Търсене в текстове за 'ученолюб'

на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във
към текста >>

ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям устата си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Формула 354 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете: Аз искам да стана благороден. Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безименните пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете: Аз искам да бъда практичен. После раздвижете палците встрани и кажете: Да се свържа с Божествения принцип в живота. Формула 355 Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите души. Формула 356 Да сме благи, да сме силни, да сме крепки. Да сме твърди, твърди като диамант. Да сме чисти като живата вода. Да сме чисти като живата светлина. Да сме чисти като Любовта. Нашият закон е чистата Любов. Нашият Път е чистата Светлина. Нашето Слово е Мъдростта. Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. С Него ние победихме света. В Неговата Любов ние добихме своята Свобода. Ние сме вече свободни от закона на смъртта. Необятната Любов ни въздигна. Безпределната Мъдрост ни оживи. И едната неизказана Истина ни възкреси. Святи Отче на Небето, ние осветихме името Ти. Ние свършихме делото Ти. И въдворихме Твоето Царство. Благословен си Ти от сега за през всичките векове! Формула 357 Аз съм добър и способен човек, не съм проявил още
към текста >>

проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мен ще излезе човек с дарби и способности. формула 381 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете: Аз искам да стана благороден. Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безимените пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете: Аз искам да бъда практичен. После раздвижете палците встрани и кажете: Да се свържа с Божествения принцип в живота. формула 382 Ако сте неразположен, кажете: Аз Вярвам в Бога вън от мен, вярвам и в Бога вътре в мен. Аз и Отец ми едно сме! формула 383 Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души. формула 384 Да сме благи, да сме силни, да сме крепки, да сме твърди, твърди като диамант. Да сме чисти като живата вода. Да сме чисти като живата светлина. Да сме чисти като любовта. Нашият закон е чистата любов. Нашият път е чистата светлина. Нашето слово е мъдростта. Ние сме всички крепки в Бога на любовта. С Него ние победихме света. В Неговата любов ние добихме своята свобода. Ние сме вече свободни от закона на смъртта. Необятната любов ни въздигна. Безпределната мъдрост ни оживи. И едната неизказана истина ни възкреси. Святи Отче на небето, ние осветихме името Ти. Ние свършихме делото Ти. И въдворихме
към текста >>

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (от „Изгревът" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, стр. 81, 82) Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителя е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. По онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъства и Учителя, те се събират и говорят, кой може да бъде господин Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: „Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителя влиза, усмихва се и казва: „Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителя отива до вратата, взема ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: „Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте, какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му, отвъд заключената врата: „Този, който държи ключа в ръцете си, да дойде и да
към текста >>

на полуострова и запазването на турското владичество в Мизия, Тракия и Македония. Всички очаквания за освобождението на България рухват, покрусата е всеобща. Ако българският народ би получил своето освобождение през 1829 г., т.е. половин век по-рано, нашата история щеше да бъде без имената на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев и др. Такава е политическата атмосфера, всред която започва своето битие Константин Дъновски. Още като дете той е бил с ясно отправени интереси към ученолюбие, които интереси не го напускат до края на живота му. Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене Богу.17 Такова е впечатлението на проф. д-р Петър Ников18, който при разговор със свещ. Константин Дъновски през първото десетилетие на ХХ век научава за подчертаната настойчивост на майка му да го насочи към духовно себевглъбяване и оттегляне от светския живот. Първоначалното си образование Константин Дънов-ски получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св. Никола” води началото си от 1830 г. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и училището на своя край. По това време особено влияние върху развитието и интересите на невръстния юноша оказва един светогорски монах, който временно пребивава в Устово. При него той се учи в устовското килийно училище.
към текста >>

Огън влезе, внася Живот, а не разрушение на живота. И твоята душа ще трепне, както трепти душата на Ангел, и всички ще бъдете мощни с този Огън. Човешката душа трябва да е така отворена, че на всичко да се радва. Срещнете ли някой беден човек, паднал от глад на пътя, радвайте се, че сте го срещнали, защото ще има възможност да се прояви Божията Любов. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога си казвайте: “Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив. Всичко мога да преодолея и постигна с Божественото в себе си.” В старо време човека на Любовта са наричали маг. За онзи, който е придобил Любовта, животът е лек. Който не е придобил Любовта, очаква на любовта на хората. Не съжалявайте, че обичате някого, че сте му направили някоя услуга. Животът е по-силен от смъртта, а Любовта – от омразата. Като знаете това, поддържайте страната на Живота и на Любовта. Когато дойде Любовта, има нещо велико, което не може да се разправи на човешки език. Но това, което не може да се разправи на човешки език, може да се опита. Според Разумната Природа бъдеще има само човекът на Любовта, само човекът на Вярата. Страшно е да се живее без Любов. Целият свят страда от безлюбие. Има един начин на осигуряване. Той се заключава в служене на Бога. Ако станете проводници на Божията Любов, ще се осигурите, всички ваши неприятели ще ви напуснат. Днес всички хора търсят Любовта. Защо? За да се обновят, да се освободят от мъчнотиите в Живота. В желанието си да намери
към текста >>