Търсене в текстове за 'Служение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 64 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение.
Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх. Небесните светила тихо му шепнеха вечната песен за Божията любов. И тая велика песен понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов. Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико. Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение. Ето, зора е вече! Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"! Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца. Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата.
към текста >>

2. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята).
Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята). Слънцето и елементите, които то ни изпраща, са пълни не само с живот. но са препълнени с духовна сила – одухотворяваща сила. Слънцето е нещо по-вече от едно небесно тяло – една планета. То е една могъща съзнателна същност, един Дух. И затова, ако се обърнем с мълчалива молитва към оня Дух, който затопля земята ни и извиква из нея живот, то ще възприемем от силата му.
към текста >>

3. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дойде ли Бог в човека, човек е радостен и весел, готов на всяко служение.
Дето няма смисъл, там Бог отсъствува. А дето Бог отсъствува, там е „адът”. Питаш, кога човек е добър? Моментът, в който Бог се проявява, човек е добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човек е лош. Дойде ли Бог в човека, човек е радостен и весел, готов на всяко служение. Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща. Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога? И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога? Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат.
към текста >>

Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща.
А дето Бог отсъствува, там е „адът”. Питаш, кога човек е добър? Моментът, в който Бог се проявява, човек е добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човек е лош. Дойде ли Бог в човека, човек е радостен и весел, готов на всяко служение. Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща. Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога? И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога? Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат. Ако човек има Божията любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро.
към текста >>

4. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Чрез служение на Бога човек придобива сила в живота.
Не само да вярва в Него. Вярата е само един път към любовта. А любовта е вътрешна връзка с оногова, който те е родил. Искаш да станеш силен. Тогава служи на Бога! Чрез служение на Бога човек придобива сила в живота. Само така можеш да станеш истински силен човек в света! Питат хората: „Има ли Бог или не? " Щом ядеш хляб, има Бог. Бог е вътре в хляба. Щом пиеш вода, има Бог: Бог е вътре във водата.
към текста >>

5. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение.
В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип.
към текста >>

6. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад.
П. Г. Пампоров ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ Андрей Товянски На 27 септ. 1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ.
към текста >>

Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен.
То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
към текста >>

7. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

"Целият наш живот е едно Богослужение.
Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля". "Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*. "Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената".
към текста >>

8. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте".
В същата глава е дадена една молитва-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
към текста >>

9. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Красива алегория е земното битие на този, който е могъл да освети живота си с вдъхновената мисъл: „Целият наш живот е Богослужение". В.
Основната идея на романа е разработена в майсторски вмъкнатите в него приказки за „Хиацинт и Розенблютхен". И там се казва, че природата открива своята тайна само ономува, чието сърце е станало съд на Любовта. Не след дълго прегаря в творчески огън и земният образ на Новалис. На 25 май 1801 г. той тихо напусна сферата на земното, за да прелее живота си в диханието на Бога. Красива алегория е земното битие на този, който е могъл да освети живота си с вдъхновената мисъл: „Целият наш живот е Богослужение". В.
към текста >>

10. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По пътя на служението, ние ще се приближим при нашия небесен баща.
С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и благородна природа, която Бог е вложил в нас. Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си! Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си! По пътя на служението, ние ще се приближим при нашия небесен баща. Освен примера на тия двама синове, има един пример, на добрия син. Христос е добрият син. Няма нещо по-хубаво от добрия син. Винаги е бил готов да слуша, каквото баща Му каже. Христос казва: „Отче, да бъде Твоята воля.
към текста >>

11. ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЪДЪРЖАНИЕ: ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ Милка Кралева СЛОВОТО Възприемане на словото - Учителят МУЗИКАТА Окултната музика - Учителят УПРАЖНЕНИЯТА Възпитание на човешката воля - Учителят НАРЯДИТЕ Наряди и упътвания от събора в Търново през 1925 година - Учителят ТЕМИТЕ Учителят за темите Две теми от Борис Николов РАЗГОВОРИТЕ Разговор с Учителя - Боян Боев ЕКСКУРЗИИТЕ Пролетен излет - Боян Боев ОБЩИЯТ ЖИВОТ Новото човечество - Учителят ПИСМАТА Три писма на Учителя до ученици СМАЛЯВАНЕТО За ученикът Аверуни - Теофана Савова Из "Свещени думи на Учителя" СЛУЖЕНИЕТО Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова МОЛИТВАТА Общение с Бога - Учителят
СЪДЪРЖАНИЕ: ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ Милка Кралева СЛОВОТО Възприемане на словото - Учителят МУЗИКАТА Окултната музика - Учителят УПРАЖНЕНИЯТА Възпитание на човешката воля - Учителят НАРЯДИТЕ Наряди и упътвания от събора в Търново през 1925 година - Учителят ТЕМИТЕ Учителят за темите Две теми от Борис Николов РАЗГОВОРИТЕ Разговор с Учителя - Боян Боев ЕКСКУРЗИИТЕ Пролетен излет - Боян Боев ОБЩИЯТ ЖИВОТ Новото човечество - Учителят ПИСМАТА Три писма на Учителя до ученици СМАЛЯВАНЕТО За ученикът Аверуни - Теофана Савова Из "Свещени думи на Учителя" СЛУЖЕНИЕТО Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова МОЛИТВАТА Общение с Бога - Учителят
към текста >>

12. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЛУЖЕНИЕТО В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото.
СЛУЖЕНИЕТО В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото. Онова, което е правил в тези часове е било друг метод за работа-метод за свята работа. Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той. Разходките край дърветата, работата в градинката, уединението- всеки миг той е давал израз на участието си в общия живот изпълващ Всемира. Нищо не е било без значение около него. Той е участвувал съзнателно в живота на всички.
към текста >>

13. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЛУЖЕНИЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ IX година / I том (София, 1929-1930) Съзнателният живот изисква работа.
За да не се изразходва докрай, човек трябва да се стреми съзнателно към любовта, към мъдростта и истината, като условия за наторяване, т.е набавяне на изразходваната енергия на тяхната почва.*** Б. Николов - графика 14. ОТВОРЕНИ ФОРМИ VIII година / II том (София, 1929) Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма.*** 15. СЛУЖЕНИЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ IX година / I том (София, 1929-1930) Съзнателният живот изисква работа. Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото и да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора.
към текста >>

Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служение, път на почитание и път на обич.
Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото и да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служение, път на почитание и път на обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот.*** 16. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО IX година / II том (София, 19з0) Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Като ученици, вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на доброто. Да правите добро, това значи, да сте готови всеки момент да изпълните волята Божия в най-малките й прояви.
към текста >>

14. ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Христос, най-великият между човеците, каза: “Син Божий не дойде да му послужат, но да послужи” - и отиде на кръста, защото няма по-велико служение от това да положиш живота си за своите ближни.
Какво знаем ние, земните хора за веригата на Бялото Братство и за истинската деятелност на Съществата в нея? И много, и малко. Защото може да изчетеш купчина томове с обяснения и факти за явления, събития, личности, но дали това, което си научил е Знанието? Истинското Знание не е само в думите, то е и в делата. Т.е. истинското Божествено Знание се постига само когато думите станат дела. Христос, най-великият между човеците, каза: “Син Божий не дойде да му послужат, но да послужи” - и отиде на кръста, защото няма по-велико служение от това да положиш живота си за своите ближни. Той имаше знание да се спаси, но предпочете кръста, защото само чрез кръста се стига до истинското владеене на Знанието. Последваха Го още - Ян Хус, Джордано Бруно, богомилът Василий и още хиляди, приели съзнателно пътя към кладата. Нима те нямаха знания да избегнат жертвения огън? Те можеха да се спасят, но нямаше да станат членове на Бялото Братство, където за да влезеш трябва да си възкръснал, т.е. да си се жертвал за човечеството.
към текста >>

15. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И тъй, въпросът за служението на Бога не изисква да напуснете сегашния си живот и да отидете в горите.
Който се бори със себе си, може да победи, но същевременно и се разрушава. Никога човек не трябва да се бори със себе си, но да познае себе си, т.е. Божественото начало. Сегашните ученици трябва да станат по образ и подобие Божие. И Христос казва, че трябва да служим на Бога с дух и истина. И тъй, въпросът за служението на Бога не изисква да напуснете сегашния си живот и да отидете в горите. Връзката между вас и Бога може да стане при условията, при които сега живеете. Вие може да сте при най-ниските, или най-високите условия на живота, в ада или в рая, но пак можете да направите връзка с Бога. Това не зависи от външните условия. Разумният всякога може да използва условията. Но преди всичко, той трябва да направи връзка с Бога и да разреши въпроса за служене при условията, дадени му от Бялото Братство.
към текста >>

16. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
към текста >>

Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА "СВ. ДИМИТЪР" Църквата “Св.
към текста >>

Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение.
Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА "СВ. ДИМИТЪР" Църквата “Св. Димитър” е прочута и великолепно украсена.Тя е гордост в град Солун, най-мило прибежище на вярващите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата,наречена “Касъма джамиси”, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останах слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед.
към текста >>

17. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
към текста >>

Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори.
към текста >>

Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение.
Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават.
към текста >>

18. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
към текста >>

Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на истината и любовта.
към текста >>

Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение.
Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на истината и любовта. Често наблюдавам, как хората в България и другаде се делят на големи и малки величини, на тесни и широки, на черни и бели. Обаче, дето има деление, раздвояване, там Божествения Дух не действа. Казвате:Ние сме широки, не сме тесногръди като другите.
към текста >>

19. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
към текста >>

Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА РАЗУМНИЯТ ВСЯКОГА МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВА УСЛОВИЯТА. НО ПРЕДИ ВСИЧКО, ТОЙ ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ВРЪЗКА С БОГА, И ДА РАЗРЕШИ ВЪПРОСА ЗА СЛУЖЕНЕ ПРИ УСЛОВИЯТА, ДАДЕНИ МУ ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО.
към текста >>

Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение.
Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА РАЗУМНИЯТ ВСЯКОГА МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВА УСЛОВИЯТА. НО ПРЕДИ ВСИЧКО, ТОЙ ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ВРЪЗКА С БОГА, И ДА РАЗРЕШИ ВЪПРОСА ЗА СЛУЖЕНЕ ПРИ УСЛОВИЯТА, ДАДЕНИ МУ ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО. УЧИТЕЛЯТ 19. 04. 1959 Господи, Ти ми подари най-хубаво- то, чисто, светло и прекрасно юно- шество, чудна младост и богата, зряла възраст - каква красота, какъв живот, мисъл, срещи, условия! Такова нещо е рядко и изключително.
към текста >>

20. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност.
Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела.
към текста >>

21. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа.
По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за Което е казано: “Глава на Твоето Слово е Истината”. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: “България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник на целия свят.” Питам се тогава: Не трябва ли да пазим това богатство като зеницата на очите си? Паша Теодорова СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27. 12. 1956 год. Паша Теодорова си замина през 1972 г. след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа.
към текста >>

22. Петър Пампоров (1894-1983) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За известен период от време той е държал беседите си в тази сграда на втория етаж.. По времето на тази среща Савка Керемидчиева и Паша Теодорова вече са поели своя дял от служението.
В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1899-1990 Елена Андреева, Савка Керемедчиева стенографират лекция на Учителя Срещнала е Учителя за първи път през 1920 г. в Дома на журналистите. За известен период от време той е държал беседите си в тази сграда на втория етаж.. По времето на тази среща Савка Керемидчиева и Паша Теодорова вече са поели своя дял от служението. Спомените на Елена Андреева оттогава звучат така: “От първата беседа, която чух аз изпаднах в такова повишено настроение, обхвана ме неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее един възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна радост, че имам възможност да помагам, да съм в услуга на хората, да живея по-добре и в по-добро настроение.“ Елена Андреева завършила университета през 1927 г. Като студентка е живяла с оскъдни средства, затова след дипломирането си тя решила да си изкарва прехраната с учителстване. Отишла при Учителя с въпроса, дали да приеме помощта на свой близък, който може да я назначи на добро място в някой по-голям град. Учителят й казал: “Като отидеш там ще ти дадат пари за един хляб.
към текста >>

23. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение.
Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш. Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание. Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение. От цялото му същество се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа! ” --------------------------------------------- * Тук П. Теодорова пише за книгите: “Учителят за образованието”, “За дишането" и “Мисията на богомилството”.
към текста >>

24. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.
В Пловдив, където дълги години живя със своето многолюдно семейство. Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално творчество. Песните му и досега се пеят от много хора. Пеейки ги, те като че чуват гласа на брат Марин. Той изля в песен своята увереност. “Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.
към текста >>

25. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота!
" От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място.
към текста >>

26. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той знае, че животът му е преминал в полезна дейност, в служение на висшето, в следване разумните съвети на Учителя.
в хороскопа на В.Пашов се появява лош аспект. Физическото му съответствие е: операция. Въпреки че, тази лека операция е извършена от най-добър лекар, последствията от нея са неблагоприятни. Влад Пашов не иска да преодолее депресията, която се е получила. Той не се бори за продължаване живота си на земята. Той знае, че животът му е преминал в полезна дейност, в служение на висшето, в следване разумните съвети на Учителя. Работата му е завършена. За него е по-привлекателно да влезе в другия живот, където Светлината отново ще приеме неговата душа на Работник Божий. За него най-силно важат думите, които той написва в една своя статия. Определението, което той дава за хората на любовта, е валидно първо за него самия: “Всички онези хора, които са приели импулса на Любовта в ума си, сърцето душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството.
към текста >>

27. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение.
” Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М. Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае пътя на душите. Връзката на М. Тодорова с Борис Николов е връзка между свободни души. Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение. А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи.
към текста >>

28. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За своя силен дух, Георги Куртев е получил велик дар от Небето - радостта да работи само онова, което го удовлетворява, да усеща присъствието на Светлите Същества, негови крепители, да реализира мечтата си: служение на висшето!
Да бъдеш пионер на Новото в чужда страна, далече от здравословния и целебен въздух на Родината, това е мисия, която Георги Куртев приема и следва с готовност. Преодолявайки най-големи трудности, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще царят Справедливостта и Любовта. Те са смисълът, който е давал, дава му и сега кураж да живее, и да се бори с неимоверно тежката действителност. И при всички противоречия в живота, той и за момент не е изменил на Светлината, която е проектирала пътя му. Приемал е всяка борба за Истината като необходима и достойна, работил е с вътрешна вяра в реалността на Духа, и е устоявал с упоритостта на гигант в изпитите на живота. За своя силен дух, Георги Куртев е получил велик дар от Небето - радостта да работи само онова, което го удовлетворява, да усеща присъствието на Светлите Същества, негови крепители, да реализира мечтата си: служение на висшето! В следващите редове предлагаме кратък, но искрен и вълнуващ разказ на Ученика в Аржентина за неговия житейски път. КРАТКА ЖИВОТОПИС Роден съм на 1 юни 1916 г. В Стара Загора от бедни, но честни и работливи родители, моралисти. Условията ни за живот не бяха добри, без собствена къща и със скромната заплата на баща ми като счетоводител. Това положение ме импулсираше да помагам на баща ми, когато работеше в къщи, и да го придружавам, когато работеше извънредно в празнични дни, за да спечели нещо.
към текста >>

29. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В служението се намира смисъла.
За съдбата на моето творчество оставям да разполагат Белите Братя. 7 септември 1995 Ние сме работниците от последното време. Нашата работа е нужна за да се смекчи напрежението, в което хората живеят. Казва се, че след бурята цветята се отварят. Въпреки всичко животът е красив! В служението се намира смисъла. За всичко това бяхме уведомени! Работете с идеализъм! Пушекът от цигарите не може да закрие слънцето! Бъдете здрави и бодри! Небето ще прати енергии за работа!
към текста >>

30. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето.
Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака!
към текста >>

31. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото.
Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо.
към текста >>

32. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение.
Топъл ветрец лъха и носи вест, че зимата си отива, че пролет и лято идат. Зората се усмихва на изток, а мрака на нощта бледнее и отстъпва на запад. Птичките, цяла зима мълчаливи и тъжни, се обаждат една на друга. Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество. Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат. Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение. Слънцето се надига от изток и засмяно поглежда към запад. Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца. Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове. Всичко с радост посреща изгрева на слънцето: птички, животни, растения — всичко. Това е велико тържество, устройвано в чест и хвала на Оня, който праща слънцето.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език.
В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим! “ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти. Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр. Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език. Не призна ват папската власт; извършват всички треби безплатно и пр. Дух на свобода и демократичност владее. Друго подобно религиозно движение е народната полска църква, което има две подразделения — едното от които е близко до католическата църква, без да признава папската власт, а другото —до евангелската църква, с реформаторски и напредничав дух. Няма платени пастири — а всички могат да проповядват Словото Божие. От 1 год.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз вярвам, че в България ще се намерят и други братя и сестри, които ще послушат вътрешният глас и ще предложат пред олтара на служението Богу — суми — защото ако сеятелят не пожертва време и сили и семе, как ще поникне семето?
Преди близко една година — един брат вдъхновен от една идея—с сияйнало лице идва при мене и ми повери една сума от 2,000 лв. за първата книга на Учителя, която ще се печата на сръбски. Отпосле той прибави още 1000 лв. Така. благодарение на готовността му да се отзове на вътрешния глас, който му е нашепнал, имаме вече началото на една велика просветна работа. Голяма е радостта на кръжока в Белград, който с енергия се е заел с разпространението на живото слово на Учителя. Аз вярвам, че в България ще се намерят и други братя и сестри, които ще послушат вътрешният глас и ще предложат пред олтара на служението Богу — суми — защото ако сеятелят не пожертва време и сили и семе, как ще поникне семето? Последно време е, време за отлагане няма — има манифест за доброволна мобилизация. Всяко и най-малкото усилие, всяка и най-малка жертва дава плод. Божественото се започва с малкото — от семе. Ако българите знаеха каква привилегия им е дадена—да сеят живото слово между славянството! Трябва инициатива, трябва всеки миг творчество, а не пасивност и чакане — други да направят това.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение.
Всека друга свобода е самоизмама. И тогава в едно общество от просветени, разумни и добри люде—справедливост, порядък и хармония са възможни и постижими, също така, както за музикални люде. — хор и оркестър — са възможни и постижими. И затова всяко общество и всеки народ, който има повече светли, разумни и любящи души — има и по-велика култура. Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот. Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение. Тогава тя е истинска. Тя е сол, която не позволява гниене. Тя е светлик, който разпръсва тъмнината. Искаш ли да бъдеш разумен и добър, чист и светъл? Работи непрестанно в царството на своите чувства и в царството на своите мисли — и нека там любов и светлина да царуват, защото само тогава — волята ще стане творческа да осъществи светлото и благородното в живота.
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Странно е, че днес богослужението става само в храмовете и в определено време .
* От човека се иска само решението да върви с доброто, а силата ще му дадат тия, които винаги помагат. * Възможностите на човешката мисъл, не са всичките възможности на вселената. * Който слуша Бога, и хората слушат него. * Формата е свързана с миналото, съдържанието със сегашното, а смисъла — с бъдещето. * Не изисквай от другите туй, което сам не можеш да направиш. * Странно е, че днес богослужението става само в храмовете и в определено време . . . Когато Богослужението и живота трябва да с един непрекъснат процес. Себеслужението днес ни отнема девет десети от времето. * Ако, като намериш мене, изгубиш себе си — напразно си ме търсил. Любомир БЕЗСМЪРТНАТА ДУША Тя обичаше с цялата си душа.
към текста >>

Когато Богослужението и живота трябва да с един непрекъснат процес.
* Който слуша Бога, и хората слушат него. * Формата е свързана с миналото, съдържанието със сегашното, а смисъла — с бъдещето. * Не изисквай от другите туй, което сам не можеш да направиш. * Странно е, че днес богослужението става само в храмовете и в определено време . . . Когато Богослужението и живота трябва да с един непрекъснат процес. Себеслужението днес ни отнема девет десети от времето. * Ако, като намериш мене, изгубиш себе си — напразно си ме търсил. Любомир БЕЗСМЪРТНАТА ДУША Тя обичаше с цялата си душа. И нейният любим беше за нея всичко: живот, щастие, смисъл, радост — всичко. Но тоя, когото обичаше, я обичаше повече плътски, отколкото духом.
към текста >>

Себеслужението днес ни отнема девет десети от времето.
* Формата е свързана с миналото, съдържанието със сегашното, а смисъла — с бъдещето. * Не изисквай от другите туй, което сам не можеш да направиш. * Странно е, че днес богослужението става само в храмовете и в определено време . . . Когато Богослужението и живота трябва да с един непрекъснат процес. Себеслужението днес ни отнема девет десети от времето. * Ако, като намериш мене, изгубиш себе си — напразно си ме търсил. Любомир БЕЗСМЪРТНАТА ДУША Тя обичаше с цялата си душа. И нейният любим беше за нея всичко: живот, щастие, смисъл, радост — всичко. Но тоя, когото обичаше, я обичаше повече плътски, отколкото духом. А плътската обич е временна и нетрайна, както с кратки и нетрайни желанията на тялото.
към текста >>

37. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служение на Бога и на цялото човечество.
“ Жълтият цвят им говори така: „Развивай своя интелект, издигни се над тълпата, но използувай своите знания само за себе си.“ Синия цвят те тълкуват така: „Говори за религия, за вяра в Бога, за идеали, за мир между хората, но вярвай само в себе си, не уповавай на ближните си и готви си за война! “ Най - сетне, виолетовия цвят тълкуват така: „Като човек ти ще бъдеш силен, но дръж силата си за себе си! “ А високо напредналите същества, които възприе-мат висшите октави на цветните лъчи, дават друго тълкувание на цветовете. Според тях, червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Човек трябва да живее за Бога и да жертва живота си за своите ближни. Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служение на Бога и на цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенстване, като помага същевременно на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност , която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят означава служение на Истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, силата на неговия дух, употребена за благото на всички хора.
към текста >>

Синият цвят означава служение на Истината.
Човек трябва да живее за Бога и да жертва живота си за своите ближни. Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служение на Бога и на цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенстване, като помага същевременно на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност , която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят означава служение на Истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, силата на неговия дух, употребена за благото на всички хора. Високите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата на човека и създават красиви многоцветни гледки. Трептенията, които идват от низшите светове, създават низши настроения и придават тъмен цвят на аура та му. Когато сте неразположени, трябва да знаете, откъде иде вашето неразположение, и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове.
към текста >>

38. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

какъв е живота на техните жители, каква е земята, на която живеят, нравите, богослужението и други заслужаващи отбелязване неща: — затова, че се позволи да се съобщават такива неща, аз смея да дам описания, според чуто и видяно.
* Триста шестдесет и пет деня всичко да е в ред: мисли, чувства, воля — в светлина! и ще хвърлите кристален мост към Божествената ведрина. * Триста шестдесет и пет стъпала към Бог в полет от дела-кристал вдигнете вий та по тях да слезе светъл Гост — на челото ви венец да свий. Елвилюри Емануел Сведенборг ПЛАНЕТИТЕ НА НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА И ТЕХНИТЕ ЖИТЕЛИ Небесните тела във вселената. 1. Тъй като, с Божие благоволение, духът ми е с разкрита вътрешна същина, и с това ми е дадено да говоря с духове и ангели, които се намират не само близо до нашата земя, но и с такива от други планети — и за това, че аз имах силното желание да зная дали има и други земи-планети като нашата, и какви са техните жители и как е построено всичко, позволи ми се от Всевишният да разговарям с духове и ангели от други небесни тела, като с някои подържах връзка един ден, с други — седмици и месеци,та можеше да ми бъде обяснявано. какъв е живота на техните жители, каква е земята, на която живеят, нравите, богослужението и други заслужаващи отбелязване неща: — затова, че се позволи да се съобщават такива неща, аз смея да дам описания, според чуто и видяно. Всички духове и ангели произхождат от човешкия род, намират се близо до своите планети, и знаят какво става там. И всеки човек, на когото вътрешните сетива са достатъчно развити, може да влиза във връзка с такива същества и да бъде поучаван от тях; защото човек по същина е дух и по отношение на своята най-скрита природа сроден с всички духове, така че, в случай, че духът му се отвори и цъфне с Божието благоволение, той вече може да влезе във връзка с всички себеподобни. А това вече дванадесет години, ежедневно, мен е позволено. 2. Има голям брой небесни тела и на тях хора, духове и ангели. В отвъдния свят това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове.
към текста >>

И освен това да узнава за техните схващания, живот и богослужение. 3.
Всички духове и ангели произхождат от човешкия род, намират се близо до своите планети, и знаят какво става там. И всеки човек, на когото вътрешните сетива са достатъчно развити, може да влиза във връзка с такива същества и да бъде поучаван от тях; защото човек по същина е дух и по отношение на своята най-скрита природа сроден с всички духове, така че, в случай, че духът му се отвори и цъфне с Божието благоволение, той вече може да влезе във връзка с всички себеподобни. А това вече дванадесет години, ежедневно, мен е позволено. 2. Има голям брой небесни тела и на тях хора, духове и ангели. В отвъдния свят това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове. И освен това да узнава за техните схващания, живот и богослужение. 3. Аз разговарях по този предмет много пъти с духове от нашата земя и те казват: човек би могъл да заключи за другите планети и за техните жители от многото неща които знае на своята земя;защото и от разсъжденията следва, че такива големи маси като планетите, някои от които по размер далече надминават нашата земя, не може да са ненаселени тела, които са създадени само за това да обикалят слънцето и със своята нищожна светлина да светят на една единствена земя, че тяхната цел ще е много по висша. Който вярва, (а това трябва всеки да вярва) че божеството е създало вселената с единствената цел да живее човешкия род, от който произхожда и небето, (защото човечеството е опитно училище на небето) той трябва също да е на мнението, че вред, където има небесни тела, има и хора, който живеят там. Планетите, който са видими за нашите очи, защото са от нашата слънчева система, са земи, тела от материален строеж, което явствува от това, че те отблъсват слънчевата светлина и наблюдавани с далекоглед не са като далечните слънца с блестящи пламъчета, а като земи прошарени с петна; после от това, че те също като нашата земя обикалят слънцето, обхождат зодиакалния кръг, вследствие на което има годишни времена, именно пролет, лято, есен и зима; по нататък, че те също като нашата земя се въртят около своята собствена ос и с това има и дни и нощи, сутрин. обед и вечер, и най после за това. че някой между тях имат и спътници, като луната на нашата земя.
към текста >>

39. -

Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение.
ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони. Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение. Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия свят такъв, какъвто той трябва и може да бъде — свят на истинска правда, на мир, братство и любов, свят на истинско знание и мъдрост, свят на истинската Божествена светлина. Тази светлина трябва да свети в нашите читалища. Без нея те, могат да бъдат всичко друго, но не и олтари. светилища и проводници на истинската светлина. С. Калименов ЕДИН Е ПЪТЯ!
към текста >>

40. -

В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот.
Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот. Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствали такива. За моралната, естетичната и художествената цена на повестта, красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години, „Генко Орлето“ се преиздава от затрогнати четци. Разбира се несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което с носител той, когато прочетем втория и третия том — „Бунт“ и „Благословение“ Йордан Андреев КНИГОПИС Сп. „Храна и живот“, — ред.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност.
Очевидно, тя помага на ума да се повдига от физическото поле и му съдейства да възлезва и отлита във висшите области на съзнанието. Ние се срещаме във всички религии с това влияние на музиката. Дето и да ви се случи да пътувате, на Изток или на Запад, навред вие ще видите едно и също: навред музиката съставлява съществена част от религиозните церемонии и богослужения. Но на Запад музиката се е насочила в по-други линии, отколкото на Изток. Тя се е нагласила да действа на страстите и чувствата повече, отколкото на истински духовната човешка природа и, при все това, тя играе преобладаваща роля в най-високите религиозни обреди на западната църква. Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност. Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации. Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога.
Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди.
До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
към текста >>

в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност.
* Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития.
Чудното за него, обаче, е, че когато се гледа с просто око, то излъчва злато-червен цвят, а под микроскоп, под слънчеви лъчи, то искри с блясък много по-силен от диаманта. Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им. Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв. Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане. Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития. Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите царства? Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в трите тия царства? И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното? Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична простота.
Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф. Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с простота, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност. Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична простота. В това отношение ортодоксалната (т. е. православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к.
към текста >>

След като дава случаи и илюстрации за тая идея, той завършва един параграф като казва, че „наистина, ако учението за Троичността се явява малко късно в теологията, то трябва да е живяло твърде отрано в богослужението.
Дух, установява отличителната основа на християнската доктрина за Троичността“. Подчертаните думи показват идеите, към които се привлича вниманието, като се предполага, че се посочва различието между християнството и другите религии. Статията по-нататък казва, че в Стария Завет има малко, върху което да се основе идеята за Троичността и че в Новия Завет не намираме учението за Троичността в некаква развита форма, нито в Павловата и Йоановата теология, при всичко че се дава голямо свидетелстване за религиозната опитност, от която изхожда доктрината4). Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе. И тъй, когато първите християни са искали да изложат схващането си за Бога с трите му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“. След като дава случаи и илюстрации за тая идея, той завършва един параграф като казва, че „наистина, ако учението за Троичността се явява малко късно в теологията, то трябва да е живяло твърде отрано в богослужението. Църковната доктрина казва, продължава той, показвайки я като постепенно развитие, че има три лица (хипостати) или реални различия, в единството на Божественото Естество к Субстанция, което е Любовта. Лицата са Съ-равни (co-equal), тъй като във всяко от тях Божественото Естество е едно и неразделно, и чрез всяко от тях то притежава, колективно, божествени атрибути. Тъй като едното „Лице“, когато се говори за Триличието, е повече от страна на съществото, бидейки реална основа на опита и функцията, то всяко божествено лице, при все че е по-малко отколкото една отделна индивидуалност, притежава свои собствен хипостатичен характер или характерно свойство . . Онова на Отца, бидейки в генерация, на Сина, в синовност, и на Духа, в процесия: когато пък Отец не изхожда от никого, нито е зачнат, нито е изхождащ; Синът е вечно зараждан от Отца; Светият Дух е вечно изхождащ от Отца и от Сина . . .
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара.
Един чифт от тях силно наподобява ония, които се виждат на крилата на бръмбара по египетските рисунки. Ако един от тия блестящи късове се постави на стъкло или затвори в тръбичка и се разгледа под лещата, ще се види, че той е център на грамадна дейност. Той изхвърля нежни влакънца и леки облаци от пара; тия, на свой ред, произвеждат дребни кристали и пръчици светлина, По някога върху стъклото се начертават линии, а други път фантастични петна. Много от чудесата, които спонтанно се явяват, са били описани като реализирани мечти на средновековния алхимик. Тях не може да създаде и най-опитният работник в добре снабдената химическа лаборатория. Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара. Обаче,тая материя, макар и крайно увлекателна, далеч е още недостижима и твърде отвлечена, за да може да се разгледа в тази статията трябва да се остави за други път. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. I) Останалите планети и възлите на луната и планетите в различните домове Като съчетаем планетите според тяхното естество с разните домове, не е мъчно да определим влиянието им в отделните къщи (виж значението на астрологичните домове). Та,а напр., Юпитер, Венера, слънцето и луната, когато са добре аспектирани в 2-ия дом, са благоприятни за материалното благополучие в живота. В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им.
като основа на духовната чистота и на духовното подвизание1). Освен това, поп Богомил водел живот на пълно въздържание и от спиртни напитки, хранел се със зеленчуци, мед, грозде и други плодове, а повече прекарвал в пост (само с хляб и вода) и постоянни молитви. Около него е бил образуван малък кръжок от верни и предани последователи, които споделяли неговия богоугоднически живот и служели за пример на народа. Те често са се криели в усамотени места, понякога в гората или между високите скали на Бабуна планина и там прекарвали по цели дни и нощи в съзерцание и молитви. Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите. Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им. Поради скитничеството на богомилите из дебрите и канарите на Бабуна-планина, народът ги нарекъл б а б у н и, което име се запазило н историята. И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици. Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че гробът на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо. Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела. Така бе очертан симпатичния образ на поп Богомила Бабунски пред нас.
към текста >>

НАГОРЕ

0.47325801849365