НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
59
резултата в
38
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7_02 ) Вярвай в невъзможното
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например като посееш нивата, в
хамбара
няма да имаш нищо, но ще имаш какво да жънеш.
Ако имаш Вяра, работите ти ще се оправят, а ако нямаш Вяра, няма да се оправят.“ Като дойдем до Бога, никакви страдания не трябва да ни разколебават, каквито и да са те. Тъмните сили ще се опитат да ни разколебаят, но ние трябва да издържим. Отвън ще дойдат хора да ви заблуждават, че Господ не ви обича. Други ще кажат: „Какво сте тръгнали по този път? “ Не че тези, които ще тръгнат по Пътя, ще имат всички удобства; удобствата ще дойдат по-после и отначало ще има лишения.
Например като посееш нивата, в
хамбара
няма да имаш нищо, но ще имаш какво да жънеш.
Страданието е сеитба. И човек да не уповава на каквото и да е друго, а само на Бога! Някой отива в Англия, носи ценни документи и пари, но го обират насред път и той се смущава. Не, след като те оберат, бъди тих, спокоен, като че ли нищо не е станало. Като дойде някое отчаяние, съмнение, обезсърчение, нещастие, приложи Вярата.
към текста >>
2.
16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Малко родиха нивите през тази година и малко жито в
хамбара
туриха.
Някой пее „Весел бъди“ и мисли за тъжни работи. Не, знай, че за днес всичко е уредено. Какво ще му мислиш за утре? Щом е уреден въпросът за днес, то и за всякога е уреден. Учителя изсвири на цигулка и изпя следните думи: „Какво ще се прави?
Малко родиха нивите през тази година и малко жито в
хамбара
туриха.
Сватби няма да има“. След това продължи: За разработка на песента „Аин фаси“ от Кирил Икономов е съдействал брат Дързев. Специални са моментите, когато може да се разработи известно нещо. Трябва да се стремите да пеете високите ноти.
към текста >>
3.
38) Музиката е свещенодействие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и малко жито в
хамбара
туриха.
Учителя бе застанал при пианото в големия салон и отначало изсвири отделни акорди, а после – импровизации. Група братя и сестри бяха около него. Донесоха цигулката му и той започна едновременно да свири и да пее следните думи: Какво ще се прави? Малко родиха нивите през тази година
и малко жито в
хамбара
туриха.
Сватби няма да има. След това Учителя изсвири на цигулка и изпя следните думи: Аз съм малкото кокиче. Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината да се уча.
към текста >>
4.
4) Бурята иде, но Бог не е в бурята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Второто идване на Христа е важно за онези, които са будни – за посятите зрънца на нивата, а не за тези, които са в
хамбара
.
Те ще се въплътят на друго място, а тук – само тези, които са добри и имат Любов. Висшите същества са направили своите кораби, които пътуват из пространството. Земята е един кораб и там хората спорят, делят се, разправят се, а той все напредва. И ще дойде някой и ще каже:“Тези, които спорят, да излязат вън из кораба! “ И като се спре на някое пристанище, Земята ще се освободи от тях.
Второто идване на Христа е важно за онези, които са будни – за посятите зрънца на нивата, а не за тези, които са в
хамбара
.
Всяка духовна епоха се отбелязва с видоизменение на света, така че сега Земята ще се измени съвършено. Тези, които са работили в миналото, ще влязат в новото, а другите ще останат за друг път. Всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настьпва черен период, т.е. катастрофа. Времето, което сега иде, ще им покаже, че са изгубили добрите условия и няма да намерят онова, което търсят. Един ден този свят ще бъде една хубава история и в бъдеще всичко това ще бъде един много ценен материал с исторически данни.
към текста >>
5.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато
хамбарът
се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва.
ПИСМО № 13 Писмото бе отговор до една сестра. Вяра непреодолима! Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва.
Когато
хамбарът
се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва.
Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си.
към текста >>
6.
92) Словото ще даде живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И след като изнесе житото от
хамбара
и го засее – второто условие, той ще разчита на процес, който е Божествен: възрастването на посятото чрез Слънце, влага, топлина и вложените в семето сили.
СЛОВОТО ЩЕ ДАДЕ ЖИВОТ Един общественик бе приет от Учителя. Той бе запознат до известна степен с идеите на Бялото Братство, бе прочел доста нещо от литературата и попита как да се работи за повдигането на селото и изобщо на народа. Нека си послужим с една аналогия. На земеделеца е нужна земя, която е едно от условията за плодородие.
И след като изнесе житото от
хамбара
и го засее – второто условие, той ще разчита на процес, който е Божествен: възрастването на посятото чрез Слънце, влага, топлина и вложените в семето сили.
Същото е и по отношение на работата между хората – те са изорана земя, в която каквото се засее, такова ще израсте. Ето защо в нивата трябва да се вложи нещо хубаво, което да принесе добър плод, а това съответства на запознаването на народа с новите идеи. А когато посятото поникне чрез Божествените сили на човешката душа и даде добрия плод, това вече е Божественият процес. Някой път хората искат да приложат Божествения закон за постигане на човешки цели и това е погрешно. Ако хората могат да научат какво нещо е Любовта и могат да я приложат, тя ще оправи всичко, понеже е единствената сила в света, която преобръща от основи живота ни.
към текста >>
7.
98) Същинският човек
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек не бива да създава в себе си
хамбар
.
Те ни изяждат на общо основание, така както ние изяждаме кокошките. Само най-умните не попадат в мрежата им – цяла наука е това. Сега от Невидимия свят се стремят да избавят хората от това скрито паразитство. Само чистият, праведен живот ни предпазва. Всяка храна, която влиза в човека, трябва да развива една динамична сила.
Човек не бива да създава в себе си
хамбар
.
Като дойдем до онова първоначално състояние – Божественото, ще имаме разнообразие на плодовете, ще ги откъсваме от дървото пресни и узрели. Всяко нещо, в което Любовта не действа, носи отрова в себе си. Например доиш кравата, а тя те рита. Тогава млякото Ă носи отрова. Ако десет души се съберат край един болен и като се помолят няколко пъти за неговия живот, и като отпратят силната си мисъл и желание, то той непременно ще оздравее.
към текста >>
8.
25.ХI.1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И ако идущата година няма какво да турим в
хамбара
, ще търсим блага от другите хора.
Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е посятото. Затова човек трябва да живее добре. Значи човек да посее, за да има на какво да разчита. Защото това, което имаме сега, ще го изядем и изпием.
И ако идущата година няма какво да турим в
хамбара
, ще търсим блага от другите хора.
А пък така не се дава. Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че то е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и на чувствата зависи от Божественото.
към текста >>
9.
24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Житното зърно, когато е в
хамбара
или когато е посадено в земята, е в противоречия.
Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа? – Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още. Още е в състояние на пъпка. При пробуждането ù всички противоречия изчезват.
Житното зърно, когато е в
хамбара
или когато е посадено в земята, е в противоречия.
То не може да си представи, защо някой път е притиснато отгоре от други житни зърна и защо някой път е вътре в земята. Но когато поникне на нивата, противоречията изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят. А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи.
към текста >>
10.
061 ПЪРВИЯТ ПОДТИК
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само докато е житно зърно в
хамбара
, той не може да прояви Любовта си, но като го посеят на нивата, като поникне, ще обича.
Степените на Любовта се различават според количеството на душите, които вземат участие в нея. Колкото повече души вземат участие във вашата Любов, толкова по-висока степен е тя. Тогава Любовта повдига, лекува, помага във всички случаи. Някой казва, че не обича. Това не е напълно вярно.
Само докато е житно зърно в
хамбара
, той не може да прояви Любовта си, но като го посеят на нивата, като поникне, ще обича.
Не е важна службата, която заема човекът. Службата е нещо временно. Някой е поет, художник, мъж или жена. Ние трябва да се проявим. Проявлението седи в това, да изявим Божията Любов.
към текста >>
11.
116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да ги потърсят в
хамбарите
, както сеячът търси житото в
хамбарите
, за да го посее.
Съвършен дипломат признавам този, който има смелост, ум, обхода и безкористие. В България трябва да се съединят четири души дипломати: Стамболов, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат. ''Един брат запита:'' – Днес няма ли от тази категория хора (дипломати) в България? - Има, но не могат да ги намерят.
Да ги потърсят в
хамбарите
, както сеячът търси житото в
хамбарите
, за да го посее.
И като ги потърсят, ще ги намерят. С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите.
към текста >>
12.
124 НОВОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След като бе отвеяно и пречистено, зърното бе прибрано в
хамбара
.
[[Изворът на доброто]] НОВОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ''Малкото стопанство прибираше плодовете на своя труд. Харманът бе направен пред къщата. Братята и сестрите помагаха в тази работа.
След като бе отвеяно и пречистено, зърното бе прибрано в
хамбара
.
След последния харман, като бяхме събрани около Учителя на двора, той каза:'' – Без хармония нищо не се постига. Защо иде глад между народите? Поради отсъствието на хармония. Омразата, антагонизмът, завистта са между другото и причина за глада, лишенията и мора.
към текста >>
13.
130 ДОБРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като извадите житото от
хамбара
, хвърлете го на нивата.
Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение. Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш.
Като извадите житото от
хамбара
, хвърлете го на нивата.
То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него.
към текста >>
То ще роди и ще напълни пак
хамбара
ви.
Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено.
То ще роди и ще напълни пак
хамбара
ви.
Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си. Ако си бил при извора и дадеш на човек една чаша вода, на втори, на трети и т.н., не разправяй какво си направил, но бъди в себе си доволен и благодарен, че раздаваш благата.
към текста >>
14.
Огънят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И ако идущата година няма какво да турим в
хамбара
, ще търсим блага от другите хора.
Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е посятото. Затова човек трябва да живее добре. Значи човек да посее, за да има на какво да разчита. Защото това, което имаме сега, ще го изядем и изпием.
И ако идущата година няма какво да турим в
хамбара
, ще търсим блага от другите хора.
А пък така не се дава. Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че той е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и па чувствата зависи от Божественото.
към текста >>
15.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той ще очисти гумното, ще събере житото в
хамбара
и плявата ще изгори във вечен огън".
Ето защо Йоан казва: Изменете вашите разбирания. Тази е сменяващата самата себе си Мъдрост на есеите. Проповедта на викащия в пустинята се издига сега до две мощни образни слова на Мистериите: "Секирата е вече сложена при корена на дърветата. Дървото, което не принася добър плод, бива отсечено и хвърлено в огъня". "Той държи лопатата в ръцете си.
Той ще очисти гумното, ще събере житото в
хамбара
и плявата ще изгори във вечен огън".
Това, което се съдържа в тези думи е нещо повече от един образен език. Първичната сила на тези думи иде от това, че в образите са видими действително дълбоките Тайни на света. Свръхсетивната сила на образите предава на другите магическа сила. Кои са дърветата, на корена на които е сложена секирата? Това е мировото Дърво, което се отсича в тройна форма.
към текста >>
16.
11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е дошъл отдавна в нас и понеже дава хляба за всички, иска да се даде на всички, а не да стои в
хамбарите
и да го хвърлят в морето.
И заради храната по-голямата част от хората днес са изложени на изкушения, за да извършат някакви „престъпления" и след това да ги държат отговорни. Богатите казват - нека работят. Но какво да работят? Религиозните казват - Бог ще промисли за тях. Да, но този Бог живее в нас и казва, че трябва да разрешим този въпрос на хляба, а ние Го чакаме да дойде от небето да го уреди.
Той е дошъл отдавна в нас и понеже дава хляба за всички, иска да се даде на всички, а не да стои в
хамбарите
и да го хвърлят в морето.
Всичко е дадено от природата и трябва да се разпредели за всички. Това е пътят за излизане от съвременната криза, която задушава бялата раса. Не е въпрос за търпение. Ако е въпрос за търпение, всички трябва да търпим. Бог еднакво гледана бедни и богати, на силни и слаби.
към текста >>
17.
2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са си добре в
хамбара
и няма да разберат какво им говоря.
Пътят на мисълта е по-хубав и по- сигурен. Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат.
Те са си добре в
хамбара
и няма да разберат какво им говоря.
Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно.
към текста >>
18.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДОБРОТО И БЛАГОРОДСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
следните правила в живота си: ако
хамбарът
ви е празен, отваряйте
че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подраз- бира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях Доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте
следните правила в живота си: ако
хамбарът
ви е празен, отваряйте
го само, когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само, когато искате да вадите нещо от него, а не да притурете още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете
към текста >>
го само, когато искате да турите нещо в него; ако
хамбарът
ви е
бира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях Доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте
го само, когато искате да турите нещо в него; ако
хамбарът
ви е
пълен, отваряйте го само, когато искате да вадите нещо от него, а не да притурете още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него.
към текста >>
Ако
хамбарът
ви е пълен, няма защо да
Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само, когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само, когато искате да вадите нещо от него, а не да притурете още нещо.
Ако
хамбарът
ви е пълен, няма защо да
го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълният хамбар ще отваряте, за да извадите нещо от него, а празният ще отваряте, за да турите нещо в него.
към текста >>
Пълният
хамбар
ще
пълен, отваряйте го само, когато искате да вадите нещо от него, а не да притурете още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него.
Пълният
хамбар
ще
отваряте, за да извадите нещо от него, а празният ще отваряте, за да турите нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие се излагате на опасност и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте
към текста >>
19.
СИЛАТА НА ДУМИТЕ И ЧИСЛАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То представя мъртъв капитал; извадете го от
хамбара
и
си произвеждат болка и страдания. Вие не трябва да си служите с празни думи, нито с празни числа. За пример числото 6 е число на илюзии.
То представя мъртъв капитал; извадете го от
хамбара
и
го посейте на нивата да покълне, да израсне и да даде плод. Шест е число на търпение. Човек трябва да търпи, да чака известно време, докато посятото семе поникне, израстне, цъфне и завърже. Когато плодът узрее, шесторката се превръща в деветорка – в уз-
към текста >>
20.
БЪДЕЩЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Тогава храната няма да се мели, да се пази в
хамбари
, изби и кутии, да се кълца.
Новата култура, която идва на Земята, ще измени коренно хората. Ще имат знания, ще могат да превръщат материята от едно състояние в друго. * Скоростта на светлината не е нещо статично и граница на всички скорости. Има излъчвания много по-бързи от скоростта на светлината, пък ще дойде ден, когато човек само за един миг ще може да отиде до някоя планета или до друга галактика. * В бъдеще хората ще приемат храната направо от Природата, както днес приемат въздуха.
Тогава храната няма да се мели, да се пази в
хамбари
, изби и кутии, да се кълца.
* Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разкъсва из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо. Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да пътува от Земята до Слънцето. Има адепти, които и сега го правят. * Ако днес някой каже, че вярва в Господа или че е говорил с умрелия си дядо, всички ще го считат за умопобъркан. Не вярва ли, не говори ли със заминалите на Онзи свят, той минава за здравомислещ.
към текста >>
21.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
— За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен
хамбар
; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.
Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна:
— За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен
хамбар
; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.
Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната!
към текста >>
… За тебе е това нищо, една шепа от един
хамбар
— каквото с нея, такова и без нея… ама за сиромашията ще бъде коджамити.
Ами лозята, ами чифлиците, ами кориите, ами гемиите, ами дюкянската ти търговия? … Я ми кажи, ти не мислиш ли за там? От пари си червясал, а пък сиротинята мре край тебе и ти се правиш божем кьорав, та не видиш какво се мъчат! Слушай какво ще ти кажа: сега е цветна неделя, да вземеш 5000 гроша пари да раздадеш на сиромасите. Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които немат с що и децата си да облажат за Великден!
… За тебе е това нищо, една шепа от един
хамбар
— каквото с нея, такова и без нея… ама за сиромашията ще бъде коджамити.
Чу ли ме, стори, каквото ти казвам, па донекога, кога идеш там, ще ме спомниш и ще речеш: „Берекят версин на пророка, че ме научи“. И наистина, чорбаджи Цеко като никога за тоя Великден направи много себап на сиромасите и, за чудо, оттогава му провърве още повече: житото рипна изведнъж от 16 на 28 пари, а чорбаджи Цеко имаше до двеста хиляди оки събрано. Вълната беше пред празниците четири и зола, а къде Гергьовден рипна на шест и руп, а чорбаджи Цеко беше приготвил за товарене около петнадесет хиляди оки вълна. И така на всичко му тръгна напред. Един път запитали бае Митра дали ще дойде време да се куртулише християнията от поганците, от техните зулуми, от техните патила и дали ще стане некога българско царство.
към текста >>
22.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Право разбирание е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените
хамбари
в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара си споделяш с други, за да се освободиш, защото злото, което днес мъчи хората, е непроявеното добро в миналото!
Злото отначало дава свобода, а в края - ограничение и робство. А доб- рото в началото е ограничение и слугуване, а в края - Свобода и добруване! Знай, силата ти е в твоята права мисъл, в твоите прави разбирания за живота. А право разбирание е това, което не те напуска през целия ти живот. Право разбирание е когато знаеш, че щом си жив - ти си осигурен!
Право разбирание е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените
хамбари
в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара си споделяш с други, за да се освободиш, защото злото, което днес мъчи хората, е непроявеното добро в миналото!
Не искай никога повече, отколкото ти е нужно, но не пропущай и услови- ята, които моментът ти носи! Ако ти гледаш живота на другите, критикуваш и осъждаш - ти сам рушиш живота си! Ти можеш да познаваш другите само дотолкова, доколкото позна- ваш себе си. Няма защо да разбираш хората, достатъчно е, ако разбереш себе си! А ако не можеш помогна на себе си, как ще помогнеш на другите?
към текста >>
23.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
И плявата е важна, но мястото й не е в
хамбара
.
Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее. Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди. Божественото знание не се координира с човешките погрешки, с унаследени лоши, неестествени черти. Професорите на великия университет на живота не се интерисуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр. Погрешното трябва да отпадне като плявата от житото.
И плявата е важна, но мястото й не е в
хамбара
.
Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си. Това е невъзможно. Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека. Университетските удобства са от друг характер. Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие.
към текста >>
24.
РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ
 
- Теофана Савова
Ние ще огладнеем и те ще отворят
хамбарите
.
Всички учения са намясто. Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: „Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа." Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премяна за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце.
Ние ще огладнеем и те ще отворят
хамбарите
.
Тъй щото ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място." След това Учителя каза: „Сега ще се приготвите за утрешния ден, за да бъдете бодри. Ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин.
към текста >>
25.
ВРЪЗКА С БОГА
 
- Теофана Савова
Клетките в човешкия организъм нямат
хамбар
, в който да складират излишъка от храната.
В това отношение ние трябва да бъдем носители на Божествените мисли и чувства. Ще ви задам следните въпроси: Колко трябва да яде човек? - Колкото му е нужно? Как се храни организмът? - Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка клетка задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път.
Клетките в човешкия организъм нямат
хамбар
, в който да складират излишъка от храната.
Ако клетките си направят хамбар, веднага ще се яви болестта. Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: „Как може да се живее без хамбар? " Защо е необходим хамбар на човека?
към текста >>
Ако клетките си направят
хамбар
, веднага ще се яви болестта.
Ще ви задам следните въпроси: Колко трябва да яде човек? - Колкото му е нужно? Как се храни организмът? - Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка клетка задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път. Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната.
Ако клетките си направят
хамбар
, веднага ще се яви болестта.
Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: „Как може да се живее без хамбар? " Защо е необходим хамбар на човека? Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запазена храна, гладен няма да остане.
към текста >>
Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят
хамбари
.
- Колкото му е нужно? Как се храни организмът? - Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка клетка задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път. Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната. Ако клетките си направят хамбар, веднага ще се яви болестта.
Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят
хамбари
.
Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: „Как може да се живее без хамбар? " Защо е необходим хамбар на човека? Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запазена храна, гладен няма да остане. Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от хамбар?
към текста >>
Докато в тялото на човека няма
хамбари
, той е здрав и млад.
Как се храни организмът? - Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка клетка задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път. Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната. Ако клетките си направят хамбар, веднага ще се яви болестта. Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари.
Докато в тялото на човека няма
хамбари
, той е здрав и млад.
Някой казва: „Как може да се живее без хамбар? " Защо е необходим хамбар на човека? Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запазена храна, гладен няма да остане. Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от хамбар? - Няма да имате.
към текста >>
Някой казва: „Как може да се живее без
хамбар
?
- Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка клетка задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път. Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната. Ако клетките си направят хамбар, веднага ще се яви болестта. Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад.
Някой казва: „Как може да се живее без
хамбар
?
" Защо е необходим хамбар на човека? Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запазена храна, гладен няма да остане. Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от хамбар? - Няма да имате. Отдето минете, вие ще привличате хората и гладен няма да останете никога.
към текста >>
" Защо е необходим
хамбар
на човека?
Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната. Ако клетките си направят хамбар, веднага ще се яви болестта. Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: „Как може да се живее без хамбар?
" Защо е необходим
хамбар
на човека?
Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запазена храна, гладен няма да остане. Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от хамбар? - Няма да имате. Отдето минете, вие ще привличате хората и гладен няма да останете никога. На какво се дължи това привличане?
към текста >>
Ще кажете, че докато човек има пълен
хамбар
със запазена храна, гладен няма да остане.
Ако клетките си направят хамбар, веднага ще се яви болестта. Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: „Как може да се живее без хамбар? " Защо е необходим хамбар на човека?
Ще кажете, че докато човек има пълен
хамбар
със запазена храна, гладен няма да остане.
Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от хамбар? - Няма да имате. Отдето минете, вие ще привличате хората и гладен няма да останете никога. На какво се дължи това привличане? На вътрешната красота на този човек.
към текста >>
Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от
хамбар
?
Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: „Как може да се живее без хамбар? " Защо е необходим хамбар на човека? Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запазена храна, гладен няма да остане.
Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от
хамбар
?
- Няма да имате. Отдето минете, вие ще привличате хората и гладен няма да останете никога. На какво се дължи това привличане? На вътрешната красота на този човек. Такъв човек е умен, добър, с по-високо съзнание от това на обикновените хора.
към текста >>
26.
ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Хамбарът
е пълен, децата ми са облечени -слава на Бога."
Привлечени от мелодията някои се спират отвън и слушат изпълнението. Двама братя влязоха и тихо се приобщиха към публиката. Учителя ни погледна, усмихна се сърдечно и продължи да пее: „Нивата ми тази година роди много. Ще се наблагодаря на Бога, че имаме една щастлива година.
Хамбарът
е пълен, децата ми са облечени -слава на Бога."
Колко е мил той в тия вечери, колко е естествен и силен в тези мигове на вдъхновение. Възхищението и обичта ни са безгранични. След това Учителя дойде при нас и, докато ни говореше, в салона влязоха и други, та кръгът от слушатели значително нарастна. Тези вечери бяха като свещен дар за нас. Тръгнахме си за вкъщи едва в полунощ.
към текста >>
27.
7.21 Пано Славов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
През лятото житото израства едро и гъсто и когато го ожънва,
хамбарът
не може да го побере.
Учителя му отговаря, че му е дал правилния метод за решаване на тази задача. Пано отива на село и прилага думите на Учителя. Раздава на 9 бедни селяни по декар. За себе си оставя един, в който извира вода. През есента засява жито, като оставя място и за малка зеленчукова градина.
През лятото житото израства едро и гъсто и когато го ожънва,
хамбарът
не може да го побере.
Чак тогава той изпълнява своето желание да изпрати два чувала на Изгрева за братско ползване. Така той разбира на дело как работи Законът на изобилието. При разговор на Учителя с група приятели Пано пита колко дни през годината човек трябва да пости. Учителя отговаря: „На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички се споглеждат и казват, че това е невъзможно да се изпълни. Пано се замисля дълбоко върху думите на Учителя и си казва: „Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец.
към текста >>
28.
Разговори с Учителя. Разговор единадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним
хамбарите
и ще се осигурим.
Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло. Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето. Разбира се, че не е възможно да се живее без ядене, но лошото е, че освен за него, не се полагат никакви други грижи.
Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним
хамбарите
и ще се осигурим.
Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха. Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето. А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос. Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята?
към текста >>
29.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в
хамбара
на земеделеца".
Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога.
Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в
хамбара
на земеделеца".
Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално.
към текста >>
30.
Живата връзка с Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Човешката монада може да преседи в Божествения
хамбар
цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадено във влажната тъмна, студена земя.
Учителят казва: „Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието на материалния свят.“[36]
Човешката монада може да преседи в Божествения
хамбар
цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадено във влажната тъмна, студена земя.
Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло в прекрасния свят над земята. Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек. Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя. Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и й помага да расте и да се развива. Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие.
към текста >>
31.
13. Пътуване преди Великден
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Направиха селски къщи, дворове, домашни птици и животни — от картон и глина, кошари и стада,
хамбари
с жито, кокошки и яйца за продаване и какво ли не още.
Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете. Това беше едно голямо разнообразие в играта. Почнахме да спираме и да слизаме на различни гари. Запознахме се с доста градове и села.3а да можем да правим покупки от гарите, решихме да построим село в антрето (тук беше нужна малка помощ от мен — да хвърля идеята за село, а не за град, защото би ни довело по-лесно до целта — великденски радости). Организираха се 10—15 селянчета, облякоха се в носии и почнаха да нареждат селото.
Направиха селски къщи, дворове, домашни птици и животни — от картон и глина, кошари и стада,
хамбари
с жито, кокошки и яйца за продаване и какво ли не още.
Всички бяха сериозно заинтересувани. Даже интересът се пренесе и в домовете. Всяко дете носеше по нещо за влака или за селото от къщи. Всяко беше питало за нещо около играта и бързаше да го каже. Колко много дейност, колко много творчество! Всичко беше направено от всекидневните ни мебели, от картони, от хартии, глина, кутии, камъчета и най-различни непотребни предмети, донесени от дома.
към текста >>
Всяко селянче, гордо се разхождаше около своите кокошки, козички или около своя
хамбар
с жито и чакаше да дойдат търговци от влака.
Машинистите композираха вагоните. Началникът даде ход и с песни и радости влакът потегли. През това време в селото се очакваха гости. В кошнички и щайги, направени от кутии, имаше наредени най-различни производства на селото. И макар тъй малки, всяко българче чувствуваше и се радваше на богатото изобилие в родната земя и на голямата работа, която върши селото.
Всяко селянче, гордо се разхождаше около своите кокошки, козички или около своя
хамбар
с жито и чакаше да дойдат търговци от влака.
Последният не закъсня. Кондукторът изсвири и влакът стигна до село Лакатник. Пътниците слязоха. Разгледаха селото. Селяните ги гостиха на селска трапеза с закуските.
към текста >>
32.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ако избата им пращи от съестни припаси, ако
хамбарите
са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност.
Колко не би допаднала на един чист тип от тоя вид бързината, припряността, напрежението и бойкостта на двигателния натюрел! Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и за къде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка — всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини.
Ако избата им пращи от съестни припаси, ако
хамбарите
са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност.
Ето защо промените, прогресът, реформите не им са присърце. Те смущават установения вече ред на нещата. Със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват.
към текста >>
33.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Дрю плаща резиденцията, конюшнята,
хамбара
и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара.
Всеки има отделна баня. Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара. Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг. Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара.
Дрю плаща резиденцията, конюшнята,
хамбара
и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара.
Пито-платено! На 6 ноември 1867 година във входната зала на Гибънсовата резиденция се събира каймакът на Ню Йорк по случай откриването на Централната методистка семинария. На следващата година, за да върви всичко гладко и да не си губи времето, господин Дрю донася на управителния съвет на семинарията три документа: нотариален акт за сградите и четиристотинте декара, споразумение за мебели и други движимости в сградата и на трето място, облигация за четвърт милион долара в брой, или носещи лихва бонове за издръжка на семинарията. Управителното тяло му казва да не им губи времето с тези бонове и облигации, а той сам да вложи парите, както намери за добре. Дрю се съгласява и оттогава всеки януари, когато прибере лихвите на инвестицията си за семинарията, идва лично в „Гората“ да връчи на президента й чек за 17 000 долара, което представлява 7 % лихви за четвърт милион долара. И да хапнат на обяд и да побъбрят.
към текста >>
Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи
хамбари
; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него.
Оплакването на владиката Йоаким до патриарха от 26 февруари 1867 г. звучи като истински разгром. Йоаким вече не вижда резерви за съпротива. Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани. Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?...
Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи
хамбари
; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него.
(След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община.
към текста >>
34.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Бяха две от старите сгради на имението -
хамбар
и голяма конюшня, които основно бяха преустроиш и сега се използваха като двуетажни общежития - Ешбъри Хол на запад и зад него Ембъри Хол.
Само скворци прехвърчаха. Или не бяха скворци. Пищяха. Имаха шарени гърди. Странни птици. Последната група от сгради беше доста голяма - вече беше ги виждал от Сикамор Катедж, но отдалеч.
Бяха две от старите сгради на имението -
хамбар
и голяма конюшня, които основно бяха преустроиш и сега се използваха като двуетажни общежития - Ешбъри Хол на запад и зад него Ембъри Хол.
На юг от тях между дърветата имаше още няколко дървени постройки, между които бяха един голям хамбар, дърводелската работилница на семинарията, още една малка конюшня и не зная какво още. Сияеше като се върна в Сикамор Катедж със залязващото слънце в очите си. Щеше да е добре, Боже, щеше да е добре! * През тази година в семинарията учат 118 студенти и картината е толкова пъстра, че никой не се чувства изолиран. Най-напред има единадесет местни студенти от самия Медисън и с тях момчетата се чувстват у дома си - всеки магазин, всяка сладкарница, както и цялото църковно паство в градчето ги приема като близки. Чужденците са още повече, което прави нашия хадърчанец също да не се чувства, че стърчи в очите на другите.
към текста >>
На юг от тях между дърветата имаше още няколко дървени постройки, между които бяха един голям
хамбар
, дърводелската работилница на семинарията, още една малка конюшня и не зная какво още.
Или не бяха скворци. Пищяха. Имаха шарени гърди. Странни птици. Последната група от сгради беше доста голяма - вече беше ги виждал от Сикамор Катедж, но отдалеч. Бяха две от старите сгради на имението - хамбар и голяма конюшня, които основно бяха преустроиш и сега се използваха като двуетажни общежития - Ешбъри Хол на запад и зад него Ембъри Хол.
На юг от тях между дърветата имаше още няколко дървени постройки, между които бяха един голям
хамбар
, дърводелската работилница на семинарията, още една малка конюшня и не зная какво още.
Сияеше като се върна в Сикамор Катедж със залязващото слънце в очите си. Щеше да е добре, Боже, щеше да е добре! * През тази година в семинарията учат 118 студенти и картината е толкова пъстра, че никой не се чувства изолиран. Най-напред има единадесет местни студенти от самия Медисън и с тях момчетата се чувстват у дома си - всеки магазин, всяка сладкарница, както и цялото църковно паство в градчето ги приема като близки. Чужденците са още повече, което прави нашия хадърчанец също да не се чувства, че стърчи в очите на другите. Освен втория българин, който е донякъде на почит като абсолвент тази гадина, тук има един студент от Турция - арменеца Бедрос Крикорян, Джон Нюлсън идва от Бремен, Германия.
към текста >>
35.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Стегнати хора в ботуши, дълги прави роби до глезените, църквите им - голи като
хамбари
отвътре, само с редици евтини столове; за да не пречи нищо на тяхното устремление към Бог, какъвто е; към неговата природа, такава каквато е, а не каквато я правим с орнаменти, идоли, украси и разните там други стимулатори на верското чувство.
И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед. Примерите и сравненията с други градове не помагат. Нюйоркчани, чи- кагци и балтиморци може да разтрисат железните си сгради с елове, да секат паркове и градини, да събарят сгради, за да разширяват улици - но не и бостънци, защото градът си е техен град - всяка педя от него. Като казваме „техен“, трябва да не забравяме, че това всъщност е градът на избягалите някога от позлатата на кралска Англия английски пуритани.
Стегнати хора в ботуши, дълги прави роби до глезените, църквите им - голи като
хамбари
отвътре, само с редици евтини столове; за да не пречи нищо на тяхното устремление към Бог, какъвто е; към неговата природа, такава каквато е, а не каквато я правим с орнаменти, идоли, украси и разните там други стимулатори на верското чувство.
Пуританите не са „госпожици“. Те никога не са се колебали да дигат публична бесилка. Никога не са се поколебали да закачат вещици на стените на бостънското пристанище. Никъде няма толкова много църкви; но и никъде няма толкова много молитвени храмове на всякакви религии и деноминации; вярата на другите е свободна, както е свободна природата. „Бостън Камън“ - старата ливада край центъра на града, на баира - е оставен както си е.
към текста >>
Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на
хамбар
“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение.
Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“. Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на
хамбар
“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение.
Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън.
към текста >>
36.
Асен Кантарджиев
 
- Георги Христов
Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в
хамбара
и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика.
Както всеки един от нас, така и той познава много добре бай Жечо и винаги предугажда хитрите му намерения. Асен свири на цигулка. Неведнъж сред безредата на ачларския двор, сред разхвърляните сечива, сандъци, снопи, мотики и дрипи, когато на високото небе се палват първите звезди, Асен свири тихо и замечтано със своята цигулка. В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом. Тя затрогва всички ни освен Жечо, който в това време си мисли дали не може под звуците на тая цигулка, в тия часове на вечерния здрач, да се свърши още някоя работа.
Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в
хамбара
и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика.
Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной. Дали тези, които са яли хляба от тия зърна, не са сънували чудните ни видения, нашата обич към небето, белите облачета по него и звездните кервани? И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна. Тогава Жечо за пръв път, макар и сдържано, но все пак истински, се усмихна. ___________________________________________________________ 113 За Асен Кантарджиев има оскъдни данни, тъй като рано напуска този свят, повален от маларията по време на Ачларската комуна.
към текста >>
И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в
хамбара
на Ачларската комуна.
В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом. Тя затрогва всички ни освен Жечо, който в това време си мисли дали не може под звуците на тая цигулка, в тия часове на вечерния здрач, да се свърши още някоя работа. Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в хамбара и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика. Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной. Дали тези, които са яли хляба от тия зърна, не са сънували чудните ни видения, нашата обич към небето, белите облачета по него и звездните кервани?
И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в
хамбара
на Ачларската комуна.
Тогава Жечо за пръв път, макар и сдържано, но все пак истински, се усмихна. ___________________________________________________________ 113 За Асен Кантарджиев има оскъдни данни, тъй като рано напуска този свят, повален от маларията по време на Ачларската комуна. Присъства в т. нар. „Списък на учениците от първия окултен клас“ под №5.
към текста >>
37.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
Житото, както знаете, е вече в
хамбара
.
Няма вече да слушаме арията от Миньон. Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново Дойде и денят, когато ние с Кръстю се поддадохме на спонтанно надигналия се в нас гняв срещу Жечо. Може би този гняв е благороден, може би е слабост и немощ, но ние в този ден сложихме края на пребиваването ни в Ачларе. Ние сме привършили всичката работа.
Житото, както знаете, е вече в
хамбара
.
Слънчогледите са обрани. Маковото семе е складирано в една стая. Нивите са самотни, пусти стърнища, защото вече преваля втората половина на август. В делничния предобед оправяме из двора това и онова, товарим пръст на една кола, но сме много неспокойни и нажалени, защото Коста е заболял тежко от малария. От три дни положението му не се подобрява.
към текста >>
Маститият ни „шеф“ забравя, че
хамбарят
е вече пълен с жито и че всичко, от ранна пролет до късно лято, е минало през нашите ръце.
Мисля, че хората няма да те похвалят, като научат, че не искаш да дадеш конете да отведем болния. Приемаш ли този срам? Съвсем пламва лицето му. Хем, от една страна, не му се дават конете, хем пък го е срам от селяните, особено от тези, които идваха на нашите неделни събрания. Тогава той почна да тича напред и назад из двора, да мърмори и най-после се обръща към нас и казва, че само бели сме му правили и не сме му вършили никаква работа.
Маститият ни „шеф“ забравя, че
хамбарят
е вече пълен с жито и че всичко, от ранна пролет до късно лято, е минало през нашите ръце.
Щом чуваме това, ние с Кръстю като по даден знак хвърляме лопатите и отиваме да си стегнем багажа. Решението ни веднага да напуснем Ачларе е непоколебимо. Жечо мънка, подканя ни да останем, но нашите ръце вече стягат вързопите. Ние уведомяваме другарите си, предаваме им нашия разговор с Жечо и те одобряват решението. Самият Жечо е вече смутен.
към текста >>
В Ачларе ние напълнихме душите си със светли мигове, както напълнихме
хамбара
с узрелите златни зърна от обилната жътва.
Ачларе свети в нас. Над ачларските ниви има дълбоко лазурно небе и по него плуват малки облачета като окъпани агънца. Така ги наричахме с Христо. Ачларе е един малък подвиг, една страничка от пътя на безкрайните друмници. Той е един малък опит за нас и за Учителя Беинса, който ни изпрати там.
В Ачларе ние напълнихме душите си със светли мигове, както напълнихме
хамбара
с узрелите златни зърна от обилната жътва.
________________________________________________ 116 Rote haare - Gott bewahre (Червени коси - Боже опази!). 117 Това са двете сестри Савови, родом от Карнобат. Бащата е Сава Теофанов Чаталбашев, а майката - Тодорка. Семейството има три деца - Мара - най-голямата, Теофана е средната и имат един брат. Мара по това време е учителка в Ачларе.
към текста >>
38.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в
хамбара
, се привърши.
С това окопните ни ниви станаха около 90 декара. А ние увлечени, не съобразихме, че тук трябва ръчно окопаване и че тая работа е голяма и трудна. А годината се случи суха, земята бе твърда, а ние не бяхме опитни. Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше. Но започнахме да огладняваме.
Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в
хамбара
, се привърши.
Започна големият глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах. Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд.
към текста >>
Ето как стана: Комшията имаше в нашия
хамбар
храна, както и по-рано е турял, без да му взема наем.
Също и обратното. Прасето бях решил да го платя, но те го прекалиха: идват и все искат парите. Казвам: почакайте сега нямам, когато имам, без да искате, ще ви ги дам. А по право трябва да я разделим загубата, да бъде и на двама ни, тъй като съм и предупреждавал много пъти, а и те виждат, че у дома са отраснали. Но случи се, че не го платих.
Ето как стана: Комшията имаше в нашия
хамбар
храна, както и по-рано е турял, без да му взема наем.
Сега, като го прекалиха за пари, казах: Добре, ще ви ги дам още сега. Да питаме как се плаща наем за хамбар. Вие ще платите на мене и аз ще ви повърна парите за убитото прасе. Питахме, наем бил на всеки 25 кила 1 кг се дава наем. Той има 40 кила.
към текста >>
Да питаме как се плаща наем за
хамбар
.
Казвам: почакайте сега нямам, когато имам, без да искате, ще ви ги дам. А по право трябва да я разделим загубата, да бъде и на двама ни, тъй като съм и предупреждавал много пъти, а и те виждат, че у дома са отраснали. Но случи се, че не го платих. Ето как стана: Комшията имаше в нашия хамбар храна, както и по-рано е турял, без да му взема наем. Сега, като го прекалиха за пари, казах: Добре, ще ви ги дам още сега.
Да питаме как се плаща наем за
хамбар
.
Вие ще платите на мене и аз ще ви повърна парите за убитото прасе. Питахме, наем бил на всеки 25 кила 1 кг се дава наем. Той има 40 кила. Значи две на нас по 450 лв. = 900, а прасето прави - 300 лв.
към текста >>
НАГОРЕ