Търсене в текстове за 'подкреп'

165. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите-богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко - "Учебник по мисионерство", София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като "секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя П. Дънов. БПЦ проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква (Московската патриаршия) идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на Православната ни църква. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля. Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и
към текста >>

166. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

християнството - такова, каквото го е утвърдила църквата. Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"." Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността,
към текста >>

167. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

и внася в тях радост и веселие." Учителят П. Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект. За него това са външни форми без значение. Те нито придават нещо на човека, нито му отнемат нещо. Ала чистотата и честността са издигнати на пиедестал в скалата на неговите ценности. Той обича и уважава искрените и честни хора. На тях винаги оказва безкористна подкрепа. А спрямо неискрените изгражда невидима стена и остава вътрешно недостъпен. Като всеки истински духовен човек, който живее съгласно своите убеждения, а не само ги изповядва на думи, той се отличава с изключителна скромност. Пред последователите си разкрива само малка част от могъщия си вътрешен потенциал и предоставя възможността на всеки да го познае според степента на духовната си зрелост. Никога и в нищо не изтъква себе си - знанията, силата, Мъдростта, всемогъществото си. Така предоставя пълна свобода на избора на онези, които го следват. Животът му е незабравима илюстрация на собственото му напътствие: "За всичко, което направите, отдавайте слава на Бога." Дори и когато твори чудеса, той не придава особено значение на действията си. Великият в Духа е велик най-вече поради смирението си. За Учителя П. Дънов "... смирението е израз на любовта към Великия." Затова и той никога не говори от свое име. Не поставя печата на собственост върху никой от продуктите на своя творчески труд:
към текста >>

168. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

този така пъстър конгломерат от противоречиви тенденции и насоки на глобално и индивидуално развитие все по-актуални стават вечните въпроси, пред които от зората на своето сътворение стои разумното същество човек: "Кой съм аз?", "Какво е моето място в света?", "Какъв е смисълът на присъствието ми тук и сега?", "Накъде води моят път през хилядолетията?" Като възвишен резултат от творческата дейност на една всеобхватна, вселюбяща и всемогъща Същност човекът винаги е получавал решаваща подкрепа за отговора на тези съдбоносни въпроси от своя Създател - Небесния Отец, Бога, посредством великите духовни Учители на човешкия род. Всяка човешка култура и цивилизация биват изграждани с мощен тласък напред, предизвикан от едно Божествено присъствие. Старото бива безмилостно разрушено. От него се съхранява само онова, което може да послужи при съграждането на основите на Новото. Именно духовният Учител - Пратеник на Небето, е онзи, който въплъщава в действителността импулса за разграждане на ненужното, загнилото, обречено на изтление и за съзиждане на предначертаното в Божия план. При определена периодичност от време - обикновено не по-малко от няколко столетия - на нашата планета идва в плът велик Учител, чиято основна задача е да предаде на хората последната редакция на Божественото учение, най-актуалната за съответния космически и исторически момент, както и да посочи пътя към Истината на пробудените и пробуждащите се души, искрено търсещите в Духа. Той открива своите ученици,
към текста >>

169. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

„възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него. В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички. На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация. Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата
към текста >>

170. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Новата Култура на VI коренна раса) са онези измежду хората, които са осъзнали същността и смисъла на промените и ги подпомагат според възможностите си, както и частта от останалото човечество, притежаваща потенциала да постигне равнището на съзнанието на първите. Към втората група принадлежи подрастващото поколение. Разбира се, не бива да пропускаме водещата роля на разумните Същества, наблюдаващи и насочващи еволюцията на човешкия род, които посредством своята пряка и косвена подкрепа съдействат за осъществяването на импулса към планетарно обновление. Тяхното участие, обаче, е ограничено от проявите на въплътената индивидуална и колективната свободна воля на земните хора. Това е израз на космически закон, който не търпи изключения. Бъдещето е на тези, които открият мястото си в настоящето. Поддръжниците на старото, лентяите на духа, консервираните любители на покой без развитие, фанатизираните последователи на традиции с изчерпано съдържание автоматично преминават в лагера на врага. Но не ние ще воюваме с тях – имаме си далеч по-важна работа! Те вече воюват срещу самите себе си. Какво пък?! За да могат козите да последват овците в Царството небесно, ще трябва първо да изпилят рогата си. * * * Времето на глобален преход, в което живеем, разтърсва из основи устоите на всички социални институции, на всички човешки сърца. Пред нашите очи и със собственото ни участие бива изграждана една нова световна култура, която постепенно, но сигурно изменя облика на планетарната
към текста >>

171. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

че той построи теоретичната си концепция върху свещената Книга на християнството, Библията. Повечето от неговите беседи и лекции започват именно с библейски цитат. Върху съдържанието на Библията и заложения в нея смисъл са изградени логиката, структурата и посланието на Учителевото Слово. Неизчерпаемото многообразие от библейски персонажи, идеи и сюжети заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на достъпен за всички език, подкрепено е с безчет примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната, с неподправен и изцелителен хумор. Този своеобразен и по своему уникален прочит на християнското Свещено Писание – заслуга на Учителя на ББ в нашата страна, само за миг превъзмогва пространствата между Словото на Бога и човешкото сърце, открехва тайните на вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към космичната Истина и жадуващ триумфа на Общото благо, с най-подходящата храна за неговото нетленно естество. И така Учителят Петър Дънов предлага на всички безвъзмездно и в непресъхващо изобилие Хляба на Живота – Словото, а търсещите по духовния Път възприемат в съответствие с равнището на своето лично еволюционно развитие, както и според твърдостта на волята им да отстояват убежденията, признати от тях за определящи в тяхното съществуване. 2. Библията – Слово Божие: „Ако Библията е ценна и до днес, това не се дължи на пророците, които
към текста >>

172. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

избор. От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов). Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш гласа му. И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му. Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара. Българският Пратеник на Бялото братство описва този контур от общуването помежду им с кратки и точни думи: „Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“. Учителят познава
към текста >>

173. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от
към текста >>

174. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но
към текста >>

175. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

индивидуалност. Според Учителя на ББ у нас: „Вярата е качество на разумния човек.“ И още: „Под думата „вярващи“ ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Това е самата истина.“ Той обвързва наличието на вяра с това на здрав разум. Което означава, че отрича сляпата, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм. А последните, както е известно, не водят към нищо добро. Човешката история свидетелства, че откакто съществува разумната общност на тази планета, най-много кръв е била пролята в религиозни конфликти и войни. Парадоксът между утвърждаването от страна на всички религии на етични и миролюбиви човешки взаимоотношения и този факт граничи с абсурд. Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения. А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане. За тази взаимозависимост свидетелства същият извисен Учител: „Вярата сама по себе си е нещо велико. Вярата е проводник за умствените сили. Колкото проводникът е по-добър, толкова силата, която минава, е по-голяма.“ Заслужава си да проследим и друга насока на
към текста >>

176. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

изгуби.“ Това становище на Учителя П. Дънов се различава съществено от позицията на християнската Църква, според каноните на която е задължително женитбата между мъжа и жената да бъде узаконена в рамките на специален ритуал – венчание. В православната и римо-католическата Църква той е и изведен до равнището на тайнство, т.е. обряд, в чиито рамки участниците в него, венчаващите се, получават благодатните сили на Светия Дух, Третото Лице на християнската Света Троица. Тази непосредствена подкрепа от Бога и Църквата им е нужна, за да живеят в съгласие, взаимна обич и благочестие, да родят и възпитат по християнски своите деца и всички заедно, семейно, да вървят задружно по пътя на спасението. А посочените по-горе думи на Учителя на ББ в нашата страна довеждат до заключението, че не е необходимо формално узаконяване на интимния контакт между двата пола. Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот. Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща
към текста >>

177. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

всички други, Учителят П. Дънов предлага следното правило на Окултната школа: „Говорете, когато имате да кажете нещо хубаво. Не говорете, когато имате да кажете нещо лошо.“ Но тъй като, както е известно, „добро“ и „лошо“ не са абсолютни величини в нашия свят на относителността и привидността, остава предизвикателството към всекиго от нас да преценява във всеки конкретен случай кое да оцвети със знак „плюс“ и кое – със знак „минус“. Да прецени кога е нужно да говори и кога – да замълчи. В подкрепа отново ще му бъде способността да отличи истината от неистината, сянката от реалността. Ако ли пък не е сигурен в оценката си, най-добре е да остане в мълчание. Тогава рискът да сгреши е по-малък, особено ако в думите, които му идват на устата, е заложен динамитът на разрушението. Някои мъдри люде са предложили за такива случаи човек първо да преброи на ум до 40, а едва след това да проговори. Ако все още е сигурен, че си заслужава, разбира се... Имаме навика често да споделяме плановете и мечтите си с близки и не толкова близки хора. Сякаш се стараем да убедим и тях, и себе си, че това, което споделяме, е реално, напълно осъществимо, едва ли не в кърпа вързано. И забравяме народната мъдрост: „Да не чуе дяволът!“ Откъде е произлязла тя? Мъдростта на българския народ извира от хилядолетния му опит и притежава дълбоки духовни корени. Някои от нашите поговорки и пословици като че ли са излезли направо от учебник по езотерично познание. И в случая е така. Когато изкажем на глас нещо, за което
към текста >>

178. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение. Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и
към текста >>

179. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

дял от изявата на дадения духовен Учител като правило остава скрит за всички външни наблюдатели. Това е нещо, което се случва само между него и Бога. За него не се говори, то не е споменато в проповедите на този Учител, не бива огласено дори и пред най-близките му ученици. Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на тайнствеността. Главната причина е в неподготвеността на общественото съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител. Към скритата страна от земната изява на великите Учители следва да отнесем и извършваните от тях посвещения на достатъчно напреднали в духовно-нравствено отношение окултни ученици. Самите посвещения могат да бъдат получени от избраниците както наяве, в рамките на специална церемония (утвърден ритуал), така и в специфично състояние на съзнанието, когато то е отделено от тялото (например, по време на сън или видение). В редки случаи посвещение може да бъде придобито и в специална ситуация от ежедневието, непритежаваща нищо, което да я отличава от обикновения делник на посвещавания, ала заредена с дълбок вътрешен, духовен импулс. 3. Жертвата на окултния ученик: Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки: а) вътрешна: Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е
към текста >>

180. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

слабости вън от себе си, в несправедливостта и несъвършенството на живота. Човекът с добър и силен характер, онзи, който обича истината и я прилага в действията си, не търси оправдание за своите слабости. Вдъхновение и опора той намира в любовта, вярата и надеждата, които според Учителя ни дават сили да живеем и да преодоляваме трудностите и изпитанията. Ако загубите любовта, казва Учителя, дръжте се за вярата и тя ще ви помогне, а ако загубите вярата, то надеждата е, която ще ви подкрепи и окуражи. Ако търсите истината и сте поели във вярната посока, следвайки своя висок идеал, Божието Слово ще бъде светлината, която ще ви ръководи и ще ви изведе при истината. В лекцията „Не го приеха" четем: „Христос казва: „Глава на словото е истината." Значи истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има известна насока. С други думи казано, за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и лесно достъпни. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито лесно постижими. Далечните, мъчно постижимите идеи са красиви. Защо? Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчно постижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането
към текста >>

181. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

ги по вътрешен път и работи с тях в по-високите нива на духовния университет. Така следването в духовния университет има и по-далечни космически измерения. Който е допуснат в тези аудитории има едно мистическо чувство, интуитивно схващане за онази духовна реалност, в която Учителят живее, като проводник на Божесвена сила и знание. Това е особено състояние на радост, на любов и преданост, за което Учителя казва: „Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение." Учителят на Божествената школа вижда ясно в бъдещето и затова, ръководен от безграничната Любов, никога не изоставя учениците си в пътя, по който ги е повел. Той ги покровителства, но винаги е по-строг към най-способните. Въпреки това, когато по различни поводи един ученик избере друг път, отклони се от учението на Учителя си и загуби вътрешната си връзката с него, поради този факт учението му се прекратява. В този случай ученикът сам излиза от школата на Учителя, поради липсата на търпение и желанието по-бързо да се сдобие с големи резултата, която възможност той вижда в други учения. Когато неориентираният младеж все още не е намерил онази философия, която отваря добра перспектива пред него и осмисля неговото призвание, търсенето в една или друга посока е нормално явление, но ако вече се е ангажирал в едно духовно учение, резултатът от промяната на духовната практика са съвършено
към текста >>

182. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

изяват в ролята на санитари и психотерапевти, които чистят съзнанието от натрупалите се в него емоционални и интелектуални отпадъци. Необходима е една здрава социална среда, благоприятна духовна атмосфера и добър психологичен климат за дейността на млади и възрастни. Като работим за подобряването и осмислянето на днешния си живот, подготвяме условията за по-добър живот в бъдеще. Нормално е човек да търпи влияния на възвишени и благородни духове, от които може да получи сила и духовна подкрепа в трудни моменти. Тези влияния идват от Света на великите души, записани от Учителя като „Слово на планината". Мислите, които идват от този свят, дават сила, предпазват от лоши влияния, съветват и предупреждават: „Не ставай преждевременно врата за света, защото всички ще минават през нея." „Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват. Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение." „Мисли само за това, което носи живот в себе си." „Знай, че пътищата на изгряващото слънци и пътищата на залязващото слънце се различават." „Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога Вечната и неизменна любов на Битието." Връзката със света на великите души носи радост. Вено, един изключителен в своите постижения ученик на Учителя, обичаше да казва: „Радоста е критерий за истината." Човек, който живее с истината, има едно приятно, топло усещане в слънчевия си сплит. За да имаме критерий за истината и да не се подвеждаме, трябва да
към текста >>

183. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“. Разпитват го кой е и какво прави по тези места. Крум обяснява някаква история за хляб, но те не му вярват. Най-после го пускат, той отива в Боровец и се връща в лагера с чувал, пълен с хляб. Голямо било учудването му, когато за мигове хлябът изчезнал, защото всички били много гладни и са се приготвяли вече да слизат, но в последния момент идва подкрепление. Крум казваше: „Никога не съм виждал хлябът да изчезва толкова бързо.“ Тогава Учителят му казал: „ Двамата братя в началото не е трябвало да се разделят. “ Трябва да се отбележи, че по-късно, след завършване на лагера на Седемте езера, Учителят с малка група ученици е ходел за няколко дни в Мусаленския дял на Рила. Едно от най-свещените места там са Олтарите, които много пъти са били посещавани от Учителя и учениците му. Посрещането на изгрева от най-високото място от връх Мусала е изключително силно и величествено. Учителят с малка група ученици на връх Мусала Рилските лагери на второто езеро в района на Седемте езера започват от месец август 1929 г. и продължават до около 1942 г. Беседите, изнесени на Рила, са публикувани в следните томове: „Благословена между жените“, 1930 г.„Любов към Бога“, 1931 г., „Нашето място“, 1931 г., „Ценното из книгата на великия живот“, 1932 г.„Великото в живота“, 1934 г., „Царският път на душата“, 1935 г., „Лъчи на живота“, 1937 г.„Двигатели в живота“,
към текста >>

184. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

и връх Иречек. Крум Въжаров с Григорий Кьосев и други приятели остана в лагера в района на хижа „Ястребец“. Така че вече бяха оформени два палаткови лагера, за да може повече приятели да участват в братския живот на Рила. Спомням си, една година заваля сняг през август и натрупа около 30 см. Малкият Благовест седна на една пластмасова седалка и започна да се пързаля, а ние усилено освобождавахме от снега извора, храната, палатките. Беше много трудно да се справим, но веднага подкреплението дойде. Гриша пристигна светкавично от лагера на Ястребец. Крум го беше изпратил да ни помогне. Посрещахме изгрева на Сфинкса, качвахме се на връх Мусала, ходехме на Олтарите в Маричината долина. Там също имаше палатки на наши приятели. Това бяха незабравими мигове, прекарани на най-светлите места в молитви и пълна хармония. Стефка Няголова ни разказваше много спомени с Учителя. Нейната майка Величка Стойчева е една от първите ученици на Учителя. Стефка помнеше Учителя още от дете. Тя, както и нейният съпруг Крум Няголов, бяха изцяло предани на това учение. В този дух те са възпитали и своите деца - Светозар, Косьо, Величка и Любомир. Молитвите в присъствието на тези приятели бяха изключително силни. Постепенно Мусаленският лагер се разрасна. Той започна някъде около 1976 г. и продължи до лятото на 1989 г. включително. След това се прехвърлихме на Седемте езера. От по-възрастните ученици на Учителя в Мусаленския лагер са участвали Крум Въжаров, Стефка Няголова, Пенка Петкова (майката
към текста >>

185. Спомени за бате Крум от Марина Смирнова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум от Марина Смирнова В живота има събития, които ще останат в паметта ни завинаги. Запознанството с бате Крум е именно такова събитие, което остана у мен завинаги. Преди срещата си с него никога не съм чувствала тъй силна подкрепа. У мен винаги имаше съмнения и слабости, които ми пречеха да намеря мястото си в живота. Срещата ми с брат Крум определи посоката на живота ми, освети моя път. Думите, които той ми казваше, имаха невероятно въздействие и сила. Аз ги помня и до днес. Срещата с него ме укрепи, вдъхна ми сила, вкара ме в Пътя, който ми е бил предназначен. Във всеки разговор - било уроци по Паневритмия, било спомените му за Учителя и за Школата или просто при разходките в планината - той през цялото време ме укрепваше, усилваше духа ми и вярата ми. Всичко това ме накара да видя света около себе си в друга светлина. Животът ми се изпълни със съвсем друга радост, сила, различна от светските радости. До края на живота си ще помня моя по-възрастен брат Крум - и ще му благодаря! Марина Смирнова 28 септември 2008 г. * * * Воспоминания о бате Круме Есть в жизни события, которые навсегда остаются в памяти нашей. Знакомство с братом Крумом - именно такое событие, которое навсегда осталось во мне, До встречи с ним я никогда не чувствовала столь сильную поддержку. Во мне всегда жили сомнения и слабости, которые мешали найти свое место в жизни. Встреча с братом Крумом определила направление в жизни, осветила путь мой. Слова, которые он говорил мне, имели невероятное
към текста >>

186. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

трябваше да замине. Тогава именно дирекцията ми повери балета, давайки ми свобода да променям и да ръководя. Аз не чаках да ме молят и промених всичко, тъй като имах абсолютно друга концепция за тази толкова дълбока и мистична пиеса. Впоследствие определих по своему пластичния ансамбъл на Дон. Но едно от най-големите събития в моя живот и в моята артистична кариера беше срещата ми през 1938 г. с българския философ Петър Дънов. Единствено той разбра моите усилия и моята цел и ме насърчи, подкрепи и просвети. Между другото той ми каза: „В изкуството на танца и въобще в изкуството човек трябва да притежава три неща. Надеждата, която дава форма на нещата. Вярата, която дава силата на нещата, и Любовта, която дава вътрешния израз.“ Чрез тези слова аз получих потвърждение, че онова, което винаги вярвах за танца, беше вярно. Съвременният танц е загубил контакта си с невидимите сили - с Бога, и оттам идва това падане в материята. Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една благодарност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато
към текста >>

187. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата. И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот. Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа. Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас! Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата. Идвайки тук, изпитах големи трудности в подреждането на битието, което изведнъж прекъсна старите връзки и опори и трябваше да създаде нови. Ала през всичките дни на трудности и неизвестност светеше една звезда на Надеждата и Любовта и тази звезда акумулираше енергия от чутото и запомненото от Крум Въжаров. Аз бях немарлива с кореспонденцията и се почувствах справедливо наказана, когато разбрах, че моето закъсняващо писмо, отправено за рождения ден на Крум Въжаров, е пристигнало едва след като той си е заминал. Ударът беше тежък. И до днес не мога да повярвам, че Крум не е между нас. Многократно си казвам, че той Е между нас, че си е отишла само
към текста >>

188. Молитва на окултния ученик - Влад Пашов (1902- 1974)

Молитва на окултния ученик: Мъдрост прося, о, Боже мой, Ти подкрепи ме, дай ми Любов! Аз вечно ще Те любя! Аз вечно Тебе ще
към текста >>

189. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

доказателства, че от тях (и то в голяма степен) има изтичане на сили. В Природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от Небесните образувания имат своя смисъл и цел. Къде се намира връзката между силовите течения на Слънцето, членовете на неговото семейство и човека? Древните са приемали, че човек е една идея на Бога, като под Бог те са разбирали Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това имаме т.нар. Брауново движение. Следва вечното и непрекъснато творчество. За да реализира Бог тази своя идея, Той е създал нашата Слънчева система, тъй както всяка слънчева система има за задача да реализира по една Негова идея. Затова силите, които създадоха Слънчевата система, казват древните, създадоха и човека, а на Земята човек е само частичка от великата идея „Човек“. Човек на Земята не е само триизмерно физическо тяло В него е включен друг образ, недосегаем за нашите пет сетива. Този образ е същественото, което носи и създава нашето тяло, качествата, способностите и условията, при които човек ще бъде поставен през настоящия свой живот. Можем да го наречем „Двойник на човека“ или „Звездно тяло“, както древните звездобройци са го наричали. Трябва да се уточни, че то е поле на силите, които изтичат от Слънцето и неговото семейство. Оттам е и връзката между човека и Слънчевата система. Всяка една Планета, Слънцето и Луната със своите силови течения чрез Двойника създават в
към текста >>

190. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

диск, тогава то добива перспективно елипсовидна форма, като частта от полусянката, която е по-близо до центъра на Слънчевия диск, става все по-тясна. За сегашните учени естеството на петната и причините за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно ясни. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, към самото Слънце, през които отвори Великите Разумни Същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, даващи подкрепа и живот на Планетите. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраста си спрямо голямата яркост на фотосферата (повърхността), която ние виждаме от Слънцето, изглежда така. Установено е, че яркостта на Слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на Лунния диск при пълнолуние. Измерено е също, че петната са 500 пъти по- светли от диска на Луната пак при пълнолуние. Това съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно, че твърдото кълбо - самото Слънце, не е тъмно. Петната не са студени. Докато температурата на фотосферата -Слънчевата повърхност - е към 6000 градуса, то температурата на петната се измерва към 4800 градуса. Освен това е установено по безспорен начин, че петната са източник на непонятни за нас по своето могъщество силови течения, определени от учените сега като магнитни. Могъщи източници на сили са тези отвори. Изобщо петната са израз на изключително голяма слънчева активност, за чийто резултат ние, хората на Земята, можем да съдим само отчасти: тогава има
към текста >>

191. Планетите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

направили труда да изчислят, че ако има наблюдател на тази Планета, то той ще може да види Слънцето като кръгче с диаметър около 6 сантиметра и температура на неговата повърхност от минус 220 градуса. При тези условия такова светло кръгче и такава температура какво могат да дадат за живота на Плутон - тъй, както ние го разбираме? Разумните Същества там са намерили други, неизвестни за нас възможности, за да могат да проявят Своя живот; знанието и мъдростта вечно се постигат! В подкрепа на това становище Саабей и древните звездобройци са казвали: „Колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по- могъщи Същества.“ Защото грамадното време от създаването на една далечна Планета способствува за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават. Необятният Миров Силов Океан тласка бавно, но сигурно всяка създадена от Него форма към все по-голямо знание и мъдрост, към все по-голямо съвършенство. В подкрепа на това становище е и мисълта, ясно изразена от великия гений на Ренесанса - Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал: „Навсякъде живот, навсякъде разум!“ Създадените от Звездното тяло мозъчни центрове, както вече отбелязахме, ни дават възможност за контакт и изява в четирите свята. Първият от тях е ИДЕЙНИЯТ - светът на идеите. Възможността на човек да влиза в контакт с този свят му позволява да бъде новатор, рационализатор, гений. Например имаш някаква задача или видиш нещо; изведнъж в теб
към текста >>

192. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

на точността силата на аспекта бързо намалява. Отклонението, до което един аспект все още действува, е: за слабите - Полусекстил и Полуквадрат - до 2-3 градуса. За средните - Секстил, Пентоъгълник, Квадрат и половина и Квинконция - до 4 градуса. За силните - Съвпад Квадратура, Тригон, Опозиция - до 7-8 градуса. Когато обаче аспектите са между Вулкан и Луната с другите членове от Слънчевото семейство, тогава може да бъде и до 10 градуса. Планетата Вулкан според Саабей е получила подкрепа за своето образуване и оформяне от Зодиакалното съзвездие ЛЪВ. В това съзвездие с просто око могат да се видят около 70 звезди, но общо взето, те слабо се забелязват не защото са слаби, а защото са отдалечени. По този начин до нас съгласно Доплеровия принцип, идват силовите течения с по-къси вълни, които въздействуват предимно на по-горните слоеве от мозъчните центрове. Оттам е и силното, благородно въздействие върху планетата Вулкан. Това особено много се подсилва от могъщите Слънца в това съзвездие, известни с името РЕГУЛ (от първа звездна величина) и ДЕНОБЪЛ (от втора). Регул е ярко, величаво и много интересно Слънце. То е около три пъти в диаметър по-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхността му е измерена на около 14 000 градуса, докато на нашето Слънце има само 6 000. Благодарение на тази висока температура повърхността му е бяла. Физическите особености, които Регул има със своя размер, цвят и температура, както и намиращото се в това съзвездие друго величаво Слънце
към текста >>

193. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

дом въздействието на Меркурий, както и на всички членове на Слънчевото семейство, ще бъде малко парализирано, притъпено и по-слабо. В девети дом имаме човек с материалистични разбирания, обича да се изтъква и да приказва навсякъде. В десети дом Меркурий дава способности и умение на личността да поучава другите, да ги напътствува; това са учителите и преподавателите. Меркурий в единадесети дом говори, че роденият ще има връзки с хора на науката и с канцеларисти, от конто ще има полза и подкрепа в живота си. В дванадесети дом Меркурий дава склонност към литературни занимания, особено ако Луната и Слънцето - Вулкан, а най-вече и двете, са там или са близо до хоризонта - Асцендента. АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ Отбелязахме, че най-голямото отклонение спрямо Слънцето е на 28 градуса. Най-голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48 градуса. Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете Планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете Планети, са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои, с което се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката бързо и точно да реагират на мозъчните подтици. Така например, ако един занаятчия има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа. Защото под влиянието на Венера мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно
към текста >>

194. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

всичко е включено. Че наистина е така, показва фактът, че всички минерали, скали и пр. по нашата Земя съдържат в себе си и вода, която не е проникнала отвън. В някои от тях, както е изчислено, тя е до 30 процента. Тази вода е продукт на еволюционния процес. От този еволюционен процес в глъбините на нашата Планета се е получила първичната вода, която, бидейки по-лека, излиза на повърхността под формата на минерални извори. Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода. В подкрепа на това се изтъква наблюдението, че през каквато и суша да премине дадена област, където има минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници - дъждове, снегове и пр. Тези външни води са дошли отпосле, те са вторични води. И на Марс съществува подобен процес: от глъбините на тази Планета бавно, но сигурно водата от еволюционния процес на минералите изплува в малки количества, създавайки тези тъмни области (области на влагата), тази първична вода. Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят. Някога на Марс, както вече отбелязахме, е имало много вода и въздух, но при катастрофата чудовищната гравитационна сила на Черното слънце ги е привлякла, а с това и животът там е угаснал. За атмосферата на Марс съвременните астрономи стигат до много правилен извод, според който Планети, сходни помежду си, имат и еднакъв
към текста >>

195. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

за родения добро ръководно обществено положение и успехи в него. Неговите думи тежат и околните чувстват необходимост да ги изпълняват. В единадесети дом роденият ще има връзки с отговорни, ръководни хора, които ще му помагат да заеме добра служба - работа. Тази връзка обаче в повечето случая бива и по-задълбочена и често, ако е с човек от противоположния пол, води и до женитба. В дванадесети дом Юпитер се изявява със своите най-добри качества: добра обхода към всички, готовност за подкрепа и услуга. На родения дава и големи материални придобивки - жилища, парцели и пр. АСПЕКТИТЕ НА ЮПИТЕР С ОСТАНАЛИТЕ ПЛАНЕТИ – САТУРН, УРАН, НЕПТУН, ПЛУТОН СЪС САТУРН. При съвпад дава на родения голямо умение добре да подрежда своите лични работи и добра оценка на материалните ценности; въпреки това обича да прави подаръци и жестове, но със скритото желание да бъде похвален, одобрен, поласкан. При добри аспекти на Юпитер със Сатурн е налице добър организаторски талант, голямо умение да подрежда, организира и извежда на добър край осъществяването на всяка поставена задача, ясно изразен стремеж към точно, пълно и прецизно изпълнение. Като ръководители във всяка работа тези хора са незаменими. При лоши аспекти липсва ред, последователности методи за постигане на заплануваното, липса на устои в осъществяването на всичко. Такива хора се залавят за много работи изведнъж и мъчно постигат най-важното, разпиляват вниманието си и усилията си в много задачи. АСПЕКТИТЕ НА ЮПИТЕР С УРАН. При съвпад имаме
към текста >>

196. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

само, че Лаплас не е знаел за силите, които съществуват във всяко вещество и които го формират във вид на сфера; тези сили биха оформили остатъците в сфери. Имаме обаче безспорни доказателства, че късовете в този пръстен, пък и онези късове, които са станали спътници на споменатите Планети, имат неправилна форма. Другата също крайно неприемлива хипотеза е на астрономи, които съвсем не разбират естеството на кометите и приемат, че късовете на Астероидния пояс са остатъци от тях. В подкрепа на изводите на гениалния д-р Олберст има много доказателства, които няма да цитираме, защото това не е цел на този труд. Но ще споменем само, че средната и най-плътна област от Астероидния пръстен се съгласува с правилото на Тициус-Боде и отстои на 2,8 Астрономически единици. Установено е също, че планетата Фаетон не се пръснала изведнъж вследствие на някакъв чудовищен взрив. Черното Слънце, вмъквайки се със своите влияния в нея, чрез силите на разединението постепенно е създало процес на разпадане, което в началото се е състояло от няколко къса, а последните впоследствие са продължили да се разпадат. В потвърждение на това видни астрономи уверяват, че един взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен. Известно е, че веществото около нас - скали, минерали, почва и каквото и да било, се дели на два големи дяла според своя строеж: аморфно, където частиците на веществото са в безпорядък (безредие) и кристално, където частиците са подредени в строг, правилен и закономерен
към текста >>

197. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

на система във всяка работа. В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към по-голямо занимание за постигане, придобиване на знания, опитност и материални ценности. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж да се изтъква, че всичко знае, а също и жажда за присвояване на материални ценности, но и по незаконен път, чрез измама и кражба. В Рак при по-издигнатите и с по-добри аспекти придава на индивида бащинско отношение към близките и към всички, готовност за подкрепа и помощ. При по- примитивните и с лоши аспекти всичко това е с един фалшив оттенък. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Юпитер дава един стремеж към ритуалност, придаване на по-голяма тържественост при обществени прояви. При по- примитивните и с лоши аспекти - същото, но в една по-принизена форма и подчертава преди всичко себе си, изразено честолюбие. В Дева при по- повдигнатите и с добри аспекти - стремеж към привързаност и изнасяне на нови идеи в творчеството. При по-примитивните и с лоши аспекти - отричане и неблагосклонно отношение към онова, което имаме в идейния свят за творческите процеси. Във Везни при по-издигнатите и с добри аспекти - подсилване на стремежа към голя замах и прилив на сила във всяка творческа насока, също и подтик към големи материални придобивки. При по-примитивните и с лоши аспекти - склонност към грандомания и необмислено разточителство. В Стрелец Юпитер е в собствен знак. При по-издигнатите и с добри аспекти ще даде пълноценен израз на всички добри свои
към текста >>

198. Хороскопи на психически болни хора - Николай Дойнов (1904 - 1997)

тези от Небесните образувания. В сегашния си стадий на развитие мозъците на хората са все още нито напълно организирани (кристалният им строеж не е достигнал своето пълно развитие и съвършенство), нито пък веществото на мозъка е напълно облагородено. Затова хората все още не могат да приемат ясно силовите вибрации, а и, от друга страна, в своите мисли, чувства и постъпки те често имат неправилни и разрушителни прояви, израз на известен безпорядък в някои от мозъчните им центрове. В подкрепа на отбелязаното цитирам казаното от един Велик Мъдрец: „Хората сега са по-малко или повече психически разстроени.” От направените хороскопи на психически болни хора, тук ще приведа един пример, в който се вижда, че самият хороскоп е много добър, определяш добри качества, способности, устрем за изява и добър житейски път, но всичко това го няма налице. Всички тези благоприятни аспекти и разположения на Планетите в Зодиакалните съзвездия и в домовете не могат да се изявят и приемат поради наличния безпорядък на невроните в мозъка му. Фиг. 23 Лицето е родено на 19 октомври 1957 година, в 0,25 минути предиобед, в село недалеч от град Севлиево. Хороскопът е даден на фиг. 23. Уран е точно на Асцендента, което е дало възможност новороденото да преживее сериозна катастрофа. И наистина, роденото дете било изтървано на пода от жената, която го е държала, причинявайки голямо сътресение на мозъка. Но това са външните причини, за да се стигне до психическо разстройство, и дали такава една причина
към текста >>

199. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне. Този орган е източник на всички връзки между хората и е основа на обществения живот. Всички мозъчни центрове, които се намират в задната тилна част на главата, са създадени и оформени от силовите течения на Луната. Встрани от тях, около ушите се намират мозъчните центрове, които дават жизненост, смелост, устойчивост на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Те дават сила и подкрепа да се противопоставяме на болестите, както и на умората и страданията. Когато тези центрове са развити, дават на човек възможност за борба срещу посегателствата върху неговите права, било те лични или имуществени. Силата,устойчивостта, жизнеността са така необходими в един свят, където изобилствуват мъчнотиите, които ни заобикалят от всички страни и срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Обаче ако тези центрове са слабо развити, то лицето ще се отличава с боязливост, склонност да избягва всички ситуации, в които ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебност у хората; въобще слаба съпротива и издръжливост както на психически натиск, така и на физически (на външните условия на живота). При такъв случай главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея. Имах един интересен случай да констатирам това: при едно изкачване на стената от хижа „Алеко" за към Черни връх на Витоша, горе, на самия ръб на стената, беше поставена паметна
към текста >>

200. Жрец на Озириса - Николай Райнов

Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота. И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец. И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида. И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия. И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята. И силен бе в пророчество и видение. Та ето — яви се Бог Моисею в слава и блясък — и каза му да изведе Израиля из Египет. Защото в робия живееше Божият Народ — и не знаеха отдих синовете му. А ясни бяха небесните начъртания на съдбините — и те говореха, че в Избрания Народ ще роди Светлината Своя Син — Велик между
към текста >>

201. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

никой да го кара, без да го заставя. Ходих на два пъти в затвора. Бях за такива прима акции както ги наричахме ние тогава. Аз имах една руска книга, в която се разказваше за тези прима акции. Под прима акция се разбира нападение на банки, на затвори, убийства на генерал-губернатори в Русия, тогава тя не беше Съветски съюз и във Франция. Стана един атентат в Народното събрание, който го защитиха много интелектуалци... Даже д-р Георги Миркович - първият ученик на Учителя, защити и подкрепи този атентат. От тази акция резултатът беше моето първо отиване в затвора. Аз бях тогава на 17 год., току що влязъл в 18-та. Моите другари не ме изоставиха. При едно мое и на Стефан Табаков изпращане в Русенския апелативен съд те пресрещнаха стражарите, които ни водеха, и при една схватка ни освободиха, макар да бяхме с белекчета (белезници). Носеха клещи и всичко друго и бързо ни разкрепостиха, тъй да се каже, и тръгнахме - избягахме към с. Дебелец. За голямо съжаление при моето освобождаване беше ранен един стражар, а друг беше убит. В с. Дебелец в една маза стояхме до пролетта. Наши другари от Севлиево решиха да ни изпратят извън България. Да не се разкрият другите участници и най-вече тайната поща, защото нашето освобождаване имаше една доста дълга процедура. Една нощ ни прекараха през Русе и отидохме в Румъния. И още сутринта ни хванаха, защото там е свободно поле; срещу Русе - Гюргево - тъй като сме заспали и като ставаме, те ни виждат и Веднага ни завеждат в жандармерията. Спахме
към текста >>

202. Как да дишаме - Сава Калименов (1901 - 1990)

усилията на волята си, за да може душата ви временно да стане бела книга, върху която всемирният дух на живота да пише своето слово. Станете отворен и празен съд, в който да може да се и зле е и който може да приеме творческите енергии, произтичащи от безграничния океан на космичния живот. Да дишаме дълбоко, това значи същевременно — да мислите дълбоко, то значи да влезете в прям, непосредствен контакт с тайнствените дълбини на битието, в които има лек за всека болка, подкрепа за всека слабост, възраждане за всеки упадък. Да дишате дълбоко — това не е само един физически процес. То е, в пълната смисъл на думата, един всеобхватен процес — един процес, който обгръща едновременно всички възможни прояви на вашите дух, душа и тяло, на вашите ум, сърце и воля, на всичките ваши способности. Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни към великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата душа и за вашия дух. Това е истинското дишане, за което ний говорим тук. Това е дишането, което е равносилно на ключ на живота и средство за постигане на всички идеали на вашата душа. Това е дишането, за което казахме в началото, че е по необходимо и от хляба, който ядем, защото то е път и средство за всякакви, за всички, каквито и да били те, материални и духовни постижения. Това дишане е едновременно труд, — то е най-великата и важна работа на човека на земята, то е гимнастика, за душата и за тялото, то е също така и
към текста >>

203. Могъществото, което се крие в ранното утро - Сава Калименов (1901 - 1990)

КРИЕ В РАННОТО УТРО. Ранното утро е извор на мощни сили за човека. Ако нещо в живота му клони към залез, — ако той е отчаян, обезкуражен, ако му липсва смелост и решителност, ако се страхува от бъдещето, изобщо, ако човек се нуждае от някаква морална или материална подкрепа, то той ще намери най-добре тази подкрепа в ранното утро. Стани рано, и съсредоточен в себе си, излез всред природата. Опитай се да влезеш в хармонична връзка с природата, с безграничния живот, който се разкрива пред тебе, и тогава постави на разглеждане най-трудните въпроси, които измъчват твоя ум и твоята душа Това, което друг път е било непоносимо трудно и неразрешимо, сега е ясно, разбрано и разрешимо; това, което те спъваше, сега лесно може да се отстрани. Това, което те измъчваше, сега може да се преодолее. Ти, който си затруднен, ще намериш разрешение на затрудненията си в ранното утро. Ти, който си болен, ще намериш в него своето здраве. Ти, който си в безпътица, то ще ти открие твоя прав път. Мощни сили с в действие през ранните часове на утрото. Природата тогава разтваря своите най-скрити съкровищници, пълни с безценни богатства за човешкия живот. Защо това е така и дали наистина е така, по-добре е да не разсъждавате. Ако нещо е недостъпно за вас, защо да се занимавате с него ? Хиляди пъти по-добре ще бъде за вас, ако се заловите да използувате това, което е достъпно за вас. И така, използувайте силата на утрото, без да се опитвате да чоплите това, което не се подава на вашия ум: не е
към текста >>

204. Един общочовешки език - Сава Калименов (1901 - 1990)

себе си още нещо много ценно, което другите езици не притежават, то е неговата „вътрешна идея“, чието реализиране по необходимост води към общочовешки език, и второ, поради факта, че той е един макар и слаб опит за обединение, за свързване на езиците, в лицето на некои техни елементи. Поради това Есперанто е наистина предвестник и носител на идеята за бъдещия общочовешки език. Днес, при днешните условия, дълг се налага на всички ранни работници на Новата Култура да възприемат и подкрепят Есперанто. Работейки за Есперанто, работейки за неговата „вътрешна идея“ — общочовешкото Братство, те работят същевременно за идването на далечния идеален общочовешки език. И тъй, Новото Човечество ще има един език, който ще бъде най-висшия продукт от естествената еволюция на езиците, бидейки най-висшата езикова форма, в която ще се въплътят и синтезират най-съвършените елементи от всички дотогавашни национални езици! .
към текста >>

205. Търпението — първо стѫпало на Любовьта - Георги Радев (1900–1940)

се, ние ни най-малко не искаме да засѣгаме схващанията на съвременвитѣ хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати отъ едно по-високо становище, съ само забавления за деца, ала тѣ съ ония наченки, отъ които ще се развиятъ бъдещитѣ наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъжъ като своитѣ по- възрастни братя и сестри? То дълго време ще бѫде носено отъ майка си на ръце и ще бѫде подкрепяно отъ своитѣ по-голѣми братя. Така и съвременнитѣ хора биватъ носени на рѫце и подкрепяни отъ по-голѣмитѣ братя на човѣчеството — отъ ония велики, гениални души, които рѫководятъ сѫдбинитѣ му съ непоколебимо търпение. Тѣзи именно будни души, които любятъ Бога и знаятъ, че животътъ има велико предназначение, ще оправятъ свѣта и тѣ ще го организиратъ. Само добритѣ, високосъзнателнитѣ хора могатъ да градятъ и да организиратъ. Лошитѣ хора само разрушаватъ. Ние можемъ да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората само отъ съзнателнитѣ, добритѣ човѣци, които работятъ отъ вѣкове насамъ. Ала сега тѣхната дейностъ се засилва, защото човѣчеството се намира въ единъ важенъ моментъ отъ своето развитие. И тъкмо затова, може би, никога страданията, външнитѣ и вътрешни противоречия не сѫ били така остри, както въ наши дни. И никога, може би, отъ разумнитѣ хора не се е изисквало толкова търпение, толкова духовна мощъ, колкото сега. И никога, може би, не е било тъй необходимо добритѣ и
към текста >>

206. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата. Изхождайки отъ тѣзи основни мѣрки, може да се каже, че у съвременния човѣкъ, у съвременнитѣ общества, този процесъ не върви нормално. Многобройнитѣ болести, които терзаятъ човѣчеството, краткотрайностъта на живота — ако се взематъ 120 години за предѣлна възрастъ на единъ дълготраенъ човѣшки животъ — растящитѣ страдания, научноматериалистичната и религиознодогматична мисълъ, които спъватъ развитието на човѣчеството — това сѫ все данни, които подкрепватъ горното твърдение. А при това положение на нѣщата, човѣшкиятъ животъ не може да се развива правилно. Докато не се създадатъ условия за съхраняване на човѣшкото здраве и сила, за канализиране на човѣшкитѣ чувства и за регулиране на човѣшката мисълъ, желаното отъ всички подобрение на живота нѣма да настжпи. Това подобрение не е единъ външенъ, механиченъ процесъ — то не засѣга само материални условия и физическото сѫществувание на човѣка, както нѣкои мислятъ; то засѣга и неговия душевенъ животъ — неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо въ тѣзи три посоки работи едновременно разумниятъ свѣтъ, който ржководи развитието на човѣчеството. Голѣмитѣ страдания, които преживѣватъ хората днесъ, сѫ резултатъ отъ онази планомѣрна работа, която извършва този възвишенъ свѣтъ за канализиране, преди всичко, на човѣшкитѣ чувства. Само следъ като чувствата на човѣка бѫдатъ канализирани, тѣ могатъ да се впрегнатъ на работа за целитѣ на една повисока култура, която предстои да се развие на земята —
към текста >>

207. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Георги Радев (1900–1940)

изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващо впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах. По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология. Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания. На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло. Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло. Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм. Този термин – сполучливо или не – е даден
към текста >>

208. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания,
към текста >>

209. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От
към текста >>

210. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
към текста >>

211. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

линии са перпендикулярни на оста на вихрите, така че всяко слънчево петно, което се намира към сферата на слънчевия диск или в самата му сфера, ни праща енергия, успоредно на тези1 силови линии. Електромагнитният характер на слънчевите петна става особено явен от влиянието, което слънчевата дейност упражнява върху интензитета на земния магнетизъм, особено върху така наречените магнитни бури, върху северните сияния и сродните тям явления. Както виждате, има достатъчно факти, които подкрепят възгледа за електро-магнитния характер на слънчевите петна. Но въпросът е, кои са причините за възникване на тия електро-магнитни вихри и то тъй правилно, тъй ритмично? „Как може, пита немския писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само себе си дейност? Ритмична дейност може, според мене, да изхожда от един механичен апарат, или от един жив, повече или по-малко интелигентен организъм, или от някое живо, но невидимо същество“. Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена. Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично
към текста >>

212. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар. Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако
към текста >>

213. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

да няма за него. Ще видим как ще се търкули историята. Така че, ето го дневника на Пеню Киров за едногодишната обиколка да проповядва, възложена му от Духа: „18 май 1903 г. Тръгнахме по призванието аз Пеню Киров, родом от гр. Карнобат, жител Бургаски на 37 годишна възраст, българин по народност и Милкон Портомиян, роден в Айтос, жител бургаски, арменец по народност на 35 годишна възраст, изпратени от двамата единствени наши братя в Господа, Тодор Стоянов и Янаки Арнаудов. Обаче не подкрепяни и насърчавани от тях, но упреквани и изкушавани, а особено от Арнаудов, който каза, че „Господ не ви е викал; ето сега ще се върнете, и аз ще отида да кажа на домашните ви да ви възпрепятстват и много други“...Очертава се един живот, пълен с лишения, понеже Милкон имаше само 10.70 лв., а аз 85 стотинки...“ (Милкон на два пъти му прималява, но след молитви се ободрява и отиват през Касабата в Демирдаш и в кръчмата говорят на насъбралите се селяни, които ги харесат, и с това се въоръжават с „по-голямо дързновение“.) 19 до 25 май, 1903 с проповеди през Янък-балабанли, Крушево, Ачлари, Бюкюрджали, Александрово и Трапоклово, Драгоданово и Калояново, Сливен, където се запознават с Куртеза“Сливенската пророчица“. 26 до 30 май - Чарлий, Сливенските минерални бани, Чифлик (с ново видение на Киров), Енипаджи с проповед на Милкон на турски, Кадъкъой с проповед в училището и спане при кмета. 31 май 2 юни - Нова Загора. В Коруджи попът пита имат ли разрешение от владиката, но Киров казва, че „нямат
към текста >>

214. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

за да покаже колко глупаво е обвинението срещу дъновистите, че са секта. „Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно. Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете. Цитирах поетесата Мара Белчева. Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет. Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири. Белчева учи във Виена музика, европейски езици, литература. Следва филология в Женева.
към текста >>

215. И така ... - Атанас Славов

за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя. Разбира се - това е тя, но и тя се гради на изтребването на племената на Централна и Екваториална Америка, които боготворят по свой собствен, а не ацтекски или маянски начин. Скука. Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог. Скука на скуките. И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър. Неизлечима е като инстинкта за възпроизвеждане. Неизлечима - като инстинкта за самосъхранение и инстинкта за взаимопомощ. И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на
към текста >>

216. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

разбрал неразбираемата за чистата си душа истина. Техният крал Владислав, който бе носил както рицарите си кръста Исусов на щита си - бе нарушил божата заповед. Бе излъгал, и то в името на Бога. Бе се кръстил, бе свиквал църковни събори, бе правил литургии, като събира армията си от цяла Европа, бе тръгнал с цял обоз свещеници в името на християнския Бог да завладее Палестина. Бе искал сам Бог да благослови оръжието му, за да освободи Божи гроб. И когато бе повярвал, че има Божата подкрепа, бе тръгнал не към същия този Божи гроб, а да коли из земите на север от Балкана - де когото свари, - за да превземе най-близкото до полската си държава черноморско пристанище. Варна. Бе излъгал! И султанът, огънат от оръжието му и силата на християнските войски, повален на колене, призовал Бог за свидетел, че Владислав обещал едно нещо на християнския Бог, а направил друго; повикал султанът християнския Бог за свидетел на лъжата и тогава Бог се отвърнал от християните и не само Владислав и армията му били обезглавени, но и Варна си върнали мохамеданите, и Цариград им дал Бог да го превземат от още по-лъжливите, надути и развратни византийци. Какъв учител во Христе щеше да бъде? Душата му изгаряше. Десет пъти провери историята и така, и иначе, и попита дори добрия си познат, гръцкия консул Вретос - най-големия учен тук, дето и в Италия е признат даже! А Вретос се учуди на наивността му и призна, че е вярно, голяма лъжа е бил походът на Владислав Варненчик, като имаш предвид, че е
към текста >>

217. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

това, дето княз Олхински им затвори под носа вратите на параклиса в руското консулство, и то - една глупост на глупостите! Накратко, събраха се лудите глави една нощ и решиха на 10 февруари през нощта да вземат насила „Св. Георги“ и толкоз! Старата крепостна стена на Варна Добре, ама по това време имаше да гостува един български свещеник от охридския манастир „Св. Наум“ и той настоя, че просто е глупаво да правят тази работа, като досега всичко е вървяло гладко и са имали подкрепата на кого ли не, затуй най-добре да опитат първо законно да стане всичко, защото и гагаузи, и гърци - поне тези, дето дигаха патардията - самите те не знаеха законите, и затова да опитат със закона да ги преборят. Настъпи колебание и поп Константин, като се замисли и като прецени чорбаджи Атанас как би постъпил, видя, че наистина това е неговият начин. Със закона. С дипломацията. Винаги така бяха получавали каквото искат. И хайде пак при Ибиш ага, който си обичаше поп Константин и винаги бе доволен да натрие носовете на тези надути гърци в града. Приказваха с кадията - и работата излезе проста! Имало закон, че щом се съберат 25 турски семейства, където и да е, имат право да си дигнат джамия, да се молят на Аллаха. Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически
към текста >>

218. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти. Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр. При това дядо му се казва Атанас Георгиев. Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на дядо му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е. погърчената форма на Георги - Йорги. Ако е така, нещата си отиват на мястото. Историята на вуйчото на баща му е повторение на историята на бащата на приятеля протестант на Дънов - Георги Чакалов. И двамата са занаятчии, хора работещи, гледащи напред, мотивирани от отворилите се възможности на османския градски пазар. И двамата са избягали от тънещата беднотия и селящина на произхода си, за да поемат пътищата на отворения свят. И двамата е трябвало да скъсат с дърпащите ги назад сили, между които и с консерватизма и ксенофобията на тогавашно- то православие. Но - назад към нашия проблем. Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна
към текста >>

219. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било. Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки. На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да
към текста >>

220. 3. Статия трета - Георги Христов

това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа и, тя би се зарадвала даже
към текста >>

221. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свят, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучаването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1. Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образът на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2. Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по- малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образът на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3. Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образът на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви
към текста >>

222. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Христа. Жечо 3. Писмо от Жечо №2 27.I.1924 г. с. Ачларе Н. Л. к. Б. Л. Любезни брате, Писмото Ви от 10.XII. 1923 г. получих на 20 с. м. И така да ти отговоря, но по едни или други съображения отложих. Братя мои! Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно, все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша, тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе навреме изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя“ - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе, не го имай, брате, за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единият по предлог, че баща му е болен, а другият, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а дворът, оборът, къщата постоянно на тютюн миришеше. Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти.“ Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и наглася вибрациите
към текста >>

223. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна. Жена му току-що се била поминала и това улесняваше неговия подтик. Учителя, който знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочва към нас. Жечо беше възхитен за тъй неочакваната възможност, за реализирането на една идея, тъй дълго горяла и в него. Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействат затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака. Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот. Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университетът беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе.“ Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По
към текста >>

224. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

я и си представях каква красавица бе по-преди, а след това в нея се кръстосаха чувства на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителя каза една похвала за мене пред всички. „Брат Борис има търпение!“ Може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа - 11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!“ Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното, погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше, ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът“ (Изгревът, т. 2). 148 На 22 юли 1923 г. Паша Тодорова със сигурност вече е в Русе, тъй като на същата дата в Класа на добродетелите тя пише за добродетелта „великодушие“ от Русе. От архива на Класа разбираме, че тя остава най-рано до 22 август 1923 г., тъй като тогава пише за добродетелите „чистосърдечие“ и „искреност“ (Клас на добродетелите). 149 Всичките три беседи от Учителя и докладите на учениците от
към текста >>

225. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна' на цялото Братство - Георги Христов

членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната. Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров. Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието. По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София. Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г. в Братското помещение на „Изгрева“ в София. Основният въпрос, с който се занимава събранието, са промените в устава. Те са многобройни, касаят почти всички членове, но не изменят главните цели на сдружението. Заслужава да се отбележат на първо място съществените добавки, които се правят по отношение на принципните уставни постановки. Така например в чл. 3, третиращ издръжката
към текста >>

226. Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли - Георги Христов

Дейвид Баучер (1850-1920 г.) е ирландски журналист и политически активист, дълги години работи като балкански кореспондент за британския всекидневник „The Times“. Живее в гр. София от 1892 г. до 1915 г. Баучер става почетен член на Софийското журналистическо общество и е близък приятел и доверен съветник на българския княз Фердинанд след 1892 г. Играе роля на посредник между балканските държави в края на Балканските войни от 1912 - 1913. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато от страната са откъснати територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с
към текста >>

227. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Щайнер пише собствен биографичен труд, в който се вижда плавността и непрекъснатостта на процесите в неговия живот, което недвусмислено показва, че коренна трансформация не е настъпила около 30-та година от живота му и явно е крайно неадекватно да се мисли, че той, прокламирайки мисията на Бодхисатвата на XX век, всъщност говори за себе си. Въпреки че тези цялостни и сериозни аргументи напълно оборват подобна идея, това не пречи и днес да съществуват хора, които продължават да подкрепят тази опасна теза51. Търсачът на Граала има нужда от чиста мисъл! (4) Изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието подлага търсещото Антропософско общество на друго сериозно изпитание. То е свързано с личността на Валентин Томберг (1900-1973), който в младежките си години е антропософ, работещ с изследователски подход, но около своята 40-а годишнина напуска Антропософската общност и придобива сериозна католико-йезуитска ориентация. Изпитанието се състои във факта, че на пръв и не много прецизен поглед сякаш се наблюдават споменатите от Рудолф Щайнер феномени, характерни за Бодхисатвата на XX век: човек, роден точно в началото на века, с някаква дейност, насочена в езотерико-мистична посока, променя коренно своите убеждения. В доста голям период от време и в доста широки среди с езотерични интереси се заражда твърдението, че именно роденият през 1900 г. Томберг е очакваният Бодхисатва. В разсъждения от този род прозира
към текста >>

НАГОРЕ

3.2408111095428