НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
115
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
06. Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи любовта,
служението
, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.
Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов". Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага.
Значи любовта,
служението
, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.
Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.
към текста >>
2.
Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи любовта,
служението
, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.
Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов”. Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага.
Значи любовта,
служението
, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.
Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.
към текста >>
3.
118 СЛУЖЕНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Служението
седи по-високо от учението, понеже този, който служи, има знание, а който учи, сега придобива знанието.
За жертвата важи следният закон: който жертва, всякога жив остава, той расте. Жертвата подразбира дълбоко познаване на Любовта. Любовта включва две неща: жертва и разумност. Онзи, който има Божествена Любов, е най-силен и най-разумен. Един закон гласи: или ще се самоотречеш, или ще те накарат да се отречеш; или ще се саможертваш, или ще те накарат да се пожертваш.
Служението
седи по-високо от учението, понеже този, който служи, има знание, а който учи, сега придобива знанието.
Като придобиеш едно благо, вложи го в небесната банка. Ако го носиш със себе си, ще те оберат. Астралният свят е пълен с крадци, които обират. Не мислете, че когато някой човек е добър, това е станало за едно прераждане. Не, милиони години е работено върху него, за да стане той добър и да изработи в себе си милосърдие, служене, кротост и пр.
към текста >>
4.
132 СЛУЖЕНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
СЛУЖЕНИЕТО
[[Книги със спомени за учителя]] [[Изворът на доброто]]
СЛУЖЕНИЕТО
Смисълът на Живота е служение на Бога - Великото Творческо Начало. Това е задачата ви, това е най-великото нещо! Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен. Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за служение. Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото.
към текста >>
Смисълът на Живота е
служение
на Бога - Великото Творческо Начало.
[[Книги със спомени за учителя]] [[Изворът на доброто]] СЛУЖЕНИЕТО
Смисълът на Живота е
служение
на Бога - Великото Творческо Начало.
Това е задачата ви, това е най-великото нещо! Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен. Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за служение. Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото. Достойнството на човека седи в служението на Бога.
към текста >>
Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за
служение
.
[[Изворът на доброто]] СЛУЖЕНИЕТО Смисълът на Живота е служение на Бога - Великото Творческо Начало. Това е задачата ви, това е най-великото нещо! Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен.
Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за
служение
.
Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото. Достойнството на човека седи в служението на Бога. Бог дава сила и знание на онези, които го обичат и са готови да направят всичко за Него. Колко души са готови да отидат на кладата за Божественото Учение? Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие.
към текста >>
Достойнството на човека седи в
служението
на Бога.
Смисълът на Живота е служение на Бога - Великото Творческо Начало. Това е задачата ви, това е най-великото нещо! Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен. Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за служение. Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото.
Достойнството на човека седи в
служението
на Бога.
Бог дава сила и знание на онези, които го обичат и са готови да направят всичко за Него. Колко души са готови да отидат на кладата за Божественото Учение? Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие.
към текста >>
Служението
на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие.
Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за служение. Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото. Достойнството на човека седи в служението на Бога. Бог дава сила и знание на онези, които го обичат и са готови да направят всичко за Него. Колко души са готови да отидат на кладата за Божественото Учение?
Служението
на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие.
Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете. Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ - образът на Бога. Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната.
към текста >>
Как се изразява
служението
?
Дали хвалиш извора, това не го интересува. Като пиеш от него той се радва. Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове.
Как се изразява
служението
?
Каквото правиш, прави го за Господа. Това е служение на Бога. Който служи, който се жертва, пръв се ползва. Да проявиш Любовта, това е служение на Бога. - Служението на Бога значи да приложите Неговите закони.
към текста >>
Това е
служение
на Бога.
Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове. Как се изразява служението? Каквото правиш, прави го за Господа.
Това е
служение
на Бога.
Който служи, който се жертва, пръв се ползва. Да проявиш Любовта, това е служение на Бога. - Служението на Бога значи да приложите Неговите закони. Ако хората говорят за Божествените закони, а прилагат своите, животът им няма да се подобри. Някой път през нощта можете да чуете глас: „На тази и тази улица и номер живее човек в трудно и безизходно положение, идете и му помогнете!
към текста >>
Да проявиш Любовта, това е
служение
на Бога.
Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове. Как се изразява служението? Каквото правиш, прави го за Господа. Това е служение на Бога. Който служи, който се жертва, пръв се ползва.
Да проявиш Любовта, това е
служение
на Бога.
- Служението на Бога значи да приложите Неговите закони. Ако хората говорят за Божествените закони, а прилагат своите, животът им няма да се подобри. Някой път през нощта можете да чуете глас: „На тази и тази улица и номер живее човек в трудно и безизходно положение, идете и му помогнете! ” Отивате и намирате, че всичко е тъй както ви е казал гласът. През ума ви минава една добра мисъл, една идея, дайте й път.
към текста >>
-
Служението
на Бога значи да приложите Неговите закони.
Как се изразява служението? Каквото правиш, прави го за Господа. Това е служение на Бога. Който служи, който се жертва, пръв се ползва. Да проявиш Любовта, това е служение на Бога.
-
Служението
на Бога значи да приложите Неговите закони.
Ако хората говорят за Божествените закони, а прилагат своите, животът им няма да се подобри. Някой път през нощта можете да чуете глас: „На тази и тази улица и номер живее човек в трудно и безизходно положение, идете и му помогнете! ” Отивате и намирате, че всичко е тъй както ви е казал гласът. През ума ви минава една добра мисъл, една идея, дайте й път. Това е служение на Бога.
към текста >>
Това е
служение
на Бога.
- Служението на Бога значи да приложите Неговите закони. Ако хората говорят за Божествените закони, а прилагат своите, животът им няма да се подобри. Някой път през нощта можете да чуете глас: „На тази и тази улица и номер живее човек в трудно и безизходно положение, идете и му помогнете! ” Отивате и намирате, че всичко е тъй както ви е казал гласът. През ума ви минава една добра мисъл, една идея, дайте й път.
Това е
служение
на Бога.
Не отлагайте! Вие я отлагате за една година и после искате за един ден да свършите всичката работа, ако всеки ден вършите по малко, работата ще върви по-добре. Един брат каза: - Забелязал съм, че ако човек отложи една работа, в бъдеще условията стават по-трудни. Учителят продължи:
към текста >>
5.
ПРОКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Познавал много добре египетското
богослужение
и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене.
Най-напред той се запознал с философията на Аристотел и после с тази на Платон. Според неговия биограф, дъщерята на Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала на Прокъл. Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите Жреци на съответните религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността.
Познавал много добре египетското
богослужение
и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене.
Той създал много химни, някои от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са Посветени на различни божества. Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули. Той преподавал в Атина, където имал неоплато- ническа школа. Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр.
към текста >>
6.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той пренесъл ковчега Господен в Ерусалим с голяма тържественост и определил подробностите на
богослужението
.
Животът му се описва в Първата книга на царете, от 16-та до 32-ра глава и във Втора книга на царете. Той е бил помазаник Божий, избран от Бога да царува над Израиля, помазан от Самуил дълго време преди въз- шествието на престола. Най-напред той бил избран за цар на юдиното племе и след 7 години го избрали за цар на целия Израил. Тъй той станал родоначалник на един царски род, който царувал до падането на Ерусалим под Вавилон. Характерът на Давид е забележителен с верността му към Бога и на високите цели, за които е бил предопределен.
Той пренесъл ковчега Господен в Ерусалим с голяма тържественост и определил подробностите на
богослужението
.
Много е спомогнал за благоденствието на народа. Той не само е утвърдил еврейското царство, но и го разширил до обещаното на Мойсей. Той имал много жени и много деца. Взел жената на Урия и от нея се ражда Соломон. Но съзнава погрешката си и се разкайва.
към текста >>
7.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно
служение
, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие".
Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие.
Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно
служение
, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие".
В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието".
към текста >>
8.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И вместо да се явяват светли Същества при
богослужението
, се явявали демонични същества, които обсебвали хората и извращавали живота им.
В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован. Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей. След това в Своите странствувания да упражнява занаята Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите.
И вместо да се явяват светли Същества при
богослужението
, се явявали демонични същества, които обсебвали хората и извращавали живота им.
Тук Той разбрал, че езическите Мистерии в тази форма, в която съществували в него време, са изиграли своята роля и не могат да помогнат на човечеството. От това на него му станало много мъчно за човечеството, което е изоставено от светлите Същества по негова собствена вина и е обсебено от тъмните същества и Той е търсел начини да помогне на човечеството. Той не искал спасение само за евреите, но искал да помогне на цялото човечество. Той е бил изпълнен с Любов и състрадание и желание да намери метод да помогне на цялото човечество. Затова между 25-та и 30-та година Той влиза в ордена на есеите, като мислел там да намери метод за спасение на човечеството.
към текста >>
9.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За начало на гоненията против християните послужил указът на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето
богослужение
.
Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година. Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия. По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия.
За начало на гоненията против християните послужил указът на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето
богослужение
.
Този указ бил издаден в 99-та година. От указа на Траян се възползвали фанатиците езичници и жреците, и довеждали на групи християните на съд. В царуването на Траян умрели от мъченическа смърт 120 годишният ерусалимски епископ Симеон, разпънат на кръст, Играни Богоносец, епископ антиохийски и Климент, епископ Римски, който бил зато-чен в Херсон (Крим), където Св. Кирил, откривателят на славянската азбука открил по-късно костите му и ги пренесъл в Рим. В своите отношения към християните се ръководили от указа на Траян и приемниците му императори - Адриан, царувал от 117-та до 138-ма година и Антоний Пий, царувал от 138_ма до 161_ва година.
към текста >>
С първия се забранява на християните да се събират на
богослужение
и да посещават гробищата.
Гоненията при Деция, макар и да траели една година, взели много жертви. След Деций жесток гонител на християните бил Валериян, от 253-та до 260-та година. В първите години на неговото царуване християните се ползвали с такава свобода, каквато не са имали и при императорите неопла- тоници. Но след четири години, към 257-ма година, той също става страшен гонител на християните. Той издава два едикта против християните.
С първия се забранява на християните да се събират на
богослужение
и да посещават гробищата.
Виновните в това били пращани на заточение или убивани. С втория едикт, издаден в 258-ма година се предписвало всички епископи и всички служебни лица да се заставят да се откажат от Християнството, като им се конфискуват имотите и ги лишат от всякакви права, и ги убивали. Жертва на тези гонения станали много епископи, дякони и презвитери. Езическият народ симпатизирал на мъчениците и ги подкрепял, както можел. При приемника на Валериан, Галиена, от 260-та до 268-ма година, настъпила промяна в отношението към християните.
към текста >>
Християните се лишавали от всички права,
богослужението
им било забранено и храмовете им обречени на разрушение.
Почти в течение на 20 години той не гонел християните, но той питаел към тях враждебни чувства по религиозни и държавни съображения. Всяко негово стълкновение с християните на религиозна почва трябвало да свърши с трагичен резултат за последните. Така още в първите години на неговото царуване, по негова заповед в Рим били умъртвени мъченически няколко християни за отказа им да вземат участие в националния култ. Той изгонил от своята свита всички християни и заповядал да се очисти войската от християните. В 303-та година Деоклетиян издал първия едикт против християните.
Християните се лишавали от всички права,
богослужението
им било забранено и храмовете им обречени на разрушение.
Първи жертви на тези гонения станали Никомодийските християни. Тяхната църква, която била най-хубавото здание в града, била разрушена до основи. Деоклетиян бил под влияние на своя зет Галерий, който бил управител на източната област. Неговата жена и дъщеря му били тайни християни. Това много го озлобило.
към текста >>
10.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богослужението
у манихеите се отличавало с простота.
Съвършените се подлагали на строга дисциплина и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала. Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога. Те ставали посредници между него и несъвършените членове на обществото. Манихеите имали свое църковно устройство. Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони.
Богослужението
у манихеите се отличавало с простота.
Те отхвърляли християнските празници като в неделния ден прекарвали в пост и молитва. При молитвите си се обръщали към Слънцето. Кръщението извършвали с масло. Манихейството получило широко разпространение. Но разпространението обърнало внимание на император Де-оклетиян, който издал срещу тях строг указ.
към текста >>
11.
БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Оттогава той посещавал събранията, слушал
богослужението
и се приобщавал към другите.
Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна.
Оттогава той посещавал събранията, слушал
богослужението
и се приобщавал към другите.
Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин.
към текста >>
Богослужението
се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва.
Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин.
Богослужението
се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва.
Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените. Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малка пентаграма на гърдите и пръстен от злато на левия показалец.
към текста >>
12.
Общи Бележки за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както ни предава професор Йордан Иванов
богослужението
у богомилите било много опростено.
Богомилите също така практикували братската вечеря като спомен за Тайната вечеря. Това е една традиция на Бялото Братство, която се практикува във всички окултни школи. Учителя казва, че този обичай е бил въведен в Братството преди десет хиляди години. За случая съвършените богомили са благославяли хляба и като прочитали молитвата Отче наш, разчупвали го и раздавали на всички. Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на лятото, в началото на есента и в началото на зимата, които са били празници за тях.
Както ни предава професор Йордан Иванов
богослужението
у богомилите било много опростено.
Правили са молитвени събрания, благославяне на хляба на братската вечеря, посвещение в учението и духовно кръщение. Това са били току речи всички обредни служби. При тези обреди, извършвани от един или няколко от съвършените, имало проповед с обяснение на евангелските истини, произнасяне на молитвата Отче наш, четене на Евангелието, благославяне и прощално целувание. Но не са имали специални пастири и проповедници. Презвитер Козма споменава откъслечно за богомилските обреди и служби.
към текста >>
13.
Бог
 
- Георги Радев (1900–1940)
става радостен и весел, готов за всяко
служение
.
където Бог отсъства, там е адът. Питаш кога човек е добър? В момента, в който Бог се проявява у него, човекът е добър. В моментите, в които Бог не се проявява, човекът е лош. Дойде ли Бог в човека, той
става радостен и весел, готов за всяко
служение
.
Откаже ли се да служи на Бога, Той го напуска. Питайте се не дали Бог ви люби (Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби), а вие любите ли Бога? И опитвайте Любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-
към текста >>
14.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и
служението
.
Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори тъй, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане.
Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и
служението
.
Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! ” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него.
към текста >>
15.
07 Виденията ми на 19 август 1972
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
В този момент започна нещо като поклонение (или
богослужение
), тогава започнаха да влизат, откъм великаните, едни същества по-високи от тези, които бяха наредени в елипсата – един след друг, с различни по цвят дрехи.
Показа се първо розово сияние, светна след малко част от Слънцето и се простряха дълги лъчи, между тези лъчи видях, че излизат от Слънцето някакви същества с ореоли около главите. След това излезе и една по-голяма фигура, държаща факел в ръка, цялото Слънце се показа. Фигурите се отделиха от Слънцето, застанаха в пространството, далеч от него, всички бяха осветени с различни цветове. Фигурата, която държеше горящия факел, изглеждаше така: застана първа, като че на пиедестал, и от дясно и от ляво зад гърба ѝ излязоха първо две жени, след тях започнаха да се нареждат последователно от двете страни фигури с пурпурни облекла, докато образуваха много дълга елипса. В двата края на елипсата застана по един великан.
В този момент започна нещо като поклонение (или
богослужение
), тогава започнаха да влизат, откъм великаните, едни същества по-високи от тези, които бяха наредени в елипсата – един след друг, с различни по цвят дрехи.
Всеки един от тях заставаше в средата на елипсата, с лице към стоящия с факела, и дълбоко му се покланяше, после се обръщаше и излизаше от елипсата от същото място, откъдето влизаше. Така след всеки, който се поклони, идваше друг на негово място. Влизащите на поклонение бяха много големи и препасани с колани в различни цветове, а тогите им бяха в един цвят. Слънцето се издигна нависоко и церемонията продължаваше, нищо не се промени, докато се четеше беседата. Чудех се откъде идват тези големи същества, защото виждах, че елипсата не се променя, значи тези, които идваха на поклонение, не са от съществата подредени в елипсата, а влизаха отвън.
към текста >>
16.
Средното евангелско училище в Свищов
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщи за известно време към методистките евангелски среди не да прави кариера като духовник от някоя деноминация, но да изучи техния живот и да види кое е по-добро и по-приемливо за едно по-малко помпозно
богослужение
в сравнение с други църкви и обряди.
Средното евангелско училище в Свищов За голямо съжаление на това място ние трябва да останем единствено със заглавието, макар че този период от живота на Учителя крие в себе си много ценни истини, които биха очертали неговия образ с релефността на ония постъпки, които са характерни за тази възраст.
Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщи за известно време към методистките евангелски среди не да прави кариера като духовник от някоя деноминация, но да изучи техния живот и да види кое е по-добро и по-приемливо за едно по-малко помпозно
богослужение
в сравнение с други църкви и обряди.
Освен това известно е, че при методистите от евангелските църкви съществува един строг порядък, повече въздържание, по-сурова дисциплина. Много от наставленията на методистката църква насочват човека към природосъобразен живот. Учат го на понасяне несгодите на живота и строго изпълнение поетите обещания и обязаности. Разбира се, и при всяка друга църковна организация се поставя като основна задача изпълнението на тези неща, но това тук остава някак незабелязано в течение на самия граждански живот. Вярно е, че и в православната църква има строго дори сурово монашеско подвизаване, но за него се изисква и специална обстановка и специален режим.
към текста >>
17.
Из дневника на сестра Е. И.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Обрядите и религиозната тържественост на православното
богослужение
събуждали у нея чувство на благоговение, но основният въпрос все оставал открит.
“, престава да съществува. Нека проникнем в дневника на една сестра от Търново и да се поспрем на някои, написани в него, неща. Още като ученичка в първите класове на гимназията у нея се изправил със съдбоносна сила въпросът дали съществува Бог и дали има други светове освен нашия свят. В гимназията ги възпитавали в религиозен дух. Всяка неделя ги водели в църква.
Обрядите и религиозната тържественост на православното
богослужение
събуждали у нея чувство на благоговение, но основният въпрос все оставал открит.
Тя считала за недостатъчно това, че ще запали една свещица, която след няколко минути ще угасне. Какво значи този акт пред лицето на това Велико Същество? Тя не могла да отговори на този въпрос, а и служителите в храма не били в състояние да утвърдят в душата й една несъмнена вяра. Един ден сестра Е. И., чийто дневник сега прелистваме, запитала учителката си по психология госпожа Благоева, дали човешката душа е безсмъртна.
към текста >>
18.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
 
- Борис Николов
Богомолци нямаше, но все пак, със същото усърдие и ревност, отец Йероним изпълняваше
служението
си.
Тогава прозорците на кубето звъняха и пламъчетата на свещите и кандилата се люлееха. Отец Йероним казваше на шега: – Не ми е чудно, че са паднали Йерихонските стени. Ако Никѝфор пусне всичкия си глас, може да събори черквата! Зимно време, когато паднат големите снегове и камък и дърво се пукат от студ, службата не се прекъсваше.
Богомолци нямаше, но все пак, със същото усърдие и ревност, отец Йероним изпълняваше
служението
си.
Само Сава, неговият послушник, внасяше мангалчето с разпалени въглища в олтаря да си посгрее ръцете, когато премръзнат – отец Йероним беше над осемдесет години. В такива мразовити дни Никѝфор биеше само клепалата. Техният глас тъй подхождаше на смълчаната природа! Той се хлъзгаше по снеговете и отиваше по-далеч от звъна на камбаните. Набожният народ се прекръстваше: „Молят се за нас…“ И му ставаше по-добре, леко и умилно.
към текста >>
За него молитвата и
служението
бяха необходимост – той дишаше чрез службата, разговаряше с Бога, предаваше Неговото благословение на человеците.
Добродушният планински народ се трогваше от това. Но какво беше на големите празници? Никѝфор почваше да звъни един час преди службата, за да може да пристигне навреме народът от селата. В неделни дни църквата беше препълнена. За отец Йероним това нямаше значение – той служеше винаги еднакво вдъхновено.
За него молитвата и
служението
бяха необходимост – той дишаше чрез службата, разговаряше с Бога, предаваше Неговото благословение на человеците.
Душата му се окриляше, добиваше сила. Това вдъхновение се предаваше и на хората. Те излизаха просветнали, вдъхновени, обновени, готови за всяка добра постъпка. Денят завършваше с вечерната служба и Никѝфор възвестяваше това със специален звън – бавен, спокоен, той приканваше към почивка: „Завършихме работата си за деня, сега можем да си починем.“ Никѝфор се прибира – Пухчето върви напред, а той държи връвчицата и го следва.
към текста >>
Това беше неговото
служение
пред Бога.
Настава вечерният мир, който той тъй обича… Понякога, ако минавате наблизо, може да чуете как Никѝфор разговаря с някого. Сляп за земното, в някакъв друг свят гледаше той, за който ние нямаме очи. Никой никога не беше чул Никѝфор да се оплаче. Неговият звън пробуждаше хората, правеше ги по-добри, усилваше вярата им, отваряше затворените човешки сърца.
Това беше неговото
служение
пред Бога.
Тъй Никѝфор намери своето място в „Дома Господен“ – в Големия Живот.
към текста >>
19.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното
служение
на Спасителя).
Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи." Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския. Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите. Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св.
Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното
служение
на Спасителя).
Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия.
към текста >>
Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към
служение
(Деян.
В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение. Автор е на 14 новозаветни послания, изиграли решаваща роля за изграждането на догматическата система на християнството. Ап.
Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към
служение
(Деян.
Ап., 9 гл.). За рожден ден на християнската Църква се смята празникът Петдесетница, на който Св. Дух се спуснал във вид на огнени езици над апостолите. Тогава те проповядвали на различни езици и три хиляди души едновременно приели християнството. Последвал период на гонения срещу Църквата от страна на римските власти, продължил до обнародването на Миланския едикт от император Константин Велики (313 г.), с който християнството било провъзгласено за официална религия в пределите на Римската империя (т. е.
към текста >>
20.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Завръща се към църковно
служение
през 1878 г.
е именно той. През 1873 г. свещ. К. Дъновски е избран за председател на епархиалния смесен съвет във Варна. По време на Руско-турската освободителна война излежава седем месеца в затвора по обвинение, че е руски агент.
Завръща се към църковно
служение
през 1878 г.
и до 1898 г. е свещеник в храма "Св. Архангел Михаил". Той е бил може би първият, съзрял действително в дълбочина мисията на своя син Петър. Известно е, че отношенията помежду им са били не просто като между баща и син, а приятелски, с подчертана топлота, разбиране и съпричастие.
към текста >>
Би могъл да остане в България и да започне
служение
на евангелски духовен пастир.
Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник.
Би могъл да остане в България и да започне
служение
на евангелски духовен пастир.
Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г.
към текста >>
21.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като
служение
на ближния, като светлина.
Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства.
Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като
служение
на ближния, като светлина.
Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони.
към текста >>
Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на
Служението
.
Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П. Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати.
Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на
Служението
.
В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит." Образите, с които П.
към текста >>
22.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
д)
служение
на Бога
Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина."
д)
служение
на Бога
Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния. Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята.
към текста >>
Служението
е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината.
Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие."
Служението
е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината.
Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П.
към текста >>
Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото
служение
.
От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината.
Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото
служение
.
Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината.
към текста >>
23.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел -
служение
в името на Единството.
И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия. В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства утвърждаването на Единството на живота. Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космически принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри. Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота.
Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел -
служение
в името на Единството.
След приключване на всеки грандиозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка - Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота. Всичко съградено в Духа се съхранява, за да се изяви отново в следващия Цикъл на Проявление. Никога и никой не започва на празно място или от нула. Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен към бъдещето.
към текста >>
Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на
служение
на Бога!
Да правим добро - това означава във всеки един момент от нашия живот да имаме готовността да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение. Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение! " За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание.
Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на
служение
на Бога!
Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение!
към текста >>
Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в
служение
на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат.
...Защо трябва да бъдем добри? - За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия. Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите.
Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в
служение
на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат.
...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат. Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост. Божественото Око, т. е.
към текста >>
Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със
служението
на Бога са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П.
Творецът на всичко съществуващо използва двете сили и резултатите от тяхното действие изцяло за собствените Си цели. В подобна тоналност е и репликата на Учителя П. Дънов: "Зло и Добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва." б) злото - плод на ограничаване; Доброто - освобождаване от ограниченията
Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със
служението
на Бога са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П.
Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто." Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото.
към текста >>
24.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на
служението
, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици.
В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи. Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи.
Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на
служението
, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици.
В своята земна проява те се докосват до онази най-извисена същност на свободата, която иначе е свойствена единствено за селенията на Божественото: "Истината - това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т. е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят.
към текста >>
25.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и
служението
си в Ламбарене, Африка).
Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П.
Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и
служението
си в Ламбарене, Африка).
Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес.
към текста >>
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно
служение
на ближния или дори едно нищожно добро дело.
Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора.
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно
служение
на ближния или дори едно нищожно добро дело.
Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
По своя Път на учението и
служението
окултният ученик рано или късно разпознава две от най-характерните качества на Природата: по следователно ст и неприбързаност.
И в това направление незаменим учител и наставник му е Живата Разумна Природа: "Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удоволствието е сянка на насищането. Гладът е сила, която продължава живота. Жаждата е велик вътрешен процес. Жажда и глад за знания, за храна, за обич, за добро" (Учителят П. Дънов).
По своя Път на учението и
служението
окултният ученик рано или късно разпознава две от най-характерните качества на Природата: по следователно ст и неприбързаност.
Олицетворение на самата Вечност, тя намира време за всичко и за всички. Ученикът знае, че е длъжен да прибави тези две качества към палитрата на своите добродетели. Затова Учителят на ББ го съветва: "Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Това ще запомните. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска.
към текста >>
Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на
служението
на Цялото.
Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното отношение на човешкия род към нея. Тогава и тя ще му отговори със същото. И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов).
Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на
служението
на Цялото.
Понеже, както казва Учителят П. Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец. Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото. Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението към Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
26.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му
служение
на Божия План и на човеците.
В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна.
Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му
служение
на Божия План и на човеците.
Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П. Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява.
към текста >>
Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и
служението
.
Репликата му за това, че не всичко, което Христос е изрекъл, е било записано и обнародвано в евангелията, е свързана косвено с текста в Йоан 21:25. Един от важните моменти в учението на П. Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане.
Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и
служението
.
Защото законът на еволюцията изисква днес това. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат.
към текста >>
27.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство,
служение
в името на човечността, доброто и справедливостта.
Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност. В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина.
Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство,
служение
в името на човечността, доброто и справедливостта.
Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо.
към текста >>
Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов -
служение
- изпълнение на Божията Воля.
Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността.
Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов -
служение
- изпълнение на Божията Воля.
Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания.
към текста >>
28.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в
служение
на Бога.
Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов). В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода.
Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в
служение
на Бога.
При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят. Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около себе си и в самия себе си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне. Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично.
към текста >>
29.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
От това следва, че той е свързал своето Божествено
служение
през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие.
Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Призванието - с. Николаевка (бившето с. Хадърча). Още в заглавието на текста ("Призвание към народа ми...") Учителят П. Дънов нарича българите свой народ.
От това следва, че той е свързал своето Божествено
служение
през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие.
Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство. Това обстоятелство произтича от световното призвание на съвременното славянство в нашата епоха - изграждането на Новата Култура на VI раса, Културата на Любовта. Обективната историческа истина ни задължава да отбележим, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството (който е безспорен, но не определящ), а на първо място - от прабългарите. Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. Не бива да бъде пренебрегвано и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса - славяни и прабългари.
към текста >>
30.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в
служението
и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления.
Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение.
Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в
служението
и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления.
В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект.
към текста >>
Всевишният никога няма да откликне, колкото и да призоваваме името Му, ако не сме издигнали в сърцето си храма на Неговата всеотдайна милост, безкористна пожертвувателност и готовност за
служение
в полза на Неговия велик План за света.
Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата." Никаква ритуалност - колкото и сложно и впечатляващо да е изградена тя - не може да замени Любовта! Никоя молитва няма да стигне до Бога, ако не бъде предшествана от искрено и дълбоко покаяние!
Всевишният никога няма да откликне, колкото и да призоваваме името Му, ако не сме издигнали в сърцето си храма на Неговата всеотдайна милост, безкористна пожертвувателност и готовност за
служение
в полза на Неговия велик План за света.
Ако християнинът разчита, че ще достигне до спасение, само ако изпълнява църковните обреди и посещава редовно богослужението - без цялостна вътрешна трансформация в посока към доброто, той жестоко се заблуждава. Християнското учение безспорно е право в едно - спасението е лично дело! Хармоничното единство между вяра и дела (ср. Як. 2:17, 20) е единствената и неизменна гаранция за успех по духовния Път. До такъв извод водят и разсъжденията върху следните думи на Учителя П.
към текста >>
Ако християнинът разчита, че ще достигне до спасение, само ако изпълнява църковните обреди и посещава редовно
богослужението
- без цялостна вътрешна трансформация в посока към доброто, той жестоко се заблуждава.
Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата." Никаква ритуалност - колкото и сложно и впечатляващо да е изградена тя - не може да замени Любовта! Никоя молитва няма да стигне до Бога, ако не бъде предшествана от искрено и дълбоко покаяние! Всевишният никога няма да откликне, колкото и да призоваваме името Му, ако не сме издигнали в сърцето си храма на Неговата всеотдайна милост, безкористна пожертвувателност и готовност за служение в полза на Неговия велик План за света.
Ако християнинът разчита, че ще достигне до спасение, само ако изпълнява църковните обреди и посещава редовно
богослужението
- без цялостна вътрешна трансформация в посока към доброто, той жестоко се заблуждава.
Християнското учение безспорно е право в едно - спасението е лично дело! Хармоничното единство между вяра и дела (ср. Як. 2:17, 20) е единствената и неизменна гаранция за успех по духовния Път. До такъв извод водят и разсъжденията върху следните думи на Учителя П. Дънов: "Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него.
към текста >>
31.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в
служение
на ближния, на човечеството, на Цялото.
Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане.
От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в
служение
на ближния, на човечеството, на Цялото.
Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мелодична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Българска идилия".
към текста >>
32.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на
служение
на Бога.
Чувството за дълг и отговорност е издигнато от него в ранг на духовен закон. Той изповядва правилото: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай." Не обича да отлага нищо. След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към дело. Всяко начинание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изграждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята.
Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на
служение
на Бога.
Всичко той извършва с максимално внимание, грижливост, по възможно най-добрия начин. Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост. Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало." Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието.
към текста >>
Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това
служение
ще бъде под въздействието на Духа, Който ти говори чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключителния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение.
Ето какво го напътства Небесният Източник във втория разговор: "Ето, Аз ще подействам за теб с Духа Си, Който е непонятен за света. Силата Му ще е в Словото Ми и благодатта Ми в милостта. И сега - постави тия Мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяка дума, която излиза от Божиите уста." Инициаторът на диалозите разкрива Себе Си в третия разговор: "Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този, Истий, Който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш.
Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това
служение
ще бъде под въздействието на Духа, Който ти говори чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключителния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение.
Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един чело- век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни.
към текста >>
33.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно
служение
за благото на земните хора.
В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учителя П. Дънов. Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризирането на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкуството, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от възгледи на човечеството. Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии.
Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно
служение
за благото на земните хора.
Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Божествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собствено достойнство. Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мнозина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архиереите на Българската православна църква, принадлежи именно нему. Само че той никога и по никакъв повод не я е изтъквал. Понеже великият в Духа неизменно е велик и в скромността си. Неведнъж са сравнявали Учителя П.
към текста >>
34.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
От това следва, че той е свързал своето Божествено
служение
през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие (за което ще стане дума и по-долу).
Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча). Още в заглавието на текста („Призвание към народа ми ...“) Учителят П. Дънов нарича българите свой народ.
От това следва, че той е свързал своето Божествено
служение
през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие (за което ще стане дума и по-долу).
Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство. Това обстоятелство произтича от световното призвание на съвременното славянство в нашата епоха – изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, Културата на Любовта. Обективната историческа истина ни задължава да допълним, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството (който е безспорен, но не определящ), а на първо място – от прабългарите. Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. (За справка – вж.
към текста >>
35.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Защото служи на Бога.“ Неговото
служение
се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух.
В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта!
Защото служи на Бога.“ Неговото
служение
се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
към текста >>
Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото
служение
, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце.
Единственият глас, който слуша, е този на безмълвието. В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената. В мълчанието си се огражда с непробиваема броня спрямо козните на врага и празната суета на невежеството. Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога. Няма сила, която може да го отклони от пътя му.
Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото
служение
, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце.
Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма.
към текста >>
Първите принадлежат към Бялото братство и подпомагат личната и колективна еволюция на човечеството, а вторите – към Черното братство; те привидно спъват еволюционните стремежи на хората, но дълбокият смисъл на тяхната проява е също
служение
на Бога, но със средствата на злото.
Или те самите, или техните последователи очевидно не са запознати с библейските пасажи, които цитирахме по-горе (и с още редица подобни). А може би предпочитат да държат очите си здраво затворени пред тях... Тяхна воля! Господ допуска и такива светотатствени домогвания, защото и те създават ценна поука за можещите да разчетат смисъла им. И последствията, разбира се. Следователно съществуват, най-общо казано, два вида учители – истински и лъжливи.
Първите принадлежат към Бялото братство и подпомагат личната и колективна еволюция на човечеството, а вторите – към Черното братство; те привидно спъват еволюционните стремежи на хората, но дълбокият смисъл на тяхната проява е също
служение
на Бога, но със средствата на злото.
Учителите от Бялата ложа предлагат най-краткия път към самоосъществяването на човешкото същество – следването и прилагането на Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Учителите от Черната ложа подтикват хората да израстват духовно посредством натрупания отрицателен опит. Това е най-дългият и най-мъчителният път на личностна реализация, но също с доказана ефективност. Първата стъпка по духовната пътека изисква от кандидата за окултен ученик да развие качеството различаване: истина от неистина, светлина от мрак. Изискването включва и разпознаването на истинските и лъжливите учители.
към текста >>
Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и
служение
.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици.
Това несъмнено е велик момент от пътя на душата в Космоса. Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище. Именно „осъзнат“, защото всички ние сме ученици в тази планетарна Школа, ала огромният процент от нас не го знаят. Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености.
Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и
служение
.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици.
И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения. Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен живот. Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство. Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива. И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов живот и ново съдържание.
към текста >>
36.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
В
служението
на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот.
Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П. Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“
В
служението
на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот.
Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов). В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него. Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
В
служението
си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него.
Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“ В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов).
В
служението
си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него.
Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов). В религията съществува понятието „грях“. Неговото съдържание обуславя някаква форма на нарушаване на Божия закон. Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца. Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях.
към текста >>
37.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е
служението
на Доброто от страна на ученика.
Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание. В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар. от него „Диамантовите бели лъчи“. Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител.
Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е
служението
на Доброто от страна на ученика.
В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“ В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината!
към текста >>
38.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
Нарича се предано
служение
в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов.
Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена.
Нарича се предано
служение
в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов.
Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната. Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно.
към текста >>
39.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на
служение
на Бога?!
И все пак – изключенията само подчертават правилото. А то е, че най-напредналите в духовно отношение хора избягват интимното общуване с другия пол. Защо? През 1922 г. на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: „На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени! “ Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на посвещенията.
Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на
служение
на Бога?!
Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка. Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности (с каквито изобилства контактът между мъжа и жената).
към текста >>
40.
XVI. МОЛИТВАТА
 
- Константин Златев
Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си
служение
са доказали, че са Негови предани чеда.
Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов). Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели.
Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си
служение
са доказали, че са Негови предани чеда.
Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа!
към текста >>
41.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
И че по-високата степен на духовна извисеност означава не господаруване, а по-голяма отговорност и по-всеотдайно
служение
.
Тяхната поява в плът не е задължителна, понеже те вече са надраснали потребността от инкарнации в нашата материална действителност – напуснали са завинаги цикъла от раждане, смърт и ново раждане, т.нар. „самсара“ (от санскрит). Тяхното проявление в земно тяло е открай докрай доброволно. От това произтича и несравнимо по-високата стойност на жертвата, която полагат смирено пред олтара на всемирното Развитие, като цяло, и на еволюцията на човечеството, в частност. Те принасят тази прескъпа жертва пред лицето на Бога с пълното съзнание, че тя е абсолютно необходима за духовното израстване на техните по-малки братя и сестри.
И че по-високата степен на духовна извисеност означава не господаруване, а по-голяма отговорност и по-всеотдайно
служение
.
Отговорност спрямо Божия план за Земята и Вселената. Служение спрямо незрящите, пробуждащите се и пробудените души, като целта е първите две групи да се влеят в третата, да я разширят максимално и така да наклонят решително везните на планетарната духовност. До критичната точка, от която нататък човечеството следва да премине съвкупно в една по-фина сфера на мировата Реалност (наречена от ап. Петър „ново небе и нова земя“ във II Петр. 3:13). б) общуването с хората:
към текста >>
Служение
спрямо незрящите, пробуждащите се и пробудените души, като целта е първите две групи да се влеят в третата, да я разширят максимално и така да наклонят решително везните на планетарната духовност.
Тяхното проявление в земно тяло е открай докрай доброволно. От това произтича и несравнимо по-високата стойност на жертвата, която полагат смирено пред олтара на всемирното Развитие, като цяло, и на еволюцията на човечеството, в частност. Те принасят тази прескъпа жертва пред лицето на Бога с пълното съзнание, че тя е абсолютно необходима за духовното израстване на техните по-малки братя и сестри. И че по-високата степен на духовна извисеност означава не господаруване, а по-голяма отговорност и по-всеотдайно служение. Отговорност спрямо Божия план за Земята и Вселената.
Служение
спрямо незрящите, пробуждащите се и пробудените души, като целта е първите две групи да се влеят в третата, да я разширят максимално и така да наклонят решително везните на планетарната духовност.
До критичната точка, от която нататък човечеството следва да премине съвкупно в една по-фина сфера на мировата Реалност (наречена от ап. Петър „ново небе и нова земя“ във II Петр. 3:13). б) общуването с хората: Този аспект от жертвата на великите духовни Учители е свързан с потребността от тяхна страна да бъде проявено безкрайно, Божествено търпение, стоманена воля и неизмерима нравствена сила при контактите с множеството хора, които се намират несравнимо по-ниско от тях в еволюционно отношение. Тези качества и добродетели са им необходими, за да изявят – независимо от обективните трудности – Божествената Любов в общуването с по-малките си в еволюционен план братя и сестри, за да дадат израз на Божествената Истина и Мъдрост – до степен да грабнат сърцата на последователите си и на заинтригуваните спящи души.
към текста >>
Други, напротив, предпочитат да продължат
служението
си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици.
За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората. Нужни са и ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг. Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда. Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение.
Други, напротив, предпочитат да продължат
служението
си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици.
И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера. И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената. г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът.
към текста >>
Служение
и готовност за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика.
Очевидно жертвата на ученика се ражда от обединените усилия на неговата разумност и неизтощимото му стремление да трупа все повече нетленни богатства в съкровищницата на своята душа. в) следване на своя духовен Учител: Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител – наставник, изпратен ти от Бога; да изпълняваш безпрекословно волята му, тъй като знаеш, че тя е израз на Божията воля за теб; да служиш на делото на своя Учител с пълното съзнание, че то е Божие дело на тази планета – всичко това също е изражение на жертвата, която ученикът по духовния Път полага пред лицето на Всевишния. Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание. То не е породено от страх или единствено от уважение, а произтича от великата Любов между Учителя и ученика, както и от Божествената Мъдрост, която вече покълва в съзнанието на последния.
Служение
и готовност за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика.
По този повод Учителят на Бялото братство в България отбелязва: „Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.“ Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява. Окултният ученик знае, че всичко, каквото се случва в живота, е по Божие допущение и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от неговото мислене и поведение. Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро.
към текста >>
42.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
XVIII.
СЛУЖЕНИЕТО
XVIII.
СЛУЖЕНИЕТО
„Животът започва от служенето на Бога.“ „Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.“ „Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е Любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето.“ „Онзи, който люби, трябва да слугува на всички.
към текста >>
Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и
служение
на Учителите на космическата Мъдрост.
Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител. Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов. Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души. Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога.
Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и
служение
на Учителите на космическата Мъдрост.
Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества.
към текста >>
Истинският живот започва от
служението
на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно).
Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов. Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души. Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост.
Истинският живот започва от
служението
на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно).
Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието.
към текста >>
А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на
служението
.
А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост.
А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на
служението
.
Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност.
към текста >>
Влагаш ли в
служението
си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега.
Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен.
Влагаш ли в
служението
си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега.
Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност. Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали.
към текста >>
Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на
служението
.
Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност.
Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на
служението
.
Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали. Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението. По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в служението, а това от своя страна – ако дългът на служението е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството. По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на служението – сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение.
към текста >>
Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото
служение
на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия
служението
.
Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност. Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали.
Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото
служение
на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия
служението
.
По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в служението, а това от своя страна – ако дългът на служението е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството. По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на служението – сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение. В историята на планетата Земя най-издигнатият пример в тази насока е животът, благовестието и саможертвата на Иисус Христос – повратната точка в развитието и на самата планета, и на населяващата я разумна общност, човечеството. Решителен поврат от инволюционната към еволюционната фаза на това развитие. Дистанцията между учението и служението не е никак малка.
към текста >>
По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в
служението
, а това от своя страна – ако дългът на
служението
е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството.
В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност. Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали. Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението.
По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в
служението
, а това от своя страна – ако дългът на
служението
е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството.
По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на служението – сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение. В историята на планетата Земя най-издигнатият пример в тази насока е животът, благовестието и саможертвата на Иисус Христос – повратната точка в развитието и на самата планета, и на населяващата я разумна общност, човечеството. Решителен поврат от инволюционната към еволюционната фаза на това развитие. Дистанцията между учението и служението не е никак малка. Те са две последователни стъпала в духовната еволюция на създанията, но за да прекрачиш от едното на другото, са нужни огромни усилия, самоотвержено отдаване на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, култивиране на потребните за този тъй значим преход качества.
към текста >>
По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на
служението
– сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение.
Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали. Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението. По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в служението, а това от своя страна – ако дългът на служението е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството.
По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на
служението
– сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение.
В историята на планетата Земя най-издигнатият пример в тази насока е животът, благовестието и саможертвата на Иисус Христос – повратната точка в развитието и на самата планета, и на населяващата я разумна общност, човечеството. Решителен поврат от инволюционната към еволюционната фаза на това развитие. Дистанцията между учението и служението не е никак малка. Те са две последователни стъпала в духовната еволюция на създанията, но за да прекрачиш от едното на другото, са нужни огромни усилия, самоотвержено отдаване на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, култивиране на потребните за този тъй значим преход качества. Учителят П.
към текста >>
Дистанцията между учението и
служението
не е никак малка.
Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението. По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в служението, а това от своя страна – ако дългът на служението е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството. По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на служението – сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение. В историята на планетата Земя най-издигнатият пример в тази насока е животът, благовестието и саможертвата на Иисус Христос – повратната точка в развитието и на самата планета, и на населяващата я разумна общност, човечеството. Решителен поврат от инволюционната към еволюционната фаза на това развитие.
Дистанцията между учението и
служението
не е никак малка.
Те са две последователни стъпала в духовната еволюция на създанията, но за да прекрачиш от едното на другото, са нужни огромни усилия, самоотвержено отдаване на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, култивиране на потребните за този тъй значим преход качества. Учителят П. Дънов разкрива този преход по следния начин: „Служенето е по-високо от ученето. Небесният слуга седи по-високо от земния ученик. Ангелите служат, а човек се учи.
към текста >>
Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато
служението
е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите.
Ангелите служат, а човек се учи. Човек се учи сега, а ангелите се проявяват – слугуват. Човек трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите – служители. В това отношение ученикът се учи, а служителят служи.
Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато
служението
е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите.
И преходът от учение към служение е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената. Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е. по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света.
към текста >>
И преходът от учение към
служение
е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената.
Човек се учи сега, а ангелите се проявяват – слугуват. Човек трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите – служители. В това отношение ученикът се учи, а служителят служи. Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите.
И преходът от учение към
служение
е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената.
Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е. по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света. Водата, Слънцето, всичко, което е в движение, работи за Господа.
към текста >>
Именно това съзнателно, последователно и целесъобразно използване на личния потенциал за Общото благо, за реализирането на Божиите намерения за Космоса наричаме
служение
.
Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света. Водата, Слънцето, всичко, което е в движение, работи за Господа. И животното работи за Господа и всеки от вас трябва да се запита: какво мога аз да направя за Господа? “ Духът, проявен като разум, осъзнава своето единство с Висшата Сила във Вселената и насочва целия свой потенциал към подпомагането на Неговия Промисъл за съществуващото.
Именно това съзнателно, последователно и целесъобразно използване на личния потенциал за Общото благо, за реализирането на Божиите намерения за Космоса наричаме
служение
.
Разумното същество може да служи на Бога, само ако следва в живота си един висок идеал: „За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата си дреха, с най-хубавите си чувства, с най-хубавите си постъпки. Плодовете се обличат с най-хубавите си дрехи. Въздухът също. Така те служат на Господа.“ Щом плодните дръвчета се стремят да изпълнят предназначението си на физическото поле по най-добрия, най-естетичния и резултатен начин, то колко повече би трябвало да се очаква от мислещото същество, наречено „човек“?! Да служиш, означава да вървиш по своя истински път в живота; означава да се издигаш в духовно-нравствено отношение и постепенно да се сливаш с идеалния образ за самия теб, заложен като потенциал от Твореца в безсмъртната ти духовна същност: „Всеки, който иска да се повдигне в света, да служи с любов на Бога“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Служението
без любов е „... мед, що звънти, или кимвал, що звека“ (I Кор.
Разумното същество може да служи на Бога, само ако следва в живота си един висок идеал: „За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата си дреха, с най-хубавите си чувства, с най-хубавите си постъпки. Плодовете се обличат с най-хубавите си дрехи. Въздухът също. Така те служат на Господа.“ Щом плодните дръвчета се стремят да изпълнят предназначението си на физическото поле по най-добрия, най-естетичния и резултатен начин, то колко повече би трябвало да се очаква от мислещото същество, наречено „човек“?! Да служиш, означава да вървиш по своя истински път в живота; означава да се издигаш в духовно-нравствено отношение и постепенно да се сливаш с идеалния образ за самия теб, заложен като потенциал от Твореца в безсмъртната ти духовна същност: „Всеки, който иска да се повдигне в света, да служи с любов на Бога“ (Учителят П. Дънов).
Служението
без любов е „... мед, що звънти, или кимвал, що звека“ (I Кор.
13:1) – сиреч напразно вдигане на шум, без конкретна полза. То може да послужи единствено за подхранване на гордостта и самолюбието, но не и за реално духовно постижение. На Бога и Божественото сме длъжни да служим единствено и само от Любов и с Любов: „Вие се радвате, когато един човек ви обича. Щом един човек ви обича, Бог ви се усмихва. Бог ви е възлюбил.
към текста >>
И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на
служението
.
На Бога и Божественото сме длъжни да служим единствено и само от Любов и с Любов: „Вие се радвате, когато един човек ви обича. Щом един човек ви обича, Бог ви се усмихва. Бог ви е възлюбил. Щом хората ви обичат, имате бъдеще. Служене на Бога с Любов“ (Учителят П. Дънов).
И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на
служението
.
Той вече е прозрял великата истина, че служението е форма на Любов. („Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
към текста >>
Той вече е прозрял великата истина, че
служението
е форма на Любов.
Щом един човек ви обича, Бог ви се усмихва. Бог ви е възлюбил. Щом хората ви обичат, имате бъдеще. Служене на Бога с Любов“ (Учителят П. Дънов). И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на служението.
Той вече е прозрял великата истина, че
служението
е форма на Любов.
(„Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на
служението
, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на служението. Той вече е прозрял великата истина, че служението е форма на Любов. („Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича.
Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на
служението
, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов). И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
Следователно в истинското
служение
няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов).
Следователно в истинското
служение
няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
Само синът знае как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на баща си, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на Земята званието „слуга“ е презряно.
към текста >>
Осмислянето на връзката между човека и Бога като отношения между дете и Родител спомага за пълноценното
служение
на ученика.
Ще кажете, че на Земята званието „слуга“ е презряно. На Земята е така, но не и на небето. Презрените неща на Земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието „слуга“ и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да е бил слуга“ (Учителят П. Дънов).
Осмислянето на връзката между човека и Бога като отношения между дете и Родител спомага за пълноценното
служение
на ученика.
Освен наличие на Божествена Любов и волята да я изявиш служението изисква и определена доза Мъдрост. Точно Мъдростта е тази, която те подтиква да се насочиш не към най-крупните, най-амбициозните проекти, воден не от импулса за безкористно служение, а по-скоро от желанието да изтъкнеш себе си, а към малките, незначителни наглед неща. Истинската Мъдрост е да избереш посоката от малкото към голямото. Българският Учител на Любовта го изразява с най-прости слова: „Ще започнете служението с най-малките работи.“ Изводът е, че не е нужно да се доказваш пред другите, а пред себе си и пред Бога. Не хорското мнение, а Божествената преценка и отсъда е от решаващо значение за твоето действително състояние и за стъпалото по духовната пътека, което си достигнал.
към текста >>
Освен наличие на Божествена Любов и волята да я изявиш
служението
изисква и определена доза Мъдрост.
На Земята е така, но не и на небето. Презрените неща на Земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието „слуга“ и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да е бил слуга“ (Учителят П. Дънов). Осмислянето на връзката между човека и Бога като отношения между дете и Родител спомага за пълноценното служение на ученика.
Освен наличие на Божествена Любов и волята да я изявиш
служението
изисква и определена доза Мъдрост.
Точно Мъдростта е тази, която те подтиква да се насочиш не към най-крупните, най-амбициозните проекти, воден не от импулса за безкористно служение, а по-скоро от желанието да изтъкнеш себе си, а към малките, незначителни наглед неща. Истинската Мъдрост е да избереш посоката от малкото към голямото. Българският Учител на Любовта го изразява с най-прости слова: „Ще започнете служението с най-малките работи.“ Изводът е, че не е нужно да се доказваш пред другите, а пред себе си и пред Бога. Не хорското мнение, а Божествената преценка и отсъда е от решаващо значение за твоето действително състояние и за стъпалото по духовната пътека, което си достигнал. За да служиш както трябва, е необходимо и безстрашие.
към текста >>
Точно Мъдростта е тази, която те подтиква да се насочиш не към най-крупните, най-амбициозните проекти, воден не от импулса за безкористно
служение
, а по-скоро от желанието да изтъкнеш себе си, а към малките, незначителни наглед неща.
Презрените неща на Земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието „слуга“ и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да е бил слуга“ (Учителят П. Дънов). Осмислянето на връзката между човека и Бога като отношения между дете и Родител спомага за пълноценното служение на ученика. Освен наличие на Божествена Любов и волята да я изявиш служението изисква и определена доза Мъдрост.
Точно Мъдростта е тази, която те подтиква да се насочиш не към най-крупните, най-амбициозните проекти, воден не от импулса за безкористно
служение
, а по-скоро от желанието да изтъкнеш себе си, а към малките, незначителни наглед неща.
Истинската Мъдрост е да избереш посоката от малкото към голямото. Българският Учител на Любовта го изразява с най-прости слова: „Ще започнете служението с най-малките работи.“ Изводът е, че не е нужно да се доказваш пред другите, а пред себе си и пред Бога. Не хорското мнение, а Божествената преценка и отсъда е от решаващо значение за твоето действително състояние и за стъпалото по духовната пътека, което си достигнал. За да служиш както трябва, е необходимо и безстрашие. Това правило е в сила и за духовния Път като цяло, и за служението, в частност.
към текста >>
Българският Учител на Любовта го изразява с най-прости слова: „Ще започнете
служението
с най-малките работи.“ Изводът е, че не е нужно да се доказваш пред другите, а пред себе си и пред Бога.
За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да е бил слуга“ (Учителят П. Дънов). Осмислянето на връзката между човека и Бога като отношения между дете и Родител спомага за пълноценното служение на ученика. Освен наличие на Божествена Любов и волята да я изявиш служението изисква и определена доза Мъдрост. Точно Мъдростта е тази, която те подтиква да се насочиш не към най-крупните, най-амбициозните проекти, воден не от импулса за безкористно служение, а по-скоро от желанието да изтъкнеш себе си, а към малките, незначителни наглед неща. Истинската Мъдрост е да избереш посоката от малкото към голямото.
Българският Учител на Любовта го изразява с най-прости слова: „Ще започнете
служението
с най-малките работи.“ Изводът е, че не е нужно да се доказваш пред другите, а пред себе си и пред Бога.
Не хорското мнение, а Божествената преценка и отсъда е от решаващо значение за твоето действително състояние и за стъпалото по духовната пътека, което си достигнал. За да служиш както трябва, е необходимо и безстрашие. Това правило е в сила и за духовния Път като цяло, и за служението, в частност. Безстрашието в случая означава, че степента на самоосъзнаване и осмисляне на своето жизнено предназначение е достигнала пълнотата на духовния подвиг. Така се раждат самоотверженост и жертвоготовност, пред които отстъпват и най-страшните препятствия в живота: „Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли: ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли.
към текста >>
Това правило е в сила и за духовния Път като цяло, и за
служението
, в частност.
Точно Мъдростта е тази, която те подтиква да се насочиш не към най-крупните, най-амбициозните проекти, воден не от импулса за безкористно служение, а по-скоро от желанието да изтъкнеш себе си, а към малките, незначителни наглед неща. Истинската Мъдрост е да избереш посоката от малкото към голямото. Българският Учител на Любовта го изразява с най-прости слова: „Ще започнете служението с най-малките работи.“ Изводът е, че не е нужно да се доказваш пред другите, а пред себе си и пред Бога. Не хорското мнение, а Божествената преценка и отсъда е от решаващо значение за твоето действително състояние и за стъпалото по духовната пътека, което си достигнал. За да служиш както трябва, е необходимо и безстрашие.
Това правило е в сила и за духовния Път като цяло, и за
служението
, в частност.
Безстрашието в случая означава, че степента на самоосъзнаване и осмисляне на своето жизнено предназначение е достигнала пълнотата на духовния подвиг. Така се раждат самоотверженост и жертвоготовност, пред които отстъпват и най-страшните препятствия в живота: „Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли: ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали. Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до възкресението“ (Учителят П. Дънов). Царството Небесно, според думите на Богочовека от Назарет, е крепост, която следва да бъде превзета с щурм.
към текста >>
Служението
на храбрите, обаче, освен всичко останало, трябва да бъде и разумно.
Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до възкресението“ (Учителят П. Дънов). Царството Небесно, според думите на Богочовека от Назарет, е крепост, която следва да бъде превзета с щурм. А това могат да извършат само безстрашните. И по-точно – безстрашните служители на Божията всепобедна Правда и Любов. Те започват от малкото и завършват с голямото: „Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи“ (Учителят П. Дънов).
Служението
на храбрите, обаче, освен всичко останало, трябва да бъде и разумно.
Разумността в случая предполага топлина на чувствата, светлина в мислите, хармония със самия себе си и със света като цяло и подем в духовното израстване на човека. Израстване, което превъзмогва границите на времето и пространството и оставя своя златен отпечатък във Вечността. Учителят П. Дънов е изразил всичко това по следния начин: „Тази вечер ще изпратите едно топло чувство и една светла мисъл към невидимия свят за повдигане на вашата душа. Не на тялото, а на душата, не във времето, а за вечното.
към текста >>
От всички се иска едно разумно служене (курсивът мой – К.З.).“ Рано или късно разумното
служение
довежда ученика до придобиване на Божествената Мъдрост и Любов.
Израстване, което превъзмогва границите на времето и пространството и оставя своя златен отпечатък във Вечността. Учителят П. Дънов е изразил всичко това по следния начин: „Тази вечер ще изпратите едно топло чувство и една светла мисъл към невидимия свят за повдигане на вашата душа. Не на тялото, а на душата, не във времето, а за вечното. Тази вечер в хармония да бъдете със себе си и всички.
От всички се иска едно разумно служене (курсивът мой – К.З.).“ Рано или късно разумното
служение
довежда ученика до придобиване на Божествената Мъдрост и Любов.
Той се научава да върши всичко по възможно най-добрия начин – сякаш го върши за Бога. Когато е в духовната Школа или в училището на живота, се учи най-усърдно и прилежно. Прилага наученото с последователност и всеотдайност, отдавайки всичките си физически, нравствени и душевни сили за проявлението на великата съзидателна Любов на Всевишния. Той е открил смисъла на своето съществувание и земното му битие е преизпълнено с Божествено съдържание, с музиката на космическите сфери: „В училището на слугуването ще слугувате добре. В училището на Мъдростта ще се учите добре, а в Любовта ще обичате Господа от всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила.
към текста >>
Служението
е извънредно важен елемент от великата наука и философия на живота.
Когато е в духовната Школа или в училището на живота, се учи най-усърдно и прилежно. Прилага наученото с последователност и всеотдайност, отдавайки всичките си физически, нравствени и душевни сили за проявлението на великата съзидателна Любов на Всевишния. Той е открил смисъла на своето съществувание и земното му битие е преизпълнено с Божествено съдържание, с музиката на космическите сфери: „В училището на слугуването ще слугувате добре. В училището на Мъдростта ще се учите добре, а в Любовта ще обичате Господа от всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Това е смисълът на живота“ (Учителят П. Дънов).
Служението
е извънредно важен елемент от великата наука и философия на живота.
То само по себе си е начин на живот. Служителят на Божественото е предан и в малкото, и в голямото. Волята на Бога за него е свещена и неприкосновена – тя определя насоките на всичките му намерения, усилия и постижения. Служителят на Божия план е над условията на средата. От тях той винаги почерпва максималното, пресътворява го в принос към Общото благо и смирено го полага в нозете на небесния си Баща.
към текста >>
Изгряващата днес Нова Култура на VI коренна раса и периодът на самата VI раса ще се характеризират с повсеместен приоритет на
служението
.
Този водещ импулс на човешката изява, съчетан с неизменната готовност да служиш, проправя най-пряката пътека към съвършенството: „Божието благословение иде чрез готовността да услужваш. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение“ (Учителят П. Дънов).
Изгряващата днес Нова Култура на VI коренна раса и периодът на самата VI раса ще се характеризират с повсеместен приоритет на
служението
.
От придобивка за духовно зрелите и дълг на духовните Учители то ще се превърне в естествен начин на мислене и поведение за всички хора, правещи решителна крачка към ангелското царство, към нематериална форма на съществуване. Образът на съвършената личност на бъдещето, нарисуван от Христос в неговата Проповед на планината и по-конкретно – в стиховете за блаженствата (Мат. 5:3-12), ще бъде реализиран в пълнота. Невидимият свят ще разкрие своите тайни на хората, но те никога не ще злоупотребят с новото познание, а ще го употребяват единствено и само за добро, за целите на мировата еволюция. Това състояние на съзнанието и радикално променената земна реалност, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо.
към текста >>
Измежду множеството бисери в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) блестят с неподправен блясък и мислите му, посветени на
служението
.
Дето отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае какво е направил. Хората на Новата Култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз“ (Учителят П. Дънов). Отличен урок за всички, които – едва-едва измътили яйце в полога на грижливо прикриваното си самомнение – бързат да разгласят за това събитие от космическа важност по четирите посоки на света.
Измежду множеството бисери в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) блестят с неподправен блясък и мислите му, посветени на
служението
.
За учениците в духовната Школа особен интерес представлява начинът, по който той свързва пътя на ученика с усвояването на трите първостепенни космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината и обуславянето на придобиването на последния именно със служението: „Любовта е път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява. Истината е път за всички, които се учат да служат на Бога.“ Трите пътя – на Любовта, Мъдростта и Истината, в същност са един път, който обединява Божественото извън човека с неговата изначална вътрешна Божественост. Двата наглед антагонистични полюса на космическото проявление – Доброто и злото, изграждат различни модели на живот. В рамките на първия забравяш себе си и се отдаваш да служиш на Цялото.
към текста >>
За учениците в духовната Школа особен интерес представлява начинът, по който той свързва пътя на ученика с усвояването на трите първостепенни космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината и обуславянето на придобиването на последния именно със
служението
: „Любовта е път за всички, които живеят за Бога.
Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае какво е направил. Хората на Новата Култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз“ (Учителят П. Дънов). Отличен урок за всички, които – едва-едва измътили яйце в полога на грижливо прикриваното си самомнение – бързат да разгласят за това събитие от космическа важност по четирите посоки на света. Измежду множеството бисери в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) блестят с неподправен блясък и мислите му, посветени на служението.
За учениците в духовната Школа особен интерес представлява начинът, по който той свързва пътя на ученика с усвояването на трите първостепенни космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината и обуславянето на придобиването на последния именно със
служението
: „Любовта е път за всички, които живеят за Бога.
Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява. Истината е път за всички, които се учат да служат на Бога.“ Трите пътя – на Любовта, Мъдростта и Истината, в същност са един път, който обединява Божественото извън човека с неговата изначална вътрешна Божественост. Двата наглед антагонистични полюса на космическото проявление – Доброто и злото, изграждат различни модели на живот. В рамките на първия забравяш себе си и се отдаваш да служиш на Цялото. Обратно – при втория пренебрегваш единството на съществуванието и се покланяш на егото си.
към текста >>
Най-извисената форма на
служение
е жертвата.
В негово лице съзираш свой брат, Божие чедо, какъвто си ти самият. И чистата Любов, с която си възлюбил Отца си на небето, пренасяш и върху човека до теб: „Човек трябва да бъде готов да служи както на себе си, така и на другите“ (Учителят П. Дънов). Втората най-голяма заповед в Божия свят закон, изказана от Неговия пълномощен Пратеник Христос – да обичаш ближния си като себе си, е атестат за висша степен на духовна зрелост. Така именно постъпва ученикът от окултната Школа. С една съществена разлика – придобитата от него Божествена Любов насочва усилията му първо към нуждаещите се, а едва след това към собствените потребности: „Ученикът първо услужва на другите, после на себе си“ (Учителят П. Дънов).
Най-извисената форма на
служение
е жертвата.
Измежду всички жертви най-достойна е саможертвата. Да се жертваш означава да положиш доброволно пред олтара на Божественото нещо, което е много скъпо за теб. И да го извършиш с пълното съзнание, че така допринасяш – макар и скромно, според възможностите си – за успеха на Божието Дело на тази планета, както и за собственото си духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Учителят П. Дънов, както обикновено, го е казал с кратки, прости и внушителни, завладяващо убедителни думи: „Най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.“
към текста >>
Служението
– когато е осмислено и целенасочено, породено от вътрешна необходимост, а не от външна принуда – предлага дори и чисто физиологически, целебен ефект.
И да го извършиш с пълното съзнание, че така допринасяш – макар и скромно, според възможностите си – за успеха на Божието Дело на тази планета, както и за собственото си духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Учителят П. Дънов, както обикновено, го е казал с кратки, прости и внушителни, завладяващо убедителни думи: „Най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.“ Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване. Това е най-тежката, ала и най-благородната задача на искрено търсещия в Духа.
Служението
– когато е осмислено и целенасочено, породено от вътрешна необходимост, а не от външна принуда – предлага дори и чисто физиологически, целебен ефект.
Следователно то извисява душата, но същевременно помага и на тялото да бъде здраво, истински „храм Божий“ – по думите на ап. Павел ( I Кор. 3:16). В този смисъл засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното служение: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите. Ще стане, ще услужи и пак ще си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
В този смисъл засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното
служение
: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите.
Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване. Това е най-тежката, ала и най-благородната задача на искрено търсещия в Духа. Служението – когато е осмислено и целенасочено, породено от вътрешна необходимост, а не от външна принуда – предлага дори и чисто физиологически, целебен ефект. Следователно то извисява душата, но същевременно помага и на тялото да бъде здраво, истински „храм Божий“ – по думите на ап. Павел ( I Кор. 3:16).
В този смисъл засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното
служение
: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите.
Ще стане, ще услужи и пак ще си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили“ (Учителят П. Дънов). Прякото здравословно въздействие на служението се изразява и в подмладяването на тялото, в бодростта и жизнеността на организма, в повишения тонус на изпълняващия го човек. По степен на благотворно влияние служението се приравнява с проникновеното четене, осмисляне и прилагане на Словото Божие: „Който служи на душата си, е красив и вече се подмладява. Ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладявате“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Прякото здравословно въздействие на
служението
се изразява и в подмладяването на тялото, в бодростта и жизнеността на организма, в повишения тонус на изпълняващия го човек.
Следователно то извисява душата, но същевременно помага и на тялото да бъде здраво, истински „храм Божий“ – по думите на ап. Павел ( I Кор. 3:16). В този смисъл засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното служение: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите. Ще стане, ще услужи и пак ще си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили“ (Учителят П. Дънов).
Прякото здравословно въздействие на
служението
се изразява и в подмладяването на тялото, в бодростта и жизнеността на организма, в повишения тонус на изпълняващия го човек.
По степен на благотворно влияние служението се приравнява с проникновеното четене, осмисляне и прилагане на Словото Божие: „Който служи на душата си, е красив и вече се подмладява. Ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладявате“ (Учителят П. Дънов). Да служиш, означава да любиш. Да любиш с беззаветна преданост и готовност да пожертваш всичко за Делото на Бога. Да служиш, означава да си достигнал такава степен на духовно развитие, при която превръщаш осмисленото и усвоено познание в реалност.
към текста >>
По степен на благотворно влияние
служението
се приравнява с проникновеното четене, осмисляне и прилагане на Словото Божие: „Който служи на душата си, е красив и вече се подмладява.
Павел ( I Кор. 3:16). В този смисъл засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното служение: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите. Ще стане, ще услужи и пак ще си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили“ (Учителят П. Дънов). Прякото здравословно въздействие на служението се изразява и в подмладяването на тялото, в бодростта и жизнеността на организма, в повишения тонус на изпълняващия го човек.
По степен на благотворно влияние
служението
се приравнява с проникновеното четене, осмисляне и прилагане на Словото Божие: „Който служи на душата си, е красив и вече се подмладява.
Ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладявате“ (Учителят П. Дънов). Да служиш, означава да любиш. Да любиш с беззаветна преданост и готовност да пожертваш всичко за Делото на Бога. Да служиш, означава да си достигнал такава степен на духовно развитие, при която превръщаш осмисленото и усвоено познание в реалност. Да служиш, означава, че си стъпил здраво на предела между ученичеството и учителството и Небето очаква с трепет твоята следваща вярна стъпка.
към текста >>
43.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
 
- Константин Златев
Той не само продължава да се учи, той се подготвя за великото
служение
пред трона на Всевиждащия.
Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал! Душа с непреодолима воля – това е идеалът.“ Високият идеал е онова могъщо и непобедимо оръжие на окултния ученик, с което той сразява всички изкушения и съблазни на земния живот. След всяко достойно преодоляно изпитание той става по-силен и по-мъдър. Неговият Божествен потенциал е влязъл в действие и за него вече няма нищо непостижимо.
Той не само продължава да се учи, той се подготвя за великото
служение
пред трона на Всевиждащия.
На друго място в Словото си Учителят на Бялото братство в България предлага един хипотетичен диалог между духовния наставник и негов ученик. Напътствието на първия към втория е пределно кратко, но съвършено ясно: „Ученикът: „Как мога да изменя своя живот? Сега имам най-добри условия и трябва да изменя живота си.“ Учителят: „Като имаш висок идеал.“ И действително – наличието на висок идеал крие в недрата си заряда на тотална жизнена трансформация. Импулсът да следваш подобен идеал те мотивира винаги да се стремиш към най-доброто. Така човек неусетно израства по пътя към Истината и култивира облика на духовно зряло същество, достоен служител на Небесния Отец.
към текста >>
44.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Това е така нареченият в православното
богослужение
антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове.
Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа.
Това е така нареченият в православното
богослужение
антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове.
С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции. „...За умножение греховете на християните, дьлготърпеливий Бог бил прогневен, а триста и три години преди клането от 1747 г. (датата, отбелязана на антиминса, т.е.
към текста >>
45.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
„Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на
служение
на бедните в столицата.
Моралът на православните водачи в полето на образованието? Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил девическото училище в Анхиало и играл хоро с учителката. Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери? Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в.
„Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на
служение
на бедните в столицата.
С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои. Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод вестникът благодари в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати. Това прави голяма почест на благоразумието и на просветливите чувства на мюдюринът ни“. И, разбира се, оценено е и участието на православните попове, които в това време усилено работят с кадилниците срещу караконджулите на болестта: „... те правеха секи ден служба, и ся молеха Богу да ни заварди от тая страшна болест.“ (Вероятно не с толкова голяма опасност за живота си като господата Алберт Лонг и Тробридж. Както бе при каденето по време на кланетата преди две години - именно с не толкова голяма опасност за живота си, докато дебелоглавият пастор Кларк заедно с още по-дебелоглавия самоковски занаятчия Чакалов с него спасяват жени и деца от турските читаци в Батак.) Свищовлии нямат мехури в главата си и ясно виждат както доброто, което мисиите носят, така и проблемите на местното образование.
към текста >>
НАГОРЕ