Търсене в текстове за 'Игла'

Галилей Величков (1911-1985)

Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец.
Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите. Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо. Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми. Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него?
към текста >>

2. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните.
А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант. Салонът е примрял. Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?
към текста >>

3. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало".
Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш? " После му давам да провери по същия начин. Проверява, получава се същото.
към текста >>

Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи.
Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш? " После му давам да провери по същия начин. Проверява, получава се същото. После го завеждам у дома и доближавам махалото до контакта. То започва да се движи на 10 сантиметра от контакта.
към текста >>

4. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика.
Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни.
към текста >>

5. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя.
Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам! Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя. Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това. По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата.
към текста >>

И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение.
И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата. Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя. Това ние всички наблюдавахме и всички бяхме свидетели на това кощунство срещу Учителя. И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение. Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат. Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години. А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства. Така, по тези причини, Христина Морфова се побоя, уплаши се и не рачи. Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт за Школата на Учителя.
към текста >>

6. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Сложил го куфара някъде и той се превърнал на игла и се загубил в купа сено.
Сега аз смятам, че той е подведен така, както трябва и ще отговаря за това. Да, двадесет години го нямаше, а сега се явява и казва, че съм го подвела. Ами нека да вземе оригинала и да провери дали съм го подвела. А разправя само, че имал един куфар, пълен с негови разработки от времето на Учителя, но го бил сложил някъде и сега не можел да го намери. Е, как ви се струва това? Сложил го куфара някъде и той се превърнал на игла и се загубил в купа сено. Това все пак означава нещо за наивниците и невежите около "Изгрева". Йоанна Стратева е музикант-цигулар с талант. Аз съм я слушала и тя за мене е по-добър цигулар от четиримата членове на комисията, събрани вкупом. Но тя къде се бърка и се тика там, където не й е работата, когато не знае как са нещата и позволява на други да я подвеждат? Сега, през 1970 година, тя е тридесетгодишна.
към текста >>

7. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор.
В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване.
към текста >>

8. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

"Начало на музикалния живот на "Изгрева" Когато влязох в Братството, заварих четиригласен смесен хор, дирижиран от брат Симеон Симеонов.
"Начало на музикалния живот на "Изгрева" Когато влязох в Братството, заварих четиригласен смесен хор, дирижиран от брат Симеон Симеонов. А това беше 1921 година. Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор. Останалите пригласяха кой как @можеше. Отначало пеехме без съпровод. По-късно се яви цигулката.
към текста >>

Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор.
"Начало на музикалния живот на "Изгрева" Когато влязох в Братството, заварих четиригласен смесен хор, дирижиран от брат Симеон Симеонов. А това беше 1921 година. Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор. Останалите пригласяха кой как @можеше. Отначало пеехме без съпровод. По-късно се яви цигулката. Пианото и хармониумът дойдоха много по-късно. Имаше напечатана песнарка в две части, разработена за четиригласен хор.
към текста >>

Останалите пригласяха кой как @можеше.
"Начало на музикалния живот на "Изгрева" Когато влязох в Братството, заварих четиригласен смесен хор, дирижиран от брат Симеон Симеонов. А това беше 1921 година. Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор. Останалите пригласяха кой как @можеше. Отначало пеехме без съпровод. По-късно се яви цигулката. Пианото и хармониумът дойдоха много по-късно. Имаше напечатана песнарка в две части, разработена за четиригласен хор. Това е изданието "Братски песни" от 1921 година.
към текста >>

Имаше напечатана песнарка в две части, разработена за четиригласен хор.
Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор. Останалите пригласяха кой как @можеше. Отначало пеехме без съпровод. По-късно се яви цигулката. Пианото и хармониумът дойдоха много по-късно. Имаше напечатана песнарка в две части, разработена за четиригласен хор. Това е изданието "Братски песни" от 1921 година. Това бяха първите песни, които се пееха. През втората година на общия окултен клас се дадоха най-много песни. И в беседите от това време ще намерите много мисли на Учителя за окултната музика. Той беше казал на един брат, Асен Арнаудов, да събере и подреди дадените чрез Него песни, но той беше небрежен, не обърна внимание и така не направи нищо.
към текста >>

Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий".
Кирил беше изпълнен целият със свещено чувство пред Учителя. Колко пъти е плакал пред мен и съпруга ми Митко за някои грешки, които бе направил. Но беше малко нервен и това му пречеше понякога. Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор. Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев, дошъл от Казанлък, за да следва музика. Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий". Христо Дързев създаде смесен хор тогава, когато бе построен братският салон на "Оборище" 14. Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички вземаха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи.
към текста >>

9. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде концерт в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите.
Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Учителят пееше много естествено. Имаше баритонов глас. Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите. И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него. Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде концерт в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите. Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск. В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя. На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас.
към текста >>

10. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Той започва да приглася това, което чува от другите.
" - Хайде де, оправете се сами с такъв човек. Понеже знаехме за този израз, всички се смяхме до сълзи. Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга песен - "Той иде". Думите започваха така: "Иде, иде, иде, Сам Той иде". Приятелите пеят песента в салона и идва един брат. Той започва да приглася това, което чува от другите. Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее. И вместо да пее "Иде, иде, иде, Сам Той иде", започва да пее: "Иде, иде, иде, Сандо иде". Като го чуват приятелите, започват по-късно да се смеят и разказват отново на Учителя, като смятат, че това ще предизвика усмивката и смеха Му. Но този път Той не се засмял, нито се усмихнал, а казал строго: "Братът не е виновен, че не знае думите. Вината е у вас, че не сте напечатали думите на песните в отделна книжка, за да бъде на разположение на всички, които за пръв път пеят песните".
към текста >>

Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее.
Понеже знаехме за този израз, всички се смяхме до сълзи. Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга песен - "Той иде". Думите започваха така: "Иде, иде, иде, Сам Той иде". Приятелите пеят песента в салона и идва един брат. Той започва да приглася това, което чува от другите. Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее. И вместо да пее "Иде, иде, иде, Сам Той иде", започва да пее: "Иде, иде, иде, Сандо иде". Като го чуват приятелите, започват по-късно да се смеят и разказват отново на Учителя, като смятат, че това ще предизвика усмивката и смеха Му. Но този път Той не се засмял, нито се усмихнал, а казал строго: "Братът не е виновен, че не знае думите. Вината е у вас, че не сте напечатали думите на песните в отделна книжка, за да бъде на разположение на всички, които за пръв път пеят песните". Чуха приятелите, но това не бе направено.
към текста >>

11. 8_03 Симеон Симеонов

Имаше жар в себе си, постоянно идваше половин час преди беседа, започваше да свири, а ние му пригласяхме песните на Учителя.
Разбрахме го по-късно, когато Симеон започна да претендира, че с този жест на Учителя, с ябълката, която е получил, е бил определен за Негов заместник. Ето ви една нелепост. И една поука! Симеон бе любител-цигулар. В братския живот дирижираше братския хор, като понякога Кирил Икономов му помагаше. Имаше жар в себе си, постоянно идваше половин час преди беседа, започваше да свири, а ние му пригласяхме песните на Учителя. За тази ревност той бе възнаграден от Учителя. А каква беше неговата дейност след заминаването на Учителя, може да се проучи и да се види как стоят нещата. Човек в живота си представлява стъпала, през които трябва да мине. Ако се проследят неговото отношение и постъпки след заминаването на Учителя, тогава на всеки би станало ясно, че неговото твърдение, че Учителят го бил поставил за заместник, е чиста измислица и голяма нелепост.
към текста >>

12. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Борис Николов

ТОМ 2

А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото.
Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителят беше дал, която вече висеше по стените и предложи да се изработи като медальон, който да бъде от злато и златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета той я даваше и получаваше след време медальон - Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея-символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
към текста >>

13. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Борис Николов

ТОМ 2

След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде.
Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова. Нотираната песен се даваше на Учителя.
към текста >>

14. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

(Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата.
Що е то? (Ледът) 3. Скоропоговорки: Биволарю, биволарю, като биволарува, биволарува не набиволарува ли се? (Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава. Що е това? (Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата. Що е то? (Воденицата) 4. Скоропоговорки: Кръстю кръсци кръстосва, Добре кръстосвай Кръстю кръстците.
към текста >>

15. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Кръчмарят също му пригласяше.
В село Тополица тогава нямаха вода. Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото. Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода. В селото имаше Братство благодарение на Георги Куртев от Айтос. Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше. А селото е разделено на две. Половината са с Братството, а другата половина с попа, който воюва срещу нашите приятели. Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата. А там си имат работници, имат строители. И Бертоли кого да изпрати?
към текста >>

16. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

По този повод Той каза: „Аз съм го него откупил от Черната ложа, този триглав змей!
А Учителят бе казал, че той е окултист обърнат с главата надолу и е представител на Черната Ложа. След като години наред превежда Бо-Ин-Ра и работи за Черната Ложа без да я осъзнава, чак накрая ние научихме мнението на Учителя за този автор. Но тогава се правеха неща без да питаме Учителя и всеки вършеше волята на своя господар. Имаше един критичен момент за Георги Радев в Школата. Тогава Учителят се намеси и го спаси. По този повод Той каза: „Аз съм го него откупил от Черната ложа, този триглав змей! " Вероятно това се отнасяше за неговите преводи и за това, че той ги издаде в списание „Житно зърно", което бе замислено като списание на Бялото Братство, а освен това той на собствена разноска беше издал тези три тома на Бо-Ин-Ра. Значи беше ревностен застъпник на онази ложа. И накрая Учителят откупи този змей от Черната Ложа. И бе заплатил с голяма цена. Ето това е историята за цената на откупа при Георги Радев.
към текста >>

17. 46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА

Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце.
Следствието продължи девет месеца. Истинска битка! Един път двама, друг път трима следователи, които ме поставят на кръстосан разпит. Но за мен отговорът е готов и аз не бързам да отговарям. Аз мълча, правя се, че мисля, повтарям въпросите им на глас и отговарям точно. Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце. Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и зъбите на триглавия змей.
към текста >>

Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и зъбите на триглавия змей.
Истинска битка! Един път двама, друг път трима следователи, които ме поставят на кръстосан разпит. Но за мен отговорът е готов и аз не бързам да отговарям. Аз мълча, правя се, че мисля, повтарям въпросите им на глас и отговарям точно. Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце. Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и зъбите на триглавия змей.
към текста >>

18. ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Той подаваше кои молитви да се изрекат, прошепваше с тих глас кои песни трябва да се изпеят и ние с Мария Тодорова ги подемахме и всички в салона ни пригласяха.
Аз седях на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. Научих се хубаво да слушам и се научих от него хубаво да свиря." За мен беше голяма привилегия Учителят да ме постави като цигулар на Младежкия окултен клас. Винаги преди клас аз бях на подиума с цигулка в ръка и свирех песните на Учителя, акомпаниран понякога на пиано, понякога с хармониум от Мария Тодорова. Всички в салона пееха в хор. Това обикновено продължаваше 15-20 минути и точно в 5 часа Учителят влизаше в салона, носейки Библията под ръка и заставаше на Своята катедра. Той подаваше кои молитви да се изрекат, прошепваше с тих глас кои песни трябва да се изпеят и ние с Мария Тодорова ги подемахме и всички в салона ни пригласяха. Следваше Словото на Учителя. Часът в клас завършваше отново с песни, с молитви, придружавани от моето цигулково изпълнение и това, на Мария Тодорова, или на пиано, или на хармониума, според случая.
към текста >>

19. 6.71. БЕРТОЛИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Тя беше шивачка там и с иглата се прехранваше.
Онези, които бяха срещу книгата тук, му пишеха писма срещу нас. Особено му повлия съпругата на Славянски - Люба. Той Бертоли се повлия от нея и всичко спря. Добре че взех инициативата и написах писмо на Лаврич и след това той я издаде. Бертоли и дъщеря му Анина издаваха в Париж едно малко списание „Житно зърно". Тя беше шивачка там и с иглата се прехранваше. Все пак това малко списание задоволяваше един техен тесен кръг. Накрая се убедих, че когато става въпрос да се върши някаква работа за Учителя и делото Му, много по - подготвени и много по - коректни в изпълнение на своите обещания са външните хора, тези, които не са от Братството и тези, които са от света, защото те работят по дух.
към текста >>

20. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа.
Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров. Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата!
към текста >>

21. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска.
" Зададох му този въпрос не от любопитство, не от любознателност, но исках да проверя как този народ възприема Учителя, неговото проявление тук, оценява ли неговото присъствие тук в България. Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази благодарност, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител. Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска. Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна. Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща.
към текста >>

Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна.
Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази благодарност, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител. Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска. Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна. Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща. Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше лозето.
към текста >>

22. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

Дори ако е загубена една носна кърпа, дори игла имаше място, където се оставяха загубени и намерени вещи.
Това беше в света, а тук в Школата на Учителя, в Школата на Любовта има кражба. Хайде чудете се колкото искате. Невероятно, но факт. А защо тя идва тук на беседи при Учителя, че какво ще научи, когато не се отказала от своя стар свят в себе си, че и краде отгоре на това. А в Школата много се държеше на чистотата. Дори ако е загубена една носна кърпа, дори игла имаше място, където се оставяха загубени и намерени вещи. Та като идваха от града непознати и като поглеждаха онази пейка, на която слагахме загубените и намерените вещи цъкаха с език, клатеха с глава и казваха: „Я виж ти какви работи има тук, че да не повярваш". После разказваха за нашата честност и почтеност. А и така беше. Когато разбираха, че сме дъновисти даваха ни на кредит много неща. а нашите после се издължаваха.
към текста >>

23. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния.
Имаше много ръкопляскания, цветя, а майка ми беше на върха на задоволството. След сполучливите концерти ми предложиха да ме изпратят да уча в чужбина, във Виена. Започнаха да ме подготвят психически, музикалните педагози се въртяха около мен и ми даваха наставления, а родителите ми оживено коментираха предстоящата ми голяма кариера на пианистка. От една страна родителите ми ме готвеха за чужбина, а от друга страна аз държах да бъда до Учителя, който бе казал, че отново ще дойде таланта. Разбрах, че има нещо много важно да разрешавам. Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния. Каза ми: „Не ти трябва чужбина, едно ще получиш, а десет ще изгубиш". „Ами таланта ми? " „Рекох, в бъдеще ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Така отказах да ходя в Австрия, а това беше удар върху майка ми и тя никога не ми прости. Затова тя се ожесточи срещу мен, че съм станала дъновистка, защото усети от къде дойде съвета да не ходя в чужбина. А наистина таланта ми се загуби и аз станах една обикновена девойка със средно добро изпълнение на пианото от музикалната класика.
към текста >>

24. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов.
Светия синод търси подкрепа и съдействие от граждани, от военни органи и го намира. През 1917 г. Петър Дънов е интерниран във Варна. Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов. По същото време излизат и няколко публикации в книжки като автори са: Калнев, Ласков, видинския митрополит Неофит, Н. Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др. В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд. В „Църковен вестник" в броевете 22 и 23 от 30 септември 1922 г. е публикувано „Послание от православните български архиереи събрани на събор през 1922 г." и оповестяват, че Петър Дънов се е самоотлъчил от българската православна църква.
към текста >>

25. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

През това време Учителят седеше на пейка или стол завит с пелерината, приятелите са заобиколили огъня и всички пригласят песните на Учителя.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ Обикновено при лагерите на Седемте езера на Рила вечерно време правехме огньове, запалвахме ги в уречения час, разлумтяваха се онези борови съчки и дървета, замирисваше на смола и бор, после пушека се изтегляше нагоре и оставаха дърветата да изгарят. Тези часове бяха най-интересни. През това време Учителят седеше на пейка или стол завит с пелерината, приятелите са заобиколили огъня и всички пригласят песните на Учителя. Някои от цигуларите свирят, а огънят е вече привършил и се вижда червената жарава. Обикновено завършвахме с мистични песни. Понякога чувахме Учителят да каже някои слова, които стенографираха веднага или от Боян Боев, или от стенографките. След това се прибирахме в палатките си, защото сутринта ставахме призори, преди да се пукне зората и отивахме рано на Молитвения връх където всичко още беше в здрач преди да се проясни небето. Там дочаквахме Изгрева на слънцето с Учителя.
към текста >>

26. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им.
Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си. А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им. По този начин Пентаграмата се превърна в златна, тя беше окачена на гърдите от лявата страна на реверите на костюмите на братята и на вратовете на сестрите. Но Уук трябва да добавя, че се намериха и недобросъвестни златари, които започнаха да примесват към златото и сребро и златната монета от 24 карата ставаше на 14 карата. Докладваха на Учителя и той беше много недоволен от това развитие на нещата. Учителят ни събра трите - Савка, Паша и мен и ни подари по един ме-дальон-Пентаграма като и ние му целунахме ръка. Така че моята Пентаграма на врата ми е подарена лично от Учителя.
към текста >>

27. 7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА

Тя мило ми се усмихваше, просълзяваше се понякога и почваше да ми приглася на пеенето, наведена над бродерията си.
Колежката ми се чудеше какво става с мене, каква е тази промяна и се повлия от моето настроение. Заредиха се дни на песен и радост! Животът ни от мълчалив и меланхоличен стана буйно радостен! - Има живот, Руске, има живот и за нас! Какво ли си мислеше тя горката, как ли си обясняваше настроенията ми, не зная. Тя мило ми се усмихваше, просълзяваше се понякога и почваше да ми приглася на пеенето, наведена над бродерията си.
към текста >>

28. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

това чудовище живееше в Габрово и витаеше над покрива на домът ми и ето аз идвах тук и то се явяваше изневиделица, размахваше крила над мен, отваряше уста и показваше зъби на триглава ламя.
Ето ти след малко идва рождения ми брат Борис и вместо да ми каже добре дошла и да ме пита какво правят живите ни родители, то той казва със строг тон: „Вземи си куфарчето и се махай от бараката. Няма да останеш тук! " Гледам го и му се чудя: Той ли е или не е той? Не беше той, а онова чудовище, което ме гонеше и което лично ме обвиняваше, че аз съм чудовище! Чудна работа! това чудовище живееше в Габрово и витаеше над покрива на домът ми и ето аз идвах тук и то се явяваше изневиделица, размахваше крила над мен, отваряше уста и показваше зъби на триглава ламя. А дали то влизаше в онези мои роднини на мъжа ми в Габрово или влизаше в тази приятелка на брат ми, или в брат ми, беше все едно! Чудовището съществуваше, то бе реално и то воюваше с мен! Да, всички имаха зверско отношение към мен. А сега брат ми ме пъди от бараката и от стаята, която е за гости, за такива като мен дошли от провинцията. Замълчах си, взех си куфара и отидох при другия ми рожден брат Николай и жена му Тодора.
към текста >>

29. 23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

Оказа се, както бе в приказките, че когато се отреже главата на змея на отрязаното място поникват три нови глави на змея и змея от едноглав стана на триглав.
" С тази песен се събуждахме когато Братството беше на Рила, на 7-те езера. Така след три-четири дни онези изкорубени коруби, без съдържание, изпити от змея черупки, постепенно оживяха и започнаха да шетат вкъщи. Аз се държах на разстояние и бях въздържана, защото смятах, че главата на змея е отрязана един път завинаги. Но каква бе моята изненада. След един месец когато трите се окопитиха, съвзеха се, добиха сили и изведнъж ме нападнаха и трите едновременно. Оказа се, както бе в приказките, че когато се отреже главата на змея на отрязаното място поникват три нови глави на змея и змея от едноглав стана на триглав. А как сестра ви Цанка трябваше да се бори вече с триглав змей ще научите в моите разкази по-късно. Защото моят разказ сега беше за телеграмата, която спасяваше морала на Изгрева.
към текста >>

А как сестра ви Цанка трябваше да се бори вече с триглав змей ще научите в моите разкази по-късно.
Така след три-четири дни онези изкорубени коруби, без съдържание, изпити от змея черупки, постепенно оживяха и започнаха да шетат вкъщи. Аз се държах на разстояние и бях въздържана, защото смятах, че главата на змея е отрязана един път завинаги. Но каква бе моята изненада. След един месец когато трите се окопитиха, съвзеха се, добиха сили и изведнъж ме нападнаха и трите едновременно. Оказа се, както бе в приказките, че когато се отреже главата на змея на отрязаното място поникват три нови глави на змея и змея от едноглав стана на триглав. А как сестра ви Цанка трябваше да се бори вече с триглав змей ще научите в моите разкази по-късно. Защото моят разказ сега беше за телеграмата, която спасяваше морала на Изгрева.
към текста >>

30. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Оказа се, че аз през целия си живот като съпруга на Юрдан бях работила с игла в ръцете и бях издържала себе си, него и дома.
Юрдан имаше 1000 лв. в портфейла, но му ги взели и тях, защото са пари получени от експлоатация на чужд труд. Тогава то бе модният шлагер. Едни го пееха, други трябваше да го играят. Комунистите го пееха, а ние го играехме. Оказа се, че аз през целия си живот като съпруга на Юрдан бях работила с игла в ръцете и бях издържала себе си, него и дома. А той бе печелил богатство, направи фабрика и накрая му взеха всичко и остана голголтак. А аз останах със същата игла и двете си ръце да го храня. Не се изтърпях и му казах, че за мен той е нищожество, бил е нищожество и си остана нищожество, защото цял живот съм го хранила, обличала и поила с моя труд. Той седеше, гледаше и не можеше да каже нищо. Аз бях много доволна от целия този развой, че му се смаза окончателно фасона на него и на такива като него.
към текста >>

А аз останах със същата игла и двете си ръце да го храня.
Тогава то бе модният шлагер. Едни го пееха, други трябваше да го играят. Комунистите го пееха, а ние го играехме. Оказа се, че аз през целия си живот като съпруга на Юрдан бях работила с игла в ръцете и бях издържала себе си, него и дома. А той бе печелил богатство, направи фабрика и накрая му взеха всичко и остана голголтак. А аз останах със същата игла и двете си ръце да го храня. Не се изтърпях и му казах, че за мен той е нищожество, бил е нищожество и си остана нищожество, защото цял живот съм го хранила, обличала и поила с моя труд. Той седеше, гледаше и не можеше да каже нищо. Аз бях много доволна от целия този развой, че му се смаза окончателно фасона на него и на такива като него. А заслужаваха това. За да има справедливост в живота, новата власт на комунистите взимат решение всички жени на индустриалци да ги вземат и да ги направят работнички във фабриките, за да покажат на всички как буржоазията трябва да смени поста си, да слезе от него и да стане работническа класа.
към текста >>

Те знаеха, че аз работех непрекъснато с игла в ръце и се изхранвах с тези пари.
Отминават мълчаливо, все едно, че нищо не бе станало. Във всички фабрики бяха създадени работнически съвети. Те имаха за задача за вземат фабриките в свои ръце и да приберат всички натрупани платове и други стоки от складовете и от домовете на фабрикантите. Единственият дом, в който работниците не нахълтаха, за да заграбят всичко бе моят дом. Въпреки, че ни предупредиха, че ще дойдат за проверка и че трябва да си приберем някои неща, в последния момент самите работници вземат решение да не идват. Те знаеха, че аз работех непрекъснато с игла в ръце и се изхранвах с тези пари. Те знаеха, че аз ходя по къщите и че шия. И за тях аз бях трудова жена. Знаеха, че бях ръководител на Братството в Габрово и че в моя дом се събираме всяка седмица. Мнозина от тези работници от любопитство понякога идваха в дома ми, слушаха, когато четяхме беседи. Така че решението да не разграбят дома ми го взеха в последния момент.
към текста >>

31. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше.
Разгледа я и каза някои неща, които бяха пророчески. Но духът, който беше в нея, той пророкуваше за моята ръка, а не нейните познания по хиромантия. А това е една голяма разлика. По това време тя прихождаше в София и отсядаше по няколко месеца в дома на другия й брат Стефан. Всеки свободен ден тя употребяваше за преписване на извадки от Словото на Учителя по различни теми, които тя бе изваждала на времето. Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше. Беше добродушен старец. Но веднъж присъствувам, когато тя му нареди нещо да направи. Той стана и най-категорично отказа. Видях и усетих как ураган слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него. Вълната излезнала от него я отхвърли до стената.
към текста >>

32. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Ще ви го разправя „от игла до конец".
Любезна сестро, Получих писмото ви. Много има да си говорим, когато дойдеш тук! Защо в края на февруари? Защо не по-рано? Днешният ден мина много интензивно. Ще ви го разправя „от игла до конец". Днес е неделя. Тая сутрин имахме Утринно Слово. Ето по-важните мисли от Утринното Слово. „Трябва да се освободите от личния живот. С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки.
към текста >>

33. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Маргарита Рангелова Стратева

Човешкият език е игла.
Тези работи, които ги търсим, те са човешки работи. Когато някои хора не ви искат, защо не ви искат? Те ти дават свобода да излезеш из къщи навън. Като не те искат в затвора, ще излезеш. Като те искат, ще бъдеш ограничен. Човешкият език е игла. Трябва да знаеш как да навиеш. Езикът трябва да се възпита. Възпитанието не е нищо друго, освен облагородяване на езика, за да може да придава много добре. В страданието вие придобивате нещо. Във всички противоречия в живота ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство.
към текста >>

34. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Марийка Великова Марашлиева

По-късно когато нямаше кой да свири на Рила те свиреха като аз им пригласях с китарата.
Особено, когато отивахме на Рила, а аз ги водех всяко лято на Рила и тогава ми даваха вълнени дрехи за децата и т. н. На Рила децата свиреха братски песни и вземаха участие при Паневритмията и литературните програми. След интерната децата преминаха в музикалната гимназия, но главното беше, че те имаха отношение към Братството и братския живот. Те вземаха, както казах по-горе участие във всичко, което ставаше в Братството. Братята и сестрите много им се радваха и просто душата си даваха за тях. По-късно когато нямаше кой да свири на Рила те свиреха като аз им пригласях с китарата. Учителят им Антов, който не беше от Братството, но, на когото живота на Изгрева не беше чужд, много се радваше на техния успех. След заминаването на Учителя на 27.ХИ.1944 г. на Изгрева даваха много концерти, а беседи и лекции братята и сестрите четяха по някакъв определен ред, правеха резюмета и т. н. и изобщо на Изгрева беше много оживено. След 9.IX.1944 г.
към текста >>

35. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Прекрасно е да звучат задружно вашите цигулки и ти скъпа ми, сестро, нежна и добра, сестро, да пригласяш на братята си да славите заедно Господа на Силите.
Радвам се, че станахме приятели. Значи до Петра намерих Гого, Илия, тебе, баща ти, майка ти, Иванчо. Ако не беше Петър, никого от поменатите нямаше нито да видя, нито да опозная, нито да обикна. Значи, чрез него - забогатях с нови искрени приятели, а това е по-скъпоценно от злато и сребро. Радвам се, че свирите братските песни! Прекрасно е да звучат задружно вашите цигулки и ти скъпа ми, сестро, нежна и добра, сестро, да пригласяш на братята си да славите заедно Господа на Силите. Слушайте се един други, защото има любов към Бога у всички ви, а това е най-важното. Избрала си добър път за следване музика в София. Цяло лято се приготовлявай и дойде ли есен, да те няма вече в Русе чу ли, чу ли! Никакво бавене и чакане по-добри условия; от тия сегашните по-добри няма. Не закъснявай нито с един ден вече.
към текста >>

36. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Сега ти забранявам да свалиш дори една игла!
По едно време брат Йордан изчезна и след малко се връща. А той бил при сестра Невенка Неделчева и сестра Анка Иванова (Шишкова) идва и нарежда: „Братя, от тоя багаж ще трябва да свалим известна част, защото сестра Невенка ще трябва да натовари друг някакъв багаж“. Аз го гледам така и му викам: „Виж какво, за този камион аз те ангажирах, аз ще ти плащам, аз го натоварих с багаж. Братята и сестрите, които ще пътуват било с камиона, било с рейса за Рила, тях ги няма тука и като им свалим багажа те ще пътуват и ще отидат без багаж и после какво ще правят? Който е искал да пътува да каже по-рано. Сега ти забранявам да свалиш дори една игла! “ Поглеждам братята и сестрите и се обръщам към брат Пеню Ганев и му викам: „Брат Пеню, извинявай, но на друг нямам доверие. Ще вземеш да спиш тука“, защото и той щеше да пътува за Рила, „защото Йордан може да направи някоя беля и после ще се чудим какво да правим“. После сестра Каменка, другарката му, Бог светлина да й даде, ми се сърди доста време и казва: „Как намери брат Пеню да викаш“, понеже той беше най-възрастния човек между всичките“, него да посочиш“. Казвам й: „Нямах доверие на никого освен на брат Пеню! “ Като споменах сестра Каменка ми дойде на ум, че веднъж бях у тях и тя ми каза, че сънувала един сън.
към текста >>

37. 3. Змията

Стефка Няголова

ТОМ 7

След една седмица идва при мене един каракачанин да иска игла от мен да си шие нещо и ме запита: „Онази от вас, която я ухапа змията, умря ли?
Отидох в палатката ни, но едва виждах, очите ми бяха много подути. Учителят все още не беше добре, не държеше беседи, не идваше вечер на огъня, никого не приемаше в палатката си. Единствено приемаше Крум, за да му дава наставления за моето лечение. Крум ходеше да пита Учителя каква храна да ми дава. И така слава на Бога, оздравях без лекарства. След една седмица идва при мене един каракачанин да иска игла от мен да си шие нещо и ме запита: „Онази от вас, която я ухапа змията, умря ли? “ Аз му отговорих:“ Ами това съм аз“. „А моята крава я ухапа змия и тя умря. Теб Господ те е спасил.“ На 12.август 1936 г. паралелно с моето оздравяване стана велико чудо с Учителя. Неговото здравословно състояние се подобри значително.
към текста >>

38. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

ТОМ 8

Данко й пригласяше с кларинета.
Той имаше записи на песни от Учителя и Паневритмията,които подари на професора от Германия, Берлин, който ни идваше на гости. Имаше изпълнения на Ина Дойнова и Виолета, дъщерята на Йотка, също и изпълнение на негови композиции. Професорът ги занесе в Германия. Когато Виолета учеше песните при Данко, той й казваше да ги учи и пее и че "Учителят ще ти плаща в златни марки". По такъв начин Данко искаше да я подтикне да пее, защото тя като млада още не беше ориентирана и не достатъчно сериозна, с една дума хвърчеше. Данко й пригласяше с кларинета. Сега Виолета е оперна певица в Мюнхен, което значи, че думите на Данко се сбъднаха. Професорът беше от източен Берлин и се наричаше Виктор Фалкенхаан. Може би Христина, съпругата на Славчо Печеников да знае адреса му, защото съм я виждала да разговаря с професора. Той работеше във връзка с паметниците от миналото и разчиташе подписите. Професорът се познаваше и със сестра Надка Кънева.
към текста >>

39. 14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША

Това е една игла с брилянти.
Може под нея да има и фланелка, ако е студено и отгоре сакото. В.К.: Тъкана домашна риза. Е.А.: Да, домашна, ама виж риза, ама отгоре имаше копринена, да. В.К.: Тук съм виждал отпред нали има нещо като медальонче. Е.А.: Не, виж какво. Това е една игла с брилянти. Както е ланецът с брилянти, но те ги взеха, те ни ги взеха другарите-комунисти. Не вярвам да са ги унищожили. Щото ще ги търсим. Ние ще ги търсим и ще ги намерим. Ако те не са ги продали, кога и да е ще се търсят тези вещи, които ги взеха.
към текста >>

40. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Няма да го скъсаш, казва, ами ще вземеш една игла и ще почнеш конец по конец да късаш".
Не, казвам чак след 10 години го направих, защото много мъчно беше. Аз се опитах, но такава болка изпитах, такова нещо, то беше като че ли ще умра. Такова нещо беше. Сега поводът го има за това нещо. Друга беше причината, понеже то беше да преодолея една сърдечна връзка с Лулчев, а пък Учителят каза: „Ти, казва, си направила една дебело въже и искаш с едно дърпане да го скъсаш. Няма да го скъсаш, казва, ами ще вземеш една игла и ще почнеш конец по конец да късаш". Вижте какъв хубав образ даде Учителят за преодоляване на връзки, които искаш да ги оправиш. Не можеш отведнъж да го скъсаш, та аз правих опит да го скъсам отведнъж. И наистина конец по конец аз успях да преодолея това нещо. Накрая се справих. Тъй че в това отношение Той беше така виртуоз с методите, които ни даваше и образите, които ги даваше брат.
към текста >>

41. 110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: На снимка съм виждал, че Учителя има ланец, брошка и игла.
Защо трябва да го погребат с дрехите на мъртвото тяло. По-добре да ги беше носил, нали да получи нещо от дрехите на Учителя, а така ще ги турят в гроба за какво? Никак, това нещо ми беше непонятно като проява. Един духовен брат ще облече дрехите на Учителя, за да го заровят в гроба. Хайде-де. Намирам за нередно, несъответно и глупаво. В.К.: На снимка съм виждал, че Учителя има ланец, брошка и игла. Е.А.: Учителят имаше два, два скъпоценни камъка. Единият беше на ланеца на часовника, другият беше на брошката. Брошката беше златна с брилянт светъл и на ланеца беше пак златен ланец на златото имаше така пак нещо, в което да държи ланеца да не се разтваря, и там пак имаше скъпоценен камък. Диамант ли беше, но беше пак нещо хубаво, скъпоценен камък беше. Когато Учителят си замина братята така нали направиха го както са обичаите, облякоха Го, ние двете със Савка избрахме, дадохме дрехите, с които да Го облекат, но тези неща останаха.
към текста >>

42. 139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ

И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш".
После в 1926 год. Той сам ми каза да се отделя. Но аз не можах да преодолея привързаността, която имах тогава. Знаеш ли, усетих, като че ли ще ми извадят сърцето. Виж, такава връзка бях направила. И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш". В.К.: Дебелото въже. Значи това е от миналото. Е.А.: Така ми каза. Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш. Ще вземеш една игла и ще го разнищваш.
към текста >>

Ще вземеш една игла и ще го разнищваш.
И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш". В.К.: Дебелото въже. Значи това е от миналото. Е.А.: Така ми каза. Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш. Ще вземеш една игла и ще го разнищваш. В.К.: Връзки. Е.А.: Връзка, да. В.К.: Дебела връзка, дебело въже. Откога идва това дебело въже? Е.А.: Не го знам.
към текста >>

43. 162. РАЗПЛАЩАНЕ НА КАРМАТА

Разплитането на кармичното въже, за което човек е вързан става с игла и се разплита конец по конец; ден по ден и година след година.
В.К.: Значи пада и умира. Е.А.: Значи, това е помощ от Невидимия свят, да не изживее мъката, която преживяха всички арестувани. Още там е било подигравка, там е било отвратително нещо е било в съда. А после, когато ги заровили телата, някои говореха, че виждали и да се движат още. Значи недостатъчно убити. Разплитането на кармичното въже, за което човек е вързан става с игла и се разплита конец по конец; ден по ден и година след година.
към текста >>

44. 21.Казах на Учителя

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Ще вземеш една игла и ще започнеш конец по конец да го късаш".
Аз исках да си върна предишната свобода, постъпките ми на мен самата ми бяха чужди и въпреки това ги правех. Вземах решения, не ги изпълнявах. Това ме тормозеше. Учителят веднъж ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, а сега искаш с едно дърпане да го скъсаш. Та не ще можеш. Ще вземеш една игла и ще започнеш конец по конец да го късаш". Този образ ми помогна. Беше един метод. Исках да съм свободна, а съм се вързала с дебело въже, както ми каза Учителя. Търсех в себе си това дебело въже, анализирах постъпките си и отношенията си, исках да намеря своите неправилни постъпки и прояви да ги коригирам, да ги изправя. Не исках да живея в това вътрешно робство, в което съм.
към текста >>

Пред мен стоеше дебелото въже, с което съм се вързала и иглата, с която трябваше да късам конец по конец.
Основна грешка. Казах си: Заслужени са ти страданията, как ти е че страдаш сега. Дори малко ти е. „Защо не обърна внимание, когато Учителят те предупреди? " У мене е имало нещо скрито, което съм носила в себе си и което не съм познавала. Пред мен стоеше дебелото въже, с което съм се вързала и иглата, с която трябваше да късам конец по конец. Почнах работа. Една вътрешна работа на преценка, на чистене съзнанието си от чуждото влияние върху мен. Много пъти се питах: Ще успея ли? Ще мога ли да възстановя в себе си оня живот, който съм загубила, ще се върне ли радостта ми, с която живях преди? Разбира се, че в този път имах и надежди, и разочарования, и преодолявания.
към текста >>

45. 01 - 48. ОТ КОЕ ДА СЕ ОТКАЖА - ОТ МОМАТА ИЛИ ОТ ИДЕИТЕ

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Разказал всичко от игла до конец.
Когато първи петли пропели, една мисъл озарила ума му. Да прескочи до Айтос и да се посъветва с брат Куртев. Като почнало да се зазорява, Станко тръгнал пеша от с. Камено до Айтос - тогава е нямало влак и автобуси както сега. Срещнал брат Куртев на чаршията и му казал мъката си, като едва сдържал сълзите си. Разказал всичко от игла до конец. Изслушал го брат Куртев търпеливо и го успокоил с думите: „Не се безпокой, Станко, този въпрос ще се уреди. То за всяка болка си има и лек. " - „Да, ще се уреди, но как? Снощи се сгодих, дарове получих и в къщи ги отнесох. Майката ми дава дъщерята, ама иска да се откажа от идеите си.
към текста >>

46. 03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968

Дора Куртева (1900 - 1997 г.)

От околните дървета гугутките тихо пригласят на наряда.
Тук са всички! Няма „този" и „онзи" свят. В Божественото всичко е едно. Няма раздяла, няма загубване, няма смърт. Има вечно единство, вечна радост в Бога, вечен живот... През всичкото време, докато трае нарядът, едно гълъбче, кацнало високо на борова клонка, мълчаливо присъства. От околните дървета гугутките тихо пригласят на наряда. Това е Храм, истински, неосквернен от никого и от нищо Храм, вред природата...
към текста >>

47. 13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

А преди малко, когато проверявах вещ по вещ, игла по игла, там нямаше нищо.
Дойде един брат и една сестра, помогнаха ми и вдигнаха шкафчето с печката, оглеждаме насам и натам, няма го. Както и да е, примирих се. Обаче се качвам горе в стаичката, където имам снимките на Учителя и ми дойде наум да се обърна с молба към Учителя. Свързах се мислено с него и казах: „Учителю, кажи ми къде ми е пръстенчето." В същия момент чух: „В чекмеджето." Така ми се стори. Отивам, дръпвам чекмеджето, а пръстенчето вътре, точно на средата на чекмеджето. А преди малко, когато проверявах вещ по вещ, игла по игла, там нямаше нищо. А сега имаше. Взех го, благодарих на Учителя и си го сложих на пръста. Това е един малък, обикновен пример, но и за много други работи и по-дребни, и по-едри, и когато съм затруднена с някои проблеми от моя личен живот, аз винаги към него се обръщам, винаги към него насочвам мисълта си. И получавам отговор и разрешение на въпроса. Това показва, че Учителят винаги е между нас и всякога ни чува и ни помага.
към текста >>

48. 18 - 10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА

Тя е добър музикант, пее хубаво, приглася си с китарата, има дар слово, може да говори за Учителя с часове.
След 9 септември 1944 година, когато идват комунистите на власт, те идват в името на бедните селяни и работници, онеправданите и отхвърлените от буржоазното общество. Членовете на Айтоското братство от града и селата са бедни хорица, обикновени селяни с малко земя, която обработват, за да се прехранват. Георги Куртев е с обикновена фелдшерска заплата и със седем деца. Беднотия до шия. По онова време в Айтоската градина на почивка е Весела Несторова, дошла от София. Тя е добър музикант, пее хубаво, приглася си с китарата, има дар слово, може да говори за Учителя с часове. Тя е поетеса с богата култура за времето си. Учила в американския колеж тук и специализирала 4 години в САЩ. Богата е на спомени от Изгрева и от живота на Учителя в Мърчаево. Изобщо човек, от когото всеки може да научи нещо от Школата. И не само да научи, но и да му бъде показано как се пее, как се играе Паневритмия. 3.
към текста >>

49. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Над полето вече ръми дъжд, грохотът на морето приглася и говори за гневът Божий.
Мнозина от тежкотоварните рицари се удавили в езерото и блатата край Варна. Останалите били избити при бягството, Дългият глад, студ и лутането погубват повече хора, отколкото турския меч. Целият обоз и хазната остават в плен на турците. Тук е убит и фружин Асен, син на Иван Шишман, живеещ в изгнание в Унгария. Според османците битката е спечелена благодарение на Божието вмешателство и на Аллаха. Над полето вече ръми дъжд, грохотът на морето приглася и говори за гневът Божий. Главата на Владислав е измита и намазана с мед, и е занесена триумфално в Бруса. А новият папа Николай V заявява, че източните християни страдат, защото не са приели унията и не са признали върховната папска власт. След Варненската битка Мурад II се оттегля в своето уединение. На престола е 12 годишният Мехмед II, обкръжен от двама опитни военноначалници - великия везир Халил паша и кадъаскера Молла Хюсрев. През октомври 1448 г.
към текста >>

50. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

В съвременния живот Господ всяка заран слиза от Небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват към работа в живота и ние усещаме радост и утеха.
А причината, за която ние не успяваме, е защото ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадане ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание. Следователно законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя дойде във всичките си вибрации, може да ви стопи, та вместо нея ще почувствувате скръб. Когато обаче сте готови, усещате радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от Небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта, това е нощта, а радостта се образува от противоположното на нея. Всички вие още сега сте ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирението.
към текста >>

51. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си.
За забелязване е, че бои, които са изкуствено получени от хората, избеляват и се разрушават от слънцето, а тези, които природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по- хас[1] стават, защото са живи. Колкото повече един художник мисли върху цветето, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него и то изчезва. Първото нещо за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение не може да извърши нищо, затова той трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си. Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у тебе ще каже: „Не струва човек да се разсейва.“ Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които природата забива в нашите умове, за да мислят правилно, и в нашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в тебе, тя те кара да мислиш за същественото. Така мнозина хора, като отидоха на бойното поле, върнаха се, но вече с наместен ум и сърце. Гостуването ви вече се свърши и сега ви питам: Ще си ходите или ще останете?
към текста >>

Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у тебе ще каже: „Не струва човек да се разсейва.“ Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които природата забива в нашите умове, за да мислят правилно, и в нашите сърца, за да дойдат на местата си.
Първото нещо за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение не може да извърши нищо, затова той трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си. Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у тебе ще каже: „Не струва човек да се разсейва.“ Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които природата забива в нашите умове, за да мислят правилно, и в нашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в тебе, тя те кара да мислиш за същественото. Така мнозина хора, като отидоха на бойното поле, върнаха се, но вече с наместен ум и сърце. Гостуването ви вече се свърши и сега ви питам: Ще си ходите или ще останете? Който си отива, ще му дам препоръка да отиде на друго място да гостува, а който остане, ще му се даде работа. Сега вие си мислите: „Какви ли сериозни работи ще ни се дадат?
към текста >>

Като се забива тази игла в тебе, тя те кара да мислиш за същественото.
Без въображение не може да извърши нищо, затова той трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си. Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у тебе ще каже: „Не струва човек да се разсейва.“ Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които природата забива в нашите умове, за да мислят правилно, и в нашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в тебе, тя те кара да мислиш за същественото. Така мнозина хора, като отидоха на бойното поле, върнаха се, но вече с наместен ум и сърце. Гостуването ви вече се свърши и сега ви питам: Ще си ходите или ще останете? Който си отива, ще му дам препоръка да отиде на друго място да гостува, а който остане, ще му се даде работа. Сега вие си мислите: „Какви ли сериозни работи ще ни се дадат? “ Много приятни работи ще ви се дадат и то две от тях ще бъдат приятни, а една - неприятна.
към текста >>

52. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Ти понеже разбираш по-добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш.
Така и вие, колкото високо и да се качите, все едно си говорите. Една сестра казва: „Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа.“ И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: „Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен и да направим една молитва. Ти понеже разбираш по-добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.“ А пък вие казвате: „Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме.“ Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила.
към текста >>

Ти от повече време служиш на Бога, направи каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.“ А пък вие казвате: „Не, сестро, с такива работи не се занимавам.
Една сестра казва: „Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа.“ И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: „Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен и да направим една молитва. Ти понеже разбираш по-добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.“ А пък вие казвате: „Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме.“ Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна на неговия живот.
към текста >>

53. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Трети разговор с Учителя:

НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ (* 22 октомври 1924 г., сряда, 7 часа сутринта) Сега ще търсите иглата на планината.
Трети урок от Учителя: ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ (* 22 октомври 1924 г., сряда, 7 часа сутринта) Сега ще търсите иглата на планината. Големите неща всеки намира, но иглата не всеки може да я намери. Въобще, всичките хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са те! Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост, те се стремят към реалните малки неща. Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората му ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири: половината взема Бетховен, понеже той е създал творението, 25% взима виртуозът и 25% - вътрешните сили у него, живата природа, която му е дала енергия.
към текста >>

Големите неща всеки намира, но иглата не всеки може да я намери.
Трети урок от Учителя: ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ (* 22 октомври 1924 г., сряда, 7 часа сутринта) Сега ще търсите иглата на планината. Големите неща всеки намира, но иглата не всеки може да я намери. Въобще, всичките хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са те! Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост, те се стремят към реалните малки неща. Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората му ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири: половината взема Бетховен, понеже той е създал творението, 25% взима виртуозът и 25% - вътрешните сили у него, живата природа, която му е дала енергия. А сега, един виртуоз иска да вземе всичката слава.
към текста >>

54. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Трябва да се говори за малката игла.
Ти трябва да определиш колко можеш да носиш, че тогава да застанеш на съответното място при водата. Ако отидеш в началото, може водата да те повлече и нищо да не остане от тебе. Можеш ли да поканиш Слънцето да ти дойде на гости? Не. То изпраща посланици - лъчите, а то остава горе. Може ли някой да приеме Слънцето на гости? Трябва да се говори за малката игла. Човек за Любовта не може да говори, защото тя е най-голямата топлина. Но всеки може да я намери. Няма същество, което да не разбира Любовта. 1 часа [на] обяд След туй Учителят се отдели сам горе в стаята; ние си приказвахме долу. В 5.30 часа всички закусихме чай и после отидохме в салона на клас.
към текста >>

55. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

Туй, което в закона на личната любов или за човешката любов е най-голямото, то за Божествената Любов е толкова микроскопично, че ако внесеш тази любов в Божествената Любов, едва ли ще бъде сравнението като една игла, турена на Витоша.
Не може да направи втори опит. А има и други стари, които са разбрали живота, не усещат празнота в тези години. Значи има нещо друго, по-съществено в душата им. Сега, заключение можем да извадим. Първият опит, или туй, което за човека е най-великото, то е най-мапката Божествена Любов, понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или за човешката любов е най-голямото, то за Божествената Любов е толкова микроскопично, че ако внесеш тази любов в Божествената Любов, едва ли ще бъде сравнението като една игла, турена на Витоша. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла, турена нейде на Витоша, че трябва да я търсиш и трябва много голямо знание, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете - с игла зашиваш всяка дупка. Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си.
към текста >>

Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла, турена нейде на Витоша, че трябва да я търсиш и трябва много голямо знание, за да я намериш някъде.
А има и други стари, които са разбрали живота, не усещат празнота в тези години. Значи има нещо друго, по-съществено в душата им. Сега, заключение можем да извадим. Първият опит, или туй, което за човека е най-великото, то е най-мапката Божествена Любов, понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или за човешката любов е най-голямото, то за Божествената Любов е толкова микроскопично, че ако внесеш тази любов в Божествената Любов, едва ли ще бъде сравнението като една игла, турена на Витоша. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла, турена нейде на Витоша, че трябва да я търсиш и трябва много голямо знание, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете - с игла зашиваш всяка дупка. Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си. Човек все има нещо да го въодушевлява.
към текста >>

А пък и иглите са потребни, това го знаете - с игла зашиваш всяка дупка.
Значи има нещо друго, по-съществено в душата им. Сега, заключение можем да извадим. Първият опит, или туй, което за човека е най-великото, то е най-мапката Божествена Любов, понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или за човешката любов е най-голямото, то за Божествената Любов е толкова микроскопично, че ако внесеш тази любов в Божествената Любов, едва ли ще бъде сравнението като една игла, турена на Витоша. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла, турена нейде на Витоша, че трябва да я търсиш и трябва много голямо знание, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете - с игла зашиваш всяка дупка. Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си. Човек все има нещо да го въодушевлява. - Ама Божественото не се постига от един път.
към текста >>

56. АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА

После мъжът й Екимов ги поставяше в зелени дебели корици и ги зашиваше с игла и конци.
Трето: Тя изпълняваше едно от указанията на Учителя Дънов, че когато ученикът работи със Словото Му, да си изважда някои мисли в тетрадки по теми. Те представляваха онези развити теми от Словото на Учителя дословно по Негови цитати. Но тя тогава не бе ги отбелязала по томчета и страници и това бе една грешка, която тя по-късно призна. Например „Учителят за онзи свят". И всичко, което Цанка бе вписвала в тетрадката си от различни прочетени беседи и лекции, тя ги преписваше на пишуща машина по 4-5 екземпляра на индиго. После мъжът й Екимов ги поставяше в зелени дебели корици и ги зашиваше с игла и конци. Така тя ги раздаваше на свои близки и познати, но винаги даваше и едно копие на брат си Борис, което бе подписвано собственоръчно от нея. Но той не ги четеше, а ги захвърляше по разни кюшета. Тя смяташе, че върши голяма работа с тези преписи, защото тогава ежемесечно милицията правеше обиски и прибираше останалите томчета от Словото на Учителя Дънов. Според Мария Тодорова това бе подобно на кокошка, която разрива с краката си плявата и търси някое паднало зърно от хармана, да го глътне. А преди това стопанинът е прибрал житото си в чували.
към текста >>

57. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Паша Теодорова

Достатъчно беше да вдене конец в иглата, за да забележите, че тази проста игла някак особено се движеше по плата.
Богато надарена от живата разумна природа, в която цари сила, смисъл и неизчерпаем творчески дух, обичната Надка, колкото и да е скромна, тя не остана незабелязана между многото свои близки и познати. Диплом за завършен курс по някакво определено изкуство или наука нямаше, или някаква специална наука не притежаваше, но и едното и другото изявяваше с голямо майсторство. Всичко това се криеше вътре в нея, в нейното вътрешно естество. Който виждаше и оценяваше всяка нейна проява, откриваше тяхната ценност. Какво ли особено виждахме ние, нейните близки? Достатъчно беше да вдене конец в иглата, за да забележите, че тази проста игла някак особено се движеше по плата. Речеше ли пък да вземе куки за плетене, плетивото не отстъпваше и на най-добрата машина. Често плетивото се харесваше повече и от машинското. Защо ли наистина? Защото любовта в сърцето й го оживяваше. Дали шиеше или плетеше, дали кърпеше или нещо цяло създаваше, артистична ръка го движеше и то по високия идеал - стремеж на нейната душа.
към текста >>

58. 3. ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ НА ПАША ТЕОДОРОВА (1887-12.02.1972 г.)

Паша Теодорова

Г.П.: Кой може да напише от игла до конец преживяванията си?
И вие притежавате ли всичко онова, което Паша е написала като спомени? Вие навярно сте чели нейните опитности, нейните спомени. Спомняте ли си нещо друго, което тя да не е описала или не ги е разказала, някои неща... Г.П.: Ами че това е такъв богат живот. Тя всичко не може да напише. В.К.: А може ли да дадете нещо допълнително? Г.П.: Кой може да напише от игла до конец преживяванията си? Писала е нещо. Ама то много хора имат опитности. Много хора имат опитности, де. Те не са така малко. Аз онзи ден приказвах тука на моя зет за Ванга.
към текста >>

59. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

Винаги спретнат, хубаво, чистичко, тука винаги една игла имаше с брилянтче.
Ив.К.: Казах му. Казах, знае. В.К.: Разкажете ни как възприемахте Учителя Дънов? Как се движеше, походка, движение? Ив.К.: Спокойно, държанието така. Винаги спретнат, хубаво, чистичко, тука винаги една игла имаше с брилянтче. В.К.: А като четеше беседи, лекциите? Ив.К.: Спокойно говореше. На Рила особено. Там седне край камъка пред палатката и този вятър като духа, раздухва му косата. Хубав така, дикция хубава, приятно.
към текста >>

60. I. ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ (5.02.1905 - 15.04.1977 г.)

В центъра на творчеството му е човекът с неговия вътрешен мир, който Герасимов търси да разкрие в различни образи, фигури и композиции: „Пиета" (1936, дърворезба), „Словенка" (1938, офорт), „Майка ми" (1941, рисунка), „Пладне" (1944, дърворезба), „Водопой" (1944, дърворезба), „Миньор с кирка" (1944, рисунка), „Циганче от Варна" (1945, рисунка), „Автопортрет с шапка" (1949, офорт), „Портрет на Христо Ботев" (1949, суха игла), „Жажда" (1949, монотипия), „Портрет на Пенчо Славейков" (1950, суха игла), „Портрет на Георги Димитров" (1950, литография), „Леярна" (1952, суха игла), „Батачанка" (1957 линорезба), „Юноша" (1959 офорт), „Домакиня" (1959, суха игла), „След буря" (1966 монотипия), „Курсистка" (1969 суха игла), „Портрет на Н.
Завършва (1930) живопис в Художествената академия, София, при професор Н. Маринов и графика (1938) в Академията за приложно изкуство в Прага при професор Франтишек Шимон. Художник-график в Държавната печатница и дългогодишен преподавател в Техническото училище и техникума по графика в София. В областта на живописта твори малко, успехи постига в някои акварели: „Свиленградчанинът" (1943), „Овчарче от Странджа" (1943) и др. Изявява се главно в графиката, където твори в различни техники. В центъра на творчеството му е човекът с неговия вътрешен мир, който Герасимов търси да разкрие в различни образи, фигури и композиции: „Пиета" (1936, дърворезба), „Словенка" (1938, офорт), „Майка ми" (1941, рисунка), „Пладне" (1944, дърворезба), „Водопой" (1944, дърворезба), „Миньор с кирка" (1944, рисунка), „Циганче от Варна" (1945, рисунка), „Автопортрет с шапка" (1949, офорт), „Портрет на Христо Ботев" (1949, суха игла), „Жажда" (1949, монотипия), „Портрет на Пенчо Славейков" (1950, суха игла), „Портрет на Георги Димитров" (1950, литография), „Леярна" (1952, суха игла), „Батачанка" (1957 линорезба), „Юноша" (1959 офорт), „Домакиня" (1959, суха игла), „След буря" (1966 монотипия), „Курсистка" (1969 суха игла), „Портрет на Н. Хрелков" (1971, суха игла), и др. От 1930 г. участва в ОХИ, колективни и изложби в чужбина - Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Варшава. Негови творби притежава НХГ, СГХГ, ХГ в Пазарджик, Бургас и др. обществени и частни сбирки в България и чужбина.
към текста >>

Хрелков" (1971, суха игла), и др.
Маринов и графика (1938) в Академията за приложно изкуство в Прага при професор Франтишек Шимон. Художник-график в Държавната печатница и дългогодишен преподавател в Техническото училище и техникума по графика в София. В областта на живописта твори малко, успехи постига в някои акварели: „Свиленградчанинът" (1943), „Овчарче от Странджа" (1943) и др. Изявява се главно в графиката, където твори в различни техники. В центъра на творчеството му е човекът с неговия вътрешен мир, който Герасимов търси да разкрие в различни образи, фигури и композиции: „Пиета" (1936, дърворезба), „Словенка" (1938, офорт), „Майка ми" (1941, рисунка), „Пладне" (1944, дърворезба), „Водопой" (1944, дърворезба), „Миньор с кирка" (1944, рисунка), „Циганче от Варна" (1945, рисунка), „Автопортрет с шапка" (1949, офорт), „Портрет на Христо Ботев" (1949, суха игла), „Жажда" (1949, монотипия), „Портрет на Пенчо Славейков" (1950, суха игла), „Портрет на Георги Димитров" (1950, литография), „Леярна" (1952, суха игла), „Батачанка" (1957 линорезба), „Юноша" (1959 офорт), „Домакиня" (1959, суха игла), „След буря" (1966 монотипия), „Курсистка" (1969 суха игла), „Портрет на Н. Хрелков" (1971, суха игла), и др. От 1930 г. участва в ОХИ, колективни и изложби в чужбина - Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Варшава. Негови творби притежава НХГ, СГХГ, ХГ в Пазарджик, Бургас и др. обществени и частни сбирки в България и чужбина. Награден с орден „Кирил и Методий" - 1-ва степен (1966), почетен гражданин на Пазарджик.
към текста >>

61. А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Предният ден е била хвъркат триглав змей и с триустови уста и глави е бълвала огън срещу мен, а на следващия ден е седнала срещу мен усмихната, весела като ангел небесен.
Имаше и други случаи, когато тя крещеше срещу мен озлобена и бълваше змии и гущери срещу мен пред всички в това клубче на Изгрева, където се събираха последователите на Учителя. И след като изхвърляше през себе си всичко, което се беше събрало във въздуха срещу мен, то тръгваше от дом на дом и говореше срещу мен. Идваха и ми съобщаваха всичко. Аз знаех, че трябваше да се защитавам. Помолих Вихър Пенков да опише всичко, за онези моменти, когато крещя и бълва хули срещу мен, а на следващия ден я вижда седнала, усмихнала се в дома на Марийка Марашлиева и разговаря с мен. Предният ден е била хвъркат триглав змей и с триустови уста и глави е бълвала огън срещу мен, а на следващия ден е седнала срещу мен усмихната, весела като ангел небесен. Е, това как си го обяснявате? И като си го обясните, може ли да го изтърпите? Няма да можете. И аз не го изтърпях! Ето защо като Приложение Десето тук прилагаме изложението на Вихър Пенков за триглавия змея, хвърчащ над Айтос, над Рила и над София.
към текста >>

Ето защо като Приложение Десето тук прилагаме изложението на Вихър Пенков за триглавия змея, хвърчащ над Айтос, над Рила и над София.
Предният ден е била хвъркат триглав змей и с триустови уста и глави е бълвала огън срещу мен, а на следващия ден е седнала срещу мен усмихната, весела като ангел небесен. Е, това как си го обяснявате? И като си го обясните, може ли да го изтърпите? Няма да можете. И аз не го изтърпях! Ето защо като Приложение Десето тук прилагаме изложението на Вихър Пенков за триглавия змея, хвърчащ над Айтос, над Рила и над София. Приказките съществуват като реалност днес, защото има и ангели небесни и демони подземни. А Учителят дойде да подготви, и даде на света изработената вече, духовната сестра. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя Дънов. Досега аз не срещнах духовната сестра чрез Словото на Учителя. 14. Сега е 2000 година.
към текста >>

62. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

При изказванията, които той й направил, тя разпорва с игла всички черни цветя и роклята й става чисто бяла.
Учителят й направил някакъв намек за нейната рокля, в който се изтъква нейната женственост. Тя взема роклята, полива я с газ и я запалва. Обаче какво изумление, когато изважда роклята от печката, газта изгоряла, а роклята останала невредима. Въпреки това, тя не я носи. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани цветя с черен цвят. При изказванията, които той й направил, тя разпорва с игла всички черни цветя и роклята й става чисто бяла. Учителят се противопоставя на късите ръкави, късите рокли и ярки цветове, Цветът за ученика е сивия, светлогълъбов, белия, синия и пр. Косите трябва да бъдат прави отрязани до кокълчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза на неговия живот. За нея траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи. Учителят й казва веднъж: „Аз изследвам твоите мисли, винаги ще ми говориш истината.
към текста >>

Но ти дете невинно, що тихо на песен изворска пригласяш, Кажи как този път намери, Кой ти тези взори откри?
ПИСМО НА САВКА ДО СОТИРКА БАБАДЖОВА - ВАРНА При Извора на Светлината Далеч и много на високо, вред омайната природа, Дето тревата по-зелена е, а въздухът по-свеж и чист, Там, дето цветята разливат своите благоухания навред, Дето чудни аромати изпълнят целия простор, Дето редко човешки крак достига, Мощен извор стои там един, Кой със Светлина облива целий свят. Той непрестанно води си чисти разлива. И в тях Слова небесни скрити изпраща Той на дол. Но малцина таз светлина виждат, Малцина тез Слова разбират, И малцина при Него достигат. А кой при Него достигне, Тайната на тез Слова разбира И с нови сили и с новий Дух се той изпълня. Но ти дете невинно, що тихо на песен изворска пригласяш, Кажи как този път намери, Кой ти тези взори откри? При Извора си цяло и песента на Извора поемаш, И тихо пригласяш на тез води студени. И слени са веч двата гласа ... О, да кажа искаш, кой ми пътя тук показа, Кой ме при извора доведе, кой ми песента откри. Но слушай, вслушай се в песента ми и в нея ще разбереш това що думи нивга не са изрекли. И тихо, с притаен дъх запя детето: Аз майка имах сал една, коя за мен цял свят замести. В нея моя живот аз скривах всецяло и нищо вън от нея аз не търсех.
към текста >>

При Извора си цяло и песента на Извора поемаш, И тихо пригласяш на тез води студени.
Той непрестанно води си чисти разлива. И в тях Слова небесни скрити изпраща Той на дол. Но малцина таз светлина виждат, Малцина тез Слова разбират, И малцина при Него достигат. А кой при Него достигне, Тайната на тез Слова разбира И с нови сили и с новий Дух се той изпълня. Но ти дете невинно, що тихо на песен изворска пригласяш, Кажи как този път намери, Кой ти тези взори откри? При Извора си цяло и песента на Извора поемаш, И тихо пригласяш на тез води студени. И слени са веч двата гласа ... О, да кажа искаш, кой ми пътя тук показа, Кой ме при извора доведе, кой ми песента откри. Но слушай, вслушай се в песента ми и в нея ще разбереш това що думи нивга не са изрекли. И тихо, с притаен дъх запя детето: Аз майка имах сал една, коя за мен цял свят замести. В нея моя живот аз скривах всецяло и нищо вън от нея аз не търсех. В нея, с нея, при нея - това бе моя живот.
към текста >>

И дълго пя с него и още много му приглася.
Бъди тъй свежо кат росата! Бъди тъй светло кат зората! " И отговор детето даде, но не в думи се то изказа. Поде детето песента на Извора Велик. И сля гласа си с Неговия и там му благодарността изрече. И дълго пя с него и още много му приглася. И тихо занемя гласът на песента, на която думите всеки лесно ще открие: „Щ е бъда, ще бъда, ще бъда! " Три пъти произнесе и млъкна със свойта малка мила песен. И продължава да клокочи Изворът Велик. Тез води, Слова небесни, разнасят нанавред. Но две слова най-ценни и най-скъпи носят те всегда навред: „Обичайте се, чада мили, любете се!
към текста >>

63. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

ТОМ 14

„Мъжът с кола да внася, а жената с игла да изнася", казва поговорката.
То е закон в природата, даваш ли ще имаш. То е закон на равновесие. Постоянно трябва да става правилна обмяна. В стихотворенията трябва да се гледа идеята каква е. Толстой 3-4 пъти е преработвал своите произведения. „Мъжът с кола да внася, а жената с игла да изнася", казва поговорката. Когато говорим за сродните души, подразбирам голяма досетливост. В туй отношение светските дами са много досетливи, много внимателни. Те са досетливи както пчелите и 3 - 4 ч. преди да се развали времето, бягат. Аз бих желал жените да направите едно общество за „благородна обхода" и ще определим награда на тези жени и аз тогава ще ви държа една хубава беседа, каквато никога не съм държал.
към текста >>

64. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър.
Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общия принцип, от който всички трябва да изхождат, той е принципът на ума, значи в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: Как това най-малкото заповядва на всичкото. Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър. Коя е мярката? Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред. Всичката сила зад тази малката величина е наредена. Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова Великото Божествено.
към текста >>

65. 45. СВАТБА НА БАИР

Жечо Панайотов

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Венчавката продължи 15-20 минути, попа чете каквото си знаеше, а по едно време започна да пее църковната песен „Святий Боже, святий Крепки..." Ето, че и аз му пригласях, понеже много пъти сме я пели тази песен в братските събрания.
На сутринта, още преди изгрев слънце, ние се изкачихме на височината край селото, наречена „Равни дял". Дойде и попа, а от своите одежди постави само „епатрахила". Веска бе облечена с хубава бяла копринена рокля, а аз с нов костюм - бяхме красиви в този тържествен момент. Майка ми и тя се изкачи с нас, като единствена роднина присъствуваща на тържеството. С нас беше и Антон, кумът ни. Венчавката продължи 15-20 минути, попа чете каквото си знаеше, а по едно време започна да пее църковната песен „Святий Боже, святий Крепки..." Ето, че и аз му пригласях, понеже много пъти сме я пели тази песен в братските събрания. Моето участие в песента се виждаше смешно на Веска и впоследствие, когато разказвахме как сме се венчали, все се смееше, когато й дойдеше на ум за „Святий Боже". Какво остава още? Слязохме в селото, попът си отиде в църква да служи неделната служба и да приготви венчалните свидетелства, както му е реда. Подписа се и кумът ни Антон, а трябваше и още един свидетел. Антон пак покани своя близък приятел Стоян Григоров, подписа се и той.
към текста >>

66. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят.
" Разбира се, ние отдавна се считаме надрасли това формално четене на молитви. В нашите събрания, всяка молитва се прочита съсредоточено, бавно и с участие на мисълта. Към още нещо би трябвало да се насочим - след прочитане на молитвата, да отделяме малко време и за размишление върху някое от току-що казаните изречения. В следващите редове излагам някои изказвания от Учителя за молитвите, по-специално и за „Добрата молитва", както и ония мисли, които се породиха у мен, когато след прочитане на „Добрата молитва" размишлявах. 2. НЯКОИ МИСЛИ, КАЗАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МОЛИТВИТЕ ОБЩО, КАКТО И ОТДЕЛНО ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, които съм поел заради Тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер.
към текста >>

При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят.
С изказването на тези „десет ключа" - изречения, ние разчитаме на помощта на нашите светли ръководители. Пожелавам на всички да се изпълни и казаното в „Добрата молитва": „Храни душите ние Небесния си хляб и ни укрепявай със силата си да успяваме в живота си". София-Витоша, 9 май 1965 г. Из лекцията „Устойчиви величини" - том „Простите истини": Общия окултен клас (1926-1927), стр. 133-134. „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никои да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила, да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер".
към текста >>

67. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася.
На огнището кипят дузина чайници- гюмове. Раниците се развързват, върху снега се простират големи кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, сирене, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас, на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за път, за връщане. Готови сме. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Оставяме раниците на снега. Той, Учителят сваля шапка.
към текста >>

68. 110. УСТАВЪТ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Николай Дойнов

Така пригладеният и удобрен проекто-устав се занася при Тагаров, да го пригледа.
Единствената точка по която е станало разискване е бил въпроса: Членовете на обикновения Братски съвет да се избират за определен срок време, след който да се подменят с други, дошли чрез избор или те да бъдат пожизнени т.е. избраните веднъж като членове на съвета, да останат такива за през целият си живот. По този въпрос, само Борис Николов се е изказал, членовете на съвета да бъдат периодически сменяни, и на тяхно място поставени нови, дошли чрез избор от Висшия братски съвет. Всички останали са искали членовете на съвета да бъдат пожизнени. Приема се разбира се становището на болшинството да бъдат пожизнени. Така пригладеният и удобрен проекто-устав се занася при Тагаров, да го пригледа. След няколко дена той извиква членовете на Братския съвет и тържествено им съобщава, че устава е приемлив, добър, но остава само да бъде подписан от съответния министър - ЗА ДА ПОЛУЧ И ЗАКОННА СИЛА И ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО ДА БЪДЕ ВЕЧЕ ЮРИДИЧЕСКА ЛИЧНОСТ. Доволни и предоволни, приятелите от съвета, любезно се разделят и още по-любезно са изпратени от председателя на Комитета на верите - Тагаров. Започва безконечно разтакане на приятелите до този Комитет. Днес да се подпише устава от Министъра, утре. Минават дни, седмици, години и до днес, този устав остава неподписан, едно парче ненужна книга, навярно хвърлена в коша.
към текста >>

69. 2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА

Николай Дойнов

Те минават като игла през тензух.
Те се удрят и се отклоняват, според туй под каква скорост те вървят и каква енергия носят. Колкото по-голяма скорост и енергия носят, толкоз се отклоняват в по-голям ъгъл, това са виолетовите лъчи. Обаче, както казах има и тъмни линии в спектъра. Според мен това са на тези тъй наречени „неутрино", които минават навсякъде без абсолютно никаква спънка. Тях молекулите на стъклото не може да ги спре и да ги накара да се отклонят. Те минават като игла през тензух. Минават през цялата Земя, навсякъде и затуй тази Виделина идваща от Слънцето разбира и знай какво става в центъра на най-голямото небесно тяло и на Земята. Това е то истинската Виделина според мен. В.К. Ние ги обозначаваме в момента като „неутрино". Н.Д. Учените ги казват тези частици „неутрино", вземам израза на учените. В.К. След време може да намерят и по-малки частици. Н.Д.
към текста >>

70. XII. ДЪНОВИСТИ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Отива при Учителя и му разказва всичко от игла до конец.
Нашият човек да стане дъновист". Кои крив, кой прав, но нашия познат пристига на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: „Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева. 10. Отива при Учителя и му разказва всичко от игла до конец. Казал му: „Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам, дати дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, за която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им всичко, те се заливат от смях, но му дават едно копие от беседата. Отива при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. „ Ще си извадиш на отделен лист всичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда чете, пише и записва. И си го закачва на стената на бараката.
към текста >>

71. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

Снощи ме посрещнаха колегите, но ме е срам пред Вас, че употребих една лъжа, без да искам." И разказах всичко подробно на Учителя, от игла до конец.
Има наоколо и други братя и сестри, но Той се насочва направо към мене като че ли ме очаква. „Пеню, какво ще кажеш, какво става по селата и как работиш с училището? " Аз се зарадвах, че Учителят специално ме спира и ме пита, но в мене нещо бе гузно, че имаше в мене една употребена от мене лъжа и сега тя излизаше между мене и Учителя. Реших да кажа цялата истина и да искам прошка от Него. „Учителю, преместих се ведно голямо село - Алдомировци. Снощи ме посрещнаха колегите, но ме е срам пред Вас, че употребих една лъжа, без да искам." И разказах всичко подробно на Учителя, от игла до конец. Той ме слушаше внимателно. „Добре си сторил, че не си казал, че песента е от мен и от Братството, защото поповете мразят Братството и мен. Колкото и да е хубаво, те все не го харесват. Те го виждат все, че е черно. Ето, виждаш ли как действува музиката на човешката душа?
към текста >>

72. 3. ЛЕТЕН ДЕН - ЖЪТВА Е...

Там Весела Несторова свири на пианото, а Галилей Величков приглася с цигулката.
На другия ден съм на Изгрева при Учителя за нещо и Той ме пита: „Е, рекох, какво правиш ти? Пееш ли на селяните? " Задава ми онзи въпрос, който вчера така много ме вълнуваше и не можах да разреша. Отговарям му: „Учителю, снощи им пях „В летен ден". Жените я харесаха много, но ми казаха, че била много къса, че нямало думи и какъв съм бил учител, щом не съм могъл да й туря думи." Учителят се усмихна, защото знаеше какво съм си мислил тогава, и каза: Слез долу в салона. Там Весела Несторова свири на пианото, а Галилей Величков приглася с цигулката. Кажи на Веса да създаде още думи на песента! " И аз слязох от горницата долу в салона и виждам на пианото Веса да свири, а Галилей й приглася с цигулката. „Сестра Веса, Учителят каза за песента "В летен ден" да създадеш още думи." А тя ми каза: „Я ми изпей първия куплет! " И аз викнах и го изпях. Тя, без да спира, продължи по-нататък и даде втория куплет на песента: Слънцето кога изгрей, ти на нивата трябва да си.
към текста >>

" И аз слязох от горницата долу в салона и виждам на пианото Веса да свири, а Галилей й приглася с цигулката.
" Задава ми онзи въпрос, който вчера така много ме вълнуваше и не можах да разреша. Отговарям му: „Учителю, снощи им пях „В летен ден". Жените я харесаха много, но ми казаха, че била много къса, че нямало думи и какъв съм бил учител, щом не съм могъл да й туря думи." Учителят се усмихна, защото знаеше какво съм си мислил тогава, и каза: Слез долу в салона. Там Весела Несторова свири на пианото, а Галилей Величков приглася с цигулката. Кажи на Веса да създаде още думи на песента! " И аз слязох от горницата долу в салона и виждам на пианото Веса да свири, а Галилей й приглася с цигулката. „Сестра Веса, Учителят каза за песента "В летен ден" да създадеш още думи." А тя ми каза: „Я ми изпей първия куплет! " И аз викнах и го изпях. Тя, без да спира, продължи по-нататък и даде втория куплет на песента: Слънцето кога изгрей, ти на нивата трябва да си. С' сърп в ръка, с песен ти деня започни. Ставай, дъще, слънце в дома да не те завари.
към текста >>

73. 13. СЪДБАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА ГОСПОДЕН

" И аз му разказах всичко от игла до конец.
Той ме изслуша внимателно. „Брей, защо не си ми казал това по-рано, бе, Пеню? " Аз мълча. След това той стана и отиде при Кирил Икономов и му разказа целия случай така, както го бе чул от мене. На другата сутрин тръгвам аз към спирката на трамвая и срещам там, на червената полянка, Кирил Икономов и той ми казва: „Пеню, я ми кажи какво ти каза тогава Учителят и какво си казал на Петър Камбуров! " И аз му разказах всичко от игла до конец. Той слушаше и мълчеше. Аз свърших разказа си. Той отново мълчи и нищо не казва. И после потегли към Мария Златева, да я предупреди да не свири повече тази разработка. Беше ми повярвал и така запази и Мария Златева.
към текста >>

74. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Основният човешки тон е показалецът, а другите пръсти пригласят за хармонията.
(23.II.1938 год., сряда) 188. Яденето е първата музика. От степента на музикалното чувство зависи и яденето на човека. Цялата музика е у човека. Основният Божествен тон е палецът на ръката му. Основният човешки тон е показалецът, а другите пръсти пригласят за хармонията. Първо учете мелодията, а хармонията отпосле ще дойде. Пейте на Господа с хубави мелодии. Молитвата е пеене, (23.II.1938 год., сряда) 189. Ако аз съм в съгласие с това Слово, всички работи ще ми се уредят и всички погрешки ще се изправят. Като пееш, ако ти си доволен, хубаво си пял.
към текста >>

75. II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО

Дори имаме няколко случая в Школата на Учителя Дънов, когато той откупва Георги Радев от Черната ложа и от триглав змей трябва да стане кротко бяло агънце.
II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО 1. В Школата на Учителя не може да дойде случаен човек. Той върви от хилядолетия, от школа в школа и почти винаги е или слуга на Господаря - Духът на Заблуждението, или е служител на Духът на Истината. Те не могат да си сменят местата в никакъв случай. Дори имаме няколко случая в Школата на Учителя Дънов, когато той откупва Георги Радев от Черната ложа и от триглав змей трябва да стане кротко бяло агънце. Но той превежда „Бо Ин Ра" - представител на Черната ложа, и остава закачен до края за тази верига, макар, че Учителят го е откупил. (Виж „Изгревът" том III, стр, 85- 86.) Има и други такива случаи, които съм ги описал в „Изгревът". 2. Всеки, който е бил по времето на Мойсея, идва и по времето на Исуса Христа. Кой какъвто е бил тогава, такъв си остава и при Христа. Кой където е стигнал при Мойсея, оттам продължава при Христа.
към текста >>

76. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Представям си, че отзад трябва да се подстриже така, че само да се приглади, а не да се намали.
Помня, че се занимавахме с косите на човешката глава. Аз намерих една перука с руси дълги коси и си я турих на главата. Пипах теменната част на главата и видях как косите са израснали много естествено, даже уж че са никнали, а не изкуствено правена коса, като че ли същинската тая коса е одрана някоя руса женска глава и сега представлява перука. Турих я на главата си и тя така прилепна и с нещо я намазаха около периферията и тя стана така естествено, че като че ли се срасна с моята глава. Сега се касае въпросът, че косата, така като я разчесах, тя е много дълга, дълга до гърдите и аз исках да отида на бръснарница, да я подстрижат, за да не изглежда, че е женска, а да е мъжка. Представям си, че отзад трябва да се подстриже така, че само да се приглади, а не да се намали. Защото от това подстригване ще зависи бъдещата красота на главата ми. Ето, после дойде някой млад поп. Брадата му чорлава, широка, като на комита. Той яздеше на кон. Отивам да видя дола при свякови Събеви Бузааджиеви.
към текста >>

77. 24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Казва: ако държи иглата добре, за шивач е роден, ако държи ралото - за орач е роден, ако държи четката добре, за художник е роден и т. н.
Всеки достига дотам, според капитала, който носи в себе си. Един пример с наш Любен: как не го подтикваха, какво ли не правиха и Янкова, и Янков, и Андон - що съвети, що думания, що местенета, що промени от едно училище в друго, че и в железарско училище го пратиха, но какво постигнаха с това? Любен си е Любен - като не носи импулса отвътре, като няма никакъв кредит, няма схватлив ум, не му е дадено от горе учен човек да стане, впоследствие стана кафеджия. А с брат му не е така - свърши гимназия човекът. Дето казва Учителят, всеки един човек е дошел за нещо и ако намери своето място, по-добро за него няма. Казва: ако държи иглата добре, за шивач е роден, ако държи ралото - за орач е роден, ако държи четката добре, за художник е роден и т. н. И аномалията на днешната култура седи в това, както казва Учителят, че всеки се престарава да заеме пост в живота, което не е за него и не му допада: някой, роден за художник, станал търговец; друг, роден за търговец, станал свещеник; друг, роден за готвач, той взел цигулка да свири, музикант ще става, защото отвън му влияят, подтикват го; други - проповедници и т. н. И аз идвам до следния извод. Казвам на себе си: Елено, слушай отвътре какво ти се нашепва, към какво имаш подтик - ако ти се подава, работи в това направление. Разработвай своите дарби, развивай талантите си - това е служение на Бога, това е работа; поощрявай милиардите души, които са в тебе, съдействувай им всяка една по една да възкръсват, за да възкръснеш и ти, и тогава ще бъдеш образец за другите - това е волята Божия. За всяко нещо си има своето време.
към текста >>

78. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете.
Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа. Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците: счука на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови. Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори.
към текста >>

Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила!
Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш? Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? “ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха. Попогледах нагоре да видя дали нема некоя връв, я друго нещо — нищо, връв немаше. Двама ангели ме възпираха така, по-настрана от другите, и рекоха: „Гледай всичко какво става и това, което видиш, да го разкажеш там, долу, на хората, та да се посвестят и разберат кои грехове са тежки, за които ще патят донекога, като дойдат тука пред тия везни!
към текста >>

“ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова?
„Грешен“ — проговори ангелът, що мереше на везните, и св. Петър беше взел вече перото да го пише у грешния тефтер, но Иго се сепна и продума: „Ама как така грешен? … Я стойте да видя? Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго.
към текста >>

79. 6. Клекът

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Клекът пригласяше на песента ни със своето пръщене, огънят буйно пламтеше и огнени пътеки се устремяваха към небето.
Макар че всички тия песни нямаха ехо: дъждът и вятърът го поглъщаха. Постепенно започна да затихва. Ударите на капките о скалите се отдалечаваха, както се отдалечават стъпките на полк войници по паважа. Вятърът започна да спира духането си. Бавно настъпваше спокойна лятна нощ и звездите се показаха между влакнестите тела на все още неспокойните облаци. Клекът пригласяше на песента ни със своето пръщене, огънят буйно пламтеше и огнени пътеки се устремяваха към небето. Досъхна и последното парцалче на гърба ми. По жилите пробягваше истинска, неподправена жизнена прана. Стомахът прие с благодарност няколкото къшея хляб, окъпани в цял чайник топла вода. Когато подпрях гърба си през раницата о полегатия камък, аз ясно почувствувах как душата се отделя лекичко от тялото, литва към небето да търси Бога, за да Му благодари. Господи, дали има някъде на света по-голямо щастие, запитваше тя.
към текста >>

80. 14. Песента

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас.
Там биваха сестра А. Б. В. Г. Д., там биваха братя Е. Ж. 3. И. - всички до един добри певци, които обичаха да пеят. Това беше цял импровизиран хор. Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас. И всякога си мислех: нека небето се муси, нека пълзящите по земята облаци блъскат с мокрите си пръсти нашата палатка. Нека! Ние ще пеем! И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето. Мисля, че който изживее само веднъж в нейната пълнота тук, под палатката, само една песен, той никога няма да забрави нито песента, нито Рила, нито Братството. (Вж. снимки № 14 в „Изгревът" том XIV, № 44, 45, 48, 49.
към текста >>

81. 18. Чужденката

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Тя пригласяше песента на другите сестри и заедно с тях преливаше „флуиди" към скромното, по- скромно от най-скромното войнишко ястие.
Когато Учителят говореше, очите й светеха не по-малко от очите на останалите негови ученички: преди хиляда години пак българи прошепнаха свещени думи на славянски език. Тогава пак славянското сърце трепна и запази тоя трепет, в хиляди варианти, през вековете. Тя размахваше възторжено ръце при гимнастиките. Сърцето й чувствуваше светостта на танеца, а културата й му правеше своя модерен превод. Тя бе в кухнята; режеше зелето с голям нож и пееше. Тя пригласяше песента на другите сестри и заедно с тях преливаше „флуиди" към скромното, по- скромно от най-скромното войнишко ястие. Тя бе на планината, край езерото, сама, съсредоточена, загледана в мъглите над върховете и в плътната зеленина под нозете й. Ноздрите й трептяха: тя попиваше величието на Рила и красотата на учението. съединени в прекрасен синтез. Малцина знаят като нея добре значението на тихото чудо, което цъфне тук, в България, на Рила, край Седемте езера. - Беше време, когато виждах пред себе си човека, един случаен представител на Учението на Учителя.
към текста >>

82. 6. Една утрин при Бялото Братство. Утринните гимнастики в лагера на „дъновистите. Едно реабилитирано българско религиозно движение

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Мнозина пееха, като пригласяха свиренето на инструментите.
Беше неделя. Хората от обществото на Бялото Братство правеха своите сутринни упражнения. Обширната поляна беше препълнена с хора. Те обикаляха посипаната с пясък кръгла пътека. Под такта на музиката те правеха различни гимнастически упражнения. Мнозина пееха, като пригласяха свиренето на инструментите. Извишаваше се плътен баритон: „О, слънце на живота мой, летя, летя към тебе непрестанно..." Очевидно певецът беше почитател на слънцето. С още по-голямо красноречие цял хор продължаваше, като че искаше и нас да убеди, че казаното е вярно: „Кой на ранина става да играй, по зелената трева и по бистрата роса, той ще бъде вечно млад, здрав и хубав и богат! " Очевидно певецът беше почитател на слънцето. Ние оглеждахме една след друга минаващите край нас двойки. Това бяха хора от различни професии и съсловия: чиновници с плешиви глави и строги изражения на лицето, занаятчии с шаячни дрехи, работници с работнически комбинезони, беловласи жени в съвсем напреднала възраст, млади, с грижливи фризури и изискано облекло.
към текста >>

83. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

През свободното си време обаче той не изоставял иглата и ножиците, карал си и занаята.
При едно падане си счупил бедрото. Били поставени „клапи" и той трябвало да лежи три месеца вкъщи. През това време се заел да научи писмо и четене. Така освобождението от отоманско иго го заварва грамотен. Той се назначил стражар, при това - конен. През свободното си време обаче той не изоставял иглата и ножиците, карал си и занаята. Когато прослужил 14 години, останало му още няколко месеца до пенсия, той забелязал, че работата от шивачеството му донася по-добър доход, отколкото стражарството. Напуснал и останал само като шивач. Това вече никога баба Тифани не му прости: - Ти, ако беше умен, щеше да ми оставиш поне една пенсия - казваше тя, зарад което той страшно много се ядосваше. Дядо Стефан никога не оставаше без работа. След операция в Пловдив от д-р Мапама, той носеше изпъкнали очила.
към текста >>

84. 5. ДУНАНМА

Някои от тези частици, например, тъй наречените от учените „неутрино” се движат с такава грамадна сила, че минават през земята, а даже и през което и да било небесно тяло, тъй както игла минава през най-тънко платно.
Тези именно избухвания са големите „дунанми”, големите тържества в нашето небе, защото носят Любовта, носят живота. Това е големият залп на Боговете срещу покоя, срещу инертността, срещу смъртта. Един свят, окачествен от древните мъдреци като свят на Сатаната. И за тази борба Учителя казва: „И ние воюваме срещу злото, срещу покоя, но с такива могъщи средства, за които вие и представа нямате”. И наистина, несравнимо е могъществото на тези снаряди на силата, която носят тези космични лъчи. Някои от тези частици, например, тъй наречените от учените „неутрино” се движат с такава грамадна сила, че минават през земята, а даже и през което и да било небесно тяло, тъй както игла минава през най-тънко платно. Кой от човешките снаряди може да се забие поне метър в някоя скала? Набюдавани са и се наблюдават, като се изследват с възможните за сегашния човек средства, тези грандиозни явления, ставащи в космоса. Така например, в съзвездието Касиопея се наблюдава такъв облак, които се намира на разстояние от нас 10,000 светлинни години. Този облак излъчва енергия, която е сто милиарда пъти по-могъща от енергията, давана от нашето Слънце. В съзвездието, наречено Лебед А се набюадава също такъв облак, който се намира на едно разстояние от 700 милиона светлинни години.
към текста >>

85. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Той имаше остър ум, проникващ в най-твърдите черупки на въпросите, зад които стои тяхното разрешение, тъй както иглата прониква в пухена възглавница.
По това време с тези науки се утвърдиха и получиха голяма известност тримата халдейски учени, мъдреци на своето време: Ентан, Енлил и Инин. Ентан беше най-възрастният, спокоен, отмерен, задълбочен, той беше способен и от най- малките явления да изтръгне закономерността, която ги създаде и поуката, която те могат да му донесат. Енлил беше по-младият. Имаше голямата способност да извлича ползата и изгодата от всичко онова, с което той в своите занимания се сблъскваше. Инин - най-младият, един красив, весел, разположен младеж, с чудно умение да преплита сериозното, задълбоченото с игривото, приятното, като неусетно в тези леки и достъпни форми, поднасяше голямата мъдрост. Той имаше остър ум, проникващ в най-твърдите черупки на въпросите, зад които стои тяхното разрешение, тъй както иглата прониква в пухена възглавница. Между тях цареше тайнствена дружба и уважение. Като най-млад, Инин най-често правеше научни наблюдения на звездите от най-горната площадка на кулата. Затам минаваше покрай богатия дом, където живееше Аниме, една стройна красива и с буден ум девойка. Тя нямаше родители и живееше там при свои роднини. Топлите и чисти чувства, които тя имаше към големия учен, които отдавна таеше тя в себе си, най-после разкъсаха веригите на стеснението и една привечер, когато той минаваше, тя излезе пред него и го помоли, тласкана от жаждата за знания и тя да идва и наблюдава звездния мир.
към текста >>

86. 1928 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Изобщо, острата брада напомня нещо остро - нож, игла.
Ако и главата му горе е широка, той се отличава с голяма упоритост - с девет чифта биволи не можете да го мръднете от мястото му. Вторият вид брада е на човек, в когото сърдцето работи повече отума - човек на чувствата. Брадата е по-малко широка, заоблена. Колкото по-тясна и остра става брадата, толкова повече се проявява умът. Този човек се намира под влиянието на Меркурий. Изобщо, острата брада напомня нещо остро - нож, игла. Дето мине, той реже с ума си. Когато изучавате някой отдел от окултните науки, например хиромантия, вие получавате едностранчиви знания, които повече ви объркват, отколкото да ви улеснят. Хиромантикът, заедно с хиромантията, трябва да изучава френология, физиогномия и астрология. Само така четенето по ръката има смисъл.” 183. МЕТОДИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ: 17 лекция от Учителя, държана на 21 декември 1928 г., София.
към текста >>

87. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа.
Един път завинаги да се справи с онова, което го тепа, и което трябва да утепа. И да няма следа от него. 8. Та като разлиствах готовия материал на „Изгревът” том XVIII, чувах един отгоре да ми казва: „Утепахме ги! ” После се сетих, че това е Иван Антонов. Само той може да тепа, да тепа, докато ги утепа. Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа. И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове. А пък Иван Антонов бе седмоглав змей. Та излезе том XVIII и с това тези змейове, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода. Та сега те хвърчат, оглеждат с многоглавите си глави насам-натам, бълват огън чрез очите си и поглъщат всичко, което им се противопостави. Това да знаете от мен. 9.
към текста >>

И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове.
И да няма следа от него. 8. Та като разлиствах готовия материал на „Изгревът” том XVIII, чувах един отгоре да ми казва: „Утепахме ги! ” После се сетих, че това е Иван Антонов. Само той може да тепа, да тепа, докато ги утепа. Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа. И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове. А пък Иван Антонов бе седмоглав змей. Та излезе том XVIII и с това тези змейове, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода. Та сега те хвърчат, оглеждат с многоглавите си глави насам-натам, бълват огън чрез очите си и поглъщат всичко, което им се противопостави. Това да знаете от мен. 9. И така, аз съм при Светозар Няголов и му казвам ако има материал на Учителя за астрологията да го даде и го включим в том XIX.
към текста >>

88. ВИДЕНИЯ

И всички цветя ми пригласяха,.
Затворих очи и ми се стори, че съм нейде безкрайно далеч, че между мен и всичко друго се е пуснала полупрозрачна завеса, направена от милиони минали години. Но когато западаха капките дъждовни, аз отворих очи. И цветята вдигнаха главици веднага. А когато погледнах нагоре, от тъмния дъждовен облак бляскаха хиляди Негови очи - и всичките се усмихваха. Забравил всичко от радост - аз запях. И всички цветя ми пригласяха,. А веднъж, когато аз крачех зад Него, Той изведнъж се спря и ме изгледа дълго. Аз се стреснах, защото мислех - тъй както ний, човеците, мислим. А Той знаеше това и ми каза: - Злото е привидно, както и смъртта. Животът е всичко. Локвата е голяма, но пресъхва, а малкото изворче векове трае и извира.
към текста >>

89. II. БУНТ

Той носеше тъмночервена рубашка, бе добре пригладен и хубаво облечен.17 - А, Вие ли сте?
Само че сега той беше много важен. Говореше възтежко, произнасяше думата «другарю» с много «р»-та и имаше на масата си телефон, а над главата си, в червена рамка - портрета на Карл Маркс. Обстановката беше разкошна, креслата - големи, митарствата, докато се влезе при него -безбройни. Благодарение на фарфалака, Генко ги прескочи и влезе, така да се каже, през задните врата. Извънредният комисар се разправяше тъкмо със секретарките, които идваха една през другата от съседнята отворена врата да го питат за това-онова и после да чукат по клавишите на пишущите машини. Той носеше тъмночервена рубашка, бе добре пригладен и хубаво облечен.17 - А, Вие ли сте? - каза той провлечено. - Седнете, другарррю! Какво има? - Генко почака да престане да му говори другарката-секретарка на ухото и после му каза, че желае да говори със затворения господин Ключев и ако може това, той, паи другите трима да бъдат пуснати... под гаранция, например. - Това е невъзможно - каза бързо Чалгънов.
към текста >>

90. 28. ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!

С нас пее цялата природа; птичките замлъкват при нашата вдъхновена песен, житните класове навеждат златните си глави с благоговение и живите струи ни пригласят.
Няма да ви сложим на мека постеля, но вие ще видите как сладко се спи под братски покрив. Елате ни вижте! Ние ставаме сутрин рано и отиваме да посрещаме слънцето. Елате и вижте какво носи първият слънчев лъч, как то, подобно цар, загърнат с огнена мантия, иде всяка сутрин да стопли земята, да даде живот на всяко цветенце и тревица, на всяка жива твар. Ние излизаме от нашите мрачни градски жилища, за да се насладим от чистия въздух, от обилната топлина на слънцето, за което нищо не се плаща и никой го не брани... Елате и чуйте нашите песни... Ние пеем за слънцето, за снежните върхове и синия ефир, ние пеем за милосердието, благостта и обичта. С нас пее цялата природа; птичките замлъкват при нашата вдъхновена песен, житните класове навеждат златните си глави с благоговение и живите струи ни пригласят. Елате ни вижте! Няма нужда да ви запознава някой с нас, елате, седнете и пейте с нас, защото нашата песен е и ваша, защото нашите души са еднакви, еднакво любили и страдали, еднакво плакали и се радвали. Идете и в последните колиби, където живеят нашите братя и сестри и макар и най-сиромаси, те ще ви сложат и последния си залък. Ние от глад не се боим. Когато сме лишени от храна, още по-пламенно се молим на нашия Баща и по-сладко Му пеем.
към текста >>

91. (80) Среща с царя на 13.VI.1940 г. във Враня от 10 и ½ до 12 и ½ ч сутринта

Казах му, че се направиха погрешки със съветската книга, скандал и с отиване на наши в Атина тъкмо когато гърците изнудваха другите и си послужиха с нас, за да разпалят подозрението на сърбите, те почнали да гонят българите... Добре е сега да се каже, че са ни предлагали нещо, но ний не сме се съгласили... Също му казах, че той има сега здрава позиция спрямо англичаните, защото, каквото им беше казал той, то и става - той ги предупреди приятелски, че германците са костелив орех... Приказвахме и за Кьосето, на когото дал една игла, та му станали две.
(80) Среща с царя на 13.VI.1940 г. във Враня от 10 и ½ до 12 и ½ ч. сутринта Доста отдавна не бяхме се виждали и сега си поговорихме така приятелски по разни въпроси, без особена система на разговора. Най-напред той се интересуваше от Турция и Италия. След това говорихме общо за войната: че е по-добре, че се изтощават, ще станат по-миролюбиви. Казах му, че се направиха погрешки със съветската книга, скандал и с отиване на наши в Атина тъкмо когато гърците изнудваха другите и си послужиха с нас, за да разпалят подозрението на сърбите, те почнали да гонят българите... Добре е сега да се каже, че са ни предлагали нещо, но ний не сме се съгласили... Също му казах, че той има сега здрава позиция спрямо англичаните, защото, каквото им беше казал той, то и става - той ги предупреди приятелски, че германците са костелив орех... Приказвахме и за Кьосето, на когото дал една игла, та му станали две. - Какво да го правя? - Прати го по-далече от България, пък поразиграй и всичките легации, че вече спят и нищо не вършат. Той обеща да ги разиграе малко. Приказвахме за Стойчо Луков и министрите. Пита ме за Багрянов.
към текста >>

92. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Един дребен факт го надуват и «от иглата правят копие, а от конеца - въже», с което искат да обесят всичко, което мирише на «дъновизъм». 497.
1943-1944 г. -регент в Царство България заедно с принц Кирил и проф. Филов. 496. Непрекъснато по адрес на Учителя се пускат слухове, срещу Него се говорят лъжи. Повод за тези нападки дават последователите на Учителя със своите постъпки и Лулчев с това, че се занимава с политика. Един дребен факт го надуват и «от иглата правят копие, а от конеца - въже», с което искат да обесят всичко, което мирише на «дъновизъм». 497. Книгата «Благословение» излиза през 1940 г. Част от тази книга сме публикували в този том. Тя е трета част от трилогията «С Христа». 498. «Новият ден» е брошура, излязла през 1940 г., от 46 страници. Това е лекция от 17 януари 1941 г.
към текста >>

93. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Един дребен факт го надуват и «от иглата правят копие, а от конеца - въже», с което искат да обесят всичко, което мирише на «дъновизъм». 497.
1943-1944 г. -регент в Царство България заедно с принц Кирил и проф. Филов. 496. Непрекъснато по адрес на Учителя се пускат слухове, срещу Него се говорят лъжи. Повод за тези нападки дават последователите на Учителя със своите постъпки и Лулчев с това, че се занимава с политика. Един дребен факт го надуват и «от иглата правят копие, а от конеца - въже», с което искат да обесят всичко, което мирише на «дъновизъм». 497. Книгата «Благословение» излиза през 1940 г. Част от тази книга сме публикували в този том. Тя е трета част от трилогията «С Христа». 498. «Новият ден» е брошура, излязла през 1940 г., от 46 страници. Това е лекция от 17 януари 1941 г.
към текста >>

94. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Благи пригласяше.
Веса Жечева много желаеше да ме сближи със сина си Благовест. Като го родила, нямала мляко да го кърми и го хранила с кисело мляко. В 1943 г. тя ме покани и двамата със сина й сурвакахме заедно, а после и коледувахме. Имах хубав глас и пеех добре доста коледарски песни, които бях научил. Благи пригласяше. Веса остана много доволна. След моето коледуване, сестра ми Величка, Йоанна и още едно момиче ходят и пеят коледарските песни: „Стани, Нине господине”, „Затрепкала трепетлика”, „Стани, стани, Нине” и др. Носели торби, в които им слагали плодове, хлебчета и им давали по някоя пара. Начало на коледуването на Изгрева постави брат Симеон Симеонов, който организира голям хор и коледуваха почти на всички бараки, в които живееха братя и сестри. Нас, като бедни, Симеон ни прескочи и дядо ми Кънчо много се ядосваше, че ни подминал.
към текста >>

95. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

Говореха си: „Той е луд, за една муха спира машините и пречи на работата.” След това, като правехме стъпала и обикновени мозайки, трябваше някой да остане да приглади мозайката.
Работата тръгна. Работехме на две смени и изтъркахме мозайката. Бригадирът ми пишеше по две надници на ден. Като търках, видях паднала муха в калта. Спрях машините, взех мухата и я пренесох на сухо място. Говореха си: „Той е луд, за една муха спира машините и пречи на работата.” След това, като правехме стъпала и обикновени мозайки, трябваше някой да остане да приглади мозайката. Никой не желаеше да остава и аз по желание оставах за 2 ÷ 3 часа. Бригадирът ми писал по 1/2 надница на всяко оставане и аз имах 40 надници и съответно - висока заплата, а другите - 25. След това всички желаеха да остават за довършване на работата. Техникът Дако Еревинов, който имаше архитектурно образование, пита: „Кой направи тези стълби и недоизтъркани чела? ”-Светозар. – „Кой направи тези нефугирани цокли?
към текста >>

96. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

A. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

” Пригласят му върховете.
Прозвучава: „Сладко-медено, сладко-медено”! Обща молитва и всички си хапват- кой където намери място там сяда. И след обяд, на мястото на Учителя, на малката полянка, започва концерт. Свирят братя и сестри, пее хорът - дирижира Петър Ганев. Еква силният и мощен глас на Огнян Николов: „Ти си ме, мамо, човек красив родила! ” Пригласят му върховете. След чудния концерт - обща благодарствена молитва, и всички сияят. Така завършва един тържествен ден с Учителя! Защото Той е там. Присъствува, и всички чувствуват мощната Му аура. Той е невидим, но всичко следи и благославя!
към текста >>

А Павел й пригласяше с цигулката.
Поканиха и една певица - специалистка - Плама се казва. Не я познавах. Пяла е в Италия, Испания. Има чуден и мощен глас! Извади песнарката ми и запя: „Езеро на Чистотата”. А Павел й пригласяше с цигулката. Така чудно зазвуча песента! А тя е много хубава! И за първи път чувах моя песен да се изпълнява от такъв голям специалист! И беше толкова хубаво! И тогава разбрах, че песните ми ще имат бъдеще, особено за 6-та раса.
към текста >>

После взе иглата си - а тя е специалистка, голяма шивачка!
А то все по-навътре влизаше! И решихме да слезем надолу пеша и да минем през мястото на Мария Шопова - палатката й. Отидохме при нея и тя веднага схвана сериозността на положението. И като разбра за крака ми, каза че ще направи „операцията”, и то с подръчни материали. Стопли вода и направи сапунена течност. После взе иглата си - а тя е специалистка, голяма шивачка! И полека-лека - извади парчето дърво и намаза със сапунената течност. И успя! Спаси ме тази сестра и Бог да я благослови! Защото на другия ден работех, а бях преподавател в техникум и не можех да отсъствувам. А за операция при лекар - много се смущавах.
към текста >>

97. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

- Може и вътре да закърпите това - каза тя на Иванка, като й подаваше иглата и конеца.
- Че, ний тук всички сме ученици - каза тя важно и тъй нацупи устните си, вероятно несъзнателно, че Генко се изсмя, а Иванка побърза да каже, че знае това. - Тук живееш, нали? - запита пак Иванка. Бебо само заклати бързо глава, при което черните й къдрици описаха бързи линии около лицето. - Хе, там е моята барака - посочи тя към края на горичката. - Може и вътре да закърпите това - каза тя на Иванка, като й подаваше иглата и конеца. - Пък може и аз; ако искате. Иванка обтегна конеца на иглата, провери го дали има накрая възел и каза: - Ами може, ако... Бебо не почака да я чуе до края. Изтича, хвърли легена с нечистата вода, внесе го тичешком вътре, върна се, взе кърпата, изчезна също тъй бързо, за да се яви в следната минута цяла усмихната, като да беше съвсем друг човек. - Заповядайте при Батко - и се отдръпна, хлопна някаква врата и изчезна. Генко влезе след Иванка в малкото коридорче, при което едва имаше възможност да се затвори вътрешната врата.
към текста >>

Иванка обтегна конеца на иглата, провери го дали има накрая възел и каза: - Ами може, ако... Бебо не почака да я чуе до края.
- запита пак Иванка. Бебо само заклати бързо глава, при което черните й къдрици описаха бързи линии около лицето. - Хе, там е моята барака - посочи тя към края на горичката. - Може и вътре да закърпите това - каза тя на Иванка, като й подаваше иглата и конеца. - Пък може и аз; ако искате. Иванка обтегна конеца на иглата, провери го дали има накрая възел и каза: - Ами може, ако... Бебо не почака да я чуе до края. Изтича, хвърли легена с нечистата вода, внесе го тичешком вътре, върна се, взе кърпата, изчезна също тъй бързо, за да се яви в следната минута цяла усмихната, като да беше съвсем друг човек. - Заповядайте при Батко - и се отдръпна, хлопна някаква врата и изчезна. Генко влезе след Иванка в малкото коридорче, при което едва имаше възможност да се затвори вътрешната врата. Две врати, от които една полуотворена сочеше къде трябва да влязат. Най-напред Иванка леко похлопа, може би от навик, и като отвори вратата, влезе.
към текста >>

98. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев