Търсене в текстове за 'Хамбар'

А който е в хамбара, нека си седи.
Тъй те сами ще се намерят в трудно положение. Вие запитайте най-напред по колко души от специалния и общия клас могат да дойдат. Въобще, онези, които се чувствуват готови, които чрезмерно желаят, на които напрежението е дошло до крайния предел, до взрив, те да дойдат. Туй разбирам човек с идея. Който е набъбнал и трябва да израсне, който е под пръстта - той да дойде. А който е в хамбара, нека си седи. Защото онзи, ако не дойде, ще се пукне. „Млад" разбирам човек с една идея, която действува мощно у него. И който се е предал с всичкото си сърце на нея. Той ще принесе нещо добро. Това непреодолимо желание у него, то е Божествено, а там няма ограничение.
към текста >>

18. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ

Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия хамбар.
И тия живи операции са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал сам в някои случаи към живи операции и тях могат да издържат само един верующ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на Любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и да помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още. Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия хамбар. Когато се свърши тоя хамбар, ще настане новото направление на живота. С тази ми беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам да създам работа за всинца ви, женените, като работници. Правя пак най-малкия опит: ще ви дам работа само по 5 минути да работите за мен, за Христа, разбирам 5 минути на любовта за Христа. В 5 минути бихте извършили чудеса.
към текста >>

Когато се свърши тоя хамбар, ще настане новото направление на живота.
Аз съм прибягвал сам в някои случаи към живи операции и тях могат да издържат само един верующ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на Любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и да помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още. Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия хамбар. Когато се свърши тоя хамбар, ще настане новото направление на живота. С тази ми беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам да създам работа за всинца ви, женените, като работници. Правя пак най-малкия опит: ще ви дам работа само по 5 минути да работите за мен, за Христа, разбирам 5 минути на любовта за Христа. В 5 минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само 5 минути.
към текста >>

19. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Иначе ще стоиш в хамбара.
Всеки човек все ще дойде на това решето, ще се намериш на Божествената нива посят. Ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш процеса да поникнеш, ще претърпиш зимата, вятъра, студа, додето разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против тебе, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш. Иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде свобода, то е преминаване от едно състояние в друго. Външните страдания идат като един процес на съзнанието. Страданията показват, че ние сме на правия път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш.
към текста >>

20. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Някои хора изучават Библията като онзи [с] десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши, мушмули.
Не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората за да разберат, да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища. Има един начин за изучаване Библията. Има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои хора изучават Библията като онзи [с] десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши, мушмули. Всяка година той броял семената, изваждал ги, броил ги и пак ги турял в хамбара. Знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората така знаят Библията. Но това не е знание Знанието е в посаждането. Трябва да се посади, после да се смели плодът, да стане плът и кръв в човека.
към текста >>

Всяка година той броял семената, изваждал ги, броил ги и пак ги турял в хамбара.
Тепърва трябва да се подготвят хората за да разберат, да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища. Има един начин за изучаване Библията. Има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои хора изучават Библията като онзи [с] десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши, мушмули. Всяка година той броял семената, изваждал ги, броил ги и пак ги турял в хамбара. Знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората така знаят Библията. Но това не е знание Знанието е в посаждането. Трябва да се посади, после да се смели плодът, да стане плът и кръв в човека. И ако не приемеш соковете на черешата, не може да приемеш нейната сила.
към текста >>

Знаел в кой хамбар колко костилки имал.
И вие трябва да разберете Божиите пътища. Има един начин за изучаване Библията. Има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои хора изучават Библията като онзи [с] десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши, мушмули. Всяка година той броял семената, изваждал ги, броил ги и пак ги турял в хамбара. Знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората така знаят Библията. Но това не е знание Знанието е в посаждането. Трябва да се посади, после да се смели плодът, да стане плът и кръв в човека. И ако не приемеш соковете на черешата, не може да приемеш нейната сила. Черешата е писмото.
към текста >>

21. 25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА

Стефан Тошев

Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва, на замеделците пълните хамбари навън изнася, на господарите слугите отнема... Така хората ще придобият безкористие и чистота.
- Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? - Любовта. Що е Любов? - Любовта е най-опасната сила в света. Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва, на замеделците пълните хамбари навън изнася, на господарите слугите отнема... Така хората ще придобият безкористие и чистота. Защото любовта е чистота, светлина, свобода... Няма да критикувате нищо в природата... Не може ли без зло в света? - Не може... Злото трябва само да се ограничава чрез доброто, да има равновение. Само доброто ограничава злото. Няма друг начин... Основният принцип у нас - това е Любовта, която е създала целия космос, от което произтичат всички живи сили в природата, всичко. Тази любов трябва да влезе във вас, като основа и всеки един миг да има самопожертуване, постоянно да превръщате отрицателните сили в положителни... Християнството беше окултна школа... Любовта е основа на всяко нещо, безграничната Любов, която движи света.
към текста >>

22. 4. КОГА, КАК И ЗАЩО СТАНАХ ВЕГЕТАРИАНКА

Паша Теодорова

И на този въпрос някога не бих могла да си отговоря, но впоследствие вече си отговорих поне за себе си, защото пътят, по който се движи човек, е индивидуален, вътрешният път има отношение към подсъзнанието, наречено „склад, хамбар, съкровищница, дето се складират много нереализирани желания и идеи, които очакват благоприятен момент за своето реализиране.
Това не подразбира, че вегетарианецът трябва да бъда фанатик в приложение на идеята или пък ще стане такъв. Не, без да иска, той може да стъпче и мравка, и бръмбар, а може да огорчи и човек, но като ученик на живота, той трябва да изработи усет да бъде внимателен и буден. Много може да даде вегетарианството на човека, като минава във все по-високи форми на въздържание. Как станах вегетарианка? - По вътрешен път. И на този въпрос някога не бих могла да си отговоря, но впоследствие вече си отговорих поне за себе си, защото пътят, по който се движи човек, е индивидуален, вътрешният път има отношение към подсъзнанието, наречено „склад, хамбар, съкровищница, дето се складират много нереализирани желания и идеи, които очакват благоприятен момент за своето реализиране. Дали са от близко или от далечно минало, те зреят в подсъзнанието, докато дойде часът да се проявят. В заключение, пак със себе си ще споделя още няколко мисли по необятния въпрос върху вегетарианството: Лесно е да кажеш, че не ядеш месо. Някои болни също не ядат месо. Като преяде, човек също не яде месо. Всъщност тия хора вегетарианци ли са?
към текста >>

23. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

В.К.: Ще отворят вратите за чуждите народи, и хамбарите, и житниците.
Чай е, захар или има, или няма, но каквото има. И там една на Изгрева, казваше се Веса Козарева, отива при Учителя и казва: „Учителю, казва, какво е това нещо, ние се чудим какво да хапнем, да сръбнем, пък Пашини, вика, разтворили масата и хранят хората." Учителят вика: „Пашини с това разрешават руския въпрос." Пашини разрешават руския въпрос. Дали широкото сърце... В.К.: Дали отворените врати... Г.П.: Дали, какво е, но „Пашини разрешават руския въпрос". В.К.: Аз съм слушал едно изказване на Учителя, дето казва, че славяните в бъдеще ще отворят вратите, житниците си. Г.П.: Да, бъдещето е на славянството, аз съм го чула. В.К.: Ще отворят вратите за чуждите народи, и хамбарите, и житниците. Гл.: Бъдещето е на славяните, така. В.К.: Това ли е искал да каже? Г.П.: Не знам. не знам. Отговорът е този: „Пашини разрешават руския въпрос" с чая.
към текста >>

24. 4. ЗИМАТА СВЪРШИ. ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ И ВЪЗРАСТНАХА БУРЕНИТЕ И ЗАДУШИХА ЖИТНИТЕ КЛАСОВЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение.
Житните класове бяха задушени и унищожени. Пълен провал за едните и пълен успех за представителите на Черната ложа. Зимата свърши. Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата! Аз не бях от онези житни класове, които ги задушиха и затриха. Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение. И аз бях длъжен да поникна, да възрастна като житен клас и да дам зърно преизобилно, когато му дойде времето! И аз бях длъжен да съхраня Словото, да го отпечатам в Оригинала му и да го оставя за следващите поколения българи и останалото човечество. И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и тръните и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът". И го направих. Въпреки съпротивата на бурените!
към текста >>

25. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Законът е: Не ползува онова, което е в хамбаря, но онова, което е в стомаха.
30 м. с., Изгрева. Тайна молитва. Прочете се първо послание Петрово гл. 2:2-10. Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: Не ползува онова, което е в хамбаря, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат в едно. Онова, което майката и детето желаят то става, а онова което майката не желае, а детето желае то не става. Този закон е верен и в други области.
към текста >>

Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в друг.
Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание и постъпка тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш, и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогава защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо тиса? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал досега, това, което Бог е написал. И ти да кажем през целият си живот ги пренасяш от един долап в друг, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това? Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в друг. Но това жито така не се увеличава. Та, ако това жито го пренесеш на нивата и там поникне то се увеличава. Това е реалността. С други думи в реалността винаги има една малка придобивка. Всякога когато придобиеш колкото и микроскопично да е то, то е една реалност.
към текста >>

26. 3. ЛЕТЕН ДЕН - ЖЪТВА Е...

Останахме малко, ама тия, гдето останаха, са баш берачи, баш сеячи, баш жътвари и те ще овършеят хармана, ще приберат житото, ще го сложат в хамбара и ще чакат следващото поколение - кога дойдат гладни, жадни за Словото Божие.
А беше есента на 1944 година. Беше посадил Словото Си в душите ни, беше оставил от него за посев и за следващите поколения и столетия. Но винаги посаждахме повече, отколкото можехме да приберем. Вярно беше това, че жетварите бяха малко. Едни дойдат и като видят, че работата е много и тежка, а заплатата е никаква, че тук, на Земята, се не плаща в пари, като разберат, че ще се заплаща на друго място, в друга валута и в друга пара, вземат и си тръгнат и - хич да ги няма. Останахме малко, ама тия, гдето останаха, са баш берачи, баш сеячи, баш жътвари и те ще овършеят хармана, ще приберат житото, ще го сложат в хамбара и ще чакат следващото поколение - кога дойдат гладни, жадни за Словото Божие. Затова и ние нещо казахме, та да се знае и помни какво е било, какво трябваше да стане и какво не стана, та да ви бъде в поука и в помощ в дните, кога нас няма да ни има - нас, които бяхме до Учителя и целувахме десницата Му в знак на общение с Божествения Дух и Живият Бог. За вас остана Словото Му. Знайте, ние изорахме, а вие ще да жънете. А други ще да се ползуват от житото и Словото на Мировия Учител. Вашата отплата ще да бъде горе, на небесата, там, където е и нашата, защото ние сме едно - едно в Духа.
към текста >>

27. 1925 година

23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър Иванов с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани .
22..VI.1925., понеделник През този ден ходих на Попово да карам дърва, дадох ги за 265 лева. Иван Калчев книжаря с всичката си важност ме предупреди, че негов приятел личен, познайник и последовател на Дънова, се разболял от него, понеже не му казвал всичко, за което той запитвал и че уж имало и скверни работи у него, та такова дело на разединение, на разкъсване народа трябвало в началото да се работи и разруши. Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър Иванов ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5. И отидох радостен, че намерих храна взаем. Времето бе много топло и ясно до обед, а следобед заизскачаха тъмни и бели кълбести облаци, но дъжд нема. 23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър Иванов с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани . През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия Иван си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници. Дойде Г. Стефанов, но си отиде, а аз ходих у П. Иванов за житото и го закарах в Курустаньоолу у Пеневи, понеже мелницата бе затворена. Нахраних се хубаво с мамалига и пиша това сега.
към текста >>

28. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Горят къщи, хамбари, слами, сена.
Станах в 5 ч. След закуска в 7 ч потеглихме на запад, по посока към река Дрина и Хърватската граница. Дружината настъпи в бойна верига. След малко се извиха тъмни кълба дим над накацалите по бърдата къщи. Картина зловеща, недобра. Горят къщи, хамбари, слами, сена. Ето картина пред мен: Жена с 2 ^ 3 деца, изпокъсани, с чорлави косачки, най-голямото не повече от 3 до 4 годинки, стоят слисани и гледат минаващите покрай тях войници. Децата не плачат. Жената - с разкървавена вежда, лехуса от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас. Къщата, хамбар, сено, слама, всичко гори, пращи, стара жена бързо влиза в разгаряната къща и вади, що може. Тя бе успяла да извади дрехи, нощви, вълна, най-необходима покъщнина.
към текста >>

Къщата, хамбар, сено, слама, всичко гори, пращи, стара жена бързо влиза в разгаряната къща и вади, що може.
Картина зловеща, недобра. Горят къщи, хамбари, слами, сена. Ето картина пред мен: Жена с 2 ^ 3 деца, изпокъсани, с чорлави косачки, най-голямото не повече от 3 до 4 годинки, стоят слисани и гледат минаващите покрай тях войници. Децата не плачат. Жената - с разкървавена вежда, лехуса от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас. Къщата, хамбар, сено, слама, всичко гори, пращи, стара жена бързо влиза в разгаряната къща и вади, що може. Тя бе успяла да извади дрехи, нощви, вълна, най-необходима покъщнина. По-нагоре къща, хамбар и всички сгради горят. Стопаните избягали. Войници се щурат из двор, градини, плетища, тършуват. Веднага се струпаха войници на купището боклук.
към текста >>

По-нагоре къща, хамбар и всички сгради горят.
Ето картина пред мен: Жена с 2 ^ 3 деца, изпокъсани, с чорлави косачки, най-голямото не повече от 3 до 4 годинки, стоят слисани и гледат минаващите покрай тях войници. Децата не плачат. Жената - с разкървавена вежда, лехуса от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас. Къщата, хамбар, сено, слама, всичко гори, пращи, стара жена бързо влиза в разгаряната къща и вади, що може. Тя бе успяла да извади дрехи, нощви, вълна, най-необходима покъщнина. По-нагоре къща, хамбар и всички сгради горят. Стопаните избягали. Войници се щурат из двор, градини, плетища, тършуват. Веднага се струпаха войници на купището боклук. Заровили хората сандък с нови дрехи, платно и пр. Един свил 2 топа платно и си отива.
към текста >>

29. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва.
IV.Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА 1. Разговор с Учителя на 18.111.1923 год., София Вяра непреодолима, физическите почиствания са едно Божие благословение. И когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото само Любовта ги обединява. И когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си.
към текста >>

30. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Заложби, дарби Вие всички имате много заложби и дарби, но не ги проявявате, понеже сте в хамбаря.
Всичко обичайте! Когато не обичам другите Когато аз не обичам другите хора, значи дошли са моите приятели и съм ангажиран с тях, затова не обичам другите, а се разговарям с моите хора, А щом си отидат, аз пак започвам да обичам кучето, което е вървяло подире ми. Идея за служене Идеята за служене да остане във вашето съзнание и всеки да служи както намира за добре и да се радва на служенето си. В любовта всички са слуги и се уважават едни други, а в безлюбието всички са господари. Умният човек може да служи. Заложби, дарби Вие всички имате много заложби и дарби, но не ги проявявате, понеже сте в хамбаря. Аз трябва да ви извадя и да ви посея. Когато имате страдания, вие сте посети на нивата. А щом се радвате, вие сте в хамбаря. Който скърби, ще влезе в хамбаря, а щом се зарадвате, ще излезете от хамбаря навън. Сутрин Сутрин започвайте с любовта, вярата и надеждата, за да получите благословението на тези добродетели.
към текста >>

А щом се радвате, вие сте в хамбаря.
В любовта всички са слуги и се уважават едни други, а в безлюбието всички са господари. Умният човек може да служи. Заложби, дарби Вие всички имате много заложби и дарби, но не ги проявявате, понеже сте в хамбаря. Аз трябва да ви извадя и да ви посея. Когато имате страдания, вие сте посети на нивата. А щом се радвате, вие сте в хамбаря. Който скърби, ще влезе в хамбаря, а щом се зарадвате, ще излезете от хамбаря навън. Сутрин Сутрин започвайте с любовта, вярата и надеждата, за да получите благословението на тези добродетели. За да познаваш човека, трябва да го обичаш, а щом не го обичаш, той има маска. За да обичаш човека, трябва да видиш в него, че той има една велика душа като цялата вселена. При Христа Като дойде Христос, ще си облечеш най-хубавите дрехи.
към текста >>

Който скърби, ще влезе в хамбаря, а щом се зарадвате, ще излезете от хамбаря навън.
Умният човек може да служи. Заложби, дарби Вие всички имате много заложби и дарби, но не ги проявявате, понеже сте в хамбаря. Аз трябва да ви извадя и да ви посея. Когато имате страдания, вие сте посети на нивата. А щом се радвате, вие сте в хамбаря. Който скърби, ще влезе в хамбаря, а щом се зарадвате, ще излезете от хамбаря навън. Сутрин Сутрин започвайте с любовта, вярата и надеждата, за да получите благословението на тези добродетели. За да познаваш човека, трябва да го обичаш, а щом не го обичаш, той има маска. За да обичаш човека, трябва да видиш в него, че той има една велика душа като цялата вселена. При Христа Като дойде Христос, ще си облечеш най-хубавите дрехи. По-добре е Христос да дойде отвътре, да се прояви със запалената свещ.
към текста >>

31. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Да мислите, че този учен именно сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбаря на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл.
- И това е твоя работа. За него не се говори. За какво трябва да говори човек? - Само за онова, което е научил и приложил. 27. Ученият, открил ново в света Някой учен открие нещо и казва, че внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен именно сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбаря на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. - Не, зад коня седи колата, а в колата - земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, че ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго, освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така, виждаме от [факта], че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие. 28. Слугуване (Из „Да им дам живот", стр.
към текста >>

Никоя клетка няма хамбар в себе си.
да дава по закона на Любовта, да знае кому какво да даде.[/b] [b]Всеки ден, всяка една година си има своите си задължения. Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране.
към текста >>

И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема.
Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране. Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар?
към текста >>

И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави.
Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране. Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар? " Ако вие сте човек, пълен със сила, от Божествена Любов, с магична сила, че откъдето минете, привличате хората, нима вие ще останете гладни? В какво седи това привличане?
към текста >>

Докато няма хамбар в тялото, то е здраво.
Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране. Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар? " Ако вие сте човек, пълен със сила, от Божествена Любов, с магична сила, че откъдето минете, привличате хората, нима вие ще останете гладни? В какво седи това привличане? Красотата на човека - може да бъде много умен, може да бъде много добър, - аз разбирам повишение на неговото съзнание.[/b] [b]Няма правило по кой начин да се прави доброто.
към текста >>

Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар?
И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране. Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар? " Ако вие сте човек, пълен със сила, от Божествена Любов, с магична сила, че откъдето минете, привличате хората, нима вие ще останете гладни? В какво седи това привличане? Красотата на човека - може да бъде много умен, може да бъде много добър, - аз разбирам повишение на неговото съзнание.[/b] [b]Няма правило по кой начин да се прави доброто. Начинът, по който аз мога да правя добро, не е правило за всички. Този начин е само заради мене.
към текста >>

32. 16. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на нивата.
Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло. Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със счупен крак, пукната глава... 59 гл. Исайя. Царството Божие - когато се справите със сиромашията. Тя е най-лошата. Ако сиромашията те съблазнява, разреши тази задача. По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на нивата. Да знаеш да отваряш сърцето си, то е едно изкуство. Всяко страдание е, че сиромахът те е налагал, ти оживяваш и плащаш.[1] Във всякой даден случай да знае човек как да постъпва, да възпитава себе си. Това е най-важното. [1] Преди това изречение Учителят разказва анекдот („Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., с. 95-96): Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дьлжи.
към текста >>

33. 16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Ние се намираме в живота в две противоречия: Желаем по някой път да останем в този хамбар на мирен и спокоен живот.
12 стих. Новораждане Да се роди човек от Духа с едно ново положение на човешкото съзнание. Житното зърно трябва да се посее, да дойде в съприкосновение със светлината, с топлината, с влагата и тогаз да започне онзи вътрешен растеж. Растенето на човека се обуславя от неговото съзнание. Които не разбират живота, съжаляват, че са излезли от успокоителните условия на живота. Ние се намираме в живота в две противоречия: Желаем по някой път да останем в този хамбар на мирен и спокоен живот. Той е много добър, но не е определено на човека да остане задълго в него, както и житото не може да седи 100 години в хамбара - може 10,15 години, но все-таки трябва да го извадят. Важно е следното: Хамбарът е създаден за житото, но не житото - за хамбара. Земята е едно условие, дето човек може да опита Божиите блага, да се развива. Тя е създадена за разумния човек, който разбира законите. Като я гледаме външно, мислим, че тя не е уредена.
към текста >>

Той е много добър, но не е определено на човека да остане задълго в него, както и житото не може да седи 100 години в хамбара - може 10,15 години, но все-таки трябва да го извадят.
Новораждане Да се роди човек от Духа с едно ново положение на човешкото съзнание. Житното зърно трябва да се посее, да дойде в съприкосновение със светлината, с топлината, с влагата и тогаз да започне онзи вътрешен растеж. Растенето на човека се обуславя от неговото съзнание. Които не разбират живота, съжаляват, че са излезли от успокоителните условия на живота. Ние се намираме в живота в две противоречия: Желаем по някой път да останем в този хамбар на мирен и спокоен живот. Той е много добър, но не е определено на човека да остане задълго в него, както и житото не може да седи 100 години в хамбара - може 10,15 години, но все-таки трябва да го извадят. Важно е следното: Хамбарът е създаден за житото, но не житото - за хамбара. Земята е едно условие, дето човек може да опита Божиите блага, да се развива. Тя е създадена за разумния човек, който разбира законите. Като я гледаме външно, мислим, че тя не е уредена. Който разбира законите на природата, вижда, че има нещо разумно, което направлява всичко.
към текста >>

Важно е следното: Хамбарът е създаден за житото, но не житото - за хамбара.
Житното зърно трябва да се посее, да дойде в съприкосновение със светлината, с топлината, с влагата и тогаз да започне онзи вътрешен растеж. Растенето на човека се обуславя от неговото съзнание. Които не разбират живота, съжаляват, че са излезли от успокоителните условия на живота. Ние се намираме в живота в две противоречия: Желаем по някой път да останем в този хамбар на мирен и спокоен живот. Той е много добър, но не е определено на човека да остане задълго в него, както и житото не може да седи 100 години в хамбара - може 10,15 години, но все-таки трябва да го извадят. Важно е следното: Хамбарът е създаден за житото, но не житото - за хамбара. Земята е едно условие, дето човек може да опита Божиите блага, да се развива. Тя е създадена за разумния човек, който разбира законите. Като я гледаме външно, мислим, че тя не е уредена. Който разбира законите на природата, вижда, че има нещо разумно, което направлява всичко. Всичките ни страдания произтичат от онова неразбиране на порядъка, в който ние живеем.
към текста >>

Едните остават в хамбара, а пък другите излизат вън от хамбара.
Казва Христос: Ако [човек] не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие. Роденият от Духа е господар на положението, господар на външните условия. Той не е в зависимост, като сегашният човек, от икономическите условия. Пример: Болният се нуждае от помощта на другите, а здравият е свободен, не се нуждае от външна помощ, сам всичко може да си извърши. Та, великата наука в живота има два пътя, по които хората вървят. Едните остават в хамбара, а пък другите излизат вън от хамбара. Едните отиват на нивата, посяват ги и имат страдания, а другите - под хромела на воденицата; под него минава по-голямата част от съвременното човечество, така измират, изчезват. Разбира се, и този процес си има добрата страна - които сега умират, научават нещо, а следващите поколения придобиват нещо. За нас е важен сегашният процес, който става, онова, което човек сега може да направи, което отвън няма да дойде. Отвън са само условията, а пък всичките възможности, които човек може да направи, са вложени вътре в него. Христос казва: „Ако житното зърно не падне в земята, то само остава, но ако падне в земята, то дава плод." Грамадна е разликата.
към текста >>

не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на нивата.
Слънцето изгрява за чадата Божии, за ония, които са родени. За тях слънцето има смисъл. Само родените от Бога ще влязат в Царството Божие. Ако някои сте минали по този път, ще знаете, ще проверите, а пък които се приготовляват, имат приготвени условия. Христос казва на Никодима, на такъв един учен човек: „Ако не се родиш изново. не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на нивата. Ти ще имаш малко страдания, ти ще растеш, ще цъфнеш и ще завържеш." Житото ще провери това. Същата ръка ще го пожъне. Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод. То е Божественото, а пък хромелът е човешкият порядък на нещата. Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали.
към текста >>

Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод.
Ако някои сте минали по този път, ще знаете, ще проверите, а пък които се приготовляват, имат приготвени условия. Христос казва на Никодима, на такъв един учен човек: „Ако не се родиш изново. не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на нивата. Ти ще имаш малко страдания, ти ще растеш, ще цъфнеш и ще завържеш." Житото ще провери това. Същата ръка ще го пожъне. Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод. То е Божественото, а пък хромелът е човешкият порядък на нещата. Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали. Под „нива" разбирам онова, което Бог е създал, онзи, Божият път, който ние ще минем, за да придобием знание, което Бог ни е определил, за да се роди Духът (и да се образува братството) вътре. И тогава Любовта ще се прояви. Тогава всички хора ще могат да живеят както те искат.
към текста >>

34. 5. Педагогическа лекция

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Тя казва: „Ти ме пося - туй, което дадох, ожени го и напълни хамбаря." От доброто, което вършите, ще дойде печалба.
Една погрешка, след като я поправиш, тя вече не те безпокои. Неутрализираш, не харчиш сила [...][1]. Една добродетел след като насадиш в едно дете, ти от нея печелиш. Туй дете един ден ще ти върне туй благо. То е като един земеделец, който, като сее житото, във време на жетва отива и оженва нивата. Тя казва: „Ти ме пося - туй, което дадох, ожени го и напълни хамбаря." От доброто, което вършите, ще дойде печалба. От погрешки- те, които изправите, ще се освободите от вашите задължения. Една погрешка, ако не се поправи, тя е като пукната стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е едно отверстие, в което се губи човешката мисъл - не самата мисъл, но произведението на мисълта се губи, произведението на човешките чувства се губи, произведението на човешката воля се губи. Та казвам: Затова трябва да се поправят, да се затулят всичките дупчици, за да се пести тази енергия.
към текста >>

35. 13. VI. 1922 г., София, Събрание VI. Лекция V. от Учителя

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Хамбарят ви трябва да бъде пълен.
Можеш ли - овца, че тя е свирепа? Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствувам през цялото лято, ще ви се задават пак теми. Не пишете много! Много запишете, но го задръжте за себе си. Хамбарят ви трябва да бъде пълен. Трябва да бъдете предвидливи. Който дойде, не трябва да му дадете всичкото жито, а по една крина. Представете си, че сте един сказчик. У вас ще има желание каквото знаете, да го кажете на един път. Ами ако желаеш да държиш втора беседа, какво ще говориш?
към текста >>

36. 54. Разпределение на благата

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Едно по едно зърно в хамбара не принася полза, а едно посято зърно дава плод.
Добре, че хората не виждат работата. Учителят погледна главата на едно момченце, което седеше до майка си, и каза на сестрата - майка му: - Изпъкнала е задната част на главата му - домошар, ще върти къщата. Ще туря равновесие вкъщи, на каките морал ще чете. Ще те гледа той, след 25 години ще те гледа. Нещастието е, че искаме по същия начин. Едно по едно зърно в хамбара не принася полза, а едно посято зърно дава плод. Двама души като обикнат един молив... За болния са потребни двама души да го носят, а здравият да се откаже от носители. А ние здрави искаме да ни носят. Ако си беден и не вземаш, ще си нещастен. Ако си богат, давай, за да не страдаш. Който не е сял, ще остане сиромах.
към текста >>

37. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.
Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право.
към текста >>

… За тебе е това нищо, една шепа от един хамбар — каквото с нея, такова и без нея… ама за сиромашията ще бъде коджамити.
Ами лозята, ами чифлиците, ами кориите, ами гемиите, ами дюкянската ти търговия? … Я ми кажи, ти не мислиш ли за там? От пари си червясал, а пък сиротинята мре край тебе и ти се правиш божем кьорав, та не видиш какво се мъчат! Слушай какво ще ти кажа: сега е цветна неделя, да вземеш 5000 гроша пари да раздадеш на сиромасите. Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които немат с що и децата си да облажат за Великден! … За тебе е това нищо, една шепа от един хамбар — каквото с нея, такова и без нея… ама за сиромашията ще бъде коджамити. Чу ли ме, стори, каквото ти казвам, па донекога, кога идеш там, ще ме спомниш и ще речеш: „Берекят версин на пророка, че ме научи“. И наистина, чорбаджи Цеко като никога за тоя Великден направи много себап на сиромасите и, за чудо, оттогава му провърве още повече: житото рипна изведнъж от 16 на 28 пари, а чорбаджи Цеко имаше до двеста хиляди оки събрано. Вълната беше пред празниците четири и зола, а къде Гергьовден рипна на шест и руп, а чорбаджи Цеко беше приготвил за товарене около петнадесет хиляди оки вълна. И така на всичко му тръгна напред. Един път запитали бае Митра дали ще дойде време да се куртулише християнията от поганците, от техните зулуми, от техните патила и дали ще стане некога българско царство.
към текста >>

38. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

Дух на воин и душа на девойка

По едно време изкрека- ха пилците и кокошките край хамбара у дедовото Андрово дворище.
Нито ме нещо боли, да речеш, та да кажа: „ех вече е дошла"!... нито пък има между вас некой мой душманин, та да помисля, че ще ме убие я с нож, я с пушка... гледам, гледам, па се чудя: да не би да се е сбъркал калугерина?... След тая шега на дедо Андро, гостите му, що беха на трапезата, като че се освободиха малко на сърдце, от тежината, що им остави разказа за калугерина. Едни почнаха да разправят кое може да бъде истина и кое не може, а драгите се впуснаха на разни шегобийства и зевзеклък. Туку речи, че веселбата се беше пак подновила. По едно време изкрека- ха пилците и кокошките край хамбара у дедовото Андрово дворище. Всички обърнаха очи нататък, да видят какво се е случило. Един орел почна да облита все по-низко над двора, където беха пилците. Дедо Андро като го зърна, рипна на крака и поръча на дечурлигата: - Карабината, деца, скоро карабината! Десетина пилци ми отнесе в не- колко дена, тоя хайдук, ама сега нема да ми утечеш, па какво и да е. А дедо Андро беше истина нишанджия, що му еш нема; къде насочи пушка и прати куршум, да речеш, че го е с тесла приковал.
към текста >>

39. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Дървото стърчи голо на зимния студ, но плодовете му, семената са в хамбара на Сатурна.
За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия оня органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе. В това семе се крие резултата и от пролетния цъфтеж, и от връзването на плода, и от неговото узряване. Венчетата на цветовете са окапали, листата - също. Дъждове, ветрове, бури са отминали. Дървото стърчи голо на зимния студ, но плодовете му, семената са в хамбара на Сатурна. Влезеш ли в сферата на Сатурна, знай, че ти ще останеш само със семената, корави, сухи, безжизнени отвън, но криещи вътре скъпоценната ядка. Не съжалявай за пролетния разцвет, за тихите дъждове, за слънчевите празници. Лишното от тях е окапало - ценното е затворено в семето. И както семето чака пролетното слънце, за да поникне и се развие, така и човекът-семе в Сатурновата сфера - прост, гол, тъжен като костилка отвън и така корав като нея, чака великия пратеник Божи да го докосне с лъчите си, да го кръсти с „дух и огън”, за да влезе в един нов, по-висок цикъл на развой.
към текста >>

40. 9. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата.
Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време. Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там, където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другото - небесната радост; на отвъдната страна на сълзите - драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата - братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа.
към текста >>

41. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите.
Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдости решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както, не сме били влюбени никога в своя живот.
към текста >>

42. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Тогава само ще излезете от хамбарите си и ще се посадите в земята, да изгниете и след време отново да изникнете.
Разсъждава ли повърхностно, утре ще чуете, че е умрял. Истинският философ не умира. За него смъртта е трансформиране, т. е. минаване от едно състояние едруго. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но ще се изменим.” И тъй, за да дойдете до положение да отворите запушените притоци на живота, вие трябва да имате прави разбирания. Тогава само ще излезете от хамбарите си и ще се посадите в земята, да изгниете и след време отново да изникнете. Това подразбира излизане от стария живот и влизане в новия. Това значи: ако при мъчнотиите в които се намирате, не можете да приложите един от 12-те творчески принципи, да се посадите в него и отново да изникнете, вие нямате никаква сила. Къде е силата на новото учение? Да живее човек в новото учение, това значи, да е отворил път в себе си за възприемане на Божествения живот. Това не подразбира, че човек ще стане светия.
към текста >>

43. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР

Думите на Видния Странник Буди-Са

Кажат ли ми, че някой е набил жена си - разбирам, че в тоя дом вършеят жито, за да го приберат в хамбара!
Но който се жени за чистотата, не умира, защото Тя поддържа живота. Създайте си чисти образи в света на Чистотата; отгледайте красиви цветя в градината на душата ви! Пуснете света във вашия ум, пременен с най-хубавите си дрехи! Рекат ли ми, че някой плаче, казвам: вън дъжд вали! И ако ми кажат, че някой е радостен, разбирам: слънцето е изгряло за този човек и цветята в неговата градина цъфтят и благоухаят. Кажат ли ми, че някой е набил жена си - разбирам, че в тоя дом вършеят жито, за да го приберат в хамбара! Пазете и вие в умовете си и душите си чисти картини и светли образи! Но помнете: без дрехи не може, но дрехите не правят човека! Хубавите дрехи имат цена, когато са облечени от умен човек. При чистия идат светлината, знанието, силата и свободата - чисти бъдете! Когато слизате отгоре, ще има служене, почит и обич; качвате ли се отдолу нагоре - прибавете чистота, святост и Любов!
към текста >>

44. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Право разбирание е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените хамбари в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара си споделяш с други, за да се освободиш, защото злото, което днес мъчи хората, е непроявеното добро в миналото!
Злото отначало дава свобода, а в края - ограничение и робство. А доб- рото в началото е ограничение и слугуване, а в края - Свобода и добруване! Знай, силата ти е в твоята права мисъл, в твоите прави разбирания за живота. А право разбирание е това, което не те напуска през целия ти живот. Право разбирание е когато знаеш, че щом си жив - ти си осигурен! Право разбирание е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените хамбари в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара си споделяш с други, за да се освободиш, защото злото, което днес мъчи хората, е непроявеното добро в миналото! Не искай никога повече, отколкото ти е нужно, но не пропущай и условията, които моментът ти носи! Ако ти гледаш живота на другите, критикуваш и осъждаш - ти сам рушиш живота си! Ти можеш да познаваш другите само дотолкова, доколкото позна- ваш себе си. Няма защо да разбираш хората, достатъчно е, ако разбереш себе си! А ако не можеш помогна на себе си, как ще помогнеш на другите?
към текста >>

45. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

Житното зърно може с години да седи в хамба-ря и да запази същата си форма, която първоначално е имало, но при това положение то няма да разбере какво представя светът от себе си.47 То трябва да излезе от хамбаря, да се посее в земята, да влезе в съприкосновение със светлината, топлината, въздуха и водата.
А те тук бяха много и разнообразни. И тая така наглед мека реч, тиха и непретенциозна - тъй говореше, като че приятелски беседваше със слушателите си за това, което ги интересуваше, - се поглъщаше с много по-голямо внимание, отколкото ако би бил някой разпален оратор, ръкомахал и кряскал. Когато след време Генко се обърна да погледне в салона, навсякъде той съзря внимателно вперени в Учителя взорове и лица с напрегнато внимание. «Да се роди човек изново, значи да се роди от Дух. Това е важно положение за човешкото съзнание. Житното зърно може с години да седи в хамба-ря и да запази същата си форма, която първоначално е имало, но при това положение то няма да разбере какво представя светът от себе си.47 То трябва да излезе от хамбаря, да се посее в земята, да влезе в съприкосновение със светлината, топлината, въздуха и водата. По тоя начин то ще прояви своя вътрешен живот, ще започне да расте, да се развива. Растението е общ процес за всички същества. За човека обаче растенето е обосновано от развитието на неговото съзнание.» После той посочи, че в растителното царство растенията не се раждат като съществата от животинското царство, но поникват, растат и се развиват, като минават едновременно през външни и вътрешни процеси, през големи изпитания и несгоди. Човек, преди да се роди, минава през такива процеси. Раждането се предшествува от вътрешни процеси.
към текста >>

Може ли житното зърно да намери своето благо в хамбаря?
За човека обаче растенето е обосновано от развитието на неговото съзнание.» После той посочи, че в растителното царство растенията не се раждат като съществата от животинското царство, но поникват, растат и се развиват, като минават едновременно през външни и вътрешни процеси, през големи изпитания и несгоди. Човек, преди да се роди, минава през такива процеси. Раждането се предшествува от вътрешни процеси. Човеците, като не разбират разумните закони на природата и онова, което Първичната Причина е създала, обезсърчават се, понеже не могат да намерят благото, щастието в живота. Те го търсят там, гдето не съществува. Може ли житното зърно да намери своето благо в хамбаря? - попита той. И продължи обяснението си, че то в хамбаря е ограничено, затворено в света. Там то се намира при външни благоприятни условия, но те нищо не могат да му придадат. То трябва да излезе от условията на хамбара и да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкнат на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой.
към текста >>

И продължи обяснението си, че то в хамбаря е ограничено, затворено в света.
Раждането се предшествува от вътрешни процеси. Човеците, като не разбират разумните закони на природата и онова, което Първичната Причина е създала, обезсърчават се, понеже не могат да намерят благото, щастието в живота. Те го търсят там, гдето не съществува. Може ли житното зърно да намери своето благо в хамбаря? - попита той. И продължи обяснението си, че то в хамбаря е ограничено, затворено в света. Там то се намира при външни благоприятни условия, но те нищо не могат да му придадат. То трябва да излезе от условията на хамбара и да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкнат на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой. Но житното зърно в хамбаря има две положения - или да влезе в земята, да мине ред вътрешни процеси, радости и скърби, или да мине през хромела и външно да се пожертвува. Ако не избере нито едно от тия положения, ще остане в хамбара, гдето мишки ще го нападнат.
към текста >>

То трябва да излезе от условията на хамбара и да придобие нещо.
Те го търсят там, гдето не съществува. Може ли житното зърно да намери своето благо в хамбаря? - попита той. И продължи обяснението си, че то в хамбаря е ограничено, затворено в света. Там то се намира при външни благоприятни условия, но те нищо не могат да му придадат. То трябва да излезе от условията на хамбара и да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкнат на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой. Но житното зърно в хамбаря има две положения - или да влезе в земята, да мине ред вътрешни процеси, радости и скърби, или да мине през хромела и външно да се пожертвува. Ако не избере нито едно от тия положения, ще остане в хамбара, гдето мишки ще го нападнат. И хората имат спокойствие на хамбара, но по-добре е на нивата, отколкото под хромела. Земята е условие, при което човек може да опита Божиите блага, да расте и се развива.
към текста >>

Но житното зърно в хамбаря има две положения - или да влезе в земята, да мине ред вътрешни процеси, радости и скърби, или да мине през хромела и външно да се пожертвува.
- попита той. И продължи обяснението си, че то в хамбаря е ограничено, затворено в света. Там то се намира при външни благоприятни условия, но те нищо не могат да му придадат. То трябва да излезе от условията на хамбара и да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкнат на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой. Но житното зърно в хамбаря има две положения - или да влезе в земята, да мине ред вътрешни процеси, радости и скърби, или да мине през хромела и външно да се пожертвува. Ако не избере нито едно от тия положения, ще остане в хамбара, гдето мишки ще го нападнат. И хората имат спокойствие на хамбара, но по-добре е на нивата, отколкото под хромела. Земята е условие, при което човек може да опита Божиите блага, да расте и се развива. Земята е създадена за разумния човек, който разбира законите и може да ги прилага. Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи висш порядък, който съществува в целокупния живот.
към текста >>

Ако не избере нито едно от тия положения, ще остане в хамбара, гдето мишки ще го нападнат.
И продължи обяснението си, че то в хамбаря е ограничено, затворено в света. Там то се намира при външни благоприятни условия, но те нищо не могат да му придадат. То трябва да излезе от условията на хамбара и да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкнат на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой. Но житното зърно в хамбаря има две положения - или да влезе в земята, да мине ред вътрешни процеси, радости и скърби, или да мине през хромела и външно да се пожертвува. Ако не избере нито едно от тия положения, ще остане в хамбара, гдето мишки ще го нападнат. И хората имат спокойствие на хамбара, но по-добре е на нивата, отколкото под хромела. Земята е условие, при което човек може да опита Божиите блага, да расте и се развива. Земята е създадена за разумния човек, който разбира законите и може да ги прилага. Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи висш порядък, който съществува в целокупния живот. Детето среща най-големи мъчнотии при първото отивание на училището, докато разбере какво му се преподава.
към текста >>

И хората имат спокойствие на хамбара, но по-добре е на нивата, отколкото под хромела.
Там то се намира при външни благоприятни условия, но те нищо не могат да му придадат. То трябва да излезе от условията на хамбара и да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкнат на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой. Но житното зърно в хамбаря има две положения - или да влезе в земята, да мине ред вътрешни процеси, радости и скърби, или да мине през хромела и външно да се пожертвува. Ако не избере нито едно от тия положения, ще остане в хамбара, гдето мишки ще го нападнат. И хората имат спокойствие на хамбара, но по-добре е на нивата, отколкото под хромела. Земята е условие, при което човек може да опита Божиите блага, да расте и се развива. Земята е създадена за разумния човек, който разбира законите и може да ги прилага. Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи висш порядък, който съществува в целокупния живот. Детето среща най-големи мъчнотии при първото отивание на училището, докато разбере какво му се преподава. Сега хората се стремят на земята към блага, но те са временни, защото на хората липсва елемент, чрез който биха могли да задържат придобитите блага.
към текста >>

Който избере втория път, ще лежи с години в хамбара, отгдето един ден ще го прекарат през хромела.
Болният се нуждае от чужда помощ, но здравият е свободен. Той всичко си върши сам. Роденият от Духа е подобен на здрав човек. И тъй, животът, като велика школа, предвижда два пътя на хората: пътя на страданието и пътя на хромела. Който избере първия път, той ще се посее като житното зърно на нивата, дето ще мине през ред лишения и страдания. Който избере втория път, ще лежи с години в хамбара, отгдето един ден ще го прекарат през хромела. За предпочитане е нивата пред хромела. На нивата той ще расте, цъфти и плод ще върже. Чрез страданията човек се готви за по-висок живот от този, който днес минава. Житото страда и се учи от страданията, а хората, като го ядат, се ползват от неговите уроци и от благата, които съдържа в себе си. Хората, които днес умират, научават нещо и от живота, и от смъртта, а следващото поколение се ползва от техните опитности като велики придобивки на живота.
към текста >>

Светът сега е хамбар.
За мен нещата са така, аз вярвам в това, което виждам. В светлината не вярвам, но аз я виждам. Слепият се нуждае от вяра, а за онзи, който вижда, вярата се превръща в знание. Новораждането отваря нов свят, света на Бога. Царството Божие е най-добре уреденото общество. Светът сега е хамбар. Два пътя чакат хората - нивата или хромелът. За новородения Словото е храна. Человек яде със стомаха си, храни се с белите дробове и с мозъка си с енергии от по-възвишена храна от физическата. Христос внесе нова положителна философия в живота, която може да освободи човека от сегашните тревоги и мъчнотии, но тази философия остана неразбрана и на времето си, остана неразбрана и за сегашните християни. Християнин не е този, който носи името, а роденият от Духа Божий - Синът Божий.
към текста >>

Блага ръка ще вземе зърното от хамбаря и ще го посее на нивата.
Всичко, което обикаля човека вън и вътре в него, работи за неговото възпитание. Които са родени вече, те са опитали това; онези, за които условията сега се приготовляват, и те ще го проверят. Никодим не разбра тая истина, която Христос му каза, и запита: - Как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и отново да се роди? Христос му отговори: «Роденото от плът е плът и роденото от Дух - Дух е.» По какво се отличават тия два процеса на раждането. Човекът е подобен на житно зърно. Блага ръка ще вземе зърното от хамбаря и ще го посее на нивата. Но ще му каже: «Ще минеш през малки страдания, но ще оживееш, поникнеш, ще завържеш и зрееш.» Житното зърно ще провери това и ще се зарадва. Друга блага ръка ще вземе зърното и от хамбара ще го занесе на воденица и ще му каже: «Ще минеш през хромела, през малки страдания, но цената ти ще се увеличи.» Но по-добре е човек да мине през страдания, да даде плод, отколкото през хромела. Първото е Божественият порядък на нещата, вторият е човешкият порядък на нещата. «Воденицата», това са неразбраните неща, които човек сам си е създал. «Нива» разбирам всичко, което Първичната причина е създала.
към текста >>

Друга блага ръка ще вземе зърното и от хамбара ще го занесе на воденица и ще му каже: «Ще минеш през хромела, през малки страдания, но цената ти ще се увеличи.» Но по-добре е човек да мине през страдания, да даде плод, отколкото през хромела.
Никодим не разбра тая истина, която Христос му каза, и запита: - Как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и отново да се роди? Христос му отговори: «Роденото от плът е плът и роденото от Дух - Дух е.» По какво се отличават тия два процеса на раждането. Човекът е подобен на житно зърно. Блага ръка ще вземе зърното от хамбаря и ще го посее на нивата. Но ще му каже: «Ще минеш през малки страдания, но ще оживееш, поникнеш, ще завържеш и зрееш.» Житното зърно ще провери това и ще се зарадва. Друга блага ръка ще вземе зърното и от хамбара ще го занесе на воденица и ще му каже: «Ще минеш през хромела, през малки страдания, но цената ти ще се увеличи.» Но по-добре е човек да мине през страдания, да даде плод, отколкото през хромела. Първото е Божественият порядък на нещата, вторият е човешкият порядък на нещата. «Воденицата», това са неразбраните неща, които човек сам си е създал. «Нива» разбирам всичко, което Първичната причина е създала. Пожелавам на всеки да мине през страданията на нивата, за да придобие ония знания, които ще го заведат до новорождение, до раждание от Духа, това значи да стане член на Братството. Роденото от Духа подразбира роденото от Разумното, от Великото Начало на живота.» Учителят завърши без патос или натъртвания - и стана.
към текста >>

46. XIII. БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА, ЖИВОТА И ЩАСТИЕТО

В хамбара житното зърно няма никакви противоречия, но и никакъв растеж.
Силните естествени желания развиват ума. - Бог е величина, за която нищо не може да се говори, нито може да се доказва. Човек се намира в различни положения в живота, вследствие на което се раждат и различни възгледи за нещата. Така се раждат и противоречията. Но гдето има противоречия, там има и растеж. В хамбара житното зърно няма никакви противоречия, но и никакъв растеж. В новото има противоречия и страдания, но и условия за растене. Противоречията са нещо недействително, фиктивно. Те не представляват никаква реалност. Причината за противоречията на живота се крие в самия човек. Аз записвам отделни изречения само - а той ни говори много.
към текста >>

47. XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО

(В. «Живот», г. I, бр. 7, 3.V.1929 г., стр. 4 и бр. 14, 21 .VI.1929 г., стр. 1) ...

Мнозина събират в хамбари, но единственият хамбар, който природата е позволила - това е стомахът.
Говорел да се не турят прегради на благата, които Бог ни дава, да няма прегради между нас и нашия ближен. Всяка преграда, поставена от някого, ще се обърне срещу него един ден, макар че изглежда необходима. Та и черупката е необходима за пилето, което се мъти, но ако я не счупи и излезе от нея, не може да придобие новия живот. Не поставяйте прегради на Божествените блага, които текат към нас. На човешките - може, но на Божествените не е позволено да се поставят прегради. Мнозина събират в хамбари, но единственият хамбар, който природата е позволила - това е стомахът. И там ако складира повече - веднага получава протест. Викат човека в невидимия свят, да дава отчет. И тъй, помнете - Божественото благо е общо за всички живи същества. Божественото е достъпно за всички същества, но всяко същество може да се ползва от него повече или по-малко, според степента на своето развитие. Когато злото и доброто се борят - човек трябва да стои настрана, да не взема никакво участие и да излезе неповреден от тази борба.
към текста >>

48. 35. Правият път

(В. «Братство», бр. 291 (10), 5.IV. 1942 г., стр. 3)

И освободи се човекът и отиде да сее, защото хамбарът със старо- то е изпразнен и ако новото се не сее - глад ще дойде!
35. ПРАВИЯТ ПЪТ Дойде Ангелът на Живота с меч в ръцете - меч от Слово-огън и вода-Живот, да възвести на человеците Истината. Посочи човекът на изгряващото слънце и каза: - Ето, оттам иде Животът! И тогава разбра тайната на Живота. И стигна при неговия Извор - Извора на Вечния непрекъснат Живот - и пи от него. И разкъса тогава веригите си, защото там, където има Светлина, вериги не може да има. И освободи се човекът и отиде да сее, защото хамбарът със старо- то е изпразнен и ако новото се не сее - глад ще дойде! (В. «Живот», г. I, бр. 7, 3.V.1929 г., стр. 4) Дойде пророкът и възвести, че человек е сам творец на съдбата си. И призовава жадните за истината и светлината.
към текста >>

49. 27. Лоши времена

Нищо от това, че хамбарите се изпразват и хлябът намалява.
Времето, в което може да помагаш повече, отколкото по-рано, не е лошо. Тъмнотата на нощта прави толкова по-значителна светлинката на твоята малка свещица! Пални я тогава, вдигни я високо и свети и на себе си, и на другите! Нищо от това, че болестите са много. Лекарствата, които ти знаеш, ще помогнат на мнозина. Нищо от това, че хамбарите се изпразват и хлябът намалява. Тъкмо сега имаш тъй много случаи да споделиш малкото, което имаш и толкова по-добре ще бъде оценена твоята помощ! И не се страхувай, че ще се свърши. Който пълни изворите, той пълни и щедрите ръце, за да не оскудяват. Следният ден си носи своето зло, но и своето добро и изобилие. Сега са тъкмо дните, в които всеки ще разбере и почувствува промисъла Божий край себе си.
към текста >>

Да отворим кесиите и хамбарите си приятел в нужда се познава!
Та лоши ли са тия времена? Тъкмо това са дните, в които всеки, който познава Божественото като една реалност, ще почувства помощта на небето още по-близо до земята. Добри са тия лоши времена, ако ние сме будни да използуваме всички възможности, които се срещат сега на всяка крачка, да бъдем полезни на другите с всичко, което можем. Какво по-хубаво от сегашното време, за да се проявят малките услуги, които в друго време едва ли биха били нужни някому? Палнете свещиците, за да светнат на загубилите пътя си. Да отворим кесиите и хамбарите си приятел в нужда се познава! Любомир
към текста >>

50. (41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...)

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

Пролет е сега, време на сеитба, и ако се сее навреме, ще има и какво да се прибере в хамбара.
Тези събития са резултат на нещо друго вътре в хората. Умни трябва да бъдат. Ще го изслушате. Не му давайте съвети, за да не го насърчавате излишно или обезсърчите излишно. Всички събития сега са много важни и хората трябва да са на мястото си. Пролет е сега, време на сеитба, и ако се сее навреме, ще има и какво да се прибере в хамбара. Ако се не сее при изгодните условия, не е хубаво. Заекът преувеличава в гората, всяка шубрачка я прави на звяр, а в полето като гледа, става безгрижен, а тогава от небето орел го грабва... Та, и той от нищо нещо прави, а, от друга страна, става безгрижен, защото мисли, че всичко вижда...» Като отивахме към къщи, видяхме, че и Севов е дошел. Повикахме го и той дойде, целува ръка на княгинята и започнахме разговор. Царят не беше дошел. Но докато се разговаряхме на двора, той току се обади от прозореца: - Ей, хора, и аз съм тук!
към текста >>

51. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

Беседа от Учителя, държана на 31.XII.1938 г. в 12 ч в. срещу 1.I.1939 г

(Между другото още царят му каза да види да оправи пътя за Черната скала, където царят беше вече ходил, а също да прегледа там горското училище, което е вече довършено почти, а за отопление не са още мислили и като ги запитал царят, нещо смънкали... Във време на разговора, който стана, царят също го заприказва за това, което е направил, и Багрянов с един апломб започна да говори за законите си, но царят му каза, че жито е това, което е прибрано на хамбара, а не [е] още на нивата, защото Багрянов искаше царят непременно да му хареса законите, а той му каза, че вече по тоя въпрос му е говорил, и тогава каза горното.) На обеда, който стана и който беше много по-разкошен, отколкото когато бивахме само двамата, и на който аз го закачих, че ние обикновено си ядем боб, той каза, че сега за крака не може...305 От разговорите, които станаха, важно беше, че той посъветва Багрянов да иде да посети Италия и да види тамошното земледелие, което е много разумно устроено при много по-лоши земя и условия.
Ако той се ползва с доверието на Кьосето, антуражът сам ще промени държанието си и пр. ... Като излязохме навън, царят и аз се разхождахме и говорихме върху говореното, а Багрянов остана с Кирил и Севов. И на царя бе му направило впечатление, че е готов да лъже (така, когато царят го запита: «Помниш ли, като ти се карах на Карловските бани? », отрече категорично да си спомня нещо подобно, а после няколко минути само почна да си спомня най-подробно всяко възражение, което е направил, а също като каза, че не е предупреждаван, а само аз два пъти лично го предупреждавах за антуража му...). Все пак аз настоявах той да бъде подкрепян, докато грешките му не станат повече от добрите му дела. (Между другото още царят му каза да види да оправи пътя за Черната скала, където царят беше вече ходил, а също да прегледа там горското училище, което е вече довършено почти, а за отопление не са още мислили и като ги запитал царят, нещо смънкали... Във време на разговора, който стана, царят също го заприказва за това, което е направил, и Багрянов с един апломб започна да говори за законите си, но царят му каза, че жито е това, което е прибрано на хамбара, а не [е] още на нивата, защото Багрянов искаше царят непременно да му хареса законите, а той му каза, че вече по тоя въпрос му е говорил, и тогава каза горното.) На обеда, който стана и който беше много по-разкошен, отколкото когато бивахме само двамата, и на който аз го закачих, че ние обикновено си ядем боб, той каза, че сега за крака не може...305 От разговорите, които станаха, важно беше, че той посъветва Багрянов да иде да посети Италия и да види тамошното земледелие, което е много разумно устроено при много по-лоши земя и условия. Багрянов обеща. Багрянов разправяше за това, как видял един лудо каран автомобил и се спрял да го изчака, а се оказало, че [е] Варненският владика, кара без калимявка и вътре бил пълен с жени. Тогава и царят каза как идвал Стефан, отчаян, да му се оплаква от колегите си, които били все болни от трипер. Смяхме се доста.306 Следобед ме взе царят настрана и по-далеч в гората и ми заприказва за царицата - как и какво да прави. Аз му казах най-напред да се види с Кьосето и да го предупреди за тая среща с Багрянов, за да не я вземе в такова направление, каквото тя няма.
към текста >>

52. II. ГОЛЕМИЯТ БРАТ

През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си.
Новата година носи всички условия за добър живот. Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия затова именно тази година. Който мисли да продължава своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Тази нива е светът, в който човек живее. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме предвид само външното й облекло. Казано е в Писанието; «Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.» - Кой свят възлюби Господ? - Света, който е в човешката душа.
към текста >>

53. 62. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 17, 5.V.1930 г.)

Някога и Христос говори на евреите Истината, но и те, някои само тук-там Го разбраха - другите - важните, големците, Го хванаха и разпънаха, понеже много се харесваше на простия народ... Та, да си дойдем на думата - само това, което си изял от хляба, то те ползува - защото и ако хамбарите ти пращат от жито и брашно, но стомахът ти не работи, тогава?
„Ратникна свободата”, бр. 17, 5.V.1930 г., София, стр. 1) „Светът ще се оправи, като мине през големи изпитания, през големи бури. Бурята представлява процес на пречистване.” Драги братя, Миналата неделя ви обещах да ви разкрия как Новата Наука постига някои неща — и казах ви, че за една неделя от вас искам никого да не мразите и за никого лошо да не мислите. Тия, които са изпълнили това, те ще разберат и останалото - а ония, които не са - те ще си мислят, че само приказки им разправям - значи не са още дозрели да разберат, че Истината им се говори. Някога и Христос говори на евреите Истината, но и те, някои само тук-там Го разбраха - другите - важните, големците, Го хванаха и разпънаха, понеже много се харесваше на простия народ... Та, да си дойдем на думата - само това, което си изял от хляба, то те ползува - защото и ако хамбарите ти пращат от жито и брашно, но стомахът ти не работи, тогава? Тази истина, която човек възприеме, разбере и приложи - това е семето, което е правилно посято - което непременно ще даде плод. И тъй, първото нещо, което поисках от вас, беше за една неделя да забравите вашата омраза към когото и да е. Кажете си така: ако някой мисли или говори нещо лошо за вас, то или това е така - или не. Ако е така - не му се сърдете за истината; ако ли пък не е - то е все едно като ругателно писмо със сбъркан адрес - защо ще се тревожите? Но за ония, които искат да се използуват от преимуществата на Новата Наука, важно е да знаят законите, основните правила, по които се ръководи тази наука, без което не може и да се получи никакъв резултат.
към текста >>

54. 3. СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

Ако живеят в България, не знаят ли, че жетва свършва се, всичко се прибира в хамбара и бирникът идва най-късно 1 септемврий?
Продадохме ги, защото нямаше какво да се яде, па и на много места бирници се престарават, та котлите и черги продават. Какво ще закупуват сега? Кои храни? Храните на производителите или на едрите търговци? Къде живеят и кого представляват тези, които създават този закон? Ако живеят в България, не знаят ли, че жетва свършва се, всичко се прибира в хамбара и бирникът идва най-късно 1 септемврий? Ако представляват нас, българските селяни, не знаят ли, че ний с нетърпение чакаме да приберем храните, да продадем, макар на безценица, за да си купим необходимото и платим борча. Защо е тази дирекция сега? За наше благо ли е сега? Когато храна в нас за продан няма. Или за благата на „нашите”?
към текста >>

55. 20. СТИГА ПРИКАЗКИ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Беседа от Учителя, държана на 7.III.1920 г., София. В: Ще управлява всички народи: [Неделни]беседи. София,1948г.

Преглежда тефтери, ако е търговец; гледа в хамбаря, ако е земледелец; гледа двойки, тройки, ако е ученик; пр., но всеки гледа какъв резултат има, какви дела е сторил и ако има добри резултати - и от кои дела той е доволен, доволни са и тези, които са около него, и обратното... Мандатът на господа народните представители от сегашното Обикновено народно събрание изтича през месец април.
5, 31.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Накрая на всяка стара или в началото на всяка нова година разумният човек - бил той земледелец, търговец, чиновник, ученик, учител, писател - си дава сметка за всичко, що е правил през изтеклата година. Преглежда тефтери, ако е търговец; гледа в хамбаря, ако е земледелец; гледа двойки, тройки, ако е ученик; пр., но всеки гледа какъв резултат има, какви дела е сторил и ако има добри резултати - и от кои дела той е доволен, доволни са и тези, които са около него, и обратното... Мандатът на господа народните представители от сегашното Обикновено народно събрание изтича през месец април. Отново са плъзнали по села и градове настоящи, бивши, бъдещи народни представителни разправят ли, обещават ли сладки приказки на своите слушатели. Щастливи селяни, щастливи граждани. Сега за няколко недели ще им се направят училищата, мостовете, реки прекарват, данъци намаляват, кризи премахват и всичко тръгва по мед и масло. Ще се надпреварват кой колко може повече да обещава, а като го изберат, ще каже като циганина: „Я меля, я не меля.” Изтича мандатът на една камара, ще дойде нова камара. Нека всеки българин от село или град да си даде сметка за делата на всеки свой избраник.
към текста >>

56. 20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914÷ 1918 Г.

Отвори касите и пръсна парите; отвори хамбарите на богаташите и ги изтърси.
на земята, но на никого не казаха, мълчаха си. И този път дойде Христос, но пак не Го познаха. – Как дойде? - С камшик в ръка. Така Той обиколи цяла Европа. Отвори касите и пръсна парите; отвори хамбарите на богаташите и ги изтърси. Христос запита богатите: „Защо дойдох на земята и пролях кръвта Си? За богатите търговци и фабриканти ли, да измъчват и насилват своите братя? Защо ви са тези пушки и топове? ” Въпреки това мнозина казват: „Не е дошъл още Христос на земята.” - Дойде Христос, но с камшик в ръка. И досега още Го питат: „С каква власт правиш това?
към текста >>

57. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Всяка клетка си взима от кръвта, но хамбар не прави.
Моментът, в който човек започне да мисли за себе си, за богатството си, за благото си - той е лош човек. Само свободният човек може да греши - но щом сгреши - става роб на греха и се подчинява на злото. Но ако заработиш чрез доброто (правене добро) - освобождаваш се. Человек трябва да се насили, за да изпълни волята Божия. Всяка година си има своите задължения. Всяка клетка си взима от кръвта, но хамбар не прави. Докато няма хамбари в тялото, то е здраво. Сегашният живот е привиден - метод за възпитание. Щом съзнанието на човек е разделено - лош е. Щом се съедини - светия е. В тази година идат ред същества.
към текста >>

Докато няма хамбари в тялото, то е здраво.
Само свободният човек може да греши - но щом сгреши - става роб на греха и се подчинява на злото. Но ако заработиш чрез доброто (правене добро) - освобождаваш се. Человек трябва да се насили, за да изпълни волята Божия. Всяка година си има своите задължения. Всяка клетка си взима от кръвта, но хамбар не прави. Докато няма хамбари в тялото, то е здраво. Сегашният живот е привиден - метод за възпитание. Щом съзнанието на човек е разделено - лош е. Щом се съедини - светия е. В тази година идат ред същества. Ще влезете във връзка с тях.
към текста >>

58. 22. Пано Славов

ТОМ 22

През лятото житото израства едро и гъсто и когато го ожънва, хамбарът не може да го побере.
Учителят му отговаря, че му е дал правилния метод за решаване на тази задача. Пано отива на село и прилага думите на Учителя. Раздава на 9 бедни селяни по декар. За себе си оставя един, в който извира вода. През есента засява жито, като оставя място и за малка зеленчукова градина. През лятото житото израства едро и гъсто и когато го ожънва, хамбарът не може да го побере. * Виж « Изгревът» том VI стр. 524-526. Чак тогава той изпълнява своето желание да изпрати два чувала жито на Изгрева за братско ползване. Така той разбира на дело как работи Законът на изобилието. При разговор с Учителя с група приятели Пано пита колко дни през годината трябва човек да пости. Учителят отговаря: „На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички се споглеждат и казват, че това невъзможно да се изпълни.
към текста >>

59. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара .
След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? " - Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара . Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турят го в чували и хайде на во- деницата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! " Но житното зърно има велико търпение, то казва: „Вие ще видите каква е още моята история." Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го в къщи, но пак не го оставят на мира: запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замеся хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания са свършили вече." - Не, като втаса, хайде в пещта вътре.
към текста >>

Понеже хората го мелят, продават, държат в хамбари - спират Божието благословение, житното зърно е станало много малко, Първоначално то е било колкото ябълка и е било много вкусно.
Вижте елените, които живеят по полосите - хранят се само с трева, която мъчно намират под снега, но си изработват и копита, рога, зъби и всички удове. Когато се хранят, те насочват мисълта си към това, което им е необходимо , да го изградят и по този начин с тази оскъдна храна си изграждат тялото. Житото е дошло на Земята от менталния свят като идея преди 200 милиона години, или 8000 научни години, които са процеси и на Слънцето от 25 000 години.Дълго време житото е било храна на ангелите и когато хората на Земята стигат до падение, го изпращат с мисия - да промени лошите навици на хората и да спаси човечеството от загиване.То е малката Божия любов , която навсякъде минава и всичко оправя. Колкото една страна на Земята употребява повече жито , толкова по-духовни и интелигентни са нейните граждани. В него се съдържат всички необходими елементи за правилното развитие на земниячовек. Понеже хората го мелят, продават, държат в хамбари - спират Божието благословение, житното зърно е станало много малко, Първоначално то е било колкото ябълка и е било много вкусно. И сега житото в духовния свят е голямо като ябълка и с няколко зърна човек може да се нахрани спокойно. „Христос казва на учениците си: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога." Значи, има и друг начин на хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин - със Словото Божие. В този начин на хранене седи новият живот." /Ключът на живота, с. 22/ „Няма по-голямо благо за човека от това, да възприема светлина, въздух, вода и храна.
към текста >>

60. 16. ПРИКАЗКА ЗА ТРЪНЧЕТО

Милка Периклиева

ТОМ 23

Ще дойдат благите човеци, и с песни ще ги отнесат, на хармана весело ще пеят, и в хамбари светли приберат.
16. ПРИКАЗКА ЗА ТРЪНЧЕТО С. Б. Л. [Само Божията Любов] Край нива златна изкласила где зреят житени зрънца, трънче малко бе израсло, и само, то чезнеше в тъга. Всеки ден се то прислушва в тихий шепот на зрънцата, и свойта участ веч оплаква, о, как богати са житата! Ще дойдат благите човеци, и с песни ще ги отнесат, на хармана весело ще пеят, и в хамбари светли приберат. Злочеста участ! - и заплака в горест трънчето тогаз, и като погледна към небето, молба отправи с кротък глас: «Кому, о, Боже, съм полезен? Кой ще мен погледне с любов? Всеки,който ме докосне, да бодна само съм готов. Добро аз искам да направя - на някой болка изцеря, вместо хула - благодарност, усмивка светла да даря.» Търпеливо и с надежда ден донесе му съдбата, жилцето си да забие, на човек - злодей един в ръката.
към текста >>

61. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

Няма голяма нужда да се убеждаваме: че държавна мощ и чувството, което тя доставя, икономичен напредък, пълни хамбари и тлъсти кесии; умствено и нравствено издигане, социално и културно развитие, при атмосферата на гарантиран мир са състояния благодатни и преимущества крайно желателни.
Ние летим мислено към предсказаната от пророк Исаия епоха, когато: "Войната ще престане, ще изчезне, Кога изчезне вред нечестността: Когато всички общества, държави, Народ и власт, повишат своите нрави, По Словото и Духа на Христа... Как мил ще е животът на земята Когато престъпний мени своя нрав; Признавайки Отца си в небесата, Ще тачи на съсед и брат правата: Ще бъде умен, милостив и прав!... Войната ще престане - ще изчезне, И ще настъпи траен, вечен мир; Войната безчовечна ще престане: Народ народу мил съсед ще стане, Човек човеку брат - а не вампир! " Б. Сега нека се попитаме много по-съществения въпрос: Една Балканска Федерация осъществима ли е? И, ако да - как? Няма голяма нужда да се убеждаваме: че държавна мощ и чувството, което тя доставя, икономичен напредък, пълни хамбари и тлъсти кесии; умствено и нравствено издигане, социално и културно развитие, при атмосферата на гарантиран мир са състояния благодатни и преимущества крайно желателни. Но тук се изправя пред ума твърде сериозния въпрос: - Федерация на балканските народи, идеал възможен ли е? Държавна Балканска Федерация на дело осъществима ли е? Или е само блян на идеалисти, от крилото на утопистите? Ний не трябва да се залъгваме илюзии. Трябва да признаем: пречките и мъчнотиите в случая са тъй сериозни и големи, та мнозина ги считат поне за сега, непреодолими.
към текста >>

62. 1. Откровенията на Бога и Духът на Заблуждението

Ако няма добри условия за сеене, аз ще туря житото в хамбара, докато условията се подобрят.
Мъчно или лесно, в края на краищата човек трябва да знае, че злото е непобедимо. Много методи има, които вие може да приложите по отношение на злото, но от поведението ви, от вашата любов към истината, към учението зависи да ви ги дам ли, или не. Аз съм от ония земеделци, които не хвърлят семената си напразно. Ако тази година няма добри условия за тях, ще ги задържа за идната година. Божественото семе, Божествената енергия не може и не трябва да се прахосва. Ако няма добри условия за сеене, аз ще туря житото в хамбара, докато условията се подобрят. Който иска да има успех в живота си, той трябва да прилага този метод. Като работите по този начин, вие ще дойдете до вътрешно познаване на нещата. Мнозина питат дали ще се познават, като отидат в онзи свят. - Всичко зависи от любовта. Ако имате любов помежду си, ще се познавате.
към текста >>

63. 138 а. Духът и душата са създали умът и сърцето

Весела Несторова

Тя е богата, всичко е посяла, то трябва пак в хамбара й да се.върне умножено.
Майката скърби, когато й вземат сина, защото той й е бил любимеца в миналото; бащата най-много скърби, като му вземат дъщерята - тя му е била любима в миналото. Сега хората трябва да се възпитат и да не скърбят, то ще мине да не се ревнуват. Сърцето и ума да се възпитат. В бъдеще яденето и всичко ще е религия. Сир-ом-мах - мъдрец, сиромашията съдържа всички условия. Тя е богата, всичко е посяла, то трябва пак в хамбара й да се.върне умножено. При сегашните условия, за да бъдеш понятен на хората, трябва да бъдеш малък. Малките хора много работа могат да свършат. Има методи на луната и методи на слънцето. Методите на луната действат само върху въображението, без да дават някакви резултати, обаче, методите на слънцето всякога дават добри резултати. Човек трябва да мине от методите на луната към методите на слънцето.
към текста >>

64. 185. Бог е хармония

Весела Несторова

Планината е Любовта, долината е обичта - хамбара, а планината е нива.
Петата степен - мекотата е определена, има посока на движение. Шестата степен - красотата. Седмата - свещено число, почивка. Аз ви давам слънчевия строеж на музиката, лунният е отражение. Две долини образуват една планина. Планината е Любовта, долината е обичта - хамбара, а планината е нива. В безпорядъка на нашия ум няма място за Новото. Абсолютен покой няма. Лошите духове се борят за завладяване рая, а добрите - за завладяване ада. Планетите е физическия живот. Слънцето - духовния живот, а Божествения живот е невидим.
към текста >>

65. 242. Без благословението на Божия Дух нищо не можем да постигнем

Весела Несторова

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.

Жената казва: Аз съм нивата, какво струва твоето семе в хамбара?
Тук е силата на Любовта на 120 души. Ако твоят ум, твоето сърце и твоята душа не работят заради теб, няма свобода. Да впрегнем ума, душата на работа, да се молим. Ако всички се обърнат към Бога, мирът ще дойде. Никой не иска да отстъпи. Жената казва: Аз съм нивата, какво струва твоето семе в хамбара? Но нивата излезе от Адама. Тази нива беше в Адама. Кое беше подобието на Бога? Той вложи в него закона на Божията Любов, знание, свобода. За да служим на Бога - не изнасилвай човека в неговата мисъл, чувства и постъпки.
към текста >>

66. 4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ

ТОМ 25

Отвори касите и пръсна парите; отвори хамбарите на богаташите и ги изтърси.
на земята, но на никого не казаха, мълчаха си. И този път дойде Христос, но пак не Го познаха. - Как дойде? - С камшик в ръка. Така Той обиколи цяла Европа. Отвори касите и пръсна парите; отвори хамбарите на богаташите и ги изтърси. Христос запита богатите: Защо дойдох на земята и пролях кръвта си? За богатите търговци и фабриканти ли, да измъчват и насилват своите братя? Защо ви са тези пушки и топове? Въпреки това, мнозина казват: Не е дошъл още Христос на земята. - Дойде Христос, но с камшик в ръка.
към текста >>

67. 11. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 16 март 1913 г., село Подима

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Нашия селянин, предаден на своето домакинство мисли си сега, че ако изгуби още няколко дни за сеитба, ще остане гладен, не ще има какво да турне в хамбаря (за себе си и за продан).
Учителю, какво ни предстои сега? Дали продължаване Освободителната война или прекратяване военните действия и завръщане по домовете, сключване "мир" между воюващите страни? Нека бъде волята на Отца! Той не ще остави Своя избран народ в беда - всякога ще го пази и избавя от злините и врага. Чувствува се едно желание за свършване тая война. Нашия селянин, предаден на своето домакинство мисли си сега, че ако изгуби още няколко дни за сеитба, ще остане гладен, не ще има какво да турне в хамбаря (за себе си и за продан). Когато, обаче, има кой да му поговори, че Господ от малко посято може да даде много и доброкачествено, стига да бъдеме добродетелни хора и така ще наваксаме загубата, отколкото ако имаме много засяно, но непоникнало семе и недоброкачествено. Той си казва: "Така е. Господ може да си вземе всичко или да ни даде много." Но ето, че иска всякъде да има добри началници, съзнателни, верующи, а то за жалост нямаме много подобни. Даже и от страна на началници и офицери се чуват често въздишки и охкания, че предстои им глад тая година! О, колко назад са останали тия с високо назначение человеци!
към текста >>

68. 108. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 9 декември 1920 г., Варна

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Вие сте всички там добре, но хамбарите ви са празни, а касите пълни.
Когато говорим за Любовта да е в душата ни; за Мъдростта да е в духовете ни, за добродетелта - да е в сърцата ни. След като мине тая буря, която сега чисти светът, всичко ще дойде в своя естествен вид. Моя привет вам и на всички добри приятели! Бодри и весели бъдете. Водата е за жадните, хлябът за гладните, знанието за простодушните, Любовта за слабите, Мъдростта за силните по сърце в доброто. Вие сте всички там добре, но хамбарите ви са празни, а касите пълни. В ядене и пиене се безпокоите. Водата ви е добра, но е малко поизстудяла. Огънят ви гори, но дървата ви са скъпи. Но ще кажете къде ли не е тъй. Там е трудността.
към текста >>

69. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

В хамбара, гдето се храним лист на дневната дажба.
Предупреждението на Учителя!! Никой не дава обещание. Капани в Името на Христа! Лисица - стар богоугодник. А как ни хранеха тия хайдутяги! В хамбара, гдето се храним лист на дневната дажба. На закуска чай с две бучки захари три маслинки, чай с една бучка захар - 5 маслинки. А маслинките, Господи, кози барабони. Солени, твърди, сякаш някой чувал още от потопа се закачил на някоя драка, изсъхнал от хиляди години и събрал в себе си солта на Мъртвото море. Здраво се държим - никакво обещание. „Майката” и Йовчу много добре се спогаждат.
към текста >>

70. 3.4.2. Ролята на учителя в обществото

3.4. Реферати

ТОМ 26

У древните славяни, па и в много села днес в България е имало следното: когато някоя вдовица е болна и не може да пожъне нивата си, която с един ден закъснение би се изронила, всички селяни се притичват, поженват я, овършават я и прибират житото в нейния хамбар.
Например, ще им каже така: всички листа, клони и корени на едно дърво са във взаимна зависимост. Ето защо тяхното благуване е в хармоничната връзка между тях. Както отделните индивиди на едно общество, така и всеки народ по отделно не е ли само една клонка, един лист на това голямо дърво. И какво би станало, ако клоните и листата си противодействуват и съперничат. Учителят в своите сказки и разговори ще им говори за красотата на известни черти на славянската раса, които трябва да се запазят. У древните славяни, па и в много села днес в България е имало следното: когато някоя вдовица е болна и не може да пожъне нивата си, която с един ден закъснение би се изронила, всички селяни се притичват, поженват я, овършават я и прибират житото в нейния хамбар. Когато някой селянин си прави къща, всички селяни се притичвали и съграждали къщата безплатно. Когато един оратор говори, ако знае върху дадена материя само това, което изказва, той не може да има оная сила. Когато изнася известен материал, той трябва да изнася най-малко 1/100 от това, което знае по този въпрос. Само тогава той ще има свободата на избора на материала и ще говори с вътрешно убеждение. Ето защо, учителят трябва да следи науката, прогреса във всички области на културата и да бъде с чутка душа за най-ранните краски на зазоряването на нови ценности в човешката култура, за да може да ги влее в средата, в която живее.
към текста >>

71. 6.2. Предсказания. Краят на века

6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 26

149) Бог е решил да изпразни всички каси, всички хамбари, да засее новото семе.
(„Все що е писано", с. 37) Иде Господ в света. Аз Го виждам как иде намръщен с тояга в ръка. Той маха тоягата по гърба на всички. („Новият Човек", с. 149) Бог е решил да изпразни всички каси, всички хамбари, да засее новото семе. Сегашните революции са резултат от дългогодишното неправилно хранене. Сам Бог казва на бедните: Идете да изхвърлите богатите и да заемете местото им. („Новият Човек", с. 80-82) Горко на богатите. И сегашните хора, милионерите искат да знаят какво ги очаква в бъдеще.
към текста >>

72. 4. Добрата земя

Глава 3. Принципите на Учението.

Глава 5. Учителят и истината

Ала ако е богата като нашата... Тогава ние обръщаме погледа навътре и пак там ни посреща тя -усещаме мириса на житните поля, слушаме песента на чучулигите и жътвата кипи в знойната горещина на лятото - стократният плод пълни хамбарите.
Земята за нас е нещо познато, близко, родно, при това нещо, което обичаме. Земята, качеството на почвата е най-ценното нещо измежду материалните блага на нашия народ. Гледаме земята и някак си ни става приятно, че една велика идея е изразена чрез земята, тая добра и богата земя, която ни дава всичко и ни приласкава до топлата си гръд. Идеята щеше да ни докосне и вълнува, не само нас, а всички, които я обичаха. Земята - почвата можеше да бъде мека, плодородна, корава и каменлива. Ала ако е богата като нашата... Тогава ние обръщаме погледа навътре и пак там ни посреща тя -усещаме мириса на житните поля, слушаме песента на чучулигите и жътвата кипи в знойната горещина на лятото - стократният плод пълни хамбарите. Посреща ни нашата земя. Такава ли е, богата ли е, плодородна ли е , чернозем ли е, ще приласкае ли семето и ще даде ли плод стократен?... Гласът на Павел долита от хилядолетията и класическият стих звучи топлосърдечно и пламенно. Ние знаем, че е така. Уверени сме вече и не искаме да делим принципите, както направиха на запад и на изток.
към текста >>

73. 6. “Говоря ли Истината?

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Няма полза, ако ситите и здрави семена останат в хамбара.
За всяко посято семе се държи сметка. Щедростта на Учителя не подразбира само даване. Процесът продължава до момента, когато посятото ще роди плод, ако ли не принася плод, пръчката се отрязва и се хвърля в огъня. Колкото и скрит да е този закон, върху него почиват отношенията на всички живи същества. Голямо е богатството, което Учителя дава на своите ученици. Няма полза, ако ситите и здрави семена останат в хамбара. По същия начин приел веднъж богатствата от своя Учител, ученикът трябва да тури в ход богатството, което е получил от Учителя си. Всичките Учители на човечеството са имали една цел, да научат хората да живеят правилно. Това подразбира не само велико изкуство, но и велико благо. След като е приел това благо, той е длъжен да го направи достояние и 1 на другите. Животът е вечно движение, а преливането основен закон.
към текста >>

74. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Годината беше богата и щедра, казваме сега - изворите текат обилно, нивите раждат много жито, дърветата увисват от едри плодове, гроздето е качествено и сладко, хамбарите са пълни, бъчвите също, селяните са доволни и щастливи.
Не искахме да си затваряме очите, нито да бъдем оригинални. Констатираме нещата и се мъчим да ги изсветлим от едно ново виждане, за да покажем на света не оная постановка, която всички виждаха, както всички я усещахме, а такава, каквато я виждаше Той. Нещата на земята за обикновените хора никога не изглеждат в тяхната дълбока реалност, такива, каквито са пред Мировото съзнание; зад тях стоеше нещо друго, което беше открито за Него. През един мъничък отвор ние се мъчим да надникнем, за да си обясним нещата и тяхното дълбоко значение. Небето на Рила през тази година беше кристално чисто, урожаят беше богат, топли бяха летните дълги дни, спокойно и тихо се живееше сякаш в света не се готвеха най-големите издевателства, които историята познаваше. Годината беше богата и щедра, казваме сега - изворите текат обилно, нивите раждат много жито, дърветата увисват от едри плодове, гроздето е качествено и сладко, хамбарите са пълни, бъчвите също, селяните са доволни и щастливи. Най-осезателно хубостта на тази година се почувствува в Рила. За нас тя остана незабравима, богато лято, дълго и щедро, наситено не само със светлината и топлината на щедрото слънце, но и с обилното Слово, което се разливаше като обилната вода на езерата. Тази година на Рила ние бяхме от 12 юли до 22 август. Четиридесет дни на Рила, това никога преди това не е било, не знаехме, че то никога след това нямаше да бъде... Беседа имаше всеки ден. Този рилски том под заглавие “Езикът на Любовта” беше напечатан още същата година.
към текста >>

75. 1. Голямата кошница

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Нашия живот беше изплетен от всичката хармония и ние се любувахме на пълноводните реки и на златистите ниви, които пълнеха хамбарите.
С каква грижа обсипваше всяко дърво и всеки корен. Не пропущаше сезоните и навреме изпълняваше всичко, което бе необходимо, за да имат такъв цветущ вид Изгревските градини. Брането на плодовете също беше важна работа, съхраняването, подреждането в големия склад, където той не пущаше никой да влиза. През тая есен всичко бе прибрано навреме. Незабравими, чудесни години, когато дъждовете и снеговете идваха навремето, когато капризите на метеорологическия календар не ни изненадваха, не ни плашеха. Нашия живот беше изплетен от всичката хармония и ние се любувахме на пълноводните реки и на златистите ниви, които пълнеха хамбарите. Чудни есенни дни. Беше ранен ден след Паневритмия, когато музикантите си прибират инструментите, а ние стоим около Учителя в средата на поляната или някъде под овощните дървета. И тъкмо в тоя час, както стояхме Учителят тръгна с големи крачки, после забърза и влезе в градината. Там се губеше някакъв човек, непознат и опърпан. Като видя Учителя, човекът се смути и хвърли плодовете, които си беше позволил без позволение да къса от дърветата - круши едри, есенни.
към текста >>

76. 8. Нива, а не кутия

Глава 2. Ученикът - път и живот

Те представляват жито затворено в хамбар, лишено по този начин от живия досег със земята.
Подредил ги е в една хубава кутия, скъпоценна дори, класифицирал ги е, подредил ги е грижливо, кое за какво става, какъв сорт плодове ще дадат, ако евентуално ги посее, отбелязал е каква хранителна стойност имат, какво е качеството им и пр. пр. Ние си представяме живо този градинар - ученик, който грижливо е подредил знанията си, знания, които с не малко чувство на превъзходство ги показва след което наново затваря кутията си и я скривя. Ученикът може да блести от знания и красноречие, но с него се е случило нещо, което не е съобразено с програмата на школата. Грижливо е подредил всичко, ала то е външната страна на въпроса - отнесъл се е небрежно към важния, основния проблем. Тия знания не му помагат, от тях нищо не може да извлече, за да помогне на себе си и на ближните си. Те представляват жито затворено в хамбар, лишено по този начин от живия досег със земята. Ученикът не си е дал труд да изоре нивата, да я натори, да я посее, да направи онова, което обикновения селянин прави. Това е естествен процес, познат на всички. Ученикът трябва да се справи с него, за да преживее вярата и радостта, че семето след като грижливо е било посадено, непременно ще поникне и възрасти; ще дойде дъжда, ще дойде топлината и светлината и ще свършат останалата работа. Негова главна задача е била да го посее. Как другояче земеделецът ще се радва на жътвата и как ще се сподоби с хляба?...
към текста >>

Какво ще постигне земеделецът, ако държи житото затворено в хамбара?
Негова главна задача е била да го посее. Как другояче земеделецът ще се радва на жътвата и как ще се сподоби с хляба?... Ученикът минава по същия път. Има ли цена затворената кутия? Нека да е пълна с различни семена от различни сортове от хубави по хубави, а той стои гладен, гол и бос. Какво ще постигне земеделецът, ако държи житото затворено в хамбара? То остава неразбрано и неизползувано. По същия начин тече и живота на ученика. Той ще опита плодовете на своите знания - ще изсипе семената от кутията в торбата, ще впрегне каруцата и ще посее разораната си нива. Човек може да разбира науката за числата, но ако не си служи с тях каква полза има от това знание? Човек може да разбира от ноти, но когато не пее, за какво му е това знание?
към текста >>

Ученикът дотолкова е ученик, доколкото е овладял изкуството на сеяча, който винаги е нахранен и се радва на добър урожай, защото не държи семето в хамбара.
Само така може да се реализира правилна и хармонична връзка между Учител и ученик, между ученика и Бога. Никога да не слага семената в кутия, ако и да е най-хубаво украсена със скъпоценни камъни дори. Както веригите независимо от какъв метал желязо или злато са излети, пак вериги си остават, така също и кутията си остава мъртва при всичките условия, а семената неизползувани. Семето трябва да се посее. Ученикът трябва да бъде нахранен, сит, здрав, богат. Ученикът дотолкова е ученик, доколкото е овладял изкуството на сеяча, който винаги е нахранен и се радва на добър урожай, защото не държи семето в хамбара. В една школа могат да се срещнат ученици от двете категории: едни, които грижливо събират семената, знаят всичко за тях, радват се на тях, показват ги на другите, ала лично те не могат да ги използуват, не могат с тях да нахранят себе си и другите. Срещат се и други, които нищо не слагат в кутия, не знаят качествата на семената, не си губят времето да ги разпределят, нищо не говорят за тях, нямат време дори да се възхищават от тях, ала те владеят изкуството на сеяча - посяват ги - на странниците, които гладни се спират пред техния праг, те имат какво да им предложат - трапеза, хляб, вода и огнище да се сгреят. Смисълът на живота на ученика е именно в това - да си служи със съкровищата, които е придобил, за да живее той и тия покрай него. Ученикът в една окултна школа няма нужда от кутия за семена. Учителят отрече всичките кутии дали са те обикновени или златни, украсени със скъпоценни камъни.
към текста >>

77. 11. Господар или ученик

Глава 2. Ученикът - път и живот

Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от притчата казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв.
На земята никога не е имало по-внушителен брой от кандидати за господари, както през нашето време - да владееш, да господствуваш, да заповядваш, ако ще и над един човек, над едно общество, над една партия, над един народ, над един континент, над пет континента, а ако може и над цялото космическо пространство. Огромни желания, огромни идеи на допотопни същества, останали от ерата на мамутите, на динозаврите, на големите слонове, влята и завещана в главата на представителката на нежния пол Ева, според Библейското сказание. На земята според обикновените човешки разбирания по-леко е да си господар, отколкото слуга, по-леко е да бъдеш господар, отколкото ученик. Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя. Нищо друго на земята не е свързано със смъртта, както господаруването. Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от притчата казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв. Неизброими са вариантите на тази отявлена идея, която е направила хиляди поражения във всичките слоеве на обществото и във всичките възможни форми на богатство, пари, слава, успехи и пр. Всички купно взети стигат до едно състояние на превъзходство по ум, по сила, по възможности плюс едно уверение, че всичко дължат на себе си и, че небето е “пусто и празно" и че Вселената лежи без диригент, без архитект, без господар, без Бога. Малкият, дребният човек, който едва владее в съвършенство петте сетива и не владее изкуството да продължи живота си поне за един миг, иска да стане господар, бори се за тази служба, умира безславно за нея - предпочита леката служба за която мечта Ева, предпочита да заповядва на другите вместо на себе си, предпочита обикновения живот пред ученичеството, да, също като Ева. А Великият непознат и непризнат Господар през това време с обич учи своите своенравни, упорити и невежи деца, и понеже твърде много държи за свободата казва: “Направете го господар. Нека опита собствената си философия, пуснете сина в света, нека опита рошковете на света, оставете ги да градят кумири и отливат култове, нека опитат тая философия на миналото, тази наука на настоящето, за да се върне някога пречистен на скромното, ала велико звание: “слуга и ученик”.
към текста >>

78. 22. Четирите зрънца - приказка задача

Глава 3. Разговор с ученика

Иначе, как ще изглеждаш необикновен човек, добър и честен, благороден и пожертвувателен и най-вече трудолюбив като нашия земеделец от нашите поля - да обичаш работата, земята, да обичаш житото, да го изработиш с обич и да го раздадеш с обич, а не да пълниш само хамбари и да го продаваш и търгуваш с него, и от плодовете да се ползуваш само ти.
Ученикът ще трябва не само да вземе това зрънце, но като земеделецът ще трябва да го посее, да прибере плода и с този плод да нахрани целия свят. Колосална работа, хиляди пъти по-трудна от тази на земеделеца. При това да имаш морал, да не се ползуваш само ти от обилната жътва, при това трябва да знаеш кому, колко и кога да му поднесеш от богатия урожай. Всичко трябва да правиш с любов, взел си го даром, даром ще го дадеш. Изисква се пълно безкористие и чистота. Иначе, как ще изглеждаш необикновен човек, добър и честен, благороден и пожертвувателен и най-вече трудолюбив като нашия земеделец от нашите поля - да обичаш работата, земята, да обичаш житото, да го изработиш с обич и да го раздадеш с обич, а не да пълниш само хамбари и да го продаваш и търгуваш с него, и от плодовете да се ползуваш само ти. Грешно е за обикновен човек дори, а колко повече за ученика, който посещава окултната школа. Това би се таксувало като нарушение, като нечистота и корист, неща за които се изключва от школата. Да, задачата не е толкова лека, колкото изглеждаше, неизвестното стоеше там и криеше най-трудната част. Да знаеш какво да избереш, когато светът ти предлага обикновените съкровища и какво да избереш, ще пристъпиш ли към най-същественото, към идеите, към Словото и ще подминеш ли онова, което се огъва и онова, за което хората пропадат, ще пристъпиш ли към Словото като към восък - това са ония, които се огъват при първата буря или като ония, които се привличат от блясъка на златото и на диаманта, закоравелите скъперници и материалисти, които никога не отглеждат идеите. Стигаш до житното зърно - там има оране, сеене и жънене.
към текста >>

Те не мечтаят за богатство, за хамбари, за служби, за блясък.
Това би се таксувало като нарушение, като нечистота и корист, неща за които се изключва от школата. Да, задачата не е толкова лека, колкото изглеждаше, неизвестното стоеше там и криеше най-трудната част. Да знаеш какво да избереш, когато светът ти предлага обикновените съкровища и какво да избереш, ще пристъпиш ли към най-същественото, към идеите, към Словото и ще подминеш ли онова, което се огъва и онова, за което хората пропадат, ще пристъпиш ли към Словото като към восък - това са ония, които се огъват при първата буря или като ония, които се привличат от блясъка на златото и на диаманта, закоравелите скъперници и материалисти, които никога не отглеждат идеите. Стигаш до житното зърно - там има оране, сеене и жънене. А след това разнасяне на житото - Словото по целия свят. Те не мечтаят за богатство, за хамбари, за служби, за блясък. Това са учениците. Те само работят нивите си и имат една единствена грижа - да хранят целия свят. Отношението към четирите зрънца е отношение към Словото. Приказката се приближава до притчата на Христа за “Добрата земя”. Като идея житното зърно стои най-близко до ученика: той го предпочита пред блясъка на диаманта и пред скъпата цена на златото.
към текста >>

79. 3. Достоен за срещата с него

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Тогава полето ще екне от песен и тежките коли ще отнесат ситото зърно към хамбарите.
Опитай се да живееш с тази идея, за да разбереш стойността на всеки отлитащ и прииждащ миг - еднакво за теб крият големи съкровища. 5. Никой не смущава спокойния сън на житното зърно. Веднъж посято в земята, земеделецът не се връща към нея, за да проверява, какво става в тъмните пазви, където някога през ранното утро той бе дошъл тук с торба през рамо, за да скрие семето в браздите. Сеитбата бе минала и житното зърно напряга сили да разпукне коравата си ризка, за да започне похода си нагоре и да се закрепи здраво надолу. Предстои му трудно пътешествие, изпълнено с много приключения, докато най-после през знойните летни дни нивата ще се люлее от вечерния вятър и златистите ръкойки ще се точат под мургавите ръце на жетварите. Тогава полето ще екне от песен и тежките коли ще отнесат ситото зърно към хамбарите. Същата нощ нечута приказка ще си разказват житните зърна и от техните малки влюбени сърца ще се излее поема - доволни сме, никой не смути нашия покой, когато бяхме долу и имахме толкова работа, никой не наруши нашия устрем нагоре, сами ни оставихте и ние достойно свършихме нашата работа. Добре свършихме работата си и обилно възнаградихме селския труд. Добре, че никой не дръзна да порови земята и да провери живи ли бяхме и какво правим. Когато посадиш нещо, не бутай земята. Не рови нивата, не проверявай тече ли живота в посятото семе, не проверявай богатството, което нивата трупа капка по капка.
към текста >>

80. 17. Празниците на Изгрева

И този ден беше свързан с природата, когато разтоварената земя е вече дала целия си урожай и хамбарите са пълни с жито, кошовете с ябълки, гроздето още зрее и чака да се налее с повече сок и сладост, когато градините са в най-цветущо състояние, обременени от обилен плод.
По този случай в големия салон след общата вечеря с плодове, варено жито или ориз, имаше концертна част. Изпълняваше се определена за случая програма, пееше се общо, хор и оркестър изпълняваха своите номера - пееха се нашите песни звучаха мелодично и вдъхновено. Салонът през тези вечери не побираше надошлите, дворът също осветлен с всичките лампи също се изпълваше с гости. Празникът започваше призори - имаше тогава беседа и Паневритмия и приключваше късно към 10 часа. През септември на 22 празнувахме пак-тоя път есенното равноденствие и докато през пролетното посрещахме Слънцето, през септември го изпращахме. И този ден беше свързан с природата, когато разтоварената земя е вече дала целия си урожай и хамбарите са пълни с жито, кошовете с ябълки, гроздето още зрее и чака да се налее с повече сок и сладост, когато градините са в най-цветущо състояние, обременени от обилен плод. Красотата сега е съвсем друга. Има вече нещо плътно, тежко като златен пендар, във всичкото това бликащо изобилие усещаш и тлъстината на чернозема, и обилната влага на благодатните дъждове, и щедрото пролетно и лятно слънце, накрая и трудолюбивата ръка на земеделеца, за да се получи богатата реколта, подарена сега на човека. На този ден ние отзвучавахме на тоя нов израз на пълнота, на красота, на щедростта. Празнувахме пак по същия начин, както и на 22.III., но с тази разлика, че плодовете красяха нашата трапеза и сутрешните разходки ставаха все по-редки. Готвехме се вече не за многото срещи със Слънцето и за големи скокове по планините, а за един друг сезон - вглъбен и творчески - време за работа и съзерцание, за четене и учене - една духовна начална година, която ни приканваше към книгите, размисъл и духовна работа.
към текста >>

81. 25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Давам ви ключ сами да отидете до хамбара, да сИ отключите и да си вземете колкото си искате - и колкото ви трябва.
И тогава и сега, когато пак и пак слушаме тези думи: “Аз зная"... не казваме направете чудо - да се отмени тази чаша. Ако можеше и ако трябваше, Великата Реалност не би допуснала с Христа да стане това. Ако можеше и Учителя би го направил, но защо?... Би могъл да знаеш, че би могъл, но ето стоеше Той пред това светло утро. След това Слово, към края на тази беседа се приближава и казва: “Аз зная и защото зная, ето показвам ви път. Давам ви ключ сами да отидете до хамбара, да сИ отключите и да си вземете колкото си искате - и колкото ви трябва. Денят беше блестящ, и с мекотата и със светлината и на това незабравимо небе и ние “бедните, болните” решихме да го послушаме. Поехме този път - съгласихме се с Него, преживяхме тоя час и бяхме уверени, че кога да е ще стигнем до този “хамбар” и ще разрешим задачата си около “причините”. При това всичко вече не изглеждаше както беше, защото имаше нещо друго, което вече казахме - изправени бяхме пред Нея - пред Любовта, чийто лъчи ни обливаха с топлина и светлина. Любовта и силата й се вля в нас, какво е човекът, за да изпадне в униние от своя житейски товар?!... Сърцето ни ликуваше, умът ни поглъщаше Словото, душата бе извисена, за да усеща, че диша Неговия въздух и е стъпил там, където беше стъпил и Той.
към текста >>

Поехме този път - съгласихме се с Него, преживяхме тоя час и бяхме уверени, че кога да е ще стигнем до този “хамбар” и ще разрешим задачата си около “причините”.
Ако можеше и Учителя би го направил, но защо?... Би могъл да знаеш, че би могъл, но ето стоеше Той пред това светло утро. След това Слово, към края на тази беседа се приближава и казва: “Аз зная и защото зная, ето показвам ви път. Давам ви ключ сами да отидете до хамбара, да сИ отключите и да си вземете колкото си искате - и колкото ви трябва. Денят беше блестящ, и с мекотата и със светлината и на това незабравимо небе и ние “бедните, болните” решихме да го послушаме. Поехме този път - съгласихме се с Него, преживяхме тоя час и бяхме уверени, че кога да е ще стигнем до този “хамбар” и ще разрешим задачата си около “причините”. При това всичко вече не изглеждаше както беше, защото имаше нещо друго, което вече казахме - изправени бяхме пред Нея - пред Любовта, чийто лъчи ни обливаха с топлина и светлина. Любовта и силата й се вля в нас, какво е човекът, за да изпадне в униние от своя житейски товар?!... Сърцето ни ликуваше, умът ни поглъщаше Словото, душата бе извисена, за да усеща, че диша Неговия въздух и е стъпил там, където беше стъпил и Той. Миг или вечност. Съборни дни, трудно можеш да осъвремениш цялата духовна постановка на тези дни.
към текста >>

82. 110. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. / 110.1. Големият брат. Из беседа, държана на 31.12.1938 г. 12 ч. вечерта

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си.
Новата година носи всички условия за добър живот. Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това именно, тази година. Който мисли, че ще може да държи своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Който търси истината, той първо трябва да намери душата, т.е. да съзнае, че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее, вятърът, който вее, реките, които текат, цветята, които растат, това е все говор на душата - великата майка на човечеството. Когато човек не слуша душата си, тя се оттегля от него и той се стопява, както ледът от слънчевите лъчи.
към текста >>

83. 119. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Истинският човек. Из беседа, държана от Учителя на 4.06.1939 г., София-Изгрев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде?
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т.е. същество на светлината.
към текста >>

84. 123. Основа на новото учение. Статията „Основа на новото учение” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 272, 15.02.1941, с.;1, 4.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората?
Защо имат мъчнотии? - Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос Ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод. От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат. Посейте ги на нивите си! Нека изгният.
към текста >>

От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат.
Великите и гениални хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос Ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод. От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод”. Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, целия свят щеше да живее в изобилие и доволство.” Сава Калименов
към текста >>

85. 52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.

Днес, когато земята ни е покрита с всички видове сладки плодове, вкусни зеленчуци и други храни; днес, когато хамбарите пращят от златното жито, което щедрата ръка на Бога тъй обилно ни прати; днес, когато по лозята се чува веселият шум и песните на гроздоберачите, откъсващи плътно изпълнените от слънчев живот черни, червени и бели гроздове; днес, когато Божественото Провидение бе тъй щедро към нас - да ни прати една обилна жетва, едно обилно плодородие и, същевременно, да ни запази от злините, под чиято тежест днес пъшкат множество народи, днес нека ние си спомним за попуканата ръка на селяка, за неговото потно чело, за неговия денонощен труд, с помощта на който са дошли до нас тия блага, нека му благодарим искрено, от сърдце, нека му бъдем винаги признателни, защото парите, които ние му даваме в замяна на неговите произведения, съвсем не са равноценност на неговия труд и пот, на неговата жертвена служба за нас, но нека днес ние отправим нашия поглед, нашата признателност и благодарност преди всичко към Този, Който стои над всичко, Който дава всичко и без чиято воля, без чието благоволение и подкрепа всякакъв човешки труд, всички човешки усилия, всички човешки планове и стремежи биха останали безплодни усилия в една безплодна пустиня.
Той оценява и благодари винаги за въздуха, който диша, за светлината, която го облива, за хляба и плодовете, с които се храни, за великата красота и великата мъдрост, които ни обгръщат от всички страни, с които е изпълнен живота и света, за великата безгранична любов на Бога, чрез която ний живеем и съществуваме. Той благодари винаги и за всичко. Дори и за това, което външно има вид на страдание и лишение. Защото и в него е скрита дълбоката промисъл и непрестанната любов и грижа на Бога за нас, целящи нашето благо. Да благодарим! Днес, когато земята ни е покрита с всички видове сладки плодове, вкусни зеленчуци и други храни; днес, когато хамбарите пращят от златното жито, което щедрата ръка на Бога тъй обилно ни прати; днес, когато по лозята се чува веселият шум и песните на гроздоберачите, откъсващи плътно изпълнените от слънчев живот черни, червени и бели гроздове; днес, когато Божественото Провидение бе тъй щедро към нас - да ни прати една обилна жетва, едно обилно плодородие и, същевременно, да ни запази от злините, под чиято тежест днес пъшкат множество народи, днес нека ние си спомним за попуканата ръка на селяка, за неговото потно чело, за неговия денонощен труд, с помощта на който са дошли до нас тия блага, нека му благодарим искрено, от сърдце, нека му бъдем винаги признателни, защото парите, които ние му даваме в замяна на неговите произведения, съвсем не са равноценност на неговия труд и пот, на неговата жертвена служба за нас, но нека днес ние отправим нашия поглед, нашата признателност и благодарност преди всичко към Този, Който стои над всичко, Който дава всичко и без чиято воля, без чието благоволение и подкрепа всякакъв човешки труд, всички човешки усилия, всички човешки планове и стремежи биха останали безплодни усилия в една безплодна пустиня. Да благодарим на Бога, Който ни е дал и ни дава всичко! Само така ние ще влезем в потока на истинския, божествен, съзнателен живот. Само така ние ще заживеем като истински човеци, като истински съзнателни и мислящи същества. Само така пред нас ще се разтворят дверите на изобилието. Да благодарим винаги, и за всичко.
към текста >>

86. 1.6. Учителят. Денят на Учителя и мястото на Учителя.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Ний всички, които слушахме Учителя, които четохме, четем и се възхищаваме от неговото Слово; които сме свързали завинаги душите си с неговото Учение, с неговото велико Дело, ний всички усвояваме, възприемаме само отделни малки зрънца от Великия Хамбар на Божественото Слово, което Учителят донесе тука, на земята: велико Благословение за всяка човешка душа, за цялото човечество; днес, утре и завинаги, докато човек съществува на земята.
Не! Великото е непостижимо! Безкрайното е необхватно! Бездната на Божията Любов и Мъдрост която в Словото си, в беседите, Учителят пред нас, пред бъдното човечество, пред бъдните хилядолетия, разкрива, не може в един кратък човешки живот да се обгърне. Не може в един човешки живот да се проникне, да се разбере, да се усвои. Ний всички, които слушахме Учителя, които четохме, четем и се възхищаваме от неговото Слово; които сме свързали завинаги душите си с неговото Учение, с неговото велико Дело, ний всички усвояваме, възприемаме само отделни малки зрънца от Великия Хамбар на Божественото Слово, което Учителят донесе тука, на земята: велико Благословение за всяка човешка душа, за цялото човечество; днес, утре и завинаги, докато човек съществува на земята. Защото въпросът не е само в четенето, в слушането и „разбирането" на беседите. Още по-малко той е в четенето на молитви, в изпълнението на правила и наредби. Всичко това си има своето място, своя голям смисъл. То е необходимо. Обаче нещата се разбират истински, само когато непосредствено се изживеят.
към текста >>

87. 4.4. Учителят.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Представя: Вергилий Кръстев

Ний всички, които слушахме Учителя, които четохме, четем и се възхищаваме от неговото Слово; които сме свързали завинаги душите си с неговото Учение, с неговото велико Дело, ний всички усвояваме, възприемаме само отделни малки зрънца от Великия Хамбар на Божественото Слово, което Учителят донесе тука, на земята: велико благословение за всяка човешка душа, за цялото човечество, днес, утре и завинаги, докато човек съществува на земята.
Не! Великото е непостижимо! Безкрайното е необхватно! Бездната на Божията Любов и Мъдрост, която в Словото си, в Беседите, Учителят пред нас, пред бъдното човечество, пред бъдните хилядолетия, разкрива, не може в един кратък човешки живот да се обгърне. Не може в един човешки живот да се проникне, да се разбере, да се усвои. Ний всички, които слушахме Учителя, които четохме, четем и се възхищаваме от неговото Слово; които сме свързали завинаги душите си с неговото Учение, с неговото велико Дело, ний всички усвояваме, възприемаме само отделни малки зрънца от Великия Хамбар на Божественото Слово, което Учителят донесе тука, на земята: велико благословение за всяка човешка душа, за цялото човечество, днес, утре и завинаги, докато човек съществува на земята. Защото въпросът не е само в четенето, в слушането и „разбирането" на Беседите. Още по-малко той е в четенето на молитви, в изпълнението на правила и наредби. Всичко това си има своето място, своя голям смисъл. То е необходимо. Обаче нещата се разбират истински само когато непосредствено се изживеят.
към текста >>

88. 4. Пашитни и оратни коне. 4.1. Пашитни и оратни коне

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

И след това като ги овършах, аз ги прибрах в хамбара.
После вършея снопите на Мария Тодорова. След това в I том вършея снопите на Галилей Величков. След това вършея снопите на Борис Николов. След това на Мария Златева и на другите музиканти или пък на онези, които също разказваха различни истории за песните на Учителя. Така че аз трябваше да ожъна, да ги докарам и да овършея. И след това като ги овършах, аз ги прибрах в хамбара. И бяха сложени в чували - всеки музикант си имаше чувал с овършаната пшеница. И дойде време аз да ги дам на печат. Занесох житото на воденица. Беше много трудно да се смели житото, след това брашното беше омесено. И така излязоха всички томове до № 28.
към текста >>

89. ПОСВЕЩЕНИЕ: Десятъкът за Господа: разговори с Учителя Дънов в Горницата при салона на Изгрева

ТОМ 32

Нали земеделецът ще извади житото, което го е турил в хамбара.
ПОСВЕЩЕНИЕ ДЕСЯТЪКЪТ ЗА ГОСПОДА разговори с Учителя Дънов в Горницата при салона на Изгрева, 1.XI.1939 г., Изгрев, София 1. Учителят говори: „Защо трябва да се дава десятъка? - Това е семето! Нали земеделецът ще извади житото, което го е турил в хамбара. Това е туй, което сеем. От него ще имаме плодородие. Десятъкът - това е семето, плодът, житото, което си овършал, и който си изкарал. И посял! ” 2.
към текста >>

90. 71. Пътят на посаденото семе

III. В Кабинета на Учителя

II. В колибата на Христов

Единият води от хамбара към воденицата между тежките камъни на живота - като брашно да влезе в нощвите, заквасват го, месят го, става хляб и от там го мятат в горещата пещ на живота.
- Не може всичко изведнъж да се разбере! Всичко, което видяхте не е толкова важно. Всичко това и много повече неща виждаме и знаем, и пак можем да живеем както всички останали хора, та и за Вас няма опасност. Но нещо друго има по-важно - Вие сте на кръстопът! Пред Вас са два пътя, както пред всяко житно зърно, на което пътя е път на душата. Единият води от хамбара към воденицата между тежките камъни на живота - като брашно да влезе в нощвите, заквасват го, месят го, става хляб и от там го мятат в горещата пещ на живота. После през устата, стомаха и червата става на кръв, която храни тялото, стига до мозъка и там се превръща в мисли и чувства... Вторият път е да бъде посято на нивата, да изгние, но да поникне и да се роди изново. Избирай. - Учителят му разказваше всичко това на красив английски език. - Предпочитам да бъда посят - отговори също на английски Христов, като на сън! - Добре избрахте! По пътя на потока между воденичните камъни и през огнената пещ, много пъти сте минавали.
към текста >>

91. 160. Ти можеш да бъдеш само като себе си неповторим

II. В колибата на Христов

Да помогне на Андрей, за него беше лесна работа, като богат стопанин да бръкне в огромния си хамбар и на едно врабче да хвърли няколко зърна!
160. ТИ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ САМО КАТО СЕБЕ СИ НЕПОВТОРИМ Христов беше достигнал до тази степен в развитието на съзнанието си, че вече нямаше право да използва силите и знанията, които притежава за свои нужди, нито да се защищава с тях. За всичко в живота му, вече се грижеше Бог. А той, чрез силите и знанията, които притежаваше, грижеше се за другите. Те му бяха предоставени както са предоставени парите на касиера, за да ги раздава на другите. Да помогне на Андрей, за него беше лесна работа, като богат стопанин да бръкне в огромния си хамбар и на едно врабче да хвърли няколко зърна! И после да чете, да пише, да коригира... Но волята на Бога, плана на Бога за днес беше съвсем друг. - Кажи от какво имаш най-голяма нужда или изреди ми всичките си нужди, една от които по твой избор ще ти изпълня още сега! - Заяви той някак гордо, надменно и самонадеяно, като банкер. - Искам да бъда като Вас! - отговори Андрей, като че отговора му беше предварително приготвен.
към текста >>

92. 196. Царските подаръци от най-страшната човешка форма

V. Продължение: разказа от първия ден

Приятно се ухили и облиза, като плъх подал си главата от хамбар.
Но защо тогава живее в тази колиба, а не в някой разкошен апартамент или вила?...” - Тази мисъл - въпрос, дълго остана в съзнанието му, без да може да си отговори, и накрая каза: „Чудак! Опасен човек!... И царската госпожица му се страхува! ” Мислите му се редяха бързо една след друга, и съвсем леко се огъваше тяхната посока, докато се завъртя на сто и осемдесет градуса: „Ако царят каже или някой от неговите хора в двореца се обади на кооперация „Напред”, особено ако тази красавица си направи труд лично да отиде при главния инспектор да му почурулика нещо хубаво за мен, той веднага всичко ще потули и аз отново ще си бъда на работа! ” Андрей се зарадва силно, и отново се видя зад бакалския тезгях сред толкова много лакомства! Приятно се ухили и облиза, като плъх подал си главата от хамбар. Но изведнъж почувствал трагедията си, каза рязко и злъчно на себе си: „Не, презирам се - цял негодяй съм! Как мога да си мисля за помощ от един народен изедник - в никакъв случай! Ние работниците можем да разчитаме само на нашите собствени сили... на революцията! Само когато вземем властта в ръцете си, когато средствата за производство, работилниците и фабриките станат наша работническа собственост!...” И нова вълна от радост го заля, като че всичко това, както и първото вече беше факт!... Постоя, порадва се, помисли, но като се сети, че това е само мисъл, настана в него отлив: „Това е далечна работа, само перспектива.
към текста >>

93. 317. Как се става работник

V. Продължение: разказа от първия ден

Понеже не можех да работя, изпратиха ме на двора да мия варели от сирене и тенекии от свинска мас със студена вода и да попълвам хамбарите на магазина.
Кварталът беше аристократичен, покупките се правеха повече от слугини, шопкини. Те като ме гледаха безпомощен, изгубваха търпение, почваха да се подмушват една друга и да се подсмихват и по-нахалните ми викаха: „У-у-у, тоз пък не знае да сметуе! Дека е другио, искаме да ни даде той! ” Другият продавач беше 15 годишно момче, шопче - Нестор, дребничко и симпатично ергенче, което от дете работеше в „Напред”. То бързо смяташе, закачаше слугините и те много го обичаха. Понеже не можех да работя, изпратиха ме на двора да мия варели от сирене и тенекии от свинска мас със студена вода и да попълвам хамбарите на магазина. Ръцете ми премръзнаха, кожата ми се напука, струваше ми се, че ще умра от болка! Стоях прав от 10, 12 до 15 часа на ден! Краката ме боляха, тръпнеха, вечер в леглото не можех да им намеря място от болки! Нямах въглища - лягах и ставах на студено. Много страдах!
към текста >>

94. 346. Днес се искат герои, които да служат на Истината, герои,, които да служат на Бога

Христов видя Андрей като плъх излязъл от хамбар, подишал чист въздух, видял слънце, още главата му е набрашнена, и пак гледа към хамбара да влезе.
И въпреки всичко, право да Ви кажа, чувствувам, че можете да ми помогнете. - Конкретно кажете, какво искате от мене, каква помощ? - Искам да ме научите как да излъжа, да измамя, да надхитря тези широканци, тези мошеници от кооперация „Напред”, така че да ме върнат на работа на същия магазин, а може и на друг? Както вече Ви казах, нямам никакви средства за живот и никакви перспективи да намеря другаде работа. Готов съм да изпълня до съвършенство всичко, каквото ми кажете. Христов видя Андрей като плъх излязъл от хамбар, подишал чист въздух, видял слънце, още главата му е набрашнена, и пак гледа към хамбара да влезе. Христов и Андрей мълчаха, но Андрей не можеше да издържи на мълчанието, затова побърза с каквото и да е да го прекъсне: - Повтарям, готов съм на всичко - каза той - само и само да изляза от това положение на безработица и мъчение. Христов почна да се смее предизвикателно, с което като че искаше да каже: „Ще има главата ти да пати дето си се наперил, че всичко можеш да изпълниш! ” - Готов си на всичко - повтори Христов и добави - затвор те чака! - И аз така мисля - загрижено отговори Андрей. - Христов си потърка челото и заговори сериозно: - Днес от когато и да било друг път, най-много се искат герои, но не герои да се бият, не да умират за някаква мнима свобода, за слава и разни други глупости!...
към текста >>

95. 383. Ако хората нямат любов към Бога и любов помежду си - няма резултат

VII. Кооперацията ли?

Кооперацията подобрява положението, но не на работниците, а на тези, които са се напъхали по върховете й както плъхове в хамбар.
Всичко което казвате е така, но като сме се родили, все някак трябва да живеем - било като мухи, бръмбари или човеци - трябва да живеем! Кооперацията е едно предприятие, с което живота на работниците може да се подобри. - Андрей каза тези думи, които му бяха внушени от Социалдемократическата партия и управата на „Напред”, но при новата светлина на Христов те звучаха кухо и затова веднага почувствува тяхната неверност! - Така да се мисли, е най-голямото и най-фаталното заблуждение! Как може да се мисли, че може да се живее само като се краде, лъже и да се подобри положението на работниците чрез кооперацията, чрез изобщо кооперирането? Кооперацията подобрява положението, но не на работниците, а на тези, които са се напъхали по върховете й както плъхове в хамбар. Казвам ти - кооперацията, която и да е тя и каквито и форми да има, в никакъв случай не може да подобри положението на работниците, ако нейната управа няма доброто желание, любовта към тях! Питам те - милионите растения и животни крадат ли, лъжат ли, те как живеят без лъжа и кражба? Те все от кооперация „Напред” ли се хранят, кооперацията ли им подобрява живота? На милионите хора по света, когато не е съществувала кооперацията, местата където и сега не съществува, кой им подобрява живота? Ще ми отговориш, че кооперацията се явява при дадена степен на съзнание, на развитие на обществото.
към текста >>

96. Бележки от съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2