Търсене в текстове за 'Служение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 73 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот.
Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро.
към текста >>

Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението.
Душата, това е Ева.“ [33] Фарисеи (арам. „обособени”). Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на Бога”. Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството. Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението. За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители. Нямат последователи сред обикновените хора.
към текста >>

2. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб.
Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
към текста >>

3. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу.
Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш. В него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото ако струваш волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отвори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него.
към текста >>

Да, то е именно служението на Духът.
Защото ако струваш волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отвори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
към текста >>

4. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Защото аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля.
Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо. Небето чака да приемеш силата на Словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът в онези дни ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат.
към текста >>

5. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе.
Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината.
към текста >>

6. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу.
Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди един стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща не са за теб най-важните - да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение и възраждане, обновление и усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение, да познаваш истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш у него и да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред неговото лице, защото, ако струваш волята му, тъй както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и по всяко време. И не ще има нещо невъзможно за тебе. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Бога. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае.
към текста >>

7. 12.Кожено тефтерче

Така говори Духът святи: на трети стана възвание, а на четвърти освещение, а в целостта на три и четири: числото седем - служение.
КОЖЕНО ТЕФТЕРЧЕ ОБЕЩАНИЕТО ГОСПОДНЕ Така говори Духът святи: на трети стана възвание, а на четвърти освещение, а в целостта на три и четири: числото седем - служение. Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Свети, Дух силен, бързам да помагам. Правда, чистота, вяра, надежда и любов не търпи никое двоумение, нито двуеличие. Вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността.
към текста >>

Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля.
Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди. Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа. Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака да приемеш силата на словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Аз ще ти дам Духът Си изобилно отгоре, ти ще прозябнеш както маслинено дърво и видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще пеят и възпяват в ликувание и душата ти ще се изпълни с благоухание от изобилието на моята всегдашна благост. МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО Господи Боже наш, да възлезе молбата ни пред твоето лице, да дойде Духът ти и да прозябне Словото ти в нашите сърца, заради любовта си, с която си ни възлюбил.
към текста >>

8. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
към текста >>

Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
към текста >>

9. Пеню Киров - №9

Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему.
Любез. ми братко Дънов, Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление.
към текста >>

10. Петър Дънов - №16

Господ го прие и приема неговото служение.
„Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в делото. 3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;
към текста >>

11. Петър Дънов - №19

В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение.
17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
към текста >>

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г.
към текста >>

12. Пеню Киров - №24

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

13. Пеню Киров - №27

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина. Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр.
към текста >>

14. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему.
Любез. ми братко Дънов, Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление.
към текста >>

15. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Господ го прие и приема неговото служение.
„Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в делото. 3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;
към текста >>

В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение.
17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
към текста >>

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г.
към текста >>

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина. Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр.
към текста >>

16. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение).
Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите. Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек. Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г. Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност. На приема на 26 април 1861 г.
към текста >>

17. №74 (Петър Дънов)

Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си.
Гледайте с вяра на бъдещето. Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен. Този Дух е Дух на Мир и Радост и дълготърпение. [Гал. 5:22] Дръжте се яко за Господа и не бойте се. Ако Той е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си. А след всичко имайте Любов. Бъдете [с]низходителни. Ний сме призвани да воюваме, и то благородно. Аз познавам къде е болното място, но тази е добрата Воля на нашия благ Господ и благ Небесен Баща - да ни укрепи и уякчи духом в сила и мощ. Знанието Господне е приятно.
към текста >>

18. №86 (Петър Дънов)

Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг.
Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава. Необходима е на всинца ви положителна себепожертвующа Любов. Оставете настрани всяко колебание. Призванието ви не е от человеци[те]. Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг. Призовавайте Го, прочее, всякога. Стойте верни, за да доизкараме делото докрай. Не бързайте. Аз зная помислите на другите, но те са празни. Сега, ако имате любов, пазете заповедите.
към текста >>

19. №78 (Пеню Киров)

Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха.
Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива. А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив.
към текста >>

20. 11 ПИСМО

Той е участник, Господ го прие и приема неговото служение.
Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бъда още за малко, докато довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „ТОЙ Е ОТЕЦ", Благият ни Баща, колко са сладки Неговите думи и повеления. „Онзи, когото сте видели, той е вождът Господен." Името Му знаете. Приемете д-ра като брат в Господа, Аз ви го препоръчвам. Той е участник, Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от дру ги двама братя от село Хотанци, които Господ е призовал в Делото Си. За другите неща сам д-р Миркович ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом. Чет.
към текста >>

21. 57 ПИСМО

Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си.
Гледайте с вяра на бъдещето. Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен. Този Дух е Дух на Мир и Радост и дълготърпеиие. Дръжте се яко за Господа и не бойте се. Ако Той е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си. А след всичко имайте Любов. Бъдете снизходителни. Ний сме призвани да воюваме, и то благородно. Аз познавам къде е болното място, но тази е добрата Воля на Нашия благ Господ и благ Небесен Баща да ни укрепи и уякчи духом в сила и мощ. Знанието Господне е приятно.
към текста >>

22. 65 ПИСМО

Вие не слугувате на человеци, но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг.
Това е Волята на Господа, Който е говорил на всички ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете прочее мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава. Необходима е на всинца ви положителна себепожертвующа Любов. Оставете настрани всяко колебание. Призванието ви не е от человеци. Вие не слугувате на человеци, но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг. Призовавайте Го прочее всякога. Стойте верни, за да доизкараме делото докрай. Не бързайте. Аз зная помислите на другите, но те са празни. Сега, ако имате любов, пазете заповедите.
към текста >>

23. 202 ПИСМО

Служение на Бога съзнателно, ето мотото.
Аз Исках да услужа на баща и и майка й. Всичко е добро. Господ да я благослови и да й даде добро сърце да върви в правия път, за да не страда повече. Бъдете смели и решителни духом. Любовта в изпълнението Волята Божия да бъде закон. Служение на Бога съзнателно, ето мотото. Моят привет и поздрав на всички добри приятели и братя. Господ ще преобърне всичко за добро, така ми е казал. Той ще обедини всичко в едно велико цяло. Иде бъдещето, в което всички ще бъдат радостни и весели. Вашето положение е добро. К.
към текста >>

24. БЕЛЕЖКИ

Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърдце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб ... "
Разговор четвърти, 5 юли 1900 г. „Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от Негова Дух. Затова присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като Син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърдце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб ... " Разговор пети, 6 юли 1900 г. „Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде..."
към текста >>

25. 150–200

И само служението осмисля живота му.
180 Учение. Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава. То прави живота му пълен, красив и радостен. Само учението дава съдържание на живота му. И само служението осмисля живота му. Ученикът минава само през физическия свят; той не се спира там. 181 Свещената книга. Всичко те интересува у Този, Когото обичаш. Ученикът неуморно чете Свещената книга на природата, за да познае какво е мислил Бог.
към текста >>

26. 250–300

Служение и учение!
Можеш да се бориш със себе си, дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба. Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването. Прощавай заради Бога. 281 Същественото в живота. Служение и учение! Ученикът трябва да се освободи от посторонните неща, които само отвличат ума му, без да го ползуват. Той е зает само със същественото в живота. Защото дълъг път на учение и работа го чака. 282 Приложение.
към текста >>

27. Молитвена хранилница

Така говори Духът Святи: на трети стана възвание, на четвърти - освещение, а в целостта на три и четири, числото седем - служение.
Молитвена хранилница ОБЕЩАНИЕТО ГОСПОДНЕ Така говори Духът Святи: на трети стана възвание, на четвърти - освещение, а в целостта на три и четири, числото седем - служение. Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Свети, Дух силен, бързам да помагам. Правда, Чистота, Вяра, Надежда и Любов не търпи никое двоумение, нито двуеличие. Вън всяка гневли вост! Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността.
към текста >>

28. Обещанието Господне

На трети стана възвание, на четвърти - освещение, а в целостта на три и четири, числото седем — служение.
Обещанието Господне Така говори Духът Святи: На трети стана възвание, на четвърти - освещение, а в целостта на три и четири, числото седем — служение. Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Святи, Дух силен, бързам да помагам. Правда, чистота, вяра, надежда и любов не търпи никое двоумение, нито двуличие. Вън всяка гневливост! Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността.
към текста >>

29. Писма

Животът на земята е едно благо, което трябва да се използва в служение на Бога.
ПОМНИ ОБИЧНИ ТОДОРЧО Обични Тодорчо, Получих вашето писмо. Животът на земята е едно благо, което трябва да се използва в служение на Бога. Това служение винаги трябва да става по дух, в него да участва умът, сърцето и душата А главният подтик на служението е любовта. Само тя едната, като първия плод на Духа, осмисля живота, дава подтик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето.
към текста >>

Това служение винаги трябва да става по дух, в него да участва умът, сърцето и душата А главният подтик на служението е любовта.
ОБИЧНИ ТОДОРЧО Обични Тодорчо, Получих вашето писмо. Животът на земята е едно благо, което трябва да се използва в служение на Бога. Това служение винаги трябва да става по дух, в него да участва умът, сърцето и душата А главният подтик на служението е любовта. Само тя едната, като първия плод на Духа, осмисля живота, дава подтик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва „Сине мой, дай ми сърцето си"; Аз превеждам „Сине мой, отвори ми сърцето си". Защо?
към текста >>

30. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

*****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.)
**Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.) ***Омофор (гр.) - част от архиерейско облекло, което обхваща врата и раменете (бел. ред.) ****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К. Дъновски начин на получаване на Антиминса. Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.) *****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.) * (църковнославянски): „Защото както тялото е едно, а има много удове (органи), и вейте удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са“, Първо Коринтяном, 12: 12 (бел. ред.) ** (църковнославянски): „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “, Псалм 133; 1 (бел. ред.) *** Родовете от Авраам до Давид, от Давид до Вавилонското преселение и от Вавилонското преселение до Исус Христос са цитирани в Евагелие от Матея: 1; 1-17 (бел. ред.) **** (църковнославянски): „Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов.
към текста >>

31. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Господ го прие и приема неговото служение.
Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления. „Онзи, Когото сте видели, Той е Вождът Господен." Името Му знаете. Приемете Д-pa като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравления и от други двама братя от село Хотанца, които Господ е призовал в делото. За другите неща сам Д-р М. ще ви разправи подробно.
към текста >>

32. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА**

В Моето служение се изисква смелост и решителност.
Не познаваш ли Моите пътища, през които те водя? За тебе предстои работа да вършиш за Мене. Работа, която трябва да извършиш добре. Научи се да бъдеш търпелива и мъдра. Това е Моето Желание. В Моето служение се изисква смелост и решителност. Бъди крепка по Дух и смирена по плът. Зная мрачните облаци, които смущават твоята Душа. Не бой се. Те ще принесат сво-ите плодове. Волята на Вашия Небесен Баща е да бъдете търпеливи, както е Той търпелив, и благи, както е Той.
към текста >>

33. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Тихчев в служение и с помощта на И.
– в протокола на П. Гумнеров: в 21 ч. 14 август, неделя В 5 ч. сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо П. Тихчев в служение и с помощта на И. Зурков отслужиха нещо от рода на църковно- православна литургия, от която всички приятели се доволстваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 ч., т.е. подир свършването на гореизказаното славословие от двамата казани приятели, започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед към 1 ч.
към текста >>

34. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят.
Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелстваме за Истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа - едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога.
към текста >>

35. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

318 „Всякое дихание да хвали Господа“ – православно песнопение от утринно богослужение.
– датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г. 315 Двете изречения на обяснителната бележка липсват в протокола на Д. Голов. 316 Че ще дойде, Той ще дойде – в протокола на П. Гумнеров: че ще даде, Той ще даде. 317 Йод-Хей-Вав-Хей – или ЙХВХ: според еврейската Кабала – святото непроизносимо име на Бог Йехова, в което Йод означава принципа на Огъня, Хей – принципа на Водата, Вав – принципа на Въздуха, и Хей – принципа на Земята. 318 „Всякое дихание да хвали Господа“ – православно песнопение от утринно богослужение. 319 Петото тяло – в протокола на П. Гумнеров: в петото тяло. 320 С наряди – в протокола на Д. Голов: със снаряди. 321 Цитат на Йоанна 9:25.
към текста >>

36. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

318 „Всякое дихание да хвали Господа“ – православно песнопение от утринно богослужение.
314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г. 315 Двете изречения на обяснителната бележка липсват в протокола на Д. Голов. 316 Че ще дойде, Той ще дойде – в протокола на П.Гумнеров: че ще даде, Той ще даде. 317 Йод-Хей-Вав-Хей – или ЙХВХ: според еврейската Кабала – святото непроизносимо име на Бог Йехова, в което Йод означава принципа на Огъня, Хей – принципа на Водата, Вав – принципа на Въздуха, и Хей – принципа на Земята. 318 „Всякое дихание да хвали Господа“ – православно песнопение от утринно богослужение. 319 Петото тяло – в протокола на П. Гумнеров: в петото тяло. 320 С наряди – в протокола на Д. Голов: със снаряди. 321 Цитат на Йоанна 9:25.
към текста >>

37. Писма до Мария Казакова - 1905

Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служението.
Защото Аз съм с тебе и никой няма да тури ръка на тебе, да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град.” Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината. В тоя свят на общо противоречие потребно е доброто ухо. То е подпора на вярата. Вярата е потребна за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служението. Господ е показал своето благоволение към всички ви. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви. Неговото благословение е дошло отгоре, както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е окръжил отвсякъде. И какво по-добро може да очаква человек от това!
към текста >>

Любовта изисква Жертви, изисква себеотричания, изисква служение.
* * * Варна, 15, VIII. 1905 г. МАРИЯ, Вяра, Надежда, търпение, това ти трябва. Любовта изисква Жертви, изисква себеотричания, изисква служение. Любовта не дири своето. Твоят път е от Мене определен. Не познаваш ли Моите пътища, през които те водя? За тебе предстои работа да вършиш за Мене. Работа, която трябва да извършиш добре.
към текста >>

В Моето служение се изисква смелост и решителност.
Не познаваш ли Моите пътища, през които те водя? За тебе предстои работа да вършиш за Мене. Работа, която трябва да извършиш добре. Научи се да бъдеш търпелива и Мъдра. Това е Моето Желание. В Моето служение се изисква смелост и решителност. Бъди крепка по Дух и смирена по плът. Зная мрачните облаци, които смущават твоята Душа. Не бой се. Те ще принесат своите плодове. Волята на Вашия Небесен Баща е да бъдете търпеливи както е Той търпелив, и благи както е Той.
към текста >>

38. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.
14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил. Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед, към един часа, се даде само чай и хляб.
към текста >>

39. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят.
Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога.
към текста >>

40. 1918_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Служение на Бога съзнателно; а то [го] можете.
Аз исках да услужа на баща й и майка й. Всичко е добре. Господ да я благослови и да й даде добро сърце да върви в правия път, за да не страда повече. Бъдете смели и решителни духом. Любовта в изпълнението святата Воля Божия да бъде закон. Служение на Бога съзнателно; а то [го] можете. Моят привет и поздрав на всички добри приятели и братя. Господ ще преобърне всичко за добро. Така ми е казал. Той ще обедини всичко в едно велико цяло. Иде бъдещето, в което всички ще бъдат радостни и весели.
към текста >>

41. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение /
Антиминсът–символ на дух овна мисия / Делата на Константин Дъновски и Атанас Георгиев- Чорбаджи за независима българска църква / Константин Дъновски- учител, просветител и свещеник в с. Хадърджа / Женитба с Добра Атанасова Георгиева / Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение / Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област / Дейност на Атанас Георгиев в Цариград / Раждане на Петър - син на свещеник Константин Дъновски Кончината на Атанас Георгиев - Чорбаджи в Цариград / Константин Дъновски — първи български свещеник във Варна /
към текста >>

42. 001. За книгата и нейния автор

Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки.
Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи.
към текста >>

43. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Църквата била наименована “Свети Атанасий Александрийски”, която съ-щес-твува и се използва за църковно служение и до днес.
Половината от постройката била заделена за църква, а другата – за училище. Трябвало да се получи разрешение и от гръцкия владика Порфирий, а също така и пашата да даде своето съгласие за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Чорбаджи било удовлетворено. На 26 октомври 1851 г. се издава височайши ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствал дори и самият гръцки владика Порфирий. Църквата била наименована “Свети Атанасий Александрийски”, която съ-щес-твува и се използва за църковно служение и до днес. Село Хадърджа започнало да се сочи за пример в цялата околия. За неговия пълен разцвет обаче попречва Кримската война (1853-1856 г.). През време на войната селата по цяла Добруджа били ограбвани и опустошавани от османския аскер. Като по чудо с. Хадърджа оцеляло от разорение, и то пак благодарение на Атанас Чорбаджи, който се застъпил лично пред пашата във Варна и получил един бюлюк (отделение) войска, която опазила непокътнато селото до края на войната.
към текста >>

44. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

“За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св.
Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.).
към текста >>

45. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение Идването на Рачински във Варна съвпада с отхвърля-нето от Иларион Макариополски през април 1860 г. на опекунството от гръцката фенерска патриар-шия в Цариград и започването на борбата за независима Бъл-гарска църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност всред раздвижените духове на българите. Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси.
към текста >>

46. 026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград

С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на Българската църква от Вселенската гръцка патриаршия, настъпва съществена промяна в църковното служение на българите.
Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им. Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи. Фактическото положение на нещата обаче било съвсем друго. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на Българската църква от Вселенската гръцка патриаршия, настъпва съществена промяна в църковното служение на българите. До този момент всички христия-ни, неза-ви-симо дали са българи, или гърци, се чер-кува-ли общо в гръцките църкви, като всички църковни тре-би – кръщения, сватби, погребения, панихиди и дру-ги – се извършвали на гръцки език от гръцки свещени-ци. След отделянето на Българската църква от фенерската гръцка патриаршия всички църковни служби, за които става дума по-горе, както и самата черковна литургия се извършвала в новоорганизираните български църкви на старобългарски език. Точно тук, при тази важна стъпка във Варна и Варненско отец Константин повече от всеки друг е дал своя неоценим принос за повдигане на народностното съзнание на българите. При това трябва да се има предвид, че той е действал сам, без да има близката подкрепа на Атанас Чорбаджи, който по това време е бил в Цариград. Отделянето на българите християни във Варна от фенерската цариградска патриаршия допринесло твърде много за повишаване на самочувствието им и способствало за подемането с по-голяма сила борбата за национална политическа свобода от османско иго.
към текста >>

47. 029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна

по инициатива на отец Константин варненските българи свикват събрание в търговската кантора на Сава Георгиевич, където обсъждат начина, по който да проведат цялостното разрешаване на църковния въпрос във Варна.18 След задълбочено обмисляне те решават да отправят аргументирана молба пред турското правителство, а след това и пред гръцката цариградска патриаршия за откриването на собствена църква, в която богослужението да се води на старобългарски език.
029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна В самото начало на 1865 г. по инициатива на отец Константин варненските българи свикват събрание в търговската кантора на Сава Георгиевич, където обсъждат начина, по който да проведат цялостното разрешаване на църковния въпрос във Варна.18 След задълбочено обмисляне те решават да отправят аргументирана молба пред турското правителство, а след това и пред гръцката цариградска патриаршия за откриването на собствена църква, в която богослужението да се води на старобългарски език. Тази им молба завършвала с предупреждението, че ако не бъде уважено искането им, те са готови да осуетят посрещането на новия варненски владика и да обсебят за свои нужди някоя от гръцките църкви във Варна. Така съответната ултимативна молба, подписана от първенците на петдесет-шестдесет села от Варненския санджак (област), бива изпратена в Цариград. На 10 февруари 1865 г. група ентусиазирани вар-ненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква “Св. Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св.
към текста >>

Гърците направили интриги пред турските власти във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св.
Въпреки това на неделната литургия на 14 февруари 1865 г. в същото помещение отец Константин извършил водосвет в присъствието на много българи и прочел на старобългарски език “Часовете”. На вечерната служба пред много народ същият свещеник изнесъл изцяло църковната служба на старобългарски. Пробивът бил направен. Гърците и гагаузите-гъркомани незабавно започнали да негодуват срещу дръзката постъпка на отца Константина. Гърците направили интриги пред турските власти във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св. Арахангел Михаил”. Оплакванията им обаче не дали никакъв резултат, тъй като отец Константин бил уредил предварително въпроса с Ибиш Ефенди. Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх. Държанието на турските управници във Варна окуражило българите и на 17 февруари 1865 г. в новата църква “Св.
към текста >>

48. 031. Период след Освобождението

Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение.
там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини. Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден.
към текста >>

Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св.
След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св. Богородица” във Варна. Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата. Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”, поместена на стр. 218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София.
към текста >>

49. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г.
става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине".
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога.
А тя отговорила: "За теб, Василке, мога да направя всичко. Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат. Мога да ти осигуря държавна пенсия като ятак, понеже спаси брат ми и мен. Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо. Тях ги очаква съд". Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога. Друго такова служение не съществува на земята". Казала това и си тръгнала. Василка до края на живота си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната. Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г.
към текста >>

Друго такова служение не съществува на земята".
Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат. Мога да ти осигуря държавна пенсия като ятак, понеже спаси брат ми и мен. Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо. Тях ги очаква съд". Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога. Друго такова служение не съществува на земята". Казала това и си тръгнала. Василка до края на живота си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната. Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г. комунистите бяха решили да погнат Братството.
към текста >>

51. ДАВАНЕ

Това е един метод на служение на Бога.
Като даваш, ще даваш с любов. Ако даваш плод, ще дадеш най-хубавия, който имаш. Ако кажеш някаква мисъл, и тя ще бъде най-хубавата, която имаш. Ако дадеш чувство, и то ще бъде най-хубавото. И комуто каквото подадеш, влагай винаги по една красива, възвишена Божествена мисъл или желание към този, който ще (вземе) изяде даденото от теб: да получи или да се събуди в него една добродетел - Любов към Бога, Любов към ближния си или друго нещо. Това е един метод на служение на Бога. В какво седи Новото? - Новото се отличава от старото по начина на даването. В стария живот човек дава и очаква да получи нещо. В новия живот човек дава, без да очаква. Ако жертвата, която направите, не е за Слава Божия, нищо не допринася.
към текста >>

52. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Идват трима техни представители на Изгрева, търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват символи при тяхното богослужение в София.
Учителят казваше за тях: "Техният дух от древността днec се продължава и изявява от англичаните." Тодор Божков През времето на войната Хитлер реши да се разправи с евреите и започна изселването им от цяла Европа и препращането им в концлагерите за пълно унищожение. Еврейската община в София бе предусетила как ще се развият нещата. Съветът на синагогата и управата на еврейската община вземат решение, което озадачи всички ни. Идват трима техни представители на Изгрева, търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват символи при тяхното богослужение в София. Тази синагога е най-голямата от всички в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител! Тримата представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място, но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ?
към текста >>

Но тук гласът му затръбя: "Няма значение колко струват, защото са символи за тяхното богослужение.
Не знаеше как ще се развият събитията. По едно време, както ги разглеждахме, Никола Антов запита; "Колко струват тези диаманти? " Боян Боев се обади с неговия гръмогласен глас за първи път. Обикновено в Братския съвет той само мълчеше и не проговаряше нито дума. Само накрая казваше своето мнение "за" или "против". Но тук гласът му затръбя: "Няма значение колко струват, защото са символи за тяхното богослужение. Бог поругаем не бива! Бог Йехова, Бог Саваот, поругаем не бива! " Думите на Боян Боев бяха силни, а неговият глас ехтеше в стаята. Евреите трепереха от гласа му и за пръв път слушаха неща за онзи Бог, комуто те се молеха и се кланяха. Боян Боев продължи: "Това са диаманти-символи.
към текста >>

53. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

В това послание Великият Разумен свят чрез Учителя се обръща към славянството, към всички негови синове, малки и големи, и ги призовава на служение в новия Живот, който сега настъпва на тая Земя.
В нея се срещат силите, които работят в трите континента. Тя има голяма историческа роля като глава в общославянския организъм. Учителя дойде в една славянска страна във връзка с бъдещата мисия на славянството, която не е расова, а общочовешка. В 1898 г. Учителя отправя едно послание към българския народ и славянството. В това послание Великият Разумен свят чрез Учителя се обръща към славянството, към всички негови синове, малки и големи, и ги призовава на служение в новия Живот, който сега настъпва на тая Земя. Той го нарича Царство на Мира. Той казва: В този Живот са призовани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на цялото човечество. Времето за идването на това Царство е близко; затова, пригответе се. За да устоите на призванието си, вярвайте само на Великата Разумност, която работи в света.
към текста >>

54. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Обича сам да участвува в богослужението и сам вдъхновено да проповядва, което често го води до опасно духовно тщестлавие, отдалечаващо го от смирението и пътят към праведния...
Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет. Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава. Обича сам да участвува в богослужението и сам вдъхновено да проповядва, което често го води до опасно духовно тщестлавие, отдалечаващо го от смирението и пътят към праведния... Праведният живее с новото време. Обича правовия ред и го защитава. Склонен е да помага на другите и се стреми към почит и уважение. Неудачите и противоречията го наскърбяват и накърняват достойнството му. Тъй като се е издигнал до най-високия връх на личния живот, той е болезнено чувствителен към обходата на другите и за всичко, което върши очаква признание.
към текста >>

55. Беинса Дуно

Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Хадърча, открил първото българско училище във Варненския край, а баща му - отец Дъновски, е отслужил първото богослужение на български език в българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и просвещение.
БЕИНСА ДУНО (УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ) Учителя Паневритмия на Изгрева Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година в с. Хадърча (сега Николаевка), Варненско, в семейството на свещеник Константин Дъновски. Потомък е на два български възрожденски рода. Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Хадърча, открил първото българско училище във Варненския край, а баща му - отец Дъновски, е отслужил първото богослужение на български език в българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и просвещение. След завършване на средното си образование в Свищов Петър Дънов заминава за Америка през 1888 г., за да следва теология в най-престижния за времето си Теологически факултет на Бостънския университет. След получаването на диплом за завършено висше образование веднага се записва и в Медицинския факултет на същия университет, където следва две години. През 1895 г. се завръща в България, а през 1896 г. излиза книгата му „Науката и възпитанието“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15816783905029