Търсене в текстове за 'Хамбар'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ.
А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние.
към текста >>

2. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Хасърджик, Хамбарли, Караач, Ботево, Гюндолу и др."
Той не е бил, следователно, от инициаторите на събитията. Ясно е, че при това положение не може да бъде вярно и е очевидно празно самохвалство, че „в дома на Г. Маринович от Свищов се е крил през 1860 г. свещ. К. Дъновски, който без знанието на гръцкия владика Порфирий е отишъл да направи около 50 венчавки без взимане вула за владиката в с. Хасърджик, Хамбарли, Караач, Ботево, Гюндолу и др." Ето и писмото на Р. х.Мавридов, което за пръв път се изнася тука в печата: Варна, 17 февруарий 1865 Г-не П. Р. Славейков
към текста >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира.
Например виждаме борба в духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни" и „широки", което не би трябвало да бъде. Тъй като (казвал съм и пак казвам) ние нямаме ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мен е безразлично българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависи до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия работи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние - често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва.
към текста >>

4. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира.
Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва.
към текста >>

5. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

– Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима.
Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето Учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде.
към текста >>

6. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Понеже хората го мелят, продават, държат в хамбари - спират Божието благословение, житното зърно е станало много малко.
Житото е дошло на Земята от менталния свят като идея преди 200 милиона години, или 8 000 научни години, които са процесии на Слънцето от 25 000 години. Дълго време житото е било храна на ангелите и когато хората на Земята стигат до падение, го изпращат с мисия - да промени лошите навици на хората и да спаси човечеството от загиване. То е малката Божия любов, която навсякъде минава и всичко оправя. Колкото една страна на Земята употребява повече жито, толково по-духовни и интелигентни са нейните граждани. В него се съдържат всички необходими елементи за правилното развитие на земния човек. Понеже хората го мелят, продават, държат в хамбари - спират Божието благословение, житното зърно е станало много малко. Първоначално то е било колкото ябълка и е било много вкусно. И сега житото в духовния свят е голямо като ябълка и с няколко зърна човек може да се нахрани спокойно. Житното зърно е едно от възлюблените деца на ангелите. Които не разбират значението на житното зърно, гледат на него като на обикновено нещо. Те не подозират даже каква жертва прави житното зърно за човечеството.
към текста >>

7. ЖИВАТА НАУКА

Ако човек не се занимава с Живата наука, ще остане като житно зърно в хамбара.
Знание, добито само с изучаване на Природата по форма, няма сила да преобрази човека; по-дълбоките сили на душата остават незасегнати. Обаче те чакат своето развитие. Живата наука ги раздвижва. Чрез нея човек започва да живее интензивен Живот. А интензивният Живот е красивият. Ако човек не се занимава с Живата наука, ще остане като житно зърно в хамбара. А ако се занимава с нея, ще бъде житно зърно, посято в земята. Кое е по-хубаво? За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогава ще останат безплодни. А когато са посети в земята, ще дадат изобилен плод. Онзи, който борави с Живата наука, трябва да изучи Природата и по форма.
към текста >>

За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогава ще останат безплодни.
Чрез нея човек започва да живее интензивен Живот. А интензивният Живот е красивият. Ако човек не се занимава с Живата наука, ще остане като житно зърно в хамбара. А ако се занимава с нея, ще бъде житно зърно, посято в земята. Кое е по-хубаво? За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогава ще останат безплодни. А когато са посети в земята, ще дадат изобилен плод. Онзи, който борави с Живата наука, трябва да изучи Природата и по форма. Всъщност всичко, което е добито при изучаването на Природата по форма, ще послужи само като суров материал за Живата наука. Живата наука има всестранно приложение – приложение както във външния, физически живот, така и във вътрешния, духовен живот. Живата наука е положителна.
към текста >>

8. ПЪРВОТО УСЛОВИЕ

Житното зърно по-рано е било в хамбара.
Страданието е една предохрана да не би душата да се разцъфти преждевременно и да я попари слана. Чрез страданията Провидението взема мерки тая душа да не пострада. Някои души са се разцъфнали и са отишли на небето. Сега ще се разцъфтят други. И те ще отидат там. Житното зърно по-рано е било в хамбара. Като се посади в Земята, то идва в противоречие. Не може да си представи, защо е хвърлено в Земята и е притиснато от пръстта. Но когато душата се пробуди, всички тези противоречия изчезват. Докато има противоречие в душата, тя не се е разцъфнала още, та е още пъпка. Един ден чрез страданията ще влезем в радостта.
към текста >>

9. ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА

Докато е в хамбара, житото не обича никого.
Слънцето пращаше изобилно своите лъчи, милваше ни със своята топлина. Ние особено благодатно я чувствахме след влажните дни. Учителят ни изведе на една висока поляна близо до стана и там се разположихме. Така като се греехме на слънчевите лъчи, нашият обичен Учител почна да ни поучава и наставлява в добрия живот, който е живот в Любовта: – Любовта съществува във всяко същество и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче посее ли ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания. Да знаем кога да говорим, как да мислим, как да чувстваме, умни да бъдем – в това седи съвършенството. Без това Любовта не може да се прояви!
към текста >>

10. 20 август 1912, понеделник

Аз познавам неговата сила докато хамбарът му е пълен, добре е; щом се изпразни, той е готов да капитулира...
Например виждаме борба в духовенството, което е разцепено, а това разцепление често се отразява и върху Веригата. За това между вас също има и тесни, и широки, което не би трябвало да бъде. Казвал съм и друг път, и пак казвам: за нас не съществуват други правила и закони, освен трите основни закона, които са в основата на нашата система. А в сърцата си бъдете православни. Що се отнася до мен, напълно ми е безразлично, за какъв ще ме смята българинът. Аз познавам неговата сила докато хамбарът му е пълен, добре е; щом се изпразни, той е готов да капитулира... Аз съм ви казвал много пъти: Вие сте солта на този народ. Друг е въпросът, дали може да осолявате, но бъдещето на народа и вашето бъдеще зависи до голяма степен от тази сол, която вие имате. Когато ви казвам това, не бива да ставате много сериозни и да се питате, дали ще можете да изпълните поставените пред вас задачи. По отношение на вашата работа вземете пример от дървото колкото по-дълбоко пуска корените си, толкова по-добре се развива. А често вие скривате у вас вашата индивидуалност и изсъхвате, подобно на дърво без корени.
към текста >>

11. Втора част

Това означава, че вие можете да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар...
Рибата или трябва да се опече, или да се осоли. Същото е и при човека среден път няма, иначе ще се "вмирише". Затова изразът на Христос "Ако солта се обезсоли" трябва да се разбира, че ако не сте обезсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато ви сложат в кацата. Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: За света е солта, а за нас е огънят. Процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене, на живот; а осоляването е процес на съхранение. Това означава, че вие можете да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар...
към текста >>

12. Тринадесета част

Ще ви дам пример с два жълъда: единия ще сложа в хамбара между много жълъди, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре.
Питам: Кое е по-голямо което се движи към нещо или което стои на едно място? Кой е по-силен: живият или мъртвият? Който стои и не работи или който се движи и работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно, че мъртвият е по-силен от живия. Ще ви дам пример с два жълъда: единия ще сложа в хамбара между много жълъди, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен? Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя.
към текста >>

Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре?
Който стои и не работи или който се движи и работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно, че мъртвият е по-силен от живия. Ще ви дам пример с два жълъда: единия ще сложа в хамбара между много жълъди, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен? Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя. Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно обратното, че мъртвият е по-силен от живия.
към текста >>

Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара.
Аз ще ви докажа обратното, а именно, че мъртвият е по-силен от живия. Ще ви дам пример с два жълъда: единия ще сложа в хамбара между много жълъди, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен? Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя. Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение го допускаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече.
към текста >>

Ако желаеш да увеличиш житото в хамбара, посади го в земята.
Отричането е също такава необходимост, каквато и доказването. За да се убедиш в известна истина, първо трябва да я отречеш. Така по негативен начин човек се утвърждава в Истината. За да реализира тази истина, той трябва да я възприеме. Следователно, ако искаш да усилиш убеждението или вярата си в истината, откажи се от нея. Ако желаеш да увеличиш житото в хамбара, посади го в земята. Там то ще се умножи. Да се отречеш от една истина, това означава да я поставиш временно при условия, при които тя може да се прояви; а да възприемеш една истина, това означава да й дадеш такова място в себе си, при което тя може да се реализира. В природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръскване и събиране, излизане от себе си и вглъбяване. В резултат на това бедният иска да се разшири, а богатият да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори.
към текста >>

Той казва: "Ако е моя тази нива, зная какво да правя." Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод.
Там то ще се умножи. Да се отречеш от една истина, това означава да я поставиш временно при условия, при които тя може да се прояви; а да възприемеш една истина, това означава да й дадеш такова място в себе си, при което тя може да се реализира. В природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръскване и събиране, излизане от себе си и вглъбяване. В резултат на това бедният иска да се разшири, а богатият да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: "Ако е моя тази нива, зная какво да правя." Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под "вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Следователно и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство.
към текста >>

Човек може да събере цяла вечност в един хамбар.
В природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръскване и събиране, излизане от себе си и вглъбяване. В резултат на това бедният иска да се разшири, а богатият да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: "Ако е моя тази нива, зная какво да правя." Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под "вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Следователно и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Например материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът е затворен в малък "хамбар" като житото в житницата.
към текста >>

Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар.
Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: "Ако е моя тази нива, зная какво да правя." Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под "вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Следователно и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Например материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът е затворен в малък "хамбар" като житото в житницата. А вашата работа се изразява в обработването на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви... Любовта, първата възможност в света, представлява Земята.
към текста >>

Днес мозъкът е затворен в малък "хамбар" като житото в житницата.
Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под "вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Следователно и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Например материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът е затворен в малък "хамбар" като житото в житницата. А вашата работа се изразява в обработването на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви... Любовта, първата възможност в света, представлява Земята. Така я приемам аз, а светлината Мъдростта. Имате две възможности, с които разполагате земя и светлина. Вземете житно зърно или ябълкова семка и ги засадете в земята.
към текста >>

0.13216185569763