Търсене в текстове за 'ученолюб'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете
към текста >>

2. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря. Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията
към текста >>

3. ІІІ.123. Биографични бележки

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин. Балканската война и освобождението на гр. Одрин на 13 март 1913 г. ги заварва в същия град. Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр. Пловдив, бягайки от настъпващата турска кавалерия, която е сечела безпощадно всяка българска глава по пътя си. Образованието си Гавраил /Галилей/ започва в гр. Пловдив и го завършва тук, заедно с музикалната си подготовка на школуван цигулар. Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив. След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София. За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт. Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него. Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с
към текста >>

4. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

да са я чели. И забележете сега най-интересното. Цялата тази литература през време 1957 г. тя бе описана, иззета и унищожена. Така че от нея остана само нейния списък. Значи тя не бе потребна нито на Изгревяни, нито на някой другиго. Отивам аз в библиотеката и решавам и аз да прочета някоя окултна книга, че и аз малко да се образовам, та да не оставам по-назад от другите, че беше ми омръзнало да слушам този или онзи каква книга е прочел от еди кой си автор. А това беше знак на ученолюбивост и напредък на ученика, който може да обхваща с ума си не само Словото на Учителя, но и да прехваща и знанието, идващо от целия свят. Нали е доста примамливо? Така аз решавам да бъда разумна и да прочета нещо от тази библиотека та и да блесна с някакво странично знание, защото Учителят е при нас и деня и нощта от него се излива само неговото Слово. А веднъж бе ми споменал, че ученикът трябва да се стреми към разнообразие. И така аз се приближавам към разнообразието, което се намира в тази библиотека. Посягам на една от книгите и попадам на Папюс преведена на български. Таман я разлиствам и ето вратата се скръцна зад гърба ми и аз се обръщам и виждам кого мислите? Ха, да видим ще се сетите ли кого виждам. Защо ли? После ще ви обясня. Пред мене е Учителя: „Какво правиш тук, Марийке?" „Учителю, избрах си една книга от Папюз." „Остави я веднага и веднага си измий, ръцете и ела при мен." Изтръпвам и уплашена три пъти си измивам ръцете, отивам при Учителя, а той ми казва: „Това е писател от
към текста >>

5. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

ТОМ 5

студентите. Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета. Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите. Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това. Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати. Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички добросъвестни студенти, с всеки ученолюбив и прилежен студент. Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията нива и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината. Тук, където трябваше да се раздава истината, абсолютната Истина, тук на това място на Изгрева аз преживях най-необикновеното зрелище, което съм виждала в живота си. Какво беше това необикновено явление, че там в света, в университета ме признаваха за интелигентна, а тук на Изгрева ме смятаха за съвсем обратното, че съм много, ама много проста. Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм
към текста >>

6. 233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

ТОМ 5

тях, когато те не искат да го приемат или ако посадиш след време го изваждат. Или пък ако посееш нещо в тях то не пониква и какви ли не неща не срещахме и вместо да израсне и да изкласи житен клас, то от човека излизаха вместо житни класове - плевели и бурени. А техните семена бяха посети от преди векове и сега бяха намерили подходящи условия в Божията нива и отново израстваха. Та ние бяхме първите ученички ама не затова, че бяхме най-послушните и най-кадърните, не затова, че бяхме най-ученолюбивите, а затова, че нашият стремеж бе непреривен, постоянен и денем и нощем. Ето това Учителят оцени и видя у нас, а как този стремеж се изявяваше чрез нас беще вече отделна работа и ще го четете в моите бележки и настоящото изложение. Разнообразие на форми и методи от самото начало до края на Школата. Както слънцето е едно, а растителния свят е многоброен и разнообразен, така Учителят бе за нас едно слънце и при него разнообразието бе многолико и неповторимо в срещите си както с нас, така и с приятелите. Савка искаше непременно да бъде първа. Тя не можеше да понесе факта да бъде на второ място. Не само не можеше да понесе, но и не можеше да допусне в себе си като мисъл едно такова нещо. И когато трябваше да отида при Учителя не само аз, но и Паша тя реагираше понякога видимо или невидимо, защото се опасяваше, че ще й заемем нейното място до Учителя. Ами че това беше ревност, тук ревността към Бога беше се превърнала като от ревност към Бога към ревност на една обикновена жена. А това бе
към текста >>

7. 3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Маргарита Рангелова Стратева

ТОМ 6

че чу да пея и като ме записа ме загледа някак особено така и след това стана тъй, че излязохме наедно с него и като сме се зяпнали, увлечени не видяхме как и двамата нагазихме в една вар, защото наблизо имаше строеж, та после ходихме вкъщи да се мием. От тогава започна нашето запознанство с Емил Иванов Стратев. Той беше родом от Лясковец, роден в 1908 г. Син на учители. Баща му - Иван Стратев и майка му Мария. Те имаха двама сина и една дъщеря. Емил беше по-големия. Той беше много ученолюбив и четеше извънредно много. Когато идваше на село, ние отивахме да си лягаме, а той като се затворил, чете по цяла нощ. Много му се отдаваха езиците. Той знаеше отлично есперанто, знаеше още немски, френски, английски, руски. Той водеше курсове по есперанто, имаше добър метод на преподаване и курсистите бързо усвояваха езика. По онова време тази идея за общ език беше много разпространена. Емил издаде книга „Практична граматика по есперанто", а наедно с Атанас Николов „Българо-есперантски речник". Атанас Николов беше известен есперантист. Имаше книжарница и със Сава Калименов - печатница в Севлиево, където се печатаха в-к „Братство" и есперантския в-к „Фратецо". В печатницата се печатаха и беседи. Атанас Николов имаше всички беседи, които бяха излезли от печат. Та нашата дружба с Емил започна още от училищната скамейка. Ние се обичахме. Той идваше у нас на село и баща ми го приемаше. Йоанна: Майка ми е разказвала, че веднъж, когато е отишла на среща с баща ми в гората за пръв път е видяла да
към текста >>

8. 69. ДИПЛОМАТА

ТОМ 8

и пропаднала за Изгрева. "Учителю, ето дипломата!" Той я поема, разглежда я и казва: "Хубаво. А сега на работа!" "Ама каква работа? Нали искате диплома. Ето ви диплома." "С тази диплома ще отидеш и ще работиш като учителка на село и ще си изкараш хляба. И не само това. След години ще имаш пенсия." Сестрата е посърнала, защото има нова задача. По едно време Той се обръща към останалите. "Да видим сега от вас кой няма диплома?" "А-а, Учителю, ние си имаме диплома, ние сме ученолюбиви." "Ученолюбиви, но мързеливи на Изгрева. От утре да ви няма тук. И всяка с дипломата да заминава на село да работи като учителка и сами да си изкарвате хляба." Така Учителят разреши въпроса с тези сестри, които висяха с часове пред вратата Му. А ние, учителките, които работехме имахме възможност да идваме на Изгрева само по време на ученическите ваканции. А това бе повече от привилегия за нас. Тази сестра бе
към текста >>

9. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

склад на неговото подсъзнание. Научава езици, всичките езици тези, и даже, той разказва само. Даже когато му пишат биографията, той казва, той не обича много всичко да разказва за себе си и просто едва са успели да изтръгнат някои работи да им разкаже. И казва, още като дете, бил е седем годишен един ден както седял в стаята сам се явява един техен роднина, който си е заминал преди няколко време. Казва: "Рудолф, моли се за мене". След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици. Той е завършил тука основното училище, първите седем. След това баща му го преместват вече в някакво близко селце до Виена. Там той завършва гимназия като отличник и в гимназията той помага на всичките свои слаби съученици да могат да имат по-хубави бележки и да завършат. След като завършва във Виена гимназия, той записва във Виенската техника инженерство и всичките негови професори разчитат, че той ще стане един прочут инженер, математик, понеже бил безкрайно способен в тая област. Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и уважение и някакъв си билкар с когото са се засре-щали в полетата край Виена. Той, Рудолф ходел вече да проучва развитите растения и билки, с който човек се разбирали на тяхната тема за влиянието на планетите върху
към текста >>

10. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

род, като един Божествен начин на молещите се, че ще се изпълни Божието обещание - освобождаване на християните, че ще бъдат едно стадо и с един Пастир. Години наред монасите от Света гора (Атон) и тези, посветените в това тайнство, правят молитва и служене с Антиминса от 1747 година. И така в резултат на това съзаклятие на монасите полека-лека християнските народи се събуждат. Идеята за християнска вяра и народност започва да влиза в умовете им. В Атина, в 1814 г., се учредява „Ученолюбиво дружество", целта на която е чрез класическата литература да се припомни за спомените на героизъм при отстояване на гръцката независимост. Няколко месеца след това - през 1814 г., на чужда територия, в Русия, в гр. Одеса, възниква т.н. „Приятелско дружество" - филикй Етерия или „Дружество на приятелите". Първите трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва. В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били първите им последователи. Те трябвало да бъдат посветени чрез Антиминса и чрез клетва за вярност. Ето клетвата на етеристите: „Като православен християнин и син на нашата католическа апостолска църква, кълна се в името на Всемогъщаго Бога, Спасителя Нашего и Светата Троица, че аз ще остана верен на своята религия и на своето отечество. Кълна се да бъда в единение с всички мои християнски братя в борбата за свободата на своето отечество. Кълна се да пролея
към текста >>

11. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

тази опасност. Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност. Тук се намираме на края на първия период от живота на Конст. Дъновски. С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски? - Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка). Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа. Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа. Това го издигнало още повече пред съселяните му и те го избрали за мухтар (кмет) чорбаджия. Той станап най-влиятелният човек в селото. Атанас Георгиев е бил един рядък за времето си чорбаджия и българин. Той се издигал както над своите съселяни от Николаевка, тъй и над своите еднородци във
към текста >>

12. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ТОМ 12

правилни понятия, то страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите със страданията. За пример ноктите си трябва да ги режеш. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части на тялото, които са чувствителни. Защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга. На тях се пише. Като погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас - дали сте скържави или не, дали сте ученолюбиви или не, дали сте ученолюбиви или завистливи. Всеки нокът показва по коя причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат. Тази книга е такава, защото колкото повече се изтриват, толкова повече растат. Вие имате известни дарби, които трябва да ги разработвате. Вие имате за онзи свят същата идея, както една млада мома за момъка. Някоя млада мома фантазира, че ще дойде нейният възлюбен и тя ще бъде като царица, ще има ядене и пиене и те само ще се потриват. В онзи свят има интензивен живот. Там не може да влезе човек невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, то за 10 000 години не може да стъпите там. Запример, жената за един плод от 8000 години е изпъдена от рая. За две ябълки за 8000 години са изпъдени от рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. За да отидете в онзи Божествения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Тогава ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?“
към текста >>

13. МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ

Милка Говедева

ТОМ 13

причини. Викам: „Там са фашистите и ще ида там." Аз казах на братовчедка ми: „Да, ако ме пратиш на източния фронт." - „Е, много искаш", казва тя, защото бях влюбена в руснаците. Да вървя там, да се бия против немците. Навремето майка ми е учила пеене там. Имало българска група. В.К.: Къде е това? М.Г.: Във Виена. Между младежите, които тук от България заминават, пращат баща ми, не съм сигурна по коя линия, дали по партийна, дали чичовците ми решили да го изучат, защото бил много ученолюбив. Даже академик Чакалов все му викаше: „Бай Пешо, какво прави капитало, капитало?" - Книгата „Капиталът". Заминава баща ми да учи занаят за синя мебел-тишлер, да следва там, да учи и там среща в тая група майка ми и се влюбва в нея и иска да се ожени. В.К.: Майка ви се казваше...? М.Г.: Ана Каролева. Да. Но майка ми не го е харесвала. И не иска в никакъв случай. Обичала някакъв артист. Тя нали е учила там музика? Но леля ми, голямата, се е намесила, при която е била майка ми, то тогава не е имала така самостоятелност да се изказва. Зависиш от майка, от баща или от по-голямата сестра, която е там. И тогава майка ми е приятелка с другата ми леля, която е във Видин и й казва: „Пиши писмо на тоя див българин, че аз не съм момиче, да ме остави на мира." И леля ми пише анонимно писмо до баща ми, че майка ми не е момиче. В.К.: Че е женена. М.Г.: Че е излъгана от някого, за да я остави баща ми. На това се е много държало едно време. Нещо подобно изживях и аз в по-късните години, което беше също
към текста >>

14. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

ТОМ 13

хора, които измъкнаха препис от досиетата ни в полицията и бяха препратени на др. Г. Димитров, по които досиета се направиха и анкетите. Доказа се, че единствена аз от целия процес имам похвала за добро държание в полицията. Предполагам, че в досието ми това трябва да го има, ако някоя заинтересована ръка отгоре не го е унищожила. Казвам заинтересована, защото имам предвид защо е така. В затвора според думите на Рада Тодорова, с която бяхме заедно там, бях една от най-бойките и ученолюбивите. Имам над 20 дена карцер за престоя около две и половина години там. Осъдена бях най- напред на смърт, така беше подведен целия процес, но защитникът от Франция, който дойде от международния юридически съюз, смъкна смъртните присъди на години. Аз получих 5 години. Излязох през 1936 година, легализирах се за полицията, но работата по нелегалните събрания не спираха. Станах член на Партията. Работих отново по Профсъюзна работа сега вече с Бричков, Топалов и др. Впрочем П. Топалов е моя актив, така наречения по-късно Шмид, аз съм го вербувала. И Гребенаров, Шели и др. другари превзимахме ръководството на БРС, който измести нашия славен НРПС. Много речи, разяснения и сбивания имаше при тия събрания, даже до арести. Взела съм участие в доста стачни борби, които ставаха по него време, а други сме ръководили отвън нелегално. Така работих по профсъюзна нелегална работа до 1940 година. Преди това, 1937 година се ожених за споменатия Ат. Бричков и поради неразбиране със същия се разведох през
към текста >>

15. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

е поканила у дома си на разговор. Това става в Цариброд и там е била Аверуни. Той се вглежда в нея, взема я на коленете си и изследва главата на детето. Тогава детето поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек." Учителят казва на майката: „Каква мома ще стане тя." От този момент връзката между Учителя и семейството не прекъсва. След това, те се преместват в София. Също и Учителят остава там и майката става редовна посетителка на неговите беседи. Савка е била много ученолюбива. Учителят казва за нейния нос, че е лъжица, която е дошла на земята да гребе духовни знания. На 12 години, тайно от родителите си тя посещава Учителя и му казва: „Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас!" Учителят й отговаря: „На никого няма да казваш това. Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш, като го разтвориш за пръв път, ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне". И когато тя разтваря Евангелието пада се стихът: „Велико нещо и славно е да служи човек на Бога и да пребъде в Любовта Му." На тези години представата й за Любовта на Бога е тази, че тя е скрита в Неговата пазва. Представата на дете към своите родители. Минават две години, тя пак отива при Учителя и той я посреща с думите, подавайки й двете си ръце: „Добре дошъл при мене, мой добри и верни Аверуни." Тя е направила един детски жест да го прегърне. Учителят се усмихва и казва: „Не си ти, не си ти, това е майката." - „Аз съм Учителю, аз съм." И когато си отива в къщи,
към текста >>

16. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

трапезата, като всеки млад баща, ще се порадва на детето. Още повече, то сега прохожда! Хваща ме за ръцете, придвижва ме да ходя, но у мене няма тази смелост, даже се забелязва понакуцване! - „А бе, какво му е на това дете? Уж стъпваше, а сега не ще!" Както и да е, не са му обяснили работата и постепенно удареният ми крак се е поправил. Така, след време баща ми е разбрал случилото се. Впоследствие, този капак на стълбата беше винаги затворен. Друг случай от детинството ми, показва ученолюбието ми, към което впоследствие се насочих. Бил съм вече над 4 годишен. Един ден майка ми и леля ми, бяха извадили всички книги, които баща ми имаше наредени в библиотечен шкаф - почистваха ги и подреждаха в шкафа. Навярно съм знаел, че децата като пораснат отиват на училище, така че вземах някои книги от извадените, турих ги под мишница и като казвам: „Отивам на училище", тръгнах засмян към пътната врата. Майка ми и леля ми излязоха след мен и искат да ме спрат. Една от тях казва: - „Остави го да видим какво ще прави". Разбира се, отидох до пътната врата и се върнах. Баща ми беше много редовен в живота си. Казвал е често: „Щом се ожених, вече скъсвам с приятели от ергенлъка; няма ходене навън, животът ми е в дома, при семейството!" Види се, по-рано, подражавайки на свои приятели, обичал да ходи на лов - имаше модерна двуцевна ловджийска пушка. Не съм запомнил да ходи на лов или да донесе дивеч. Помня го, обаче, как пълнеше с барут и съчми патрони за пушката си. Имаше гилзи, поставяше им
към текста >>

17. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

ТОМ 16

на баща й, който е бил преследван от сърбите и няколко години е бил измъчван от тях в сръбските затвори. Баща й дълги години е работил като клисар в Софийската семинария и цялото семейство редовно посещава църквата. Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколгобие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва уважението на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите. Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка. По време на войната учителствува в провинцията, а след 1944 год. се премества в София, в училището в кв. „Дианабад", като там се запознава с баща ми, също учител. Макар и да не са в първа младост - тя тогава е била над 30 години, а баща ми - над 50 години, решават да се оженят и да създадат семейство. Нямат намерение да имат деца, понеже майка ми не е била добре със здравето - имала е слабо сърце, крехко здраве. Заживяват своя семеен живот. Но коя жена не желае да стане, освен съпруга, и майка? И ето, за голяма радост и изненада на всички близки и познати на майка ми и баща ми, появява се първата им рожба - дъщеря Елена. След нея пък син - Петър, и това не е краят, защото се появява на бял свят и третият наследник, изтърсакът на фамилията - Иванка. И така, за много кратко време, къщата на Пеньо и Каменка на Изгрева се напълва с детска глъч. Голяма радост е за възрастните
към текста >>

18. Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова

II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова

ТОМ 17

баща ми - също образцов учител, радикал. Спомням си как често се разговаряха по политическите въпроси. Майка ми беше и главна артистка в много пиеси. За ръка ме водеше с нея вечер по репетиции и събрания в клуба на тесните социалисти. Баща ми не я спираше, а даже я караше да взима участие в местния театър. И той вземаше роли, но по-рядко, а вкъщи помагаше при гледането на децата, останали пет живи - четири момичета и едно момче. Аз бях втори номер, а брат ми - трети. Всички бяхме ученолюбиви и отлични ученици. Това беше богатството на родителите ни, а бяхме и за пример по поведение, понеже майка ни много строго държеше и за възпитанието ни в добри обноски и добродетели. През 1918 г. в града ни дойде брат Боян Боев, учител в гимназията по естествените науки. Той държеше публични сказки по окултизма. Майка ми беше редовна посетителка. Също и аз, и много други възрастни и ученици. Брат Боев откри и Школата в Панагюрище в тесен кръг окултни ученици, които се събирахме вечер в квартирата му за четене беседи от Учителя и пение песните Му, които се заучаваха по домовете на учениците, дето ставаха често събрания само на окултните ученици за четене, разговори, пение, молитви. Аз бях винаги с майка ми. Тя стана ревностна ученичка на Учителя. Четеше много беседите Му и окултни книги. Заедно с брат Боев, аз (бях вече гимназистка) и няколко по-възрастни от братята, ходихме в някои села: Бъта, Баня и Мухово, където майка ми държа сказки по окултизма. Тя изпълняваше точно зададените
към текста >>

19. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

ТОМ 17

физическия с умствения труд." Ученикът трябва да се учи навсякъде и на всичко. - Учителят Дънов не отрича науката, но след официалната наука има друга, която човек ще научи от живата природа, от нея и сам Учителят черпи знания. „Ти не можеш да постъпиш във второ отделение, преди да си свършил първо. Най-напред ще научиш физическия свят - ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят." И ученолюбието е присъщо на Неговите последователи. Те свършват по няколко факултета. Мнозина останали без образование, възрастни вече, свършват гимназия и постъпват в университет. А има случаи, дето 60-годишни хора тепърва се учат на четмо и писмо. „Няма старост. Стар е, който не работи, който казва: „Минало е вече от мене." Който работи и се учи, той е винаги млад. Аз искам вие да сте винаги млади." Особено препоръчва музиката. Музиката е символ на хармонията в света. Чрез музиката ще се научи човек да се поставя в хармония със законите на живата природа. Пропорционално числото на свършилите музикална академия, било у нас, било в чужбина, е значително. Живописта, поезията също облагородяват душата. Учителят Дънов не отрича живота. Той не иска от Своите ученици да бъдат аскети. Те трябва да работят във всички отрасли на живота, дето се творят материалните и духовните блага - всички според способностите си, но да се отличават със своята честност и безкористност, да се ръководят от принципите на
към текста >>

20. 10. Спомени за Учителя Дънов, записани от Атанас Душков, разказани от баща му Гаврил Душков

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Това ставаше често на двора, в коридорите, а понякога и на срещи и събрания, каквито организирахме ние, учениците. Имахме различни дружества - туристическо, въздържател но, географско-археологическо, по история и медицина и други подобни. По-късно някои организираха есперантско и стенографски. Срещахме се ние там и често на тия събрания се развиваха оживени разисквания. Обикновено тия разисквания и дискусии ставаха подир съответни реферати, изнасяни от наши учители или по-ученолюбиви и знающи наши другари. Измежду тия, които изнасяха подобни реферати, беше и Петър Дънов. Той беше убеден трезвеник и разпален пропагандатор против пиенето и тютюнопушенето. И той не само на приказки, а на дело - проповядваше, агитираше, убеждаваше. С примери и доводи. Избягваше да яде месо, бе вегетарианец. Месоядците превръщат стомасите [си] в гробища на трупове. Никога няма да забравя споровете му с духовници. Обикновено той не пропускаше в празничен ден различните религиозни беседи, които се изнасяха в черкви и евангелски салони. Ние изучавахме английски език и често при нас дохождаха различни английски мисионери, канеха ни на техните беседи. Аз обичах да посещавам евангелската църква - харесваше ми това, че те са изхвърлили иконите, не целуват рисувани светии и Богородици, а пееха и пасторът, и присъствуващите. На такива събрания дохождаше и П. Дънов. И си спомням как той задаваше въпроси, как спореше. Спореше с наши свещеници и владици, които изобличаваше със своята ясна и здрава
към текста >>

21. 65. Любомир Лулчев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Любомир Лулчев произхожда от видно, будно семейство из Оряхово, някога изселено от Тетевен. Много способен, твърде ученолюбив, след свършването на военното училище той постъпва като инженер-техник в „инженерната работилница", гдето скоро става виден ръководител на сектор от производството. Благодарение на очевидните способности, той бива изпратен от Царя да следва авиация в Англия и е един от първите хора у нас, които се занимават с авиационно дело. През време на един полет претърпял авария, която му причинява сериозни повреди в коремните органи. Преведен обратно в България, той продължава службата си, като достига до чин подполковник. Запознал се с Учителя през 1920 година, той става един от преданите Негови ученици. Той не липсва нито на една от Неговите неделни и школни беседи, като сяда винаги на точно определено място, в салона, точно срещу катедрата на Учителя, до прозорците. Висок, прегърбен, плешив, с голямо чело, с големи кафяви очи, той носеше мънички очила за късогледство, против които най-усърдно се бореше - но без успех! Когато ги нямаше, той затваряше очите, примижаваше и бърчеше кожата на носа си. Лулчев носеше чисти, спретнати дрехи, без връзка, като искаше да се сравни с обичайните скромни, полуспортни дрехи на учениците на Учителя. Лулчев се отличаваше с бистър, схватлив ум, много остър и много критичен. Той имаше мнение по всеки въпрос. Към Учителя имаше отношение, което се движеше между двете крайности: ту Го считаше за някакво Божество,
към текста >>

22. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

прибави и липсата на твърда воля и постоянство, лесно може да се предвиди приложната стойност на познанията, с които тия безспорно интелигентни, схватливи и прозорливи натури разполагат. Самият симбол Близнаци вече навежда мисълта на нещо двойствено. Ала в най-добрата смисъл на тази двойственост се схваща по-скоро като съюз у тия натури на разума и интуицията. И действително, родените под Близнаци са хора с тънък, бърз и схватлив ум и силна прозорливост. Те са любознателни и ученолюбиви - еднакво обичат науките и изкуствата, които им се лесно поддават. Литература, изкуство, наука, право, журналистика, бюра, агентура, съобщения и търговия - ето обширния кръг на дейност, в който се подвизават родените под Близнаци. РАК Слънцето преминава този знак от 21/22 юни до 21/22 юли. Пръв воден знак. Дом на Луната - сфера на вегетативния живот на ритмичните и периодични процеси, на промените. Управлява фантазията. Символизира личността в човека. Родените под знака Рак са обикновено ниски хора. Имат деликатно телосложение, форми халтави, закръглени. Преобладаващият темперамент е лимфатичния. Бял или блед цвят на лицето, обикновено сини или зеленикави очи. Родените под Рак са чувствителни, възприемчиви, сензитивни натури, със силно развита фантазия. Впечатлителни за външните промени, те сами изглеждат променчиви и капризни - истински хора на настроението. На тази тяхна природа се дължи обстоятелството, че близките им понякога просто не могат да ги разберат и да проникнат в психиката
към текста >>

23. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

ТОМ 18

При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си. Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост. С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат със САТУРН Това са най-лошите аспекти, които могат да се случат в хороскопа на даден човек. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето е съдбоносна във всяко отношение. За да се получи такава дисхармония, в миналото човек е извършил множество големи пакости, които не са грешки, а престъпления. Всяка дисхармония между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва количеството и размера на престъпленията, които човек е извършил. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето показва,
към текста >>

24. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

ТОМ 18

3 еднакви екземпляра от ценната наука. А брат Влад Пашов ни ги подвърза. Тук му е мястото да кажем няколко думи за Николай. И така, кой е Николай Банков Монов? - С него аз бях много добър приятел. Разбира се с него ме запознавай Иван. Николай е роден на 14.VIII.1921 г. в гр. Дунавци. Новоизлюпеното градче се е образувало от селата Видбол и Синаговци, намиращи се на около 9 км преди град Видин, по железопътната линия София-Видин. Семейството е заможно, земеделско. Николай е ученолюбив и завършва гимназия във Видин, като всеки ден изминава деветтях километра до Видин и обратно, за да посещава училището. Бащата и майката не са учени, но искат децата да усвоят науката. И ето, след гимназията, Николай се записва за студент в известния Висш икономически институт в гр. Свищов. Завършва го успешно. Тук се настанява на квартира по време на следването в семейство, което изучава Словото на Учителя. Така чрез хазяите си се запознава с Учението на Учителя. Хазяйката го харесва за зет и успява да го задоми за дъщеря си. И ето, заедно с икономическите науки Николай започва да изучава и семейния живот. Настаняват го на работа в свищовско предприятие. Николай започва да пътува до София. Посещава Изгрева. Запознава се с брат Б. Боев, Елена Андреева, Иван Антонов и много други приятели, живеещи на Изгрева. Свищовското предприятие не се оказва подходящ климат за свикналия с полето Николай. Започва да мисли за завръщане в родното село. Тъщата и не иска да чуе за такава маневра. Николай
към текста >>

25. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

поиска да й помогна. Написах й хубава характеристика и я приеха. Втората риза се падна на мене. Помислих си - през какви ли страдания ще мина и аз в живота. Това го разбрах след 7 ÷ 8 години. Знам закона, че това, което взимаш от Учителя - този съвършен дух, вибрациите, които е оставил Той - ще те пречистят и коренно ще измениш съзнанието и живота си. В казармата разбрах какво значи да притежаваш риза от Учителя. Учех в прогимназията „Васил Коларов” и завърших отлично трети клас. Бях ученолюбив и четях много книги. Седмично взимах от 4 библиотеки по 2 книги и ги прочитах, като едновременно си учех добре уроците, Марс в съвпад с Венера в Близнаци в хороскопа отправя силните Марсови енергии към науката. Четях и от беседите, които имахме. Беседи получаваха дядо, майка ми и баща ми. Както споменах, в бараките ни живели хървати, които късали беседите за горене. На някои останала първата половина, на други - втората. След инкриминирането и ограбването на беседите, по-късно, много мъчно успях да събера едно течение. Братският живот продължаваше и майка с баща ми редовно посещаваха беседите и хора, ръководен от сестра Ирина Кисьова. Комунистите зорко следяха младите да не следват братските традиции. Затова не посещавах беседите, а и учех. След свършване на училището, постъпих на работа в бригадата на баща ми, като стажант през месец август. Държах преден и заден жалан в пикетажа на път за Стара Загора до Хрищени, Колена, Дълбоки и Оряховица. Министърът на благоустройството беше от с.
към текста >>

26. Лекуване на хора - Мария Шопова,София Шопова

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя

ТОМ 22

раждането има болестта рак на гърлото. Не и върви в учението. Животът и е неразривно свързан с тоя на майка и Мария, която с голямата си духовна сила я поддържа и още е жива досега. София минава през големи страдания и болки (от рака). Много пъти я водят на болница и лекарите правят диагноза, че тя ще си замине най-много след 2-3 месеца, но тя все остава жива, а лекарите и професорите,които я лекуват и и правят диагнози, си заминават един по един. Голямата и дъщеря Йорданка е много ученолюбива, отличничка в гимназията, а на София, както казах, не и върви и едва изкарва средно образование. Йорданка влиза в университета и следва химия, а сестра и София има много нисък бал и майка и Мария се чуди къде да отиде да учи. Мария се помолва да се уредят въпросите на малката и дъщеря.Тогава Мария шие една много хубава рокля на една директорка на курсове за медицински сестри в детските градини (ясли). От благодарност за хубавата рокля, тя предлага на Мария да приема София при нея да учи. Мария и казала болката си, че дъщеря и има много нисък бал и никъде не може да продължи да учи. Директорката и казва да даде документите на дъщеря си. Тя ги урежда - променя оценките в дипломата и, и след конкурса е първата от кандидатките. София завършва курса като медицинска сестра в детските ясли и започва да работи в руската детска градина, където са децата на повечето големци в София. София обича много децата и си гледа много добре работата, и всички деца я обичат и търсят. Тя постоянно боледува и
към текста >>

27. 6. Боян Димитров Боев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Димитров Боев Да вземем един от най-преданите ученици на Учителя - Боян Димитров Боев.* Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 г. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След ко завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда."Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб. Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива. Боян Боев взима хляба, задоволява глада си и променя съзнанието си на 180 градуса. След свършването на войната се връща в България, разказва своя случай и на всички проповядва, че има Бог, който помага на хората. Скоро заминава за Мюнхен, за да учи естествени науки и там се среща с
към текста >>

28. 4.3.22. Стоян Ватралски. Биографична справка

ТОМ 24

Биографична справка Вергилий Кръстев 1. Стоян Ватралски е роден на 7 март 1860 г. в с. Вакарел, околия Софийска. Тогава децата са пасели овцете на семейството си. Попът в селото е обучавал децата на старославянско четмо. Момчето Стоян изпъкнал като ученолюбив. Бил е в услуга на попа в черковните му служби. 2. По онова време някои български владици организират откриването на училища за обучение на българчетата за бъдещи учители. По този начин чрез местния поп бил изпратен в гр. Самоков в училището за българчета. 3. Бил много ученолюбив, паметлив и завършва училището в съкратени срокове. Понеже в Самоков има евангелско училище, той се среща с тях. Напуска училището на владиката Дометей и се записва в Евангелското научно-богословско училище. 4. Тази постъпка предизвикала реакцията на владиката, на попа в селото и баща му спрял да му изпраща пари. Но Стоян започнал да се издържа сам, като работел като "момче за всичко" при евангелистите. 5. Завършва училището и бива изпратен за обучение в САЩ по евангелска линия. От 1884-1894 следва семинария във Вашингтон, а в Харвард - университет. Завършва и се предава на проповедническа дейност и на писателска дейност. Престоява в САЩ 16 години. 6. Завършва своето пребиваване в САЩ и се завръща в България. Започва самостоятелна дейност като евангелски проповедник, писател и общественик. 7. Публикуваме много голяма част от неговата дейност, отразена в публикациите му. Бил е много продуктивен като издател. Макар че неговото творчество
към текста >>

29. 35. Синтезът - заключителен акорд: есе (27.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

твоя Дух бодър и крепък, твоята душа окрилена и волна, твоето сърце изпълнено с покой и радост, умът ти напоен и нахранен и фигурата на ученика ще се открои такава, каквато Учителят я иска. Отношенията се свещени до оная фаза на висше ученичество, свещено като жертвоприношение, което всеки ден зове душата на ученика. Той никога не се уморява да отива и се връща в този свят, да влиза и да излиза с кърчаг в ръка, за да си наточи от тази жива вода. Той никога не се уморява, като малкото ученолюбиво дете да отива и се връща от училището, изпразнен и изпълнен със знания, готов с отговор на всеки зададен въпрос, винаги с решени задачи, и винаги с една безгранична вяра в своя Учител - попиващ както торна земя влагата, а той знанията. Има нещо величествено в това да си останеш цял живот дете - ученик, с всичките отличителни качества на жаден, възприемчив, любознателен. Това е положение, което на земята заема окултния ученик. Беше роден и бяха му дали вече път. Цялото небе и цялата земя му съдействуваха. Живата природа беше на негова страна, а пред Него - един Учител, един смел и опитен капитан, застанал на кормилото на пътуващия кораб по бурното море, един опитен водач - планинар, който водеше ученика към високите върхове. Имаше нещо внушително, нещо красиво и респектиращо в тази постановка - една велика школа, един Велик Учител и едни ученик - дете - жадно да учи, жадно да разбира и прилага, жаден да бъде отличен ученик. Затова ли в тази последна беседа Учителят слиза до това дете,
към текста >>

30. 96 Учителят Дънов бе като извор - да дава, да тече и да учи

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

окултисти, имаха големи и солидни познания по окултизъм и други науки и изкуства. Те не разбираха, че те и само те единствени и никой друг бяха виновни за всичко това, а някой от тях и близките им мислеха, че Учителят е виновен! Също обвиняваха Учителя и Учението Му някой от по-късните Му изследователи, лекари, психиатри и невролози. Но те не разбираха същината на въпроса! В започнатия анализ, може да отидем още по-напред. Ако дори евреинът беше напълно искрен, действително от ученолюбие да искаше да остане в кабинета, щом му казваше Учителят, трябваше да излезе. Защото Учителят е съществото, Което най-добре знае от какво има нужда и душата Му гори от желание да задоволи всяко същество. И при този случай, непослушанието на евреина би било на лице. Ако мнението на Учителя по един въпрос е ценно, колко повече е ценен самият Учител, Който има безброй мнения по много въпроси, колко беше по-ценна Неговата воля! Ако евреинът имаше едно реално, правилно отношение с Учителя, щеше да знае, че ако мнението на Учителя за Ницше му е необходимо, той никога не би го лишил от него. Учителят беше като извор, на Който главното качество беше да дава, да тече, да учи. Евреинът продължаваше още повече да затъва в това блато на заблуждението, на това „учено невежество” и нечистотата му все повече и повече проличаваше, когато в желанието си да се самоуспокои, помисли: „Учителят може да не е разбрал мотивите ми, да не е видял истината, да не е толкова знаещ колкото съм Го мислил, може в момента
към текста >>

31. 302. Главнокомандващият на ветровете

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

ВЕТРОВЕТЕ Андрей от горещата вода и от преобличането, бързо се съвзе, огледа наоколо и запита Христов: - Вие бяхте почнали да обяснявате за смъртта, но вятърът не Ви позволи. Ако обичате обяснете сега. Христов го изгледа зарадван от ученолюбието му, макар да беше студено и да не му се говореше, заобяснява: - Така беше, вятърът не позволи, той и сега няма да бъде много доволен дето ще ти обяснявам, защото зад него е този, който плаши хората със смъртта, за да не ви освободя от страха. Най-голямата лъжа това е, че съществува смърт - тържествено заяви Христов, без да се стеснява какво ще си помислят на това. - Ти като си скъсаш костюма и го хвърлиш, да речем-заровиш, ти умираш ли-не!-Такъв костюм е и тялото на човека. Кой е видял душата, духът или съзнанието да са заравяни заедно с тялото? - Никога! Те реално съществуват и не гният! Какво става с тях, когато тялото бъде заровено? - Каквото става с човека, когато си скъса костюма и го хвърли - облича друг, и продължава да живее. От всичко, най-невъзможно е човек да умре! - Но това е цяло безумие! Как можете така да мислите, при това толкова сте умен и знаещ?! Вие дъновистите така ли мислите? - запита Андрей враждебно. - Аз така мисля, а как мислят невежите като тебе, това не ме интересува! Мен ме интересува само как мисли Учителя и знаещите! - И като изгледа планината, каза: „Момчета, да тръгваме по-скоро! Виждате ли оня облак над върховете? Това е Главнокомандуващия на бурята! Седи на своя трон и дава последните си
към текста >>

32. 73. Борислав Георгиев от Париж - биографични данни

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

в София, в Художествената Академия. Аз израснах като едно много съзерцателно, тихо и смирено дете. Всичко беше забранено: „Не пипай, не говори, отговаряй учтиво!” Като се върнах в София, намерих моите 3 сестри - 10 годишни - едни нормални човешки същества. Те играеха на улицата с момичетата и момчетата, биеха се, караха си, плачеха и после се сдобряваха. Аз не ходех на улицата да играя, но пред мен се отвори един друг свят - обичах да чета. Отвори се света на книгите. Бях едно много ученолюбиво същество. Седях у дома си, не можех на улицата да се карам и после да се сдобрявам. Бях добър ученик в гимназията, и записах „История” и „Класическа филология” в Софийския университет. Дипломирах се. За съжаление, аз не можех да направя една научна или артистична кариера, затова, защото не бях член на Партията. И се чувствах като изключен от обществото. Нямаше за мен път в живота. Това да направя една специализация, да стана аспирант, или доктор, абсолютно изключено е! Даже да отида до Петрич да видя Ванга, трябваше да взема разрешение от III Районно Управление, и ми отказаха да ме пуснат до Петрич: ,,Не можете да пътувате до Петрич.” Поканиха ме да работя в Истанбул в Патриаршията, моето изследване за [.............], Милицията ми отказа. Художникът Борис Георгиев ми изпрати покана, чрез българското посолство в Рим да му отида на гости за един месец - Милицията ми отказа. Толкова се чувствах изключен от обществения живот! Но си намерих една професия почтена и бих казал добре платена -
към текста >>

33. 1.4.1. Стефан Георгиев Гидиков-баща. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

ТОМ 35

в черковните ни борби. Умрял е в родния си град, 3 юлий 1871 г., едва на 34 години, заболял от гръдна болест. От какво значение е бил той за града си и с какво уважение се е ползувал между съвременниците си, се вижда от отправеното писмо на Сливенската община до сливенския представител по черковните ни работи в Цариград Добри Чинтулов, с което сливенци най-трогателно изразяват скръбта си за смъртта, която „немилостиво замахна, откъсна от града ни и от общината ни най-родолюбивия и ученолюбивия, и най-заслужилия ни съотечественик Ст. Г. Гидиков” (писмо на общината от 5-и юли 1871 г.; вж. Юбилеен Сборник на Читалището „Зора” в Сливен, стр. 248; Ср. и спомените на Д-р Д. Минков, id. 28-29). Ст. Гидиков е бил женен за една от дъщерите на сливенския първенец Русчо Миркович, еднакво родолюбив и събуден сливенец. Син на Ст. Гидиков е интелигентния и енергичен сливенец Стефан С.
към текста >>

34. 2.6. Драган Цанков и Унията. 2.6.1. Драган Цанков / Ст. Чилингиров. 2.6.1.1. Драган Цанков (1828-1911) - мястото му в нашето Възраждане

ТОМ 35

кажем правото, че тая погрешка не беше от великодушието на нашите господари, и най-много пък от Султана Абдул Меджида. Не, тая погрешка ставаше от други.” Печатницата на Цанкова ще бъде не само едно техническо заведение, но и една лаборатория на духа, в която ще работят едва ли не на еднакви начала и с еднаква ревност както съдържателите на печатницата, така и книжовниците отвън. Но, за да се извърши това по-успешно, Др. Цанков взема инициативата да се основе още същата година една ученолюбива дружина под името „Община за българската книжнина”. Освен това тази община си поставя задачата да подпомага българските училища и църкви с книги, да подпомага за събирането и разработването на народната ни книжнина, както и да подбужда учените българи да си изказват мислите по въпросите за нашата духовна и политическа свобода. За постигане на тия така широко начертани задачи общината пуща през 1858 год. един „Месецослов”, в който Др. Цанков помества своя „Поглед върху българската история". След две години излиза втория „Месецослов” за годините 1858 и 1859 год. И двата месецослова се отличават със своя разнообразен и грижливо подбран материал. На следната година пък - 1858 - общината пуща първата книжка от своето списание „Български книжици", което просъществува цели четире години - от 1858 до 1862 год. За редактори то е имало: най-напред Д. Мутев, после д-р Ив. Богоров, Г. Кръстович и пр. А сам Цанков, година след започване на списанието - 1859 - излиза със своя личен орган „България”.
към текста >>

35. 6.10. Публикации: 1868 година. 6.10.1. Известие за преместването на д-р Миркович в Русе.

ТОМ 35

година 6.10.1. ИЗВЕСТИЕ ЗА ПРЕМЕСТВАНЕТО НА Д-Р МИРКОВИЧ В РУСЕ В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 6, 6 януари 1868, с. 4. - С радост известяваме, че родолюбивият и ученолюбивият наш сънародник доктор Миркович, се отреди за градский доктор в Русе, за дето и замина преминалата
към текста >>

НАГОРЕ

5.9538290500641