Търсене в текстове за 'Игла'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 76 резултата в 56 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
към текста >>

2. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш.
Кой си, да отдадем Тебе своята воля? Аз съм в гората. Шуми се Ето прилетя пчела, бръмбар запълзя, прибягна катеричка и надникна из клоните. Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха. Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда. Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така. Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно. По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен.
към текста >>

3. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес.
Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен. Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини. Разведрява се... От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци. Звън... звън... звън – тънки – трептящи низки – заглушени, пискливи и звънки. Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита... Заградени в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца. Хе! На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес. Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук. Комуната е на работа. Двама от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора. Едното от тях е тъй силно, тъй хубаво и тъй умно!... Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва.
към текста >>

4. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство.
Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство. Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето. Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата.
към текста >>

5. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове.
Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник. С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел.
към текста >>

6. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар.
Аз се страхувам. Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар. И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце. И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса. Не, пажо мой, той не ще дойде.
към текста >>

7. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя.
Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа.
към текста >>

8. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- всички едновременно пригласяха.
„Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят! - всички едновременно пригласяха. ,,И скръбта ви тогаз ще се превърне на радост". „Възможно ли е това? " Паузата в тоз симфонически оркестър не бе в сила да отговори. Вместо пауза, всички лъкове в един момент спряха върху струните и Глас тих, Глас познат на всички пак проговори: ,,Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да отнеме! - Възможно е!
към текста >>

9. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако човек предпазливо с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата.
Тогаз мехурчетата се изгубват. Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка вода с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката. Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от водата и се качва до стъкълцето. Ако дойде при стъкълцето в положение, че не може да се закрепи с лъжекрачката, тогаз мехурчетата от едната страна се увеличават, а от другата – намаляват, додето черупката се обърне. Щом се постигне това, мехурчетата изчезват. Ако човек предпазливо с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата. Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение. Щом това се достигне, мехурчетата изчезват. Енгелман казва: „Човек не може да отрече, че тези факти говорят за психични процеси в протоплазмата". Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания.
към текста >>

10. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд.
към текста >>

„Где е Роденият" - пригласят арфите.
Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи. „Где е Роденият" - пеят те. „Где е Роденият" - пригласят арфите. Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите.
към текста >>

„Где е Роденият" - пригласят арфите.
„Где е Роденият" - пригласят арфите. Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите. ............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат. А горе в небето - да изгреят техните звезди!... Gis Moll
към текста >>

11. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво.
Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител.
към текста >>

12. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве.
Любов, а не омраза. Мотика вместо пушка. Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял свят - за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!... Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение.
към текста >>

13. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

G. Nordman СЪРЦЕТО Аз нося в гърдите си едно сърце и чувствам, че то иска да пее заедно с музиката на ранната утрин, да приглася на слънцето, да тръпне в мълчаливото тържество на звездната нощ.
G. Nordman СЪРЦЕТО Аз нося в гърдите си едно сърце и чувствам, че то иска да пее заедно с музиката на ранната утрин, да приглася на слънцето, да тръпне в мълчаливото тържество на звездната нощ. Когато върша своята дневна работа, сърдцето ми мълчи, защото тя е чужда нему. Аз винаги страдам, когато трябва да върша друго от онова, по което копнее моето сърце. То има свой език, свои песни, свой път. То ме вика след себе си и ми говори в часовете, когато съм самотен. Колчем съм се опитвал да извикам из неговите струни други песни, извън тия, които то желае, аз съм страдал, плакал съм и през тия дни синевината на небето не ми се е усмихвала.
към текста >>

14. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ИГЛА Ако ли някой приятел Дойде и каже: „Ела, Аз съм на щастие сеятел, Давам ти злато с кола.
И няма помощ нито цяр, Ни слънце да огрей. Затуй макар дори у ад, От дъното му чак, Ще викам аз Христа – мой брат – Дори до Бога пак. Ще чуе мене Божий син, И грабне ли ме той. И ангелския светъл чин Отново ще е мой. 10.XI. 1931. ИГЛА Ако ли някой приятел Дойде и каже: „Ела, Аз съм на щастие сеятел, Давам ти злато с кола. Та си направи палати, Приказни царски дворци. Дни си нареждай благати С гости, свирачи, певци. Щедро на бедни раздавай: Дрехи, злато и храна. Домове, църкви дарявай – Би щеш прочута стана. Тебе народа ще Хвали!
към текста >>

Ето отбодвам иглата В дреха ми се бели конец Дар що ми даде Ръката Бях още слаб младенец.
Тъй ще затичам кат хала, Скокна ще преко дарът. Негде далече бих спряла, Гдето ми види гледът. Бягам ще, бягам далече; Що ми е тая кола? Що ми е злато, човече? Дигай си тая бела! Ето отбодвам иглата В дреха ми се бели конец Дар що ми даде Ръката Бях още слаб младенец. Тя ми е мъничка, здрава, Кована чисто злато; Чудна си има направа, Служи ми всяко място. Влезна ли в някоя къща, Бодна ли с тази игла, Има тя сила могъща: Пъди неволи, тегла. Тя се на хлебец обръща, Плодове, мляко и мед. Сълзите в песни превръща Пътя отваря ми вред. 11 XI. 1931.
към текста >>

Влезна ли в някоя къща, Бодна ли с тази игла, Има тя сила могъща: Пъди неволи, тегла.
Бягам ще, бягам далече; Що ми е тая кола? Що ми е злато, човече? Дигай си тая бела! Ето отбодвам иглата В дреха ми се бели конец Дар що ми даде Ръката Бях още слаб младенец. Тя ми е мъничка, здрава, Кована чисто злато; Чудна си има направа, Служи ми всяко място. Влезна ли в някоя къща, Бодна ли с тази игла, Има тя сила могъща: Пъди неволи, тегла. Тя се на хлебец обръща, Плодове, мляко и мед. Сълзите в песни превръща Пътя отваря ми вред. 11 XI. 1931. МЛАДЕЖЪТ На Димитър Григ Тя. Момко, момко, млади мили, Що си с клюмнала глава?
към текста >>

15. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вик. Игла.
СЪДЪРЖАНИЕ Основната идея на новата култура Изток или Запад в светлината на новото учение – Ели Магията на Словото – Г. Животът и жената – Г. Любовни вести от Бога – О. Марден Клод Дьо Сен Мартен – животопис и кратко изложение на идеите му Чистотата – Д-р Ст. К Мисията на богомилството Съотношение на дейните (божествени) сили във вселената в съответствие с човешкия организъм – Алберт Калев Не те познавам – разказ Драгоценният камък – Georg Nordmann Между земята и небето – Georg Nordmann Първите лъчи – Еделвайс Стихове – Еделвайс Стъпки – Т. Вик. Игла. Младежът – Олга Славчева Вести Книгопис Съдържание
към текста >>

16. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас.
А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас. Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи.
към текста >>

17. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

През тия нервни краища тече електричен ток По-силното или по слабо реагиране на нерва може да се отчете по указанията, които дава иглата на невроскопа.
То се налага най-вече при професионалната ориентировка на човека, при определяне на неговото призвание. А тъкмо в тази посока са се давали досега само смътни указания. Но напоследък се съобщава за едно ново, епохално в известна смисъл на думата откритие, което ни дава възможност да установим сигурно и безпротиворечиво душевните качества на човека, а следователно да определим и неговото призвание. Лекарят Д-р Биски е изобретил един апарат, така наречения невроскоп. Той се състои от една особено построена пръчка, с която се опипва кожата на главата Както е известно, по кожата на главата се намират множество нервни краища, които са във връзка с човешкия мозък. През тия нервни краища тече електричен ток По-силното или по слабо реагиране на нерва може да се отчете по указанията, които дава иглата на невроскопа. По този начин може да се сложи напълно безпристрастна диагноза на човешкия характер и така да се определят със сигурност дарбите и способностите на човека. Освен кожата на главата, за целите на изследването могат да послужат и върховете на пръстите, поради множеството нерви, които завършват в тях. Апаратът дава, освен това, възможност да се чуе със слушалка силното бръмчене на нервния ток, който тече по повърхността на главата като тънка мрежа. Човек остава просто поразен от сигурността, с която манометърът зарегистрирва специфичните дарби у музиканта, да речем, или художника. Всеки нервен край отговаря на едно определено душевно качество.
към текста >>

18. Отзиви, вести и книгопис Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка.
По-конкретно, какъв е станалият процес в случая? Каква е промяната в организма, поради която съзнанието не е чувствително към болките. На пръв поглед няма нищо общо между това състояние при упояване и едно хипнотично състояние.[* ] Обаче при по-дълбоко изследване се констатира една вътрешна връзка между двете явления. По същност тия две явления са от различен характер, но в известно отношение имат нещо еднакво. Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено. Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка. Коя е общата причина на тая нечувствителност в двата случая? С помощта на чувствителната фотографска плоча на Дюрвил и по други методи се констатира, че при упояване и при хипнотично състояние имаме излъчване на етерния двойник. И при двата тия случаи разслабват се връзките между физичното тяло и етерния двойник. Голяма част от последния излиза вън от физичното тяло. Физичното тяло, оставено само, не може да проявява чувствителност.
към текста >>

19. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон.
Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон. Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека. Само този е начинът за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата. - Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки.
към текста >>

20. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването па планетите.
Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъсват пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите. По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант-Лапласова и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюр; приготовлява се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава, ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на местото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването па планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по тоя начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! " От друга страна, еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от други чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца? " Това са само няколко примера, които могат да се увеличат и които показват, кой е оня ход на разсъждения, по които средношколникът идва до материализма.
към текста >>

21. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Мъжете скачат, жените удрят с ръце и един старец тактува чрез удряне на две пръчки и монотонно пее, на което жените пригласят подобно на рефрен.
Благодарение на своето удобство и лекота, тая първобитна вокална музика заела главно место, дълго време не позволявайки да се развият зачатъците на инструменталната музика, играеща напълно подчинена роля. Инструменталната музика е получила своята самостоятелност едва в историческо време, когато вокалната музика била вече доста напреднала. Известна представа за първобитната музика ни дава и състоянието на музиката у някои днешни ниско културни диви народи. И днес още има племена, чийто музикален уровен е първобитен. Австралийското племе коробори, при лунно осветление или накладен огън , устройва празнични танцови увеселения за своите хора. Мъжете скачат, жените удрят с ръце и един старец тактува чрез удряне на две пръчки и монотонно пее, на което жените пригласят подобно на рефрен. Арабските рибари от Сокотора скачат с часове, многократно повтаряйки кратки ритмични откъслеци без текст, т.е. един и същ слог. Бушмените танцуват до един в кръг, като повтарят монотонни откъслеци и бият много просто направени барабани. Пляскането с ръце подтикнало човека да потърси друг начин да произведе звуци и в резултат, за ритмична служба, заедно с пението при танците се явили пръчки, назъбени дървета и др., а по-късно и най-простите барабани. Шумът и свиренето на вятъра при преминаване през пукнатини от кости, тръстика, животински рогове и др.
към текста >>

22. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка.
внушаемост, 2. анестезия, 3. каталепсия. При първата фаза, а още повече при втората, приспаният приема внушенията и заповедите на хипнотизатора и ги изпълнява, Той вярва във всичко, което му се внушава; например, ако му се покаже молив и му се каже, че това представлява роза, той ще я мирише и ще чувствува приятност от благоуханието й. Ако му се даде чаша вода и му се каже, че това е малинов сироп, той ще я изпие с приятно чувство. Може да му се внуши, че е генерал, дете, актьор, и той ще действува и говори съобразно ролята, която му е внушена. При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността. Постепенно се засилват всички сетива, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр. В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние. Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука.
към текста >>

23. НОВАТА МУЗИКА Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но за да се включим съзнателно в тази Песен и да станем съработници на Духа, у нас трябва да звучи онзи мощен тригласен акорд на който тя е построена Любовта, Истината и Мъдростта.
Духът работи чрез музиката. Тя е пръв негов помощник. И ако човек осъзнае това, тутакси в него ще прозвучи съвсем тихо един мотив, една възвишена мелодия, проникваща световете и обединяваща с ритъма си, диханието на всемирните пространства. Тоновете на тази мелодия, ще му припомнят Песента на Творението онази велика и мощна звучност, в която всички ние сме потопени, и която Духът направлява. Великият Творец е Онзи, Който е дал тон на тази велика Песен, а всички ние сме онова, което поддържа звученето й в безкрая на вечното съществувание. Но за да се включим съзнателно в тази Песен и да станем съработници на Духа, у нас трябва да звучи онзи мощен тригласен акорд на който тя е построена Любовта, Истината и Мъдростта. Защото нашето духовно повдигане зависи от тях. И Новото в музиката идва от тях. Те са формата, съдържанието и смисъла на Музиката, на идващата от Извечността велика Песен на Творението! Милка Кралева
към текста >>

24. За Лъчите Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да се вслушвате как пее изборът, после да разбирате гласа на животните, на птичките - особено как започват, какъв концерт има, и най-после, басовете как идват да пригласят.
Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата, особена музика има! Когато влизате в природата, от там ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате в пеенето на природата, нищо няма да научите. Цялото изкуство е там! Да се вслушвате как пее изборът, после да разбирате гласа на животните, на птичките - особено как започват, какъв концерт има, и най-после, басовете как идват да пригласят. Цял оркестър е това! Един музикант, който има добре разбито ухо, ще чуе това, което никога в живота си не е чул. И, ако някой съвременен музикант би написал някое музикално творение, как птичките започват своята молитва, той би произвел цял фурор. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата. Мъчат се да схванат най-грубото, но и туй не могат.
към текста >>

25. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки изгубен предмет, от игла до часовник, се търсеше и откриваше там.
И той изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат. Създал е от тях честни люде. Искате пример? Ето го. В лагера “Изгрев” имаше до едно дърво поставен съндък или долап, наричан “пощата". Всеки изгубен предмет, от игла до часовник, се търсеше и откриваше там. Защото, който намери нещо чуждо, там, на “пощата” го оставя. И “нищо”, казаха ми, “през всичкото време на събора не се загуби”. Е, читателю, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно.- близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с “нощни ортаци”.
към текста >>

26. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пригласят му нежните цветя, птичките, елите.
Ала те са още далеч. Ще трябва да върви още през нейните градини и гори. Отново тя подбягва окитена с цветя пред него. И отново го приветства със слаболюлеещите се връхчета на бориките. И вдъхва той със сладост пресния и ароматен въздух и от душа запява. Пригласят му нежните цветя, птичките, елите. Още малко и ще стигне! Ала, не би! Припада мрак внезапно. Дворците се скриват от неговия взор. Полазват тръпки по него.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася: „Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем.
Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници". Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя. Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда. Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви слънца са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване. Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност. Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася: „Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем. А не във самия теб, — твоята душа ще бъде загубена. И ти напразно ще гледаш към кръста на Голгота, Докато и твоя собствен не бъде издигнат до него“. Рихард Вагнер ни показва интуитивното знание на артиста, когато, на въпроса на Парсифала „Где е чашата? “ Гурнеманц отговаря: „Това ние не казваме: Но ако ти от Него си призван, От тебе истината не може да бъде скрита. ... Към Неговото обиталище никакъв път не води, И ти съвсем напразно ще го дириш, Докато сам Той не е твоя Водач".
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Триглав (2863 м.), 7-те триглавски езера, изворът на р.
* * * За всяко нещо — има място, на пътя, в къщи и из двора! В безредие живеят мъчно само глупавите хора Дядо Благо Една разходка из Алпите Мечта отдавнашна аз имах да посетя Алпите. И след равнините, морето, планините в Босна, аз бях вече в Словения. Цяла Словения почти е прекрасна планинска страна, изпълнена с живописните разклонения но Юлийските и Камнишките Алпи. Най-живописни са Юлийските Алпи, с вр. Триглав (2863 м.), 7-те триглавски езера, изворът на р. Сава - Савкца, ез. Блед и Бохинско езеро, а също и Кранска гора. Понеже е още рано и Хижите при вр. Триглав и 7-е езера са още затворени, невъзможно е сега да се изкачим на Триглав. Избираме с приятелите есперантисти — вр.
към текста >>

Триглав и 7-е езера са още затворени, невъзможно е сега да се изкачим на Триглав.
Най-живописни са Юлийските Алпи, с вр. Триглав (2863 м.), 7-те триглавски езера, изворът на р. Сава - Савкца, ез. Блед и Бохинско езеро, а също и Кранска гора. Понеже е още рано и Хижите при вр. Триглав и 7-е езера са още затворени, невъзможно е сега да се изкачим на Триглав. Избираме с приятелите есперантисти — вр. Йесенице, един от най-трудните, но и прекрасни маршрути — Кранска гора. Крижка стена, вр. Криж —Альошев дом, Монстрани. Така ще можем да видим величественият Триглав от север, а също и да се любуваме на прекрасния изглед, който се открива от вр. Криж.
към текста >>

Така ще можем да видим величественият Триглав от север, а също и да се любуваме на прекрасния изглед, който се открива от вр. Криж.
Триглав и 7-е езера са още затворени, невъзможно е сега да се изкачим на Триглав. Избираме с приятелите есперантисти — вр. Йесенице, един от най-трудните, но и прекрасни маршрути — Кранска гора. Крижка стена, вр. Криж —Альошев дом, Монстрани. Така ще можем да видим величественият Триглав от север, а също и да се любуваме на прекрасния изглед, който се открива от вр. Криж. Има някои не толкова високи върхове, обаче с широк изглед — такъв е например у нас в Родопите — Белмекен. Още един път аз се убедих, че да бъдеш есперантист, значи да имаш приятели в целия свят. Бях писал на есперантското д-во в Любляна и на гарата ме чакаше вече един приятел със зелена звезда. Като че тази звезда на надежда е предвестник на това велико и славно време, когато всички души у културните люде ще засияят със светлината на любов, братство, човечност. Сутринта в 6 ч.
към текста >>

час слушам дивните планински песни на словенците — тези здрави планинци, които имат толкова хубави песни за Триглав, за езерата, за планината!
Сутринта в 6 ч. тръгваме с влака от Йесенице. Пътувам с млад приятел есперантист, фабричен работник. Учениците от прогимназията или от гражданската школа, както се наричат тук, също отиват на излет. Запознавам се с преподавателите и повече от пол. час слушам дивните планински песни на словенците — тези здрави планинци, които имат толкова хубави песни за Триглав, за езерата, за планината! Разделяме се като приятели. Трябва да спомене, че почти навсякъде в Словения, достатъчно е да узнаят, че сте българин, за да ви укажат най-голямо внимание. Изобщо българите се ползват със симпатия. Стигаме Кранска гора. Една прекрасна долина — в самото подножие на Алпите.
към текста >>

В края на юни — се отварят планинските хижи разположени близо до Триглав.
Небето е синьо. Високите върхове Присанк (2547) и др. вече се виждат. Ние вървим по реката. Стигаме хижата която е затворена обе. В края на юни — се отварят планинските хижи разположени близо до Триглав. Продължаваме на горе, Ние сме вече пред грамадните канари — на Крижка канара. Минаваме през една голяма пряспа — вечен сняг — твърде стръмна и опасна, и почваме де се катерим по отвесни почти скали. Почти е невероятно да се изкачим. А пътеката лъкатуши, има железни куки и тел и цели два часа ние се катерихме внимавайки на всяка стъпка. Катеренето е любим спорт в Алпите.
към текста >>

Пред нас на юг, близо се издига великана Триглав — цял огромни скали — а на север е втория по височина в.
А пътеката лъкатуши, има железни куки и тел и цели два часа ние се катерихме внимавайки на всяка стъпка. Катеренето е любим спорт в Алпите. Изкачваме се горе на вр. Криж (2410). Великолепна гледка. Пред нас на юг, близо се издига великана Триглав — цял огромни скали — а на север е втория по височина в. Шкарлатица, на запад и север се виждат — снежни — високите алпийски върхове не Австрия — на югозапад — Италияинските Алпи, а на изток — Югославските Алпи — Плитски и Камнишки. Чудна гледка, незабравима. Аз се чувствам щастлив, близо до Бога. А дивният ден ни настройва за песни. И на върха аз си мечтая за онази велика и мощна южно-славянска държава — в която българи, сърби, хървати и словенци биха живели, свободни, равноправни, в слога и хармония.
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Действително, Мортон е бил в състояние да отклони много лесно магнетичната игла — като приближавал ръката си към нея.
Не носи яйца, заколете я! извика с всичкото си гърло и отлетя бързо. Качулатка само я изгледа тъжно и приклопи очи … * * * Разбойникът и при вида на смъртта не съжалява жертвата си. Злорадства и клевети, защото за него всички са проклети. Дядо Благо ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Хора-магнити Напоследък е умрял в Лондон банковият чиновник Давид Мортон, интересен за мнозина учени с своята притегателна сила, която би могло да се каже, че с свойствена само на магнита. Действително, Мортон е бил в състояние да отклони много лесно магнетичната игла — като приближавал ръката си към нея. Загадъчния флуид, който, изглежда, изтичал от ръката му, упражнявал влиянието си също върху мънички металически парчета и върху железни зърна. Този случай, впрочем, не е единствен в историята. на магнетизма. Предшественик на Мортон е бил Петьр Йохансен от Дания, чието тяло през време на опитите е излъчвало един блестящ флуид. Излъчванията с небесносин цвят, които обграждали най вече челото, двете рамене и гърдите, вземали най-чудновати форми.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там.
Онази музика, която е отпечатана на една плоча, не е в плочата. Съвременната музика на грамофоните е за деца отлична. но за музиканта дразни и разваля слуха. Като слушам някой път плоча, виждам че е за деца, но не и за мен. На тези плочи им липсва нещо. Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка. Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина. Слънцето и цялата слънчева система представлява един още по-грамаден параход. Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина. В сравнение със земята и слънцето парахода, това е една малка прашинка.
към текста >>

31. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едни, насъбрали се около огъня, пеят пригласяйки на цигулката.
На тях помагат най-светлите и най-силните същества, с една дума, цялата природа, цялата вселена им съдейства. Какво разнообразие на картините! Всеки миг се сменят, от хубави по-хубави. През езерото минава сребриста пътека, очертана от луната, а през душите на живущите тук блещи златна нишка, светъл лъч, хвърлен от най-великото слънце — от слънцето на всичките слънца. Разнообразни са и картините между обитателите сега на планината. Едни, насъбрали се около огъня, пеят пригласяйки на цигулката. Те вършат една колективна работа, учат общо един урок, едно изкуство, което ще им е необходимо за утрешната взаимна дейност в новия живот. Други седят край езерото и съзерцавайки неговата красота и чистота, пожелават същото за своите души и тия на своите ближни, с които са свързани; трети се разговарят на сериозни теми и т. н. Във всички искрено търсещи истината души има едно чувство, лелее се една мечта — да се свържат с извора на живота, да заживеят в Любовта. След музика и песни край огъня, когато всички отидат да спят, зер утре трябва рано да се стане и посети някой връх, преди изгрев слънце, остава понякога (край огъня) само малка група. И тогава, в тишината на нощта се повеждат чудни разговори за луната, за планетите, за зодиаците, за звездите.
към текста >>

32. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Освен това да е веща в агрономство, скотовъдство, педагогия и политика, както и еднакво да борави с игла и с мотика.
1937 год. Вестникарят и лъжата (басня) Един особен вестникар решил да се ожени, ала само ако се намери някоя девойка гений. Искал той да бъде тя без недостатък, като розата красива, и за всичко да я бива. Да разбира от държавничеството, от закони, атрибути, що е нация, народ. управа и как се отечеството защищава; да се произнася за изкуство, за литература, за художество и за търговия, бързо като чрез магия. Освен това да е веща в агрономство, скотовъдство, педагогия и политика, както и еднакво да борави с игла и с мотика. Да познава специално гастрологията, кухненска уредба и да знае да се смее щом дотрябва. Та такава била му би драга и във вестника му да помага. И тръгнал той тогава по селата: по седенки, по преденки, по хората, ала като не намерил, той се утешил по философски: „Тука няма, но земята е голяма, между всички вери, все ще се намери! “ Па заходил по курорти, по разходки, по пързалки, по ски и по лодки . . .
към текста >>

33. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася.
То прави живота по-светъл, слънчев. Яжте грозде, пийте гроздов сок! Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието. То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна! Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов! Че в тебе, в твоята кристална чистота се отразява всичката красота на небето, на светлото слънце денем и на лъчезарните звезди нощем!
към текста >>

34. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На тяхната песен ронлива приглася И птичия хор от зори до зори.
Н. ПРОЛЕТ Затихна смълчана и сетната буря, Замина на север суровият мраз. От юг веч повява зефира пролетен Раздира небето и снежния пласт. * Под него тревите подават главите, Цветята надничат едно по едно. И слънцето мощно, красиво н топло Приятелски сипе обилно злато. * А ручеи горски с песен поемат Път дълъг, неравен из китни гори. На тяхната песен ронлива приглася И птичия хор от зори до зори. * Градините в цвят се обличат вълшебен И диша омая и сладост навред. Душите се пълнят обилно с радост И литват с надежди в надзвезден полет. С. ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина. Да разгледаме символиката в мислите на Христа.
към текста >>

35. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ревът на фабричните свирки ще го стресне, клаксонът на автомобила ще го убоде като с игла, бръмченето на мотора и писъка на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове като демони ще му шепнат: бързай, бързай!
Няма спокойно творчество. Много са малко ония, които се залавят на някое спокойно и голямо дело, за чието осъществяване се иска потъване в тишината на широка размисъл. Сега трудно се намират такива, които биха могли да отделят пет, десет или двадесет години за някакъв труд. Такъв човек, сякаш, не е от своето време. Той не би могъл да устои. Ревът на фабричните свирки ще го стресне, клаксонът на автомобила ще го убоде като с игла, бръмченето на мотора и писъка на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове като демони ще му шепнат: бързай, бързай! Понякога се случва да сложим глава с някакво доволство и малка блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка за това, но когато потънем дълбоко в себе си, откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени катадневни принципи,без огромни планове и излъчва от себе си простата и велика виталност, чистите и непокварени трепети на едно ценно сърце. Спомена за тия две простодушни зеници, е като едно далечно приветствие, долитнало от далечината на Всемира. Вечността ни е поздравила чрез тая тиха усмивка и ние сме вече щастливи.
към текста >>

36. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гайдата свири особена мелодия, а тъпана приглася.
Започва разстилането на жарта, разгорена от повече от два кубика дърва и цялата публика, която до сега се смееше, подвеждана от странични закачки, като че ли замря. Гробно мълчание зацари. Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие. Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св. Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана. Гайдата свири особена мелодия, а тъпана приглася. Пред тях тича, като извън себе си, нестинарката. Стигайки до огъня, жената сложи иконата настрани на земята и отделяйки се от нея. играейки напред и назад, започна бавно до навлиза към огъня, не отделяйки очи от иконата. Така, като хипнотизирана, тя кръстосва жарта повече от десет пъти и цялото множество, което само до преди пет минути не вярваше, бе изумено. Като завърши този странен танец, тя излезе от огъня и без да се обади никому, се отправи към къщи.
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас.
Там биваха сестри А. Б. В. Г. Д., там биваха братя Е. Ж. 3. всички до един добри певци, които обичат да пеят. Това биваше цял импровизиран хор. Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас. И всякога си мислех: мека небето се муси, нека пълзящите по земята облаци блъснати с мокрите си пръсти нашата палатка. Нека! Ние ще пеем! И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето. Мисля, че който изживее само веднъж в нейната пълнота тук, под палатката, само една песен, той никога няма да забрави нито песента, нито Рила, нито Братството. Орион (Д-р Стефан Кадиев) ___________________________ 1) Из книгата, със същото заглавие, която е под печат.
към текста >>

38. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Друг некой ходи с игла да шие, но нищо не изкарва, а е надарен от природата, без да знае това.
Ако нямахте дарби, вие щяхте да бедете щастливи. Но понеже имате дарби, те ви причиняват нещастия и страдания. Понякога капиталът, който имате, може да бъде много ценен, но вие не знаете как да го използвате. Някой човек може да е роден с отличен глас, с глас на гениален певец, но ходи с мотика и лопата да копае земята. Най-после той казва: Дотегна ми вече да ровя, да копая земята. Друг некой ходи с игла да шие, но нищо не изкарва, а е надарен от природата, без да знае това. Казвам на този, който копае, и на този, който шие дрехи: Тези работи не са за вас. Не се занимавайте с тях. За онзи, който е роден да бъде добър шивач, нека се занимава с шивачество. Онзи, който е роден за земеделец, нека се занимава със земеделие. Кой за каквото е роден, с него да се занимава.
към текста >>

39. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако човек би имал в себе си от тази материя в такова малко количество, което може да се събере на върха на една игла, той би бил гениален човек.
Вие трябва да знаете в какво седи мощността на една рядка материя. Понякога учените хора дават такива образи: те казват, че за да се получи един грам от гази материя, всички фабрики на този свят трябва да работят цели три хиляди години. Казвате: как да разберем това нещо? — Разберете го както искате. Според учените, един грам от тази материя е толкова мощен, че с него можеш да създадеш всичко. Ако човек би имал в себе си от тази материя в такова малко количество, което може да се събере на върха на една игла, той би бил гениален човек. Засега хората нямат и толкова, но те се стремят да придобият поне малки, микроскопически частици от тази материя, която строи всичко. В тази материя се събира живота, тя строи човешката мисъл. Казано е в Писанието, че Духът Божий се носел върху бездната, а земята била неустроена и пуста. И после се казва, че каквото казал Духът така станало. Значи, Духът Божий, Бог, със Словото си, създал света Първичната материя, за която говорим представя Духът, който създава нещата.
към текста >>

40. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца.
Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път. Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца. В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора. — А ние се радвахме и благодаряхме Богу. Всичко беше така хубаво, бих рекъл — чудесно. Бяхме може би на средата от пътя си. Вървяхме в подножието на Балкана.
към текста >>

41. -

О, пей, приглашай ми в скръбта, роптай и блъскай се безспир... и без надежда... Не ще е лесно да възпреш развихрената буря.
Ти пееш, ти плачеш, вълните ти се блъскат във скалите. . . А синьото небе оглежда се в дълбоки ти води. Море, разбирам твоята песен. . . О, пей, приглашай ми в скръбта, роптай и блъскай се безспир... и без надежда... Не ще е лесно да възпреш развихрената буря. Тя блъска се и в моите гърди. . . О, море, на майката ти пеем за съдбата. . . Н. Якимова — Рашкова КНИГОПИС Мистици и пътят към тях от Христо Велев.
към текста >>

42. -

Представете си, че минавам край вас и, без да ме види те, аз ви бодна с една игла по ръката.
Ако можете да им помогнете, и вие ще бъдете доволни, и те ще бъдат доволни. Сега аз не искам да вярвате в думите ми, нито в моите опити. Вярвайте в това, което сте опитали с вашия ум, с вашето сърце, с вашия дух и с вашата душа. Ако вярвате в тях, ще вярвате и в мене. Ако не вярвате във вашите мисли и във вашите чувства, как ще вярвате в неща, които са по-далеч от вашия ум и от вашето сърце? Представете си, че минавам край вас и, без да ме види те, аз ви бодна с една игла по ръката. Вие усещате болката и веднага се обръщате, искате да знаете отде иде бодването, което ви е причинило болката. Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието. Следователно, страданията в света не са нищо друго, освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човека в съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място. За до не падне в пропастта, на помощ му иде страданието - до го събуди, да привлече вниманието му към опасността.
към текста >>

Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието.
Вярвайте в това, което сте опитали с вашия ум, с вашето сърце, с вашия дух и с вашата душа. Ако вярвате в тях, ще вярвате и в мене. Ако не вярвате във вашите мисли и във вашите чувства, как ще вярвате в неща, които са по-далеч от вашия ум и от вашето сърце? Представете си, че минавам край вас и, без да ме види те, аз ви бодна с една игла по ръката. Вие усещате болката и веднага се обръщате, искате да знаете отде иде бодването, което ви е причинило болката. Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието. Следователно, страданията в света не са нищо друго, освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човека в съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място. За до не падне в пропастта, на помощ му иде страданието - до го събуди, да привлече вниманието му към опасността. Значи, страданията идат върху човека, за да го освободят от по-големите страдания и злини, на които те несъзнателно се натъкват. Сега ако искате да разберете цветята, животните, хората, въздуха, светлината, — всички видими неща, вие трябва да приложите любовта.
към текста >>

Следователно, страданията в света не са нищо друго, освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човека в съзнание, да събуди вниманието му.
Ако вярвате в тях, ще вярвате и в мене. Ако не вярвате във вашите мисли и във вашите чувства, как ще вярвате в неща, които са по-далеч от вашия ум и от вашето сърце? Представете си, че минавам край вас и, без да ме види те, аз ви бодна с една игла по ръката. Вие усещате болката и веднага се обръщате, искате да знаете отде иде бодването, което ви е причинило болката. Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието. Следователно, страданията в света не са нищо друго, освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човека в съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място. За до не падне в пропастта, на помощ му иде страданието - до го събуди, да привлече вниманието му към опасността. Значи, страданията идат върху човека, за да го освободят от по-големите страдания и злини, на които те несъзнателно се натъкват. Сега ако искате да разберете цветята, животните, хората, въздуха, светлината, — всички видими неща, вие трябва да приложите любовта. Без любов нищо не може да се постигне.
към текста >>

43. -

Една игла е в състояние да измени всичките твои идеали!
Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш. Казваш някой път: в мене има любов. Но като те боднат, казваш: никой не помага. Една игла е в състояние да измени всичките твои идеали! Ако една игла е в състояние да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие иглата 1 милиметър, ти поскърцаш, забие 2 — 3 мм., ти пак скърцаш. Тогава тя казва: Хайде, върви си! Тя идва до ви опита.
към текста >>

Ако една игла е в състояние да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността?
На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш. Казваш някой път: в мене има любов. Но като те боднат, казваш: никой не помага. Една игла е в състояние да измени всичките твои идеали! Ако една игла е в състояние да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие иглата 1 милиметър, ти поскърцаш, забие 2 — 3 мм., ти пак скърцаш. Тогава тя казва: Хайде, върви си! Тя идва до ви опита. Ще забие иглата 2 — 5 — 10 мм.
към текста >>

И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие иглата 1 милиметър, ти поскърцаш, забие 2 — 3 мм., ти пак скърцаш.
Казваш някой път: в мене има любов. Но като те боднат, казваш: никой не помага. Една игла е в състояние да измени всичките твои идеали! Ако една игла е в състояние да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие иглата 1 милиметър, ти поскърцаш, забие 2 — 3 мм., ти пак скърцаш. Тогава тя казва: Хайде, върви си! Тя идва до ви опита. Ще забие иглата 2 — 5 — 10 мм. Затова истинската философия на живота е: човек в даден момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост.
към текста >>

Ще забие иглата 2 — 5 — 10 мм.
Ако една игла е в състояние да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие иглата 1 милиметър, ти поскърцаш, забие 2 — 3 мм., ти пак скърцаш. Тогава тя казва: Хайде, върви си! Тя идва до ви опита. Ще забие иглата 2 — 5 — 10 мм. Затова истинската философия на живота е: човек в даден момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Търпението е качество на разумните и велики хора. Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. Първият основен закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога.
към текста >>

44. -

Нещата, както в цялата безгранична вселена, както по иглата наша земя, така също и в нашия частен или групов, колективен живот, не са рожби на случайността, нито пък зависят в края на краищата, от земните условия и сили.
— Д-р Ст. Кадиев Посаждането на овощни дръвчета България трябва да стане райска градина — С. Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява. Всекидневни чудеса ВРЕМЕННОТО И ВЕЧНОТО Вечно е това, което ти принадлежи по право, което Бог ти дава, което никой не може да ти отнеме. Временно е това, което можеш да откраднеш, да узурпираш, да присвоиш, разбира се, дотогава, докато дойде време да го заплатиш с лихвите. Нещата, както в цялата безгранична вселена, както по иглата наша земя, така също и в нашия частен или групов, колективен живот, не са рожби на случайността, нито пък зависят в края на краищата, от земните условия и сили. Бог дава възможност на хората, на обществата и народите, да проявят своите вътрешни качества, своите склонности, своите апетити, своята разумност или невъздържаност. Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и де се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното. Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления. Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии.
И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . . И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нечувствителността могла да бъде тъй голяма, че да не се усещат и дълбоки бодове с игла и дори оперирания.
Стрит с тамян той се употребява за смекчение на зъбобол и пр. Електрически сън. В берлинското списание „Klinische Wochenschrift“ Д-р Нагелшмид съобщава за един, изнамерен от него, нов вид електрически ток, който можел да докарва нечувствителност към болки, като местна упойка, и безсъзнателно състояние, ако действа на мозъка. Касае се за един алтернативен ток, който може по мярка да се усилва и отслабва. При съответна сила на тока и сполучливо поставяне на електродите по ръката или мишницата, могло да се постигне нечувствителност от убождане и порязване. Нечувствителността могла да бъде тъй голяма, че да не се усещат и дълбоки бодове с игла и дори оперирания. Само осезателните усещания оставали отчасти запазени. Още по-интересни опити са правени за приспиване чрез електрическия ток. Тези опити, обаче, са правени само с животни. Когато токът се пусне върху мозъка, бързо настъпва пълна наркоза, която може да задържим колкото искаме. Ако съдим по правените опити с животните, изглежда, че предизвиканият чрез електричество сън е съвсем безвреден и безопасен.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента.
А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото. Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента. Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса. Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха.
Когато падне на земята нож, значи, че ще дойде мъж на гости, ако падне вилица — ще дойде жена. Когато падне на пода в стаята някой остър инструмента,. това показва нещастие. Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството. Опасно е също да употребяваме намерено ножче. Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето.
към текста >>

В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха.
това показва нещастие. Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството. Опасно е също да употребяваме намерено ножче. Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нейният сън бил толкоз дълбок и крепък, че професор Рагски и Райхенбах са боли с игла ръката й, с гвоздеи са налегали ръката й, без да прояви тя най-малкото усещане.
След това предложил следното: тя да стане от стола си и да седне на съседното канапе. Скоро тя станала (спяща) и, със затворени очи, отишла при канапето и седнала. Били изпълнени и други подобни задачи. През същото време Райхенбах, без да обади некому, се опитвал да й предаде некоя своя мисъл, но напразно. Тя не го слушала, тъй както по-рано не му отговаряла. Нейният сън бил толкоз дълбок и крепък, че професор Рагски и Райхенбах са боли с игла ръката й, с гвоздеи са налегали ръката й, без да прояви тя най-малкото усещане. Най-сетне Райхенбах предложил на .Д-р Блас да я събуди без да й продума нещо, — само със своята воля и мисъл. Д-р Блас застанал за малко време мълчалив срещу нея; тя се помръднала на канапето и казала: „Ида веднага“. След това се изправила, почнала да си търка очите и ги погледнала тъй, както гледа току-що събуденият от най-дълбок сън. След няколко дена Райхенбах повторно посетил Д-р Блас и г-ца Байер. При същите обстоятелства бил повторен опитът с чашата вода и дал същият резултат.
към текста >>

-той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно.
7) „Вие вече не можете да си отворите очите“. 8) „Вие заспивате“. Когато пациентът покаже отпадналост и умора, без да прекъсва фиксирането и внушаването, хипнотизаторът слага леко дясната си ръка върху главата му, смъква кожата на челото малко на долу, за да предизвика чувство на тежест в клепачите, и след това полека ги затваря, като настойчиво и спокойно внушава: „Сега Вие заспивате“ — и целта е постигната. Ако след няколкократно прилагане този метод пациентът не заспи, опитва се другия метод. 2. Методът на Брайд. -той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно. Предметите, които служат за тая цял, се наричат хипноскопи. Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди. На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си.
Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка.
към текста >>

В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси.
В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат.
към текста >>

Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение.
Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея.
Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя. Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш. В същия дух е създадено и новото изкуство евритмията. Движенията при евритмията имат космичен характер Те са в свръзка с целия космос“. На друго място Д-р Щайнер казва: „Художникът продължава делото на природата.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя ми разказа съня си на другата вечер, аз изпразних резервоара и намерих в него една стара игла за плетене, цяла ръждясала.
Седем дни по-после, г-жа Н. роди едно мъртво дете, чието тяло бе вече на разлагане. Друга нощ сънува, че г-жа Л., коя то не бе виждала никога, нито я познаваше, дошла при нея с плач и носейки на ръцете си едно мъртво дете, като я молела за помощ. След шест недели тая госпожа роди всред големи страдания и опасности и изгуби детето си. Една нощ, докато спеше в долния етаж на къщата ми, тя сънува, че в резервоара с вода в горния етаж, дето тя никога не бе се качвала, има нещо, което не трябваше да бъде там. Тя ми разказа съня си на другата вечер, аз изпразних резервоара и намерих в него една стара игла за плетене, цяла ръждясала. Г-жа Хауфе бе пила вода от същия резервоар преди да си легне и вероятно е, че крайната й чувствителност към металите предизвикала тоя й сън. През нощта на 28 януари 1828 г., г жа Хауфе сънува, че се намира на един пуст остров и видяла умрелия си син, окръжен с небесна светлина, с венец от цветя на главата му и държащ в ръката си едно напъпило клонче. Той изчезнал и веднага тя ме видяла да лекувам един болен, от когото текла кръв. Тя ми разказа съня си на 29, а на 30 същи аз наистина бях повикан при един ранен в гърдите. Колкото за сина й, може би някое събитие ще обясни появяването му.
към текста >>

Децата изглеждали толкова ясно и тъй истински, че тя спусна ръката си, за да дръпне иглата.
Може да се допусне, че тя се намираше в тясно отношение с брата си, който често я магнетизираше. На 8 май, в 7 часа сутринта, тя каза на сестра си да не се приближава до леглото й, защото чувства, че ще дойде нещо невидимо. След като се намираше под това впечатление около един час, тя видя, през време на обеда, умрялото си дете изправено при леглото му и до него живото й дете, което живееше тогава далеч от нея. Умрялото гледало живото втренчено и го сочело с пръста си. Последното държало една карфица, която подигнало до устата си. Децата изглеждали толкова ясно и тъй истински, че тя спусна ръката си, за да дръпне иглата. И извика: „Боже мой, какво е това? “ Моментално видението изчезнало. Детето, което бе умряло на деветмесечна възраст, изглеждало сега на три години, възраст, което щеше да има то, ако бе останало живо, но било твърде светящо и прозирно. Видът на двете деца бил чудноват, нещо неописуемо. Тази гледка дълбоко я трогна и тя се разплака.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На една повърхност, която, микроскопски гледана, не е по-голяма от върха на една игла, има 355 дентинови каналчета.
По собствените мои изследвания те представляват извънредно тесни кухи нишки, които имат напречен разрез едва 1 микрон. Те се съвпадат с така наречените дентинови каналчета. Даже аз успях да ги преброя и намерих, че при напречен разрез през дентина на зъбната коронка, на една повърхност от 1/100 кв. мм. има 365 такива нишки. Да се опитаме да си представим това! На една повърхност, която, микроскопски гледана, не е по-голяма от върха на една игла, има 355 дентинови каналчета. Следователно, на 1 кв. мм. значи, на една повърхност приблизително колкото главичката на карфица, има вече 36,500 такива. А на 1 кв. см., което отговаря приблизително на напречния разрез на дентина на средно голям кътник, има 3,650,000! Преброяването става лесно с помощта на микрофогографията.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нелогично е да припишем влияние на планетите върху магнитната игла, а да го отречем върху още по-чувствителния жив организъм.
Установено е влиянието на планетите върху земните условия. Всяка планета е само точка на най-голяма концентрация на нейните сили. Последните действат наоколо в една голяма сфера. Сферите на действие на разните планети се проникват. Има места, дето действа само една планета; в други места действат две или повече планети. Нелогично е да припишем влияние на планетите върху магнитната игла, а да го отречем върху още по-чувствителния жив организъм. Последният реагира още по-чувствително на околните сили. В бъдеще ще се изучава етерното действие на другите планети върху земния организъм и заедно с това и върху растенията, животните и човека. Сатурн и земята Проф. Пласман в книгата си „Астрономия“ казва: „Приемането, че сатурновият пръстен е в течно и въздухообразно състояние, ражда мъчнотии. Постепенното намаляване на светлостта на пръстените отвън навътре и съществуването на област в по-вътрешната част на пръстена, през която телата се виждат без пречупване, показва, че гъстотата на пръстените се намалява отвън навътре“.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла.
които въплътяват Единният Живот, който, в своята всемирност, е Океана на Живота, а от него се раждат всичките животи и към него те се връщат. Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“ От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения свят, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения свят на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство. Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови. Порочността на земята е била станала толкова голяма, че земните богове решиха, в интереса на човечеството, известни центрове на Злото, като Содом и Гомора, да се разрушат, за да се спаси от оскверняване расата, и това бе направено. Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени. Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла. Всичко потвърдява този възглед. Затова Велико Британия и Америка са жизнено заинтересувани във вечния Чин на Мелхиседека, тъй като, знаят ли това или не, те или техните низходящи са прями низходящи от Авраама, и са, следователно, наследници на обещанията, дадени от Мелхиседека на Авраама. За мен, много бележит факт е, че всички видения, посвещения и пр., получени от некоя душа от този божествен и строителен Чин (Орден), са дошли чрез душите, които живеят в Англия, Шотландия и Америка. Аз лично съм се срещал и разговарял с мнозина от тия люде, които са се учили направо от свещениците на тоя Чин на Синовете Божии: Елохимът на Стария по дни. Моята собствена съпруга и дъщеря ми са в това число.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кочи, който идвал в Хумполци от Моравска Острава, да изтърве влака, та е бил принуден да вземе следващия влак, с който пристига в Иглава, дето го е очаквал автомобил, намясто в 11.41 ч., в 14.46 ч.
Вече от преди николко дена бяха ангажирани всички входни билети за дружествения дом, така че не бе възможно да се удовлетворят всички желаещи да чуят г. Кочи. Пожелаха да се представят около 300 болни, ако и да бе очевидно, че не ще може да дойде ред на всички. В неделя пространството пред дружествения дом беше изпълнено няколко часа преди началото на сказката от тия, които чакаха да се отвори помещението. Времето никак не беше благоприятно, ала това не пречеше на любопитните да стоят цели часове в кал и вода пред дома. На случая било угодно обаче, щото г. Кочи, който идвал в Хумполци от Моравска Острава, да изтърве влака, та е бил принуден да вземе следващия влак, с който пристига в Иглава, дето го е очаквал автомобил, намясто в 11.41 ч., в 14.46 ч. През тая неделя телефонът в Хумполци работеше непрекъснато, а не както друга неделя, когато той престава от 12 до 14 ч. Така овреме се телефонира от Иглава, че г. Кочи е пристигнал и че е вече на път за Хумполци. Това известие се разпръсна светкавично по целия град, и веднага отново дружествения дом биде блокиран от грамадни тълпи, които искаха да нахълтат вътре. Поради неочакваната навалица бяха взети извънредни предпазителни мерки.
към текста >>

Така овреме се телефонира от Иглава, че г.
В неделя пространството пред дружествения дом беше изпълнено няколко часа преди началото на сказката от тия, които чакаха да се отвори помещението. Времето никак не беше благоприятно, ала това не пречеше на любопитните да стоят цели часове в кал и вода пред дома. На случая било угодно обаче, щото г. Кочи, който идвал в Хумполци от Моравска Острава, да изтърве влака, та е бил принуден да вземе следващия влак, с който пристига в Иглава, дето го е очаквал автомобил, намясто в 11.41 ч., в 14.46 ч. През тая неделя телефонът в Хумполци работеше непрекъснато, а не както друга неделя, когато той престава от 12 до 14 ч. Така овреме се телефонира от Иглава, че г. Кочи е пристигнал и че е вече на път за Хумполци. Това известие се разпръсна светкавично по целия град, и веднага отново дружествения дом биде блокиран от грамадни тълпи, които искаха да нахълтат вътре. Поради неочакваната навалица бяха взети извънредни предпазителни мерки. Полицейската стража, пожарникарите войници и членовете на уреднишкия комитет бяха претрупани с работа, за да запазят порядъка. В късо време дружествения дом се изпълни с такова множество хора, каквото тая сграда не е виждала никога, макар че нормално в нея се побират 700 души, може смело да се каже, че тоя път те бяха двойно повече, и че имаше мнозина, които не можаха никак да се промъкнат вътре.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55531311035156