Неговата цигулка. Достатъчно бе само това". Опитностите на Катя с музиката на Учителя бяха опитности, съчетани от Дух и Сила, излъчени и дошли чрез песните на Учителя.
към текста >>
И добавяше: "За един музикант бе достатъчно само това - да види обходата на Учителя с кутията, която пазеше Неговата
цигулка
.
Е това, все пак, е нещо. По-добре, отколкото да няма нищо. Катя разказваше как Учителят е отварял кутията на цигулката си с голямо внимание. Разказваше как с още по-голямо внимание я е затварял. Разказваше и го показваше с жестове.
И добавяше: "За един музикант бе достатъчно само това - да види обходата на Учителя с кутията, която пазеше Неговата
цигулка
.
Достатъчно бе само това". Опитностите на Катя с музиката на Учителя бяха опитности, съчетани от Дух и Сила, излъчени и дошли чрез песните на Учителя.
към текста >>
62.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят идваше в клас с
цигулката
Си.
След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.
Учителят идваше в клас с
цигулката
Си.
Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа.
към текста >>
През това време Учителят извади
цигулката
Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента.
През това време Учителят извади
цигулката
Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух. Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата.
към текста >>
Когато Учителят идваше с
цигулка
в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза.
Когато Учителят идваше с
цигулка
в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
към текста >>
Когато го зърнехме с
цигулката
, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее!
Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
Когато го зърнехме с
цигулката
, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее!
" С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика.
към текста >>
Понякога Той си носеше
цигулката
, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата.
Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните.
Понякога Той си носеше
цигулката
, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата.
Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия.
към текста >>
Като виждахме
цигулката
, знаехме, че ще има песен.
И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата.
Като виждахме
цигулката
, знаехме, че ще има песен.
Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст.
към текста >>
Но имаше дни, когато донесе
цигулката
- но песен няма.
Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен.
Но имаше дни, когато донесе
цигулката
- но песен няма.
Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист.
към текста >>
Имаше и други братя, които свиреха на
цигулка
.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
Имаше и други братя, които свиреха на
цигулка
.
А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него.
към текста >>
Споменахме, че Учителят идваше в клас с
цигулката
Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева".
Споменахме, че Учителят идваше в клас с
цигулката
Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето".
към текста >>
63.
8_03 Симеон Симеонов
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Той е влязъл в Братството още през 1919 година и оттогава винаги е присъствувал редовно в общия клас и на неделните беседи, като е свирил на
цигулка
преди беседа в клас.
"Симеон Симеонов" Един от най-редовните музиканти на "Изгрева" бе Симеон Симеонов.
Той е влязъл в Братството още през 1919 година и оттогава винаги е присъствувал редовно в общия клас и на неделните беседи, като е свирил на
цигулка
преди беседа в клас.
Свиреше редовно и на Паневритмията и носеше цигулката при различните екскурзии на Витоша и Рила. Изобщо беше много редовен. На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани. След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов".
към текста >>
Свиреше редовно и на Паневритмията и носеше
цигулката
при различните екскурзии на Витоша и Рила.
"Симеон Симеонов" Един от най-редовните музиканти на "Изгрева" бе Симеон Симеонов. Той е влязъл в Братството още през 1919 година и оттогава винаги е присъствувал редовно в общия клас и на неделните беседи, като е свирил на цигулка преди беседа в клас.
Свиреше редовно и на Паневритмията и носеше
цигулката
при различните екскурзии на Витоша и Рила.
Изобщо беше много редовен. На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани. След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко.
към текста >>
64.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на
цигулката
си.
А при музикантите връзката бе по- друга. Те изпълняваха класически репертоар, а ние знаехме мнението на Учителя за великите музиканти и за тяхната мисия на земята. Така Учителят посети концерта на италианския цигулар Чомпи. По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение. По-късно, в Америка, Чомпи се срещнал с наш приятел Георги Сталев.
Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на
цигулката
си.
Вътре бил закачен портретът на Учителя. Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка.
към текста >>
65.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на
цигулка
, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.
Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето.
Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на
цигулка
, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.
По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина.
към текста >>
А музикантите в едната си ръка носят кутията с
цигулката
, а в другата - подходящо за носене дърво.
Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи.
А музикантите в едната си ръка носят кутията с
цигулката
, а в другата - подходящо за носене дърво.
Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията.
към текста >>
66.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно
цигулката
Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя. Един ден бяхме на обяд в трапезарията.
Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно
цигулката
Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето".
към текста >>
67.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
- за изпълнение на
цигулка
.
Тази обучена вече група ще бъде използувана за обучаване на всички желаещи. За това ще бъде желателно да се използуват летните братски лагери, както например Зекирица и езерата и др. подобни, за да могат да се обучат желаещите от цяла България. За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4. При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за изпълнение на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год.
- за изпълнение на
цигулка
.
(Забележка: II. глас за цигулка в изданието от 1938 год. не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5. Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа. В тази група ще се привлекат и Петър Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата.
към текста >>
глас за
цигулка
в изданието от 1938 год.
подобни, за да могат да се обучат желаещите от цяла България. За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4. При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за изпълнение на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год. - за изпълнение на цигулка. (Забележка: II.
глас за
цигулка
в изданието от 1938 год.
не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5. Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа. В тази група ще се привлекат и Петър Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата. Също и Милка Кралева, Благовест Жеков, Станка Сталева и др. професионални музиканти, които са в течение на музиката на Учителя. 6.
към текста >>
68.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Как спасих
цигулката
на Учителя 128.
Братски песни 123. Музиката като педагогичен метод 124. Песента “Сърдечният зов” 125. Песни край лагерния огън 126. Законът за преливането 127.
Как спасих
цигулката
на Учителя 128.
Паневритмията 129. Божественият Дух и Христовият Дух връз Учителя 130. Колко бе висок Учителят? 131. Учениците на пътя 132. Палто за бедния студент 133.
към текста >>
69.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на
цигулка
.
Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли?
Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на
цигулка
.
Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си.
към текста >>
Така оприличих аз тяхното женене - свирене на
цигулка
.
Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка.
Така оприличих аз тяхното женене - свирене на
цигулка
.
Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък?
към текста >>
70.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на
цигулка
.
Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това. Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления. Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес.
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на
цигулка
.
Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока.
към текста >>
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше
цигулката
си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока.
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас.
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше
цигулката
си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока.
Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани. Всички големи музиканти, които изнасяха концерти в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти по покана на наши приятели идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала България. А около Него имаше винаги по 2-3 приятели.
към текста >>
71.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на
цигулка
, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр. Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител.
Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на
цигулка
, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г.
След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти.
към текста >>
72.
102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз текста за тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с
цигулката
Си.
102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН" Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни показа няколко Негови песни. Една от най-големите, които Той ни е свирил един, два или три пъти се нарича „Завръщането на блудния син".
Аз текста за тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с
цигулката
Си.
Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече.
към текста >>
Те знаели, че Той свири на
цигулка
и те Го помолват да вземе участие.
И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Първия път когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ. Студентите давали концерт.
Те знаели, че Той свири на
цигулка
и те Го помолват да вземе участие.
Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, Той им изсвирва тази мелодия. Но Той я създава в момента, в момента я импровизира и в момента я сваля отгоре. Това е идеята по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: „Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се." Значи на тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти.
към текста >>
73.
119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Свиреше на
цигулка
, пиано и арфа и живота си бе посветил на музиката.
Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги дадеше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант.
Свиреше на
цигулка
, пиано и арфа и живота си бе посветил на музиката.
Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някоя песен. Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начини с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор.
към текста >>
Тогава Учителят взима листа, взима
цигулката
си и отива долу в салона.
За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист те Му я предават.
Тогава Учителят взима листа, взима
цигулката
си и отива долу в салона.
А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записвани с неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този лист, нотиран се преписваше в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.
към текста >>
Учителят провери с
цигулката
дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен.
Учителят провери с
цигулката
дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Така че песните на Учителя са записвани с неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този лист, нотиран се преписваше в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикантка и певица получаваше лист с записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри.
към текста >>
Изсвири я с
цигулката
тъй както трябва да се пее.
Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията. Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: „Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй както трябва да се изпълни.
Изсвири я с
цигулката
тъй както трябва да се пее.
Ето, това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните.
към текста >>
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с
цигулката
и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
" Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй както трябва да се пее. Ето, това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото.
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с
цигулката
и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните бе Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същият миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил музикална академия.
към текста >>
74.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всяка една песен се изпълняваше от Него с
цигулка
, като Той гледаше в нотния запис.
Това бе едно хубаво издание на песните издържано почти във всяко отношение. В последствие се оказа, че някои мелодийки и няколко песнички, които Учителят е дал при някои случаи не са влезнали в песнопойката. Тези малки песни и мелодийки са записани и запазени. При едно ново издание те ще влезнат в него. Мария застъпваше становището да се дадат песните както ги е дал Учителят както и са записани в Негово време, защото тези нотни записи са дадени от Учителя да се запишат в тефтера.
Всяка една песен се изпълняваше от Него с
цигулка
, като Той гледаше в нотния запис.
Така че Учителят проверяваше всяка една песен как е записана и дали звучи на цигулката така както първоначално я е дал. По-късно певците започнаха да си променят песните. Всеки знае, че двама певци една песен не могат да изпълнят еднакво. Все ще се яви нещо индивидуално и все някой нещо ще добави. Тъй че накрая надделя онази теза, на която бяха привърженици Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Матей Калудов и други стари братя.
към текста >>
Така че Учителят проверяваше всяка една песен как е записана и дали звучи на
цигулката
така както първоначално я е дал.
В последствие се оказа, че някои мелодийки и няколко песнички, които Учителят е дал при някои случаи не са влезнали в песнопойката. Тези малки песни и мелодийки са записани и запазени. При едно ново издание те ще влезнат в него. Мария застъпваше становището да се дадат песните както ги е дал Учителят както и са записани в Негово време, защото тези нотни записи са дадени от Учителя да се запишат в тефтера. Всяка една песен се изпълняваше от Него с цигулка, като Той гледаше в нотния запис.
Така че Учителят проверяваше всяка една песен как е записана и дали звучи на
цигулката
така както първоначално я е дал.
По-късно певците започнаха да си променят песните. Всеки знае, че двама певци една песен не могат да изпълнят еднакво. Все ще се яви нещо индивидуално и все някой нещо ще добави. Тъй че накрая надделя онази теза, на която бяха привърженици Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Матей Калудов и други стари братя. Песните са дадени така както са записани в тефтера.
към текста >>
На времето Учителят бе научил Петър Камбуров да я изпълнява на
цигулка
заедно с текст.
Това бяха Кирил Икономов, Ирина Кисьова и онези, които кръжаха около тях. Те намериха няколко незначителни грешки в новата песнарка и се хванаха за тях и шумяха за незначителни неща. Важното бе, че тя бе издадена правилно, вярно на една хубава хартия. Песента „Идилията", в която има народни мотиви не беше много популярна в класа. Учителят я бе изпълнявал няколко пъти в клас, на полянката и при други случаи.
На времето Учителят бе научил Петър Камбуров да я изпълнява на
цигулка
заедно с текст.
Той бе народен музикант, беше надарен. Идилията от него не беше записана на нотен лист, защото той бе слухар и не можеше да я изпълнява по ноти. Ние я записахме така както я знаеха музикантите на Изгрева. Е, разбира се има някои малки грешки в нея, но ние ще ги поправим в новото издание. Как? Аз накарах Петър Камбуров „Идилията" да я запише на магнетофонна лента.
към текста >>
75.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят изсвирваше на
цигулка
своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше.
По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева. Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с издаването песните на Учителя, за които ще споменем по-късно. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Как ставаше това?
Учителят изсвирваше на
цигулка
своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше.
Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласът на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи заедно със свой близък музикант имаше грижата да се нотира песента.
към текста >>
През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат
цигулката
на Учителя и гласът на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Как ставаше това? Учителят изсвирваше на цигулка своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена.
През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат
цигулката
на Учителя и гласът на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи заедно със свой близък музикант имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя тя Му бе показала как са нотирани някои песни, Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни.
към текста >>
В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази поредица на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с
цигулката
си или ги е пеел с текст.
Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Така тези песни влязоха в песнопойката.
В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази поредица на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с
цигулката
си или ги е пеел с текст.
Савка беше записала думите на песните. Но понеже не е музикант, мелодията не можеше да запише. В стенограмата тя само изказваше своето възхищение от тези хубави мелодии. А в последствие ние ги получихме чрез Цветана Табакова. Някои братя и сестри, които бяха засегнати от това, че не беше възприето тяхното становище да се дадат песните на Учителя в новата песнарка така както ги пеят приятелите, а не по оригинала на тефтера, започнаха да интригуват срещу песните на Цветана Табакова, че не били песни на Учителя и че не били правилно заучени и записани от нея.
към текста >>
Нали Той свиреше с
цигулка
и тя пееше по няколко часа на ден при Него в стаичката Му.
Дали песните са от Учителя личи от това, че всеки който ги чуе и познава музиката на Учителя ще разбере, че са от Него. Музиката Му се познава така както се познава и Словото Му, както се познава и Неговият образ. Всеки случай нашето становище бе, че това са песни на Учителя, а противниците ни останаха със своите дребнави усилия да внесат смущение и съмнение в приятелите, че тези песни не са били от Учителя. Какви са доводите ни, че това са песни от Учителя дадени чрез Цветана-Лиляна Табакова? 1. Тези, които бяха в село Мърчаево знаеха и виждаха, че Учителят работи с нея.
Нали Той свиреше с
цигулка
и тя пееше по няколко часа на ден при Него в стаичката Му.
А в часовете когато Цветана пееше те седяха долу на пейките и слушаха. Тези очевидци са още живи и могат да потвърдят това. 2. В стаята на Учителя в село Мърчаево все пак се намериха няколко листове от нотните записи на песните на Учителя, които Цветана Табакова все пак бе оставила на Учителя, макар че ревниво ги пазеше. Те бяха запазени и Боян Боев ни ги предаде. 3. Текстът на песните го имах от стенограмите на Савка Керемидчиева, които аз лично дешифрирах.
към текста >>
Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха
цигулката
на Учителя и нейния глас как тя ги заучава.
Тъй че тук Цветана Табакова не е изменила нищо. Но Учителят е използвал нейния глас и някои моменти, които позволяват да се дадат колоратури. 7. Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра. Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани.
Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха
цигулката
на Учителя и нейния глас как тя ги заучава.
А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. 8. Цветана Табакова беше много акуратен човек в работата си. Тя си водеше бележки, записки, както за нейната артистична кариера, така също водеше дневник и записваше разговорите си с Учителя.
към текста >>
76.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го просвири на пианото и тогава Той с
цигулката
изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Питаме ги от къде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: „Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя.
Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го просвири на пианото и тогава Той с
цигулката
изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналния тефтер. Тя е която издаде песнарката на Учителя. А Вие тук сте дошли да ни цитирате имена на хора, които нямаха трайно присъствие в музикалния живот на Изгрева и сега се явиха, за да ви заблудят и отклонят. Е, трябва да избирате: или от извора ще пиете или от локвата." След тая моя забележка те станаха и си тръгнаха. Тези две певици се провалиха и като певици, там където отидоха да работят, а се провалиха и като певици, които можеха да изпълняват песните на Учителя.
към текста >>
77.
123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с
цигулката
.
Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.
Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с
цигулката
.
Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде.
към текста >>
Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на
цигулката
си.
Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката.
Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на
цигулката
си.
Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее.
към текста >>
Безупречна, хубава кутия за
цигулка
.
Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си.
Безупречна, хубава кутия за
цигулка
.
Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията.
към текста >>
Ще извади
цигулката
, ще я избърше с една лекичка кърпичка.
Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка.
Ще извади
цигулката
, ще я избърше с една лекичка кърпичка.
По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха.
към текста >>
По
цигулката
нямаше дори прашец.
В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка.
По
цигулката
нямаше дори прашец.
След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова.
към текста >>
Ще я изсвири на
цигулка
, а след туй може и да я изпее.
Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде.
Ще я изсвири на
цигулка
, а след туй може и да я изпее.
Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова. Нотираната песен се даваше на Учителя. Но в изпълнение на нотния текст Мария се придържаше към съветите на Учителя и винаги с Него проверяваше записаните песни и се вслушваше в съвета на Учителя който спазваше.
към текста >>
78.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят му изсвирва един кратък мотив на
цигулката
.
Дошъл при Учителя и Му разказал новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли така, Учителят по едно време извадил текста на едно стихотворение „Сърдечния зов", което е било написано от един брат Зурков и подарено на Учителя. Последният Го оглежда внимателно и Го подава на Ковачев: „Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата.
Учителят му изсвирва един кратък мотив на
цигулката
.
Усмихнал му се окуражително и казал: „Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен, разделя се с Учителя и като му се свършва войнишката отпуска, от дома заминава за фронта в своят полк. Пристига в полка си и минава някой и друг ден докато разкаже новините от къщи на жадуващите да чуят от устата му измъчени войници. По едно време му идва мисъл в главата, че е време да напише музика на този текст даден му от Учителя и да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: „Напишете музиката - сега или никога!
към текста >>
После изважда
цигулката
си, слага нотния лист на стойката и започва да я свири.
Той още нищо не е казал, не е отворил устата си да каже дума, а ето Учителят пред него знае при какви условия е писал песента там на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: „Сега или никога! " Разбира се, че Учителят го е охранявал и предпазвал от опасността през време на сражението там на фронта. Той пада на колене пред Учителя както започва песента: „Пред Теб припадаме Господи днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: „Да видим как звучи песента".
После изважда
цигулката
си, слага нотния лист на стойката и започва да я свири.
Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е написал там на фронта и че той е първият слушател сега на Учителя. Свири Учителят неговата мелодия, която той е написал там в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо - и там и тук.
към текста >>
79.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
127. КАК СПАСИХ
ЦИГУЛКАТА
НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя, за Неговата стая, т. е.
127. КАК СПАСИХ
ЦИГУЛКАТА
НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя, за Неговата стая, т. е.
Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова. По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя.
към текста >>
Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава
цигулка
, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с
цигулката
на Учителя.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя, за Неговата стая, т. е. Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова. По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове.
Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава
цигулка
, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с
цигулката
на Учителя.
Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов.
към текста >>
Взех оригиналната
цигулка
на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата
цигулка
, която носех.
Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова. По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя.
Взех оригиналната
цигулка
на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата
цигулка
, която носех.
След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него.
към текста >>
След това отлепих цетела на оригиналната
цигулка
и я залепих-върху онази
цигулка
, която замених и която седеше вече в калъфа.
По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех.
След това отлепих цетела на оригиналната
цигулка
и я залепих-върху онази
цигулка
, която замених и която седеше вече в калъфа.
Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе.
към текста >>
Така аз подмених оригиналната
цигулка
с една друга хубава
цигулка
.
За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа.
Така аз подмених оригиналната
цигулка
с една друга хубава
цигулка
.
Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст.
към текста >>
Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната
цигулка
на Учителя и не бяха свирили на нея.
И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка.
Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната
цигулка
на Учителя и не бяха свирили на нея.
Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява.
към текста >>
По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех
цигулката
трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст.
Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе.
По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех
цигулката
трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст.
Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя? Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя.
към текста >>
Така в мое присъствие Петър Филипов предаде
цигулката
на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява.
Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст.
Така в мое присъствие Петър Филипов предаде
цигулката
на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява.
Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя? Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя. А тя беше един хубав инструмент.
към текста >>
Нали трябва да запазим
цигулката
на Учителя?
Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна.
Нали трябва да запазим
цигулката
на Учителя?
Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя. А тя беше един хубав инструмент. Почти през времето на Школата Учителят свиреше с нея. През 1942 г. Учителят също закупи една много хубава цигулка.
към текста >>
Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната
цигулка
щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била
цигулка
на Учителя.
По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя?
Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната
цигулка
щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била
цигулка
на Учителя.
А тя беше един хубав инструмент. Почти през времето на Школата Учителят свиреше с нея. През 1942 г. Учителят също закупи една много хубава цигулка. Не казвам каква, за да не я познаете.
към текста >>
Учителят също закупи една много хубава
цигулка
.
Нали трябва да запазим цигулката на Учителя? Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя. А тя беше един хубав инструмент. Почти през времето на Школата Учителят свиреше с нея. През 1942 г.
Учителят също закупи една много хубава
цигулка
.
Не казвам каква, за да не я познаете. Учителят свири с нея няколко години. Един млад брат написа историята на двете цигулки до най-големи подробности и засне на фотоапарат и двете цигулки също с най-големи подробности. Така че той след време ще изнесе историята на двете цигулки, но в никакъв случай няма да ви каже къде са цигулките. Аз съм го упълномощил да се грижи за рях и да наблюдава онези лица, които съхраняват цигулките.
към текста >>
КОЯ Е ПО-ХУБАВА
ЦИГУЛКА
?
Двете цигулки на Учителя са в България. Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори. Хубави инструменти и какъв звук имаха. Вие чували ли сте как Учителят свири с тях? Ние имахме привилегията да слушаме музиката на Учителя изпълнявана чрез Неговите две цигулки.
КОЯ Е ПО-ХУБАВА
ЦИГУЛКА
?
Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга цигулка. Мария била помолена да седне на стола и да слуша. И тя бе слушала внимателно, нали е музикант. После Учителят показал, че едната цигулка е тип „Гуарнери" и показал как се свири с нея. След това й показал другата цигулка, която била тип „Страдивариус" и също изсвирил нещо на нея.
към текста >>
Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга
цигулка
.
Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори. Хубави инструменти и какъв звук имаха. Вие чували ли сте как Учителят свири с тях? Ние имахме привилегията да слушаме музиката на Учителя изпълнявана чрез Неговите две цигулки. КОЯ Е ПО-ХУБАВА ЦИГУЛКА?
Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга
цигулка
.
Мария била помолена да седне на стола и да слуша. И тя бе слушала внимателно, нали е музикант. После Учителят показал, че едната цигулка е тип „Гуарнери" и показал как се свири с нея. След това й показал другата цигулка, която била тип „Страдивариус" и също изсвирил нещо на нея. След това я запитал: "Коя харесваш повече?
към текста >>
После Учителят показал, че едната
цигулка
е тип „Гуарнери" и показал как се свири с нея.
Ние имахме привилегията да слушаме музиката на Учителя изпълнявана чрез Неговите две цигулки. КОЯ Е ПО-ХУБАВА ЦИГУЛКА? Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга цигулка. Мария била помолена да седне на стола и да слуша. И тя бе слушала внимателно, нали е музикант.
После Учителят показал, че едната
цигулка
е тип „Гуарнери" и показал как се свири с нея.
След това й показал другата цигулка, която била тип „Страдивариус" и също изсвирил нещо на нея. След това я запитал: "Коя харесваш повече? " Тя отговорила като посочила с пръст цигулката „Гуарнери". „Тази харесвам повече." А Учителят добавил: „И аз така мисля". Така че Мария е присъствала на просвирването от Учителя на тези две цигулки с цел да бъдат сравнени.
към текста >>
След това й показал другата
цигулка
, която била тип „Страдивариус" и също изсвирил нещо на нея.
КОЯ Е ПО-ХУБАВА ЦИГУЛКА? Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга цигулка. Мария била помолена да седне на стола и да слуша. И тя бе слушала внимателно, нали е музикант. После Учителят показал, че едната цигулка е тип „Гуарнери" и показал как се свири с нея.
След това й показал другата
цигулка
, която била тип „Страдивариус" и също изсвирил нещо на нея.
След това я запитал: "Коя харесваш повече? " Тя отговорила като посочила с пръст цигулката „Гуарнери". „Тази харесвам повече." А Учителят добавил: „И аз така мисля". Така че Мария е присъствала на просвирването от Учителя на тези две цигулки с цел да бъдат сравнени. Защо ли?
към текста >>
" Тя отговорила като посочила с пръст
цигулката
„Гуарнери".
Мария била помолена да седне на стола и да слуша. И тя бе слушала внимателно, нали е музикант. После Учителят показал, че едната цигулка е тип „Гуарнери" и показал как се свири с нея. След това й показал другата цигулка, която била тип „Страдивариус" и също изсвирил нещо на нея. След това я запитал: "Коя харесваш повече?
" Тя отговорила като посочила с пръст
цигулката
„Гуарнери".
„Тази харесвам повече." А Учителят добавил: „И аз така мисля". Така че Мария е присъствала на просвирването от Учителя на тези две цигулки с цел да бъдат сравнени. Защо ли? Защото втората цигулка модел „Страдивариус" се яви през 1942 г. при Учителя, а нейната история е по-дълга.
към текста >>
Защото втората
цигулка
модел „Страдивариус" се яви през 1942 г.
След това я запитал: "Коя харесваш повече? " Тя отговорила като посочила с пръст цигулката „Гуарнери". „Тази харесвам повече." А Учителят добавил: „И аз така мисля". Така че Мария е присъствала на просвирването от Учителя на тези две цигулки с цел да бъдат сравнени. Защо ли?
Защото втората
цигулка
модел „Страдивариус" се яви през 1942 г.
при Учителя, а нейната история е по-дълга. Друг е този, който ще ви разказва за нея. Моето задължение бе да бъде спасена едната цигулка, а един друг брат от моето поколение спаси втората цигулка. И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за предаването им и съхранението им от следващото поколение. Ние учениците от Школата на Учителя съхранихме двете цигулки на Учителя и ги предадохме.
към текста >>
Моето задължение бе да бъде спасена едната
цигулка
, а един друг брат от моето поколение спаси втората
цигулка
.
Така че Мария е присъствала на просвирването от Учителя на тези две цигулки с цел да бъдат сравнени. Защо ли? Защото втората цигулка модел „Страдивариус" се яви през 1942 г. при Учителя, а нейната история е по-дълга. Друг е този, който ще ви разказва за нея.
Моето задължение бе да бъде спасена едната
цигулка
, а един друг брат от моето поколение спаси втората
цигулка
.
И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за предаването им и съхранението им от следващото поколение. Ние учениците от Школата на Учителя съхранихме двете цигулки на Учителя и ги предадохме. А вие ще сторите същото. Накрая къде ще отидат тези цигулки и кой ще ги съхранява ще научите тогава, когато този млад брат публикува историята на двете цигулки. Там е дадено решението, което също и аз одобрявам.
към текста >>
80.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ
цигулката
Му се чуваше отвътре от стаята.
Тогава Учителят стана: „Аз ще ви покажа истинските стъпки." Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Тогава Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си. Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията.
А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ
цигулката
Му се чуваше отвътре от стаята.
Значи Учителят свиреше, беше Му дошла една идея и Той с вдъхновение започна да разработва тази идея и така се тури началото на Паневритмията - хармония от музика и движение. На другата сутрин Учителят беше пак рано на поляната. Около Него бяха същите братя и сестри. Тогава Той даде следващата мелодия заедно със стъпките. Ние сме около Него и всичко възприемаме с необикновен възторг.
към текста >>
Дойдат Му нови идеи веднага се качи горе в стаичката, взема
цигулката
и разработва тези идеи по-нататък.
Ние сме около Него и всичко възприемаме с необикновен възторг. Първо Учителят даде мелодията и ние я изпяваме и заучаваме. После Учителят ни даде стъпките за мелодията. И така почна да се създава упражнение след упражнение. Учителят гледа как се играят упражненията, които бе дал.
Дойдат Му нови идеи веднага се качи горе в стаичката, взема
цигулката
и разработва тези идеи по-нататък.
Така в продължение на един месец Той създаде Паневритмията. На Учителят Му допадна това творчество и започна да дава упражненията след това в салона. После отиде на поляната, цигуларите свирят, а другите играят, а Учителят ги гледа и поправя грешките. Той долавяше мелодията по вдъхновение. Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе цигулката и я разработи.
към текста >>
Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе
цигулката
и я разработи.
Дойдат Му нови идеи веднага се качи горе в стаичката, взема цигулката и разработва тези идеи по-нататък. Така в продължение на един месец Той създаде Паневритмията. На Учителят Му допадна това творчество и започна да дава упражненията след това в салона. После отиде на поляната, цигуларите свирят, а другите играят, а Учителят ги гледа и поправя грешките. Той долавяше мелодията по вдъхновение.
Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе
цигулката
и я разработи.
А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки. Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър. Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг. Така се сложи началото на Паневритмията.
към текста >>
81.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И вие сте като тях." Така децата се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и, на които ги учил новият учител със своята
цигулка
.
Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него? " В скоро време клеветата изчезва от училището. Също се биели често. Хване двамата за ушите - единия, който е бит, и другия, който удря, изправя ги на дъската и казва: „Виждате ли ги?
И вие сте като тях." Така децата се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и, на които ги учил новият учител със своята
цигулка
.
към текста >>
82.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По часове е четял и след това свирел на
цигулка
.
Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен.
По часове е четял и след това свирел на
цигулка
.
Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също.
към текста >>
83.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беше винаги усмихнат, весел, любезен с всички, даваше кураж на войниците, веселеше ги с
цигулката
си, от която не се разделяше.
Войниците разтоварват хляба. Но Стефан не забравя и бедните деца дошли от околните селища, които чакат дано получат нещичко. Още във вагона той начупва много хлябове на комати и ги раздава на децата. След това се оттегля в самотно място, нагоре в гората, отправя благодарствена молитва към Бога и казва: „Учителю, Ти ме спаси, Ти ми помогна да изпълня тази трудна задача." Брат Стефан се връща от войната невредим и отглежда дечицата си,-През много опасности, през много изпитания преминава. Той имаше „Вяра, Жива".
Беше винаги усмихнат, весел, любезен с всички, даваше кураж на войниците, веселеше ги с
цигулката
си, от която не се разделяше.
Той беше добър изпълнител на народните песни, особено на народните хора. Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с цигулката едновременно. Репертоарът му беше неизчерпаем. На вид слабичък, даликатен, тих - никой не знаеше, откъде черпеше той тази сила и това веселие на душата си, което беше за всички като животворен извор. Брат Стефан беше любимец на ротата - винаги готов на всички да услужи.
към текста >>
Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с
цигулката
едновременно.
Още във вагона той начупва много хлябове на комати и ги раздава на децата. След това се оттегля в самотно място, нагоре в гората, отправя благодарствена молитва към Бога и казва: „Учителю, Ти ме спаси, Ти ми помогна да изпълня тази трудна задача." Брат Стефан се връща от войната невредим и отглежда дечицата си,-През много опасности, през много изпитания преминава. Той имаше „Вяра, Жива". Беше винаги усмихнат, весел, любезен с всички, даваше кураж на войниците, веселеше ги с цигулката си, от която не се разделяше. Той беше добър изпълнител на народните песни, особено на народните хора.
Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с
цигулката
едновременно.
Репертоарът му беше неизчерпаем. На вид слабичък, даликатен, тих - никой не знаеше, откъде черпеше той тази сила и това веселие на душата си, което беше за всички като животворен извор. Брат Стефан беше любимец на ротата - винаги готов на всички да услужи. Там той доби уверение, че един велик свят ни обгръща и пази и че всякога е готов да ни помогне. Той имаше „Вяра, Жива".
към текста >>
84.
61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Неговата
цигулка
дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава.
Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда.
Неговата
цигулка
дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава.
Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това. Сега ние ще бъдем търпеливи до нашата бъдеща среда. А тя ще бъде скоро.
към текста >>
85.
104. ЕДИН ДЕН НА БЕСЕДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Цигулката
Му е донесена по-рано и е поставена на катедрата от някой брат.
Учениците на Божествената Школа изпълниха салона. Пеем песни. При песента „АУМ" Учителят влезна в Салона. Ето Той минава посред братята и сестрите. В ръцете си носи Библията.
Цигулката
Му е донесена по-рано и е поставена на катедрата от някой брат.
Ние разбрахме, че Учителят ще свири. Той се покачи на катедрата и прав пееше с нас „АУМ". След това всички казахме молитвата „Отче наш" и изпяхме песента „Венир Бенир". Учителят ни зададе тема за работа у дома. Той ни говори на тема: „За подмладяването".
към текста >>
Той започна да ни свири с
цигулката
, а ние пеехме „Тъги скърби са богатство", „Братство единство" и „Време е да вървим".
Ние разбрахме, че Учителят ще свири. Той се покачи на катедрата и прав пееше с нас „АУМ". След това всички казахме молитвата „Отче наш" и изпяхме песента „Венир Бенир". Учителят ни зададе тема за работа у дома. Той ни говори на тема: „За подмладяването".
Той започна да ни свири с
цигулката
, а ние пеехме „Тъги скърби са богатство", „Братство единство" и „Време е да вървим".
След това Учителят пак свиреше, а ние само слушахме. Той свиреше тихо. Ние изпяхме песента „Давай, давай". С цигулка в ръка Учителят стоеше прав и слушаше как изпяхме песента „Махар Бену Аба". Учителят ни слушаше внимателно.
към текста >>
С
цигулка
в ръка Учителят стоеше прав и слушаше как изпяхме песента „Махар Бену Аба".
Той ни говори на тема: „За подмладяването". Той започна да ни свири с цигулката, а ние пеехме „Тъги скърби са богатство", „Братство единство" и „Време е да вървим". След това Учителят пак свиреше, а ние само слушахме. Той свиреше тихо. Ние изпяхме песента „Давай, давай".
С
цигулка
в ръка Учителят стоеше прав и слушаше как изпяхме песента „Махар Бену Аба".
Учителят ни слушаше внимателно. Думите „Шела, шела, шела, Биладер Адер, Бену шела" звучаха като небесна симфония. Казахме Формулата „И това е живот вечен..." Учителят стоеше прав на катедрата когато каза: „Да познаеш Този, който всичко ни е дал! " След това заедно с нас, отидохме на поляната за гимнастически упражнения. Той беше пред нас и изпълняваше шестте упражнения.
към текста >>
86.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Отначало бивахме събуждани с
цигулка
, а после с песен.
Тогава песните се подновяват, а свирачите на цигулки, флейти и китари почват да свирят. Всички останали пеят и се създава една чудна хармония около огъня. Понякога Учителят говори, отговаря на въпроси, които Му се задават или държи кратка беседа около огъня. Подготвя се предварително литературна програма, казват се стихове, изпява се или изсвирва се някое соло от изпълнител, а след това завършваме с братски песни. Преди 22 часа огънят се прекратява, прави се обща молитва, прибирахме се в палатките и всички прекарваме спокойно нощта до четири часа, когато се става за изгрев на Молитвения връх.
Отначало бивахме събуждани с
цигулка
, а после с песен.
Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили". Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности. Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години. Много рядко излизаха. И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем обяд и вечеря и той оставаше много доволен.
към текста >>
87.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев -
цигулка
и Невена Капитанова - китара.
На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя.
В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев -
цигулка
и Невена Капитанова - китара.
Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други.
към текста >>
88.
IX. НОВАТА ЕПОХА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят изсвири на
цигулка
една мистична нова музика, която не е свирил до сега и каза: „Свърши се Старата епоха!
IX. НОВАТА ЕПОХА Писмо на брат Боян Боев изпратено до Казанлъшкото Братство. Изказани мисли от Учителя на 20 октомври 1943 г. „Любезни братя и сестри, Ние имахме един тържествен момент в Школата.
Учителят изсвири на
цигулка
една мистична нова музика, която не е свирил до сега и каза: „Свърши се Старата епоха!
Новата епоха, която идва е Епоха на Симфонията. Човечеството в своето развитие минава през три епохи: „На Драма, която е минала. На Трагедия, която е сегашната епоха. И на Симфония, която е епохата, която Иде. Считайте, че светът е много добър, но ние не го разбираме.
към текста >>
89.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
се състоя рецитал-концерт „МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО" по Слово и Музика на Учителя Дънов Водещи: Виолета Гиндева и Юри Ангелов Гост солист - Евгения Шевельова - сопран от Москва Ина Дойнова - електрически орган, Йоанна Стратева -
цигулка
, Ивелина Иванчева - пиано, Симеон Симеонов - тенор, Петър Ганев - електрически орган.
Защото: То е Духът Божий на Славата. То е Силата Господня на Виделината. То е Животът Христов на Светлината. Амин. (Извадки от книгата „Изгревът" том 1,стр. 334-340) Обзорът „Мисията на Славянството" по Слово на Учителя Дънов подготви д-р Вергилий Кръстев" ПОСЛЕСЛОВ На 29 януари 1995 г., неделя, в 11 ч.
се състоя рецитал-концерт „МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО" по Слово и Музика на Учителя Дънов Водещи: Виолета Гиндева и Юри Ангелов Гост солист - Евгения Шевельова - сопран от Москва Ина Дойнова - електрически орган, Йоанна Стратева -
цигулка
, Ивелина Иванчева - пиано, Симеон Симеонов - тенор, Петър Ганев - електрически орган.
Накрая концертът завърши със следните думи: През 1920 г. Учителят Дънов свали от небесните висоти песента „Братство, Единство". Това е зовът на ангел Елохил, ръководителят на целокупното Славянство. Този зов започва така: „Братство - Единство ние искаме Зовът на любовта ние пускаме Мирът на радостта ние викаме благ живот в нас да вливаме." Тази песен е химнът на Обединеното Славянство. Славянството ще бъде обединено.
към текста >>
90.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Такива бяха концертите на братя Янкови (
цигулка
и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова.
сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости.
Такива бяха концертите на братя Янкови (
цигулка
и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова.
По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах.
към текста >>
91.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с
цигулка
и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти.
По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат концерти по Негова музика в музикалните зали на големите градове. Единствено в гр. Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г.
софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с
цигулка
и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти.
Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова. Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда.
към текста >>
Изпълнители бяха: Йоанна Стратева -
цигулка
, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган.
Това какво означава? Означава много неща. Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите. Есента на 1993 г. по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя.
Изпълнители бяха: Йоанна Стратева -
цигулка
, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган.
За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България. Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя. А то е да се изнесе концерт в голямата зала „България". До сега това не е изпълнено. Есента на 1993 г.
към текста >>
орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева -
цигулка
, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя.
Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994). Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта. На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул. „Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел.
орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева -
цигулка
, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя.
Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя. Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева. Концертът бе успешен. По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат. Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя.
към текста >>
92.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Учителят и
цигулката
101.
Войнишките подаръци – 96. Времето на Злото и времето на Доброто 97. На път за Голгота 98. Сили на Съзиданието и сили на Разрушението 99. Вълната на злото и търпението 100.
Учителят и
цигулката
101.
Музициране 102. Българската песен 103. Песента “Блудният син” 104. Музикантите на Изгрева 105. Учителят и музиката 106.
към текста >>
93.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На върха ще изиграем Паневритмията с единствена
цигулка
!
След това всички заедно ще отидем до хижа Мусала. Там ще нощуваме и към полунощ ще тръгнем за върха. А после ще сторим това, което се нареди... Както изложи плана на екскурзията, УЧИТЕЛЯТ спря погледа си на мен и каза: - Ще можеш ли сам да се справиш с Паневритмията и с другите песни? Ти ще бъдеш сам. Други музиканти няма да дойдат.
На върха ще изиграем Паневритмията с единствена
цигулка
!
Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих. Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия. Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!...
към текста >>
Въпреки прохладата на върха, настройката на
цигулката
ми бе добра.
Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит!
Въпреки прохладата на върха, настройката на
цигулката
ми бе добра.
Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента!
към текста >>
Цигулката
ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде.
И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен.
Цигулката
ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде.
Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!...
към текста >>
" - „Ами не чувах добре звука на
цигулката
!
Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето?
" - „Ами не чувах добре звука на
цигулката
!
" - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние.
към текста >>
94.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез
цигулката
.
Благодарих на УЧИТЕЛЯ и побързах да изненадам стария евангелист. Вместо мен, бе изпратен друг младеж. Така продължих своите занимания. Вторият изпит Времето отнесе няколко години във вечността. Почти бях забравил за предното изпитание.
Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез
цигулката
.
Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа.
към текста >>
95.
І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Изглежда, че тези възможности допаднаха на Игнат, който упорито се занимаваше с
цигулката
си, но без резултат.
Не познаваше спойката. Така обикновеното сложи печат на неустойчивост и отношението му към УЧИТЕЛЯ рухна. Този неделен ден, през който Игнат прояви дързостта си, бе привлякал голямото мнозинство от приятели на Словото. УЧИТЕЛЯТ в беседата си заяви, че може да съдейства на онази душа, която обича музиката и е музикална. За кратко време от шест месеца, той, цигуларят, може да стане знаменитост!
Изглежда, че тези възможности допаднаха на Игнат, който упорито се занимаваше с
цигулката
си, но без резултат.
Свиреше неритмично и нечисто. Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност. Свиренето му бе за присмех. Игнат не разбираше недостатъците на музикалната си природа. Той не приемаше бележките за нечистото свирене, понеже не го чуваше.
към текста >>
96.
ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ настройваше
цигулката
си.
А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона. Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните.
УЧИТЕЛЯТ настройваше
цигулката
си.
Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо „ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия.
към текста >>
Цигулката
бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните.
Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. УЧИТЕЛЯТ настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира!
Цигулката
бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните.
Ето че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо „ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия. Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди. С изискани пианисими и лекота, източният мотив се носеше в пространството.
към текста >>
97.
ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Приготвих и
цигулката
- с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса.
Той привлича много от заминалите - революционери, възрожденци, които му диктуват своите истории, стремежи, идеали... Те са съавторите на Вазов! Музикалният живот на Изгрева ме задължаваше да се занимавам като цигулар. Редовно поддържах формата си. Обикновено това вършех вечер, след работа. През един полунощен час, пробуден от хубав сън, затърсих нотните листове и писалката.
Приготвих и
цигулката
- с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса.
Тананикайки отделни пасажи, подредих масата за работа, поставих цигулката и до нея нотния лист. За момент замълчах и исках да си припомня началните тактове. Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение. Несполуката ме натъжи.
към текста >>
Тананикайки отделни пасажи, подредих масата за работа, поставих
цигулката
и до нея нотния лист.
Музикалният живот на Изгрева ме задължаваше да се занимавам като цигулар. Редовно поддържах формата си. Обикновено това вършех вечер, след работа. През един полунощен час, пробуден от хубав сън, затърсих нотните листове и писалката. Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса.
Тананикайки отделни пасажи, подредих масата за работа, поставих
цигулката
и до нея нотния лист.
За момент замълчах и исках да си припомня началните тактове. Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение. Несполуката ме натъжи. Не бях доволен от себе си.
към текста >>
98.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на
цигулката
си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него.
Очаквах музиката. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на
цигулката
си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него.
Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната.
към текста >>
99.
ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на
цигулка
, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на
цигулка
, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет.
към текста >>
Те не бързаха да стъпят на подиума с
цигулка
в ръка, докато не са си научили урока, или пиесата, която трябва да изпълняват.
Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На Изгрева всеки певец се учеше как да осмисли вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото УЧИТЕЛЯТ бе цигулар. А това респектира. Цигуларите не щудираха, не се обучаваха в салона.
Те не бързаха да стъпят на подиума с
цигулка
в ръка, докато не са си научили урока, или пиесата, която трябва да изпълняват.
Ако цигуларят живее на Изгрева, вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи деня на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда, или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салона почва да се изпълва.
към текста >>
Изгревяни не скриват своята обич към
цигулката
.
Цигуларите не щудираха, не се обучаваха в салона. Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока, или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на Изгрева, вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи деня на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство.
Изгревяни не скриват своята обич към
цигулката
.
Достатъчно е да се разнесат няколко акорда, или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салона почва да се изпълва. УЧИТЕЛЯТ не закъснява. Според случая, Той или е между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше УЧИТЕЛЯ. Той се интересуваше и от инструмента, от лъка.
към текста >>
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от
цигулката
, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духът, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
Според случая, Той или е между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше УЧИТЕЛЯ. Той се интересуваше и от инструмента, от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с УЧИТЕЛЯ за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от
цигулката
, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духът, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с УЧИТЕЛЯ след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората по следизгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларнетист придружават цигуларите. А в неделни и празнични дни, контрабаса напомня за своята важна роля в един оркестър.
към текста >>
Има дни, когато УЧИТЕЛЯТ влиза в клас със своята
цигулка
.
Въздуха, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден. Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият Изгрев може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на УЧИТЕЛЯ, или Неговите утринни лекции. Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото. Словото, облечено с музика, изпята от голямо мнозинство, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духът.
Има дни, когато УЧИТЕЛЯТ влиза в клас със своята
цигулка
.
Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят, че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив, принос към голямото песенно богатство на школата. Обикновено, УЧИТЕЛЯТ започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза от катедрата, за да отвори кутията, където, загъната в мек кадифен плат, е цигулката Му. След леко, едвам чуто настройване, лъка почва да извлича от нежните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпежи, които приковават вниманието на целия клас.
към текста >>
Настъпва момент, когато слиза от катедрата, за да отвори кутията, където, загъната в мек кадифен плат, е
цигулката
Му.
Словото, облечено с музика, изпята от голямо мнозинство, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духът. Има дни, когато УЧИТЕЛЯТ влиза в клас със своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят, че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив, принос към голямото песенно богатство на школата. Обикновено, УЧИТЕЛЯТ започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.
Настъпва момент, когато слиза от катедрата, за да отвори кутията, където, загъната в мек кадифен плат, е
цигулката
Му.
След леко, едвам чуто настройване, лъка почва да извлича от нежните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпежи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо и лъка едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ придружава
цигулката
си със своя мек, баритонен тембър.
Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо и лъка едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове.
УЧИТЕЛЯТ придружава
цигулката
си със своя мек, баритонен тембър.
Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото мнозинство. Повторното изпълнение на дадената песен УЧИТЕЛЯТ прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълна достоверност на нотописа.
към текста >>
100.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на
цигулката
, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.
Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на
цигулката
, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
По всяка вероятност, този педагог трябва да е бил един талантлив музикант - чужденец, който е дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка Неговите преподаватели са били още трима - пак чужденци. Когато УЧИТЕЛЯТ преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар, който многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме УЧИТЕЛЯ като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха „същества от далечни светове!
към текста >>
" На Неговата
цигулка
звучаха най-вече музикални мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото си ухо.
По всяка вероятност, този педагог трябва да е бил един талантлив музикант - чужденец, който е дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка Неговите преподаватели са били още трима - пак чужденци. Когато УЧИТЕЛЯТ преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар, който многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме УЧИТЕЛЯ като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха „същества от далечни светове!
" На Неговата
цигулка
звучаха най-вече музикални мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото си ухо.
Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания съобразно формата и предназначението. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество - патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии.
към текста >>
Цигулката
като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление.
При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари.
Цигулката
като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление.
Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит.
към текста >>
В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на
цигулката
Страдивариус.
Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.
В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на
цигулката
Страдивариус.
УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят.
към текста >>
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато
цигулката
Му ще прозвучи.
Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато
цигулката
Му ще прозвучи.
Един от бележитите музикални дни на УЧИТЕЛЯ бе последният Му концерт - вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концерта бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. От рано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, УЧИТЕЛЯТ слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудния син", който повече от 30 години не е изпълняван.
към текста >>
В клас Той влезе с
цигулка
в ръка.
Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи. Един от бележитите музикални дни на УЧИТЕЛЯ бе последният Му концерт - вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
В клас Той влезе с
цигулка
в ръка.
Концерта бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. От рано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, УЧИТЕЛЯТ слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудния син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните.
към текста >>
Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на
цигулката
и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
„Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши.
Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на
цигулката
и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна
цигулка
.
В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши. Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши.
Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна
цигулка
.
към текста >>
НАГОРЕ
