Търсене в текстове за 'Игла'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 54 резултата в 44 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна.
Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани. Едва петнадесетгодишен, Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. На следващата година той се премества отново като учител в Устово. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна. Това става причина да бъде поканен на служба в църквата. През 1847 г. Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов * * *
към текста >>

2. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“.
След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот“, г-н Дънов започна: — Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни“. Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха.
Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се молят. А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея. Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август

7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.)
2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.) 3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.) 4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.) 5 Стожание, стяжение (арх.) — богатство (Бел. ред.) 6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.) 7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.) 8 Главоче (диал.) — попова лъжичка (Бел. Ред.) 9 Базиргян (тур.) — търговец, търгаш (Бел. Ред.) 10 Черв (диал.) — червей (Бел. Ред.) 11 Меншество (рус.) — малцинство (Бел. ред.) 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.)
към текста >>

5. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя.
Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя. Тя дори не ги усещ а и продължава да слуша съсредоточено. Анка посещаваше и лагера на Седемте езера и там беше винаги близо до Учителя и си записваше всичко, което хващаше от Словото Му.******* Посещаваше Рила и след заминаването на Учителя, докато можеш е да ходи. Обичаше много и нас децата на Изгрева, и ни даваше съвети. Беше много нежна и никога не насилваше. Затова приятелите й сложиха прякорът „Миличката".
към текста >>

6. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася.
На огнището кипят дузина чайници- гюмове. Раниците се развързват, върху снега се простират големи кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, сирене, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас, на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за път, за връщане. Готови сме. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Оставяме раниците на снега. Той, Учителят сваля шапка.
към текста >>

Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася...Тръбят за път.
На огнището кипят дузина чайници, гюмове.Раниците се развързват. Върху снега се постилат бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самунчета, сирене, маслини, халва, буркани с медец, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показа из зад белите разкъсани облаци, като че ли се изсмя с глас на тази жива картина, на толкоз блага, що ТО е създало, изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася...Тръбят за път. Готови сме! Заставаме до подножието на грамадата скали, сега затрупани с преспи. Оставяме раниците върху снега. Той, Учителят сваля шапка; същото правят и братята. Към висинето, всред това свято мълчание на природата се понася нашата благодарствена молитва.
към текста >>

7. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя.
Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя. Тя дори не ги усещ а и продължава да слуша съсредоточено. Анка посещаваше и лагера на Седемте езера и там беше винаги близо до Учителя и си записваше всичко, което хващаше от Словото Му.******* Посещаваше Рила и след заминаването на Учителя, докато можеш е да ходи. Обичаше много и нас децата на Изгрева, и ни даваше съвети. Беше много нежна и никога не насилваше. Затова приятелите й сложиха прякорът „Миличката".
към текста >>

8. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

На мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега.
Издигат се no-красиви и чисти селища. Мъртвите оживяват. Носи се благоухание на градини и родни поля. От къщите се лее песен. Отговарят й с припеви. На мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега. Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието на човешката душа, която лети от мрак към светлина, от робство към освобождение.Слизаме. Закопчваме здраво палтата си. Нахлузваме добре калпаците си и застанали на сборното място поднасяме своята гореща благодарствена молитва.Ето ни вече надоле. Вятърът бучи с всички сили, но вече му се не боим. Сега той бие в гърба.Кръчмарят е турил на работа всичките си чайници, гюмове и джезвета.
към текста >>

9. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден

Невидим божествен цигулар й приглася с нежни живи извивки.
Телата ни зъзнат от дъждовната влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си. А може би това е Неговата Любов към нас, тия, които търсим Истината и Живота.Още по-нагоре, още по-нависоко. Като че ли Го обгръща бяло сияние. Като че ли сме пътници към небето. Природата непрекъснато пее своите химни. Невидим божествен цигулар й приглася с нежни живи извивки. Мълчание и красота. Сълзи дъждът върху челата ни като бисерна диадема. Мълчи сърцето, немее умът пред великата красота на природата.Облаци като гигантски духове се носят над земята. Ние вървим всред тях, водени от Него, върху главата на когото играе невидимо слънчево сияние. Наметалото Му като че ли се слива с бегливите лъчи на слънцето и го обвива в светлина.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм.
То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ (Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237) (Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми.
към текста >>

А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото.
поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237) (Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
към текста >>

11. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам.
Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя.Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко! Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка. След закуска си тръгваме.
към текста >>

12. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М.
Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини.
към текста >>

13. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър.
Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общия принцип, от който всички трябва да изхождат, той е принципът на ума, значи в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: Как това най-малкото заповядва на всичкото. Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър. Коя е мярката? Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред. Всичката сила зад тази малката величина е наредена. Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова Великото Божествено.
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

На изток първом бодка светла игла, после огнено око, що расте, расте и се издига.
Въздухът е прозрачен, мек и топъл. Крайпътните потоци пеят под леда, бързат за далече.Селото се разшавало. Ранобудни моми и булки надничат от обкичени със саксии цветя и ни гледат с любопитство.Снегът по върховете е розов - този ален пламък слиза все по-надоле по снега, като че слага свилена постелка. Притаили дъх, ние чакаме. Ето го! На изток първом бодка светла игла, после огнено око, що расте, расте и се издига. Червено блестящо, бавно иде иззад снежния Балкан. Синият лазур го грабна на своята сапфирена колесница и го понася из ефира. Цялата природа се усмихва - като че ли благодари. Като че ли всяко клонче се надига към него и се стреми да го достигне.Поемаме нагоре. Чак сега ни намериха селските кучета - наши верни приятели.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”.
Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас. Спираме на Орловия мост. Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове на Рила. Изгревът - Том 26
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”.
Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас. Спираме на Орловия мост. Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове на Рила. Изгревът - Том 26
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”.
Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас. Спираме на Орловия мост. Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове на Рила. Изгревът - Том 26
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете.Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни.
Първом се дават маршировки напред и назад, съпроводени с движения на ръцете горе, доле, вляво, вдясно. Учителят видя изсмуканите ни от дъжда лица, синкавата ни бледност и по този начин ни извади от пагубното вцепенение. И чудо! Тъй се затоплихме, тъй окрилени се чувствуваме, че липсата на слънце сега почти не се почувствува. На всичко отгоре и слънцето няколко пъти провря глава през облаците и ласкаво се усмихна, като че искаше да каже: - Опитайте сами, все аз ли да ви топля? По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете.Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни. Понякога протяга ръце към запалените главни и ги потрива от приятната топлина. Любител на горещата вода и чая, любител на планината, Той и нас научи да ги обичаме и да опитаме тяхното благо. С тия гимнастически упражнения той ни загърна като с яка броня срещу нахълтващия мраз. А със своето безстрашие и нас направи смели и безстрашни през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима.Слънцето горе сега се застоява по-дълго над нас. Мъглите се стопяват.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Като че ли и самото небе ни приглася, грабва ги и ги разлива чак дори до Бога.Прелестен ден.
Как ярко свети скъпоценния камък! Може би, за пръв път от своето раждане из недрата на земните глъбини е накичило достойна гръд. В плетени бели терлици почиват нежните му изморени нозе. Те приличат на два бели гълъба; тъй бели и чисти, като че ли ще полетят...Чуват се песни. От канарата я подемат мощни гласове, хълмове и долини я подемат и разнасят навред. Като че ли и самото небе ни приглася, грабва ги и ги разлива чак дори до Бога.Прелестен ден. Слънцето си играе по разнобагрените листа на дърветата. Лежим на припек по треви и скали, като морно стадо край своя пастир. Като че ли няма Време и Пространство. Тук всичко изчезва, като че ли няма материя, ни това, което я мери и дели.Колко хубаво! Стадо със своя пастир, далеч от хищници, вълци, мечки, лъвове, грабители.
към текста >>

20. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Друг му приглася.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
към текста >>

21. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Друг му приглася.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Друг му приглася.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Друг му приглася.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
към текста >>

24. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Друг му приглася.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
към текста >>

25. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

О, да биха могли, при нас биха останали, но... Те, па и старите се мъчат да пригласят на нашите песни.
Делирадев - подпредседател на туристическото дружество, Мутафчиев - редактор на вестник „Обнова”, един момък и една красива мургава девойка. На огнището, Симеонов чете „Трите срещи” от Михалаки Георгиев. Музикантите свириха неща от Чайковски, Бортнянски и Лист. Гостите са очаровани от всичко. Особено сияе образът на девицата и момъка! О, да биха могли, при нас биха останали, но... Те, па и старите се мъчат да пригласят на нашите песни. Казват, че били много лесни за заучаване.Всички те гледат Учителя. В техните погледи се чете сякаш следното: „Значи за вас са всички тия хули по вестниците и пакостната мълва!? Значи вие сте най-опасния човек в България.”Месечината съвсем закръглена сега радостна се вози по небосвода. Тя къпе в езерните води своето голямо бяло кръгло лице и хвърля чудни сенки върху скалите и тъмната пелерина от боров клек върху хълмовете. Та това не бе нощ.
към текста >>

26. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

Чешмата приглася на песните ни.
Нареждаме се в два кръга, като заедно с песента се придвижваме назад и напред. Ръцете под такт са ту върху гърдите, ту отстрани, доле и горе. Това ни отмори още повече.Няколко цигулки. Засвириха, запяхме. Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце. Чешмата приглася на песните ни. Учителят пее задно с нас. Сякаш светъл ореол огражда вдъхновеното му лице.После брат Симеонов чете страници от 6-та серия беседи. Учителят каза, всеки от нас да си избере по една страница, какво ще му се падне. Този, който си избра 1-ва страница му се падна за Надеждата - това, което има да бъде; на 2-ра страница - методите, с които да си служим; трета страница - материалът, който имаме да обработим и т.н. От всички страници, макар и посочвани не по ред, можеше да се сглоби цяла беседа, която да се нарече Възнесенска беседа.След това, Учителят ни каза да се разделим на групи по двама-трима, да обходим гората и се насладим от пресния земен магнетизъм, сиреч, да си поспим... Някои отлично изпълниха това нареждане, други продължиха четенето на 6-та серия беседи, трети плъзнаха нагоре към новопосадените борчета, които вече почнаха ярко да се зеленеят отсреща.По едно време се чу мощният глас на Симеонов: На обяд!
към текста >>

27. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 10 август

С какъв блестящ младежки поглед следяха песните ни, като се мъчеха да пригласят.Някои уморени се просват върху посланите одеяла.
Накпадохме още по-голям огън да ги сгреем. Те пристигат ей такива голички, като скоро излюпени пилци. Отде се намери в скута ми толкоз много насъбрана захар за чай! Всички почерпваме в големи чаши, и по дваж, и по триж. Как се радват помръзналите славянчета! С какъв блестящ младежки поглед следяха песните ни, като се мъчеха да пригласят.Някои уморени се просват върху посланите одеяла. После всички задружно отиват да се представят на Учителя. Той им държи цяла беседа, която придружаващи ги българчета, студенти от Бърно, им превеждат. После целуват Му ръка, правят снимки и пеят чехския национален химн. Като видяха чешмичката, извикаха от възторг. Поискаха пак да им пеем.
към текста >>

28. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември

Учителят ни приглася.
Огньовете се борят с него, съскат с пламенни езици, възправят се с огнени стълбове. Дъждът продължава. Дрехите ни тежат от вода. Чаят ни спасява от замръзване. Почваме да пеем. Учителят ни приглася. И неговата дреха е мокра, но Той не зъзне като нас... Усмихнато гледа всички, разговаря с някои. Кой може да си помисли, че времето ще се развали? След такава тиха, ведра нощ, след величествения, красив изгрев! Толкоз студ и влага, търпи ли се? Слънцето съвсем ни забрави.
към текста >>

29. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Друг, като рефрен, тихо приглася с меден кавал.
Гледа ме и Той - цял облян в злато и сребро.- Ето ме, пристигам, Учителю! - викам аз.- Видях те, видях те - благо се усмихва Той и повдига за поздрав десница.Доле в скалистия „кабинет” се преобличам и пия поднесения ми чай. Някои пеят, някои дремят, някои перат потните си ризи и ги простират по клонаците. Деца се накачулили и се прескачат. Един брат от висока скала свири на флейта. Друг, като рефрен, тихо приглася с меден кавал. А кръгът около Учителя се стеснява. Той говори за безсмъртието на душата, за присъствието на заминалите от света, че няма смърт, а само временна промяна. Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния живот.Обяд. Великденско пиршество. Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън, сирене и още що ли не!
към текста >>

30. Учителя дава песента 'Добър ден'

Той приглася на Природата.
Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Когато човек попадне в една от тия гами, когато хармонизира силите на своя организъм, той влиза в Природата, разбира я, въодушевява се от обстановката, която го заобикаля, неусетно започва да пее от дълбочината на душата си. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика. Той приглася на Природата. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните.
към текста >>

31. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор.
В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване.
към текста >>

Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят.
През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителят и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г. Съсед на Катя е Пеньо Ганев. Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи.
към текста >>

32. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука.
Баща ми Крум отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро и по-добро. Оттокът от очите й спада, започва да вижда. Чувствува прилив на сили и добро разположение. След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука. Като си свършва работа, той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли? ". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява.
към текста >>

33. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука.
Баща ми Крум отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро и по-добро. Оттокът от очите й спада, започва да вижда. Чувствува прилив на сили и добро разположение. След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука. Като си свършва работа, той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли? ". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява.
към текста >>

34. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука.
Баща ми Крум отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро и по-добро. Оттокът от очите й спада, започва да вижда. Чувствува прилив на сили и добро разположение. След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука. Като си свършва работа, той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли? ". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява.
към текста >>

35. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Изведнъж златна игла пробива хоризонта.
С малко повишена цена от обикновеното, поради скъпия превоз и пренос от куцовласите.Сутрин много ранобуден цигулар ни вика да ставаме. Неговата свирня, макар и тиха, докосва и най-дълбокия сън. Бърже изприпкваме към Молитвения връх - цяла низа планини се виждат от там. Балканът се синее в бели мъгли. Полека - лека изток руменее. Изведнъж златна игла пробива хоризонта. Слънцето провира пръст и после вдига огнена глава над гори и поля. Мъглите изпърво се гушат по долините и после невидимо се разпиляват. Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с лилави оттенъци. Някой път то е сиво, мрачно, прилича на твърда нарова кора, а после сякаш само се излупва - кората пада и се виждат сочните червени зърна от узрелия нар. Чакаме го със затаен дъх.
към текста >>

36. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят.
През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителят и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г. 2. Спомен на Мария Тодорова: Бурята на Катя Грива и нейната вяра Конкретно за песента в спомена на Мария Тодорова:
към текста >>

Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор.
В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване.
към текста >>

Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят.
През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителят и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г. Съсед на Катя е Пеньо Ганев. Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи.
към текста >>

Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор.
В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване.
към текста >>

След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде.
В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова.Нотираната песен се даваше на Учителя. Но в изпълнение на нотния текст Мария се придържаше към съветите на Учителя и винаги с Него проверяваше записаните песни и се вслушваше в съвета на Учителя който спазваше.
към текста >>

37. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Същите дрехи - бели, гълъбови, само една малка промяна - пригладил е косите си с водица...Проста среща-без викане, без шум, без Жана д’Арк... Той е сериозен, простичко, сякаш среща стари приятели - така жените, така мъжете.
Пренесли сме доста сухи дърва при тях, а те сами да си прибавят под високия бойлер. След един час, ела да ги видиш дали са същите хора - измити - лъщят; извадили свежи дрехи, те са и натъкмени. Влизат в палатките си за малко, и ето ги, като жерави се изкачват по стръмната пътека към Учителя. Ние всички сме там - те застават на площадката пред палатката му - светли, радостни. След малко Учителят идва при тях. Същите дрехи - бели, гълъбови, само една малка промяна - пригладил е косите си с водица...Проста среща-без викане, без шум, без Жана д’Арк... Той е сериозен, простичко, сякаш среща стари приятели - така жените, така мъжете. Но от към французойките се изстъпи слаба жена, коленичи, издигна очи и ръце към него и извика: „О, mon Maitre! Mon MaTtre! ” [(фр.) - О, мой Учителю! Мой Учителю! ]. От очите й текат сълзи.
към текста >>

38. Учителя дава песента 'Ме-хейн'

Мелодията, която Учителят изсвири вдъхновено и тихо я пригласяше, влезе като силна, животворяща струя в душата ми.
Учителя дава песента "Ме-хейн" Мелодията е дадена от Учителя - 29 януари 1941 г., Текст на тази песен са писали Стоянка Илиева и Борис Николов. Спомени за песента: 1. Спомен на Весела Несторова: Песента "Мехейн" Конкретно за песента в спомена на Весела Несторова: Мелодията, която Учителят изсвири вдъхновено и тихо я пригласяше, влезе като силна, животворяща струя в душата ми. Записах част от нея, а след беседата чета следните думи в тетрадката си: "Мехейн, хейн-небесна милост, примирение-прозвучаха тези странни думи от устните Му, а лъка Му изтръгна мелодии, които за пръв път идеха от небето и разкриваха свят на мир и красота. Тази мелодия се запечата дълбоко в мен и ще принесе плод през бъдещите години." 2. Спомен на Борис Николов: Песните на Учителя Конкретно за песента в спомена на Борис Николов
към текста >>

Мелодията, която Учителят изсвири вдъхновено и тихо я пригласяше, влезе като силна, животворяща струя в душата ми.
Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Да изучаваме организма си, да знаем обновителните места. Човек има стотина органи. Любовта е вечно обновление. Господ само като погледне света, всичко ще стане както Той иска, всичко ще се превърне на добро." Мелодията, която Учителят изсвири вдъхновено и тихо я пригласяше, влезе като силна, животворяща струя в душата ми. Записах част от нея, а след беседата чета следните думи в тетрадката си: "Мехейн, хейн-небесна милост, примирение-прозвучаха тези странни думи от устните Му, а лъка Му изтръгна мелодии, които за пръв път идеха от небето и разкриваха свят на мир и красота. Тази мелодия се запечата дълбоко в мен и ще принесе плод през бъдещите години." В.К.: На с. 134 се говори за 22 януари, 29 януари, това е 1941 година, така ли?
към текста >>

39. Формула

Път и светлина - категории учителиГлава 2.
След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал. Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово. Източник: 21. Път и светлина - категории учителиГлава 2. Ученикът - път и живот Изгревът - Том 28
към текста >>

40. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40

Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно.
към текста >>

41. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

При изказванията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла.
Учителя направил някакъв намек за тази дреха, при която се изтъквала нейната женственост. Тя взела роклята, поляла я с газ и я запалила. Обаче какво е нейното изумление, когато изважда роклята от печката - тя се оказала здрава, само газта изгоряла. Но повече не я облякла. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани черни цветенца. При изказванията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла. Учителя се противопоставя на късите ръкави, късите рокли, ярките цветове. Цветът на ученика е светлосивия - гълъбов - и белия. Косите трябва да бъдат прави и отрязани до кокалчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза от живота му. За Аверуни забраната е траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи.
към текста >>

42. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа.
Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров. Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата!
към текста >>

43. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Веднага потърсих Йотка и Емилия Михайловска и като ми дойдоха на гости, им разказах от игла до конец всичко.
Само че преди две години си замина. Но ние имаме такъв лечител и в България - известен е по света." Разказах му за злополучния си опит да заведа сина ми. Той ми отговори: „Е, тука мога да ти помогна. Лили Димкова пристига в Торонто, ще прави изложба, аз ще й помогна в уреждането на изложбата и ще я помоля тя да говори с баща си да се уреди среща за сина ти." Разделихме се - той доволен, че е видял близък човек, аз обнадеждена, че се явява една искрица за сина ми. Не се мина много време и се обадиха по телефона, че може да стане срещата с Димков. Веднага потърсих Йотка и Емилия Михайловска и като ми дойдоха на гости, им разказах от игла до конец всичко. „Казвате ми, че сте много близки с Димков. Искам сега да ми уредите срещата с него, където той каже." - „Готово, Раде, ще видиш, че сме близки, а и ти си наша близка приятелка." След три дена се обажда Йотка и казва: „Раде, утре си у нас на обяд. Направи една от хубавите питки с пентаграма, аз ще приготвя постно ядене. Ще дойде и Павлинка, а също и още една наша съседка. Това ще бъдем.
към текста >>

44. Упражнение за каляване на волята, дадено от Учителя на 20 януари 1920 г.

Ето какво ще направите: вие ще седите тих и спокоен и ще извикате някой ваш приятел да забие една игла на някое меко място, дето няма наблизо артерия или вена, на крака или ръката ви, и ще следите доколко можете да издържите без да трепнете.
Упражнение за каляване на волята, дадено от Учителя на 20 януари 1920 г. В лекцията "Придобивки на съзнанието", МОК (Младежки Окултен Клас), 20 януари 1924 г., София Учителя дава метод за каляване на волята и контролирате на мускулите: За да дойдете до положение да контролирате вашите мускули, вие трябва да правите опити за каляване на волята си. Ще правите ред упражнения за това. Ето какво ще направите: вие ще седите тих и спокоен и ще извикате някой ваш приятел да забие една игла на някое меко място, дето няма наблизо артерия или вена, на крака или ръката ви, и ще следите доколко можете да издържите без да трепнете. Той ще започне да забива полекичка – 1 мм, 2 мм и вие, ако можете да издържате, ще му кажете: Още малко, още малко. Дойде ли момента, когато не можете да издържате, ще му кажете да спре. Иглата, с която ще правите опита, първо ще я обгорите добре и после ще я забивате, да видите доколко можете да издържате тия страдания, причинени от убождане на игла. Ако дойде някакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голямо да е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мъчно се издържа. Така ще опитате силата си.
към текста >>

Иглата, с която ще правите опита, първо ще я обгорите добре и после ще я забивате, да видите доколко можете да издържате тия страдания, причинени от убождане на игла.
За да дойдете до положение да контролирате вашите мускули, вие трябва да правите опити за каляване на волята си. Ще правите ред упражнения за това. Ето какво ще направите: вие ще седите тих и спокоен и ще извикате някой ваш приятел да забие една игла на някое меко място, дето няма наблизо артерия или вена, на крака или ръката ви, и ще следите доколко можете да издържите без да трепнете. Той ще започне да забива полекичка – 1 мм, 2 мм и вие, ако можете да издържате, ще му кажете: Още малко, още малко. Дойде ли момента, когато не можете да издържате, ще му кажете да спре. Иглата, с която ще правите опита, първо ще я обгорите добре и после ще я забивате, да видите доколко можете да издържате тия страдания, причинени от убождане на игла. Ако дойде някакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голямо да е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мъчно се издържа. Така ще опитате силата си. Представете си, че сте мъченик още от първите времена на християнството, как ще изнасяте тия физически страдания, на които те са били подлагани? Като се прави опитът, ще видите как вашето въображение увеличава болката. Често вие увеличавате малките мъчнотии в живота си, но само по тоя начин, при такива опити ще имате едно реално схващане за мъчениците на миналите времена.
към текста >>

Ако дойде някакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голямо да е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мъчно се издържа.
Ще правите ред упражнения за това. Ето какво ще направите: вие ще седите тих и спокоен и ще извикате някой ваш приятел да забие една игла на някое меко място, дето няма наблизо артерия или вена, на крака или ръката ви, и ще следите доколко можете да издържите без да трепнете. Той ще започне да забива полекичка – 1 мм, 2 мм и вие, ако можете да издържате, ще му кажете: Още малко, още малко. Дойде ли момента, когато не можете да издържате, ще му кажете да спре. Иглата, с която ще правите опита, първо ще я обгорите добре и после ще я забивате, да видите доколко можете да издържате тия страдания, причинени от убождане на игла. Ако дойде някакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голямо да е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мъчно се издържа. Така ще опитате силата си. Представете си, че сте мъченик още от първите времена на християнството, как ще изнасяте тия физически страдания, на които те са били подлагани? Като се прави опитът, ще видите как вашето въображение увеличава болката. Често вие увеличавате малките мъчнотии в живота си, но само по тоя начин, при такива опити ще имате едно реално схващане за мъчениците на миналите времена. Всяка мъчнотия, каквато и да е, от какъвто характер и да е, ние трябва да я схващаме като една сила, която работи вътре в нас.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20574688911438