Търсене в текстове за 'Хамбар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин.
Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните.
към текста >>

Съвременните хора са зърна в хамбара.
По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните. Кои са слънчевите лъчи ?
към текста >>

2. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина.
Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето. Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата. Морето става тъмно, подобно на пламък. Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас. Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер.
към текста >>

И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот.
Морето става тъмно, подобно на пламък. Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас. Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото.
към текста >>

Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън.
Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас. То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден. Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват.
към текста >>

3. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат.
Дирят се хората едни други, за да запълнят времето. Трупат храна, богатства, за да запълнят бъдещето. Днес хората идентифицират пълнотата със здравето. Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически. Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност? Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат. Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум.
към текста >>

4. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно.
Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата?
към текста >>

5. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря.
ЖИТНО ЗЪРНО Ранна есен е на двора. Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд. Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка. Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна?
към текста >>

6. Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* * * Не обичам да държа в хамбарите си зърното.
За Него ли? От Него ли? В Него ли? Бог – незнайния във всичко. Ала Той изпълва сърцето. * * * Не обичам да държа в хамбарите си зърното. Нивите са разорани, и зърното посято. Аз го чувам как диша – покълва – расте. Аз съм в зърното си. Влагата ме радва, И слънцето ме радва, Защото зърното расте. Нали е радостно да чувствуваш, че зърното расте?
към текста >>

7. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тежки хамбари е разтворил някой и хвърля звезден прах по тъмното небе.
Издалеко звездна нощ притихва над полята. Привеждат ниви класове и чучулигата се скрива. Като с крило на гигантска птица нощта обвива широките поля. Мълчаливи, ние седим вслушани в себе си, препълнени със слънце. Звезди запалва горе там ръката на нощта. Тежки хамбари е разтворил някой и хвърля звезден прах по тъмното небе. Братя мои, някой пише със звездите... Морни сме. Сънят долита с леките крила и тегнат на очите часовете морни на отминалия ден. Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас. Душата ми е слънце! Душата ми е арфа многострунна.
към текста >>

8. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако човек не се занимава с живата наука, ще остане житно зърно в хамбара.
Механическото знание няма сили да преобрази самия човек; по-дълбоките сили на душата остават непокътнати. Обаче тези по-дълбоки сили чакат своето развитие. Живата наука ги раздвижва. Чрез нея човек почва да живее интензивен живот. А интензивният живот е красивият. Ако човек не се занимава с живата наука, ще остане житно зърно в хамбара. А ако се занимава с нея, ще бъде житно зърно, посято в земята. Кое е по-хубаво? За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогаз ще останат сами, а когато са посети в земята, ще се размножат. Гореказаното обаче не ще рече, че трябва да се занимаваме с механическата наука. Онзи, който борави с живата наука, трябва да има знанието на механическата наука.
към текста >>

За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогаз ще останат сами, а когато са посети в земята, ще се размножат.
Чрез нея човек почва да живее интензивен живот. А интензивният живот е красивият. Ако човек не се занимава с живата наука, ще остане житно зърно в хамбара. А ако се занимава с нея, ще бъде житно зърно, посято в земята. Кое е по-хубаво? За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогаз ще останат сами, а когато са посети в земята, ще се размножат. Гореказаното обаче не ще рече, че трябва да се занимаваме с механическата наука. Онзи, който борави с живата наука, трябва да има знанието на механическата наука. Всъщност, всичко, което последната изучава, ще послужи само като суров материал за живата наука. Живата наука е положителна. Тя дава всички методи, как да се справим с мъчнотиите, които срещаме по пътя си.
към текста >>

9. КАМБАНАРЯТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И ще бъде пъл хамбаря – дните пък засмени.
Листите по гранка пърхат: Кой за кого сторен? – Нито корена без върха, ни върха без корен. ІІІ. Златна нива клас класила – зърното бе жертва. Сила жертва възвисила – днес е тучна жетва. Ще извие сърп жетваря – нива ще пожени. И ще бъде пъл хамбаря – дните пък засмени.
към текста >>

10. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ще бъде пъл хамбаря – дните пък засмени.
Листите по гранка пърхат: Кой за кого сторен? Нито корена без върха, Ни върха без корен. Втора зареда: Златна нива клас класила – Зърното бе жертва. Сила жертва възвисила – Днес е тучна жетва. Ще извие сърп жетваря – Нива ще пожени. И ще бъде пъл хамбаря – дните пък засмени.
към текста >>

11. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Житото може да стои дълго време в хамбара.
Корените черпят сурови материали. Растението ги обработва чрез енергиите, който черпи чрез листата си от въздуха и светлината. Не виждаме ли същото в човека, само че в една по-висока гама? Растението не би могло да направи нищо, ако се задоволеше само с тези материали, които черпи из почвата. И човек не би проявил никакво творчество, ако не оплодотвори своя живот с енергиите на своята висша природа. Житото може да стои дълго време в хамбара. Но какво печели то тогаз? Нищо! Но веднъж заровено в земята, то е вече при по-благоприятни условия, защото има шанс да поникне. Едни хора приличат на житни зърна в хамбара. Тогаз какво печели човек?
към текста >>

Едни хора приличат на житни зърна в хамбара.
И човек не би проявил никакво творчество, ако не оплодотвори своя живот с енергиите на своята висша природа. Житото може да стои дълго време в хамбара. Но какво печели то тогаз? Нищо! Но веднъж заровено в земята, то е вече при по-благоприятни условия, защото има шанс да поникне. Едни хора приличат на житни зърна в хамбара. Тогаз какво печели човек? Той може да бъде и житно зърно, заровено в земята, но още не поникнало или може да е развило вече стрък с листа, цвят и плод. Да си като житно зърно в хамбара – това значи да пренебрегнеше заложбите на Душата – заложби, които чакат своето развитие. И когато тези красиви цветя в човешката душа, които сега са в зачатък, се разцъфтят, тогаз ще дойде онази велика култура на земята, която всички велики души на миналото са виждали със своето прозрение като едно далечно видение! Но как може да стане това?
към текста >>

Да си като житно зърно в хамбара – това значи да пренебрегнеше заложбите на Душата – заложби, които чакат своето развитие.
Нищо! Но веднъж заровено в земята, то е вече при по-благоприятни условия, защото има шанс да поникне. Едни хора приличат на житни зърна в хамбара. Тогаз какво печели човек? Той може да бъде и житно зърно, заровено в земята, но още не поникнало или може да е развило вече стрък с листа, цвят и плод. Да си като житно зърно в хамбара – това значи да пренебрегнеше заложбите на Душата – заложби, които чакат своето развитие. И когато тези красиви цветя в човешката душа, които сега са в зачатък, се разцъфтят, тогаз ще дойде онази велика култура на земята, която всички велики души на миналото са виждали със своето прозрение като едно далечно видение! Но как може да стане това? Кой е най-целесъобразният път за това – това ще ни го каже самата природа, ако се вслушваме и разбираме езика й. Методите за дейност трябва да черпим от нея. Ако заровим в земята върбово клонче или бегониев лист, ще изникне ново растение.
към текста >>

12. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато земеделецът посее нивата си, той губи нещо, губи житото, което е било складирано в хамбара.
Докато не върже плод, човек все още се намира в незавършените процеси на живота. Добрата почва подразбира жертва, безкористно даване. Истинската жертва е лост, с който човек повдига себе си, повдига и другите. Който е направил някаква жертва, в първо време той мисли, че е изгубил нещо съществено. Обаче, колкото повече времето минава, той вижда плодовете на тази жертва. Когато земеделецът посее нивата си, той губи нещо, губи житото, което е било складирано в хамбара. Не се минава много време, земеделецът получава плодовете на своята жертва. Следователно, всяка жертва има смисъл, когато дава плод. Тази жертва е направена при добри, благоприятни условия. Изобилието на плода пък зависи от три главни фактора : природата, в която живеем, самите ние и окръжаващите ни. И тъй, на добрата почва е дадена голяма мисия, голяма задача, която трябва да реализира.
към текста >>

13. ТОВА СЕ НАРИЧА ЛЮБОВ. ДВА ПЪТЯ-ТЕОФАНА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А като се връщаш наново в хамбара, отбий се пак при мене да ми разкажеш твоята опитност.
– Ще умреш и нищо няма да остане от тебе. –?... – Но, след време, ще се съгради нещо много хубаво, велико от тебе. – Какво? – запитало зрънцето. – Ще го научиш. А като се връщаш наново в хамбара, отбий се пак при мене да ми разкажеш твоята опитност. Тогава аз ще ти се радвам за великото, което си придобил. * Не бий детето! Така и детето ще бъде бито, и чашата – счупена, а от две злини не се ражда добродетел. А когато детето ти счупи чаша, поспри се. Помисли, колко чаши и шишета си счупил ти, колко светли мисли и чувства си унищожил.
към текста >>

14. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност.
Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и закъде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност. Ето защо, промените, прогресът, реформите не им са присърце. Те смущават установения вече ред на нещата. със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват.
към текста >>

15. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност.
Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и закъде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност. Ето защо, промените, прогресът, реформите не им са присърце. Те смущават установения вече ред на нещата. със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват.
към текста >>

16. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Дървото стърчи голо на зимния студ, но плодовете му, семената са в хамбара на Сатурн.
За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе. В това семе се крие резултатът и от пролетния цъфтеж, и от връзването на плода, и от неговото узряване. Венчетата на цветовете са окапали, листата - също. Дъждове, ветрове, бури са отминали. Дървото стърчи голо на зимния студ, но плодовете му, семената са в хамбара на Сатурн. Влезеш ли в сферата на Сатурн, знай, че ти ще останеш само със семената, корави, сухи, безжизнени отвън, но криещи вътре скъпоценната ядка. Не съжалявай за пролетния разцвет, за тихите дъждове, за слънчевите празници. Лишното от тях е окапало - ценното е затворено в семето. И както семето чака пролетното слънце, за да поникне и се развие, така и човекът-семе в Сатурновата сфера - прост, гол, тъжен като костилка отвън и така корав като нея, чака великия пратеник Божи да го докосне с лъчите си, да го кръсти с „дух и огън", за да влезе в един нов, по-висок цикъл на развой. Г.
към текста >>

17. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Приберат ли житото в хамбара, можеш ли нещо да изкараш?
- Ту ще подранят, ту ще я оставят да прецъфти. Ами Пенка нали до месец-два най-много ще има дете? Без тебе ли ще стане кръщаването? Ами - вересиите? Иде жетва, вършитба, половината от селото имат да ти дават. Приберат ли житото в хамбара, можеш ли нещо да изкараш? А децата ли ще се разправят с вересиите? Ето, виждам и аз, хората право казват, от много четене акълът на Моллата се е взел. Баба Мария се постара да изтрака всичко, каквото й беше на сърцето, като скорострелна пушка. Слушаше я дядо Петър, слушаше, гладеше брадата си, па отвърна бавно: – Гладни ли съм ви оставил или жадни, голи или боси. А вие запитахте ли ме, какво ми е на сърцето?
към текста >>

18. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Житното зърно, когато е в хамбара или когато е посадено в земята, е в противоречия.
Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа? – Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още. Още е в състояние на пъпка. При пробуждането ù всички противоречия изчезват. Житното зърно, когато е в хамбара или когато е посадено в земята, е в противоречия. То не може да си представи, защо някой път е притиснато отгоре от други житни зърна и защо някой път е вътре в земята. Но когато поникне на нивата, противоречията изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят. А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи.
към текста >>

19. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

През тая година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си.
Във всички области на природата се забелязват приливи и отливи. Настоящата година представлява един вид прилив по отношение на благоприятните, условия за подем, за растеж, за осъзнаване. Тук ще изложа няколко мисли от тая книжка, за да си състави читателят понятие за ценностите, с които тя е тъй богата: „Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това именно тая година. Който мисли, че може да държи своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода. Новата година носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. През тая година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Какво значи човек да обича Бога? Да обича човек Бога, това значи да Го вижда навсякъде. Сега, ако ви питат, защо трябва да обичате, ще отговорите: човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда, той няма живот в себе си.
към текста >>

20. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите.
Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот.
към текста >>

21. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако иска да обича, да отвори кесията си, да дава; да отвори хамбара си, да дава; да иде да работи и да слугува на тия, които обича.
Кръчмарят обича парите, но не и този, който пие. Да се пазим от тази любов! Често някой казва, че обича едного, а иска да вземе нещо от него. Той иска да вземе, а мисли, че дава. Когато говори за любовта, човек трябва да знае следното: той ли иска да обича, или иска другите него да обичат. Ако иска да обича, да отвори кесията си, да дава; да отвори хамбара си, да дава; да иде да работи и да слугува на тия, които обича. Като обича човек, дава. Когато иска да го обичат, то е друг въпрос. Когато го обичат, тогава да благодари на това, което му дават. Някой казва: аз обичам. Тази идея не е права.
към текста >>

22. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата.
Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време. Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другата — небесната радост; на отвъдната страна на сълзите — драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата — братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа.
към текста >>

23. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В здрави хамбари трябва да събера едрото и чисто зърно.
Аз съм вече възрастен мъж. Вкусих от сока на това, което хората наричат скръб. Гонен от незнайния дух на времето, аз бързам да се приготвя за моя незнаен път, който ми предстои. Ето ме, майко моя, готов съм да събера плода, който посадих като дете, отгледах като юноша. Моето семе се тъпче от здрави коне и аз трябва да го почистя от къклицата. В здрави хамбари трябва да събера едрото и чисто зърно. Надвесен над моята съкровищница – сърце, аз отделям двата живота. И знам, какво трябва да заключа в него. Работя като опитен земеделец; защо ми са плевелите, когато познах цената и богатството на тлъстата и чиста пшеница?.. Но трудна и тежка е моята работа и моите очи често се пълнят с влага. Време за губене нямам.
към текста >>

24. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Хората се готвят да посрещнат зимата с празни хамбари.
Животът потече по снагата на благодатната земя и селяните се радваха. Но когато луната се смени, задуха студеният вятър от север и донесе буреносни облаци. Земята като никога отвърна лице и семето загни. Сега е есен. Времето за жетва отдавна мина. Хората се готвят да посрещнат зимата с празни хамбари. Очаква ги глад. — Какво да се прави? Ще дойде нова пролет, ще покълне ново семе, а дотогава да живеят, както могат. — Това не ще стане. Аз имам едно желание и то ще се изпълни !
към текста >>

25. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Мястото на житото през зимата е в хамбара, а през пролетта — на нивата.
В правеното на добро ще намери голям вътрешен смисъл. Без доброто животът няма смисъл. Само добрият живот, облъчен в хубави мисли, само добрият живот, облъчен в хубави чувства, само добрият живот, облъчен в сила, има смисъл. Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали местата им и като не знаят, къде да ги турят, страдат. Мястото на житото през зимата е в хамбара, а през пролетта — на нивата. Посеете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Така е и със словото и Истината. Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. За да добие човек смисъл, трябва да възлюби Истината. Когато възлюби Истината, човек влиза в реалния свят, дето всичко е вечно и истинно.
към текста >>

26. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това подпомагане е ставало така: на Власовден, 24 февруари, всяка година се събират всички земеделци участващи в тъй образувания селски хамбар, и решават единодушно, кому с колко да се подпомогне.
Ето такива хора са Власовденци — от панти века, земеделци, които са останали и до днес верни на принципите на новия живот. Малко история. В турско, а някои предполагат, че и по-рано, в Хасковска околия, из селата има една традиция. която се състои в следното: По вършитба, всеки стопанин, по свое разбиране, дава от придобива на своя собствен труд, доброволен дар за добри селски начинания. Конкретно, тези начинания са били: най-напред, подпомагане на земеделците, които по независещи от тях причини, не могат да изхранят семействата си до новата реколта. Това подпомагане е ставало така: на Власовден, 24 февруари, всяка година се събират всички земеделци участващи в тъй образувания селски хамбар, и решават единодушно, кому с колко да се подпомогне. След това, зарадвани гладните, зарадвани и ситите, че са могли да подпомогнат своите близки, през времето когато е дошъл „голям ден с малка пита“, всички благодарят и с искрено съчувствие сядат на обща трапеза и с веселба празнуват празника на Св. Влас, този истински покровител на земеделеца. Храната, която са взели нуждаещите се, не ще и дума, че ще се върне по вършитба, стига Са. Влас да даде здраве и плодородие. И така, имота на тоя покровител на земеделието, понеже годините когато той е давал плодородие не са една, две, а се нареждат много и нарастват толкова много, че след като се подпомогне на хората, следвало реда да се поправят пътища.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е дошъл отдавна в нас и понеже дава хляба за всички, иска да се даде на всички, а не да стои в хамбарите и да го хвърлят в морето.
И заради храната по-голямата част от хората днес са изложени на изкушения, за да извършат някакви „престъпления" и след това да ги държат отговорни. Богатите казват - нека работят. Но какво да работят? Религиозните казват - Бог ще промисли за тях. Да, но този Бог живее в нас и казва, че трябва да разрешим този въпрос на хляба, а ние Го чакаме да дойде от небето да го уреди. Той е дошъл отдавна в нас и понеже дава хляба за всички, иска да се даде на всички, а не да стои в хамбарите и да го хвърлят в морето. Всичко е дадено от природата и трябва да се разпредели за всички. Това е пътят за излизане от съвременната криза, която задушава бялата раса. Не е въпрос за търпение. Ако е въпрос за търпение, всички трябва да търпим. Бог еднакво гледана бедни и богати, на силни и слаби.
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря.
Пътят на мисълта е по-хубав и по- сигурен. Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно.
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод.
Природните сили действат вън от съзнанието ни (рефлексни и рефлективни движения — „инстинкт“), но не вън от натурата ни. Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“- е памет и разума на целокупния живот. Умът расте, развива се и се губи. а инстинкта действа във всички възрасти безпогрешно. Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си. Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод. И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота. Безсмислените страдания и лишения посочват, че человек не се е свързал правилно с живата природа, че е пренебрегнал някои закони и е вложил своеволие вместо разумна воля. Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея. Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена мисъл на ума и чисти чувства на сърцето. Така разумно ръководена всяка отделна същина на човека ще даде с леки усилия на целокупния човек обилен плод и познание верния път и Истинския живот.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стоварва го от колата в хамбаря и се радва.
Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението. И вие сега ще попитате дъба горе в планината и той ще ви разправи своята история. Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Из беседа държана от Учителя на 26 август 1934 г. (следва) Синът на земята Златан докара последното жито от хармана. Стоварва го от колата в хамбаря и се радва. Тежки са чуволите, но леко му е на гьрба: умора не чувства, макар цяла нощ да е тичал около вършачката. Отнася последния чувал, изсипва го, житото лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря. Изправя се Златан, бръкне с цяла шепа в жеравата, дигне я пълна с чисти зърна, па ги запуща отвисоко, като златен дъжд. После заравя двете си длани в купа и почва като дете да си играе с златните зърна както някога с писъка по ризка край реката. Гледа, радва се и дума:„ Земя черна, кална, пък злато ражда, хляб дава, чисти зърна като маргар.
към текста >>

Отнася последния чувал, изсипва го, житото лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря.
Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Из беседа държана от Учителя на 26 август 1934 г. (следва) Синът на земята Златан докара последното жито от хармана. Стоварва го от колата в хамбаря и се радва. Тежки са чуволите, но леко му е на гьрба: умора не чувства, макар цяла нощ да е тичал около вършачката. Отнася последния чувал, изсипва го, житото лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря. Изправя се Златан, бръкне с цяла шепа в жеравата, дигне я пълна с чисти зърна, па ги запуща отвисоко, като златен дъжд. После заравя двете си длани в купа и почва като дете да си играе с златните зърна както някога с писъка по ризка край реката. Гледа, радва се и дума:„ Земя черна, кална, пък злато ражда, хляб дава, чисти зърна като маргар. И догодина, до друга, все дава дава ... няма край нейната благодат! ...“ И пред тая картина, ненагледна и скрита за другите, пред великата радост що изпитва днес пред плода на своя труд, той забрави всичките прежни мъки, що е изпитал в зной и хлад по нивята да оре, сее, жъне.
към текста >>

Радва се и Златан, че за два дни прибра храната, яде прясната пита по случай прибирането на храната и си мисли за златната жерава в хамбаря.
Нали днес привършихме хармана, хайде да благословим догодина по-голям берекет да има. Свечерява се. Някой запали големия фенер на небето, който бавно, бавно се издигаше над хоризонта. Радват се селяните на хубавите бели нощи и бързат към вършачките. А те пеят и бълват жито ден и нощ. Радва се и Златан, че за два дни прибра храната, яде прясната пита по случай прибирането на храната и си мисли за златната жерава в хамбаря. Легна си, но и писмото не го оставя. Малка, мъртва книга, пък раздвижи и смути целия му душевен мирт. Мисли и сън го не хваща. А колко е тихо времето, колко светло небето! Прострял се в градината, иска да заспи, уморен, е пък не може.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виж брадвата при хамбаря, кръвта още не е засъхнала.
Но аз се повредих, дядо Тихоле. Аз се счупих и надали ще я видя вече. Ти знаеш ли къде бях нощес? Знаеш ли?... На твоя бент. Виж брадвата при хамбаря, кръвта още не е засъхнала. Cякох твоя бент, но и себе си посякох! ... Колко съм грешен дядо Тихоле пред теб! На дявола служих. Имота ти рекох да поразя, бента да сразя, та дано дойдат при мен селяните да мелят. Знаеш ли, всички ме напуснаха, кукумявката само другарува с мене!
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да, ще дойде един спасител, един благодетел, но не да ви спасява, а ще ви извади от хамбара, ще ви посее на нивата и ще ви зарови отгоре.
Не, това е механическо разбиране и нищо не се постига с него. Всеки човек е едно Божествено семе, всеки е Словото сам за себе си. И вашият живот ще бъде израз на развитието и проявлението на силата в този божествен зародиш. А вие, които сте божествени семена, които носите силата, която ще създаде вашия живот в себе си, чакате да дойде не кой спасител в света да ви спаси. Никакъв спасител няма да дойде, и няма какво да ви спасява; това е най глупавото нещо, което човек може да мисли. Да, ще дойде един спасител, един благодетел, но не да ви спасява, а ще ви извади от хамбара, ще ви посее на нивата и ще ви зарови отгоре. Тогава той ще ви каже: сега вие ще израснете и добро семе ще дадете: едно 30, друго — 60, а трето — 100. Това е вашето спасение. Ако така разберете спасението, на прав път сте. В този смисъл са говорили всички велики Учители в миналото. В този смисъл е говорил и Христос.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както земеделецът пресява през няколко сита плода на своя труд, и само една част от него — най-добрата — поставя на сигурно място в хамбара, за да послужи за засяване на новата реколта, така и истинският педагог трябва да подбере най-добрата храна, най-доброто семе, което да посее в детската душа.
От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето съзнание, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето подсъзнание се решава и определя известна постъпка. И ние питаме: впечатленията, внушенията и представите, чрез които модерният педагог храни детската душа през всичките нейни периоди на развитие, отговарят ли на върховния идеал за общото благо, на хигиената на човешката душа и на основните закони на човешкото развитие? Средствата, храната, с която днешният педагог храни детската душа, това е плода на днешната извратена култура, средата на днешната печална действителност. Почти никой педагог не признава, че днешната култура е добра и съвършена, а всички те готвят детето именно за тази среда, за тази отрицателна действителност. Детето не бива възпитавано за нещо ново, не бива напътвано да се подготви за нещо ново, да стане творец и създател на това ново, а се подготвя за безропотна и безволна частичка от изгнилия механизъм на старото и гнило общество. Както земеделецът пресява през няколко сита плода на своя труд, и само една част от него — най-добрата — поставя на сигурно място в хамбара, за да послужи за засяване на новата реколта, така и истинският педагог трябва да подбере най-добрата храна, най-доброто семе, което да посее в детската душа. От гледището на висшата етика, от гледището на Новото, което сега идва в света, храната, с която днешните педагози подхранват детската душа, не издържа критика. Както родители, така и възпитатели, готвят детето за гладиатор върху жестоката арена на живота — готвят го да убива, да тъпче, да смазва по слабите, готвят го да се издигне като човек сам за себе си, без оглед на общите интереси на човешкото общество, както те са схващани от гледището на едно по-възвишено разбиране не живота. Насоката в живота, която се дава на детето, още от най-ранната му възраст, се движи върху плоскостта на личния егоизъм. Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози.
към текста >>

Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито.
Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб. И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече. С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата. Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал. Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали.
към текста >>

Една торба мелели за себе си и едни торба сипвали в хамбар на воденичаря.
Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали. А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло. Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка. Отворила се воденицата и за нея почнели да приказват навсякъде. Сипнали се мливари с жито. Една торба мелели за себе си и едни торба сипвали в хамбар на воденичаря. А пити постоянно се месили и пекли в огъня. Гладните яли да се наситят, а ситите яли да ги опитат. Работата се наредила точно както си мислел воденичарят под върбата. И богатство неистина потекло като река. Но радостта на человека се изгубила.
към текста >>

34. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неполираният ориз има вкус на лешник и приятна миризма, обаче, за нещастие, щом постои в хамбара, придобива гранива миризма.
Също е и с оризът. Употребява се полиран ориз. т. е. освободени от обвивната ципа, която съдържа витамини, соли и тлъстини. Даже индийците употребяват този бял ориз, и понеже тяхната храна се състои почти изключително от ориз, те често боледуват от бери бери. Неполираният ориз има вкус на лешник и приятна миризма, обаче, за нещастие, щом постои в хамбара, придобива гранива миризма. Витамин С Съдържа се в растенията и пресните плодове. Липсата му причинява скорбут. Този витамин се разрушава рядко; само ако средата стане алкална и се нагрява, може да изчезне. Поради това. не бива да се поставя бикарбоната сода, когато варим зелени зеленчуци.
към текста >>

35. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Семето, докато е в хамбара, е мъртво.
За физическото поле дишането е упражнение за правилно мислене. За да стане мисълта на човека на физическото поле ясна, човек непременно трябва да се научи да диша правилно. Индусите имат един метод за правилно дишане. но хората на Запад, още не са се научили да дишат както трябва. Това зависи до известна степен от смяната на температурата, понеже те нямат още една температура. Семето, докато е в хамбара, е мъртво. И ако това семе иска да прави добро, то трябва да умре. Това значи, ако житното зърно иска да прави добро, то трябва първо да мине през процеса на страданията И ако мъртвият иска да прави добро, той трябва непременно да излезе от хамбара си, да оживее. Човек трябва да разсъждава философски. Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват , ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея? Мене ли ще заблуждаваш?
към текста >>

Това значи, ако житното зърно иска да прави добро, то трябва първо да мине през процеса на страданията И ако мъртвият иска да прави добро, той трябва непременно да излезе от хамбара си, да оживее.
Индусите имат един метод за правилно дишане. но хората на Запад, още не са се научили да дишат както трябва. Това зависи до известна степен от смяната на температурата, понеже те нямат още една температура. Семето, докато е в хамбара, е мъртво. И ако това семе иска да прави добро, то трябва да умре. Това значи, ако житното зърно иска да прави добро, то трябва първо да мине през процеса на страданията И ако мъртвият иска да прави добро, той трябва непременно да излезе от хамбара си, да оживее. Човек трябва да разсъждава философски. Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват , ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея? Мене ли ще заблуждаваш? “ И, наистина, какво ще му доказваш? Ще го пуснеш на нивата— нищо повече.
към текста >>

Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват , ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея?
Това зависи до известна степен от смяната на температурата, понеже те нямат още една температура. Семето, докато е в хамбара, е мъртво. И ако това семе иска да прави добро, то трябва да умре. Това значи, ако житното зърно иска да прави добро, то трябва първо да мине през процеса на страданията И ако мъртвият иска да прави добро, той трябва непременно да излезе от хамбара си, да оживее. Човек трябва да разсъждава философски. Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват , ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея? Мене ли ще заблуждаваш? “ И, наистина, какво ще му доказваш? Ще го пуснеш на нивата— нищо повече. Казвам: Излезте от вашите съкровищници и влезте в Божествената нива, ако искате да правите добро. Вие имате известни възгледи, които ви спъват.
към текста >>

Когато житното зърно излезе от хамбара си и влезе в нивата, Бог веднага го намира и е на негово разположение със светлината си, с топлината си, с влагата си и започва да работи върху него.
Ако има нещо, което те спъва в тялото, тури го настрана. Оставете тялото си, ума и сърцето си свободни. Защото Бог се проявява само при свободните хора. Той ще дойде с духа си и когато ви намери свободни, ще почне да действа. Законът е такъв. Когато житното зърно излезе от хамбара си и влезе в нивата, Бог веднага го намира и е на негово разположение със светлината си, с топлината си, с влагата си и започва да работи върху него. По този начин житното зърно постепенно се увеличава Вие имате лоша представа за страданията, вследствие на което не искате да страдате. Вие трябва да си обясните страданията философски. Ако не искате да страдате, останете в хамбара. — Ние не искаме да спим. — Щом не искате да спите, ще отидете на нивата.
към текста >>

Ако не искате да страдате, останете в хамбара.
Той ще дойде с духа си и когато ви намери свободни, ще почне да действа. Законът е такъв. Когато житното зърно излезе от хамбара си и влезе в нивата, Бог веднага го намира и е на негово разположение със светлината си, с топлината си, с влагата си и започва да работи върху него. По този начин житното зърно постепенно се увеличава Вие имате лоша представа за страданията, вследствие на което не искате да страдате. Вие трябва да си обясните страданията философски. Ако не искате да страдате, останете в хамбара. — Ние не искаме да спим. — Щом не искате да спите, ще отидете на нивата. — Ама страдания има там. — Ако искаш да правиш добро, ще приемеш страданията. Страданията са път в живота.
към текста >>

36. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито.
* О, камъни, събрани край водите на извори и езера, събирани по сипеи, запели под плясъците на дъжда, * сега сте тука, в тая стая, където спомени трептят, излъчвани от вас самите, деца на чист и дивен свят. Д. Антонова Проф. П. Бакалов СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ И ЧОВЕЧЕСТВОТО Хубав слънчев есенен ден! С голямо удоволствие ние се разхождаме под лепналото върху ясното небе слънце, без да изпитваме неприятното изпотяване и горещина на летния ден. С радост ние ядем узрелите плодове на есента — червените ябълки, сочните круши, вкусното и сладко грозде. Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито. Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот. Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина. Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия.
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той посял златото в земята, а житото оставил да седи в хамбара.
Ако, като живее, човек се освобождава от страданията, и този живот има смисъла. Казва се в Писанието, че този слуга, на когото господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талант заравя ли се? Той не е царевица, нито жито. Той посял златото в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш, и нищо не придобиваш, ти си на крив път.
към текста >>

38. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си.
Новата година носи всички условия за добър живот. Кой то иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това именно, тази година. Който мисли, че ще може да държи своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Който търси истината, той първо трябва да намери душата, т. е. да съзнае че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее; вятърът, който вее; реките, които текат; цветята, които растат, това е все говор на душата — великата майка на човечеството. Когато човек не слуша душата си.
към текста >>

39. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

СИМФОНИЯ НА ЖИТНОТО ЗЪРНО Аз, малкото житно зрънце, седях притиснато от хиляди зърна, в огромния хамбар на Вечния Стопанин.
Дали в многото земя която той притежава? Дали в мощната индустрия, дали в силната армия, дали, най-сетне, във високото развитие на науката и изкуствата? — Не! Един народ е истински велик само тогава, когато той върви по Божиите пътища — когато той носи свобода, светлина и блага за всички. Само такъв народ има светло бъдеще! СИМФОНИЯ НА ЖИТНОТО ЗЪРНО Аз, малкото житно зрънце, седях притиснато от хиляди зърна, в огромния хамбар на Вечния Стопанин. * Но хвърли ме в земята Той. Бях в тъма. Със братята зърна кърми ни майката-земя. със смесеното мляко на вода и плодна твърд. * И аз прогледнах, видях светлина: слънчеви лъчи обгалиха ни всите. Прокълнах.
към текста >>

Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите.
Елате в царството на любовта. Н. Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села. Болен ли има в село, тичат при деда Матея, и като отиде, какво прави, какво струва, ще привдигне болния. Лека ръка имаше дедо Матей, сухо дърво, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде. Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога. Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите. Лозя ли ще обере, кажи речи, децата от цялото село в неговите широки дворове ще се съберат и ще ядат до насита. А той, като минава край тях, потупва това по рамото, онова по рошавата главица, па ще рече; — — Яжте, дал Господ. Радваха се децата, радваха се и благославяха сиромашките майки, че не ги оставяше дедо Матей. Зима сурова ли се зададе, той на тая сиромашинка ще стовари един товар дърва, на оная чувал с брашно. И само някой да смееше да каже, че дедо Матей му е дал нещо.
към текста >>

Като ми рече: — Аз на тебе, Матей, не ти ли дадох пълни хамбари с жито, не ти ли дадох градини с плодове, не ти ли дадох всичко преизобилно, та стана каил да се отнеме душицата на тая живинка за да се нахраниш?
Който коли да яде, аз ни коля, ни ям. — И си тръгва. А хората го гледат и се чудят. — Опак старец, думат си те, ний да искаме да го нагостим, а той се сърди. — Сърдя се, ам чи как, мърмори дедо Матей, аз съм стар човек, утре ще ме повика Господ да му се представя пред лицето и аз какво ще му думам нето ме запита за делата ми на земята? Като ми рече: — Аз на тебе, Матей, не ти ли дадох пълни хамбари с жито, не ти ли дадох градини с плодове, не ти ли дадох всичко преизобилно, та стана каил да се отнеме душицата на тая живинка за да се нахраниш? А ми кажете вие, братя селяни, какво тогава ще му думам? А това за водата, на Господа да благодарите. Той ме е проводил да я изкопая, аз от себе си нищо не съм. Гледат го хората и се чудят. Тогава се разтичаш, невестите, опекат пресна пита и му сложат постна трапеза.
към текста >>

40. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Направила юргани, възглавници, напълнила хамбари с различни вещи, готви се за далечни времена, да има от всичко, каквото й потрябва.
Когато се роди Адам, създаде се Раят, а когато се роди жената, създаде се сегашният свят. Следователно, стремежите на сегашния свят са поставени на женски основи. Качеството на жената е, че тя обича да събира. Като си направи една къщичка, тя започва да събира: съдове, чашки, чинии, игли, конци, шапчици, обуща и т. н. Ден след ден тя събира, и гледаш, след една година тя напълнила къщата. Направила юргани, възглавници, напълнила хамбари с различни вещи, готви се за далечни времена, да има от всичко, каквото й потрябва. Не е лошо това, то е едно благословение. И съвременните хора страдат от големите женски благословения. Жената мисли, че е много умна. Тя мисли, че като нейната философия няма друга. Тя си казва: Тази философия, която Адам създаде.
към текста >>

41. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде?
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината.
към текста >>

42. -

Съберете житото и го турете в хамбарите си.
Вие трябва да съблюдавате в живота вашата пролет. Когато Бог ви даде една хубава пролет, работете. Когато ви даде хубаво лято, работете; когато ви даде хубава зима, работете. И добра зима има. Работете, та през есента да съберете всички плодове. Съберете житото и го турете в хамбарите си. Зимно време ще се заемете да четете, да наблюдавате небето. С очите си ние виждаме истината, т. е. пътя, по който истината се изявява в живота ни. Това в Бог, Който се изявява. Чрез този път, Той ни показва какво има в света.
към текста >>

43. -

— Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито.
В растенията се крие известна енергия, без която нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята поне от 2-10 часа след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека? — Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата съдрахте вече. Вие казвате: земята се радва, когато я копаем.
към текста >>

— Ако не искаш да страдаш трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен.
“ Въз основа на този закон и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен. Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? — Ако не искаш да страдаш трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 — 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздава всичкото си имане на бедните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез които да създаде работа на много хор? Този е правилният начин на даване.
към текста >>

44. -

Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората?
Защо имат мъчнотии? — Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден н нощ са работили върху своя ум своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод. От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат. Посейте ги на нивите си! Нека изгният.
към текста >>

От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат.
Великите и гениални хора са станали такива, защото ден н нощ са работили върху своя ум своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод. От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод“. Ако от две хиляди години насам семената на христовото учение се посаждаха в земята, целия свят щеше да живее в изобилие и доволство.“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Словото стана плът (из неделната беседа „Словото стана плът“ – 27. X. 1940 г.) Има три начина за говорене в света: езикът на децата, езикът на възрастните и езикът на старите.
към текста >>

45. -

Нищо от това, че хамбарите се изпразват и хлябът намалява.
Времето, в което можеш да работиш, не е лошо. Времето в което може да помагаш повече отколкото по-рано, не е лошо.Тъмнотата на нощта прави толкова по-значителна светлинката на твоята малка свещица! Пални я тогава, вдигни я високо — и свети и на себе си и на другите! Нищо от това, че болестите са много. Лекарствата, които ти знаеш ще помогнат на мнозина. Нищо от това, че хамбарите се изпразват и хлябът намалява. Тъкмо сега имаш тъй много случаи да споделиш малкото което имаш — и толкова по-добре ще бъде оценена твоята помощ! И не се страхувай, че ще се свърши. Който пълни изворите. той пълни и щедрите ръце за да не оскудяват. Следния ден си носи своето зло, но и своето добро и изобилие.
към текста >>

Да отворим кесиите и хамбарите си — приятел в нужда се познава!
Та лоши ли са тия времена? Тъкмо това са дните в които всеки, който познава Божественото като една реалност ще почувства помощта на небето още по-близо до земята. Добри са тия лоши времена, ако ние сме будни да използваме всички възможности, които се срещат сега на всяка крачка, да бъдем полезни на другите с всичко, което можем. Какво по-хубаво от сегашното време за да се проявят малките услуги, които в друго време едва ли биха били нужни някому? Палнете свещиците за да светнат на загубилите пътя си. Да отворим кесиите и хамбарите си — приятел в нужда се познава! Любомир НОВАТА МИСЪЛ В СВЕТА Тя е светла, мощна, жива като слънчевия лъч. И както слънчевия лъч тя носи живот, радост топлота, сила. В нея се отива религията като Любов с науката и философията — като Мъдрост и със социалните науки — като творчество и свобода. Любовта, която носи живот, Мъдростта, която носи светлина и Истината, която дава свобода — това е новата, живата мисъл в света. Преди да знае състава на хляба, гладният иска да яде; преди да разказваме за свойствата на водата — жадният иска да пие.
към текста >>

46. -

В първия хамбар зидарите оставили една малка дупчица.
Няма едно разрешение. Най после се явява един мъдрец, който му казва: Аз ще ти кажа какъв е края на живота. — Ако ми кажеш какъв е края на живота, ще ти дам едно от най-големите възнаграждения. Тогава мъдрецът казал: В древността имало един цар, много умен и богат. Той си направи три големи житници, всяка по един километър дълга и ги напълни с жито. В първия хамбар зидарите оставили една малка дупчица. Ето иде един щурец и влиза вътре, извадил едно зърно навън и го изнесъл, не се задоволил, пак се върнал, пак взел едно и го изнесъл. Целият ден така. Казва: Какъв е краят? — Чакай да извади всичките зърна. Колко милиарда години трябват, докато се изтеглят всичките зърна, докато видиш какъв ще бъде резултатът?
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

има училища, които първоначално са строени за кръчми, хамбари, обори, частни жилища, хотели, черковни килии, общински канцеларии, изобщо за всичко друго, но не и за училища.
4 и 5 на това списание. 2) „Вътрешен живот“, том I, стр. 310. 3) Ние до тук говорихме за възпитанието, но, разбира се, паралелно с него трябва да се измени и външната училищна уредба. Важен е, преди всичко, въпросът за училищните помещения. От статистиката се вижда, че в България още. има училища, които първоначално са строени за кръчми, хамбари, обори, частни жилища, хотели, черковни килии, общински канцеларии, изобщо за всичко друго, но не и за училища. А и много от тези здания които са строени специално за училища, не отговарят на хигиеничните и други педагогични изисквания (виж статията „Положението на училищните помещения“ от г. Г. П. Минчев в спис. „Народно образование“, год. I, кн.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени!
се, Господи, над нас! О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . .
към текста >>

НАГОРЕ

0.40898895263672