Търсене в текстове за 'Служение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна.
Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани. Едва петнадесетгодишен, Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. На следващата година той се премества отново като учител в Устово. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна. Това става причина да бъде поканен на служба в църквата. През 1847 г. Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов * * *
към текста >>

статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)"
През 1847 г. Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов * * * За свещеник Константин Дъновски може да се прочете в: статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)" Брошурата: За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“ Снимки на свещеник Константин Дъновски и семейството му Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш.
към текста >>

пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)
За свещеник Константин Дъновски може да се прочете в: статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)" Брошурата: За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“ Снимки на свещеник Константин Дъновски и семейството му Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш. 23 март 2010 г. /Източник/ Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна. Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие.
към текста >>

той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие.
По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева. С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.
към текста >>

Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски.
с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски. Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията. Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. отец Константин се включил активно на страната на руснаците. Още от 1876 г. той бил започнал да служи към руския параклис при консулството.
към текста >>

Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение.
Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците. В началото на войната бил хвърлен в затвора, като опасен за властта човек и пролежал в много тежки условия седем месеца. След Освобожданието на град Варна на 27 юли 1878 г. отец Константин се установил трайно в храма "Св. Архангел Михаил". Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение. Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми. Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението. Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма.
към текста >>

Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си!
По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат! " (2 Тим 4:7-9). "Едно откровение в Солунската църква "Св.
към текста >>

2. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г.
става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине".
към текста >>

3. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ го прие и приема неговото служение.
„Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в делото. 3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;
към текста >>

4. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение.
17. (У., №19, 29.04.1899 г.)77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
към текста >>

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...

Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб.
Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице.
Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен, и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните – да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости, и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждане, твоето възобновление и усъвършенстване в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае?
към текста >>

Да, то е именно служението на Духа.
Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си.
Гледайте с вяра на бъдещето. Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен. Този Дух е Дух на Мир и Радост и дълготърпение. [Гал. 5:22] Дръжте се яко за Господа и не бойте се. Ако Той е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си. А след всичко имайте Любов. Бъдете [с]низходителни. Ний сме призвани да воюваме, и то благородно. Аз познавам къде е болното място, но тази е добрата Воля на нашия благ Господ и благ Небесен Баща - да ни укрепи и уякчи духом в сила и мощ. Знанието Господне е приятно.
към текста >>

8. Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик)

Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг.
Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава. Необходима е на всинца ви положителна себепожертвующа Любов. Оставете настрани всяко колебание. Призванието ви не е от человеци[те]. Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг. Призовавайте Го, прочее, всякога. Стойте верни, за да доизкараме делото докрай. Не бързайте. Аз зная помислите на другите, но те са празни. Сега, ако имате любов, пазете заповедите.
към текста >>

9. (стар стил) Учителя пристига в София

Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг.
Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава. Необходима е на всинца ви положителна себепожертвующа Любов. Оставете настрани всяко колебание. Призванието ви не е от человеци[те]. Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг. Призовавайте Го, прочее, всякога. Стойте верни, за да доизкараме делото докрай. Не бързайте. Аз зная помислите на другите, но те са празни. Сега, ако имате любов, пазете заповедите.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг.
Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава. Необходима е на всинца ви положителна себепожертвующа Любов. Оставете настрани всяко колебание. Призванието ви не е от человеци[те]. Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг. Призовавайте Го, прочее, всякога. Стойте верни, за да доизкараме делото докрай. Не бързайте. Аз зная помислите на другите, но те са празни. Сега, ако имате любов, пазете заповедите.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Любовта изисква Жертви, изисква себеотричания, изисква служение.
Варна, 15, VIII. 1905 г. МАРИЯ, Вяра, Надежда, търпение, това ти трябва. Любовта изисква Жертви, изисква себеотричания, изисква служение. Любовта не дири своето. Твоят път е от Мене определен. Не познаваш ли Моите пътища, през които те водя? За тебе предстои работа да вършиш за Мене. Работа, която трябва да извършиш добре.
към текста >>

В Моето служение се изисква смелост и решителност.
Не познаваш ли Моите пътища, през които те водя? За тебе предстои работа да вършиш за Мене. Работа, която трябва да извършиш добре. Научи се да бъдеш търпелива и Мъдра. Това е Моето Желание. В Моето служение се изисква смелост и решителност. Бъди крепка по Дух и смирена по плът. Зная мрачните облаци, които смущават твоята Душа. Не бой се. Те ще принесат своите плодове. Волята на Вашия Небесен Баща е да бъдете търпеливи както е Той търпелив, и благи както е Той.
към текста >>

12. (стар стил) Мария Казакова завършва земния си път.

Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност.
Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил. Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед, към един часа, се даде само чай и хляб.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят.
Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога.
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Вий трябва да се предавате в размишления за служение на Господа.
София 11.окт. 1912 Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви. Бележките не са готови, те ще позакъснеят тази година за по-дълго време. Това зависи от стеклите се събития. Вий трябва да се предавате в размишления за служение на Господа. Гледайте да бъдете полезна по който и да е начин. Сега е време, в което има благоприятни условия. Дребнавостите в живота трябва да се изоставят. Вашият живот изисква самопожертвование. Всякога трябва да мислим за това, което желае Господ.
към текста >>

16. Писмо на Учителя до Георги Куртев (и Ц. Боздуганов), София

В тия времена на изпит потребна е пълна вяра в Господа, който направлява всичките работи на народите и тяхното повдигание и служение.
София, 1 април 1913 Любез. Ц. Боздуганов и Г. В. Куртев,Получих писмото ви. В тия времена на изпит потребна е пълна вяра в Господа, който направлява всичките работи на народите и тяхното повдигание и служение. Сега се намирате в една епоха, когато се ликвидират сметките на цели столетия. И всичко това, което гледате пред вас да става, това са вземаници и даваници на миналото. Както е казано, с каквато мярка си мерил, със същата ще ти се възмери. Държавите на земята трябва да се научат да управляват добре. Турция за своето вироглавство и несправедливост сега плаща кармичните последствия на тоя велик закон.
към текста >>

В сегашните времена се иска бодрост, сила, смелост, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят.
Държавите на земята трябва да се научат да управляват добре. Турция за своето вироглавство и несправедливост сега плаща кармичните последствия на тоя велик закон. Вий се радвайте, че сте в една струя, която носи тоя народ нагоре към доброто. Човешките несправедливости постепенно ще замрат. Когато се изтребят вълците от земята, няма да има вече кой да дави овцете. В сегашните времена се иска бодрост, сила, смелост, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят. Бъдете радостни и весели. Господ е с нас. Той ще ни повдигне, Той ще ни укрепи и ний ще му бъдем народ предан да му служим с трудолюбие. Страданията, които гледате пред себе си, са уроци възпитателни за нас. Жертви трябват всякъде.
към текста >>

17. Писмо на Учителядо Елена и Константин Иларионови, Варна

Служение на Бога съзнателно, ето мотото.
Аз Исках да услужа на баща и и майка й. Всичко е добро. Господ да я благослови и да й даде добро сърце да върви в правия път, за да не страда повече. Бъдете смели и решителни духом. Любовта в изпълнението Волята Божия да бъде закон. Служение на Бога съзнателно, ето мотото. Моят привет и поздрав на всички добри приятели и братя. Господ ще преобърне всичко за добро, така ми е казал. Той ще обедини всичко в едно велико цяло. Иде бъдещето, в което всички ще бъдат радостни и весели. Вашето положение е добро. К.
към текста >>

18. Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'

Служението на Бога - това е важното.
Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх. Песента на водите се чува - това е музика и говор. Небето лазурносиньо се усмихва снизходително. Великият свят гледа на нас благосклонно. Всичко ни вдъхновява и укрепва с една мисъл: Да вършим Твоята Воля. Служението на Бога - това е важното. "Мирът иде вече! " Години наред ние пеехме тази песен през време на Школата. Дойде и Втората световна война. И тя приключи, като взе милиони жертви на човечеството. Светът отново трябваше да се прекроява в нови одежди.
към текста >>

19. Писмо от Учителя до Георги Куртев, София

Но нашето служение на Бога става под други закони.
Любезни Георги, Всичко в тоя свят става по силата на волята Божия. Има много неща, които стават, за да се опита света и да се разкрият затаените работи. Но силата е в Любовта, вярата и надеждата. За събора дали ще стане в Търново е висящ. Но нашето служение на Бога става под други закони. Ние ще ви съобщим за онова, което трябва да бъде. Бъдете бодри и весели. Иде великата развязка на всичкия земен живот. Да бъдат сърцата ви топли, умовете ви светли. Господ ще преодолее и свободата ще дойде.
към текста >>

20. Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

Служението на Бога, от послушание.
София, 25.V.1925 г. Любезна Елена, Вече са ти предали Моето писмо. Всяко нещо на своето време. Живота се нуждае от Любов, Умът от светлина, Волята от Сила. Служението на Бога, от послушание. А работата от разумност. Да живее человек това е най-голямото изкуство. Да мисли, това е най-голямото творчество, а да се стреми към Истината, това е осмисляние на всичко. Само Божията Любов води към Бога. (Свещеният подпис)
към текста >>

21. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Идеята на тази беседа е: „Служение на Бога".
При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък". Идеята на тази беседа е: „Служение на Бога". След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук. Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете.
към текста >>

22. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

- Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците.
Седим върху снеговете, а под тях, като че ли скрит огън ни пази от замръзване. След обяда обградихме Учителя. Той каза, че иде време, когато земята силно ще се разтърси, от което океаните ще закрият някои стари континенти, а ще се открият нови...Замислям се при тия думи! Как? Нима е възможно това? - Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците. Събираме се за молитва. Ел Шедар ехти от горещата ни благодарност към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”. (Варвара взима участие.) Тя се понесе нагоре като благоуханна вълна, изпратена от едни щастливи люде намерили сега своят истински Водач.Някой стои на края на поляната и ни брои... шестдесет и трима.Като вихър полетяваме надоле. Тъй приятно се тича по сняг! Ето ни по „Спаси душа”.
към текста >>

23. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света.
Със същите тонове изпяваме първо „Любов”. С богати обертонове заехтява гиганта. „Благост”, - „Благост” отвръща планината със сладък упойващ химн. Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло тържество в гърдите си. Сякаш сме чули гласа на Бога. Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света. При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т. XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука! Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална.
към текста >>

Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света.
Със същите тонове изпяваме първо „Любов”. С богати обертонове заехтява гиганта. „Благост”, - „Благост” отвръща планината със сладък упойващ химн. Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло тържество в гърдите си. Сякаш сме чули гласа на Бога. Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света. При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т. XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука! Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална.
към текста >>

24. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 21 август

Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния живот, след нея иде светостта, а след нея служението.
Спомен на Олга Славчева 21 август [1929 г.]Учителят говори за чистотата. Без нея не може да се постигне нито знание, нито сполука, нито любов в света. Без чистота Бог не може да се всели в човека. Чистотата води към живот, а нечистотата към смърт. Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния живот, след нея иде светостта, а след нея служението. Чистота, Святост и Любов са аналогични на служене, почитание и обич. Да служиш на Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния. Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички. Почитание на душата, която носи всички съкровища. Доброто, красивото ще намериш в себе си и ще го почиташ, а след това като го намериш в другите ще го познаеш, понеже си го намерил в себе си.
към текста >>

Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички.
Без чистота Бог не може да се всели в човека. Чистотата води към живот, а нечистотата към смърт. Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния живот, след нея иде светостта, а след нея служението. Чистота, Святост и Любов са аналогични на служене, почитание и обич. Да служиш на Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния. Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички. Почитание на душата, която носи всички съкровища. Доброто, красивото ще намериш в себе си и ще го почиташ, а след това като го намериш в другите ще го познаеш, понеже си го намерил в себе си. Обичта към другите е да виждаш себе си в тях.После правим гимнастика боси по ливадата. Нареждаме се по един по цялото крайбрежие до езерото на Божествената песен Махабур. Засвири рог.
към текста >>

25. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата?
" Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога. Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?! Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?!
към текста >>

26. Писмо от Пеню Киров до Учителя (от гр.Ямбол), №78

Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха.
Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива. А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив.
към текста >>

27. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №24

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

28. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №9

Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему.
гр. Бургас, 27 декемврий [18]98 г. Любез. ми братко Дънов,Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление.
към текста >>

29. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №27

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина. Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр.
към текста >>

30. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

2. Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)
Константин Дъновски е заменен с друг свещеник във Варна и се налага да се завърне в Хатърджа до 1870 г., когато пак е назначен във Варна, където остава до пенсионирането си през 1899 г. След тази година Константин Дъновски отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. По-подробно за това може да се прочете в: 1. Бележки върху книгата "Учителя във Варна" 2. Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) Бележки върху книгата "Учителя във Варна" БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО"* Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения)
към текста >>

пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)
Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г. в София (бел. състав.) БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА Учителя във Варна Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш. 23 март 2010 г. /Източник/ Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна. Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие.
към текста >>

той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие.
По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева. С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.
към текста >>

Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски.
с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски. Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията. Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. отец Константин се включил активно на страната на руснаците. Още от 1876 г. той бил започнал да служи към руския параклис при консулството.
към текста >>

Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение.
Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците. В началото на войната бил хвърлен в затвора, като опасен за властта човек и пролежал в много тежки условия седем месеца. След Освобожданието на град Варна на 27 юли 1878 г. отец Константин се установил трайно в храма "Св. Архангел Михаил". Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение. Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми. Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението. Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма.
към текста >>

Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си!
По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат! " (2 Тим 4:7-9). "Едно откровение в Солунската църква "Св.
към текста >>

31. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение.
Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш. Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание. Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение. От цялото му същество се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа! ” ---------------------------------------------* Тук П. Теодорова пише за книгите: “Учителят за образованието”, “За дишането" и “Мисията на богомилството”.
към текста >>

32. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение.
Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш. Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание. Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение. От цялото му същество се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа! ” ---------------------------------------------* Тук П. Теодорова пише за книгите: “Учителят за образованието”, “За дишането" и “Мисията на богомилството”.
към текста >>

33. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа.
Паша Теодорова СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27. 12. 1956 год. Паша Теодорова си замина през 1972 г. след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа. ___________________________ Източник: Паша Теодорова (1888-1972)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША
към текста >>

34. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа.
Паша Теодорова СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27. 12. 1956 год. Паша Теодорова си замина през 1972 г. след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа. ___________________________ Източник: Паша Теодорова (1888-1972)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША
към текста >>

35. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

За известен период от време той е държал беседите си в тази сграда на втория етаж.. По времето на тази среща Савка Керемидчиева и Паша Теодорова вече са поели своя дял от служението.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1899-1990 Елена Андреева, Савка Керемедчиева стенографират лекция на Учителя Срещнала е Учителя за първи път през 1920 г. в Дома на журналистите. За известен период от време той е държал беседите си в тази сграда на втория етаж.. По времето на тази среща Савка Керемидчиева и Паша Теодорова вече са поели своя дял от служението. Спомените на Елена Андреева оттогава звучат така: “От първата беседа, която чух аз изпаднах в такова повишено настроение, обхвана ме неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее един възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна радост, че имам възможност да помагам, да съм в услуга на хората, да живея по-добре и в по-добро настроение.“ Елена Андреева завършила университета през 1927 г. Като студентка е живяла с оскъдни средства, затова след дипломирането си тя решила да си изкарва прехраната с учителстване.
към текста >>

36. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение.
Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М. Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае пътя на душите. Връзката на М. Тодорова с Борис Николов е връзка между свободни души. Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение. А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи.
към текста >>

37. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Той знае, че животът му е преминал в полезна дейност, в служение на висшето, в следване разумните съвети на Учителя.
в хороскопа на В.Пашов се появява лош аспект. Физическото му съответствие е: операция. Въпреки че, тази лека операция е извършена от най-добър лекар, последствията от нея са неблагоприятни. Влад Пашов не иска да преодолее депресията, която се е получила. Той не се бори за продължаване живота си на земята. Той знае, че животът му е преминал в полезна дейност, в служение на висшето, в следване разумните съвети на Учителя. Работата му е завършена. За него е по-привлекателно да влезе в другия живот, където Светлината отново ще приеме неговата душа на Работник Божий. За него най-силно важат думите, които той написва в една своя статия. Определението, което той дава за хората на любовта, е валидно първо за него самия: “Всички онези хора, които са приели импулса на Любовта в ума си, сърцето душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал.
към текста >>

38. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния, „помагане на страдащите”, както се изразява самият герой на повествуванието.
Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”). И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове. В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта. Текстът е написан живо и увлекателно, със завладяваща спонтанност и простота на изказа. Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния, „помагане на страдащите”, както се изразява самият герой на повествуванието. Живот, пронизан открай докрай с вяра в Създателя мощна и непоклатима, упование в Неговия Промисъл за света и човека, самоотвержено отдаване на силите и знанията си за целите на физическото и духовно здраве на човечеството. Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение. Живот на един подчертано толерантен към всички хора човек. Личност с космополитен размах на мирогледа и на дейността му в служба на човешкия род. От гледна точка на медицинската наука и лечителското изкуство Петър Димков вече е получил признание като един от родоначалниците на ирисовата диагностика у нас и без съмнение неин най-виден представител, при това не само в отечеството си.
към текста >>

Упражнявал е уникалната си лечителска дарба с ненакърнимата увереност, че тя е дар от Бога и би трябвало да бъде използвана в служението му на хората, без да очаква нищо в замяна.
Личност с космополитен размах на мирогледа и на дейността му в служба на човешкия род. От гледна точка на медицинската наука и лечителското изкуство Петър Димков вече е получил признание като един от родоначалниците на ирисовата диагностика у нас и без съмнение неин най-виден представител, при това не само в отечеството си. Той е със сигурност най-изтъкнатият народен лечител по нашите земи, чиято популярност още приживе далеч надхвърля границите на страната ни. През призмата на нравствената преценка се откроява неговата абсолютна безкористност. Не е взел нито стотинка от десетките си хиляди пациенти. Упражнявал е уникалната си лечителска дарба с ненакърнимата увереност, че тя е дар от Бога и би трябвало да бъде използвана в служението му на хората, без да очаква нищо в замяна. Професионалните му умения и моралната му извисеност го характеризират като”силна, магнетична личност”, според думите на дъщеря му Лили Димкова. През 1939 г., в зряла възраст, Петър Димков среща Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Веднага възприема идеите му, става негов последовател за цял живот. Ученикът е срещнал своя Учител - две съдби, две линии на индивидуално еволюционно развитие, които очевидно са преплетени от векове или дори хилядолетия. Петър Димков смята, че най-великата сила е тази на мисълта.
към текста >>

Човекът, открил в дълбините на съществото си Божествената искра и запалил с нея огъня на беззаветното служение на Бога и ближните, по право принадлежи към кохортата на безсмъртните.
Посочва и простички, но ефикасни средства за подмладяване: редовно общуване с природата, чиста, предимно растителна храна, правилно дишане и редовен сън. Девизът на лечителя Петър Димков е: „Тайната на вечната младост и красота се крие в здравето. А тайната на здравето е умереност във всичко.” Самият той, доживял пределната 95-годишна възраст, е най-яркото живо доказателство за качествата на системата му за здравословен, осмислен и духовно извисен начин на живот. Изграденото с Любов, чрез Мъдрост и в Истина не умира. Човекът, открил в дълбините на съществото си Божествената искра и запалил с нея огъня на беззаветното служение на Бога и ближните, по право принадлежи към кохортата на безсмъртните. Нетленна остава паметта му в Божието и народното сърце. Поклон пред личността и делото на Петър Димков! _________________________Източник: В-к Братски живот, бр.16, 2006 г. ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
към текста >>

В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота!
Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място.
към текста >>

39. Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя

“Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.
В Пловдив, където дълги години живя със своето многолюдно семейство. Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално творчество. Песните му и досега се пеят от много хора. Пеейки ги, те като че чуват гласа на брат Марин. Той изля в песен своята увереност. “Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето. __________________ Източник: Марин Камбуров (1902-1990)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА
към текста >>

НАГОРЕ

0.14998984336853