Търсене в текстове за 'ученолюб'

щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? Отговор: Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от
към текста >>

сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е
към текста >>

живот. Савка Керемидчиева продължила да учи в училището, но посещавала и беседите на Учителя, където е учила духовното познание. Интерес проявила и сериозно изучавала френология, хиромантия, дори ирисовата диагностика. Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсила основата на нещата. Понякога е изпадала в противоречия между мистичното и официалното знание. Но Учителят е приемал въпросите й естествено и отговарял на всяко привидно противоречие с дълбоко обяснение. Ученолюбието на Савка Керемидчиева по най-естествен начин я задържало около Учителя. Времето прекарано близо до него е било за нея като живот край Източника на Живота. Тя дори учела за изпитите си край него, като се е консултирала с него по някои неясни философски въпроси. От своя страна, Учителят често е предприемал опити с нея. Давал й задачи да изучава определени стихове от Библията и Евангелието. Съветвал я как да се държи с хората около себе си, как да приема тяхните отношения, дори как и какво да облича, защото нищо от външния живот на един окултен ученик не е без значение. Ето нейната програма, в която влизат такива, именно, правила за добър живот, дадени от Учителя по нейно желание:МОЯТА ПРОГРАМА измолена от Учителя Съм на 21 г. - до 28-та си година: 1) Никакви удоволствия, театри, концерти, музики, забавления и всичко, което може да ме отклони от правия път. 2) Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо 3) Храна - най-необходима 4) Обноски - само
към текста >>

Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото 27 юли 1901 г (нов стил) - 3 май 1945 г. Родена е в Цариброд. Когато тя е на 4 години, Учителя гостува в дома й след лекция по френология. Скоро след това семейството й се премества в София, за да могат да посещават беседите му. Едва дванадесетгодишна тя отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при вас.” Савка израства покрай Учителя, ученолюбива е, проявява интерес към френология, хиромантия. Често той й дава задачи, наблюдава усилията й да се справи с тях и й дава насоки за духовното й развитие. Савка Керемидчиева учи филология и педагогика в Университета. През 1921 г. заедно с Елена Андреева и Паша Теодорова започва да стенографира лекциите на Учителя. Живее с другите две стенографки на „Изгрева”. Дешифрирали са изнесените от Учителя беседи, после той ги е проверявал и са се давали за печат. Това е била тежка и отговорна работа, изискваща внимание и концентрация, в която Савка е участвала с всички сили и с цялото си сърце. Стойността и важността на тази работа днес трудно може да се оцени. Савка е винаги близо до Учителя и често при разговори с него отправя своите въпроси, изникнали при духовната й работа. Отговорите, които Учителя й дава, тя стенографира стриктно. Савка дешифрира и подрежда отговорите му и през 1924 г. на Рила му поднася специално подготвена от нея книжка – „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика”. Учителя отхвърля дара й, а същата книга излиза през 1938 г. по инициатива на
към текста >>

ред години - кротка, тиха, вътрешна радост. Едничкото нещо, което помрачаваше радостта ми, бяха споровете с баща ми. Аз не исках да огорчавам баща си с нищо, но не можех да се откажа да слушам Учителя.” В Школата. За Елена Андреева се отваря нов духовен път. През 1921 г. тя е приета от Учителя за стенографка. От този момент Словото става за нея път, смисъл и съдба. Когато през 1922 г. Учителя отваря Окултната школа, тя открива онова учение, което винаги е търсила. Нишката на ученолюбието й и решителността й да я следва се оказват светлите водачи, довели я от малкото македонско селце при Учителя. В спомените си тя разказва за живота в Школата: „С отварянето на Школата започна един общ организиран живот - беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене. И при всички случаи сме пеели много песните на Учителя. Цялата обща дейност ръководеше Учителя. Това ръководство не се налагаше, беше свободно. Всеки идваше, защото искаше да участва в общия живот; никой не изискваше да правим това. Учителя ръководеше, но това ръководство беше невидимо. Имаше правила в Школата, но всеки сам решаваше. Този свободен дух, който цареше в Школата, беше нещо ново, силно, мощно. Ръководството на Учителя, като че ли не беше на Земята, но във въздуха. Здравата ръка на Учителя сме чувствали, но сме чувствали и вътрешна свобода. Имаше желание да бъдем послушни ученици, но едно е да желаеш, а друго е да го правиш. Неизпълнението произтичаше от нашето
към текста >>

тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели. Но Георги и без учебници се самообразовал, защото бил ученолюбив и имал силна памет. След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината. По-късно, по свое желание отишъл да учи в санитарната школа в Сливен. След 1907 г. се върнал в Айтос и станал фелдшер. Тази професия той практикувал до края на живота си. Георги Куртев срещнал за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. През следващата година, Г. Куртев присъствал на друга сказка на Учителя в Айтос, този път по хиромантия. След сказката, той поканил Учителя да му гостува. Вкъщи, между другите разговори, Учителят казал много любопитни неща за членовете на семейството му. През 1912 г. Г. Куртев се запознал с идеята за вегетарианството чрез свои близки от Братството. Тя му допаднала дотолкова, че станала негово убеждение за цял живот. През същата година Учителят отново посетил Айтос, приемайки поканата му да присъства на спиритически сеанс. На него той им дал добър урок. От последиците на този сеанс, групата се убедила,
към текста >>