НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
59
резултата в
47
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_32 ) Ела с мен при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Казал си: „Вече никому няма да правя добро.“ Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил на главатаря живота си от
игла
до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро.
Друг ще му даде нещо повече и ще поговори с него. Трети ще му даде нещо, но и ще му каже: „Ела с мен“, ще го заведе вкъщи на обяд. Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в Доброто. Веднъж един добър човек пропаднал, отчаял се и си казал, че не струва да се прави добро.
Казал си: „Вече никому няма да правя добро.“ Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил на главатаря живота си от
игла
до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро.
„Аз съм правил, правил добро и какво от това? “ Главатарят му казал: „Благодарение, че си правил добро, сега главата ти няма да падне от раменете ти. Едно време ти ми направи добро и затова сега те пощадявам.“ Онзи го попитал: „Като ти направих добро, защо стана хайдутин? “ Другият му отговорил: „Аз станах хайдутин, а ти стана предател. Защото като се отказваш от доброто, ти си предател.
към текста >>
2.
3_02 ) Закони и методи на мъдростта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук, около цилиндъра, е обвита лента, върху която една
игла
отбелязва всяко най-малко колебание във времето във вид на зигзагообразна линия, която отива надолу и нагоре.
Каквото мислим, съответното става. Развалянето на времето се дължи на войната между Русия и Германия. Двете страни си пращат една против друга грамадни разрушителни енергии и това, разбира се, влияе върху климата. Когато известни миротворни елементи вземат надмощие, на това се дължи едно малко подобрение в барометъра. Учителя показа барабанния барометър, който беше поставен на масата, и каза:
Тук, около цилиндъра, е обвита лента, върху която една
игла
отбелязва всяко най-малко колебание във времето във вид на зигзагообразна линия, която отива надолу и нагоре.
Когато причините са механически, тези ондулации в барометъра се пишат по един начин; когато причините са органически, те се пишат по друг, а когато причините са разумни, психически – по трети начин. Тук спадат влиянията на твърдата почва, на водите, на въздуха, на температурата, на светлината, на психичните състояния. Има и ред други причини. Те са от невидимите. На времето човек не бива да заповядва.
към текста >>
3.
3_11 ) През тъмната зона
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защото те го чувстват като бодеж от
игла
.
Представете си, че съм овчар на планината и живея в колиба; идват видни хора при мен, приемам ги и един ден къщите им са отворени за мен. А ако не ги приема, къщите им ще останат затворени за мен. Ако тук си услужвал на хората, горе ще имаш по-добри условия. Онези, които са на заминаване, са много чувствителни, те са като излъчени. Затова не трябва да се плаче при онези, които заминават.
Защото те го чувстват като бодеж от
игла
.
Тогава трябва да има наоколо тиха и спокойна атмосфера. Когато замине някой наш ближен и казваме „Взеха ми го, отнеха ми го! “, това не е вярно, понеже той не е ваш. Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъти по-добро, отколкото на Земята. Така мислете!
към текста >>
4.
3_27 ) Физиономика и френология
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно дебело въже не можете да го скъсате наведнъж, но ако имате
игла
, ще го скъсате за четири-пет часа – конец по конец.
Да кажем, че нямате правилен череп и правилно лице. Но ние можем да ги променим, като изменим нашите мисли, чувства и постъпки. Казвате: „Условията са лоши! “ Че са лоши условията, така е, но трябва да ги преодолеем. Това е една задача.
Едно дебело въже не можете да го скъсате наведнъж, но ако имате
игла
, ще го скъсате за четири-пет часа – конец по конец.
Ако имате недъг, изведнъж не можете да се освободите от него, но като работите постоянно, за известно време може да се получи освобождаване. Няма мисъл, която да не влияе върху органите. Мислите влияят даже и върху ухото, но по-малко, а на носа те могат да влияят по-бързо. Някой път си упорит, но нямаш идея, а на всичко отгоре си и злопаметен; вгледай се и ще видиш, че по лицето ти се явяват някои животински черти. Ако изучавате човешкия и животинския образ, ще забележите в човека някои животински линии.
към текста >>
5.
7_17 ) След страданието иде радостта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пред масата на Учителя един брат свири на цигулка, а ние му
пригласяхме
.
През един хубав майски ден бяхме седнали на външните маси на общ обяд. Леските навеждаха клони, окичени със слънчеви лъчи. Небето бе чисто и лазурно. Розите бяха нацъфтели и пълнеха със своето благоухание тихото пространство. Свежест, радост лъхаше от нашите лица.
Пред масата на Учителя един брат свири на цигулка, а ние му
пригласяхме
.
Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото.
към текста >>
6.
36) Когато всеки дойде на мястото си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Кладенец с
игла
не се копае.
Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела.“ Младият момък го послушал и тръгнал на стари години на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години трябваше да правиш, а сега на стари години си почивай.“ Източната философия казва: „Убий всяко желание! “ Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: „Тури всяко желание на мястото му.“ Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират. Напредналите души интуитивно схващат нещата. Бъдете спокойни, имайте вдъхновение и вътрешно ръководство.
Кладенец с
игла
не се копае.
При медитация първо се спирайте на горната част на главата. Трябва да се укрепят моралните чувства у човека, които са поставени под лъчите на Божественото слънце и растат. Човек е здрав, когато от дясната му страна има студени електрически течения, а от лявата страна – топли магнетични течения. При здрав човек от дясната му страна има приятна хладина, а от лявата му страна – приятна топлина. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека.
към текста >>
7.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят
триглавото
куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си.
Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят
триглавото
куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество.
към текста >>
8.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако я промушим с
игла
и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването на планетите.
Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъснат пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите. По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант - Лапласова, и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюра: приготвя се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на мястото, дето я поставим.
Ако я промушим с
игла
и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването на планетите.
Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по този начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! ” От друга страна еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца?
към текста >>
9.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи иззад завесите, спря се всред небето и почна тихо да
приглася
.
Лицата ни пламтят от горещината. На огнището кипят дузина чайници, гюмове. Раниците са развързват, върху снега се простират бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, бяло сирене, черни маслини, сладка халва, крехък праз, лют чесън, солта, чубрицата, мащерката, чай с много лимон. Слънцето се показа иззад разпокъсаните облаци и като че ли с глас се изсмя на тази пъстра картина, изръкопляска на благата, които е създало, и се скри.
Но когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи иззад завесите, спря се всред небето и почна тихо да
приглася
.
Тръбят за връщане - готови сме за път. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Учителя свали шапка, същото правят и братята. Към висините на това свято мълчание на Природата се понася нашата благодарствена молитва. Кънтят избраните слова, ясни, топли, чисти - Добрата Молитва, Отче Наш, формули.
към текста >>
10.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всеки загубен предмет, от
игла
до часовник, се подирваше и намираше там.
За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове; и Той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица. И като пример? Ето го. В лагера Изгрев имаше до едно дърво поставен сандък или долап, наречен поща.
Всеки загубен предмет, от
игла
до часовник, се подирваше и намираше там.
Защото, който намери нещо чуждо, там, на пощата го оставяше. И нищо, казаха ми, че през всичкото време на събора, не се е изгубило. Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е като у нас, а именно, близо половината от плодовете на моето стопанство, аз деля с нощни ортаци.
към текста >>
11.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя не набожда нещата на
игла
както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите.
Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност.
Тя не набожда нещата на
игла
както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите.
Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа.
към текста >>
12.
Упражнение за контролиране на волята
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За контролиране на волята си ще ви дам следното упражнение: вземете една
игла
и я забийте в някоя дебела част на тялото си на дълбочина два-три милиметра.
• 318 • Упражнение за контролиране на волята.
За контролиране на волята си ще ви дам следното упражнение: вземете една
игла
и я забийте в някоя дебела част на тялото си на дълбочина два-три милиметра.
Опитайте се да видите какво състояние ще преживеете. Наблюдавайте състоянието си да видите през какви колебания минава волята ви.
към текста >>
13.
Влияние на мисълта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек трябва да придобие такова самообладание, че и с
игла
да го боднат, да не трепва.
• 352 • Влияние на мисълта. Трябва да знаете, че в морално отношение всяка мисъл упражнява влияние върху бъдещите форми, които ще се създадат. Ето защо каквито мисли и да дойдат в ума ви, стремете се да бъдете вътрешно спокойни. Колкото отрицателни мисли да ви посетят, не се смущавайте.
Човек трябва да придобие такова самообладание, че и с
игла
да го боднат, да не трепва.
към текста >>
14.
Самообладанието на ученика
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В момента, когато той се разговаря с приятеля си, покрай него минат десет души и всеки от тях ще забие
иглата
си в ръката му.
В бъдеще, когато страданията няма да представят метод за развиване на човека, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание. Тогава всяко страдание ще бъде благо за човека. Когато разумно понася страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи. Представете си, че едного от вас поставят на изпит, за да видят има ли самообладание.
В момента, когато той се разговаря с приятеля си, покрай него минат десет души и всеки от тях ще забие
иглата
си в ръката му.
Първият ще я забие един милиметър, вторият – два, а десетият – десет милиметра. Ако той продължава разговора си тихо и спокойно, без никакво трепване и промяна на лицето, това показва, че има само-обладание. Човек трябва да се упражнява и така да кали волята си, така да засили организма си, че каквото и да му дойде, да не чувства никаква болка. Той трябва да развие такова самообладание, което да преодолява всички болки. Като ученици препоръчвам ви да работите за придобиване на самообладание.
към текста >>
15.
Формула за поздравление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка или бяло шалче, хубаво забодени с
игла
с пентаграм.
Трябва да пазите това в абсолютна тайна. И другият ще извади кърпа. Но ще извадите кърпата си отдалеч и няма да я туряте на устата си, а ще я хванете и леко ще я прекарате покрай носа и устата си. Другият ще види, че имаш бяла кърпа, и той ще те поздрави по същия начин. Всички ученици на Бялото Братство ако носите връзки, трябва да бъдат бели.
В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка или бяло шалче, хубаво забодени с
игла
с пентаграм.
Селяните ще имат бели ризи, нищо шарено по тях.
към текста >>
16.
МЕТОДЪТ НА ОГЛЕДАЛОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще
приглаждате
добре косите
Забрави старото в себе си, дай път на новото. Докато низшето се смущава от висшето, човек всякога ще бъде недоволен от себе си. Ще се оглеждате в огледалото, докато изправите кривите черти на лицето си.
Ще
приглаждате
добре косите
си. Космите не трябва да бъдат нито много пригладени, нито много чорлави. Ако космите са много пригладени, имаш магнетизъм повече, отколкото трябва. Ако са много чорлави, имаш повече
към текста >>
си. Космите не трябва да бъдат нито много
пригладени
, нито
новото. Докато низшето се смущава от висшето, човек всякога ще бъде недоволен от себе си. Ще се оглеждате в огледалото, докато изправите кривите черти на лицето си. Ще приглаждате добре косите
си. Космите не трябва да бъдат нито много
пригладени
, нито
много чорлави. Ако космите са много пригладени, имаш магнетизъм повече, отколкото трябва. Ако са много чорлави, имаш повече електричество. Упражнението ви ще продължи една седмица.
към текста >>
Ако космите са много
пригладени
, имаш магнетизъм
Ще се оглеждате в огледалото, докато изправите кривите черти на лицето си. Ще приглаждате добре косите си. Космите не трябва да бъдат нито много пригладени, нито много чорлави.
Ако космите са много
пригладени
, имаш магнетизъм
повече, отколкото трябва. Ако са много чорлави, имаш повече електричество. Упражнението ви ще продължи една седмица.
към текста >>
17.
ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Облечен бе в сива, гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна
игла
.
Вратата се отвори. Скочих от стола. Учителя беше пред мен. Целунах му ръка и той ме покани да седна. Седнахме на плетените столове.
Облечен бе в сива, гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна
игла
.
От него лъхаше благост и доброта. - Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде. Току-що пристигнах с баща си в София. Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на братството във Варна. Родителите ми не ме пускат.
към текста >>
18.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще
приглася
на псалтовете.
Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа. Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците: счука на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови. Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи.
Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще
приглася
на псалтовете.
Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори.
към текста >>
Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката
игла
в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила!
Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш? Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? “ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго.
Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката
игла
в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила!
… „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха.
към текста >>
“ Иго пристъпи към везните, прихвана
иглата
на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова?
„Грешен“ — проговори ангелът, що мереше на везните, и св. Петър беше взел вече перото да го пише у грешния тефтер, но Иго се сепна и продума: „Ама как така грешен? … Я стойте да видя? Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам!
“ Иго пристъпи към везните, прихвана
иглата
на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова?
…“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго.
към текста >>
19.
79. Срещата ми с Петър Димков
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Веднага потърсих Йотка и Емилия Михайловска и като ми дойдоха на гости, им разказах от
игла
до конец всичко.
Само че преди две години си замина. Но ние имаме такъв лечител и в България - известен е по света." Разказах му за злополучния си опит да заведа сина ми. Той ми отговори: „Е, тука мога да ти помогна. Лили Димкова пристига в Торонто, ще прави изложба, аз ще й помогна в уреждането на изложбата и ще я помоля тя да говори с баща си да се уреди среща за сина ти." Разделихме се - той доволен, че е видял близък човек, аз обнадеждена, че се явява една искрица за сина ми. Не се мина много време и се обадиха по телефона, че може да стане срещата с Димков.
Веднага потърсих Йотка и Емилия Михайловска и като ми дойдоха на гости, им разказах от
игла
до конец всичко.
„Казвате ми, че сте много близки с Димков. Искам сега да ми уредите срещата с него, където той каже." - „Готово, Раде, ще видиш, че сме близки, а и ти си наша близка приятелка." След три дена се обажда Йотка и казва: „Раде, утре си у нас на обяд. Направи една от хубавите питки с пентаграма, аз ще приготвя постно ядене. Ще дойде и Павлинка, а също и още една наша съседка. Това ще бъдем.
към текста >>
20.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
Взех плата, после ножицата, после
иглата
и стана рокля.
Аз бях виждала вече Учителя. Бях слушала една беседа, бях се запознала с няколко сестри и братя, но нямах още това разположение, както сестра ми, и за мен следователно беше рано да отивам на събор. Не отидох на събора, но уших на сестра си нова рокля за събора. А не бях шила никога. Бях виждала само как се шие.
Взех плата, после ножицата, после
иглата
и стана рокля.
- Много ми я харесаха - каза сестра ми, когато се върна. И ме питаха кой ми я ушил. Това бе награда за мен от събора.
към текста >>
21.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Всеки изгубен предмет, от
игла
до часовник, се подирваше и намираше там.
И той изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат. Създал е от тях честни люде. Искате пример? - Ето го. В лагера „Изгрев" имаше до едно дърво долап, наречен „пощата".
Всеки изгубен предмет, от
игла
до часовник, се подирваше и намираше там.
Защото, който намери нещо чуждо, там, на пощата, го оставя. И нищо - казаха ми - през всичкото време на събора не се загуби. Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? А тези хора, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо.
към текста >>
22.
5.3 Заселване на Изгрева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Някои я бодат с
игла
, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя.
Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината. В школата има честни, предани и вглъбени в Словото същества, за които всичко са Учителя, Словото и Школата. Една такава сестра е Анка Шишкова — Миличката. Тя има отлична обхода с всички приятели. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата, цялата става на слух и не вижда околните.
Някои я бодат с
игла
, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя.
Тя дори не ги усеща и продължава да слуша съсредоточено. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят. В неделните беседи и общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в младежкия клас — 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителя има и една най-вътрешна школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка, Никола Гръблев и Неделчо Попов.
към текста >>
23.
5.11 Побоят, нанесен на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми
игла
и конец, за да си зашие ямурлука.
Баща ми отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро. Оттокът на очите й спада, започва да вижда. Чувствува прилив на сили и добро разположение.
След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми
игла
и конец, за да си зашие ямурлука.
Като си свършва работата той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли? " Майка ми отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителя ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява.
към текста >>
24.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Увлечени от него, братята и сестрите започват да му
пригласят
.
братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителя и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра".
Увлечени от него, братята и сестрите започват да му
пригласят
.
Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г. Съсед на Катя е Пеньо Ганев. Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи.
към текста >>
25.
7.78 Анка Шишкова — Миличката
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Някои я бодат с
игла
, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя.
Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината. В школата има честни, предани и вглъбени в Словото същества, за които всичко са Учителя, Словото и Школата. Една такава сестра е Анка Шишкова — Миличката. Тя има отлична обхода с всички приятели. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата, цялата става на слух и не вижда околните.
Някои я бодат с
игла
, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя.
Тя дори не ги усеща и продължава да слуша съсредоточено. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят.
към текста >>
26.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тогава реших да пробия абцеса и на 16 август, събота, обгорих
игла
и пробих голямата подутина - абцеса, и изтекоха няколко лъжички гной.
От ледените зърна ми изстина гърлото и ми се поду зъб, който загноя и цяла седмица ме болеше. Всички екстрасенси ме познаваха и ми дадоха лекарства ,но те не ми помогнаха. Зъбът ми се поду много. Не можех да се храня и накарах Елена да ми свари супа картофи и горещи ги слагах върху абцеса. Аз спрях града, който дойде в резултат на лошия живот, който приятелите водеха на езерата и скъпо платих.
Тогава реших да пробия абцеса и на 16 август, събота, обгорих
игла
и пробих голямата подутина - абцеса, и изтекоха няколко лъжички гной.
Веднага ми олекна, мина болката и зъбът ми се запази в устата ми. За 19 август ръководството ми каза - Грива, че гласът ми е слаб и няма да може да се чува от многото хора, които ще напълнят и двата върха. Аз му казах, че аз съм направил наряда и аз ще го проведа. Атакуваха ме и на 18 получих разстройство. На 19 август имаше отличен изгрев и тихо време.
към текста >>
27.
Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ние мислено му
пригласяхме
.
Преди два-три дена брат Христо ми беше донесъл едно листче с напечатан върху него текст. Беше озаглавен: "Химн на Слънцето", отдолу пишеше "Молитва при изгрева на Слънцето". — Учителю, — казах аз — думите не са наредени в стихове, ще могат ли да се пеят? Учителят взе цигулката си и засвири една божествена мелодия. След малко запя.
Ние мислено му
пригласяхме
.
Аз записвах мелодията. Текстът бе: "Будя. Изгрява моето Слънце в моята душа. Да се слави името Божие! Будиш. Изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето.
към текста >>
28.
Новото Битие — Втори Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ние тихичко
пригласяхме
.
Във втория ден, Бог раздели водите и направи небето и земята. Във втория ден се явиха светлината и тъмнината, доброто и злото, мъжът и жената. Сега, човечеството живее още във втория ден на Битието. Учителят вдъхновено свиреше на цигулката си и пееше. Брат Христо записваше думите.
Ние тихичко
пригласяхме
.
– Мелодията е странна, Учителю – казах аз. Той продължи: – За втория ден Бог не каза, че бе добро! Той мълчи! За втория ден, Бог не се произнесе.
към текста >>
29.
Новото Битие — Трети Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ние тихо
пригласяхме
.
И рече Бог яви се свежа трева. Със семена според вида й. И дърво с плодове според вида си. И видя Бог, че всичко бе добро. И стана вечер и стана утро, трети ден."
Ние тихо
пригласяхме
.
Една небесна сила ми помагаше бързо да заучавам новите мелодии, за които, при друг случай, бих се затруднила повече. Никога няма да забравя тези мигове, които ще носи душата ми. Изпяхме няколко пъти Третия ден. Попитах: – Учителю, кога ще ги изпея пред публика? – Когато му дойде времето.
към текста >>
30.
Божествена Любов ме озари
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ангелите
пригласяха
на Учителя!
На крилете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Божия поглед озарени. Любов ме озари, Любов ме озари, душа ми разшири, душа ми освети, духът ми укрепи и благост в мен всели, и благост в мен всели, и благост в мен всели". Учителят постепенно затихваше накрая на песента. Аз записах Божествената песен.
Ангелите
пригласяха
на Учителя!
Той спря да свири и каза: – Вие ще видите ли Венцислав? Брат Христо отговори: – Той ще дойде при сестрата. Учителят се обърна към мен:
към текста >>
31.
Деветата симфония на Бетховен
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Ами, на върха на една
игла
, може ли да се събере една душа?
Учителят се разсмя и каза: – Често при птичките идва някоя напреднала душа, за да се поучи и да се изправи. – Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка душа? – Той ми обясни: – На един стол могат да се съберат хиляди души, а не както тук, на физическия свят – на един стол може да седне само един човек.
– Ами, на върха на една
игла
, може ли да се събере една душа?
– Тъй както се събират много микроби на върха на една игла, събират се и много души. Бог е отдалечил прекомерно от нас големите неща, а прекомерно е приближил малките неща. Например Слънцето го е отдалечил, защото е много голямо. Ние виждаме само женското Слънце. Мъжкото Слънце още не сме го видяли.
към текста >>
– Тъй както се събират много микроби на върха на една
игла
, събират се и много души.
– Често при птичките идва някоя напреднала душа, за да се поучи и да се изправи. – Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка душа? – Той ми обясни: – На един стол могат да се съберат хиляди души, а не както тук, на физическия свят – на един стол може да седне само един човек. – Ами, на върха на една игла, може ли да се събере една душа?
– Тъй както се събират много микроби на върха на една
игла
, събират се и много души.
Бог е отдалечил прекомерно от нас големите неща, а прекомерно е приближил малките неща. Например Слънцето го е отдалечил, защото е много голямо. Ние виждаме само женското Слънце. Мъжкото Слънце още не сме го видяли. Гласът е също женски елемент.
към текста >>
32.
Новото Битие — Пети Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Брат Христо тихо
пригласяше
развълнуван.
И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден." Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми.
Брат Христо тихо
пригласяше
развълнуван.
Учителят ме попита: — Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж? — Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки.
към текста >>
33.
Чорапите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Искам да започна отдолу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по 11 бримки на
игла
.
Чорапите 22.08.1944 година — село Светляево. От една седмица плета чорапи за брат Боян Боев от дебела памучна прежда. Попитах сестра Рилка как се плетат такива чорапи и тя ми показа да ги започна отгоре надолу, защото ако ги започна от пръстите нагоре, като се скъсат, нямало да могат да се наплетат. "Нищо! — казах аз.
— Искам да започна отдолу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по 11 бримки на
игла
.
Аз ги измених с по 10 бримки на игла. Въобще в плетенето на чорапите се стремях да вложа идейното, възходящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и отидох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина след обяд. Сестра Йорданка Жекова беше му сипала в една чаена чаша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани.
към текста >>
Аз ги измених с по 10 бримки на
игла
.
22.08.1944 година — село Светляево. От една седмица плета чорапи за брат Боян Боев от дебела памучна прежда. Попитах сестра Рилка как се плетат такива чорапи и тя ми показа да ги започна отгоре надолу, защото ако ги започна от пръстите нагоре, като се скъсат, нямало да могат да се наплетат. "Нищо! — казах аз. — Искам да започна отдолу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по 11 бримки на игла.
Аз ги измених с по 10 бримки на
игла
.
Въобще в плетенето на чорапите се стремях да вложа идейното, възходящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и отидох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина след обяд. Сестра Йорданка Жекова беше му сипала в една чаена чаша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани. Аз почаках в трапезарията, докато той се нахрани.
към текста >>
Например, вместо да сложа по 22 бримки на
игла
, както ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на
игла
и при свиването на тези бримки също спазвах този закон.
Аз разтворих тънката хартия, в която бях увила чорапите. — Учителю, тези чорапи съм оплела за брат Боев. Моля ви, пипнете ги с ръката си, благословете ги преди да ги занеса. Учителят си затвори очите и сложи Божествената си ръка върху чорапите, които бяха положени върху двете ми ръце. — Учителю, аз ги оплетох по законите на числата и Кабалата.
Например, вместо да сложа по 22 бримки на
игла
, както ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на
игла
и при свиването на тези бримки също спазвах този закон.
Започнах да ги плета отдолу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рилка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се наплетат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. — Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам, Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по-фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела.
към текста >>
34.
КЪРТИПЪНЯ
 
- Борис Николов
Потокът
приглася
на гъдулката… Тя, песента във Всемира е една… Окашля се късо, притвори очи и се забрави… Песни ли?
Тогава Къртипъня погледне към Илия и ще каже само: „Илия…“ Илия знаеше – ще откачи внимателно от стената вулията с гъдулката и ще му я подаде. Къртипъня я изважда полека и я пипа с такава нежност и любов! Това е чуден инструмент, изработен кой знае от кога от незнаен майстор и предаван от ръка на ръка, от деди и прадеди. Никой не може да допусне, че тези грамадни, силни ръце могат да пипат тъй деликатно и нежно! Къртипъня примижава, дръпва лъка по струните, наглася ги… Тегли дълги лъкове – да влезе гласът в лъка, след това пробягва по тънките струни, за да раздвижи пръстите.
Потокът
приглася
на гъдулката… Тя, песента във Всемира е една… Окашля се късо, притвори очи и се забрави… Песни ли?
Къртипъня можеше да свири и да пее месец, без да спре. Глас зрял, улегнал, спокоен – много поколения пееха в него. Какъв глас! Всичко затихваше и се заслушваше, даже нощните птици не смееха да се обадят. А потокът пригласяше…
към текста >>
А потокът
пригласяше
…
Потокът приглася на гъдулката… Тя, песента във Всемира е една… Окашля се късо, притвори очи и се забрави… Песни ли? Къртипъня можеше да свири и да пее месец, без да спре. Глас зрял, улегнал, спокоен – много поколения пееха в него. Какъв глас! Всичко затихваше и се заслушваше, даже нощните птици не смееха да се обадят.
А потокът
пригласяше
…
„Изпей някоя по-весела! “ – Илия, който беше тъжен, обичаше весели песни. Певецът не чакаше да го канят. Тъй минаваха благатите дни и нощи. Да, тука живееха щастливи хора.
към текста >>
35.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
Той ви предаде няколко теоретични познания и след това започва да шие: взима
игла
, напръстник, ножици и ви показва как се шие.
Каквото е горе, това е и долу (II принцип на херметизма - за съответствието /аналогията). Това познание не е плод на кабинетни занимания, на интелектуални конструкции - то обгръща живия живот в неговата вселенска всеобхватност. Това е вид познание, постигано чрез действието, а не чрез категории. "Трябва ли музикантът да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взима цигулката и започва да свири... Отивате при някой шивач.
Той ви предаде няколко теоретични познания и след това започва да шие: взима
игла
, напръстник, ножици и ви показва как се шие.
Това е знание. Истинското знание включва и теория, и практика. То изключва всякакъв спор (курсивът мой - К. З.). Трябва ли да спорите как се свири, как се рисува, как се шие? Едно време се е свирило, рисувало по един начин, сега - по друг " (Учителят П. Дънов).
към текста >>
36.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Като се започне от там-тама на първобитните племена, на който те са
пригласяли
(и
пригласят
все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамадния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, допира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата реалност на духовното, до Бога.
Оказва се, че той не ги е излъгал. Поне в полза на подобно заключение говорят показанията на уредите: дозиметри, енергометри, рентгенометри и пр. А когато научните факти се намесят в подобен спор, резултатът от него (макар и задочно) не би могъл да бъде в полза на критиците на българския духовен Учител. А що се отнася до песните - няма нищо по-нормално от тях в дейността на една духовна общност, каквато е ББ. Те са естествен елемент в една завършена схема, в която се преплитат познания за Бога, света, живота и човека с конкретни практически действия за реализация на тези познания.
Като се започне от там-тама на първобитните племена, на който те са
пригласяли
(и
пригласят
все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамадния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, допира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата реалност на духовното, до Бога.
Автор на повечето песни е самият П. Дънов (той самият ги нарича "окултни упражнения"; на темата за музикалното творчество на Учителя П. Дънов ще се спрем в друго изложение от настоящия лекционен курс). Такава практика съществува в работата на повечето духовни Учители с техните последователи. Причината за огромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инструментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и непринудено възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се превръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на невидимия свят.
към текста >>
37.
VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
В този ракурс са и разсъжденията на великия духовен Учител: "Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на Природата и пулса на нейното сърце, за да й
приглася
.
Има състояния, които без музика по никой начин не могат да се сменят." Учението на ББ защитава становището, че няма по-велико изкуство и по-възвишена музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики личности в човешката история са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всичките си жизнени изяви. Това е смисълът на съвършенството - да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.
В този ракурс са и разсъжденията на великия духовен Учител: "Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на Природата и пулса на нейното сърце, за да й
приглася
.
Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. ...За да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на Природата, да се хармонизирате. Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на Природата." При окултното пеене от извънредна важност е резултатът. Това, което пеем, трябва да го преживеем с ума, сърцето и душата си.
към текста >>
38.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Они и
пригласили
бате Крума в Москву на лето 1975 года, чтобн вместе поднятъся на Кавказ и заложить там основу братското лагеря.
Так наши друзья познакомились с учением. И уже в следующее лето Роза первой из нашего поколения приехала в Болгарию, где, по ее воспоминанию, она познакомилась с одними из самнх вьщающихся учеников Учителя - с Борисом Николовым, с Еленой Андреевой, с Милкой Периклиевой, с Веселой Несторовой, с Николаем Нанковым, с Пеню Ганевым и другими, имена которых Роза могла не вспомнитъ. И, конечно же, с музнкантами - с Йоанной Стратевой, с Петром Ганевым, с Инной Дойновой. В 1974 году в Болгарию поехали Миша Папуш, Лена Острова, затем Таня Савицкая, Нина Аветисовна. Так образовалась пока еще маленькая группа будущих последователей учения.
Они и
пригласили
бате Крума в Москву на лето 1975 года, чтобн вместе поднятъся на Кавказ и заложить там основу братското лагеря.
К зтой группе притянулись, как к магнигу, и другие люди, ищущие свой путь: это были и начинающие йоги, и люди, интересующиеся восточными учениями, и православные из молодых. Группа получилась смешанная, что создало определенные трудности во время их совместного пребывания в горах. Но благодаря бате Круму, те, кто истинно хотел вникнуть в суть учения, все-таки почувствовали и уловили дух совместной братской жизни, ее важность и значимость в духовном развитии того, кто стал на этот путь. С этого времени мы начали понемногу читать беседи Учителя, разучивать „песни“ и Паневритмию. И наши друзья-музыканти, разучивая с нами мелодии и „песни“ Учителя, обращали наше внимание в первую очередь на то, что „песни“ Учителя - это оккультные музыкальные упражнения и петь их нужно особенным образом.
към текста >>
Но нам с Мишей удалось приехать в Болгарию в первьш раз лишь летом 1981 года по
приглашению
наших друзей не из Братства.
И обьясняли, как. Это объяснение сейчас изложено Михаилом Папушем в его комментариях к некоторым „песням“ Учителя, которне изданы в Москве в 2008 году небольшим сборником под названием „Музыкальные оккультные упражнения от Учителя Беинса Дуно и их переложение для фортепьяно.“ Надеюсь, что братья и сестры, читающие эти строки, простят мне некоторые „лирические“ отступления. Но, думаю, это необходимо, чтобы лучше понять ту агмосферу и тот мир наших чувств и мыслей, которые стали почвой для постепенного прорастания и укрепления Слова Учителя в Москве, а затем и в других городах России. После знакомства с бате Крумом, после близкого общения с ним мы загорелись желанием поехать в Болгарию и самим прожить и прочувствовать, что такое совместная братская жизнь, что такое совместное учение и совместная духовная работа.
Но нам с Мишей удалось приехать в Болгарию в первьш раз лишь летом 1981 года по
приглашению
наших друзей не из Братства.
Какая это была незабываемая поездка! Прилетев в Софию и налюбовавшись ее красотами, на третий день мы приехали к бате Круму, где долго и интересно общались. И уже на следующий день Павел Желязков повез нас в горы. Мы поднялись на лифте до хижи „Ястребец“ и оттуда пешком поднялись в небольшой братский лагерь в окрестностях Мусалы, недалеко от хижи „Мусала.“ Там нас уже ждала Мария Митовска, с которой мы познакомились впервые именно здесь, в интернациональном лагере бате Крума, как мы впоследствии с любовью называли этот братский лагерь. На следующий день сюда поднялся бате Крум, еще чуть позже Жоро из Габрово, Славка и Любче Няголови, Величка Няголова, фотограф Даниил и супружеская пара из Англии Данизл и Филипп.
към текста >>
39.
Знаците по хълмовете
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Една точка е голяма колкото пробождане с
игла
.
ЗНАЦИТЕ ПО ХЪЛМОВЕТЕ По хълмовете и линиите на дланта понякога имаме знаци - геометрични форми, които са елементи в тълкуването на ръцете. Кръг върху даден хълм на дланта или върху някоя линия сочи за ограничение в изявите на този човек в областта, определена от хълма или от линията, неприятности, мъчителни състояния. Островчета, които имат елипсовидна форма, показват същото, само че в по-силна форма - страдания. Това са известни ограничения, изразени още в Звездното тяло на човека, оттам - в неговите качества, способности и устрем за изява, а също и в пътя на живота му и във физическото му тяло. Петна също могат да се срещнат по хълмовете и линиите, но те не трябва да се смесват с точките.
Една точка е голяма колкото пробождане с
игла
.
Петната са по-големи, имат размери от 3 - 4 - 5 милиметра и притежават по-друго значение от точките. Червените петна, са знак за раняване, кръвоизлив, операция. Тъмните говорят за болезнено състояние в организма. Кръстовете са, общо взето, неблагоприятни знаци; същото е със звездите, които имат по-голяма сила от кръстовете. Прието е, че има изключение, когато те се намират на Аполоновия и Юпитеровия хълм.
към текста >>
40.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
—
игла
и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема.
— небето Воденичка на стената, денем нощем не спира, работа си намира. Чука, трака, отпява, дига глъчка и врява. Сто години вървяла, нито зрънце не смляла. —- часовник Костен зъблю гора броди, път оправя, в път не ходи. — гребен Бодлива крава през плет минава, опашката й отвън остава.
—
игла
и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема.
— ютия Бубулеста невяста, от цветята в полята ясте прави за здраве по цял свят се тя слави. — пчелица Два юнака, два близнака път пътуват, другаруват, всъде всичко разузнават, а сами се не познават. — очите Есен се Тодор с плюнка заключва, пролет се Тодор с плюнка отключва. — охлюв Бод бодило, пар-парило край плета ни се родило, хванахме го с ръкавица, сготвихме го на чорбица. — коприва Дядо Благо На стряха плаче бяло юначе, че ми го вече слънце напече.
към текста >>
41.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
И разтворени уста на певец, когато
приглася
на чужда песен.
А певецът отвърна: — Аз обичам у тебе нощта, защото тогава небе и земя се сливат в едно. *** Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки плъзнаха по пясъка на пустинята. Сенки — дълги, като опашка на фазан, и тъмни, като скръб. Алилуя! И приклопих очи, и тъгата на света мина пред моя взор. И преплетоха се в погледа ми тъмни отпаднали погледи на мъже и жени.
И разтворени уста на певец, когато
приглася
на чужда песен.
Алилуя! И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които животът кичи човешкото сърце. И — много сълзи, преглътнати в горчивина, като камък на гърлото. И — много плач, насила сдържан. Алилуя! Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки паднаха от сфинксовете върху тялото на пустинята. Сенки — дълги като опашка на райска птица и мрачни като въздишка.
към текста >>
42.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
В лагера „Изгрев“ имаше до едно дърво поставен сандък, или долап, наречен „Поща.“ Всеки загубен предмет, от
игла
до часовник, се подирваше и намираше там.
Пластични души, защото са приели братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове и той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица. И като пример? Ето го.
В лагера „Изгрев“ имаше до едно дърво поставен сандък, или долап, наречен „Поща.“ Всеки загубен предмет, от
игла
до часовник, се подирваше и намираше там.
Защото който намери нещо чуждо, там на пощата го оставяше. И нищо, казаха ми, през всичкото време на събора не се изгубило. Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е като у нас, а именно, близо половината от моите плодове на моето стопанство, аз неволно деля с нощни ортаци.
към текста >>
43.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Игла
, конец, тел - джобовете зашити!“ Близък приятел е на лечителят Петър Димков, на теософа Софрони Ников.
Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат анулирани. Анулирането беше спонтанно и с каквото падне под ръка - нож, тесличка - каквото и да е. Последният изискваше джобовете от всякакъв вид да не зеят. Ръцете трябваше да се движат спокойно, да не се разконцентрират в търсене на това и онова. Решението просто.
Игла
, конец, тел - джобовете зашити!“ Близък приятел е на лечителят Петър Димков, на теософа Софрони Ников.
Един от роднините му пада в четата на Хаджи Димитър в битката при Дълги Дол и се споменава от Захари Стоянов. Друг - Тодор Арнаудов - заедно с Паница и Ризов гони през зимната нощ на 12 януари по софийските улици Стамболов „с гол в ръката нож“. Симеон Арнаудов завърши творческия си живот като солист на военния ансамбъл на Филип Кутев. Следващата и последна колиба по посока на парка беше колибата близнак на прочутите изгревски астролози Иван Антонов и Влад Пашов. Тя беше построена на една три-четиридекарова братска зеленчукова градина опираща южния край на Поляната.
към текста >>
Лулчев беше изключително красив човек с големи мустаци като на Ницше, светлосив костюм, бяла риза и седефена на цвят вратовръзка с диамантена
игла
, той бе център на групата обикновени хорица, които прехласнато слушаха какво има да им каже преди да плъзнат към града по канцеларии, банки, печатници и кой където си изкарваше хляба.
Отворената длан на фашистите значи „Ще те плясна!“ А нашия поздрав значи: „Ето, не крия никакво оръжие в ръката си, защото съм ти брат!“ - Мъжът се обърна към тате като към стар приятел: -Добър ден, брат Васил!Хубаво, че си довел младия лорд Фаунтлерой толкова рано със себе си. - Добро утро, брат Иван! отвърна тате. На пръв поглед това беше най-непривлекателния човек, когото бях виждал дотогава! Як като скала, с огромна уста, къс нос, сбръчкано тежко лице, заключено между редките кичури на косата му, които безжизнено висяха върху рамената му, той бе живо доказателство за господството на духа над материята, тъй като ме плени още в първия миг, в който се срещнахме, с лъчезарната си усмивка и златните звънчета, които се обадиха в пълния му с доброта мъжки смях. Иван Антонов може би най-популярният астролог на България от всички времена! Тате беше дошъл за Любомир Лулчев, един от близките сподвижници на Учителя, и както разправяха личен астролог на царя и негов съветник. Разбрахме къде е по големия кръг последователи, скупчени под двете мушмули в края на поляната.
Лулчев беше изключително красив човек с големи мустаци като на Ницше, светлосив костюм, бяла риза и седефена на цвят вратовръзка с диамантена
игла
, той бе център на групата обикновени хорица, които прехласнато слушаха какво има да им каже преди да плъзнат към града по канцеларии, банки, печатници и кой където си изкарваше хляба.
Братски чувства щяха да владеят над хората в близко бъдеще, и никаква сила нямаше да може да спре този процес, понеже е вътрешен, и които живееха само за себе си щяха да страдат, а които служеха на любовта щяха да видят, че местата им ги чакат... Групата около него взе да се разпръсва, и той поздрави тате. Малко се учудих, че отблизо не беше толкова помпозен. - Получих няколко броя от книгата ти каза тати. - Изпратих една на Гюлмязов в Сливен, а другите ще разпространя. Прегледах я и се радвам, че можах да помогна да се отпечата.
към текста >>
Студеният блясък на диамантената
игла
беше единствения отговор на плахата му забележка.
Прегледах я и се радвам, че можах да помогна да се отпечата. Лулчев спря очаквателен поглед върху тате. - Ами - на тате му беше трудно да намери думи, защото беше честен човек. - Според мен книгата ти има положителните качества на другите ти книги. Единствената ми забележка е, че ако края беше по-добре мотивиран, щеше да е добро постижение и в чисто литературен смисъл.
Студеният блясък на диамантената
игла
беше единствения отговор на плахата му забележка.
Стана ми мъчно за него. Тате разбираше от книги. Какво си въобразяваше тоя гълъб, дето уж му е приятел ? Тате пръв наруши мълчанието: - Какво става с нашия въпрос? - Брат ти трябва да е по-търпелив - каза Лулчев.
към текста >>
Дръпнах тате за ръката: - Хайде да си вървим! Лулчев улови погледа ми, но аз му разбих диамантената
игла
на хиляди парченца с един удар на рапирата си.
Тате пръв наруши мълчанието: - Какво става с нашия въпрос? - Брат ти трябва да е по-търпелив - каза Лулчев. - Царят първо трябва да състави новото правителство... Промяната на повърхността никога не е важна, точно както е в литературата. Какво е формата, ако не черупка на съдържането на литературната творба? Важно е какво има вътре; черупката не можа да покаже дали е запъртък, или не.
Дръпнах тате за ръката: - Хайде да си вървим! Лулчев улови погледа ми, но аз му разбих диамантената
игла
на хиляди парченца с един удар на рапирата си.
Убих го на място. - Да вървим. Не го слушай! - Или той например! - Лулчев ме посочи. Почувствах хипнотичната сила на погледа му. - Изглежда красиво момче.
към текста >>
44.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им
пригласяше
де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“.
Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява. Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо.
Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им
пригласяше
де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“.
И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти? !! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора? Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане.
към текста >>
45.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Майка му се свивала в тъмното с ръце под престилката, малкият Георги мигал ни заспал ни буден - тръгвал баща му! А за да може да поеме .за Пирот с денковете и дисагите - какъв труд е било! Цяла година отварял дюкяна по тъмно и палел мангала да дочака дневната светлина, за да може да вдене
иглата
.
След години, като си спомня за тези времена, на Чакалов му се струва, че въпреки че баща му си бил роден и порасъл в Долната махала на Самоков - или направо - в бедняшката махала, той изглежда бил надрасъл своите връстници. Манталитетът му не бил като техния. Той бил единственият долномахленец в Терзийската чаршия на града, а терзиите по него време били не само обикновени шивачи на турски дрехи, но и търговци на готова стока, която изнасяш за продан из империята, предимно на Узунджовския панаир на изток и Пиротския на запад. Неговият баща редовно ходел на Пиротския панаир. Цялата къща се събирала около него като оседлавал коня си да върви „на панаир“.
Майка му се свивала в тъмното с ръце под престилката, малкият Георги мигал ни заспал ни буден - тръгвал баща му! А за да може да поеме .за Пирот с денковете и дисагите - какъв труд е било! Цяла година отварял дюкяна по тъмно и палел мангала да дочака дневната светлина, за да може да вдене
иглата
.
И бодял, бодял, бодял до тъмно. Че пак на другия ден! Така станал член на управата на еснафа, така станал и първомайстор за няколко години. И вече бащината му къща не била за него! Решил да стане горномахленец, да купи горномахленска къща за семейството си и да се настани между равни нему! Толкоз! Който ще, нека да опява зад гърба му! Второто, още по-смело решение на баща му било да се самоотлъчи от православната църква и да стане евангелист. Това станало към 1873 година. Кои били причините за този най-радикален прелом в живота му, младият Георги никога не разбрал напълно, защото баща му бил много строг човек и колкото и да му се искало да го попита, не смеел да го направи лице в лице - всичко останало на недомлъвките и въображението му.
към текста >>
46.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Искаш да кажеш, че го е казал на църковнославянски или може би на гръцки, или на еврейски - грък ли беше той или евреин, как завърши тая кавга не помня! И сетне се е погрижил учениците му да го турят дума по дума на книга, точно както го е казал, и после се е погрижил думите му да се преведат точно както трябва от еврейски на български, и вие сега и учителите ви всичко ви е ясно и знаете цялата работа от
игла
до конец! Защо не ми каза навреме, да не се тревожа?
Сякаш няма друго какво да прави, освен да се тревожи за вас осемте протестантски селски, дето завършихте лани, как да се настаните под голямата смокиня горе в Рая. - Няма нужда от телеграфна жица - беше отвърнал Петър. - То е писано какво е казал в Книгата. - А, така ли било? Аз пък да не знам.
Искаш да кажеш, че го е казал на църковнославянски или може би на гръцки, или на еврейски - грък ли беше той или евреин, как завърши тая кавга не помня! И сетне се е погрижил учениците му да го турят дума по дума на книга, точно както го е казал, и после се е погрижил думите му да се преведат точно както трябва от еврейски на български, и вие сега и учителите ви всичко ви е ясно и знаете цялата работа от
игла
до конец! Защо не ми каза навреме, да не се тревожа?
- Винаги казваш, че си вярващ, а ги приказваш като богохулник! - О, само че съм! Наистина вярвам в Него! - Очите на чичо Точо уловиха погледа на Петър и той почувствува както винаги в такъв случай, че потъва в бездънната им синева; и това беше още по-странно поради това, че старият салджия бе измежду най-тъмнокожите брюнети в града. И той знаеше, че когато тези сини очи го задърпаха навътре, вече се започваше; идеше излиянието на тези чудни негови изречения, за които всички на пристанището му се радваха: - Вярвам в Него, само че Той никога не ми е говорил с мрънкането на гръцки поп от онова време, нито пък с думите на старобългарското евангелие, от които дума не разбирам, нито пък от бабешките химни на твоите учители. Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето.
към текста >>
47.
Коста (Константин Константинов)
 
- Георги Христов
Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и
иглата
вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост.
Втората атака към самостоятелност беше, когато посредством гаранцията на един наш приятел и член на Братството - Тодор Попов111, ние успяхме да вземем част от един голям търг за изготвяне горнищата на войнишки ботуши. Никой от нас не знаеше обущарския занаят, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата. Дали от нашите горнища щяха да станат най-хубавите ботуши, това е отделен въпрос, но ние усърдно мушкаме шилата и иглите, седнали на малки столчета в двора или във вестибюла на квартирата на нашия приятел и брат Тодор. Картината беше неописуема. Коста работеше най-усърдно.
Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и
иглата
вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост.
Не си спомням добре края. Зная, че хората доста изпулваха очи при приемането на поръчката. Те плащаха нещо, което беше достатъчно да покрие само разноските и тези няколко самуна хляб, сирене и халва, изядени при работата. За възнаграждение не остана нищо. Ние продавахме евтин труд.
към текста >>
НАГОРЕ