Търсене в текстове за 'ученолюб'

от самия Сорсовул в полза на Бояна. Според Симеон Антипа Боян отказва рязко, вдига една завеса, за да види Сорсовул Петра, който всичко е чул. Но царят е слаб и няма смелост да залови и накаже виновника за това. Народът обаче узнава за това и недоволствата почнали. Цар Петър дружал с двамата тогавашни църковници — презвитер Козма и патриарх Данаил. Последният бил сменил патриарх Стефан след неговата смърт. Патриархът бил користолюбив, упорит и разпуснат. А презвитер Козма е бил ученолюбив, искрен и се е стремял да придобие повече знания. Той бил строго привързан към догмите на православната вяра, бил жив църковник, добър оратор и мечтаел да стигне до патриаршеския престол. При постоянната обмяна на мисли на тези двама църковници с цар Петър, царят обикнал аскетическия живот и намразил тежкото иго на царската власт. Веднъж, според историята на Симеон Антипа, той извикал Боян и му съобщил, че ще остави короната, за да се покалугери, и предложил на Боян да приеме короната и царството. Боян му казал, че до потира на жреца се достига през царската корона и лошият цар не може да стане добър жрец. И още му казал, че не може да приеме царската корона, защото е цар на друга държава, земна корона не може да носи. Той упрекнал брата си, че се води по ума на патриарси и презвитери, които служат на себе си, а не на Бога. Боян, с покривало на лице, обикалял цяла България и избирал ученици. Народът се събирал жадно да слуша думите му, които говорели за правда, за величие в живота и за
към текста >>

посещаваше Братството в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у нас. Казах му за слуха и го помолих да ми съобщи каква е истината по този въпрос. Дядо Петър започна да разправя: „Ще ти разкажа точно откъде е произлязъл този слух. Бях евангелистки пастор в Свищов. При мене на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в гимназията. Ние имахме две момичета, също ученички. Петър беше силен в училището, ученолюбив, честен, но много скромен и смирен. От училище се прибираше право вкъщи, с часове четеше и свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите ми, като разговорите бяха изключително около науката, музиката и т.п. Той живя три учебни години при нас. През зимата на последната година един ден моята баба ми дума: „Петре, Петьрчо завършва гимназията, наближава време да си излезе от нас и аз мисля, че Бог ни изпрати този ангел вкъщи и не бива да го изпускаме. Затова ти иди при него и му кажи да го сгодим за нашата дъщеря." - „Какво думаш, мари жено? - ù рекох аз. - Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще му кажа, мен ме е срам? Не, не мога да му кажа, макар че и аз желая от сърце да стане това." От този момент бабата не ми даваше мира. Щом останехме сами и навива: „Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си. Ето че изтърваваш това прекрасно момче, де ще намериш като него? " И това се повтаряше всеки ден и нощ. Аз изгубих търпение, станах
към текста >>

Когато някой от тях отсъства, бива заместван от други извън групата, но тогава записаното не винаги е точно, а понякога е и съвсем лошо. Имаме си и група на физическите работници. Те работят най-вече в градината. По-дейни в нея са братята Ради и Ангел. Когато има повече работа, в градината излизат и други, някой от тях за да укрепват здравето си, а други за развлечение. И това е добре. Между сестрите в тази дейност повече се отличават Найденка, Пенка, Петра и Тодорка. Всички те са ученолюбиви и прилежни. Найденка например започна да чете и да учи на четиридесет години. Тодорка пък се влюби в брат Ангел и, дали заради него или от любов към работата, здраво държи мотиката. Други двадесет и четири сестри, като се редуват по две, през всеки месец на годината дежурят в кухнята. Но ежедневно за кухненската работа винаги има и помощнички, които се сменят непрекъснато. Чистотата се поддържа от всички, като се спазва законът на свободата. Веднаж Учителя каза на една сестра: „ Като видиш някоя работа несвършена, назначи се, свърши я и се уволни." Този принцип на Учителя се следва от всички. Кой от нас няма да прибере захвърлената хартийка на земята, кой няма да почисти и измете салона, в който ще влезе Учителя. Всичко става по свобода, всеки върши работата си с любов, като се старае да остане незабелязан. А това носи радост и благоденствие за всички. Учителю благи, дано този красив живот, в който ни въведе, никога не свърши през вековете занапред, а да продължи тъй, както Бог е
към текста >>

преподаваше духовните науки в най-големия и най-престижен университет - в аудиториите на живота. Учениците му бяха надарени, специалисти в различни области на науките и изкуствата - художници, музиканти, писатели и поети, учители, лекари и др. Имаше и много занаятчии, също и земеделци, особено в провинцията - всички трудолюбиви и ученолюбиви хора. Учениците на Любовта, Мъдростта и Истината, на трите Божествени принципа в учението на Новата култура, слушаха лекции, учеха и се явяваха на изпити навсякъде и по всяко време: в големия салон на „Изгрева", на поляната, където правеха упражнения, по време на разходките в планината, когато работеха в градината и най-вече в ранните утринни часове, когато Учителя говореше на ранобудните. Хубави уроци получавахме и от всички живи същества, които Учителя беше „назначил" за свои помощници. Големият салон, в който най-често слушахме лекции, бе дълъг 23,5 метра, широк 7,50 метра и 4 метра висок. Беше доста просторен, имаше шест прозореца и една врата на изток един прозорец и врата на юг, откъдето влизаше Учителя. В този салон той изнесе повече от 4000 лекции и беседи, а в други салони и помещения - около 3000, т. е. Учителя изложи същността на Учението в около 7000 лекции и беседи. На човечеството бе дадено знание за развитието на културата за векове напред. В големия салон Учителя каза, че учението ще бъде разбрано и приложено едва от шестата раса. Но това значи ли, че ние няма да го разберем? Може би ние ще го разберем и приложим
към текста >>

всички, които живеят и работят в близост с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си. Неговото Слово възпитава, омекотява и организира характерите на братята и сестрите и ги прави отлични служители на делото Божие на Земята. Да вземем един от най-преданите ученици на Учителя — Боян Димитров Боев. Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 година. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда." Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб. Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива. Боян Боев взима хляба, задоволява глада си и
към текста >>

действия, като обичат да се изтъкват пред другите. Общо взето, лицето им е с крушообразна форма. Гласът им е приятен, но не е силен. Обичат много да говорят, като по-нисшите типове са изобщо бъбривци. По-висшите са добри, весели, приятни и разговорливи компаньони. които винаги имат какво кажат и с това обичат да приковават вниманието на другите към себе си. Те бързо схващат и разбират всичко, като освен това проявяват голяма сръчност и находчивост в изпълнението на всяка поставена задача. Ученолюбиви са и проявяват интерес към всички знания и окултни науки. Обичат да дават съвети и планове кое как да стане, но друг да го направи, т.е. не са много работливи. В тези случаи нисшите типове проявяват хитрост и фалш, за да изклинчат от своето задължение. Разбират добре интересите си и се стараят да се домогнат до всичко, което лично тях ще задоволи, особено към парите, поради което те могат да бъдат добри търговци. Търговският елемент - сметката, е ясно изразена у тях. Умеят да се преструват, има артистичен елемент в техните прояви, който при нисшите типове се изразява като нескромност, алчност, престореност. В умението си да се нагаждат към създадените условия и да ги използват за своя изгода нямат равни на себе си.Тялото им е гъвкаво, без излишни мускули и тлъстини, способни са за художествени телесни упражнения. Ръцете от рамото до китката са дълги и гъвкави. Всички хора на изкуството трябва да имат добре изразено Меркуриево влияние, за да могат да дадат израз на идеите, които ги
към текста >>

Той е най-дългият. Изобщо дължината, като мярка при ръцете, винаги е израз на мисълта, на интелектуалния живот на човека. В случая този пръст е под силното влияние на планетата САТУРН, израз на дълго и задълбочено мислене, на мисловната способност у човека, на ученолюбивост, задълбочено търсене на причините и последствията, на работа за точно изпълнение на всяка задача. Той характеризира също и меланхолията, безпокойството, съмнението, скритостта, колебанията - изобщо всички онези качества и прояви, които дават силовите течения на планетата Сатурн. Когато Сатурновият пръст е много дълъг, налице е влечение към дълбок размисъл и към Окултните науки. Ако пък е прекалено дълъг, това показва голяма меланхолия. Ако Сатурновият пръст не може да се прегъва и е твърд, изопнат, това показва отмъстителен и жесток човек. Ако между Сатурновия и Юпитеровия пръст имаме пролуки, това показва независимост в мисълта и постъпките, а също и готовност за отзивчивост, щедрост в задоволяване нуждите на околните. Остър Сатурнов пръст, какъвто по-рядко се среща, показва хора с променливи настроения, неуравновесен характер и меланхолия. Ако целият пръст е коничен, показва човек на недоволствата, на мърморенето и загрижеността. Квадратен Сатурнов пръст (когато е гладък), показва задълбочено вникване във всичко, което става около нас. Ако е възлест, това е свързано с мъчителни вътрешни борби и преживелици; такъв човек обича самотата и сериозните отношения към всичко. При лопатовиден
към текста >>