Търсене в текстове за 'подкреп'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли. Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството. Те бдят и подкрепят всяко искрено усилие към съвършенство. И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят градящия нов
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам?" Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или
към текста >>

3. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

намира поука и смисъл. Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват. То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани. То иде чрез
към текста >>

4. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

се задоволи да му каже само няколко утешителни думи и си отиде. Питам: какво е направил тоя лекар? Почти нищо. Това може да направи всеки, който дори няма никакво понятие от медицина. За една пневмония утехата е хубаво нещо. Тя поддържа духа на болния, буди в него надежди, но не е достатъчна. В дадения случай преди всичко е нарушена функцията на белите дробове, трябва да се потърсят средства за възстановяване нормалното им състояние. От друга страна сърцето изнемогва – трябва да се подкрепи, да се засили неговата функция и т.н. Иска се знание, искат се методи. И в това отношение днес бих поставил един лекар много по-горе, отколкото напр. един моралист или свещеник. Защото лекарят, макар и в несъвършена форма, но във всеки случай притежава известни методи за лекуване, докато моралистът или свещеникът имат само теоретически познания, но без опитност, без никакъв метод за прилагане. Нека се обърнем към терапията в съвременната медицина. Ние ще видим, че тя прилага главно два методи за лекуване: 1) непосредствена борба с причинителите на болестите и 2) засилване защитните сили на организма. Опитът показва, че най-добрият лекар е самият организъм, стига той да бъде подкрепен и улеснен в своята задача. Същата аналогия съществува и по отношение душевния живот на човека Непосредствената борба с един недъг не дава особено големи резултати. Това е един негативен метод, който се е практикувал от векове от почти всички днешни религии, но без желаното действие. Навсякъде се проповядва:
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка,
към текста >>

6. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е
към текста >>

7. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване. Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи. Според тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система. В своята теория той привежда факти в нейна подкрепа. И така, слънчевите системи, според него, се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Но окултизмът въз основа на своите изследвания, винаги е твърдял истината за превъплъщението на слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната слънчева система.[ ] Друг пример: физиката чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, а последните са кондензирана енергия. Така че в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия. Обаче, който следи окултната литература, знае, че окултизмът отдавна е знаел и твърдял това. Трети пример: окултистите във всички векове са твърдели, че човешкото естество е сложно; те говорят за дълбоките сили в човека. Те са изучени в подробности от окултизма. Райхенбах със своите опити изследва тези въпроси и потвърждава окултните истини.[ ] Изследванията в областта на хипнотизма противоречат на старите схващания за човешкото естество. Окултизмът въз основа на дълбоко
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

излизането на списанието е възможно само при редовно издължаване на абонатите. Излезе от печат втория брой на в. „Повече Светлина", издание на сп. „Житно Зърно". Вестникът за в бъдеще ще дава най-широка информация за проявите на духовния живот както у нас, тъй и у другите народи. Освен това ще бъдат разгледани в една най-обективна форма съществените въпроси на живота в една нова светлина и посочени пътеките към нов живот. Умоляват се нашите приятели и читателите на „Ж. Зърно" да подкрепят вестника. Вестникът няма да има абонамент, а ще се издържа само от ръчна
към текста >>

9. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

– как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик
към текста >>

10. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя. Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и
към текста >>

12. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един. Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му
към текста >>

13. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област. Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж. Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя
към текста >>

14. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза. НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота. Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо. Где са психологическите
към текста >>

15. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията. Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото. В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация
към текста >>

16. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нека разискват доводите на г. Кастло, системата му, теориите му. Нека докажат, че всичко е невярно, противно на науката, неоснователно. Нека докажат чрез „А" плюс „В" минус ,,С", че никой, който се е въодушевил от такива схващания не ще превърне никога нищо. Не съм аз, който ще си губя времето да им противореча, нито да ги чета, защото опитах посредствеността на суетните им речи... Това. което е важно в случая, то е фактът. с който г. Кастло формулира теориите си. Фактът е, който подкрепя и ще подкрепя читателите на „Химическа революция". Върху него привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна. И на едните и на другите аз казвам, че не е възможно те да търпят по-дълго учените на Сорбоната и Академията да останат глухи на зова, който им пращаме не в полза на г. Кастло който нищо не иска и който няма нужда от нищо, но в полза на едно откритие, което има вече месеци стои пред вратата на техните лаборатории (които са и наши) и виждаме тази врата да остава упорито затворена. Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват. Пред една такава действителност тези господа се прекланят. Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната. Тъй като науката се състои от факти, които се нареждат и остават, а не от системи, които са маловажни и си отиват заедно с модата. Необходимо е, щото
към текста >>

17. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни. Липсата на нервна система не пречи, понеже нервната клетка е проста, диференцирана, обикновена клетка. Преди появяването на нервна, мускулна, храносмилателна и др. системи, клетката е изпълнявала всички техни функции едновременно. Така е у едноклетъчните животни. Тези разсъждения се подкрепят и от множество факти. ОПИТИ С РАК-ПУСТИННИК Че наистина животните не са механизъм, но са ръководени от съзнание, се доказва от следния опит с рак-пустинник[4]. Поставен в осветената част на аквариума, той бил хранен по следния начин: под един тъмен екран поставяли риба. Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите. Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи. Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда
към текста >>

18. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

и разумност! Ако развием в нас тия качества, неизбежно ще дойде и материалното благосъстояние. Ако погледнем затворената ръка (фиг. 2), виждаме, че пръстите, които извършват най-голям натиск върху предмета, който стискат, са безименният, средният, показалецът, от една страна и палецът от другата. Малкият свършва незначителна работа. И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността. Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ. При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя. Малкият пръст, който представлява материалните
към текста >>

19. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

изучат само под микроскоп. Напр. играта на спорите у хвощовете е с една безподобна изобретателност и гениалност. А у водните цветя има други чудеса. Тъй като техните цветове не могат изобщо да се опрашат в водата, то всяко едно от тях е измислило специален начин, различен у разните растения, за да се запази сух тичинковият прашец и да извърши опрашването. Напр., обикновената морска трева (Zostera) е скрила своите цветове в особени звънци. Водната роза изкарва цветовете си над водата и ги подкрепя и храни чрез извънредно дълго стебло, което става още по-дълго, щом водното равнище се издигне. Водното растение Trapanatans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете. Още по-интересна е мехунката (Utricularia). Тя расте в нашите блата, тресавища и пр. Дългото ù тясно, пълзящо стебло е снабдено вместо с листа, с разклонени нишки. При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор. Отворът има клапа, обърната навътре и снабдена с космици. Когато наближи време за цъфтеж, тези мехурчета се напълват с въздух, растението става по-леко, издига се над водната повърхност, дето цъфти с жълти цветове. Това става през юни, юли и август. След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с
към текста >>

20. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

всички спящи сили и заложби? Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото. Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото. Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби. Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо? Защото такъв
към текста >>

21. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред". Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе. Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид. Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти. Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и благоговейно са се запазили в Друидическите семейства[1]. Уместно е, обаче, да се добави тук, че множество археолози приемат днес, че Келтската раса е минала от Европейския Запад към Азиатския Изток, както поменахме това по-рано.
към текста >>

22. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях. Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае. Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб! – Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на
към текста >>

23. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù. Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб. Цялото съдържа в себе си всички условия, всички възможности. И обратно, всяка постъпка, която не е направена от любов, донася развалини, защото стаза откъсване от целокупния живот, става изолиране. Новите отношения „Който вярва в Бога, който живее в него, ще в-вярва и в другите хора". „Докато човек правилно функционира в Божествения организъм, той живее в закона на Цялото: този човек е добър, любящ. Ако казвате, че не можете да обичате хората, тогаз сте в закона на частите." Учителят Всяко познание в края на краищата не е нищо друго, освен познание за Бога. Учителят казва: „Всъщност има само едно знание, знание за Бога. Знание за Бога има два вида: есенциално и потенциално". От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него;
към текста >>

24. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота. Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато човек вижда появата
към текста >>

25. Съдържание на 8-9 бр. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

kulturo" Това е есперантско издание на беседите на Учителя. Под печат е вече петият номер. Чрез тази есперантска библиотека много чужденци са проявили вече интерес към учението на Бялото Братство. Това се вижда от многобройните писма, получени от странство, а също и от отзивите в есперантския и в другия чужд печат за учението. Тая есперантска библиотека има нужда от подкрепа. Нека се подкрепят групата идеалисти, които са взели тази навременна инициатива. Приятелите на новите идеи ще принесат голяма полза на библиотеката, като се абонират за нея, даже и когато не владеят есперанто. Защото, така те от една страна ще подкрепят начинанието, а от друга страна ще могат да услужат с получените номера на свои приятели и познати. Годишен абонамент 40 лева. Всичко се изпраща на адрес: Атанас Николов, улица „Цар Ив. Шишман", № 19 - Бургас. в. „Братство" Излиза периодически в Севлиево, урежда се от редакционен комитет. Целта на вестника е да проникват всред по-широки кръгове новите идеи, които ще бъдат строители на новата култура, която иде. Препоръчваме го на всички съчувственици на новите идеи. Всичко се изпраща на адрес: Сава Калименов - Севлиево. Изпраща се всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Издържа се от доброволни помощи. В книга 5 на „Житно зърно", та зи годишнина, е поместен списък на беседите на Учителя и други окултни книги, които се доставят от редакцията. Приготовлява се и в скоро време ще излезе от печат каталог на беседите на Учителя и на други някои
към текста >>

26. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа. Трябва съвсем ново. Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата. Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука. Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога
към текста >>

27. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

НОВАТА Отзвук Моята светеща раса - която скоро ще се основе, далеч ще превъзхожда и най-фантастичните видения на днешните идеалисти. Не съм мечтател, който се впуща във възможности! Аз зная, какво има да стане! Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в
към текста >>

28. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

които обаче оплодотворяват всички благородни сърца и души. Ние притежаваме вече специална акустична енергия, за която ви говорих в началото. Простите материални елементи - атомите - не се допират един до други; ако се допираха, материята щеше да бъде неподвижна. Те са потопени в една по-рядка среда, съставена от още по-дребни атоми, оживени от грамадна бързина. Тези последните тласкат непрекъснато етерните атоми, с което им придават вибрационни движения. Тая хипотеза се подкрепя чрез диференциални изчисления. Ние сме я проверили с многобройни опити, направени чрез оптични апарати, много по-мощни от вашите микроскопи. И преданието за магическото огледало, за което се говори в популярните легенди, е само едно загатване за тези апарати. Изучиха се атомните тегла на тъй наречените прости химически елементи. Въпреки несигурността на тези изчисления, знае се сигурно, че атомните тегла на химичните елементи от една и съща група са в прости отношения помежду си. Ако един щастлив случай би могъл да даде в ръцете. на химика една сила, с която да изменя положението на атомите в едно тяло, би било възможно да се превръща хлора в йод, въглерода в рубидий. И такава сила съществува. Нашите мъдреци я познават. Нашите книги я наричат виома-паншава-акаша. Тая сила има 5 форми. Четвъртата, наречена суриа-акаша, се отличава с особени акумулаторни свойства. Ние намерихме тяло, което може да получи голям пълнеж с тая сила, за която всички тела са проницаеми. Нашият акумулатор има
към текста >>

29. ПРОЗРЕНИЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Навлязохме със тихи лодки в залива на пролетта. В сърцата ни смирени кротки грее слънцето на песента. От люляка облъхан трепет зове обречени крилца. И вяра вярата подкрепя – превръща старци на деца. Зората наше е кормило. Ветрецът, с розови криле, песни в пътя ни постила и към безсмъртното поле – излъчили се виолини – невидим движи ни лъкът, Летиме по вълните сини: пауни лодките
към текста >>

30. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

като мисли, че живее изолиран живот. Неговият живот се отразява върху живота на Цялото, и животът на Цялото се отразява върху неговия живот. Ето защо късогледство е да съдим за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея. Това е механическо разбиране на нещата. Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка. Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот. Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда. С всяка постъпка в този нов дух човек дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него. Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област. Всяка безкористна постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба. Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи импулс, за да издържи своя изпит. Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш,
към текста >>

31. Съдържание на 6 бр. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

се констатира опитно. Методът на г-жа Л. Колиско е следният: в сребърни соли се потопява долния край на попивателна хартия и се наблюдават, какви рисунки и краски се появяват по попивателната хартия. Тези рисунки са много красиви и са много характерни за разните състояния на луната. Опити от този род са правени за пръв път от Колиско и те отварят широки хоризонти за една нова област на изследвания. Духовната вълна все повече залива света! Иде епохата на хармонията, на красотата. Нека подкрепим всяко начинание, което работи в тая посока! За да се улесни списанието, необходимо е абонатите по-скоро да внесат абонамента си и ако обичат, да абонират поне още един абонат за текущата година на списанието. Нека "Житно зърно" проникне до всички кътове на страната; нека получи широко разпространение всред всички обществени слоеве! Всичко до списанието се изпраща на адрес: Редакция на сп. "Житно зърно", Никола Нанков, ул. "Веслец", № 8,
към текста >>

32. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света. Мислите ви, това са вашите деца; трябва да ги направите красиви и полезни заради нас. Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за
към текста >>

33. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така? Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие? Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога! Когато човек влезе в живота на Цялото, когато съзнае, преживее Единния Живот, ще се измени коренно неговото отношение към околните, коренно ще се изменят неговите постъпки, мотивите за действие. У него ще се роди съзнанието, което ще характеризира новата раса. ЖИВОТ В ЦЯЛОТО „При любовта ти съществуваш в Цялото. Там дето има живот в Цялото, не може да има престъпление. Следователно борбата произтича от факта, че ние не сме органи на Цялото." „Ако ти съставляваш орган в Цялото, ти си спасен, но ако не си такъв орган, започва борба между тебе и другите". Учителят Един клон като е
към текста >>

34. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение,
към текста >>

35. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят. Ако вече говорещи филми приготовляват есперанто, това показва, че близко е времето, когато и официално ще бъде признат като единствен международен език. Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална. Запишете се абонат, макар че не знаете есперанто, ще го научите по-после, или ще го подарите на приятели есперантисти в България или в странство; запишете и ваши приятели, които се интересуват от новото - те ще ви благодарят. Дайте своята лепта за фонда на „Нова Култура" - за да може по-скоро библиотеката да издаде беседите на есперанто. Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов. В България - макар че имаме десетки хиляди ученици на Бялото Братство - има сравнително малко абонати. Това ще трябва да се промени. Най-малко още 400-500 абонати още тази година, а идущата още повече. България трябва да пламне от светлината на Божествения огън на любовта, да се запали, да гори и да не угасва, И това ще бъде! Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за
към текста >>

36. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества. Той, всякога подобен на всички хора, едновременно лекуваше, и учеше, и подпомагаше, и утешаваше с един и същи тих глас и с една и съща бащинска усмивка. Аз не мога да дам в подкрепа на горните твърдения друго, освен моето собствено свидетелство. И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря. Аз обаче не ви изисквам да ми вярвате. Въобразете си само, че те са може би възможни, и това ми стига. Приемането на тая хипотеза ще ви направи по-късно чувствителни спрямо Светлината и моята цел ще бъде постигната; понеже аз не говоря, за да отдам справедливост на едно същество, което Не се грижеше за земната справедливост; аз говоря само за вас, зарад вашето бъдеще, за да намерите смелост в минутите на изнурение и въпреки всичко да вървите напред. * * * Тоя французин, толкова приличен на своите сънародници и същевременно толкова различен, беше със среден ръст и атлетично телосложение. Нищо, нито в неговото облекло, нито в неговите маниери, нито в неговия говор, не го различаваше от тълпата. Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност,
към текста >>

37. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

тях. Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира. Повечето са били вегетарианци, всички са били пацифисти, възторжени идеалисти. Мир, а не война! Любов, а не омраза. Мотика вместо пушка. Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял свят - за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!... Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение. Излекуването в повечето случаи е окончателно. Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С. В. Маккарти. Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални
към текста >>

38. ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

се изпада в най-големи грешки. Човек вижда пред себе си винаги крайната цел, своя далечен блян, но не намира пътеки и средства към него; така идва разочарованието, а заедно с него и нещастието. Всички, които са успявали в живота, в каквато и да е насока, са съзнавали или най-малко чувствали, че възможностите в живота, намиращи се в или извън тях, близо или далеч, са постижими с време. Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех. Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки. Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени. Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него. Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал. Защото идеалът на разумния човек не е да бъде едно натоварено животно с успехи и придобивки и да умре накрая под това бреме! Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре. В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание. Тези малки неща са необходимите части за апарата на постиженията, без тях е абсолютно
към текста >>

39. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в
към текста >>

40. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното. То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни.
към текста >>

41. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бялото Братство в чужбина. Ето извадки от едно писмо от Аржентина: „Действително, че учението на Учителя от няколко години премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на слънцето по цялото земно кълбо. Не закъсняхме и ние да го подкрепим и разпространим в Аржентина. Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите. Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се почувстваме деца на един и същ баща и майка: божествената любов. Всичко тук отива в прогресивна възходяща степен и не ще закъснее времето, когато Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и народ. Магдалена де Пита е напечатала в аржентинското списание „Еlеvation" в испански
към текста >>

42. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

може да бъде щастливо, може да бъде здраво. Всичко друго представлява само условие за развитие на тези заложби, Ние всички трябва да вярваме в това, което е вложено в нас. То е божественото. То е, за което абсолютно трябва да се държим. И ако по някой път ние се обезсърчим, то като влезем по-дълбоко вътре в нас, ще дойдем до онова място в глъбините на нашата душа, дето царуват мирът, любовта, доброто, чистотата и силата. Разумното работи в тебе като един непреривен акт и те подкрепя и ръководи и при най-лошите условия, при които може да си поставен. Това е онази вътрешна светлина, която остава светеща и при най-големите бури и при най-голямата тъмнина, през която минаваш. И ние всеки ден трябва да даваме все по-голямо място на това Разумното, което работи в нас, то да се проявява с все по-голяма мощ и красота. Ако не правим това, няма да се развиваме, ще се изродим, ще вървим по негативния път. Човек още не се е проявил. Човек е това, което носи Любовта в себе си. Човек е това, което носи Доброто в себе си. Той едвам сега е започнал своята еволюция. Пред него седи вечността. Той всеки ден трябва да притури, т.е. трябва да прояви все повече това Начало, което работи вътре в него. Цялата разумна, жива природа съдейства на този красив процес на разцъфтяване на човешката душа. В растежа е смисълът. И ако днес ти не си притурил нещо на твоя растеж, този ден е изгубен. Всеки ден човек трябва да расте, да прибави нещо ново, колкото и да е малко. И това е процес на
към текста >>

43. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и
към текста >>

44. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние. Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техният по-нататъшен живот, чрез изпращане клонове в разните части на света. В Индия те са оставили повече философска наука, а в Египет повече научни данни. След местенето на седалището си в Азия, те продължават да подкрепят Египет чрез свой клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ. Всемирното Бяло Братство изпраща три клона в разните култури. Можем исторически да проследим дейността на тези три клона. Първият клон е имал за цел да подготви условия за християнството; да подготви съзнанието на човечеството за християнството; вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света. А третият е имал за цел да реализира божественото учение (християнството). Първият клон в разните култури носи разни имена; той най-първо работи в Египет; там членовете на този клон се наричат херметисти; после те работят в Персия – това са маздеистите. После работят в Асирия и Вавилон. После простират своята дейност и в Гърция; там се наричат орфеисти. Вторият клон от Индия отива в Египет и от там в Палестина. Това са есеите, есейската школа в Палестина. После оттам той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр. Третият клон най-първо работи в Индия, после в
към текста >>

45. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите. Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист
към текста >>

46. ПЛАНИНАРИ - Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

се пред Бога смирява, на своята трапеза Господ го зове. Докогато слънцето земята огрява и на нея зреят чудни плодове – красив е живота, в подвиг те зове. Излез на открито, погледни звездите, взри се надалече в синьото небе и като мъдреца – в пътя на душите ти прозри със свещена мисъл и сърце. Пожелай на другите подкрепа – пътници в житейските вълни да прозрат смъртта и свойта мъка сляпа; И доволен пак по пътя отмини. * 2.ОБЛЕЧЕН в образа човешки на път далечен ме прати и в мойте хиляди погрешки лицето ти се не смути. ТИ каза: „Пак ме потърси, когато спреш на пътя снежен, по който няма веч следи". Гласа ти пак дочувам нежен: „Стани, праха си отърси". Далечна си и вечно близка И с поглед буден над своя син. Когато скръб сърце ни потиска. И в скръбта аз зная, че не съм
към текста >>

47. Списанието PDF Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

1932 г. „Le Fraterniste” 1 декември 1932 г. „Annates du Spiritisme”, декември 1932 г. „La Revue Spirite Beige, декември 1932 г. Лиеж (Белгия) „La Revue caodaiste” 2 год. кн. 19 октомврий 1932 г. „The Torch”, орган на канадското астрологично общество, излиза във Ванкувър (Канада), год. 10, № 4, ноемврий 1932 „Le Slnceriste” декември 1932 г. Белгия „Frateco”, есперантски въстник, излиза месечно разпространява идейте на Вс. Б. Б. в чужбина. Абонамент 10 лв. за година. Заслужва гореща подкрепа, адр. Сава Калименов, Севлиево. „Wahres Leben”, год. 33, брой 12, дек. 1932. Leipzig „Lesidees bonnes”, 42, rue St Tacques, 42. Paris S-e. „Czlowieku, poznaj Siebiel” Brooklin N. Y. май 1932 „Rlcchezze italiche”, год. 2. бр. 12 дек. 1932 год.
към текста >>

48. Списанието PDF Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

3 - 4. в. „Frateco." Есперантски орган, абонамент 10 лева. Адрес: Атанас Николов, пощенска кутия № 6, Бургас. Ролята на този вестник е грамадна. Още след излизането на първите му броеве се видя какъв грамаден отзвук намери той в странство между всички идеалистични среди. Това се вижда по множеството писма, които се получават от странство. Покрай библиотека „Nova Kulturа" той ще изиграе важна роля за разпространението на новите идеи всред по-широки кръгове. Нека всички, които желаят да подкрепят възвишените му задачи, да се абонират и да го препоръчат на своите познати. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ЗАПИСВАНЕТО НА АБОНАТИ ЗА VII ГОДИШНИНА на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО" Поканват се всички абонати да внесат абонамента. С това ще улеснят редакцията и едновременно ще услужат на великата кауза, за която ратува списанието, а тая кауза е: разпространение идеите на новата култура, на новото човечество! Годишен абонамент 80 лв. в предплата, за странство – 1 долар. Всичко се изпраща на адрес: Редакция на списание „ЖИТНО ЗЪРНО", пощенска кутия № 271 – София. Redaction et Аdministration „JITNO ZERNO” Boite postale № 271 – Sofia (Bulgarie) Печатница „ВЕНЕРА", ул. „Позитано" № 3, София
към текста >>

49. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

посочи самата истина. Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон. Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно. Най-много са допринесли за това германците. Днес съществуват ред теории, всяка от които почива на известни положителни данни. Според едната теория, наречена Перманентна теория се счита, че океаните и
към текста >>

50. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Все пак никога не трябва да забравяме, че за прокарване правдата и любовта в живота - нужно е пробуждане на съзнанието, ново отношение към живота, нужна е любов към всички. Само нови хора, с ново съзнание могат да осъществят новите идеи. Х. Джордж вярва в силата на Истината. Препоръчваме горещо книгата. ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ ДО АБОНАТИТЕ. Молим абонатите да побързат и веднага с получаването на настоящата книжка да издължат абонамента си. С това много ще се улесни списанието и ще се подкрепи идеята, за която то
към текста >>

51. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят. Когато ти мислиш, чувствуваш, действуваш, те стават твоя тил. Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но
към текста >>

52. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

се остави съвършено на Божественото, То да действува в него. Всяко нещо, което произвежда страдание, е сянка на битието. Реалността не произвежда никакво страдание. Какво е реалното? Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на реалността. Реално е туй, което не произвежда страдание. Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания. Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство. Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека. В пластиката трябва да има и ритъм. Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок умствен живот. За в бъдеще хората няма да минават по пътя на страданията. Кога ще бъде това? – Когато душите станат чисти, защото пътят на страданията е изминат. Ние трябва да се сприятелим със страданията, за да ни бъдат те верни учители, от които сигурно придобиваме знание, умение и сила. Това говорят великите Учители на човечеството днес и преди две хиляди години.
към текста >>

53. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

й? Не се ли повдигне жената, всички средства за изправяне на човечеството са слаби, хората не трябва да се спират от това, че жената е унижена. Каквато и да е жената днес, тя е тяхната майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отношение на жената, иначе спасението на света няма да дойде. Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от помощ, от подкрепа. Това не е жена, това е инвалидка от болницата. Жена е тази, която спасява света, жена е тази, която държи ключовете на живота, жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Красив живот иде занапред. Това е светът на новата, утрешната жена! Животът чака от нея да съгради новата култура на земята! Истинският живот е там, дето царуват любовта, мъдростта и истината и дето се появяват светлината и свободата в своята пълнота. 30.VI.933 г. Изгрев По Учителя: Д.
към текста >>

54. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

заболят. Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане. Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр. И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество. Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи. Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова. Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука. Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието. Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение. Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде
към текста >>

55. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах. По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология. Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания. На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло. Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло. Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм. Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който
към текста >>

56. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Само глупавият мисли каквото му дойде на ум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт. Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става." И така, помнете: слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен дух.
към текста >>

57. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова
към текста >>

58. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

метод за преобразяваме на целия народ! Събираме се около Учителя. Задават му се няколко въпроса. Той почва да ни говори. Утринният ветрец леко развява косите му. Главата му е озарена от лъчите на пролетното слънце. Едни си водят бележки, а други слушат със сияещи лица. В очите им не се ли чете радостта на бъдния ден? Ето Словото на Учителя при Ел-Шадай! „Тези, които се качват на планината, трябва да бъдат чисти, а не с техните хилави мисли, желания, със своя егоизъм. Животът се подкрепя с великия закон на любовта. Ако ти не разбираш този закон, няма да знаеш как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш. С любовта всичко се придобива. Без любовта всичко е мъртво. Под любовта се разбира метод за постижения. Любовта е мярка за постижение на всички дарби. Хубаво е да обичаш не както човек обича, а както Бог обича. Да обичаш както човек, това вие сте учили. Така никакви резултати няма да имате. Без закона на жертвата не може да се разбере любовта. Любовта винаги се изразява в служене. Не служиш ли, никаква любов нямаш! Любовта работи! Тя се отличава с едно качество: онзи, който те обича, ще внесе ново разбиране, нова светлина, нов живот в теб. И ако си мъртъв, ще оживееш; ако си болен, ще оздравееш. Служете на любовта без никакво противоречие. И когато се явят противоречия, не мислете, че това е любов. Силата е във вашата любов. Тя е дишане в божествения свят. Щом живееш в нея, ти си свободен. Онова, което първичната Причина е вложила в нас, трябва да го посеем. Вложеното в нас
към текста >>

59. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

нещо, което постоянно смущава хората. Защото съвременните хора, цялата съвременна култура въобще, върви по линията на Сатурн - тъй я наричам аз - по линията на нещастието. Всички хора все се съмняват, все подозират, че има да се случи някакво нещастие - те не очакват нищо добро. И действително, така става. Всички хора изобщо свършат зле. С изключение само на няколко души, познати в историята, които не са завършили зле, всички други хора действително са завършили с фалит. Но хората никой път не се спират да разберат онова, което им причинява смущения. Те си въобразяват, че то е нещо голямо, непоправимо и изпитват пред него страха на вола от стършела, който наистина е малък, ала кара едрия и силен вол да щръклее. Волът си е внушил, че стършелът е може би много голям, много по-голям, отколкото е в действителност. С такива внушения живеят и хората. Изобщо съвременното общество върви по пътя на внушението и самовнушението. Вземете запример пресата, където очебийно се проявява внушението. Всички почват да пишат: „Не вървим добре, от ден на ден отиваме по-зле и по-зле" и т.н. И това внушение се подема, влиза в устата на мало и голямо, шири се, расте. Хората постоянно държат в ума си това внушение, а искат да се оправят нещата. Но как ще се оправят? Всички до насита повтарят, че лозето е неразкопано, че никой не се запретва да го разкопае, че тъй и забутлява. И подемат повик: „Да разкопаем лозето, да прекопаем нивите". Ала си остават само с викането - лозето си стои все
към текста >>

60. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото,
към текста >>

61. Списанието PDF Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Човешките суеверия – Г. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Пътят на постиженията - Г. С .Г. Науката за ръката Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Учителят говори - Доброто Към езерото на Чистотата - Боян Боев Из „Живото слово” В царството на Ормузд-Дай Тази твоя постъпка Стихове – Димитрина Антонова Разбитата лира свети Вести и книгопис
към текста >>

62. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

скала, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел! Тяхната работа е работа на художник! И когато тоя идеален образ бъде готов от днешния човек, тогаз тяхната радост ще бъде радостта на художник! И земният художник трябва да се свърже с тия възвишени същества, за да събуди у себе си изворите на творчеството и вдъхновението ! Всички държавници, общественици, ако искат да напредват в своя стремеж, трябва да имат тяхната подкрепа, подкрепата на невидимия свят! Но за да я имат, требва да са чисти като тях. Художникът, музикантът за да има тяхната подкрепа, трябва да пребивава със съзнанието си във върховете, дето те обитават! По някога тия същества допущат художникът, музикантът, поетът да минат през долината на скръбта, да проливат четири реда сълзи; и тогаз в алхимичната лаборатория на душата им се ражда нова безсмъртна идея, която ще изразят чрез краска, тон или слово. Минали през огъня на изпитанията, те са станали способни да слушат туй, което му шепне Небето! Защо тези Същества имат тия чудни дарби? Защо са гениите на мъдростта, гениите на поезията, на художеството, на музиката и пр.? Защото разбират, що значи да се работи от любов! Какъв трябва да бъде човешкият обществен строй? Идеалният строй, както казахме, вече съществува. Той е горе. Всичко, което е горе, трябва да слезе на земята. И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти,
към текста >>

63. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Впрочем и сам той, като естествоизпитател, е работил повече физиогномически, отколкото аналитично-описателно. Затова негли е бил неразбран в своите натуралистични идеи от тогавашните учени, които се отнесли с насмешка и към физиогномиката на Лафатер. Може би във „Физиогномичните фрагменти" на бащата на съвременната физиогномика да няма наука в съвременен смисъл на думата, но там се таи една основна идея - идеята за физиогномичното като израз на душевни качества и сили - подкрепена от верни наблюдения и просветлена от фини интуитивни прозрения. Тази идея се крие, като семе впрочем и в физиогномичните писания, останали от средновековието и епохата на възраждането. Но понеже последните са писани на един средновековен жаргон, неясен за съвременните хора, понеже в тях е изтъкнат преди всичко гадателския, „мантичен" елемент, който характеризира почти всички старовременни писания от тоя род, понеже най-после, тия писания се явиха като съставна част от окултната литература, основната идея в тях, живият и истински зародиш биде от първом пренебрегнат от официалната наука. Но редица „неофициални" учени, хора с непредубеден поглед, започнаха да правят системни физиогномични и характероложки наблюдения и оставиха ценни трудове в областта на характерологията. Достатъчно е само да споменем, между многото трудове, класическото съчинение на D-r Carus: Simbolik der Menschengestalt, както и съчиненията по Психо-физиогномика от известния вече на читателите на Ж. 3. Карл Хутер, чието
към текста >>

64. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания,
към текста >>

65. ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засягаме схващанията на съвременните хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо становище, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъж като своите по-възрастни братя и сестри? То дълго време ще бъде носено от майка си на ръце и ще бъде подкрепяно от своите по-големи братя. Така и съвременните хора се носят на ръце и се подкрепят от по-големите Братя на Човечеството - от ония велики, гениални души, които ръководят съдбите му с непоколебимо търпение. Тези именно будни души, които любят Бога и знаят, че животът има велико предназначение, ще оправят света, те ще го организират. Само добрите високо-съзнателни хора могат да градят и да организират. Лошите хора само разрушават. Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората само от съзнателните, добрите човеци, които работят от вкове насам. Ала сега тяхната дейност се засилва, защото човечеството се намира пред един важен възел в своето развитие. И тъкмо затова, може би, никога страданията, вътрешните и външни противоречия не са били така остри, както в наши дни. И никога, може би, от разумните хора не се е изисквало толкова търпение, толкова душевна мощ, колкото сега. И никога, може би, не е било тъй необходимо добрите съзнателни хора в света да си подадат
към текста >>

66. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Човек остава просто поразен от сигурността, с която манометърът зарегистрирва специфичните дарби у музиканта, да речем, или художника. Всеки нервен край отговаря на едно определено душевно качество. Указанията на манометъра се отбелязват тогава по сила и степен на една психограма. По тази именно психограма се отчитат нужните данни. На нея се отбелязват общата интелигентност на изследвания индивид, като обща способност за духовна работа. След това онези душевни способности, които подкрепят и усилват общата интелигентност: памет, съсредоточаване, воля. Определя се, освен това, неговата способност към философска мисъл, неговата етична природа, характера на неговия мироглед и пр. Чрез това хубаво изобретение се осъществява една отколешна мечта на
към текста >>

67. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ За да имаме едно правилно отношение към живота и за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем, трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие, трябва да знаем, кое от това, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое на раждащото се бъдеше и трябва да подкрепим последното. А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието. Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа,
към текста >>

68. РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

обмяна на съществуващите възрения. Така в Германия има международно дружество на багетистите и съюз за изяснение на багетизма. Тук с голям интерес в днешно време работи в това отношение културният инженер Д-р X. Клаус от Дрезден в областта на културната техника при дренирането на наводнените местности. Той обширно разглежда ползотворната си работа в статията: „Моя метод за дренаж на водните жили (1927)". Същият устройва ежегодно специални курсове в Плавно, Саксония от 1925 г., подкрепен от Баварското Министерство на В. Р., откъдето е имало изпратени чиновници по мелиорация, инженери и мелиорационни майстори, от които повече от 50 на сто са усвоили употребяването на багетата при търсене на вода за мелиорационни цели. В Франция - в Лил, през 1931 г., се основа международно дружество „Общество на приятелите на радиестезията" предимно от хора на науката: универ. професори, геолози, географи. инженери, физици, лекари и др., чийто брой в края на 1932 г., е надминал 750 члена. В него са застъпени всичките слоеве на висшата интелигенция и техните редове постоянно растат. То централизира днес всичките известни специалисти във Франция и чужбина от всичките части на света, свиква често сбрания и занимава с лекции и беседи интересуващите се лица, придружени и с практически упражнения. През 1932 г. е свикан международен конгрес в Авиньон за съучастниците - интересуващи се членове, с такава богата програма, че конгресът е трябвало да се продължи с два дни, а някои секции трябвало да
към текста >>

69. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

разумност, съзнание, макар и по-долна степен. Ще цитирам един пример, даден от Учителя: ако забучим близо до поникналия фасул една пръчка, то фасулът ще се обвие около него. Но ако зад този сух прът посадите една фиданка, то фасуленото стебло ще мине покрай сухия прът и ще отиде по-далеч, за да се обвие около фиданката. После са правени опити за психична връзка между човек и растение. В биологията все повече се трупат факти, които са необясними от механическо гледище. Тия факти подкрепят тъй наречения витализъм и психоламаркизм. Всичко горно показва, че биологията и всички други науки влизат вече в една нова фаза, в която ще им се разкрият безкрайни нови
към текста >>

70. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

предпочитане, защото създавате активност. от това не се разбира, че се отричат външните условия, но е нужно едно разумно отношение към тях, при което да не се отклоняваме от вечните природни закони. Кое нарушава между другото разумното отношение към външните условия? То е онова отдалечаване на хората от природата, обезверяването им в онзи разумен промисъл, който виждаме. Опитите досега красноречиво говорят, че човек със своите лични усилия не може да дойде до благоденствие, ако няма подкрепата на разумната природа и не почне да работи в съгласие с нейните закони. Христос казва: „Не се безпокойте за своите нужди". Той изтъква именно идеята, че има нещо, което седи над нас и ни съдействува. Ние трябва да съгласуваме усилията си с това Разумното, което се проявява в природата и по такъв начин да се дойде до едно съвместно изработване на ония условия, които хората от толкова време търсят и при които те ще могат да се отдадат на една спокойна и плодовита културна
към текста >>

71. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилния живот - животът на любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта.
към текста >>

72. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство. В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и
към текста >>

73. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството. Това е, така да се каже, с езика на Кришнамурти „подчовешкото" състояние на човека и човечеството. С нашия стремеж да завладеем всичко в света, ние се натъкваме на „Пер-Гинтовския" проблем. Вярно е, че човек трябва да изяви себе си, трябва да придобие блага и условия за творчество в живота. Но тук е развръзката - какво ще спечелим, ако придобием целия свят, а загубим себе си. Пер-Гинт
към текста >>

74. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование! Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят! Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица. Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор. В една от групите се четат следните мисли от Учителя: „Наука е това, което дава права посока на живота, - човек да знае, как да живее. Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея. Никога не изгасяйте своите свещени мисли! Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко! Извирайте! Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода ! За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношенията на твоя дух и душа към Безграничния трябва да са правилни. Ти не можеш да намериш
към текста >>

75. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ.ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

напуснал постницата си и тръгнал по указаната посока. Вървял от изгрев слънце почти до залез слънце, но Христос не се явил на пътя му. По едно време насреща му се задала една бедна, окъсана жена с дете в ръце. Гледа я - едва крета по-пътя. Като се приближил към нея, тутакси разбрал, че тя е болна, изнемощяла и че се тътри по пътя с последни сили. Като го видяла, тя се поспряла да му заговори, но краката й се подкосили, и тя грохнала на земята. Той веднага се спуснал да я подкрепи и най-вече да задържи детенцето, което малко останало да падне из немощните й ръце. „Аз умирам, казала с угаснал глас майката. Ти си едничкия човек, който срещнах по пътя - на твоите грижи поверявам детето си". Като казала тия думи, жената издъхнала. Светията поел детето в ръце, па си помислил с тъга: „Кого очаквах да срещна, кой ми се яви на пътя! Кому да оставя сега това клето сираче? Да го поверя на някои хора, знам ли, как ще го гледат? Най-сетне, нещастието на тази жена е и мое нещастие, нейния дълг е и мой дълг, нейното дете е и мое дете. Ще го взема да го гледам, па каквото Бог даде." Така си рекъл светията с дълбока въздишка, па тръгнал по пустия път. Той все очаквал, че може да му се мерне отнякъде Христос, но смрачило се, нощ се спуснала, а той все вървял, без да срещне жива душа. Мъдрецът помълча за миг, па погледна учениците си и заключи. „Както виждате, това дете отново възвърна светията всред грижите и неволите на земния живот. Той трябваше да се откаже от небето тъкмо,
към текста >>

76. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Английската ще се състои през 4-10 август, немската - през 7-16 август и френската - през!2-18 август. Редакцията на сп. Ж. Зърно съобщава, че премията ще се даде само на онези абонати, които внесат абонамента си най-късно до началото на м. Август т.г. Молим всички абонати на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” да направят всичко възможно да внесат абонамента си за текущата X годишнина колкото се може по-скоро. Нека никой не чака специална покана. С редовното и навременно изплащане на абонамента вие подкрепяте списанието си, което ще може да излиза редовно и на време. Молим също всички не платили абонати и не издължили се настоятели за старата годишнина да сторят това веднага. Редакцията доставя книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“ от А. ОСБОРН-ЙИВС срщу 20 лева. Печатница „Рахвира", ул. Екз. Иосиф 37. Безистен „Бали". Продължава подписката за записване абонати за Х-ДЕСЕТА годишнина на сп. ЖИТНО ЗРНО, която почна през Януари 1936 г. И през настоящата десета годишнина, списанието иде даде на своите предплатили абонати една подходяща премия из областта на окултната литература. Абонаментът остава и за Х-та годишнина пак същият - минималния за този род списания - 80 лв. Редакционният комитет на сп. „Житно Зърно" ще направи всичко възможно и през десетата годишнина за още по-голямото подобрение на списанието. Това ще може да се постигне по-добре, при навременното и редовно заплащане на абонамента от страна на нашите абонати. Вярно на своя път „Житно Зърно" ще работи и за напред върху духовното
към текста >>

77. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От този
към текста >>

78. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

живата връзка с Първопричината. Велик е пътят, по който си повел нашите души. Той е път на освобождение, на светлина, на разширение, напредък! Красив е той, защото в него ние предвкусваме благата на един друг, по-възвишен свят, към който трябва да се стреми всичко по земята. Ние сме несъвършени и немощни, затова вървим бавно в този изящен път, в който всяка спънка е мъдрост, всяко страдание напредък и всяка скръб - начало на голяма любов към всичко Ти не спираш да ни окриляш, да ни подкрепваш, да хвърляш все по-нова и по-обилна светлина и да ни храниш с плодовете на истината. В нашето несъвършенство и немощ Ти ни даряваш богато с твоята велика любов и ние не спираме да вървим в Твоя път на светлина. В дълбочината на душата си изказваме постоянно своята благодарност за всичко това, което Ти правиш с нас и за нас. Да бъде благословен онзи ден, когато Те срещнахме в своя живот! Велико е Твоето име и дело, Учителю! Защото Ти ни даде живот, светлина и смисъл. Велик е Твоят път, защото Ти ни научи, как да работим и как да обичаме!
към текста >>

79. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

прегради, дебели ледени стени между душите. Последните са чужди една на друга, не се познават. Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта! Много методи са опитани за разрешението на всички социални и други въпроси на днешния живот. но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там, любовта не е била там! Ето защо трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа, на Любовта! Иде разсъмване! То е вече дошло! Дългата нощ е почти изминала. И затова иде време за богатия лов на риба: много души ще бъдат събудени, просветлени. Иде новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта. Човечеството сега тъкмо преживява преходния период между тия две епохи - културата на нощта и културата на разсъмването! И тая култура не ще дойде без Христа, без Божественото, без Любовта. Тая култура също така не може да дойде, ако не хвърлим мрежата от
към текста >>

80. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

е Христос. Този разказ за мъдреците от изток има и друго, още по-дълбоко значение. - Защото фактите, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от разни полета. Защото нещата, които стават във физическия свят, същевременно са символ на вечни истини. Тия мъдреци идат от изток! Понятието „Изток" можем да разгледаме от буквално гледище. Що е изток от едно по-дълбоко гледище? Що е мистичният изток, що е вътрешният изток? Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток. Значи тя иде от един разумен свят. Изток - това е полето, в което работят великите Души, с пробудено, просветлено съзнание, живущи в реалността на Истината и Свободата. Изток - това е царството на Истината, на разумността, царството на Духа! Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и възкресяват. Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят. Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се
към текста >>

81. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

на графологията за положителна наука, мина без сътресение за научните теории, защото твърденията на графологията можеха да се обяснят задоволително в кръга на общоприетите научни теории за движението като нервно-мозъчно явление. Както да е, но опитите, почиващи върху хипнотичното внушение, които предприеха още в 1886 год. френските учени Пол Жане, Шарл Рише, докторите Ферари и Ерикур, членове на Обществото за физиологична психология, са наистина убедителни - те наистина идат да подкрепят основната теза на графологията: че почеркът разкрива характерните черти на човешката личност. След тази дата са правени многобройни опити и наблюдения в много клиники и болници от разни лекари-психиатри и физиолози, които опити само потвърждават графологичните истини. Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв, тъга, разточителност, скъперничество и пр. и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат
към текста >>

82. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

тазгодишния. За следната година трябва да очакваме ново, по-силно избухване на грипа, защото Юпитер и Сатурн отново ще се приближат и с това петната по слънцето ще се увеличат. При това съчетание има големи атмосферни смущения, дълги дъждовни периоди, през време на които човек е най-много склонен към простуда. Фактът, че тая болест се нарича още "инфлуенца", което значи влияние, показва, че човек повече или по-малко съзнава тая зависимост, която астрономите приписват на планетите. В подкрепа на мисълта за зависимостта на епидемиите от неизвестни космически и атмосферни влияния, идват някои интересни наблюдения над животни и птици в периоди, предшествуващи избухването на някоя епидемия всред хората. Например е наблюдавано в Либерия, че когато епидемията заплашва страната, то се забелязва странно държане на животните и това е било вече белег че опасността наближава. Птиците били обхващани от силно безпокойство, те на ята напущали страната, даже и рибите бягали далеч от засегнатите крайбрежия. Американската изследователка Ами Хилеро имала случай да наблюдава това в Либерия. В последно време са правени подобни наблюдения в области, в които върлува грипа. Според френските орнитолози това явление особено било ясно в ненаселени места, дето птиците са запазили остротата на своите инстинкти. Но даже и в Париж преди избухването на последната грипова епидемия се забелязвало голямо безпокойство всред птичето царство. Гълъбите и врабчетата били много възбудени. Това състояние напомня
към текста >>

83. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон. Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека.
към текста >>

84. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мария. Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет. Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка. Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс. Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата. Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава. Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра. „Така е, Господи, отвръща тя на Исуса, но и кучетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им". Този отговор, така жив и образен, изпълнен с такава убедителна сила, омилостивява Исуса. „О жено, провиква се той възхитен, голяма е твоята вяра. Нека ти бъде според желанието". Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум. На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично. Това е един кратък, но красив и умен разговор. При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса. Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод,
към текста >>

85. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят. Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в
към текста >>

86. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но
към текста >>

87. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ГЪРБАВАТА ЖЕНА - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

все пак онези, които искат да станат проводници на Любовта – най-тънката, ала и най-могъща космична сила, която започва да прониква отвътре в човешките души, трябва да започнат именно с това обичливо, деликатно отнасяне към малките същества, към малките блага и ценности на живота. Защото една от най-великите особености на Любовта е, че тя се занимава с най-дребните, най-нищожните наглед неща в света. Великото в Любовта е, че тя слиза до най-малкото, до най-беззащитното, за да го подкрепи, подеме и въздигне. Тя не се интересува от звездните вселени, от слънцата; тя не се интересува от великите, от силните, тя се интересува от най-малките същества и неща, на които хората обикновено не обръщат никакво внимание. И ако иска човек да намери Любовта, той ще я намери там, при малките на вид, незначителни неща в Природата. Ако у човека се развие този тънък усет, чрез който да долавя фините трептения на Любовта, той бездруго ще я види в малкото, бистро планинско изворче, чиито струи се мъчат да си проправят път надолу през камъчета и скали. Любовта е скрита зад това изворче, зад неговите изблици – тя взима участие в неговия живот. Любовта е и при малките цветчета, които с толкова усилия пробиват земната кора, за да се разлистят, да напъпят и разцъфнат. Тя е и при онази дребна мушица, която е кацнала на някой цветец и се труди да влезе в него, за да посмучи от неговия сок. При всички тия малки същества, Любовта е, която действува като един скрит импулс, който подтиква, насърчава,
към текста >>

88. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения. На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна
към текста >>

89. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

казва: "Силен е оня народ, който се реши да изпълнява волята на Бога". Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото! Това е основният закон за преуспяването на народите. Този закон обяснен по-точно значи: всеки народ преуспява, който не върши неправди, насилия, както вътре в своите граници, тъй и спрямо другите народи. А всеки народ, който зачита правата на другите народи, не накърнява свободите им, който им помага и ги подкрепя, той действува в хармония с горния закон и затова ще се разцъфти, ще се благослови и ще прояви великите заложби, вложени в него. Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува. Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений. Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне". Тия думи могат да се преведат така:
към текста >>

90. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

и неправилно съчетание на храните Тая част за съчетанието на храните съдържа съвсем ново гледище по въпроса в тая глава се казват истини, които за пръв път се разглеждат и осветляват от едно ново гледище, чисто научно. в това отношение се правят много грешки при храненето и затова тая глава и крайно важна. После се разглежда въпросът, коя храна е по-полезна: дали месната заедно с растителните продукти или вегетарианската. Заключението е в полза на вегетарианската храна. И то се подкрепя с важни аргументи, морални и научно-здравословни. След това се разглежда от ново, оригинално гледище въпроса за психичните причини, които влияят благоприятно или неблагоприятно върху храненето и правилното усвояване на храните. Тук се идва до крайно важни заключения. В тая глава се разглеждат отрицателните, разрушителни сили: гняв, страх, отрицателни мисли, тревогите и омразата и положителните творчески сили: любовта, вътрешния мир, музиката и радостта. В сравнение с досегашната литература по въпроса, тая книга внася нови идеи и за това тя е ценен принос в тая област и необходима за всеки. Препоръчваме я на читателите си. Notre-Dame des Neiges. Histoire d'une famille de Boulangers par Gabriel Gobron. Un vol. 326 p. 15 fr. + 15% port par commande directe â l'auteur: Gabriel Gobron, 12 rue Thiers Rethel (Аrdennes). France. Това е последната книга на френският писател Габриел Гоброн, който е добър приятел на сп. "Житно Зрно" и на нашата книжнина. Той често е препечатвап, в разни
към текста >>

91. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

страшни войни, които са стрували живота на милиони. Не беше ли така и през европейската война? Какво придоби Европа в края на краищата от нея? Измряха повече от шест милиона хора, представящи цвета на народите. При една дълбока преценка се оказва, че това е една с нищо неоправдана жертва. Ако енергията на тия милиони хора, в разцвета на своите сили, се впрегнеше на работа за общополезни цели, земята щеше да се превърне на рай. Това са общо познати истини, изтъквани многократно, подкрепяни със статистически данни, с тънки и подробни изчисления, но въпреки това хората все още не могат да се проникнат от тях. Трябва народите като колективни единици да се издигнат поне до равнището на оня морал, който регулира днес частните отношения между отделните индивиди. Впрочем, има указания в съвременния политически живот, че по-издигнатите държавници, които ръководят съдбините на народите, се издигат вече до това съзнание. Те се стремят да внесат един по-висок морал в международните отношения - усилията им са насочени към миролюбиво разрешаване на спорните въпроси. Разбира се, този по-висок морал в международния живот, за който е дума, изисква по-друго разбиране за живота и света. И то ще дойде. Когато ние говорим за това, имаме пред вид онова велико и светло бъдеще, което се очертава пред човечеството. Днес нещата не могат да бъдат другояче, защото хората нямат ясна представа за оня миров ред, който царува във вселената, те нямат представа за великия божествен ред. В своите
към текста >>

92. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева ТРИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА „ЖИТНО ЗЪРНО” Открива се подписката за записване абонати за ТРИНАДЕСЕТА годишнина на списание "ЖИТНО ЗЪРНО", която почва от януари 1939 година. Абонаментът остава и занапред 80 лв. - най-малкият за този род списания. Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. "ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с
към текста >>

93. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева ТРИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА „ЖИТНО ЗЪРНО” Открива се подписката за записване абонати за ТРИНАДЕСЕТА годишнина на списание "ЖИТНО ЗЪРНО", която почва от януари 1939 година. Абонаментът остава и занапред 80 лв. - най-малкият за този род списания. Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. "ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с
към текста >>

94. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева ТРИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА „ЖИТНО ЗЪРНО” Открива се подписката за записване абонати за ТРИНАДЕСЕТА годишнина на списание "ЖИТНО ЗЪРНО", която почва от януари 1939 година. Абонаментът остава и занапред 80 лв. - най-малкият за този род списания. Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. "ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с
към текста >>

95. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН ЙИВС, срещу 20 лева ТРИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА ЖИТНО ЗЪРНО Продължава се подписката за записване абонати за ТРИНАДЕСЕТА годишнина на списание "ЖИТНО ЗЪРНО", която почна от януари 1939 година. Абонаментът остава и занапред 80 лв. - най-малкият за тоя род списания. Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. "ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с
към текста >>

96. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го. Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го. Приемай всичко хубаво, отдето и да иде то. Вярвай, че светът е създаден за разумните, за добрите хора, че е създаден за всички, които Бог е поставил на някаква работа. Вярвай, защото онези, които не вярват, сами себе си спъват - те ще закъснеят в своя прогрес. Ако видиш човек, който е нещастен, ала вярва, че ще излезе от своето нещастие, подкрепи го във вярата му. Изпращай му добри мисли. Щом желаеш доброто на хората и те ще желаят твоето добро. Радвай се на знанието на другите хора и те ще се радват на твоето. Радвай се на всяко хубаво нещо, което виждаш, защото то ще бъде един ден и твое. Такъв е законът: всичко, което хората поотделно придобиват, ще стане един ден общо благо. И тъй, първото нещо, което трябва да внесеш в живота си е: да имаш абсолютна любов към Бога, абсолютна вира и надежда в Него. И тогава винаги ще чуваш тихия Му глас да говори в тебе. Защото всеки човек може да чува гласа на Бога. Когато човек дойде до това, ще си припомни, че то му е казано някога и ще провери, че е един факт. Когато човек претърпи някой голям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувствува изоставен от всички, нека се вглъби в себе си - тогава той ще чуе един тих глас, който му шепне: Не бой се, всичко ще се оправи! Щом чуеш тоя глас, ще провериш, че работата ти наистина ще се уреди. Вярвай в Оногова, който казва, че твоята работа
към текста >>

97. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

астрологията - едно ново неизвестно, което е требвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания. Впрочем и астролозите, подобно астрономите - математици, се бяха натъкнали на известни "пертурбации" в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори. И те чувствуваха, че има негли и други членове в слънчевата система, които вече действуват като фокуси на известни космични сили. Тези им интуитивни досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети. Както и да е, но Нептун, след като биде открит, се вмъкна, подобно на Уран, в астрологичната практика и лека полека неговото тънко, трудно уловимо "влияние" доби по-определен характер. Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Уран, е един носител на „пертурбации", един смутител на стария ред. Астрономически, това се изрази между другото и във факта, че Нептун наруши Тициус-Бодевия закон за планетните разстояния. В астрологичната пък система той се явява заедно с Уран (а днес и с Плутон) нарушител на нейната класическа планетна седморка. Как обясняват астролозите тоя факт, за това говорих вече в "Сфера на Урана". Там споменах също и затова, как схващат окултистите връзката между откриването на една нова планета и пробуждането на известни сили в съзнанието на човеците, за които тя в дадения момент става видима и знайна. Пак там най-сетне загатнах за това, как се схваща влиянието на
към текста >>

98. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

при писане, а и във всичките си движения - походка, жестове и пр. Същото съответствие в движенията имаме и при импулсивните натури, чиято дейност се характеризира с отделни, нередовни изблици на енергия. И тъй, ясно е, че равномерният, умерено-силен натиск показва уравновесеност на характера, самообладание, положителна воля, обмисленост в действията. Стане ли натискът прекалено силен, той показва деспотична, брутална воля, която се налага въпреки всичко. Обикновено тоя признак бива подкрепен и от други графологични белези които говорят за една натура със силно развити лични чувства, с рязък, холеричен нрав. Неравномерният натиск, който следва възникването на отделните изблици на енергия, показва импулсивни действия, силна афективност, която нарушава душевното равновесие на човека. Работата на хора с такъв почерк добива същия импулсивен характер - в известни моменти от живота, под влияние на известни мъчнотии или под напора на силни афекти, тия хора могат да работят най-усилено и напрегнато. Мине ли, обаче, критичният момент, отслабне ли афективното напрежение, те изпадат в пълно бездействие. Изобщо, действията на тия хора, които са изобщо сприхави и избухливи, страдащи често от вътрешното стълкновение на противоречиви склонности, повечето пъти се мотивират от афектите. Не разумът, не зрялото обмисляне, не твърдото решение е меродавно в техните по-стъпки, а внезапните импулси, предизвикани от избухването на някой афект. Силните, гъсти и тлъсти надебелявания се срещат у хора
към текста >>

99. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат. При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието. При страданието човек добива знание, а при радостта - блага. Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията. Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш!" Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда
към текста >>

100. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН ЙИВС, срещу 20 лева ТРИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА ЖИТНО ЗЪРНО Продължава се подписката за записване абонати за ТРИНАДЕСЕТА годишнина на списание "ЖИТНО ЗЪРНО", която почна от януари 1939 година. Абонаментът остава и занапред 80 лв. - най-малкият за тоя род списания. Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. "ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с
към текста >>

101. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И влезе мир в душата ми. И тия хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а пък сега казваха: „Изменил се е!" Има едно правило. При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право. – Как може човек да дойде до приемане на тия истини? – Провери нещата, опитай ги и това, което намериш за вярно, приеми го и го приложи. – Какво е отношението между старото и новото? – Хората имат нужда от новото. Новото иде да подкрепи старото. В природата върху старото клонче израства новото клонче. И после върху това ново клонче израства друго ново. Консервативните течения не знаят, че върху новото ще се явят листата и плода. Всички отрицателни прояви днес в живота – лъжата, завистта, убийството, грешният живот – показват, че няма изобилие. Хората се бият за една бутилка вода, но ако има един изобилен извор, щяха ли да се бият? Тогава има за всички. – Какво е положението на света днес? – Има едно раздрусване днес в света. Старите методи си отиват. И нов ред на нещата иде! Нов ред иде в Европа. При днешните механически средства, ако продължават до край, всички ще бъдат победени. Няма да има победители. От всички тия страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Ще дойде едно велико пробуждане на съзнанието, и хората ще приложат новите
към текста >>

102. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

читателите си. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВEТНИТЕ ЛЪЧИ от А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Продължава се подписката за ЧЕТИРИНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. ЖИТНО ЗЪРНО, която почна от януари 1940 година. Абонаментът остава и занапред 80 лв. – най-малкият за тоя род списания. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само навреме да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно „ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. „ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli. [1]Пушене, пиене, месоядие и пр. [2]В хърв. списание има две рилски снимки: на чужденците и на
към текста >>

103. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

нужди на живота. Това са първите малки наглед, неосезаеми, но велики дарове, които Природата ни е дала. И целият ни живот зависи от тях. Здраве, полет на мисълта, духовна широта зависят от нашето съзнателно отношение към тях. Дълъг път е пред теб. Носиш тежкия товар на твоя собствен живот. Вървиш из полета и планини. Имаш никаква цел, към която се стремиш. Тя е близка и толкова далечна. В твоя дълъг път често сядаш да почиваш край бели извори и бистри потоци, да пиеш и похапнеш, да подкрепиш силите си. С дълбока благодарност в душата оценяваш хляба, който ядеш и чистата вода, която пиеш. Само умореният, гладният, жадният човек е в състояние да оцени хляба и водата. Той вижда в тях това велико благо, с което природата дарява човека, за да подържа всекидневното си съществувание. Колко много жертви и сили, и труд и енергия са необходими докато житното зърно стигне до състоянието на хляба, до положението да бъде най-ценен дар за живота на човека! А водата? – Що е живот без вода! – В нея е тайната на движението, на възрастването. Малки неща, малки дарове, с които природата обкичва живота на човека, ала те сами са неразделна част от самия живот. И красив и смислен е животът с тях... С тия малки насъщни всекидневни блага ние сме така свикнали, че рядко дори се сещаме да благодарим за тях. Кой не се нуждае от въздух, от светлина, от хляб и вода? Всички се ползуваме от тия природни блага, без да си даваме сметка за тях. Те са условията и средата, чрез които самият живот се проявява. В
към текста >>

104. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището. Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива. То е на залязващата култура. И друго разбиране, други идеи на изгряващата култура. Младежът трябва да се постави в допир с новите идеи. Те имат силата да разцъфтят всички негови сили и заложби. След днешните страдания на човечеството, след като мине то през Голгота, ще се пробуди съзнанието на човечеството за висши културни ценности. То ще дойде до ново съзнание, до побратимяване на народите, до преустройство на обществото върху принципите на братството, любовта, свободата и взаимопомощта. Като се въведе този нов
към текста >>

105. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества. За благосъстоянието на едно семейство трябва отделните съставящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища, да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпитава втачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденстващо човечество. И ако чувството на национализъм не е подкрепено с това висше самосъзнание, то се превръща в една несимпатична страст, безразсъдна, и необуздана. Един човек всякога храни у себе си любов към заобикалящата го действителност, но как това чувство на любов може да се превърне на омраза към другите? Границите на народите не са стени, които затварят и крият в себе си две отделни омрази, а синори на две лаборатории, в които се изготвят еднакво ценни придобивки за общочовешкото семейство. Изводът, който следва да направим от данните на социологията, ни показва, че нацията е една „реална абстракция" толкова необходима, колкото е необходимо тялото на човека, за да може чрез него да се прояви една по-велика реалност – духът. Всеки народ носи своите дарове на великия жертвеник, всяка нация, както казват Кант и Фихте, не е мъртъв обект, а субект-носител на своя собствена воля и никой няма право да разпорежда с нея. Бердяев казва, че нацията е един мистичен организъм, неопределима рационално, а Франк – че „всяко национално битие в своите предели,
към текста >>

106. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

изживелица. Нейно високо художествено тълкуване представлява незавършеният му роман „Хайнрих фон Офтердингенъ". Като парадокс към тоя краткотраен земен живот с крайно опростотворена външна линия се разкрива шеметната спирала на интензивен вътрешен живот. Роден е на 2 май 1772 г. в Обервидерщедт, гдето получава строго религиозно възпитание под влиянието на своя баща, привърженик на хернхутизма. Това е особено духовно течение в Германия, което цели да вглъби религиозната преживелица, подкрепена от волята да осъществява в живи дела учението на Христа. Завършил гимназия в 1793 г., той постъпил в Йенския университет, за да следва право. С по-голям интерес обаче се задълбочава в философията на Кант. В 1795 г. среща тринадесетгодишната София фон Кюн. Нейната свръхземна красота, одухотворена от необикновено висока за възрастта ù интелигентност, пленява въображението на 23 годишния Новалис. Говорейки, мислейки за нея, той става поет. Скоро, обаче, след една тежка и несполучлива операция София отлита в онова тайнствено „отвъд", по което чезнат романтиците. Безгранична, но творческа е скръбта на поета по любимата. Бавно и ритмично неговите „Химни на нощта" отронват мъката и копнежа му по царството на смъртта, онова мистично лоно, гдето обитават душите във вечно, ненарушимо общение. Постепенно образът на любимата загубва във въображението на поета очертанията на своя земен образ, за да засияе в ореола на Божествената майка. Така София се възвръща към своята метафизична прасъщина – вечно
към текста >>

107. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

зърно" към новата култура на светлината! Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Гурко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

108. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор. * Целта на това кратко разглеждане на въпроса за волята у Учителя далеч не е да се спре с дълги цитати да проследи всяка изказана мисъл в беседите по този въпрос. Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески. Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви. Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така
към текста >>

109. DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

намери широко разпространение навсякъде. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

110. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

и пр. Препоръчваме я на читателите си. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

111. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

на изучаване, човек е успял по чисто физически начин да раздроби материята до големината на молекулата. По-късно се откриха химическите елементи като основни градивни части на видимия свят. Дотогава обсегът на човешкото знание се простираше в сферата на философията и вярата. Единствената загадка за ония времена бе философският (магическият) камък, с чиято помощ човек мислеше, че ще може да цари над материята. С откриване на атома, ученият намери по-големи възможности, за да подкрепи материалистичната си представа за вселената. Механистичното светоразбиране стана единственият фактор за преценка на живота. Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух. Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло. Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н. Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото. Например:
към текста >>

112. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ВАМ! Кървавочервени зари багреха града, чиито стражи облякоха Богочеловека в багреница. Едва дочакали утрото, трите жени взеха пътя към града. Смирено сложила ръка на своето сърце, Майката стъпяше напред. След нея Мария — сестрата на Лазар, подкрепяше изнемощялата от скръб Мария от Магдала. Пред градските порти те се спряха. — Добро утро, майсторе — рече Майката на циганина, който раздухваше жаравата в огнището си. — Какво е това, което правиш? — Бързам, рече той, поръчаха ми четири гвоздеи да направя за Този, когото ще разпъват, а аз, за почитта, която ми отдадоха, искам и едно копие да им направя. — Копие! — извика Майката, пронизана от острието на болката. Тя дигна погледа си и потрепери. Първите лъчи на слънцето бяха осветили Голгота. Обърна се и портите сами се отвориха. Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода. Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае. Посред нея стоеше Той, мълчалив, с приведени очи, цял оплют. По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята Божия." През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани!". Тя потрепера от безчувствието и жестокостта на тези, които бяха свидетели на това. Тя плачеше, плачеше и Мария от Магдала и не снемаше очи от Този,
към текста >>

113. DU MAITRE; LHOMME PARFAIT Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Доставя се от издателя д-р Жеко Маринов, София. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

114. DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

на духовната мисъл в България. Д-р Ел. К. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

115. DU MAITRE: LE BON FILS Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

е да не хвърляме обвивките на плодовете. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

116. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек
към текста >>

117. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Доставя се от книгоиздателството в Севлиево. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

118. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

повече печели почва между биолозите. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

119. DU MAITRE: LA FAIM Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ще родят новия човек на земята! Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

120. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание. Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината. Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тая светлина ще привлече хората един към друг и ще ги обедини вътрешно. Когато тя изгрее в душата, човек вече не се съмнява, не се колебае. Това е един от най-великите моменти, които той може да преживее. в него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват. Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той
към текста >>

121. DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Т. изпъква в българската действителност като виден натурфилософ и популяризатор на научната мисъл. Препоръчваме горещо тази книга на нашите четци. В нея ще намерят богат и научен материал, поетични прозрения и мъдрост. Д-р Е. К. Открива се подписка за ШЕСТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почва от януари 1942 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

122. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

и лика на Богочовека, който живее днес всред избрания народ измежду славяните. И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля. И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни! Обичай съвършения път на истината и живота! Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя”. И отпечата се дълбоко в душата ми мъдростта на думите Му: Да поставя доброто за основа на дома си! Да поставя правдата за мерило на делата си! Да поставя любовта като украшение на душата си във всичките ù прояви! Да поставя мъдростта за ограда против злото в живота! Да поставя истината като светлина на свръхсъзнанието си, която да озарява всичко
към текста >>

123. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

в живота, но след упорен труд и творческа работа. Ала тук става въпрос, как да се използува свободното време, което внася скука, безделие и зло, или както казва Учителят: „свободното време, което разваля живота". Богатият, потънал в мате¬риални блага, търси да убие скуката или да си създаде повече приходи и богатства. Разбира се, с това той е само вреден за човечеството. Едно време богатите хора създаваха редица обществено полезни дела. Измежду тях излизаха меценати, поощряваха и подкрепяха хората на науката и изкуството, поощряваха благотворителността. И сега трябва да има такива, но те сигурно са твърде малко хора. Така, бога¬тият отговаря на въпроса: какво да правя, когато случайно си го зададе от скука, като се стреми да натрупа и си осигури още по-големи блага и удоволствия за себе си. към това разрешение на въпроса отива почти всеки човек, който мисли, че животът се състои в удовол¬ствия и трупане блага. Наистина, малцина имат тази привилегия. Болшинството от хората се стремят не да натрупат блага, но да си изкарат скромно препитание. И понеже цялото им време е заето в мисълта за хляба, за насъщния, тям не остава време да си задават „излишния" въпрос — какво да правим? За тях той се подразбира от само себе си: да работим, за да се нахраним. По какъв начин отговарят други категории хора на този въпрос на живота е излишно да се питаме. Хората от каквито про¬фесии да са, спадат в общи черти към тия две големи групи — бедни и богати. Богатите рядко си задават въпроса —
към текста >>

124. СЪРЦЕТО НА ЦАРКИНЯТА - Б.К.Б. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

търся в храмовете. Защото моят взор се отправя към небесата, където трептят кротките пламъци на Твоите вечно запалени светила. И нозете ми стъпват с вярна стъпка по земята, защото намериха Тебе. Повелителю мой, Ти си сега винаги с мене и в моя живот се проявяваш само Ти. Животът ми е изпълнен с Твоето диха¬ние. Сърцето ми е олтар, в който се принася служба само Теб в моето сърце се вие неравният, тежък, но величав път към истината. И аз вървя ден и нощ, през всичките дни на моя живот. Подкрепи силите ми, за да не падна по пътя! Ти, мое сърце, скрий се в себе си и виж Неговата любов. Той е в уханието на цветята и в слънчевия лъч, който те събужда сутрин от сън. Той е и в камъка, който препъва нозете ти, и в укора на твоя брат. в тях Той е, Който те подкрепя невидимо в твоя път. Помни всичко това, сърце мое и веригите на смъртта ще се смъкнат от само себе си. Аз не Те търся вече ни в храма, ни в надменната самота, защото моята нощ се свърши, и Аз Те виждам близо. в сърцето си Те виждам аз. То ме доведе до блажената Твоя
към текста >>

125. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

например на вяра, любов и пр., човек идва до състояние, сходно с висшите творчески сили в природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили и ние привличаме към нас този вид сили, които съответствуват на нашето състояние. По този въпрос ще приведем думите на един окултист „При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество, образува се връзка с космичното Всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Ние тук влизаме вече в областта на един разбран мистицизъм. Силата на молитвата зависи от великата любов, от мира и от силното въодушевление да работи човек за великото дело на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички най-големи скорости, познати във физиката. Трептенията на Божествената мисъл надминават всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да може да възбуди в себе си такива трептения на вярата и тогава тези негови трептения ще се свържат с трептенията на висшите духовни полета, ще привлекат техните енергии и тези последните ще преорганизират материята на физичното му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли?" – т.е. можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в тебе? Ето защо вярата и любовта са най-голямата лечебна сила. Там далеч, зад тези главоломни скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори онова Слънце, отдето чрез такива инструменти,
към текста >>

126. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

най-тежкото от всичко това беше изчезването на мира в сърцето му. Той не беше вече господар на своите мисли и чувства, на времето си. Саддодао страдаше, и съзнаваше, че не за другите този път страда. Изумрухо беше разумна девойка. Тя разбра борбата, която ставаше в сърцето на този, който ù върна живота. Тя разбра също и защо мъка стягаше сърцето ù, когато той биваше при другите далеч от нея. Имаше ли право, си мислеше тя, да лиши толкова нещастници, толкова страдащи от светлината и подкрепата му! Една сутрин рано в зори Саддодао чу стъпките ù до вратата си и после те бързо се отдалечиха и заглъхнаха. Поиска да стане, да я спре, но остана неподвижен на местото си. И една пустота, такава, която самотата разстила пред себе си, изпълни целия му живот. Дадох пари, за да направя добро, а съдействувах за престъпления, но те бяха вън от мене, си мислеше той. Излекувах една красива и млада девойка, а пък изгубих мира си, забравих молитвите си и другите пренебрегнах. Ограбвах всички, за да дам на едного. И той си спомни кротките думи на Сина на светлината: Трудно е да направиш добро, да знаеш, кога и как да дадеш. Синката на времето беше преминала през лицето му и беше оставила дълбоки бразди по челото му. Тъга изпълваше светлите му зеници. Години наред светата му десница лекуваше, и мъдрите му слова оправяха пътя на мнозина. Дълбоката борба посребри златната му коса и го направи по-буден. Често в часове на размисъл един образ властно нарушаваше самотата му и една мисъл непрестанно
към текста >>

127. DU MAITRE - LA PATIENCE Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

биологичните процеси. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Открива се подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почва от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

128. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без любовта няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако няма вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа". Ето защо, Учителят казва: „Когато обичаш някого, той става гениален. Когато обичаш едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет, и музикант, и певец, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта!" Ето защо, любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя стопява и премахва противоречията, организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта дава вдъхновение за всички изкуства, за наука, за всичко. Тя дава крила. Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа и у онзи, когото обичаш и те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в контакт с живота и това носи разцвет и подем. Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магичният ключ. Даже ако отгледаш едно растение с любов, то
към текста >>

129. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

проявява ентелехията. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

130. DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

книги на читателите си. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

131. ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Стр. ВЯРА В ЖИВОТА „Както парите са обменна монета във физическия свят, така вярата е обменна връзка в духовния свят, а Любовта — в Божествения свят". — Учителят Идва някой и казва: „Болен съм". Трябва да е бил някога здрав, за да може сега да се разболее. Но в какво се е състояло неговото здравословно състояние, как ь се е отразявало върху чувствата, желанията и постъпките му, той не знае. И сега също не знае, от какво е болен. Търси подкрепа от другаде. Защо? — Защото той не е знаел, кога е бил здрав. Той не познава себе си в здравно отношение, не е имал почит към хубавото, вечното в себе си и не е имал самочувствието на един здрав човек. Ние, хората, като че ли преживяваме дните си в сън, без да имаме самопочитание към това, което е вложено в нас. Ние търсим да видим нещата винаги вън от себе си, да видим нещо, излъчено от нас, изявено във физически форми, като жертвуваме за това понякога и нашите сили. Ние искаме да материализираме всичко, което е вложено в нас и му се радваме като наше творение. Но това ли е задачата ни? — Нам липсва едно пълно себепознание, а като последствие от това — вяра в личното съществуване. Ние се считаме по-кратковременни, отколкото нашит проявени желания, и затова човечеството живее с единствен стремеж да осъществи желанията си, били те лоши или добри. Чудни сме ние хората! Това, което ни прави удоволствие, сме склонни преди всичко да приемаме за добро и го вършим без да подозираме, че тези наши постъпки или желания ни навреждат. Ние познаваме
към текста >>

132. Du Maitre – LA RECONNAISSANCE Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

и да се облекат с нови". * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

133. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

книга. Д-р Е. К. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

134. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Д-р Е. К. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

135. DU MAITRE -LAMOUR ENVERS DIEU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

читателите си. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

136. СТИХОВЕ - БЕЛМОРЕН, ДИМ. АНТОНОВА Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

към сила, разумност, любов и богатство. Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът. Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят. Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура. Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си. Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта. Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура, Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата. Когато човек тръгне по пътя на
към текста >>

137. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

брой 7 е допусната неволно една грешка. Авторът на статията „Статичен или динамичен път" не е Кочов, а Васил Божков. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Открита е подписката за ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почва от януари 1944 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

138. СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

на артериалната кръв у човека, а тая, която изпраща към слънцето, е подобна на венозната кръв. Или, слънцето от нашата планетна система играе ролята на сърце, а още по-добре тази роля играе централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм"[1] „Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепят движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само да извърши тази работа. Но кръвта в човешкия организъм се движи благодарение на това, че има един космически импулс в свита, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела. И тук ритъмът е закон". Всяко движение е проба от закона на ритъма. Така във физическия свят всичко се намира във вечно движение или всичко вибрира. От най-малкия атом до най-голямото небесно светило, всичко се движи, няма нищо неподвижно в природата. Ако само един атом преустанови своето движение, то би се разрушила цялата вселена. В непрекъснато движение се извършва великата работа във вселената. На материята непрекъснато действува енергията, като създава безконечно разнообразие от форми и всички тия разнообразни форми са също непостоянни. Те
към текста >>

139. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

проникват цялата природа. Д-р Д. Кочов Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Открита е подписката за ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почва от януари 1944 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

140. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Мнозина се плашат от тези природни прояви, защото им са чужди. Ние се смитаме извън природните сили и природния живот и се стремим да го избегнем. Културата на човечеството се бори всячески да отдалечи човека от влиянието на природния ритъм, но не държи сметка за това, че му вреди с този си стремеж. Защото разположението, състоянието, здравето и силите на организма са тясно свързани с общия ритъм на природата. Ние не можем да си представим живота на нашата физика без подкрепата и ръководството на окръжаващата ни природа. Денят, нощта, лунните фази, годишните времена и всяка промивна на времето намират един отзвук във физиологията на човешкия организъм, който е задължен да държи сметка за природния ритъм. Защото нашето тяло не е една статична единица от реда на триизмерните тела. То е форма, която въпреки непреривния си растеж и вътрешна обмяна, запазва вида си; то е единица във времето, която съчетава живи процеси. Подобно на нашето тяло природният организъм има един постоянен облик, който съчетава и организира в себе си всички сили и енергии. Този образ, който ние мъчно можем да доловим, крие в себе си чудна хармония. Защото на всяко място и във всяко време в природата господствува живот. който изгражда живи форми. В този непреривен ритъм и живот сме включени и ние, като храним и изграждаме тялото си със силите и енергиите, които всеки Божи ден ни дарява. От метеорологична гледна точка, времето притежава известни метеорологични елементи, които определят вида и
към текста >>

141. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

— София. Цена на осемте сбирки — 140 лева. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1944 година Абонаментът остава пак 80 лева. Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>

142. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителя са били основен метод за връзка с учениците през първите години. Чрез писмата си той е внасял импулс към възвишен живот, за да се развият духовните им качества. Същевременно, всеки един от учениците отговаряйки на тези пълни с любов и подкрепа писма, е ангажирал съзнанието си с онези особено важни за индивидуалното му развитие въпроси, които Учителят му е поставял. С писмата си Учителят е упътвал, насърчавал и просветлявал. Чрез тях някъде дълбоко в душите на учениците му е започвала да звучи мелодията на Новото. ТРИ ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ София, 25 април 1906 г. Любезни Г-н Ватев, Получих Вашето писмо. Аз ви питам - имате ли дълбокото желание да намерите Истината и да слугувате на Господа, тъй както Той иска? Имайте предвид, че Господ не е человек. Той се от зло не изкушава. Мислите ли вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духа на Чистата Истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух, и да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори умът си за гостоприемство на тях, те ще му кажат много чудни неща да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на
към текста >>

143. Тайни и откровения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Братство. То е избор на живота. Учителят започна Делото си с Изгревите на Слънцето. Той освети утринните часове за размишление, съзерцание и молитва и препоръча да се излиза сутрин рано на открито, сред природата. Така той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот, и положи основите на Братството. По- късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията, това са песни и танци на Слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувства ритъма на всемирния живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Тя се изпълнява на открито - на някоя хубава поляна или в планината на някой планински връх. Слънцето вече е огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг по двама. В средата малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше в кръга. Мелодиите на Паневритмията са живи, първично чисти, като водите на планински извор. Движенията - плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със Слънцето. От него
към текста >>

144. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание! Колко силна воля той трябва да има, за да издържи на превратностите на съдбата! Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света. "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си!" ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви кръсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. ... Не може да приеме новото учение, докато човек не се изпита във всяко отношение. Това, да получи изведнъж всички блага, то не е никакво ново учение. ... Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. ... Както Христовото учение има своя етика, така и Новото учение има своя етика, различна от тая на християнството. Аз се проявявам между вас според духа на християнската етика. Ще дойде ден, когато ще се проявявам според духа на Новата етика. ... Новото учение седи в това да примирим живота със смъртта. Животът седи по-високо от смъртта. Светлината е по-силна от тъмнината. Всички добродетели са по-силни от недостатъците. ... В новото учение ще държите онези методи, които природата има. Учителят Природата обича само ония,
към текста >>

145. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание! Колко силна воля той трябва да има, за да издържи на превратностите на съдбата! Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света. НОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ Мнозина искат да знаят, какво нещо е новото, Божественото учение. - Божественото учение седи в следното: Да оставим Бога да работи в нашето съзнание, и Бог да ни остави да работим в Него. В какво седи новото учение? - Бог да работи в мене и аз да работя в Него. Как ще разберете това? - Като го опитате! ... Ако човек иска да разгадае тайните на своя живот, той трябва да обърне внимание на новата философия на живота. Засега човек спира погледа си върху ежедневните работи, и не обръща внимание на новото, което иде. Н ежедневните въпроси са важни, но тяхното разрешение трябва да остане на последен план. ... Аз съм за онази коренна промяна, която може да стане у вас. У мнозина от вас тази коренна промяна още не е станала. Някои от вас сте като буби, но някои са застанали на вратата вече. Този е спасителният път. Това е пътят на самоусъвършенстване. Това е Новото учение! Ако хората не мислят така, светът не може да се поправи.
към текста >>

146. ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Братство работи както слънцето - дава топлина и светлина, дава живот, дава подтик.всички велики подтици в историята на човечеството, които са давали начало на културите, са идвали винаги от този Божествен Център. Учениците на Учителя се наричат ученици на всемирното Бяло Братство, защото теса във вътрешна духовна връзка с този Свещен център, който е ръководен от Христа. Всички мистични братства на земята, които имат любовта, които са носители на Божественото, имат подкрепата на всемирното Бяло Братство, и така чрез него те са обединени помежду си. Братска вечеря Всемирното Бяло Братство има свои хилядолетни традиции, следи от които са запазени всред всички народи, гдето то е работило. Това са методи за работа на Братството. Учителят възстанови и освети за нас много от традициите на всемирното Бяло Братство. Ще споменем някои от тях: 1. Хората на земята са забравили, че са деца на великото Разумно Начало. Учениците на всемирното Бяло Братство през всички времена са се наричали братя е сестри. Тая традиция премахва племенните и класови различия и съдейства за прекратяване на всички борби, които са причинили неизброими беди на човечството. Тая традиция се възстанови и освети всред учениците на Учителя. 2. Друга свещена традиция на всемирното Бяло Братство са общежитията. Тук под “общежитие" разбираме не известно външно подражание, но онези живи извори на чист духовен живот, които се наричат “оазис в пустинята на живота". Общежитията са реализирани в
към текста >>

147. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един
към текста >>

148. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат на помощ на болните. Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят. По това време от страх лекарите обикаляли на коне покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението. Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: “Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните, и ние ще ви подкрепяме.” През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. Г. Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот. Учителят тогава му отговорил: "Ще се нареди, но по-късно”. Ето че времето дошло. В Айтоската градина започнал да се организира братски живот, в който Г. Куртев е участвал с цялата си душа. Неговото присъствие и духовно ръководство там е повдигало съзнанието на много от посетителите, дошли за няколко часа да се поразговорят за светлите неща в живота. За вътрешния живот на Георги Куртев през годините на Школата може да се добие представа и от следния документ отразяващ неговите размисли: РЕФЕРАТ Върху мисълта на Учителя: “Който влезе като ученик в Окултната школа, той ще Бъде подлаган на такива изпитания, че космите му ще настръхнат.” Според думите на Учителя, ученикът на Окултната Школа ще бъде подлаган на много големи и трудни изпитания. И действително, ние които се считаме и мислим за такива, не
към текста >>

149. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички. Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роп- тание и протест, мъченик с усмивка на лице. Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови. Това е вкратце първата начертана линия от неговия живот. Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на
към текста >>

150. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ми братя. Невъзможно е да бъда част от музея с геология, история и т.н. Декларирам, че оттеглям окончателно дарението. До днес нямам отговор. 4 януари 1995 По въпроса с музея, ще се свържа с UNESCO, така ме посъветва един французин, който има музей с 11450 предмети - всестранен музей. Той е удивен от моето изкуство. Каза ми, че UNESCO не помага спари, но и това ще опитам. Поне да се пише нещо в списанието на UNESCO. 1 февруари 1995 Свързвам се с UNESCO в Париж за да искам подкрепа. Това е последен опит. Георги Куртев "Пречистване на сърцето върху огъня на страданието." 28 април 1995 UNESCO ми отговори.Разбира се, че там нищо не се прави за културата. Заместник директорката ми каза, че е пратила писмото ми до Международната неправителствена организация на 80 страни,които защищават изкуството. До днес нямам отговор. Аз писах дo UNESCO да ме свърже с хора, които обичат изкуството, за да помогнат за музея. По този въпрос - нито дума! Също молих се да се публикува статия в списанието, за това пратих и снимки. По този въпрос също нито дума. .. 17 юни 1995 Губернаторът каза пред екипа си, в моята къща, че музеят ще се построи. След 5 месеца ми отговориха, че няма да се построи. Не било политически изгодно! Всяко нещо, което се прави за морално лекуване не се приема, опасно е! Спомням си един случай по времето на Учителя. Един брат предложил да подари ниви на братството. Когато Учителят почувствал, че братът не го дава от сърце, отказал да приеме земята. Ето това за мене е
към текста >>

151. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

краде, да мами. Ако няма тези "качества" ще работи до 14 часа всеки ден, цялата седмица, неделен ден и празнични дни. Чак тогава за 48 години ще има една къща и един най-евтин автомобил... Един ден, когато се отпуснах малко за отдих, погледнах се в огледалото и видях един човек, когото едва познавам. Като че ли съм минал един 48 годишен сън! Имам ли право да помисля малко за себе си, или трябва да работя и след 80-та си година! За работата си не сме получили никога от никъде парична подкрепа. Всякога само сме давали! Повярвайте, ние живеем много икономично, и правим това, за да предадем Словото на тези, които го заслужават! Има едно недоволство у човека, което е от невежество, а има и едно Божествено недоволство, когато човек знае, че е вечен ученик и че усъвършенстването е безкрайно. Всеки ден трябва да се прибави нещо ново. По този начин пътя е отборен и води към Бога! Моята чувствителност все расте и средата, която върви на зле, ми действа неприятно. Тогава мисля за Учителя, приближавам се до Него и питам какво да правя. И гласът Му ми говори чрез сърцето: "Работи, давай, давай, не бой се от нищо! Не чакай никаква признателност от никого! Ние Учителите страдахме 1000 пъти повече от тебе!" На 1 юний навършвам 80 години. Работата по Словото на Учителя продължава, както и досега. И аз ще кажа както брат Димков казваше: "За да живея, трябва да работя." Ваш брат Георги Изказваме сърдечна благодарност на Георги и Аида Куртеви, за искрената им братска обич, за чистотата и за
към текста >>

152. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 1 15 ноември 1928 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов, гр. Севлиево. * * * Драги читателю! Ето пред тебе едно малко вестниче, което няма нито абонамент, нито определена цена. Поднася се даром. И се надява да получи материалните си средства чрез доброволни вноски — от тези, които го обикнат! То е скромно, и малко иска, защото от малко се нуждае. Но под неговата бедна дреха тупти едно пламтящо сърце. Вярата го роди и вярата ще окрили полета на неговия живот към по-честити дни. Ако то ти хареса, съобщи ни да ти го пращаме редовно. Ако това ти е възможно, разпространявай го или помогни за посрещане на неговите разноски. За най-малката подкрепа, то ще ти бъде безкрайно благодарно. Ред. „Братство“ Съдържание: Истината За обществото „Бяло Братство“ (Д-р Ст. Кадиев) Слово и дело (Пламен) Младежка колона: ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ (Л. Л.) Ти! (Cт. К.) КНИЖНИНА ВЕСТИ ИСТИНАТА Аз дойдох на света да свидетелствам за Истината. — Христос . . Що е истина? — П и л а т . Истината е оня произтичащ от Първичния Космичен Дух Принцип, който съдържа в себе си методите за освобождението на човешката душа. Истината произтича от Бога като едно вечно начало, което, за да се оживи, за да станат методите му живи, е нужна съответна среда.
към текста >>

153. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 15 декември 1928 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. * * * Сърдечно благодарим на всички, които се отзоваха на поканата ни, подкрепяйки в-ка с доброволни вноски. Благодарим и за хубавите пожелания и приветствия, които ни се изпратиха от много места. Благодарим и на тия, които пожелаха да получа-ват и четат в. Братство. Ний даваме и вземаме свободно: по закона на Любовта! Това е нашата любов, която ние изпращаме на нашите читатели, заедно с нашето вестниче, и взамяна на това, получаваме техните симпатии и подкрепа в форма на материални жертви. Едничката цел, едничкият смисъл в съществуването на в-то Братство е да влее поне малко, малко повече любов в живота, в света. Ако то не изпълнява своята задача, то не заслужава твоята подкрепа, читателю! Ако то не може поне малко, поне с капка радост да стопли сърцето ти, — то не ти е нужно. А ако то, съзнателно или несъзнателно, спомага за увеличаването на омразата, на разделението, на злото, — о, нека тогава то умре! Ний първи, неговите инициатори, ще хвърлим шепа пръст на гроба му!... Жива е Любовта! Жива е Любовта, която извира от Бога! Нека тя, а не нещо друго даде живот на нашето вестниче. в. Братство Съдържание: Великият принцип За радостта от жертвата (П л а м е н)
към текста >>

154. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 20 януари 1929 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. * * * Съдържание: Да бъдем ... Икономическа или духовна криза? (Plamen) Вегетарианство и месоядство. ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ Тъмнина и светлина. (по Во-У i n-Ra.) Островът на спасението. Мисъл.( Орионо.) ВЕСТИ КНИЖНИНА Да бъдем ... „Бъдете съвършени ... “ Христос Диамантът и въгленът са един и същ елемент в различни състояния. Въгленът може да стане диамант. Но за да може това да стане, нужно е да му въздейства една мощна разумна сила. Душата си остава за вечни времена един скъпоценен камък от Небесното Царство. Тя е излязла из Божественото Дихание. Опетняването е нещо външно за нейната дълбока същина. Но колко много се изисква, за да могат да обгорят нейните външни, овъглени частици и да получи тя отново своя брилянтен блясък! Милиони градуси от огъня на Страданието и Любовта се изискват за да се обгори едно човешко желание и да се получат ония висши трептения, които са порив към най-възвишеното и най-благородното. А защо ни трябва знанието? — То е светлината на ума и осветлява Пътя, по който душата трябва да върви. Защо ни е Любовта? — За да осмисли нейното съществувание. Я Мъдростта? — За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност. Истината ни
към текста >>

155. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 1 март 1929 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. Съдържание: Молитвата. Молитва или медитация. Новият идеал. (П. Г. П.) I. Пътеката на Светлината. (из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д. Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите,
към текста >>

156. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 22 март 1929 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. Съдържание: 22 март! Влиянието но слънчевата енергия. Празникът на природата. (Пламен) Слънцепоклонението но Бялото Братство (Д-р Стефан Кадиев — Сливен) Геоцентризъм и Хелиоценризъм ПPОЛЕТ Молитви. КНИЖНИНА 22 МАРТ! Господ разтваря дверите на своите неизчерпаеми съкровищници, и чрез първия си служител — слънцето— разлива вредом, по всички посоки, сила и живот, радост. любов и щастие. Жадно протегнатите ръце на неговите деца се пълнят: растения, животни и ангели поемат с цялото си същество живота, който Господ им праща. Всички са доволни и — благодарни! * Човече! Господ кани и тебе на пир! Пратил е слугите си и те вика! Да не кажеш и този път, че си купил вол, та ще отидеш на нивата да го изпиташ, или че жениш сина си, или — че не можеш да се отделиш от търговията си! — Не! Иди — и заеми мястото, на което си поканен! Иначе слугите ще излязат по мегдани и кръстопътища и ще поканят на твое място де когото срещнат. 22 Март —начало на нов живот! Влиянието но слънчевата енергия. Из „Силите в Живата Природа“ Слънцето представлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта
към текста >>

157. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 15 май 1929 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. Съдържание: Птичките пеят! Етични основи на вегетарианството. Възвръщане. (П л а м е н ) Жертвоприношение. (Стелла) Душата, която се ражда. (Д.З.) Да работим. (Т. Ч) За в. Братство (Редакцията) КНИЖНИНА Едно посещение (С т е л л а) Не късайте цветята! (П л а м е н) Едно ценно помагало. Птичките пеят! Май! Птичките пеят!... Природата цъфти!.. Дърветата обличат белите и розови дрехи на своите цветове. Обкичват се със зеленина. Тревите буйно растат ... О! Каква красота и великолепие! Какво богатство и щедрост! Какъв неизчерпаем извор на радост и щастие!.. Като че ли всяка твар, като че ли всяко растение и животно е опиянено от живот, опиянено от блаженството на съществуването. А де човекът?... Взима ли той своя дял от тоя живот? От това блаженство? От тази радост и щастие? Человекът е роб! Царя, „венеца на творението" е обвързан във веригите на едно неестествено съществуване. Той пъшка под едно двойно и тройно робство, движейки се в омагьосания кръг на своята слепота и егоизъм. Освободители на човечеството, герои на подвига, носители на светлината! — Ето! — той ви чака! Отворете му очите! Покажете му пътя! Изведете го из омагьосания кръг, във който и до днес се движи! И
към текста >>

158. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

разбиране на нещата зависи от вън. Вместо да развиват своите собствени сили, вървейки напред в търсене на Истината, те признават че са слаби и че не могат да минат без външна помощ. Поради това са им били дадени временно поддържащи ги патерици. За да намерите Истината, трябва да отхвърлите всичко, на което сте се уповавали и вътре в себе си да търсите непресъхващия извор. Това не може да се достигне с никакви външни способи. Във вашите търсения на Истината, която ще може да ви подкрепи, да ви поддържа и ръководи, вий сте обръщали своите погледи навън, вий сте я търсили като обект и поради това сте се заблудили всред призраците на обективните явления. За да намерите този извор, трябва да се обърнете навътре и да очистите сърцето и ума си. Вие ми казвате: „Вие се отличавате от нас. Вие сте достигнали и, следователно, не се нуждаете повече от тези подпорки." — Не приятелю мой, всичко това не е нужно именно вам, затова защото вие се стремите да достигнете. Аз знам безполезността на патериците, защото и аз някога съм търсил опора в тях. Ако вие сте минали по тясна и опасна пътека, вие непременно ще кажете на вашите спътници: „Пазете се. не вървете по края на пътеката, дръжте се в средата, пазете равновесие, не се отклонявайте настрана иначе ще паднете в пропастта“. Аз знам, че подпорките ви разслабват и затова ви съветвам да ги захвърлите. Аз ви подтиквам да се изтръгнете на свобода, защото сам аз бях заплетен, сам аз бях пленен в тия сложности. Аз сам намерих простия и прав
към текста >>

159. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

си неразгадаема тайна. Тихо, незримо пъплят около им храсти и се услушват. Мълчат камъните: хилядолетия вече те стоят по местата си усамотени, неподвижни и безмълвни ... От шеметните висини на планината до подножието й — блокове гранит. О, братя мои, не е ли това войнство от мъдреци, що слиза към метежните долини и носи маслинената клонка на мира и силата, която ще открий пътечката към изгубения рай! Към нашите читатели Благодарим сърдечно на всички, които с доброволните си помощи ни подкрепиха за да можем да издаваме в. Братство до сега. Главната причина, поради която „Братство" излизаше до сега тъй рядко е тази, че една част от получените суми бе дадена за купуването на негови собствени букви, с които да се печата. Това бе нужно за да може да се осигури излизането на в-ка и за да може печатането му да излиза по-евтино. Сега, след като имаме вече тия букви, всичките получени суми ще отиват само за в-ка и, поради това, надяваме се че той ще може да излиза занапред двуседмично. Читатели, подкрепете ни за да можем да направим успешно и тази втора стъпка в нашия път! Нека докажем на всички, че има хора, които са годни за новия живот, който иде; че има хора, които могат да изпълнят своя дълг свободно, без каквито и да било външни задължения и принуждения и че пробуждането на колективното съзнание, макар и за едно малцинство, е вече един факт. в. Братство Есперантисти и учащи Есперанто! Цялата първа годишнина на библиотека „Nova Kulturo“, състояща се от 10 номера, подвързани заедно,
към текста >>

160. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

всички, плащат по нещо за получаването му. От друга страна вярно е че ние пращаме вестника всекиму, който пожелае да го получава, безразлично дали той обещава да плати нещо или не. Ний знаем че има много хора, които желаят да получават в-ка, но в дадения момент са в затруднение и не могат да отделят някаква помощ за него. За да не се лишават от него, ние им го пращаме без никакъв паричен ангажимент от тяхна страна, но ние знаем. че когато бъдат улеснени, те сами, без наша покана, ще ни подкрепят. Не е важно кога ще бъде това. Може би след година, след две, след пет... За нас е важен акта на доброволното, незадължително даване, когато човек е свободен да даде или да не даде, но прави това подтикнат от едно вътрешно чувство. По такъв начин ние се стремим да създадем в хората способността за съзнателно, разумно и свободно изпълнение на своя дълг, без каквото и да било външно задължение и принуждение. Защото, според нас, тази способност е първото и най-важно условие, което е необходимо за изграждането на онова идеално общество, за което ние работим. Най-после, ние нямаме нищо и против това, да изпращаме в-ка съвсем безплатно на една част от нашите читатели. Издаването на в. „Братство“ се основава на принципа на жертвата, а последния предполага, че този, който дава, не трябва да мисли да се ползва от това. Жертви може и трябва да се правят както от издателството така и от читателите. Тези от тях, които дават повече, с това правят възможно безплатното получаване на в-ка от мнозина
към текста >>

161. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е изхода от това тежко положение? Кой път да хванем за да се освободим от злото? Първото нещо, което е необходимо, това е всички съзнателни хора да поставял, общия интереси над личният и с това да дадат първия пример на своите съграждани. Да се бойкотират партиите. Да се гласува с безпартийни —-общоселски и общограждански листи. Народът да се сплоти около една надпартийна, надкласова, общонародна организация, която да си постави за задача да въдвори мир в страната като се даде нужната подкрепа и покровителство на всички нуждаещи се от такава, на всички икономически слаби народни слоеве. Да се опрости държавната машина до последния възможен минимум. Да се тласнат всички непроизводителни слоеве по пътя към производителна дейност. Да се примирят класовите противоречия, като на работниците се даде право на участие в печалбите на съответните предприятия. Да се даде мощен тласък на кооператизма и се пристъпи към колективизация на земеделското производство по доброволен начин, чрез просвета и пример Да се установят завинаги мирни отношения със съседните държави като се заработи за Балканска Федерация с равноправни и самоуправляващи се Македония, Добруджа, Тракия. Да се работи за Съединени Европейски Щати (Паневропа) и за премахването на армиите във всички страни. Да се издигнат свръхнационалния и свръхкласовия принципи като ръководно начало във всяка държавна и обществена политика, като се заработи усилено, но без каквото и да било насилие, за реализирането на безкласово общество и
към текста >>

162. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

човека. В душата му ще грее слънцето на вечната истина, а в сърцето му ще пламти огъньт на великата любов. Той ще живее естествено и разумно. Законите на природата ще бъдат негови най-важни закони, волята на Твореца ще бъде негова най-висша воля в живота. Нивга и никъде престъпно желание не ще завладява неговото сърце, нивга живота на греха не ще почерни неговите светли и радостни дни. Той ще бъде здрав и силен, красив и благороден. Всякога ще подава на слабите ръка за помощ и подкрепа; всякога ще бъде готов да каже всекиму мили и жадувани слова, за да облекчи скръбта и мъката на сърцето, за да ободри и възвиси душата. Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее. Той ще обича всички и няма да има врагове. Всеки срещнат от него човек ще бъде негов мил и любим брат. А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и гордост и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час. Мир ще цари тогава на земята. А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост. Той ще дойде — на бъдеще светло човека. А заедно с него ще дойде и Царството Божие, ще се възстанови Рая на земята. Т.Ч. Най-бедният Измъчен от тревожни мисли и грижи по хода на своите големи капитали, той през цялата нощ не можа да спи. Щом зората даде знак на изток, че слънцето скоро ще изгрее, той се дигна от леглото, облече се набързо и се запъти към
към текста >>

163. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— съзнанието, духа, гения, цялата духовна култура — окултистите и мистиците виждат в него само проява на една висша реалност, духовна и разумна в своята същина. От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки
към текста >>

164. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в скришната си стаичка, помоли се на Отца, който вижда всичко тайно, и ще ти въздаде на яве. А когато се молите не говорете излишни думи, както правят езичниците защото те мислят, че в многословието си ще бъдат послушани (Мат. 6:6-7;) „Ако вий не простите на человеците техните провинения спрямо вас, то и Отец ваш няма да прости вашите грехове (Мат. 6: 15;) Ис. Христос настоява да бъдем настойчиви в молитвите си и да не преставаме да се молим докато не постигнем желания резултат. В подкрепа на тази своя мисъл Той е превел две притчи: 1) „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: приятелю, дай ми на заем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него. Той би могъл да му рече: не ме безпокой ... Казвам ви, че даже ако не стане да му даде защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. И аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. И кой е онзи баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Колко по вече небесния Отец ... (Лука 11: 5-13;) 2) „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се небоеше и човека не зачиташе. В същият град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за няколко време не искаше. Я после си каза: при все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото — да не би да
към текста >>

165. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да действа вразумително върху бащите да не грешат, защото и децата, и внуците им, и правнуците им ще страдат за техните грехове (има болести, които се предават през няколко поколения). Но фактически, санът, или внукът който приема една болест напр. от своя родоначалник, заслужава това поради своята съдба (за своите дисхармонични прояви в някой минал живот). Тази фраза във второзаконието не е оригиналната мисъл, а един особен превод, предназначен да импулсира детински, груби души. В подкрепа на мисълта си ще дадем няколко цитата от светите писания. „Праведен е Господ във всичките си пътища и благодатен във всичките свои дела" (Пс. 145:17) „Неправда у Него няма“ (Пс. 92:15). „И тъй, всякой от нас лично за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римлян. 14:12) „Господи, Твоите милости вечно ще възпявам: из род в род ще разгласявам Твоята верност“ (пс. 89:1) „И слово Господне дойде към мене и рече: що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка в израилевата земя — „Бащите ядоха ягорида, а зъбите на децата им оскоминеха“? Жив съм аз, говори Господ Иеова: няма вече да употребите тази поговорка в израилевата земя. Всичките души са мои: както душата на бащата, така и душата на синът е моя: душата която е съгрешила, тя ще умре ... Но вий казвате: защо? Синът не понася ли наказанието на бащиното си беззаконие? — Сина няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовното беззаконие. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на
към текста >>

166. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е истината, учението на Учителя Дънов и и отговор на критиките против учението … 10 лв. Кои и какви са белите братя ... 5 лв. Съвр. обществен морал и Дънов ... 8 лв. Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, от В. Граблашев .... 8 лв. Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов, от А. Томов ... 8 лв. Сп. „Житно Зърно“ I, II, III, IV и V години, цяло год. течение, всяко по 60 лв. Всички тия книги се доставят от: Жечо Панайотов. ул. „Опълченска“, № 66, София, III. * * * Читатели, подкрепете в.
към текста >>

167. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

у нас. Въпреки всички трудности, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството. Започнало скромно, то се развива наистина като житното зърно — преодолявайки препятствията на твърдата почва, — и като него ще има светло бъдеще: да даде плод — семе на нов живот и храна на безброй гладуващи за истината души. Дълг е на всички окултисти да подкрепят списанието като се абонират за него и като го разпространяват между своите познати, за да може да се улесни неговото редовно и безпрепятствено излизане и да може то да върши своята рол в живота. Всички интересуващи се от окултизма и от учението на Бялото Братство също трябва да се абонират за него, защото то ще ги улесни в изучаването основните принципи на окултизма и във възприемането и усвояването истините и методите на Новото Учение. На работа за „Житно Зърно" ! Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция. Селско школниче, месечен вестник за деца. Адрес: Ив. Попов, у-л, гара Гълъбово, Ст. Загорско. Изгрев, месечен в-к за ученици от прогимназията и IV. отд. Адрес: Ст. С. Султанов, у-л. с. Михайлово, Сливенско. Абонамент 15 лева. Мост, двуседмичник за изкуство и култура, бр. 9. Абонамент 20 лв. Адрес: гара Дойренци, Ловешко. ПОКАНА за записване
към текста >>

168. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и днес още те очаква и зове, — тебе — своя блуден син! Ще се опомниш ли? Ще се повърнеш ли? Ще пролееш ли сълзите на разкаянието? Та, това зависи от теб! Ти можеш да го направиш, ако искаш! Човечеството трябва да се обедини! Целият свят трябва да се обедини духовно, икономически, политически! Всичко трябва да бъде наредено като в едно голямо Семейство, така, че никой да не остане без своя насъщен хляб. Никакво насилие — свобода за всички! Никакво завладяване — силният трябва да подкрепя слабия, а не да го заробва. И всички ний трябва да знаем, че, преди да бъдем членове на един народ, класа или семейство, ние сме хора — членове на човечеството. Времето бързо тече. Човечеството е затънало дълбоко в своите грехове — в своите противоестествени взаимни борби и раздробление. Следователно, днес ний сме изправени пред дилемата: Опомняне, помиряване и побратимяване или — разрушение и гибел на всичко и всички в пламъците на идващата последна световна война, която ще погребе днешната цивилизация. Обединение или — смърт! Друг изход няма! И тъй, — нека избираме! ... Вашето собствено радио Вий винаги притежавате свое собствено радио, което се намира във вашия мозък. Екипировката на вашето радио е пълна — то притежава приемател и изпращач. Вашият ум е неговата батерия и вашето здраве — неговото електричество. Вий можете да нагласявате вашето радио и да имате това, което желаете, по-рано или по-късно, защото „подобното подобно привлича“. Вашата мисъл е едно умствено движение, също както
към текста >>

169. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

София. Абонамент 120 лв. В Нанси, Франция, се е състоял в началото на този месец конгреса на Съюза на дружествата за обединение на южните славяни. Присъствали са делегати, повечето студенти, от Прага, Бърно, Лайпциг, Женева, Гренобъл, Тулуза, Нанси, Париж, Лиеж и Брауншвайг. Между другото, конгреса е взел решение за засилване на дейността за сближение на българи и сърби и обединение но всички южни славяни. * * * Драги читатели, В-к „Братство“ се нуждае от вашата морална и материална подкрепа, за да може да се подобри, да се разпространи по-нашироко и да се закрепи финансово. Мнозина от вас съвестно и щедро подкрепихте до сега вестничето и ние ви сърдечно благодарим. Но има още много, които до сега не са сторили това и с тия си редове ние се обръщаме главно към тях, за да им напомним още веднъж, че в-ка се издържа само от доброволните помощи на своите читатели и че ние очакваме и тяхната
към текста >>

170. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

за мир и свобода, българска секция 650,000,000,000 (Из „Софийски Търг. в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо недоволство, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние. Проблемите на живота с извънредно трудни, неспокойствието е смущаващо, скръбта съвсем безнадеждна. Колкото и да се стараем да се привържем към последните теории на науката и религията, за да се подкрепим и облекчим в часовете на дълбока скръб и смущение, нашите мисли неотменно бягат назад към някоя фаза от нашите стари схващания за личен Бог или Огец, първо поради нашата страшна нужда от една ръководеща ръка в лабиринтите, в които се намираме, поради съзнанието за нашата слабост и погрешимост и, следователно, поради нашата привидна нужда от лично ръководство. Конфликтът между нашите по-стари и по-нови вярвания твърде често докарва човека до пълно безверие, или до възприемане на някакви предполагаемо-научни тълкувания на тайната на живота. Той не вижда друг изход, не вижда пътя за помирение на видимите противоречия. Но с пълно смирение ние ви казваме: има изходен път! Вечността никога не е останала без свидетели. Това сме именно ний, хората, които сляпо, невежествено, доброволно и страхливо сме пропуснали да търсим и намерим пътя. И на вас, братко, сестро, приятелю или страннико, които имате сърдечна болка, измъчени сте от търсене и обезкуражени, и на вас, които с отворени умове търсите
към текста >>

171. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Айнщайн против войната (Писмо, изпратено до конференцията на Интернационала на борците против войната, състояла се в Лион от 1 до 4 т. м.) Прераждането (Ирвинг С. Купър), продължение от бр. 35 Науката и окултизма Разоръжението, и бъдещето но човечеството * * * Читатели, които съчувствате на идеите, изнасяни от в. „Братство“, помогнете ни да разпространим нашето вестниче нашироко всред българския народ. Изпращайте ни нови, платили абонати. — Всеки може да даде поне 20 лева за подкрепата на едно вестниче, което ратува за мир, братство и истинска просвета. Всеки платил абонат получава безплатно книгата „Човек и Бог“ Дайте амнистия! Във вихъра на гражданската война, която България преживя, паднаха много невинни жертви на нашите жестоки нрави; жертви преди всичко на една варварска власт, която имаше като най-сигурни средства за борба със своите политически противници насилията, изтезанията, убийствата, затвора. Като резултат от една такава безогледно насилническа политика, вън от безвъзвратно изгубените за народа тайно и явно убити и „безследно изчезнали“ негови синове, и днес още затворите ни са препълнени с „политически престъпници“, а вън от границите на страната ни се скитат немили недраги прокудени от домовете си добри български граждани. Лъжа е обвинението, с което те бяха нападани през време на миналия режим, че били предатели, престъпници и т. н. Не! Тия хора на са предатели! Те не са и престъпници. Тяхната най голяма вина се състои в това, че се опитаха да защитят
към текста >>

172. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 20. Септемврий 1931 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Този брой на в-к „Братство" изпращаме на няколко хиляди нови адреси. Следния брой ще се изпрати само на ония от тях, които съобщят в редакцията, че желаят да го получават редовно, като внесат или обещаят да внесат каквото обичат за подкрепа на вестника. И занапред, както бе досега, в-к „Братство“ ще се поддържа от доброволни вноски. Определен абонамент няма. Кой колкото може. И — кой колкото обича. Всеки, който подкрепи в-ка, получава безплатно книгата „Човек и Бог“. Съдържание: Нашата задача Чиста храна Що е човек? Човек е безсмъртен! (Покана за записване на книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека“, Сър Оливър Лодж) Мирна революция В-к „Братство“ доставя: Вести Нашата задача Ний работим за идването на новия човек, носител на новия живот и творец на новото, единствено на земята Царство на Братството, Мира, Любовта и Свободата. Кой е този „нов човек“ и от къде ще дойде той? Този „нов човек" е в самите нас! Той е във всички хора. Само че досега той е бил непроявен, заглушен, свързан във веригите на стария човек, който досега се е проявявал. Ако не дойде този нов човек, — не може да има щастие, напредък, мир, братство и любов на земята. Ако не дойде този нов човек —условията на живота не може да се променят. Ако не дойде този нов човек — света завинаги ще остане арена на
към текста >>

173. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“. — Дайте му своята подкрепа! Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила. Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота. Дайте ни хиляди нови адреси на ваши познати, на които да изпратим пробни броеве. Записвайте абонати, събирайте доброволни помощи за фонд „Братство", сами вий бъдете малко по-щедри, не скъпете и труда си, когато трябва да се подпомогне едно добро начинание. Занапред „Братство“ редовно ще дава в съкратен вид текущите беседи от Учителя. Помогнете неговото слово да проникне до всяка душа, да прозвучи навред. Помагайте ни със сътрудничество в списването на вестника, със съвети и с всичко, с което можете. Ний вярваме във вашето добро желание и добра воля, и очакваме вашата подкрепа. БРАТСТВО Разни Ден на гроздето и плодовете. По инициативата на въздърж. съюз на „Добрите храмовници“, денят
към текста >>

174. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тя е готова да посрещне и неутрализира лошите влияния. Днес хиляди опасности заплашват на всяка стъпка нашите деца и юноши. Пътят към злото е широко разтворен навред и с хиляди примамливи средства привлича и увлича и млади и стари. Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки. Ето защо, дълг се налага на всички, които съзнават отговорността си пред бъдещето поколение, да подкрепят с всички сили това тъй полезно начинание. Библиотека „Росна капка“ е ценно четиво както за млади така и за възрастни. В нея има мъдрост и поука както за едните така и за другите. И тя заслужава широко разпространение, за да може да изпълни определената й задача. Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със заповед № 1282 от 17. IV. 1931 год. и препоръчана с окръжно № 41,497 от 14. ХII. 1931 год. Цената на отделна книжка е 6 лв., на настоятели се отстъпва по 5 лв. Издание е на Лазар М. Котев, ул. „Бенковска“ № 2 София. Може да се достави от редакцията на в. „Братство“ — Севлиево. * * * Има мнозина наши читатели, които получават отдавна вестничето, без да са дали до сега нещо за неговата подкрепа. Молим ги да сторят това, за да не им го
към текста >>

175. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

научни доказателства за безсмъртието, от Сър Оливър Лодж Човек и Бог, опит за кратко изложение основните принципи на окултизма и учението на Бялото Братство Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев Паневропа и обединението на южните славяни, от Д-р Н, Ханджиев В хармония с Безкрайното, от Р. У. Трайк Росна китка, сборник приказки, сценки, стихове и др. за деца и възрастни, № 1, 2. 3 и 4 Всички тия книги може да се доставим от редакцията на Братство — Севлиево. * * * Читатели, подкрепете вестник
към текста >>

176. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

посочи пътя към мирното изграждане на новото общество, в което няма да има бедни и богати, силни и слаби, потисници и потиснати. В-к „Братство“ ще се постарае да наложи пред читателите си основните принципи на безкрайната по своята дълбочина и всеобхватност окултна наука, като я свърже с нуждите и задачите на всекидневния живот на човека, с неговото физическо и духовно здраве и усъвършенстване, с неговата безкрайна еволюция във Всемира. Ний молим всички наши досегашни абонати да подкрепят и занапред „Братство“ като побързат да изплатят абонамента си и като се постараят да ни запишат нови абонати. Настоятелите, които получавате в-ка във връзка да абонират всички, които до сега са го вземали от тях. Да ни се изпратят нови адреси, на които ще изпратим по един или няколко пробни броя. Нека в. „Братство" проникне навсякъде. Нужни са най-малко 1000 платили абонати, за да може неговото редовно излизане де бъде осигурено. Нека в най-скоро време попълним тая цифра и започнем втората хиляда. Но работа за „Братство“! ПОЛОЖЕНИЕТО Положението на целия свят все повече и повече се забърква. Вижда се че държавниците, застанали на чело на народите, нямат нито силата, нито искреното желание да се направят сериозни стъпки към достигане мира на земята. Дипломатите лицемерят и лъжат без свян. Лъжат се едни други. Лъжат народите си. Лъжат, може би, и себе си. А в това време какво правят тия, които утре ще трябва да бъдат изкупителната жертва на тия лигавения, които не разрешават нищо? Какво
към текста >>

177. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

отрова, с която да упояваш и разрушаваш тялото и душата си. Яж ме тъй, както Бог ме е създал. Яж ме тъй, както слънцето, вятърът и чистият полски въздух са ме приготвили за тебе. Яж ме в моето естествено прясно състояние и аз винаги ще ти нося живот, здраве и щастие“ . ХРОНИКА Седмица на гроздето и гроздовия сок е обявена седмицата от 25. IX. до 2. X. През това време ще се пропагандира усилено за по-голяма употреба на гроздето и гроздовия сок. Това е отлична идея, която трябва да бъде подкрепена от всички приятели на разумния живот. Достатъчно вече сме превръщали в отрова гроздето — тази безценна Божия благодат. Четвърти октомври е ден за защита на животните. Помислете за безкрайните страдания, на които човекът е подложил тия свои по-малки братя. Ако те биха могли да говорят, ако ние бихме могли да ги разбираме — каква тъжна, сърцераздирателна повест щяхме да чуем! Човече, опомни се, престани да проливаш реки от кръвта на невинните животни. Изборите за общински съветници в София, станали на 26 септ. т. г. са спечелени от работническата партия, която взема 19 мандата, а всички останали партии вземат 16 мандата. Въпреки този резултат, министрите Мушанов и Гиргинов са заявили, че няма де оставят софийската община в ръцете на комунистите. Ние пък мислим, че народния вот не трябва да се потъпква и че висшите представители на властта не трябва да дават пример на беззаконие. — По-разумно би било да приемат със смирение плесницата на народа и да се замислят сериозно върху дълбоките
към текста >>

178. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

отношения на хората към живото в света. Ученият знае за кръвообращението и изобщо за устройството на организма много повече, отколкото простият, но не съзнава истински, че животът на кое да е живо същество е абсолютно ценен и че той няма право да го отнема под никакъв предлог — та ако ще би и за „научни“ цели. Простият знае малко или почти нищо по тия въпроси, ала съзнава една основна, елементарна истина: че всяко същество иска и има право да живee като него, и че той трябва да подкрепи живота му, когато той е в неволя, както и неговият живот има нужда от подкрепа, когато и него го сполети беда. Този тип учен, който взех за пример, и който е тъй чест в наши дни, има известни знания, но той има тъмно ограничено съзнание Оня пък тип на прост човек, който взех по-горе за илюстрация, има нищожни специални знания, но има високо съзнание. Не че всички учени хора са с тъмно съзнание, нито пък всички прости хора имат високо съзнание. Употребявам този контраст, за да изтъкна, че „учеността", така както тя се разбира в наши дни, ограничените познания на интелекта, натрупани чисто механически от някой специалист, не могат да послужат като мярка за неговото съзнание. Те съвсем не му дават право да се произнася авторитетно по всякакви въпроси, само защото носи някаква учена титла и притежава известни знания като специалист. С рязане, изтезаване, убиване на живи същества, истината за живота не може да се постигне. Това истинските учени го знаят. Мнозина може да възразят тогава: „В
към текста >>

179. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

дела. Бога извън живота, любовта, мъдростта, истината и всички добродетели не можем да го познаем. Не можем да казваме нито че е, нито че не е. А сега всички хора имат една крайно материалистична представа за Бога, и като го поставят някъде вън от себе си, вън от живота, искат да го познаят. Това е едно суеверие, което е донесло много злини на човечеството. Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, любовта, истината, знанието — извън живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат Христос да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вън от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото — Христос е центъра на вашето битие, и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос. Възможностите на нашия ум, на нашето сърце на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух. туй което не се мени — това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си. То не е вън от нас. Цялата вселена е по-малка от нас. Човешката душа е по-голяма от цялата вселена — това е човека. И човек със своето истинско тяло не умира. Умира нещо в него, но това не е тялото. Има три неща в човека, които не умират — духът, душата и умът, а умът представлява човешкото тяло. Това е най —
към текста >>

180. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство. На първо време, обаче, трябва да се закрепи печатницата. Ние възнамеряваме да направим в. „Братство" седмичник, в 4 стр. за да може да разнася всяка неделна беседа на Учителя по всички краища на страната. Имайки на разположение печатницата, ние ще можем да развием широка издателска дейност, да преведем и издадем на български ценни книги, да издадем оригинални трудове, които заслужават разпространение и подкрепа; ние ще можем да засилим есперантската литература, като уголемим и направим редовни „Nova Kulturo" и „Frateco" и проникнем чрез тях в целия свят. С една дума. Задругата ще трябва да стане средище на усилена творческа дейност за разпространение на новите идеи, и да даде силен тласък към тяхното практическо приложение в живота. Пред нас се разстилат широки, безгранични възможности. Ние няма защо да говорим за тях тук, понеже се отнасят за едно по-близко или по-далечно бъдеще. Но ние каним всички, които схващат грамадното значение на едно такова начинание, които чувстват дълга си да го подкрепят и имат най-малката възможност да направят това, — да ни се притекат веднага на помощ. БРАТЯ И СЕСТРИ, Време за бавене няма. Ние започваме тая работа сега, с новата година, с оглед през следующата есен да имаме вече готови постройки, инсталирана печатница, за да можем да започнем работа. Налични средства ние нямаме. Започвайки, обаче, една работа с такова грамадно значение за всички, за целия живот,
към текста >>

181. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки! Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год. Фонд „Трудова Братска Задруга“ Идеята за „Трудова Братска Задруга“ се възприема с ентусиазъм от всички страни. От много места получаваме възторжени писма, с които ни окуражават и обещават подкрепата си за реализирането на Задругата. Достатъчно число лица също изявиха желание да участват непосредствено в нея. Всичко това показва, че потикът, даден за реализиране на идеята, е дошъл навреме, и че най-важните условия за това — духовните — са на лице. Имайки това предвид. ние твърдо вярваме, че нашия блян ще стане реалност, и че не след много време ще се пристъпи към неговото осъществяване. Разбира се, ние не си правим илюзия, че всичко това ще ни се удаде лесно. Огромни усилия ще са нужни, преди всичко от страна на инициаторите, но ние сме готови на всичко. И ние повторно апелираме към всички, които съзнават важността на започнатото дело, да ни подкрепят според силите си. Това е един дълг и една привилегия едновременно. До сега сме получили следните суми: М. Д., Пловдив — 400 лв.; М. К., Оряхово — 100 лв.; Н. Д., Варна — 50 лв.; Б. Б. с. Хамзаларе — 100 лв. Всичко 650
към текста >>

182. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

учебниците по история, тъй като те оказват грамадно влияние върху младите поколение. Съзнавайки добре всичко това, виждайки че идващото ново време иска и нова история, с благородното побуждение да услужат на човечеството в неговия стремеж към мирен творчески живот, преди няколко години неколцина историци в Америка образуваха „Дружество за Нова История", чието главно седалище е в Ню-Йорк (New History Society — 132 East. 65. street. New Уоrk, U. S. А.) В последствие това дружество добива подкрепата на мнозина напредничави учени и днес вече то има клонове в Париж, Хамбург, Берлин, Виена, София и Куба. В своята дейност централата на Д-вото е правила неотдавна конкурс между учащите се в Америка на тема: „Кой е най-добрия начин, по който младежта от училища и университети може да помогне за осъществяване на Всесветски Съединени Щати?" Сега Дружеството обявява конкурс на същата тема за учениците и студентите в цяла Европа. А след свършването му, то ще устрои същия конкурс и за другите части на света. На трите най хубави съчинения ще се дадат премии от по 300, 200 и 100 долара. Подробни сведения могат да се вземат от централата на Дружеството в Ню Йорк, или от W. R. F. (Интернационал на борците против войната)— 11 Abbey Road, Enfield, Middlesex, England. Ние препоръчваме тоя конкурс на всички учащи се в България. Препоръчваме също така, на знаещите английски, месечното списание на Дружеството за Нова История, което струва 1 долар годишно. С. К. До кога? Често хората говорят за „мое" и
към текста >>

183. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

възстановяването на мишците у работниците. — О, хубавото бяло хлебче! — възкликва незнаещият — пред хлебарницата с луксозен хляб. — Отрова! — ще му отговори хигиениста. Лъжехляб! Без фосфати. Такъв хляб разваля зжбите. В него няма усвоими варови соли. Хляб който ще мине от единия до другия крак на храносмилателния ви канал, както колата на гладачката, като ви остави един вкус на празнота, на отпадналост, на непобедимо желание за възбудни ястия Да, с белия хляб, човек чувства нужда да се подкрепи с алкохол, вино, силна бира, двойна порция месо, приправки с всички възбудни и скъпи вещества, които се гълтат трескаво, за да заменят живителните вещества, които природата ни дава в пшеничното брашно и които ние премахваме поради глупост, поради привикване към външност, поради мания всичко да приправяме в името на индустрията. Да се върнем ако не към съвсем тричения хляб, поне към черния хляб, месен от брашно, което съдържа още напълно онова, което прави незаменимо житното зърно. И нито един да не заменя този хляб! Няма човек който да не може да използва хранителните облаги на черния хляб, приготвен както трябва. погрешно се препоръчва белия хляб специално и дори задължително в режима: на някои заболявания на храносмилателните органи. Черния хляб, омесен и изпечен както трябва, е най-здравият от всеки друг хляб, еднакво добър както за здравите, така и за болните. Яжте чер хляб! Из „Здравна Просвета“ Трудова Братска Задруга Естествено и постепенно новото учение на Любовта, Мъдростта и
към текста >>

184. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

отрицателна енергия. От там се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това се спуща под същото око като отрицателна енергия. По този начин в движението си тази енергия образува нещо като осморка. В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс със света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другитк небесни тела. Енергията, която земята взема от слънцето, може да се сравни с артериалната кръв. а тая, която изпраща към слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към слънцето, за да добият първоначалният ритъм .*) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното
към текста >>

185. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения. Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е работа, но се радват на съдействието, ако то дойде. Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример. Не се пристрастяват ако ще би и към най-свещените доктрини на света. Не турят граници между себе си и света, но подкрепяг доброто, където и до го намерят. И тъй, в заключение ще кажа пак: нека тези, които са по назрели да погледнат по-внимателно и те ще видят, колко много индикатори е поставила природата, за да ни насочи към признание духовните принципи на живота, след което те, малко по-малко ще проникнат в неговите вътрешни закони и насока и съобразявайки се с тях те ще ускорят идването на свободата и пред тях ще се открият все по светли хоризонти и възможности. Д. Стоянов Само в обединението на човечеството е неговото спасение. Националният егоизъм копае гроба на народите! По въпроса за Трудовата Братска Задруга повдигнат от в-к „Братство", брой 61 от 22 март тази година Ето един въпрос, който допущаме да е като принцип у Бог Отец. а и Негово желание е да живеят всички хора на земята като братя и сестри и в единодушие, защото всички съставляваме едно цяло. Този въпрос, този принцип бе изявен преди 2000 години от Христа и това бе и е Неговия идеал да се любят всички человеци и да живеят в единодушие. С
към текста >>

186. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

стават правилно, а това зависи от нашите мисли, желания и постъпки. Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите. За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота. А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения. По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София. За братската задруга Подготвителната дейност за образуване на братска задруга до сега се е развивала успешно. Днес
към текста >>

187. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него. Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат. И всички постижения, които имаме в света, каквито и да са те, все трябва известни хора да ни подкрепят, да ни съдействат в този път. Поет ли сте, философ или музикант, все трябва да има едно същество, което да ви подтиква в това направление. Затова се стремете да имате най-малко един добър приятел, а добър приятел ви е този, който гледа на вас като на себе си - той не прави разлика между вашия и своя живот. И да ви кажа, как да си избирате вашите добри приятели. В старо време за тази формула, която сега ще ви кажа, трябваше да чакате 20 години в школите на Египет или Вавилон, за да ви я кажат. Като срещнете един ваш приятел, най-първо ще го обикнете. После ще намерите в него една добра, постоянна черта, която винаги да държите в ума си; понеже тази негова черта ще стане основа, върху която и двамата ще градите живота си. Тогава ще се поставите в едно спокойно състояние, за да разберете с този ваш приятел ще можете ли да работите заедно. Щом вашият ум и сърце са тихи и спокойни и ви е приятно, невидимият свят ще ви съдейства и ще ви тръгне и на двамата - ще бъдете в сила да преодолеете
към текста >>

188. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се изпращат чрез пощенска чекова служба № 626. До всички братя и сестри ЗОВ Любезни братя и сестри, Ние искаме в нашето село да си изградим братски салон, в който да стават неделни и школни събрания, да разменяме мисли от духовен характер. За целта са нужни още малко средства, защото салона е почти изграден. Остава да се измаже, да се направят: под, прозорци, врати и др. Понеже не разполагаме със средства, ние се обръщаме със зов към всички братства в страната, като ги молим да ни подкрепят в това братско дело. С братски поздрав Братството. Сумите пратете на адрес Ник. Христов, с. Ветрен, Казанлъшко. Б. Р. Ето един случай да приложим принципа на взаимопомощта, който трябва да легне като основа на братския живот на новото общество, за което мечтаем. Поотделно ние нищо, или много малко можем направи, с обединени усилия — ние можем много. . Словото на Учителя Новите схващания за живота и света Душата, това е единственото реално нещо. И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега. Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта. Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота. Земният, материалният живот е калният живот. Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване. Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А
към текста >>

189. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се разиграва, възмущава будната и чиста съвест на цялото миролюбиво човечество. Призракът на войната, черният злокобен призрак от ден на ден като че ли изпъква все по-ясно и по-наложително. Мълвата за една бъдеща война се носи не само в пресата, но и надникна със силата си в недрата на народа. Още не е изсъхнала кръвта от миналата война, още се разлагат хиляди трупове по долините на полесраженията, още плачат майките за загубени и мили чада, още бедстват жени, останали без подкрепа в живота, още страдат деца, останали без скъп баща. Но въпреки това от горе се готвят, кроят чудовищни планове за нова касапница. Защо тия, които стоят на върха, тия, които водят човечеството към новото, към красивото, тия, които той е избрал да го учат, забравиха тъй скоро, тъй непростено бързо ужасите на световната война? Tе не хвърлят поглед надолу, в низините на живота, където се раждат и живеят тия които ги създадоха, тия които ги откърмиха, тия които ги издигнаха, за да видят тяхното тегло, тяхната мизерия, тяхното отвръщение от най-голямото зло в света — войната! Защо? Защо ? Върховните избраници на народите днес кроят страшни планове за избиването им, днес всички политически кръгове са готови за война и с гигантски крачки летят към осъществяването на адския план — избиването на предназначени за живот, за работа, за щастие човешки същества. Но, ще се реализира ли тоя дяволски план? Не. защото днес мощно се издига фигурата на пострадалото от миналата война човечество, водено от
към текста >>

190. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достойно е за човека да се учи от доброто, където и да бъде то. Достойно е ако си запазил да не опетниш името човека. Г. С ъ б е в СЛОВОТО НА ЖИВОТА На вас, които никога не сте ме търсили — защото на тъмнината роби сте били. На вас, които не сте ме познали — защото и себе си не познахте. На вас, които край извора умирате от жажда — защото слепи сте родени. — На вас — и на всички други. — Ето. Аз извор вечен съм на радост. Живот трепти от всеки лъч, огън нося на заспали. Надежда, подкрепа мощ без край. — Елате и пийте — гърди ми прободени с копие нявга — извор вечен са сега. — Елате и пийте! С всеки лъч трепнал живот ви дарявам, с лъха на вятъра, с думите на урагана, в нежната въздишка, в чистия поглед — все аз пристъпям, все аз нося ви привет — от безкрайна неизвестност, от вечни простори, от начало без начало: — Слово живо съм Аз. Да пламнат умове в огнени мисли крилати, да трепнат сърца като струни на арфа, да прогледнат слепи, мъртви да възкръснат. Рекичка и шумът й, глас и ехото му в планината, лек зефир и трептежа на звездите, — все едно: все Аз чакам ви души и шепна слово за дни бъдни — — и щастие на сърце жадно, На вас, изгубените, път ви давам, на уморените — сила, на слабите — мощ, не силните — мъдрост, на слепите — светлина, на гладните — хляб, на любящите — победа! — Елате! Елате и вие, които нямате нищо, защото всичко има в моите градини. Елате вие, които имате — за да имате повече! Елате и вие, които нищо нямате — за де имате всичко! Елате — богати са
към текста >>

191. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание. Ще кажете, че тези неща са непостижими. Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби. Какво ще бъде, за пример, нашето състояние, ако стигнем до края на света? Но красивото е в това, че светът е безкраен, и хората не са само два милиарда, но цялото пространство над нас, което е осеяно със звезди, е все населено с членове на нашата човешка раса, някои от които са като нас, а други са много по-напреднали от нас. Цялото небесно пространство е населено с човешката раса, в разни форми. Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно
към текста >>

192. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ролята на международен език на бъдещето обединено човечество. Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на които хората от разните народи най-лесно да се разбират. И всеки напредничав човек, всеки човек, който желае братството и единството да възтържествуват на нашата земя, трябва да подкрепи движението за международен език, като се нареди всред борците за Есперанто. D-ro L. L. Zamenhof Autoro de Esperanto Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г в полския град Бялисток. Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимоунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите и на тази идея той е посветил целия си живот.
към текста >>

193. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов Съдържание: Честита нова година! Бог (Т. Ч.) Съобщения На Учителя (В. С. Н.) Питата на деда Благоя. Кой ще е бил ? (Радиум) Словото на Учителя. Ролята на красотата и чистотата в живота (Из беседата, държана от Учителя на 26. XI. 1933 г.) Честита нова година! На тебе, драги читательо, който следиш редовно, години вече наред, хода на нашата мисъл, непрекъснато стремяща се к м братство, светлина и свобода; на тебе, който, в преки многото затруднения в живота си. ни подкрепяш, окуражаваш, даваш ни потик да вървим винаги напред; на тебе, за когото ний работим, за когото не преставаме да мислим и пишем; на тебе, най-близкия до сърцето ни, по случай новата 1934 година, ний искаме да ти пожелаем, да ти изкажем от дъното на душата си, от препълнянето на сърцето си, най хубавото, най-красивото, най-светлото в живота: Нека светлината на Божията любов те озари! Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари! Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина. Да познаем, че ний всички сме едно и — противоречията ще изчезнат. Да си подадем всички ръка, и — хармонията и щастието ще дойдат. Да видим Бога в себе си, в брата си, и в всичко, което ни окръжава. Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух. Да видим и всички други като такива и — мечтаното единство ще се осъществи. Новата година идва ! Нека я направим
към текста >>

194. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че от партиите България много няма да прокопса. Но все пак, има известна разлика в техните действия и в резултатите от тяхното управление. Ако бяхме съвършени хора, щяхме да живеем без партии. Но понеже сме изобщо хора несъвършени, то още дълго това зло ще върви след нас като сянката ни. Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя партия. Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и благоденствие на народа. Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси. Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека. Характерът, това е един сбор от усилията на умствените способности, на чувствата и на волевите действия, от създание мира досега. Във всяко едно съществувание човек е придобивал по малко и е съграждал характера си. Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда. За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували
към текста >>

195. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

час е потекла мисълта, човек е завладял всяко постижение. Начало на постижението стои мисълта, а резултатите на постижението изхождат от волята. Тя нето действащ фактор на отделен индивид, с част от онази велика, разумна Воля. Три неща са важни за окултния ученик: да съзерцава с духът си, да се коли с душата си и да размишлява с умът си. Къде е тогава човекът? — той стои, той живее на трона на волята. Душата живее в секта на индивидуалността и тя като е отделна, принудена е да бъде подкрепена от други фактори и затова се моли. А духът на човека се слива с общия миров дух и там неговия живот е проявен чрез съзерцание. Да се съзерцава, значи да се слееш с общия миров живот на битието. И така слят, обединен. проникнат от великото вдъхновение на Божия дух, ти си слязъл вече от трона на волята, освобождаваш душата от молитвата и влизаш във великия свят на реалността. Когато човек се е добрал до тия състояния, той никога няма да каже. че не знае как да съзерцава, защото съзерцание значи отваряне вратата на велики реалности. От там той започва първия ден на Божествения живот. Ражда се вече по образ и подобие, става едно с общото — проявител на Божественото. Кога и колко да се медитира? Трябва да се хвърлят всички мерки и шаблони на нашите бащи, майки, деди прадеди. Достатъчно е да се направят малко усилия и се прояви доброто желание без мерки, традиции, ограничения, които са единствената най-голяма спънка. Човек, които се подчини на доброто желание и му служи като свободен пионер в
към текста >>

196. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в редакцията на библиотеката. Навсякъде вече има хора, които достойно оценяват тази светлина, чрез която нашия народ става известен с нещо добро и привлича много погледи от чужбина. „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ — Така е и така ще бъде. Защото, докато българите посрещнаха с насмешки, хули и преследвания учението на Учителя Дънов, то в странство го оценяват, възприемат и се ползват вече от него. Дълг е на всеки съзнателен привърженик на новите идеи да подкрепи тази библиотека, чрез която България наистина дава нещо ново на
към текста >>

197. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други. „Има време за всяко нещо". Но и всяко нещо трябва да бъде направено на времето си. Да не би да се сетим за това, когато вече бъде късно. Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме
към текста >>

198. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

възможност да консумират много разнообразни плодове, могат да ги заменят с пшеничен хляб, който е доста пълен с елементи, липсващи в неупотребените плодове. Да анализираме накратко преимуществата, физически и духовни, като резултат от такъв живот. Първом, храната, съставляваща тая диета, е най-хранителна, тя от всички други е най-подходяща за нашето хранене. Тя доставя необходимата материя за да се запази топлината на тялото и работоспособността, физическа или умствена. тя еднакво подкрепя изморените клетки. Тя не дава на тялото вредна материя. Плодовете, употребявани отделно, без да бъдат смесвани с готвени храни, са лесносмилаеми. Те не причиняван, прилив на кръв в стомаха и червата, така също не причинявате прилив на много кръв и в другите органи, предимно в мозъка. Те спомагате за правилното смилане на храната в стомаха и червата, а чрез техните люспи и ядки те не позволяват да застояват останки в червата и по такъв начин пречат на запичането. Това свойство на плодовете да бъдат разслабителни, е много важно, докато цивилизованото човечество обича неслабителните храни и поради това е предразположено към заболявания като отравяне на организма, апандисит и т. н. Че плодовете са напълно хранителни. може да се докаже теоретически и практически. Химическата анализа дока за. че те съдържат много необходими елементи за тялото и че сладките плодове съдържат плодова захар, която се съчетава лесно; благодарение на това те спомагат на горенето, което става в тялото. Практически е
към текста >>

199. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на живота. Да няма област в живота, където да не е приложено Христовото учение. Основният принцип в учението на Христа е Любов и разумност във всички мисли, чувства и постъпки на човека. Това значи: работите на главата не трябва да се заместят с работите на стомаха; стомахът не може да разреши проблемите на главата. Мозъкът не може да разреши онези положения, които стомахът разрешава. А стомахът и мозъкът не могат да разрешат задачите на белите дробове. Стомахът трябва да бъде в подкрепа на мозъка. Той трябва да доставя хранителни провизии, за да може мозъкът правилно да мисли, а мозъкът трябва да му праща достатъчно енергия, та и стомахът да върши правилно своята работа. Съвременните хора са объркали работите, те мислят, че стомахът може да върши работите на главата, а главата може да върши работата на стомаха. Съвременните хора трябва да престанат да заставят стомаха да работи повече, отколкото трябва, защото това се отразява на общата икономия на организма. Сегашните учени определят по колко грама трябва да се взема от разните хранителни вещества, за да имаме здравословно състояние на организма. Но това определение е механическо и няма стойност. Важно е не колко храна се приема в стомаха, но колко храна се асимилира от организма. За да може човек да използва и асимилира максимума от храната, която приема, той през време на яденето не трябва да мисли за нищо друго, освен за храната, понеже това е най-същественото в дадения момент. Ако не разберете яденето, и живота няма
към текста >>

200. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

много по-високо по качествата и проницателността в описанието. Факта, че тия описания се различават, доказва ли че тоя град не съществува? Съвсем не! Лесно обяснимо е, че това става защото всеки един е наблюдавал града от своя собствена гледна точка и вместо да казваме, че те си противоречат, по-добре ще бъде да прегледаме всички тези описания, за добием едно по-пълно и точно описание и разбиране на града, отколкото да прочетем само едно, а другите да захвърлим в коша. Всеки рапорт ще подкрепя и допълня другите. Същото нещо е вярно и по отношение описанията на изследователите на невидимите светове. Всеки си има свой собствен начин на гледане нещата и може да опише само това, което вижда от своята собствена гледна точка. Това, което той дава, може да се различава от даденото от другите, и все пак, всеки е еднакво прав от неговата гледна точка. Понякога се задава въпроса: защо да изследваме тия светове? Не е ли по-добре да се придържаме само към един свят в дадено време; да бъдем доволни от настоящето, с уроците. които можем да научим от физическия свят, и ако има невидими светове, защо да не чакаме докато отидем в тях, та тогава да ги изследваме? — „Доста е за деня неговото зло!“ Какво голямо ограничение! Ако ний знаем, без никакво съмнение, че след време, по-рано или по-късно, ще отидем в една далечна страна, където при нови условия ще трябва да живеем дълги години, не е ли напълно естествено да вярваме, че ако имахме известна възможност да научим нещо за тази страна преди още
към текста >>

201. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

земеделски труд, на селото се предвещават по-добри възможности и по-специални грижи за задоволяването на неговите стопански и културни интереси. Ще се полагат съответните грижи и за родната индустрия, до колкото тя не е паразитна, а така също и за търговското съсловие, доколкото се явява като необходим посредник между производителя и консуматора. Целта на комитетите на обществената обнова е да провеждат идеите и наредбите на дирекцията на Общ. Обнова, както и да указват най-широка подкрепа на новата власт — те ще служат като жива и полезна връзка между управлението и народа. В недрата на Космоса Хората виждат всеки ден смъртта, — но не мислят за предстоящата всекиму смяна на областта на съществуване. Хората виждат звездите — огнищата на космичния живот — всяка нощ, но не съзнават постоянното им силово въздействие една на друга и на земята, не чувстват огромната сила, обгръщаше от всички страни нещата планета — малко огнище на също такова космично творчество. Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за близостта и реалността на непрестанните въздействия. В техните представи Космосът е нещо, което не ги засяга, това с далечните звездни точки, изплитащи нощем над главите им венците на съзвездията, на които, в случай на поетическо настроение, можем да се любуваме. Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на
към текста >>

202. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща. Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос. Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там. че кашата земна деятелност може да успява само дотолкова. доколкото е подкрепена от там? … Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива. реална, органическа връзка, която свързва душите и телата ни с душата и тялото на Живия Космос. Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека
към текста >>

203. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

20 лв. Всичко това, обаче, не е в сила да ни застави да се откажем от тази крачка, която е необходима и се налага от естественото развитие на вестника. Излизайки редовно в 4 страници, едва сега в. „Братство“ навлиза в пълната си възраст. Едва сега в него може да се създаде по-голямо разнообразие, да се застъпят повече области на живота, да стане той, изобщо, по-ценен. Едва сега ний можем да кажем, че „Братство“ е наистина вестник. Поради това. наложително е всички наши съчувственици да ни подкрепят, всеки според силите си, в нашата трудна задача. Въпроса е, преди всичко, за разпространението на вестника — за записването на пови абоната и за навременното изплащане на абонамента от всички. С удвояването на вестника и разноските се удвояват. а ние увеличаваме абонамента само с 20 лв. вместо с 40 лв. В замяна на това, необходимо е да се увеличи числото на абонатите. В тая насока требва да бъдат обединени и отправени общите усилия на редакция и абонати. Нека всеки абонат си постави за задача да запише поне един нов абонат. Тогава ние ще имаме двойно число абонати и ще можем много да подобрим вестника. като дадем по-вече приложения и увеличим страници му, при същия абонамент. Нека този, който може, да направи повече — да запише повече абонати, да подари едно годишно течение на някое читалище или на някой свой познат и т. н. Нека всички направим по нещо и в резултат ще имаме много. „Капка по капка вир става“! Вашето малко усилие да запишете един нов абонат, повторено от всички наши
към текста >>

204. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

реформи, без които световния стопански хаос не ще бъде преодолян? Може ли кооперацията наистина да разреши болния социален въпрос, като изгради нов, т.н. от някои „кооперативен строй“? Резултатите от кооперацията, във всичките области на нейната дейност, са днес на лице. Като повтаряме, че те са донесли и носят много положително, ние, обаче, не можем да не констатираме, че те не оправдават големите надежди, възлагани на кооперацията, и не дават цяр за днешните болки на живота. Да подкрепим думите си с факти. В областта на потреблението, в която област кооперацията е най-силна, нейната дейност се превърна в това, което някои на подбив наричат обикновена „бакалска” дейност. Нима сериозно се мисли, че с няколкото лева месечно, които подлежат на връщане на консуматора във форма на дивиденти, се прави нещо от естество да премахне или поне да намали противоречията на днешния стопански живот? Не е лошо да се работи и така, защото и малкото все пак е нещо, но да се мисли, че с това се разрешават големите въпроси на живота, е глупост и самозабрава. Потребителната кооперация, в ръцете на честни и способни хора, т.е. когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и
към текста >>

205. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

всичко, което е приготовление за война. За чест на шведските пастири, трябва да констатираме, че стотици от тях са радикални пацифисти и решително отказват да подпомагат войната по какъвто и да е начин. Свободната евангелска църква в Швеция брои повече членове от държавната. Голямо религиозно събуждане, свободни религиозни движения през последното столетие в Швеция са причината за много благородни начинания и за по-интензивен религиозен живот. Свободната църква, която по принцип не желае подкрепата на държавата, се издържа от Доброволни приноси, разполага с големи средства и издържа няколко мисии в Азия и Африка. които работят съвсем безкористно. На това духовно и религиозно събуждане се дължи голямата чувствителност и отзивчивост на обществената съвест и общественото мнение в Швеция. Доказателство за това е напр. закона, според който всички младежи, които по съвест, по религиозни и нравствени мотиви, отказват да служат военна служба, вместо наказание, както е в другите страни в Швеция се освобождават и им се дава друга работа, полезна за обществото, която те охотно извършват. Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски народи? Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам. Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски народи, никакви войни и никакво убийства дори не биха
към текста >>

206. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

освен че се спомага, на храносмилането, но има и нещо още по важно. Когато човек дъвче една храна по-дълго време, то чрез нервите в устата си той изтегля по-голямата част от праната, която се намира в нея, и която направо преминава в организма и го обновява. Това се потвърждава от факта, че щом гладния и отслабнал човек се наяде, той добива енергия за работа, веднага след яденето, докато храната, която приема, едва след няколко часа ще отиде в кръвта, отдето вече ще може да подкрепи изтощения организъм. А ний виждаме че организма се усеща подкрепен и ободрен още в момента на яденето. Друго правило. — Когато човек яде, трябва да бъде доволен от храната, която употребява. Той трябва да обикне храната, която яде. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Макар и само малко хляб да имате, трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа, да проникне във вашия организъм, след което ще почувствате една приятност от яденето." Като следствие от това правило е положението, че когато човек започне да яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност към природата за това велико благо, което му дава. Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита
към текста >>

207. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето. При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък. Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл. Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я. Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост. В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области
към текста >>

208. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нещата, нов живот, нов строй, нова култура, при изграждането на които ще вземе особено участие славянската раса. Не можем също така да не отбележим статията „За изкуството и за човека на изкуството“, в която виждаме ясно и категорично изразени схващанията на новия свят за истинското изкуство, за неговата същина, произход и задачи и — отношението му към това, което днес минава за изкуство. „Житно Зърно“ е напълно достоен изразител на окултното движение и заслужава пълна и безрезервна подкрепа от всички окултисти в България, безразлично към кое общество принадлежат. Открита е подписка за записване абонати за деветата му годишнина. Пожелаваме му пълен успех, много по-голям отколкото до сега. Годишният абонамент е 60 лв. Адрес: пощ. кутия 270 — София. Беседа, 6р. 1 — 7, седмичник за просвета, вестник на българското семейство. редактор Е. Г. Консулова-Вазова. Год. абонамент 80 лева. Адрес: ул. Цар Крум, 45, София КЪМ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ Драги приятели, Вие редовно четете нашия вестник и затова не се съмняваме че разбирате добре неговото значение неговата необходимост, неговата голяма задача в живота. Въпреки това. че „Братство“ все още не е достигнал своето пълно развитие, че той все още има недостатъци, което до голяма степен се дължи на факта, че неговите редактори извършват всичката работа около него — от набирането на всяка буква, до занасянето му на пощата — все пак, той безсъмнено е един духовен светилник. който трябва да продължава да свети все по- нашироко, все на по-много
към текста >>

209. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива. Днес са нужни жертви пред олтаря на общото благо от страна на всички, които имат и могат. Силите и богатствата, които отделните лица владеят. не са тяхно лично дело и затова трябва да имат обществена функция, да бъдат употребени по най-разумен начин за обща полза. Новото ще бъде подкрепено. Няма значение как хората, заинтересуваните лица тук на земята, ще погледнат на него. Новото ще бъде подкрепено отгоре, и ще си пробие път в живота. Въпреки всички спънки, които .непременно ще дойдат. новото ще преодолее и ще завладее света. Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде
към текста >>

210. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в себе си тихия вътрешен глас. който ни шепне: „Удари часът, който ще реши твоята съдба. — Нагоре или надолу, напред или назад, към светлината или към мрака, с доброто или със злото! … Удари часът, който ще определи твоето бъдеще — часът на великото изпитание!“ ... Всека човешка душа, без никакво изключение, ще мине през огнените пръсти на бурята — ще бъде изпитана чрез огън! Страдания, изпитания, падения и ужаси предстоят на всека човешка душа. Ще отнемат всичката ти външна подкрепа, която ти можеш да очакваш, от където и да било, ще прекъснат всичките ти връзки със света на силите, откъдето ти можеш да очакваш помощ, ще те оставят сам, съвсем сам. Безпомощен, изоставен от всички, ти ще бъдеш обгърнат от пълен мрак. И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото. Из потайните си леговища ще изпълзят най-страшните чудовища и ще се нахвърлят върху теб. Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа. Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото. Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с
към текста >>

211. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове. И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим. В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение. Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък. Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова. Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро
към текста >>

212. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

икономическия и културен живот на един народ. И новата държава подаде ръка най-напред на най-слабите, които наистина старата партийна държава беше пренебрегнала. Думата ни е за работничеството, което живееше в идейна безпътица и икономически изнемогваше. Но работничеството с голяма готовност прегърна бащинската десница на новата държава, която дойде тъкмо на време да го избави от това тежко положение. Това гигантско дело, което се отличава с големия си творчески размах, трябва да се подкрепи от всички социални среди и да се върви неотклонно към духовната и културно-материална обнова на народа. Ние. хората на новото, сме идеалисти, отричаме напълно старата диалектическа доктрина на материалистите, която подържеше схващането, че живота и културата са под знака на сили независими от силата на човешкия дух. Един горещ апел отправям към българските граждани навсякъде из страната, към всички стопански съсловия: дайте вашата подкрепа и разгаряйте светлата вяра към духът на обновлението, който широко е разперил криле над гордия Балкан и зове нацията към дела и прогрес. М. Константинов Каци и бъчви (б а с н я) Един кацар накупил нови дъски, гладки, прави, здрави, и започнал каци, бъчви и варели хубави да прави, ала нямал си папур между дъските им да постави. И си рекъл: нищо от това, че са без папур, туй е незначителен кусур. Инак — виж, какви са хубави и здрави, като във калъп излети! Пък че били без папур. кой ще види, кой ще се досети! И, наистина, за кратко време спуснали се
към текста >>

213. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим. Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога. Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да вярваш в Бога, или какво нещо е да не вярваш в Бога. Сега младежите вярват в любовта, а старите не вярват в любовта. От мое гледище и двете страни са прави. Любовта е като
към текста >>

214. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

играчки в ръцете на слепите стихии. които бушуват в житейското море. И едва тогава ние почваме да съзнаваме колко жалък и колко слаб е човек, оставен сам на себе си и колко безсмислен, безцелен и празен е живота му, когато в него не грее огъня на Божественото. Едва тогава ние разбираме с цялото си същество истината, че само пръчката, която пребивава на лозата—само тя ще даде плод. Ний, сами по себе си, сме нищо без Бога. Ний не можем да направим нищо без Него. Лишени от неговата подкрепа и сила, откъснати от канарата, от корена на нашия живот, ние оставаме само сухи пръчки, негодни за нищо друго, освен за огъня. Затова — нека никога се не гордеем. Нито със себе си, нито с делата си, нито с плановете си за бъдещето. Защото всичко е в ръцете на Бога. Всичко е от Него и чрез Него, и затова трябва и да бъде за Него. Защото Той ни е дал всичко и Той може всеки момент да го вземе. Щастливи са тези. Които винаги вървят по Неговите пътища. Те не ще бъдат никога лишени от Неговите благосклонност, внимание и милост. Те никога не ще се почувстват празни, безсилни и безутешни. И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл. Честит! Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой. Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй. Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга
към текста >>

215. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

към Бога и любов към ближния Да благодарим, Богу! Благодатта на плодовете Всяка година рогът на изобилието изсипва щедро върху майката земя несметни количества от най-разнообразни сладки, вкусни и много полезни плодове, които служат за храна на човека. Да се огледаме наоколо. Какво изобилие от плодове! Какво разнообразие по вкус, форми, съдържание, красота и полезност! Какъв неизчерпаем източник, какви благоприятни условия за разумно, здраво, идеално хранене, за здрав, трезвен живот, подкрепян от разнообразните есенции и сили, съдържащи се в слънчевите дарове, в даровете на Бога — плодовете! Вземете в ръка една хубава чепка грозде, издигнете я и я погледнете! Нима може да искате некакво по силно, по-реално и по-красноречиво свидетелство за Бога, за това, че Той съществува, за това, че Той мисли за нас, за това, че Той ни обича и постоянно се грижи за нас, от изкусно направения и приспособен за нуждите ни плод? В чепкате грозде, в ябълката, крушата, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н. ние четем, ние ясно виждаме непрестанната грижа, непрестанната Любов на Бога, която се излива над нас. Бог мисли за нас. И Неговата мисъл, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове. Бог мисли за нас Той ни обича. Той непрестанно се грижи за нас. Той ни е дал и непрестанно продължава
към текста >>

216. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

парфюми. Жрецът се приближи, и когато беше близо до мене, наведе главата си. „От какво има нужда повелителя ми? каза той. Да ви донеса ли прясна вода ако сте жаден?“ „Не съм жаден, казах аз, но се страхувам, страхувам се от ужасния образ, който видях.“ „Но не, каза той, само младостта ти е причина за твоя страх. Погледът но нашата всемогъща царица винаги е бил достатъчен, за до смути човека. Не се страхувай, за тебе е една чест, че очите ти са отворени. Какво да донеса, за да се подкрепиш?“ „Нощ ли е сега?“ казах аз, обръщайки се на моето меко легло, без да имам спокойствие. „Зората е близо“, каза жрецът. „О! нека дойде денят“, извиках аз, „нека благословеното слънце изтрие пред очите ми видението, което ме кара да треперя! Страхувам се от тъмнината, защото в нея е зловещата фигура!“ „Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно. И той сложи сребърната лампа на една поставка и седна близо до мен. Неговите черти замръзнаха веднага в едно абсолютно спокойствие, и като че ли изведнъж се превърна в някаква статуя. Очите му бяха студени; неговият говор, макар и благосклонен, нямаше нищо топло в себе си. Отвърнах се от него със страх; защото, докато аз го гледах, видението от коридора като че ли са изправяше помежду нас. Въздържах се няколко време, като се силех да намеря подкрепа в неговото присъствие; но. впоследствие, думите се изтръгнаха, аз забравих страха си да не кажа нещо обидно, страх поради който, досега, аз бях се държал с послушание и мълчание. „О, не мога де
към текста >>

217. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие. Втълпяването е всякога погрешен и лош метод, затова трябва да се изостави от възпитателите. Защото дресиране и възпитаване са съвсем различни неща. Важна е насоката на възпитанието. Каквато насока е дадена на младини, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека. Че това е така може да се подкрепи с много исторически примери, но ние сега ще се задоволим само с два, които са много типични: Първия е Марк Аврелий (121-180 сл. P. X.) Неговата нежна и благородна майка гледала да сочи само добри примери на оногова, комуто било съдено да достигне власт на император. Любовта му към правдата на младини била толкова голяма, че той и на шега не е прибягвал до лъжа. Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в младата му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император. Каква голяма пропаст лежи между него и другия император Нерон, на когото майка му е пречила да се занимава с наука говорейки: „Философията може само да повреди на монарха.“ По-нататък за успеха на възпитанието е важна личността на възпитателя. Възпитателят, трябва да обладава всички ония ценности и качества, които иска да пробуди, да стимулира у детето. Защо истината е такава, че никой не може да пробуди в околиите качества, които няма в себе си. И тъй, като говорим например за
към текста >>

218. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тази нощ можеха д ми донесат. „Ела“, каза той и аз го последвах към вратата. Подигнах, почти несъзнателно, поглед към прозореца с мисълта, че, може би, чистият въздух и свободата ми са възвърнати. Изведнъж, аз се почувствах ослепен; подигнах бързо ръка към очите си — една мека превръзка ги покриваше. Останах мълчалив — в мълчанието на изненадата и на стреха; чувствах че внимателно ме подържат и водят напред. Треперех при мисълта, че може би това е ръката на Агмад, която ме подкрепя, но се оставях на този контакт, знаейки, че не бих могъл да се противопоставя. Движехме се бавно; съзнавах, че напуснахме моята стая, а също че изминахме известно разстояние, но какво бе това разстояние и в коя посока, бях неспособен да определя, в състоянието на смущение и страх, в което се намирах. Спряхме се в абсолютно мълчание; ръката, която ме подкрепяше, се отстрани, и аз почувствах, че отнемат превръзката от очите ми. Те се отвориха в една такава пълна тъмнина, че аз подигнах ръката си, за да се уверя, дели превръзката не е още на очите ми. He, те бяха свободни, те бяха отворени, обаче те не виждаха нищо, освен една безкрайна тъмнина, непрогледен мрак. Главата ми беше обзета от болки, от замайване; изглежда, че парите на силното питие, което бях изпил, са ме изпълнили със смущение. Стоях неподвижен, с надежда че ще мога да си дам сметка за положението си. Докато чаках така, изведнъж почувствах едно ново присъствие съвсем близо до мен. Не бях никак изплашен. Като че ли знаех, че
към текста >>

219. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

лоши. Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на децата си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на децата, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не осакатяват децата си. В основата на практичната философия стои положението, че Бог прониква цялото Битие, и ние на всякъде трябва да виждаме неговото присъствие. И Бог се явява да ни подкрепи тогаз, когато се намираме в най-голямо противоречие и безизходно положение, когато всички са ви оставили. Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитвате доброто, което е скрито в всички хора, както и доброто, което е скрито в вашите души. Дотогава, докато ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим любовта, която е у нас, до като не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и познаем Бога. Щом проявим тези неща, и Бог ще ни се изяви. В знанието, в което ние почваме да проявяваме любовта си, в знанието, в което ние почваме де проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние сме съзрели Бога и сме намерили пътя на нашия живот. Из беседата „Умих се и гледам“, държана от Учителя на 27. X. 1935 год. Мейбъл Колинз (11) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 141) Един бял цвят беше в моята ръка, когато се събудих. Неговата красота изпълваше сърцето ми с радост, като че ли бях спал в ръцете на
към текста >>

220. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При всички противоречия в живота, ние търсим начини, как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Тази философия седи в това, да възприемем любовта като творческа сила. която дава мощни импулси за работа. Под работа разбирам дейност във всички направления — физическа, духовна и умствена, защото те са изявление на един и същ импулс в три направления и взаимно се допълнят и подпомагат. В това отношение, умът се под крепя от чувствата, а чувствата се подкрепят от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото, вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства, ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете, ще ви издигне. Затова трябва да ценим ума, сърцето и волята си. понеже те са трите стълба, върху които се гради нашето щастие на земята. От това гледище хората трябва да се научат да мислят право, понеже всека права мисъл е общо достояние на всички хора. Всички хора се ползват еднакво от нея. Щастлив е онзи, който става пръв проводник на тази мисъл. От където и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват от където и да идат, защото те се разпространяват в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Добрите дела, чистите чувства и правите мисли, от където и да идват, трябва да ни радват, защото те имат един и същ източник, а различните хора са само техни проводници. Като застанем на тази база, онова
към текста >>

221. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“. Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота. Смята се, че децата са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като децата? Следователно как възрастните ще възпитават това, като което трябва да станат? И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно. То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота. В неговите очи се отразява радостта, безгрижието и светлината на далечните, незнайни светове. За него общественото положение на човека е без значение. То еднакво дарява с усмивка и короновани глави и най-последният бедняк. Неговата вяра в благото на утрешния ден е един блам пред голямата загриженост на възрастните. Явно е, следователно, че децата могат да предадат нещо на възрастните, a те от своя страна да им съдействат и помагат при тяхното постепенно навлизане в света на борбата и мъчнотиите. Като първи
към текста >>

222. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

досежно употребата на плодове, заключават по отделно за някой видове следното: 1) Прасковите трябва да се ядат против нечистото в стомаха и захарната болест (диабет). 2) Ябълките са особено полезни за хора, които страдат от безсъние, понеже докарват сън. Също така, те са добри и против спазмите. 3) Смокините са отлично укрепително средство за слабогръдите и анемичните. 4) Малините, изсушени, киснали 1-2 дни в преварена вода, са укрепително средство за усилване нервната система и подкрепа след умора от умствен труд. 5) Крушите, ако се ядат сурови, падат малко тежко на стомаха —особено когато в себе си съдържат твърдо песъчливи части, каквито са някои сортове. 6) Бадемите и орехите имат изключително хранителен характер. Тях може да ги употребим на истински хапчета, които природата ни готви. Магаре и камила Когато се роди Исус Христос в боголюбимата, далечна Палестиня, пътуваха в Арабската пустиня Камилата със верния си дост — Премъдро Дългоухово магаре. Тя носеше съкровищни товари, които щеше с поклон да даде на царя със звездата Витлеемска, след туй в градината едемска на воля златни трици да яде, свободна от всякакъв товар. Със огнени надежди във гърдите и с погледи отправени в звездите, вървеше тя след своя мил другар. Той с хитър поглед гледаше земята и покрай пътя късаше тревата. Магарето не смяташе за грях из пътя да се бави и потрива, за да напълни своя скъп стомах. То шепнеше на своята камила: — Върви, недей се притеснява, мила, и не мисли за тежкия товар, който ти
към текста >>

223. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност. Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява. От това ние можем да разберем, че жизнената сила се немира навсякъде. Пролетно време, след равноденствието. от когато се смята, че времето се стопля, на земята приижда голямо количество жизнена сила от слънцето. Тя подкрепя всеки жив организъм, събужда от летаргия спящите организми, дава им сила и ги подтиква към растеж. Жизнената сила се намира в прилив сутрин рано, при изгрев слънце. И човек, който иска да използва разумно положителното в природата за градеж, трябва да прави своите разходки, движения и гимнастически упражнения сутрин рано всред природата. Един съвременен природен лекар казва, че културния човек е с намалена жизнена сила, защото не знае законите на съхранението й. Ние ядем неправилно, пием неправилно, дишаме и се обличаме неправилно. Човек трябва да търси разумния живот и поддръжката на жизнената си сила, която е необходима за живота му, всред природата, в чистия въздух, във вегетарианския режим, чистите води и слънчеви лъчи. Да използваме разумно това, което майката природа щедро ни предлага, N. Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и
към текста >>

224. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в тебе. Джалма. Да, разбирам те вече. Живата вода са моите сълзи. Майя. Джалма, ти си велик! Народът страда. Той роптае и дига метеж против Мирза, който потъпка всичките му правдини с безумната си власт. Народът чака водител, който би го повел в борбата му за извоюване свобода и домогване до нови истини. Джалма. Майя, моя вечна и неизменна любов, през изгнаничеството ми, през бягството ми от себе си и от света, зърното на истината покълни в духа ми . . . Благодатна роса освежи пустинята и подкрепи със силите си попълнилото зърно. Тази роса си ти, моя велика любов, ти, подкрепително и нърмителко на истината в мене. Майя, подай ми ръка! Нека тръгнем двама — аз — възродена истина, ти — безсмъртна любов. Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим. В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих. * * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да
към текста >>

225. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

утра и манифестации, разпространена книжнина и множество позиви и агитационни материали. По този случай Министерствата на просветата и търговията са издали специални окръжни до всички училища, с които се нарежда учителите да окажат пълно сътрудничество при провеждане на акцията, като във всички училища в специален час се говори върху празника. Дирекцията на народното здраве от своя страна също така обявява седмицата на трезвостта до своите органи и нарежда същите да подкрепят акцията, а там където няма въздържателни дружества сами да изнесат сказки и събрания. Радио София ще предаде специална програма със сказки и съобщения за въздържането и делото на българското движение. КОНФЕДЕРАЦИЯ ЗА КУЛТУРНО-НРАВСТВЕНА РАБОТА Инициативата на Българската въздържателна федерация Последният конгрес на Българската въздържателна федерация е решил. Федерацията да вземе инициативата за създаване на конфедерация за културно нравствена работа в България, която ще има за цел да обедини на конфедеративни начала всички върховни организации у нас за културна нравствена работа за координиране на тази им дейност и взаимна подкрепа при всички случаи на нужда на обединените организации при провеждане на някоя нейна специфична задача. Осъществяването на тази хубава инициатива на Българската въздържателна федерация ще бъде от голямо значение за бъдещия културен живот страната. НАЙ-ТЕЖКИЯ ДАНЪК В БЪЛГАРИЯ. Какво се харчи у нас за спиртни напитки и тютюн. Освен големите физически и морални
към текста >>

226. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и ви задушават със своята тежест. Тълпят се над главите ви облаци, — облаци, създадени от вибрациите на вашата душа, — и духовните сили, по закона на гравитацията се стремят към своите създатели, продадени от злата, именно зле употребената свободна воля на различните духове. Разкъсайте тези облаци с мисъл и добро дело. Бог ще ви подпомогне с легиони Ангели-Пазители, с духове, които са много по-свободни от грубата материя, която е първо условие за греха. Братството на Светлината подкрепя всички, но според великия и вечен закон на Любовта, вий сами трябва да му подадете ръка, за да може, поемайки я. по-ефикасно да ви помогне. Вашата добра мисъл да лети нависоко и нашироко, нека тя създава около вас все по-светли и по-светли кръгове и да отдели, да извлече със своите стрели най-близките частици на вашия дух из тъмната бездна, като ви обогати с тях. И тогава, когато израснете в духовна сила и благородство, вий не ще се страхувате от нищо на света. Нека Христос, в своето Божествено детство, се роди във всеки дух, нека Той расте в нас и да ни води към истинската, благородна човечност, в която ний сме живели първоначално, когато Бог ни е създал според своя образ и подобие. Мириам БОГ С ВАС! Почитаеми господине и брате в Христа! Горните неколко думи са написани за вашия вестник* от нашата любима покровителка Мириам. Нека те се излеят като освежаваща роса върху духа, изморен от желанията на земния живот. Аз видях тъмни облаци, реещи се над вашата страна. Но мога да прибавя че те
към текста >>

227. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на евангелския пастир г. Зяпков. Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче, не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението че в Св. Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават че няма никакво прераждане, няма и закон за възмездието. А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател. защото има хора, които имат опитност, които стоят по горе от тия на говорителите. А в книгата „Живот, смърт и прераждане“ напечатана по стенографски бележки от сказката на г. проф. Дюлгеров. на 8 ма страница срещаме: „Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко моста, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48, 19:10; Йоана 8:32, 9:1-2; Галат. 6:7; Матея 16:13; Марка 8:27 и Лука 9:18. Пита се човек. — Защо се не спомня нищо за 11 и 17 гл. от Матея? Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души. Но като хора честни, ние трябва да оставим мисълта свободна на всяка човешка душа и тя вътрешно да схване
към текста >>

228. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колинз (24) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 157) Когато се пробудих, аз скочих, въобразявайки си, че някой се допира до моето цвете. Но аз бях сам и моя лотос бе тук. Имаше една маса близо до тежката завеса, която отделяше моята стая от съседната, на тази маса бяха поставени продукти за ядене — мляко и банички. Аз не бях ял миналия ден и бях радостен, че мога. сега да се нахраня. Поставих цвета в дрехата си и отидох към масата. Изпих млякото и изядох баничките; след това, подкрепен, аз се обърнах да отида на леглото си и там да размишлявам сериозно върху това, което бях научил миналата нощ, защото знаех, че това са ценни семенца, които ще трябва да донесат плодовете на величието. Но аз се спрях и не се помръднах вече; сърцето ми пееше вътре в мене, защото аз отново се видях заобиколен от чудесния кръг. Този, който ме бе поучавал миналата нощ, ме гледаше и се усмихваше, но не говореше. Един друг се приближи до мен, взе ръката ми, отведе ме до леглото, гдето се намерих сам с него. Сам, а евсе пак не сам, и не можейки никога вече да бъде сам. Той взе моето сърце и моята душа и ми ги показа в тяхната голота, която не скриваше никаква въображаема святост. Той взе моето минало и ми го посочи в неговата проста, мрачна и грозна бедност; това минало, което би могло да бъде тъй богато. Струваше ми се, че до днес аз бях живял безсъзнателно. Сега аз отново бях превеждан през моя живот, и трябваше да го гледан с ясен поглед. Стаите, през които трябваше да минавам, бяха мрачни и
към текста >>

229. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в отрицателна енергия. От там се качва над лявото око и там е отново положителна. След това се спуща под също-то око като отрицателна енергия. По този начин в движението си тази енергия образува нищо като осморка. В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да неречем Мълчаливото, Разумното в природете, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електро магнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която земята вземе от слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тая, която изпраща на слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Какво нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, таке също и енергиите не земята се възвръщат към слънцето, за да добит първоначалния ритъм.***) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното
към текста >>

230. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз нищо му не казах — никакво мое желание . . . Той ми даде пръстен, пожела да обявим годежа, а след един месец да се оженим. И отпуск му е бил разрешен — три дни — да дойде да се венчаем . . . И тя пак заплака още по-силно. Започнах да й говоря. — Сега изпитваш страх, нали? — О ужасен, ужасен, и всички мебели пукат в къщи. Струва ми се че полудявам понякога. И из улиците все чувствам, че някой се движи до мене и изпитван ужасен страх. — Това е неговият страх. Той иска да намери подкрепа във вас, защото е отишъл съвсем неприготвен. Той ще иска да се ползва от вашето тяло, понеже няма други човек, който да го обича повече, а след пет години той ще се въплъти като ваше първо дете... — Нима е възможно това? — Ще го проверите, й казвам. А тя ме гледа с очи, от които сълзите капят неволно и лицето й се озари от вътрешна светлина. — О колко бих била щастлива тогава! — И ще бъдете, казвам й, защото по друг път ще тръгне живота ви и ще се затвори един кръг, почнал от преди хиляди години. — Това не разбирам. — Ще дойде ден и него ще разберете! Любомир ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предсказване на времето от животните Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата. Така, воловете, обикновено тихи и спокойни, при наближаването на дъжд тичат и скачат; подобно нещо се случва и със свинята, защото, с увеличението на влагата във въздуха, кожата й се разпуска. Преди дъжда, мравката става безпокойна, кръстосва около
към текста >>

231. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Покрай другото, биват разрушавани и много ценности, завещани от миналото. Кръвта се лее непрестанно и омразата разкъсва душата на този народ. До кога? Ще има ли край това? И страшните рани, нанесени не само върху материалния, но преди всичко върху духовния живот на този народ, ще могат ли не-кога да бъдат затворени? Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да
към текста >>

232. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло. Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени. Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята. В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите. В областта на
към текста >>

233. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да влезете а Царството небесно трябва да бъдете герои, и да не се обезсърчавате, защото ще има да минете през големи изпитания и страдания, за които трябва да бъдете подготвени. Човек в света е като на бойно поле, и трябва да има окопи н крепост, за да се предпази от неприятеля. Окопът, — това е човешкият ум и човешкото сърце. А крепостта, това е човешката душа Силната защита, това е човешкият дух. Ако нямате тези съоръжения, вие ще бъдете бити от неприятеля, който ви напада. В подкрепа на твоя ум и на твоето сърце е Бог, който действа в света. Значи. човек трябва да положи вярата си в Царството небесно, което е в него. Вярвайте, че онзи който ви е из-пратил на земята е във вас. Той ви е изпратил да вършите Неговата работа. И ако вършите Неговата работа, вие сте под защитата на Неговата мощна сила. Следователно, бог, който ни е изпратил в света да учим, ще дигне всички препятствия, които имаме в живота си. Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но затова се иска вяра, че всичко ще се превърне в добро, че всичко ще се оправи. Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света. И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога. И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете. Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене. В това
към текста >>

234. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и изморен се чувствам. — Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта! Здравето е богатство! Живота е най-милото! Пробуди се! Стани по-рано! Ела да подишаме чистия въздух: във въздуха е здрявето1 — Но кой ще дава хляба? — Казано е: „Не само с хляб ще живее човек!“ .Търсете първом Царството Божие и всичко останало ще ви се приложи!“ Ела, опитай и ще се увериш! Пролетта е пълна с радост и красота! Мисли за Пролетта, за Слънцето, що ни обновява и подкрепява! Размисли върху тая сила и ще се изпълниш с Любов, признателност и благодарност! Със сегашните си мисли и чувства ти не можеш да бъдеш нито доволен, нито здрав и щастлив! — Вярно е, че не съм доволен, нито здрав и щастлив! Положението ми не е добро! Но какво мога да очаквам от пролетта, когато зная, че най-много от хората тогава умират? — Наистина Пролетта освобождава хората от негодните им физически тела, за да им направи по-удобни. Но с това тя не умъртвява, а прави едно благодеяние! Тия, които са Видели пролетта, не умират! Пролетта, Любовта и Радостта носят само сила и живот! Силата на Пролетта се проявява в чистата материя, в чистите души и теле! Чистотата на една душа унищожава смъртта! — Ето, това съвсем не разбирам! И ми се струва, че губя способността да мисля. . . Но чувствам, че има нещо интересно и хубаво в това, което говориш. Право казваш, че способността ни да мислим е слаба. Но това не трябва да ни отчайва. Ако ставаме всяка утрин по-рано и ако всеки ден се
към текста >>

235. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да имат нито стотната част от силата, която щяха да имат, ако бяха направени през време на формиране на новото същество — през време на бременността. Майко! Велика е твоята мисия в света, велика е и твоята отговорност! Защото през тебе идва, както злото, така и доброто. Ти трябва де бъдеш будна — да спреш едното, и да пропуснеш само другото. Никой друг не може да направи това! Всички велики гении в света, били те гении на доброто или злото, са безсилни, ако ти не им дадеш твоята подкрепа. И пред теб днес стои великата задача, пред теб днес стои съдбоносния избор: кого да под-крепиш, кому да дадеш своята помощ — на доброто, или на злото. Майко! Ти ще решиш въпроса за съдбините на света! — Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен
към текста >>

236. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

човека е когато той работи за Бога. Смисълът на човешкият живот е, когато той работи за великото и красивото, не за лични облаги, а за благото на всички същества. Човекът трябва да разбере, че е клетка на великия космичен организъм и че трябва да е във връзка с живите закони, които го управляват и да изпълнява функцията, която му е дадена. ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЛЯТОТО Лято! Това е най-доброто условие, което природата дава на човека и на всички живи същества. Лятото носи здраве и живот, подкрепва, хармонизира и тонира силите. През лятото природата ни дарява щедро. Лятото ни дава енергии и сили. То носи животи. Използвайте лятото разумно! Мнозина се оплакват от разстройство, от болки и бодежи. Всички тия разстройства ще изчезнат, когато се свържем разумно с благата, които ни носи лятото. Ако се оплакваш от разстройство, а спиш при затворен прозорец и съзнателно се лишаваш от чист въздух, пушиш, ядеш неприродосъобразна храна и не пиеш чиста вода, ти не можеш да използваш и асимилираш силите които лятото носи. От неговите сили може да се ползва само онзи, който се свърже с тях. От неговите сили може да се ползва само разумният, който има връзка с природата и познава нейните пътища. Както от плодовете на едно дърво може да се полазва само онзи, който отиде при дървото и се качи на него да си набере. Ако чака далеч някъде, някой друг да му занесе плодове, той не ще вкуси от тях. Лятото всеки лично може да използва! Затова правете разходки край морето и полето, правете екскурзии на
към текста >>

237. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад. Пътя на ученика, етапите по този път и условията за по-бързо изкачване по стълбата към върха (Идеала). Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса). Шестото Чувство. Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери). Цената на книгата е 50 лв. и се доставя: от книгоиздателство „Братство“ в гр. Севлиево. * * * ЛИЦА И ДУШИ физиогномични портрети ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. ОТ Г. РАДЕВ В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“. * * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството. И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата
към текста >>

238. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

съвременния живот на хората, това е, че те са изгубили тези три мерки, те мерят нещата по съвсем друг начин. Те искат да имат живот и да го придобият чрез храната, но как се придобива живота чрез храна? Храната поддържа живо та, но самият живот не произтича от храната Храната е само един проводник. Защото не е само храната, която поддържа живота, нито само светлината, която го поддържа, нито водата само го поддържа, нито въздухът, нито мисълта го поддържат. Това са неща, които само подкрепват живота. При това съвременните хора имат особено определение на живота. Мъчно може да определи какво нещо е животът. Ако определят живота така, както той се проявява на земята, това е само външната страна на живота. Обаче, философски погледнато, животът не е произлязъл от никъде. Ако приемем, че е произлязъл от нещо, трябва да знаем от какво именно е произлязъл. В дадения случай, вие не трябва да искате да знаете всичко. Това не е необходимо. Обаче, има в съвременния живот неща важни, които трябва да се изучават. Често хората заемат в света едно неустойчиво положение, защото са изгубили равновесието си. А при такова нарушаване на равновесието може да стане непредвидена катастрофа. Животът е съпоставен от ред неща, които трябва добре да се разбират. Не се ли разбират, животът става тежък. Обикновените хора казват: аз вярвам в Бога. Така всеки може да каже. И аз мога да кажа, че съм учен човек и вярвам в науката. Науката не иска да й вярваш, но да я изучаваш. Такава вяра е вяра на сенките.
към текста >>

239. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

разглеждам въпросите частично, но тъй както са поставени в целокупната природа. Това, което целокупното човечество един ден ще придобие, ще бъде достояние и на най-малките същества в света. Умовете на хората трябва да се просвещават. Ние трябва да имаме такива методи, чрез които Истината да влезе в света. В едно здание, колкото повече светлина има, толкова по добре е за самото здание и за хората, които живеят в него. На с ж щото основание, колкото повече знание има човек, което може да подкрепва човешкият ум, толкова по-добре за него. За човека е потребно знание, което може да го научи, как да мисли Сегашните хора са дошли със своята мисъл до това разбиране. Сега да разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма. Съвременните хора не искат да страдат. Има страдания в света които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Когато се пожертвате за повдигането на човечеството, това страдание има смисъл. Мислите ли, Бог не страда? Единственото същество, което страда най-много, това е Бог. Първоначално религиите имаха за задача да научат хората на езика на невидимия, на Божествения свят, те бяха един вид училище за хората. Не е достатъчно само да вярва човек, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не знаем Божествения
към текста >>

240. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

разбираме следното: Ако ние например сравняваме две представи А и Б, ние трябва едновременно да държим в съзнанието си тия две представи. Следователно, трябва да има нещо такова, което съединява тия представи в едно цяло. Това нещо което ги съединява в едно цяло е душата. Нали в процеса на сравнението трябва и двете представи едновременно да се мислят, едновременно да присъстват в нашето съзнание. Ето това комбиниращо нещо философите наричат душа. Друг аргумент, който се привежда в подкрепа за съществуването на душата, то е тъждеството на нашето „аз“, на нашата личност. Но какво нещо е „аз“ и какво трябва да се разбира под тъждество на личността? За да отговорим на това, нека се попитаме: какво мислим, когато употребяване думата „аз“. Когато употребяваме думата „аз“, аз мисля, че заемам еди-какво си обществено положение,че съм се родил еди-де-си, че съм на еди-колко-си години, че имам еди-каква-си дреха, че съм оня същия, който преди една седмица говорих на това същото место. Ако речех да продължа разсъжденията си на същата тема, аз бих си спомнил за своето детинство и бих констатирал, че аз съм същия, който преди еди-колко-си години се учих еди-де-си, прекарах детинството си еди-де-си и т. н. Това е то моето „аз“, моята „личност“. За тъждество на личността ние считаме това обстоятелство, че аз отъждествявам моето сегашно „аз“, с онова „аз“, което имах преди много години. Между тях в действителност има разлика. Наистина, когато аз бях дете, като употребявах думата „аз“,
към текста >>

241. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

младият овчар, след него стадото му кротко, и песента му бликаше в сърцето. Вървеше младият овчар, отиваше навътре в планината, над него се синееше небето. Д. Антонова СПОМНЕТЕ СИ! На този земен свят ний всички сме като гости и всичките ни земни, материални притежания ще отминат като сън. Единственото, което ще ни остане завинаги, това е доброто, което сме направили на себе си и на другите — жертвите, усилията, труда, който сме положили за своето собствено всестранно издигане и за подкрепа на другите. Истински разумният човек не може да си представи един живот, в който човек живее само за себе си. Необходимо за човека е да дава, за да може да се изпълни живота му със съдържание и смисъл. Днес за днес, човечеството, като цяло, е достигнало до това състояние, че отделният индивид може да дава, да прави жертви с радост само за най-близките си — за своето семейство. Сега трябва да се направи още една, следующата стъпка: човек трябва да се научи да дава, да прави жертви с радост, да посвети и отдаде живота си, не само на своите най-близки по кръв и родство лица, но и на всички, за които може да стори това. Висок идеал трябва да си постави новият човек: живот за цялото, живот, който надхвърля тесните рамки на семейния, личния, класовия и националния егоизъм, живот, който си поставя за цел доброто на всички. Днес, когато зимата сковава с ледения си дъх всичко, което е незащитено от студа, нека си спомним, че има наши братя и сестри, които зъзнат от студ необлечени и нестоплени в
към текста >>

242. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

за постигане на високия идеал. И само след просветлението ни ние можем да употребим нашия интелект в служба на човечеството в неговия всекидневен живот. Когато този позив създаде интерес у достатъчно число приятели и тяхната духовна и материална помощ направи възможно събранието, ний ще дадем допълнителни съобщения на тия, които желаят да вземат участие в него. (Нека те бъдат така добри да при-бавят един интернационален купон за отговор). Надявайки се да получим Вашата ценна подкрепа и съвети, ние ви изпращаме нашите братски поздрави в Единството на неделимия Вечен Живот. Николай Шеерман Главен секретар на международното братство „Човешкото семейство“ Адрес: N. Scheierman, Hovsta, Sweden СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И виделината свети (из неделната беседа „И виделината свети“ – 21.11.1937 г.) За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Съществено е това, което при всички условия в живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото. Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо. Вие не трябва да спирате вниманието си върху погрешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче, не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То
към текста >>

243. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

живакът също могат да се превърнат в злато. Това е възможно за онзи, кой то знае нещата. За онзи, който не ги знае, те си остават така, както са били. Често хората ме питат, правоверен ли съм. От мое гледище, правоверен човек е онзи, който обича физически, реалистически и идеално. Само този човек може да е правоверен, само той може да бъде светия. Вие говорите за светиите, но не разбирате тяхната любов. Престъпната любов е само физическа. Следователно, когато физическата любов не е подкрепена от реалистичната и от идеалната, тя е престъпна. Тя е едностранчива любов. Това в същност не е любов. Когато физическата любов е свързана с реалната и с идеалната, това ние наричаме Божествена любов, която осмисля нещата. Благословение е в света, когато хората се обичат. Някои казват, че съжаляват, че са обичали некого. Казвам, няма по-велико нещо в света от любовта. Следователно, когато хората съжаляват, че са обичали, това показва, че те не са обичали с трите вида любов едновременно. Това, което вие наричате любов на земята, не е никаква любов. То е привидна любов. Когато човек има една пра-вилна физическа любов, той има здраво, отлично тяло, добре организирано. Когато има една реална любов, неговото сърце е отлично. Той не знае какво нещо е скръб. Той е оптимист и всичко му върви на ред. Когато има в себе си идеална любов, той е гениален човек, с отличен ум. Хората на идеалната любов са гениални, талантливи хора. Те са всичко в света. Казвам; ако искате да се повдигнете, вие трябва да
към текста >>

244. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

онази вечна Божествена топлина, в която като дойде Христос, Той ще обедини всички в едно: и духът и душата, и умът, и сърцето. И всички ще запеят една нова песен. Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. 16-та неделна беседа от Учителя, държана на 17 януари 1938 год. София — Изгрев. _______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат. СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила. * Пресен го донесе от пазаря татко, грабнах го, захапах, и задъвках сладко. * Но се спрях и ето — скрих го във долапа, друг, си казах, утре сладко ще го лапа. * Сетих се за Пенка, че е тя сираче — никога не вижда от пазар кравайче. * И затуй щом съмна, изтърчах саминка, „Пенке, казах, на ти и за теб полвинка.“ * Как се тя зарадва, Боже, на кравая! Не видях, как бърже свърши му се края. * Грях ли съм сторила, гдето скрих от татко? Но на мен ми стана на сърцето сладко. Малката козарка Гледайте я права горе на скалите. Боса е и вятър вее й косите. * Слънцето я грее, цяла почерняла.
към текста >>

245. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

. „Аз съм скрита в сладките думи, но с езика на думите аз не говоря. .. „Моят език са делата . . . Чрез които говоря на душата: „Стани и изпълни! — — — Може ли ти да почувстваш Моя свещен трепет, в дълбочината на сърцето си, който да ти даде потребната светлина на ума, с която да разбереш че съм всичко най-красиво в света?! . . . „Аз съм обвита в нежните чувства, но с езика на чувствата аз не говоря. . . „Моят език е благостта, чрез която творя доброто в света! . . . — Подкрепи и обикни! . . . — — — „Потопен в светлината на моята мъдрост, изпитвал ли си ти лекотата в душата, да се почувстваш като един невесом атом и в същото време да обгърнеш в себе си целия мир, цялата вселен на?! . . . „Аз съм скрита р светлината на ума, „Но с неговия хладен разсъдък не светя! „А чрез виделината, която съм в духа, „Аз крепя хармонията и мира във вечността! — — — „Запали и осветли! — — — „Чул ли си ти, при първия лъч на слънцето, тихата песен на цветята, с която благодарят на Бога за красотата, с която ги е надарил? . . . Аз съм в тях! . , . Чрез мен те говорят с изявената си красота на любещата душа: — Живей в радост и светлина! — — — „Аз съм елея на милосърдието, който подържа свещения пламък на живота в храма на твоята душа . . . „И нося за света: Мир, хармония и красота! . . . * * * „Ти искаш да знаеш какъв е моя глас, по който ще ме познаеш?! Моят глас се носи в пулса на вселената. „Ще го чуе този, който може да вложи сърцето си в сърцето на
към текста >>

246. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

почувстваш, вложена в сърцето на вселената, като пулс, който тупти и оживотворява, като една вечна истина — всичко в света?! . . . — — — * * * О, сине на смирението. Един е пътя на духа, по който трябва да минат сърцето и умът, за да влезе в храма на посветените в мъдростта Без да разбереш с ума си, не можеш да обикнеш със сърцето си и да залюбиш с душата си! Светлата мисъл на ума, ражда чистото чувство на сърцето! А езика на чистото чувство на сърцето е: Божията любов! Божията любов подкрепя чистото чувство в сърцето, а неговият свещен език е силата на светлия ум! . . Силата на ума се влива, като жива струя в живота на сърцето и със своята чиста мисъл запалва огъня на обичта в него! . . Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея! Към светла бъднина! Ум! . . Сърце! . . Душа! — Три свята! … Три сили! ... Три книги! ... Ако можеш да влезеш в първия, ще трябва да се пречистиш във втория ... за да завладееш третия! И тогава, като излезеш от третия, ще се осветиш във втория, за да се възцариш в първия с жезъла на посвещението! . . О, сине на смирението. От земята с ума си ще тръгнеш към небето и чрез топлината на Любовта ще го завладееш със силата на духа! И тогава, когато се възцари силата на духа на своя престол ... ще освети любовта в сърцето ти . . . И ще увенчае ума в съзнанието ти, с царския венец на знанието и мъдростта свещена! . . Като станеш цар на земята! Такъв е светлия път към небесата. — Пътя
към текста >>

247. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота. „Друг един млад момък, студент в университет, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цял да го подкрепят. Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназиста, който точил ножове си казал: Както мога да уча, така мога и да точа ножове. Значи, докато човек не дойде до положението да точи ножове и да вакса обуща, работите му няма да вървят добре „Следователно, при каквито и положения да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си. Той трябва да разчита на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Дето и да се намира човек, при каквото и положение и да е, любовта всякога може да му помогне, да му се притече на помощ. Един наш брат отиде в Патагония без никакви средства и познати. Той уповаваше само на Бога. Така се случи, че там се срещна с един българин, който го настани на работа с добра заплата. Този наш брат има нещо добро в характера си. Той казваше: Аз съм готов на всякаква работа. Когато замина за Патагония, той беше на 50 г. „Съвременните хора се стремят към постижения, но за да имат постижения, те трябва да бъдат смели. Смелост се иска от човека.“ В. Пашов (14)
към текста >>

248. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

разбира, че Един е, Който ни е дал живот, здраве и различни дарби, за да му се радваме и да Му служим. Тогава ние любим брата си не защото или когато е заслужил, а защото Единия иска това. Този пък, който е обикнал става подчинен на Любовта и също започва да люби И тъй без край се увеличава, расте проявената Божия Любов от по-големите наши стари братя. Наистина голяма сила е Любовта! При днешния тежък и труден живот непременно трябва да се опита любовта и да се приеме нейната подкрепа и сила. Всеки, който е в затруднение, инстинктивно се смирява и обръща за помощ и подкрепа към Любовта. Тя идва и първом облекчава душевното положение. Човек започва да се надява на това, което не се вижда, но човекът вярва и помощта идва. Винаги става така както вярваме. „Опитайте и вижте, че съм благ“, казва Господ. Когато веднъж опитаме любовта, виждаме, че от това желание за жертва нищо не сме изгуби ли и вярата ни се усилва Когато от любов към Общата, Висшата душа забравим себе си, тогава Бог се загрижва за нас. Тогава изчезват всички противоречия и безпокойства, съпътници на живеенето само за себе си. Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие. И повече хора, събрани на едно място, могат да си помогнат, обновят и подкрепят чрез любовта. Верни са пословиците: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.“ „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост,
към текста >>

249. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

за съграждане на нервната система в човека. Някои пък се оплакват от болки в гърдите. Казвам: Те страдат от гърдобол, понеже не дишат дълбоко. — Че откак съм се родил. не съм престанал да дишам, все дишам. Да, но ти дишаш много плитко, не дишаш как то трябва Така не се диша. Като дишаш, ти трябва да имаш съзнание, че дишаш, че приемаш едно божествено благо — въздухът. Като дишаш, постоянно мисли за тази Божествена енергия, която е скрита във въздуха, и че тя влиза в тебе, за да подкрепи организма ти. Ти дишаш без да съзнаваш какво благо ти е дадено, какво благо приемаш в дробовете си. Ти дишаш и мислиш за съвсем други работи. Това не е дишане. Запример, мнозина мислят, какво ще стане с тях, ако земята се сблъска с некоя комета или планета. Те мислят за неща, чиято вероятност е едно към два милиарда. Некога човек мисли, че ще постигне големи работи в света. Той мисли, че ще стане поет, философ, министър, цар и какво ли не още, но като види, че нищо не е постигнал, той почва да се утешава с този или с онзи. Той казва: Ето, нашият Драган и той не успя, и той е като мене, и той е закъсал. Всяко закъсване показва, че този човек не е живял добре. Погрешната е в него. От друга страна, всеки човек, който е дошъл на земята, е способен за много добри и красиви работи. Сега аз не взимам добро то в този смисъл, в какъвто днешните хора го разглеждат. Защото днес личния морал стои по-високо от обществения. Лично хората постъпват много по-добре, отколкото народите един спрямо друг. За
към текста >>

250. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим. За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето. И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание. Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един
към текста >>

251. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

пренасят напълно съзнанието си в тях, като заживяват с представата, че това е една пълна реалност, т. е., че предметите, на които те сами с дали известно символично съдържание, с наистина такива, каквито те си ги представят. Когато учените хора на земята изграждат своите научни и философски системи, или когато прокламират своите схващания за некой отделни въпроси, оставайки във всеки един момент верни на своята логика, привеждайки всички факти, положения и доводи. които подкрепят тяхната теза и старателно избягвайки всичко, което може по-сериозно да й противоречи, — те с уверени в своята правота и в ненарушимостта на своята логика. Обаче, както децата, така също и учените на нашето време, не знаят, не съзна ват, че извън техния свят, в границите на който те си остават напълно, абсолютно логични и прави, извън ограничения свят достъпен за обикновеното човешко проникване, съществува още един обширен, безграничен, неизследван, непознат за тях свят. Къщичката на детето си е къщичка за него. Хората, предметите, животните, с които то я населява и изпълва, с наистина такива за него. Но за възрастния, който живее вече в един друг свят, всичко това има само една относителна реалност, една относителна обективност. Теориите, схващанията и разбиранията на нашите учени за живота с правилни, логични, разумни, обективни, вътре в тази сфера, в която те живеят и се движат. Но ако човек успее да се издигне над общопознатото, и общопризнатото, ако той успее да види невиди мото,
към текста >>

252. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и твори. Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека. И едните и другите дадоха обилно своя плод, който се изрази в положителните и отрицателните страни на западно-европейската култура. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Неизбежният път (из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.) Човек ежеминутно има някакви нужди. Можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава. Ние можем да кажем, че човек е ней-деликатното същество на земята, но е поставено при лоши условия, вследствие на което трябва да полага големи грижи за себе си. Не се ли полагат тези грижи, той е изложен на опасност и рискува да изгуби и това, което има. Сега ние разглеждаме живота обширно, а не така, както той се проявява външно. За сега на земята човек е най-съвършеното творение, но той не е, изобщо, най-съвършеното творение на Бога. В един дом първородното и последното родено дете се различават. Изобщо, първородните деца са идеалисти, а последнородните са материалисти. Аз не говоря за този идеализъм, който хората разбират. Има един идеализъм, който коренно с:е различава от този на хората. Аз наричам идеални неща тези, които не причиняват болки на човека. А материални неща наричам ония, които причиняват болки на човека. Всякога, когато вземете нещо материално от човека, той страда. По това именно се различават
към текста >>

253. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

предадена даже не тъй умело, то не можа да даде нещо по-ценно. То не можа да вникне в онази нова мъдрост, която християнството съдържаше в себе си, не можаха да разберат смисъла и тайната на Христовия импулс, от който идваха жизнените сокове за западната култура. По този начин те се спънаха в своя път и не можаха да оправдаят надеждите на жадуващото за светлина и знание за живота човечество. Но човечеството не беше изоставено. Имаше очи, които следяха всека негова стъпка и го подкрепяха там където трябваше. Из зад завесата на историческата сцена все така невидимо и незабелязано излязоха тези, които бяха душата на европейската култура и в края на 19 век и началото на 20 век, един вид като реакция на древната мъдрост на теософското движение, се разнесе новата мъдрост скрита в Християнството. Из необятна Русия прозвуча мощния глас на Толстой, който сам е бил един от тези, на когото душата се е разкъсвала от неразрешими проблеми и намирайки се в големи противоречия и обезсмисляне на живота дохожда по вътрешен път до скритата в Християнството мъдрост, и вижда в християнството — не църковното, но в учението на Христа — великото учение на живота, учението, което може да обнови живота във всяко отношение и да даде разрешение на всички проблеми, които разкриват човешките души. По същото време, пак като реакция на теософското движение, работи Владимир Соловьов, който според теософите бил причина, да не може теософското движение да проникне в Русия, защото той с авторитета си
към текста >>

254. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ще се чувстват нещастни, потиснати, ограничени като в затвор. До тия изводи по необходимост, идват най-будните умове на съвременната наука, способни за една обективна и безпристрастна преценка. (Вж„ напр, книгата на Alexis Carrel: L’ Homme, cet Inconnu, която произведе голям шум в Европа и Америка). Тия изводи, както би трябвам да се очаква, с насочени по линията на ония идеи, които Учителят на В. Вс. Братство, който действа в България, дава в своите беседи от преди много години. За да подкрепя това твърдение ще приведа един цитат из една негова статия: „Пред новата епоха.“*) „Съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. „Най-първо, съвременните народи трябва да определят, какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията — с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна. от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение; тя обича
към текста >>

255. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света. Спрете се. Вслушайте се със спокойно и чисто сърце в себе си и един тих глас ще- ви проговори. Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам. Тези думи не с мои. Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет. Тя блести върху вълшебната корона на времето с чудна Светлина, а гласът й се носи по цялата земя: Аз съм ваш брат на светлината и нося благословенията на вековете. Аз ида да ви подкрепя, да ви помогна. Тази пролет на живота, пролет на човешката душа, очаквана от хиляди години е новата 1939 год. Учителят я нарича Големия брат*), който иде да помага на човечеството. Вечер, когато звездите се явят на небосвода със своите премени, човек неволно се пита: какво с те? — Служители на Тоя, който ги е направил звезди. Какво е слънцето?—Служител на любовта. Какво с хората тогава—същества, които имат за идеал слънцето и звездите — безсмъртни служители на вечния живот. Един единствен е пътя за постижение, написан върху звездното небе, написан върху слънцето, написан върху пролетта — служене на Бога. Може човек да има много знания на ума, но какво се ползва, ако разумно не ги приложи в живота? Нима съвременното човечество няма знания, нима то няма богатства? Има, и то преизобилно, но уви, хората не с щастливи. Знанието на ума е външно. Знанието на духа е приложение. „Духът е великия изпълнител в човека. Щом той започне да прилага, човек придобива любов, светлина и свобода“. Пролетта е
към текста >>

256. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

другите народи, дотогава те ще бъдат използвани като средство за постигане на чужди цели. дотогава те ще бъдат тор в чуждите ниви! Поразителни са непредвидливостта и лекомислието, с които и най-близките по кръв славянски племена враждуват помежду си, дори в моменти, когато са най-сериозно заплашени от вън. Поразително с късогледството с което славяни се решават да потискат други славяни, тогава, когато е най-необходимо тяхното свободно братско единение и тяхната непринудена, искрена подкрепа за взаимна защита на общите им интереси. Поразителен е факта, че поляците помогнаха за разпокъсването на Чехославия, че словаците съдействаха за нейното пълно унищожение, а с това и за своето собствено заробване; поразителен е факта, че се намират славяни, които могат да мразят и да желаят злото на други славяни; поразителен е факта, че сърби и хървати все още не са се напълно споразумели, пред лицето на явната опасност, която ги заплашва еднакво. И какво още чакат? Нима съдбата на Чехославия не е достатъчно ясно указание за това. какво очаква народите, които не могат да живеят във вътрешен мир и съгласие? Ако славянските народи не се обединят, те всички, с изключение на Русия, са заплашени да изгубят, в една или друга форма, в по-голяма или по-малка степен, своята свобода и независимост. Днес те все още имат време да избират: разбирателство, единение и взаимна отстъпчивост и, като следствие на това. свобода и напредък, или — омраза и вражда, последвани от разпокъсвана и робство. За да се
към текста >>

257. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и нагоре, вървете по тоя път и вие ще бъдете достойни ратници от светлото Христово войнство. Не се страхувайте от препятствията, които ежедневният живот ви поставя. Научете се да лекувате вашето тяло и вашата душа. Застанете в центъра на вашето съзнание като призовете всички обременени клетки и ги вдъхновете. Подигнете техния дух, усилете тяхното сцепление, помогнете им да изтрият тъмните петна, внесени от вън. Потопете ги в дух на свежест и разумна чистота. Така вдъхновени и подкрепени, вашите клетки души, вашият организъм — тази душа на душите—ще укрепне, ще се пречисти, ще стане прозрачна за Божията светлина. Подкрепете тия милиони и милиони малки същества, които работят във вас, защото те са ограничени, за да извършат една велика работа. Днес светът е изложен на пожар! Целта на този пожар обаче е: да изгори непотребното, низкото, грешното, подлото. От всичко, което става, вие трябва само да вземете поука. Няма, обаче, време за мислене върху събитията, които стават отвън. Не се тревожете и не се спъвайте от тях. Защото най-великото събитие за вас е да станете проводници на Божествената светлина. За него, за това събитие, не ще се пише във вестниците, нито ще го узнаят по четирите краища на земята. То е толкова велико, че може да стане само в тишината. Както всички велики събития! Бурите и ветровете, обаче, ще отлитнат, но земята на благословението ще пребъде. Бъдете верни пазители на това, което ви е поверено, защото безброй очи от други светове са отправени към вас:
към текста >>

258. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

своите ръце и ще я. води. Той трябва да бъде слушан и неговите повели да бъдат изпълнявани. Знайте: други са силите, които направляват днес световните събития. Като знаете това, не спирайте вниманието си на личностите, които са днес на чело на народите. Те са само оръдия на други сили. Една свещена война се води днес в света и вие сте повикани да изпълните своя дълг като редници в нея. Това е борбата с грубия материализъм и егоизъм, личен, класов и национален. Докато България търси подкрепа от външни, земни сили, тя ще си остане безпомощна. Но ако се опре на Бога, всички трудни въпроси ще се разрешат най-лесно и най-правилно. Бъдете верни на Бога и не се безпокойте. Има кой да работи за вас. Търпението, самообладанието и изчакването естествения ред на събитията е признак само на сила, ръководена от мъдрост. По този път — истината и свободата ще бъдат достигнати. Трябва да се премахне неправдата — социалната неправда вътре в страната и да се възцарят принципите на братството и любовта. Това е основата. върху която ще се изгради новия живот. Иначе, може ли да се иска правда отвън, докато не е приложена отвътре? Подготвяйте условията, за да могат добрите заложби да се разраснат и реализират от новото поколение. Раздухвайте огъня на любовта, събуждайте онова светло знание за живота и човека, което дава себепознание. Бъдете верни, и ще разнесете светилника на истината всред народите. Ще паднат веригите на тялото и на духа. Слънцето на новия живот ще пръсне мрака. Много системи ще
към текста >>

259. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се страхувам от нея?—мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт? Това е егоизма, себелюбието. Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и пороците на другите. И по тоя начин се подкрепя и засилва обичта към мен, а към другите се събужда омраза и осъждане. И това става с всеки човек. И така, обичайки, обожавайки себе си, без да виждаме лошите си страни, ние всички ставаме все по-лоши. Виждайки в себе си добри хора, ние живеем грешно и престъпно и, вместо към здраве и съвършенство, вървим към израждане, към болести и страдания. И има ли нещо чудно в това, че хората днес сме дошли до там, че едва, едва се търпим? Всеки страда и всеки мисли че другите са виновни за неговите страдания. Никой не вижда „змията“ в себе си, която е разтворила страшна уста и хапе с отровните си зъби, наранява душата и тялото. Никой! И какво чудно има тогава в това, че хората се делят на такива и онакива и враждуват помежду си? Какво чудно има че хората от всяка държава и класа са настроени зле не само към хората от другите държави и класи, но мразят и лошо се отнасят към хората от своята държава и класа? Какво чудно има, че в Испания се избиха едни други — брат с брата? Какво чудно има, че в Русия
към текста >>

260. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим за тях от тук, от Извора на Живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там. Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество: страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца, всички неоценими богатства, които получихме тук. Учителю, Ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност, за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние ви благодарим от все сърце, дето ни изпратихте във Франция един от своите ученици. Той е за нас жив пример на добродетели, на самоотверженост и на Любов. Благодарение на него днес в повече от тридесет града във Франция вече знаят за Вас и започват да Ви обичат. Той ни носи Вашето Божествено Учение, като го приспособява за нас. Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които от четиридесет години извършват първата най-мъчна работа, с такова търпение и любов, за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на топлина и на светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си
към текста >>

261. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

протежение с бяла хоризонтална линия на височина 3,500 метра. Тази линия, приличаща на черта, отбелязана с вар, се състои от варовити утайки, произхождащи от някои водорасли, които съдържат голям процент вар. Споменатите утайки са дебели от един до два метра. Присъствието на тази бяла линия на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния бряг, са стояли много по-низко даже под водите на океана. Тази теория се подкрепя еднакво от намирането на ръкавите на стари реки, на равнината на старото морско равнище. Ръководени от някои йероглифи върху портала на Храма на Слънцето в Тихуанацо, астрономите от обсерваторията в Постдам са констатирали позицията на слънцето в епохата, когато се е строило това светилище. Те намерили, че около 9,550 години Пр. Хр. тази постройка не била още довършена. Близо до храма се намират следи на недовършено пристанище, които доказват, че през тази епоха Тихуанацо се намирал на брега на океана. Грамадните каменни колони, които лежат наоколо, показват че строителите внезапно трябвало да напуснат строежа. Тази дата 9550 година преди Р. Хр. си съвпада с датата на катастрофата на Атлантида дадена на Солон от жреците на Саис, около 500 год. пр. Р. Хр. Те му казали, че катастрофата станала повече от преди 9000 години преди това време (т. е. 9600 год. пр. Р. Хр.) Станало е важно космическо явление, което причинило потъването на Атлантския континент, а същевременно е повдигнало нивото на
към текста >>

262. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства
към текста >>

263. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д. СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности. Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо владика, всичко ще ти се нареди“. Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо владика“ трябва на тоя свят! Това, което е вярно за отделните хора, е вярно и за народите. Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на
към текста >>

264. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да поправи неправдите на миналото, а не да притури, или пък да замени старите неправди с нови Това може да стане само по един начин: като се опомним поне на крачка пред пропастта, пред окончателното взаимноунищожение на европейските сили . . . Все още не късно, все още има време! Европейци, спрете се на крачка пред пропастта. Жертвайте всичко, което трябва да се пожертва. Откажете се от това, от което трябва да се откажете! Дайте права, свобода и възможност за живот и на другите. Подкрепете слабите и им възвърнете техните права. Дайте всичко, което трябва да дадете, за да не изгубите и това, което си е ваше. Върнете се от гибелния път, защото само така ще се спасите. С. К. ДА БЪДЕ МИР! Държавници и водачи на народи, дадена ви е свобода на избор: да бъде мир или война. Оставете за момент настрана картата на Европа и отправете поглед към небето, към картата на тихата звездна нощ. В душите ви ще настане спокойствие и тишина, а сърцата ви ще се изпълнят с неземна радост. Попитайте се тогава, коя е причината на това чудно въздействие, което звездното небе указа върху вашите души? И вътре във вас един глас ще ви отговори: това е Любовта която се проявява като божествена хармония между слънца, звезди и планети. Ако бихте попитали небето, как мислите че би ви отговорило то? Безспорно — да бъде мир на земята, както и на небето. Държавници и водачи на народи, вие се намирате под знака на тежко изпитание. Великият закон на справедливостта ще въздаде всекиму това, което заслужава. Но
към текста >>

265. -

на кървавия кошмар, който в течение на векове и хилядолетия непрекъснато смуче кръвта на народите Най-голямото добро на своя народ и на цялото човечество прави този, който и тогава, когато победи, постъпва справедливо. С. Калименов ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш. Има един вид невежество, което от всички други видове невежество, е най-гордо, най-самонадеяно, говори с най-голям апломб, подкрепя се с най-много и най-разнообразни доказателства и заблуждава най-много и най-успешно. Тъкмо затова то е и най-опасно. То е — невежеството на учения. Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безразлично към коя област те спадат, — дали към областта на духовния или на материалния живот, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания — са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време. Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е на-правен на луд от страна своите колеги-учени, които притежават достатъчно познания, говорят със самочувствието, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна на тях
към текста >>

266. -

възвърне отнетите й земи само по мирен и по никакъв друг начин. Днес вече ние, българите, опитахме на дело и познаваме великата сила на търпението и на вярата в победата на доброто. И затова нищо не може да ни попречи да вървим и занапред по щастливо избрания път. Днес вече нашата вяра, че съществува един Върховен Разум, нашето упование в една Върховна Справедливост. почиват на твърда, непоколебима основа и ние не можем да се съмняваме, че ще получим това. което е наше, щом имаме тяхната подкрепа. Българите благодариха на различни световни сили за тяхното участие, за тяхната помощ при щастливото и мирно разрешение на въпроса за Добруджа. Това е напълно естествено и така трябваше да бъде. Но ние тук искаме да припомним, че истинска. най-голяма и най-дълбока благодарност за постигнатото ний дължим на една друга, неземна Сила, за която всички земни сили са само послушни оръдия. Съществува един Върховен Разум, съществува една Върховна Справедливост в живота – има Бог. живота — има Бог. ще кажем ние с думите, с гласа на народа. И на Него ний трябва да благодарим преди всичко, на Него ний трябва да уповаваме, защото Той държи в ръцете си нишките на съдбата на големи и на малки, на силни и на слаби. И днес, когато пред нас, като народ, както и пред цялото човечество, стоят още много неразрешени въпроси, ний трябва да подигнем очите си нагоре, без да губим твърдата почва под краката си, и да вярваме непоколебимо, че, ако бъдем разумни, ако съумеем да изчакваме естествения развой на нещата,
към текста >>

267. -

си имаше своите дълбоки причини, които го изтъкнаха като една историческа необходимост. В борбата между двата света — светът на старото и светът на новото — първият схващаше ясно, че по-полезен за запазването на неговите привилегии ще бъде идеалистическият, религиозният мироглед, който по-лесно може да се нагоди така, че да отклонява масите от тяхната активна и ожесточена борба за повече права; и обратно, вторият схващаше, че неговите интереси и успеха на неговата борба изискват подкрепата на материалистическия мироглед, който отвръща погледите ни от „небето“, и насочва вниманието ни преди всичко към това, което става непосредствено пред очите ни тук, на земята. Вместо да насочи всичките си усилия към своето духовно усъвършенстване, човек отправя погледа си към материалното и потърсва своите права за сносен човешки живот. По този начин, материализмът стана верую на идеалистите, а идеализмът (теоретически) на материалистите. Тук ние трябва да отбележим, че, фактически, човек е и духовно и материално същество и затова всяко верую, което съсредоточава всички грижи само на едната страна на неговата природа, е едностранчиво, непълно и погрешно. В случая обаче нас ни интересува преди всичко факта, че в борбата между двата борещи се света на арената на живота, ролите бяха разменени — материалистите се явиха като идеалисти и идеалистите — като материалисти. Днес вече условията се променят. Ние навлизаме в ново време. По необходимост, маските ще паднат и всеки ще поеме тази роля,
към текста >>

268. -

сила. . . Във времена като днешните ний трябва да отправим очите си нагоре и само нагоре! Нито на север, нито на запад, нито на изток, нито на юг! Само една е Силата, на която ний можем с абсолютна сигурност да разчитаме. И тази Сила не е земна сила. Нейното доверие да заслужим, нейната благосклонност да спечелим, нейното внимание да привлечем — това трябва да бъде единствената ни най-важна грижа. . . Всичко останало е от второстепенно и третостепенно значение. Ако ние имаме подкрепата на Бога. нищо не може да ни злепостави, нищо не може да спре възстановяването на правата ни. А, за да заслужим Неговата подкрепа ний трябва да вървим по Неговия и само по Неговия път. Вървим ли по него, Той ще ни пази. Той ще ни закриля. Той ще ни издигне. Той ще ни даде не само онова, външното. което очакваме и искаме, но и още много, много, което ние дори не подозираме, че ни предстои и което не може да се изрече и опише с думи. БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! И я води по Твоя светъл път на истинско национално и ДУХОВНО величие! С. Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (2) (продължение от брой 266) Тъмнината не може да бъде вечна. Ако сега е нощ, то тази нощ не може да продължава без край. Тъмнината на нощта не може да не бъде заменена със светлината на деня. Фактически, в безграничното пространство на вселената съществува само светлина. Само тя, само светлината има истинско, реално съществуване. А що е тъмнината, и къде съществува тя? — Тъмнината няма реално съществуване, тя представлява само
към текста >>

269. -

защо да очакваме от никой друг нищо. Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа. Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога — Той да въздаде Правда Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда. Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му. (Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл). Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ! Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това. което ние днес искаме, Той ще ни даде още нещо. хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико! Божията благодат е несравнима! За човешкият ум, тя е дори непонятна! Да бдим, да не изгубим Божието благоволение, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни! Мир! С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на
към текста >>

270. -

пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още
към текста >>

271. -

на Запада, според думите на един техен пророк от 20-ия век — Осв. Шпенглер); днес, когато всичко е напрегнало сетни сили да разрушава, да унищожава, да убива скъпоценния човешки живот и натрупаните с пот на чело национални богатства, днес, малката скромна, незначителна и сравнително изостанала назад България, трябва да даде пример не творчество, на мир, на ентусиазирано изграждане на . оня нов свет, за който другите говорят, но който ние, без да очакваме от никого пример или подкрепа, трябва без отлагане да изградим. Да напрегнем всичките сили на мишците си, на умовете си, на волите си, на сърцата си! Сега е времето! Тъкмо сега е времето! Докато другите спят в безумния сън на братоубийството, ний не само да посочим пример за идеално, разумно, и мирно разрешение на междудържавни вземания и конфликти, но и да напрегнем всичките си сили в такава, насочена навътре в нашата страна творческа дейност, с която, макар и малък на-род, да дадем пример на всички, да застанем начело, да станем духовно и културно първи. Не е илюзия това! Стига да го схванем, да го разберем добре и без колебание да се заловим на работа! Това което ний сега можем да направим, никога друг път не можем да го направим! Има неща, които не трябва да се пропускат. Има периоди от време, които по никой начин не трябва да се проспиват. Защото, проспим ли ги — влакът заминава и ние по никакъв начин не можем да го догоним. Тъкмо сега е времето българският народ да се качи и да застане на чело на влака на
към текста >>

272. -

само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организирам планов строеж на колектива който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К. КНИГОПИС Frateco. брой 3 — 4. година VII. месечник за братски живот, издание на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево. Годишен абонамент 10 лева. Този брой съдържа редица интересни статии, стихотворения, народни приказки, народна медицина, извадки от беседите на Учителя, езикови въпроси и др. - всичко на есперанто. Крайно евтината цена — само 10 лева за година — преви в. „Frateco“ достъпен за всички. Неговото значение, обаче, е особено голямо пред вид на това, че той, дори и в днешните смутни времена, разнася по всички страни на света Словото на Учителя. И затова той заслужава да бъде подкрепен от всички братя и сестри дори и когато не са есперантисти. Чудната цигулка приказки от Невена Неделчева. стр. 32, цена 2 лева. Доставя се от авторката, с. Брезе, Софийско. Както в другите, досега издадени приказки на Н. Неделчева, така и в „Чудната цигулка“ се подчертава силата на доброто, — онази мощна сила, която претворява нещата, издига и облагородява хората като че ли по
към текста >>

273. -

от християнството, е съвременната наредба в която съществува груба неправда. Съвременното човечество, по специално християнския свят е напълно езически, който се покланя по всичките правила на Бог егоизъм и ако продължава така, ще намери пропастта. Г-да Чолаков и Тодоров издигат в култ солта, която е обезсоляла. А злословят и клеймят солта, която не е обезсоляла, въстават против здравото, което ще съгради утрешния живот, новия свят. Стария свят вече рухва. Колкото да се мъчат да го подкрепяш, това е изкуствено продължение на агонията му. Ние виждаме стъпките на новия свят и на новия ред, в който човек за човека ще бъде брат. Единственото ново, здраво и положително, което днес се влага в живота това е учението на Братството и Любовта, която учителят П. Дънов от десетки години проповядва. В новото учение има и практически науки като: Графология, Френология, Астрология, Хиромантия, Физногномика, Ирисова диагноза и пр. Когато се гради ново здание архитекта ръководи и наблюдава работниците. Разхвърлените материали — камъни, тухли, греди, вар, цимент и пр. не са в безпорядък и негодни, както ги вижда случайния и невещ минувач. Те са на своето място за оня, който има плана, който гради. Людете около „ Д. З.“ можем да наречем една клика, която чрез статии в списанието си, пълни със злоба, завист и тенденция хвърлят кал и петнят чистото, здравото, най-ценното и най-положителното, което българският дух е излъчил до сега. Ако днес нашето общество не може да прозре това, то ще го види
към текста >>

274. -

злото. Това се дължи на онази кръв, която се разля на земята. Та когато се казва, че кръвта изкупва греха, ние имаме пред вид кръвта, като проява на Божествения живот. Щом дойде на земята, този живот изменя цялото естество на земята. Днес нашата земя не е такава, каквато е била във времето.на Христа. И всички онези, които умират в името на Христа, изменят естеството си. Те усилват любовта. Праведните, това са семето на живота. Като умират, те падат на земята като семена и с това подкрепват Божията любов. Като знаете това, не се плашете от смъртта. Смъртта се омаломощава от любовта. Вие трябва да бъдете смели. Ще се стремите да си създадете приятели, които ви подкрепват. Тези приятели са на земята и над земята. Ако спазвате това. което четете, и ако вярвате в любовта, вие ще имате връзка със съществата, които са на земята, и целокупно с тези които са над земята. Четете посланията към евреите, да видите как са достигнали някои своето съвършенство. Вие трябва да имате връзка със съвършените същества. Вие имате братя и сестри, които никога не сте виждали. Един ден ще ги видите. Това ще бъде вашата радост. Като отидете на другия свят, тя ще ви посрещат. Тогава ще разберете, какво нещо е любовта. Те обичат хората. Когато вие намерите пред някакво изкушение, те веднага изпращат до вас някаква насърчителна мисъл. Ако те не бяха, животът на земята щеше да бъде цял ад. Благодарете, че в този затвор, в който се намирате, те ви изпращат по нещо за ядене — някаква хубава мисъл, някакво
към текста >>

275. -

НАПОЛЕОН И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др. документи в кабинета на великия немски поет философ Гьоте. И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа. И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“. В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между Наполеон и Гьоте в в. „Зора“, бр. 4,395 под заглавие: „Наполеон и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали). — Наполеон: . . , Вярвате ли в прераждането на душата? — Гьоте: Аз желая след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа. И аз вярвам, че природата няма да откаже на тези, които искат да работят — Наполеон: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук на земята. И аз, тук, или там съм се готвил в по-раншното ми съществуване за сегашния мой живот. Победата на Любящият (приказка) Имало някога един цар, който бил много силен. Той имал много войски и победил всички съседни царства. Неговото царство станало най-голямо и най-силно по цялата земя. Тоя цар се казвал Силният. Силният бил строг и безмилостен цар. Той не обичал и не жалел хората от своето царство. Той обичал
към текста >>

276. -

разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци! — това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят. Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята. . . Така се мисли днес. Така мнозина мислят днес. Перипетиите, които днес преживява света, подкрепят техните мисли и тяхната вяра. . . Но все пак, дали те са прави? Кога светът е видял добро от отрицателното? От това. което е добро за едни, а зло за други? Кога светът е благоденствал чрез насилието и неправдата? Кога, по пътя на злото, ние сме достигнали доброто? Няма друг път! Не си въобразявайте това, защото утрешния ден жестоко ще опровергае вашите надежди. Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по
към текста >>

277. -

клонете си над цялата земя и ще дава плодовете си за храна на всички гладни. Силата на доброто не е в неговата „големина“. — тя е в неговото вътрешно съдържание. Тя е в неговия замисъл, тя е във вложения в него дух. Тази сила е безгранична, защото тя е свързана с безграничния океан на Божието все могъщество. Когато този извор протече, той не спира. Той вечно избликва своите благодатни струи. Доброто расте! Друг един приятел на в. „Братство“ ни изпраща също 700 лева (450 + 250) в подкрепа не делото, за което писахме в миналия брой. Седморката е живо, свещено число. Число, което расте, на което не може да се сложи край. Трети приятел ни съобщава, че ще ни праща по 300 лв. годишно за същата цел. Тройката е също свещено число! Благословени са вашите усилия, братя, защото семето, посевно от вас, нека никога да заглъхне! Доброто вечно расте! . . . От този брой занапред още 500 читалища в България ще получават безплатно в. Братство. Светлината трябва да се издига високо, за да свети на всички, а не да се крие под шиник. Бог дава на всички светлината безплатно. Ние трябва да се стремим да вървим по неговите стъпки. Да правим поне това, което можем. Макар то да е и най-малкото. Ний никак не се съмняваме, че постепенно, с течение на времето, ще имаме възможност да пращаме в. Братство безплатно на всички (около три хиляди) читалища в България. Доброто си има своите сигурни пътища на действие. Има Божествени закони, които правят да не пресъхва извора, който дава. В тоя свят на
към текста >>

278. -

книгата на вдовицата — майка Аделаида и нейните двама сина. С нетърпение ще чакаме и нея. като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички идеи и образи, които вълнуват човека. Тя заслужава подкрепата на всички, заради щедро предлаганата ни художествена наслада, нравствено облагородяване и духовен напредък. Ив. X. Кръстанов И трите книги могат де се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево. _____________________________________ Бележка: Трилогията за „Бьорндал“ на Трюгве Гюлбрансен, може да се прочете в сайта „Моята библиотека“: Трилогия Бьорндал. КНИГОПИС Една малка разходка, (битови картини) от Теофана Савова. С един нов, напълно оригинален стил и с изненадващи вдълбочаване, прозрение и топлото, авторката пристъпва към Светая Светих на нашия национален дух — българското село и вижда там неща, които никой до сега не е видял. Край Росица, стихотворения за деца от Неделчо Тинчев, богато илюстрирани от художника Дим. Драганов. В тази книга известния наш писател и журналист Неделчо Тинчев е събрал своите най-хубави стихотворения за деца, проникнати с любов към живота и с устрем към
към текста >>

279. -

Благодарение на всичките си горе изброени качества пиесата „Изпуснати хора“ има огромен успех. Тя е давана и преповтаряна много пъти в стотици български села и градове. И, поради нейното мощно благотворно въздействие върху човешките души, не трябва да остане в България град или село, където тя да не бъде представена. Двете първи издания на „Изпуснати хора“ бързо се изчерпаха. Нагърбвайки се с новото трето издание на драмата, книгоиздателство „Братство“ разчита че ще бъде подкрепено в нейното разпространение от всички свои читатели и абонати. Цената на книгата ще бъде 20 лева, но за тия, които се абонират най-късно до крея на м. февруари, се отстъпва само за 10 лева. Записвайте абонати и изпратете сумата до книгоиздателство „Братство“ — Севлиево“. „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена На 3 януари т. г. Работническото сдружение в Севлиево представи в салона на И. Томев драмата „Изпуснати хора“ с небивал успех. Огромното помещение беше препълнено, предимно от хоро на труда. Играта, изобщо, беше сполучлива. Някои от участващите играеха много добре, а други задоволително. Ефекта, обаче, беше силен. Изразите на действащите лица попадаха точно на място; — те засягаха чувствителни струни в душите на слушателите, които до тогава са оставели незасегнати, забравени, мълчаливи. Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно
към текста >>

280. -

от килерчето, опря го на нишата, протегна ръка и хвана на поличката една мръсна пачавра. Двете лъжици бяха обвити. Как бяха стигнали на това място? Очевидно, никой не знаеше. Във време на необикновеното движение, на такъв голям прием, всичко можеше да се случи. Пачаврата е била турена на страна за да не пречи, а лъжиците са последвали съдбата й без някой да се досети. Но най сетне намериха се г-ца Шпак, сияеща от щастие, занесе ги на баронесата и стана пак дясна ръка, помощ, подкрепа на всекиго. Всяко зло за добро. Когато младият барон Адриан се върна през пролетта,. казаха му, естествено забележитото благоволение на генерала към гувернантката и младежът започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено. Ходеше да я търси колкото можеше по-често, ту в кухнята, ту в трапезарията, ту отиваше под предлог, че му трябва нов конец за ловене го риба, ту казваше, че хубавият мирис на току що излезлите от фурната сладки, го привличали при нея. През тези случайни посещения, той повеждаше разговора все в областта на свръхестественото. Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения на Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво мисли тя за тях. Но най-често говореше само за генерала, като казваше, че не може да разговаря с другите, които вземаха всичко на подбив. Колкото до него, той съжалявал клетия призрак и би желал да му помогне до намери покой. Но как и с какво средство? Г-ца Шпак отговаряше, че по нейно скромно мнение, в
към текста >>

281. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с
към текста >>

282. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ще се старая да запазя в чистота своето те.то. защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение. Аз всякога. ще се старая да запазя своите помисли от неправдата, защото зная. че Ти си онази правда, чиято светлина е запалена в мене. Аз всякога ще се старая да изгоня всичко зло из сърцето си и да лелея в него любовта, като зная, че Ти пребиваваш в неговия най-съкровен ковчег. И мойта цел ще бъде — да Те проявя във всека работа, защото зная. че Ти ще ме подкрепиш. 5. Позволи ми само за миг да седна до Тебе. Своя труд аз ще довърша после. Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице. моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките. Това лято донесе своите шепоти и въздишки под моя прозорец. и пчелите пеят в цъфтящите дъбрави. Настана часът да седна спокойно, лице срещу лице пред Тебе. и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време. 6. Откъсни това цветенце и го вземи — не се бави. Аз се боя да не повехне то и да не смеси с праха. Нека за него да няма място в Твоя венец, но Ти го удостои да изпита мъката от допирането на Твоята ръка и 10 откъсни! Боя се, че няма да забележа как ще се свърши денят и ще мине времето на жертвоприношението. Макар то и да не е красиво, и неговият мирис да е слаб, откъсни го. докато не е късно. и го тури при другите цветя. 7. Мойта песен отхвърли от себе си украшенията. Тя не е окичена и пременена. Това би помрачило нашия съюз.
към текста >>

283. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос, двамата ще станат една плът. Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло. Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение. Ако мъжът или жената имат известни недъзи, тия последните ще се предадат и на децата. В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна. Семейството, следователно, се изражда и изчезва. За илюстрация на тази наша мисъл, ще направим едно сравнение. Земеделецът и земята му образуват едно съчетание. Той не може без земята си, защото тя му дава потик да развива своите физически и умствени сили. В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е. почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си собственост. И земеделецът и почвата трябва да бъдат здрави, за да може от съчетанието на техните сили да се родят добри плодове. Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да
към текста >>

284. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на името Емануела, което значи „с нами Бог“, т. е. на шестото име на Бога. То господства над шестото небе на Слънцето. Първото разумно същество на слънцето е Рафаел или Михаел. Крайното нун ן се отнася към седмото име на Бога — Арарит, съставено от седем букви и което означава „Бог неподвижен“. То господства над седмото небе и над Венера. Разумното същество на Венера е Ханиел, което означава: „любов Божия, правосъдие и благост Божия“. 15) Самех — ס. Името е Самек и значи подкрепващият (fulciens, firmans) Това е осмото име на Бога и управлява звездата Меркурий. Първото разумно същество на Меркурий е Михаел или Рафаел. 16) Айн — ע?. Името е Азаз, т. е. силен (fortis) и съответства на името Йехова-Саваот. То господства над деветото небе на Луната. Разумното същество на Луната се нарича Габриел. Тук се свършва архангелския свят. 17) Фе— פ. Съответното име е Фоде или изкупител (redemptor), „разумна душа“, според Кирхер. Тая буква означава огън или стихия, в която живеят саламандрите. Разумното същество е Серафин, което има много подчинени. То господства през лятото на юга и на пладнината. Крайното фе — ף означава въздуха, който се населява от силфите — разумни същества с много разреди. Те господстват на пролет над запада и залеза. 18) Цаде — צ т. е. справедливост, означава вода, в която живеят нимфите (Според Кирхер, това е мировата материя). Разумното същество е Тарсис, което господства на есен над запада. Крайното цаде ץ формира стихиите (въздуха, огъня, водата,
към текста >>

285. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен
към текста >>

286. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

от мисли, който, изтичащ едновременно из по-вече хора, се обединява, за да предизвика у едно лице желани действия, съзнателно или сляпо: силата работи и докарва резултат. Когато същите мнения от три или четири лица се насочат към онова същество, което им е дало нови тела, и което те наричат „майка“, тогава мълчаливата сила на това мнение е доста мощна, за да постави майката тъкмо на онова место и там да я задържат, където е най-удобно за децата Обикновеният ход на мислите, който подкрепя това, гласи: „в хода на природата е, майката да остарява и полека да се оттегля от активния живот към дома и там да се задоволява с обществото на другите изоставени семейни членове и да бъде полезна като главна нагледвачка във време на болести или при други семейни събития“. Чрез съединеното действие на такова чувстване в околната среда много майки тъй изгубват своите привилегии като индивиди, и постъпят тъкмо така, както несъзнателно искат техните деца. Някои, може би, мислят: „не би ли трябвало аз с моите грижи и мъки да отида при собствената си майка или близките роднини и да приема тяхната помощ, както съм привикнал на това от детинство? Не би ли трябвало във време на нужда да ме подкрепят преди всичко моите роднини“? Разбира се, да, щом майката или други кръвни роднини вършат това с удоволствие и доброволно и помощта иде направо от сърцето, а не в недоизказаната форма: „мисля, че трябва да направя това, понеже е за моя брат, син или друг сродник, който ме моли за това“. Има много
към текста >>

287. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

да завладее всички тайнствени талисмани и съкровища, скрити в недрата на земята. Той прибягва до престъпления, езически жертвоприношения и убийства, за да добие благоволението на силите на злото. Прибягва и до похватите на черната магия, за да може да задоволи своя алчен дух. Религията и чистата вяра за него са само предмет на гавра и смях. Неговата майка, царицата Каратис, надминаваща всички по ум, злоба и престъпност, една истинска жрица на тъмните природни сили, му помага и го подкрепя във всички негови дела. Но до де достигат те? — до мрачното царство на безнадеждността. — Там господства Еблис владетелят на подземния огън. Той е демонът на тъмното познание. Ако той се издигне до сферите, в които той владее, чува излизащия от бездната на смъртта глас: „свърши се!“ Тутакси надменното чело се покрива с бръчки, сърцето се превръща в горящ въглен и надеждата за винаги изчезва Такова е скритата мисъл на Бекфорд, мисъл, изказана даже от най-мъдрия от всички царе на света — от цар Соломон: „познанието е суета. Всичко е суета. Познанието е смърт“. Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка. Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата;
към текста >>

288. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и Нешама, ако между тях нямаше това сродство. И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност. По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама. Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу. И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване,
към текста >>

289. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

много места вече са основани бели комуни, в които учениците на Всемирното Бело Братство полагат усилия да осъществят, при дадената фактическа обстановка, принципите на Христа. Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото
към текста >>

290. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

си, т.е. ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за орга'низма представлява ония принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го потикват към осъществяване на възвишените цели на живота му. Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата. Но в своя напредък те са изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живели в обратния процес - на изсъхването. Най- сетне, липсвали им светлина и топлина, и тогава става общо смразяване, всяко растене престава. Тялото или организмът на човека, или на един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалния му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общия духовен живот. Отнемете, на който и да е организъм едно от тия условия, които той би трябвало да използува в своята дейност, и
към текста >>

291. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

познание ще е нужно при туряне основите на новата .култура. Велик нравствен импулс, велик нравствен ентусиазъм ще се роди в човешкото сърце, когато то узнае вечните божествени истини, великите божествени закони, които лежат в основата на битието. Нов, нечуван до сега, идеализъм ще се роди в човешкото сърце, когато то влезе в допиране с Истината и узнае великия смисъл на живота. Но някои ще кажат: „нима това не е пряката задача на религията?“ Окултизмът не е религия, но иска да подкрепи последната в нейната задача. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това. Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък
към текста >>

292. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност. Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше
към текста >>

293. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да
към текста >>

294. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренни реформи в цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени
към текста >>

295. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви
към текста >>

296. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни. В медицинската практика никога не се занимават с различието на трептенията на лекуваните хора. Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви. Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука. Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от
към текста >>

297. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

което атомът е равносилен на сбор от малки отрицателни и големи положителни частички (Lectures on „The Properties of Matter“ by Professor Sir J. Thomson, F. R S. biven before the Royal Institution in 1909). Като се има предвид тази последна теория, става съвсем ясно, че от нея е трябвало да се развие най-новата хипотеза, която приема, че материята е само една форма на енергията. Ако тези последни теории са правилни, а ние имаме най-компетентния научен авторитет, за да подкрепим нашето вярване, — изглежда, че няма никакво възражение против приемането, от наша страна, на първо място, че първичната или „първа материя“ на алхимика, сиреч, основният елемент, за който са претендира, че е общ на всяка материя, не е, в случая на въртежната теория, никой друг освен етерът. В тоя случай следва, че, ако има някоя сила, която може да промени размера или скоростта на атомите от един даден материал, тъй че да превърне тоя материал от една форма на материята в друга, съвсем различна, форма, както запример, от желязо в злато, би изглеждало, че нашата алхимическа задача би била разрешена. Но тук именно лежи мъчнотията. Математическите съображения, върху които почива въртежната теория, сочат по един достоен за забелязване начин, на факта, че обемът и скоростта на атома, когато са веднъж установени, са постоянни и не може да се променят. Може би е добре, че е така, защото инак нещата биха се превръщали сами, по свое собствено желание, за голямо наше недоумение, при най-слабо
към текста >>

298. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза. Той е и ръководител на Свободното Валдфорско училище. Извънредните членове плащат и определена членска вноска, която варира според курса на германската марка. За учебната 1921/1922 година минималната членска вноска е била 20 марки годишно. Поради спадането на марката, от 1 юни година тя се определи на 50 марки годишно. През март 1923 година съюзът е имал редовни членове 1063, а извънредни 3505, всичко 4568 души. Първото редовно събрание се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI. 1922 год., а третото
към текста >>

299. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно. Защото природата, в края на краищата, и тя трябва да свърши. Всичко това, което се носи в тоя необятен мир, е временно. Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си. Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н. А това, което е вечно в нас, то копнее само за нетленното; ето защо храната на душата е само Бог, който се изявява на човеците, въплъщавайки се в лицето на Словото — Неговия Син. Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той. От друга страна, нашата душа по начало е само една искра, чийто огън расте успоредно с изживяването на различните мирови субстанции, които тя пребродява. Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които
към текста >>

300. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

де са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила? И ножът и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът? — той се изхабява. Какво печели точилото? — то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно, точилото и ножът — това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40 — 50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха? — спечелиха японската вой на, общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе японската война? — „правилното и тактичното отстъпление“ на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? — вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с
към текста >>

301. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

хиромантията, в тесен смисъл на думата, се състои в използване на наблюдаваните върху хълмовете и, главно, по линиите на дланта дати, за да се предсказват бъдещи или да се отгатват минали жизнени опитности на даден човек. Ако искахме строго да следваме подразделенията на науката за ръката, едва в тоя отдел трябваше да се занимаем с хълмовете и линиите на ръката. Но учението за хирогномията е свързано с основните положения на хиромантията в такова съотношение, че те взаимно се подкрепят и съответно отслабват и даже неутрализират в известни точки ; за това при обяснението на хирогномията, особено при третиране на най-важните недостатъци у детето и жената, съответно мъжа, не можехме мълком да отминем основните черти на хиромантията и за това ги изложихме вече на съответните места. И тъй като желаем да дадем по възможност по-точна и добре обоснована система за изкуството да се гадае по ръката с неговите особености, ние ще се придържаме към подразделението, което дължим на майсторите на хирософията, и ще разгледаме: 1) Хиромантия на китката. 2) Хиромантия на дланта или палмистрия. 3) Хиромантия на пръстите и ноктите. b. Хиромантия на китката Ако разгледаме китката, ще видим редица линии, които изпъкват особено ясно, когато я свием към вената на пулса. Общо тия линии носят названието расета, някои от тях по отделно наричат рестрикти. Тая дума произлиза от латинския глагол restringo, което значи свързвам, но също и ограничавам. Тъй че самото им име показва, че те ограничават
към текста >>

302. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

а в тропическите места, портокалите, лимоните, бананите и пр. - всичките растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй, най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? - ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен
към текста >>

303. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

можем отсега нататък да постигнем много повече, като посрещаме и побеждаваме мъчнотиите и като боравим с материята както желаем. Може някой да каже, че ние не знаем, дали по този начин си служим и господстваме над материята, или ние сме напълно зависими от нея за нашето съвършено съществуване и че без нея сме нищо. Обаче, някои от нас знаят, и всички биха могли да знаят, ако проучат фактите. Няма нужда да се спекулира по тая материя. Може да се аргументира, както често се е правело, в подкрепа на учението за преживяването, че е напразно и обезсърчително да се предполага, какво всички човешки постижения са плод навременен спорт и че те нямат във вселената по-трайна стойност от тревата на полето. Ние, обаче, отиваме по-нататък; ние имаме по преки доказателства. Как дохождаме до съзнанието, че заедно с нас съществуват разумни същества, които имат свои собствени чувства, надежди и умствена дейност? Без съмнение, чрез пряка опитност, а не чрез спекулиране с тоя въпрос. Ние, наистина, можем да работим сами за себе си в тясно уединение и неизвестност за съществуването на когото да е; ние можем и да си представим, че другите хора са просто образи или двойници на самите нас, но това усилие ще е изкуствено и в основата си — абсурдно. Така че, когато влезем в общение с приятели, които са изгубили своята материална форма, но които, въпреки това, все още ни откриват своите характеристики — своята памет, личност, привързаност — по които сме ги познавали тука, ние можем да аргументираме за
към текста >>

304. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността?“ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в
към текста >>

305. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

най-висшите свръх-земни духове обикновено се описват като да са в най-възвишена мъжка форма. Това е, защото физическият пол е само символ на духовна реалност, а в същност той не е нищо друго освен едно подходящо средство за продължение на физическата еволюция. Лоурънс Олифант в неговата Симпневмата учеше, че колкото мъжете и жените се развиват духовно, толкова мъжете добиват повече женски качества, а жените повече мъжки. Подобни идеи не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти. Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията. Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят. Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече
към текста >>

306. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе. Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена. Както се изразява Дейвис, ще се намери, че „известни“ действия, разбира се, произвеждат спонтанно своите съответни разчленения (артикулации)“. Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация. Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста. Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща. Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата. Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр. е в началото на много думи, изразявайки тия идеи,
към текста >>

307. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

когато настъпи вече новата астрологическа година, считаме за нужно да напомним за последен път на всички съзнателни и добри четци, че е крайно време да внесат абонамента си за петата годишнина на списанието, ако искрено желаят да продължава издаването му и да се ползват от знанията, които то дава. Четири-годишният цикъл на неговото съществуване и извънредно ценният материал във всичките му книжки са достатъчна гаранция, че и за напред „Всемирна Летопис“ ще оправдае съчувствието и подкрепата на интелигентното и любознателно общество. Четете като своя настолна книга и разпространявайте всред народа „Всемирна Летопис“ — това единствено популярно българско списание по духовните (окултните) науки! Абонирането става в предплата, с пощенски запис, направо в редакцията. Всяка книжка от списанието струва само 15 лева, а за 10 книжки в годината — 150 лева. Адрес: Редакция на спис. „Всемирна Летопис“, бул. Дондуков, 45. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в
към текста >>

308. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

(гипсова смес) и после от дърво, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея. Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му. През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя
към текста >>

309. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

от север една решителна борба срещу Рим, но той не можал да успее само със силата си. Необходимо било съвсем друго за обновяване на света, именно мисията на Христа. С появяването на Христа се даде един нов и плодотворен импулс на света. Той бе наречен Син Божи заради самата природа на неговата концепция, заради покръстването му от Йоана и заради неговата мисия. Също така той бе наречен син на човечеството, понеже е олицетворявал еволюцията, към която се стреми човешкия род. Той подкрепи смирените, призова народа да проникне в най-големите глъбини на храма, обясни тайните на триъгълника, посочи висшата сила на милосърдието, премахна просвещението и го замени с вярата, като се опита да разгадае мистериите и с тази негова смелост той завладя света. Представи я на народа като символ на любовта — детето, радост за всяко семейство, изражение на хармонията, необходим елемент за троичността. Възкресението на Лазар бе историческия символ на духовното възраждане на земния живот. Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която народите отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата. Евангелистите откриха в Христа вечния принцип на обновлението: Св. Матей откри историята, Св. Марко — мисията, Св. Лука — размишлението и Св. Йоан — принципът. Всеки един от тях има свой символ: Св. Матей бе изобразен във вид на ангел, Св. Марко — в лъв, Св. Лука — във вол, Св. Йоан — в орел. Това са четирите символи
към текста >>

НАГОРЕ

5.1180520057678