Търсене в текстове за 'подкреп'

време. Умееше да изчаква това време. Много хули изсипа светът към Него и много клевети. Той обаче остана тих и спокоен и никога не излезе да се защити, нито да спори. "Като те бият за Истината, ще мълчиш. Остави Истината да те защитава. Търпението е велика наука. Само любещият е търпелив. Само разумният е търпелив". "Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш!" Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. "Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае защо те грешат и страдат. Не се спирайте на погрешките им. Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си. Затова е пратен на земята. Като дойде страданието, приеми го тихо и спокойно. Същевременно ще работиш, за да се справиш с него. Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си!" "Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва!" "Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството!" "Сила и живот" - нарече Той Словото Си! Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре. Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи. ...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце. На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя
към текста >>

2. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край. Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги! За тях трябва да се напише цяла книга. Приеми нашата благодарност, нашата преданост, нашата любов. Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоя живот ще остане винаги в нашите сърца. Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год. София Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор. Те бяха престояли там четири години, а бяха осъдени на 14 години затвор. Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя. Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра.
към текста >>

3. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата. Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават. Дори когато сега той отстъпваше пред оригинала, те изпитваха повече уважение към него, отколкото към мен. Беше потресающа картина. Те виждаха, че той не е прав, но му съчувствуваха и вътрешно го подкрепяха, а мен - която бях права - мен ме ненавиждаха и ме мразеха. Е, как ще си обясните това? Нали говорим за Истината? Нали "Глава на Твоето Слово е Истината"! А къде бе тук Истината? Кой я затули? Та тези от комисията му бяха повече лични приятели, но накрая не смееха да вземат явно негова страна пред оригинала, защото се водеше протокол. Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички. Трябваше да се преклонят пред Словото на Учителя. Комисията се бе събрала да даде песните в оригинал, а не така, както на онези личности в нея им се искаше. Личността трябваше да отстъпи пред Истината. Казах им: "Да не се коригира Божественото. Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото!" Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала. Кирил отстъпваше песен след песен. И това се вписваше в протокола. По едно време, към края,
към текста >>

4. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил. Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се противопостави. Те не бяха съгласни с него, но когато аз излязох да му се противопоставя, те знаеха, че той не е прав, но мен не ме подкрепиха поради личната си неприязън към мен. За това си имаше причини. Не застанаха да подкрепят и защитят една Божествена кауза, за да не се позволи да се коригира Божественото, а се поддадоха и отстъпиха пред собствените си личности, защото имаха към мен неприязън от дълги години поради други събития, станали в Школата. Не застанаха на страната на Истината, която е "Глава на Словото", а застанаха на страната на личността. Да се разберем. Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя. Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план. Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение. Или ще злослови по мой адрес с лъжи и измислици, както стана впоследствие. Та приемането на песните от членовете на комисията бе труден и мъчителен процес в тяхното съзнание. И което е най-интересното - при приемането на всяка песен аз докладвах и подкрепях с
към текста >>

5. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Школата на Учителя. Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка. От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните. Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право!" Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен. Въпросът беше за издаване на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал. Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд. В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия кюп, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на небето, така и на земята". Смешно, нали? Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща песен. Това се дължи на
към текста >>

6. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

От Индия този клон отива в Египет и от там се създава обществото на терапевтите. Терапевтите са еврейският клон от есеите в Палестина.Учител тук е Мойсей. Той изучава в Египет знанията на Хермес, от там тръгва и повежда израилтяните през пустинята в Палестина. Неговият живот и път са описани в Библията. 2. От Египет този клон минава в Палестина. Тук учението се нарича есеизъм, а учениците - есеи. 3. От Палестина отива в Израил. Всички еврейски пророци са учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците, защото те са излизали от техните среди. Имало е вътрешен кръг - на посветени - като цар Давид е от вътрешния кръг. Имало е и външен кръг - представител е цар Соломон. 4. След като срещнали съпротива от еврейския народ, те отиват във Вавилон, след което Израил попада петстотин години под вавилонрко робство. Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5. Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите
към текста >>

7. 3_63 Новата Голгота

и да Го питам за мнението Му. Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях. Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих. Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора. Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините". Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна
към текста >>

8. 3_68 Самозванецът

враг Галилей Величков и му ги представи да ги прочете. Галилей ги разгледал, прочел ги и бил потресен. Тогава му казал: "Това е възмутително, това не се допуска дори и в Черната ложа." Накрая той му отделил десетина писма и му отбелязал авторите на писмата, понеже им познал почерците. За мен тези неща бяха ясни. Галилей след това дойде, за да изкаже пред мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама. А никой не ме подкрепи преди това. Така че се водеше битка на живот и смърт за отстояване на Словото на Всемировия Учител. А вие, следващото поколение, ще решите кому да служите. Вие сте свободни да се определите. Това е най-лесното. Трудното идва след това. Веднъж идват и ми носят фотографирано писмо на Учителя до Михаил, за да ми покажат, че Учителят е имал кореспонденция с него и че се обръща към него с "обични Михаил". Аз ги гледам и се чудя на тяхното невежество. Та първите приятели - онези, които живееха в провинцията имаха стотици писма от Учителя. А ние, които бяхме в Школата и бяхме всеки ден с Учителя, на нас не ни трябваха писма, защото общувахме всеки ден с Него. А сега ще отговоря и на един друг въпрос. Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме трева по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа. Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство
към текста >>

9. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други. Съвършено естествено се поде разговор за окултните школи на запад. Спомена се за Школата на Рудолф Щайнер и каза се как са подредени къщите им. Нашите братя, изпълнени с жар и готовност да се направи тук нещо образцово, запитаха Учителя как да се подреди "Изгревът". Какво да се направи? Да се построят малки бели къщички с градини или да се построи една голяма сграда. Учителят затвори очите Си, помълча малко и после отговори:"Така ще минем незабелязано." След този отговор всички утихнаха. Интересно беше, че когато навремето Учителят нареди да се построи двуетажно
към текста >>

10. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов. Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти. Не се смущавахме от Учителя. Имахме Неговото одобрение и подкрепа. Даже след един концерт каза: "Имаше присъствие!" Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия. Веднъж Учителят в клас каза: "Никой от вас досега не е дошъл да ме пита за духовния си път". Аз възкликнах в себе си: "Ох, аз толкова искам да Го питам, а ме е срам!" Веднага реших да отида при Него и да се възползувам от поканата, отправена към всички. На другия ден отидох при Него, седнах на стола в стаята Му и Той ме запита: "Е, какво има, рекох?" "Ами, Учителю, което казахте в беседата, че никой от нас не е дошъл да Ви пита за духовния път на ученика... За това дойдох при Вас." "Е, какво искате, рекох?" Тогаз ми се замъгли главата и не знаех - не се сещах какво да питам. Той дълго мълча. Вероятно през това време ми разглеждаше живота. И аз мълчах. Накрая малко се разговорихме и Му казах: "Учителю, обичам природата, обичам музиката, обичам Учението!" Казах това и спрях, не можех да кажа нищо повече. На тръгване Учителят ми каза: "Добре си. Добре си.
към текста >>

11. 5_09 Песни и танци на слънцето

с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира
към текста >>

12. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

им в Ямбол, след което върху тях се извърши живо заколение и Стамболийски плати за това с главата си. Задвижи се законът на кармата, която той сам си създаде чрез тях. От тази връзка между анархистите и нас в Русе до събитието в Ямбол се запази едно истинско уважение към идеите на другите. След това те минаха в нелегалност за дълги години. Някои от тях преминаха към комунистите. Ние ги пазехме и криехме в нашите квартири като студенти - приемахме ги нощем да спят при нас. Подкрепяхме ги в бедата им. Някои от тях преминаха към Братството. Примери за това са Методи Константинов и Сава Калименов. Друг пример е Никола Антов, който премина към комунистите. Та имахме всички видове представители в нашите среди. И всеки един от тях накрая се определи кому да служи. А ние доживяхме дълги години, за да ги изпитаме и проверим чрез делата им. Техните дела се знаят от съвременниците ни. Трябва да се знаят и от вас. Годината 1922 е паметна. Това е годината на откриване на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в България. Ние видяхме Силите Господни, които отвориха и дадоха Път на Школата. И Словото на Бога започна да се излива чрез думите на Учителя и стана Слово на
към текста >>

13. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви в каквото и направление да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, Който води съдбините на този народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма
към текста >>

14. 5_43 Учителят за Втората световна война

на Бялото Братство, то светът щеше да си промени мнението за България, което е много лошо. Провидението е турило сега злото да работи отвън, а доброто отвътре, за да не се види, иначе останалите лоши хора ще реагират. Сега доброто иде под маската на злото. Никой човек не трябва да коригира Божият План. Ако не бяха правили спънки и скандали на Бялото Братство, още през 1939 год.щяха да имат Добруджа. Но цар Борис нищо не направи за Бялото Братство и за този народ. А ние го подкрепяхме. Той трябваше да се моли и уповава на Бога, а не на този или онзи. Накрая Бог реши да върне Добруджа на България. А съдебните пристави - Германия и Русия - трябваше да проведат това Божие решение." Така на 7 септември 1940 година в Крайова между Румъния и България бе подписан договорът за връщане без война на Южна Добруджа на България. Така се изпълни едно Божие решение. Колко пъти Учителят е помагал на този народ, но очите на този народ са още затворени и тежки люспи и конски капаци не му позволяват да прогледне, да се огледа и да види истината за Великия Учител и за времето, когато Той бе между този народ. Дано дойде това
към текста >>

15. 5_53 Учителят е болен

част от онези четиридесет земни години, за които Учителят бе дошъл и които остави на нас. Ето защо има един закон: "Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа." Ето защо аз изнасям и ви давам тези опитности от времето на Школата. Те са опитности на нашето поколение, но те са закони на Школата. Ние преминахме през тях като опитности и изпитахме чрез живота си тези закони. Вие можете да се запознаете с тези опитности и да проучите тези закони. Ако се съобразявате с тях, ще имате подкрепата и знанието на Школата, която има корени на земята, чието дърво е в Невидимия свят и чиито клони и разклонения са в Божествения свят. Това е Божественото дърво на живота. Това е Школата на Всемирното Велико Бяло
към текста >>

16. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне са сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща именно за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече като много музикална, певица. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме се с Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно?" "О да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже!" Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията. Само след няколко деня получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учителите за летните детски училищни игрища. Срещнах са веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце за обща радост. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в
към текста >>

17. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Школата. И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти. Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява. Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя. Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя. Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре. Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя. Това е златно правило на Школата на Великия Учител. В духовното Общество "Бяло Братство", което е вътрешно общество в духа на Учението на Учителя, няма място за други учения, за други идеи, за други идоли, за други окултни
към текста >>

18. Разговор Третий. Храната и Словото

и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно
към текста >>

19. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Разговор на Учителя с Духа Господен Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя
към текста >>

20. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ 27.1.1924 г. с. Ачларе Н. Л. к. Б. Л. Любезни брате, Писмото Ви от 10.ХИ. 1923 г. получих на 20 с. м. И така да ти отговоря, но по едни или други съображения отложих. Братя мои! Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а двора, обора, къщата постоянно на тютюн миришеше. Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти." Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и наглася вибрациите ни в
към текста >>

21. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

да се оформи братското селище като около 40 декара бяха откупени с братски средства. Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер. Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска. Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище. Но това не се направи и след години ние видяхме последиците от това непослушание. По това време се закупиха общо 40 декара братски земи със средства на Братството.
към текста >>

22. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка. После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа. Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше. Има много такива примери. Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше. Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай. Въпреки Неговото деликатно здраве, Учителят можа да изнесе такава огромна работа. Изнасяше по четири беседи в седмицата. Непрекъснато приемаше посетители, даваше музика, създаде Паневритмия, организира братския живот и живо участваше в него. Един обикновен човек, дори надарен с голяма физическа сила не би могъл да издържи дори и един ден на мястото, което заемаше Учителят. Но Той издържа и свърши своята
към текста >>

23. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

опаковат книги, че да се изпращат по влака, да се държи точна сметка, кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха. Учителят даде един прост метод за събиране на средства. Във всяко нещо Той влагаше идея. Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели. Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците. А печалбата да отиде за печатане на книги. Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава загубиха всичко. В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и
към текста >>

24. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

момент е в смъртна опасност. На времето противовъздушната отбрана на София освен противосамолетни оръдия имаше и големи прожектори, които изпращаха светлинен сноп един метър в диаметър в небето над София, те шареха по него и търсеха самолетите, че като ги осветят да станат добре осветена мишена, за да бъдат по-добре обстрелвани от противозенитните оръдия. Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно то се си записват часът и денят, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: „Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да благодари на Учителя. Учителят му казва: „Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път!" Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го
към текста >>

25. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

няколко дни на Учителя Му става някакво неразположение и Той казал на брат Боян: „Пратете да повикат Борис и Марийка!" А брат Боян праща човек. Той знае, че ние отиваме в Карлово и прати човек да намери друг брат, да му съобщи заръката и той дойде и ни намери. Предаде ни какво бе казал Учителят и ние тръгнахме обратно. Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг път не Го правеше. Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ. Учителят пожела: „Искам биволско мляко". Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици. Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско мляко?" „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам". Първия път ми наля биволско мляко чисто. На втория път пак отивам. Пак ми наля мляко. Платих му го както бяхме говорили. Старецът доволен. Гледам вече, че млякото синее, не е като първото. Значи го бе кръщавал с вода. Нищо не му казах. Занесох го на Учителя и Той пи от него. Но аз си казах: „Не може тъй този шоп не дава чисто мляко". Отидох в село Симеоново. Намерих друг шоп. Бай Иван имаше две биволици. А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги. Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те
към текста >>

26. 38. УЧИТЕЛЯТ РАЗКАЗВА ЗА ОНЗИ СВЯТ

влиза през стената. Беше много отчаяна, плачеше. Питам я: „Какво има?" Тя ми отговаря: „Преди малко ме уби моят приятел у дома. Той мисли, че съм му изневерявала. Сега какво да правя? Къде съм? Какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица като Вашата. Зная, че сте Мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас." Говорих й дълго. Повече от час за Новия й живот, който я очаква. Казах й, че трябва да има връзка с Бога. Да се моли. Казах й, че ще дойдат при нея светли братя, които ще я упътят и подкрепят. Заедно с нея казахме молитвата „Отче наш". Постепенно аурата й се просветли и стана по-светла. Тя се успокои и си отиде насърчена в новия свят, в който бе преминала преждевременно и за който не бе
към текста >>

27. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

пророците ти избиха и само аз останах и моят живот тър сят". „Не бой се", казва Господ: „Още седем хиляди имам, които не са прек лонили коляно пред Ваала". Това е в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови, заради великото си и свято име. Защото негово е царството силата и славата вовеки. Колко са благи Божиите пътища, и колко са сладки Неговите размишления. Неговите елова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за вази Господ Бог да ви подкрепи и ръководи. Имате нарочен поздрав от баща ми. Един от нашите приятели в града Русе е в утеснително положение. Дявола и там се загнездил, но Господ е верен. Приемете моя приятелски поздрав. Ваш Верен П. К.
към текста >>

28. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица. Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна". Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров. А не сме подготвени за нощуване. Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно.
към текста >>

29. 25. БРАТ БОЯН БОЕВ НАПУСНА ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ

БОЕВ НАПУСНА ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ Роден на 17 октомври 1883 г. в гр. Бургас. Починал на 21 юли 1963 г. в гр. София. Всеотдайният ученик на Учителя, великата подкрепяща ръка в Слово и Дух престана да работи! Благородното човеколюбиво сърце не тупти вече, но той ни остави велик образец на служене. Петдесет години, всяко Слово отронено от нашия любим Учител мина през перото му. Неговите сказки, книги и статии, говорят за дълбоко просветения ум и висок идеал, на който служеше. Като изпращаме в духовния свят нашия обичен брат Боян Боев, ние съучениците му - братя и сестри и приятели, дълбоко се прекланяме пред него и неговата дейност. Погребението ще се извърши на 23 юли 1963 г> вторник, в 17 часа в Софийските гробища. Учениците на Бялото Братство в България. София, 21 юли 1963 г. Бащата на брат Боян се казваше Димитър Боев. Открива печатница в гр. Бургас. Издава вестници и книги. Той имаше трима сина: 1. Боян, роден на 17.10.1883 г. Завършва естествени науки и работи като гимназиален учител. 2.Стефан, роден на 16 септември 1886 г. Замества баща си като печатар и ръководи печатницата му. 3.Симеон, роден на 22 октомври 1888 г. Работи като управител на митниците в Созопол и в Бургас, а по по-късно е чиновник. 4.Станка, първо дете на Димитър Боев, родена на 20 декември 1881
към текста >>

30. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази. Та нали Учителят работи чрез нас със света. Та ние бяхме проекция на този свят при Него. Но ние това не го знаехме тогава, научихме го по-късно. Мария Тодорова понякога ще приготви нещо за Учителя за хапване, а тя умееше да се грижи за Него. Сготви каквото трябва и го занесе. Но в онзи ден онези, дежурните постове не я пускат. Тя се чуди, дали това е нареждане на Учителя или решение на братята. Но не смее да прави скандал, защото може да е нареждане на Учителя. Сяда тя на пейката и чака да излезе Учителят и да мине към полянката. Седи и чака. Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата?" Мария кимва с
към текста >>

31. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

какво има да се боите?" Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат Георги беше приятно. Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него. За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират. Това му беше дадено от „Горе", „Свише" - никой не можеше да му го оспори, и той сам не го изискваше или налагаше, но то идваше естествено. Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание. Много примери ни е разправял брат Георги за своя живот, но един съвсем малък ще споделя с вас: През войната с турците, брат Георги беше старши санитар във военната болница, някъде към Беломорието. Някак естествено той беше поел
към текста >>

32. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

Гледах я и си представях каква красавица бе по-преди, а след това в нея се кръстосаха чувства на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителят каза една похвала за мене пред всички. „Брат Борис има търпение!" може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа -11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!" Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът. Тогава дойде друг жътвар с друг сърп, ожъна както си знаеше, направи харман, прибра си житото и потъна в Небитието. Ето как си заминаха десетки младежи. А през младите си години тя изнасяше сказки. Има една отпечатана сказка от Дафинка Л. Доганова през 1922 г. - София: „Най-красивият източник на Мъдростта". Тема на сказката са цветята. Само тя можеше да изнася такава сказка, защото беше едно хубаво цвете, което
към текста >>

33. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

езеро по склоновете над едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на слънцето. Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя, заведохме Го и Той го одобри. Този връх нарекохме „Молитвения връх". Това беше през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх. Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше. Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх. Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо. Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите държани тук са отпечатани и
към текста >>

34. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

„С Него ще съм когато е в скръб". Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите". Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия свят. Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен? 7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта". Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи свят. Разбрах какво нещо е „избран съсъд" - Великите хора на Духа през вековете. Те са и днес и всякога с нас. Това се казва Надежда. А Вярата, това е силата, която чувствува душата, когато вижда Божият Дух и чувствува единството си с Него. Божият Дух работи днес в света и то в човешките души и във всички условия. Имай вяра в Него. Той устройва всичко. Той те люби. „Ще изпроводя духът си". Това са Божиите служители. 8. Видях в живота си двама богати хора, които в охолството си и поради суетност, поискаха да се позабавляват с Братството, да го иронизират. След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори,
към текста >>

35. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух. Ако Бог не подкрепя човека с Духа си, човек не може да върви в пътя. Поздравяваме братята и сестрите със съборните дни. Пожелаваме ви Божият Дух да ви ръководи през годината, да осветява умът ви, да озарява сърцата ви, да ви укрепва със силата си, да ви показва все що има да правите. София, 9 август 1965 г. За Братският съвет. Борис
към текста >>

36. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

УЧИТЕЛЯТ 1. България в златния си век. „Понеже българите днес са в златния си век, идея Божествена, на която българите не дадат подкрепата си, умът и сърцето си, то те ще пропаднат." Днес хората ще разберат, ако една сила е враждебна на Бога, то тя е враждебна и на човека. 2. Учителят за българите и за своето Дело. „През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съседите и съюзниците. На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Ягач и Кавала. И днес България щеше да има излаз на Бяло море. А това бе Божият план за нея. Кой провали Божият план? Ако беше запазила неутралитет във Всеобщата война (Европейската война) България щеше да получи повече земя и щяха да се обединят българите. През 1914 г. казах на Фердинанд: „България да не се намесва във войната, а да запази неутралитет, защото България ще получи повече. Ще получи земя за цената на своя неутралитет. Ако се намеси ще изгуби. Те не Ме послушаха, дори си позволиха да се подиграват. Е, кой провали Божия план? След като се намеси България във Всеобщата война (Първата световна война) Аз казах в 1917 г., че Германия ще загуби войната, затова да вземат българите мерки и да се оттеглят от войната. Аз исках доброто на България, а те какво направиха. Взеха, че ме интернираха във Варна. След това загубиха всичко. Е, кой провали Божия план? После казах на Фердинанд и на Борис III, че те трябва да имат добри отношения със всички съседни държави." 3.
към текста >>

37. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

То надхвърля и днешнатаепоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас. Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело. Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една
към текста >>

38. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

на барака и вдига на крак целият Изгрев. Доводите му са: „Искаме Словото на Учителя и музиката на Учителя. Не искаме тълкуватели на Словото. Не искаме преразказване на Словото Му. Искаме да остане редът даден от Учителя - да се четат беседи четири пъти в седмицата." Мнозинството възстава и дава отпор на онези от списъка - тълкувателите. Трябва да споменем, че Галилей Величков е определен също като лектор в Академията. Но тук той вижда отклонението на Школата и се противопоставя. Подкрепят го мнозинството. Години след това онези тълкуватели не можеха да му простят, че им е попречил да се покажат като най-достойни, знаещи и можещи ученици на Учителя. Днес това е кощунство. Но тогава е била борба на живот и смърт за отстояване Чистотата на Словото. И всеки се определя сам. Но тълкувателите не мирясват. Издигат друга теза, че Словото на Учителя е неразбираемо от българската интелигенция и от по-просветени и начетени хора. Според тях то не било разбрано и от обикновения българин. Затова е нужно да се преразкаже Словото в по-достъпна и разбираема форма. Кой ще Го преразкаже? Разбира се онези, които имат писателско перо. А на Изгрева писатели и поети колкото искаш. Във всяка барака е подслонен поет и неоценен писател. Но тук се явява Георги Томалевски, който е бил вече признат от обществеността за писател. Той започва да преразказва беседи на Учителя и съответно ги преписва на пишеща машина. На Изгрева не ги искат. Тогава той решава да направи своя група извън Изгрева и там да им
към текста >>

39. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4). Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма
към текста >>

40. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

беседите на Петър Дънов и се проявява Всемировият Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство на Изгрева в София. Вождът на Спасението е Всемировият Учител Беинса Дуно. 12.Официалната царска и болярска власт подлагат на гонение богомилското учение, което е Христовото учение и богомилите ги прокуждат из България. Това е причина за падане на България два века под Византийско робство - от 1018 до 1186 година. Освобождаването на България се дължи на богомилите, които подкрепят цар Асен и цар Петър. По-късно, на черковния събор през 1211 година, се провежда събор срещу богомилите и се издигат първите клади, на които са изгаряни живи от Борил. По-късно, през 1350 г., отново се свиква черковен събор в Търново срещу богомилите. Богомилите са пръснати и изгонени в Европа и занасят онези идеи, които по-късно създават Ренесанса на Европа. А България през 1393-96 г. пада под турско робство за следващите 500 години. Така се изпълнява Божието възмездие чрез турския ятаган и чрез турското владичество за следващите пет века. 13. Освобождението на България от 5-вековното турско робство се дължи на Бялото Братство. То изпрати от Небето свой служител и се роди, и бе възкачен като император Александър II през 1855 г. Той бе един велик Дух на Славянството, който бе изпратен с три задачи. Първата задача бе да освободи Русия от крепостничеството, което стори през 1861 г. Втората задача бе, да освободи България от турското робство и което стори през 1878 г. чрез руско-турската
към текста >>

41. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

издигат горе над главата и с тях се поднася синовно поклонение Богу - Елохим, Който е един от тримата. Това е Синът. Тримата представляват: ВСЕ = Светата Троица. ВСЕ = Йехова, Елохим, Адонай (Святият Дух). Бог - Син - Елохим, това е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил, след слизането Му на земята в плът. След това се изпълнява следното: 1. Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко
към текста >>

42. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка. При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям кръг от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика. Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение. С отговорност за плавност и пластичност, за красота. Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на
към текста >>

43. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник. А когато не успявах да купя такъв, поставяше учудващо въпросът - „имаше ли днес вестник?" Цигуларският стол в младежкия окултен клас бе най-сигурното, но и най-късо разстояние, от което можех да се радвам на Неговата фигура, да слушам за дълго Неговата мисъл, да дишам с фибрите на душата си уханието на Неговата аура. А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество. Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия. Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа. Още
към текста >>

44. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Галилей Величков

проблеми за нас. Неразказуемо е преживяването на Неговото присъствие. В аурата Му ставаме едно с Него. Казаното от учениците на Христа наново преживяваме. Неоценима е една екскурзия с УЧИТЕЛЯ! На 20 ноември, в уречения час, приятелите са пред салона. Раниците са на гърбовете ни. Неговото бастунче потропва за последен път по плочките пред салона и тръгваме към по-високите места. Витоша е приветлива и спокойна. Ел-Шадай ни посрещна с усмихнато слънце. Снехме от раменете тежките раници. Подкрепихме силите си. УЧИТЕЛЯТ обичаше този кът. Със своето южно изложение, на северния склон на Витоша, тази поляна е много ценен фокус на здравни енергии. Приятелите знаят това. Те тука се лекуват. Чистата изворна вода, затоплена от огъня на сухите клони, е най-необходимото питие тук. Голямата канара и каменната ограда ни пазят от ветровете. Много спомени са скътали тези чудни скали. Един ден и те ще проговорят за Господните дни, когато поляната приемаше и изпращаше видимите и невидими приятели на УЧИТЕЛЯ! Хижата ни приюти. Настанихме се в две общи стаи. Тръгнахме малцина. Но до късно през нощта пристигнаха мнозина. Имах привилегията да бъда в спалнята, където бе леглото на УЧИТЕЛЯ. Моливите и писалките на приятелите неспирно отбелязваха свещени мисли, откровения, напътствия към бъднините на човечеството. В такива часове насита няма. Денят отдавна бе преминал. Очакваше ни следващият. Ние трябваше бодри да посрещнем светлината на изгряващото слънце. Всеки се приготви за „път". Един по един,
към текста >>

45. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

НЕСТОР ИЛИЕВ

България да бъде призната за съвоюваща държава в антихитлеристката комисия, и че е започнала военните действия срещу германските войски още на 10 септември 1944 г., а не след подписването на примирието на 28 октомври 1944 г. на България със СССР, Англия, САЩ. Целта е да се смекчат някои от клаузите на мирния договор, насочени срещу целостта на българските граници. Кардинал Ронкали, с неговия голям пост в Париж, е имал голямо влияние всред съюзниците, понеже той официално ги подкрепя още от 1939 г., въпреки неодобрението на папа Пий XII. Това се е знаело от всички. Той е бил полиглот и е контактувал свободно, без преводач. През 1947 г. Георги Димитров лично благодари на католическия представител на папата в София, в присъствието на неговия секретар, за помощта, оказана на България от кардинал Ронкали през 1946-1947 г. От 1947 г. до 1953 г. е в Париж кардинал. От 1953-1958 г. е патриарх на Венеция. От 1958 г. до 1963 г. е избран на папския престол на 77 г. под името Йоан XXIII. Това е било истинска сензация. Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи. Той е срещу въоръжаването, срещу „студената война" между Изтока и Запада. Той издига лозунга „Мир на земята", застъпва се за социално равенство, прави църковна реформа да установи контакт между евангелието и съвременния свят. Заради неговите реформи го наричат „Червеният папа". Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква. А това са
към текста >>

46. 3.56. Д-р Дафинка Кьорчева

НЕСТОР ИЛИЕВ

По този начин тя не е принудена да напусне страната и могла да завърши медицина в Петроград - Русия. Според уговорката тя се завърнала в България, където постъпила на работа. В службата, където работела, си спечелила добро име. В това време нейният съпруг бива изпратен на служебна командировка в Швеция и Финландия и оттам решава да дойде в България. Като пристигнал в Българи, тя и нейните близки го приели много добре, помогнали му да си намери подходяща работа, с една дума - подкрепили го. Той започнал да печели добри пари и какво става - започнал да изневеряла на жена си. Тя била етична жена. Търпяла известно време и като видяла, че това негово поведение продължава, му поставила ребром въпроса, че това негово държане не може повече така да продължава, и че той ще трябва да напусне нейния дом, тъй като я злепоставя пред обществото. Той напуща жилището й. По това време евреите ги интернират в провинцията. Кьорчева научава и помолва Трифон Кунев да отиде на гарата и да го освободи. Довежда го. Живеят заедно с нейната пенсия. Не го закачат като евреин. Заболява, грижи се за него и почива в нейни ръце. Тя бе разведена с него, но го спасява от интернирането по същия начин, както той навремето я спасява в Петроград. Тя се жертва до края. Жертвата граничи с Любовта. Накрая тя остава сама, като един брат й е помагал, извеждал я на разходка и т.н. до нейното заминаване на оня свят. Сестра Кьорчева е родом от Търново и произхожда от добро семейство. Сестра Катя Грива се е
към текста >>

47. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото. Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това. Вярвам да са доволни. Вижте, ако намерите за уместно да им пратя още, ще им изпратя, няма защо да пращат пари, те са ученици, нямат пари. Насърчавайте ги, да вървят в Бога и се занимават. Говорете им смело. Голяма е заплатата ви, за всяка душа, която връщате при Бога. Много ме интересува
към текста >>

48. 5.50. ПО НЯКОЛКО ДУМИ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

и боледува дълго време, прикован на легло. Д-р Жеков беше много добър брат, разговорлив, много гостоприемен. Имаше много спомени с Учителя, които ни разказваше. Не се записаха тези неща. Следвал е в Италия за ветеринарен лекар. Като се връща тука, едно младо момиче на име Йорданка му прислужва у дома като слугиня. След време Учителят му казва: „Ще се ожените. Няма прислужница, няма слугиня, да знаеш, че тя ти е жена, но няма да я имаш като жена". И двамата бяха много гостоприемни, подкрепяха мнозина. Йорданка работеше при Учителя - готвеше, переше, грижеше се за Учителя в село Мърчаево. Начо Петров. Него Учителят много го обичаше. А той, от своя страна, обичаше да обяснява, какво е искал да каже Учителят. Това не на всекиму се харесваше и едва го търпяха. Беше прям и честен човек. Кирчо Лъвчето (Кирил Михайлов). Учителят му беше дал това име „Лъвчето". Но не каза защо. Когато се е родил, главата му е била разшита по шевовете, не е била затворена, както при другите новородени. Учителят по-късно му бе дал методи, с който работи, за да му се затвори главата. След време ни показваше главата си, как се е затворила с помощта на съвета от
към текста >>

49. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи". Горната мисъл на Учителя ме е занимавала години наред. Особено когато бях студент по философия. Много пъти в нашите частни разговори съм говорил с Учителя за издаването на едно съчинение, където да бъде изложено учението на Учителя в една достъпна форма, чрез която учението да бъде разбрано от всички обществени среди и категории съзнания. Учителят подкрепяше тази моя идея, като ме подканяше да събирам материали, но със самото отпечатване на такъв труд да изчаквам подходящи моменти. Даже като се върнах от чужбина, след като имах вече доста събрани материали, Той пак ми подчерта, че не е още подходящ момента за излизане на такъв труд. Разбира се дълбоко в душата си интуитивно долавях, че този труд ще излезе на бял свят. Както подчертах в предшестващите глави, още през 1924 г. Учителят ме насочи да работя с брат Боян Боев. Тази мисъл на Учителя намери приложение най-напред в едно съчинение, което брат Боев състави от обилните материали, взети от беседите и от неговите частни разговори с Учителя, под заглавие „Учителят за образованието". При издаването на това съчинение аз взех живо участие, даже по внушение на Учителя написах един предговор на книгата, в който Учителят също взе участие. През 1924 г. Боян Боев беше дошъл за събора и макар че аз познавах неговите статии във „Всемирна летопис", но не го познавах лично. Запознах се с него и тогава
към текста >>

50. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше. Въпреки туй писах си мнението в един брой на в-к „Братство", че при прочитането на тези книги в умът ми се дава представа и в съзнанието ми, че са житни зърна, премесени с отровни зърна. И знам, че е наистина така, без да зная мнението на Учителя по този въпрос. Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето. И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно". А Учителят можеше само с една дума да ги спре. Само да му загатне, разбираш ли? Но Учителят ни оставя да се проявя-ваме. Та викам си аз: Ако аз, който съм толкова по-ограничен (изолиран) и по-далеч от Учителя, съм направил грешка, като Георги, който пък е бил до Учителя и който също е направил грешка. Амалия Вайланд, която бе ръководителка на Братството в Рига, с която се бях запознал тука, тя ми изпрати писмо по отношение на „Агни Йога". Тя ме предупреди как е всъщност работата, но кой знае защо, не съм обърнал внимание. Въпрос: Във в-к „Братство" брой 120 и 123 има статии за „Агни Йога". В този момент ти не си знаел мнението на Учителя по този въпрос. Защо не Го пита? Отговор: Не съм знаел становището на Учителя по този въпрос, тука съм взел и публикувал статии от списанието на
към текста >>

51. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

единствено имам правото на печат на творчеството на Елена Андреева. Това го знаеше само Елена Николова, защото лично беше чела завещанието на Елена Андреева в моя дом и в присъствието на Наталия Попова като свидетел. Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога. Аз го подкрепих и защитих. Аз знаех цялата история на този каталог от преди 45 години и имената на всички лица, които се явяваха да откраднат труда на Елена Андреева. А да се издаде един такъв каталог е необходимо много време, много справки и това е една изключително трудоемка работа, и не всеки би се хванал да реализира тази идея на Елена Андреева. А дали ще излезе този каталог, ще видим. Ако излезе - добре и похвала за Асен Челингиров, но ако не се отпечата, значи са взели връх онези, които си служат с лъжата и кражбата. Но те не знаят, че това Слово е на Бога и че Бог е огън всепояждающ. И този Божествен огън изгаря всичко нечисто отвътре и отвън, за да остане Словото на Бога в Своята чистота. Защото Словото на Учителя е Слово на Бога. И защото „Глава на Твоето Слово е Истината". Елена Андреева, като стенографка на Учителя, си завърши своята работа докрай. Елена Андреева като ученик си разреши своите задачи. Тя остави за следващото поколение една съкровищница от нейните спомени за живота на Школата по
към текста >>

52. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

върху Словото на Бога. И което е най-важно, никой не ги осъжда и никой не им се противопоставя. За доказателство за изопачаване и променяне Словото на Учителя бяха дадени от мен различни примери и доказателства, но никой не иска да се вслушва в тях. Но се явиха неколцина верни по Дух на Словото на Учителя и те изнесоха този въпрос пред едно събрание на ръководителите на Братствата в България. Те колективно взеха решение да се издава Словото на Учителя в неговия оригинал, като подкрепиха с подписите си това тяхно решение. Това трябваше да бъде задължително за издаване на беседите на Учителя, така както трябваше да се осъществи. Но досега не е направено. Изнасят се различни причини и се явиха различни тълкуватели на Словото на Учителя, които изнасят, че говорът на Учителя е едно нещо, а литературната форма на изразяване на една мисъл е нещо различно и че имало граматически правила, че има синтаксис и още много, много такива неща. Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва граматиката. А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики. А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения
към текста >>

53. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

единствено имам правото на печат на творчеството на Елена Андреева. Това го знаеше само Елена Николова, защото лично беше чела завещанието на Елена Андреева в моя дом и в присъствието на Наталия Попова като свидетел. Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога. Аз го подкрепих и защитих. Аз знаех цялата история на този каталог от преди 45 години и имената на всички лица, които се явяваха да откраднат труда на Елена Андреева. А да се издаде един такъв каталог е необходимо много време, много справки и това е една изключително трудоемка работа, и не всеки би се хванал да реализира тази идея на Елена Андреева. А дали ще излезе този каталог, ще видим. Ако излезе - добре и похвала за Асен Челингиров, но ако не се отпечата, значи са взели връх онези, които си служат с лъжата и кражбата. Но те не знаят, че това Слово е на Бога и че Бог е огън всепояждающ. И този Божествен огън изгаря всичко нечисто отвътре и отвън, за да остане Словото на Бога в Своята чистота. Защото Словото на Учителя е Слово на Бога. И защото „Глава на Твоето Слово е Истината". Елена Андреева, като стенографка на Учителя, си завърши своята работа докрай. Елена Андреева като ученик си разреши своите задачи. Тя остави за следващото поколение една съкровищница от нейните спомени за живота на Школата по
към текста >>

54. 28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

върху Словото на Бога. И което е най-важно, никой не ги осъжда и никой не им се противопоставя. За доказателство за изопачаване и променяне Словото на Учителя бяха дадени от мен различни примери и доказателства, но никой не иска да се вслушва в тях. Но се явиха неколцина верни по Дух на Словото на Учителя и те изнесоха този въпрос пред едно събрание на ръководителите на Братствата в България. Те колективно взеха решение да се издава Словото на Учителя в неговия оригинал, като подкрепиха с подписите си това тяхно решение. Това трябваше да бъде задължително за издаване на беседите на Учителя, така както трябваше да се осъществи. Но досега не е направено. Изнасят се различни причини и се явиха различни тълкуватели на Словото на Учителя, които изнасят, че говорът на Учителя е едно нещо, а литературната форма на изразяване на една мисъл е нещо различно и че имало граматически правила, че има синтаксис и още много, много такива неща. Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва граматиката. А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики. А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения
към текста >>

55. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

да вярва, а глупавият не може да вярва. Това е обосновано на математически закони. Само интелигентният човек може да разбере причините защо е създаден света. Само на такъв човек може да казваш защо е създаден света. А ние казваме: „Защо е вярата?" Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра". Вярата е един принцип необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот". По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата, Надеждата и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно. Ето един пример. Един брат пчелар от провинцията отива при Учителя и му се оплаква, че кошерите не му давали мед. А да си пчелар, туй е голямо изкуство - не е лесна работа. Трябва непрекъснати грижи за тях. Обикновено те се шегуваха за пчелите „Това са овци, които пасат без овчар на Божиите пасища". Не се плаща нито за овчар, нито за пасищата, нито за овцете - нали хвърчат пчелите от цвят на цвят без някой да ги кара, напълно свободно. Тогава кому ще плащаш за овчарлък и за изядената паша. Учителят го изслушал и попитал: „Братът колко кошера има?" „Ами имам около 100 кошера". „Не са ти малко. Ако искаш да ти пълнят питите с мед ще оставиш и ще нарочиш 10 кошера да работят за
към текста >>

56. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

ако му откажеш съвсем губиш. Например, някой ти иска десет хиляди лева, но ти нямаш. Ако му откажеш - ще изгубиш. Тогава ти ще кажеш: „Десет хиляди лева нямам, но с пет хиляди ще мога да ти услужа". Когато човек постъпя резко в живота си, то той губи. Вяра, вяра трябва да имаш. Вяра трябва. Когато ученикът е разумен, Господ го обича и му се изявява. Трябва винаги да се намираш във връзка с едно разумно същество, което да ти помага. Трябва да има до тебе винаги един разумен дух да те подкрепя. Хората са като децата. Те имат нужда от гувернантки, сами не могат да ходят. Когато се отдалечи гувернантката и детето остане само в количката, почва да плаче. Такова е естеството на човека, сам не може да стои. Енергиите отзад се набират у тебе от притеснение. Ти си мислиш: „Какво ще стане с мен, дали ще издържа или няма да издържа?". Ти трябва да си лекуваш черния дроб. Тези енергии се набират и защото се занимаваш с еднообразни неща. Ти няма какво да мислиш да си уредиш живота материално. Мисли за разнообразни неща, които да раздвижат всичките ти мозъчни центрове и тези отгоре - моралните. Създай си сама изкуствено работа, занимание като децата. Поучи малко физика, друга наука, музика. Мисли за всичките хора по лицето на земята, които работят. Мисли за музикантите, учените, добрите хора, за всички, които работят идейно. Човек трябва да живее идейно. Трябва да имаш една основна идея, към която да насочиш всичките си сили. Да не оставяш мозъка си пасивен. Кое е за предпочитание пред
към текста >>

57. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

винаги да дадеш когато ти поиска Господ. Това е връзка на ученика с Учителя и на Учителя с Бога. Е, каква мисъл остана у тебе от всичко това? Когато забърквам кал аз гледам гърнето, което ще излезе, самата кал не ме интересува. Ако се спираш на формата може да се съблазниш. За грънчаря е друго, той следи и търси подходяща глина, за да може да работи с нея и да извае своите гърнета и стомни, а аз се интересувам да се осъществи. Ти имаш добро сърце. Сега гледай доброто си сърце да го подкрепиш с правилна мисъл. Който има Любов ще се прояви в Мъдрост. Който има Мъдрост ще се прояви в Любов. Стремежът на мъжете и жените е нещо идеално. Мъжът се стреми към жената, за да си вземе Любов и я прояви. Жената се стреми към мъжа, за да се прояви като Мъдрост. Това рядко се случва, което сега ти се е наредило. Ще го цениш и ще извлечеш нужния урок. Ще гледаш на Моите отношения като нещо, което иска Бог да ти се даде. Аз ти го давам, защото изпълнявам Волята
към текста >>

58. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

ден в Габрово при гостуването ни сестрата на Борис -Цанка, направи скандал с него. Бяхме решили да отидем на екскурзия на балкана, но вместо това си тръгнахме обратно след една разправия. По пътя във влака обратно за София аз се простудих. Върнах се болна, едвам стоях на крака. Разбрах, че не мога да се справя сама, а пък Борис беше така устроен все едно, че не се отнася нито за него, нито за онези около него. Научих се, че Учителят се е върнал на Изгрева и помолих една сестра да ме подкрепи, изправих се, вдигнах очи и видях Учителя как минава на 50 метра от мен. Нямах сили да тръгна, нямах сили да извикам, а само мислено се съсредоточих към него и го помолих за помощ. Той, вървейки леко се обърна към мен, погледна ме и си продължи пътя към стаята. Аз разбрах, че Учителят вече е уведомен за състоянието ми и лека-полека се върнах в стаята и легнах на кревата. На следващия ден Учителят дойде при мене на гости да се уведоми за състоянието ми. През същата нощ аз получих облекчение -това беше помощта му. Аз съм в кревата и лежа, а Учителят седи на стол и разговаряме, но за други неща, а не за това - за моето пътуване до Габрово. След десетина минути той си отиде. Аз бях наказана за непослушанието си и боледувах дълго като млада булка и накрая оздравях. А за моето непослуша-ние там в Габрово се провали екскурзията, стана голям скандал, развихриха се човешки страсти на омраза и бях отхвърлена и отречена като тяхна снаха. Накрая тези развихрили се сили ме удариха, настигнаха ме по
към текста >>

59. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

Старата Попова беше болна и Учителят я изцели. Целият този случай той го разказа на една съборна беседа на 23 август 1925 г. и се намира на стр. 26-28 от томчето „Две свещени положения" - 1925 г.и ще ви я цитираме дословно. „Ще ви приведа един пример, да видите какво прави вярата. В София имаше една болна сестра. Един ден тази сестра отива на Витоша, но се връща от там болна. Сираче е тя, сама вкъщи. Цяла година боледува. Пращам сестри да я нагледват, казвам им: идете при нея, подкрепете я. Те чакат Учителят да отиде при нея, да я дигне веднага, но той не отива, особен Учител е той. Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. Някои й казват: нали вашият Учител всичко може, защо не те дигне тогава? Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия вкъщи не били благоприятни за ней, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен. Иде една сестра, казва ми: тая сестра няма да я бъде, не може да стане от леглото си. Казвам й: ще кажете на тази сестра да дойде при мене! -Учителю, защо си тъй жесток? Ти трябва да отидеш и да я насърчиш, да кажеш, че я обичаш. Казвам: тая сестричка ще дойде при мене! Как ще дойде? - Ще пълзи и ще дойде. Един ден тя дойде. Казвам й тъй: слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание. - Ама, Учителю, краката ми... Гледам, зъбите й са здрави, казвам: нищо, ще се оправи тази
към текста >>

60. 185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

намерите мисли на Учителя изказани във връзка с вътрешното съдържание и смисъл на различните краски от спектъра на светлината и за светлината изобщо. Както ние музикантите получавахме едно непознато знание досега, така и художниците, които бяха около Учителя на Изгрева също получаваха съответни знания за тяхното изкуство. Той живо се интересуваше от тяхната работа и им съдействуваше. Но и тогава музиканти, художници, поети, писатели те всички бяха много бедни и държавата изобщо не ги подкрепяше - те бяха на самоиздръжка. Каквото припечелваха от това живееха, а някой път нямаха пари нито за хляб, нито за бои. Добре, че по това време във всички училища имаше урок по рисуване и така художниците биваха назначавани за учители по рисуване в училищата и получаваха заплати на учители и така преживяваха. Веднъж Учителят ме извиква и ми нареди да отида в града и да закупя един комплект от най-хубавите бои за Цветана Симеонова, която бе художничка. „Ами, Учителю, аз нищо не разбирам от бои." „Отиди", ми каза той. Послушах, отивам в града, завъртам се в магазина където се продават тези бои за художници и се чудя как да попитам, за да не се изложа, че нищо не разбирам от бои, защото могат да ми дадат обикновените бои особено като видят, че съм невежа и не съм художничка. А Учителят иска най-хубавите бои. Влизам в магазина и ето идва насреща ми Никола Кожухаров, който бе художник и с който се познавахме. Разказвам му, че съм изпратена от Учителя да купя най-хубавите бои, но че не разбирам
към текста >>

61. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието. И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра. Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме. Но все таки тези, които са по-приближени до Дънов, намират го у дома, защото там живее. И не е чудно, ако някога изведнъж неколцина се съберат около него; в такива случаи разменяваме мисли и имаме по-интимни разговори по разбирането на евангелските истини. Събранията стават у дома всеки четвъртък от жени, които споделят тълкуваният, които Дънов дава на Евангелието. В тия събрания жените пеят църковни песни и се молят Богу за себе си, за своите си и изобщо за събитията. Колкото за излетите на мнозина сутрин пред изгрев-слънце в Борисовата градина, ще кажа, че тия иЗлети се правят само от ония мъже и жени, които възприемат възгледа на Дънов., прокаран в беседите му, че онзи ще бъде здрав
към текста >>

62. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

православна църква" (виж. „Дневник", бр. 6804 от 20 юли 1922 г.) Това архиерейско решение заклеймява решението на Петър Дънов като еретическо и опасно за вътрешния мир и обществен морал на страната. За целта трябва да се вземат надлежни църковни мерки срещу Дънов и да се внуши на българското православно папство, че Учението на Дънов е поставено на една нога с различните секти, всяващи религиозна заблуда и оказват пагубно влияние за духовния напредък на народа. Светия синод търси подкрепа и съдействие от граждани, от военни органи и го намира. През 1917 г. Петър Дънов е интерниран във Варна. Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов. По същото време излизат и няколко публикации в книжки като автори са: Калнев, Ласков, видинския митрополит Неофит, Н. Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др. В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд. В „Църковен вестник" в броевете 22 и 23 от 30 септември 1922 г. е публикувано „Послание от православните български архиереи събрани на събор през 1922 г." и оповестяват, че Петър Дънов се е самоотлъчил от
към текста >>

63. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането. Било казано в решенията на тези събори, че ония, които са приели мистериите (тайнствата), не се прераждат. А това значи, че прераждането съществува само за нехристиянс-ките народи и за всички ония християни, които са само на име такива. С това решение на вселенските събори ние напълно сме съгласни. Понеже Вие сте 513 33. Изгревът..., т. 5 ректор на една православна семинария, искаме да се занимаете с този въпрос, да проверите трактатите на вторият вселенски събор и ни отговорите в печата дали наистина святите отци са вземали някога подобни решения. 2. Казвате, че Учителят Дънов проповядвал свободен брак и обмяна на енергиите между чужди мъже и жени. При всичко, че той говори ясно за пласиране на духовна, а не плътска енергия. Вие се хванахте за буквата и мислите, че в това сте намерили едно слабо място от неговата
към текста >>

64. 213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА

взех думата и заявих, че Учителят не се доказва с полемика и с доказателства от ученика, защото той е реален и съществува в Дух и в Истина, и в Слово. На това всички се съгласиха. По-нататък споменах, че трябва да се изхвърлят всички неща от този характер и да се напише книга за духовния образ на Учителя и на Школата. По принцип бяха съгласни, но брат Боян си извади отново написани листа и започна да чете, дали няма нещо да ни хареса. Аз го отхвърлих този материал, Борис ме подкрепи. Брат Боян само охкаше, ама така гръмогласно, като че ли късахме месо от тялото му. „И това ли ще махнете?" и цитира някакъв пасаж. Ние кимаме утвърдително с глава, а той стенеше и охкаше. Беше свързан с тези неща. Беше живял дълги години с тази постановка на нещата. Беше свикнал, че е авторитет и всички се съгласяваха с него, защото беше безкористен, верен и честен. Тук за пръв път виждаше и друго мнение. Не може да се ориентира и започна да се опасява, че ще бъде изхвърлен като съавтор. По едно време простена: „Ама вие всички изхвърлихте. Какво ми остана?" Аз допълних: „Брат Боян, сега остана да напишем книгата". Направихме нов план, разпределихме работата по отдели. Но се условихме, че ще се работи в пълна тайна, за да може да се осъществи. Боян имаше опит в това отношение. Когато пишеше нещо, а някой го запитва: „Брат Боян, какво сега пишеш и работиш?" Отговаряше му: „Работя, а какво ще излезе ще видим накрая" и не казваше. Отначало той разправяше на всеки какво работи и накрая не
към текста >>

65. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

и аз. А аз този път не забравих също случайно термоса, за да се даде урок с него на Галилей, че пред Учителя всички са ученици и привилегия няма никому. Единствената привилегия на ученика е да учи и да усвоява наученото и да го прилага в живота си. С Галилей имах много неприятности, защото той застана зад Савка като неин поддръжник. След като си замина Савка той отново продължи същата линия до края. Спомням си когато издавах песните на Учителя и той като музикант и вместо да подкрепи истината то той се присъедини към моите опоненти. Не признаваше моята песнопойка. Тя не беше моя, а това бяха песни от Учителя, които аз бях издала. Та понякога два различни термоса се поставят в две различни раници, в различно време, за да могат да изпълнят ролята си на предметно обучение на учениците. Ето така работеше Учителят в Школата
към текста >>

66. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

не споделях с тях. Това беше по единствената причина да не се отегостяваме едни други. Всеки изглеждаше доволен от съдбата си и мълчаливо носеше мъката и несретата си. И аз се привързах с цялата си душа към г-жа Каназирева - кака Райна, не защото очаквах и изисквах, или получавах някакви материални помощи, тя също не беше добре материално, но защото тя беше човек с по-голяма светлина от обикновените хора, служеше на една висока идея, която й даваше морални сили и възможности да ме подкрепя морално, да ми вдъхва вяра и надежда, да ми посочи извора на светлина и вдъхновение в живота. Защото какво е живот без светлина, без вдъхновение? Мърцина. Аз не можех да живея мърцина живот. Тя беше първият човек когото срещнах, когото видях, че не се лута в тъмнина както другите хора, но върви право и смело с радост и вдъхновение към една определена цел. Това ми харесваше. Тя ми подари малка книжка с три беседи от г-н Дънов: „Трите основи на живота". Трите основи на живота: Л1обов, Мъдрост и Истина. До края на учебната година аз ги четох, препрочитах, изучавах, размишлявах върху тях. Кой друг би ми казал и то така на време, че това са именно основите на живота? Любов! Какво би бил животът без любов, ако човек не обича и няма кой да го обича? И какъв би бил пък ако всички хора се обичаха? Мъдрост! Светлина! Знание! - Какъв е животът без светлина, без знание? - Тъмнота, мрак, лутане, грешки, безсмислие, страдание и т.н. И какъв би бил пък със светлина, със знание, с мъдрост? Истина! Що е
към текста >>

67. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа. И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи. Учителят беше разгърнал себе си в своята пълнота и раздаваше щедро: математика, астрономия, астрология, химия, биология, физика, окултни науки, поезия, музика, наука за живота, за природата, за Бога. Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно обосновано, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения. Учениците влизаха с копнеж в класа, Учителя - с любов. Колко мил, бащински мил, слизаше от катедрата, приближаваше към първата редица столове и с мек и топъл глас казваше: „Я, Олге, кажи еди какво си? Ти, Иване, какво мислиш по този въпрос? Тошко, излез да напишеш еди коя си математическа формула". Или пък: „Паша може ли да ни каже химическата формула на еди кое си съединение." Или пък: „Кой ще изпее новата песен?" Колко песни е дал в специалния клас. И колко упражнения и задачи, теми, които развиваха нашите умове, сърца и воли. Учениците от този клас бяха свободни и всеотдайни. Те с готовност изпълняваха всичко, всичките им зададени задачи. Нямаха семейни грижи и задължения, които да ги спират. Може би затова може би и по други по-дълбоки причини, първото условие да влезе ученикът в специалния клас беше да бъде свободен - неженен. Семейният живот е пълен с ограничения и грижи, които отклоняват душата от нейния копнеж да расте и да се
към текста >>

68. 61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ

направи да Го почувствуват и познаят, че е нещо Велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човешкото съзнание не е готово още да Го обгърне в Неговата пълнота. А Той успя също да ни покаже, че не е само този физическият свят, в който живеем, но че над него има още други светове: духовен, умствен, причинен, Божествен, че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога. Ще приведа още някои примери в подкрепа на невъобразимо големите възможности на Учителя. Разказваше ми преди годни една сестра от Стара Загора - Божанка Желева: Веднъж, през време на Европейската война едно от двете й деца било смъртно болно. Тя била смазана от мъка и скръб. Сама е, мъжът й е на фронта. Един ден, както стояла над болното и мислено се обърнала за помощ към Учителя, когато виждала, че лекарите не могат да им помогнат, по-дигнала главата си, гледа през прозореца вън на двора и вижда Учителят стои със шапка, с пардесю, с бастун, както Го познава, че си ходи, като че току-що пристигнал. Стои и я гледа сериозен, съсредоточен. Тя скача, разтрива очи. „Сън ли е това?" Отива до прозореца гледа - Той, истинският, цял Той. Затичва се тогава по стълбата навън да Го посрещне като си мисли, че е дошъл в Стара Загора и идва да я Посети. Той по това време бил във Варна интерниран. Отива на двора, гледа, няма никой.» Отваря пътната врата, гледа на улицата - няма никой. Връща се вкъщи и не знае как да си обясни това нещо.
към текста >>

69. 79. В МЪРЧАЕВО

продължи, коментарии, въпроси по случката нямаше. Учителят се прибра. Прибрахме се и ние. Ще търсим разгадката на този символ във времето - в по-далечното бъдеще. Тогава много не ни интересуваше. Затова, може би, никой не попита нищо. Ние не се интересувахме много от политика. Нас ни занимаваше сега въпросът: защо Учителят е слабичък и винаги си държи ръцете сключени, нещо, което досега не бяхме видели да прави. Държеше лявата ръка с дясната, като че опитва пулса си, или като че я подкрепя. Какво става с Учителя, се питах?. Защо е толкова слаб? Защо е тъй тъжен и замислен? Защо понякога ми се струва, че не е Той? Тъй далечен и чужд! Сякаш го няма Учителят! Сякаш е останала само фигурата Му. А онова Силното, Мощното, Божественото, сякаш Го нямаше. Това ме хвърляше в тревога. Но това бяха само мигове. Аз разсъждавах, че това е от обстановката и обстоятелствата. Те не можеше да не Му се отразят. И се утешавах, и се успокоявах сама. Нали войната скоро ще свърши? Краят й се провиждаше вече. Нали ще се върне на Изгрева? Там ще си почине и ще си бъде същият какъвто Го познавахме досега. Правехме с Него разходки из околността, ходехме за гъби, направихме екскурзия до връх Острец, хижа Бор и хижа Еделвайс. Там прекарахме 4-5 дни в повишено настроение, с богати беседи и разговори.. Бяха дошли и братя, и сестри от София по неведоми пътища призовани. На края Учителят каза, че това било събор. Ние сме си направили събора, за който нямаше други по-добри условия нито на Изгрева, нито %
към текста >>

70. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

знаеше. Знаеха и зад граница. Но границата беше затворена и от там никой не можа да дойде. И по етера... Как по етера? Ето как: На 27.ХН.1944 г. сутринта, когато си е заминал Учителят в ранни зори, аз сънувах сън. Отивам на Изгрева, приближавам стаята Му - затворено, пердетата спуснати. Няколко сестри ме срещат и казват: „Учителят замина за Мърчаево". Но аз почувствувала го като друго заминаване, останах като гръмната. И полетях да падна. Те ме хванаха от двете страни и ме подкрепиха. Поведоха ме към малкия салон. Пред мене във въздуха се очерта образа на Учителя до кръста - тъжен, замислен, съсредоточен... Той ме съпроводи до салона и се изгуби. Разбрах, че само аз Го виждам. Още на сън разбрах, че това не е обикновено заминаване за Мърчаево, че това значи друго заминаване... И затова като се събудих бях силно разтревожена. Разплакана, аз разказах съня си на приятелката си - директорката. „Иди си, тръгни си веднага!", рече тя. Но нали човек иска да се самозалъгва в такива случаи до последния момент. „Все пак, това е сън, рекох си, дано да не означава нищо!" Така, разказаха ми мнозина са получили съобщението преди телеграмата. Моята телеграма дойде на 29.ХН. вечерта. Целият съботен ден не турих хапка в уста. Не можех да преглътна глътка. Освен това бях и изстинала от пътуването. Всичко ме болеше. Имах и малка температура. А още утре остава - още по-тежък ден и в понеделник сутринта, 1.януари, трябва да пътувам и във вторник, 2.януари да бъда на училище. Как ще бъде
към текста >>

71. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими. Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г. бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр. 112-119 в стаята „Секта на дъновистите" се опитва да твърди, че Петър Дънов имал слухови халюцинации, налудничави изказвания за величие, мисловна разкъсаност, цитират се различни автори преди 1944 г. срещу Петър Дънов, за да се докаже накрая, че у него съществува „наличието на сериозно психическо заболяване от кръга на парафрения, етап в развитието на параноидна шизофрения. Тези две книги се допълват една с друга и всеки един ред по това време подлежеше на строга цензура и се отпечатваше само
към текста >>

72. 5. ЧИЧО СЛАВИ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

приеме. След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: „Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи го запитах: „Е, Славе, как мина разговорът с Учителя?" А той отговори: „Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо ми Слави стана ученик на Учителя. И както преди това ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега по същия начин, с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото
към текста >>

73. МАРИН КАМБУРОВ

гарата в с. Главница към 800 декара, много хубава земя. Там решихме, значи, да направим комуна - ТКЗС. Изселихме се от Казанлък и отидохме в Пазарджик където работихме 1947 и 48 година. През 1949 г. дойдохме в Прослав. Когато основахме ТКЗС в Пазарджик, тогава имаше специален закон за ТКСЗ-тата. Ходихме тогава в София при Трайчо Костов, който беше жив тогава и там узаконихме нашето ТКЗС. Върнахме се и започнахме да работим. Получихме много помощи и работихме две години, имахме голяма подкрепа - пари. Но през 1948 г. основаха друго ТКЗС в с. Главница, в което имаше 140 души партийци. Те туриха ръка на нашия блок. Те искаха да останем като ръководители на тяхното ТКЗС, да ни включат в тях. Добре, но ние не можем да се разберем с тях понеже те не бяха идейни хора. Нашето стопанство беше на друга основа. По това време в Прослав имаха нужда от работна ръка и ние се прехвърлихме там. В с. Главница щяха да ни разпънат от работа, а в Прослав беше най-богатото стопанство в България. Там идваха постоянно хора да видят как работим. Ние имахме най-голям трудоден в цяла България. В Главница бяхме 7-8 души и се пръснахме.' Двамата с Христо Колев дойдохме в Прослав. Тук беше друго. През 1958 г. направихме обединение и след това работих още девет години, след което се пенсионирах. Хубави спомени имам от Прослав. ТКЗС-то стана след това АПК. През 1959 г. ни дадоха тия места където си построихме къщите. До тогава живеехме на квартири. Тук имаше други къщи - три-четири къщи, в които
към текста >>

74. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Цанка Екимова

Тогава реших и я предадох юридически на моята племенница, голямата дъщеря на моят брат Николай. Оставих й пианото, един хубав инструмент. Накрая бях искрено разочарована от поведението на големия ми брат Борис и извиках другият ми брат Никола и в присъствието на други приятели заявих, че не е вече разумно да му се дават пари и да движи нещата по братските проблеми, защото е вече стар и прави груби грешки, които виждаме всички. Всички се учудиха на това мое категорично решение. Подкрепи ме и рождения ми брат Николай. Исках да бъда чиста и честна пред Школата на Учителя. Това го направих, защото аз бях работник на Школата на и на
към текста >>

75. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

всички хора ще бъдат ясновидци. Тогаз няма да има нито един крадец, нито един убиец, няма да има лъжа. Ще има любов навсякъде. Всички врати ще бъдат без ключове. Това, което пожелаеш на хората, то се връща на тебе. До новата година, когото срещнете, кажете му нещо много хубаво. Най-хубавото му пожелайте. Пожелай доброто на всички добри хора в света. Един човек може да греши, пак да бъде добър, ако го мъчи мисълта, че греши. Когато имаш доброто желание, без разлика на верую, да ги подкрепите с вашите добри чувства и мисли и това благо, което направим на тях, то ще се повърне върху нас". На 5 декември Учителят каза (в сряда) да съберем известна сума, която ще видим за какво ще употребим. В следната сряда, на 12 декември всички донесоха суми в пликове. Събраха се 10 125 лева. Учителят каза, че тая сума ще се употреби за плащане на таксата за водата. В началото на беседата брат Симеон обяви: Младежкият клас ще чисти полянката след обед в 3 1/2. Всички отидохме и чистихме. Носихме гребла, метли, колички. И Учителят работи. Банята за Учителя при парахода е готова, но ще почне да работи от пролетта. Получих последното ви писмо, което ми даде Стефан. То е писано не чрез перо, а чрез куки. Прочетох го внимателно и разбрах съдържанието му. Много хубаво! Сестра Попова ми каза да ви пиша това, което ви се съобщава чрез нея: „Кажи на Цанка да бъде спокойна и да бъде свободна. Аз искам да работи тя. Нейната задача там е да работи. Ако ме слуша, ще сполучи. Един ученик ще научи, като
към текста >>

76. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

днес. Онова, което не можах да разбера тогава, същото не можах да разреша и днес. Онова, което не изпълних тогава, това не изпълних и днес. А онова, което изпълних тогава, същото изпълних и днес. Беше жестоко да се виждаме и тук и там сега и да вървим по един и същ път, Да видиш кой си. Да знаеш кой си и да не можеш да се справиш със себе си, с това, което минава през тебе и да го повтаряш и сега. Въпреки, че си в Школата на Учителя, въпреки Неговото Слово, въпреки Неговата помощ и подкрепа. А се искаше от нас много малко. А това е да имаме послушанието към Учителя и да изпълняваме Словото Му. А като си спомня колко думи ми е казвал, колко неща изговорил и колко пъти ми е посочвал пътя, по който трябва да вървя, направо ме хваща срам и ми идва да извикам, че по-голямо нищожество на земята от мен не съществува и по-голяма величавост от Любовта на Учителя на земята и на Небето не съществуват. Ето, това ми се иска да извикам, но нямам сила да сторя това, а само го прошепвам. Няма по-голямо противоречие и по- голям изпит в една Окултна Школа от този мой път. И няма по-голям урок за мене в тази Школа от пътя, по който преминах през тези противоречия и борби. Това е урок за мен, а опитност за другите. Аз разказвам тези неща, за да имате една малка представа какво значи проекция на Окултните Школи от памти века в Школата на Учителя. Вие не бихте могли да проумеете всичко, което казвам, ако не сте запознати със Словото на Учителя и не познавате Учението Му и Неговото Дело. И сега
към текста >>

77. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

търсеща светлината на слънцето, за да се съедини с него. Моят дух излизаше от вековете и чрез поезията и музиката търсеше да се добере до Господа. Когато я работих бях целият изтръпнал и пот се изливаше от мен. Какво общо имам аз с Бетовен, когато Бетовен се бори със съдбата на човечеството, когато се бори с тази тъмна съдба, за да го освободи. Разбрах, че те не разбират нищо от музика и поезия. Но разбрах нещо друго, че със своето отрицание те ме спряха. Вместо да ме охрабрят и подкрепят, то те ме свалиха надолу. Какви хора имаше на Изгрева и то при нозете на Учителя. А Учителят ми каза: „Дошло е време, когато поезия и музика ще слиза отгоре и вашата задача е да напишете и хубава поезия, и хубава музика". И аз я пишех и сестрата я пишеше и заедно работихме, но на края нищо не направихме. Учителят ми каза след това: „Ако бяхме се хармонизирали със сестрата щяхте да ви дадат хубава музика и през вас щеше да мине хубава музика за чудо и за приказ". Но това не стана. Остана чудото за нашето вироглавство и изгубихме благоприятните условия. След това дойде 9.IX.1944 г. и след това си замина Учителя и целият живот ми се промени и нищо не постигнах. В едно от преражданията аз съм бил в Италия. И затова аз много обичах Италия и в младините си имах италиански приятел. Едно италианско семейство, което живееше в България. Тогава исках да стана певец и непрекъснато сънувах, че пея в Италия. Отивам при Учителя и споделям това вътрешно мое влечение към Италия и към италианските песни.
към текста >>

78. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

Марийка Великова Марашлиева

когато ми се изчистваше съзнанието аз летях, движех се в безпределни вътрешни простори. В мен течеше поезия: Спри в хаоса безспирен, своята мисъл ти горе на вселенията Духът ти твори. Обичай ме, както другите обичаш с горис, мъка и тегота. Обичай, както слънцето ме люби, свободно, чисто, в красота. Аз имах високи извисявания и големи падения в живота. Всичко имах. Аз едновременно се раздвоявах, разстроявах и изпусках времето и накрая губех всичко. Бях на ръба да прескоча. Но нямах подкрепата на баща ми с материални средства. Имах семейство, което трябваше да се храни. Започнах да се занимавам с музика. Следвах Консерваторията. За певеца е важно да бъде материално обезпечен, а аз не бях. Накрая останах на един бряг, не можах да преплувам реката и да стъпя на другия бряг. Накрая станах хорист във военния ансамбъл и там се пенсионирах. Вместо да стана артист, както всички очакваха, то станах хорист. Провалих се. Започнах 1934 г. музикалния отдел на консерваторията и завърших 1938 г. А в 1936 г. хвърлих расото като дякон. Хвърлих го по-рано, отколкото трябва и „слънцето ме изгори" и не можаха да минат през мен тези 7000 попски духове. Та има връзка между мен, Учителят и църквата. Каза ми: „Ще внимаваш много, понеже чрез теб трябва да излязат 7000 попски духове". Не послушах и излязох по-рано от църквата и с това си направих най-голямата беля. Освен това попречих на онези църковни духове да преминат през мен. Не излезаха и те са още в мен, защото напуснах преждевременно църквата.
към текста >>

79. 11. БРАТСКИ ЖИВОТ

нас имаше една горичка. Ние минавахме през нея, след това имаше жп линия, още една дъбова горичка и след това поле. От там се виждаше изгрева на слънцето. С татко си правехме молитва, а след това и първите упражнения. Това беше още преди да тръгна на училище. Баща ми умееше да разказва случки и приказки, да забавлява, съгласяваше се да играе с децата. Много хора му се доверяваха, по-късно и жени изплакваха тревогите си на него. Той изслушваше, съветваше, насърчаваше, успокояваше, подкрепяше. Понякога когато отивал при Учителя разказвал и на Него някои случки, дори и приказки и Учителят понякога се смеел със сълзи. Възрастните приятели са имали симпатии към баща ми и са го наричали брат Величко. Веднъж, когато баща ми разказвал проектите си на Учителя, последният му казал: „Бягате подир сапунени мехури! " При едно от гостуванията на Учителя в гр. Русе на братството, приятели направили постъпки пред местните власти и общината, да се отпусне градския салон, за да може Учителят да изнесе беседа на гражданството. Не му разрешили. Имало силна атака срещу него. А в стаята, която му била определена да почива и да преспи Учителят непрекъснато излизал или влизал в нея. Версятно е правел своите невидими операции, с които да излезнат онези духове от Русе, които бяха влезнали в общинарите и му бяха запретили да
към текста >>

80. 3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА

Марийка Харизанова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Минахме през Рилския манастир. Васил не искаше да ме вземе, защото пътя бил дълъг, но аз нали не зная, мислех все пак, че ще мога да го извървя. А то били цели пет часа път. Исках да имам представа какво представлява лагера на Рила. Васил ми купи едни нови сандали, взехме малко провизии и някоя и друга дреха и тръгнахме. Вечерта пренощувахме в манастира и сутринта тръгнахме за езерата. Като вървяхме по пътя ни настигнаха три момчета от Варна. Те носеха много захар и по пътя се подкрепяха със захар та даваха и на нас. А пък Васил не е знаел или беше забравил, че на такъв път човек трябва да има нещо сладко, да се подкрепя. Така с тая компания пътя мина неусетно. Като пристигнахме на езерата, там ни посрещна едно дете черно като циганче, с обелен нос, а това беше Марийка Марашлиева. Но изненадата ни беше голяма. Учителят Го нямаше. Бяха Го повикали внезапно в София. На нас не ни беше вече интересно и ние се върнахме на другия ден обратно. Тогава нямаше хижа на езерата. Но на връщане се заблудихме и изгубихме пътеката. Васил вървеше напред, а аз след него. По едно време той се обърна и ми каза: „Внимавай, да не настъпиш змията! " Но аз нали вървя след него, по стъпките му, минах край нея и тя остана така завита на колело. Съвсем не беше малка. На връщане пак минахме през Рилския манастир. Там беше на летуване един наш приятел Асен Куманов със семейството си. Той беше много ревностен брат. При тях си починахме и закусихме. Там бяха той, жена му и детето му 4 - 5-годишно.
към текста >>

81. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

дърво, а не дървото показва, че има сянка. Ако нямаше дърво, нямаше да има сянка. Така е и в живота. Слънцето обаче е първоизточника на всичко. Без слънце и да има дърво, няма да има сянка. Има един закон в света по силата на който Бог е винаги на страната на слабия. Добро не го чака силния. Планината е само резервоара, от който полето черпи, за да принася полза на човечеството. Планината не е който принася ползата, а полето. Планината живее за полето. Силният трябва да живее, за да подкрепя слабия. Бащата живее за децата си - за слабите. Който знае да яде няма нужда да го гледат, а има нужда да му дадете хляб. Дайте му хляб, той знае да го яде. Народът тях храни - управниците. Значи силен е народът. Питате ме, как могат да се поправят отношенията между народите, когато сега от войната се е наслоило толкова злоба? Изостреният камък може да се отъпи. Ама може и обратното да става - тъпото да се заостри. Правия път, по който трябва да вървим го е написал Бог, свещениците няма нужда да ни го показват. Трябва да дойде справедливостта, това трябва да го разберат всички. Щом има справедливост не може да има недоволство. Не трябва да има насилие. Сега вече трябва да се научат всички да казват истината. Мина времето на лъжите. Ако оризът ти не е чист, трябва да кажеш, макар и едно камъче да има в него. Вече идва времето, когато ще се говори само истината. Отговор на въпрос: Слънцето оправя работите, а не малките свещеници и попове. Който господарува не е избран, а обратното. Господар
към текста >>

82. 4. Връзката с Живия Господ

Стоянка Цанева Драгнева

попада в чужда територия, този анархист. Успява да се скрие в една пещера, стои 3-4 дена. Отвън ако излезе куршум го чака, вътре ако стои глада го мори. От никъде изход няма. И тогава той казва: „Господи, слушал съм от майка си и от баща си, че Ти съществуваш. Ако наистина Ти съществуваш, изяви ми се по някакъв начин, аз умирам от глад“. Изказал тези думи и не се минало половин час, една костенурка, влачейки половин хляб идва на пещерата, оставя хляба и се връща. Той вземе хляба, подкрепя своите сили, нашите правят ново настъпление, той попада между нашите и се връща жив и здрав в Казанлък и от тогава насетне той започва да проповядва, че има един Господ наистина, който помага в критични моменти. Туй го има в беседите, но на него лично му го е разказал и тогава Учителят му дава томчето „Пътя на ученика“. В това томче Учителят говори за четирите съзнания: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. А знаете ли кой е този анархист? Не го знам. Важно е окултния закон тук - връзката с Живия
към текста >>

83. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

му казал: „Атанас няма да стане мозайкаджия, той ще стане цигулар и му трябват пари“. Бертоли както и майка ми винаги са ме стимулирали и са ми давали зелена улица. Макар, че получавахме помощ от чичо ми Драган Минчев от Белгия, аз винаги съм чувствувал и виждал, че помощта и закрилата ни идваше от друго място. Тя идеше и се ръководеше и направляваше от Учителя. Майка ми беше в Братството от нейните млади години. Премина през немотия, труд и неволи, но винаги една невидима ръка бе я подкрепяла и направлявала. Тази невидима ръка ни доведе всички на Изгрева в София. Тук се вляхме в братските среди и бяхме едни от слушателите в салона където Учителят даваше своето Слово. По един такъв чудноват и невидим начин за нас Учителят сам бе изтеглил и довел тези слушатели в салона от цялата страна. Ние не бяхме случайни слушатели. За нас бе платено. Нашето идване тук на Изгрева бе заплатено от Учителя с Неговата невидима Мощ и Сила, които ние по-късно
към текста >>

84. 16. Пост и мобилизация

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

освободили. И така бай Иван не заминава в армията по причина на това, че е бил готов да понесе всички неприятности, които ще му се случат, а пък вероятно Учителят виждайки, че той е готов да понесе последствията от избрания от него път, му дава метод, чрез който да може да мине благополучно неприятностите. От 1956 г. до 1964 г. аз прекарах живота си с бай Иван и струва ми се, че всичко каквото той имаше да ми кажа, той го каза по най-различни поводи. Той ми е разказвал случки, с които е подкрепял някаква идея, някакво становище, някакви указания, някакви мисли от Учителя и т.н. По тоя начин аз знам за бай Иван цялата му биография, целия му живот не преднамерено разказани, а като естествено. Те така са най-добре запомнени. Много от тях съм ги слушал по няколко пъти. Много пъти съм ги слушал и понеже аз тогава бях млад, някой път се ядосвах: Абе викам стой, няма ли какво да ми кажеш, че пак същото ми разказваш. А сега като са минали годините и си питам някой път: Абе къде е сега бай Иван да ми каже още един път, още пет пъти за това. Тогава съм го слушал и съм възприемал по един начин. Сега като минаха годините много работи си ги обяснявам вече по-пълно. Виждам ги в друга светлина. Някои работи може би да не си спомням точно как са били, но така линията си я знам. И когато ги разказвам по един и същи начин, не изпускам нали едно или да заменям друго. Ех, някой път може да употребя една дума или друга, но линията я знам точно. Всичко го имам в ума си, някой път жена ми Жечка ми вика,
към текста >>

85. 17. Вестникарската защита

качваме се, отиваме на Симеоново, но тъмно, в тъмнината и продължаваме нагоре. Това зиме, лете, дъжд, сняг, виелици, това няма никакво значение. Ние отиваме на Витоша. И през целия път ние разговаряме. Или за астрология или за някакви случки, или за това, или за онова, за всичко и по тоя начин, това гдето казах, че съм ги слушал и един път, и два пъти, три пъти и десет пъти съм ги слушал. Един път по един повод, втори път по друг повод, по най-различни поводи нали, за да се подкрепи дадена теза той ми ги е разказвал и така, че аз ги зная и просто претендирам да ги зная тия неща по-добре от всички останали наши приятели, защото аз бях единствения и последен човек, който беше плътно до бай Иван Антонов
към текста >>

86. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

целото оръжие. Дойдохме с малко оръжие. Юнкерите биха с оръдията при Владая и ние се пръснахме. В.: С какво ви разбиха. Какво се случи? Т.: Те си имаха всичко - оръжие. Топове, оръжия, картечници. А ние имахме само пушки, разбиха ни и аз си дойдох тука вече у семейството, за да работим и аз отидох в мина Перник. Тя се намира на 12 км от тука. Примитивна работа. 12 км пеш ходиме и пеша се връщаме. Всеки ден. Трудна работа. Така продължавах две-три години там. Направихме стачка. Ние подкрепихме железничарите през 1919/1920 г. В.: В първата стачка е бил и Георги Димитров? Т.: Когато беше Г.Димитров ние там бяхме много организирани. Имаше тогава там един другар Темелко Ненков се казва и брат му Фердинанд Тодоров. Единия слезе от трибуната, другия се качва. Говори. Ама говори по 3-4 часа и когато да дойде Г.Димитров, бяха ни съобщили, че ще дойде. Г.Димитров от там от дека си е от селото и ние вече организирахме отбрана. Всички сме със шомполи. Полицията разбра всичко, разгони ни. В.: какво е това шомполи? Т.: Шомпол, с него набивахме бомбите, това се казва шомпол. Голямо дърво и чукаме, набиваме. Значи ние сме с дървета у ръце.И дойдохме та го посрещнахме Георги Димитров на гарата и от гарата на ръце та до дирекцията, Дирекцията на мините. В: Той бил млад тогава? Т.: Млад беше, но сериозен беше. И се качи на трибуната и отворихме телефоните да слушат министрите у София речта му. И държа 3-4 часа реч и оттам пак на влака и пак замина за селото си на Ковачевци и ние си дойдохме по
към текста >>

87. 17. Помощта

Стефка Няголова

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

на тази, а на онази ще помогнеш“. Той погледнал, тя била грозна, слаба, дребна, но послушал своя ръководител и спасил нея. И действително на другия ден местни жители намират на сушата тази жена останала единствена жива от катастрофиралия самолет. Всички останали членове и екипажа загинали. Когато братът попитал своя ръководител: „Защо трябваше да спася тази жена, а не другата“, той му отговорил: „Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила. Ние можем да помогнем само на този, който в дадения момент има будно съзнание. Понякога се спасява само той, а понякога заради него се спасяват и всички останали. Това зависи от кармата на
към текста >>

88. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

понеже то е мото на моята книга и ще се срещнат ред недоразумения. Турете името „Обнова“. Аз не ви съветвам да турите и името „Вяра“. Те са свещени имена и така се профанират в обикновения живот. Да видим първия брой. Аз мога да ви дам по нещо. Имам ред беседи ненапечатани и може от тях някой да печатаме във вашето списание, ако всичко върви благополучно. Може да ви изпратя само „Братство, единство“. Дайте ми вашия точен адрес. Аз ви писах отворена, получихте ли я? Господ да ви подкрепя и води в добрите ви намерения към бъдещата „Обнова“. Моят привет вам и на всички приятели. Ваш П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 10.IV.1919 г. Любезни Иван Жеков, Получих писмото ви. Животът на земята е училище, от всичко трябва да се извади поука, която хвърля светлина върху пътя. Каменното сърце на човека да се отнеме и да му се даде от плът ангелска, направено от Любов, изпълнено с Обич Божествена и обградено с Дух на познание. Ти минаваш сега през огънят на Божествената чистота. Вашите в другия свят са добре. За теб сега настават условия за по-добро разбиране на живота. Външното не всякога представя вътрешното. Бъди добър и весел духом. Между небето и земята има тясна връзка. Външните недоразумения временно потъмняват доброто у човеците. Сега се кове бъдещата съдба на християнската култура. Онзи звяр, в 13.глава и числото 666 има трояко значение. Там казва, че е число на човек. Той ще дава на хората с купони да взимат всичко. То означава всички човешки лъжливи системи и учения,
към текста >>

89. 1. Върнатият годеж

Любка Хаджиева

си замина постепенно изпаднахме в мизерия. Бяхме заможни. До 14-годишна възраст не знам какво е бедност. Често питах майка си: „Мамо, има ли бедни хора?“ Растях здраво, пълничко, добре охранено дете. В училище се учех добре. Имах много приятели. На 12 години когато бях, баща ми заболя и замина от път. Брат ми, вече голям, пое издръжката на семейството. Цялата тежест на семейството легна върху неговите плещи. Хранеше и се грижеше за четирима души. Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град. Благодарна съм му безкрайно. Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се. Средното си образование завърших във Варна, класическия отдел с латински и старо-гръцки. След завършване на гимназията постъпих на работа в магазин на Матей Недков. Там работих две години. Една много добра жена ми каза, че има свободно място в Радио „Варна“. Може ли със средно образование да остана в магазина. Мястото беше за машинописка. Аз знаех малко машинопис. Подадох документи и ме приеха на работа. Там работих около десетина години. Като всяко младо момиче имах кандидати, от които повечето ме искаха за съпруга направо. Не знам какво впечатление съм правила, но бях скромна, съсредоточена. Имах познат един студент много буден, комунист, който беше голям организатор и оратор. Всички студенти го търсеха за най-различни работи. Този
към текста >>

90. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник. Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания. Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо!“ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради!“ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното
към текста >>

91. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

здравето ми. Скоро баща ми се завърна, но бяхме все още във война, стопанска криза, недоимък, граничещ с глад. Тъжно и самотно живеех аз с баща си, по-малката си сестра и още по-малкото болно братче, което бе постъпило в училище. Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера. Мечтаех и аз. Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник. Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак. И защото бях потопена за дълго в скръбта по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания. В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция. Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести. И веднага реших, втурнах се с присъщото на младостта въодушевление от нещо ново в
към текста >>

92. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

баки, панерите с хляб, първите дежурни, които разнасяха топлото ароматно ядене по масите, за мен това всичко беше ново, просто и красиво, естествено и задушевно. След обед към четири часа ме представиха на Учителя. Моята благосклонна съдба се усмихваше и откриваше нови страници в живота ми. Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи. Трябваше да ме подкрепи кроткия Му проникващ поглед, който като че ли говореше: "По-смело стъпвай, по-сигурно". Но когато целунах десницата Му, неочаквано за самата мен се почувствувах тъй естествено отворена, че без всякакво стеснение, подхванах разговора непринудено, осведомих Го накратко в общи линии за себе си и затова как съм дошла без разрешение, като че се извинявах. Учителят слушаше усмихнат, видимо доволен (поне на мен така се стори) от начина, по който се представих, но от вълнение не запомних всичко, което ми е казал. Впрочем, тази първа среща бе кратка на крак, на двора, няколко минути само. Насочи ме към ръководителя на Търновското братство към когото ще се отнасям, било за книжнина или някакви разпоредби. Защото бях учителка в Търновско - значи негласно Учителят ми даде да разбера, че съм приета и като ми подаде ръка, все тъй усмихнат добави: "Ще говорим още". Заредиха се богати, вълнуващи дни. Да, всичко беше много красиво, необикновено, всичко говореше на душата. Лагерният живот тъй
към текста >>

93. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Никой не познаваше и обичаше душите ни като Него, никой не можеше да насърчи, да подкрепи, да утеши като Него. Щом кажеше тихичко: "Ще се нареди", след като те е изслушал, на душата ти олекваше и надеждата и вярата разперваха криле. Той посрещна нашата младост, обгърна я с любовта си, насочи я с мъдростта си, насити я със своето неотразимо, дълбоко очарование, защото у Него живот и Слово се покриваха напълно. Не вярвам друг човек на земята да е видял в живота си толкова сълзи, колкото Той видя. Кой не бе плакал пред Него? Плачат всички деца, когато се събуждат. Плаках и аз и много понятно. При светлината, с която озаряваше съзнанието, ставаше някакво подсъзнателно припомняне за нещо далечно, изгубено, идеше съжаление, скръб, после - подем с всички сили, които Той умело и тихичко раздвижваше, подем към нещо по-възвишено. И само това ли е причинявало сълзите? А неуспехите при вътрешните усилия да изскубнеш някой плевел? А съзнанието, че не разбираш още Божията любов, че не я живееш? Да, имаше много причини за сълзи, но те са били необходими да смекчат коравата почва на сърцето, за да могат да поникнат и растат посетите семена. Един път аз Му казвам: "По-рано се чудех на Божието дълго търпение, сега се учудвам на вашето търпение. И можеше ли иначе? - Нали любовта дълго търпи, благосклонна е. Какво ли не търпеше Той? Бе ни приел такива, каквито идехме от света, а ние представлявахме чудна мозайка. Като че ли в обществото около Учителя си бяха дали
към текста >>

94. 49. СЛУЧКА С ДЪЖДОВЕ

огъня с пелерините да се сушат и топлят, пък нас ни поканиха под платнището на Учителя. По едно време дъждът се усили и започна да влиза навътре под платнището. Те губеха търпение, онези с пелерините. Както и да е, спря дъждът, оправихме се. Лекция. Някой ще каже, ама толкова други хора се изкачиха, Той на всички ще даде по нещо. Няма да ги остави без впечатление, без преживяване, но и на тези ще каже, че пелерините ви не са преграда от дъжда. Остави сух онзи, що има подкрепата на Учителя. Та такива работи правеше. Те искаха повече привилегии от другите, пък не бяха нито по-културни, нищо. Така човешките слабости се проявяваха, но те бяха от голям интерес, защото такива лекции са неповторими. Използваше Учителят отрицанието, работеше чрез него, трансформираше го, променяше посоката му и да го освети, така да се каже, да не се повтарят тези неща. Та се разбра, че с тези лекции Учителят си има свой план и защо Учителят в различни области дава светлина и гледа как се отразява на студентите, на учениците и къде някой поспира, къде някого усилва. Той си знае. Той си има една програма, която само Той я знае и по която се
към текста >>

95. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

връщат се и си говорят на техен някакъв език, неразбран за нас, но красив. Можем да седнем наблизо и да го слушаме, но ние нямаме време за това. Вече скалата пред Ел Бур се вижда. Вече няколко от палатките горе се виждат. Вече сестри и братя, пристигнали предния ден, изправени върху самата скала, пеят: "Братство, единство ние искаме", "Нагоре още да вървим" и размахват бели кърпи, вдигат ръце и се чувствува тяхната радост. Някои прелепяват чак до нас - да подкрепят, да помогнат и улеснят. Учителят пие чай. Той е седнал на една скала сред лагера и прави първата си почивка. Той е малко обгорен от слънцето, позачервен. Така хубаво гледа високите върхове, езерото, скалите. - Но Той не гледа. Той люби. така тихо, незабележимо от никого, Той люби всичко, което Го заобикаля
към текста >>

96. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

вървя повече!", каза моята сестра внезапно. Моята сестра беше доста слабичка, нежно същество и аз не можех да правя насилие върху нейните възможности, макар че в този момент и аз не се чувствувах добре. Седнахме върху снега и оставихме да се отброяват живите мъниста от тази скъпа, неоценима броеница току пред нас. Сестра Петрана ни услужи с топла вода, пихме, отпочинахме си и пак се наредихме в редицата. "Не мога повече!", повтори моята сестра пак. Пак поспряхме и братТилко ни подкрепи с топла вода от термус. При "Вада" ни подкрепи с топла вода брат Драго и достигнахме благополучно "Краварника", където всички се освежихме с топла вода, където отпочинахме и закусихме. Бялата пътека, по която тръгнахме сутринта, беше несигурна. Стъпвахме от стъпка в стъпка. След всяка почивка тя се изглаждаше, а когато навлязохме в боровата гора, тя беше станала съвсем гладка. Когато седнахме да отпочинем първият път, бяхме отминали първото езеро. Когато се обърнах и погледнах назад, живата лента още излизаше от лагера. Беше така красива картината. Моето перо не може да я опише, но казвам, че нито филм може да я предаде. Бяла, снежна планина. И сняг, много сняг. Тук-таме зъбер се освободил от многото сняг и ни приветствува снизходително, тук-таме клонче от клек поглежда. А слънцето ни облива с топлина, а песен от много води ни съпътствува. Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата трева, а от "Краварника" нямаше следа от сняг. Пътят беше гладът и
към текста >>

97. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

дойде на Изгрева и за него какво бе казал Учителят: "Е, ей какъв славянски дух широк". В: Значи за кого говори? Д: За баща ми. Като Го видя и беше той на беседа и Учителят го приема, разговаря и тати извади нещо и той пусна в кутията за лепта за Господа. Но аз бях вече на Изгрева и тогава той пише едно писмо на Учителя от Пловдив. "Аз съм командвал полкове, но моят син не може да го командвате. Сега за пръв път видях той се подчини на един авторитет. Аз ще го подкрепям колкото мога материално, Вий го подкрепяйте духовно." От това писмо Учителят беше много доволен. И тогава Той ми обясни за Дързев. На Дързев неговите родители са били много против да бъде с Братството. Значи той е бил в Школата и ги е издържал техните отрицателни мисли и значи става някакво разкъсване, става някакво раздвоение, започва от това да боледува и от туберкулоза почива той. Много добър музикант е бил. Тук има някакви неща,които са някакви закони ли, но хората не знаят тия неща. Затуй се чуди някой човек защо страда. Няма нормалния ход за развитие. Друго е едни роднини да го оставят. Едни католици например, когато не върви на един род и едно дете страда го оставят на църквата, дават го със съзнание да служи като откуп пред Бога, а ние понеже не сме религиозни нищо не сме готови да дадем за духовното, за Божественото. На Учителя Му завидяха, че имал, какво е имал, бе? Един път Учителят ме покани на чай. Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе? Фучи,
към текста >>

98. 43. МОИС БАСАН

и идва време, когато фалира в неговия бизнес. Чудел се какво да прави. Тогава отшил двете монети златни и с тоя капитал отново е започнал. И в България той е бил изпратен като търговски някакъв консул в Бургас, той говори перфектно български език. За един човек, който знае девет езика това не е проблем. Първата ми среща беше с него в Париж, когато ставаше въпрос за Рогев. Сега, когато заминах за Париж за Паневритмията, той прие го като идея, но не се заангажира с материална подкрепа, това мога да го кажа, но имах доста драматични разговори с него. Но аз си реших проблема, защото гдето се казва, трябва човек да тръгне с нещо, пък то и амбицията ми не беше малка. Коя филхармония бе най-добрата? Според мене Монте Карло и аз в Монте Карло трябва да запиша Паневритмията. В: Той издавал ли е някога книги на Учителя, нещо на английски, на френски, да е финансирал? Д: Не. Той има само една малка книжка, има от един швейцарец за Учителя, за което Басан написа предговор. И каза, че ще ми даде един екземпляр. Аз отидох на книжарницата и му купих два екземпляра и му ги дадох. Той се беше много учудил, че му намерих два екземпляра на неговата книжка. Жена му превеждаше. Жена му познаваше братските проблеми, една много интересна жена, много благородна, но той не издаде нищо. Той имаше възможност. Аз не мога да разбера като Учителя му даде двете жълтици с тях той стана милионер. Имаше милиони, но не издаде нищо. Ама все пак един том на две-три години можеше да издаде,
към текста >>

99. 47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

ми излезе, аз го видях, той имаше много изразително лице, така сияеше нещо в него. Той беше много доволен от разговора с Учителя и когато замина за Пловдив Му писа едно писмо, в което писмо той, дето се казва официално ни оставя при Учителя,! така да се каже. Като кажа, че за мене специално, аз каза не можах да го командвам него, може да съм командвал полкове и дивизии, но аз видях, че за пръв път той се подчини на един авторитет. "Ръководете го духовно, аз материално ще го подкрепя колкото мога." Това нещо, мога да ти кажа, че това писмо зарадва Учителя. Така, това беше едно хубаво нещо, което става в нашето семейство и между нас и Учителя. В: А за Дързев какво беше? Той композитор беше, така ли? Д: Да, в Братството имаше една песен, много се пее: "Аз съм бялото кокиче". Бил много добър музикант. И имай предвид, че в изкуството, колкото минават годините, човек повече зрее. Той ако е имал възможност да живее повече според моите приятели, той е бил една голяма надежда като музикант, но си е заминал доста рано. В: Вие бяхте споменали, че Учителят е пратил Боев да ви каже да направите Паневритмията. Д: А, да. Абе то и войната беше почнала, това беше 67 месеца преди бомбардирането на София. Боев дойде при мене и ми каза, че Учителят е казал да направя Паневритмията за голям симфоничен оркестър. Ние до тогава си я свирехме с цигулки и китари само и аз така бая се сепнах, защото работата е сериозна и се заех. Заех се просто и след това обаче, щото почнаха
към текста >>

100. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

се изненадах, когато Вангя, без да й кажа нищо за това, още в началото на разговора ни сама засегна този въпрос, като ми каза, че книгата ми ще бъде издадена и ще има много голям успех, ще бъде преведена на пет езика и ще затвърди името ми в научния свят, но само при едно условие - ако Божието Име бъде написано на корицата. Аз й отвърнах, че заглавието върху корицата ще съдържа не името на Бога, а на Христос. В разговора се намеси и свещеникът, който заяви в моя подкрепа, че нашият Господ е Исус Христос. Ще отбележа накратко как се развиха впоследствие събитията около моята книга. Само след два месеца подписах договор с издателството за издаване на книгата, която излезе пет години по-късно, през 1978 г., и действително утвърди името ми всред научния свят; тя не е преведена досега на пет езика, както ми предрече Вангя, макар и значителни откъси от нея да са отпечатани на три други езика, освен на немския - на български език не само, че не са печатани дори и откъси от нея, но някои от моите колеги взеха решението тя да бъде забранена в България и името ми никъде да не се споменава в научната литература. Вместо това, и досега, ето вече 20 години таи книга е стандартният труд за българското средновековно изкуство в Европа и бива навсякъде цитиран като такъв, освен в България. Що се отнася до другата част от думите на Вангя, а именно за заглавието, развитието на събитията прие също много интересен обрат. Преговорите с издателство ДИапИз бяха
към текста >>

101. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази? Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева. Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат зъболекар Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също зъболекар, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя. Аз й благодарих и останах в палатката, а тя беше построена на високо място и от нея се откриваше прекрасна гледка към езерото, върха "Харамията" и отсрещния рид. Вечерта край езерото лумна огън. Сестрите и братята край него пееха песни. Брат ми отиде там, но аз си останах в палатката. В предутринния здрач на следното утро брат ми излезе, но аз продължих да спя. Интересното е, че през тези първи дни, три дни стоях мълчалива, не задавах никакви въпроси, нито пък проявявах желание да зная кои са тези хора и какво правят тук. Четири утрини под ред вече брат ми в ранни зори излизаше от палатката, но нито той ми
към текста >>

102. 12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

прием. Съпругата му Мара Камбурова беше основна учителка, а той - преподавател в гимназията по естествознание. Почти всеки неделен ден се срещахме в техния дом, където времето минаваше неусетно в четене на Словото и интересни събеседвания, разговори, в които брат Петър Камбуров ни разказваше свои опитности, интересни преживявания от Братския живот край Учителя, когато като студент е бил в София. И тук неотклонно чувствах силната светла десница на Учителя да ме ръководи и подкрепя и пази. Учениците ме посрещнаха незабравимо мило. Първият си час имах в един от осмите класове. Лекцията ми беше върху една балада на Шилер. За моя неочаквана радост, когато привърших лекцията си, звънецът изби, аз станах, за да изляза от стаята, всички станаха на крака и изпяха одата на Шилеровата "ди Фройде" - "Одата на радостта" с музикален текст от Бетовен. Това изпълни душата ми с особено вдъхновение и ме окрили в работата ми. За моя голяма радост констатирах, че голяма част от моите ученици и ученички бяха хубави деца, интелигентни и работливи. Нека спомена, че квартирата, в която се настаних да живея беше много приятна. Там се срещнах с мили и светли души: хазайката ми виенчанка Берта Бочарова и две учителки: едната детска - Милка, другата - италианка Адрияна, с които имах много хубав контакт. С Адрияна си останахме приятелки за цял живот. Досега още си пишем с нея, макар че тя след две години се завърна в родината си. Но приятелството ни продължи
към текста >>

103. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези
към текста >>

104. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

се покри с приятна зеленина. И най-интересното беше, че Учителят откри там едно изворче, което се почисти и оформи така красиво, че при него се събирахме и пеехме братски песни. В неделен ден около трапезата, било в стаята, било вън на двора, заедно с Учителя бяхме щастливи, закриляни и в тържествено настроение. Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи. А светът беше пълен с огнени страдания. На фронта, във всички страни хората понасяха силни, потресающи мъки, изпитания и страдания. А благият ни Учител с бащинска нежност и абсолютна вяра в Любовта и Мъдростта на Бога ни вдъхваше сила, подкрепяше ни всячески. През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха. Един от тези странни сънища е следният: На Рила, край второто езеро, където всяко лято се разполага братския лагер виждам на всяка палатка по една траурна черна лентичка. Като се събудих почувствах някакъв смут, но недоумявах и не знаех как да го изтълкувам. Но откакто обичният ни Учител отиде в Мърчаево всеки неделен ден ние от града рано сутринта потегляхме на групи и отивахме там, за да прекараме един ден в Неговата аура. А Учителят все така благ, сияещ в ореола на Любовта, Мъдростта и Истината ни посрещаше. Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града.
към текста >>

105. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов. Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат. Брат Петър ми е правил много добрини. В случай на нужда просто е тичал с мене, за да ми помага, защото аз като трябваше да завърша, да се дипломирам в университета, в крайна сметка един от професорите, който беше голям комунист, разбра че съм от Братството и реши да не получа диплом. И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома. И си спомням тогава как брат Петър отиде да търси професора, отиде да търси ректора на университета, който беше преподавател по математика мисля и когото той познаваше, да му разкаже за моя случай и да му обясни каква е причината гдето този професор не желае да ми помогне да взема моята диплома. Така че брат Петър беше готов на края на света да отиде, за да помогне някому и в същото време той разчиташе от нас една хубава и усилена работа в замяна на това. Той притежаваше много
към текста >>

106. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

името на най-малкия ми брат Любомир да е на него, но ако в действителност този мой брат има качествата на великия дух на брат Лулчев, положителните му качества, ние всички ще бъдем много доволни от това. След заминаването на моя баща от този свят всъщност се поднови отново тази велика връзка на брат Лулчев с моята майка и тази велика, идеална любов. Братът започна да присъства всеки път от Невидимия свят край майка ми и започнаха велики разговори, напътствия. Преди всичко той я подкрепяше в нейния физически живот и й помагаше да може да издържи докрай със сила и мощ на тежките години на старостта, които й предстояха. Той винаги се явяваше, че я чака, че нищо няма да пресили и че Учителят му е разрешил да я чака и когато дойде този велик момент, майка ми да напусне земята, до тогава те ще бъдат винаги заедно .събрани от една велика любов. Вие знаете ли какво значи любов между един човек във физическо тяло и един дух. Понеже аз съм свидетел и майка ми всичко на мене казваше, и дори понякога и аз участвах в техните разговори, един вид като проводник, и затова мога да кажа, че това е нещо необикновено. Нещо, което аз никога не съм срещала досега в този свят. Велика, велика, нежна любов. Той беше готов като лъв да я брани и да я пази от нейните врагове и във всеки един момент й даваше съвети. Просто присъстваше денонощно край нея. Много често той разговаряше с майка ми и й даваше различни поеми, тъй като този брат беше също така и писател, и поет. Във всички
към текста >>

107. 11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

да яде. Полека-лека нашите музиканти се опитват да променят ритъма на техните музиканти и хора. Много не ги слушат, защото явно те искат да се наложат за всичко. Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно!" Защото за тези чужденци е много труден българския ритъм и не могат да го свирят и пеят. Една от българските преводачки ми каза: "Че е време да се сродят двете братства". Познавам я и зная, че подкрепя Михаил. Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш. Че нали и за Нашия Учител се говореха разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето". И още ми каза: "Ето аз като слушах беседите на Михаил, промених ли се? Ти намираш ли ме променена?" Заговорих с българския шеф на групата. Попитах го защо се издават книгите на Михаил в България. Отговорът беше, че братството на Михаил си имали своя печатница и сами си издавали, каквото си желаят. Попитах го: "А защо не се издават беседите на Учителя, а издавате книгите на Михаил?" Отговори ми: "Издаваме и беседите на Учителя". Казах му още, че никой няма право да ги променя и коригира. Той ми обясни още, че те искат да направят мост между двете братства. Отговорих му, че тук е "гнездо". Казах му още, дали Учителят ще е съгласен за това, което правят. Той ми отговори, че досега всичко добре се било нареждало - значи Учителят е съгласен.
към текста >>

108. 9. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО?

прочетете съборната беседа от "Пътя на ученика", 1927, стр. 59, 107, 225. Дори четем на стр. 107: "Някои от вас трябва да се учат от по-напредналите ученици, те трябва да имат старание, да питат това, което не знаят. Някои от вас мислят, че знаят всичко, че може да се постигне всичко изведнъж. Не е тъй лесно да се постигнат нещата изведнъж по магически начин". 2. За Паневритмията, пак Лулчев виновен, че не е въведена в училищата. Брат Николай Дойнов цитира и разбира се подкрепя изказването на Веса Несторова, че Лулчев е виновен. (Виж "Изгревът", том I, стр. 434-507). Истината е проста и ясна: Учителят нарежда на брат Лулчев да се уреди въвеждането на Паневритмията в училищата. Лулчев естествено от най-високо място захваща реализацията. Министър на просветата става професор Йоцов, който няколко пъти, като главен секретар на просветата е ходил при Лулчев за съвет и обещава да съдейства за изучаване и практически да се въведе Паневритмията в училищата. Лулчев свързва Милка Периклиева с министър Йоцов и нещата тръгват. Милка осведомява периодически Учителя, който все й напомня да бърза. Милка бърза, но бавно, започват бомбардировки и накрая Учителят казва: "Времето определено за Паневритмията изтече!" Милка в спомените си сама си признава грешката за незавършената работа по Паневритмията. 3. Лулчев бил виновен за преследването на Братството от комунистическите власти и за разрушаването на Изгрева. В главата N0 11 Борис Николов ще ви разкажа как и защо
към текста >>

109. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света. Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9.!Х.1944 г. В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери, сътворени от безименни народни творци. От тази неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и създават прекрасни произведения. Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста радост и утвърждават нашата увереност, че българският народ развива качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в семейството на славянските народи. Ние, последователите на Бялото Братство, приемаме, че за този музикален подем на българския народ е дал своя принос и Учителят, който повече от 40 години иска от своите последователи да пеят непрестанно и сам е сътворил 150 песни, между които 14 са в български стил. Музикалното творчество на Учителя е още малко известно, но ние вярваме, че то ще бъде достойно оценено за в бъдеще. Както вече казах, Учителят ни даде едногласно своите песни. Цяло щастие е
към текста >>

110. ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ

разорения. Този народ помежду когото сте изпратени от Мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожените плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствал помежду вас и винаги съм ви ръководил. В трудностите и скърбите на живота ви съм бил близо. Да, вашият Небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ. Той всякой ден е изливал своята милост от горе за вашата подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гладете мрачкаво на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанеш да слуша и да милва.. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и Благият Баща, да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма отколкото е била по-преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите Очи. В този народ Той има много деца и затова вие сте пратени да им помагате докато укрепнат духом. Моя път пред вас е отворен.. Аз съм с вас наедно във всичко да ви помагам. Аз дойдох да се заселя и да живея помежду ви. Аз ще изкарам всичко да се изработи за добре. Съдбините на този народ, когото Вие любите, са В Моите ръце. Според поведението му, така и ще постъпя. Не бойте се. Аз не мисля да Ви разоря, но да Ви съградя. Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна грехът и престъплението от сърцето на тия челоВеци. Вие Вече Виждате Моите действия. Духа Ми показВа сВоята сила. Аз
към текста >>

111. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето. Моето дълбоко желание е Вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във Вашите сърца. Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен. Ж.К.В.О /Свещеният подпис/ 5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония. Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език. Иде ден, когато всеки ще каже: „Стани, стани и Господ ще те обнови. Стани, стани и Господ ще те съгради". /Свещеният подпис/ МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. /Тази молитва се прочита три пъти/ Варна 9.II.1918 г. И Духът казва: „
към текста >>

112. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Вълчата скала. Там има един гроб до нея даже. До Вълчата скала. Не знам на кого е този гроб. На някой турист ще е разбира се. „И ще отиде до скалата, като тръгне от 12 часа, до Вълчата скала пеш, през нощта в 12 часа". Да, през нощта в 12 часа тръгва и сутринта се стигаше за изгрев. Нали така е времето защото пеш вървиме, защото няма никакъв транспорт, нищо. В.К.: Поотделно ли вървите? Е.А.: Всеки сам. Ама никой не търси другар. Цялото това беше да свикваме да вървим с увереност, с подкрепата на, даже на Учителя. Щото в това време, когато ние правихме тая задача Василка, сестрата, която живееше при Него ми каза: „Еленке, знаеш ли че Учителят не спа цяла седмица. Две седмици, докато братята да изпълнят задачата". Значи Той е бдял за всяко нещо да ги предпазва, от всякакви евентуалности. В.К.: Аз съм чел някъде в беседите, че Той казва за тази задача: „Те впоследствие разказаха на всички софиянци, те се наговарваха в кръчмите да пресрещат сестрите. Аз трябваше да употребя много усилия, за да ги отбия". Той затова не е спал цяла нощ, Е.А.: Казвам си, че Учителят беше и правеше и, че ние вместо да Му помагаме Му пречехме. Вместо ученици ние му се показвахме като врагове. Жалко, но факт. Как изчезнаха салоните в провинцията? Спомням си веднъж ме среща Учителя и ми казва: „Ако ми вземат салона, е-ех ще отида в Бистрица". Аз го изгледах. Помислих си как ще вземат салона, когато там има вече цяло селище. Но доживях, че салона го взеха, взеха и Изгрева, а селището се разруши. Туй нещо
към текста >>

113. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Венера 28 градуса в Рак, секстил с Марс. Ще се увлече от особена напредничава религиозна фаза; има опасност от отрицателен психизъм. Амбициозна, стремяща се, смела природа, влюбчива и демонстративна в чувствата си. Енергична и делова ще е, та ще може да печели добре, но лесно ще харчи, та парите не ще се задържат в нея. Венера тригон с Уран. Умствено будна ще е, с бързо интуитивно схващане и ще е силно магнетична, та ще привлича много приятели, които ще й бъдат от помощ и подкрепа. Ще обичц изкуството, музиката, поезията и ще е способна на платонична любов. Дълбоки емоции, вдъхновение. Венера квадрат с Юпитер. Ще обича лукса, но ще й е невъзможно да го осъществи. Показана е вероятност да понесе загуби вследствие нечестността и вероломството на другите. Любовта и женитбата също ще са източник на скръб. Прелъстяване или изневяра. Привърженичка на свободната любов. Ще обича да си угажда и оттам заболяване. Венера, ретрограден Сатурн и Уран, Нептун. Доста безспокойства и неприятности ще й дойдат от връзките й с мъжете. Показани са доста загуби, тревоги, неуспехи и разочарования, особено от хора, в които вярва. Да избягва всичко, което съдържа елемента на шанса или спекулата, защото ще загуби. Сатурн в Стрелец в опозиция с Нептун. Наклонност към милосърдие и филантропия с желание да повдигне човечеството чрез себе си. Помощ под справедливи закони и истински религиозен импулс. Ще се стреми да работи за общото добро според способността и положението си в живота. Затова ще
към текста >>

114. 10.Учителят ни води по нов път

когато сме сред природата или на планината, да наблюдаваме всичко около себе си и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме да почувствуваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я изучаваме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни или за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде. Разумните същества, които я ръководят са всякога разположени да ни подкрепят и помагат. Ние сме потопени в един разумен свят, който разполага с безкрайни блага и който е готов да ни ги даде. Ако ние се затворим за нея с нашето незнание и непознаване, тя не може нищо да ни даде. Една от задачите ни е всеки от нас да изработи правилно отношение и разбиране за разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сила. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота. Красотата и многообразният й език. Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с
към текста >>

115. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

книжки. 6. Отговори на важни въпроси повдигнати от четците. 7. Колективно разработени теми. Списанието ще гледа никого да не критикува да не се бърка в политически въпроси и въобще да се занимава само с положителна работа. Редакционният Комитет се избра с пълно доверие и поемайки отговорността за издаването на списанието ще съблюдава щото всичко направено и изнесено да бъде в духа на Новото Учение. По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието. Комитетът ще се вслушва във всяко изказано мнение по общата насока на списанието и ще бъде толерантен и внимателен към всичко, което се изпраща за печатане. Общото желание е да се поместват в списанието предимно оргиналниработи, а на второ място - преводни. За материалната издръжка на списанието разчитаме на следното: 1. На вноска от 100 лв. 1/3 от обещаните 300 лв. от братята и сестрите, участвували в младежкия събор. В тези 100лв. да влиза абонаментът за 1 година, около 60 лв. а от останалите 40 лв. да се образува резервен фонд. За да се улесни и ускори работата желателно е тази вноска да се направи най-късно до 15 декември т.г. 2. На абонати, каквито могат да бъдат всички братя и сестри млади и стари, външни хора и т.н. за записване абонати вероятно ще
към текста >>

116. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

Бележка на редактора Вергилий Кръстев.

това е най-удобния начин, фондът не разполага със средства, и ако не бъде подпомогнат по тоя начин не ще може да изнесе напечатаното на лекциите. Освен това, моля от името на „Просветния фонд" вас, младите братя и сестри, да вземете присърце работата на тоя „Просветен фонд" и да агитирате непрестано помежду си и между възрастните братя и сестри за събирането постоянни помощи за фонда. Той дава своите плодове: издава наряда, съборни лекции и пр. Погрижете се, всеки 2-3 месеца да подкрепяте фондовата каса с някоя сума. Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по идеализъм и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото. 30 септември 1925 г. София Братски поздрав: За „Просветния комитет": Кръстю Тулешков Ако сте съгласен, брат Краев съобщете ни веднага, а също и изпратете и сумата. Мислим е и наложително да почнем веднага печатането на лекциите. Братски поздрав: Кръстю Тулешков * * 2 За всички братя и сестри, Работата е единственото условие в живота ни, което ни се постоянно налага в разни видове и посоки. В един вид и посока тя издига в идейно отношение, а в друг вид ни само спъва. Иска ли питане, че ние хора, които познават онова, което може да бъде цел в нашия живот, ще трябва постоянно, съзнателно да направляваме усилията си към истинска работа, която ще ни доведе до тая цел ?Да проявим повече идеен живот! В пътя на духовното растене се върви с жертва и мъдрост. Трябва да ценим онова, което Учителят ни дава
към текста >>

117. III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ти попадна. А каква е клопката ще разбереш след малко. 7. След като излезна книгата „Изново", една бройка бе занесена на Лалка Кръстева. Като разлистила книгата, тя вижда, че това е нейната редакция. Обръща отзад и вижда името на редактора - Мария Кисова, която е направила втора редакция върху труда на Лалка. Е какво ще кажеш ти? Ами нейният труд в разстояние на десет години, къде отиде той, този труд? Ами онези средства вложени при машинописа къде отидоха? Имаше хора тогава, които я подкрепиха материално и финансово. А да не говорим за това, че тя вложи всичките си средства в това начинание. За мен тя е ученик на Школата. А онези, които крадат нейния труд са крадци, лъжци и мошеници. Друго обяснение няма. Единственото обяснение, че това е работа на Черната Ложа и че ти попадна в клопка. Но ти си си виновен. 8. Аз изпратих при Лалка сестра Марийка Марашлиева, за да види как стоят нещата. Лалка е казала само две изречения във връзка с тази книга: „Жоро ме предаде. Жоро заби нож в гърба ми". Коментариите са излишни, защото аз напълно споделям нейното изказване. 9. Преди години, когато се набираха средства, за да се подпомогне работата на Лалка, тогава лично Павлина Даскалова от Търново събра една голяма сума от 3000 лв., като ти ги предаде, ти лично да ги занесеш на Лалка и да бъдат вписани, че са дадени от нея и търновското братство. Когато Павлина отива при Лалка, за да вземе копие от онези беседи, за които е заплатила, се оказа, че нейното име не фигурира в този списък. При
към текста >>

118. 01 - 76. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

цереше телата, а в Школата ученик се зовеше. „Приятел се в нужда познава" - казва народната мъдрост. От войната беда по-голяма друга човек не познава. Приятел прекрасен намери, там всред гърма на войната: „Виж ко!" - брат Боев започна, „Ето ко!" - брат Куртев отвърна. Войната се свърши, войник веч не беше, но ревностен бе ученик: лекции, беседи, молитви четеше и песни, и химни пееше подир. И тез', на които душата бе жадна твоята ревност съзряха: за здраве, съвет, за подкрепа при тебе отвред се тълпяха. И ти неуморен - словото сееше, на любимия Учител помагаше: така брат, наставник, ръководител, на тези, що търсеха Бога, стана. И не престана ти да работиш до края на своя живот: Градина съборна създаде, обхождаше села, градове... В живота си труден и скромен ти всякога редник си беше, за първенство и за началство в душата си ти не ламтеше. Но ей Бог вест ти изпрати. Брат Пеньо Киров насън ти каза: „Хляба до днес аз го раздавах, от днес веч - раздавай го ти!" Сънят тълкование получи. От Изгрева вест долетя: „Напусни дом и семейство, духовен живот заживей!" Напусна ти дом и семейство, в градината сам заживя: всеки, кой любеше Бога, за теб' бе брат, син и баща. Изчистен и в бели одежди в молитви звездите те сварваха, а денем при слънчевий зрак Словото Божие сееше: „Олум братя, по братски живейте, сръдни и недоразумения между ви да няма, цепнатините помежду си заглаждайте и Божията благодат върху ви ще бъде. Мили братя, от мен запомнете: няма по-велико нещо от
към текста >>

119. 01 - 77. СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие, и на Святия Дух принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на Изгрева, където живееше Учителят. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: „Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката. " Брат Георги бе ръководител на братството в Айтоския край. Аз ще кажа: Той бе бащата на Айтоския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георге! За тях трябва да се напише цяла книга. Приеми нашата благодарност, нашата преданост, нашата любов. Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоят живот ще остане винаги в нашите сърца. Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Мария Тодорова Март 1962 г. София Забележка на Редактора: Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово бяха освободени двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от Софийския затвор, на 1 януари 1963г. Вярата бе победила, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на римската империя. Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същ начин, по закона на вярата и раздаде всекиму според неговата вяра.
към текста >>

120. 09 - 46. КОНЦЕРТИ ВДЪХНОВЕНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

е било задоволително за артисти, които за пръв път се явяват на концертен подиум. Публиката е била повече от пловдивското братство с ръководителя Михаил Стоицев. След като гостуват на братята, музикантите се завръщат на Изгрева. След този концерт Учителят попитал брат Наделчо: „Имахте ли вдъхновение?" - „Имаше, Учителю, но то като че не беше от самата публика, а идваше някъде отдалече." Учителят замълчал и повече не го питал, но по всяка вероятност той им е помагал и ги е подкрепил в едно съвсем ново за тях начинание и само проверява дали те са доловили тази му помощ, която той пращал на стотици километри. Не е изключено, че чрез тези песни на този концерт Учителят да е проверявал как ще се посрещнат от народа неговите песни в народен стил и другите от духовен характер. Това са наши предположения за първия публичен концерт на приятелите с музика на Учителя. Но за вдъхновението, идващо отдалече, можем само да добавим, че то представлява живата връзка, която се прокарва между музикантите и онзи извор, от който произхожда музиката. По нея протича истинската музика. Вдъхновението е колективен акт на музикалните същества, чрез които е дошла песента. Чрез вдъхновението, по тази жива връзка те слизат от висшите музикални полета и посещават даровитите музиканти, онези, които са прокарали в себе си връзката с духовния музикален свят на
към текста >>

121. 09 - 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта. Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни
към текста >>

122. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност. Тя беше човек с лек, хубав характер. Където и да се появеше, внасяше бодрост и жизнерадост. Каква истинска духовна дълбочина и излъчване идваше от нея! Тя никога не се е мотаела. Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент. И една малка подробност, която може би в нашето поколение вече не се знае и помни. Верка Куртева беше най-близката другарка за дълги години с Жорж Радев, още по времето на Учителя. Жорж е един от най-високообразованите и с възможности ученици, надарен математик, с литературни качества и интереси. Верка Куртева напълно хармонирала с него. Музикална, с широки интереси, дар слово, мистична и задълбочена, тя беше по дух и съдържание истински ученик на Школата на Учителя. Винаги, когато пред мен изплува образът на моя дядо, аз си спомням с любов и преклонение за неговата скромна обител и за един живот - подвиг. За живота и дейността на дядо ми Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя и за личността му няма да се впускам в подробни описания, защото вече доста е писано от други братя и сестри. Ще споделя само, че около него имаше една аура, специална аура, която се усещаше и след неговото заминаване. Той живя, работи като истински ученик на Учителя и плодовете от
към текста >>

123. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

и кръжоците из селата в околията/ да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се оказаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен или рожден ден. Вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда „Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си /женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр./ Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден например да видим, чеса се събрали достатъчно суми и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е кръжокът Ви да си определи ден на годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда „Даровити младежи". Когато се реши избирането на кандидат, ще Ви изпратим формуляр, който да попълните с данните, които трябва да се знаят за всеки едного. Приемете поздрав от всички ни. За Братския съвет: Жечо Панайотов. * * * София, 25 февруарий 1946година. Любезни брат Велко Петрушев, Писмото Ви до Братския съвет се получи на 22 того. Прочетохме го в съвета и държим да ви отговорим следното: Относно фонда „Даровити младежи" и изпратения правилник за него, критиката, направена от страна на Варненското бра тство има и своята добра страна. И ние ще се вслушаме в онова, което е уместно. Защото още при написването на правилника казахме си, че ако нещо впоследствие се окаже неуместно, ще го
към текста >>

124. 17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

в тебе. 5. Днес, когато светът най-много шуми, не вземай участие. 6. Когато съзнанието ти е будно, ти чувствуваш красивата страна на живота. 7. Когато Духът ти пошепне, приготви се и тръгни. 8. Божиите блага ни се дават всеки ден в изобилие, затова и ний от себе си трябва да дадем нещо. 9. Застани на такова място, че Бог да те вижда. ДЕН СЕДМИ 1. При изгряващото Слънце изпей хвалебна песен на Бога. 2. Служители, светли, благоугодни са всички, които са предали сърцето си на Бога. 3. Подкрепяй с добри съвети всеки нуждающ се. 4. Храна на Душата е Словото Божие. 5. Докоснатата от Слънчевите лъчи душа расте правилно. 6. След умора идва почивка, а кога ученикът почива? 7. За доброто бъди буден, нека бъде твой спътник. 8. Привикни на точност, отмервай времето. 9. Краката са символи на добродетели, дръж ги в изправност. 10. Мисълта е чиста тогава, когато изхожда от светлината. ДЕН ОСМИ 1. Бодрост, свежест и прилежание красят живота на ученика. 2. Жилище на Духа е чистото сърце. 3. Извърши най-съвестно възложената работа. 4. За ученика всекидневната програма е определена. 5. Старай се да запазиш в себе си всякога мира. 6. Използувай добрите условия за Богоугодна работа. 7. Първите слънчеви лъчи ободряват ученика. 8. Имай винаги към всички свята обхода. 9. Който носи Мирът и Любовта в сърцето си, той е блажен. 10. Желая, Господи, да преуспее Твоето Дело на земята. ДЕН ДЕВЕТИ 1.Ученикът трябва да говори умерено. 2. Ученикът е охраняван, когато има връзка. 3. Когато си неориентиран в
към текста >>

125. 18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

но му се подчини накрая. А аз затова се разведох с Милка, така и бях разделен с нея цели 9 години. Това ти го описвам, за да знаеш, че предстои голяма битка в Айтос. Това, което ти написах, го знае Надка Боева, Дора Куртева, Весела Маркова. Марийка Марашлиева и Мария Арсова. Така че те застанаха зад мене и особено Дора Куртева беше категорична да се чествува 120-годишнината и понеже тя върви по родова линия на Куртев, смятам, че ще победим, макар че Верка и Надка ще пречат. Ще ни подкрепят и други, като Маргарита Калканджиева, но като стане чествуването и надойдат музикантите, то те с музиката си и изпълнението си дават генералното сражение срещу мозайкаджийската бригада, която провали цялото Братство. Това е мое мнение и аз имам документи за това. Затова ти ще стоиш в Бургас и можеш да отидеш да говориш с Дора Куртева ида обмисляте организацията, но тук няма да идваш, защото тук се води люта битка и не искам ти да се намесваш и да не изгориш, защото аз зная, че някой ще изгори и трябва да плати за това противодействие срещу една работа за Бога. Аз допълнително ще ти съобщя как протичат нещата. Най-много да питате за читалищния салон в Айтос за наемане и да се уточните с Дора за реакцията на Надка. Според Надка Боева ще им се каже, че който иска, ще си го чествува, а който не иска, да си седи у дома. Това е най- разумното. Ако иска, ще присъствува, ако не иска, ще си стои у дома, а ние нарочно го правим един ден по-рано, за да не бъде заедно с деня на Учителя, за да не ни
към текста >>

126. 18 - 10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

След това Георги Куртев се обръща към Весела Несторова: „Говори, сестра, за Учителя." И Весела започва да говори разпалено, като никога и никъде не е повторила това, което е казала в предното по престоя си село. Различна е била проповедта и с необикновено за слушателите впечатление. Куртев седи и слуша, а Весела говори. След това той се обръща към приятелите със следните думи: „Братя, сега е дошла нашата власт, на бедните хорица. Тя е наша власт, тя нас защитава. Ние трябва да я подкрепим." Това са били заключителните му думи всякога при посещението на всяко едно село. А са пътували цели шест месеца. 4. Георги Куртев е минал през беднотията. Той е човек от беднотията. Преминал през сиромашията. Всеки един такъв човек по онова време е с леви убеждения. Това е естествено. Те са против богатите, срещу чорбаджиите, които са натрупали богатството си чрез неправда. И отгоре на всичко туй тормозят съселяните си с властта на парите си, на положението, което заемат като богати хора. Тук няма нищо осъдително за Георги Куртев и наследниците му, които също бяха с леви убеждения. 5. Приятелите от селата познават и имат пълно доверие в Георги Куртев. Той ги е въвел в Братството. Всички слушат и изпълняват съветите му. Те съдействуват на първите мероприятиея на новата власт, за да станат първите ТКЗС - та, с които земята става обща и се обработва в кооперативи. Те не възразяват на местната власт, те са трудолюбиви, изпълнителни към нарежданията на местната власт. А освен това местната
към текста >>

127. 20 - 3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

никой не мигна, молихме се Бог да й помогне. На разсъмване съм се унесла за минути. Вратата се отваря и със своята свободна походка влиза Учителят, откача от закачалката бялата ми престилка и казва: „Иди да спиш, аз ще я лекувам." Братовчедка ми живя още дълго след този случай. Разболях се от плеврит. Уж оздравях, а поддържах постоянно една лека температура, което показва, че процесът в дробовете не е ликвидиран. Майка ми, много обезпокоена, сънува, че тя и една сестра ме подкрепят, от мене капе кръв, явява се Учителят и пак казва: „Оставете я, аз ще я лекувам." На следващия ден нямаше и помен от температура. Наши съседи, силни на деня, искаха да строят жилищен блок, като незаконно заграбваха от съседните дворове. На нас оставаше само една пътека да минаваме. Баща ми се много разтревожи и получи силно главоболие. В тези дни братята Марин и Петър Камбурови с Данка и Христо Колеви от Преслав минават през Ямбол на път за Елхово. Слизат на Ямболската гара и си казали: „Хайде да отидем да видим Тодор." Връщам се от работа и баща ми казва: „Много пропусна. Марин, Петър и Данка, и Христо бяха тук, свириха, пяхме, много хубаво беше." А майка ми добави: „Накрая Петър изсвири рапсодията." На следващия ден баща ми получи инсулт и почина. Трогателен беше жестът на Георги Томалевски, който дойде с думите: „Не можех да не дойда и изпратя Тодор." Словото при погребението беше много прочувствено. По-късно, от книгата за Георги Куртев прочетох, че истинските си ученици Учителят
към текста >>

128. 28 - 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г.

1942-1943 г., в чиято подготовка е взела участие група от Търновското братство, Вие й правите скандал, че Ви ги продава по-скъпо. А тя е завишила цената, смятайки, че съм й ги предала без търговска отстъпка, без да ме попита и да провери. Тя беше психически съкрушена, огорчена от Вашия тон. И ми съобщи, че сте я канили лично да Ви посети в Бургас, уж във връзка с библиотеката на фондация „Сила и живот", която сте устроили в братския салон. А Вие всъщност сте търсили нейната подкрепа за Вашите действия във връзка със салона в Бургас преди срещата на всичките представители от България на Братството в Айтос на 27 март т. г. Така че „скандалните подробности" от моите връзки с Павлина са Ваша измислица. Писмото до Вас съм го написала на моята собствена машина. А Вие Вашето сте го писали на чужд компютър, придобит с лъжа. В разговор с Мария Митовска разбрах, че този компютър е закупен с пари, донесени от Англия лично от самата нея за закупуване на компютър за Словото. Тези пари са имали за задача да подпомогнат първоначално създаденото издателство „Сила и Живот", в което са взели участие група последователи на Учителя Дънов. Те повечето са били от София, а за Вашето участие е настоявал лично майстор Борис. И така, след като се създават дисхармонични отношения, издателството остава на Ваше име. Значи майстор Борис предава на Лалка оригиналите да ги редактира, а след това организира и издателство, за да издава промененото вече Слово на Учителя Дънов. И когато Мария Митовска
към текста >>

129. „Изгревът том IX пристига с небесна колесница

ги покриваше, изведнъж падна и те се оголиха и се видяха в своята голота на пошлост, лъжа и кражба. Всичко това го видяхме, срещнахме се с него и го преживяхме. И го описах в „Изгревът", за да се знае. Всички очакваха да спрем работата си. Дори чувахме подхвърлени изрази: „Те са унищожени и вече умират." Но ние се държахме още на крака! Но ние водихме битката, без да отстъпим. Изведнъж Небето се отвори и изпрати своята помощ. Дойдоха хора външни, от света, но близки по дух, и ни подкрепиха. Ние бяхме вече в един и същи Дух. Сбъдна се онова, което преди 30 години Мария Тодорова ми казваше за едно изказване на Учителя: ..Ще дойдат готови души от света и веднага ще започнат да работят за Делото Божие." И точно това стана по време на тези събития. Дойдоха, застанаха зад нас, помогнаха ни и ние продължавамe да издаваме. Вижте списъка, който прилагаме. Че това никак не е малко. Дори е много за простосмъртни хора като нас. Етапите, през които минавахме за подготовката за печат на „Изгревът", том IX, бяха трудни, с много противодействия от онези Сили, които не желаеха да излязат напечатани деянията на Черната ложа. Печатницата също преминаваше през затруднения. Дори в последния ден се бе счупила една от машините за подвързване Но вече бяха останали много малко книги. Книгата бе натоварена на камиона. Обикновено в 12 часа през нощта той тръгваше от Търново и в 7 часа сутринта пристигаше в София. Но тук, в нашия случай от три дни валеше дъжд и в Търново, и в София. Те бяха я
към текста >>

130. І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

около 1820 г. митрополията, включваща Провадийска, Камчийска околия. По-късно става Варненски митрополит (1838-1846 г.). През 1838 г. е назначен с име Йосиф Серски. Той е българин от Серес (Македония). Той започнал да помага, да съдействува да се изучава български език и са правени опити да се наложи църковнославянският език. Започват да се строят църкви. През 1838 г. се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит Йосиф. С подкрепата на митрополит Йосиф през 1840 г. в град Балчик започват да строят училище и църква, в която да се чете на български език. През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г. Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща. Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна. Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф -
към текста >>

131. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Магнезия, бързо организирал военен поход. Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора. Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят. Освен това силна буря задържала християнския флот при изхода на Дарданелите и не му позволила да попречи на прехвърлянето на османските войски. Освен това византийският флот в Константинопол не оказал подкрепа на християнската флота. А християнският флот бил блокиран от силни ветрове в проливите. Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин. На 7 ноември 1444 г. християнските войски превземат твърдината Петрич. На 9.XI.1444 г. Владислав с 20000 армия навлиза във Варненското поле. Мурад II пристига във Варненското поле със 1 000 000 армия на 9.XI.1444 г, През нощта османците запалват хиляди огньове, като че ли земята гори и небето говори за нарушената клетва на Владислав пред Библията. На 10.XI.1444 г., призори, кралят, при това с болен крак, обхожда редиците, заедно с легата Цезарини, който ги опрощавал и благословял преди боя. На една от двете тракийски могили, наречена впоследствие „Мурад тепе", стърчал, забучен на копие Одринско-Сегедският договор, в знак, че той е погазен от кръстоносците. Тъпаните биели откъм османците, не стихва воя на зурлите. Носи се възглас „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е неговият пророк."
към текста >>

132. І.03.11. БИЧЪТ БОЖИЙ

император Алексий Комник през 1111 г. в Цариград свиква събор срещу богомилите. И при двата случая те предоставят възможност на богомилските водачи да изложат учението си. След това били обвинени в ереси. Били произнесени присъди - изгаряне на клади. Борил по-късно бил заловен и ослепен от новия цар Иван Асен I! (1218-1241 г.), син на стария Асен. А старият Асен и Петър се освобождават от византийското иго благодарение на богомилите. Успехите на цар Асен II се дължат на подкрепата, която той има от богомилите. А противниците му го упреквали, че държавата му била пълна с еретици. По времето на Иван Александър (1331-1371 г.) на два пъти е бил свикван събор срещу ересите и богомилите - през 1350 и 1359 година. И при двата събора той лично е осъждал богомилите чрез бичуване, дамгосване с горещо желязо по челата им, прогонвания, затвор, изпращане на кладата. По този начин започва разрушаването на българската държава, разпокъсана феодална власт, народ, който е срещу църквата, която се била превърнала също на феодал, династически борби за царския престол, като за наемници се използват турски отряди. Така че българите са били тези, които са извикали за пръв път османските отряди в борбата им срещу Византия. Бичът Божий се стоварил и срещу обсаденият Константинопол от турците. На 21 май 1453 г,, през нощта, над града блеснала силна светлина. Затичват се и виждат, че от горните прозорци на църквата „Св. София" излиза голям огнен пламък и обхваща цялата църква. След време
към текста >>

133. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.1,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др. Войските на Владимиреску влизат първи на 27 януари 1821 г. с 2000 пандури и 200 души сръбско-българска конница в Букурещ. Оттам бягат фанариотите и едрите земевладелци. Ипсиланти идва след Владимиреску в Букурещ. И оттук започва конфликтът между тях двамата. Владимиреску се убедил, че Русия не стои зад гърба му, не го подкрепя и че дори е разжалван като руски генерал. Научава, че Русия е дала разрешение на турските войски
към текста >>

134. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

са оказали са като на посланик, а не като на княгиня. Тя била оскърбена, защото българските делегати били приети преди Великденските празници, а тя е трябвало да чака до м. септември, да бъде приета от императора, като дребен източен княз. И когато след това идват пратеници от Цариград в Киев да искат обещаната военна помощ, то Олга ги е накарала да чакат също толкова месеци и накрая е отказала на пратениците на Константин VII Багрянородни. Чак през 961 г. тя изпратила военна подкрепа на император Роман II. Светослав Игорович (964-972). Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите. Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград. През 968 г. предприел първия си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите. Превземат и Мали Преслав. Византия подтиква печенезите да нападнат Киев, поради което Светослав се завръща през 969 г., за да разбие печенезите. Вторият поход е през лятото срещу България. Царяла пълна анархия в българската войска, която се разбягала при първото сражение. Цар Петър (927-970) получил удар и починал на 30.1.970 г. Наследил го синът му Борис II (970-971). Цар Петър (927-970) се оженва на 8.XI.927 г. за внучката на император Роман Лакапин на име Мария, която била кръстена на Ирина, което значи „мир", във връзка с подписания мир.
към текста >>

135. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

проект тласка Русия към съвсем друга стратегия да защитава християнската гръцка църква и Патриаршия, и българите били изключени и лишени от елит, присъствуващ в руския двор. По нейно време българите не влизали в стратегическия план на Русия в борбата им срещу Турската империя. Около 1785 г. се оформя кърджалийството и Портата разрешава на българите да се отбраняват срещу разбойническите банди. Политиката на Русия, забравила за българите, дори се страхувала от феодалната анархия и подкрепяла Турция, опасявайки се от революцията във Франция и появяването на Наполеон. Павел i (1796-1801). Син на Екатерина, въвежда деспотизма и ограничава привилегиите на дворяните и внася страх и несигурност в аристокрацията. През есента на 1898 г. със съгласието на Турция през Босфора проникват черноморските ескадри на Ушаков и през лятото на 1799 г. руските войска дебаркират в Неапол и Рим. Командването се предава на Суворов по настояване на Англия и Австрия. Започва знаменития италиански поход на Суворов, освобождават Милано, Торино. На 31 август 1799 г. започва героичния швейцарски поход на Суворов, преминава през Алпите с боеве и се съединява извън пределите на Швейцария с разбития корпус на Римски-Корсаков. През януари 1800 г. Павел заповядва на Суворов да се завърне с войските си в Русия. Недоволството срещу Павел I расте. Той е убит при дворцов преврат на 12 март 1801 г. от недоволните от неговата вътрешна и външна политика. Александър I (1801 - 1825). Обучаван да мисли като французин,
към текста >>

136. I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Благодарение на опълченците в България и в същото време на грузинските опълченци в Задкавказието и в Мала Азия, то България е освободена, както и югозападните земи на Грузия от турците. След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия. Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария. И оттам, от този момент, политиката на България става антируска, и отива в германска посока и след това се стига до три национални катастрофи през 1913,1918 и 1943/1944 г. с династията на Кобургите. Ако беше сложен грузински княз, то Иверската Св. Богородица и Антимисът щяха да предопределят друг път на България и щеше да избегне трите национални
към текста >>

137. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази
към текста >>

138. II.02.04. Българска община във Варна

с особен печат и при състав: х. Стамат Сидерев, х. Рали Мавридов, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М. Тюлев, Хр. Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание тая община се била занимавала с молбата на Кою Чорбаджи от Балчик да се изпрати зет му Димитър в Цариград, за да бъде ръкоположен от Иларион Макариополски за свещеник на гр. Балчик, което и станало. Че групирването на варненските българи е станало наистина през май, както Дъновски твърди, това се подкрепя и от други данни; обаче също така напълно сигурно е, че съставът на общината не бил тоя. който дава К. Дъновски, а по-друг.25 Това важно писмо-формуляр, препис от което Арабаджиев имал запазен и предал на Иван Церов, гласи буквално така: „ВьiСокопреосвященьiший Владико, Милостивьiйший Архипастир и Отец! После смиреното и покорното целувание на святата Ви десница, ний долуподписаните жители...... с казаата прихождами да Ви известим чрез настоящето си, че и нас както и другите наши единородци Цариградският патриаршеский престол, който е с интриги потъпкал народната ни Йерархия вопреки църковните закони, е отдавна накарал с разнообразните си злоупотребления и престъпления на каноните да мислим за избавлението си от него. Но догде на Божествения промисъл не било угодно да определи особено за това време, ний продължавахме да охкаме под притеснителната му власт. Сега като се научихме ненадейно за отречението от речения престол, което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний
към текста >>

139. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

3-ий октомврий 1868 г., и обидно за верноподания Български народ, особно за нас, Българете от Варненската Епархия. Уверени, че царското правосъдие не ще остави незадоволен най-предания от народите си в неговите нужди и желания по черковния въпрос, смеем да се надеем, че отеческата милост ще ся простре и до нас; затуй дързнахми да поднесем на Ваше Височество настоящето наше рабско прошение." В същото време в друго писмо българските владици в Цариград се умолявали да подадат и подкрепят пред великия везир протеста, „гдето предварително да се увери, че ний, българите от Варненския санджак под никакъв вид не приемаме да ся отделим от другите си братя българе и . останем под управлението на грък Владика, според както смесената комисия си е позволила да ни раздели". Протести в същия смисъл били подадени и от други български епархии. Но те не могли да окажат някое особно влияние върху развитието на работите. Турското правителство си било вече съставило ясна представа за нещата. То било решено да действува и да задоволи справедливите искания на българите, но като има същевременно пред вид, в кръга на възможното, и желанията на патриаршията. В резултат именно на това на 26 февр. 1870 г. бил издаден ферманът за създаване на българската екзархия, който не е бил нищо друго освен проектът, изработен от смесената комисия, поправен и изменен според възраженията, направени от патриарха. Султанският ферман за създаване независима българска църква е бил посрещнат с голяма радост във
към текста >>

140. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии. По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша. Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници. По втория въпрос - уредба на самата община - тя разширява кръга на дейността си с устрем да стане главно средище, което да поеме и ръководи народоцърковните работи в целия Варненски окръг. Тя съставя и „домашни законоположения". В църковната кондика от 1866 година се намерва „Привременний законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство". Този законник бил действително приет и от градовете Балчик, Хаджиоглу-Пазарджик и Провадия, които с подписи и печат потвърдили, че ще се подчинят на неговите наредби. По третата точка - борбата по църковния въпрос - с положителност може да се рече, че Варненските българи стоят в първите редове на борците за успешно разрешаване църковния въпрос. Те изпълняват примерно дълга си. Борбата те подкачат при най-неблагоприятна за тях обстановка. Малобройните във Варна наши дейци имали всичко против себе си. Те трябвало да отблъсват ударите на гръкогагаузите и на други гъркомани,
към текста >>

141. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите. „Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица? Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят". [Към подчертаните фрази императорът бележи: „Това е съвършено справедливо и ние се стараем да докажем с нашите действия, че (гледаме на православието) не тъй, както гърците, които гледат на светото дело не като на общо православно, а като на изключително гръцко."] По тоя начин, след като достигнаха удовлетворение на първото си законно желание чрез заплахи да станат изменници на Православната Църква, кукушаните предлагат сега други по-малко законни искания и в
към текста >>

142. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

търговски или училищни, а още повече на всички просветени варненци, без разлика на националност, да дадат своето пълно съдействие на усилията на Варненското археологическо дружество в това направление. Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите. Така ще може да се подготви и главно осигури почвата за написване в близко или далечно бъдаще, на една достойна за първия български търговски град история на града. От друга страна 20-годишният юбилей на Варненското археологическо дружество би могъл достойно да се ознаменува от варненското гражданство и от варненските организации чрез създаване на един по-крупен фонд, който да служи за написване историята на града. При Варненското археологическо дружество съществува вече един малък за днешните условия такъв фонд. Нека този фонд бъде поставен на здрави начала, като специална организация при Варненското археологическо дружество за написване историята на града, с особен устав и наредби, и като се засили и разшири чрез волни пожертвувания, събрани специално за целта между гражданството по случай дружествения юбилей. Това културно начинание на града, което не може и не тряба
към текста >>

143. 1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ

Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, и както сам казва, понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта Ha3.IV.1860 г. цариградските българи, начело с Иларион Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия, българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива. Забележително е, че не във Варна, където българите се чувствували още слаби и неорганизирани, а в село Хадърча било свикано за целта на 21 .V.1860 г., по споразумение между дядо Атанаса и Варненските български първенци, едно събрание от представители на българите във Варненско, а именно от селата: Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий, Кумлуджа, Суджаскьой, Гевреклер, Гюндоглу, Чатмата и Куюджук, на което било решено, че се отказват оттук нататък от цариградската гръцка патриаршия и нейните владици, и признават за свое върховно началство новата българска църква в Цариград, начело с Иларион Макариополски. Това решение, подписано от всички представители-първенци, придружено от особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Макариополски с покана да посети и обиколи Варненско. По такъв начин село Хадърча заело едно особено средищно положение във Варненската околия. На следната година в Хадърча на едно ново събрание на селата във Варненско този
към текста >>

144. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай. Да се постигне това следствие, този величествен идеал, що треба? Треба Вяра във върховните учения на Господа, понеже Вярата дава Волята, Волята ни дава силата за да работим. Всичко е тук! Но ще се каже, за да има някой Вярата, нашия век изисква да се внуши в човешкото умственно и съвестно състояние светлина. Е добре! тая светлина, тъй желаема, не може да я има освен чрез Духовността: тя ще я достави. Духовността, подкрепена от Науката, ще даде новата светлина, която ще освети пътя на човека, който го води към неговата участ:
към текста >>

145. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

има ли някой да слуша и внимава в сърдцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов помежду синовете човечески? Но ето, те са възмнили в сърдцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни; нямат изглед на величественност. Род блуден и глупав! Кой е силен? Който действува на вид ли, или който действува чрез дух и сила, за да произведе редът, да въдвори мирът, да въведе любовта и да подкрепи славата на живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благият Ми дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и охулвате Светото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнихте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърдцето си. Има ли друг освен Него, който може да благославя и дава живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людиете Си? Ето Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от дето няма да дойде? Ето Той е пред ваз и чака да Го познаете. Той е като жених, който чака да го познае тази, към която е привързана душата му. Но ето сърдцето на невястата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, Цар и свещеник Богу. Но ето Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде. Ето Той вече иде в сила и слава от горе, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели-Иелохим-Ихова.
към текста >>

146. IV. Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта

стая, в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, показана на рисунката, на която маса бяха поставени пасхалните съсъди, а до нея - три стола за И. Е. и А. Отец Благодарност Богу-Отцу Господ Исус Христос Адонай-Св. Дух Иехова-Елохим От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един по един изпълнявахме следното: благодаряхме Богу-Отцу; молехме се на Господа Исуса Христа-Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянството и цялото човечество. Молехме се на Светия Дух-Адонай да даде просвета и изпълни с всяка мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта, който е избрал Мъдростта, ще каже - Мъдростта, а който Добродетелта - Добродетелта. Правихме no 3 поклона и най-после прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщенията ни при изпълнението на горните 6 стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1. Тодор Бъчваров. 2. Дим. Голов. 3. Михалаки Георгиев. 4. Петко Гумнеров. 5. Пеньо Киров. 6. Конст. Иларионов. 7. Ан. Желязкова. 8. Мария Казакова. 9. Анастас Бойнов. 10. Елена Иларионова. 11. Илия Стойчев. 12. Тодор Стоянов (Стоименов). 13. Гина Гумне-рова. Всякой един, след като изпълняваше горните 6 пункта, слизаше и отиваше друг. Този ред. според както ни се
към текста >>

147. IV.14 август, четвъртък

иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир. Подир тези разисквания (изявиха желание за почивка Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под почивка, г-н Дънов каза: - Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът представлява един мъж и Господ знае всички потънкости на този мъж. Когато отивахме по трима горе, улавяхме трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главите ни и казваше: „Мирът ми да пребъде с теб." Така всички се изредихме. Изнесе и хляб горе и пред престола бе извършена Господнята вечеря - взехме само по малко хляб и вино, след което всеки от нас взе по нещо от осветените неща, свалихме ги долу и вечеряхме до 8 и половина
към текста >>

148. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

километра. И тъй, в борбата добрите духове победиха. - Трябва да внимавате, защото стоите пред интелигентни същества. После това се прочете даденото от Господа: Извор, вяра и упование. Даниил, 3 глава. Така Аз съм в сила да те избавя от всяко зло и да предотвратя всяко нещастие. Затова уповай както тия три мъже и да не те смущава нищо. Заповедите и постановленията човешки не важат. Йоан, 10 гл., 10 стих. Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега. Захарий, 3 гл., 3 cm. Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи и ще ходиш във виделината на лицето Ми. Иеремия, 15 гл., 20 cm. И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък като стена. Притчи, 17 гл., 17 cm. И ще ти бъда приятел всякога и брат в нужда. Любовта Ми няма никога да оскудява, ни поколебава за теб. Псалом 40, cm. 6. Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата на благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си. В тоя вътрешен извор на живота Бог ще ти се явява да има общение с твоята душа. Това дружение на Господа с твоя дух те пази като зеницата на очите си и пази тия свежи връзки на Божието общение с теб, за да се усили и укреги слабото ти сърце, което има нужда от духовна и Божествена сила; защото силен е само този, в когото Бог обитава и пребъдва с Духа Си. Псалом 39, cm. 4. Тогава всичко ще ти бъде ясно и пътищата Божии ще те радват. Духът ти ще бъде бодър
към текста >>

149. IV.16 август, понеделник

молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки. За черкуването: - Ако отиваш в църква, каквато и да било тя: православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре, в правата посока си. Изобщо, когато човек отива в църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благослови и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си плаща. Когато отивате, например, в една православна църква, всякога се молете за другите, а никога за себе си. Но по този въпрос засега толкова. Защото, както казва Христос, много може да ви се каже, но сега не можете да носите. Затова сега толкова се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а нашите постъпки да служат за слава Божия. Затова вие представяте сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата. Душата никога не може да мрази тялото. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400, това е то българският народ. Те са силата. Възкресение, то значи човек да сее наново. Значи 1400 българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане. Тези 1400 души, които от червеи ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги хранят още.
към текста >>

150. IV.12 август, петък

Го и ще видите, че е благ. И според степента на вашето развитие вие ще срещнете и проявлението на Духа Господен. Вие търсите къде е Христос. Аз Го виждам във всинца вас, защото никой друг не ви е довел тук освен Господ. Ами че кой ви е свързал с мене? Министри в света не мога да ви направя, а защо тогава сте тук? Защото Господ ви е събрал и затова тоя Господ, Който ви е събрал, ще ви и благослови. Вие дължите Нему тази светлина и тази благодат. Той в дългото минало ви е крепил и подкрепял, грижил се е за вашите родители, самите вас и вашите деца и винаги е работил над вас, докато ви доведе до това състояние. Й така, Христос е в България между вас и с вас. Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите. Той ще ви се открие по-ясно. Той ще ви се открие така. както се е открил на Своите ученици след възкресението Си. Любовта е обща за всички, а милосърдието е специална добродетел, която можем да покажем в особени случаи. Заседанието се отложи за вечерта в 9. В 9 часа събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Иван Русев, който с позволение отсъствува. Неговото място се запълни от търновските свещеници Щилиян и Тулешков, които също с позволение присъствуваха на това събрание. Подир молитвата и изпяване „Да изправится молитва моя" г-н Дънов каза: - Тая вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки на живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане
към текста >>

151. IV.18 август, събота

поляците братството е много забатачило. И вие ще можете да познавате членовете на тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А сега задоволете се да знаете това, че всички тези братства ще се пръснат между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та, аз искам да ви покажа как именно стои този Божествен план, за да можете и вие да изпълните вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тези, които влизат между вас [и] искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора. Когато срещнете такъв брат, винаги с него ще можете някак си да се разберете, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и ви свързва, но не можете да си го обясните. Такъв човек е от това Братство. Числото на това Братство в България аз съм казвал друг път. По Внушение на Духа дядо Тихчев избра страница 1033, стих 3 от Библията на г-н Дънов, който прочете него и от Посланието към Евреите, глава 8, стих 3, след което г-н Дънов каза: - Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено на човечеството и да се върнете назад, както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас
към текста >>

152. IV.21 август, вторник

В 10 и половина часа се събрахме и по 10 души на групи влизахме в тайната стаичка, та благодарихме на Господа за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпрати. А като се завърши това, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза: - Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ. През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим за Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще се задоволят. Тоя, Който храни милиони същества, ще промисли и за вас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще всичко да оправи. Аз ви пожелавам през годината да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачни мисли, да ви не обезсърчат. Ние сега слизаме от планината, от при Господа, и отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат, защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, децата ви и всички ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, нека иска от Господа. И нито сянка от съмнение в душата ви да не става нито за минута. Искайте от Господа всичко. Ако умът зи
към текста >>

153. IV.12 август, вторник 1914г.

и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас. После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно. Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство. След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят. И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл. Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало. Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие. Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? - Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото
към текста >>

154. V.II.11 МОЛИТВА НА ДУХЪТ СВЯТИЙ

ДУХЪТ СВЯТИЙ 1. Господи Боже мой, душата ми на Теб уповава. 2. Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. 3. Подигни духът ми и дай утеха на сърдцето ми. 4. Покажи виделината на Твоето лице. 5. Господи заради Твоята милост подкрепи ме с присъствието на Твоя Дух. 6. Господи да дойде Твоето Царство, да възлезе Твоята Правда, да възсияе Твоята Истина, да се въдвори Твоята Любов и да се вселиш Ти Господи Исусе Христе, Единия Син на Бога живаго в моята душа. 7. И да се веселиш Ти, Сий в пълнотата Си, в моята душа. 8. Единний Сий, Великият Отец на всичките бащи -Господ Исус Христос. 9. И да бъде Слава на Господа Бога Отца изявен в Духа на своето Слово през всичките векове. АМИН. Забележка: Винаги се изказва в множествено число. Молитва, която ще се чете във време на голяма нужда. Кога ще се чете да се избере чисто място и да е уединено. При това иска се да сме чисти във всяко отношение, да няма в нас нищо зло, защото Бог ще го произрасте, както и доброто. Послушанието е основния закон в небето. Единний Сий = В. О. Г. I. X. = Великият Отец на всичките бащи Господ
към текста >>

155. V.II.15 МОЛИТВА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА

на участниците на синархическата верига). 3. Стопли сърдцата им с пречистената си Любов и ги озари с Твоята Правда. 4. Укрепи духът им, просвети умът им, въоръжи ги със сила и търпение, да могат да победят всичките свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на земята. 5. Отстрани всички пречки, които ги спъват в пътя на Истината. 6. Дай им здраве, духовна сила и мощ и ги запази от видими и невидими неприятели, за да работят от душа и сърдце, за благото на човечеството. 7. Подкрепи, просвети и вразуми Българският народ, запази го от видими и невидими врагове, за да може мирно и тихо да сe развива и следва Твоя път. 8. Със силата на Любовта Си, обедини цялото Славянство. 9. Подкрепи, просвети и покажи пътя на Истината на всичките други народи, за да те следват, защото Господи в идването на Твоето Царство е нашата радост, в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнение на Твоята Воля е нашата Любов. Амин. Забележка: Дадена от Учителя на 21 януари 1919
към текста >>

156. V.II.22 МОЛИТВА НА ЛЮБОВТА

с всичката си сила Божествения създател на всички неща, моя ближен и всички живи същества. 3. О, Божествени Учителю! Аз Ти благодаря за всичко, което си Ти направил за мен. 4. На Тебе възложих всичките си упования и всичките си надежди. 5. Аз имам безгранична вяра в Твойте безкрайни знания, в Твойте Всемогущества и в Твоята необятна Любов към всички твои създания и твари. 6. О, Ти Божествена Мъдрост озарявай непрестанно моя дух. Всели се завинаги в моята душа. 7. Бъди ми светилник, подкрепа и ръководител, за да мога да вървя с пълна безопастност и сигурност по пътя на Истината.
към текста >>

157. V.II.23 МОЛИТВА ЗА РЪКОВОДИТЕЛЯ

ме заведе там, където е Твoята светла Воля. 3. Нека Твоята десница покрива неговата длъжност, която той е приел от любов към Тебе и мен. 4. О, Господи Твойта светлина да осветява винаги неговото лице, за да освети и мен. 5. Господи, помогни да пази той точно и неотклонно светите заповеди, за да не би да се отклоня и тръгна в крайния път. 6. Владико, дай му всичко потребно за улеснението на мисията му над мен и ръководи го, за да ме ръководи и той към пътя на Твоето Царство. 7. О, Господи, подкрепи го във всичко, за да струва волята Ти и да оправи моя живот съгласно Твойте заповеди и повеления. 8. Благослови неговите усилия, за да ме повдигне във висотата на Твоя Престол, . за да се радува неговата душа и моята. 9. О, Боже на моя живот!
към текста >>

158. V.II.25 МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ Молитва

блага, с които ни обсипваш и ограждаш, идат от Тебе. 5. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и благородните подтици, които Светият Ти Дух ни дарява. 6. Виделината на Твоята Мъдрост да просветли умовете на всички народи, Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че животът иде от Тебе. 7. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето Име. 8. Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братство и обединение на народите. 9. Нека цялото Небе да работи с Учителя и Неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. 10. Събуди Духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия. 11. Подкрепи всички Свои работници, дай им сила, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива. 12. Простри Своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благодат. 13. Ние искаме да живеем по закона на Любовта, за да можем чрез нея да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашите души и да ходим в Твоя свят път. 14. Изпращай ни всеки ден Своя мир и Свойта радост. Простри и днес ръката си върху нас. Ти си ни крепил винаги с Любовта
към текста >>

159. V.II.40 МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА

40 МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА

ГОСПОДА 1. Благий Боже, Ти който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, и си ни изпратил да се учим във величественото това училище -земята - ний Ти се молим от душа: 2. Подкрепи ни със Силата на Духът Си в пътя на живота; научи ни чрез Духа Святаго да се отречем още от сега, още от тази минута от всичките греховни влечения, които до сега са боравили над нас! 3. Ний Ти се молим Боже: Дари ни нужната душевна светлина, просвети нашия ум, и нека той да бъде винаги схватлив и проницателен по всичките линии на живота! 4. Ний Ти се молим Боже: Научи ни как непрестанно да работим, да бдим, да готвим себе си за работата, която има да извършваме тук на земята. 5. Дай ни нужната свобода, та да можем да разкрием, да обединим душите си, с тия, които Ти си повикал на работа и посочил нам да ни бъдат спътници в живота. Та дано по този начин да можем да създадем нужните условия за предстоящото дело Велико. 6. Ето: ний, благодарение на нашата слабост, на нашата неопитност, не преставаме от, да не спъваме сами себе си, да спъваме и нашите ближни. Но ето, ний въпреки хилядите наши беззакония, въпреки нетърпимите наши нечисти дела, ний непослушните Твои деца, като се уповаваме на Твоята безгранична любов, идем при Теб и Ти се молим от душа: Вземи ни Ти още от тази минута под своя защита, поведи ни по стъпките си, и нека от сега всеко наше слово от Теб да изхожда, нека всяко наше дело под Твоя диктовка, и в Твое име да бъде! 7. Дарувай ни нам и нашите братя и сестри, които Ти си
към текста >>

160. V.II.42 МОЛИТВА НА ДЕТЕТО

ДЕТЕТО 1. Подкрепи ме, о Боже, татко наш, във вси неволи да търпя и над съблазните всечастни да се въззема с чистота. 2. И хлебеца ми благославяй, и въздуха и чистата вода, и сънят ми дай детски чист и сладък, да бъда силен и крепък в труда. 3. И в сърдце ми младо Творче Благи, изливай щедро своята Любов, на вси страдущи да помагам и да възпявам пътя Ти нов. 4. Ти Боже, който можеш всичко и грижиш се безпир за мъничките птички и за целия земен мир. 5. О, Боже, бди над мене от своя слънчев свод. 6. Прати Боже, благословение над моя млад живот. 7. Да расна Боже, под Твоята благодат, под Твоята светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир.
към текста >>

161. V.II.44 МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕ И ЕДИНСТВО

БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕ И ЕДИНСТВО 1. Господи, Боже на Силите, Отче на небето и на земята, Ти в когото всичко е възможно, в името на Господа нашего Исуса Христа чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме. 2. Ний твоите чада идем тази утрин при Теб, припадаме пред Твоите нозе и сърдечно просим Твоята милост! 3. Молбата ни Господи е: да благословиш и упазиш от всичките ухищрения на лукавия, да подкрепиш и утвърдиш в пътят на Истината, да просветиш умът, да осветиш сърдцето и да повдигнеш душата на нашия брат (сестра)..... 4. О! Господи Боже наш, молбата ни, която отправяме към Теб тази заран, включва още и сърдечните ни желания - Ти Сам да застанеш с Духът си всред нас, да се вселиш в сърдцето, да подействуваш с крепката си Сила за опомнювание, за отрезнявание, за съвземание, за пробуждание на пълното съзнание, за всаждание, за възниквание и за възрастявание на Твоето Божествено Слово, в сърдцето, душата и умът на брата (сестрата)... 5. Та да можем всички ний да станем проводници на Твоята Божествена светлина -Словото Ти, за да може то да заседне, да проникне, да озари и душите на всички онези от градът ни, в който Ти си благоволил. 6. О! Господи, още Ти се молим: създай и нужните условия в неговия (нейния) живот за изпълнение и прилагание всичките добри желания на сърдцето му (й) според светата Ти воля. 7. За да могат да се проявяват чрез него (нея) благите плодове на Духът във всичката си пълнота, като ги видят противниците ни да се засрамят и да се
към текста >>

162. V.II.56 МОЛИТВА ЗА СЪЗЕРЦАНИЕ ПОД ОТКРИТО НЕБЕ ВЕЧЕР, ЗА 10 МИНУТИ

ум, в моята душа плода на Любовта, благото на радостта, основата на Твоето търпение и милосърдие. 5. Господи малко знание имам, просвети умът ми да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начин да реализирам Твойте желания, както Ти си ми определил. 6. Господи, просвети упъти ме, благослови сърдцето ми, усили волята ми, паметта ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и да реша задачата за която съм дошъл. 7. Господи, повърни ми радостта, спасението и свободящия Дух нека ме подкрепи.
към текста >>

163. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

ходят в пътя Христов! Бог е Любов. Той е единствената връзка в живота. Благословени са всички, които следват Неговия път. 50. „Любовта ражда доброто". - Доброто носи за нас живот, светлина и свобода. 51. „Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единният, Вечен Бог на Живота". 52. „Бог е Любов и които Го познават, да Му служат с Дух и Истина". 53. Когато някой ви каже, че сте заблуден, отговорете му: Аз ходя в пътя на Любовта, която е подкрепена с Мъдростта; озарена от светлината на Истината, измерена с мярката на Правдата и основана върху добродетелта. 54. Напишете в ума си, в сърцето и във волята си следните мисли: „Искам да изпълня Божията воля за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда за да бъда полезен на ближните си. Искам да осветя Името на Бога на земята за да свърже всички добри, разумни и възвишени души по целия свят". 55. Без Истината не можете да изпълните Божията воля. Без Мъдростта не можете да намерите Божието царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите Името на Бога. 56. Аз съм мобилизиран! Аз имам работа. Аз служа на Бога. Аз искам да свърша работата си, за която съм изпратен на земята. Затова всички духове, които причиняват болестите и затрудненията ми, да си отидат. 57. Аз живея в Бога и Бог живее в мене. В Бога няма никаква болест и затова аз трябва да бъда здрав и съм здрав. 58. Когато застанете вечер прав и се свържете с Великата Светлина на
към текста >>

164. НАРЯД за 1899 година

ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят малки и големи що е Неговата Блага Воля. Но чакам още да приема обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата Воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но все таки някой ще трябва да пожертвува живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивия и благоутробен Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото Вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова Любов, ние ще сме благодарни за милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на Делото Му, и Той ще промисли за Своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от побуждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко, не според человеческа мъдрост, но според Бога, не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него. Защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е този наш Господ, Който ни обича и милва с
към текста >>

165. НАРЯД за 1903 година

НАРЯД за 1903 година

разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начътъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, Великият Небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ. Той всеки ден е изливал своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и благ Баща, да забрави своите деца? Но знайте, Неговата любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите думи са драгоценни през Неговите очи. В този народ има много деца и затова вие сте пратени да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас заедно във всичко да ви помагам. Аз дойдох да се заселя и да живея помежду ви. Аз ще изкарам всичко да се изработи за добро. Съдбините на този народ, когото вие любите, са в моите ръце. Според поведението му, така и ще постъпя. Не бойте се. Аз не мисля да ви разоря, но да ви съградя. Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна греха и престъплението от сърцата на тези човеци. Вие вече виждате моите действия, Духът ми показва Своята сила. Аз работя и вие
към текста >>

166. Наряди за 1923 г.

здружението. „Чрез Кооперацията, комуната - към великата задача: Братство между хората." За да може обаче да се уясни и изложи систематически целата тази идея на кооперативност между братята и сестрите, на взаимопомощ между клоновете в страната, Централното Управление реши да устрои извънредно Общо Събрание на членовете в Търново, като това събрание се съвпадне с общия традиционен събор на Братството: това ще спести и средства, и сили. Ето защо, разчитайки на пълната и безрезервна подкрепа от братята и сестрите от провинцията, Централното Управление моли да се даде най-широка гласност за коопериранието от ръководителите в провинцията, като се предложи на всеки наш брат и сестра да се запишат в списъка, който ръководителят ще състави. Единствено условие за член на кооперацията е да се внесе един дел от 100 лева и встъпителна вноска от 10 лева. Малолетни също се приемат. Всеки член за събранията на кооперацията, извънредни и обикновени, срещу издадено удостоверение от централата, пътува с 50% намаление по Българските Държавни Железници. Предварително да се попълни тук приложения протокол, ще се подпише и ще се внесе 10 лв. встъпителна вноска на ръководителя. След това ръководителят съставя списъка на членовете, които ще присъстват на събранието в Търново, като точно и внимателно попълни графите. С първа поща списъка и протокола ще се изпратят в София на адрес: Секретаря на кооперация „Бело Братство" Начо Петров, ул. Булевард Христо Ботев N 87, за да може веднага от София да ви
към текста >>

167. Наряди за 1924 г.

в София от 24.VIII.1924 г. до 7.IХ.1924 г. в салона на ул. Оборище 14.Конгреса на окултистите: съобщение от вестник „Утро" от 13.VIII.1924 г., което е погрешно и показателно как се разпространяват слухове. 1) ДО ВСИЧКИ София, 15.IV.1924r. Онова, което внася живот в душата, е Божията Любов на Духа; което внася в душата светлина и знание, е Божият Дух на Мъдростта; онова, което внася свобода и радост в човешката душа, е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй, от когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха, с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля. Няма скрито нищо от Неговото око. Бодри, умни, весели, благи, добри, трудолюбиви в доброто ходете с пътя на живота. Любовта, Мъдростта и Истината Божия ще пребъде с вас всички сега и всякога. (Свещеният подпис) 2) НАРЯД ЗА 5 СЕДМИЦИ от 17.II.1924 г. I седмица, 17.II.1924 г. Ев. Йоана 15 гл. 14 ст.: „Вие сте Ми приятели, ако правите това, което ви Аз заповядвам." II седмица, 24.II.1924 г. Ев. Йоана, 16 гл. 13 ст.: „А кога дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе ще говори и ще ви извести това, що има да бъде." III седмица, 2.III.1924 г. Ев. Йоана, 17гл.,11ст.: „И не съм вече на света, но те на света
към текста >>

168. Наряди за 1925 г.

братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело. Всичко ще се адресира до брата: Черню Станчев в с. Мъглиж. З.III.1925 ГОД. Казанлък С братски поздрав: Н. П. Камбуров. 3) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1925 година Неделя, 23 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитваДобрата молитва.„Бог е Любов".Пътят на живота.„Духът Божий".„Благословен Господ Бог наш".Отче наш. Лозинка за през деня: „Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух," Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието на Йоана; 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите
към текста >>

169. Наряди за 1928 г.

с него. Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-възвишено и благородно и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек. Ние призоваваме впрочем всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеи. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята. Т. Стоименов, Начо Петров, Деню Цанев, Драган Попов, Г. Стайков, Михаил Стоицев, Петко Епитропов, Стефан Касабов, П. Ковачев, 3. Желев, Никола Камбуров, Слави Камбуров, Г. Маринов, Димитър Добрев, Георги Куртев, Мих. Луканов, Петко Динев, Хр. Ив. Хлебаров, Ил.Ставрев, Антон А. Попов, Димитр Христов, Никола Ватев, Михаил Райнов, Иван Калканджиев, Минчо Сотиров, Е. Иванов, Иван Чернев, Г. Наумов, Христо Арабаджиев, К. Георгиев, К. Терзистоев, Димитр Марков, Стефан Желев, Н. Коишев, Михаил Ангелов, Нейчо Паскалев, д-р Бански, Братя Маркови, Братя Константинови, Върбан Христов, А.Бойнов, Иван Девитаков, Иван Дойнов, Михаил Сандев, Стефан Мандов, Рашо Болашиков, Сава Калименов, Тодор Абаджиев, Жечо Вълков, Пенков, Колю Кюмюрджиев, Стоян Желязков, В.
към текста >>

170. Наряди за 1930 г.

чете Евангелие от Йоана гл. 14. III седмица, 28 декемврий - неделя Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Ев. от Иоанна гл. 15. IV седмица, 4 януарий - неделя Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Ев. от Иоанна гл. 16. Пето четириседмичие ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО I седмица, 11 януарий - неделяМолитвата на Данаила.Добрата молитва.Ев. от Иоанна гл. 17.Размишление върху Лозинката: „Господи, понеже Ти си направил човека по образ и подобие Свое, молим Ти се, подкрепяй душите ни, за да пазим всякога това велико благо, което си ни дал, за да бъдем всякога здрави ние и всички и да Те славим задружно през всичките векове. Ние се молим живота и здравето, които си ни дал, да ги употребим заТвоята слава на земята." (Ще искаме светлина върху вътрешната страна, на която почива живота и здравето.)Молитва на Триединния Бог.Гимнастическите упражнения. II седмица, 18 януарий - неделя Също както първата седмица, освен евангелието. Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 18. III седмица, 25 януарий - неделя Също както първата седмица, освен евангелието. Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 19. IV седмица, 1 февруарий - неделя Също както първата седмица, освен евангелието. Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 20. Шесто четириседмичие ВЪРХУ КРАСИВОТО И ДОБРОТО В ЖИВОТА I седмица, 8 февруарий - неделяМолитвата на Данаила.Добрата молитва.Евангелие от Иоанна гл. 21.Размишление върху Лозинката: „Благодарим Ти, Господи, за всичкото добро и всичката красота, които си внесъл
към текста >>

171. Наряди за 1931 г.

Учителя да ги имаме в сбито резюме в скоро време, нам се налага дълг, макар и да сме в материални оскъдици, да направим нещо, а то е: С братски усилия да дадем кой каквото може, а особено по-заможните, и да съберем една сумица за целта, за да улесним горните братя с една пишуща машина и един циклостил. Тези, които нямат възможност, ще дадат своето благословение. За целта са необходими около 16,000 лева. Ето защо, разменете мисли с братята и сестрите и ако намирате това за разумно, подкрепете го с каквато сумица можете. Не е важно само количеството! Събраните сумици ще изпратите до мене, а аз ще ги пратя на брат Б. Боев. В случай, че се събере малко по-голяма сума, ще послужи за книги, мастило, пощенски разноски и пр. Пловдивското Братство туря основата с 900 лева. 21. X. 1931 г. Пловдив, ул. „Пролет" N14 С братски привет, Зъболекар/п/Стоицев ------------------ * Само проявената Божия Любов носи пълния
към текста >>

172. Наряди за 1945 г.

Всички блага, с които ни обсипваш и ограждаш, идат от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и благородните подтици, които Святият Ти Дух ни дарява. Виделината на Твоята Мъдрост да просветли умовете на всички народи, Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че животът иде от Тебе. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето Име. Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братство и обединение на народите. Нека цялото Небе да работи с Учителя и Неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди Духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия. Подкрепи всички Свои работници, дай им сила, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива. Простри Своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благодат. Ние искаме да живеем по закона на Любовта, за да можем чрез нея да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашите души и да ходим в Твоя свят път. Изпращай ни всеки ден Своя мир и Своята радост. Простри и днес ръката си върху нас. Ти си ни крепил винаги с Любовта Си и ние ще Ти служим с
към текста >>

173. Наряди за 1946 г.

влиза в живота. Нека погледът ни да е устремен към Светлите Божествени Върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Навсякъде в света има вече пробудени души, които желаят да работят за великата култура на Любовта, на братството, която иде на земята. И нека всички ние, работници на новото във всички страни, да се опознаем, да се сближим, да свържем силите си за една обща красива работа за великото дяло. В нашата дейност ние няма да сме сами. Ще имаме подкрепата на разумни сили, които ръководят човечеството в цялото Битие. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде сега. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братство и сестринство. Едно нещо, от което се нуждае днес човечеството, е проникването на новите идеи в живота. Ето защо, необходимо е беседите и лекциите на Учителя, които съдържат в себе си идеите на новата култура, която иде, да бъдат преведени на чужди езици. Ще ви съобщим скоро кои беседи са предвидени за превеждане на първо време. Ще ви молим да ни се обадите на адрес:......................................................................... за получаване на настоящото писмо и да ни пишете нещо за вас. Съобщете ни нещо за вашия живот там, за вашата дейност, за условията, при които работите. Нека връзките между вас и нас да станат все по-живи. Да влезем в оживена кореспонденция помежду си. Всички братя и сестри тук сме винаги с вас! Ние живо чувствуваме вечните
към текста >>

174. Наряди за 1947 г.

- живот от висшите сфери, една Божествена светлина идва като отговор на нашата молитва. Ако молитвата не привлече тази светлина от висшите сфери, тя не е била истинска молитва. И тая светлина, която иде отгоре като отговор на нашата молитва, тя преобразява нашите умове, сърца и воли, и изменява и околните условия." Братският съвет реши да покани братята и сестрите на усилена молитвена работа за делото Божие, за мисията на Учителя, за събуждането на човечеството, за подкрепа на всички Божии работници, за влизане на човечеството в красивия свят на Любовта. Хубаво е във всички кръжоци да се образуват молитвени групи най-малко от по трима души, а може и цялото Братство да се моли общо. А които нямат условия да влизат в групи, могат да се молят и поединично. Но важното е да помогнем на Великото Божие Дело. Казва Христос: „Търсете, искайте и хлопайте." Пожелаваме ви всичко хубаво и светло. Моля, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: /п/Т. Стоименов /п/Ж. Панайотов /п/Б. Боев 3) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразднуването праздника на пролетта ще стане по следния начин: Сутринта, в неделя, на 23 март т. г. излизане преди изгрев слънце на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5 часа както следва:Добрата молитва.Евангелие от Матея, 12гл., 1-10ст.Евангелие от Марка, 10 гл., 3-12 ст.Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 15 гл.Молитвата на царството.„Духът Божи".Беседа „Външна и вътрешна
към текста >>

175. Наряди за 1948 г.

И сам показа как да сторят това. Разчупи хлябовете, даваше тям, а те - на народа. Този е пътят за работа. Човек е силен и свободен, доколкото работи с Бога, с Великото Разумно Начало и има знания, доколкото Божият Дух живее в него. Задачата на учениците е да дадат условия Божият Дух да дойде в тях да работи. Това е дълбока вътрешна работа на ученика - свещена работа, която се извършва в мълчание, молитва, съзерцание, размишление. В нея душата се отваря за Вечния, Безграничния и иска подкрепа и светлина, черпи вдъхновение и сили, за да може да работи тук на земята между своите ближни. Учителят казва: „Един момент ще те призове Господ да извършиш една малка работа за Него. Бъди буден за този момент. Бъди готов за този свещен момент и всякога се готви за него. В това седи смисълът на твоя живот." Бъди във връзка с Бога на Любовта, за да знаеш какво иска Той от тебе да направиш. Бъди от разумните девици, на които лампадите са пълни с елей. Всички блага на живота се донасят от разумни същества - хлябът, плодовете, светлината, мисълта, добрите чувства. Чрез всеки човек Бог изпраща нещо специфично, едно специално благо, което чрез никой друг не може да се изпрати. Затова всеки трябва да извърши работата, която Великото Разумно Начало иска от него. Злото в света, това са пропуски, онези места, където липсват специфичните Божии блага. Съществата, които са били натоварени да ги донесат, са се захласнали и не са ги донесли навреме. На тези места има празнини. Който стъпи там, сполетява
към текста >>

176. 7. НАСТАВЛЕНИЯ

преди молитвата. Вечер ще ядете преди залязването на Слънцето, а молитвата и прочитането на 9-а глава - след залязването на Слънцето, към 8 часа вечерта. Господ е наложил пост на целия свят. Като закусите сутрин и като се навечеряте, ще благодарите много на Бога. През тези 10 дни ще има абсолютен пост на сърцето и ума си. Да няма никаква лоша мисъл, лошо желание, никакво одумване. През тези дни искайте от Бога само важни и необходими неща, а не празни работи. Ще се молите Бог да подкрепи всички ваши сестри и братя, където и да са те, да помогне Господ на всички страждущи, на всички, които се борят със злото. Като молитви може да четете „Добрата молитва“, „Отче наш“ и др. Гледайте да не бъде всичко пресилено и сърцето ви да е всякога топло. Приближавайте се към Господа с вяра. Имайте вяра в Неговата благост и доброта. Така ще видите какъв е резултатът. Беседа, държана на 26 юни 1918 г. София ------------------------------------------------------------- [1] толумба (от ит.-тур.) -
към текста >>

177. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

окултна ложа беше на страната на Съглашението, а Черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос. При сключването на мира, Черната ложа измени тактиката си и започна да действува върху Съглашението, а Бялата ложа започна да действува върху Централните сили - размениха ролите си. Аз няма да се спирам, а само мимоходом минавам този факт. Положението, в което се намирате в даден момент, когато поддържате известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитате, най-първо трябва да определите откъде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Някой ще каже: „Аз вярвам в това и това!“ Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват. На глупавия човек като му даваш нещо, например 100 наполеона, той е готов веднага да ги вземе, като казва: „Аз ще ти дам 150%“, макар че може след това всичко да изгуби. Не е въпросът за печалбата. Имайте пред вид, че всички наши постъпки и идеи на Земята определят нашето бъдеще. Може би някоя ваша сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляди години. Затова имайте пред вид, че което вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат и хиляди години, но вие няма да избегнете от да влезете в една права посока. Сега тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятствува.
към текста >>

178. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

обработва семето, и това не може. Значи тия 3 елемента: почва, семе и самия лозар, който да обработва, са необходими. И тогава, такава една лоза може да принесе плод. Сега ще направя едно сравнение: почвата, това сте вие - сега според думите на Христа; лозата, то е Словото, което е вложено във вас, а лозарят, то е Духът, Който обработва, това е Божественият Дух. Всяка една възвишена мисъл, всяко едно възвишено желание, които се разработват във вас, цъфтят и радват душата ви. Те се подкрепят от този Божествен Дух. Сега, за да може да дойде у вас Духът и да заживее този Божествен Дух, изискват се особени условия. И ще ви направя едно сравнение. Ако вие си направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател да дойде да живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере само ония стаи, които са най-хигиенични, да имат източни и южни прозорци и прозорците да са големи и хубави и после ще каже: „Вашите стаи са отлични, аз ще дойда да живея при вас.“ И когато Божественият Дух дойде да живее у човека, Той гледа дали имате истински стаи. Същият закон е и тук. И като четете цялата глава, Христос разправя какви са условията, за да дойде Духът. Едно от условията е любовта. Сега вие ще кажете: „Тази любов, все за любов говори!“ Аз сега говоря за любовта в нейната трета степен, не за любовта като неразвитото лозе, нито за любовта като лозето само с листя, а говоря само за любовта като лозето с грозде. Вие може да имате любовта на неразвитите пръчки, може да имате
към текста >>

179. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Беседа държана на 09.02.1923 г.

отидете в онзи Божествения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Тогава ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?“ Той и сега е в Небето. Ние под Небе разбираме разумните хора, които са съвършени. Те не могат да пуснат при себе си невежи хора. Допуснете, че вашето обоняние е развито, може ли да допуснете някой човек, заразен от проказа? Болестта е едно нещо, любовта е друго нещо. Да търпим всичките миризми на болния, ние благодарим за тази любов. Любовта има за цел да подкрепи живота. Целта не е да подкрепим болния. Като е болен някой, може да го гледат, но целта на любовта не е да гледа болни. Това е вметнато нещо. Целта на любовта не е да търпи грешните, то е вметнато нещо. Целта на любовта е да развие добродетелите. Вие казвате, че трябва да се търпи. Търпението е в един свят, дето хората не живеят добре. Когато говорим за търпение, ние подразбираме един свят, дето хората не живеят добре. Когато единият човек е добър, а другият - лош. ние казваме: „Търпи го.“ А когато и двамата са добри, и двамата се обичат, тогава каква нужда има да се търпят? Много добре. Щом ви е дотегнало търпението, вие може да го смените с друго. С какво може да смените търпението? (- Със самообладанието.) Самообладанието, и то има известни черти като търпението. Може да търпиш, когато вземат нещо от тебе, когато постъпват несправедливо спрямо тебе. Да допуснем, че вие сте дошли до крайния предел на търпението и казвате: „Човек не трябва да търпи.“ Като не търпите, какво трябва да
към текста >>

180. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено, тъй го аз наричам. Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: „Не разбрах смисъла на живота.“ - Защо? Смисълът на живота е Любов. Бог е Любов. Той е Мъдрост, Той е Истина. Моето желание е, аз спрямо вас имам две мнения. И те са следующите: Аз искам Божественото у вас да го подкрепя, да го възрастна. За Божественото аз съм готов всичко на направя. А у вас има друг човек, за който аз не се интересувам, то си е ваше. Туй, човешкото трябва да живее само от изобилието на Божественото. Но когато Божественото ще стане у вас жертва за човешкото, вие сте на един крив път. В окултизма туй го наричат падение, намирате се в Божествените корени и се намирате в едно безизходно положение, а по-тежко няма от това за душата. Сега моята цел днес е, аз не искам да ви дам морал, а само някои правила, които са неизбежни. Първото правило да го запомните: Божественото във вас за нищо, за никого не трябва да го жертвувате. Божественото само трябва да се жертвува за себе си. Казва Христос: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Божието само може да се положи и да се вземе назад. Когато казва Христос, то е Божественото - „Имам власт да положа душата си, имам власт пак да си я взема.“ Бог допуска Христа да го вземат, Той го допуска и пак Го издигна. Ако вие подлагате Бога на
към текста >>

181. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

себе си и което остава това, което е. Това, което се променя и не може да се познае, как може да бъде истината? Истината е нематериална, без цвят, без форма, извън всякаква измяна с една дума „вечна". Всичко, което изчезва, е лъжа и заблуда. Земята е поредно разрушаване и възраждане. Материалните неща са само привидности и подражания на истината, както възпроизвеждането по отношение на реалността. Нещата на земята не са истината. „Ти скърбиш, о сине на земята, и аз ида да те подкрепя, защото ти обичаш правдата и търсиш истината. Аз съм Божествената Мъдрост, Всемогъщата Мисъл" Чуй: Мисълта е Бог - Отец, Словото е Негов син. Те са неразривно свързани във вечността и тяхното съединение, това е Живота - съзерцавай Светлината и я познай! Мисълта и Словото творят делата на Всемогъщиего. (Во дело радост ти познай!) От това Всемогъщие се излъчват 7 лъча, които действуват в 7 кръга и в тези кръгове се включват вси същества, от които е съставена вселената; и действието на тези 7 лъча (или Духа) в кръговете се нарича съдба. И тези кръгове се включват в Божествената Мисъл, която всецяло ги прониква. Бог иска щото всеки човек да постигне вътрешното познание на себе си и да различи своето невидимо висше същество от видимата форма, която е негова обвивка. Когато той се познае в двойствеността на своето проявление, няма да се остави да бъде увличан в променливите форми. Неговата мисъл ще бъде устремена в търсене и преследване, в безкрайното, абсолютната красота, чието съзерцание
към текста >>

182. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на
към текста >>

183. 7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

които са я довели не до агностицизма, но до гностицизма, до знанието. Но понеже публиката се интересуваше повече да чуе доказателства, факти и методи на изследване в полза на реалността на съзнанието, независимо от тялото (даже един учител стана и подкани Тошева към това), Тошев говори и чете неща повече в това направление, като процитира доста имена на известни учени от Европа и Англия, които са правили и правят много опити, чрез които принципите на спиритуализма са научно подкрепени. Още в началото Тошев каза, че според окултната наука, съществуват три експериментални метода, чрез които се установява безсмъртието на човека: 1. Спиритическите сеанси - извикване на духовете на умрели хора, които дават доказателства за своята индивидуалност; материализация на духове и тяхното фотографиране. 2. Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и 3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство. Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода. Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и
към текста >>

184. 29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ

е получавал среща с арахангелите Гавраил и Михаил след интензивна молитва и съзерцание. VI.Из писмото му с дата 15 декември 1953 г.: 1.За влизането във връзка с възвишените същества важни условия са: а/ Чистотата. б/ Стремежът на човека. в/ Ако работиш за разпространението на новите идеи и да обръщаш душа към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, да ги водиш към Бога, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. Ангелите трябва да одобрят работата, за която дириш тяхната подкрепа. г/ За влизане във връзка с висшите разумни същества, най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. А също често мислете за възвишените същества – за тяхната чистота, интелигентност, съзнание, идеи, изпитвайте любов към тях. VII.Из писмото му с дата 5 април 1954 г.: Онези, които искат да се занимават с новото учение, трябва при най- неблагоприятни условия да са доволни. Следват четири закона в природата: 1/ Като благодариш на Бога за доброто, то расте. 2/ Като благодариш за страданията, те си отиват. 3/ Като не благодариш за доброто, то си отива. 4/ Като не благодариш за страданието, то остава и расте. Болният като благодари, болестта си отива. Значи самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш. VIII.Из писмото му с дата 15 ноември 1955 г.: 1.Сега се подготвя шестата раса. Сега трябва любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да подготви хората. 2.Една разумна Божествена вълна иде и ще
към текста >>

185. 3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ

обаче „що мисли мишка, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край". Аз съм много доволен, че ти неуморно боравиш в каузални култури. Изпратеният труд те изявява. И добре струваш, защото разсадника е голям, сезонът наближил и работниците са необходими. Говори, пиши, живей! И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа. Новини - като се видим. П. Ив.
към текста >>

186. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

каква насока сте дали на вашите деца - успели ли сте да посадите в тях от семената на новата, нетленна мисъл? 8. Какво е вашето мнение - трябва ли Братството да се стреми да изгради една материална култура на базата на новите разбирания, които ни дава Учителят и няма ли опасност при съграждане на материална култура великите принципи на новата и свободна духовна мисъл да бъдат облечени, ограничени и изопачени е несъвършени форми? Дайте собствено обмислен отговор и помъчете се да го подкрепите с цитати из беседите и лекциите на Учителя, като посочите точно мястото им. 9. Мислите ли за значението на книжнината на Братството? - Какво знаете за нейното развитие, какво сте направили лично за нея и какво мислите, че трябва да се направи, за да даде тя най-големи резултати. Обичате ли да четете освен словото на Учителя и друга книжнина - каква и какви връзки намирате с разбиранията, прокарвани от Братството. 10.Какво е значението, според вас, на братските общежития и как трябва да се нареди живота за в бъдеще на базата на личния живот или на общежития; какви хора трябва да влизат в тях и може ли и трябва ли с разни външни норми да се нареди живота там. Наред с вашето разумно мнение - израз на опитност и права мисъл, посочете мисли на Учителя по този въпрос. 11.Какво разбирате под окултно ученичество? Опишете развитието на собственото си схващане по този въпрос. Докажете накрай с данни из лекциите на Учителя. Молим всеки да бъде внимателен и искрен, да не примесва онова, до което
към текста >>

187. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

ти и много се зарадвах, че пак влизаме в свръзка един с друг. Особено съм зарадван и от съдържанието му, понеже по този въпрос и аз съм мислил доста. На окултното движение принадлежи бъдещето, защото сега сме в завоя между материалистическата и духовната култури. Сега сме в началото на духовната пролет. Има нужда от много работници. Време е вече не все да се приготовляваме да работим, а да вложим всичките си сили за успеха на великото божествено дело. С най-голяма готовност подкрепям вашето предложение. Изборът на лицата е сполучлив. Добре е да прибавим към тях и г. Иван Толев от София, с когото от една година насам постоянно разменяме мисли по този въпрос. И той е един от горещите привърженици на тази идея. Тогаз съобщете този план на г. Дънов и на изброените лица, за да почнем по-скоро работа. Бог да благослови тази инициатива. Нарочен поздрав до г. Ватев и всички други приятели. С мил братски поздрав: Ваш Б. Боев Шумен, 9.11.1926 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Получих на времето си в София 2000 лева от вас със запис без писмо. Дадох от тях 1000 лева на Кр. Тулешков за Просветния фонд и 1000 лева на Алекс. Стрезов за „Житно зърно". После сестра Гина ми писа че съм имал картичка от вас и ми съобщи съдържанието й, но сумите бяха вече внесени. Нарочен поздрав до домашните ви и всички братя и сестри там. Брат Петко Христов и цялото му семейство ви поздравляват. Често говорим за вас. С братски поздрав: Б. Боев. Адрес: Б. Боев, (дом Петко Христов) ул.
към текста >>

188. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

тук много тържествено. Имаше гости около 50-60 души. След беседата Учителят раздаде лично на всички, като подарък новата песнопойка. И вие ще я получите. След беседата направихме с Учителя разходка до близкия минерален извор, дето в една горичка направихме поотделно всеки тайна молитва. Често имаме гости. Сега ни са гости бр. Минчо Сотиров, бр. Кирил Икономов (музикант) и пр. Учителят казва, че мирът е близък. България ще излезе от събитията запазена, защото е закриляна и подкрепяна от Провидението. Тя сега е подкрепяна отгоре, понеже сега е в златния си век и затова е кредитирана отгоре. Обръщам внимание на мистичните думи на 3-та страница на резюмето на Петровденската беседа. Тия мистични думи Учителят прочете от едно свое тефтерче, което носи винаги в джоба си. Хубаво е всеки да си ги препише, да си ги има за настолни думи и да размишлява често върху тях. Ето някои мисли, из разговори с Учителя: „Слугуване и служене се различават едно от друго. Първото е по-низше. Слугуването е по неволя, а служенето е от любов. Хората след умирането си горе се учат да си създават други дихателни органи, а именно за дишане на етера. По отношение на етерното дишане ние като дишаме въздух сме като рибите във водата. Когато съчетаете музиката с движенията, по-лесно се трансформира състоянието на човека. Цялото растително царство се гради чрез музика. Когато ангелите пеят и свирят, дърветата цъфтят и зреят. Когато някой те обича, той е едно езеро, в което ти се окъпваш и ще се
към текста >>

189. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

две, със съвършено нови свойства и нов състав. Например, сярна киселина и натриева основа, и двете съединения силно разядливи, като отрицателните мисли в живота, при взаимодействието си металът натрий замества водорода в сярната киселина и се получава безвредната сол натриев сулфат, а водородът от киселината отива на мястото на метала натрий и се получава вода. Ето и реакцията: H2S04 + 2NaOH = Na2S04 + 2Н20 Убедени в резултатите на метода, който Учителят приложи при майка ми и подкрепен от опит, наблюдение и мисъл, и с науката, укрепихме повече вярата си в Учителя, в неговите методи на работа и в неговото учение, ние смело и твърдо поехме пътя, по който той ни водеше, и до днес оставаме верни на това, което видяхме и опитахме. Писано на 6 февруари 1968 г., София. Настъпи зимата, но аз все продължавах да ходя при Учителя за съвети относно лекуването на майка ми. Стомахът й напълно се нормализира, и с това и апетитът й се подобри. Зимният сезон не позволява излизане на слънце, затова Учителят обърна повече внимание на храната. Той не й препоръча изведнъж вегетарианство, каквито ние, сестрите, бяхме вече, но препоръча постепенно намаляване на месото. От време навреме можеше да яде месо, главно пилешка чорба и малко от бялото месо на пилето. Естествено и незабелязано тя премина към вегетарианска храна, която й се отрази много добре - стана по-жизнена и с добро самочувствие. Почти всяка вечер преди лягане й правехме леки масажи на гръбначния стълб, дето всъщност беше ударът.
към текста >>

190. 13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ

никаква лекарска помощ. Нали през предишното ми заболяване положението ми беше крайно критично, затова се прибегна към лекарска помощ, но дойде помощта и отгоре, която аз видях главно и опитах на себе си. Често се спирам върху разговора си с Бога и продължавам да се разговарям и да благодаря, че този род молитва се чу и ми се отговори. Боях се да не ме сполети нещо лошо, защото не изпълних обещанието си, което бях дала при първото ми боледуване, че ще пазя да заслужа вниманието и подкрепата, която ми се даде отгоре. Ето защо и сега от една страна се моля и разговарям, а от друга страна се вслушвам в това, как и по какъв начин ще ми се отговори. С подобряване на състоянието ми, се видя и отговорът, който получих. 27 януари 1968
към текста >>

191. 15. НОВ ЖИВОТ

своите приятелки, които положиха всичките се грижи и внимание към един сериозно болен, на когото и те искаха да помогнат. Наред с инжекциите вървяха и лекарствата, различни по големина, форма и цвят хапове, както и различни по имена. Като нямах какво да правя, броях по колко хапчета вземам на ден и по колко стигаха до всеки следващ ден, докато най- после ги събрах и се уплаших - бяха на брой около триста. Видяха ми се много, но свършено вече. изгълтах ги. Благодарение на всестранната подкрепа, както аз я нарекох, т.е. от Небето и Земята, аз се върнах от другия свят. С други думи казано: от невидимия свят или от небето някъде ме кредитираха, отпуснаха ми кредит да поживея още. За колко време ми дадоха кредит, това не е моя работа. Моя работа, и то специално моя е тази, да живея и да работя така, че да оправдая кредита, който ми се даде за нов живот - да благодаря и никога да не забравя подкрепата, която ми се даде и от небето, и от земята. Често ще си спомням за това време, защото според мене, подкрепата беше голяма, навременна и необходима. На кого ли не се помага? Няма живо същество на земята, на което да не се помага, върху което да не бди онова велико справедливо Око, което е създало всички живи същества. Следователно, не само аз имах тази подкрепа и то не само един път в този живот, но при това боледуване за дадения момент се отвориха очите ми, за да видя реално, осезателно тази подкрепа, която наистина не ще забравя. И до ден днешен усещам топлината на тия две ръце, така
към текста >>

192. 18. РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ ОСЕМТЕ СВЕТЛИ МИСЛИ

Словото ще преобрази света, същата мисъл ще го организира. Той продължава по-нататък: Няма да оставя човек в света с крива мисъл. Няма да оставя човек в света да греши. Тези са заключителните мисли на това малко, кратко Откровение, което аз сама така нарекох. Кратко, много кратко е това откровение, но аз се радвам, че то ми даде възможност да мисля, да следя и да наблюдавам всичко, което днес става и се убеждавам в истинността на Словото Божие, произнесено пред нас десетки години, подкрепено от живия истински пример от целокупния живот. Радвам се и благодаря, че десетки години слушахме Словото на Живия Господ от устата на нашия обичен Учител - слово живо и истинно, за което бъдещето ще говори с тръбен глас. 19 декември 1967
към текста >>

193. 22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ

сериозно и каза: „Дадоха ти една опитност само за пет минути, за да видиш и опиташ силата на отрицателните мисли и ти едва я понесе. Това са отрицателните мисли и настроения на духовенството." Представих си ясно, наистина, какво носи и понася Учителят и то от ония хора, които минават пред себе си и пред обществото, и народа си като Божии служители. И това са ония хора, на които Учителят е готов да подаде ръка така братски, както и на всички хора, които приемат тази ръка за помощ и подкрепа. Много, много благодарих на Учителя, че и на мене се даде микроскопическа възможност да опитам ярко силата на отрицателната мисъл, която иде от хора, наречени Божии служители, но които са лишени от възможността да видят, да познаят и почувствуват онази любяща и безкористна ръка, която им се подава навреме, когато и те, както и цялото човечество се намира на кръстопът. Опълчиха се тези хора и така се развилняха, че днес всички хора трябва да се червят и срамуват за действията на най-отговорните лица на времето си. Отидох си в къщи, преизпълнена с благодарност, че Небето е изпратило тъкмо навреме Великия Учител на човечеството, който със сила и мощ в себе си отново ще понесе греховете на хората и със своята любов и безкористие да ги освободи от мрака и заблудата, както и от греховността им, в които се изпаднали. Ако днес още не, то поне утрешният ден иде спасението на Цялото човечество. Мощната ръка му е подадена и няма да отстъпи от задачата си. 27 август 1967
към текста >>

194. 33. РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ

УЧИТЕЛЯ Наистина голямо заглавие. Кой малък може да определи или да каже нещо за работата на Учителя? Същото се отнася и за мене. Следователно, под работата на Учителя разбирам методите, с които той си служи, за да помага на своите ученици, последователи и слушатели, когато искат неговия съвет или подкрепа. Един летен ден, през 1926 година, след една от беседите, които Учителят продължаваше още да държи в братския салон на улица „Оборище", аз преживях нещо много силно. Словото на Учителя беше много високо и силно. То разтърси съзнанието ми толкова много, че всяка клетка в мене трептеше. Беседата се свърши и аз още при излизането си от салона реших да не отивам в къщи на обяд, а да отида направо на „Опълченска", дето е пишещата машина. Имах силно желание да напиша беседата веднага, за да мине Словото още един път през мене и аз през него. Качих се на подуенския трамвай, който води за „Опълченска". Седнах в трамвая до една непозната госпожа. Тя ме погледна внимателно и ми каза: „Госпожице, вас ви тресе." - „Да, тресе ме", отговорих аз и продължих да си мисля върху работата, която ми предстоеше. Стигнах до „Опълченска" и влязох в стаята, дето е машината и се готвех да пиша. В този момент някой чукна на вратата и тя веднага се отвори. На вратата се показа Учителят с цигулка в ръка. Той ми каза: „Сега ще ти изсвиря една песен." Както бях още права, така си останах и започнах внимателно да слушам. Учителят свиреше и пееше една прекрасна песен. Аз слушах с голямо разположение и
към текста >>

195. 7. КЪДЕ СИ ТИ, ГОСПОДИ

ТВОИТЕ ДЕЛА. ВЕЛИКО Е ИМЕТО ТИ НАД ВСИЧКО!" Чуеш ли този химн, ти сам ще си отговориш на въпроса къде си Ти, Господи. Сам ще си отговориш: Намерих те, Господи, във всички Твои дела, на земята и на небето - в реки, морета и океани, в планини и долини, във всичко живо, което ги обитава. Виждам Те, Господи, и на небето, в ония безбройни звезди и слънца, далечни за човешкото око. * Тези няколко реда написах по случай неизразимата си благодарност за отново възстановеното ми здраве и за подкрепата и участието на моите близки в това възстановяване. Пиша тия няколко реда и в памет на нашата добра и незабравима сестра Надя по случай 20 години от нейното заминаване. Споменът за доброто, красивото и светлото, което тя носеше в себе си не само че не се е отдалечил от нас, но и всеки ден изгрява с по-голяма сила и светлина. Писано на 30 септември - Надиния имен ден -1966 година. Забележка на редактора: За Надя рождената сестра на Паша
към текста >>

196. 8. УЗРЕЛИЯТ ПЛОД - ПРОСТРЯНАТА РЪКА

голяма, като пред някакво тежко предчувствие. И пак погледнах към дървото: ръката стоеше все тъй неподвижна, като че очакваше нова. втора, друга заповед отгоре да й се даде. (Това беше на Преображение, 19 август 1962 година.) От този ден положението на Аня все повече и повече се влошаваше. Тя ту губеше съзнание, ту отново се връщаше. Това продължи почти цял месец. Като отговор на усилената ми молитва, чух ясно гласа на Учителя: „Не виждаш ли, че аз съм около вас?" И наистина така беше. Подкрепата и помощта беше голяма. От това, което днес разбирам, през този месец Аня мина през чистилището. Това беше пътуване през бурно море или буйна река най-малко, дето ту пътуваше, ту изплуваше на повърхността. Това се подчертаваше от думите, които тя за себе си изговаряше: „Страшно голяма борба минавам! Ох, Надя, Надя, какво е това чудо!" От време навреме тя споменаваше имена на наши близки, заминали, които идваха може би да я посрещнат, защото наистина тя отиваше и се връщаше отнякъде. Почти не се хранеше, освен насила приемаше сокове от плодове. Интересното бе, че през този месец тя мина пълно физическо чистене. Така се изчисти, че всичко онова, което й беше мъка, физическа тяжест, болезнено състояние, изчезна. С това чистене, тя се освен физически, още и духовно преобрази. През това време простряната ръка не отстъпваше от мястото. Едва забележимо, с микроскопически разстояния тя се приближаваше към дървото, което аз не исках да виждам. Ръката ту се изгубваше и след време пак се явяваше, но
към текста >>

197. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

през неделята: една на общия окултен клас и една на специалния клас. После започна да държи и всяка неделя, в пет часа сутринта, така че станаха четири Слова през седмицата. По тази причина се увеличи броят и на стенографите, които станаха четирима: Боян Боев, Елена Андреева, Савка Керемидчиева и аз, Паша. Ако Учителят се беше заел с работата върху беседите, която не беше негова, той не би бил достъпен, никой не би могъл да се обърне към Него било за съвет, за разговор, за някаква подкрепа в живота и за много други неща. Извън беседите и лекциите, които Учителят държеше, работата му беше колосална, за която ние се опитваме да говорим и да кажем нещо на интересуващите се, но която и ние не можем да си представим. Колко е голяма, тя става само отчасти понятна, като се спрем на думите, които Учителят каза два-три дни преди заминаването си, а именно той каза: „Свърши се една малка работа." Ако ние, които бяхме около Учителя, виждахме как работи и колко много работи, как живее и как се проявява въобще, тогава смело мога да се запитам: Ако е свършена една малка, микроскопическа работа, така наречена от самия Учителя, то какво би преставяла онази голяма, грандиозна, наречена Великото Божие дело? Там всякаква представа спира. Това е безначална и базпределна работа. И тъй, до 1921 -1922 година работих главно със стенографиране и дешифриране на беседите и написването им на пишеща машина. След тази дата започнах да работя и при печатане на беседите, тяхното стилизиране и коригиране,
към текста >>

198. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

същото. Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя бряг на една и съща река. За да преминеш реката от единия бряг на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава. Мостът, именно, представя тия връзки, които свързват една мисъл с друга." Тази бележка беше единствената и най-малката, която Учителят ми каза конкретно. Останалата работа беше голямата, необятната, която няма начало, няма и край. Тя е толкова необятна, колкото и самото Слово. За подкрепа на тази моя мисъл, Учителят един ден ми каза: „Ако аз бих изработил една беседа, вие, които я слушате, не бихте я познали." Наистина, ако Учителят би работил беседите, Той не би бил достъпен за хората, така щеше да бъде зает. Тази работа не беше за
към текста >>

199. 19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО

отношение към духовното естество на човека, а другият към неговото материално естество. Учителят дойде на Земята като революционер и реформатор, да прочисти стария път в духовното дело и да прокара нов път. Той не дойде с щик и сабя, нито с нож и острие. Единственото оръжие, което Учителят притежаваше и с което работеше, това беше Любовта, като мощна, творческа сила. Десетки години говори Учителят за Любовта, освети я от всички страни, обясни всичките й прояви в живота, като ги подкрепи с живи примери и образци. Той определи проявите на Любовта в четирите човешки свята: в света на сърцето като чувство, в ума като мисъл, в душата като сила и в духа като принцип. Обаче Любовта сама, без връзка с Мъдростта и Истината, не е достатъчна да ни представи образа на истинския човек, нито да ни го представи като съвършен, завършен образ. Ние, съвременниците на Учителя, негови ученици и последователи, сме живи свидетели на един такъв завършен, съвършен образ на земята. Пред нас стоеше и досега още стои изправен този образ, който и в бъдеще ще остане непоклатим, защото е минал през огън, защото е минал през хиляди, хиляди чифта очи - наблюдателни, изпитателни, съмнителни, подозрителни и строго критични, и в края на краищата не само чифтовете очи, но всяко око поотделно би дало своя подпис за свидетелство на това, че думите, писани в тия няколко страници, са истински и верни. Любовта - носителка на целокупния живот, беше основна тема на Словото на Учителя. Тя се озаряваше от светлината
към текста >>

200. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

През деня ме вика. Ха, той там казва: „Прави корекция на дажбата. Тъй, тъй, тъй." - „Ха, деца, отговорете що слагаме толкова фураж концентриран, що слагаме такъв фураж толкова." Те отговарят. През деня той ме вика: „Ти защо ме злепоставяш пред ученичките?" Викам „Г-н директоре, вий нали пред тях ме питате? Нали там трябва да ви дам отговора? И вместо аз да ви дам отговор, те ви дават отговор. Да ви кажат на каква основа се изчислява едва дажба." Ей този мухльо започна да търси подкрепа в Министерството. В.К.:Срещу вас? Г.П.: Не, за себе си. Той срещу мен няма какво, щото аз съм бойка. Ами той търси подкрепа за себе си, да се защитава и кани Цветана Киранова, предполагам че е известна за вас Цветана Киранова като комунистка и боец срещу фашизма, нейния мъж какъв беше, Киранов, той стана професор после в агрономическия факултет, добри приятели сме. Кани, да прати семейството си, Прокопи Киранов, да прати семейството си да летува в това бе, в Орхание, знаеш ли колко е хубаво в Орхание? Ох, Боже, Боже! Пристига Цветана Киранова с трите си дъщери. Става, пак започва, „моята госпожа" и т.н. и т.н. Един ден, аз съм на лозето. Лозето е направено в различни системи: Кордонна система, чучувидна система, дълъг и т.н. и деца, това е опитно поле. Всяко значи дете знае тоз ред каква система е, как въобще се режат. Цветана Киранова идва при мен, гледа. Свършвам аз. Вика: „Ела да си поприказваме, аз там ще се задуша от тоз директор. Какво да правя, само за ядене се приказва и за дрехи.
към текста >>

201. 11. РАЗДЯЛАТА

Лидия Соломонова Аладжем

Знаеше за дружбата ми с Генчо, носеше му моите писма и колети и взе да ми говори, че човек има кредит и когато се свърши, откъде ще вземе? Това беше сега моето поведение, фалирал търговец. Беше 25 години по-голям от мене. Той си търсеше приятелка, аз се смущавах от посещенията му, но търпях. Един ден погледнах картината на Учителя над леглото ми - на художничката Цвета Щилянова. Никога не бях виждала такова нещо - цялата светна, това беше Неговата аура. Само това ми рече: „Една малка подкрепа ти изпращаме." Портретът на снимката стана обикновен. Боже, си казах, а това какво е, нямам никакво отношение, никакъв допир. Наведох глава и казах: „Обещах на Теб да служа, да бъде Волята ти!" Тази дружба трая 20 години. Писах на Генчо - евакуиран в Тополица, че ако иска да дружим, ще го оставя да рисува в бараката на Изгрева, защото аз ще ходя на работа. Не след много дойде, завъртя се малко при мен, нищо не каза и се върна в Тополица. От този ден спрях да се моля за него. Изминаха 10 години. После чух, че дал изложба и му откраднали картините. Бяха хубави, и днес има някои в градината на Айтос. После чух, че заболял и лежал в Пловдив, и оттам си заминал. Беше казал, че знаел, че съм имала един приятел. И толкоз. По-късно на Рила ясновидката от Тополица Стойка ми каза: „Ти ли си Лидия? Аз станах причина да се разделите с Генчо." Какво можех да й кажа? Ясновидки - виждат до носа си. Генчо се явяваше на сън, молеше се да дружим като преди. Последният път сънувам го, че сме на Дунава във
към текста >>

202. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

примирение ще отдават почести и слава на светлите братя. Очакват го всички, очакваме го ти и аз. И ще дойда да изпълня дома ти с мир и веселие за този ден. С цветя украси дома, с търпение сърцето си. Със светъл поглед облечи се, защото идва Велик ден. Велик празник на душата, копнежът на човешката Любов - Очакваният. КЪМ СКРЪБТА Не те обичам, скръб, очите ми разплакваш и сълзи бисери изхвърляш от моя свещен дом. Разнищваш ми душата на хиляди частици и изнурена я оставяш без подкрепа и закрила. Неканена пристигаш, свещен кът заемаш и разпалваш сили спомени в душата ми доволна. Навън, навън изпъждам те, нахална гостенка на моя дом, бой свещен приемам аз, пази се от мен, далеч отбий се веч. 40 ДНИ ОТ ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Изминаха четиридесет дни, от когато Любимият ни Учител замина за страната на Ангелите, Серафимите и Херувимите, за страната на светлината - Неговата родина. Изминаха четиридесет дни, от както нашите сърца отдаваха последен поздрав на любимия ни и скъп образ, на свещената Му осанка - Неговата украса. Днес, събрани в Твоето име, Учителю, празнуваме. Твоето Слово, което ни донесе виделина на нов живот, за света братство, мир и любов. Слязъл от безкрайните светове на Твоята слава, за да облечеш земната дреха на ограниченията, да изпълниш великата мисия, да излезнем от калта на живота ние, твоите мили дечица. Приеми нашата безкрайна благодарност за скъпата жертва, от дълбочината на блажената радост от озарените ни сърца, в които запали свещения огън на
към текста >>

203. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Магдалина Стефанова Григорова

статия за българската общественост и за еврейското общество тук бе равно на нула. Отвсякъде пълно мълчание. Но представителите на еврейския народ в лицето на Лидия Аладжем накрая изразиха своята признателност към Учителя. Това направи и главният редактор на еврейският вестник, Самуел Франсес. Лидия Аладжем имаше една опитност от времето на Учителя. Тя преминава през различни трудни моменти в своя живот. Не й върви нищо. За каквото се захване, веднага се явяват мъчнотии. Не намира подкрепа в никого. Отива при Учителя и пита: „Защо не ми върви в живота?" А Учителят отговаря: „Как ще ти върви, когато досега не си работила за Бога?" Ето тя получава окултния закон и се опитва да се преустрои и да почне да работи за делото на Учителя. Движи се в различни среди и проповядва Учението на Учителя, но без успех, защото Учението на Учителя не се проповядва, а се живее. А хората го преценяват чрез човешки дела. Делата говорят. Другото е вятър. Лидия Аладжем отива при Учителя и съобщава радостната вест, че вече е решено от Великите сили да се даде територия и да се основе нова еврейска държава в Палестина. Лидия е щастлива и радостна: „Учителю, ще имаме територия, ще основем държава и ще въдворим Царството Божие на земята." А Учителят й отговаря: „Напротив, отсега нататък започват страданията на евреите." - „Ами защо, Учителю?" - „Докато евреите не приемат християнството, няма да може да се примирят с арабския враждебен свят, който ги заобикаля. Само Христос може да ги примири. Защото
към текста >>

204. 24. В ЕДИН ЖИВОТ ПРЕСТЪПНИК, В ДРУГ ЖИВОТ СВЕТИЯ НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ

това страдание спрямо крака на брат Боян Боев, който е толкова добър и за него се говори, че е ангел вРадка Овчарова панталони?" А Учителят ми отговори: „Защото в минал живот е бил началник на гилотина." Аз зяпнах с широко отворена уста от изненада и наум си прошепнах: „Леле-е-е-е, Учителю, дано не научава това брат Боев." Друг случай, който ми е разказвала сестра , също заминала в другия свят, е следният: Идвам на Изгрева за първи път, казва тя, и много се нуждаех от известна подкрепа. Реших да отида при най-авторитетните братя. Първият ме наруга и ме отпрати най-безцеремонно. Вторият и третият още по-грубо. Най-накрая реших, че четвъртият ще ми помогне, защото аз съм чувала за него най-хубави неща, това е брат Боян Боев. Когато се явих при него, гръм от небето се спусна върху мен, като ме наруга по-грубо и от първите трима. Обезумяла от ужасната изненада, разплакана отивам при Учителя и Му разказвам за случилото се с тези братя. Тогава Учителят ме погледна многозначително и ми каза: „Всичко това аз го направих. Нарочно те доведох при тях да видиш и да не си мислиш, че те са светии." Сестра Радка Овчарова е самоука художничка и в Мърчаево, в стаята музей, има голям прекрасен портрет на Учителят всред житата, нарисуван от
към текста >>

205. 2. ОСЛЕПЕЛИЯТ ВОЙНИК

Тройка Кирилова Мишкова

две деца в края на Първата световна война, когато баща ми се завръща от фронта тежко ранен в главата и завинаги ослепял, а е бил само на 18 години, а майка ми - на 28. След като получава медицинска помощ в болницата „Пирогов" в София, той и много други тежко ранени войници биват изпратени по домовете си да се лекуват, както могат. В същото време майка ми, заедно с други вдовици от града, поема фунции на самарянка - ходи по домовете на ранени войници, за да им оказва помощ и морална подкрепа. Тя се грижила известно време и за баща ми и той, вече разбрал, че завинаги ще остане сляп, й предложил да се оженят, за да й помага да отгледа децата си. Така съм се появила и аз, и моите две сестри - Николина (1922 г.) и Донка (1925 г.). Баща ми беше много едър, силен, строг човек, с твърд характер, но справедлив, честен с хората и много трудолюбив. От нас, децата, изискваше изключителна дисциплина, ред и подчинение. Той обикаляше цялата страна по своите работи, свързани с търговия на добитък, ходеше и в Цариград, придружаван от старата си майка, Тройка - баба ми. Работеше непрестанно и никога не се оплакваше от своя недъг, нито пък притесняваше с него майка ни. Тя много си е мислила: „За какво ли е наказан той с тази слепота?" Веднъж дори се осмелила да попита Учителя дали не може да му се помогне, да прогледне поне с едното си око. Учителят отговорил, че някога баща ни е бил в султански палат в един от миналите си животи и тогава много е притеснявал слугите си, жестоко се е носил с
към текста >>

206. 3. ЛЕТУВАНИЯТА С БРАТСТВОТО

Тройка Кирилова Мишкова

Лятно време се качвахме да летуваме на Бакъджиците в Стара планина. И върхът се казваше така. На върха опъвахме палатки и стояхме там по 10-на дни. По-долу, в подножието му има манастир - „Свети Спас". Децата ходехме често там. Местността беше много красива, обрасла с люляци и смрадлика. И досега усещам ароматите им. Сутрин посрещахме изгревите на слънцето на върха. Незабравими останаха спомените ми за преживяванията ни сред братските хора и на планината, и в Ямбол. Хората се подкрепяха взаимно и материално, и духовно, живееха много задружно и сплотено. Съборите на Братството бяха най-големите ни празници, както и рожденият ден на Учителя. Неповторими остават спомените за съборните дни. Родителите ми разказваха как са се изкачвали за съборните дни на Рила с тежки раници и с мене на гърба на татко, върху раницата му. Но освен това в ръцете си те, както и всички, които се качвали този ден с тях наедно, носели по няколко тухли, кой колкото може да носи. Така се събирал материалът за постойката на първата хижа на езерата. Много се радваха на изградената хижа, на чешмата, на изворите, на пътеките - на всичко! Там животът им беше още повече задушевен и братски, много повече, отколкото долу. От разговорите между родителите ми разбирах какво уважение, любов и благодарност изпитваха те, а и всички наши близки към Учителя, как благоговееха пред Неговото величие и скромност. Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към
към текста >>

207. 4. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА НА БОРИС ГЕОРГИЕВ НА „ИЗГРЕВА В СОФИЯ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

работим за Борис Георгиев, а работим за Школата на Учителя. А Борис Георгиев е бил една проекция в дадено време, като един от представителите на българския народ, изпратен пред Мировия Учител. 5. „Допълнителни идеи, мотиви и материали, които ще възникнат при обработката на материалите от посочените четири точки, като бъдат обособени в отделни теми.'' По този начин се дава възможност на Христон Захариев да работи творчески и всяка една идея, която дойде до него да може да я подкрепи с материали и факти и съответно да я изрази в четмо и писмо. В случая той има възможността свободно да работи в тази насока. Ако в своята работа издирване на материали се добере до лица, които имат познания за тези събития, може спокойно да ги охрабри и подпомогне да напишат също нещо по този въпрос. Така ние откриваме този раздел свободно и за всички ония, които биха могли да напишат сега, както и след години, като написаните материали се прикачат към този колективен труд, наречен „Борис Георгиев и Изгревът". Ние тук също ще се опитаме да работим по дадени теми, като на този етап нашите теми не се дублират с онази програма, която ние написахме на Вас. Но ако се окаже дублиране, има два начина: или всеки да си помести своята публикация, или пък да се обединят в едно, като обработката им стане колективно на масата, на кръглата маса, и при споразумение от всички участници направената публикация ще носи името на всички участници. Това нещо е разумно и ще доведе до обединение на нашите усилия.
към текста >>

208. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

В хармония ли сте вие с Бога, със своите ближни и със себе си? Ще се стремите, щото всичките ви сметки да бъдат уредени всяка вечер. Окултен ученик не трябва никога нито да проси, нито да се задоволява с малко! Ако иска човек да се облагороди - той трябва да иска! Можем да искаме само от Бога! Ако ти си недоволен от всички дарби, способности, от Бог ти е дал, ти си един негодяй! Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление! Малките усилия в живота, подкрепени с разумността, увеличават своята деятелност. Условията, които Бог ми е дал - ще ги използувам, макар през най- големите трудности! Не се хвалете със себе си! Вие идеално разсъждавате, но не прилагате този идеал. Приложете поне най-малкото! Нека у вас се зароди желанието да работите! Вечер като се върнете, да сте доволни от себе си и вашите близки да са доволни от вас! У вас трябва винаги да има една готовност да дадете един благороден пример там, където трябва. „Аз не съм дошъл да ми служат, но да служа!" У всинца ви трябва да има достойнство! Ако ние не можем да внесем Любовта и Мъдростта - никаква светлина не може да има в света. Също Истината, Доброто. „Любов, Живот, Доброта, Мъдрост, Знание, Сила". (Това трябва да го имате като скрижали.) Майка, която има силна воля, детето й не може да умре! Свят ще бъдеш, добър, благороден, чист! Ще вложим положителното в живота си, ще работим върху себе си! Изгубени неща в света са само ония - когато си пропуснал да направиш едно добро. Трябва да
към текста >>

209. V. КОНСТАНТИН ТРИНГОВ (1907-1981 г.)

за формирането на Трингов като художник играе самият Казанлък, наследил стари културни традиции, дал не един творец за българското изкуство. В читалище „Искра" будният младеж има възможност да види картини от български художници и да ползува богатата библиотека. Но един от най- важните фактори за мирогледното израстване на Трингов е контактът му с Димитър Чорбаджийски - Чудомир, новият учител по рисуване, изтъкнатият вече художник и писател. Той насърчава младия творец и подкрепя идеята му да учи живопис в Художествената академия в София. Бащата, Мирчо Трингов обаче не е съгласен с тези намерения. Той счита изкуството за несигурна професия и желае да направи сина си търговец. За тази цел през 1929 г. го изпраща в София да следва Свободния университет. Коста обаче се записва студент едновременно и в Художествената академия. Болестта на бащата през 1929 г. принуждава младия човек да прекъсне временно образованието си. След това сам поема издръжката си и в 1937 г. завършва. Решителната стъпка е направена - той никога вече няма да се отклони от избрания път. В Академията негови професори по живопис са Цено Тодоров и Никола Ганушев. Те високо ценят своя даровит ученик. Още като студент Трингов устройва две самостоятелни изложби в Казанлък - през 1934 и 1936 г. - в които преобладават пейзажи от родния край. В тях е изявена трескавата жажда на твореца да се потопи в атмосферата на родното и близкото, до което по-късно Трингов се докосва с чувството за неговата трайна и
към текста >>

210. Приложение Второ

събрани пари, като и ти си давала своя десятък от Търновското Братство. Накрая Цанка Екимова прогледна, отвориха й се очите и тя заедно с брат си Николай събра възрастните приятели и съобщиха на Борис да не се дават пари. Е, кой е виновен за това? Виновен е този, който провали цяло Братство. А силите са едни и същи и те търсят сега чрез кого да се проявят. 12. Ти имаше една идея, която според мен бе Божествена идея, да се разучи Паневритмия от следващите поколения. Аз реших да те подкрепя, но ти поставих условия аз да движа всички неща. Ти се съгласи и се проведе онази среща при Ина Дойнова, направи се протокол и план за работа. Ти знаеш каква борба аз водих с Крум Въжаров. Накрая той се съгласи и подписа протокола. Какво представлява тази програма, ти я имаш и това е един план за работа, който е даден чрез мен. А не чрез онези, които са подписали протокола. След това Мария Митовска се изметна и си издаде своя Паневритмия. В книгата, която издадох, аз поместих протокола и има коментар към него. Аз предадох оригиналния текст и се прехвърли на ксерокс от групата на Елена Андреева, Ярмила Менцлова и Мария Тодорова. Макар че някои да притежаваха в ръкопис този текст, но никой не знаеше от кого е и каква е историята. Тази история е поместена в книгата „Изгревът". Мария Арсова имаше забележки към Ина Дойнова по начина, по който тя предава Паневритмията. Аз с Мария отидохме при Ина за уточняване. Преди да влезнем, един камион изпръска цялото палто на Мария. След пет минути
към текста >>

211. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIV

молив в ръка, с който стенографира. Прави. Отляво до Учителя е Анастасия Янакиева, отдясно забрадена с тъмен шал е Йорданка Жекова. Снимка № 8. Учителят и Савка на Молитвения връх в съзерцание. Снимка № 9.Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1936 год. Учителят седнал, а Савка е с гръб към фотокамерата. Това е една снимка изпратена до Галилей Величков, на която отзад Савка пише: "На Галето, Тук имаме два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. "Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна". Амриха. Дата - юли 1936 год. Рила. Снимка № 10. Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1940 год. Савка и Учителят на екскурзия до 7-те рилски езера 14.08 -19.081940 год. В дъното отляво се вижда групата, с която Учителят се е качил. След1939 год. със започването на войната, няма рилски лагери. Мястото на снимката е бивака на лагера. Снимка № 11. Учителят на плетения стол, а пред него Савка и Паша Теодорова - стенографките. Снимка № 12. Учителят говори, Савка и Паша стенографират. Учителят с пръст говори, а пред него са главите на Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. Вляво от главата на Учителя е Тодор Маринчевски. Горе в бялата рокля и с бялата коса е Дарлинг Доспевска. Пред Учителя долу е Михаил Стоицев от Пловдив. Снимка № 13.Учителят говори, а Савка и Паша стенографират. Учителят седнал на плетения стол говори, 13.VІІІ.1939 г. Пред него, Савка и Паша стенографират. Седнали нависоко пред Учителя са двете французойки - със сакото и
към текста >>

212. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

добрите хора и добрите духове, да се занимава въобще с Доброто. Лошите духове са, които изкушават ученика. С тях той не трябва да има нищо общо. Когато ученикът има вътрешна светлина, лошите духове не могат да се приближат при него Когато мисли за Бога, той е ограден. 252.Дружба. Ученикът трябва да дружи с ония, които са по-напред от него, за да се учи от тях. Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на учение. И да слиза при по-долните, за да им помага. Подкрепи ли по-долните, по-горните него ще подкрепят. 253.Трансфор- миране. Ученикът трябва да мисли само Доброто!. Всяка лоша мисъл е един психически трън. Ученикът трябва да го намери и извади. Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използува за Добро. 254.Новият път. Този, който облича нови дрехи, няма желание да се върне отново към старите. Ученикът, който тръгне в Божествения път, трябва да остави нравите на света. 255.Средата на ученика. Живей и се движи винаги в Любовта! 256.С Бога. Всеки уд има смисъл, доколкото е свързан с организма. Живееш правилно, докато си в контакт с Бога. 257.Духовна закрила. Човек не може да успее в каквато и да е ра- бота, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога. 258.Страданията. Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо Добро. Разбере ли тъй страданията, той ще се подмлади. Човечеството само в една
към текста >>

213. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400

Любовта е необходим. 360.Любов. Любовта е нещо Божествено! Ученикът трябва да прояви Любовта свободно. Има две крайности в Любовта: срам и безсрамие. И едното, и другото произтичат от неправилното разбиране на Любовта. Но от двете срамът е за предпочитане. 361.Любовта. В Любовта трябва да изчезне всяка форма, а да остане само смисълът на нещата. Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне. В Любовта трябва да изчезне всяка форма! 362.По Божественому. Ученикът трябва да моли подкрепа от Боже- ствения свят и да разрешава всичко по Божественому. В Божествения свят нещата се разрешават напълно; в духовния - наполовина; а във физическия - никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки - да бъде напълно свободен. 363.Посвещение. За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта - тогава ще е посвещението. 364.Любовта. Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота. Тя дава подтик дълбоко в душата на човека към Бога. Това е за оня, който разбира! Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов, и дето е Бог, там е всичко! 365.Две места. Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в училището. За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в училището. Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е
към текста >>

214. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 401-450

не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му. Учителят знае, от какво има нужда ученикът. Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414.Благодарност. Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415.Естественост. Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер. 416,Учение. Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика! Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове. Там е разликата. А такива градини никъде ги няма. Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия! 417.Поляризиране. Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира. Той винаги обръща внимание само на положителното в живота и с него работи. 418.Основни черти. Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти - вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него - това е той. 419.Особеност в развитието. Ученикът не трябва да гледа другите! Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да
към текста >>

215. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Това значи: където минеш, никого да не закачиш; никого да не раздразниш, никого да не предизвикаш. Свободата включва в себе си търпение. Тайната на числата. след N116 123 - Божественият свят. Бъди справедлив. 456 - Духовният свят. Бъди чист. 789 - физическият свят. Бъди с крепка вяра Справедливост, чистота и вяра са условия, с които човек може да работи, за да придобие повече светлина - необходимото условие за разрешаване задачите на неговия живот. Любов. след N121 Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърдцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. след N 129 Молитвата подразбира вътрешна връзка с Божествения свят! Светлина. към N1 42 При светлината телата възрастват и се увеличават. Огън. след N143 При горенето телата губят от теглото си. При горенето човек губи Любовта си, а при растенето - придобива Любов. Глад и жажда. Гладът и жаждата са най-силните подтици, които съществуват в природата. Те са мощни сили, с които природата си служи. Като мощни сили, те движат всичко живо, заставят го да работи Добро и глад. Доброто е глад, който уталожава глада. Колкото и да е силен глада, той слуша и изпълнява всичко каквото му заповяда доброто. след N 144 Да се възвеличи Господ. Усмивка, добро и глад. към N 148 Усмивката на човека произтича от Добро- то, което е влязло в него и е задоволило глада. Дрехата на доброто. Дрехата на доброто е вечна. Колкото
към текста >>

216. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 741-760

е творчески принцип. Когато всички хора се обединят в своята мисъл и невъзможното за тях става възможно. Първата работа на хората е да хармонизират мисълта си. Домът на Природата. 745 Понеже живеем в Дома на Природата, първо трябва да се учим от нея; да прилагаме нейните правила и методи. Тя разполага с много занаяти, тя ще ни научи на всичко. Доброто. 746 Доброто трябва да се прояви. Без него нищо не може да се постигне. Когато някой намисли да прави добро, всички трябва да го подкрепят. Доброто трябва да се прояви. Централа. 747 Време е вече да се образува една мислова централа, светлината на която да се изпраща по целия свят, както Слънцето - своята светлина. Слънцето е централа, чрез която се пренася светлината и топлината на земята. Така и човешката мисъл е централа за предаване на друг род светлина на земята. Когато тази енергия премине в мозъците на хората, от тях започва да се излъчва светлина способна за работа. Ако духовните хора придобият силна мисъл, Царството Божие ще дойде на земята. Минало, настояще. 748 Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящото. 02. 08.1933 г. Изгрев, София Плодовете на Добродетелта. 749 Когато Слънцето грее, животът има смисъл. Когато реките текат, земята се разработва. Когато дъждът пада, сятото се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на Добродетелта. Учителят. 750 Какво ще стане с ученика, когато Учителят му замине за другия свят? Този страх не е на мястото си. Добрият Учител е
към текста >>

217. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1121-1140

Природата, ти си изгубил деня. Като обработите това, което сте възприели от Природата, ще придобиете сила. След като е възприел нещо, човек трябва да даде нещо от себе си. Една обмяна трябва да има. Красотата. 1137 Красотата се ражда от Добродетелите. Вие изучавали ли сте всички Добродетели? Знайте ли всяка Добродетел къде да я турите? Любовта 1138 Любовта е сила, която носи украшението на човека. Всички блага носи. Като живееш под ръководството на Любовта, всичко можеш да постигнеш. Подкрепата. 1139 Бог ни подкрепя чрез Слънцето. Всички да бъдете добри проводници на онова, което Бог ни праща. Не мислете, че в света никой не управлява. Чистотата. 1140 Първото нещо: трябва една вътрешна и една външна чистота. Къщата ви трябва да бъде чиста и всичко трябва да бъде турено в ред и
към текста >>

218. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1141-1160

една необходимост. Праната е онази чиста енергия, която човек възприема. Сутрин има повече прана, затова, излизайте сутрин. Вслушвайте се в Божествените мисли. Облеклото. 1144 Всички Добродетели, всички благородни и хубави мисли и чувства, това е облеклото на човека. Те образуват ореол около човека: Червеният цвят, който носи Божествения живот. Портокаленият, който носи Божествената личност. Зеленият - Божествената енергия за растене. Жълтият - Божествената Мъдрост. Тези цветове подкрепят неговия живот. Когато хората се разболяват, този ореол около главата се изгубва. Сърцето. 1145 Никога не оставяйте вашето сърце само да се разхожда из улиците. Ако сърцето иска да излезе на разходка, пратете с него ума си и вашата воля. Щом го пуснете само, ще направи погрешката, която и Ева направи. Вслушване 1146 Вслушвайте се в Божието Слово. Вслушвайте се във всички онези хубави неща, които Бог е вложил във вас и се обичайте един други, тогава Бог ще ви благослови. Цар на себе си. 1147 „Ще станете Царе и свещеници..." - да ти се подчиняват твойте мисли, твойте желания, всички твои постъпки. Една дума като кажеш, да те слушат. Три вида хора 1148 Три вида хора има, които трябва да обичате: Едни хора като ги обичаш, ще станеш здрав. Други, като ги обичаш, ще станеш добър. Трети, като ги обичаш, ще станеш умен. А има четвърти, като ги обичаш, ти ще светнеш, голяма красота ще придобиеш, ще станеш като ангелите. Милостивият човек. 1149 Милостивият човек е внимателен към всич- ко. Той цени
към текста >>

219. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1301-1320

изпълнителят. 1318 Направете това, което Бог е вложил във вашите души. Музиката. 1319 В царството Божие не приемат човек, който не знае да пее и да свири. В музиката всички хора се сдобряват - богати и сиромаси. Музиката дава онова, което другите изкуства не дават - задоволява човек. В това отношение човек трябва да пей в душата си. „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си." Скръб и радост 1320 Всякога, когато да ви дойде една голяма скръб, ще имате една радост преди това. То е подкрепа на Природата, едно благословение. Тя знае, че минавате през мъчно място и ви дава кредит, за да може да
към текста >>

220. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1541-1560

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

забелязва, но във време на глад може да изхрани цял народ. Кажи: 1558 „В Бога промени няма, всичко, което Бог ми е дал, за мое добро е." Вярата. 1559 Вярата седи над разумността. Вярата е закон за преминаване от една форма в друга, закон за трансформиране на енергиите, закон за прераждане. Разумността. 1560 Когато ученикът е разумен, Господ го обича и му се изявява. Трябва да се намираш във връзка с едно разумно същество, което да ти помага. Трябва да има до теб един Разумен Дух, да те подкрепя. Хората са като децата, имат нужда от
към текста >>

221. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2161-2180

работим заедно. Ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите и с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да ти помогне, има ли нещо лошо в това?" Учител и ученик. 2162 В любовта няма никаква измяна. Бог и Неговите закони са неизменни. Връзката с Учителя е вечна и неизменна. Вярата. 2163 В каквато и тъмнина да се намериш, не трябва да губиш вярата си - светлината пак ще се покаже. Молитва. 2164 „Господи, малкото добро, което Си посял в мен, направи да израстне." Правила. 2165 Подкрепи доброто си сърце с правилна мисъл. Който има Любов, ще се прояви в Мъдрост. Който има Мъдрост, ще се прояви в Любов Най-чистият извор. 2166 Пази душата си чиста само за Бога. Да се не влюбваш в много хора. Човек трябва да пие вода само от най-чистия извор. Учителят. 2167 „Бог да бъде с тебе. Който умре заради мене, той ще възкръсне." Съвет. 2168 Не се обезсърчавай. Знаеш, че има милост Божия, благост Божия; няма защо да се обезсърчаваш. Ще се молиш. Ще се свържеш с Бога и с добрите хора - да ти помагат. Закон за. жертвата. 2169 Аз предпочитам да загубя настроението си, но да запазя разумността си. Предпочитам да загубя разумността си, но да запазя любовта си към Бога. Ще жертвувате настроението си заради разумността. Ще жертвувате разумността заради Любовта. Закон за доброто. 2170 В невидимия свят има един закон: всяко доб- ро желание да се благославя. Кажи си така: „В Бога промени няма. Всичко, което Бог ми е дал, за мое добро е." От пасивност се пази. 2171 Трябва да имаш една основна
към текста >>

222. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 101-120

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

се изтълкуват правилно, тогава съблазън няма. Сега всички постъпки съблазняват хората, защото нямат Мъдрост. Приложението на Мъдростта. 107 Когато съблюдаваме принципите на Бога, ние сме в Мъдростта. Разбирането е в приложението. Умният човек може да бъде свободен. Хармониране. 108 Когато Бог работи вътре в нас, ние се хармонираме. А когато ние действуваме вън от Бога, тогава се създава греха. Зараждане на Доброто. 109 Всяко добро семе, което се заражда у човека, трябва да се подкрепи отвътре, от Бога. А това става чрез Молитва. Силата на Любовта. 110 Най-великото качество на Бога, то е Неговата Милост. Силата на проявлението е в Любовта. Когато дойде изпълнението Волята Божия, окото ни не трябва да трепне. При Бога ще отидем всякога сами. Мото: 111 „Да се прослави Господ на Любовта си, на Мъдростта си, на Истината си в душите ни." Истината. 112 Истината е достояние само на душата . Синият цвят е цветът на Истината. Законът на Истината 113 Истината е закон на слизане и възлизане на човешката душа. Господ на Истината е Духът! Стремеж към Истината. 114 Стремежът на душата е Истината! Животът в Истината дава свобода на човека . А в свободата няма никакво стеснение. Душа жива. 115 Първото нещо за ученика е да се схваща като душа жива, която се стреми в три посоки: да чувства, да мисли и да действува! Човешката личност. 116 Първото нещо, с което се повдига човешката личност, то е да схващаш себе си като душа, жива душа. Да схващаш себе си жена или мъж, то значи да
към текста >>

223. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

правила. Не само да се нахвърлят тъй. Кой е сиромах и кой е беден? - Сиромах е онзи, който постоянно странствува като просяк, а беден е, който работи, оре, копае и пак няма. Циганите са сиромаси. Но сиромахът може да бъде по-културен от бедния. Бедният е все на едно място. „Нищите духом" не значи нито беден нито сиромах. Съвсем друго значение има думата „нищи". Сиромахът ходи навсякъде. Сиромахът и бедният събират запаси. Бедният е на физическото поле. „Сирак" значи лишен от подкрепа. Всяка една дума, като я разберете, тя ще ви причини едно задоволство вътре, пък когато думата е неприятна, остава една празнина. Вземете думата Любов и милосърдие. Любовта е сила само за здравите хора, прямо, а милосердие е само за слаби хора. Силният може да бъде милосерд, здравият от нищо не се нуждае. Здрав и болен. Здрави са богатите, а болни са бедните. Милосердието има предвид слабите, които трябва да се развиват. Майката казва: „Аз любя детето". Не, тя е милосердна към него. Любовта после ще дойде. Милосердието е едно качество с най-висши морални прояви. Майчината любов е, която е създала детето, а милосердието работи. В Любовта като влезеш, тя не търси никакви дисхармонии, тя иска всички хора да се радват. Тя иска всички да са богати. Бог е Любов. И затова милосердието иде да приготви пътя за Любовта. Всички тия неща са подготвителни неща за Божествената любов. За в бъдеще новият език ще даде нова дума за Любов. В български думата „Любов" е загубила половина от своята сила и
към текста >>

224. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

утеха на душата си пред Бога, намирам също и поука за из живота . 64. Предназначението и смисъла на човека е да се усъвършенства във всяко направление и отношение . 65. Да имаш вътрешна хармония, то значи да искаш, когато знаеш и можеш, да можеш , когато искаш и знаеш , и да знаеш, когато искаш и можеш . 66. Видиш ли злото (изкушението), отдалеч още бягай от него, като за живота си, не се спирай да премериш силите си с него , защото сториш ли това, ако Исус не е с тебе да те подкрепи, то непременно ще бъдеш победен или ще можеш да се изтръгнеш от ноктите му , но с големи усилия. 67. Оня, който иска да намери доказателство за съществуването на Бога,за безсмъртието на душата, за действителност на невидимите светове, нека не го търси другаде, а да се научи да чете във великата книга на живота, природата и душата,защото само в тази книга , открита само за пробуденото духовно око, е написано най-прекрасното доказателство за всичко това. 68. Смелият в живота печели борбата . 69. Искам да служа на Господа и с Него да живея . 70. Ако имаш хармония в себе си, ще имаш живот и благословение в дома си . 71. Да не живееш за себе си, а за другите , е благородно . 72. Человек, който дири Бога прилича на вода, която си дири място . 73. Животът е ценен, когато сме в страдания, тогава копаем дълбоко в своята градина . 74. Животът е редица от падания и ставания и умението стои в това, да се изправим мъдро при всяко падане. 75. Животът е училище, но трябва добре да вникнем в него. 76.
към текста >>

225. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше - да не вземате големи длъжности. Да имете стремеж, но този стремеж да е духовен. Да се усъвършенствуваш, да имаш знание. Третото нещо е - вие взаимно може да си помагате. Да кажем, някой има немирни деца или друго главоболие. Можете един на друг да си помагате. Десет души ще си съсредоточите мисълта върху един брат. Ще се съсредоточите върху него да му дадат един подтик, да го подкрепят. Ще се молите заради него, ще му изпратите своите пожелания. Този брат, като закъса материално ще му помогнете, но да не го направите ленив. Той да види, че с Божията Любов може да се поправи всичко. Животът трябва да е сносен, да е нормален, да не е в утеснение. Всичко това пак ще става по този, великия закон. Да кажем, че аз имам един клас от 100 души ученици. 1000 лева туря всеки настрана. Те са 100,000 лева. Един брат се нуждае от 5000 или 10,000 лева. Всеки един дава и се събират и му се дава 10,000 лева. Тези пари, които сте дали, те пак ще дойдат при вас. Ако вие сте постъпили правилно, вашите пари са на място. Ако сте постъпили погрешно, друг въпрос. Например дадете на един брат 100,000 лева. Ако му дадете тия пари вие го разваляте. Той ще ги даде в банката, ще почне да взема лихвите, ще стане рентиер. Ще му дадете пари, но труда си да вложи в тях. Ще му купите един чифт коне. Аз направих един опит с двама млади братя в Търново. Купих им два коня, казах им: Ще работите на гарата и
към текста >>

226. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

и неприятно да е било. Материалното богатство на един човек е отглас на неговото духовно състояние. Децата се ползуват от подготовката на материалното състояние, благодарение доброто духовно състояние на родителите - благата вървят по наследство. Мнозина имат добри желания, но малко са които имат стремеж да изпълнят тия добри желания. Имате отруднен брат - не се притичате да го облекчите. Военните не правят така, те се поддържат. За намиращия се в опасност военен, телеграфирват и го подкрепят. Поддръжка трябва и в духовния, и в умствения, и в материалния живот. Разбирам съзнателния материален живот. Имаше един брат Дързев, който живееше в лоша стая тук. Дадох наставления, настани се по-добре, по-хигиенично, но волята му излезе слаба и аз занят с други работи не можах да проследя до колко се изпълняват наставленията ми, и той си замина. Друга една сестра пратих в Чам-Курия, бе много слаба. Поръчах й да слуша, ако иска да оздравее. Като охлюв да пъпли и на слънце да излиза и се пече. Послуша ме и се съвзе. Тя трябваше да си замине, но остана. Иска се послушание и помощ от приятелите, от братята и сестрите. Най-важния въпрос за вас кой е сега? Кое е най-належаще? Бр. Драган Попов, София: - Да се ликвидира със салона. На 3-ий септември трябва да внесеме 25,000 лева. Решихме да платиме дълга на Радославова - около 50,000 лева, а всичкия дълг е около 120,000 лева. Никой не се грижи за салона, като че е чужд. Даже да се помете не отива никоя сестра от най-ревностните. Бяхме 12 души.
към текста >>

227. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

внесе в тебе, в сърцето ти тегота. Има известни желания, които трябва да се санкционират от Невидимия свят, за да се реализират. Нищо в света не е произволно. Една река приижда, разширява се, казват - потоп става. Това не трябва да те плаши, тя пак ще се събере в коритото си, това е временно състояние на реката. Който иска да услужи и да служи на едно общество, той трябва да даде повече от себе си време, труд и пр. средства, а и всеки трябва да даде пример на ръководство, за да се подкрепи главния ръководител. Кой е по-усърден? Един католически свещенник ли, който се моли три пъти на ден или онзи человек, който излиза сутрин и след два часа се върне, на обед пак излезе и след време се върне, и вечер същото прави - каква е разликата между двамата? Тоя човек, Иван да кажем, е ходил три пъти да оре на нивите на три вдовици. Каква е разликата? Ако тоя свещеник е благочестив и се моли три пъти на ден заради хората, то с неговите молитви дъжда навреме ще дойде. И всичко Бог дава общо на хората, и онзи човек също какво добро е направил? - Вдовиците знаят. Та казвам, и вие жертва ще правите от усилията на духът, който имате в себе си. Не да бъдете видян от хората, а само от Бога. Ако един ръководител има две спирачки, как ще върви? Казвам му: Дигни спирачката! И сега на всички ви казвам: Дигнете спирачките и вървете напред, та каквото ще да става с целия свят! Вземете пример от мене: поповете толкова говориха, аз спрях ли се! Вървя си. На един болник ще правите операция, ще
към текста >>

228. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

не искаш да ти правят, не го прави на другите. Или другояче казано: Това, което Бог ти е казал, изпълни го, не го отлагай, защото ако го отлагаш, ще дойдеш да ядеш една каша, за която ще съжаляваш. Ако ти не вършиш Волята Божия, Бог няма да те кредитира. Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези Същества, които ръководят животът ти; те не могат да ти дадат вече това доверие, което са имали досега към тебе. И ако изпълниш Волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там където е водата. Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия" разбирам човек, който разбира живота добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят. Един светия където и да го турите може да се справи с живота. Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи. Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога. Вашето положение прилича на положението на онзи светия, който искал да се ожени за една непорядъчна жена и тогава да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена, за да я избави. Ако той стане слуга в един богат дом и слугува там. завзема най-долното
към текста >>

229. 6. СЛИВЕНСКОТО БРАТСТВО

е отпечатан, а пред него има дълга молитва*, чрез която се иска благословение на всички братя и сестри на гр. Сливен. Така под N 11 е Иван Жеков - родния ми брат, а под N 29 е Руска Жекова - майка ми. На списъка има отбелязани 72 имена. МОЛИТВА Господи, Боже наш, ний ти се молим от душа, чуй молбата ни, която отправяме към Теб в този час. Ние, които толкоз много сме нарушавали Твоите заповеди и повеления, и сме пристъпвали Твоят Свят Закон, днес търсим Твоята Бащинска подкрепа и като съзнаваме нашата пълна зависимост от Теб и се уповаваме на великата Твоя милост, при все че непрестанно сме Те оскърбявали, ний идем при Теб и викаме с всичкото си сърце и душа: „Ела, скоро, Господи, слезни отъ високите небеса и се установи в нашите сърца, ето те - сърцата ни са отворени, влезни в тях, направи свое жилище в нас и ни преизпълни с благодатта на Духа Святого, та от сега всяко наше слово от Тебе да изхожда в Твое име и за Твоя слава да бъде. Ето до тука дойдохме Наставниче наш, Спасителю наш, по нататък вземи ни Ти и поведи ни по стъпките Си и нека от сега всяка наша стъпка в Твое име и за Тваоя слава да бъде. Искаме Господи и драго ни е да хвалим името Ти и да напоменуваме за Твоята слава и величие пред человеците; ето заради това ний Ти се молим от душа Ти да ни благословиш и да прибъдваш завинаги в нас, да вложиш Законът Си въ сърцата ни, словото Си в устата ни, и движими от Твоятъ Свят Дух, напътвани в Твоят прав път да можем да послужим на ближните си, да сторим
към текста >>

230. 7. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

ми, чийто син беше адвокат, за да следвам в Сливенската гимназия. Следващите 2 години бяха тежки за семейството ни, баща ни започна да боледува и така почина през есента на 1900 година в гр. Сливен. Не стига този тежък удар за семейството ни, но след 2 години почина мъжът на майчината ни сестра, наша леля: те бяха бездетни и 1-2 години се приютявахме край тях. Така двете сестри останаха без понататъшна издръжка, се установиха да живеят в гр. Сливен. Майка ни с 4 невръстни деца, подкрепяна морално от леля ни, а и двете заедно въодушевявани от висока религиозност постепенно се приближаваха до Бялото Братство и Учителя. На мен предстоеше да се простя с гимназията и до 17 годишна възраст прекарах на работа при един наш сродник, живущ в гара Стралджа. След тези необходими подробности, преминавам към същественото в моите спомени. През 1910 година се простих и с работата си в Стралджа. Прибрах се при майка си в Сливен, за да постъпя на работа там. По това време кръжока на Братството в Сливен току-що набираше членове под ръководството на брат Димитър Добрев. Майка ми и леля ми наверно и те се числяха там, но по тогавашните разбирания посещаваха и църквата, и така задоволяваха религиозните си нужди четейки Евангелието и общуваики с други духовни хора. Един неделен ден, било е навярно, мисля че 10 юли 1910 г., майка ми и леля ми се завърнаха от църква необикновено радостни побързаха да ни осведомят, че след църковна служба отиват в салона на читалище „Зора", гдето слушали много
към текста >>

231. 12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133

са се запътили да си връщат Одрин обратно. Някой от присъствуващите му възразиха, той настояваше на своето. Стигна се дотам, че искаха да го предадат на някой стражар, като провокатор, който внася суматоха между народа. Но близките събития оправдаха тоя човек, и един студен душ се изсипа върху патриоти като нас. Съборът през 1913 година не се състоя. Учителят не бе правил обичайните си обиколки през 1912 и 1913 г. Само писмата, които отвреме навреме изпращаше на старите братя ни подкрепяха. Тия писма не само се четаха, но ги и преписвахме в тетрадките си. Имаше нещо и като наряд даден от Учителя за молитвите и четенията, които ние верующите трябваше да изпълняваме. Забележително бе, че през 1913 година беше, че покрай молитвите в ранните утринни часове Учителя бе поръчал да четем 133 псалом. Този псалом бе предназначен да неутрализира влиянието на фаталната 13 година. Четяхме го през цялата 1913 година, впоследствие ни остана, като навик да го четем всеки месец на 13 число и въобще, когато имахме работа с това число. Запитахме Учителя, кое го е накарало да препоръча 133 псалом? В българската интелигенция вероятно под влиянието на западната култура се наслоило отношение към 13 число, че е фатално. А това най-малко казано е едно ненужно внушение. Нужно е било едно противодействие и Учителят разрешава въпроса с четенето на 133 псалом. То може да има и друга някаква причина, но аз знам тази. В разговорите ни през този период, след събора 1912 година и есента на 1913 г. братята
към текста >>

232. 52. ПЪРВИ ЗАСЕДАНИЯ НА ВЪРХОВНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ

след нас. Ние, които следваме Учителя, освен Словото, което слушахме 3-4 пъти в седмицата, получихме от Него много неща, необходими за нашият напредък. Ето, това тържество на Духовния свят, изличи разочарованието. Тъкмо сега, от нас се изисква до ползуваме всичко оставено от Учителя - Словото, песните, напътствията как да живеем правилно, та когато дойде време и ние да преминем „отвъд", да се явим там придобили нещо за нашето развитие. Така, задачата на старшите братя бе, да подкрепят надеждата у всички нас, да оформят реда, при който ще се подвизаваме и в бъдеще. Това те извършиха в събранията си през следващите три дни. Място за събранията бе определено в дома на Жечо Панайотов, на Изгрева. На първото събрание присъствуваха ръководителите на братските кръжоци в страната; от по-големите градове, с по-многочислени кръжоци присъствуваха и по един-двама помощници на ръководителите. Събранията бяха „закрити", както се казва днес, т.е. на тях не присъствуваха други братя и сестри. Председател на първото събрание беше брат Тодор Стоименов, като най-старши ученик на Учителя. Стенографираше изказванията сестра Еленка Андреева, една от стенографките на беседите. Нямам на разположение протокола на събранието, но имам ясни спомени за по-важните решения. Ясно беше, че преди събранието по-важните братя са се срещали и определили дневния ред, както и предложенията, които ще се направят за одобряване от това събрание на Върховния братски съвет. Първите важни решения на Върховния
към текста >>

233. 54. ДВЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ БРАТСКИЯ СЪВЕТ

от който да се дава стипендия на младежи от братски семейства, за получаване висше образование. Когато съобщих в Братския съвет това предложение, получи се една изненада. Може би се счете като светска проява да имаме такъв фонд, а най-вече не се възприе фонда да бъде и на името на Учителя. Беше наклонено почти да се изостави тази работа. Бях споделил идеята и с Антов, който я възприе, затова взема думата и настоя непременно да имаме такъв фонд. При наличността и на неговата подкрепа, Братския съвет възприе идеята и ми възложи да изработя правилник с нужните подробности по функционирането на фонда. Такъв бях вече обмислил и на следващото събрание го прочетох, възприе се с малки промени. Напечатан бе в печатницата ни и се разпрати из провинцията по братските кръжоци. Раздадох правилника и на някои братя в София. Ето в този случай се позасрамих, когато един брат след прочитане ми направи бележка: „Какво ще е положението на даден степендиант, който на някой братски празник ще излиза и ще изпълни нещо по специалността, която следва. Няма ли да му е обидно, че всички ще знаят, че той следва с братски средства?" Като размислих, дадох му право. В действителност, това предвиждане за изява не се практикуваше. Кои се възползуваха от фонда? Той се оказа „добре дошъл" само на едно място. Отзоваха се от айтоското братство, като събраха и значителна сума за фонда. Ръководителят на братството в Айтос, брат Георги Куртев имаше внук, който предстоеше да следва медицина. Средства
към текста >>

234. 78. ИНТЕРЕСЕН СЛУЧАЙ С БРАТ-ЗАТВОРНИК[

затворници. Това положение, от една страна било по-мъчително, но от друга - за него е било по-добре, че се намирал между по-интелигентни българи, каквито тогава са били политическите затворници. И тяхната вина била, че са имали убеждения, които законите са наказвали. Братът се успокоявал с мисълта, че всеки ден го води към свободата, към излизането му от затвора. Даже, когато споделял със съдбата на ония които били край него, тази мисъл и на тях се харесвала, надеждата ги подкрепяла да дочакат бъдещите щастливи дни. Но все пак скръбта се е навявала около всички, дните минавали един след друг невесели. Малката радост идвала един път в месеца - да получи писмо от домашните, да им се пише нещо, а най-вече да дойдат лично на свиждане. Работата в разни затворнически работилници и градини, също са били успокоение. Нашият брат също постъпил на работа - помощник градинар в цветните градини в затворническия двор. Там затворниците два пъти на ден излизали на разходка, да подишат въздух, да се разговарят помежду си, да научат новини и така нататък. В дните към края на едно лято, наближавало празника девети септември, все още било топло и всеки живеел със своите грижи. Една сутрин, началникът на затвора като идва на работа, минавал през алеята водеща към входа. Видял, че всичко е в прах, вятърът е навял книги и отпадъци, живия плет край алеята неподрязан и въобще не се виждало празничното настроение, което се изисквало. Казал си: „Всички се готвим да отпразнуваме девети
към текста >>

235. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Моля приеми братските ми благопожелания и оставам с много поздрави от мен и сестра Веска. /Подпис/ * * * София, 18 март 1934 г. Любезни брат Михаил, Получих последната ти картичка от 6 - того, както и вноската 1000 лв. Действително с нея стават 3000 срещу беседата отпечатана за твоя сметка. Навярно вече си получил и самият втори том от беседите X серия, гдето е поместена и издадената от теб беседа. Дължа да изкажа благодарността на братята от Просветния Комитет за указаната от теб подкрепа в издаване тия беседи. Всевишният да наспори работата ти и от едно - хиляда да придобиеш. А Словото, което ще достигне до хиляди души, да подготви работници за идването на Царството Божие на земята. Братски поздрав от двама ни: /Подпис/ * * * София, 25.2.1935 г. Люб. брат Краев, Получих картичката ти от 15 - того, а също и сумата 200 лв., която записах по сметката ти за беседите. Сестра Еленка Андреева е прогимназиална учителка в с. Макоцево, което е гара по линията София - Карлово. Понеже тя си идва тук всеки две седмици, можеш да и пишеш и чрез с. Паша Тодорова, като адресираш писмото чрез „Опълченска" 66. Тук сме добре, желаем и на Вас същото. Братски поздрав до всички Ви: /Подпис/ * * * София, 10 ноември 1970 г. Любезни брат Краев. Получих завчера писмото ти от 4 т.м. и бързам да отговоря на някои твои запитвания. Благодаря ти за онова, което споделяш с нас за твоето състояние, за трудът и прилежанието ти в изучаването на Словото. Това е наи- полезната и интересна работа, която
към текста >>

236. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

той с цялото си семейство за да образува братска комуна. Жена му току-що се била поминала и това улесняваше неговия подтик. Учителят, който знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочва към нас. Жечо беше възхитен, за тъй неочакваната възможност, за реализирането на една идея, тъй дълго горяла и в него. Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействуват затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувствува подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака. Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот. Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет, обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университета беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе." „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По предварителна уговорка, Жечо беше дошъл да ни
към текста >>

237. 41. ДАФИНКА

и ме болеше, че не можех от болка да чета. За минута оздравя, понеже Учителят ме освободи от него, за да свърша една работа. А разстоянието от Изгрева до Орландовци съм вървял пеш, като се върнах също пешком. Дафинка Доганова беше от гр. Варна. Веднъж бяхме поканени на гости в бараката на Мария Тодорова и Дафинка беше там. Трябваше да се приберем. Трябва да придружа Дафинка. Аз до този момент никога не съм хващал някое момиче или жена под ръка, и чувствувах, че трябва да я подкрепя понеже е много слаба. Тогаз й казвам: „Дафинке, я ме хвани за лакътя". Тя после това беше споделила с Паша и другите, и кой как ме срещне ми вика „Я, хвани ме за лакътя". Беше мила и симпатична сестра, следваше тук в
към текста >>

238. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

ме успокояваше вътрешно. При такива повратни точки в живота ми моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час реших да стана търговец и то не какъв да е, а търговец на едро. Макар да нямах пари и да знаех, че за такава дейност, те са важно условие. Но аз имах другите три по-важни елемента: своите качества, знаех за извора на стоките и познаването на пазарите. Идеята си споделих с близки и познати, но всички ми се изсмяха. Само моят по-голям брат и баща ми ме насърчиха и подкрепиха. От Габрово взех влака и право при Учителя, за да му кажа и на Него за своето решение. Когато отидох на Изгрева, гледам Той излизаше от стаичката си и се беше запътил към поляната, където си правехме гимнастическите упражнения. Сметнах, че е много удобно да Го настигна и Му разкажа за своя проект. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си. Като дойдох при него и Му казах за своето решение, Той някак отскочи настрана, като че ли пред Него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна си главата напред и продължи пътя си, без да ми каже нещо. Не посмях нито да го настигна втори път, нито да повторя въпроса си. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност, за много кратко време, си извадих документите, необходими за правотъргуване, което нещо не беше съпроводено с някакви особени трудности. С това оформих юридически своя нов социален облик. В новото си обществено положение, като търговец на едро, имах
към текста >>

239. 58. ДИНИТЕ

това, което бях вече чул, занасям на Учителя много голяма добре, оформена диня. Той ме погледна, погледна и динята с израз показващ задоволството Му от прекрасния плод. След това вдигна глава, мръдна я малко встрани с израз, като че ли някому казва нещо. Имал съм случаи и друг път, да видя у Него, този едва доловим жест, който по безспорен начин ми е показвал, че около Учителя, винаги има разумни същества, невидими за нас, които го слушат и са му в услуга, и с които разговаря. В подкрепа на това, един път на беседа в Младежкия клас, трябваше набързо да се пресметне, действие между големи числа. Учителят веднага даде техния резултат. Аз, който следвах математика, пък и както долових и другите от класа, бяха изненадани от така бързо направеното изчисление. В отговор на тази наша изненада Той каза: „До мене има един математик, който пресметна и даде резултата". Разбира се до катедрата на Учителя ние не видяхме никого. Същият ден, минах покрай дюкяна на един продавач на плодове. Тогава всичко беше частно. Гледам там беше спряла каруца с дини. Най-отгоре виждам, една голяма красиво оформена диня приветливо да ми се усмихва. Пак погледнах динята, но същото, същата усмивка. Купих я и се прибрах вкъщи, срязах я там, беше великолепно узряла диня. Резен по резен изядох цялата. Когато станах почувствувах се така лек, така подвижен, пълен със сила и живот. Изпълваше ме някаква тиха радост. Ето рекох си, ето философският камък, елексирът, панацеята, която толкова столетия алхимиците са
към текста >>

240. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

отново ми каза: „Ти как мислиш?" Аз предложих да имам помощник и то по възможност да бъде с висше образование, за по-голяма авторитетност. Тогава с Учителя, почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра, с висше образование, макар да мислех и да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем и е подходяща за тази задача, като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече, като много музикална. Спряхме се на нея. Учителят, тогава ме запита: „Ти хармонираш ли се с тази сестра, бихте ли могли да работите наедно?" - „О, да Учителю много ми е приятна. Тя е при това тъй музикална, би свършила задачата по-добре и от мене даже." Това бе Весела Несторова. Докладвах на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега беше въпроса да има курс. Само след няколко дена получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса на учителите, за летните детски училищни игрища. Срещнах се веднага с Учителя и му казах за това назначение. Той от своя страна нареди сестрата да ме потърси. При срещата си с нея, тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце за обща работа. Двете застанахме пред Него и ни каза: „Сега вие, като две свещи ще светите в едно". Курсът се водеше в училище на открито в Борисовата градина /сега парка на Свободата/. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Ръководителите на курса, бяха двама
към текста >>

241. 89. ЕДУАРД ОСМИЙ - АНГЛИЙСКИЯТ КРАЛ

Бялото Братство, който издържа един изпит с най-голямо отличие, като поднесе на човешкия род един бляскав пример на постъпка. Обръщайки се към своя народ, при подписването на Акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам да нося тежкият товар на отговорността и да изпълнявам, моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целият свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и с възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, много ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза по смисъла, че този човек, който пожертвува всички съблазни на Земята, заради Любовта, то той в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард Осмий в България? За да получи най-високата оценка на един Миров Учител, от един представител на Бялото Братство за безукорно издържан изпит*. Словото на Учителя е Слово на Любовта. Обичайте се, за да бъдете здрави, да имате всичко, ст което имате нужда, за да бъдете щастливи. Любовта всякога ни се притича на помощ, когато ние сме направили
към текста >>

242. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

на улица „Оборище" N 14. Просто престанахме да мислим и да се интересуваме от него. Интересът обаче към това наше светилище се събуди у мене с известно закъснение.... Тъй като онези, които бяха взели участие в неговата съдба, не бяха вече между нас, затова трябваше от втора ръка да получа сведенията. Това, което научих, ми се предаде от сестра Паша Теодорова, една от трите.стенографки, в която имам пълна вяра от казаното от нея, пък и някои малки събития впоследствие, идват в подкрепа на това което узнах. Около годините 1925-1926 г. в братските среди се вмъква един висок, строен, с изразителна осанка човек, който се представяше като предприеман на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мене по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек не е нищо и че се е вмъкнал в братските среди с желанието да използува нещо за своя изгода и за голямо съжаление успява. Със своите приказки на едро и грандиозни планове за строежи и обзавеждане на Братството, които е разправял между приятелите, успява да създаде впечатлението у тях, че той е наистина човек с много големи възможности на богат човек, с широк замах и щедра ръка. Всичко това, явно е било с користна цел, за да предизвика доверието на братята и сестрите към себе си. С него имах случая да имам допир два пъти. Първият път Учителят и аз сме на Изгревската поляна и нещо разговаряхме по братските, Изгревски работи. Идва този човек към нас и без да изчака да свършим нашият разговор, се вмъква и
към текста >>

243. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

старите и изтъкнати братя и им заявява, че ако не го изберат в състава на Братският съвет, той ще разтури Братството. Поизплашени, пък и склонни на отстъпки в името на мира, братята се поддават на тази заплаха и го слагат в списъка за член на Братският съвет. Разказаха, че при тях отишъл с пистолет и кобур на пояса си. Той и другите комунисти влезли в братските среди, особено след 9 септември 1944 г., бяха успели да създадат групичка от симпатизанти около себе си, които не само че го подкрепяха, но му донасяха за всичко, което ставаше в нашето общество. По това положение Учителят бил казал: „По-добре е човек да умре от глад, отколкото шпионин да бъде, то е най- лошото нещо." Като член на братския Съвет, Никола Антов провеждаше само политиката на Партията, комунистите и своя личен интерес, които имаха за цел бавно, но сигурно да се ликвидира нашето Общество. През това именно първо събрание всички братя и сестри, които са се изказали са апелирали към добри братски отношения, доверие един към друг, за най-добра обхода и обработване помежду си. Става обаче и Антов и заявява: „Аз да ви кажа в никого не вярвам и нямам вяра и отсега нататък всичко за напред, ще бъде черно на бяло." Това тъй надменно и твърдо изказано с един троснат тон, направило много силно впечатление на водещата протокола Елена Андреева и когато събранието свършило, тя се прибрала заедно с Паша, която вече е избрана за член на Братския съвет в „Парахода" - тяхното жилище. Тогава Елена се обърнала към Паша и й
към текста >>

244. 107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

втълпи идеята, че салонът ни не е нищо друго освен партиен клуб. На тази негова проява ние бурно реагирахме, главно аз, като посочвахме, че вън на стената има окачена голяма табла, на която целта е там да се поставят всякакви обяви и съобщения на ОФ власт. Като допълвахме, че всички, които идват тука са грамотни хора и няма да им бъде трудно да разчетат закаченото там. Но това остана глас в пустинята. Аз направих тези табла, за да се залепват обявите на властта. Следващата му стъпка в подкрепа на тази негова и партийна цел, ликвидиране на нашето общество, беше да поиска от Братския съвет, да се отпусне от братската каса, сумата от 400 000 /Четиристотин хиляди/ лева за направа на партиен клуб. Клубът щял да се построи под Изгрева на мястото, където там имаше тухларна фабрика на Виларов. В Братския съвет Антов казва, че ако тази сума не се отпусне, то ОФ организация, ще вземе нашия салон за клуб. Останалите братя от съвета бурно реагират, но се поуплашват от заканата и гласуват сумата от 200 000 лева. За тази сума се получава разписка, уж нещо като заем. Разписката я имаше, но парите обратно никога не се върнаха и клуб не се направи. Парите изчезнаха по направление. Нашият салон и всички наши имоти, както вече отбелязах, бяха вече конфискувани от властта, по закона за едрата градска собственост и ние бяхме само като наематели. Това разбира се извънредно много улесняваше задачата да се вземе салона ни за клуб. Следващият удар дойде не след много време. Антов нарежда, пак разбира се
към текста >>

245. 108. РЕВИЗИЯТА НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

за да се придаде една по законна форма на тази задача, тези двамата замислят и решават да предизвикат една ревизия на братските финансии, а оттам и един съдебен процес, насочен предимно срещу Борис Николов и Жечо Панайотов. Тъй като опитният счетоводител Стефанов напълно е разбирал, че ще има възможност да се скалъпи един такъв процес. С един такъв процес те ще целят да покажат пред обществото, че в Братството стават много нередни неща и злоупотреби. За да спечелят обаче и моралната подкрепа на приятелите от Братството в тази си пъклена работа, тези двамата устройват едно голямо събрание в трапезарията на Изгрева. В това събрание Антов и Стефанов ще искат да заклеймят и опетнят двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов, сметнати като единствени виновници за тези нередности и злоупотреби. Като така щели да искат отстраняването им от Братския съвет и всяка братска дейност. На тъй подготвеното събрание, когато всичко е готово и Антов се канеше да започне подготвената си реч, ставам аз и с едно пламенно и добре обосновано слово, изнасям цялата пъклена дейност на Антов, като не пропуснах да изнеса бруталното му държание, което си беше позволил, жестоко да бие сестри, между които и една възрастна, която се ползуваше с голямо уважение всред нас. Беше бил и един брат Христо - бояджията, който не след много починал. Накрая предложих на всички братя и сестри в това събрание, да гласуват за отстраняването на Антов от Братския съвет и всяка братска работа. За това мое предложение
към текста >>

246. 1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА

видите разнообразни духове, царства, страни. Най-напред ще ви се изпречи царството на ГНОМИТЕ. Това са духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаражения и лаборатории. Златото и всички скъпоценни камъни, всички скъпоценности, руди и богатства са тяхно изделие - те ги правят. После, ще дойдат УИНДИНИТЕ, духовете на водата. Идва след това царството на СИЛВИТЕ, въздушното царство. Те са най-разположени към нас. Праната, която поглъщаме ежедневно, която ни подкрепя и освежава е от тяхното царство. След това идва царството на САЛАМАНДРИТЕ, духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни. Най-после идва царството на АНГЕЛИТЕ. Всички светила, които ние виждаме и има на небесната сфера, се изучават от Астрономията и Астрологията. Астрономията изучава Анатомията, а Астрологията, физиологията на небесните тела. Астрологията е за гениалните хора, за Светиите, за Пророците. Какво означава думата Астрология, тя е съставена от думата „АСТРО" - звезда и „ЛОГОС" - Слово. Значи Слово на звездите. Само онзи може да изучава Астрологията и да се ползува от нея, който гледа на звездите, като на живи същества, разумни, които говорят. Ако не можеш да чуеш говора на Луната, на Слънцето, на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н. ти не си астролог. Астрологията е стара наука, произхожда от Първата култура, зачената с първата раса - Раса с голяма култура, която е съществувала на Земята в преди исторически времена. Че наистина е съществувала в преди исторически
към текста >>

247. 4. ЛУНАТА

сферичните и параболични огледала. И наистина, изследванията на астрономите са показали, че от падналата върху Лунната повърхнина слънчева светлина, а оттам и енергия, 93% се поглъща и само 7% се отразява. За произхода на тези кратери, учените дават две обяснения за техният произход: Метеоритен и вулканичен. Метеоритната теория според която тези кратери се дължат на паднали върху Лунната повърхнина болиди, големи парчета от твърдо вещество, е крайно неприемлива за техният произход. В подкрепа на това е казаното от професор Никола Бонев. Той доказва по един оригинален и много интересен начин, че наблюдаваните от Земята Лунни кратери нямат случайно рахвърлено разпределение, каквото следва да имат, ако са образувани от падането на метеорити, а имат някаква закономерност. Другото предположение, дадено от много по-голям брой учени и прието от тях е, че те са плод на вулканична дейност, повдигания и последвани от слягания. Тъй както, когато се вари каша, образуват се пари в нейната вътрешност, които повдигат на места повърхнината. Подутините се пукат, а може и да не се пукат, гъстата маса се сляга и на мястото се образуват кратери, кръгли, сферични образувания, снабдени често с малки връхчета в центъра, което нещо се наблюдава при много Лунни кратери. Тъй приетото, напълно съвпада с казаното от Учителя, защото тези движения са съпроводени с разумност. В подкрепа на тази теория за издиганията и сляганията, плод на процеси във вътрешността на небесното тяло, като причина за
към текста >>

248. 9. САТУРН

жлеза, на това телце, каква роля играе тя в човешкият организъм, учените все още не са установили. Ролята й не е изяснена. Видни окултисти обаче казват, че тя е един орган, който в сегашният стадий на човешкото развитие е в своята начална фаза. Този орган, при своето пълно развитие ще даде възможност на човека да има едно по-съвършено виждане, за което няма прегради, или както най-често се казва, ще даде на човека ясновидството. От гледище на Астрологията, това нещо напълно се подкрепя и потвърждава. И наистина, когато в хороскопа на даден човек Нептун е в силна позиция и добре аспектиран с планетите и особено със Слънцето и Луната, дава добра интуиция на този човек, с други думи долавя истината по един вътрешен път или както най-често казваме, по пътя на досещането. У тези хора тази именно жлеза, ще трябва да приемем, че в своето развитие е стигнала до една по-добра форма. Когато тази жлеза, това телце, дойде до своето съвършенно и пълно оформяне тогава ще приемем, че ще имаме един човек с ясновидски
към текста >>

249. 16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА

природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква е обаче задачата на тези тъмни слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а доброто, вторичната сила ги организирва и облагородява". В подкрепа на това, ето и една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана на седем плочки, някога в дълбока древност. Тези плочки написани хилядолетия преди нашата ера са намерени при разкопките на древният Вавилон. Успешно разчетени, там се казва: „В началото на създаването на света, се намирало една тъмна хаотична материя, която се е наричала „Тиамат". Боговете гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда решават да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне.
към текста >>

250. 8. САТУРН

го питам да ми каже значението на една линия, която имах и значението, на която не знаех точно какво е. Учителят ме погледна и ми каза: „Ще гледаш хиляди ръце и ще изучаваш нейното значение". Това качество на планетата, дава на силовите импулси свойството да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност и инициатива във всяка работа, макар и след внимателно обмисляне. Поеме ли една работа като задача, изкарва я докрай. Само той може да поеме й изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи?" Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли". В.К. Сега, тука се разглежда въпроса за Сатурн. Говорим за ума, за мозъка, обясняваш тези случаи за Втората световна война. Какво е твоето мнение, ти даваш тези два примера и разглеждаш планетата Сатурн? Н.Д. От всички планети в слънчевата система Сатурн има най- дебела и плътна въздушна обвивка. Всички окултисти от древността са приемали, че въздухът отговаря на мисълта на човека. Следователно, ние ще приемем, че разумните същества, които живеят на Сатурн имат изключителна разумност. Защото има най-дебела въздушна обвивка, ето защо могат да разбират и проникват в най-дълбоките тайни на Битието. В.К. Когато привеждаш случая с Втората световна война, когато си питал Учителя кой ще победи - „Който по добре мисли". Тогава какъв е бил аспекта на Сатурн по
към текста >>

251. 10. НАЙ-МАЛКИЯТ

живот. Какво е твоето впечатление от тази тема - За най-малкото, за най- великото и най-великото, което се побира в най-малкото. Н.Д. Най-малкото е най-велико. Тези елементарни частици, наречени от учените хората „неутрино" те са именно най-великото и аз приемам, че на самото слънце има седем йерархии, които праща своите елементарни частици - червено, жълто, оранжево и т.н. Това са седем йерархии, които са способни да пратят елементарни частици за да проникнат в нашата Земя и да подкрепят и създават живота. Но, ето тук има една по-висша йерархия, която над тези седем йерархии, която създава „неутриното", което е способно абсолютно без всякаква пречка да проникне навсякъде. Именно тук е моята мисъл за най-голямо и за най-малкото. Най-малкото фактически е най-велико, най-голямо. Това е идеята, която има в тази статия. Изключително Божествена проява. В.К. Тази Божествена проява, която обединява микрокосмоса, макрокосмоса и мегакосмоса? Н.Д. Да, създава всички други космоси. В.К. И Учителят боравеше с тези неща?. Н.Д. Да, боравеше с другите светове, защото те са продукт на този микрокосмос. В.К. Тези твои опитности са ценни. Поради няколко съображения: имаме Словото, което е дадено, законите са дадени, но друго е да са дадени законите, друго е човек да запита това нещо било ли е, може ли да стане, как ще стане. Единствено го намираме в тези опитности, които ти имаш с Учителя. Учителят не случайно на много места казва: „Гледайте мен и прилагайте. Учете се от мен, гледайте и
към текста >>

252. 20. СЪН

и да била връзка помежду си събития, явления които ние сънуваме. Това са откъслечни, само части, не последователно и в повечето случаи нямащи връзка помежду си. Картини, отразени в нашия мозък от преживелиците на нашия двойник на събития, без връзка на място и време. Към вторият дял се отнасят онези сънища, които чисто и последователно нашия двойник отразява в мозъка ни. Тези сънища не са нищо друго, освен среща с разумни същества, които всякога с особено внимание и любов гледат, и подкрепят всяко човешко напрежение и устрем към светлината, към истината. Те ни помагат да разберем, да получим яснота за проблемите, които са ни вълнували и сме се напрягали да си изясним в будното ни състояние. Това те правят било с понятен за нас език и средства, било чрез символи, като използуват един чуден своеобразен език. Друг един интересен сън имаме даден на сестра Мария Тодорова по времето на Учителя. Този сън е даден с чудни, ясни символи. Сестрата е студентка и следва философия и педагогика. Същата се заема със задачата да изнесе един реферат пред студентите и професорите от същия факултет на тема: „Ролята на богомилството за възпитанието на българския народ". Дни и нощи поред сестрата се рови из библиотеки да търси и чете литература, даващи нещо за богомилите и учението им. Потънала в едно напрежение и устрем да търси истината. Една нощ, много ясно сънува, че Учителят идва към нея и носи на ръцетб си едно детенце. Впечатлението на сестрата било, като че ли това дете е негово. Когато се
към текста >>

253. 37. БАЩАТА НА АСТРОЛОГИЯТА - И СААБЕИ-БЕН ААДЕС

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ ПРЕДИСТОРИЯТА НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА

Луната и планетите гледани от Земята, а той някаква си нова астрология искаше да прави - тъй наречена от него хелиоастрология. В.К. Какво означава това? Н.Д. Т.е., да вземе за център Слънцето и планетите, и спътниците на планетите както обикалят около него. Конкретно не съм говорил какво точно иска да създаде, но чух тези думи от него тогава, че иска да създаде една хелиоастрология. В.К. Какво беше отношението на Учителя към вашите занимания по астрология? Н.Д. Той всякога ги подкрепяше и Той самия много пъти ни е говорил и е казвал нещо по астрологията. Туй именно ни даде повод и подтик да се занимаваме с тази наука, както с хиромантията, с френологията, всичките тези подтици ги получихме от Учителя. В.К. Аз съм срещал обяснения на много места, Учителят говори за различни неща в астрологията. Ти изваждал ли си ги тия неща? Цанка ги беше изваждала. Н.Д. Не съм ги изваждал. В.К. Разглеждал ли си тези неща, не влизат ли в разрез с твоята астрология? Н.Д. Не е в разрез. Обаче Учителят се изразява така според мен в общи правила. Аз съм търсил конкретното. Да кажем Меркурий влияе тъй, ама точно какво създава, как, аспекта между Меркурий и Юпитер, какво точно дава, как ще се изрази този аспект. Защото съм имал желание да бъда конкретен, т.е. ясно разбран, да посоча точно какво е влиянието на дадена планета или за дадено място, или пък за дадена година. В.К. По-нататък, във вашето поколение други астролози имаше ли? И имаха ли успех тези астролози, бяха ли точни в преценките
към текста >>

254. 46. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ НА ГАБРОВСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА Г.УШ.бр. 43(5.111.1941 г.) с. 4-5

в Габрово, което отвлече няколко къщи и нанесе големи щети на жителите, след което настана остра парична криза. Средната ръка, еснафа, се огъваше от тоя бич. Двете частни банки на Тодор Арнаудов и Минчо Петров, които обслужваха нуждаещите се от кредит, също не можаха да устоят и спряха платките. Остана една Земеделска банка, която даваше само на по- крупните търговци, занаятчии и на фабрикантите. Средната ръка се луташе и тук и там, и като не намираше почти никъде опора и подкрепа, прибягваше до взаимопомощ като си услужвахме едни други, което беше много трудно. През 1900 г. в края на март или в началото на април, имах да плащам една полица около 212 лв. но не ми достигнаха 40-50 лв. Обиколих по „Барата" /пазарния площад/ и потърсих да ми заеме някой тази сума, но напразно. Помня, че беше пазарен ден. Свих бакърените си гологани, за да ги изменя и се отправих при Алекси Вълнаров, който държеше манифактурен магазин в собственото си здание, над сегашната Народна банка. Казвам му: „Алекси, имам плащане и не ми достигат 40-50 лева, услужи ми". Той, види се, че нямаше - направи една бележка и прати момчето при Руся Михов, обущар в махлата им, което донесе 50 лв. сребърни и ми ги даде. Тръгнах за Земеделска банка, дето се намираше полицата ми, но по пътя се отбих в кантората на хаджи Стойчеви да си изменя бакърените гологани, понеже в банката не земаха такива, а само сребро и злато. Стигнах в банката, която се помещаваше в „Грънчерите", бившото здание на д-р Цончев и
към текста >>

255. 5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за орга'низма представлява ония принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го потикват към осъществяване на възвишените цели на живота му. Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата. Но в своя напредък те са изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живели в обратния процес - на изсъхването. Най- сетне, липсвали им светлина и топлина, и тогава става общо смразяване, всяко растене престава. Тялото или организмът на човека, или на един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалния му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общия духовен живот. Отнемете, на който и да е организъм едно от тия условия, които той би трябвало да използува в своята дейност, и
към текста >>

256. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да
към текста >>

257. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

де са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила? И ножът и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът? - той се изхабява. Какво печели точилото? - то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия метод, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно, точилото и ножът - това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40-50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха? - спечелиха японската война, общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе японската война? - „правилното и тактичното отстъпление" на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? - вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? - когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш". Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед
към текста >>

258. 10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

а в тропическите места, портокалите, лимоните, бананите и пр. - всичките растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй, най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? - ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен
към текста >>

259. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с
към текста >>

260. 5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС

Христос, двамата ще станат една плът. Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло. Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение. Ако мъжът или жената имат известни недъзи, тия последните ще се предадат и на децата. В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна. Семейството, следователно, се изражда и изчезва. За илюстрация на тази наша мисъл, ще направим едно сравнение. Земеделецът и земята му образуват едно съчетание. Той не може без земята си, защото тя му дава потик да развива своите физически и умствени сили. В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е. почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си собственост. И земеделецът и почвата трябва да бъдат здрави, за да може от съчетанието на техните сили да се родят добри плодове. Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да
към текста >>

261. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен
към текста >>

262. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

В много места вече са основани бели комуни, в които учениците на Всемирното Бяло Братство полагат усилия да осъществят, при дадената фактически обстановка, принципите на Христа. Тия братски община са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеще на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта, и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, засега, в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива - да живее новото
към текста >>

263. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно-политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдействува за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика", т.е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните" архиереи, и служителите на „светата православна църква", които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант"... Време е да настъпи едно общо отрезвление. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренниреформив цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени
към текста >>

264. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свят, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучаването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1. Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2. Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3. Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви
към текста >>

265. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

това може прекрасно да се приложи и към азиятците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже
към текста >>

266. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

как църквата реагира със своя печат срещу това списание. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" ПРЕД СЪДА НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в
към текста >>

267. XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА

Величка Няголова

е такава. Имаха огромен, скъп апартамент в Париж, много богато беше уредено. Говореше се, че с хитрост и подлост, спечелила много пари. Беше голяма материалистка и парите и бяха все в главата, като голяма необходимост. Спирала ме е пред църква в Париж и просто ми заповядваше: „ Ще влезеш вътре и ще се молиш да спечеля пари, защото много ми трябват, аз зная за какво." Чудех се на акъла й. Но още не бях я опознала добре. Аз сама, с малко дете, без пари, без работа и дом, без никаква подкрепа в чужда страна, тя се молеше все за себе си - да има пари, и да има. Една българка, не от Братството, ми беше разказвала, как тази Мария е ходила при царя в Испания да му иска пари за Братството и че имала имот за Братството. Уж, царят й бил дал и тя всичко използувала за себе си. Служеше си с изнуди и измами, с лъжи. Имаше извън Париж огромен терен с къща, която все строеше. Казваше, че този терен е за Братството и кого ли не е използувала да й работи там. Нали е братско - всеки отива да й помага. Че и Грива (когато е бил тук, че и Крум Въжаров, като дойде, че и Никол Филасие /сега жена на Павел Желязков/) и всеки българин, който дойде и я потърси. Да не говорим за мене и за сина ми Благовест, колко много сме й работили там. А всъщност това място си беше нейно и на никакво Братство не беше го завещала. Искаше уж да го остави на Жан Луи Гобо - не се хванаха на въдицата й. После искаше да го продава, но все нечестно си служеше. Говорила с мъжа на Росица Янчева - Грабер, уж да им го остави
към текста >>

268. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

нейни разкази ни падаха като мехлем на душата. В нашия дом, но време на Коледните пости, Великите, Богородичните, Петровите пости не се блажеше, в сряда и петък също не се блажеше. На страстната седмица, на Великата Сряда, на Велики Четвъртък, на 12-те Евангелия, когато се четяха в църква, ние семейно отивахме на църква. Баща ми за Великата Неделя приготвяше дебели восъчни свещи за всеки член от семейството ни. Вземаше цеви от пищялки, спущаше памучно витло по средата на цевта и го подкрепяше отдолу и горе с клечици, да стои на средата на цевта, разтваряше пчелния восък и го наливаше в цевта и го оставяше перпендикулярно, докато застине. С ножчето се обелва цевта и восъчната свещ е готова за запалване, когато се четяха 12-те Евангелия. С тези дебели и дълги свещи си служехме в църква в четвъртък вечер, в петък сутринта, в събота сутринта и на самия Великден сутринта, на самото Възкресение Христово. Ние с благоговение, със страхопочитание и богоотдание присъствувахме на богослужението. В училище най-обичах да слушам и да стоя мирно при четене на вероучението. На един солук - на един дъх; от солук (тур.) - дъх, дишане. (Бел. М.
към текста >>

269. 28. ПОЛИВАНЕ НА КАМЪНИ

пътека към върха. Сядам, почивам и едва-едва мърдам краката си нагоре и надолу. Чувствувах се съвсем изтощен. Най-после изкачих десетия път, слязох близо до езерото и се проснах на земята по гръб. Чудех се как ще мога да си отида надолу до бивака, при братята и при сестрите. Нямах сили да се движа. Както бях се унесъл със затворени очи към небето, чух глас на една сестра, която ми извика: „Брат Пеньо, Учителят ме изпрати да ти донеса термос с вряла вода, хляб и сирене, да си подкрепиш силите." Аз се разплаках. Сълзи бликнаха из очите ми, почувствувах в момента силата на братството, на братята и сестрите и най-вече на Учителя, Който е наблюдавал как аз си изпълнявам задачата и ми изпрати храна, за да се подкрепя. Станах, благодарих на сестра Теофана Савова и на Учителя, че ме подкрепиха, за да си изпълня задачата. В момента почувствах силата и мощта на цялото братство. Станах, ядох и като дойде брат Михаил Краев, и той подкрепи силите си и успя да си изпълни задачата. На другата сутрин в беседата Си Учителят ме спомена пред братята и сестрите за геройството ми, „Пеню вчера направи едно геройство. Тръгна без храна, да полива камъни на връх Мусала." Повтаря го това,
към текста >>

270. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО ЕЛЕНИН ВРЪХ

- „Дойдохме по венеца, все по билото горе, сега пък ще минем през Урдините езера." И ударихме през Урдините езера. И тогава се излъгахме, щото нито аз бях ходил, нито друг. Ами казахме: оттук направо да преминем отсреща. Но то, като вървяхме, вървяхме, то хо-о-о, и чак до реката долу докато стигнем, то се стъмни. А ние сме още далеч, Урдините езера къде са далече! Тогава към възрастните сестри - Янакиева, Попова, баба Анастасия, разни други, се присъединиха млади братя, които да ги подкрепят. И тръгнахме вече нагоре без път. Не знаехме, че там имало пропасти, хей-такива скали. Учителят върви с нас и с Учителя тръгнаха някои. Тъй, ама Учителят върви по-бърже и като се стъмни, братята, които съпровождаха Учителя, вървяха направо нагоре. Чак към три часа през нощта се върнахме в лагера. Без да сме обядвали, без да сме вечеряли. И после почивахме до късно. Сетне братята и сестрите се смееха. Казваха: „Ах, Пеньо, Пеньо, ти как ни излъга да отидем на Еленин връх, че било на един час!" Казвам: „За един час е за мене, аз съм млад, енергичен, вървя бърже, тичам дори, а пък сестрата Попова, рекох, и разни други, възрастните сестри и братя не могат да вървят, та затуй стана такова излъгване." А Учителят каза: „Ще имате една опитност. Когато ви кажат нещо, да го анализирате. Кой е, с кого, как ще го извършите и т. н. Да не стават такива
към текста >>

271. 57. ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА

и на Братството. Ще ги предадеш на Сава Калименов, аз съм приказвала с него, че той се съгласи да ги вземе; и най-важното, което е - биографията на Учителя. В нея съм описала каквото зная за Учителя и за Братството, откак съм влязла в Братството." Паша Теодорова и сестра й Аня са издържали Олга тук, да завърши трети прогимназиален клас. И след това започва пък да учи гимназия. И пак Аня и Паша са й помагали. Паша е издала учебник по химия, пък Аня - по руски и др. Изобщо са я подкрепяли наши братя и след това тя се явява на частни изпити и по този начин е завършила и гимназия и стана гимназиална учителка. След това се записа в университета. Помагал й е също ей-тоз Василев, дето ти казвам, че златната брошка да се даде на него. ВК: Тя пееше ли хубаво? ПГ: Олга пееше хубаво, много сърдечно ги пееше, песните. ВК: Тетрадка с нейни песни имаше ли? ПГ: Нямаше. Всичките ги дадох на Сава Калименов. Дойде тука Сава, каза: „Аз само куфара не мога да нося, той е много тежък." Той донесе чанти и на два пъти пренесе тетрадките. Два пъти идвай приказвахме, с него че не дадоха нищо сестрите й, не дадоха даже една кутия бонбони да почерпят братята и сестрите. Тя, същата нощ, когато я оставихме в неврологията, и тя се помина. Сега думата става за биографията на Учителя. Всеки се интересува. И Томалевски се интересува. Пък Савата, миналата година го видях, като дойде на Паневритмията. Рекох: „Сава, какво направи, бе?" -„Нищо не съм направил, каза. Аз съм поет. Когато остана малко
към текста >>

272. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

как му действува тук, на гърдите, дишаше дълбоко и въздишаше от вълнение. После отново ме помоли: „Г-н Ганев, изсвири я още веднъж!" И аз я изсвирих. Той става на крака отново и с жестикулации показва величието на всичко чуто от него: „Колко е велика музиката на Бетовен, че не мога да се нарадвам!" Накара ме трети път да я изсвиря. Всички слушат и въздействието на музиката е преминало върху тях, така че изблиците на поп Ганчо те ги възприемат, че това са и техни усещания и напълно го подкрепят. С тази песен завърши вечерята и никой повече не пожела да му се свири или пее нещо друго. Разотидоха се под впечатлението на тази песен. А за мен това бе изпятата молитва и благодарност към Учителя за всичко случило се през тези дни и години. На другата сутрин излизам от село Алдомировци и отивам в София, нали вече съм по-близо, и отивам на Изгрева. Влизам в двора пред салона и ето, като по поръчка, Учителят излиза и - право към мене. Има наоколо и други братя и сестри, но Той се насочва направо към мене като че ли ме очаква. „Пеню, какво ще кажеш, какво става по селата и как работиш с училището?" Аз се зарадвах, че Учителят специално ме спира и ме пита, но в мене нещо бе гузно, че имаше в мене една употребена от мене лъжа и сега тя излизаше между мене и Учителя. Реших да кажа цялата истина и да искам прошка от Него. „Учителю, преместих се ведно голямо село - Алдомировци. Снощи ме посрещнаха колегите, но ме е срам пред Вас, че употребих една лъжа, без да искам." И разказах всичко
към текста >>

273. Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год. 1922 година

Пеню Ганев 1922 година

и имахме много добра беседа от него. Присъствувахме сестра Козарева, аз, Ст. Ненов, Методи Марков, Н. Ст. Мисир-джиев, Александър Неделчев. В кратко брат М. Попов ни описа своя живот с по-важните му събития. И това за нази бе един голям импулс, за да постоянствуваме с вяра и радост в борбите си с външния мир, а най-вече с нашия умствен, душевен и духовен. Намирайки се особно тези дни в мъки, терзания, душевни борби, разклатени и разтревожени на поста си, той ни даде своята духовна подкрепа. И тази наша сценка, като че наблюдавана от Учителя, чието зорко око бди, неколкократно е казал на брата М. Попов да доде при нази в Попово. Братът ни остави школни беседи седем броя. И на 26.Х1.1922 г., ден неделя, сутринта в 10 ч ние имахме молитвено събрание; присъствувахме 5 души. Прочетохме беседата „Ще се стопи". Вечерта в 6 ч - първата школна [лекция]: „ Трите живота". На 3-й декемврий 1922 год. имахме сутринта събрание, присъствуваха 7 души, прочетохме беседата „Плевелите ", а вечерта прочетохме „ Трите метода на природата". От месец време насам, аз - аз ли или друг, но в мен се е появила люта борба между двете естества, които са в мен. Едното гледа да убие всякаква вяра в мен и постоянно се обажда и разваля моя покой и тих живот, а другото, което непрестанно с тръбен глас зове и насърчава и изяснява. Това са нисшите, които ни обкръжават, и висшето, което е в мен, и във всеки момент ми дума: остави, забрави това, предай се на уравновесение и покой, преодолей всяка зла, низша,
към текста >>

274. 1925 година

обменяхме мисли и идеи, пеещи, четохме и хвалехме и благодаряхме Богу за великата Му любов, която е благоволила да ни събере и от своя резервоар да влее във всяка душа по нещо ново, мощно, та обновени, освежени с нови сърца и умове да отидем по разните краища на отечеството си и носим новия живот на братство и мир, свобода, на чист свят и благочестив живот с Христа Исуса. Велик е Бог и велики са Неговите пътища и благословени са, които вървят из тях. Нека Бог на великата жетва да подкрепя Учителя ни в мъдрост и мощен дух на знание и съвършенство, та всички братя и сестри, пионери на Царството Божие на Земята да бъдат сгрупирани с един дух, един ум и едно сърце, всички да служат с любов на Бога в чистота и святост на човечеството, като достойни апостоли на великото Слово. 2.IX.1925, сряда Се завърнах от Търново. Тук наново се потопих в материални скърби, наново надянах земната раница, която постоянно искам да хвърля от гърба си. Брахме папури, и т. н. Къде 26-й септемврий полицаите убиха в дома му Иван Илиев, понеже е бягал цяло лято като конспиратор, но не сторил никому нищо. Може би драго бе на някой, но мен ми стана мъчно, защо хората така да се избиват и си проливат кръвта, не е ли по-добре да живеят в мир и любов, не бе ли по-добре на този конспиратор да му опростим грешката според както Христос ни учи? Но няма кой да търси този Божествен глас! Ходили са у Генчо Белчев, но го не намерили в дома му, понеже избягал. 2-й септемврий [1925 год.] Подадох заявление за държавен
към текста >>

275. 1929 година

Енчо Демировите и още едно момче от Горско Абланово и започнаха да играят на карти. Аз след продължителен разговор с Минка-сестрата на Ангела, си дойдох към 10 ч. Легнах да спя, с прилив във физическите енергии. 18.III.1929 год., понеделник Станах в 5 ч. Започнах да клам огъня. Съм с весело разположение. Стоплих вода, изкъпах се и после започнах наряда. След него започнах да пиша най-съществената част на писмото си до сестрата Еленка X. Григорова, писах й да ме не забравя, а подкрепя със своите огнени мощни съвети и много др. Към 10 ч изпратих Димка - слугинята си, да занесе писмото на Опака, като изпратих и до Ив. Коюмджиев сумата 80 лева за програмите. И до Ст. Дивитанов 55 лева за портрета на Учителя. Не дойде пощаджията в селото, защото Ломът е придошъл и задигнал всички мостове, затова отнесохме пощата в Опака. Следобед ходих след часовете при Сандю, който ми се изплака много и много, поради това, че жена му изневерила, едно, дъщеря му - друго, и син му не върви по добри пътища, а скита из Попово, а майка им го ограбва и дава на децата си. Вечерта след тия наслоения легнах „о". максус - диал. нарочно. (Бел. М. И.) * клам-деал. клада. (Бел. М. И.) Станах не съвсем добре разположен. Нещо ми тежко беше. След наряда четох падащото се. Следобед Димитър ми съобщи, че опачените щели да дойдат, колегията. Янко ми съобщил. 20.III.1929 год., сряда Станах от сън в 5 ч. Наспал съм се хубаво. Изчистих най-първо кюнците на печката, изчистих стаята хубаво. След това хубаво измих
към текста >>

276. 1929 година - продължение

сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази студения лед, който ги е сковал от хиляди години. Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята. Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно. Само над източния хоризонт високо има едно облаче продълговато. Чисто бе съвсем на изток и изгревът хубав, приятен, тържествен, величествен. Така човекът на новото трябва, където се появи, да носи само утринни лъчи, които да опресняват, оживяват и възобновяват изгубените сили на всички хора, на всички животни. Не насилие, а с помощничество е нужно на земята. Чисто е небето, величествен е изгревът. Чисти са светлите души, велики са подвизите им из неспирния възход. Птичките сега пеят. Пеят и светлите души по лицето на земята, пеят новата песен -песента на мира и братството, песента на Любовта. Нек бъдем членове на този голям Божествен хор, на когото диригент е сам Бог. Станах ранко и след наряда дойде имамът Амиш, тъкмо като бях прочел 2 глава
към текста >>

277. 1931 година

съпротива от тъмните предмети и грозящата тъмнина на геханата [геената] бездна от неведи и мрачни души хора, които живеят в цикъла на допотопните алчни животни. Тези светли будители и ратници за човешкия подем, така им се противодействува и те така светят, както звездите без да обръщат внимание на движещото се човечество, че те му светят и си отминават по своите орбити, забелязани само от някои зорки астрономи - хора поне, които са ги познали, и се използували от тях и поне морално подкрепили, ако ли не материално. Защото общ жребий е в нищета и противоречие да си отпътуват всякога доброжелателите на човечеството. И такъв е и може би законът на Битието. Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес]. И в такъв момент човек му става мило и драго да живее, да свети, да търси светлите простори на своята душа, да следва гласа на съвестта, на Великото, да помага на изгнаническия народ тук, в царството на мрака, да му сочиш лъчите на изгряващото слънце, лазурите на идващата нова епоха, епохата на любовта, побратимяването, епохата на възкръсването човешкото в човека. Значи има, има и други сърца в този момент да тупкат с пулса на Вечната хармония, с пулса на вечно бликащите извори, с пулса на тия, които искат да залезе
към текста >>

278. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

лоши думи и т. н., но тя каза, че в най-критичните моменти се винаги ръководила от своята интуиция. Държала е връзка с Бога и в най-тежките моменти като е преживявала, се научила сега тъй спокойно да преминава всичко, че сега вече не трепва от противоречия. „Държах в ума си връзка винаги с Бога и когато бях вече в най-критическия момент и не си го разреших в себе си, то ми се помогна" - от Америка й пратили 25 долара и й съобщили, че ако иска, ще могат и още да й изпратят. И сега, подкрепена от странство с пари, тя си отпътува за Латвия.7 11.XII.1933 год., понеделник, София След сън, като станах, избръснах се, измих и приготвих за града. Закусихме и аз потеглих за Учителския съюз и за министерството. Обаче в министерството съобщиха на Данова, че нямало места, но пак му казал Манолов да отиде след 4 ^ 5 дни. Вечерта аз написах едно писмо на Манов и веднага го занесох при семинарията в трамвая и го пуснах, като целях то днес по обед да отиде до Манолов. В него предявявам едно искане до Равнени, да обявят една стачка, в смисъл да направят една протестна телеграма до Министра на Просветата, в която да му съобщят, че няма да си пращат децата на училище, докато не им възвърнат учителите. И мен ми мина идеята, че срещу тая разюздена партизанщина има вече едно средство: да се провеждат във всяко село и училище, където се посяга на учителите незаконно, където не се взема мнението на селяните, където не удовлетворяват исканията им със заявления и протоколи и телеграми, то да се
към текста >>

279. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т. н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държаттил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават оттука и така ще се сменуват. Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя
към текста >>

280. 1934 година

без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т. н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държаттил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават оттука и така ще се сменуват. Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя
към текста >>

281. 1934 година Продължение

момиче дете и го бавеше и милваше. Аз прехванах зида, за да го прекатуря в пропастта, но има опасност да не падна аз и зидът в другата страна на рида в друга пропаст. Гребена между два трапа и едва се крепя, като пазя равновесие да не падна. Тъкмо поклатих зида и изскочи изпод него змия пепелянка или усойница и изпомежду мен и Бояджиева избяга в другата пропаст. Зидът падна в трапа, където изкопах изворите, но в поклащането си, за да не изгубя равновесие и падна случайно, се взаимно подкрепихме с г-жа Бояджиева и така се допряхме, щото неминуемо бе и страните на лицата ни се допряха и понеже тоя момент продължи, г-жа Бояджиева ме целуна по бузата, но това, без да иска, г-жа Чакърова забеляза. И аз, уж говорех за скалата, но измежду другия разговор, за да не забележи госпожа Чакърова, благодарих на Бояджиева, задето ме целуна. 30.III.1934., петък Прекарах целия ден тук в размисъл. Изобщо днес ми бе тежко душевното състояние. Облачно времето и хладно. 31.III.1934 год., събота Още снощи се изкъпах, избръснах и се гласях да отида рано в Кърджали, обаче отложих за следобед. Преписвах до обед изпратеното резюме от Еленка - държана лекция в петък, на 23 март т. г. специално за музиката. Вчера писах и писмо на Васил Станков. И при писането ми много тежко, това го чувствувам, защото не трябваше нему да се пише дълбоки работи, щото не ще ги разбере и правилно оцени, и затова по едно време ме налиташе да скъсам писмото, но после се пресилих и дописах надве-натри. Човек, още докато пише
към текста >>

282. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства. Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., събота Сън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската. Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те са негови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт,
към текста >>

283. VIII. Документи на Пеню Ганев

18.IV.1944 г. София - с. Ботунец Съгласно т. 3 на окръжно № 677-о от 15 март 1944 г. на Министерството на народното просвещение, съобщава ви се, Господине учителю, че вие сте определени за преместване в новите земи за учебната 1944/45 година. Ако има причини за отменяваме изпращането Ви, съгласно т. 5 и т. 6 на същото окръжно, направете постъпки навреме, като заявлението Ви бъде получено в инспекцията най-късно на 5 май 1944 г. Когато причините са от семеен или материален характер, подкрепете заявлението с необходимите документи, а ако е от здравословен характер, освен подаденото заявление, ще се явите лично на преглед пред медицинската комисия в канцеларията на училището в с. Своге -Софийско, на 7 май 1944 г. в 8 часа сутринта. Околийски училищен инспектор: (подпис) (печат) 2. Софийска областна реквизиционна комисия № 1223 3.V.1944 г. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна реквизиционна комисия удостоверява, че Пеню Ганев Бобев -първоначален учител в с. Кумарица, Софийско, е граждански мобилизиран към същата реквизиционна комисия от 13 април т. г. и продължава да бъде като такъв. Дава му се настоящото, за да му послужи гдето стане нужда. (печат) (подпис) 3. Подполковник - Подпредседател Областната рекв. комисия (Горов) М.Н.П. II. Софийски окол. учил. инспектор № 224 15 май 1944 г. с. Ботунец, Соф. Съобщава Ви се, че молбата относно преместването Ви в новоосвободените земи, не се уважава. И софийски окол. учил. инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 4. Софийска
към текста >>

284. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

каквито и да бъдат те, да постигне целта си. Ако поставим точни рамки и кажем, че движещият се ученик в тях постъпва и действува по най-разумния метод, то ние ще изпаднем в грешка, защото не всеки е в състояние при дадени условия да работи. От окултно гледище най-разумният метод за работа е този, при каквито обстоятелства и условия да се намира ученикът, той трябва да помни всякога целта си. И че тези условия, вътрешни и външни, може да са най-забъркан лабиринт, но ученикът, подкрепен и стимулиран от силната си воля, с истината в душата, мъдростта в ума и любовта в сърцето, въоръжен с шлема на вярата и надеждата, ще преодолява всичко и ще постигне целта. Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред! (с почерка на Пеню Ганев) 2.4 Кой е най-добрият метод за работа? (правила за работа) I. Първото нещо е да създадем необходимите условия за нашата работа. II. Трябва да бъдем сериозни и внимателни в работата си. Отклонението на нашето внимание, липса на сериозност в работата, може да станат причина да не успеем в работата си. III. За да почнем една работа, трябва да имаме интерес, желание, стремление към тая работа; да работим с любов. Работим ли без любов, не можем да придобием исканите резултати. Работим ли една работа без любов, много малко ни е ползата. IV. Когато нямаме предразположение към известна работа, да не я работим, трябва да работим тая работа, към която имаме
към текста >>

285. IX. Бележки от Вергилий Кръстев

да се помни! А дали ще даде 1/3 от стойността за печат на „Изгревът" том XVI, ще дочакаме да видим. Ако даде, ще бъде добре за него. Ако не ги даде, ще бъде по-добре за мен. Значи продължавам да работя сам и да чакам помощ само от Небето. Защо описвам това? Да се знае, И да не се мисли, че аз се обогагявам, че печеля, че ползувам чужд труд и т. н. Напротив, всички онези, които чрез мен са закачени за програмата „Изгревът", черпят с пълни шепи от нея. Черпят и сили, и благословение и се подкрепят от Небето за своя личен живот и за разрешаването на личните си кармически развръзки. Така че, аз съм, който давам, раздавам и благославям! Или по-точно, всичко това става чрез мене. А друге Онзи, Който ръководи „Изгревът" чрез мен, в мен, на Небето и на Земята. Да бъде името му благословено пред Господа на Силите, пред Бога Всемогъщаго.
към текста >>

286. II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО

съм ги описал вече в „Изгревът" том III, стр. 109- 115, стр. 197- 206. А имам подготвен материал, в който съм описал как съм работил с тях. Тогава ще се побъркате, като го четете, или както народът казва: „Ум ще ти зайде." 7. По същото време моят духовен ръководител се яви и ми каза кой съм и какво има да правя. Учителят го потвърди също. Така, че аз знам кой съм, за какво съм дошъл и какво има да върша. Знам го точно и точно го изпълнявам. Затова ми съдействуват от Небето и ме подкрепят на земята. Иначе нищо не може да се направи. Нищо! Та духовният кредит от тази епоха е за мен и мой кредит. И аз трябва да го използвам, за да отпечатам поредицата „Изгревът", да отпечатам оригиналното Слово на Учителя, да осъществя приемствеността на поколенията и да оставя всичко подредено, за да се знае какво нещо е Школа, Слово, Музика на Учителя Дънов. Досега са издадени XVI тома и точно с тях се доказва именно това, че кредитът на едного не може да се краде от другите. В никакъв случай. И да искат, не могат. Явиха се много самозванци. Могат само да пречат и да забавят нещата, докато се отпечатат. Самозванците царе нали накрая ги посичат с меч. По същия начин става и във всички окултни Школи на Бялото Братство от памтивека досега. Описано
към текста >>

287. VIII. КАК БЕШЕ ОТКРАДНАТ ОРИГИНАЛЪТ НА ТЕКСТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА, ОПИСАН ОТ ТРИТЕ СЕСТРИ ЯРМИЛА, МАРИЯ И ЕЛЕНА

всичко се навърза едно след друго, излъгаха ме за оригиналите и те ги предадоха на Стефан Калайджиев да набират Утринни Слова, излъгаха ме за „Паневритмията" и я издадоха с разни чакри, разни статии от други школи. Изобщо - провал по всички линии. А защо им предавам оригинали? Нали трябва да свършат малко работа и на онзи, който ме бе изпратил да се родя между българите. Аз бях сам, а онези, противниците, бяха мнозинство. Ето това бе най-важното. И друго бе важно, че Небето ме подкрепяше. Нямаше с кого да се работи. И аз бързах да не пропусна времето за печат, което Небето ми даваше. Бързах. 6. А защо се променяше Паневритмията от днешните последователи на Учителя Дънов? Виж „Изгревът" том XV, стр. 911 - 918, 919 - 922, 922 - 927, 928 - 930. А за доказателство, че съществува протоколът, отпечатан в „Изгревът" том I, стр. 628 - 631, прилагаме на скенер подписите на всички, според който Божествения Дух се изявява в единствено число, а се предявява, в множествено число съгласно Христовият закон на съединението. Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число посредством изпълнение на всички задачи дадени в Словото. За това всички идеи отбелязани в настоящия протокол, вписани в прокола бяха възприети, като се спази закона на. Христовия Дух който обединява Битието и
към текста >>

288. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

възможност, няма проблясък и подтик, не се труди да го осветляваш, остави го - природата ще го възпита и пробуди в един дълъг процес. Едни хора от своето невежество страдат, други - от глупостта си, трети - от злото, което имат, и четвърти - от добротата си. У тях идва тщеславието, да се покажат пред хората колко са добри и т.. н. Всичкото щастие и нещастие зависи от самия човек. Сам си го създава. Не си създавай сама затруднения, да се нагърбваш със спящи хора да пробуждаш и подкрепяш. Излишни страдания не си създавай. Не разкривай своята скъпоценност пред хора, които не са пробудени, пред лоши, за да не ги изкушаваш, да почнат да мислят и да кроят планове как да ти задигнат богатството. Нито ги гощавай с баници и прочие, ако ти дойдат вкъщи... Захвърли всичко онова, което иде от човешкия свят. Нека се опита Георги." Срещу 23.XII.1939 г., през нощта срещу събота сънувах нещо хубаво, което не запомних, но се събудих към 21 /2 ч среднощ с тази мисъл, която ми се е предавала насън: „Ухото е външен орган за слушане и чуване във физическия свят, само това, което Бог ни говори чрез природата и хората отвън, само доброто, само Неговия глас да чуваме. Има и едно вътрешно ухо, съответно на външното, предназначението на което е да чуваме гласа на Бога отвътре, да чуваме Неговите съвети и напътствия!" Склонна бях да размишлявам, събудена от тихия и приятен шепот на Бога, назидавайки ме да бъда крайно внимателна, за да вървя в пътя на великия живот, по който път вървят
към текста >>

289. 6. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 22.XI.1936 год.

и единогласно да се провикнем с думите: „Велик и жив Господ Бог наш! Велик и жив Учителят, който ни води в един път, по който сигурно и смело можем да вървим с пълна вяра и упование на Бога!" Сега и твоята мечта, твоя копнеж да видиш, да чуеш твоята Лена като певици, като музикантка, ще се осъществи с Божията воля. Ще бъде! Аз вярвам, защото Учителят казва, Той ме сортира, а Неговата дума, това е думата на Великия, на Бога! Радвай се да се радваме, моли се да се молим да ни подкрепя Бог, Той да ни импулсира и да бъде винаги с нас и в нас! Целият ни живот да бъде за слава Негова. Прави връзка с Бога, с Учителя и с всички напреднали същества, които ни помагат, и да оставим хората всеки да си върви по своя път. Бог има грижата за всички същества. Учи, свири и пей! Да дойда аз там, както виждаш, не се дава, защото нещата не се повтарят, законът е такъв. После, ние сме изпитани из тези краища. Нещата не се повтарят, а се нареждат така, както ние не можем да си ги помислим, Бог ни събира сега не там, а на друго място, много и много по-хубаво от онова. Сега, аз чувству- вам, не аз, но ти ще се приближаваш насам. Как и що - няма да го чоплим. Единият, Великият, Който е над нас и Който ни води, Той знае. Наше право е само да вярваме. Дано, като четеш писмото, бъдеш тъй отворен, чеда почувствуваш и приемеш безбройните топли, нежни и свещени целувания, които ти изпращам. Ти си единственият, определеният в този живот, с когото мога да споделя всички радости и тази, която ми се
към текста >>

290. 8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.

на окултния ученик. Но тайно някак си! Когато се говори за тайно, в Божествения език се разбира онзи върховен момент, когато човек прави връзка с Бога, или когато една душа се среща с Бога. Този момент не явно, а тайно някак си само може да се изживее. Не явно, а тайно някак си, в молитвата си ще се изправиш пред Бога и ще Му разкриеш (пред Бога) делата, които си извършил и които има да вършиш. И само така човек ще се свърже с Бога и ще получи Неговото благословение и Неговата подкрепа. Не явно, а тайно някак си ще отидеш да отриеш сълзите на разплаканите си братя и сестри. Не явно, а тайно някак си ще занесеш светлина на брата- роб, за да бъде и той свободен. Не явно, а тайно някак си, както слънцето, както светлината проектира животворната си сила в тревите, в цветята и ги кара да растат, да цъфнат и плодовете да зреят. Не явно, а тайно някак си, както Духът прави човека да мисли, да чувствува, да работи и да се радва. Не явно, а тайно някак си. Някак си. Тези думи ни въвеждат в съществената страна на Божествения закон. Без тези думички сти&т би бил не само непълен, неясен и неразбран, но и неприложим. Тези две думи ни говорят за методите, по които ний трябва да мислим, да чувствуваме и да постъпваме. Тайно някак си момата поглежда своя възлюблен и му се радва. Тайно някак си Бог изпраща любовта Си на всяко дихание, на всяка твар в Неговото творение. Всичко живее, радва се и [се] усъвършенствува в светлината на Онзи, Който тайно някак си ги възраства и работи върху
към текста >>

291. 21. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.XII.1937 год.

ще чуеш великолепен хор. Прегледай и за Плейел, ако е у тебе. Писмото ти много ме зарадва, като разбрах, че въпроса си разрешил интуитивно. Не можаха да ти се наложат хората отвън! За пеенето в Годечкото училище. Донеси и реферата си по пеене, да ми го прочетеш! Интересува ме. Аз не съм прекъснала от да бъда учителка. Професията си продължава, само - в друга форма. Пожелавам ти успех в неделя на конференцията. Всичките музи да те вдъхновят и всички ангели и музиканти да те подкрепят да изнесеш нещо, което да задоволи душите на всички колегии. Бог и Учителят с тебе да бъдат. И аз със своята мисъл ще присъствувам. Хайде, сега приеми най-хубавите поздрави и пожелания! Мили привети и довиждане! Твоя Леа. Поздрав на Равняни и на децата.
към текста >>

292. 25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.llI.1938 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

ги получават, имат нужда от тях за укрепване, за насърчение. Ти сега имаш нужда от четене словото; и аз имам тази нужда, но за мен засега обстоятелствата са тъй втечени, че повечето време давам за външна техническа придобивка на цигулката. Всяка вечер брат Калудов ни събира и зор, до 22и т. г. от нас иска да изкара виртуози-музиканти, да свирим в оркестъра на най-великият Дух на битието и на Неговите ученици на ранина - гимнастическите упражнения. Голяма привилегия! Господ да ни подкрепи, защото за всяко добро начинание има и съответни големи препятствия за преодоляване. Много съм заета, много работа, много трудности в цигулката има, докато се добие нужната сръчност и техника, но нищо без труд не се постига. Почвам да свиря, часът е 2. Много мили привети, твоя Елена. Говорихме за слънчогледов шарлан да вземеш. Знай, че аз не съм мераклия, предпочитам маслото, щом е евтино. Та, както искаш. Ако ти желаеш, вземи някой 1-2 кг, но за мен, аз и не обичам салатите. Както искаш ти, така направи. Нямах листове, пък исках да ти пиша. Довиждане в събота,
към текста >>

293. 2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

е клюка на Ковачевския кмет, който изгонил я из селото, то преследва я и гдето се е установила. Но така, сестра, ще се задоволим с това, което можем, и ще кажем с Павела заедно: „Иван посея, Стоян поля, а Бог възрасти." И брат Боев каза: „Всички добри и искрени пожелания на душата за добро ще се осъществят." Така че, аз исках да бягам, както знаеш, от тоя мой край, но Бог ме поставил пак на кръстосан огън, та да развивам борческия и безстрашен дух на себеотрицанието. И щом Бог ми е подкрепата, то аз ще победя. Пожелавам ти, сестра, и аз всичко добро. Макар позициите ни да са материално далечни една от друга, то духом са близки и ние взаимно се подкрепяме и въодушевяваме, за да излезем победители. Напред! Вождът ни е крепък, Той Бог се зове! Привет сърдечен: П.
към текста >>

294. 6. Писмо от Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 7.Х. 1941 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

им се дава. А ако дойде брашно на комисарството, ще ни поканят веднага 2 чувала да го платя, а аз нямам пукната пара. Но дано се уреди по-бърже въпросът със заплатата. Ние едва от днес, 7и октомври, започваме да учим. Изглежда, че ще водим дообедни занятия, защото няма достатъчно чинове и общината не разполага със суми, за да закупи чинове, та стаи има за всеки учител, но покъщнина няма и затова ще учим дообедни занятия, а други учители - следобедни. Добре, че съм имал брашно. То сега ме подкрепя. Хазяйката меси в цръпни [?] хлябове и хубаво ги прави. Сладките бяха отлични, но вече 4 останаха, значи няма вече от тях. Прекарах много добър курорт досега. Сега ако мога да се запася с картофи и брашно, ще съм добре и през зимата. Иначе глад ще има между населението, още сега се чувствува. Всички ходят боси, почти одрипани. Ракия пият без мяра и последствията са разврат до уши и тютюнопушене и от жени. Сръбската държава се е провалила най-вече от тая разпуснатост и разврат. Подкупничеството, рушветлъкът е бил печалбното средство на техните чиновници. От учители до висши чиновници. Нито просвета са давали на населението, а учителите си гледали кокошките, свините, градините и колкото деца дохождали, доброволно тях учели и прехвърляли да преминават, знаят - не знаят. А в гимназиите - разврат на учители с ученички, неконтролиран от властите. Иначе хората са добри, гостоприемни и сега-засега мирни. Гледай непременно поне една Re и La корди да ми изпратиш, защото, каквото имаше из цигулката
към текста >>

295. 11. Писмо на Анна Динова до Елена Хаджи Григорова от 19.XII.1926 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

но кормчията е силен, корабът ни не потъва. Вярата ни от ден в ден на всички ни крепне, силен етоз, който ни е повел да ни изведе на спасителния бряг. Цитати от беседите Сийка ще ти пише, аз ще ти пиша нещо мое - опитност и разбирание, разбира се, пак под същото ръководство. Няма мисъл изказана, в която да не вмъкнем по нещо, казано от Учителя, тъй много ни е казал, Ленче, тъй много е сторил за нас. Та и това, което считам моя опитност и разбирание, пак е заето от него. Каква утеха и подкрепа е той за нас! Най-страшната мечка да се изпречи отпреде ни, ще кажем на Учителя - като речем, страхът изчезва. Таз мечка може да дойде отвън, отвътре - все едно. Тези дни ходят свещениците по енориите си да записват и увещават дъно- вистите. Как смело и как разумно ги посрещат нашите, просто се засрамват и си излизат! Защо събират сведения и какво мислят да правят, не знам; едно знам: че сестрите и братята са готови смело да посрещнат всичко. Дохожда в София РабиндранатТагор. Царско посрещане му направиха софиянци, посрещнаха го не като духовно лице, а като поет. Много мило същество е, прилича на Учителя. Без да подозират, той помогна на духовното течение в България. Туй, което гонят в лицето на Учителя, посрещнаха го в Тагор. Любете друг друга, им каза и той, на който го разбере. Царството Божие вътре във вас е - казва Христос. Да, Ленче, колко много сме излезли навън ние и как мъчно ще влезем в това вътрешно царство, усилие трябва. Често аз се опитвам да затворя очите си за всичко
към текста >>

296. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести. които се налагат на някои хора, и те не могат да [се] излекуват. Затуй, не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е: добро да мислиш, добро да желаеш, добро да чувствуваш и добри постъпки да имаш. Прасковата за болния стомах действува много подкрепително. Най-хубавото грозде за ядене е червеният мискет. Той действува благотворно върху симпатичната нервна система. А димятът действува добре върху мозъчната система. После, кой какво грозде да яде, по някой път зависи и от разположението на човека. На всинца ви трябва една философия - да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога! Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилото е: ти, когато раздаваш от своето на нуждающите се, ти раздаваш за себе си, то ще дойде пак в тебе, в много по-голямо изобилие. Във всички хора живеят по двама индивида - единият е много добър, а другият е много лош. И по някой път те се сменяват, единият излазя и отива да работи, а другият остава вкъщи. Неделя, 22.Х.1933 г., 10 ч сутринта, Беседа от Учителя [резюме][1] „Да правим добро" - 9 ст. бгл. Галат. Да правиш добро е цяло изкуство, за което има ред правила и закони. Трябва да знаеш във всяко време и във всеки даден
към текста >>

297. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

същества дойдат и ти казват: „Не му давай! Отрежи му половината!" А пък то светът е уреден. Няма какво да се грижи човек за себе си. Какво ние промишляваме? Орачът казва, че много работил; той само ще набразди земята и то с воловете и после казва: „Аз го направих." Той не взема предвид светлината, топлината, влагата и пр.; те са все разумни същества, които идат и помагат. Те прекарват своите идеи през житото, черешите, ягодите. Всички тези плодни растения са възпитателни методи. Те ни подкрепят не само чрез храната, но чрез яденето те ни предават своите идеи. За в бъдеще болен готвач не трябва да има, само здравият трябва да бъде готвач. В бъдеще, как ще лекуваме болните си слуги? Ако има двама души болни, най-напред ще ги караме да измият нечисти места, след това ще носят вода за миене на пода, после - вода за миене на ръцете, за готвене; постепенно... Върху злото да не се спира човек. Това са човешки форми, останали от миналото. Както казах, злото в Бога не съществува. Като отидеш при богатия човек, при милионера, не му изгубвай времето да му разправяш как са те обрали. За него всяка минута му струва 5 английски лири стерлинги. Ще му отнемеш много повече за 5 минути. И той предпочита да ти даде 2000 лева. Така че няма какво да занимаваме Бога с отрицателните работи. Това, хубавото, което ни носи животът, с пари не се купува. Само с едно се изкупва: да бъдете добри. Ако един лош дойде тук, ще му дадат буря, град, дъжд и той ще си отиде. Спокойствието е един резултат. Трябва да
към текста >>

298. 21. Разговор с Учителя на 10.II.1937 г.

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

вземе първата цигулка, майката - алт, синът - тенор, дъщерята - контрабас. Да се махне противоречието! Някои народи и в старо време са правили опери. Оперите са само за посветени. Оперното пение е само за посветените! Ние сега сме обременени с много работи и казваме със страх: „Какво ще правя след 20 години?" А пък няма какво да се страхуваш сега! Сега в Америка 2 милиона хора са без подслон поради наводнението и 35 000 автомобили, и цяла войска отиде на помощ! И с аероплани носят подкрепа. Сега, като дойдат нещастия, хората са по-готови да си помагат. Някой казва: „Господ ме е забравил. Този, онзи ме е забравил." Как може да забрави някой крака си? Писанието казва: „Написах ви на дланта на ръката Си!" Човек може ли да забрави крака си? Не може, освен ако го отреже някой хирург. Няма нещо невъзможно! Някоя сестра казва: „Какво ще се прави? Колко са лоши условията!" Вярно е, че са лоши условията! Но това е отражение на миналото. Сегашното време не е така лошо. Сега имаш всички добри условия, но понеже в миналото не си живял добре, затова имаш тая жълтина и пр. А пък сега както живееш, веднага можеш да се поправиш. Аз бих желал тук да декламирате музикално! Колко е приятно да практикувате музикалната декламация! Когото обичаме, искаме много да ни пее. А пък когото не обичаме, казваме за него: „Да слезе!" Затова, най-първо намери някой, който ви обича, и пей пред него. Ако пеете пред тези най-първо, които не обичате, съвсем ще замръзнете. Ако ти кажат: „Ще те осъдим на
към текста >>

299. 5. „Неявно, но тайно някак си

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

и плановете на окултния ученик. Но тайно някак си. Когато се говори за тайно, в Божествения език се разбира онзи върховен момент, когато човек прави връзка с Бога, или когато една душа се среща с Бога. Този момент не явно, а тайно някак си само може да се изживее. Не явно, а тайно някак си в молитвата си ще се изправиш пред Бога и ще Му разкриеш делата, които си извършил и които има да вършиш. И само така човек ще се свърже с Бога и ще получи Неговото благословение и Неговата подкрепа. Не явно, а тайно някак си ще отидеш да отриеш сълзите на разплаканите си братя и сестри. Не явно, а тайно някак си ще занесеш светлина на брата-роб, за да бъде и той свободен. Не явно, а тайно някак си, както светлината. Не явно, а тайно някак си, както Духът. Не явно, а тайно някак си, както житото зрее, както цветята цъфтят и както плодовете зреят. Не явно, а тайно някак си. Някак си. Тези думи ни зъвеждат в съществената страна на Божествения закон. Без тези думички стихът би бил не само непълен, неясен и неразбран, но и неприложим. Тези две думи ни говорят за методите, по които ний трябва да мислим, да чувствуваме и постъпваме. Тайно някак си момата поглежда своя възлюблен и му се радва. Тайно някак си Бог изпраща Любовта Си на всяко дихание, на всяка твар в Неговото творение. Всичко живее, се радва и усъвършенствува в Светлината на Онзи, Който тайно някак си ги възраства и работи върху тях. Слава да бъде на Великия, Който не явно, а тайно някак си ни изпълва с Духа Си и ний живеем,
към текста >>

300. 69. Страданието и радостите

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

и единична молитва, и ги стигнахме. Насядахме всички да починем и с нови сили да продължим. Бързоходците пак залетяха из планината, а ние, въодушевявани от тях, ги следвахме според силите си. Учителят често се обръща назад и ни поглежда. Ние чувствуваме, че сме с Него. Настроението ни е отлично. Всичко ни се радва: и въздух, и слънце, и треви, и цветя, и дървета, и листя, и птици, и пчелички - всичко ни поздравлява с „Добре дошле, скъпи гости!" Свежият въздух, слънчевата енергия подкрепя нашите сили и всички с уверени крачки вървим по стръмния път. Стигаме бивака. Картината е чудесна. Огньовете пушат, а вътре пристигналите екскурзианти насядали около дувара да починат, чакат да заври водата. Поздравляваме ги, приближаваме се до Учителя, седнал на определеното Си място, целуваме Му ръка и отиваме да сменим изпотените си фанели. Връщаме се и сядаме с гърба към Слънцето. Водата вече е завряла, братята ни наливат, пием, закусваме, правим гимнастичните упражнения и пак сядаме, дето закусвахме. Очите на всички ни са към Учителя. Той чете в нашите очи жаждата ни за насъщния хляб и почва да говори на най-наболялата душа. Всеки познава кое е за него и се ползва от всичкото знание. А ние, с тетрадки на коленце и с молив в ръка, слушаме без дъх и пишем безспирно. За Него нашите души и сърца са отворени, Той чете в тях и лекува раните им. - Вашите страдания са един прогрес - започва той. „Боже, Той всичко знае" - си помисляме ние. - Всичко е за добро. Човек да мисли, че всичко е
към текста >>

301. 74. Реалното богатство

II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова

няма да си. Цветята на слънце са хубави. И който служи на Бога, е здрав. Грей се на Слънцето, после го учи. Не чакай да познаеш Господа, тогава да Му служиш. Слугувай на Господа беззаветно с всичкото си сърце, ум, душа и дух. Старото да седи, но да се опита новата система на възпитанието. Да желаем общото добро за всички. Ако само за нас желаем, е алчност. Омразата е само за един. Двама едновременно не можеш да мразиш. Да имаме материално, колкото ни трябва. Да се създават и се подкрепят. Сиромахът е мъдрец. Щом е мъдрец, не е
към текста >>

302. Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова

III. Стихотворения от Ана Шишкова

след завръщането си пък от войната със сърбите, заболял от премръзване на краката през зимната битка и починал в пълно съзнание на 3.III.1885 г., със завещание на жена си да помни тази дата -3 март: Освобождението на България (съвпадение със смъртта му). Поискал да се измие, пременил се, прегърнал двете си дечица, момиченца, и издъхнал. Това ни е казвала баба, майката на мама. И тя е героиня жена в живота. С малка пенсия от мъжа си, с непосилен ръчен труд на чужди работи, морално подкрепяна от брат си, тя отгледала и възпитала в честност и труд двете си момичета и ги изучила за учителки. Като ученичка в Калофер, Стара Загора и Пловдив, майка ми се отличавала и по поведение, и по успех, особено по литература и пение. Свирила е хубаво на цигулка и поддържала в хора втори глас и т.н. и завършила успешно за начална учителка. За издръжката й е помагала и по-голямата й сестра, която вече била учителка в Калофер. За майка ми нямало учителско място нито в Калофер, нито наблизо нейде. Предложили й такова чак в с. Мухово, в Западна Средна гора, между Панагюрище и Ихтиман, селце с 5-6 къщи, малка черква и при нея - училището с две учебни стаи. Наоколо по хълмовете имало махали с по няколко къщи, отдето идвали по няколко ученици в центъра - селото. Майка ми, голяма идеалистка, в момента жадна за работа и просвета на народа, заема това учителско място, учителка надве отделения (класа). Имало е от селото още един учител, семеен, Живяла е при една баба в черковния двор, прислужница на
към текста >>

303. Ана Шишкова - Стихотворения

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

пише хубави работи, като замине, ще го срещнат светли същества и ще го водят на хубави места." „Отец ми ви даде на мене и аз ще ви заведа при него." „Вие отначало сте били с мене, но сте криввали в ляво и сега внимавайте, че ако се отдалечите от мене, 25 000 години ще чакате в страдания!" „Бог е Вечна, Велика, Разумна хармония, в която всички трябва да сме наредени като нотите в ключа Sol - всеки на мястото си." НА УЧИТЕЛЯ Учителю, наш бащице, привет от нас приеми, наша мощна подкрепице, всякога с нас бъди! Искаме ний, Учителю, да сме верни всеки час, да слушаме, Спасителю, кат' говориш с нежен глас. Всекиго ний да възлюбим, на всекиму да простим и тъй Бога ний да славим, и към Сион да вървим! Помогни ни, Учителю, да сме будни всеки миг, да гледаме, Спасителю, постоянно Твоя лик. Как ни мъдро поучаваш и с Любов наставляваш, все нагоре да летим и греха да победим. Доброто ние да видим в нашите братя мили, за основа да го сложим в живота с всички сили. И тъй, всички ний да станем проводници на добро и без мъка да отстраним от живота всяко зло. По тънкия конец всички дружно ние да минем и весели, като птички, отвъд е радост да стигнем. Амин! МОЛИТВА КЪМ ОТЦА Боже Милий, моля Ти се, дай ни сила и живот, да се учим и работим, и да служим на тоз род! Да сме нежни като цвете, да сме тихи кат зефир и невинни като деца, да имаме всегда мир! Твойта милост е голяма, Твойта Любов - Велика, щедростта ти нийде няма, нито нейде прилика. Ти създаваш, благославяш, всичко в мъдрост
към текста >>

304. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

очерк. 1976. А. Велева Речник по нова българска литература 1878-1992 г. Съставителство и редакция: Магдалена Шишкова, Сабина Беляева, Мирослав Дачев София: Хемус, 1994 г. ------------------ * Доскоро се смяташе, че М. Георгиев е роден на 24 август (11 авг. стар стил) 1854 г. Но някои нови данни и главно два собственоръчно написани документа (особено важна е автобиографията му от 1881 г.) сочат друга дата - 24 август 1852 г. Тази дата е по-приемлива и точна, защото е подкрепена от документи, писани от самия писател, докато за старата дата (24 август 1854 г.) няма преки свидетелства, оставени лично от М. Георгиев. (Бел. авт. на биогр.
към текста >>

305. 17. Сийка Динова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

по желание, бях я нарекъл „отговорник по Учителевата песен" Много обичаше да пее, ентусиазирана, днес тя разказва с жар (неделя сутринта, 5.XII.1958 г.) - Да, днес ще бъде последният ден, когато ни се разрешава да се съберем! Повече не ни разрешават! След това - ще видим! Но когато научих за решението да се посегне на Изгрева, аз си казах: Това е работа на някои от враговете на народното правителство! Защото, когато иска някой да удари правителството, което ние така усърдно подкрепяме, това показва, че искат него да ударят! Тези хора, приятелите ни горе, не могат да ни разберат, не могат да ни чуят! Но - нищо! Аз бях удивена от силата на нашето братство. Някои считат, че братството ни е разединено! Това не е вярно! Братството ни е единно, свързано навеки, цялостно! Учителят е при нас и ни крепи! Няма сила, която да ни разедини! Как можаха да се съберат толкова пари само при един призив! Как хората вадеха от пощенските си каси пари, за да откупят вещите на Учителя! Как пращаха от провинцията пари - само да се запълни сумата! И ето - ние събрахме сумата и платихме вещите! Направихме опис и си разпределихме кой какво ще прибере! Това са скъпи вещи от нашия Учител! Кой няма да бъде готов да приеме нещо, за да го запази! Не, силно е делото на Учителя! То живее чрез нас! То не е покътнато нито на
към текста >>

306. 61. Мария Николова Гърнева. 61.5. Опорната точка

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

когато ме види между другите, когато ме види там, на моето място, гдето е свикнал да ме вижда, като част от ръката Му. Той ми казваше - не зная дали наистина, чрез живо слово, дали насън или направо чрез мисълта Си: - Но и аз съм човек! И аз имам нужда от човек, който да не иска нищо от мене, с когото да мога да споделя като със свой, да си кажа и аз болката - че и аз не съм без болка! Имам нужда от човек, който [да не] идва обременен и разплакан при мене, който [да не] иска моята подкрепа, моя съвет, за когото не съм принуден да снемам [товара му] и [да] товар[я] моя гръб! Както слънчевият лъч се нуждае от опорна точка на земята, за да може да стъпи върху нея, да й проговори, да оживее, така и аз се нуждая от такава душа, каквато ти можеш да бъдеш за мене! Аз Му отговарях - може би гласно, може би насън, а може би и само така, с мисълта си: - Да, Учителю мой, аз съм тук! Аз съм готова да бъда опорната Ти точка на земята, да поема всяка Твоя болка, да Ти дам най-хубавото, каквото имам! Защото Те обичам и Ти се радвам! Ето това аз Му говорех с всеки мой поглед! Нещо повече. На мнозина съм казвала, че народните песни, създадени от Учителя, са всъщност доловени от Него мотиви на Средногорието, които аз понякога полугласно съм Му пяла. Аз не зная какво би било музикалното творчество на Учителя без тая обмяна на музикалния опит между мене и Него. Той поемаше мотива, мислеше върху него, преработваше го и няколко дни по-късно го поднасяше в школата готов, излъскан, сочен,
към текста >>

307. 9. Празникът на пролетта, 21 март 1965 г.

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

могат да отговорят на въпроса какво представляват кристалите, растенията и животните. Те са проекция на законите, силите и качествата на Единния живот - животът на Бога. Това е отворената книга на природата, живото Слово, което винаги трябва да изучаваме. Човек е свързан с космоса, с целокупния живот и е едно с него. Той го приема съзнателно или несъзнателно. Той има органи за това, които знае и които не знае. От звездното небе идват към нас съчувствени лъчи. Те ни благославят и подкрепят. Връзката между човешките души и звездите е тъй реална, както водите на извора, от които пием. От звездния мир към нас текат видими и невидими струи. Тъй възникват в нас мислите, чувствата, раждат се идеите, събуждат се силите и способностите, идва вдъхновението. Всеки човек е призван да участвува в творението повече или по-малко. Това явление също принадлежи на Царството Божие. Учениците на Божественото учение са работници на Царството Божие. Те са по цялата земя, сред всички раси, народи, религии и класи. Каквото и да носят, те са едно. Ученикът на Божественото учение страх и безпокойство няма. Той работи с мир и упование. Смърт няма. От великия живот идем и в него се връщаме. Всяка дарба, всяка способност и сила се подхранват от живота на Царството Божие и се оправдават, когато са осветени от него. Вселената е храм на живия Бог на Любовта. В този храм се извършва непрестанно служене, възнасят се молитви и благодарствени песнопения. Великото хваление се предава и приема от служител и
към текста >>

308. 10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

укривания, които са намирали много партийни функционери всред последователите на Петър Дънов. 4. Поради своята оригинална за времето линия на движение, Петър Дънов беше отлъчен от черквата и на учението му беше сложена „анатема". Така, въпреки религиозния характер на учението и на движението, създадено от него, то остава без връзка с тогавашните религиозни „църкви" и не е разчитало на каквато и да било помощ от фашистката държава, а изключително на моралната и материалната подкрепа на своите последователи. 5. Днес можем наистина с учудване да отчетем колко голям е бил авторитетът, обаянието на тоя човек, който сам, без всякаква официална подкрепа, без държавни и царски субсидии, е могъл да напечата повече от 120 тома беседи - десетки хиляди страници, очаквани с нетърпение от неговите последователи. Не ни е известно друг подобен случай в историята на нито един народ в света. 6. Поради известни допуснати грешки в дейността на „братството", 12 години след смъртта на Дънов се проведе съдебен процес. Бяха иззети беседите и имуществото и се нанесе тежък удар върху живота на така наречената „верска общност Бяло Братство". По такъв начин, през времето на култа към личността беше показано дълбоко неразбиране на същността на делото на Дънов, на неговия прогресивен характер. 7. Беше пропуснато обаче, че през време на предшествуващите години учението на Петър Дънов беше далече прескочило границите на Родината ни. „Идеите преминават границите без паспорт." То беше вече
към текста >>

309. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

като извънредно важен и от голямо историческо значение за живота на Партията и на народа ни. Бялото Братство в България е неразделна част от българския народ, живее с неговите борби и идеали, труд и стремеж към светло бъдеще за изграждане на целия бит и условия за колективен, комунистически и братски живот в страната ни. Членовете на Братството пожелават на конгреса творческа и плодотворна работа при разглеждане и решаване на поставената му програма. Братството в България подкрепя напълно миролюбивата политика на прогресивните народи по пътя на побратимяване чрез приложение на практика на основните закони на любовта и взаимопомощта. „Бялото Братство" в България е създадено в началото на този век от гениалния учен, мъдрец, философ, виден теолог, медик Петър Константинов Дънов. Роден е в с. Николаевка, Варненски окръг (12.VII.1864 г., а починал на 27.XII.1944 г. на 80-годишна възраст). Син е на възрожденеца свещеник Константин Дъновски от с. Широка Лъка, Смолянски окръг. Обществото нарича неговите последователи дъновисти, което не е правилно. За последователите му, повече от,80 000 в страната преди 9.IX.1944 г., той беше и сега се счита за „Учител", понеже ги учеше за законите на живота. Чрез своето Слово и повече от 7000 говорени и стенографирани беседи, той претвори Христовото учение, съобразно днешната културна еволюция на човечеството, като говореше за неговите велики истини и приложението им в личния и обществения живот на човека. Учителят П. Дънов освободи
към текста >>

310. 17. Колективно съзнание

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

излишни стотинки, да се върши благодеяние на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст.
към текста >>

311. 1. Биография

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

участие в културния и социалния живот на град Хасково, била е първата жена в града, изпълнявала женски роли в театралната трупа, изнасяла представления. Основала група на общество „Бяло Братство". В семейството на Станчо Кадиев се родили и израснали пет сина и една дъщеря. Младият Стефан завършва Хасковската гимназия през 1915 г. Министерството на войната отпуска стипендии за обучение на надарени младежи. Директорът на гимназията предлага на Стефан да се яви на конкурс и активно го подкрепя в подготовката и участието му. Талантливият младеж спечелва стипендията и заминава да учи медицина в Инсбруг, Австрия. Но започва Първата световна война и едва завършил I курс, бива отзован обратно в Родината и преведен като студент-медик в армейска етапна болница в гр. Ксанти. По-късно е прехвърлен в санитарна школа в гр. Гюмюрджина, като лаборант в армейска лаборатория. Тя е била към немска военна болница. Там участва в мащабни мероприятия по ликвидиране на заболяването малария. Открива метод за бърза и еднозначна диагностика на маларията по микроскопски начин, който бил веднага приложен във всички полкови лаборатории. Методът е приложим и значим и до днес. През 1918 г. е преместен от фронта в Хасково, в полкова лечебница. Демобилизиран е през 1919 г. Кандидатства отново за стипендия на Военното министерство. Приет е в първия курс на току-що основания Медицински факултет към Софийския университет. Сред преподавателите във факултета са много от най-добрите специалисти на Русия,
към текста >>

312. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева) 4.1. Бащиният род Бащата на Иванка Кадиева е Петко Ненков Тетевенски. Роден е в Тетевен. Баща му загива при един от набезите на черкези. Сирачето Петко получава подкрепата на училищното настоятелство на родния си град Тетевен и завършва висше артилерийско и фортификационно училище в гр. Тула, Русия. Всъщност фамилията му Тетевенски изразява благодарността и признателността му към родния град. Специализира в Германия. Владее перфектно руски, турски и немски език. Петко Ненков Тетевенски е капитан от III артилерийски Търновски полк на престолонаследника княз Борис III. В Шуменския гарнизон е специалист по фортификация. В навечерието на Балканската война е изпратен със специална мисия в Одрин. В окъсани дрехи и пробити цървули, със стар фес на главата, се движи из цялата Одринска крепост, из града, като продавач на боза. Изглежда доста добре изиграва ролята си, защото без особени премеждия успява да проучи отлично всички огневи точки и особености на крепостта. По това време всички европейски военни специалисти и съветници оценяват Одринската крепост като непревземаема. Впоследствие точната информация дава възможност на поручик Топракчиев, който извършва първата във военната история на света въздушна атака, да насочи ударите си изключително прецизно, на фатални за отбраната на крепостта места. Това, както е добре известно от историята, предизвиква неуправляема паника сред защитниците на Одринската крепост, която е превзета
към текста >>

313. 30. Сфера на Нептун

ГЕОРГИ РАДЕВ

астрологията - едно ново неизвестно, което е трябвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания. Впрочем и астролозите, подобно астрономите-математици, се бяха натъкнали на известни „пертубрации” в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори. И те чувствуваха, че има негли и други членове в слънчевата система, които вече действуват като фокуси на известни космични сили. Тези им интуитивни досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети. Както и да е, но Нептун, след като биде открит, се вмъкна, подобно Урана, в астрологичната практика и лека полека неговото тънко, трудно уловимо „влияние” доби по-определен характер. Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Урана, е един носител на „пертурбации”, един смутител на стария ред. Астрономически, това се изрази между другото и във факта, че Нептун наруши Тициус-Бодевия закон за планетните разстояния. В астрологичната пък система той се явява заедно с Урана (а днес и с Плутона) нарушител на нейната класическа планетна седморка. Как обясняват астролозите тоя факт, за това говорих вече в „Сфера на Урана”. Там споменах също и за това, как схващат окултистите връзката между откриването на една нова планета и пробуждането на известни сили в съзнанието на човеците, за които тя в дадения момент става видима и знайна. Пак там най сетне загатнах за това, как се схваща влиянието на
към текста >>

314. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА I.

Влад Пашов

астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим. За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето. И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание. Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един
към текста >>

315. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушите лност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума,
към текста >>

316. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

и Любов, и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителят като мъдрец е извор на живите води, които извират от високопланински извор и се стичат към долината и където минават - всичко напояват и освежават. Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще се освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителят е изпълнен с безгранична любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички изпаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никого не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. Учителят е една жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата книга на живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувства, че се намира пред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да заживее в мира и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета,
към текста >>

317. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

чрез мислите, чувствата и цялата си духовна същност излъчва електромагнитни хармонични вълни, които носят разположение у околните и им действат благотворно. Най-добрите философи, религиозни реформатори, свещеници, държавници и общественици са били люде, които са имали хармония между Слънцето и Юпитер. У такива люде най-силно и най-хармонично са развити семейните и обществените чувства. Те са много добросъвестни, справедливи и доброжелателни. По техен почини с тяхна материална подкрепа се изграждат благотворителни дружества, приюти, сиропиталища. Те на драга воля се включват във всички полезни обществени начинания. Любовта им към науката и изкуствата ги прави често благодетели на начинанията в тази област и меценати на артисти и таланти. Такива люде могат всякога да осъществяват своите идеи и замисли, своите желания и намерения, защото те имат много връзки с представители на ръководните кръгове, ползват се с уважението и обичта на високопоставените и силните на деня, поради което намират тяхната подкрепа във всичко. Те всякога притежават и значителни материални богатства, придобити със заслуги, а не чрез корист и лъжа. Между такива люде няма беден човек. Добродетелите на таки ва люде отварят пътя за щастие и на другите и често тях ги смятат за талисмани, защото тяхното влизане в някой магазин, например, носи богата печалба през деня. Тяхното влизане в известна среда установява хармония и разположение в нея. Тяхното включване и в най-затруднените начинания им осигурява
към текста >>

318. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

и по-дълготрайни са отрицателните дисхармонични и разрушителни мисли и идеи, които занимават ума на такъв човек. Количеството, силата и трайността на отрицателните мисли и идеи, които минават през човешкия ум определят и разстройствата и заболяванията на главната нервна система, тяхната сила и продължителност. Когато дисхармонията между Меркурий и Сатурн е много силна и освен това Меркурий получава дисхармонични аспекти и от другите злосторници, като е лишен от всякаква подкрепа на добротворците, тогава настъпват подлудяване и тежки душевни заболявания. Дисхармонията между Меркурий и Сатурн в хороскопа на даден човек е свидетелство, че в редица минали животи той си е служил с лъжи, клевети и измама, с цел да спечели колкото се може повече материални богатства. Силата на дисхармонията между Меркурий и Сатурн показва до каква степен човек е нарушил с ума си Божествената правда. Тя свидетелства също доколко с ума си той е станал проводник на мислите и идеите от низшите светове. Липсата на всякакъв аспект между Меркурий и Сатурн показва, че умът на такъв човек още не е подлаган на изпитания и няма голяма опитност и познания по отношение на материалния свят, по отношение на силите, качествата, свойствата, условията и възможностите на материалния живот изобщо. Такива люде не могат да имат успех в областта на естествените науки. 9.5. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С УРАН МЕРКУРИЙ в тригон, на 72° или секстил о УРАН Съчетанията на Меркурий с Уран са от най-голямо значение за живота,
към текста >>

319. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

разпространението на изопачените и извратени схващания, чувства и желания и мисли в този случай е най-улеснено. Ако в хороскопа на даден човек най-силна е дисхармонията между Венера и Плутон, у такъв човек всички разбирания и понятия са изопачени, извратени. Такъв човек смята добродетелите за предразсъдъци, а пакостните за новаторство и героизъм. Дисхармонията между Венера и Плутон е най-опасна, ако Венера има освен това дисхармония и с другите злосторници, а не получава подкрепа от някой добротворец. Но ако Венера е в дисхармония с Плутон, а същевременно получава помощ от добротворците, в душата на такъв човек често ще настава нравствена борба. Съотношението в проявата на доброто и злото е случая ще зависи от съотношението между силата на положителните и силата на отрицателните аспекти на Плутон. Както в мъжки, така й в женски хороскоп, дисхармоничното съчетание между Венера и Плутон показва много недоразумения, разочарования, несполуки и нещастия в отношенията с представителите на противоположния пол. Всяка дисхармония между Венера и Плутон създава най-тежките трагедии в брачния живот и такива люде не могат да очакват никакво щастие в семейния живот. ВЕНЕРА в опозиция, съвпад в скоби или квадрат с ПЛУТОН Това са лошите аспекти между Венера и Плутон. Липсата на всякакви аспекти между Венера и Плутон показва, че сърцето на човека още не е било подлагано на големи изкушения и съблазни, т. е. човек още не е държал изпит по отношение Плутоновото влияние върху сърцето.
към текста >>

320. ЧАСТ I. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪВЕДЕНИЕ*

са изгубени или са останали неразгадани в древните, забулени в тайна ръкописи. В наши дни, откъслеците от тези тайнствени познания имат само историческа стойност. Много автори надценяват стойността на това съкровище, завещано ни от древния свят. Съвременната наука, посредством експерименти, чрез законите на статистическата физика, чрез анализа, чрез корелацията в живата природа, тласна човешката мисъл далеч отвъд схващанията на древните. Учителят, този велик Мъдрец, ни каза това, подкрепяйки го с доказателства: "Древните затваряли своите познания в храмовете си, за да ги запазят за избраните. Те използвали тези методи, защото познанията им били много ограничени, а социалният живот, науките и материалната култура все още не били развити. Управлението на държавата било в ръцете на фараоните, които изграждали всемогъщвството си върху мизерията на народните маси. Тези маси живеели в мрака на невежеството и робството. Окултните школи на Запада действително разполагат с много методи, изработени според наследството на източната традиция, но тези методи не са в съгласие с живота на съвременния човек, а още по-малко - с толкова сложния държавен апарат в наши дни". Новите принципи, които Учителят завеща на човечеството в хилядите си беседи, са като един извор на познания, който ще утоли жаждата на човешкия дух в търсене на истината. Ние не подценяваме това наследство от древния свят. Обратно, ясно подчертаваме, че това наследство представлява една здрава основа, върху която се
към текста >>

321. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

тираните и господарите. Появяват се множество секти. Те изпъкват като реакция срещу мракобесието на средновековието. Те се явяват в зората на Реформацията и Ренесанса. Ние нямаме за задача да се спираме върху сектите и тайните ордени, но нам се налага да хвърлим бегъл поглед върху ордена на йезуитите. При настъпилия декаданс около папския престол сектите се явяват като главен разложител на папския авторитет. Религиозният ореол на Рим потъмнява. Пред голямата опасност, папата дава пълна подкрепа на ордена, основан в Париж от Игнати Лойола. Този орден става фактор не само в религиозния, но и в политическия живот. Настъпва период на интриги, заговори срещу кралете и срещу висшата аристокрация. Йезуитският орден става враг на религиозната търпимост. Йезуитите употребяват всички усилия, за да загасят искрите на Реформацията. Те се явяват като чиста проба на лявото посвещение. Във всички свои домогвания, този орден не подбира своите средства. Особено през XVIII столетие, йезуитският орден се оформя като един най-могъщ фактор в живота не само в Европа, но и в Китай. Индия, Япония, Бразилия и др. южноамерикански страни. Папският престол и светската власт започват да изпитват ужас от явните и тайни подмолни средства и действия на този орден. Първа стъпка срещу могъществото на Йезуитите се предприема в Португалия През 1759 г. португалският йезуитски орден бива закрит. Във Франция по същото време се предприемат сериозни мерки срещу ордена. Папа Климент на 21 юли 1773 г. издава грамота срещу
към текста >>

322. 3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ

да се прояви една компетентна, спонтанна реална политика, пропита от схващанията на един нов космически мироглед, който ние сме достатъчно изтъкнали в предходните страници на настоящия труд. Международното право досега се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране на стопанските и политически междудържавни отношения. В нашата съвременност човешката мисъл вече навлиза в новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза на капиталистическата система, подкрепяна от клерикализма и милитаризма ще трябва да извърши основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези преобразования трябва да станат в светлината на новия космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при разглеждане на големите световни проблеми. Този критерий има отношение към практиката на живота, която е от естество да даде нова насока на международното право. При новата световна федерация, или Общество на Новото Човечество идеята за санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя има отношение при националната юрисдикция, или в по-гопемите креации от държави, които ще бъдат звена в тази международна федерация. Въпросната световна федерация ще почива върху принципа Живот за цялото. Тя ще бъде извън обсега на национално-шовинистическите, класови или олигархични влияния. В нея ще цари хармония и там правните норми ще бъдат заместени от космичната солидарност, изключваща напълно насилието. Тези утвърждения съвсем не са
към текста >>

323. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

отношение и към астрометеорологията. Слънцето и Луната са, както знаем, основните фактори в астросоциологията. Ингресиите на Слънцето създават сезоните, а Луната произвежда приливите и отливите. Те създават общите вътрешни и външни условия за благоденствие на нациите. Изобщо положителният полюс създава условие за хармонични отношения между управляващи и управлявани. Създава се атмосфера на доверие и условие за ползотворни инициативи от страна на управляващите, които се ползват с подкрепата на народа. Това също така обещава хубаво време. Отрицателен полюс Политически и икономически дисонанси, следствие на несьгласуваност във волите на народа и на управляващите фактори. Изгубване на престиж от страна на отговорни политически лица, което положение носи смут и бунтове в народа. Затъмненията на Луната и на Слънцето подсилват тези неблагоприятни перспективи. Луна - Юпитер Трайност на цикъла28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Отношенията между управляващи и управлявани са на висота. Съществуват отношения на доверие и взаимопомощ. Законодателният апарат изготвя закони, благоприятни за народа. Съдопроизводството е под знака на справедливостта, философите, учените и юристите са популярни. Моралът както е управляващите среди, така и всред народните маси е висок финансов просперитет и изобилие на блага. Изобщо, създава се дух на доверие и светла перспективност. Отрицателен полюс: Несрета, морален и материален крах. Гласуване на закони, ограничаващи народните свободи, особено
към текста >>

324. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

че от тях, и то в голяма степен, имаме изтичане на сили. В природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от небесните образувания имат своята смисъл и цел. Къде седи именно връзката между силовите течения на Слънцето, членовете на неговото семейство и човека. Древните са приемали, че човекът е една идея на Бога, като под Бог те са разбирали необятният миров силов океан, в който е всичко потопено. Първото проявление на него е движението. В подкрепа на това имаме тъй нареченото „Брауново движение”. Следва вечното и непрекъснато творчество. За да реализира Бог тази своя идея, Той е създал Слънчевата система. Тъй, както всяка Слънчева система има за задачата да реализира по една Негова идея. Затова силите, които създадоха Слънчевата система, казват пак те, създадоха и човека. Като „човекът на Земята” е само нещичко от великата идея „Човек”. Човекът на Земята, не е само това триизмерно физическо тяло пред нас. В него е включен друг образ, недосегаем за нашите пет сетива. Този образ е същественото, което носи и създава нашето тяло, качествата, способностите и условията, при които човекът ще бъде поставен през един негов живот. Него ние можем да наречем „Двойник на човека” или „Звездно тяло”, както древните звездобройци са го наричали, като се уточнява, че то е поле на силите, които изтичат от Слънцето и неговото семейство. Оттам е и връзката между човека и Слънчевата система. Всяка една планета, Слънцето и Луната със своите силови течения
към текста >>

325. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

то добива перспективно елипсовидна форма, като частта от полусянката, която е по-близо до центъра на Слънчевият диск, става все по- тясна. За сегашните учени, естеството на петната и причината за тяхното появяване вьрху фотосферата, още не са напълно изяснени. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро - самото Слънце, чрез които отвори великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, даващи подкрепа и живот на планетите. Централното ядро не е тъмно, то е такова само поради контраст, по отношение на голямата яркост на фотосферата - повърхнината, която ние виждаме на Слънцето, изглежда така. Установено е, че яркостта на Слънчевия диск е 500,000 пъти по-силна от яркостта на Лунния диск при пълнолуние. Измерено е също, че яркостта на петната са 500 пъти пo-светли от диска на Луната пак при пълнолуние. Това съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно, това твърдо кълбо - самото Слънце - не е тъмно. Петната не са студени. Докато температурата на фотосферата - Слънчевата повърхнина е към 6000 градуса, то температурата на петната се измерва към 4800 градуса. Освен това, установено е по безспорен начин, че от петната изтичат и са източник на непонятни за нас по своето могъщество силови течения, определени от учените сега като „магнитни”, Могъщи източници на сили са тези отвори. Изобщо петната са израз на изключително голяма Слънчева активност, за която в резултат ние хората на Земята
към текста >>

326. 3. ПЛАНЕТИТЕ

са си направили труда на изчислят, че ако имаме един наблюдател на тази планета, то той ще може да види Слънцето, като кръгче с диаметър около 6 сантиметра и температура на неговата повърхнина от минус 220 градуса. Е, какво може да даде това светло кръгче и тази температура, за живот на Плутон, тъй както ние го разбираме? Разумните същества там са намерили други възможности, неизвестни за нас, за да могат да проявят своя живот. Знанието и Мъдростта вечно се постигат! В подкрепа на това становище, Саабей и древните звездобройци са казвали: „Колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества”. Защото, грамадното време от създаването на една далечна планета, способствува за натрупване знание и мъдрост за живота на съществата, които я обитават. Необятният миров силов океан тласка бавно, но сигурно, всяка създадена от Него форма към все no-големи знания, мъдрост, към все пo-голямо съвършенство. Ние вече изтъкнахме, че сме в подкрепа на това становище, изразено ясно от великият гений на епохата - Възраждането, Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили е извикал: „Навсякъде живот, навсякъде разум”. Създадените мозъчни центрове, както вече отбелязахме, от Звездното тяло на човека - планетните влияния, ни дават възможността да имаме контакт и изява в четирите свята. Първият от тях е Идейният - света на идеите. Възможността на човека да влиза в контакт с този свят му дава възможността да бъде новатор,
към текста >>

327. 4.2. ВУЛКАН В РАЗЛИЧНИТЕ ДОМОВЕ

емоционалната природа на човека, какви чувства ще получи и ще има най-вече от към противоположния пол. В този дом Вулкан ще даде на родения богати, обилни чувства от най-близките си и най-вече от човека на противоположния пол, с който ще бъде свързан. Роденият ще има връзка с добра, интелигентна, възпитана и с достойнство личност. В шести дом, който определя отношението на родения към неговите най-близки - роднини преди всичко. Там ще даде на родения добра материална и морална подкрепа от близки, но високопоставени лица, а също, че с близките си роднини ще има добри коректни отношения. Вулкан в седми дом, който е дом на женитбите - женитбените отношения и най-близките му сътрудници в работата. Роденият ще има за партньор добър, благороден, Вулканов тип човек, с който добре ще върви семейният живот и работата му с най-близките сътрудници. В осми дом, влиянието на Вулкан в този човек, всичко онова, което той дава, ще бъде в значителна степен ограничено. Вулкан слабо се изразява там, малко е парализиран. В девети дом, говори за една широта на търпимост към околните, добро здраве, добро обществено положение, особено, ако Вулкан е близо до Меридиана. Също и много пътувания, изобщо задоволен живот. В десети дом, който е дом на общественото положение. Там той ще даде на родения добра ръководна служба. Човекът, който ще има умението и възможността да предава своите знания на другите и ще ги ръководи. Ако и Меркурий е там, ще имаме преподавател, учител, професор от голяма класа.
към текста >>

328. 6.1. МЕРКУРИЙ В ДОМОВЕТЕ

Меркуриев тип. В осми дом - въздействието на Меркурий, както и на всички членове от Слънчевото семейство, ще бъде малко парализирано, притъпено, по-слабо. В девети дом - имаме човек с материалистични разбирания, обича да се изтъква и приказва навсякъде. В десети дом - дава способности и умение да поучава другите, да ги напътствува, това са учителите, преподавателите. В единадесети дом - говори, че роденият ще има връзки с хората на науката, канцеларистите и от тях той ще има ползата и подкрепата в живота си. В дванадесети дом - дава склонност към литературни занимания, особено, ако Луната и Слънцето - Вулкан, а най-вече и двете, са там, особено, когато са близко до хоризонта -
към текста >>

329. 8. МАРС

е така, това показва, че всички минерали, скали и пр. по нашата Земя, съдържат в себе си вода, която не е проникнала отвън, като в някои от тях - както е изчислено, до 30 процента. Тази вода е продукт на този еволюционен процес. В глъбините на нашата планета, от този еволюционен процес на минералите се е получила първичната вода, която като по-малка излиза на повърхнината под формата на минерални извори, както се наричат, Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода. В подкрепа на това имаме, че през каквато и суша да премине дадена област, където имаме минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници дъждове, снегове и пр. Тези външни води отпосле са дошли, те са вторичните води. И на Марс имаме същия процес. От глъбините на тази планета бавно, но сигурно, водата от минералния процес от еволюционния процес на минералите, бавно, но сигурно ще изплува и е вече изплувала в малки количества, като е създала тези тъмни области - области на влагата, тази първична вода, Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването, и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят и приемат. Някога на Марс, както вече отбелязахме, е имало много вода и въздух, но при катастрофата, чудовищната притегателна сила на Черното слънце ги е привлякло, а с това и животът там е загаснал. За атмосферата на Марс, съвременните астрономи стигат до много правилен извод,
към текста >>

330. 9.1. ЮПИТЕР В ДОМОВЕТЕ

ръководно обществено положение и успехи в него. Неговите думи тежат и се чувства от околните необходимостта да се изпълняват. В единадесети дом - роденият ще има връзки с отговорни, ръководни хора, които ще му помогнат да вземе добра служба - работа. Тази връзка обаче в многото случаи бива и по- задълбочена и често, ако е от човек на противоположния пол, води и до женитба. В дванадесетия дом - Юпитер се изявява със своите най-добри качества. Добра обхода към всички, готовност за подкрепа и услуга. На родения дава и голям материален придобив - жилище, място и
към текста >>

331. 15. РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН

във всяко вещество, които оформят веществото в сферичната форма и тези сили биха оформили остатъците в сферични. Ние имаме, обаче, безспорни доказателства, че късовете в този пръстен, пък и онези късове, които са станали като спътници на поменатите планети, имат неправилна форма. Другата също крайно неприемлива хипотеза на някои астрономи, които съвсем не са разбирали естеството на кометите, както е и сега са отбелязали, че късовете на Астероидният пояс са били остатъци от комети. В подкрепа на изводите на гениалния д-р Олберс имаме много доказателства, които няма защо да изнасяме, защото това не е цел на този труд. Но ще споменем само, че средната и най- плътна област от астероидният пръстен се съгласува с правилото на Тициус-Боде да бъде на 2,8 Астрономически единици. Установено е също, че планетата Фаетон не се пръснала изведнъж при някакъв чудовищен взрив. Черното Слънце, вмъквайки се със своите влияния в нея, то силите на разединението постепенно са създали процеса на разпадането, като отначало е било на няколко кьса, а впоследствие те са продължили да се разпадат. В потвърждение на това видни астрономи установяват, че един-единствен взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен. Известно е, че веществото, което имаме около нас, скали, минерали, пръст и каквото и да било, го делим на два големи дяла по своят строеж - аморфен, където частиците на веществото в тях са в безпорядък - безредие; и кристално, кьдето частиците са наредени в строг, правилен,
към текста >>

332. 20.6. ЮПИТЕР

липса на система във всяка работа. В Близнаци - При по-издигнатите и с добри аспекти - стремежа към по-голямо занимание за придобиване на знания, опитности и материални ценности. При по-примитивните и с лоши аспекти, стремежа да се изтъква, че всичко знае, а също и жаждата за присвояване на материални ценности, но и по незаконен път чрез измама и кражба. В Рак - При по-издигнатите и с добри аспекти, придава на индивида бащинско отношение кьм близките и всички, готовност за подкрепа и помощ. При по-примитивните и с лоши аспекти, всичко това е с един фалшив оттенък. В Лъв - При по-издигнатите и с добри аспекти - един стремеж към ритуалност, даване на една по-голяма тържественост при обществени прояви. При по-примитивните и с лоши аспекти същото в една по-принизена форма и стремежа да изтъква и подчертава преди всичко себе си, също изразено честолюбие. В Дева - При по-издигнатите и с добри аспекти, стремеж към привързаност и изнасяне на нови идеи в творчеството. При по-примитивните и с лоши аспекти отричане и неблагосклонно отношение към онова, което имаме в идейния свят за творческите процеси. Във Везни - При по-издигнатите и с добри аспекти - стремежа във всяка работа и творчество да се внесе нещо красиво и по-съвършено, изискано. В отношенията с хората от околната среда по-топло и задълбочено отношение. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме стремежа кьм фалшивост и неискреност. В Скорпион - При по-издигнатите и с добри аспекти - подсилване стремежа към голям
към текста >>

333. 24. ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧЕСКИ РАЗСТРОЕНИ ХОРА

сегашния си стадий на човешкото развитие, мозъците на хората са все още нито напълно организирани (кристалният им строеж не е достигнал своето пълно развитие и съвършенство), нито пък веществото на мозъка е напълно облагородено. Затова хората есе още не могат да приемат ясно силовите вибрации, а и от друга страна те в своите мисли, чувства и постъпки, често имат неправилните и разрушителни прояви, които са израз на известен безпорядък в някои от мозъчните му центрове. Затова в подкрепа на отбелязаното привеждам казаното от един велик мъдрец: „Хората сега са по-малко или повече психически разстроени”. От направените хороскопи на психически разстроени хора, тук ще приведа един пример, в които се вижда, че самият хороскоп е много добър, определящ добри качества, способности, устрем за изява и добрият житейски път. Но всичко това го няма налице. Всички тези благоприятни аспекти и разположение на планетите в зодиакалните съзвездия и в домовете не могат да се изявят и приемат, поради настаналия безпорядък на невроните в мозъка му. Лицето е родено на 19 октомври 1957 година в 0,25 минути преди обяд в село, недалеч от град Севлиево. Хороскопът даваме на другата страница, в който Уран е точно на асцендента, което нещо е дало възможността да се преживее сериозна катастрофа за току-що родено дете. И наистина роденото дете било изтървано на пода от жената, която го е държала, което е създало голямо сътресение на мозъка. Но това са външните причини, за да се дойде до психическо
към текста >>

334. 6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Сега вече ти достатъчно порасна, придоби знания, светлина и мъдрост. Друг вече ще се грижи за огъня в олтаря, а ти иди разказвай на хората за това, което научи. Тези безброй звезди над главите им не са мъртви тела, безжизнени кълба, а са седалища на богове и школи на духове, ръководени от тези богове. През тези школи ще трябва да мине всяка душа, за да се очисти от всички тези родове духове, както това са направили синовете на всички слънца. Всеки човек, всяка душа на Земята има подкрепата и обилната помощ на всички тези 12 богове, управители на школите в слънчевата система, стига човек да отвори мозъка си за техните внушения. Иди всред хората и проповядвай да отворят умовете си за благословението на Божиите синове. И стана Саабей, и тръгна между хората да проповядва новото учение, и успяваше да привлече към него най-интелигентните. И нарекоха това учение „Саабеизъм”, което по-късно гениалните представители на Александрийската школа нарекоха АСТРОЛОГИЯ. Изгрева, юли 1967 г.
към текста >>

335. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

ред планета. Науките, които сега изучават небесните тела и нашата планета се занимават предимно с техните външни белези и ги третират като мъртви, чисто физически тела. Има и друго разбиране, според което небесните тела и Земята са живи разумни същества, имат си своя анатомия, а също и своя физиология, т. е. изпълняват известни функции. Най-новата клонка на астрономията в наше време е така наречената Радиоастрономия. Тя открива явления, които могат да се приемат като сериозна подкрепа на схващането, че в небесните тела има една висша разумност. Със своите грамадни радиотелескопи, каквито сега имат богатите държави, се открива, че всички небесни тела - комети, планети, слънца, звезди, звездни рояци, мъглявини, галактики, изпращат съответно вълни, които радиотелескопията улавя. За да имаме вълнообразно движение - вълни - необходими са три елемента: първо, нещо, което да изпраща вълните, път или среда, по която вълните ще минават и трето, този път или по-добре тази среда трябва да има пъргавина, еластичност. Няма ли едно от тези условия, вълнообразно движение не може да има. Засега радиотелескопите не са така съвършени, за да могат да диференцират, да анализират, да разлагат тези вълни, които ние не можем да приемем като еднородни. Основен закон е, че всяко вълнообразно движение носи със себе си и сила, а всяка сила оказва влияние, както на живота, така и на всички форми, създадени от него. Учителят каза: „Разумният свят разполага с неограничено време за него, той не държи
към текста >>

336. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

около нея едно магнитно поле. Взаимоотношенията между тези полета са, които създават и нейното въртение. Тези именно силови полета са, които определят и интензитета на живота в нея. Това качество на планетата дава на силовите й импулси свойствата да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност й инициатива във всяка работа, макари след внимателно обмисляне. Поеме ли една работа като задача, изкарва я докрай. Само той може да носи и изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи?”. Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли!” Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице. Егоизмът е в значителна степен надраснат. Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра
към текста >>

337. II. Описание на хороскоп

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

с помощта на приятели и сьветници. 7. Голямо значение в хороскопа влияе Слънцето и Луната, и техните аспекти с другите планети имат голямо влияние. Слънцето и Луната имат връзка между другото и с телесното устройство на човека. 8. Когато се каже, че една планета се ранява от друга планета, това значи, че е в лош аспект. Например когато кажем, че Меркурий е ранен от Нептун, Уран, Сатурн или Марс. това значи, че Меркурий е в лош аспект с някои от тях и същевременно няма благотворен подкрепящ аспект с Юпитер, Венера или Слънцето. 9. Видяхме, че II дом означава икономични условия на човека. Ако в този дом се намира една от благотворните планети, например Юпитер или Венера, и при това да бъде без лош аспект, тогаз лицето ще има богатство. А ако такава планета във II дом има лош аспект, то лицето ще има мъчнотии в печелене на пари. Ако пък във II дом се намира лоша планета и то в лош аспект, то лицето ще има голяма финансова неволя и даже бедност. 10. Видяхме, че VІІI дом означава завещание. Ако в VIII дом се намира благотворна планета или каква да е друга планета, но в добьр аспект, то лицето ще получи богатство чрез завещание. Същото показва, когато Юпитер има добър аспект с Уран в коя да е точка на хороскопа. 11. Когато във време на раждането благотворни планети се издигат в небето, т. е. са в X или XI дом. То лицето ще има благополучие, но ако се издигат злотворните планети, лицето ще получи обратни резултати. 12. Ако една планета е в X, XI, XII, I, IІ и ІІІ дом, то тая
към текста >>

338. 2. Планети, домове, аспекти

властването чрез авторитета върху другите, служащите при управляващите и местните власти и изобщо властта. СЛЪНЦЕТО В 12-ТЕ ДОМОВЕ В I дом - Слънцето дава един светъл цвят; пълнокрьвен, косата има светъл цвят, наклонен към разреждане. Лице малко и кръгло, и пълно. Голяма глава, ръст среден, големи очи, достойнство, чест, гордост, величествен. То дава здраве и жизненост, амбиции, кураж, любов за сила и власт, почест, слава, гордост и силна воля. Покровителства успехите и е подкрепян и покровителстван от по-висшите от него. Болести - тези на сърцето и частта, управлявана от знака и къщата. Слънце вьв ІІ дом - обича парите и собствеността, придобивка на пари и имот, най-вече от лични усилия, трябва да се направят лични усилия да се вземат парите, които ни се полагат. Трябва да се пази да не изпада в глупава благосклонност. Слънце в Ш дом - добри условия за възпитание, за наука, за писателство, за литература. Имай доброто разположение на родителите и подкрепа от ...Ако е в един главен знак, ще има много малки пътувания - благополучни. Слънце в IV дом - привързаност към родителите, наследство, вероятно идещо от това; чест. почит и сполука във втората половина на живота; (благосклонност), обича къщата, земята, имота. Прави да отслабва може би малко телосложението, дава наклонност към тайнственост, секретност и го задържа, психически опити. Слънце в V дом - има благосклонността на обществото. Обича обществото, забавленията, удоволствията, драмите, има отношение към децата
към текста >>

339. 2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ

подозрителност. Има едно необикновено силно желание за признаване на неговото превъзходство и напредналост, а също и подозрителност, че другите искат да му отнемат или оспорят желаната му награда. Това му причинява много ненужни тревоги и го довежда до меланхолия. Той е ходел на разходки в природата, четял е много книги и е възпитавал в себе си чувството на хумор и веселие. Козирог е вратата на смъртта и най-мрачният знак в зодиака и хората, родени под него, винаги са имали нужда от подкрепа и окуражаване. На 20 години Георги идва в София и един негов приятел го завежда при Учителя, който го посреща много добре. В братството той намира най-хубавите условия да развие и прояви напълно своите умствени способности. Хората, родени под знака Козирог, според моите скромни изследвания, се отличават с крайно непослушание, гордост и голяма скритост на вътрешния си живот. Слънцето на Радев е в VIII дом, където силите имат отношение към смъртта. Слънцето е носител на живота - увеличава жизнеността му, но е в съвпад с Черната луна (Лилит) и животът му може да се прекрати внезапно и преждевременно, което стана. (Слънце съвпад Меркурий, полуквадрат Венера, секстил Марс, секстил Юпитер, квадрат Сатурн, квадрат Нептун, съвпад Лилит). Слънцето е в знака Везни заедно с Меркурий и Луна, дава музикалност, която той не може да изяви на сцената ( - Слънце квадрат Сатурн, квадрат Нептун, съвпад Черна луна). Той е свирил на чело, предимно за себе си. (Слънце съвпад Меркурий) на разстояние 9° и ІX дом
към текста >>

340. 3. МЕТОДИ ПЕТРОВ КОНСТАНТИНОВ

физически пречки и постига целта. Има непобедима воля, която отказва да признае поражение. Характерът му е прям и открит, често груб и недодялан. Той е човек на действието и не си губи времето с любезности и учтивости. (Слънце полусекстил Юпитер) дава добро здраве, богатство и щастие. Надарява го с обилна жизнена сила, с която преодолява лесно тежките си болести. Има весел характер, жизнерадостен е, с усмихнато лице и околните го обичат, особено за добрите му дела и подкрепата, която им оказва при нужда. Спечелва им доверието, понеже никого не лъже. Създава му добра връзка с братството и Учителя. (Слънце тригон Нептун) благоприятства да се развият духовните дарби и способности, понеже усилва вибрациите на аурата му и придобива непосредствено знание за духовния свят. В минали инкарнации е проявявал Божествената любов и се е жертвал за благото на другите. По времето на Христа е бил военен, патриции и е преследвал християните, но се спъва в тази си дейност и приема Христовото учение. (Слънце квадрат Лилит и Слънце квадрат Селена) показва силното влияние на черната ложа в живота му и кармата, която плаща от преди две хиляди години. Най-големите противоречия са били в отношенията му с жените (табу за него). Когато отива при Учителя на „Опълченска” 66, отказал се от комунизма, му се изповядва, Той променя развитието му и му прави нов хороскоп. Учителят го кара да донесе документите си и да следва философия. Учителят го издържа 17 години да следва и вземе докторат в
към текста >>

341. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

сложил два кола в гащите си и с тези духовни разбирания и живот няма да живее дълго. Той минавал през кризи и всеки ден го чакали да си замине от този свят. Постепенно Петър се пооправил и излязъл от кризата, а брат му Стефан си заминал след няколко години. Учителят помага вътрешно на Петър - променя му хороскопа и той остава да живее и работи в братството. В хороскопа му (Юпитер ретрограден точен секстил Луна, тригон Венера, паралел Слънце, паралел Мекрурий). Бялото братство го подкрепя и му създава най- хубави условия за развитието му в средата на братята и сестрите. Луната е в знака Риби и той се е подвизавал като християнин след възкресението на Христа. (Луна съвпад Хирон) показва, че има силен ръководител, добра интуиция, голям магнетизъм и дарба да лекува болести. Но Луната му е в съвпад с Лилит () - Черната Луна, която управлява и Слънцето, Меркурий и Нептун в Рак - знака на Луната, и въздейства на двете светила и планетите злокобно. Без помощта на Учителя, той не е можел да остане да живее на земята в никакъв случай. Учителят му се е явявал насън и му е давал съвети как да се оправи. Черната Луна в XI дом в съвпад с Луна действа да отдаде силите си в обществения живот в ущърб на семейния. (Луна квадрат Сатурн) показва безбрачие, Петър се е стремял да създаде група от духовни хора около себе си, но дейността и в края не е имала резултат. Искал е да бъде лидер, но постепенно групата се разпада и мечтите му остават несбъднати. Накрая той остава само с Марийка
към текста >>

342. 8. ГЕОРГИ ХРИСТОВ ТОМАЛЕВСКИ

може да го отмени. Ще има успехи в съдебни, политически и образователни длъжности във втората половина на живота си. (Слънце съвпад Юпитер) в X дом му дава добро здраве, богатство и щастие. Има изобилни жизнени сили, които превъзмогват и най-тежките болести. Излекуването става бързо и почти невероятно. Има жизнерадостност и весел характер, което прави всички около него да го обичат. С добрите си дела той спечелва доверието на околните, понеже проявява съчувствие, добра воля и подкрепа за нуждаещите се. Изпълнен е с ясно съзнание, здрав разсъдък и голяма деловитост. Създаден е хармонично да помага на хората. Той е стълб в обществото, благосъстоянието му се подобрява и забогатява, но богатството му никога не е опетнено с нещо негативно. Този аспект го довежда при Учителя в младежкия клас, където намира отлични условия за духовното си развитие - има много силна връзка с Учителя и братството. Участва в списанието „Житно зърно”. Проявява се активно в Младежките събори. Участва и в комуните. (Слънце секстил Уран) му дава самобитен интуитивен характер и изобретателен дух. Много свободолюбив и независим. Превзет в храненето си. Понякога се проявява малко ексцентрично, но безобидно. Изучава лесно астрологията. Той, като мене, идва при Учителя като астролог от миналото, за разлика от другите ни астролози, и не е бил гонител. Астрологията му се дава от (Слънце съвпад Меркурий, съвпад Юпитер, секстил Уран), (Меркурий тригон Луна, паралел Юпитер), донякъде (Уран съвпад точен
към текста >>

343. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

нас. (Слънце тригон Юпитер) изпълва родения с изобилни жизнени сили, добро здраве, богатство и щастие. Понеже аспектът е разтурят се (р), изживян е в миналото и няма тази абсолютна сила. Превъзмогна болестите си в качалото малко трудно, но след това излекуването става бързо и почти невероятно. Притежава весел характер, изпълнен с любов и благост в отношенията му към околните. Всички го обичат и му се доверяват. Той спечелва любовта на хората още и с добрите си дела, добрата воля и подкрепа, които в зависимост от случая проявява към околните. Учителят е носител на Истината (Духът на Истината) и всички приемат думите му с разположение и вяра. Има ясно съзнание, здрав разсъдък и голяма деловитост. Той е създаден на земята хармонично да помага на хората около него, като ги чисти от недъзите им. Неговото благосъстояние постепенно ще се подобрява и ще има всичко, което му е необходимо, без да причинява вреда, загуба на околните му. В обществото е стълб. Беинса Дуно е стълб на цялата вселена. В човешкия живот може да е отличен държавник. (Той е опитал всички високи постове, предлагани в обществения живот и се е отказа от тях.) „Аз съм най-големият светия на небето, а тук, на Земята, съм заел най-ниското стъпало, за да свърша добре работата, дадена ми от Бога.” - Учителят. (Слънце паралел Уран) дава на Учителя самобитен интуитивен характер, с изобретателен дух и независим в своето проявление спрямо външния свят. Притежава известна особеност при храненето, която го отличава от
към текста >>

344. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

вижда всякога лошото, отрицателната страна на нещата. Той винаги застава на особено мнение. Прьстените около Сатурна показват причините, по които човек се е отклонил. Човек не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурна. В Сатурна като принцип се крият причините на доброто и на злото. Ето защо като знаете този принцип ще можете да се освободите от злото и противоречията в живота. Сатурн носи в себе си висок морал, които произтича от вътрешен страх. Той не се подкрепва с нищо, никои не може да го излъже. Дойдете ли до Юпитер, все още можете да го подкупите с нещо - сьс слава. Обаче Сатурн не се подкупва с никаква слава. Луната пък покровителства семейния живот, специално майката. Син или дъщеря, които се намират под доброто влияние на Луната имат добри отношения към майка си. Планетите имат отношение към известни елементи, специално метали, За пример, Луната има отношение към среброто, Слънцето - към златото, Марс - към желязото. Ако човек страда от недоимък на един от тия елементи в кръвта си, той заболява. За да се подобри състоянието му, този елемент трябва да се внесе в кръвта му. Изобщо всяко разстройство във физическото тяло на човека, било в симпатичната или нервната му система показва липса на някои елемент в кръвта му. Щом се набави нужното количество от дадения елемент, организмът се подобрява. Липсата на някой елемент в кръвта се набавя не само чрез храната, но и чрез мислите и чувствата му. Има случаи, когато организмьт чувства нужда от
към текста >>

345. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

родено от Любовта, е над всичко отгоре. Този човек, който не схваща това, заслужава да бъде роб, а които разбира това, той е свободен. Следователно, свободата седи в това, да си кажете, че вашата воля стои по-горе от всички мъчнотии в света. Аз няма да ви освободя от мъчнотиите; природата също тъй няма да ви освободи от мьчнотии, от страдания, защото те са нарочно създадени, да усилят вашата воля. Щом произнасяте формулата, която ви казах в началото, тя казва: вьрви напред, аз ще те подкрепям! И тя застава като тил зад вас, пази ви. Сега, да не мислите, че това е само насърчение. Не, това са закони, които употребяват всички окултни ученици. И вие трябва да ги употребите, когато дойдете до изпитанията. Мнозина от вас ще дойдат до питанията. Вие ще кажете: изпитанията ще ни дойдат, понеже влязохме в този път. Не мислете така! И без да сте влезли в този път, те пак ще дойдат.” 47. ДОБРИТЕ НАВИЦИ. РАЗУМНОТО СЪРЦЕ: 24 Лекция от Учителя, държана на 30 март 1924 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IІІ (1923 ÷ 1924), Т. III. София, 1926, с. 65 ÷ 66, 67, 72 ÷ 73, 74 ÷ 75, 76, 86 ÷ 88 „Досега аз сьм се занимавал с вашият ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататьк искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, но с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност. При сегашните условия, за пример, всички вие проявявате голяма индивидуалност
към текста >>

346. 1927 г. Из беседи, лекции и други

Думите на Видния Странник Буди-Са

абонати имате, толкова по-добре ще върви списанието. Ако има абонати, които не искат да плащат, ще гледате на тях като на плевели, които сами по себе си ще отпаднат. Работете усилено с мисълта си, да заставите абонатите си да плащате, а тия: които не са се записали, да се запишат. С мисълта си можете да постигнете големи резултати. Мощно нещо е човешката мисъл! Тя прониква навсякъде и преобразява нещата незабелязано. Единственото препятствие на вашето списание е материалната му подкрепа. За да знаете как ще върви, направете му хороскоп*, да видите кои планети му влияят благоприятно и кои - неблагоприятно. С издаване на списанието ще се изпита вашата разумна воля, вашия ум и вашето сьрце. За всичко това обаче, се иска искреност и чистота: искреност в списването му, както и в прокарването на самото списание в обществото. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. * Забележка на съставителя: Първият брой на сп. „Житно зърно” е излязъл от печат на 1 февруари 1924 г. Виж хороскопа на с. 776 (в оригинала, а тук следващата с. 705 – ГСК). Списания „Житно зърно” 1 февруари 1924 Пт 19:21 (GMT+2) 42 n41 23е19 1 февруари 1924 19:21:00 (GMT+2) София (42n41 23е19) Сьединение Марс-Юпитер >5°46'23"< Сьединение Венера-Уран 122°9'6"59°58'28"< Тригон Юпитер-Хирон >122°59'38"< Квадрат Юпитер-Уран >91°2910"< Тригон Луна-Раху >115°30'18"< Секстил Луна-Сатурн >55°31'50"134°13'38"< Квадрат Меркурий-Хирон >90°32'56"59°35'54"< Секстил Меркурий-Уран
към текста >>

347. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

пътя, който води в пропаст. Но тъмнината не е враг, ако ти служи за подтик да търсиш светлината. И злото е само пътеуказател къде живее добро- то, което ни е потребно. Понякога ни е достатъчно да се обърнем с лицето на противната посока, която ни е довела до нещастието, за да разберем силата на великия закон на Любовта, която може да измени живота на човека в едно мигновение само - когато помисли и пожелае да тръгне по правия път! Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна. И навсякъде ще те посрещат очите на жадуващите. И техните погледи са най-хубавата музика за тоя, който е напълнил всички съдини от извора и пита с обич всички: «Има ли още жадни?» И аз ви казвам: Елате и пийте! Пийте от истинския живот, който е роден от Любовта; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни. И тогава очите ви ще се отворят и ще видите, че и животът, и светът е друг, не тоя, който знаете, а по-хубав, по-добър, по-светъл! Защото ще ви огрее едно слънце, което никога не залязва. Слънцето грее за всички, които имат очи; ако някой казва, че няма слън- це или иска да му го доказват, че го има - сляп е. Така са слепи и тия, които искат да им се доказва, че в света има една Първоначална сила, която е дала живот на всичко. Не може това, което няма живот
към текста >>

348. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

дълбокият поглед на когото тъй често ме пронизваше? Та кой можеше да живее на тоя гол връх, освен орли, и то дошли само да надникнат между облаците, които се трупаха и въртяха около него в луди вихрушки? Не е ли смешно за мен, кореспондента на най-видната агенция, да изпадна в такава заблуда? А защо все пак нещо отвътре ми говори, че няма да остана излъган, че все пак ще има нещо да се види, нещо, което досега не съм подозирал? Нали този вътрешен глас е бил, който ме е подкрепял в най-важните моменти на живота и е предшествувал всяка моя сполука? А нима щяха да ме лъжат хората там долу, с които говорех за тоя особен човек, или свръхчовек? Легенда дори да беше, все пак е необикновена - и ако вдъхновителят й е наполовина поне толкова интересен, колкото ми го описаха, аз трябва да призная, че пред мен щеше да се намери най-важната съвременна фигура. Кой кореспондент и по-малко любопитен би издържал на туй изкушение? Пък аз съм тъй много любознателен! А той е обещал да ми отговори на всички въпроси, които бих му задал. И аз, недочакал отговора на спътника си, тръгнах пак. Вървяхме доста, когато аз, захласнат в чудния изглед на една особена вихрушка - един въртеж на два тъмни облаци, които като да се биеха, прегръщаха и отново разлъчваха, сипейки снежни късчета по всички страни, като бели искри, - се подхлъзнах неочаквано за мен и полетях в една пропаст. Да извикам, беше ме срам, аз вървях след водача си и, стиснал зъби, ровех с крака и ръце рохкавия сняг, а
към текста >>

349. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

може да има правилни отношения между хората. Богат е тоя, който знае какво има и е доволен от него, а беден - който се окайва - независимо от това колко е оогат. Нашето безсилие иде от това, че ние говорим за това, което ще направим, вместо да оставим сторените дела да говорят. Техният език е по-красноречив от всякакъв оратор! Един човек ми разправи следния случай: - Веднъж, когато се качих на планината с един другар, стана нужда да разрежа един портокал, с който исках да се подкрепя. - По-малко му дай - чух глас в себе си и аз изкривих рязането на портокала. - Защо развали Божествения закон да гледаш на него като на себе си? Тогава видях що съм и ми стана много мъчно, че с толкова малко се съблазнявам. Но по-после се възрадвах, че поне Бог ми отвори очите, та видях пог-решката си. За колко малко ние изгубваме равновесието и справедливостта си! Понякога хората, които се оплакват от лошите условия на живота, ми се струват като пътници, които са попаднали нощем в блато - вървят те цели часове и се оплакват от лошите условия, а като съмне, виждат, че блатото не е повече от стотина метра, но те цялата нощ са се въртели из него... Ако имаха една светлинка, която да ги оправи, те биха го минали само за няколко минути... Така е и със злото. Когато човек има ръководна идея, неговото блато сравнително лесно се минава. Не е важно, че някое знаме е носено от някого по-рано, стига то да заслужава - и знаменосецът, който сега го носи, да е достоен за него. Понякога
към текста >>

350. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

нищо му не казах - никакво мое желание... Той ми даде пръстен, пожела да обявим годежа, а след един месец да се оженим. И отпуск му е бил разрешен - три дни, - да дойде да се вен-чеем... И тя пак заплака още по-силно. Започнах да й говоря. - Сега изпитваш страх, нали? - О, ужасен, ужасен, и всички мебели пукат вкъщи. Струва ми се, че полудявам понякога. И из улиците все чувствувам, че някой се движи до мене и изпитвам ужасен страх. - Това е неговият страх. Той иска да намери подкрепа във Вас, защото е отишъл съвсем неприготвен. Той ще иска да се ползува от Вашето тяло, понеже няма други човек, който да го обича повече, а след пет години той ще се въплоти като ваше първо дете... - Нима е възможно това? - Ще го проверите - й казвам. А тя ме гледа с очи, от които сълзите капят неволно и лицето й се озари от вътрешна светлина. - О, колко бих била щастлива тогава! - И ще бъдете - казвам й, - защото по друг път ще тръгне животът Ви и ще се затвори един кръг, почнал отпреди хиляди години. - Това не разбирам. - Ще дойде ден, и него ще
към текста >>

351. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

бършел сълзите си. - Това се случи тука, при езерата, на планината. Учителят ме обичаше, аз го слушах и мислех, че всичко може да направи, тъй могъщ ми се виждаше. Веднъж, както седяхме при езерото, докараха човек схванат. Двама души го водеха под мишниците и той едва пристъпяше. Той седна и смирен слушаше това, което говореше Учителят. И когато щяхме да си тръгваме, болният разпери ръце и проплака: - Учителю, помогни! Учителят го изгледа само, обърна се и тръгна. Болният, подкрепян от двамата, стана и изрева отново от болки и отчаяние: - Учителю, помогни! Всички замръзнахме от този крясък. И аз самият се бях изправил на мястото си, чакащ с надежда, че Учителят ще каже дума - и болният ще проходи. А той даже се не обърна... Всички в недоумение и изненада гледахме тази картина. Момъкът млъкна и заплака още по силно. - Е, и какво стана по нататък? - запита старецът. Като си триеше сълзите, момъкът продължи: - Това, което внесе най-голям смут в душата ми... Аз бях сломен от тая жестока неотзивчивост. Жал изпълни сърцето ми, като гледах болния така да страда и без дори да зная точно какво правя и защо, аз се изправих бързо пред него и казах на тия, които го държаха: - «Пуснете го!» А на него: - «Върви след мен!» - И чудото стана! Пуснаха го и той тръгна след мене, изправяйки се все повече и повече и усилвайки своите крачки. Мнозина извикаха от изненада, а аз, съсредоточил цялата си воля, вървях пред него - и той като сянка ме следваше! Пред нас вървеше
към текста >>

352. 2. ПРОСВЕТА И КЛЕРИКАЛИЗЪМ

КЛЕРИКАЛИЗЪМ (В. «Алфа», г. I, бр. 1, 16.IV.1924 г., стр.1) Клерикалите (духовниците) у нас всякога, кога стане някое крупно политическо събитие, гледат да го използват за свои лични цели - да получат по-големи привилегии, да станат цензори на воля и съвест. Неспособни да привличат младите в храма, тия хора прибягват до помощта на меча, за да наложат своето. Днешното правителство от момента на поемането властта започна да кокетира пред клерикалите, да търси тяхната подкрепа и благословия. Случиха се ония страшни и грозни дни - дни на ужас, които българското племе от турското време не бе преживяло. Избиха се хиляди хора. Тъмниците се изпълниха с «престъпници». Клерикалите издадоха окръжно, благословиха клането и казаха на правителството, че Бог ненапразно е дал на управника меч - да наказва злите. Санкциониране клането от името на Бога много допадна до сърцето на днешните управници и те се почувствуваха задължени към българското православно духовенство. - Всичко - казва министър Цанков - ще ви дам, в училището да влезете, морално и материално ще ви подпомогна, но да схващате и разбирате религията тъй, както са я разбирали - да крепи войните, да благославя клането, да пази съвременния строй (гледай разговора му с редактора на«П. дело», 1923 г.), а не както правят някои кривоверци. Цанков устрои дни на «християнизиране» в този дух. Ние не чухме нигде да се изтъкне социалното, жизненото учение. Говори се мъгляво за добродетели в общи, никому нищо не говорещи
към текста >>

353. 3. ГОСПОДИН ДЪНОВ И ЖЕНИТЕ

издигна до Себе Си. Той е жив и Неговият Дух днес пак събира наедно всичките «низши», «гладни» и «отхвърлени», да ги прибере и нахрани, защото Неговите заместници не сториха това. Христос иде да вземе стадото Си от ръцете на ония, на които беше дал да го пасат, защото техните зъби се оказаха по-големи и от тия на овчарските кучета. И Той ще си го вземе! Ние - майките, жените и дъщерите на този народ, апелираме към всички останали наши сестри в България да се вслушат в нас и ни подкрепят. Ние ги молим да вземат нашата литература, песни, молитви и всичко, с което изразяваме новото учение и видят истината такава, каквато е. И ако те сторят това, ние не можем да не вярваме, че всички ще издигнат своя глас в негова полза, защото новото учение засяга най-напред жената и семейството. Новото учение засяга най-много жената, защото днес тя е най-онеправданата. Днес жената не е другарка на мъжа, макар и да е направена от неговото ребро. Като че ли е направена от краката на мъжа, защото в повечето случаи тя е робиня. Днес майката, която люлее люлката, не управлява света, както някога е било, защото нейното право и възможност сама да възпитава своите синове са и отнети. Днес дъщерите не са украшение и радост на своето семейство, а тежък товар, който трябва да намери по-скоро своята опора на гърба на кой да е мъж. И защо е всичко това? Защото жената днес е осъдена от самото и рождение на безидейност и безправие. Защото жената днес се ражда и възпитава за едно: да живее
към текста >>

354. 8. ХРОНИКА

дотолкова, доколкото сили ни стигнат да я схванем. Нашата трибуна ще бъде свободна и за тия, които не мислят тъкмо като нас, с едничкото условие да бъдат коректни в език, принципи и изложение и да се въодушевяват и служат на Божествената любов - проводници на насилието, въпреки всичката си толерантност, ний не искаме и няма да ставаме. Ний твърдо вярваме, че всички синове на светлината, гдето и да са, каквито и имена да носят, децата на великата Божествена любов ще ни подкрепят, защото ний и те едно сме. От редакцията Б) Научаваме се, че хора с неправославни религиозни убеждения са биле викани по участъци, обществена безопасност и даже говори се за някои, че са малтретирани. От друга страна, съобщават ни, че в някои градове (Пловдив и Казанлък) е отказвано погребение на умрели хора, под предлог, че били сектанти някакви. Сега остава да видим някой разпънат или изгорен жив, за да се върнем още по-осезателно в нетърпимостта на средните векове. Странно е: християни сме, изповядваме Бога на любовта и си служим с насилия. Четем молитви на Исуса, Който казва да любим враговете си дори - а ненавиждаме и гоним сънародниците си само за това, че не мислят като нас и искат по собствен път да се качат на небето. Гонението винаги е докарвало обратни резултати - и повече скръб и на гонещите, и на гонените, но никога не е решавало въпросите - това го говори човешката история от хилядолетия. «Метежниците» оправдани. Патриоти българи направиха революция, преврат,
към текста >>

355. 17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН

че са се обърнали на Ьои1ез с1е зиН (лоени топки) - да употребим заглавието на един от Ги де Мопасановите разкази, -понеже вниманието им е съсредоточено главно в това - как повече и по-добре да угодят на своята любима плът. Естествено е, че такива хора, които служат на плътта и имат дух на затлъстяване, не могат да живеят духовен живот и следователно не могат да схванат и разберат духовните истини. Защото подобното от подобно се познава, и духовното - от духовно. В подкрепа на това апостол Павел казва изрично: «Плътският човек не схваща това, което е от Духа Божия, защото за него то е безумие и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва. Но духовният човек всяко нещо изпитва» (I Кор. 2: 14-15). И пак същият апостол казва: «Не обърна ли Бог в безумство мъдростта на този свят? И понеже светът с мъдростта си не позна Бога, Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите» (I Кор. 1: 20, 21, 27). Историята говори, че пророците, основателите на религиите, са действували винаги извън официалната църква и са били винаги гонени и дори убивани от нея. Те не са никакви богослови, а съставляват творческия период на религиозния живот, когато пък учените и богословите се явяват тепърва и те не създават нищо ново, а само предъвкват казаното веднъж от пророците - коментират, тълкуват и свеждат към догми, сиреч вкаменяват, оковават в сухи, мъртви и неподвижни формули живите истини, дадени чрез пророците и великите религиозни учители. И понеже, от
към текста >>

356. 26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ

работиха против тях, докато успяха да съборят, с помощта на княза, «нечестивците». Така те постъпваха и през Стамболовия режим. На Стамболийски владиците правеха мили очи, валяха му из краката, очакваха от него митрополитски и екзарски постове. Сега пък очите им са опрени на първия министър. Единственото спасение на религията и църквата е да се освободи от опеката на държавата. Политиците у нас се лъжат, че калугери и попове, със своето езическо православие, ще могат да им дадат подкрепа. Колкото държавникът стои по-далеч от фанатиците калугери, толкоз по-добре за него, защото на него ще сочат с пръст и гръдните деца, като възродител на реакцията. Ние вярваме, че Цанков в дванадесети час ще се отърси от калугеро-попския хипноз за доброто на себе си и на отечеството. В противен случай той ще настрои против себе си всичко честно и идейно мислещо. Достатъчно са грешките и гоненията, които той извърши над учители и чиновници, все под давлението на черната ин-квизаторщина. Това, което «Църковен вестник» бръщолеви, е за първия министър в България една дискредитация, която не би направил най-опозиционният вестник у нас. Нужна е пробуда! Неполитик Б. Р. Горните мисли са частно мнение на един
към текста >>

357. 33. Свободна трибуна

ПЕЧАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

тоя свят, моите слуги биха се борили да не бъда предаден на Юдеите, но моето царство не е оттука.» И древната църква, която е действувала в духа на Божествения Учител, никога не е прибягвала към материални средства, за да запази себе си или за да разпространява своето влияние; тя не е знаела и не е употребявала нито войска, нито оръжие и още по-малко, си е служила с лъжи и клевети, но винаги е отблъсквала своите врагове с духовния меч - Словото Божие, Словото на Истината, като е подкрепяла всичко това с добрите дела, и изобщо - с примерния живот на своите членове. «Защото не всеки, който ми казва: «Господи, Господи», ще влезе в Царството небесно, но който върши волята на Отца моего, Който е на небесата» - казва Христос. Следователно в Царството небесно ще можем да влезем не като бъдем само по име православни, или католици, или протестанти и т.н. - «I'habit ne fait pas le moine» - «от расото не става човек калугер» - казват френците, - но само ако имаме добри дела, като израз, разбира се, на едно искрено чувство, на една искрена вяра, защото «няма да бъдем оправдани от делата на закона». «Блажени мъртвите, които умират от ни-не в Господа, ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тях»: гладен бях, и ме нахранихте; жаден бях, и ме напоихте; гол бях, и ме облякохте; болен бях, и ме посетихте; чужденец бях, и ме приехте и т.н. В противоположност обаче на това ясно учение на Христа, какво правят днес нашите книжници и фарисеи?
към текста >>

358. 35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС

може всякога да подведе даден цитат в направление, каквото пожелае. С цитати по начина на «П. Д.» може от едно и също съчинение едновременно да се вадят различни заключения, от които ни едно няма да бъде вярно, сиреч няма да бъде съгласно с истината, вложена в общата нишка на авторо-вата мисъл... Един коментатор или критик ще вади святото, друг - престъпното, трети - безсрамното, четвърти - абсурдното, но понеже всеки е притеглил към себе си необходимите му цитати за подкрепяне на тезата си, то и никой няма да бъде на верния път по отношение на дадено съчинение, още повече, ако то е философско. А по начина на «П. Д.» аз мога да изкарам от Ницше - този велик вдъхновител на модерната литература и велик извор на човешки подем - всичко каквото поискам, и както си го нагодя. Ето, аз отварям неговата книга «Така каза Заратустра» и цитирам: «Някога си светотатството с Бога бе най-великото светотатство, но Бог умря и с това умряха и тия светотатци.» «Няма вече богати и бедни; и едното, и другото е отегчително. Кой иска още да властвува? Кой иска още да се подчинява?» «Що е човек? - Цял куп болести, които чрез духа се разпространяват в света: там търсят своята плячка.» «Що е човек? - Цял вързоп от диви змии, които рядко имат спокойствие една до друга - и ето, те излизат поотделно и търсят плячка в света.» «Държава? Що е? Я сега си отворете ушите, защото сега ще ви кажа своята дума за смъртта на народите. - Държава се зове най-студеното чудовище от всички студени
към текста >>

359. 56. ЗАЩО СПРЯ ВЕСТНИК «АЛФА»

(В. «Живот», г. I, бр. 16, 5.VII.1929 г., стр. 1)

с услугите (временни) на свободните братя и сестри - непостоянни, разбира се, поради тяхната заетост, ний се намерихме пред куп нередовности в експедирането на вестника, отговорите на писма, и ред други мъчнотии, с които не бихме искали да ви занимаваме. Маса от тях преодоляхме, но другите не са по личните сили на редакционния комитет, затова се обръщаме към вас за съдействие. Драги братя и сестри, Въпреки нашите очаквания, по много причини «Алфа» не получи оная материална подкрепа, на която би трябвало според нас да разчита. Около 200 абонати (цяло и 1/2 годишни) и внесени суми всичко около 23 000 лв. при разноските 31 000 лв., които се направиха за издаването на 10-те броя «Алфа» (в 42600 екземпляра), ни поставиха натясно после в невъзможност да продължаваме издаването му - да му дадем временно ваканция и обърнем към вас за материална помощ, понеже печатарите започнаха да искат това, което им дължим, а и ний лично не сме богати хора, за да можем да им платим. Драги братя и сестри, редакционният комитет сега работи абсолютно безплатно, като смятаме, че това е негов дълг - но печатарите и търговците на хартия искат своето и трябва да бъдат задоволени. Без да искаме да обвиним някого, редакционният комитет смята, че 200 души абонати и 23 000 лв., внесени за 6 месеца, са твърде малка подкрепа за тази голяма задача, с която бе се натоварила «Алфа», и която за всеки просветен брат и сестра е много ясна. Да се прекрати издаването й значи, според нас, да
към текста >>

360. 25. Новото е пред прага...

(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)

С какво сме по-горе от тях? Пролетта на нашата цивилизация е минала. Отклоненията от нормални- те пътища на природата носят вече своите плодове: страдания, болести, вой- ни, смърт, разрушение... Законите на человеците трябва да бъдат законите на природата. И законите на природата трябва да са закони на държавата и обществото. Мъдрите и знающите трябва да законодателстват не с речи, а със собствения си живот. Красивата и празна фраза носи само заблуждение, което има нужда да бъде подкрепяно от насилието, за да бъде търпяно от хората. Време е да турим в основата на живота си не «правото» на езичниците, а делото на Истината, Мъдростта и Любовта. Защото малко са останали дните. Природата е повдигнала вече своите вълни, както океанът - при прилива, и ще помете със своите живи метли всичко, което е построено върху пясъка на условностите, на лъжата, на човешките хитрувания, на омразата, на злото, на смъртта! Ще се вдигне Светлината срещу тъмнината; Братството - срещу войната; Любовта - срещу омразата; Новото - срещу старото - Новото, което иска благото да принадлежи на всички! Будни да бъдем! Това ново днес ни хлопа и ни кани като приятели - утре неговата тежка ръка ще се сложи като съдба, от която никой осъден не може да се спаси! И който каквото е сял, това и ще
към текста >>

361. 23. Днешното време

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

идеи на Богомилството, колективното трудово начало, приложено в трудовата повинност, ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия,които по един или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно-патриархални задруги и ги беше подкрепила, днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертвуват всичко, но да ги приложат. От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци, в борби и воюване се роди Американецът. Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европеецът. Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители. И въпреки страданията, светът ще заживее с по-голяма взаимна обич и доверие и бързо
към текста >>

362. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 10, стр. 284-286)

когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е
към текста >>

363. 13. Вести: Една интересна сказка

на пръстите - показват идейни, дейни, артистични натури. Меките ръце- мързел; твърда, суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти -хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джебове» и т.н. На места сказчикът беше много духовит и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката, и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надяваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога, и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на
към текста >>

364. РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

думи в широк смисъл ний бихме нарекли реактивна идея всяка, която, независимо от пътя, по който е влязла в психичния живот на индивида - взима надмощие по една или друга причина, и подготвя или добива условия да се реализира. В своя път на развитие, реактивната идея, колкото и това да е чудно, може да води началото си от странични, понякога даже противоположни по смисъл и направление основни идеи. Как става това? Отговорът на този въпрос би изисквал дълго и сложно изяснение, подкрепяно с доста примери, за да бъде мисълта достатъчно конкретизирана, но на тия малко страници ний ще се задоволим само с изводите, които мислим, ще са лесно понятни за всеки интелигентен човек, който борави с опита и наблюдението. Ще обърнем внимание главно на два основни факти, важни при идейното въздействие, защото, както вече поменахме, в тоя термин ний включваме и по-специфичната дейност, която наричат «възпитание» - това са законите за идейната инерция и идейното доминиране в свръзка с психическата индукция. Всяко едно съзнание, безразлично дали ще го наречем индивид, душа или интелект - защото ний не се свръзваме с обикновените дефиниции и разграничения на тия понятия, които много естествено, в специфична смисъл имат свое строго определено съдържание, а говорим принципално за закони, засягащи изцяло човешката духовна проява, независимо от наименованията или от по-тясно или широко съдържимо на понятията им - има присъщо само нему състояние, бихме го нарекли интензивитет, или
към текста >>

365. НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ

си на отговорните места в обществения бит. Бурите винаги поставят истинските моряци по местата им. А такива бури, обществени и идейни, идат-само слепите не виждат тяхното приближавание. Истински учените, които никъде не липсват, и които с болка на сърцата си гледат как съвременната наука е профанирана, като се е свела до метод на прехрана, а не призвание на достойници, сърцата на които горят от свещен огън и ламтеж за знание - тия учени люди, колкото и да са малко, те също ще подкрепят новото възпитание, новото въздействие, което, ако и да не спре окончателното рухвание на вековните преживелици, все пак ще отдели значителна част от будните съзнания по нов път, към нови цели - безкористна служба на человечеството. Затова ново направление, за този необходим и неминуем тласък, който ще оправдае съществуването на истинската интелигенция в съвременното общество, ще трябват хора с непоклатима вяра в успеха на новото; твърди като канари, но не и суеверни; упорити - но не и твърдоглави, виждащи в бъдащето реализирание на идеите, тъй както инженерът, чертаещ със своя молив проекта, вижда масивната сграда с всички нейни подробности, като да стои цялата в действителност пред очите му. За такива вярата е началото, уводът; знанието е същината. В тяхната «вяра» елементът на знанието доминира. Тази вяра - или знание, ако щете - трябва да се базира върху един основен принцип: преодолявание на доброто в
към текста >>

366. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения. Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста. Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило. Валентиниус е един от Илюминатите (посветените), както и Апостол Павел. Виден деец, християнин, напуснал църквата поради нейните празни обряди, създадени на подобие на язическите от новопокръстените невежи ръководители, той бива дълго молен да се върне в нея; връща се - само за да я напусне малко по-късно за втори път, и то завинаги! След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и Толстой), да извади църквата от нейните заблуждения. Но и тогава невежеството е имало за
към текста >>

367. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

и желание да основе династия, забравил обещанието си - той скоро се озова на остров Света Елена, гдето има достатъчно време, като затворен в клетка лъв, да мисли за прегрешенията си... Закъснялата вълна на абстрактните философски истини мина и през Германия. Кант изнесе своята философия на духовните предпоставки на френските енциклопедисти. Но обществените форми вече бяха сериозно разлюлени и откъснати от живота. Колкото и добра да бе философията, не можеше да ги подкрепи. Горещо вярващ в собствените си сили, човешкият ум, отърван от грубите суеверия и потисничеството на официалната църква - борба, която изнесоха всецяло тайните братства на плещите си, - се почувства достатъчно мощен, за да отрече всеки друг авторитет, освен себе си. Лъган много пъти досега, той вече не се доверяваше никому. Материализмът се явяваше естествена необходимост, за да запълни изгладнелите души на жадуващите по нещо точно, ясно и свързано с всекидневния живот. Тъй наречените точни науки, а всъщност бихме рекли по-скоро приложни изкуства, намериха също така своя разцвет, убедиха человека с постиженията си, които имаха в късо време, дотам, че той се почувствува като господар на много знания и същевременно значително по-силен. Облягал се достатъчно на свръхестественото в миналото, человек щеше да изпадне в другата крайност - да откаже силата на всичко друго, освен своя ум - горд цар, комуто - мислеше той - е достъпно всичко! И когато вълните на прокламираните във
към текста >>

368. ПОСЛЕСЛОВИЕ

(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.)

станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие. Останали почти само щабове от генерали без войски, политическите партии всякога биха търсили подкрепата на такова организирано ядро и то - сложено върху сцената на нашата действителност-тутакси ще натегне везните на нова посока! И време е вече. В българската душа се крият достатъчно красиви елементи и ако те не са дали плодове досега, то е защото или не са никак сеяни, или защото почвата не е била достатъчно изорана. А е време. Крайно време е да се събудят тия положителни качества в народа ни. Хората, които са правили хиляди усилия, следвайки своя път и дружествени цели, с охота ще сторят, мислим, още малко усилия, за да включат и практическото постигване добруването на целия ни народ в своите дружествени цели, като нещо възможно и близко. Това са хиляди и хиляди хора - те трябва да се приближат един към друг, ако не изцяло със своите корпорации, то поне тия от тях, които мислят, че идеята за сближението и обединението между сродни по стремеж хора (ако не организации) е само по себе си достатъчна цел, за да се направят едни малки усилия. Въздържателите, вегетарианците,
към текста >>

369. VII. За Учителя Дънов

(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)

човешкото знание и култура, има своите методи, опити и наблюдения, резултати и постижения - и тия именно реални резултати са, които държат около него хилядите му последователи от България и целия свят. Това е учение за живота в най-широката смисъл. То носи за всички, които са си дали труд да го проучат, нова светлина и нови сили за работа. Хиляди хора, които са се намирали на страшния кръстопът на живота, с изтерзани души, в най-трагичните дни са получавали утеха и подкрепа в Божественото слово на тоя Учител. Те са живи и могат да свидетелствуват за себе си. Хора с крайни убеждения са се пробудили за обич към братята си и почит към всичко живо. Брат е, който има братско държание. Не може за погрешките на случайни слушатели да се държи отговорен онзи, който никога не ги е учил да грешат. Защото, ако се приеме противното - би трябвало днес пред съда да се изправи, заедно с подсъдимия секретар на Синода - и целият Синод... Литературата на братството - учението на Учителя Дънов - е, както вече споменахме (поне част от него), отпечатана в около 50 тома. Има отделни беседи на всички почти езици, включително и есперанто. (Имаме трогващи писма, че хора чужденци изучават български, за да имат възможност да четат в оригинал беседите на Учителя!) Достъпни са на всички. Публичните неделни беседи - също. Нека се надяваме, че всички, които се интересуват от истината, ще си послужат със собствените очи и уши да видят и чуят, и със собствените си умове да
към текста >>

370. VIII. В отговор на една защита

I. МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

с болезнена психика. Като не може да ни каже нищо ясно за учението на Дънова, г-н Лулчев си служи с общи фрази и голословни твърдения, които всъщност нищо не доказват. Господин Лулчев пише наедро, без да посочва никакви «реални резултати» и основания, от които да се види, че Дъновата «козмогония... обхваща всичките области на човешкото знание и култура», че последователите на Дънова ги имало с хиляди по целия свят, и че «хиляди хора с изтерзани души... получавали утеха и подкрепа в Божественото (?) слово на тоя учител.» фактите, г-н Лулчев, говорят тъкмо обратното, а именно, че мнозина последователи на Дънова се самоубиха, други немалцина полудяха, а всички останали, посърнали и изнемощели, приличат на движещи се сенки, по лицата на които не проличават никакви следи от жизнерадост, така че всеки, който ги срещне, не може да не ги съжали, понеже вижда, че това са хора без творчески порив, негодни за ползотворна обществена дейност и следователно - изгубени за обществото. Господин Лулчев все тъй наедро пише, че част от учението на Дънова била отпечатана в около 50 тома. Ако не иска г-н Лулчев да го обвиним в лъжа, не е зле по някакъв начин да ни посочи кой е издавал тези томове и къде можем да ги намерим, защото никога досега не сме чували за подобно литературно богатство у Дънова**. А колкото се отнася до пасажа, че имало беседи на Дънова, преведени на всички езици, това не ни е възможно да проверим и предоставяме на читателите, ако мислят, че г-н
към текста >>

371. XI Цар Борис III, Цар на българите

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

въодушевен от идеалите му, проникнат от демократическия дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институти, Аз тържествено заявявам, че ще почитам Конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа. Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около Моя Престол и Ми дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към милата Ми Родина, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе. Да живее България! София, 3 октомври 1918 г. На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано Борис III 2. 1918-1938 г. Изминаха се двадесет години от времето, когато по силата на стеклите се обстоятелства, нашият героичен народ бе принуден да свие победните си знамена и, разстроен морално и стопански, да се прибере в сегашните си граници. Изминаха се двадесет години, откак сред едно несигурно вътрешно и външно положение и при една изморена от войните и разслабена от договорите войска, нашият върховен вожд Негово Величество цар Борис III се възкачи на Престола на българските царе. Той стъпи на него без поза и без шум, но пое управлението спокойно и самоуверено, като истински войник, какъвто боевете, в които участвува, Го бяха създали. Двадесет години откак Негово Величество Царят
към текста >>

372. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

борба. Царят се усамотява в най-затулената част в градината на Двореца - подобно на Исуса в Гетсиманската градина - и потопен в най-тежки мисли, прекарва дълго време в борба в себе си. Но Цар Борис, благодарение на своя мъжествен дух, постепенно взе надмощие и възтържествува. Той трескаво се залови за работа. Враговете напредваха към границите на България, народът се бунтуваше, а войската бе разстроена, и Цар Борис нямаше на какво да се облегне и от нийде не можеше да очаква подкрепа; но за да успее, неговият остър ум и неговата вродена раз-съдпивост му посочиха истинския път, пътят към сърцето на народа. Неразделил се още с досегашните съюзници, Цар Борис трябваше да приема и посреща военните представители на Съглашението, които идеха с високомерието си и дързостта на победители. Предстоеше и устройването на разстроената от тригодишната война държава. Предстоеше освен това да се изпълнят и поетите непоносими задължения по жестокия договор за примирието. Но България най-болезнено бе сразена, когато бе принудена да пожертвува сто хиляди свои непобедими герои като заложници. А те бяха войниците от най-храбрите дивизии - Софийска и Преславска. Не стигаше скръбта по заложниците, но съглашенските войски трябваше да окупират и страната. С умелост и такт, но със стиснати зъби, мъдрият Цар Борис понасяше всичко, само за да не се отегчи още повече тежката участ на нашите заложници. Българският кораб се люлееше всред яростни вълни, готови всяка минута да го погълнат, но на
към текста >>

373. (15) Среща на 26.XII.1 938 г. с Царя, от 6 и 30 следобед до 8 и 30

ме видите, а тъкмо и аз имаше да Ви говоря някои работи. - Не, аз не съм искал да Ви видя и даже казах, че за в бъдеще не искам да Ви виждам. Ако Вие искате, аз ще бъда на разположение както лекарят на болния, но вече нямам какво да му говоря. - Какво казвате, бе Лулчев, че какво съм направил? - Той беше много изненадан и видимо нажален. - Ако съм направил нещо, ще го поправя. Най-после, хора сме... - Не - казах му, - няма какво да се говори повече. Вие оставяте добрите хора неподкрепени, а на лошите давате ход. Това не може повече. България не може да бъде играчка в ръцете на петнадесетина търговци и разбойници. В България има още честни хора, а Вие им препречвате пътя. Те ще излязат въпреки Вас! В тоя дух продължихме. Той се оплакваше от Кьосето, че го лъже. - Ама Вие сте като някои семейства, които се оплакват по два часа от слугините си, а като ги питате защо не ги изпъдят, казват: «Свикнали сме с тях.» - Да, това е много вярно - каза той. Заговорихме за Пращилов. - И Вие, и аз, и той е оклеветен човек, затова се застъпвам за него. Вас хубаво ли Ви беше, когато Цанков каза: «Ще вдигна завесата», и няма[ше] нито един да му каже: «Вдигнете я, да видим кой е зад нея!», а всички останаха с впечатление, че сте Вие! Говорихме по много работи и аз бях много агресивен, но сега не ми се спомнят - просто като отровен бях снощи и сега не искам да ги пиша. Казах му между другото, че не може да се тури лошото да възглавява нещата, че в живота те са смесени, но че
към текста >>

374. (22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед

проучено и което можеше да компрометира България. Не ви съветвам да [се] свързвате с хора, които аз по-добре от вас познавам доколко ще ви бъдат верни. Не туряйте на българина дрехи, които не са за него, защото в такъв случай, като го потърсите, ще го намерите съвсем не там, където го очаквате. Не извиквайте реакцията. Ние се бихме с вас, страдахме с вас, помагахме ви с това малко, което имахме, в най-трудните времена, а вий ни изоставихте сега, когато имаме нужда от подкрепа119. - Вие приказвате като стар - казва му един председател. - Да, аз, който изкарах с един диктатор селянин, с един професор и с Военната лига, аз се учих не от университет, а от школата на живота и мога и на вас да бъда полезен.120 Парите, които носите, не ги давайте, не ги прахосвайте напразно. Те почнали да се смеят. - Проф. Диков121 ще го опитате, аз съм го опитал вече. Те се спогледали и почнали да се смеят. В тоя дух - да държат на частното, а не да оплитат държавното, той им говорил доста. (Въпросът е за мината на «Гранитоид», която им е дадена на немците.) - Най-добре ще бъде, ако вий подемете една политика на съгласувани интереси с Англия. Нито тя ще прави колонии тук, нито вий, защото и ний сами се плодим достатъчно, но сме добри пазачи, портиери на проливите, а вие имате нужда от това, което ние може да ви дадем, а ние - от вашите машини. Ние сме път, от който може да се ползувате, при условие, че ще ни зачитате и уважавате.122 Без това едно съперничество ние всички
към текста >>

375. (32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови), 6.III.1939 г.

му кои са против тях. Прочетох му и бележки за някои откази, които е направил Недев. - Затова ли Багаров тръгва за Париж и ми казва: «Недев не е за министър. Где го намери, махни го» и прочее? Казах му за Неофит владиката162, за Груев163 и Костов164 , които също са искали неща неправилни, които им са отказани. Говорих му повече за Багрянов, защото сещах, че трябва. Казах му, че така не може да се остави човекът насред пътя, още повече, когато се е показал толкова деен. - Ще го подкрепя, но има някои около него, които не ми харесват. Щях да му кажа, че около него пък има такива, които на никого не харесват, но заради Багрянов взех по-мек тон, да не му напакостя, и му казах: - Няма да държим сега за дреболиите. Важно е да се продължи работата за доброто на народа, а ако трябва да се поправи, то ще стане. Приказвах му и за Недев. Казах, че Кьосето трябва да се отстрани от брата си, който прави много далавери. Заприказвахме за Мушанов, който се надявал на Стоядинович165. - На шмекерите не върви тая година. Виж Мирон Кристя166. - Робев дали не е при Багряна? - запита царят. - Не вярвам - казах аз, - доколкото зная, той е от тайфата на Стойчо. - Проверете, ако можете - каза ми царят. Изтъкнах му, че трябва държавна програма. Посочих му нови подвизи на кмета Иванов с язовир без цимент и с 2 500 000 лв. по-скъп проект. Казах му да тури Каблешков. Царят ми каза, че е говорил на Божилов за Желязков и онзи му казал, че имал други, но дано тури Желязков. Видях как царят не може да
към текста >>

376. (39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ

228 Повикали котката на гости - изплашили се мишките. Повикали лисицата на гости - уплашили се кокошките. Повикали са вълците - уплашили се овците! Изслушай го. Духовете имат лоши замисли.229 Ще се въздържаш. Ще гледаш за Бога ли правиш нещо. Ако не можеш да го търпиш, то защо? Ако се работи за славата Божия, за придобиване царството Божие и за изпълнение волята Божия - добре. Който е работил против това, той си е винаги счупвал главата и изгубвал живота. Волята Божия е неизменима. Подкрепяли сме го, за да поправи нещо. С какво е показал, че служи на Б. Б. [Бялото Братство], а той нищо не е направил.230 Той ходи да се моли на Англия, Германия - а не на Бога? Ще трябва да си поговорите веднъж повечко. Различията произлизат от перспективите. Ще си смените нещата; видовете са разни, а реалността - една. И двата различни вида ще дадат едно. Гърбът и лицето на човека са различни, но човекът е един. В Невидимия свят гледат отвсякъде.231 Троеличието на Бога е една неразбрана работа - то значи, че Бог си има във всеки свят лице.232 Неразбрана идея е тя. В едноизмерното пространство между две точки може да се прокара една права линия. Между четири точки на едно двуизмерно пространство може да се прекара една плоскост. Които нямат двуизмерно пространство, нямат разширение, а които нямат триизмерно - нямат движение. Трите перпендикуляра: на постъпката, на чувството, на мисълта.»233 След този разговор тръгнах с Андро234 за Евдокия. Преди да дойде царят, около десетина минути си
към текста >>

377. (42) Среща с Учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г.,

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

че това ще бъде само за 6 години, и те повярваха.265 Борис схваща интуитивно. Англия праща в Чехия Рънсиман266, но обърка работата, та Англия нещо като че подтикна Германия към тая посока. Вий ще казвате, че външната политика го налага, изисква. Ако не се съобразява, нищо няма да се постигне. Този дошел или онзи - това няма значение, а външната политика. Да не се противодействува на Германия или съдейству-ва на други, а да се държи разумна политика, и че сега ако ни подкрепят, после ще може да сме им полезни - сега българи да бъдат! Колебае се царят, затова му иде болка!» Среща с Евдокия Царят й се обадил по телефона от Карлово с много миньорен тон, да ме пита: 1. за баща си какво да прави, понеже настоява, и 2. за крака, който го боли. Казах й да му каже, че кракът му е в главата - значи там е причината, а за другото ще видим какво ще трябва да се направи и ще му кажа допълнително. Че е по-добре да се разходи из планината. Говорихме по много други работи. Тя разсъждава много умно и схваща нещата много лесно - проницателна. С нея може да се говори свободно, защото тя, както се изрази, не е жена за фабрикуване на поколения. Тя е по-скоро мъж в рокля. Говорихме и за Багрянов, и за царя. Тя мисли, че Багрянов трябва да се подкрепи, и видях, че тя е осведомена за иригацията, за която дойде вчера един евреин да ми каже, че имат намерение да се свържат с Багрянов. Ней й е още криво, че сме се карали в нейната къща - сефте сме направили! - Но това е
към текста >>

378. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

как да сравнявам аз брат му Аспарух с Петър Кьосе[то], когато техният род е дал трима генерали и пр. После в разговора му каза: - Помниш ли, когато Калфов искаше да те коли и аз трябваше лично да дохождам в Делиормана, да покажа, че това не може да става, когато ти (Багрянов) искаше да ставаш румънин?303 - Ами от старите партизани как да се отървем? Те сега като разбраха, че няма да им стана мост, ще ме погнат - каза Багрянов. Аз се намесих и му казах, че сега той има власт, подкрепата на царя и пари - няма защо да прави никому концесии. Обаче работата трябва да има единно ръководство от царя, а той да изпълни това, което е неговата работа, като избира хората, защото царят не може да работи с какви да са хора - те ще компрометират и най-добрите идеи. - Няма какво да бързаш. - Ваше Величество, аз ще моля да разбиете недоверието на Кьосето -там да ми помогнете. Аз не искам мястото му, но той има това превратно мнение. - Това царят ще направи, но и ти спри антуража си да пуща мухи и слухове по тоя въпрос. Два-три пъти Багрянов се опита нещо да възразява на царя - това, което той говореше и което аз дадох само слабо и недобре скицирано, - а той му отговори: - Не възразявай, защото това, което сега ти говоря, то не ти е ясно, а после ще ти стане ясно. Виждаш ли го него - посочи мен царят. - Колко пъти ми е говорил работи, които в момента не разбирах, понякога роптаех и избягвах да го срещна, а после се уверявах - събитията тъй се нареждаха, че известни думи
към текста >>

379. (53) ПИСМО

си поправя границите за наша сметка. - Ама тя пази своите интереси! - Нейните интереси са на Дарданелите и тя би трябвало да укрепява Мидия-Енос, а не тия граници, като че ли Радко Димитриев е възкръснал и ще атакува отново.357 А Додеканеза се намира срещу Смирна, а не при Одрин. - Но те имат предвид и Италия, която може да дойде през Тракия. - Но тогава те трябва да укрепят Марица. - Там са гръцките войски. - Но вие знаете те колко струват. - Да, но английската флота ще ги подкрепи. - Не зная досега някоя флота да е спечелила позиции на сухо, па даже и най-голяма да е. Едно време вие се обявихте против нас, защото сме запалили пожара. Сега сте против нас, защото искаме да бъдем ние неутрални! Съветвате ни да се разбираме наново с Турция. Какво има да се разбираме? Помежду ни има пакт за вечно приятелство. От тях нищо не искаме, нито те - от нас. И двама сме бити от вас (Рендел трепва) - да, от вас, англичаните. Сега няма какво повече да делим. Вие знаете моето мнение. Моите симпатии са към Англия, но аз зная и Германия и имам стопански връзки. Вие знаете, че миналата година ви съветвах да се разберете с Германия. На вас говорих за Германия и нейните качества, а на германците - за вас, и даже отидох дотам, да им говоря, че сте готови за война, когато вие не бяхте. - Да, това знаем и сме Ви благодарни. - Чаках вие да се разберете с Германия, а то Русия се разбра... Ний, малките държави, чакахме да видим в днешни времена пример от големите, как вие
към текста >>

380. (73) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III

до цар Борис III Ваше Величество, Изпращам Ви книгата «Благословение», която току-що излезе. Моля да ме извините, ако нещо в нея не Ви хареса - намеренията ми са били най-красиви с искрено желание да бъда полезен.497 Прилагам още две брошури, които смятам, че могат да Ви бъдат много полезни за бъдеще. Бих молил да прочетете «Новият ден»498, а от другата -страниците 115-120 (даже ако сте ги чели вече, хубаво е да си ги припомните, защото може би някои мисли ще Ви дадат добра подкрепа в близко бъдеще). Прилагам и две резюмета, от които, мисля, също ще може да почерпите нещичко, ако си сторите труда да хвърлите поглед върху тях. От хубави цветя - хубав мед! С почит: Любомир Лулчев 11.III.1940 г., София -
към текста >>

381. (75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд

царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд Пред един вой срещу дъновистките, организиран от запасни офицери, политици и подкрепян от Севов, който искаше да вземе цялата власт в ръце, царят около един и половина месец не ме приемаше (от 11 .II).509 Поотдъхнах си от интриги и отрови и можах да дойда на себе си, защото то беше нещо страшно. Интригите се плетяха и летяха по всички посоки. Легенди се носеха, преувеличени съзнателно. Четяха на Планината книгата ми и търсеха под вол теле... Както и да е, засега това мина, поне временно, и царят преодоля тая треска и пак ме повика, и тоя път - някак по-официално. Разговорът се води върху няколко въпроса. Той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните. Казах му, че Учителят ми е казал, че сега тая година за него е критична, че трябва да внимава, може да придобие нещо, ако е внимателен. Да туря здрави, а не гнили греди.510 Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща - както винаги... Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл. Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и «без да ще, ми издаде - каза царят, - че жена му е ходила със сифилистичен мъж» (искаше да каже, че му издал тайни, без да
към текста >>

382. (82) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 27.VI.1940 г.

което той направи с разрешение на генерал Бойдев - завели са наново дело (справка № 5555, Паркета*, София). Грехота е вече да се отнасят така с това даровито момче дармоедците на Радио «София», които, сами бездарници, не позволяват на никого да знае повече оттях. 6. Прилагам Ви една бележка, дадена ми от верен информатор, който е видял с очите си писаното. Може да го проверите неофициално (защото официално ще прикрият всичко - мошениците в България сега са синджир марка -подкрепят [се]). Просто се чудят вече хората накъде ще стигнем с такива отношения! Много моля да ме извините, че смущавам почивката Ви, но мисля, че огънят трябва да се ограничава, докато не е взел размери на пожар. Прилагам три писма. С почит: [Подпис:] Любомир Лулчев 27.VI.1940 г., София, Изгрева ____________ * Паркет - от френски: le Parquet - Главната прокуратура. (бел.
към текста >>

383. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

мобилизация срещу работничеството. Писах му, че това е погрешна политика. На 26-и започнаха руски работи в Бесарабия и той почна да ми праща телеграми и рапорти чрез Севов. Имаше едно уплашване и желание да се бърза. Задържах ги. Казах да искат сведения в Берлин. Да се срещнат с тукашните немски и италиански. При влизането той ме нарече: - Да се видиме и с тайния си съветник. Аз започнах да се смея. Разправи ми какво е говорил с немеца и какво е настоявал да ни подкрепят. От него е разбрал, че вероятно Карол със своето нагаждане към националсоциализма е докарал, ускорил идването на русите, които са видели в това едно желание да се препречи пътят на тяхното влияние към юг и са решили да свършат тая работа. - Вие ни изоставяте за тия, които вас изоставиха - рум[ънците], заради вашите сметки и смръдлив петрол. Също кокетирате с турците - както някога беше фон дер Голц, сега е Папен539; а ние, които задържахме целия балкански блок, да ви не удари през средата, за да ви счупи оста, та можехте да си реализирате плановете, нас не ни зачитате за нищо. Но ако все така карате, тука ще стане славянско море. Аз не мога да се боря с народа си, а ако той вижда, че само други го подкрепя, да остане признателен там (думата е за Русия). И много още друго, което той ми каза и което е много хубаво, но аз не го помня в момента. Много хубави, и главно - правдиви, доводи. Той му обещал да стори каквото може но - казва ми - добил впечатление, че не е ориентиран.
към текста >>

384. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

балкански ние казахме, че нашият въпрос не е балкански, а европейски и ще чакаме разрешението му от Европа, както и става вече, но понеже това положение може да стане опасно при други условия, които утре може да се променят, то да се качим още една крачка по-високо. Да кажем, че ние приемаме Добруджа в името на новата справедливост, която ще претворява утре Европа, а не от тая или оная държава, като благодарим на всички, които в името на тая по-висша справедливост са ни дали подкрепа. Тая позиция е необходима, за да не дойде утре Англия да ни вземе това, което Германия ни е дала... Той се замисли върху това... Казах му да избере форма и начин. Няма защо да се безпокои и да мисли, че ще му се смеят за церемониала - подобно нещо няма прецедент и няма следователно установения церемониал. Както и да го направи, така ще бъде. (В тоя момент говори Филов, че Добруджа е вече наша - 7.IX., 4 часът.558) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото [...ос] и всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим... Затова да натоварят всички с тая работа, за да представим държавата, като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените -свобода, както бяхме вече говорили. Той обеща, че ще стори това. Ще види как да го направи, да не сотне**** някой, като му казах, че и по-малко ще го лаят, като и те вземат участие във всичко. Казах му, че трябва
към текста >>

385. (95) Молби. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта

е. Писмото е сдържано и учтиво (черновата ми донесе после, та я четох). Резултатът - неочакван: викат го в полицията и му заповядват да престане да се занимава вече с разни предаватели, че може да му се случи нещо много лошо и пр.... Да сте разпоредили Вие това, не ми се вярва. Но ако наистина е невъзможно да се стори нещо за това нещастно момче изобретател -извинете за безпокойството. Мен лично се струва, че то би свършило отлична работа, стига да му се даде една малка подкрепа. А сега го преследват като бясно куче и искат да се отказва тъкмо от това, което дава смисъл на живота му... Колко труден е пътят в България на честните и способни хора! Вие може би получавате много молби и Ви е дотегнало да се занимавате с тях. Но все пак е хубаво да се молят на Вас, отколкото Вие - някому. Когато имате разположение, сторете нещичко. 4. При помилванията, моля, не забравяйте тия, за които говорихме, които са в Централния затвор, а също и тия, които са интернирани в Рибарица. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта Положението преди срещата беше такова (гледай отделен лист за това): На 14-и този месец английският крал беше пратил писмо-телеграма, с което пише, че се радва за Добруджа, че си спомня словата за мир и че и Англия не е безусловно за статуквото, а за споразумения по мирен начин между народите, без насилие.564 На 15-и германският Рихтхофен беше заявил на Попов да побързаме да се наредим до Унгария, Румъния и
към текста >>

386. (100а) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г.

без закон... С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой народ не е имал толкова закони, колкото еврейският - а [прокопсал] ли е? [... Едно изречение не се чете.]** Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват - имаме такива, за износ даже, - а изпълнение на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетните хора, които не липсват в България. Тогава и без много закони животът ще върви по-добре, с по-малко корупция и мизерии. (Ако нея стане това, рискуваме да се задушим всред несгоди и безредия, създадени от... много закони... и от желаяющи да се разпореждат и без нужда подражават на чужди държави саморасли «гении»... ) Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод! С почит: Любомир Лулчев 9.XI.1940 г., Изгрева, София __________________ ** Текстът, ограден с **, е добавен от Любомир Лулчев на ръка. (бел.
към текста >>

387. (100) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г.

сега ли ще я «защищават»? С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон трябва да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой други народ нямаше повече закони от еврейския, а какво е днес положението му? Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват - имаме за износ даже, - а изпълнение съвестно на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетни [почтени] хора да влязат в управлението на държавата - такива не липсват на България. Тогава, и без много и изключителни закони, животът ще върви по-добре, с по-малко корупции и мизерии. Във въпросния закон се дава широко място на еднолични и безапелационни решения, които ще отворят широко вратата на произволи. Защо да се създадат нови страдания - и без туй те са предостатъчно днес навсякъде; нови насилия - те и без туй ги има... Благото на един народ трябва да бъде общо за всички - всеки[му] според степента на развитието му, но всеки да може да се ползува! Пишем Ви всичко това, защото желаем доброто както на Вас лично, така и на народа си - в никой случай не бихме искали да имате участта на баща Ви. Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод! С почит: [подпис] Любомир Лулчев 9.ХI.1940 г., Изгрева - София Изпратено на 10.XI.1940 г. Свиждание на 9 ч - 10 ½ ч на 11.XI.1940 г. в
към текста >>

388. (102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч

исканието на списъци на масоните от Габровски, когато и той самият е масон. Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други. Царят започна с болката си, [на] която празнувал 25-годишен юбилей миналата вечер, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка. След това започнах пък аз да му говоря за тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и [да му] разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение, с нищо неоправдано, че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика к[...] Как не вижда какво става под носа му? - Внимавайте да не стане един ден излишно всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: «Циганин да дойде, но да тури ред!» Да си не сменим ролите - Вие да викате: «Не може да се направи това, онова?», а аз да Ви казвам, че не може вече.569 - А то тогава няма и да ме има - каза той. - Не мога сам, нямам хора.570 Излагат ме, нали видя какво направи Багрянов. Така ще направи и Даскалов. - Ти сега като отидеш, като се върнеш, може да заповядаш да престанат тия дивотии, защото никой не ще знае какво си приказвал там и защо го правиш. -
към текста >>

389. (116) Среща с Царя на 2.IV.1941 г. във Враня от 8 и 40 до 10 без 10 сутринта

Царя на 2.IV.1941 г. във Враня от 8 и 40 до 10 без 10 сутринта Не бяхме се виждали доста отдавна. Идванието на германците му внесе сигурност613, но влизанието на сърбите го подплаши и той трябваше да търси подкрепа наново.614 Въпросите, които третирахме, бяха: първо - за положението на сърбите, поведението на македонците, които искат сега да се даде ход от германска страна - питали какво да се прави, и идването на Браухич, главнокомандующ[ият].615 По въпроса за сърбите му казах, че е добре за нас, понеже по-рано те бяха лансирани по-добре пред германците и сега ги разбраха колко струват и ще може нещо да се получи. По никой начуш не трябва да се меси Македония -тя трябва да бъде следствие в тая работа, а не подтик. Ние трябва да пазим да се не бием пак със сърбите, защото е грехота. Македонците нека си получат своето, но после, не сега - да се не започва с това, което ще озлоби и съедини сърбите. И царят намира, че не е моментът сега, когато България е слаба, да се повдига тоя въпрос. Много да пази да се не явяваме братоубийци. Те нека си покажат магариите. Казах му, че това са два преврата: един - военен и други, който е успореден на тоя - политически, който изтика тълпите на сцената и по тоя начин изтърваха положението из ръцете си, но че и двата са дирижирани от Англия.616 Царят потвърди, че и той има това впечатление, особено като видял Евтич там, и взе да ми обяснява какъв е Евтич. Казах му: - Разбирам. Това е сръбският Генадиев.617 - Точно - каза ми той,
към текста >>

390. (135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)

вече втори апартамент и може да бъде освободен, да му се понарадва. 6. В цензурата са настанени своеволници, които с невежеството си оскърбяват чувството на българина. Пигмеи, които са си въобразили твърде много, защото и там, както и на други места, липсва ръководна идея и контрол над произволите им. Ако това, което те правят, се направи на тях самите, биха окрякали света. Изключение може би прави само Чинков, който е човек с по-широки разбирания, но няма нужната подкрепа, за да работи по-свободно с тия синекури, които са се събрали там. 7. Министър Даскалов произнесе една реч, с която показа кои са бункерите на България. Сведенията за тия бункери се прилагат. 8. За сведение. Три параграфа, за които сме говорили и друг път. Те, разбира се, може да бъдат прилагани само от хора, които са от калибър, малко по-друг от съвременните «модерни» разбирания. Частни въпроси: 9. Въпросът за подаръка в Охрид - 15 000 или 25 000 лв.? 10. Останали са още няколко студенти само - може ли да се стори нещо за тях? Списък се прилага. 11. Доно Хр. Василев е сега в Божурище. 12. Статията «Интелигенция» от Луков. Това са думи, наредени хубаво, но няма дълбок принцип в основата им. Говори за създавание (?) на интелигенция от «ние» - кои сме тия «ние», не може да се разбере. Той не иска да каже основния признак на водача интелигент, защото ще трябва да се изключи сам от редовете им. Всяко нещо се крепи и създава от функцията - разумният живот в цялото и за цялото.
към текста >>

391. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

се осъществява англо-американски десант на остров Сицилия. На 25 юли 1943 г. Мусолини е арестуван. Италия капитулира. Ботушът се скъсва. Крал Виктор-Емануил III назначава маршал Бадолио за министър-председател, новото правителство води преговори за капитулация. Един български 25 юли се развива и у нас. На 14 и 15 август 1943 г. царят е поканен при Хитлер в главната му квартира. След като се връща след 23 август, се разболява и умира на 28 август 1943 г. 87. Австро-Унгария обещава пълна подкрепа на цар Фердинанд, за да влезе във войната от 1915-1918 г. на страната на Германия. Но после излъгва България. Не изпълнява обещанието си. За това, че тя е причина за Берлинския конгрес през 1879 г. и за разцепването на България на две: княжество България и Източна Румелия, за завземането на Тракия от гърци и турци, за отнемането на Македония - то Австро-Унгария като империя изчезва и се разпада. Тя работи срещу Божия план, който бе донесен от Учителя Дънов и свален от Бога. Вж. «Изгревът», том I, стр. 443-446. 88. За благоприятните условия говори Учителят в новогодишната беседа от 1939 г., озаглавена «Големият брат». А за 1999 г. - също. За благоприятните условия вж. «Изгревът», том IX, стр. 846-848, точки 9, 10, 11 и 12. За пророчествата за Новата епоха вж. «Изгревът», том IX, стр. 846-848, 848-852, 852-853. А за доказателство публикуваме отделно брошурата «Големият брат» от 1939 г. в раздел XIV, стр. 995-1010 в настоящия том XX на «Изгревът». 89. Бялата и Черната ложи съществуват от веки
към текста >>

392. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

заповеди и на изпълнение и не могат да търпят хора, непостоянни в своите обещания. 221. Сирку Станчев е военен, приближен на цар Борис, изпълняващ политически поръчки. Той също вижда двойната игра на Багрянов и реагира остро пред царя. Целият конфликт между Багрянов и царското семейство започва от времето, когато Фердинанд отказва да даде дъщеря си Евдокия да се омъжи за Багрянов. Тя остава стара мома. В нощта на 19 май 1934 г. по време на преврата той се добира до двореца, за да подкрепи царя. 222. Това пророчество на Лулчев се изпълнява. От 1938 г. до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Кьосеива-нов и Богдан Филов. От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 г. министър-председател на България е Иван Багрянов. Обявява, че ще пази неутралитет, а от друга страна нарежда на армията да атакува и унищожи комунистическите партизани, променя военно-наказателния закон да действува и срещу гражданите. Опитва се да измами СССР, като съобщава, че ще скъса с Германия, а след 3 дни - на 22 август 1944 г., външният министър Драганов съобщава, че няма да се сменя външнополитическият курс на цар Борис III. Така че той слуша само себе си, демагогствува в страната и във външната политика. Накрая е уличен в лъжата от всички. 223. Донка Проданова е слугинята на семейството на генерал-адютант Алекси Стоянов. А Надя е дъщерята на Алекси Стоянов и тя е секретарка на канцеларията на цар Борис. За Донка вж. в «Изгревът», том XIX, снимка №45. 224. Александър Белев е
към текста >>

393. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI

Статии Мота от Словото на Учителя Петър Дънов

– ГСК). Сн. 2. Учителят Дънов, 1921 г. Сн. 3. Учителят Дънов пред бялото знаме. След побоя, 1936 г, Рила Сн. 4. Учителят Дънов пред бялото знаме. След побоя, 1936 г, Рила Сн. 5. Учителят Дънов пред масата, 1936 г., Рила Сн. 6. Учителят Дънов и Савка Кередмичиева, м. юли 1936 г., Рила На гърба на снимката Савка Керемидчиева собственоръчно е написала: „м. юли 1936 г., Рила. На Галето (Галилей Величков). Тук имаш два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. „Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна.” Амриха.” Сн. 7. Учителят Дънов с приятели, пред палатката си, 1936 г., Рила Сн. 8. Учителят Дънов пред палатката си, 1936 г., Рила Сн. 9. Учителят Дънов пред палатката си, 1936 г., Рила, с бялото знаме Учителят пред бялото знаме, 1936 г. 1. Атанас Николов. 2. Васко Искренов - фотографът над Атанас. 3. Катя Зяпкова. 4. Паша Теодорова. 5. Елена Андреева. 6. Учителят. 7. Савка Керемидчиева. 8. Цанка Екимова. 9. Дора Карастоянова, 10. Мария Тодорова. Сн. 10. Учителят Дънов пред палатката си, 18 август 1939 г., Рила Сн. 11. Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила Сн. 12. Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила Сн. 13. Учителят Дънов - първата разходка след оздравяването до извора „Ръцете", 12 август 1936 г., Рила Учителят Дънов, с бялата плетена шапка, пред скалата с котвата, вляво при извора „Ръцете”. До Учителя, с баретата, е Мария Тодорова. На преден план, майката с двете деца, е Стефка Няголова - Костадин е в скута й,
към текста >>

394. Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Досега устояхме. Нещо повече - имахме възможността да кажем печатно своето мнение по разните въпроси на нашето семейство - народ. Това ни искрено радва, защото ний знаем вече, че не сме сами, че между милионите на тоя Народ, който можа да даде хиляди светци по бойните си полета, останаха още достатъчно, които разбират кому служат „Ратниците на Свободата”, какви идеали искат да постигнат и какви задачи да разрешават в живота си. И ний се надяваме, че те и за в бъдеще ще ни подкрепят, както са правили това и досега. Ц.К. - Ратници на
към текста >>

395. 8. ЕДИН НЕОБХОДИМ ЗАКОН, ЗА КОЙТО НЯМА ДА ИМА РАЗНОГЛАСИЕ (бр. 2, 26.І.1924 г.)

луди пари, новите богаташи са още по-арогантни от старите. На това трябва да се тури край. Е, добре, ако всички мислят така - а това е факт, - то пита се: преди да се прекарват закони за вардене на България от българи, не трябва ли да се прекара закон да пази оскъдните кесии на българите от забравили, че са българи? Ако за първия закон - за защита на държавата, - както казахме, има значително разномислие - по тоя, втория, 90 % от народа би се напълно съгласил и с все душа подкрепил. Лично ний не мислим, че с вънкашни закони ще се оправи светът, но понеже парламентът трябва да „работи”, сиреч да кове закони, ний му посочваме един от тия, за които би го подкрепил цял народ, и който закон при малки усилия би дал много по-добри резултати, отколкото Законът за защита на държавата със затвори, пушки и бесилки, защото с грижите си за бедните - а те са огромно болшинство от народа, - тая държава би се явила като истинска - майка на своите деца - а добрите майки нямат нужда от закони, за да бъдат почитани от чадата си.
към текста >>

396. 25. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 11, 2.IV.1924г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

съществуваше, макар че всеки ден все за сговор се говореше, т. е. затова, което липсваше. Но когато се мина към дела - дисхармонията между думите и тях стана още по-очебиюща и част от партиите се дръпнаха настрана. Радикалите се разделиха. И не е мъчно да се предвиди какво ще стане по-нататък. Който управлява, той се хаби. Трудовата партия заедно с комунистическата, преследвани така усилено, ще минат като радикали и демократи по неволя, а може би и гонените земледелци; ще подкрепят временно Малинов и съдружие за един преходен кабинет, който всеки ден става все по-необходим. Първите избори още ще покажат голямо числено надмощие на недоволниците от днешното правителство. И тогава пред него ще се изправи кръстопътят - да си върви или да мине в открито насилие - диктатурата. Обаче с насилие и бруталности нищо трайно се не постига - това нека се помни от всички. * На 9 юни 1923 г. е фашисткият преврат, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски и той е убит. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев). † На 22 ÷ 23 септември 1923 г. е Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти и земеделци, и потушено и окървавено (бел. на съставителя Вергилий
към текста >>

397. 63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

този ваш жест ще се намерят вече хора, които биха ви повярвали в случай на нужда? Мислите ли, че вие убихте много хора, които все ви вярваха, че има още в България правосъдие? Не мислите ли, че вие по този начин дадохте поощрение на всички да манкират от своя дълг пред мисълта, че всичко е позволено и че, и да ги осъдят, ще бъдат помилвани? Не мислите ли, че вие сравнявате честния военен и граждански дълг с безчестния? Всичко това вие сторихте само за едно - за да можете да имате подкрепата на радославистите, защото изгубихте я сред честните граждани, та я търсите от катилите. Народната мъдрост казва: с какъвто се събереш, такъв и ставаш. Не сте далеч по дела едни от други. Утре може да стане нужда те да ви гласуват амнистия, защото сит на гладен вяра не хваща. А и вашите дела досега са доста, за които ще трябва да отговаряте, след като напуснете властта. Дали ще властват и дочакате амнистия, сал Бог знае. Бележка. Горното мнение е частно и не ангажира
към текста >>

398. 7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)

знаем, че пътят ни е тежък; но той не беше лек на Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст. Стамболов, П. Каравелов, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов. Ний знаем, че ще срещнем трудности, подигравки, закачки, гонения, но и тях ще преодолеем, както сме ги преодолявали. Нас ни е известно, че една част от българския народ са нетърпеливи - искат да боднат пръчка и да пият вино - безспорно от такива хора ний не ще получим подкрепа. Ний не ще получим подкрепа и отфанатизираните партизани, които викат: „От София по- голема нема, от Витоша по-висока нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашата партия по-хубава нема. Ний не се надяваме на подкрепа и от онези „партизани”, които чакат, за да дойдат на власт, за да правят „далавери” – „пестят бели пари за черни дни”. Ний не искаме подкрепа и на тия, които викат на всички „силни” „осанни”, защото при нас „силни” няма. Ний не ще чакаме подкрепа и от онези, които отиват при всяка властвующа партия - зестра, защото власт при нас няма. Не чакаме подкрепата и на тези, които живеят около властта с „далавери”, защото при нас ортаци на далаверджиите няма. Но ний бяхме безрезервно подпомогнати от много селяни и граждани, които живеят честно, мислят правилно, обичат народа си, живеят с истината и я поставят над всичко в живота си. Новите идеи, новите методи - по новите пътища. Новите времена искат нови хора. Всяко време си иска свой водач и всяка работа - своя майстор. Ново вино - в
към текста >>

399. 11. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 3, 18.І.1930 г)

„РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 3, 18.І.1930 г) (В. „Ратник на свободата”, бр. 3, 18.І.1930 г., София, стр. 2) „Яденето има смисъл само тогава, когато храната, коя- то ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели.” Драги братя, За да може, трябва да знае човек. Но има разни видове знания. Някой знае да чете как е писано, че се готви ястие; други пък е гледал с очите си как готвят; трети знае да готви, а четвърти наготвя и яде - и, като яде, стомахът му е здрав и смила яденето. Така са и хората и знанието. Има разни науки и знания. Едни знаят само писаните науки - те в живота влизат най-неподготвени; - други са по- практични и знаят как да наредят живота си. Онзи, който иска да знае и да се ползва, трябва да търси новото. Старата наука и знания, т. е. досегашното знание, е дало вече своите плодове: всичкият сегашен живот е резултат на нашето сегашно знание и наука - ний го знаем какво е: болести, омрази, преследвания, грамадни топове, братоубийства, алчност, стремеж за владение. Ако искаме да съградим нещо по-яко, по-хубаво, то трябва да прибавим нещо ново в живота. То съществува и дава своя отпечатък върху всичко. Като внимателен кондуктор то кани своите пасажери с усмивка на устата и учтиво: - Заповядайте, качете се! Но когато те не чуят навреме, то ще им викне: „Хайде, бре, говеда!” -Тогава всички ще побързат, защото няма да имат време: който не приема новото, ще загине със старото. И тъй, търсете новия живот и новото в живота - то носи братство и обич към всички,
към текста >>

400. 21. ПОЗИВ КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ

Божествената Любов - тя е всеобемаща и всички блага ще ви донесе. Тя е безкористна и всичко щедро дава, но е неумолима, когато нарушим нейните закони, почиващи на неумолими, неизменяеми и непроменяеми принципи. Братя, Смели бъдете, напред към изборните урни с листата на Ратниците на Свободата. Там е вашето спасение. Всички добри хора с гореказаните качества ние считаме за Ратници на Свободата, безразлично дали са записани в нашите списъци или ще се запишат за в бъдеще. Ние очакваме подкрепата на всички тия добри хора, за да можем да ратуваме най-широко за свободата - единственото условие, при което ще може българинът да развие своите творчески способности във всичките отрасли на производството, културата, науката и пр. пътища, които се съединяват в един краен обект на висши знания, на висша Светлина, към Царството на Единение - Царство на Мир, Правда и Святост - в което живее само братството, защото человек за человека е брат - които се жертвуват един за друг, а там е общото благо, София, 25.І.1930 г. Централният Комитет на Ратниците на Свободата: Председател: Д-р Г. Трифонов* Подпредседател: М. Сотиров о.з. [полковник]† Секретар: Андро Лулчев * Псевдоним на Любомир Лулчев. † Минчо Сотиров - полковник от запаса, командир на Пети Бдински (Видински) полк през Европейската война – 1914 ÷ 1918 г. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Стр.
към текста >>

401. 26. ОПИТНИ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде. Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго. Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше? Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва. Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България. Които да прехвърлят границата без паспорти, с фереджета. Които едно да приказват, друго да мислят, трето да вършат. Които да целуват ръката на своя цар, когато е силен, а щом се стекат обстоятелствата така, че хитрите опитни политици обърнат каруцата и
към текста >>

402. 39. ГОРЕ ГЛАВИТЕ! (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)

убийства, кражби, рушвети, партизанщини, преследвания, „опит за бягство”, „изчезнал безследно”, катастрофи - стара България. Друга нова почва да се пише: със свобода, братство, мир между всички, неравенство, права на жените, грижи за бедните, прокудени от родни огнища. Човещина към всичко живо. Горе главите! Всяко начало си има край, всеки край - начало. Дошел е денят да замре старото и новото да изгрее. Откъснете се от старото, за да не идете в архивите и доведете нови катастрофи. Подкрепете новото, за което хората на новото и Ратниците на Свободата работят. Когато нощта превали, зора се зазорява, слънце изгрява. Будни да
към текста >>

403. 58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)

причини. За едни можем да намерим сили да ги отстраним, а други да не са под наша власт, но ний трябва да започнем най-напред от родителите, те да се опомнят и откажат от лекия и булеварден живот и с личния си пример дадат поука на младите и околните на порядъчен живот, защото родителите са огледало на младежта, тя в това огледало визира утрешния свой лик. По-голям морал сред родителите и по-възрастни. По-голям контрол на собствените дела, повече личен пример в доброто. Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата. Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени. Да поливаме цветята и да плевим трънето... Всеки човек има и хубави, и лоши дела - да насърчаваме, подкрепяме доброто и кореним злото. Ето, което трябва да прави всяка майка, всеки баща, всеки младеж и всеки човек, всеки: като оправи себе си, ще оправи дома си; оправи ли дома си, ще оправи селото, града, околията, окръга - България. Тръгнат ли всички работи в ред, и България ще тръгне, и младежта ще се коригира, а останалото ще дойде от само себе си. Рибата се омирисва от главата. * Има младежи, които кината, булевардите, оргиите, лекият живот не ги вълнува. Това са Толстоистите, въздържателите, вегетарианците, християнските духовни братства, Ново общество, групите Григори Петров и пр., и пр. (бел.
към текста >>

404. 67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Консервативният кабинет дойде много добре на консервативния ни още народ, който не можеше да се чувства свободен и ползува от свобода. Довчерашният роб бързо се опомни, особено младите, поискаха дял в уредбата за тази държава, за която те се бориха и страдаха. Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше. Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази живота. Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г. новото надживя старото за втори път в нова България. Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм. Политическият ни живот тръгна по своя естествен път. Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде. И князът изгони Др. Цанков от власт, повика пак консерваторите на власт. Назначеното консервативно правителство разтури първото Народно събрание, и произведените избори, които дадоха народни представители болшинство на младите. На
към текста >>

405. 71. НОВ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТ (бр. 20, 26.V.1930 г.)

се освободи от „военните”. С излизането на г-н Сл. Василев от министерския кабинет, напусна и последният представител на тъй наречените „военни”, т. е. бивши военни, които тъй или иначе биха тъпана преди и след 9 юний, а други събират сега както винаги - парсата. Без тяхното участие не можеше да има 9 юний 1923 г. Следователно не можеше да се освободят и водачите на партиите, които Стамболийски ги смяташе за виновници за катастрофите народни. Военните, по свои разбирания и подкрепени - насърчени от затворените шефове и шефчета, извършиха преврата, т. е. извадиха кестените от огъня, мина опасността, сега на сцената ще излязат „опитните” политически акробати с нови маски, т. е. нови програми. Тази случка е за поука на всички, най-напред за „военните”. С насилие, преврати не се управлява народ и не се спира новото, и че политическите акробати винаги са много слаби пред силните и много силни пред слабите. Правят комплименти, дават обещания и клетва, докато минат моста. Видят ли зор, вината другиму хвърлят и те, чрез своите акробатски фокуси, остават чисти като дева Мария – женат там, където не са сели. Нека всички привърженици на превратите, късите процедури видят собствената си утрешна съдба. Един от
към текста >>

406. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

партии. Който не вярва, нека разгърне всички вестници преди 9 юний и след 9 юний и се увери, че то е рожба на всичко старо от всички партии, които, като видяха, че народът изгуби вяра в тях и иска новото, прибягнаха към преврата. 9 юний 1923 г. дойде да спре новото и очерта два фронта. Останалото след 9 юний се знае. Отхвърлянето на старите партии отговорностите по 9.VІ.1923 г. е само стар навик на политическите акробати да хвърлят отговорността на други. Демократическият сговор без подкрепата на останалите партии не можеше да извърши преврата и управлява. Старите партии видяха страшната отговорност пред народа и история и искат да стоварят всичко, по стар навик, на други. Ние, Ратниците на свободата, не спорим дали 9 юний е добро дело, дали министър Стамболийски бе прав - това ще оставим да каже историкът, но ние твърдим, че 9.VІ. е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски. 9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите. Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците. Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с
към текста >>

407. 82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)

е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си. Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат. Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят. Досега ви казваха: „Ние” сме „честни” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни. А ние ви казваме: във всички партии има честни и безчестници. Всяка партия, колкото повече е управлявала, толкова повече нейните водачи са правили грешки. С такива партии времето не върви, но който се смята за чист, нека пръв хвърли камък - каза Исус Христос, а ние ще прибавим: Слънцето, че е слънце, и то има петна по него, от много горене. Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и животът изискват - да водят. Досега ви учеха и обещаваха програми-алманах, красиви обещания, които никога и никъде не се изпълняваха. Много приказки, малко дела. А ний ви казваме: Не с големи програми-алманах, с които ще оправим себе си и родината ни. А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и живот. Досега ви казваха:
към текста >>

408. 82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)

е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си. Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат. Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят. Досега ви казваха: „Ние” сме „честни” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни. А ние ви казваме: във всички партии има честни и безчестници. Всяка партия, колкото повече е управлявала, толкова повече нейните водачи са правили грешки. С такива партии времето не върви, но който се смята за чист, нека пръв хвърли камък - каза Исус Христос, а ние ще прибавим: Слънцето, че е слънце, и то има петна по него, от много горене. Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и животът изискват - да водят. Досега ви учеха и обещаваха програми-алманах, красиви обещания, които никога и никъде не се изпълняваха. Много приказки, малко дела. А ний ви казваме: Не с големи програми-алманах, с които ще оправим себе си и родината ни. А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и живот. Досега ви казваха:
към текста >>

409. 2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

„Ратник на свободата”, г. III, бр. 1, 6.І.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Път тежък, Път със страдания, мъки, неприятности, жертви - но и творчество... От известно време вестникът ни престана да излиза. Много се запитват защо спря да излиза в. „Ратник на свободата”. Други запитват нас, а трети - приятелите ни. Вестникът ни спря да излиза по една проста причина - нямане средства. В днешните тежки дни за цял народ мъчно се намират средства в онези, които истински биха искали да ни подкрепят. Много от нашите абонати и „ратници на свободата” са бедни хора, особено в тези безпарични години. Те нямат, въпреки желанието си, възможност да си платят абонамента. Други пък получаваха редовно вестника ни, но още не са се сетили да си платят абонамента. Има и такива, които обичат да получават вестници, но не обичат да плащат. Ний нямаме безотчетни фондове, нито грамадни приходи, за да издържаме сами вестника. Всяко ново нещо мъчно си пробива пътя. Мнозина се въздържаха да подкрепят новите идейни принципи, носени от нас, „ратници на свободата”. Народът ни, много пъти лъган от политическите акробати, е загубил вече вяра във всичко добро - дори и в себе си. Нашите партии приспиваха народа ни с красиви програми и с още по-красиви обещания, дорде му вземат гласа, а след това, като се качат на креслата министерски шефовете на партиите - народът се събуждаше под ударите на нови данъци и „благата”, които му носят „новите избраници” и чак тогава виждаше, че всичко е било сън... само кратък
към текста >>

410. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

да опитаме сега резултатите от нея, защото 52 години ни приспиваха с лъжи. Граденото върху лъжа е градено върху пясък, затова всичко така бързо рухна... Ще се правят бързи реформи, за да се избегнат катастрофите. Ще се вземе справедливо на тези, които имат, излишното, за да не стане както в Русия - да изгубят и необходимото. Ще градим камък върху камък здрава, мощна, силна по дух и мишци утрешна нова България, в която ще изчезнат тежките дни като днешните. Народът, както досега подкрепи и даде доверието си на всички партии без изключение, той ще го даде и нам, защото ще се убеди, че ний носим новото, необходимото за времето, и ще иска и нас да опита, както опита всички досега, и ще ни подкрепи. И ний с тях всички - идеалисти, честни синове и дъщери, в Родна земя ще изградим: България за всички! Ще извикаме на културна Европа: стига, стига сте ни вземали залъка от устата и светилото от очите! Стига плащане репарационни задължения - грехове на стара България! Нова България няма нищо общо с техните грехове. На старите опитани партии, които 52 години ни лъжеха и управляваха, ще извикаме: Доволно, доволно ни управлявахте! Дадохте, що имахте; сега ще идете в архивата, да си починете заедно със стара България и тежките дни. Гласът на творците на нова България ще бъде чут, разбран, изпълнен от всички, защото той ще бъде казан на чисто български език, мощен и силен, защото ще бъде изтръгнат от дълбините на цял народ. Да работим, да работим за премахването на тежките дни и градене
към текста >>

411. 22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

наш баща - Бог. Една е нашата майка - България. Пред техните завети и в тяхно име трябва да си подадем ръка и изведем народа по новите пътища и се опомним. Защото страшен ще бъде часът, когато ни запитат: „Каине, Каине, що стори с брата си?” Да не вървим по старите пътища и да не повтаряме стари грешки (през 1918, 1923, 1924, 1925 години). Ний апелираме към всички гладни и жадни за правда и мир, честни справедливи нови хора, които имат сили в себе си, вяра в доброто и новото, да ни подкрепят, та с общи усилия да изградим нова България.* * Нови хора има из България между всички - вегетарианци, въздържатели, Толстоисти, ново общество, източноправославни, католици, езангелисти, Бялото братство, група Григори Петров и др. (бел.
към текста >>

412. 25. ИЗБОРИ (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)

III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 1) Плъзнаха вече партизаните по села и градове, да увещават добродушния българин да даде и сега своя глас и подкрепа за тия, които довчера го продаваха за шепа злато на чужденците. И тия фокусници в своите обещания какви ли чудеса не правят. Строят мостове; ако няма река - прокарват, и пак мост направят. Строят шосета, училища и какви ли не работи; даже някъде се толкова забравят и от милост идва им на ум да понесат избирателя на ръце. Това става винаги, когато наближат избори; тия хитри лисици излизат по обиколка за плячка, след което се връщат, забравят и не познават никого от своите избиратели. Досега в Парламента са влизали не хора за там, а съвсем за другаде, и затова винаги са пречели и пречат за развитието на страната ни, и докараха народа ни до това дередже, т. е. до просешка тояга. Днес нашето отечество е застрашено от всички страни. Ние не сме в добри отношения с никоя съседна нам държава, а всички чакат удобен момент да нахлуят в страната ни и турят кръст на нашето съществувание. Ето защо всеки българин, който милее за своето дете и своето племе, нека по-внимателно да погледне на предстоящите избори, нека не вярва на крокодилските сълзи на многото хитреци, които се сещат за народа само когато наближават избори, нека видят делото на тия, що го управляват и даде подкрепата си комуто трябва. А отговорните фактори нека знаят, че народът от градове и села заявява високо, че
към текста >>

413. 29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

- практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт. „Елате при нас, власт, властта бързо ще вземем, тя е близо до нас” - крещяха, крещят и ще крещят по села, градове хитрите политически акробати. Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди. Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта. Та днес не е ли същото? Стражар да стане, пъдар да бъде, брата си да бие, на кмета оканиците да поднася, на министъра ибрика да носи (дамаджаната с вино), обуща да лъска на министърчето, но до властта да бъде - до агата. Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници? Колко и колко компромиси са сторили със своята съвест, сърце, ум,
към текста >>

414. 36. СНАХИ НИ ТРЯБВАТ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

здраве - Свекърва. Мислят само за пари и лични удобства. В нашия парламент са се събрали само свекърви и затова работите ни вървят рачешки - за народа, разбира се, а за тях - отлично! Днес за български управници трябват нови хора - млади, енергични. В нашия парламент трябват снахи, а не грохнали, лениви и омразни тъщи и свекърви. Нашите стари грохнали и изгубили доверието сред народа стари партии трябваше отдавна да отстъпят управата на младите партии, които народът ги сочи и подкрепя, а не чрез вътрешното министерство да се крепят и да си изкалъпват „народни представители”, избрани по конституцията... Старите партии, след като ни „управляваха” 54 години и взаимно обвиняваха, [се] изхабиха - приличат на онези тъщи и свекърви, които след като 54 години са се водили по съдилища, корили и съдили, дошли до споразумение и решили да управляват имота си. Колкото имат ум, обич, енергия и средства са им останали на тези тъщи и свекърви, които бяха се съдили и корили, толкова са останали и в нашите стари партии - фактите говорят: безбройни кризи, братски могили, корупция небивала и пр. пр. Днес българският народ на 21.VI е повикан да избира свои управници. При народа ще идат от всички партии, партийки, крилца и перца и ще искат доверието им. Ний казваме на нашите Ратници на Свободата, нашите съмишленици, четци: Оставете свекървите, тъщите, грохналите родители да си почиват; изберете си снахи и зетьове - Нови хора, те ще ви донесат новото, берекета; ще прочистят родината ни от
към текста >>

415. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

Аз зная много добре какво направи министър-председателят Филов, г-н министър Божилов, министър Даскалов и г-да народните представители от финансовата комисия и Вие, г-да народни представители, за пострадалите от войните. На всички изказвам благодарността на пострадалите от войните. Министър Божилов е първият финансов министър на България, който разбра, най-добре разбра каква морална роля за бъдещето на България има да изиграят пострадалите от войните и оцени, награди и подкрепи онези, които дадоха здраве, младостта, кръвта си, баща си, сина си, мъжа си в основите на обединена България. Той не чака. благодарност, нито да му издигнем паметник. Но той вечно ще живее в душите и сърцата на хиляди пострадали от войните. Той изгради в техните сърца и души паметник, който не ще руши ни вятър, ни дъжд, ни сняг, ни времето... Господа народни представители, С настоящия законопроект се целят две неща: моралното удовлетворение и материалното подпомагане на пострадалите от войните. Моралното удовлетворение се дава с чл. 15 от настоящия законопроект. Не се преосвидетелствуват също така инвалидите над 45 години и тези, които са били най-малко три пъти последователно преосвидетелствувай и през 5 години, съгласно алинея първа на този член, съответно през 3 години, съгласно предшествуващите закони. При влошаване на здравословното им състояние, такива инвалиди могат да поискат да бъдат преосвидетелствувани. Повече от 25 години инвалидите се преосвидетелствуват. Инвалиди от Варна,
към текста >>

416. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на тутраканската епопея, генерала от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, но макар че беше си смъкнал само пагоните на куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли... Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби. Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и достойнството си срещу хора, които се бяха забравили, че се намират в министерските кресла, а не на партийни конфеси. Достоен протест на още по-достойни борци на родината ни. Не след много бях повикан от тогавашния министър на войната, покойния Стамболийски. Той при една среща призна своята грешка спрямо пострадалите от войните и я оправда с много работа, която го бе налегнала, и с онова настроение, с което той идва от село. Тогава той завърши: „Поручик Лулчев,
към текста >>

417. 3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

улици. Кой не помни гордата походка на твореца на Тутраканската епопея, генерал от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, па макар че беше си смъкнал само пагоните от куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци - братя българи, хиляди, хиляди прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсят подслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войните, военноинвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, което, ми се струва, са забравили мнозина, пък може някои и никога не са и знаяли. По-обстойно г-н Лулчев се спря на въпроса как бездомните военноинвалиди, вдовици и други пострадали от войните са могли да си построят къщурки с подкрепата на държавата и общината. Около София, Пловдив, Варна, Русе, където се хвърляха боклуците на тия градове, каза г-н Лулчев, се размерваха места и се раздаваха на онези, които нямаха огнища. Няма да описвам радостта и мъката на тези бедни и бездомни хорица, които с непоносими усилия и страдания в скоро време обърнаха боклуците на тия градове в градини и си построиха къщички. Много нощи и дни прекараха те над тия нови места без да ядат и спят. Тогава държавата им отпусна заеми от Земеделската банка по 40 ÷ 50 000 лева, за да строят. Настана нов живот за
към текста >>

418. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

чл. 316, ал. Нова, за кражба, и освен това на двете (дъщерята и майката) - по чл, 247, ал. II, за предумишлено убийство - смърт. Обвинителят завърши речта си с думите: „Ако съдът ги оправдае, ще ги накаже Бог и не само тях, но и тия, които са ги подучили да лъжат.” РЕЧИТЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ Следобед заседанието се откри в 2 ч и 45 мин. Дава се думата на ПЪРВИЯ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Г-Н Л. ДЮКМЕДЖИЕВ. Нашата задача е преди всичко да намерим само основанието за нашия иск. За да подкрепим тези наши основания обаче, ние сме принудени да направим един анализ на онова, което се изнесе досега. Ние сме потърпевши в две положения - за убийството и затова, че още в началото подсъдимите дадоха тенденциозни показания, с които искаха да хвърлят вината върху съпруга на убитата - Любомир Лулчев. Мисълта, която Малина искаше да прокара, че Лулчев е такъв или инакъв, пада поради факта, че от неговите показания вие се уверихте, че той не може да извърши престъпление. Той даде уверение, че говори и пред Бога. До днес ние не видяхме позициите на защитата разкрити; само една ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ОТРИЦАНИЕТО. Нашата задача е да направим едно точна преценка на събраните досега факти. Главният факт, който фрапира, е убийството. Сутринта на 18 май се узна, че една жена, необикновено добра, скромна, е убита. Кои са авторите? Ние разполагаме със събраните данни, които са достатъчно убедителни, да може да се твърди с положителност, че подсъдимите са убили Ангелина Лулчева. Още в началото на следствието
към текста >>

419. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

че още в началото на съдебното дирене било създадено едно предубеждение всред обществото против Тимеви. После цитира видни френски юристи за опасностите от предубеждението. После защитникът мина към самопризнанията, направени от подсъдимите и намира, че те са дадени под тормоза, упражняван над тях в Дирекцията на полицията. А понеже самопризнанията са изтръгнати, те не могат да послужат за решаващо доказателство. При това тия самопризнания, според защитника, са съвсем изолирани и неподкрепени нито от едно доказателство. Не трябва да се забравя, че те са получени, а не констатирани. Свидетелите от Дирекцията на полицията - продължава защитникът - признаха пред съда, че насилие, макар и не в най-голяма степен, е имало. Малина е затворена в стая, където имало мишки и едно лудо момиче. Полицаите, които са хвърлили вече обвинението върху двете подсъдими, се ядосват, че те отричат да са автори на убийството и чувствуват, че следствието се усложнява. Тогава те полагат всички усилия да изтръгнат самопризнания по какъвто и да е начин. Малина, която е изхарчила вече толкова нравствена енергия, не може да издържи и изпада в истеричен транс. В такова състояние пък, според лекарите-експерти, болният възпроизвежда постоянно сцените, които са предизвикали транса. Малина говори за черен полицай и пр., но не и за убийство. Минавайки към оръдието, с което е извършено убийството, защитникът по размерите на раната идва до заключение, че то не извършено с тесла, а с друго някакво оръдие, и при
към текста >>

420. II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания. 2.8. Лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или други борци за народните свободи. 2.9. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебно дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие. 2.10.Лицата, които в страната или извън нея от 1 януари 1941 г, до 9 септември 1944 г със своите действия, писания и слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите. Член 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра. Член 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от права по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги. Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него. Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на
към текста >>

421. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

е донесла още по-”тъмни очила”. Царя не можеше да му се помене, че може и тя да има верни наблюдения. “Преувеличава” - ми възразяваше той. Евдокия, сестрата на царя, ми е правила впечатление на умна и енергична жена. Тя скоро схващаше същността на въпроса и си правеше свои изводи. Така, преди доста години, при един разговор бях я помолил да вземе под свое покровителство идеята да се отворят школи за даровити деца. Тя ми посочи веднага, това е работа повече за царицата, но че тя ще подкрепи тази идея, защото, каза тя: “странно е, че в нашата държава има училища за недоразвити и слаборазвити деца, специални училища, а за това, което ще е гордост за държавата - даровитите деца - никой нищо не е направил.”23 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 907, № 92, 94; стр. 942, № 267; стр. 943, №273) При друг случай заговорихме за българския народ. Тя ми каза дословно: “Грехота е за пренебрежието към този народ, който е толкова добър, че може да му направиш десет злини, но щом му направиш едно добро - готов е да забрави десеттях злини.” Изобщо, моите впечатления от нея си останаха, че тя най-трезво схващаше приближающите събития, говореше за това, но изглежда не е имало кой да я чуе. Тя ми казваше, че царският институт може да се крепи само ако е полезен народу - сега светът излишни работи не може да понася. Тя беше много демократична в своите обходи - това видях веднъж, особено при едно нейно излизане от скривалището при тухларската фабрика “Виларов” след една въздушна тревога. Първата ми
към текста >>

422. V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар. При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората. Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ. Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение. Господа съдии! Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот. Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два
към текста >>

423. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

това все повече и повече губят авторитет и уважение, само страхът от наказание и очакваното скорошно уволнение облекчава и задържа положението. Това пиша на коленете си в едни върбалаци, защото ме следят. Хайде, приемете най-сърдечните ми поздрави. Йордан. 17. Писмо до Любомир Лулчев от Русинка Караколева от Ксанти от15.VIII.1944 г. Уважаеми господин Лулчев, Не исках да Ви безпокоя и отнемам от времето. Но виждам, че трябва вече да направя това. Ето, вече три месеца се мъча да открия подкрепителна спирка и до днес това не може да стане. А тя е така необходима за войниците. Също от един месец молим да ни се отпусне хасе или американ поне за десет престилки, за да могат самарянките да стажуват в болницата - и това не може. А болницата е пълна с ранени от акциите. Не само, че се не интересуват тук, но и на молбите, които отправяме до тях - остават нечути. Всеки се оправдава с много работа, а смея да кажа, че всеки свободен час прекарват на карти и табла в кафенетата или в ресторантите. За неплатена работа никой няма време. Откакто е мобилизиран мъжът ми и синът ми е войник, и дойдох тука, да ги заместям в работата, аз наблюдавам какво става тука. Ех, защо не дойдете и видите с очите си всичко! Нищо не се дава редовно тука. Черната борса. В противен случай трябва да гладуваш. Ако дойде от големите някой, дадат му банкети, кажат всичко хубаво, и пак си остава същото! Сега да продължа за “Червения кръст”. В настоятелството са избрани владиката, и то пловдивският; протосингерът за
към текста >>

424. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

от български произход. Имам син Новица Светозаров Михайлов, когото разгромът на Югославянската държава през 1941 г. завари в редовете на сръбската армия, а именно - в 5-а поседна техническа чета, Тържич, Словения. Същият понастоящем е пленник в Германия – гр. Таслау и носи пленнически № 30 877. Научаваме, че преди три-четири месеца са били тръгнали за родните си места, но по неизвестни нам причини били върнати обратно в Германия., Предвид на това, че той ни е единственият син и подкрепа, а ние сме вече възрастни и немощни старци, молим нарежданието Ви, Господин Подполковник, синът ни да бъде по-скоро освободен от пленничество и да се завърне в родното си огнище за утеха и радост на нас - неговите родители. Прилагаме удостоверение № 1184 от 12 май 1942 г. за българския му произход. Уверен, че молбата ми ще бъде удовлетворена, оставям с почитание: гр. Сурдулица 12 май 1942 г. [Забележка на ръка:] Четено на Царя. 21. Молба до Цар Борис III от Драга Митреваот 18.V.1942 г. До Негово Величество Царя на българите МОЛБА от Драга Георгиева Митрева от гр. Велес Ваше Величество, С присъда на Скопския полеви военен съд по наказателно дело № 55 от 1942 г. съпругът ми Георги Коцев Митрев е осъден да излежи три години и четири месеци строг тъмничен затвор, загдето на [...] декември м. г. е продал на двама турци от гр. Велес по един килограм захар на цена по-висока от нормираната, от всичко четири килограма, които са се намирали тогава в бакалницата му. Присъдата е влязла в законна
към текста >>

425. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

събирам в срещите ми с приятели новините, които по моя преценка можеха да интересуват съветското разузнаване, както и понеже не се стремях да прониквам в държавни и военни новини, пазени в тайна. Това се установи по един безспорен начин в полицейското дирене и затова нито един от моите приятели, имената на които се срещат в телеграмите, не е днес заедно с мен на подсъдимата скамейка. Също тъй мисля, че е установено, че аз не съм бил в никаква връзка с комунистическата партия, не съм подкрепял нейни акции, не съм подпомагал парично или по друг начин нейни членове и не съм се занимавал с тяхната нелегална дейност нито в своя живот, нито в своите съобщения. Употребявал съм в телеграмите си общи изрази, че саботажите се засилват, или че са станали арести на комунисти, само за да се представя пред Москва, че съм информиран, както и по други поводи съм го правел, но не съм се спирал конкретно нито на едно саботажно действие или да посоча, че е арестуван този или друг комунист. Тези въпроси от вътрешния живот на страната не ме интересуваха. Както се вижда от моята така очертана дейност, не е възникнал никакъв инцидент между властта и комунисти, не е пострадал никой и не са произлезли от нея за никого нийде и никакви материални щети или човешки жертви. Напротив, като уверявах постоянно Москва, че в България е спокойно и че тя няма да се намеси активно с войската си против СССР, може би и да съм допринесъл малко, за да се отклонят някои репресалии, каквито поради недоразумения или
към текста >>

426. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

втора част - писма 1913г - 1914г

че жената заедно с мъжа съставя едно мощно цяло, изразено в духа на мисловното поле, и че тя е оная Ева, която по силата на Божествената воля ще стане родителка на бъдните синове Божии. А тия синове ще извикат един ден на суетния и заблуден свят: „Престанете да живеете такъв отвратителен живот!” Когато духознанието почне да направлява света, гладът и продажната любов ще престанат да тровят живота. Милостивият Бог, Който през всички векове е крепил и пазил жената, ще я подкрепя и в бъдеще да работи усърдно за идването на синовете Божии на земята, които ще победят злото, което тя първа дала на човечеството. * „Дърво, насадено при водни оттоци.” Праведният се уподобява на дърво, насадено при водни оттоци. Главният мозък и симпатичната нервна система са двете дървета за познание и живот. Главният мозък, седалището на разума, е дърво, обърнато с корените нагоре; то черпи от живота Христов мъдрост и истина. Симпатичната нервна система, седалище на душата, черпи сокове от душата на земята - съкровищницата на желанията на плътта. Адам яде от дървото за познание добро и зло - от плода желания - той съгреши - пресече съобщение[то] с дървото на живота - Христа. 4. Божествената Любов В. К. Стойчева (Сказка, държана в помещението на Бургаското духоведско дружество по случай настъпването на четвъртата му годишнина) Сп. „Виделина”, г. VIII, 1910 г., кн. 8 ÷ 10, стр, 56 ÷ 61. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не
към текста >>

427. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

на Цветните лъчи на Светлината пета страница и петнадесета. В. 2 М. (Свещеният подпис) 33. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 30.3.1913 г. София 30 март 1913 Любезна В. Стойчева, За мен важи не как започват моите ученици, но как свършват. Обичайте Господа, обичайте дома си, обичайте ближните си и помагайте на немощните, на страждующите. Това който върши, той изпълнява закона на любовта. Думите в нашия живот имат толкова смисъл и ценност, колкото се подкрепят от чистотата на живота ни. Всякой трябва да се радва, да се весели в делата на Господа. Природата е пълна с добрини. Тя говори повседневно. Любов, която не може да издържа страдания, лишения, унижение, пренебрежение, не носи живот в себе си. Любовта прави всички, които я имат, герои. Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава подтик за работа. Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома. Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората. Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и подтика към мисълта на идейното. Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава подтик за самопожертвувайие. Тази Любов не мисли за себе си, не дири своето си, но това, което принадлежи на Небето. Искам всички постепенно да станете такива. Само тогава ще можете да разберете дълбините, висините, ширините на Божествения
към текста >>

428. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

на пътеката застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат. Помислих за техния труден и опасен живот. Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога път и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им. На няколко пъти се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно. Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната пътека. Веднага изпълних, макар че видимо лявата пътека беше по-лека, полегата и по-широка. Този, който ми говореше, знаеше милиони пъти по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен. Те искат да ни научат да живеем разумно, без никакво насилие, налагане, а само с любов и будност, До хижата стигнах за половин час. Казаха ми да не влизам вътре, а отвън да се преоблека. Стана ми горещо в улея, огрян отвсякъде от слънцето, и заврях от топлина. Трябваше да сваля грейката, която ме затопляше допълнително. Наредиха ми да си сваля обувките и котките и тогава - грейката. Аз реших, че по-практично и бързо ще е да я сваля през обувките, понеже бяха доста широки крачолите. Опитах - невъзможно. Наведох глава, извиних се и казах: „Докога,
към текста >>

429. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

с друг самолет - до Париж. Стигнахме си посред нощ. В бързането, единият ни тежък сак, 20 кг., не го качили на самолета в София. И провериха по компютъра в Париж на летището. И ми казват: „Вашият багаж въобще не е тръгнал от София. Но утре ще дойде и ние ще ви го доставим у вас!” И така и стана. На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво! И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам. То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни. Това Учителят го е казал. Но има и нещо друго - тази светлина, мир и хармония, които се отделят при тази всеотдайна работа и възраждат аурата. И до такива святи хора, тъмните сили се страхуват да се доближават. Понякога се разговарям с него по въздуха. Питам го нещо и той ми отговаря. И е много по- млад, силен и светъл. Защото той навърши 70 години и е вече в напреднала възраст. Понякога му пиша, или по телефона. И му казвам: имам такъв и такъв проблем. Например срещу
към текста >>

430. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

физкултурния марш. Отговарям ти с малко закъснение. На 04.10 - събота, след обяд чествахме 100-годишнината от рождението на брат Пеню Ганев. На касета той пя песни и Петър придружаваше с цигулка. И аз говорих за някои спомени, които имах с него. Много хубав концерт стана. Любомир сега е по-спокоен, но си има постоянен дразнител. Всичко е за Славата Божия. Небето има грижа за всички и за вас. Имаме достатъчно и само можем да благодарим за Великата Божия Милост и благост. Ще имате и подкрепа от бащата на Истиян, но най-важно е Бог да ви помага в трудностите. Знай, че всички ние сме свързани духовно и като работим, помагаме и на другите около нас. Благовест ти си го предала в най-сигурните ръце в ръцете на Бога, и Той ще го промени. С Бога всичко мога, без Бога нищо не мога. Пророчествата са писани от Георги Йорданов, но Учителят не е казал за 11.08. Това може да е само от Иван. Аз ги имам, извадките, и в книгата са дадени последователно. Учителят казва, че ликвидацията на века, ликвидацията на света не значи, че той ще се разруши, а ще се ликвидират старите човешки разбирания и Земята ще се очисти от всички разбойници, крадци и насилници, за да се създадат условия за идването на 6-ата раса, на новия континент. Ти знаеш какво предстои - изправянето на земната ос = на наводнения, но не трябва да се безпокоиш. Силна вяра в Бога. Така ние винаги ще сме под покрива на Всевишнаго. По отношение на Гобо, това са хора медиумични и лесно приемат добрите и лошите духове. Всичко, което
към текста >>

431. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

долу-горе по същия начин, както самата аз. През 1997 г., шест месеца след като заживях в къщата на чичо Косьо, той получи един от най-тежките инфаркти. Мисля, че не ме водеше само милосърдието в болницата. Изпитвах нуждата да се грижа за него, да му давам кураж и вярвах силно, че ще преодолее този тежък момент. Да е жив и здрав до дълбоки земни старини чичо Косьо! Но и за него Учителят бе казал какво предстои. И така много набързо Небето ме заведе в този дом, за да бъда там готова за подкрепа, когато тази душа трябваше да посрещне страданието. За всички чичо Косьо бе живял далеч от Учението на Учителя, но аз виждах, че семето на Словото бе посято и чакаше мига да покълне. Учителят избира най-правилния начин, за да ни покаже, че е време да се осъзнаем. Инфарктът бе начинът за чичо Косьо. Семейство Няголови в следващите 5 години бяха моите приятели и опора. Благодаря на Учителя за тези приятели и поддръжници. Не знам защо Учителят е избрал точно тези души да са първите, които ще срещна в това си прераждане, след като съм се докоснала до Словото и Учението Му, но за мен те бяха добрият пример за Братство и Любов и приложението им в нашия труден век. Всеки от тях се стреми да върви неотклонно в Пътя на Истината и Доброто. И аз наблюдавам техния живот вече седем години. Има ли по-лесно нещо в живота, ако живееш братски и в мир със себе си? През летата на Рила срещам всякакви души. Болезнено е да съзираш и такива, които имат други задачи, освен Братство, Мир и Любов, но и това е част
към текста >>

432. XVII. Писмо от Величка Няголова до Учителя Петър Дънов от 23 август 1996 г.

на делото на Михаил”! Да бъде Вашата воля за всичко! Амин! Аз отидох там, смятам, по Ваше Висше нареждане и бях като „Ваш инспектор” и сега Ви описвам моите впечатления. Говорих и с Лидия, жената на Благи, тя ми каза: „Ето аз, като слушах Неговите беседи, промених ли се? Пак съм си същата!” Но фактът да се слушат неговите слова, преведени с уредба на български, е непоправима грешка според мен. Марта там играе голяма роля по преводите, събранията им и други. Отдавна знаех, че тя подкрепя Михаил. Дано делото на тези българи е крайна сметка да бъде пак за Ваша Слава! За Слава Божия! Бях и поругана, Учителю любим. На шосето за Бонфен, срещнахме с мъжа ми Християн българската еврейка Иза Перец - художничка, която отдавна познавам. Тя живее в Париж. Не знаех само, че и тя обожава Михаил. Иначе, е много добра жена! Тя се смути много от тази среща и пожела и ние да влезем вътре в имението, имала връзки и можела да уреди! Отговорих й, че това не ме интересува, че сме тук, за да се видим с българите и с моята племенница Надежда. Още й казах, както и на всички други българи, че аз съм с Учителя, т.е. с Вас. Никога с Михаил, че няма двама Учители, а всеки 2000 години от Божествения свят слиза един-единствен Учител, и че това сте Вие - Беинса Дуно! Тя подскочи, уплаши се и влезе бързо в имението на Бонфен. Там тя се развикала, и треперила, търсила Благи, като шеф на българската група и му завикала уплашено: «Вие познавате ли я тази Величка? Тя е дошла тук да прави революции. Тя отрича
към текста >>

433. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

и музика. (Слънце полусекстил Юпитер) - сигурен показател за здраве, богатство и щастие. На родената дава изобилно жизнени сили, с които превъзмогва и най-тежките болести. И при най- критичните състояния, излекуването става толкова бързо, че изглежда почти невероятно. Това добро здраве се допълва от весел характер, жизнерадост, които правят всички, които са в съприкосновение с нея, да я обичат. Тя спечелва всеобщата обич със своите добри дела, милосърдие, съчувствие, добра воля и подкрепа, които, в зависимост от случая, проявява към околните си. Ползва се от доверието на всички, понеже тя не е излъгала никого. Родената притежава ясно съзнание, здрав разсъдък и голяма деловитост. Създадена е постоянно и хармонично да помага на хората около нея. Личното й благосъстояние се подобрява и тя притежава достатъчно средства, за да живее един добър живот. Има консервативни религиозни схващания и с основание може да се смята, че е стълб в обществото. Тя може да бъде добър държавник. (Слънце полусекстил, паралел Плутон). Говори, че родената е нарушавала Божествените закони и не е имала правилно отношение към земята, растенията и тялото си изобщо. Отбягва да обработва земята и не обича физическия труд, не подбира качествени храни и питиета. Хора с подобри аспекти са измислили и упоителните средства, които, ако ги използва в този си живот, ще разрушат организма й. Понеже Плутон е в полусекстил със Слънцето, се омекотяват разрушителните сили на Плутон (който е в съвпад с Хирон) и Величка,
към текста >>

434. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

целия ден си прекарахме заедно - и петък също... И в тъгата има красота. Нека всяко препятствие укрепява вярата ни. Това, което Бог е съединил, и смъртта не може да раздели. Бъди твърда в твоя път! Не късай връзката с Духът и знай, че всяка сегашна тъга е бъдеща радост. Дано Бог да те благослови и има под Своята ръка! С. Б. Л. е Л. [Само Божията Любов е Любов]! С братски поздрав най-сърдечен на твоя бати Любомир Лулчев. Четох посланието, което и ти си чела и чрез което аз ти бях подкрепа. Пиши ми всичко, което става с тебе - то ме интересува, - да попълни останалото, което се живее чрез далечината. Не се смущавай от нищо. Винаги става само това, което ще трябва да стане - но, ако не е то - тогава внасят корекция по-висшите духове. Спокойствие, Стефко, и работа и молитва. Ти поне знаеш това. В мен има голямо спокойствие и всичко бурно ще се улегне и ще свърши с радост за всички - само търпение! Приказните герои ги оставям свободни да те не виждат - та да им е по-леко. Може би скоро ще се пренеса на Изгрева, ако не отида некъде другаде - така ми се не ходи... В неделя, като работех с рендето и мислех некъде си - порязах си пръста. Казвам: данък плащам. Учителя ми каза: „Все ти плащаш!” Но днес пръстът ми е почти здрав, махнах превръзката, По-рано главата си бях ударил миналата година. Който е богат, той плаща. Ако обичаш, пиши по-честичко. Друго няма да пиша. Работи и мисли. И моли се. Това, което иска Бебо, то ще стане и ти ще се зарадваш. Когато е най-тъмно, тогава
към текста >>

435. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

болести. Даже когато най-злотворните планети влияят за нейното боледуване, излекуването й става толкова бързо, че изглежда почти невероятно. Това непоклатимо здравословно състояние се допълва от весел характер, жизнерадостност, които правят всички, които са в близост с нея, да я обичат. Всички са доволни да са близо до нейното усмихнато лице. Но тя не печели сърцата на хората само с усмивките си, но спечелва всеобщата им обич със своите добри дела, съчувствие, добра воля и подкрепа, които в зависимост от случая проявява към околните си. Всички имат доверие в нея, понеже никого не е излъгала. Родената има ясно съзнание, здрав разсъдък, голяма деловитост и е създадена хармонично да помага на околните си. Тези нейни черти благоприятстват за нейното лично благосъстояние и има нужните средства за живота си. Обаче спечеленото от нея не е никога опетнено, понеже никога не произлиза от загуби на други същества. Стевка има консервативни религиозни схващания и с основание може да се смята като стълб в обществото. Този тригон (Слънце тригон Юпитер) във водните знаци Скорпион и Риби говори за силна духовна връзка на майка ми с Бялото Братство и с Учителя Беинса Дуно, и за нейната непреривна работа за делото Божие на земята. Нейният Юпитер е 13°32' в зодиакалния знак Риби, точен тригон с Медиум Цели (свръхсъзнанието) на Учителя и в тригон с Меркурий, Венера, Слънцето му и Сириус, който е на зенита в хороскопа на Учителя. Това говори, че нейният дух - ангелската й мъдрост
към текста >>

436. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

Му! Най- после, вкрая на живота си , да имам цигулка! Дневникът на брат Пеню Ганев е много важен. Вижда се каква вътрешна борба е имал той да преодолее силите на физическото тяло и да остане верен и чист пред Учителя и Школата Му! Той е един прекрасен пример как от един селянин, як и силен, той става учител, да учи турски и български деца, и как той еволюира постепенно, справяйки се с физическите желания на своето здраво тяло! И това чудо с него той го дължи на Учителя и Неговата подкрепа! Прочетох всички тези точки и плана ти за работа по тома за „брата”, а и този за Светозар и семейството ни. Ти всички ни накара да пишем, и аз просто стонох „писател”, благодарение на тебе. Бог да те благослови и пази да свършиш великата си работа на тази земя! Това ти е най- важната задача! И затова си пазен и закрилян от милиони светли армии, които бдят и те пазят. Знай, че никой не може да спре делото ти! То е необходимо за бъдещите разумни поколения, както Слънцето и Въздухът! Че те ще се учат от Пътя на ученичите, живели прд нозете на Господа – Учителя, и вършили своята си работа - в Доброто или Злото!всичко е за поука. А Великият Учител превръща всичко в Добро! За бъдещите томове на „Изгрева”ще се изучаватв университетите на Новото Човечество, и ще служат за пример и поука! Това е Път, по който „задължително” всички ще минат, за да се самоопределят. Благодарим на Бога, че ту има, че съществуваш, и че работиш! И както каза г-н Борислав Георгиев, доктор в Сорбоната в Париж: „Засега по
към текста >>

437. XXVI. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

стр. 69 – ГСК) (защитата на Лулчев, № 23), стр. 71 ÷ 73 (от оригинала, а тук стр. 70 ÷ 72 – ГСК). Снимки № 2 до № 18. Учителят на Рила след побоя през 1936 г. За побоя върху Учителя виж „Изгревът”, том I, стр. 36 ÷ 39, стр. 288 ÷ 291, стр. 350 ÷352, стр. 561 ÷ 571. Снимка № 6. На гърба на снимката Савка Керемидчиева собственоръчно е написала: „м. юли 1936 г., Рила. На Галето (Галилей Величков). Тук имаш два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. „Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна.” Амриха.” Снимка № 7 до № 12. Учителят се възстановява след побоя. Виж „Изгревът”, том I, стр. 568 ÷ 571. Снимка № 13 до № 18. Учителят прави първата си разходка до извора „Ръцете” на 12 август 1936 г. На една от картичките собственоръчно, с почерка на Боян Боев, е обозначена същата дата. На 14 август Учителят се завръща в София. На 19 август 1936 г. е съборът в София и Той изнася беседата „Да им дам живот”. Виж „Изгревът”, том XIV, стр. 409 ÷ 410. Снимка № 9. Учителят пред бялото знаме, 1936 г. 1. Атанас Николов. 2. Васко Искренов - фотографът над Атанас. 3. Катя Зяпкова. 4. Паша Теодорова. 5. Елена Андреева. 6. Учителят. 7. Савка Керемидчиева. 8. Цанка Екимова. 9. Дора Карастоянова, 10. Мария Тодорова. Снимка № 13. Учителят Дънов, с бялата плетена шапка, пред скалата с котвата, вляво при извора „Ръцете”. До Учителя, с баретата, е Мария Тодорова. На преден план, майката с двете деца, е Стефка Няголова - Костадин е в скута й, а
към текста >>

438. 16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата. В това време тялото му е в ъгъла на салона. Учителят му казва да извика Темелко Стефанов да му благодари за квартирата, която му е дал. Темелко идва в салона при тялото на Учителя. От лимона, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка Темелко и изчезва нагоре през покрива. Учителят не забравя никого, за всичко благодари и дава своята бащинска подкрепа. Кръстю Христов предлага да се направи стъклен ковчег, а Алфиери Бертоли - да се отлее бетонов гроб. Гради Колев обръща внимание, че Учителят е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег. Срещу пловдивските бараки, където е квартирата на Гради Минчев, в къщата на Минчо Сотиров живее една чехкиня, на има Милка, която е говорещ сензитив и прави лесно връзка с невидимия свят. Вечерта след заминаването на Учителят на 27 декември, Гради отива в дома на Петко Епитропов - ръководител на Софийското братство, по някаква работа. В неговия дом се събират всички ръководители на братствата от провинцията, дошли по повод заминаването на Учителя на сеанс, на който чехкинята Милка щяла да предаде нареждания от него. Гради вижда, че стаята е пълна с приятели, решава да си тръгне, но няколко от ръководителите го карат да остане. В стаята са само двама от Изгрева - той и Боян Боев. Всички сядат и сеансът започва. Гради си затваря очите и понеже
към текста >>

439. Лекуване на хора - Елена Цочева

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

хора 1. Неизброими са случаите, в които Учителят лекува и помага физически и духовно на хора, отправили своя зов към него и търсещи подкрепата му. В Хасково един кръстниковист чува за Учителя. (Кръстников е ученик на Учителя, но напуща школата и прави свое духовно течение).* Той прочита книга от Кръстников за учителите, в която поставя себе си на първо място, а Петър Дънов някъде далеч след себе си. У него се заражда желание да се срещне с Петър Дънов и да провери кой е истинският Учител. Той си мисли: „Ще отида в София на Изгрева, ще нося книгата от Кръстников, ще му я подам и ако той е истинският Учител, ще я отвори точно там - накрая, дето пише за него, и ще го прочете." Всичко хубаво, но той е беден човек и няма средства, за да пътува до София. По това време се разболява синът на един богаташ от Хасково. Много лекари го лекуват, но резултат почти няма. Богаташът научава, че този наш кръстниковист се занимава с окултизъм и познава Учителя. Отива при него и му казва: „Можеш ли да дойдеш с мене в София, да ме заведеш при Петър Дънов, защото аз не съм запознат с тези хора, а ти си по- близък с тях?" „Не мога да дойда до София, понеже нямам пари за път." „Абе, ела с мене, аз ще ти платя всичко." Качват се на влака и намират Изгрева в София. Явяват се при Учителя, който ги приема в гостната си стая и дава съвет за лекуване на болното дете, което скоро след това оздравява. Кръстниковистът носи книгата, но не смее веднага да я даде на Учителя. След като свършва разговора с
към текста >>

440. Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

в 22 часа, донесена от човек да се яви на прослушване пред главният немски импресионер на 6.06.1980 г. след 10 часа в зала България. Гръм от ясно небе. Райка намира щимовете с немските песни, с които се е явила на прослушването в Германия. Цяла нощ си пее тихо до сутринта. В 10 часа отива за изпита си в зала България. Разхожда се в градинката и се разговаря с Учителя, като Го моли да и съдейства да изкара изпита си. Корепетиторката - пианистката Лиляна Бонева я успокоява и подкрепя, като и казва, че ще мина лесно изпита и тя и подава верните тонове. Тогава пред Учителя обещава, ако отиде в Германия, ще е по-тиха от водата и по-низка от тревата. Изкарва прослушването и и казват: „Благодарим Ви. Вие ще работите при мъжът си." Тя им изпяла отлично няколко немски песни. 9.4 Синът на Захари и Райка, Александър завършва Академията по флейта, но не му дават да работи в Германия, но го връщат в България, където по разпределение го изпращат в Кърджали, но мястото било заето и остава без работа.Намират му работа за есенният сезон в Германия и започва да работи. Но, за да остане в Германия, трябва непременно да се ожени и той се оженва за немкиня - негов най-голям враг. Захари няма пари за сватбата и се обръща с молба към свой колега германец да му даде малко пари. Той му казва: „Веднага ще ви услужа господин Василев", и му дава няколко хиляди марки. Захари му написва разписка за парите, а той му казва: „Няма нужда от разписка господин Василев, ние сме колеги и трябва да си
към текста >>

441. 47. Савка Керемидчиева

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

врата си с верижка. Верижката стои, а Пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките и усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да намери Пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести. Навежда се и вижда своя Пентаграм. Взема го, разплаква се и отива при Учителя да му благодари за голямата подкрепа. Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна." Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителят се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух. Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава парализа на лицето и се скрива в гората. Учителят изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително. На другия ден лицето й има нормален вид, Веднъж тя загубва зрението си и моли
към текста >>

442. 8. Сериозните уроци на връх Мусала

бяхме заредили от вечерта. Пристигнахме в Боровец и вместо по редовния път, минахме покрай горското училище и отидохме при Саръгьол. Пожелахме да преспим в хижата, но пазачите грубо ни отказаха, понеже била почивна станция на Пенчо Кубадински и ни насочиха да минем покрай Чадър тепе, връх Дено и да отидем на хижа „Мусала". Късно следобед ние тръгнахме нагоре. Аз носех моята раница и тази на сестра ми, за да може да върви по-лесно. Тя беше доста слаба и мъчно понасяше дългия път. За подкрепа и дадох да изпие всичката вода от термоса. По пътя за Дено видяхме на една пряспа с пепелянка, останала върху нея. Към края на деня, ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния и край видяхме хижата. Оставаше ни да минем през 7-8 продълговати преспи, които пресичаха пътеката, широки около 5-6 метра и дълги над 100 метра. Накрая те завършваха с камъни от морената. Понеже пътеката върви надолу, свалих раницата на сестра ми и и я дадох да си я носи. Строго я предупредих да внимава, като върви по преспите. Аз минавах напред и правех стъпки по пряспата, а тя минаваше след мен. Минахме първата и втората пряспа. На третата пряспа към средата, сестра ми се подхлъзна и полетя надолу. Можах само да извикам: „Учителю, помогни и!" Както се хлъзгаше стремително надолу, по средата на пряспата презрамката на раницата се закачи на един клек и тя увисна във въздуха, като лист на дърво. Благодарих на Учителя, свалих си раницата, отидох до нея и я изтеглих от пряспата, като взех
към текста >>

443. 2. УПРАЖНЕНИЯ - НОСИТЕЛИ НА ЕНЕРГИИТЕ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ

левия крак напред и пак същото движение с ръцете. Тези движения се повтарят 8 такта, при които се правят 24 стъпки. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 3. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно ръцете се изнасят хоризонтално на височината на раменете с длани навън, вдигнати от китките вертикално нагоре. Свиваме малко ръцете в лактите и бутаме навън с длани леко, като изправяме ръцете си, като че подкрепяме нещо. Правим стъпка с левия крак и движенията на ръцете продължават всичко 3 стъпки. Връщаме се на упражнение № 2 „Свещени мисли за живота ти крепи", и правим 6 стъпки, като движим ръцете си. След това цялото упражнение се изиграва от началото до края. DC 20 такта 15. „АОУМ" * Аоум, Аоум, Аоум, Аоум. (4 пъти) След като сме възприели и укрепили свещените мисли в нас, с тях ние се отправяме към Духа да ни помогне в мъчнотиите на живота. „Аоум" е любимата мелодия на Учителя - Свещена мелодия. Това е Ешуа - на еврейски Христос, когото Бог е поставил за наш Учител от хиляди векове и Който никога не е разпъван. Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет. Играчите са наредени по посока на движението на Паневритмията, ръцете прибрани до тялото, погледът напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно дясната ръка се издига с длан надолу, напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата остава спусната покрай тялото, като
към текста >>

444. V. Как се работи с Пентаграма

произнесени съсредоточено, имат мощно въздействие. Според окултната наука, кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека /в пътя на неговата еволюция, протичащ в Пентаграма/ е обиколен от този кръг - от непрекъсната дъга заедно с формулата, което показва,че в усъвършенствуването си човек е поставен при благоприятни условия. Божественият Промисъл и напредналите същества му помагат и го крепят. Ученикът, тръгнал по пътя, винаги ще чувства подкрепата на невидимия свят, който го измъква от всички безизходни положения. Кръгът - дъгата, заедно с тази важна, написана около Пентаграма формула е любящата ръка Божия, която превръща всяко зло на добро. Това е мантра, с помощта на която човек лесно извървява външния кръг на Пентаграма и влиза в Школата на Учителя. Пентаграмът е пътят на човека към Божественото, пътят на неговата душа за развитието и усъвършенстването и. Възприела вече петте добродетели, тогава Божественият Дух ще и изпраща хармонично енергии, които ще се изливат през петте върха и ще повдигат и укрепват падналите грешни души, като ги насочват в пътя на ученика. Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграмът хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през
към текста >>

445. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - ДЕЦА НА МОНАРХИСТИТЕ

за всички хора , за малки и големи . Това учение носи правила за всички хора. Всеки може да изпълни тия правила. „Който е тръгнал на път." - За кой път говори Христос? - За пътя на прогреса. Който е тръгнал в тоя път, трябва да се освободи от всички стари идеи. Това трябва да стене доброволно. Всяко насилие върху човека, да отнемеш тържика му, води към стълкновение, към спор." „Затова казвам: Не влизайте в никакви човешки организации. Днес се отварят много осигурителни дружества, да подкрепят българите. Каквито подкрепителни дружества и да са, те не носят спасение на човечеството.- Какво трябва да правим? Ще ви отговоря с един образ. Змията запитала: Да си хвърля кожата, или не? - Хвърли я. - Защо? - Защото отдолу имаш нова кожа.Дойде един реформатор, иска да преобрази света, но, в края на краищата нищо не излиза. Дохождат големи хора, образуват общество на народите,международна лига, но и от това нищо не излиза. Аз не вярвам в никаква лига на народите. - Защо? - Защото и тя е дете на сегашното човечество Ето, Уилсон донесе нови идеи, но и те не дадоха резултат. Българите помислиха, че спасението им е в лигата на народите. Лигата може най-много да излекува хората от някаква болест, но тя не може да донесе братство и равенство между народите . Христос казва: „Нито тържик". Когато хората възприемат Божията Любов, тогава ще разберат, че човечеството е техен баща, а те - деца на тоя баща. Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите. Аз изхвърлям думата „равен,
към текста >>

446. 4. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - НЕЗАКОНОРОДЕНИТЕ ДЕЦА НА АРИСТОКРАТИТЕ И ЦАРЕТЕ

си недоволен от земята, подай заявление до Господа да те премести на друга планета - на Марс, на Юпитер, на Сатурн - дето желаеш. Той ще изпрати слугите си да те вземат от земята и пренесат, дето пожелаеш." „От стотици години българите викаха към Бога, да ги освободи от турското иго. Освободиха се от турците , попаднаха под друго робство . Едни отиват на фронта, други остават в тила, да помагат на първите. Тия, които са в тила, говорят за ужасите на войната, апелират към народа да подкрепят положението на войниците и с това мислят, че са изпълнили своя дълг. Войната се свършва, джобовете им се пълнят с пари, те спокойно въздъхват като хора, които изпълнили дълга си, и казват: Христос възкресе! Отговарят им: Наистина възкресе! Но огорченият, обеднелият, като руския селянин казва: „Ест деньги, Христос возкрес; нет денег, смертью смерть." Христос не е само за руснака. Той е общ принцип, който прониква целия живот. Това не е за упрек, но изнасям истината така, както никой досега не е изнасял. На всеки човек се дава съответна част от истината , както на всяко растение - съответен лъч от светлината . Учените са правили опити със светлината и са успели да я разложат на седем цветни лъча, наречени слънчев спектър. Те са поставяли различни растения под действието на всеки един лъч, да видят какво влияние оказват върху тях. Така те са дошли до интересни научни изводи. Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се
към текста >>

447. 7. УЧИТЕЛЯТ ЗА КОМУНИЗМЪТ - СЪЩЕСТВУВА ОТКАК СВЯТ СВЕТУВА

КОМУНИЗМЪТ - СЪЩЕСТВУВА ОТКАК СВЯТ СВЕТУВА A3 СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК . Беседа от Учителя ,държана на 28 септември 1919 г. - В: Да възлюбиш Господа . Неделни беседи . София . 1946. с. 151 -152 „ Някои мислят, че комунизмът е нова наука. Не, стара наука е комунизмът; той съществува откак свят светува. Когато пръстите на ръцете и на краката страдат, целият организъм страда. Здравите клетки започват да изпращат храна и енергия към болните и така ги подкрепват. Клетките са малки душички, които след време ще се развият и ще станат индивидуални души, разумни като вас. Дайте им условия да се развият. Те са комунисти, отказали се доброволно от своята собственост. Те казват: Господарю, ние ще живеем заради тебе. Когато господарят им направи отклонение от правия път, те казват: Господарю, ти трябва да умреш. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен край на монархическото управление в човека. Това управление трябва да умре. Бог е начертал какво ще бъде управлението, и ние трябва да го приложим. Ако всички, които ме слушате днес, сте готови да напуснете старите си вярвания, т.е. изсъхналите шушулки, и потърсите Бога с всичкото си сърце и душа, ще Го намерите. Който е намерил Бога, той обича всички живи същества, от най- малките до най-големите. За него няма страдания, за него не съществува ад. И тъй, ако искате да се освободите от страданията и нещастията, потърсете Господа. Той е в сила да ви освободи от всички мъчнотии, да вдигне товара ви. Някой тури на гърба ти голям товар, не можеш да
към текста >>

448. III. Съвпад на планетите Сатурн и Уран в знака Стрелец през 1988 година

Дънов на 27.XII.1944 г. и като кажа едно тяхно прегрешение по телефона, отсреща се чуваше думите му „Стига". Изброих може би 20 прегрешения, които само аз знаех и той след всяко прегрешениевикаше „Стига". Накрая му казах: „Няма стига. Трябва да се знае истината." - „Ако я научат, то ти ще ги разрушиш всички." - „Ще ги разруша. Тази лъжа ще я разруша." И така се разделихме. Но той остана като голям жив образ в моето съзнание. Беше жив. И сега е жив. И стои до мене и над мене. Подкрепя ме. А пък аз му свърших работата и вече го има в „Изгревът". А пък жена му Станка също много ми съдействуваше. Предупреди ме: „Ще го оставиш свободен. Няма да го притискаш." Веднъж да почне да говори и разказва - няма спиране." Да, изпълних съвета й. И го записах и издадох. Той беше единствения българин, който вървеше и казваше две години преди събитията: „Комунистите си отиват през 1989 г." Амин! Но никой не му вярваше. Приемаха го за измислица. Това ни спаси и него и мен от провал. 8. В една от тетрадките на астролога Методи Константинов намерих следното написано собственоръчно от него през 1970 г. "През 1989 г. край на комунизма, край на капитализма, край на буржуазията. Идва нова епоха." Само той я предрече ! А каква е новата епоха? Ще отговорим. 9. А какво представлява епохата от съвпада на планетите Сатурн и Уран в знака Стрелец през 1988 година, които определиха времето от 1990 - 2035 година? Тази епоха е определена с думите "Бичът Божий над българите" ! За тази епоха ще говорим,
към текста >>

449. 3. За възпитанието

човек и да я насърчаваме. А при проявен недъг, да се стремим да помогнем само с любов и мъдрост. Всички тези недъзи са плод на човешкия егоизъм. Извратената полова любов - последният недъг, за срам, в някои държави е в голям размер, заедно с венерическите болести. Даже и ние не сме запазени съвършено от нея. И затова казвам, ако ние запазим нравствената вънкашна и вътрешна чистота на личността и семейството - особено на младото поколение, ние сме направили много нещо. Този морал се подкрепя и от властта, а се желае и от голям процент люде в България. Затова именно, като благородна стъпка, особено за младото поколение, се препоръчва и се желае въздържанието от алкохол и тютюн, за което ще се спомене след малко. Тези недъзи - отрицателни прояви - по-лесно се изкореняват, когато материалните нужди са задоволени. Разбира се, има дълбоки причини за тези недъзи, на които не ще се спираме. Ето защо, пак споменям - за всички е нужна просвета! Само чрез просвета ще се дойде до положението да се пробуди колективното съзнание у всички, та да се работи повече и върху личността. Тези недъзи - лъжата, кражбата, гордостта, тщеславието, омразата, завистта и алчността, както и извратената полова любов, са били, са и ще бъдат най-важните спънки на личността, в семейството, обществата, народите. А след този егоизъм идват логически войните и страданията. И затова, ако не работим сериозно върху тия недъзи, човечеството ще върви по утъпканите пътища и нищо ново и добро не ще се изгради за
към текста >>

450. 9. Някои характерни черти на българския народ и славянството

другите народи ще бъдем за показ и подражание. България, с първично и девствено съзнание, има право да живее - и ще живее. Българският народ, със своя морален устой, има право да живее - и ще живее. Обаче трябва да бъдем разумни и да проявим горните качества. Накрая нека спомена, че този идеализъм, особено при моята преклонна възраст, да ходя и при всички трудности да пръскам тази скромна светлина по села и градове, за мир, любов и радост, дължа на Този, Който ми е дал живота и ме е подкрепял през целия живот. Той ме е научил да се жертвувам за цялото. Той ме е научил и ми е казал: Иди, работи и пръскай разумното Слово между българския народ. Този народ има нужда от любов и светлина, от мир и радост. Този народ има нужда от повече вяра в доброто, в истината и правдата. Този народ има нужда да засили и вярата си в Твореца, да намали своята упоритост и своеволие. За този народ дойде небесният пратеник, който даде на България и на цялото човечество велико учение за живота, за да добрува всеки, който го приложи. Той го изяви, живя, след което си замина. Остава сега ние да приложим всички свети принципи на това учение. Той ми каза: «Работи, бъдещето е на Славянството.» Като поднасям този скромен труд на нашите четци, аз не мисля, че съм сторил нещо велико. Това е един малък фар в тъмнината и нека се знае от всички - и религиозни, и християни, и атеисти, носители на новите идеи, че това е единственият истински път за един разумен живот. Следователно християни, без благородни дела;
към текста >>

451. IX. Б. ПРОБУДЕНИТЕ ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любезни сестри и братя, В добавък на тези 10 зрънца, които ни се поднасят от съкровищницата на милия ни Учител, за нашето пълно усъвършенствуване, чрез брата Михаил Стои- цев, от който съм се ползувала от подкрепата и вдъхновението им, а също и моя стремеж за учението, приемете с радост моя скромен и начален труд от тази съкровищница. Нека всички се вдъхновим и изпълним своята задача като любящи ученици на нашия мил Учител. Ето защо в тома беседи «Заветът на Любовта», в последната беседа - «Последното слово», Учителят ни изнася притчата от Евангелието за «Голямата вечеря». Христос казва: «Някой си човек направи вечеря голяма и покани мнозина. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: «Елате, понеже всичко е вече готово», и почнаха всички като на един ум да се отричат. Първият му рече: «Нива купих и нужда имам да изляза да я видя. Моля ти се, имай ме отречен.» Друг рече: «Купих пет чифта волове и отхождам да ги опитам. Моля ти се, имай ме отречен.» И друг рече: «Ожених се и затова не мога да дойда.» Ето Учителят, нашия мил и скъп Учител, в името на Христа направи вечеря голяма и покани мнозина. Ние не сме случайно пробудени, повикани и събрани от Учителя. Пробудените се считат за солта на новото учение. Нам е сложен и печатът на челата за свидетелство. Ние сме изпратени на земята и призвани. На нас е дадено да разнесем светлината на неговото Слово. За сега сме ние! Така казва милият Учител! Да благодарим на Учителя, че ни
към текста >>

452. 4. За прераждането на човешката душа и за възмездието

на евангелския пастир г-н Зяпков. Първият от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някои източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението, че в Св. Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават, че няма никакво прераждане, няма и закон за възмездието. А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател, защото има хора, които имат опитности, които стоят по-горе от тия на говорителите. А в книгата «Живот, смърт и прераждане», напечатана по стенографски бележки от сказката на г-н проф. Дюлгеров, на 8-ма страница срещаме: «Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко места, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48,19: 10; Йоана 8:32,9:1-2; Галат. 6: 7; Матея 16: 13; Марка 8: 27 и Лука 9: 18. Пита се човек: защо се не спомня нищо за 11. и 17. глави от Матея? Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души. Но, като хора честни, ние трябва да оставим мисълта свободна на всяка човешка душа и тя вътрешно
към текста >>

453. XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

д-р Стефан Кадиев

Адам и Ева, ние ги носим вътре в нас. [Откровение], дадено през 1947 г., но не е прието с вяра - от Учителя Желая на сестрите и братята да придобиете и проявите живота на Светлината, на Любовта, на Мъдростта-и живота на Истината. Това са проявите на Божествения Дух. Това е велико творчество, това е творчеството с живота и идеите на Бога. Вие не можете да имате творчество, ако нямате Божествени идеи. Отрицателните идеи не са от Бога! Духът Божий и светлите ангели ви изпращат и ви подкрепят, за да проявите мистичния огън на душата, което е светлината на душата, чрез висшите добродетели. Този мистичен огън на светлината пробужда идейния огън на ума. А заедно със светлината на душата, това са пътищата да се пробуди свръхсъзнанието у човека, у ученика. А чрез свръхсъзнанието да се дойде до безсмъртието, а от безсмъртието - към вечния живот. Това е пътят, по който всички ще минат, рано-късно! Благодари, радвай се, мисли! ----------------------------------------------------------------- [1] Вж: «Изгревът», том XXI, стр. 530-534, том XIX, стр. 922,928. (бел. на съставителя Вергилий
към текста >>

454. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

нека остави тях и да се залови да изкара из кръчмите и вертепите падналите хора. И нам се струва, че най-голямата жертва нашето духовенство би направило, след като се издигне то само на своята висота, да надникне в тъмните места на разваления човешки живот и да издигне падналите хора морално, както е вършил и Спасителят. А в тия места в настояще време ще намери и управници, и «моралисти», и интелигенция, и прости, но нито един истински последовател от споменатите по-горе «секти». За подкрепа на горното достатъчно е да спомним, че в името на тоя Бог, Който е един за всички, най-лошото се извърши в последните години на войните. Добре помним, че преди войната управляющите завикаха чрез печата и словото, а след тях и известна част от народите: «Тази държава е такава-онакава, тя служи на други Бог и пр. и пр.», и образуваха се тайните съюзи една държава против друга. А тази именно малка част у всички народи, готова за грабеж и за слава, величаеше своите водители и дори като «истински» богове, само и само да се отвори войната, та да се дадат уж еднакви блага на всички - и действително тя се отвори. През това пък време, когато се отвори войната, духовенството на всеки от воюващите народи благославяше своята армия да й дари същият Бог победа, та да унищожи противника! Каква гавра с това Божие име! Каква гавра с християнството, начело на което стои Спасителят Исус Христос! Но това е факт крайно осъдителен за духовенството на която и да е църква. И какво стана след тази война и у
към текста >>

455. IV. ПИСМО ДО НАРОДА

с него. Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-визвишено и благородно, и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек. Ние призоваваме впрочем, всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеали. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята. Т. Стоименов Начо Петров Деню Цанев Драган Попов Г. Стайков Михаил Стоицев Петко Епитропов Стефан Касабов П. Ковачев 3. Желев Никола Камбуров Слави Камбуров Г. Маринов Димитър Добрев Димитър Христов Никола Ватев Михаил Райнов Иван Калканджиев Минчо Сотиров Е. Иванов Иван Чернев Г. Наумов Христо Арабаджиев К. Георгиев К. Терзистоев Димитър Марков Стефан Желев Н. Каишев A. Бойнов Иван Девитаков Иван Дойнов Михаил Сандев Стефан Мандов Рашо Болашиков Сава Калименов Тодор Абаджиев Жечо Вълков Пенков Колю Кюмюрджиев Стоян Желязков B. Милевски В. Искренов Георги Куртев Мих. Луканов Петко Динев Михаил Ангелов Нейчо Паскалев Д-р Бански М. Краев Ил. Ставрев Антон А. Попов Хр. Ив. Хлебаров Братя Маркови Братя Константинови Върбан Христов К.Иларионов Влад Пашов
към текста >>

456. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

до своите приятели твърди, че заменил беседите на Учителя със свои, защото се убедил още в самото начало, че от беседите на Учителя французите заспивали, тъй като Словото на беседите, според собствения му израз в едно писмо, с което разполагаме, «не беше живо, беше еднообразно и без значимост за умовете». Изповедта на брат Михаил Иванов продължава в същото писмо: «Така вече не четях книгите на Учителя пред събраните, но само една страница, и тълкувах дълбочината на нейните изрази, подкрепен от всички окултни науки, които бях успял да усвоя. По този начин французите бяха не само привлечени, очаровани, но същевременно и изумени.» Ние не съдим брат Михаил, но само му напомняме, че ученикът на Учителя трябва да си служи с беседите на Учителя. При това искаме да го уверим най- чистосърдечно и братски, че в България абсолютно никой не го мрази. Не допускайте нито за минута, че тези от България, които отправят своя братски съвет, поради това, че сте се отклонили, не ви обичат. Обратно, цялото българско братство денонощно се моли и работи за успеха на делото Божие и Франция и да се благословят всички негови работници, а брат Михаил Иванов да получи наистина одобрението и наградата на Небето. В цитираното писмо брат Михаил Иванов твърди: «Защо да не се съединим, за да извършим нещо неизмеримо?», а в същото време не поема подадената му ръка от скромния брат Алфиеро Бертоли, ученик на Учителя от самото начало, който правилно води беседите и прилага учението. Безспорно, брат Михаил
към текста >>

457. VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ

нормализират. Ще придобиете, изобщо, здраве, сила, като ще избегнете така известните болезнености, които обикновено се явяват през зимата. Колко болни сигурно биха оздравели и излезли в скоро време от болниците, ако в замяна на толкова отровни лекарства се приложеше на тях полезното лечение с гроздето! Който е изтощен за физическа и умствена работа или болник на оздравяване, който иска да опресни кръвта си или да я подобри, ще намери в сока на този ценен плод едно хранително средство, подкрепително и животворно, което съживява всичките функции и дава приятно питие. През зимата, когато няма прясно грозде, може да се употреби така също сушено грозде, понеже то е много богато със захарни вещества, но много бедно от вода. За тая цел, обаче, може да се туря и в слънчева[3] вода за 24 часа. Който страда от катар, може да се спаси, като яде сухо грозде и смокини. За избягване опасностите от многото отделяния във време на лекуванието, да се пие лимоната с малко мед, като се увеличи само сокът на лимона, защото обикновената лимоната не постига целта. Всички видове и качества грозде са пикочогонни. Професор Devoto при Миланския университет разглежда гроздето като истинска икономическа храна и способно да даде един голям принос на един слаб организъм, като екви- либрира и отправя органическите обмени в истинска сила веществата, които в него се съдържат: захар, ферменти, соли, желязо и пр. Гроздето, особено черното, е окисляващо, животворящо и улеснява отделянето на пикочта. В случаи на
към текста >>

458. X. ПОЗИВ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО «ДУХОВЕН ПОДЕМ»

Вашето съдействие цъфна най-хубавото цвете на човешкото сърце - благородната идея да се подаде ръка на падналия, невежия, на подхващащия с общи усилия да се спаси човекът, да се извади от калта, да се направи от него нещо по-горно от света на животните; преди две години се основа във Варна Гражданско [...] Въздържател но дружество «Духовен подем». За голямо съжаление обаче това наше дело, тази наша тъй любима рожба тъкмо в годините на нейното растене и закрепване остана без нужната подкрепа; слаб, много слаб интерес проявихме към «Духовен подем». Голяма част от членовете нито на събрание идваха, нито сказките и беседите посещаваха, нито членските вноски изплатиха. Една неоправдана апатия, едно незаслужено пренебрежение, едно осъдително слабоволие. Туй, което у един трезвеник трябваше да го има в най-голяма степен - високо съзнание за дълг, постоянство, твърдост и точност - това именно за съжаление се оказа да липсва на мнозина и делото не тръгна напред и запаленият факел, вместо да свети и сияе, почна да тъмнее и мъжделее. Така се изгубиха две скъпи години. Дружеството обаче не е окончателно обезверено. То здраво вярва, че въздържателното дело ще напредне, че светлината ще озари съзнанието, че истината ще проблесне. То също вярва във Вашата гореща любов към делото и се спира на Вашата сплотеност и взаимност, от които ще съгради несъкрушима сила на трезвеността, на бъдещето. То иска от Вас най-малкото, което с малки усилия и никаква мъка може да му дадете - то иска Вашата
към текста >>

459. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила?... И ножът, и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът?... Той се изхабява. Какво печели точилото?... И то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно точилото и ножът - това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40-50 години заплашваха Англия с дрънкането на своя нож, какво спечелиха?... Спечелиха Японската война, Общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе Японската война?... «Правилното и тактичното отстъпление» на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? - Вземането на Цариград - на книга. А знаете ли това на какво прилича?... - Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде назаем... И ние си запишем тия крини на кредита си: «Цариград е наш»... Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска РУСИЯ. Тя притежаваше най-обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, откогато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите,
към текста >>

460. 8. Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от 7 юли 1947 г.

се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев каза, че «свещи палят православните скотове»... А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че нема Бог, и третира «дъновистите» за замаяни и шашави... Е, добре, за да се пръсне тая мълва, която не почива на ИСТИНАТА, дайте възможност да четете великите слова на Всемирния Учител Петър Дъ- нов, който ще увековечи България във вечни времена. И, за да не бъда голос- ловен, ще си позволя, за подкрепа на това, да цитирам някои пророчества за събитията, които преживява човечеството от толкова години. «Защото тези са дни за отмъщение, за да се изпълни все що е писано.» - Лука, 21: 22. «Тези думи се отнасят и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настанат глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек. Може да се случи да гладувате по 2-3 дена. Всеки ще се пита: «Защо дойдоха тези времена до главата ни?» Страшен е този стих. Който не разбира дълбокия му смисъл, ще ви прати в ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: «Христос иде в света със Своята разумност и любов.» (Из беседата на Учителя Дънов, държана на 28 януарий 1917 г.)[1] «Сега идат на реда си и славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбирание на туй общочовешко обединение - възвишеното, благородното в
към текста >>

461. 13.4. Писмо от френското до българското братство

е проявявал, защото Учителят е жив и действува както Му е угодно. Да се повтарят цитатите и думите, произнесени от толкова велики и светли духове, слизали на Земята в миналото, не е достатъчно, за да се изменят хората, освен ако този, който цитира свещените текстове, сам да е един жив извор, една уста в служба на духа, един съвършен пример на това, което учи, тъй че да се почувствува влиянието на тези свещени текстове. Тъй учението на Учителя ще бъде разпространено в света, но ако не е подкрепено от живи примери, тия, които ще го четат, не ще бъдат изменени. Един фрапиращ пример ни е даден от факта, че преди идването на брат Михаил в Париж, там живееха мнозина български братя, и че книгата «Учителят говори» се намираше по книжарниците. Но не само че никой не се интересуваше от учението, но даже един от най-големите френски учени и критици, Рене Генон, писа остри и пренебрежителни статии за книгата на Учителя. Идването на брат Михаил и неговият жив пример обърнаха всецяло положението. Цитатите от беседите на Учителя ни засягат тук, доколкото този, който ги цитира, ги прилага в своя живот. Такъв е случаят с брат Михаил. И затова, именно, ние го следваме. От друга страна, от пет години ние четем всеки ден една страница, преведена от Учителя (да се видят приложените текстове) и мнозина от нас, четейки направо от български, превеждат книгите на Учителя. Това, което ни казвате, ние от дълго време го знаем и не представлява интерес за нас. Това, което нас интересува, са жертвата,
към текста >>

462. 5. Писмо от д-р Иван Жеков до Васил Коларов от 9.VII.1948 г.

в един и същи ден. По въпроса за КРИЗАТА в Югославската комунистическа партия, която следя всеотдайно, тя нема да помогне на целта на противниците на болшевизма, а ще ускори, безсъмнено, поражението на фашизма във всичките му нюанси по целия свят, т. е. ще се роди новото человечество, за което разсадник е славянството със семето болшевизъм, което семе ще облагороди человечеството, полето с дъждец от небето, който е напоен с равенството, братство и свобода, МИР и ПРАВДА. Амин. Това се подкрепва с пророческите слова на Учителя Дънов, които цитирах в молбата ми до министра-председателя, другаря Георги Димитров. Завършвам с песента на покойния ни другар Г. Бакалов и запявам: «О, по-нататък, по-нататък! Гласът ни нек се разнесе! Нек вий се наш'то знаме гордо над падналите тронове!» Благопожелавам ти всичко най-хубаво и Бог да те пази от злини. Подпис: Д-р Иван Жеков [1] Васил Коларов е роден през 1877 г. в гр. Шумен. 1897-1900 г. следва правни науки във франция. 1913-1923 г. - депутат в XVI-XX Обикновени народни събрания. 1919 г. - секретар на БКП, 1921-1923 г. - деец на Коминтерна. 1923 г. - един от ръководителите на Септемврийското въстание. 1923-1926 г. - емигрант във Виена. 1929-1931-1945 г. - ръководни постове в Коминтерна в Москба. 1945-1949 г.: завръща се в България. Председател на XXVI Обикновено народно събрание (ОНС) и на VI Велико народно събрание (ВНС). 1946 г. - ръководител на българска делегация на Парижката мирна конференция. 1947 г. - Министър на външните работи
към текста >>

463. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

е достатъчно теоретическото познание, а се изисква ПРАКТИКА, но практика с дарба, вдъхновена от любов към ближния. И следователно, невъзможно е, колкото и да се желае, дори пространно това да се опише и предаде, а още повече-.да се усвои, освен да се чете самата му книга, а най-вече - в самата му водолечеб- ница практически да се изучава и усвоява. А Луи Куне, както казах по-горе, свежда своя метод на лечение на няколко само форми, които, обаче, основава ги на научна база и подкрепя ги с опити, като доказва със законите на природата. Ето как и по какъв повод се изказва сам той за своя метод за лечение на всички болести: «Когато навърших 20-тях си години, белите дробове и главата почнаха силно да ме болят. В началото подирих помощ от официалната медицина, но, обаче, тя се оказа безсилна, още повече, че доверието ми в нея бе разклатено, понеже майка ми, която бе немощна и боледуваше редица години, постоянно ме съветваше да се пазим от лекарите, които тя считаше единствените виновници на страданията си. И баща ми бе умрял в ръцете на лекарите от рак в стомаха. В 1864 г. узнах за някакво събрание на привържениците на природния лечебен метод. То бе кръг от будни хора около незабравимия Мелпер. Плахо запитах присъствуващите какво да сторя против бодежите в гърдите, от които страдам. Казвам: плахо, понеже нестихващата ми нервна възбуда бе тъй силна, че не можах да говоря високо. Оттогава станах редовен посетител на събранията. Тъкмо тогава се разнесе славата на успешните
към текста >>

464. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

на януари, се поболях от остър бронхит. Достигнах дотам, едва можах да дишам и едва се движех. Благодарение режима и билките, които ми предписахте, грижата, проявена от Вас, през март правех екскурзии до полите на Витоша. На първи май надянах пълна раница и без мъчнотия стигнах височините на Витоша. През юни предприех една екскурзия до Рила с раница значително тежка. Прехвърлих Рупите и отседнах при Седемтях езера (Еди Гьол). Там прекарах един месец. В душата си винаги Ви благодаря за подкрепата, която ми дадохте при най-тежките моменти на живота ми. С почит: (подпис: Г. Алексиев) 2. Писмо до д-р Иван Жеков от Коста Атанасов от 21.XII. 1923 г., Варна Господин Доктор Иван Жеков Тук. Считам за приятен дълг да изкажа сърдечната си благодарност, загдето ме излекувахте от ревматизъм в двата ми крака, от която болест страдах от дълги години и напоследък вече няколко месеца бях тежко болен на легло и която болест излекувахте в продължение на около 20 дена чрез водолечение по методата на Луи Куне. Като Ви изказвам още веднъж моите благодарности, оставам вечно признателен и Ви поздравлявам! Коста Ил. Атанасов 3. Писмо до д-р Иван Жеков от Г. Р. Стайков от 28.I.1929 г. Инженер Г. Р. Стайков Ул. «Иван Вазов» №38 (Станциона) Пловдив, 28ий януари 1929 г. Д-р Иван Жеков София Любезний брат Жеков! Получих писмото ти от 24-ий този месец, съдържанието на което разбрах. Ти трябва да си пробувал за дълго време твоя специалитет и да си напълно уверен в неговата ефикасност. И аз вярвам, че ти си
към текста >>

465. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

няма да има задрасквание. Бог казва: «Не са Мойте мисли като вашите и Мойте разбирания не са вашите.» В истинския живот се дават условия за проявявание. Трябва да изучавате законите. При сегашните условия абсолютно не е възможно да се изменят страданията. Когато ви дойдат страданията, дълго време ще се молите. След всяко страдание има малка почивка. Необходимо е молитвата. Каква нужда имаше Христос да се моли?! Светиите да се молят? Ще се молиш Бог да изпрати Духа Си да ви подкрепи в страданията. За изучаванието на добродетелите, за децата има лесен път, има колички и слугини, а за възрастните, учениците - няма. Това е научната страна. Изведнъж не искайте да придобиете всичките добродетели. Всяка година - по една, и за 20 години ще имате 20 добродетели. 1) Търпение; 2) Милосердие; 3) Любов към Бога; 4) Постоянство, кротост, смирение и други. Миналата година какво добихте? Нищо. Някои пророчества че това ще стане, онова ще стане, земетресение, че Чикаго ще потъне. Пророчествата да се поставят на факти. Чикаго ще потъне - но хората в Чикаго се молиха, и Господ отмени. Лондон, казаха, ще потъне, но в Лондон се молиха - и се отмени. Господ отменя работата, но аз казвам: за 26 години много хора ще възкръснат, много хора ще се родят, много ще се женят, много ученици ще свършат университета. В 26 години много мъже няма вече да бият жените си. Като четете вестниците, задръжте за себе си поне 10 дни писаното, не го разпространявайте. А вие - веднага. Като излагате себе
към текста >>

466. 14. Жената и децата на пияницата

още не бяха дошли. Дойдоха, когато умря майка ми. Тя ми бе единствената опора в живота и когато тя умря, аз се почувствувах съвсем сама и изоставена в света. Аз я обичах много, безпределно много. Може би в живота си съм обичала най-нежно и най-предано нея. Тя бе кротка, тиха, добра, винаги готова да се жертвува за нас, винаги да бъде на последно място. От нея лъхаше благост, мир и спокойствие. Дали тя беше близо до мене или далече, аз чувствувах как от нея ми идва сила, вяра, мир и подкрепа. Докато бе жива, все още имах едно същество, което да милее за мене и да ме обича. А с нейната смърт, сякаш изгубих най-ценното, най-същественото в живота. Чувствувах се безкрайно сама, чужда и далечна на всички... И нощем, пребита от бой, аз плачех и виках: «Майчице, майчице, защо ме остави съвсем самичка в тоя свят? Помогни ми, майчице, помогни ми, майчице...» И колко много исках да я видя, да ми проговори едничка дума, да ме утеши... А теглото ми от ден на ден ставаше все по-тежко и по-тежко. Денем - работа до сетни сили, нощем - страх, треперене, бой,
към текста >>

467. 15.Калугерката

беседа, след която Го помолих за прием. Каза ми да ида кой ден искам през седмицата. На другия ден, в понеделник сутринта, аз отидох при Учителя. Той ме прие. В душата ми имаше толкова тъга, в сърцето ми - толкова мъка - и аз чувствувах, че само Той може да ми помогне. С голяма вяра пристъпих прага на стаята Му. Бях слушана много работи, но те не ме смущаваха, защото ги не вярвах - и за Христа някога говорили лоши работи. И аз влезнах като при един баща, от когото очаквах подкрепа и помощ. Учителят седна на един стол, около два метра далеч от мене, а аз седнах на друг до прозореца. И тогава плаках и Му разказвах, плаках и Му разказвах всичките си набрани от 16 години болки, страдания и мъки. Той мълчаливо ме слушаше. Сърцето ми бе препълнено със сълзи, душата ми - с горчивини, и аз тъй разкрих пред Учителя всичко, като пред Бога. Казах Му, че съм решила да остана вече дом и деца и да отиде в монастир, защото не можех повече... Когато замлъкнах, Той ми каза: - Не, Вашето място е в семейството. Че, Вие и сега приличате на калугерка. Може да махнете черното, майка Ви е жива и тя Ви обича толкова много, че замина, за да Ви помага, и ще Ви помага. - Но как, Учителю? - От днес нататък тя ще се явява насън на другаря Ви и ще го съветва. Още малко, и той ще се поправи, животът ви ще стане добър. Няма да ходите при началството му, защото ще му напакостите. Аз станах. Почувствувах, че се завърши приемът. Целунах Му ръка, благодарих и излязох. И когато се връщах, ми бе тъй
към текста >>

468. 4.Неръкотворният дом на обичта

обичта Татко дълбоко въздъхна и притвори очи. Невидима светлина като че ли осени челото му в полумрака. Из целия път на връщане си мислех: защо Бог не чу горещата им молитва? Защо нейните сълзи останаха невидени? Защо неговата новородила се вяра остана неподкрепена? Когато запалихме лампата в нашата приветлива къщичка - в подножието на Голямата Планина, Той прочете в погледа ми измъчващия ме въпрос. - Защо Бог не ни чу ли? Та нима Тя не е при мен всякога - и даже повече оттогава? За обичта, дете мое, няма време и пространство. Наистина, аз нямах по-красив дом, в който да я приема, от моята душа - и затова сега Тя там обитава... Нямах по-красиви градини, обкичени с хиляди цветя, от тия на моето сърце - затова тя винаги сега пребъдва там... Не разбрах твърде добре това, което Той ми каза, но замълчах и се замислих за Нея... Татко седна до масата и се зачете в разтворената книга. Да, той винаги четеше или пишеше приказки - приказки, които хората обичаха да четат тъй много, защото бяха песъчинки, които неговото сърце беше обърнало в
към текста >>

469. 7. Писма до моя брат

Питаш ме къде да намериш Бога. Нима не си Го видял в красотата на звездната нощ? Нима не си Го видял в светлината и топлината на Слънцето? Нима не си Го съзрял в бистрия ручей на планината, когато ти жаден коленичиш пред него и втопяваш сгорещените си устни? Нима не си почувствувал величието Му, когато си бил изправен на някой висок планински връх и гледаш обширните разстлани пред теб хоризонти? Нима никога не си Го видял в кротките очи на милостивите, в протегнатата ръка, даваща подкрепа, в парчето хляб, когато си бил гладен, в тихите топли думи, когато си бил скръбен, и най-после - в светлината, която избликва от очите на обичащите. Той е във всичко и във всички - и пак повече от всичко Той е във всичко, което е добро, което е красиво, което носи в себе си живот. Той е, Който дава плодородието на земята, изобилието на плодовете, красотата и аромата на цветята. Ти поне си учил и знаеш, че нищо в природата не става без причина. Нима трябва да си помислиш, че часовникът има своя майстор, който все пак е твърде прост в сравнение със Слънчевата система, а милиардите звезди си нямат свой създател? Никога ли, когато си бил крайно измъчен, не си чувствувал негде дълбоко в душата си някой тихичко да ти пошепва, че всичко ще се оправи? И заедно с тези тихи думи, не се ли е изпълвала душата ти с благоухание на невидими цветя? Никога ли не ти се е случвало да получиш помощ отневиделица, когато най не си очаквал? Ето, в този тих глас, в тази ненадейна помощ седи Този, Който бди и се
към текста >>

470. 5. В САМОТА

Милка Периклиева

песни заедно, прочетохме няколко страници от беседа и на тръгване той усмихнато ми каза: - Ти, сестра Милка, не се чувствувай сама. Имаш прекрасна ръководителка, която е всякога при теб. Казва се Амриха. Изслушах го учтиво и след като го изпратих, седнах до печката и потънах в размисъл. Сама си задавах въпроси и сама си отговарях. - Ако действително имам ръководителка, защо поне веднъж не съм я видяла или почувствувала? Отвлечените неща за нас, обикновените хора, трябва да бъдат подкрепени с нещо осезаемо. Вечерта, преди да си легна, в минута на мълчание и молитва, отправих пожелание поне насън да видя моята ръководителка. Бях вече в леглото. Огънят в печката догаряше и последните пламъчета хвърляха танцуващи отблясъци по стената. Гледах унесено в тях. Неусетно от тях изплува жив образ, образ на жена с големи светящи очи, дълги руси коси и златна дреха. Тя се приближи и ми прошепна усмихната:
към текста >>

471. 18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато тя беше тук, облечена в земната си дреха. Да чета и преписвам нейните хубаво написани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото пръсъствие. Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които естествено ще им бъдат подкрепа. Невена Неделчева 2. Разговор с Милка Периклиева на 5 август 1972 г. Отдавна Милка ми беше казала, че има някакви духовни опитности, които искаше да сподели с мене, но винаги, когато отивах, все се случваше някой при нея и не можехме да говорим свободно. Тая утрина, като отидох да купя мляко, качих се горе при нея. Беше сама, облегната на леглото, четеше беседа. Заговорихме. Тогава й казах да ми каже това, дето искаше по-рано да ми разправи. Изненадах се, че заговори съвсем естествено, без да чака да я моля и настоявам. - Навярно виждаш Учителя? - казах й аз. - Да, но по-рядко. Сега Той е зает, има някаква важна работа. - Сигурно. - Да. Но все по-често, като лежа, изгубвам чувството за този земен живот. Много често виждам себе си... - Излъчваш се. - Да. Излизам... и после отново влизам в тялото си. - Това е много хубаво. - Светът, в който навлизам, е много ефирен. Вече ме викат да си отида, но мен все още ми се живее. - Но ако светът там... е хубав? - Много е хубав, но аз все още нямам
към текста >>

472. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

не подценявайте своите бдения и грижи.Ние носим в цялото си същество една вечна сила. Нея никой не може да ни я отнеме. Ръката на тая сила сте вие. Само тогава ще оправдаете своето съществувание, когато чрез познанието и мъдростта дадете път в живота на всички висши напътствия и повели. Работата на всеки от вас не е усамотена, откъсната, само за себе си тя е съчетана с работа на всички: нишките, с които тъчете, идат отдалеко и извеждат още по-далече. Водете ония, които чакат вашата подкрепа, вдъхновявана от чиста мисъл, оставете се да бъдете водени от тия, които са призвани, защото в просветлението и подчинението ще намерите залог, за победа в жизненото поприще. Ето защо трябва да се проникнете по-дълбоко от съзнанието, че общността е вашата съдба: всеки трябва да донесе своето зърно в общата житница оттам ще дойде неговият хляб в живота, чрез него ще се възвиси чрез труда и творчеството на всички, които намират смисъла на своето битие в общия жизнен идеал. Гледайте тогава общността да бъде издигната нравствено, изпълнена с велик дух, за да бъде благосклонна към вас, защото тя е всичко, вие сте нищо без нея.Затова бъдете силни и светли духом. Доброто, което ще творите, не бива да остава без меч. Бъдете храбри и дайте крила на всяка чиста и светла мисъл, дайте сила на всяко светло дело, което може да бъде за радост на други. Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото
към текста >>

473. III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ

Борис Рогев

е: 1. Текуч (Овен). 2. ... (Маймуна). 3. Тох (Кокошка). 4. Етх (Куче). 5. Докс (Свиня). 6. Сомор (Мишка). 7. Шегор (Вол). 8. ... (Тигър). 9. Дванш (Заек). 10. ... (Дракон). 11 Дилом (Змия). 12. Вер (Кон). От вторите имена на загадъчните първобългарски изрази, съобразно установените от Й. И. Миккола първобългарски числителни имена, на мястото на десетте китайски стихии имаме: 1. Алем. 2. ... 3. Вечем. 4. Тутом. 5. Бехти. 6. Алтом. 7. ... 8. Ехтем. 9. Твирем. 10. Ени Алем. В подкрепа на това напомняме за съществуването на едно японско изображение на зодиака, фотографирано от Мюнхенския етнографски институт (FrBoll Sternglaube und Sterndeutung, tabl. XIV). На това изображение зодиакът е поделен на 12 равни части съответно на броя на слънчевите зодиакални съзвездия и на 10 части (8 еднакви и 2 различни на първите и помежду си). Последните деления тук считаме като едно успоредно десеторно деление на лунния зодиак, който има същото звездово съдържание, както и слънчевият. С това първобългарският двоен (слънчев и лунен) зодиак може да се схематизира с чертежа (показан по-долу). С тези два вида деления първобългарското летоброене придобива определен астрономичен смисъл: на двойка светила (Слънце и Луна) съответствуват двойка зодиаци (слънчев и лунен), а на тях двойка имена (слънчево о лунно), съответни на всяка отделна първобългарска година. Зодиакалното съзвездие Virgo (Дева) се отъждествява със зодиакалното първобългарско съзвездие Дилом (Змия) от слънчевия зодиак, а
към текста >>

474. X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

нито пък с който и да е от известните на науката. Корекциите не можаха да поправят тази особеност на календара и затова остана единственият, «най-неприемлив» изход да се повярва в точността на Именника така, както Шлиман повярва в Омировата Троя. Но докато на Шлиман са му били необходими няколко работници и известен брой лопати, на този, който повярва в Именника, му бяха необходими дълбоки знания по математичен анализ, астрономия и история. Тези знания просто трябваше да подкрепят вярата с доказателства. И така, човекът, който «оказа доверие» на Именника, е българският учен Борис Рогев. Борис Рогев е роден на 21 септември 1898 г. в с. Пашаит (сега Воеводино), Варненско. Баща му е бил учител. Борис завършва Великотърновската гимназия ~ и през 1917 г. постъпва във Военното училище в София. После продължава образованието си в различни учебни заведения и до 1932 г. вече е притежател на пет дипломи за висше образование. Две по военно и военноморско и три (получени във Франция, Сорбоната) по физика, астрономия и математика. Освен това той защищава и степента «лисансие по науките». Междувременно Рогев плава в търговския и военния флот като стажант вахтен офицер, помощник-командир и командир на кораб. Възпитател е и в специалните морски школи. През 1932 г. Борис Рогев основава Хидрографското отделение на Военния географски институт. След 9 септември 1944 г. до 1951 г. той е началник на Географския институт. До пенсионирането си през 1954 г. като командир на дивизия той
към текста >>

475. XIV. БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

първо българското летоброене» и да му я публикуват. Тогава имаше голяма цензура и трябваше разрешение от БАН най-малко с три подписа на академици. Това беше комунистическата диктатура. 2. Борис Рогев ме възприе толкова радушно, допусна ме толкова близко до себе си, че аз се смутих. И непрекъснато се обръщаше към мене така: - Вергилий, ти какво мислиш? - Нищо не мисля и нищо не мога да измисля, но знам, че това е в ръцете на Учителя. И на Него ще се молиш и ще търсиш от Него подкрепа. - Той ме гледа учудено: - Откъде това знаеш, ти си млад за тези откровения. - Млад съм, но това го знам още от памтивека. Той се усмихва, става и ме тупа по рамото. И наистина му публикуваха статията на френски език в една поредица на БАН (Българска академия на науките), в кн. 3 на академичното издание «Etudes balcaniques» от 1969 г. Аз я имам тази статия на френски език, като документ от неговите борби. 3. Борис Рогев беше много щастлив, че може да пробие тази Бастилия, наречена БАН. Но тази публикация остана скрита от българите, понеже беше на френски и лично той си я беше превел. Започна нова борба, за да може да се публикува неговата монография на български език. Отново се срещаме. Казвам му: - Беше направен първият пробив. - Така ли смяташ? - Не смятам аз, но решението е вече взето и се чака времето да се изпълни. - Чие решението? - На Този, на Когото вечер изпращаш своите молитви. Идва насълзен и ме тупа по рамото. През 1973 г. БАН разрешава печата и през 1974 г. монографията му
към текста >>

476. 3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква

XVI век. Реформация в Англиканската църква Началото на Реформацията в Английската църква е свързано с името на Хенри VIII, който царува от 1509 до 1547 г. Средновековната римска църква притежавала огромна част от английската земя, от която извличала големи приходи за папската хазна. Освен това, църковните (папски) съдилища пречели с решенията си на кралския съд. Развиващата се средна класа определено подкрепяла своя владетел-Хенри VIII, при възникналите проблеми. Преди коронясването му, Хенри VIII бил заставен от баща си да вземе за съпруга вдовицата на по-големия си брат Артур и испанска принцеса Катерина Арагонска. От този брак Хенри има дъщеря (Мария Тюдор). Той се надявал за син, който да го наследи. Тогава Хенри поискал разрешение за развод от папа Климент VII. Като не получил такъв, той се обърнал към Парламента. Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим. През 1534 г. Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия". С този закон се спира оповестяването на папските укази в Англия без съгласието на владетеля. Бракът на Хенри с Катерина е обявен за невалиден и той се оженва за Ана Болейн. Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата. Хенри посяга на църковните имоти, като част от тях продава евтино на
към текста >>

477. 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)

и искания до Цариградския комитет и до д-р Лонг осигурил помощи във вид на храна, дрехи, цървули, домакински принадлежности, сечива за земеделска работа, добитък и т.н. По свой изработен план, Гаврил Илиев престоява по тези места повече от 3 месеца през зимата, и раздавал пристигащите помощи. Обаче, тревогата му за Божието дело растяла - мисионерите си отивали, проповедницитебили малко. Гаврил Илиев започнал да пише писма до Генералната конференция, до Борда на епископите за подкрепа на делото в България. За това дело - Божието дело - Гаврил Илиев бил заложил всичко, което имал и не щадял живота си и наистина той успял! Изпратени са нови мисионери. Гаврил Илиев е прехвърлен в Плевен (1874 г.), след това в Русе (1876 г.), като помощник на мисионера Флокен, оттам в Търново, Габрово и накрая в Севлиево (1879 г.). Той получил голяма популярност. Гаврил Илиев бил магнетична натура - висок, едър, хубаво говорел, имал приятен глас и с удоволствие пеел наизуст евангелските песни. Навсякъде го наричали "даскал Гаврил". През целия си активен период на работа, Гаврил Илиев запазва приятелските си връзки с д-р Лонг, който много го ценял. През м. юни 1863 г. д-р Лонг е преместен в Цариград, но остава на длъжността мисийски надзирател. Д-р Лонг привлича Гаврил Илиев в помощ при издаването на илюстрованото списание "Зорница"; включва го в преподавателския състав на организираното класно училище в Търново, а после в Свищов, за подготовка на младежи за Роберт Колеж в Цариград;
към текста >>

478. 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров

Семейството на свещеник Тодор Илиев е било голямо, обаче, от децата е известен само сина им Илия (р. 1796 г.), който създава семейство в гр. Берковица, оженвайки се за Стефанка (р. 1798 г.). Илия (бащата на Гаврил Илиев) твърде рано умира - на 36 години, през 1832 г. Той оставя своята болна и бедна съпруга Стефанка с четири невръстни сирачета: Тодор (p. 1818 г.) на 14 години, Гаврил (р. 1822 г.) на 10 години, Магдалена (р. 1826 г.) на 6 години и Елисавета (р. 1828 г.) на 4 години. В подкрепа на майка си момчетата (Тодор и Гаврил) започват да работят и баба Дафинка се премества да живее при тях. По-пълна информация има за самото семейство на Гаврил Илиев, като възстановяването на някои моменти е извършено по устно предадени спомени на негови потомци. Гаврил Илиев е имал десет деца, от които само четири са създали семейства. Това са: Манола (1867-1929 г.) - виж статията: Манола Йордан Икономова //Духовна обнова, Г. VIII, бр. 10,1929, с. 33 -Екатерин а (1876-1951), Дафинка (1879-1921 г.) и Лунка (1883-1964 г.). Останалите деца на Г. Илиев са починали твърде рано, като бебета: Анита (1865 г.) и Тодор (1874 г.), на 21 години Стефанка (1863-1884)-библейски работник и Елисавета (1870-1891) и остават неженени Илия (р. 1868 г.) и Цветан (р. 1873 г.). Всичките си деца Гаврил Илиев възпитава в силна вяра и упование в Бога. Той успява да им даде и добро образование, като ги изпращал да учат в американските училища и колежи, създадени от евангелските мисионери. Г. Илиев виждал голямата
към текста >>

479. 6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)

в живота си Лунка Гаврил Илиева (р. 1883 г.). Тя е десетото дете на Гаврил Илиев. Лунка е била хубава, весела и жизнерадостна девойка, която умеела да говори увлекателно и убедително. Тя е била музикална и изпълвала с радост сърцата на възрастните си родители. При завършването й на Американското девическо училище в Ловеч, Гаврил Илиев бил на 80 години. Предложените й възможности да продължи учението си в Американския колеж в Цариград тя отхвърлила, като съзнавала, че е моралната подкрепа на родителите си. Когато Лунка и Цветан се събират, като семейство, те са търсили възможността да живеят в Севлиево. Те предават живота си в ръцете на Бога. Цветан Цветанов през 1903 г. е зачислен като проповедник към Мисията на Методистката църква, а през 1905 година на 14-та Годишна конференция на методистката църква във Варна, той е ръкоположен за дякон и приет за пълен член на Конференцията. Дяконът Цветан Цветанов е назначен от епископ Уилям Бърт за проповедник в църквата в Севлиево. С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва църквата, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв. Цветанов разширява евангелизаторската си работа и в околните села. След това той е изпратен от 1908 до 1912 г. вече като пастир в църквата в Плевен. Със съживителните събрания, които провежда в Плевен и околните села (Дъбник, Долни Дъбник, Горна Митрополия, Мътница), пастир Цв. Цветанов с лекота и достъпно представял евангелските истини. При него с доверие идвали за съвет и разговор
към текста >>

480. 4. Отзиви за новия български превод на Библията. Има ли нужда от нов превод на Библията?

или в някой от най-старите гръцки кодекси като синаитския и ватиканския? В Тишелдорфовото издание на гръцкия Нов Завет направено от Синаитския кодекс (3. стереотипно издание. Таухниц, Липиска, 1873) въпросната дума се намира с гръцката буква ита (п), а не i (йота). Тази дума е преведена на латински, славянски, английски, френски, италиански, руски и доколкото зная на всички други . с думата камила; а г. Маринов се сили да ни увери, че думата трябвало да се преведе с въже, като не подкрепя с нищо това си странно и смешно мнение. За някоя авторитетна личност ли се миел и г. Маринов, та неговото мнение да се приеме, без да бъде подкрепено със доказателства? Другата гръцка дума, която г. Маринов счита за криво преведена е гръцката дума фолеос, преведена легло (Мат. 8:19): "Лисиците имат легла"(фолеус). Той ни казва, че у нас имало българска дума язовина, която означавала дупка, в която живеят диви зверове; но кой щеше да разбере тази дума, ако се употребяваше тя наместо думата легла? Кой не знае, че леглата на лисиците са дупките, в които живеят? След туй г. Маринов казва: "Аз свършвам своите бележки. Против волята ми те станаха много по-дълги, отколкото исках да бъдат. Но сериозността на делото ще опрости това". "Сериозността на делото" изискваше бележките на г. Маринова да бъдеха не само по-дълги, но и по-добре обмислени. Г-н Маринов трябваше да окаже поне в превода на Новия Завет на по-съществени погрешки, тъй като тук той можеше направо да се справи с оригинала.
към текста >>

481. 1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.

църква. Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361 пастор Д. Н. Фурнаджиев Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от Евангелска просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта. В края на 1859 г. две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите. Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност. За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св. Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем. Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки. Успехът на тая
към текста >>

482. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

какви суми се събираха и раздадоха на пострадалите наши сънародници по случай Крушевското въстание, 1903 г.; какви щедри помощи се раздадоха около балканските войни на бежанци и други; какви суми пари и материали се получиха и раздадоха на бежанците от Световната война; колко делово съчувствие се оказа на пострадалите от земетресението в Южна България, 1928 г. и пр. Движение с такива жизнени и творчески сили не можеше да не допринесе за всестранния напредък на народ и църква. Ще подкрепим твърдението си с думите на един свидетел, който далече не може да се вземе за пристрастен към Евангелското дело, а именно, П. Яворов. За културното влияние на Евангелското движение той казва: "При нас идеха пъстра върволица хора. Тук биеше в очи разликата между протестанти и православни. Евангелската пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край. В Банско има 4-5000 жители с голяма част протестанти. Предвид последните, аз бих го кръстил град, гледайки православните - село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените . . Като членове на организацията протестантите пак се различават от православните по ревност и кадърност за работа въобще" (Виж "Демократичен преглед", кн. V, 1908, с. 499). Хората от евангелските среди в страна са били и са измежду най-порядъчните и благонадеждни граждани. Държавникът П. Каравелов едно време писа във в. "Пряпорец", че католици и
към текста >>

483. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

енергия и устойчивост стремежа към такова проникване-то се проектира и осъществява като средство за разширяване периметъра и стабилизиране влиянието на англо-американските грабителски интереси на Балканите и отстраняване влиянието на Русия от този участък на света. Но работата е, че тези западни намерения влизат в противоречие с интересите на българския народ. Надигнал се на тежка борба за освобождението си, този народ вижда спасението си в поражението на турската феодална власт и в подкрепата на борбата му от братския руски народ. Експанзионистичните западни капиталистически държави тъкмо наопаки - в стремежа си да стабилизират своето влияние тук са били заинтересовани да отстранят подпомагащото освободително движение руско влияние и за момента са били по-склонни да съхранят целостта и властта на турската държава. Това безспорно не е могло да допадне на българския народ. Доколкото пък и православната християнска религия е била вече не само традиционна, но и се е вплела като налична духовна сила в борбените изяви на народа против мохамеданския поробител, дотолкова и всяка противоречаща й религиозна пропаганда е срещала по-енергична съпротива и по-често верски мотиви. Така че, както социално-политическата, така и религиозната обстановка в нашата страна по това време са представлявали същевременно много сериозни прегради за проникване на протестантското и по-специално на методисткото влияние. С тези прегради методистките мисионери се сблъскват още от самото начало и по неволя
към текста >>

484. 5.1. Информация за работата на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София

В София членовете на "Божията църква", начело със самопровъзгласилия се за старейшина Павел Игнатов, се опитаха да се легализират като завладеят Методистката църква на ул. "Раковски" N 86. Тези случаи бяха широко използувани от някои задгранични центрове на Запад за пропаганда против НРБ. Изпратени бяха протести, някои от които бяха адресирани до др. Тодор Живков. Независимо от това, обаче, централните ръководства на протестантските църкви са лоялни към властта. Те подкрепят мероприятията, които провежда народната власт. Включват се в борбата за мир и провежданите международни конференции от този характер. Протестантите в страната наброяват около 20,000 души. По-значими в количествено и качествено отношение са Петдесятната и Адвентиската църкви. В тях членуват и млади хора. Петдесятна църква В София има две петдесятни църкви. Едната се намира на ул. "Бачо Киро" N 21, а другата на ул. "Христо Зъбчето" N 10 - Подуене. По-активна е тази на ул. "Бачо Киро" N 21. Тя се обслужва от председателя на Петдесятната църква Иван Зарев Ангел инов и неговия заместник пастор Динко Желев. През 1983 година по нареждане на Комитета на централното ръководство на Петдесятната църква бе извършена финансова ревизия от Държавен финансов контрол. За неспазване на финансова дисциплина църквата бе задължена и внесе в полза на държавата 60,000 лева. Уволнени бяха трима пастори, които фактически възглавяваха едни от най- големите църкви в страната - Бургас, Сливен и Стара Загора. Тези
към текста >>

485. 5.2. Предложение за снемане регистрацията на пасторите на Конгершанската църква Христо Христов Куличев и Димитър Христов Куличев

Конгрешанската църква пастор Костадин Спасов Бозовайски е пенсионер. По тази причина част от времето си прекарва в Пазарджик, където се е установил да живее и само от време на време идва в София във връзка с някои богослужения. С това контрола над църквата е отслабнал. От това се възползуват фанатизираните в религиозно отношение пасторите Христо и Димитър Куличеви. Те проявяват нескрит стремеж да оглавят църквата и активизират нейната дейност. Това тяхно желание намира подкрепа и от пастор Бозовайски, който негласно ги поддържа и в тяхно лице вижда бъдещите негови заместници. През 1976 г. пастор Христо Куличев е написал писмо с ултимативен тон, което е изпратил до председателя на Държавния съвет другаря Тодор Живков с настояване да бъде възстановено издаването на забранения през 1948 г. вестник "Зорница". Без да има право и без всякакво разрешение от Комитета и съответните власти по места той е посещавал отделни църкви в страната, където е извършвал богослужения. Организирал е младежки служби, музикални програми и заедно с брат си, пастор Димитър Куличев, са изработвали програма за изпращането на младежи да проповядват в провинцията. Пастор Христо Куличев не е член на централното ръководство на Конгрешанската църква, обаче той присъствува на почти всички негови заседания, като заявявал, че не го интересува мнението на Комитета, важно било, че църквата го била избрала. Без да има съответни пълномощия към края на 1983 г. той поема ръководството на църквата.
към текста >>

486. 6. Приносъ т на евангелистит е за България

е сключил. В препятствие се превръща всъщност онова, което се явява фундамента на протестантството - позоваването единствено на Библията, като валиден авторитет. Евангелските мисионери всъщност са били на прага на изключителен успех в своята дейност сред българите - формално целият български народ би станал част от протестантския съюз, макар че се запазва автономността на църквите. Този момент не дава отражение на взаимното уважение между протестанти и православни и на взаимната им подкрепа, особено в борбата на българите за независима църква. И до днес остава открит историческия въпрос: С какво съдбата на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развитие биха били по-различни през последните 145 години, ако през онези драматични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение. (Пот. 6 със съкращения са използвани материали на
към текста >>

487. 1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени

не говори свободно френски, каза му на английски: "You speak Englich of course" - Вие, разбира се, говорите английски? - След като разпита г-на Чалис за работата му в Мисията, Негово Височество казал, че много съжалява, дето народът обръща извънредно голямо внимание на политиката и отдаде това на липса на всякаква индустрия. Ние заявихме на Негово Височество, че нашата цел е да работим за нравственото и религиозно подигане на нашия народ и се надяваме, че ще имаме поне материалната подкрепа на всички просветени българи. Аудиенцията трае около 15 минути. Използувахме случая да отидем за няколко дена в Самоков. Бяхме на гости у американския мисионер г-на Пор. Г-н Кларк, тогавашния директор на Мъжкото училище, ни разведе из новото, наскоро построено училищно здание, което още тогава имаше добра библиотека от английски и български книги, и физически и геологически кабинет. Присъствувахме във време на преподаване и на някои от по-горните класове и в двете училища и останахме крайно доволни. Посетихме и дядо Матинчев, който е баща в Израила на Самоковското евангелско общество. Той ни говори за гоненията, които много години е търпял от самоковските граждани, но Бог му е помагал и го е крепял да не отпадне. Насилствено затваряне на Американското мъжко училище в Свищов В началото на м. ноемврий 1882 г. се отвори в Свищов Американско мъжко училище, отначало с първоначално отделение, а после и с класно. Уреди се и пансион за ученици от други градове и села из България. По-после се
към текста >>

488. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

тези митинги не се изпраща на английския крал, или на сегашната английска кралица и много неприятно изненадан останах, когато чух да се препоръчва да се изпрати копие от резолюцията до княза. Нашият княз е още млад и неопитен и едва сега е почнал да изучава народа. Бива ли от самото начало на нашия политически живот да го смесваме и него в нашите политически препирни? Това, господа, не е разумно и затова предлагам да се не изпраща копие от резолюцията до княза". Трябваше да се подкрепи моето предложение и да се гласува. Малцината от присъствуващите, обаче, които разбраха това, изглежда, че бяха в полза на резолюцията, която биде приета. "С тази резолюция, завършва Томов, се тикна първата либерална партия в големите крайности, които докараха първия държавен преврат в 1881 г." Прелиствам много страници от спомените и се спирам на обстоятелствата, при които е станало построяването на училищно здание в Ловеч през 1882 г. Ставало е нужда Томов, заедно с г. Чалис, да ходи в София, да се среща с г. Начевич, министър на Вътрешните работи, и Иречек, министър на Просвещението. Работата е била уредена. По този случай, Кох, пасторът на княза, е издействувал аудиенция за двамата при княз Батенберг. Ето какво четем за това: "На 22 април 1881 г. ние отидохме в двореца и чакахме около половин час в приемната стая. Часът беше около 10:30. Тогаз дойде при нас г-н Стоилов и ни каза, че Негово Височество ни чака в кабинета си. Въведени бяхме там. Негово Височество дойде при нас, подаде мен
към текста >>

489. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

криеше във всяка нейна дума, във всяко нейно увещание, във всяка нейна постъпка. Тя бе и местна проповедница; със слово и най-вече чрез делата си, тя печелеше души за Христа. Съединяваща в себе си интелект, воля и чувства, тя посвети всичките си сили в служене на Господа. Нека светла и вечна да бъде нейната памет; нека всички ние се вдъхновяваме от нейния велик и лъчезарен пример. А на нейните близки: Бог, който е верният наш утешител, нека изпрати изобилно своето утешение и своята подкрепа. От страна на Църквата Проф. 1 Cm. Томов В) Почитане на паметта от Съюза на българските писателки Възпоменателно слово Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 16. Рада Големанова Натоварена съм от Съюза на българските писателки, като негова секретарка, да поднеса от името на всички съюзни членки почитане паметта на нашата съюзна членка, която е влязла в редовете ни още от основаването на Съюза. И от него ден до нейната кончина е членка в управата му. Тихо и с любов тя се отдаде на обществена и писателска работа още от младини. Нейна творба за пръв път е отпечатана в 1914 г в сп. "Младежки вестител". Печатала е по-после във в. "Ратник", гр. Русе, дала е на английски език приложение на в. "Таймс" за Иван Вазов и за "Раковски". Сътрудничила е във вестниците "Напредък", "Мир", "Пряпорец", "Зорница", "Женски свят", "Знаме", "Литературен свят", и др.; и в списанията
към текста >>

490. А ) Дафинка от Изгрева

190-192 "Двете маслинки". 14.4. Има и един друг случай, когато Олга Славчева е на квартира в тях на тавана, а Учителят е поканен на обяд у Лазар Котев. Но той не почва молитвата. Всички се учудват. На края им казва: "Поканете и доведете Олга". Гузни и недоволни те поканват бедната студентка. Учителят нарежда да седне до него и през цялото време Учителят е говорил само с нея и не е обръщал внимание на околните. А Олга е сияела от радост. Това е един метод от историята на Учителя,за да подкрепи бедните, унижените и отхвърлените. 14.5. Трябва да споменем, че във вилата на Лазар Котев в гр. Търново Учителят е бил на обяд и тогава им е държал беседа. И е казал най-важното: "Онзи Дух, който бе в Моисея, същият бе у Христа, и той е Истият, който е в мене".Това е записано и е публикувано от мен в «Изгревът». Това е първото официално заявления на Учителя пред старите приятели за Духът, който е в Него. 14.6. И накрая можем да прочетем в "Изгревът", m.V, с. 491-493, №191 "Лазар Котев и Невена Котева". 14.7. А големият финал, когато тримата - Тодор Бъчваров, Лазар Котеви Иван Радославов нарушават и коригират един духовен и Божествен закон,поставен от Учителя Дънов, то Учителят дава своята присъда. Ще си я прочетете в "Изгревът", т. Ill, с. 23-26, № 15, 16. Там се упоменава, че до края на година Лазар Котев ще фалира. И това се случва. За поука на останалите поколения. Ето, това е Лазар Котев. Не позна кой е Петър Дънов. 15. Каталог от корицата на брошурата "Най-красивия източник на
към текста >>

491. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Песните им, слаби откъм поезия, са чисто духовни и щастливо засягат братствените подвизи на земния живот - една евангелска черта, която пакостно липсва у старите формалистки черкви. За пример, вземете следните откъслеци: "Зора се чудна зазорява, зора на светъл нов живот"... "Слънцето на любовта изгрява веч на света: Вредом праща светлина И разнася топлина. Ний сме слънчеви лъчи, Носим новия живот"... . "На слабите да носим Подкрепа и обнова, На страдащите - милост И свободата нова. .. . Напред да полетим Света да обновим"... Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пението; но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин, да преповтарят части от строфите, въздействува упоително и увеличава заразителността на новата вяра (25). Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек по отблизо и като слушателство. Мнозина от възрастните хора имаха бледи, делнични лица, тъй да кажа. Това бяха усърдни, решителни лица, лица на духовни подвижници. Тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше по лицата им. Докато той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звука на гласа му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта (26). Отдясно ми, почти срещу мене, седеше една млада поетеса. Изразителното й лице се четеше като отворена книга. Тя не
към текста >>

492. Част 3. Уводни и други статии

и други статии Стоян Ватралски публикува своите 3 статии под надслов "Кои и какви са Белите Братя (Дъновистите) в три броя на в-к "Зорница", бр. 38, 39 и 41 от 1926 г. Като уводни статии в същите 3 броя на в-к "Зорница" са публикувани 3 статии, които защищават автора Стоян Ватралски, онова, което той пише за Белите Братя (Дъновистите). Тези уводни статии напълно отговарят на онова, което Ватралски пише, и което той изповядва. Те го защищават и го закрилят, приятелите му го подкрепят, защото знаят, че първи, които ще въстанат срещу написаното ще бъдат църквата, свещениците и след това властите. Освен това, Учителят Дънов открива събора през 1926 г. на 22 август до 29 август. Той говори на събора и тези съборни беседи са публикувани в томчето "Свещеният огън". Онова, което той говори, и това, което описва Стоян Ватралски и онова, което е поместено като уводни статии - то всичко се завързва в едно цяло. Невероятно, но е факт. А като го сравнявате, ще ахнете от учудване. Ето това е моята задача. Да покажа, как всичко това се съединява в едно, как се обединява от Духът Христов, който е в Учителят Дънов. Прочетете внимателно статията (Няма да осъмне добре / Н. Ив. Цаков // Зорница, Г. XLVI, бр. 38,22.IX.1926, с. 1), която говори за политическите убийства в България, за съдбата на хилядите, стотици български бежанци от Беломорска Тракия и Македония, за спиране на възстановителния процес в страната след войните 1912-1913, 1914-1918 г. Говори се за конспирацията, за насилието на
към текста >>

493. Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.

постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България. И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват. Те са още в своя зачатък, та има време да ги премахнем и отстраним, стига да виждаме последиците и опасностите от тях. Една от тия печални прояви е конспирацията Тая дума за нас е страховита. Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* / *3аб. Атентатът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители. Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия. Тя е адско дело, сатанинска радост. Всяка конспирация връща България назад. Тя е предателство спрямо
към текста >>

494. А) Свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни

се виждате с телескоп, ще светите като слънце. Това е индивидуалност! А сега, като ви турят на един километър разстояние от себе си, никаква светлина не излиза от вас. Мислите ли, че сте някакво величие? Какво можем да бъдем ние, само Господ знае. Има същества, които даже и не подозират, че вие се събирате тук на събор. Господ знае всичко, което става в света, от всичко се интересува. И като се събираме тук, това става по причина на Божията интелигентност, на Божията Мъдрост. Той ни подкрепя. Нали ще се учите? Нали искате да бъдете свободни? Как ще придобиете свободата
към текста >>

495. Статия 2. Хроника за стражарите Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4.

суевереността на официалната църква, в новото време се явиха няколко "сектантски" течения. Духовниците, вместо да потърсят причината в системата на която служат, в самите себе си, да се коригират-тръгнаха по стария път - гонение, ала с помощта на "народа", или със стражарите. В последните броеве на "Пастирско дело" либералът свещеник П. Тулешков се е запретнал да плаши "нихилистичното" правителство на Ляпчева за дето толерирало "сектантите". В това си дело той се подкрепя и от някои миряни, например, от тъй наречения педагог Балкански. Балкански е много доволен, че най-после пробудилите се свещеници ще турят с помощта на стражарите, "сектантите" на мястото. - И тази борба, със стражари против свободата на съвестта и мисълта, "скоро щяла да даде своите добри резултати, за доброто на църквата и народа ни." Клета и нещастна страна: още по-нещастна църква, която има за защитници такива хора, които имат за доказателства грубата сила, гонението и
към текста >>

496. 4.3.1. Човекът Стоян Ватралски

уединен в Красно село живот, по Толстоевски - сменяващ умствената работа с физическата и обратно - като само отвреме навреме, по покана отнякъде излиза да чете някоя сказка или да печати някоя статия. Прочее, Стоян Ватралски все още работи безспира и чака без колебание своя ден, който приживе или подир неминуемо ще дойде. А този знаменателен негов Седемдесетгодишен юбилей, не изглежда ли като пукване на зората? Все-таки, ние знаем неговото битово вероую: "Аз живея, за да мога Да подкрепям честността, Да сътруднича на Бога В тоз живот и вечността: Да се боря вред с лъжата, Светский дух и суетата: Всички болести в душата, Що слугуват на смъртта". София, 25 март, 1930 г. София, 25 март, 1930 г. Уредникът. * * * Б) Стоян Кръстов Ватралски. Общественик и родослужител Библиотека Стоян Ватралски. T. Уводни. София, 1933, с. 11. Общественик и родослужител Поздрави от Братя Бъкстон (от Лондон) Любезни г. Мишков, Предайте на г. Ватралски моите най-горещи поздравления при достигането му Седемдесетия си рожден ден. Много се радвам, че един поет, който е толкова много заслужил на своето отечество, така достойно се чествува от своите съотечественици. Аз го смятам за чест, чрез настоящето си приветно съобщение, да имам дял в това хубаво тържество. Лондон, 14 март, 1930 г. Искрено ваш, Ноел Бъкстон. (Лорд Бъкстон е сега член на Горната Камара, а в 1930 г. беше вече втори път Министър на Англия в кабинета на Макдоналд). * * * В) Харвардски бакалавърски химн. Библиотека Стоян Ватралски.
към текста >>

497. 4.3.6. Себепосланник в Англия

ясен и категоричен: "Аз трябва да отида в Англия, за да осветлявам общественото там мнение досежно Балканската война, и да защитавам нашата права кауза. Понеже владея английски, това е моя длъжност. Каквото и да сторех тук в България, дори и да положех и живота си на бойното поле, аз стократно ще бъда по-полезен на освободителното дело с агитацията си из Великобритания". Отидах и явих тая мисъл на министъра Людцканов*. /* Заб. Аз не знаех тогава, както зная сега, да му кажа в подкрепа на идеята си, че през последната Руско-Турска война Русия е имала за агитаторка в Англия талантливата Олга Новикова, а през Руско-Японската война, досетливото Японско правителство беше изпратило за същата цел в Англия вицеграфа Суемяцу, а в Америка, вицеграфа Конеко (с който съм роднина по това, че се случило да сме свършили в същия университет в Harvard). Нашите военни упражняваха японско "учение". Колко добре щеше да е , ако и нашите управници изучаваха японска дипломация!/ Между друго, аз се осмелих да внуша да се изпратят такива агитатори в Русия и Франция, освен в Англия, където желаех сам да бъда пратен. Г. Людцканов не прие идеята ми с ентусиазъм, както очаквах; ала я одобри, и ме препрати до министър-председателя Гешов. Но тоя последния, се оказа недостъпен за мен. След няколкодневни опити да го срещна лично, аз му изпратих следното писмо: "Високо уважаеми Министре-президенте, Г-н Ив. Ев. Гешов, Тяжестта на моя личен дълг, заедно с моето твърдо убеждение, че бих могъл в тия
към текста >>

498. 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски

пред американското обществено мнение? - Много вярна е мисълта ви. Не само, че не е лошо, но необходимост е. Ние винаги сме правили грешка, че сме смятали тия неща за лукс - излишни. Считайки нашата кауза за права, ние сме искали и чужденците да ни съчувствуват; но те не винаги знаят нещата в истинската им светлина. Не е достатъчно за една кауза да е права, нужно е и да я представиш на чуждото обществено мнение. То трябва да я знае, ако желаеш да ти симпатизира и да те подкрепи. - Как гледат американците към малка и унижена България? - Искайки да бъда откровен, не мога да скрия факта, че на България не се гледа с много добро око. Пропагандата на сърби и гърци през войната и после, е виновна за това убеждение. Тия народи харчат милиони долари, за да представят България размирна, болшевишка - размирница на Балканите. Повечето сведения за събитията в България са от техни източници. И, естествено, американското обществено мнение не ни симпатизира. - Досегашният български пълномощен министър, г. Панаретов, не се е ли е опитвал да осветлява американското правителство и печата за положението в България? - Това, което г Панаретов е сторил за България, заслужава всяка похвала. Неговото професорство в Роберт колеж, дето той беше усвоил и езика и духа на американците, го беше добре подготвило за поста му. И той го достойно изпълни. Заслугите му, особено през войната, са големи, за които България трябва някак си да му се отблагодари. Ала г. Панаретов нямаше нито сили, нито
към текста >>

499. 4.3.10. Мисията на Ватралски в Америка

сказки и статии там ще имат благотворно влияние за нашия народ. Ние се надяваме, че г. Ватралски ще ни удостои с някоя статия за своето посланство в Америка, за да посочим на читателите си какво значи едногодишно престояване на наше влиятелно лице в Америка. За съжаление, това не е познато и на ония, които редят вътре съдбините на отечеството ни. Нашите правителствени кръгове, запример, не знаят, че г-н Ватралски в Америка е направил много нещо за България, за да го използуват и подкрепят в понататъшната мисия. В едно писмо от Америка до нас се пише: "Ако г-н Ватралски не стигне жив, ще го търсите от сръбското правителство, за което е говорил публично неприятни нему факти". Ние ще имаме случай да изнесем повече историйка за неговата (на г-н Ватралски) мисия в
към текста >>

500. 6.11. Моята църква

страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце". Тя е била първата пионерка на Въздържателното Движение. И днес гр. Бургас се слави с толкова много въздържателни организации, клубове и ложи. Мен ми се струва, обаче, че Евангелската Църква в Бургас не е дала всичкото онова благословение на града, което може и трябва да даде. Ако бихме имали общественици с по-далновидно око и ако имахме граждани, които и материално биха ни подкрепили - ние, евангелистите, може много нещо да сторим частно за гр. Бургас! Благодарение връзките, които имаме с други църкви в България и с външния свят, ние може да рекламираме града в среди, които не може да достигне ни консулство, ни параходна агенция. Нашата организация ни позволява това. А един търговски град. пристанищен град, се нуждае от връзки. Ето ви един пример: г. М. Халадей, инженер, е изпратен от Англия в България, по рилския водопровод в София. Посрещайки тия големи тръби, товарени по три на вагон, той идва в Бургас. Преди да тръгне за България г. Халадей чете на английски не много красиви, унизителни отзиви за Родината ни. Какво бива възхищението му обаче, като му посочват нашата Евангелска Църква! Той е удивен, че говорим на матерния му език! Че в чуждий край, той е у дома си. Но г. Халадей има брат пастир и друг един - редактор на интернационалния, често цитиран у нас голям вестник "Дейли Рекърд", който излиза три пъти дневно. Разбирате ли? Г-н М. X. пише на брата си пастир,
към текста >>

501. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

се обърнал към файтонджията да го закара до един хан. Крадците, уплашени, че намеренията им са разкрити, избягали. В хана Драгомир попада в една стая с един богат българин, дошъл от Америка. В разговор станало ясно, че този българин на младини е бил лекуван и спасен в Русе от вуйчото на Драгомир, д-р Михайловски, брат на майка му Този човек харесал и обикнал Драгомир и предложил да го вземе в Америка. Драгомир съзнавал, че все пак майка му и сестричките му се нуждаят от неговата подкрепа и отказал. Този българин се заел и водил Драгомир по всички големи лекари, които предлагали отрязване на крака. Накрая той го завел при един арменец- лечител. Този лечител казал, че може да спаси крака, но ще стане бавно и ще вземе много време. Затова му препоръчал да се върне във Варна и в околностите на града имало друг арменец, който ще го излекува. Зимата била много голяма и този българин от хана с шейна, теглена от три коня, го отвел до границата. Край Варна Драгомир намира посочения арменец, който с масаж и лапи със зехтин и бъз, постепенно изправил изсъхналия крак, а после възстановил и чувствителността му. След 6 месеца упорито лечение Драгомир започнал да стъпва на крака си. До завършване на Варненската гимназия (1911 г.), той се е лекувал, докато свободно, без патерици и бастун започнал да ходи. През 1912 г. Драгомир е мобилизиран и назначен изпълняващ ротен командир (заради гимназиалното образование) на 1000 войници нестроеваци (турци, гагаузи и цигани). След отбиване на
към текста >>

502. 8.1. Спомени и размисли

благодарен на Бога, защото обичах работата си. Прекарвах с месеци из планините и в най-красивите места на нашите резервати и национални паркове. В командировките преживях още пет автомобилни катастрофи. Последната бе след пенсионирането ми, като пътувах по договорна тема. След челния удар със самосвал, аз излезнах от смазаната кола само със счупено рамо. Благодаря на Бога! Винаги и навсякъде Той ми е помагал и закрилял. За този ми изпълнен с радости и изпитания живот много духовни сили, подкрепа, любов и грижи получавах от майка ми и съпругата ми. През 1972 година майка ми, пресичайки Цариградското шосе, бе блъсната от кола. Тя бе редица дни в безсъзнание със счупен таз, ръка, глава и мозъчно сътресение. По-късно се установи, че има наранен жлъчен мехур, за която тя бе оперирана. Накрая, от шриц инфекция, тя пожълтя от хепатит и бе прехвърлена от "Пирогов" в Инфекциозната болница. Цели 6 месеца майка ми прекара в болнична обстановка. Какво ли не, не й мина през главата, но духът й остана силен. Тя бе най-тежкия случай в болничната стая на "Пирогов", но всяка вечер се молеше на глас за всички страдащи край нея. В този период от време нейните ужасни болки започнах и аз да чувствам. Това явление тогава не го разбирах, но после ми стана ясно, колко голяма е връзката ми с нея. Аз трябваше да я науча да ходи наново и Бог помогна. Тя живя още 7 пълноценни години, до 1979 г. и не се налагаше да употребява бастун. До последно майка ми бе на крак и вечерта, когато си тръгвах от дома й, на
към текста >>

503. 15. ОБРЪЩЕНИЕ на Павел Василев към евангелистите-методисти в България и към читателите на Изгревът

носи пораженията от 45-годишния комунистически строй. Няколко поколения от нашия народ, възпитани в атеистичен дух, сега приемат скептично и смятат за мит и легенда живота и делото на Исуса Христа и на християните като цяло. Народът ни няма правилна информация (да не кажа никаква) по въпроса на вероизповеданията. След промените от 1989 г. нахлулите в страната ни секти потърсиха своето място в духовния живот на хората. Православието, като национална религия у нас, наново получило подкрепата на държавната власт, поведе тотална война за цялостно отричане на всички, които не са от "правата вяра." Исторически присъствалите деноминации и духовни движения все още постепенно припомнят за себе си и се утвърждават. Обръщайки се към всеки вас, читателите, искам да обясня, че текстовете за историческите предпоставки за реформацията и по-късно за възникването на методизма през XVIII век се налагаха като необходимост, за да стане ясно, защо методизмът даден отгоре, чрез Джон Уесли, се превърна в силно съживително духовно движение в християнството, не само в Англия, но и за човечеството. Защо, именно, през XIX век, в периода на Възраждането на българската нация, православието, макар и получило духовната свобода не успя да даде християнските истини и Словото Божие'? Защо Петър Дънов дойде на този свят в дома на православния свещеник Константин Дъновски, а израсна в евангелското-методистко семейство на сестра си Мария Стамова, мина през Американското научно-богословско училище в
към текста >>

504. 2. Методистката мисия в България

са без библия на новобългарски език и са лишени от Божието слово поради недостъпност на езика - гръцки или старославянски еднакво затрудняват разбирането на Светото писание. Именно това е една от целите заради които след петгодишни преговори с турското правителство през 1857 година в България са изпратени Д-р Лонг и Уесли Притиман да основат методистка мисия. [3-38] В това се изразява протестантската мисия от онова време в България - чрез участието, организирането и подкрепата на превода на библията на новобългарски език да се помогне на българите, които са "много жадни за Божието слово". Тази потребност е отразена в доклада на инспектора на българските методистки мисии Фредерик Флокен от 1873 година:" На места Библията вместо на гръцки се чете на черковно-славянски език, който за повечето българи е напълно непознат език."
към текста >>

505. 13. Слави Василев Гюдеров

се грижи за майката на арестувания докато той е в затвора. Оказва се, че арестувания е секретар на РМС в Свищов. Години по- късно след 9 септември 1944 г. съпругата на Слави Руска останала вдовица в битката да отгледа четирите си деца се сблъсква с трудности - на голямата и дъщеря Василка отказват разрешение да следва право заради произхода и - дъщеря на предприемач. Тогава бившия арестуван функционер помага да и издадат разрешение и така семейството получава неочаквана подкрепа." В друг случай разказан от Люба Мушмова се явява купувач на инвентар -ръчни колички останали в двора на къщата от строителната дейност-така Небето ги спасява от липсата на пари даже за насъщния хляб. Слави Гюдеров е подпомагал с пари и писма арестувания и интерниран в Енкиьой комунист учителя в Държавната търговска гимназия Колинкоев. В работата си е взискателен и е споделял пред племенниците си девиза, който следвал: "Живей така, сякаш утре ще умреш, работи така, сякаш ще живееш 100 години. Стреми се сградите му да са здрави и красиви. Не пести нито материали, нито пари. Спечелва търг за построяването на Висшето търговско училище-днес Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. Слави Гюдеров с чест изпълнява сключения договор - за една година сградата е готова. Ефорията "Димитър Апостолов Ценов" му доверява и построяването на студентско кино и менза, които завършва също в кратки срокове. От него са построени и сградата на митницата, на местния приют, на военния клуб, няколкб
към текста >>

506. 23. Марко Атанасов Иванов - Милчо

здравето. Работи по разпределение в Силистра, след това в Свищов в справочния отдел на градската библиотека в града. Възприема вегетарианството, чете словото от беседите и прилага неговите истини в живота си. Прави опит да подреди тематично изнесените от Учителя 7777 беседи според Универсалната десетична класификация. Съставя двутомен азбучник-речник на беседите на Учителя/ Поддържа оживена кореспонденция с Боян Боев, Виктор Йорданов - Елвелюри, Жечо Панайотов и други. Получава подкрепа и съвети за преодоляване на страданията със здравето си от техните писма след премеждието прекарано в казармата. От тези писма черпи надежда да продължи да работи. Намира опора в мисълта на Учителя: "Колкото повече страдаш, толкова си по-близо до Бога!" Отива си млад от този свят. Сестра Невена Неделчева е получила ясновидско видение за Марко, което споделя приживе с него: "Знаеш брат, вземал си на кредит, дойде момент трябва да се
към текста >>

507. 15. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си 1931

брат, колко дълго и то чрез този брат Гено. Напоследък наистина стана нещо с него. Паднал ли е той, казах, това е от друга компетентност а не от моя. Защото и тук има скрити работи, които нито са откровение, нито са ясновидение, нито пък със цитати от библията могат да се доловят Ти вярваш ли, брат, че ръководството на Йона Богослова, апостол Павла, Исая и пр. и пр. не е от Бялото братство? Че те са служители на черната ложа!.-..За тях аз стоя под този шатър, очаквайки тяхната мощна подкрепа и връзка с небето с ангелския свят. Ако това е противно на Бога - падение, тогава кое е истина? Че Гено правил глупости, това е негово. Ако не можем да го отвърнем от тях, няма да вземаме участие в тях. Все пак нашата длъжност е да не бягаме от огъня защото имал свойства да изгаря, но да помогнем на тия, които горят като разбира се пазим и себе си да не изгорим. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си на средата на пътя, защото му се приспало и заспал. Пази го от вълците. Той ще ти благодари и Бог ще те възнагради за верността ти. Дълбоки и скрити неща има в човешката душа и дух. Странствувала е тя дълго, събрала и добри и лоши навици и днес когато тя ще трябва да се освободи от лошото - от онова което и е причинявало макар и временни удоволствия - не може да не изпитат болезни. Страданията, които често нарушават равновесието идат не от днес и вчера - от този живот - а от животи, които днес изразяват съпротивата си, защото виждат че царството им чезне наречено още в нас
към текста >>

508. 13. Пролетната царица заспа дълбок сън

нямах вяра в себе си, но първия лъч на това светло слънце изгря там, на сцената. Аз вече знаех, че въпреки всичките ми недъзи и физическа слабост, въпреки простото ми облекло, в мен има нещо, което може да радва хората и нещо голямо, топло, обнадеждаващо бе изпълнило за миг гърдите ми, което обаче бе осъдено скоро да изчезне, като напъпил цвят, който умира, преди да се разцъфне, защото никой не е разбрал тихия му зов за слънце, никой не е го е полял с освежителна струя, с която да подкрепи крехкия му живот. Новородената вяра потъна някъде дълбоко в мен и като спящата царкиня заспа дълъг сън, за да се събуди след много години от докосването на магическата тояжка на живота, която единствена е в състояние да изведе на бял свят всичко ценно и красиво, спотаено от векове в човешкото неосъзнато и неразгадано
към текста >>

509. 82 б. Сънят за кръста на Христос

ли братството?", на което Той ми бе отговорил: "Които са в братството, са променили живота си". Значи, да си в братството, е да приемеш една идея и да я живееш непрестанно. Това ми стана напълно ясно, защото Учителят вече ми бе казал, че Бог се проявява, само когато мисълта подбужда съответното чувство и желание за проява, която се извършва, не остава само като желание. Ето това единство още липсваше на много хора, които одобряваха идеите и ги говореха като свое убеждение, но неподкрепено от дела, от самия им живот За това жадуваше Учителят и това най-много Го радваше, когато го забележи у някого. А в мен сърцето непрестанно туптеше от желание да направя нещо за другите, което да изрази любовта ми към Учителя, защото ги гледах като Негови деца, над които Той бди и се грижи непрестанно. Колко ли е страдал Учителят от нашето несъвършенство и грешки! Този сън ми разкри горчивата истина за хората, от които беше обкръжен, но защо именно бе така. Не може ли Той да се огради с готови за приложение души и да работи с
към текста >>

510. 98. Бъдете в света, но светът да не бъде във вас

непречупена, незамъглена светлина. Ние не можем да извоюваме духовната си свобода без светлина, без вътрешно виждане - вярно, истинно, необусловено от човешките ни разбирания и предразсъдъци. "Бъдете в света, но светът да не бъде във вас", да сме свободни от оковите на света. Тук идеята за света е идеята за падналия човек - забравил своя източник и потънал дълбоко в материални грижи и осигуряване. Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек мисли, че сам без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата истина изказвана и днес чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата правда" всичко друго от което има нужда, ще му се даде. Не беше ли сам Учителят жив пример на тези святи думи? Кой от нас не копнееше да Му подаде дори чаша вода, или да Му направи и най-малката услуга от искрена любов? Не хвърлиха ли хората дрехите си по пътя на Спасителя при влизането Му в Ерусалим, за да мине Той по килима на проявената им любов, защото сам непрестанно бе раздавал любов на всички! А Той драговолно отиваше към своето разпятие. Какво търси безсмъртния дух в тленната материя? Търси да осъзнае и докаже Своето безсмъртие, както и своята абсолютна власт над материята. Какво търси Любовта на кръста на безлюбието? Да бъде осъзната и разбрана от заблудения свят, който я разпъва. Лъчът става видим в тъмнината и на тъмния фон изпъкват най-ярко светлите образи на художника.
към текста >>

511. 139. Вслушване отвън и вслушване отвътре

и вслушване отвътре На тазгодишния събор Учителят говори върху една нова тема, която е от голяма важност за нашето духовно развитие, а именно: "Вслушване". Ето накратко съдържанието й: "Вслушването е едно качество, което се подкрепя от ума и сърцето. Които се вслушват, вземат предвид всичко онова, което ще стане. Вслушването избавя човек от много нещастия. Който разбира тази дума, много може да се ползва. Първите хора, Адам и Ева, не се вслушаха и затова пострадаха. И днешното човечество върви по този път. Много от дарбите се губят, когато човек не се вслушва. Който не се вслуша, аз го наричам винопиец. То е нисше желание на човека, чрез което той загубва връзката със съзнанието си. Ти трябва да мислиш, за да бъдеш добър. Човек трябва да се вслушва и отвън и отвътре. Първо Бог говори отвън, а след това почва отвътре. Не се тревожете, щом знаете това. Какво ще придобиете, ако се тревожите за вашия живот? Ако един човек е здрав, ако има свежи чувства, ако има светли мисли, за този човек казваме, че има злато в себе си. Прана-сатва е слънчевата енергия, която създава златото в човека. Праната се всмуква в човешкия организъм. На сприхавия можеш да му кажеш при разправия: "Ти си добър!", вместо "Ти трябва да бъдеш добър!" Аз вярвам във вечно протичащото благо, а не в онова, което има край. Трябва да се спазват онези закони, които опознават хората и ги поставят в сферата на вечно протичащите блага. Човек трябва да пази свято своето тяло, понеже то е Божествен склад на мисли
към текста >>

512. 160. Песента Мехейн

за грандиозното. Музикантите са разни фази. Бах е имал една отлична система - здраве. Новата музика ще са децата, които ще се родят от старата музика - майката и бащата. Тези деца ще са гениални. Когато някой свири, да не го критикуват, защото ще го спънат. Ако композираш и имаш някой, чиито трептения не се хармонират с твоите, не ще можеш да композираш. Затова се ражда плеяда музиканти, които си помагат взаимно. Един говори, но той е израз на 12 души. Един държи реч, другите го подкрепят." На 29 януари Учителят държа паметна беседа, в която даде една музикална тема, изключителна по красота и дълбочина. Той слезе на беседа с цигулката, което правеше понякога и засвири темата, като по едно време запя, докато свиреше. Нарече темата "Свързване на трите свята: "Мехейн" - слизане, "Хейн" - примирение. Това бе свободно пеене. "Тази мелодия сега влезе в света", каза Той. (Забележка: Песента "Мехейн" е публикувана в "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова на с. 152) Беседата нарече "Законът на обнова". "Природата иска да пробужда и обновява човека през носа, очите, устата, кожата. За да се обновява човек, трябва да е в хармония с онзи предмет, който изучава. Като обичаш природата, тя те обновява. Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Да изучаваме организма си, да знаем обновителните места. Човек има стотина органи. Любовта е вечно обновление. Господ само като погледне света, всичко ще стане както Той иска, всичко ще се превърне на добро." Мелодията,
към текста >>

513. 281. Косъм от главата му няма да падне

проявено геройство. Малка група войници били обградени от всички страни от германците и трябвало непрекъснато да стрелят с картечниците си, за да не бъдат нападнати и избити. Всички другари на Велин паднали в няколкодневното сражение, а той останал сам и трябвало да поддържа картечния огън в кръг, за да увери врага, че има още войници, които водят сражение." Шинелът, шапката му бяха надупчени от куршуми, но той останал незасегнат. Германците били подгонени от пристигналото наше подкрепление, а Велин жив и здрав получил отпуск, да посети семейството си. Радостта на родителите била неописуема, а още по-силно те чувствали дълбока признателност към Учителя, Който спасил сина им по чуден начин. (Забележка: Виж снимка № 94 на Велин и жена му в "Изгревът" т. XXIIJ Силата на Божия Промисъл многократно се потвърди през тези тежки, усилни времена за всички, които живеят под покрива на
към текста >>

514. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

преповтори атаката? Да се каже, че позицията е била непревземаема - и това не може, защото 29 и 32 полкове са били вече на турска линия. И трябвало да се пратят още няколко бригади да минат през този песек на турския фронт и вечерта цялата армия щяла да бъде в Цариград. Тъй както стана в Одрин. Когато командующият атаката научава че 10-й полк е вече взел форта „Айджи Йолу" заповядва на всички чакащи назад полкове да нахлуят; тази силна струя ще набляга и дораздере оградата, като силната подкрепа ще даде кураж на 10-й полк да действа смело във фланговете. И тук около Одрин, се имаше работа с укрепен фронт, когато на Чаталджа имаше само едни прости окопи в началото на ноември. К-рът на 10-й полк нямаше нужда да иска помощ на 13 март, но генерал (тогава полковник) Рибаров е искал, молил за помощ; поне една бригада, на своите 29 и 32 полкове, като е обещавал вечерта на 6 ноември да бъде в желания край, а те му пращат само една дружина! А че сме щели вечерта наистина да бъдем в Цариград това днес е безсмислено за всички. Турците са били тъй изненадани от тази атака, че главнокоманующият, Махмуд Мухтар паша, е дошъл сам със своя щаб на сто и петдесет крачки до българските войски гдето бил тежко ранен, и някои от офицерите му са избити. Това, сигурно, произвежда паника, артилерия вече взели да закачат и теглят, към Цариград паниката се раздава все повече и повече увеличена. А отзад цели дивизии стоят, няма кой да ги хвърли. Ако имаше у нас холера, още повече я имаше у турците. Ако имаше
към текста >>

515. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО? Софроний Ников София, печ. Искра, 1914. 32 с. Миналият погром създаде в нас едно положение, което кара мнозина, ако не и всички, да се боят за бъдещето на България. Преди всичко, тази боязън е естествена. Един син, който до вчера е бил под покрива на баща си и е разчитал на неговата кесия, неговата храна и дрехи, винаги изпитва малък един страх, когато за първи път се види сам, оставен без подкрепа в живота. Той още не познава своите сили, той не знае дали те могат да го поддържат. Но ще мине някое време и друго, ще опита своите сили и способности, ще се роди вяра в него, и не след много и той ще стане като другите млади хора - мъж с пълна надежда в силите си. Родени на историческата сцена в 1878 година от Русия и били цели тридесет и пет години под нейното опекунство, когато след паметния погром се почувствувахме изоставени от нашата покровителка, па и ние изстинали към нея поради злото, което тя ни стори, ние днес сме в положението на такъв един млад човек, който за първи път стъпва в живота. И ние като него изпитваме трепета на първите свободни дни, но и ние като него ще свикнем - както толкова други нации са свикнали. Ако се вгледаме, обаче, в мотивировката на страха, ние ще видим, че тя е несъстоятелна: били сме малка държава и затова сме били под опасност да не ни глътне някоя по-силна държава, или да не ни разделят няколко сдружени малки. Преди всичко, животът ни показва, че не само ние сме малки, но че даже между другите малки има и по-слаби
към текста >>

516. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

да докладват всяка видяна от тях българска войскова част от какъвто и да било състав, виждаха още, че дружината бе влязла в един вече сериозен бой. Така отпочинали и нахранени тия двама конници, не знаеха как да благодарят за даденото им гостоприемство, ако и за един час само. Взеха ръцете на дружинния командир, целуваха ги многократно, просълзени, че с възобновени сили, свои и на конете, скоро ще се върнат и направят своя верен доклад, до всяка наша войскова група и ги помолят за подкрепа и донесение все по-назад и по-назад, до по-висшите началстващи лица, до които пък трябваше да се адресира едно по-пълно и ясно донесение, за една най-вярна ориентировка. Появата на тия двама конници като мълния се разнесе по цялата боева линия на дружината, че наши конници вече пристигат, а това значи, че и пехота има близо зад тях..., подкрепата на дружината е вече сигурна. ... Тия мили старци и момчета, не знаеха всъщност, как дружината е още изолирана и на какъв "паяджин конец" висеше живота й! Че тя бе оставена сама на собствените си сили за борба с врага, но и има сили по велики, несъкрушими, невидими, които дават своето съдействие, когато то бъде потърсено за общото благо, за добро, за Свобода! Изпратените от дружината патрули назад, за свръзка с нашите части, се връщаха последователно и въпреки силните им старания да влязат във връзка с наши части, до 10-12-15 километра назад, никъде не срещнали такива... На всички тия патрули дружинния заповядваше категорично "никому ни дума за
към текста >>

517. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

по всичко личеше, че днес противника - французите са решил и да предприемат решителна атака и на всяка цена да заемат в. 1248, явния гоним обект на тяхната досега подготовка и воюване и което вече им костува грамадни загуби на хора и материали... Ясно личеше как те вливаха последователно пресни части в предните си бойни редове. Днес французите вкарват в бойно разположение и действие нова дивизия, срещу бойния участък на Бдинския полк, а Бдинци са все същите, в един и същ състав, без подкрепа от гдето и да било, без подсилване състава на полка, който бе вече твърде много намалял, но останалите бойци достойно изпълваха отсъстващите си другари чрез усилване моралната си стойност... Непрестанният артилерийски разнокалибрен огън правеше адски разрушения и всички фортификационни постройки биваха неузнаваеми; минния огън бе в разгара си... Тия "съвършенства" на съвременната техника, не пожалиха днес и гробовете на убитите и погребани до с. Снегове, чинове от полка, находящи се югоизточно от к. 1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях жестокостта на противника не
към текста >>

518. 1.1. МОБИЛИЗАЦИЯ И СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ КРАЙ ГРАНИЦАТА

както бе казал Царя", отсече един буен младеж, два пъти тежко раняван през Балканската война храбрец! И тъй като полкът се комплектува почти само от града и околията, рано още сутринта на другия ден пристигнаха и последните групи запасни от най-далечните села. Полкът бе почти попълнил своя личен и конен състав, по щата на военно време, когато в 9 часа пред пладне на 14 септемврий се получи заповед 1 -а дружина да тръгне за с. Брегово, където до вечерта да стигне и се яви в подкрепа на конните части, получили там специално назначение. 2-а, 3-а и 4-а дружини останаха на квартири в града, като продължиха строевите си занятия и произведоха по дружинно един пробен близък марш в пълните си бойни състави. Рано утринта стана известно, че на полка предстои марш. След обеда, поделенията, затегнати и напълно екипирани, бяха построени на своите сборни места. В 1 ч. и 30 мин. след пладне полкът напусна квартирния си район в града и през гъст шпалир от цялото гражданство и дошлите от селата близки на запасните, възторжено акламиран и обсипван с град от цветя, букети и венци, се построи в сборен ред, западно от града при Държавния лозов разсадник. На 1-а дружина бе заповядано да тръгне от с. Брегово и нощувайки в с. Бойница, на другия ден се отправи за гр. Кула и влезе в състава на полка. Обширното поле е заляно от голяма маса народ. Тук се отслужи тържествен молебен от Н. В. Пр. Митрополита Г. Г. Неофита в съслужение с цялото градско духовенство. Митрополитът призова Божията
към текста >>

519. 1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ

за стягане за път. Закуската и обядът на ръце са раздадени. Часът е 3 след полунощ. Дружините са готови за нощен марш. Заблаговременно бе заповядано да се избере позиция за отбраната на града за в случай на всяка евентуалност; такава бе избрана западно от града, след като, разпределена на три участъка, даде се заповед за бързото укрепяване позицията от дружините. До сега границата ни се пазеше от пограничните войски, усилени с опълченци, на които трябваше да се даде незабавна подкрепа, тъй като не бе изключена възможността сърбите да форсират границата. Вследствие издадената оперативна заповед по дивизията, издаде се такава и по полка, в изпълнение на която 3-а дружина се изпраща към с. Големаново в разпореждане на комнадира на бригадата; 4-а - митницата, а 2-а - към село Киряево в разпореждане командиру 3 /VI бригада; 1-а дружина запази старото си положение - на квартири в града като полкова поддръжка. Отиваха те, героите, далеч от майчини ласки, далеч от копнежите на близки - всички поверили своите грижи на общата ни майка земята под покровителството на Небето; те бяха поверили живота си на Бога. Земята ги приюти в своите недра, а Небето проля обилни сълзи за техния млад живот, който с готовност те даваха за свободата и величието на България... Всички зашепнаха някакви слова и топли молитви се отправиха към Небето: "Боже, пази нази и България!" - "В походна колона, челната рота ходом", раздадоха се громки команди. Дружините тръгнаха. Дъжд проливен заваля. Небето
към текста >>

520. 1.12. ГАЛИЧИЦА

след друга по- ожесточени и по-кръвожадни! И макар че тук беше една само дружина от полка, една шепа бдинци, те знаеха, че тук се решаваше честта и завидната слава не само на дружината, но и на целия полк - на хубавото и скъпо бдинско име. Нещо повече - тук бе подложена на карта съдбата на Отечеството, съдбата на България! Дружен поривист огън, навреме открит, поваля като откосена първата настъпваща неприятелска вълна. На бомбите се отговаря с бомби... Но, озверелият противник, подкрепян непрекъснато от своята мощна артилерия, повтаряше и потретяше бесните си атаки, все тъй, обаче, храбро и неустрашимо, както и първата, отбивани. Противникът е пред последните си усилия. В момента, обаче, в който той беше готов да скочи в нашите окопи, мощно "ура" процепва въздуха и стотици български ножове се насочват срещу гърдите му от нашите самоотвержени защитници, изтощени до крайна степен, обаче все още с железен и борчески дух. Врагът отстъпи. Француският главнокомандващ генерал Сарай, лично наблюдаващ тези боеве, биде измамен в своята сметка и неговите надежди, което се доказва от намерените пред позицията книжа - да чества победата си в Ресен - бидоха осуетени. Трябваше при все това, да не заспиваме на колосалните наши успехи и да се вземат всички мерки на очаквателност, тъй като - ясно личеше - противникът ще повтори своите нападения. Веднага се дадоха нареждания за прибиране всички патрони и бомби на убитите, защото превозът на муниции, поради снежните навеища и лоши,
към текста >>

521. 2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА

полуживи трупове, с подути крака, ръце и лица - почти неспособни за работа. Жилавите ръце се отказваха да манипулират с оръжието, краката са вдървени, тежки и неподвижни, от замръзналите уста излизаха звукове не свързани и замиращи. Затворите на пушките спряха безупречните си действия, а картечниците замръзнаха и трябвашеда се снемат от позицията за огрев и почистване, а нямаше с какво да се заменят. Поддръжки нямаше никъде, артилерията мълчеше, а на изпратеното донесение и молба за подкрепа отговор не се получи. Страшната криза неумолимо настъпваше. Дружинната поддръжка (7-а рота) се разля равномерно по цялата позиция между замръзналите, а последните с носилки се отнасяха долу - зад позицията за огряване и съживяване. От 3-тях роти едва се образува една сборна от 80 човека, която трябваше да защищава позицията на всяка цена до сутринта. Цялата нощ усилията на ординарци и офицери, изпратени на телефона за поискване от щаба на 3/6 бригада поне артилерийска подкрепа, останаха безрезултатни, защото полипса на кабел, единствената телефонна станция бе на няколко километра назад и под "Чуката", а неопитните, но "практични" телефонисти - приспособени в тъмнината на нощта и между скалите, бяха останали неоткриваеми. Сърбите са упорити в преследване на своята цел, а тя бе да ни унищожат на "Чуката", за да открият шосето Кула - Зайчар и отворят вратата на гр. Видин и с това да компрометират военните ни операции още в началото на войната. Кризата стигна до върха на своята страхотност!
към текста >>

522. 2.7. ЛОВ НА КОНЕ

из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки. Те са бодри и готови. Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади. Тук той се спешава и отправя огън срещу засадата, оставена при ж.пътната линия, която отговаря с огън и почва да настъпва срещу него. Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях. Конниците, притиснати от огъня на първата засада, настъпваща бързо към тях, отстъпват назад, за да я доведат в увлечението и на тяхната силна засада, без да подозират, че зад тях се крие смъртта. Наближили до едната от нашите засади, последната открива убийствен огън върху тях и в смущението им с вик "ура" се хвърля "на нож". Двама конници падат тежко ранени, а конете им остават в ръцете на Трастаров и другарите му. Другите трима англичани се качват бързо на конете си и се хвърлят в бягство, но посрещнати от огъня на другата засада, увисват на седлата и се изгубват на изток из камъша. Ударът е така неочакван, бърз и силен, смъртна е уплахата у английската силна засада и тя избягва из гъстия камъш без пушка да гръмне. Храбреците, водени от смелия си началник Трастаров, отстъпват бързо с богата си плячка и довеждат на позицията две големи, красиви английски кавалерийски кобили с пълното им снаряжение, включително и сабите на
към текста >>

523. 2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ

Петър Кръстев, о.з. полковник

- всичко единадесет на брой, слаби по число, но силни по дух и преизпълнени от желанието велик подвиг да извършат. Погълната алчно от тъмнината групата за миг изчезна в неизмеримите й дълбини, като бързо прегази бистрите води на реката и отлетя, макар с тежки усилия, но безпогрешно ориентирана, към високите скали - непосредствено пред силно укрепената неприятелска бойна линия, където се прикри. Тук тя трябваше да остане цяло денонощие, защото обекта й бе далече. Каква дързост! - Без подкрепа, сама, без друга охрана, далеч от своите, групата се разположи пръснато в предложените й от скалите така гостоприемно, опасни приюти. Каква черна мисъл доведе тези великани тук, така близо до смъртта, която ехидно им се надсмиваше и размахваше над главите им ледените си крила! Какво безумно желание овладя сърцата им, за да прибягнат тук в сенките на скалите да се залепят в студения им камък и сами на камък да се обърнат - така близо до будния и опасен враг. Презрели всички опасности те дойдоха тук подвиг да извършат. Свити, будни те отморяваха вече изтощен организъм в студените си гнезда, а заедно с това наблюдаваха и работата на противника. Последният, винаги предпазлив, и сега кръстосваше небесата с разноцветни ракети, които пукащи се над главите им, силно осветляваха пространството между двете страни, а така също и скалите, късите сенки на които бяха ненадеждни скривалища на героите. Секрети вражески открито се виждаха между "Калугерица" и "Камена-планина", а патрулите му често спираха
към текста >>

524. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

сигнала за почване. Обаче, артилерията мълчеше. Тя не откри и по-нататък огън, защото нямала снаряди. Контраатаката се поведе от командира на дружината из гъстопадналата мъгла, но щом се стигна дерето, което ни делеше от врага или 200 кр. до него, силен артилерийски, минен, пушечен и картечен огън запали земята и спря ротите, които залегнаха върху снега, който не преставаше да вали. Криза страшна настъпи! Така близко до противника, под силния му и верен огън, без поддръжка и без подкрепа на артилерията... Снегът почервеня от кръв... Щабът на полка с командира слиза долу при ротите, но с нищо не можеше да се помогне. Една дружина от 55-и п. полк бе изпратена в подкрепа, но тя бе насочена вляво, за да заеме празния промеждутък, образувал се между Бдинци и 56-и п. полк. Обаче, за нещастие тази дружина, попаднала под ужасния огън, не издържа и се пръсна, а по-голямата й част бе пленена от французите. Възползвани от останалото незаето празно пространство, французите обхождат левия фланг на бдинци, принудени вече да се отдръпнат назад. Макар с тежки жертви, бдинци пак издържаха силния вражески натиск и спряха пред в. "Керомашница", където се и задържаха. Французите, изморени от упорството на Бдинци, които също им причиниха големи загуби, спряха своето настъпление и к. 1248 остана не в тяхно владение. Това бе голяма победа, но струваше на бдинци много скъпо: от цели три дружини (I, II и III) останаха в строя около 386 войници с няколко офицери. Само II дружина загуби 89% от
към текста >>

525. 3.6. ПРИ ЕЗЕРОТО ТАХИНО

НАПРАЗНО МЕ ПОЧИТАТ: Неделна беседа; 11 май, 1924 г.

до ушите на защитниците. И ето, развръзката настъпва! Слабите вече остатъци от взвода, поведени от смелия си началник офиц. кандидат Коста Николов (архитект от Видин) се вдигат и на нож с победния вик "ура" се понасят назад, разкъсват обръча и пак спокойно отстъпват и заемат синура на селското гробище, на около 200 крачки от кървавия окоп. Оттук непрекъснатия огън спира англичаните и те уморени от този 8 часов жесток бой, бързо отстъпват зад река Струма, а Бдинци, получили вече подкрепление, се окопават бързо и преустройват за нова борба. Гробно затишие, нарушавано слабо от стенанията на последните въздишки на умиращите, почна да се настанява върху бойното поле, а вечерният здрач прогони страшния ден. Нощта бавно простря черния си мрак и обви в него, като в голямо траурно знаме, кървавата картина, оставена й на попечение от огнената буря... там лежаха между многото убити врагове и петдесет потънали в кръвта си трупове на героичния взвод, останал само с 14 души живи. Подвигът бе добре оценен. Всички бяха наградени с кръст за храброст, а офиц. кандидат К. Николов с кръста за храброст I степен и повишен в чин подпоручик за бойни
към текста >>

526. 6.6. ВОЙНИТЕ, БЪЛГАРИТЕ И БОЖИЯ ЗАКОН

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

това, как ще воювате? Днес не оръжието ще заповядва, но умният, силният човек, зад когото стои живият Господ. Той ще пусне своя силен електрически ток, и всички хора ще паднат с лицето си на земята. Не ще успеят да вдигнат нагоре ни ръце, ни крака - всичко ще забравят. "Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Време е вече хората на 20 век да обикнат Господа по нов начин. Любовта да бъде закон за всички! Само тогава Христос ще ви се изяви, ще ви бъде истинска подкрепа в живота. Ако небето е на ваша страна, кой може да бъде против вас? Това са общи заключения, които могат да се приложат във всеки дом. Чрез тях мъжът и жената ще бъдат щастливи; братята и сестрите, слугите и господарите също ще бъдат щастливи. Всички хора могат да бъдат щастливи. "Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Време е да приложим Божия закон, да отхвърлим всички човешки учения, заповеди и предания. Тогава ще дойде новата епоха. Иде вече тази епоха в света! Има хора, които служат на живия Господ, на Неговия велик закон. Този закон ще донесе мир, разбирателство между народите. Ще стопи омразата и делението, което сега съществува между хората. Какво се иска от сегашните жени и мъже? Жените трябва да отдават нужното почитание на мъжете си, а мъжете да бъдат нежни към жените си; сестрите да отдават нужното почитание към брата си, а братята - своята нежност към сестрите си. Щом тези отношения се внесат между хората, те стъпват вече на нова основа. Нова наука,
към текста >>

527. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

ГОЛЯМОТО БЛАГО: Неделна беседа; 19 май, 1929 г.

че колкото дупки направя, ще ги запълня: колкото рани ви причиня, ще ги излекувам. Считам ви живи мишенки. Аз бия върху тези в крепостта. Всички трябва да научите това изкуство. "Дойди след мене!" Това се отнася до съвременните християни. Ако християните вярваха в Христа и прилагаха Неговото учение, като се заговори за война, всички единодушно ще кажат: Ние не искаме да се бием. Това изисква нашият Учител! Каква направиха християните? Всички отидоха да се бият и да молят Господа да подкрепи и усили тяхното оръжие. Това са все правоверни хора! Христос казва: Моите последователи на можаха да издържат първия си изпит. Евреите от първите векове издържаха изпита си, а тези от вторите векове, не можаха, всичко изгубиха. Сега Христос трябва да слезе отново на земята, да оправи работата. Ако Христос не слезе, хората ще се избият като кучета; ще се колят и бесят, докато земята се зарази. Хората ще се заразяват един от друг, докато напълно се унищожат. Време е вече да дойде друга култура в света. За да се избегне злото, което иде на земята, повтарям: Христос трябва отново да слезе между хората. Аз виждам, че всички бягате от фронта, но ви питам: Готови ли сте да се върнете на фронта? - Готови сме. Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила.
към текста >>

528. 9.7. ПРИЧИНАТА ЗА НЕУСПЕХА НА БЪЛГАРИТЕ - ПРИНАСЯНЕ В ЖЕРТВА НА ВЕЛИКИТЕ СИ ХОРА

ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: Неделна беседа; 13 март 1921 г.

народ - нищо или нещо, беден или богат. Ако плодовете на даден народ са добри, сладки, и самият народ е добър. Ако плодовете му не са добри, и народът не е добър. Когато Христос се приближи при смокинята да види, има ли плодове, като не намери такива, Той каза: Отсега нататък няма да раждаш! "Дозволено е човек да прави добро." Кога? - Всякога: и в миналото, и днес, и в бъдеще. Какво е било миналото на човека, това не трябва да го спъва. Миналото трябва да му служи за поука, вярата - за подкрепа в слабостта му, знанието и мъдростта - при работата му. Наистина, слабият се нуждае от вяра, работещият - от знание и мъдрост, българинът често употребява поговорката: Днес с пари, утре на вяра. Това подразбира: днес със знание и мъдрост, утре с вярвания. Според мене, тази поговорка е на място. При започване на някаква работа, всеки трябва да си каже: Днес с пари. - Може и без пари. - Не, без пари не може. При сегашните условия на живота човек нищо не може да предприеме без пари: на трен не може да се качи без пари; в хотел не може да влезе без пари; хляб не може да вземе без пари. Дето отидете, навсякъде искат пари. Онези, които казват, че и без пари може, те първи се натъкват на противоречие със своите думи...
към текста >>

529. 12.2. НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ

развалила много работи. Българинът има характер и сила, а гъркът - ум и с тези си качества взаимно поддържали омразата и до днес. Четете историята, ще видите, че и днес се повтаря същото. Не е омразата, обаче, която може да разреши такива важни обществени въпроси. Някои хора казват: "Да бъдем националисти!" И в това не е разрешението на въпроса. Хората имат известни интереси, но правилно е, тези интереси да бъдат еднакви за всички. Цялото обществото е един организъм, който има нужда от подкрепа на всички частни, външни сили. Същото е и за човешкия организъм. Ако човек усилва едно орган или едно качество, в ущърб на друго някое, с това се създава известна дисхармония. Следователни, невидимият свят не може да гледа спокойно на издигането на един народ над друг. И гърците сега ще изкупват греховете си..." "... Сега всички хора в Европа се справят със своите неприятели. Това е първата фаза. В църквите, във всички религиозни общества, навсякъде хората се борят, защото имат неприятели. Един народ с друг се бие, защото са богати и като тъй виждат своите врагове. Докога ще се борят? - Докато станат сиромаси. Като станат сиромаси, ще кажат: "Братя, стига сме се борили, може по друг начин да живеем!" Може, може да се живее по друг начин, но трябва вяра. Сегашните културни хора и едните и другите отиват в крайности в живота. Онези, които вярваха в Бога, но не изпълниха волята Му, нищо не можаха да направят и онези, които не вярваха в Бога, а вършиха Неговата воля, и те не можаха да направят
към текста >>

530. 4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ; 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА

Сина Божия път за спасението забравяме и се лутаме по други трънливи и с лош край пътища, когато от друга страна знаем, че Спасителя казва: "Человече, давам ти Божието учение, изпълнявай го така, както Аз го изпълних, ето Аз съм ти огледалото, Моите дела са всякога пред тебе; дай живота си за твоите ближни, както Аз го дадох за теб, а понеже нямаш Моята Божествена сила на търпение, ум и пр., то ако вършиш това, което те учих и което правих, Аз всякога ще те поддържам, ще те подкрепям с Духа Святаго - Моята помощ ще ти даде сила да изпълниш Моите заповеди т.е. помощта Ми ще бъде всякога с теб, защото ти човече, ще се освободиш от греха си, когато се съединиш с Мене чрез жива вяра в самия Мен, чрез Божествената любов (гл. 13-а, 1-о поел. Коринтян.) А понеже, братя и сестри, като человеци, ний грешим, необходимо е да мислим по-сериозно за нас. Трябва да разграничим грижите си за душата и тия за тялото, т.е. грижите си за Бога и за света, защото посред нощ ще дойде Женихът и блажен ще бъде само тоя раб, който Той намери буден, а тежко на тоя, когото завари, че спи: затова, нека всякога в живота си, на нашата земна планета, даваме Божието Богу и Кесаревото Кесарю. С тия думи да благопожелаем встъпванието на новата годишнина в нашето поле за работа, като призовем Божията помощ да ни подкрепя в предстоящата ни деятелност и в развиване в нас Евангелската любов, любовта на Св. Йоана Богослова, за да можем чрез нея да развием в нас и в нашите ближни всички необходими
към текста >>

531. 4.3. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

защото е жаден - Напойте го; Ученикът - защото няма знания - дайте му знания от Светлината; Търговеца - защото няма пари - Дайте му и поощрете го в търговията му. Учителят - защото няма ученици. - Родители съдействувайте на учителите да имат послушни и прилежни ученици. Музиканта - защото няма слушатели. Идете и чуйте, о человеци, хубавата мелодия на неговата арфа и внесете мир и свобода - широта във вашите души. Земледелецът е недоволен, защото има слабо производство. Усилете вашата подкрепа материална, морална и просветна, за да се увеличи производството му, та и вие с него ще бъдете братски доволни. Изобилие и обич, обич и изобилие - това е нужното
към текста >>

532. 4.4. СХВАЩАНИЯ ЗА ЖИВОТА

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова

живеят между други народи, американци, англичани, французи и пр. са много учтиви, любезни, а щом се върнат в България, стават грубички, недоволни от всичко. Една от причините е и малкото земя, с която разполагат... Българина има творчески дух и за това навсякъде му е тясно... Широта търси той... Дайте работа, широк замах на българина, той ще работи... разнообразете неговото производство. Умът на българина е пълен и ражда идеи - не възпирайте тяхното раждание и развитие, а подкрепяйте го в тяхното приложение... Бъдеще светло има българския народ. Упорит е той. Дайте широк простор в пътя на доброто, на тая упоритост, вложена като енергия в творчеството тя ще даде блестящи резултати. Поощрявайте всяко добро начало във всичко, а не поливайте отрицателните качества, за да не растат плевелите, а да издъхнат. Дайте свобода на всяка душа, на всеки човек да се развива, без подозрение в неговата дейност, мисли и чувства и така ще разгадаем великата тайна на живота.
към текста >>

533. III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

и народа, който е бил там. В: Някоя друга опитност, която майка Ви да Ви е разказвала, или да си спомняте с нея, която тя е имала? М: Мама се допитваше за всичко, при тежки положения за нея се допитваше и искаше съвет, защото аз съм в Русе, стипендия получавам, брат ми е тука, стипендия получава в София нали. Л: И аз съм в Италия, получавам също. М: И тя също нещо. Значи три деца тя да може да издържа с една нищожна пенсия, да може да ни изпраща там. Благодарение на Него, на Неговата подкрепа, която Той даде на майка ни, ние можахме да завършим всички. В: Това не е малко нещо в една епоха. Л: То е много даже. В: Много нещо. Сега е другояче, имат стипендии, но тогава, в онази епоха е било съвсем другояче. А нещо да си спомняте за Вашия баща? Тя ми разказа, той е загинал през време на Балканската война при Чаталджа, село Еникьой. Там е погребан. Само си спомням, че бях много малък. Качи ме на коня си при тръгването, и друго вече нищо. И след като е починал той, идва един офицер и му носи сабята, бинокъла, пистолета, ордените, и всичко това нещо майка ми го пазеше до последък просто. И миналата година увеличихме снимката, която имаме от баща си, дадохме на брат ми и сестра ми и тука остана една и заедно с неговите отличия, цялата му военна характеристика предадохме в Калофер в музея. В: Това е много хубаво и правилно, да се съхрани, да се запази. В:Всичко това нещо, което имаме оставено от майка ни, което тя го пазеше, и благодарствено писмо има от музея Калофер. В: Сега, Вие сте
към текста >>

534. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

В живота човек има много опитности. От всяка опитност ще черпи поука. Но не се тревожи. В най-скоро време ти ще получиш туй, което другите в 20 години ще получат." Останах си аз в печатницата. СлеД един месец получих повишение не за контрольор, а за помощник-контрольор - 3600 лв. Благодаря пак, нали. Отидох, казах на Учителя пак. Той каза: "Ще се отвори вратата. Не се тревожи." Бях тогава в стаята Му и така с едно такова ожидание казвам на Учителя: "Няма кой да ми помогне, да ме подкрепи." Той докато беше и аз веднага така се изправих, станах и казва: "Кой ти казва, че няма кой да те подкрепи?" Ами казвам: "В живота доста неприятности." Той казва: "Ти имаш толкова близък човек, който се грижи постоянно за тебе." Казвам: "Кой е той?" Той казва: "Майка ти. И в момента тя до тебе седи." Аз Му казвам: "Учителю, извинявайте, искам да видя, за да се уверя." В: Ха, Ха! Ясно. Д: Той взе да се смее и казва: "А, готов ли си да видиш това, което искаш? Ако казва се получи нещо с тебе, ти тука ще страдаш, но тоз, който го е причинил ще страда на онзи свят. Когато дорастеш, не само ще ги виждаш и ще си говориш с тях, но трябва подготовка на физическия свят." И наистина, аз получих повишение, 1941-ва и 1942-ра работех. 1943-та до август месец в железниците ме пратиха. Там имах облага, защото ползвах безплатна карта - за цяла България имах карта. Обаче, след края на 1943 г. моя бивш началник в печатницата - началника на финансовия отдел Тодор Ряпов, обажда ми се на гарата и казва: "Ако
към текста >>

535. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

декември 1966 г. A3 ТЕ ТЪРСИХ В дните раншни връща се моята мисъл, когато сред нас беше Той, Мъдреца свят, и светлите дни в живота ми е писал, да уча великия Божи промисъл. Закона на Битието да ми е познат, по пътя на моя живот аз се спирам, И в трепет душевен обръщам все глава, назад по изминатия път се взирам, И с радост безценните зърна събирам на Неговите мъдри и вечни Слова. Душата ми благодари за тези дни, които под Негова закрила бяха, Та, ако нявга ме живота нарани, подкрепа да получа, да ми каже: Стани! В тези страдания нови дни изгаряха, нека никога духът ти не унива От бурите върху тебе що връхлитат. Чрез тях милостта на Бога те облива. А твойто аз с Вечното в света се слива, та скърбите далеч от теб да отлетят. И в тези Слова, напътствие свещено, аз виждам светлият Му образ, че живей, и вярвам в присъствието Му нетленно, както в Божието Слово неизменно, за което духът ми вечно ще копней. Аз те търсих, защото исках пак да зърна Твоя образ благ и беловласа Ти глава, готов бях малката тревичка да прегърна, Но да Те видя, да чуя Твоите слова. Не можах да Те срещна Която с такава любов ти нам съгради, макар, че те търсех като слънце ранобудно, Да бъда пак при тебе, тъй както по-преди. Не Те видях гдето беше Твоята палатка, Сред полянката откриваща дивни красоти. Навсякъде те търсих, спомням си дните кратки, Когато бащински мъдро напътстваше ни Ти. И на върхът Молитвен аз пак не Те видях, да облъхва косите Ти утринен ветрец, Търсих Те без умора и радост не
към текста >>

536. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

искат да ги вземат, без Неговите страдания. Не може така. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше-да не вземате високи длъжности. Да имате стремеж, но този стремеж да е духовен, да се усъвършенствуваш, да имаш знание. Третото нещо е вие взаимно може да си помагате. Да кажем някой има немирни деца, или друго главоболие. Можете един на друг да си помагате. Десет души ще си съсредоточите мисълта върху един брат. Ще се съсредоточите върху него и ще му дадете един подтик, да го подкрепят. Ще се молите заради него, ще му изпращате своите пожелания. Този брат като закъса материално ще му помогнете, но да не го направите ленив. Той да види, че с Божията Любов може да се поправи всичко. Животът трябва да е сносен, нормален, да не е в утеснение. Да кажем, че Аз имам един клас от 100 души ученици. Хиляда лева туря всеки настрана. Един брат се нуждае от 5 или 10 000 лв. Тези пари, които сте дали, те пак ще дойдат при вас. Ще му дадете пари, но труда си да вложите в тях. Ученикът трябва да работи всякаква работа. Една година ще носиш пясък. После няма да бъде така. Като караш коне, ще научиш смирението. Имаш бодили, сега ще се повдигнеш. За ученика има изключителни неща, които ще ви дойдат до главата. Кармата ти е такава. Господ ще ти каже и ти ще напуснеш Царската корона и ще станеш слуга, за да научиш урок. Ще кажеш: "Да бъде Волята ти Господи. Ще стана слуга, ще работя." Ще вземеш лопатата и ще почнеш да работиш. Ти трябва да бъдеш готов за всичко. Това е Волята Божия. Но
към текста >>

537. 9. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 29 декември 1912 г., село Подима

да изчезне завинаги лъжливото Учение и да настъпи Светлината, Истината, Правдата. Нека О, Христе, пояждающий огън да огори всяка пръчка, която не дава плод. Учителю, с настъпванието на Новата 1913 г. поднасяме пред Вас нашите най-покорни и послушни със слабите ни сили поздрави от все душа! Приемете ги Учителю! Съдействувайте ни с настъпванието на годината да принесеме своята слаба мощ на Божествената нива, като последни слаби работници по волята на Отца. И слабите труженици, подкрепени с Божията десница правят чудеса. Настоящата война ежечасно това доказваше. Вам всичко е известно. Нека О, Господи Иисусе Христе настъпващата година донесе светлина на поробените Твои верующи, като съзнаят, че само милостта Божия им дарува тая жива светлина и се поклонят пред Твоя свят образ, а господарите на поробените да съзнаят, че не е тъмнината и лъжовното учение, физическата сила и материалното въоръжение, които могат да владеят. Те вече съзнават, че грубата сила си отлетява безвъзвратна, за да отвори и почисти пътя на В идел ината. Настъпи вече времето О, И исусе да произнесем: "Мир вам! Както мя Отец проводи и аз провождам вас. Приемете Духа Святаго. На които простите греховете, простени са и на които задържите - задържани са." (с. Подима, Матея 6:18-20: Йоан 20:21-23. По жребе тая вечер 10 ч.сл. пл. Събора 29.XII.) Велики Учителю, Твоите ученици, ръководени от Небесните Ти светли сили, запазени бяхме от неприятелски куршуми - "ни косъм не падна от нас." Всичко извършено и
към текста >>

538. 27. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 март 1915 г., Бургас

МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 22 март 1915 г., Бургас Учителю, Поднасям моите и от страна на всички членове от дома ми сърдечните поздравления за Светлия Възкресен ден Христов! Целуваме десницата Ти! Молиме съдействието Ти за ръководство Господне, за подкрепа Христова, за да можеме да следваме всякога при всички условия на живота Неговите пътища, да растеме в познаване и прилагане Неговите истини, за да възкръсне всецяло Христос в нашите сърдца. Благопожелавам Учителю да се увеличават работниците на Божествената нива, да бъде приет между тях и слабите ми сили по Божия милост. Да се подобри и възрасти плода на Духа в сърдцата на българския народ и неговите управници, в сърдцата на Славянството и Неговите водители към обединение в сърдцата на цялото человечество, за да дойде Царството Христово на Земята и всички в Негово име възгласяме: "Христос Возкресе!" Учителю, от седмица най-малкия син Матейчо боледува. Изглежда че е от стомах и инфлуенца. Моля за съдействие и указание - упътвание за неговото лекуване, за по-скорошното оздравление, ако това е Волята Божия при всичко, че вярата ми е непоколебима в неговото оздравление. Но мъчи се с това боледуване. Стряска се в съня си и неспокойно и малко спи. Ваш Верен и послушен ученик. М. Сотиров 29 март 1915 г. гр.
към текста >>

539. 31. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 10 септември 1915 г., четвъртък, Бургас

МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 10 септември 1915 г., четвъртък, Бургас Учителю, Встъпихме в часа, в който Господ Наш Исус Христос прославя и проявява Царството Си на Земята. Очите на избрания народ се обърнати към Отца Нашего. Българския народ в лицето на своите избрани търси подкрепа и съдействие за прославление Името Божие. Това съдействие е от Духът Христов. Благословете и съдействувайте Учителю за прославление Името Божие на Земята за изпълнение волята на Отца на Земята и за идването Христовото Царство на Земята както е горе на Небето! Вашия Дух е бил и ще бъде винаги с нас - съдействувайте да бъдеме всякога верни и послушни на Небето - Амин! Целува десницата Ви Вашия всякога послушен ученик в Господа Н.И.Хр. М. Сотиров Четвъртък, 10 септември
към текста >>

540. 33. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 23 април 1916 г., Възкресение Христово, Бургас

МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 23 април 1916 г., Възкресение Христово, Бургас Учителю, В днешния тържествен ден поднасям Ти и моля приемете моите задушевни поздравления на вярност, преданост и послушание - за денят Възкресение Христово! Моля Христовия Дух да просвети моята душа, да озари моят ум и да изпълни моето сърдце със своята мъдрост, за да мога със слабите ми сили, подкрепени от Духът на Истината да работя в пътищата Господни за прославлението Името Божие. Мир, благодарение и хваление Господу да царува в моят дом под закрилата на Всемогущия! Всички от домът ми в Господа целуваме Твоята десница с Христос Возкресе! Твой верен, предан и послушен ученик С. Минчо. Бургас 23 април 1916 г. Възкресение
към текста >>

541. 43. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 октомври 1916 г., събота, Бургас

и аз трябва да понеса изпитания по длъжността ми, която заемах през войната. Не било угодно само страданията от раната, а трябвало и душевни мъки да понасям заради Правдата, заради стремлението ми да изпълня повече отколкото трябва и се налагаше от длъжността ми, като командир на 3 дружина от 24 полк. Обвиняват ме, че като такъв през периода от 15 октомври до 12 ноември 1915 г. като съм бил отделен от полка - от бригадата със Заповед № 11 от 15 окт. и изпратен към 46 полк, за да го подкрепя и съдействувам на атаката му към Гиляки, аз: "не съм действувал при неотлагателни обстоятелства по собствена инициатива и не съм потърсил връзка с бригадира си, вследствие което не съм получил и не съм предизвикал да получа от същата заповед за военни действия." Заради горните обвинения ми поискаха обяснения тая година през април. Дадох ги много обстойно и документално и представих на 27/14 април с цитати и № на заповедите, които съм получавал и се вижда, че всякога съм се проявявал повече отколкото трябва. Аз се боях повече да ме обвинят с превишение на власт и действия, а те тъкмо обратното. Дадените ми тогава обещания види се не са ме оправдали и назначено било следствено дело против мен като обвиняем. Тоя месец от 23 до 25 дадох наново обясненията си. Тоже в същия смисъл, като приложих и всички писмени документи каквито имах под ръка, а за другите указах, че са в архивата на 3 дружина от 24 полк на фронта. Обясненията ми в кратко са в 3 части: 1. От 15 до 20 октомври съм бил в пълно
към текста >>

542. 61. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 май 1917 г., понеделник, Бургас

МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 28 май 1917 г., понеделник, Бургас Бургас, 28 май 1917 г., понеделник Учителю, На 25-того по обяд тръгнах набързо за Сливен. Вместо работата за която разчет правих, че отивам, намерих почва за друга работа. С пристигането ми вечерта - 8 часа, намерих г-жа Стойчева, като гостенка у дома, болна на легло. Отпаднала съвсем духом, със силно малодушие, и даже с вяра, че всичко било "свършено" с нея. Подобри се, засили се и подкрепи духом и с вяра. Допуска, че е изстинала през време на летуването на 21-ого, понеделник, понеже имало отворени прозорци в трена и силно течение. Появил се е стария й бронхит с компликация силно сърцебиене. Затова и Ви телеграфирам. Съмнявайки се за нещо сериозно в гърдите, повикала е лекар - доктора от града. Не е намерила друго, освен стар бронхит и голяма слабост в сърцето. Дал й е наставления, резултат на преглежданието. Вчера я оставих сравнително доста добре, но много слаба, все в легло, почти от 22-того. Мъчно й е много, че не е могла да извърши възложената й работа - за 25-того - да беседва. Поуспокоих я. Вчера 27-ого, неделя бе назначена беседа. Вместо нея, събеседвах аз по волята Божия, все по същия материал: Матея, 19;6, по бележките ми от 13 Май т.г от София. Ако Бог дозволи, моля и Вашето съдействие, на 30-того, сряда, след пладне госпожа Стойчева да прочете дадената ми и преписана беседа все по Матея 19; 6, държана в София на 3 май /сряда/. С това ще смята, че поне отчасти е успяла да изпълни своята задача в Сливен и
към текста >>

543. 65. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО СТЕФАН НЕЙКОВ, 19 август 1917 г,, неделя, Вардище

извършва обединението на българското племе. Ако бъде ме чисти непорочни, скоро ще се привърши, ако ли не, ще се продължи и не може да се отмени. Българското племе е благословен народ, има мисия от небето и трябва да я изпълни. Вие имате задължения към тоя народ. Работете и служете му честно и ще му помогнете да изпълни своята велика задача, която Господ му е възложил да разреши." И все в тая посока е бил Неговия говор, Неговите мисли, Неговите желания. И в замяна вместо да намери подкрепа в нашите управници или обществени служители, те Го гонят, ненавиждат, бичуват, отстраняват, интернират! Нещастен народ с глупави водачи без всякаква духовна култура! Ето нашето духовенство - то води народа в пропастта със своето материално стремление за забогатяване. Защото бичува всичко покварено в страната, затова ли е лош и Го интернират? Грешка голяма, която ще доведе до печални последствия! Почти бяхме на прага да завършиме своето свято дело, ето нова пречка, която може би недай Боже ще ни коства нови загуби, нови пакости. Да не бъде! Стефане, пиша ти по тоя въпрос и те моля говори гдето трябва до най-високо стъпало с молба задушевна да се поправи тая грешка и се върне в София или Му се даде право, свобода да остане там гдето намери за добре. Моята съкровена гаранция не може да запълни отворената бездна пред Небето между народа и армията и Господа Бога на Силите. Вярвам в добрия край и очаквам да ми съобщиш. Моите дълбоки почитания към Г-н Главнокомандващ и Г-н Ген. Луков. С братски
към текста >>

544. 66. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО ДИМЧЕВ, 20 август 1917 г., понеделник

мен, за частни работи, те бледнеят, аз ги жертвувам за общия народен и на армията интерес. Пиша Ви за един човек, за една душа, за един Дух, за един образ в человеческа плът. Може би много казвам, което не трябваше да открия, но това само Вам изявявам. Пиша ви за лице, Което е непогрешим моралист, велик философ, мистик, пълен с възвишени знания не земни, а дошъл да работи, да помага в името на Божествената Любов на нашия народ, за да изпълни великата Своя мисия. И в резултат вместо подкрепа, не награда такава от Земята не приема, за да завършиме по-скоро обединителното си дело и настане за българския народ мир, за да запази силите си и за в бъдеще наши служители и властници стават "камък на препъване" и несъзнателно се стремят да отложат завършването на това велико свято дело. Да пристъпя вече тъкмо на въпроса: в София на ул. "Опълченска" № 66 в дома на Г-на Петко Ив. Гумнеров - секретар в Касацията живее лицето, за което Ви говоря. Именува се тук на Земята Петър К. Дънов, син на свещеника от Варна Константин Дъновски. Научих се по околен път, че на 7-ого бил интерниран във Варна. Защо? Какво зло е сторил? Неговите думи, проповеди са биле всякога явни, печатни са, има ги и ръкописни. Неговите дела са биле всякога огледало за подражание. Само Неговите околни знаят страданията, мъките, тъгите, които прекарва Той, затворен в стаята Си с дни, когато се е надвисвало някое зло над Българския народ. Само близките или верните на Небето, на Христа на Господа знаят какви усилия с ред
към текста >>

545. 84. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 1 юли 1918 г., понеделник, Вардище

3-и ПЕХ.БДИНСКИ ПОЛК понеделник, 1 юлий 1918 г. Вардище Учителю, Изпратения чрез брат Петко Гумнеров по г. поручик Майеров наряд получих на 28 късно вечерта. От вчера - неделя, 30 юни го изпълняваме тук 7 офицери от полка. Под ръководството на Духът изпълнението въпреки бойните условия, неопределено време за работа и сън, нощи безсънни, вярвам да изпълниме добре до край и да вземеме и да внесем и ний със слабите си сили дан в тоя велик подвиг за общото благо, за Славата Божия. С подкрепата на Небето, с Вашето съдействие обещанието ни, подвига ще изпълним до край. До събора 6 юли вечерта. Разчитаме Учителю на Вашата подкрепа. Сили за всички 7. Целувам Десницата Ви и Ви поздравяваме. Ваш верен, послушен ученик М.
към текста >>

546. 87. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 10 август 1918 г., София

УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 10 август 1918 г., София (получено на 13 август 1918 г.) Любезни М. Сотиров, Надявам се да сте бодри и весели духом. И всякога можем да бъдем бодри когато Господ на обичта и Бог на Любовта е с Нас. Да се съзнаваш своята всегдашна връзка с Господа, това е благо. И право казва псалмопевеца: "Ако и в ада и там Твоята десница ще ме подкрепи и настави". И наистина вие, които се намирате в тринадесетата сфера на фронта и там Господ ще ви подкрепи и настави. Само по този начин ще изучите малките мистерий, мистерията на тъмнотата, която се крие в центъра на Земята. Смел и непоколебим трябва да бъде човек в своята вяра, в своята Любов към Бога, Смърт или Живот - това е все едно с Него. Опитност добита не се губи. Вярата побеждава. Господ мисли за своите любими деца и слуги и рабини. Моето благословение вам и на всички, които се подвизават в Господния път. Растете в познанието на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Господнята Истина. Мир на Всички ви. (Свещеният подпис) Ж. К. В. О. София 10.VIII.1918
към текста >>

547. 97. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 октомври 1919 г., сряда, Бургас

МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 22 октомври 1919 г., сряда, Бургас (изпратено с разписка за препоръчано писмо до Петко Гумнеров, 27 октомври 1919 г., Бургас) 22.10.1010 г. сряда Бургас Учителю, Днес като встъпвам в 45 годишна възраст, целувам Десницата Ви и моля за Вашето благословение, за да се прослави Името Господне чрез делата ми през тая година от мене, най-малкия и най-слабия от братята на Братството, но силен с подкрепата Твоя Господи Боже мой, Отец на Светлините! Целува Десницата Ви. В. В. послушен, предан ученик Минчо Сотиров Разписка № 1949 За подаден препоръчан предмет Приех от.................................................... г. М. Сотиров Един препоръчан предмет, адресуван ... за г. Гумнеров в София Заплатени такси: За предмета ... 20 гр. ... лева ... 30 ст. Наложен платеж......................... 25 ст. Всичко........................................ 55 ст. Подпис на
към текста >>

548. 132. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ, 15 април 1924 г., София

УЧИТЕЛЯ ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ 15 април 1924 г., София (получено на 21 април 1924 г. по Петко Епитропов) (препис) До Всички Онова, което внася живот в душата е Божията Любов на Духа; Онова, което внася в душата светлина и знание е Божият Дух на Мъдростта; Онова, което внася свобода и радост в човешката душа е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй от Когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля. Няма скрито нещо от Неговото око. Бодри, умни, весели, благи, добри, трудолюбиви в доброто. Ходете в пътя на живота. Любовта, Мъдростта и Истината Божия да пребъде с вас всички сега и всякога. (Свещеният подпис) 15.
към текста >>

549. 141. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 октомври 1926 г., петък, Бургас

встъпвам днес в 52-та ми годишна възраст, моля Вашето благословение и съдействие да бъда полезен работник на Божията нива и принеса плод преизобилен, ако и като най-малък служител за Славата Божия и всичката ми дейност да бъде само за Славата на Отца Твоего и Отца Нашего, Господи! Нека Духът на Любовта ме ръководи, Духът на Мъдростта ме просветлява и увеличава знанията. Духът на Истината ме освобождава от всякакъв робски гнет и разширява свободата на душата и Духът Святий ме подкрепя за победа над всяка сила Божия. Целувам Десницата Ви Учителю. Ваш верен, предан, послушен ученик. Минчо
към текста >>

550. 145. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 26 юли 1927 г., вторник, Бургас

изпълнена задача - баните, екскурзиите, събранията на открито и закрито са отлични както за мене, така и за ония членове братя и сестри, които ги приложиха. Скръбна ми е душата заради дисхармонията в дома откакто Димитър не желае да работи: като паразит е станал - играе на футбол, ходене вечер и храна - "от добрата". Престана да посещава школата и събранията. Напълно свободен. От съвети не приема и самостоятелен бил. Изглежда, че е под влиянието на други лица. Дъщерята Еленка го подкрепя и е в хармония с него. И тя посещава събранията, но види ми се от лицеприятие на мен да угоди. Схващам, че имат боязън от присъствието у дома на с. Пенка и често са в дисхармония с нея. Като има да шие нещо на тях - добра е, подбужда ли ги на работа - непотребна е! Разбирам че всички тия изпити са за мене дадени и вярвам, че по Волята Божия и с помощта и съдействието на Тебе Господи Мой ще издържа успешно тоя изпит за Славата Божия за величието Божие и пак за Славата Божия. Помагай ми Господи, защото без Тебе Христе, Господи мой нищо не можеме да сториме. Целувам Десницата Ви Учителю! Благословете. Ваш верен, предан, послушен ученик Минчо
към текста >>

551. 146. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 29 юли 1927 г., петък, Бургас

прочитанието пасажа за необходимостта всеки член да бъде снабден с членска карта от обществото по установения образец, брат Сотир Щерев прекъсна и каза: "Ние си плащаме тук членски вноски и това е обременявание на членовете с нови членски вноски по 60 лв. годишно. Ние не сме съгласни с това нареждание, то е измъдрувано от някои софиянцй, които нищо не плащат" и т.н. Помолих го да дочака да прочета докрай нарежданията. Прочетоха се и той наново почна против членските карти да говори, подкрепен от г-жа сестрата Паскалева. Казах им, че ние макар да имаме определени членски вноски и всеки се е задължил да внася, са доброволни вноски, пак не ги внасят и тия, които най-много се оплакват от членски вноски. Има приятели, които от 3 години ни стотинка не са внесли, въпреки обещанията им, дадени писмено, и сега и от тия вноски се отказват, когато вие знаете, че миналата година се взе решение тия членски вноски от членските карти да се употребят за засилвание фонда на издателството на нашата литература. Обади се г-жа Паскалева: "Като са обещали те все ще ги внесат." - Защото тя с мъжа си бр. Н. Паскалев нищо не внасят. Казах: "Сестра, да обещаеме на определено време да внасяме и нищо да не внесеме, то все едно е - нищо не сме внесли. А че сте мислили някога да внасяте, то е голо обещание. Ние обаче трябва да бъдеме послушни на нарежданията, които ни се дават от Учителя и да ги изпълниме щом смятаме себе си ученици Негови. А тия, които не плащат нищо, стават съблазън на другите и
към текста >>

552. 152. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 ноември 1927 г., понеделник, Бургас

към младежите, па и от другите да не посещават събранието на обществото, докато един млад брат казал: "Сотиров на столовете ще чете своите беседи." - Като че "Сотиров" чете и "свои" беседи чете. Течението, на което искат да дадат живот е мисълта: "Един трябва да стане жертва, за да се спаси обществото от разцепление." - Тая жертва наглед, повидимому желаят да бъдела с. Пенка Г. Къниева, за да не бъдела съблазън, а всъщност, ясно ми е, че всичко е против мене. Тя е силна подкрепа, както Ви съм докладвах Учителю - безкористна душа и ако в случая е необходима изкупителна жертва, нека бъда самия лично аз. Готов съм да понеса всецяло отговорността върху себе си - всички станали грешки, грехове, ако има такива, нека понеса последствията им и да бъде всичко това за Славата Божия - за Делото Божие, което Вие ни носите. Вторият въпрос - братския опитен стол, който имаме от септемврий - вече в 3-тия месец и продължава да съществува при пълна хармония, трябвало да се разстрои, понеже не съм взел разрешение от Управителното тяло - или най-малко да не бъде в зданието - долния етаж на Салона събранието, а в частна къща. Моля Учителю, ако за едно опитно приложение някои правила-методи на Учението ни, за да изпълниме Волята Божия трябва предварително разрешение от Управителното тяло - ще го направя, за да не се смята, че съм уронил човешкото им достойнство и пренебрегнал, макар че са против каквото и да било приложение поне досега - или пречат и противоагитират или не вземат
към текста >>

553. 161. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО МАРА ХАДЖИПЕТРОВА, 27 октомври 1929 г., Бургас

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

благата му. Потребна е вяра в собствените сили, упование - жива непреривна вяра в Бога и по Своите Си милости, Той ще даде всичко онова, което нам е потребно за нашето повдигание: растеж и оплодяване - плод, който никога не умира - добродетелите. Преждевременната кончина на добродетелния и любвеобилен неуморим труженик Гечо ви повдига и поставя на висотата и на баща на семейството и водач на предприятията му. Вие в случая - майката - баща и наследниците - децата ще имате силната подкрепа на всички души и семейства, които са многобройни и които са биле подпомагани от пожертвователния покойник. А само Той скъпата жертва, бащата със своите задгробни сили ще продължава да ви ръководи - ще ви шушне и внушава и ще ви бъде помагач. В сегашните условия в които Небето ви поставя ще има да изпълните истинската роля на майка възпитателка и на баща работоспособен в семейните дела и предприятия. Ако любезна с. Мара, Вие чувствувате и намирате, че в тия моменти бих могъл да Ви бъда полезен и в услуга в предстоящата Ви дейност, разчитайте на мен и съм на разположението Ви - вярвам, че бих оправдал доверието и бих принесъл полза за общото ви благо и облекчение усилията, които трябва да полагате. Може би мисълта, която ме заставя сега да поднеса своята готовност за подкрепа - съдействие, е едно старо желание на покойния да бъда около му, но не може да се реализира на времето. Наново споделям скръбта ви семейна и оставам с дълбоко уважение и искрени поздрави и успех във всяко благо! М.
към текста >>

554. 18. ПИСМО ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ, СОФИЯ ДО ПЕНКА Д-Р СТАНЧЕВА

в кръжоците из селата в околията/ да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се указаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен ден или рожден ден. Вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда "Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си /женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр./ Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден, например, да видим, че са се събрали достатъчно суми и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е Братството Ви да си определи ден в годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда "Даровити младежи". Когато се реши избирането на кандидат, ще Ви изпратим формуляр за попълване данните, които трябва да се знаят за всеки едного. Приемете поздрав от всички ни: За БРАТСКИЯ СЪВЕТ: подписали: /Т. Стоименов, Н. Антов, Ж. Панайотов, Манол Иванов - домакин, Коста Стефанов-счетоводител, Симеон Симеонов - юрист и
към текста >>

555. 6. ИЗБРАНИЯТ НАРОД

свършено и Добруджа е в български ръце, официално беше оповестено това събитие. Думите на Учителят бяха потвърдени по един недвусмислен и категоричен начин. Радостта беше всеобща и голяма. Официално беше наредено да се отслужат благодарствени молебени, да се направят военни паради и да се даде най-голяма тържественост на това събитие. А неофициално беше подсказано заслугите да се отдадат на Мъдростта, на царя и правителството и особено да се подчертае, че това става благодарение на подкрепата ни от Хитлер и Мусолини. В качеството си на войскови началник, по силата на обстоятелствата трябваше и аз да държа реч за това събитие, на тържеството в град Сливница. Аз застъпих в своето изказване въпроса за гледището на историческата правда и затова, че нашия народ има своето духовно богатство и добродетели и се ползува със закрилата на Невидимия свят, в смисъл на някакво избраничество и предопределение. Аз мислех, че с това отдавам признателност на Светлите същества, които бдят и пазят България. Разбира се, това изказване аз направих съвсем бегло и общо, незабелязано и неуловимо за тия, пред които говорих. Защото тези, на които говорих не бяха готови да приемат направо тези неща. Учителят по свой път знаеше за това мое изказване и пред широк братски кръг в обща беседа между другото Той каза: "Имаше един наш брат, който тържествено искаше да изтъкне, че българският народ е богоизбран и предопределен." Той замълча и след това продължи: "Българският народ не е богоизбран. Той няма
към текста >>

556. 12. ЕЛА И ВИЖ

бях поставил на последно място между другите братя. Аз се подготвих за това пътуване, макар да имах малко представа за него. На мен не ми бяха дадени никакви упътвания за подготовка и на какво главно да обърна внимание. Това беше голяма грешка. Оказа се, че аз не се бях подготвил добре за суровите условия на Рила, което Учителят схвана по свой вътрешен път и благодарение на Него Той ми създаде условия да мога да прекарам сравнително добре. Аз не бих могъл да присъствувам там без тази подкрепа на Учителя, която ми е била давана и при други подобни случаи и то винаги незабелязано, скрито и тайно за нас. Аз видях при какви условия Учителят прекара тези 7дни на планината. Те бяха едни от най-неблагоприятните. На мен ми беше доста неудобно, като виждах как Учителят се поставя на най-неизгодните условия, а на нас, макар и много по-здрави и млади, и особено за мен бяхме при по-добри условия. Аз се чувствувах засрамен в себе си и от обстоятелството, че като военен, прекарал най-суровите и тежки условия през време на войните - Балканската, Съюзническата и Първата световна война и мислех, че съм най-закален, опитен и готов, а се оказа, че съм много далеч от това, което Учителят проявяваше там. Нещо повече, аз явно виждах, че съм даже по-зле и от много наши братя. Моята представа за хората на братството, че са хора хилави, безволни, слаби и беззащитни, кротки като овчици се опровергаха напълно. Напротив, тук аз трябваше да констатирам, в хората на Братството качества, които не съм даже и
към текста >>

557. 16. БИТКАТА ПРИ СТАЛИН ГРАД

е известно, германците претърпяха поражение пред Москва. Далеч преди битката при Сталинград Учителят каза: че германците ще обсадят Сталинград, но без да очакват сами ще бъдат обкръжени и пленени там. Така и стана. Това беше доста преди сталинградската операция. Минаха месеци, след това започна битката за Сталинград от страна на германците. След други месеци, след жестоки, небивали в историята сражения, германците бяха спрени и постепенно те бяха изтощени и след това отслабнали и неподкрепени с пресни нови сили върху тях се изсипа огромна военна сила и техника, от страна на русите, те бяха обкръжени, а след това и пленени. Героизмът и на двете страни беше много голям. Съпротивата от страна на германците беше сломена. Хитлер се ръководеше повече от чувството на омразата, а не от разум и от ясен поглед на голям пълководец. Отдавна той беше скъсал с някои свои талантливи пълководци, а се беше обградил с послушни малки и дребни военачалници. Предупреден за тези събития аз наблюдавах всичко това и скърбях искрено, че днешното човечество е толкова сляпо, за да не вижда и да не се ползува от спасителната светлина на Великия Учител. Три големи битки, три имена, които обхващат всичко - Москва - Сталинград и Берлин. Трагедия за Германия, а загуба, разорение и нещастие и за Русия. Дано поне в бъдеще да не се повтаря това безумие за тези два велики
към текста >>

558. 19. СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА

от световен характер остават скрити и заблудени в тайна, защото времето им не е дошло и хората не са готови за тях. Но това време идва и то ще дойде. Светът ще се събуди и с изумление и изненада ще види истината. "И Светлината ще просветне в тъмнината, и тогава тъмнината няма да я обземе." Аз бях обременен и много утежнен до степен да живея или да сложа край на живота си и аз отидох при Учителя, след като бях опитал всички други начини и възможности да си помогна. Единствен Той ме подкрепи духовно, учеше ме, съветваше ме, насърчаваше и ми възвърна вярата и куража в живота. С Неговата подкрепа аз успях да преодолея тежките състояния, които преживях. И наистина разбрах, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Тук аз прогледнах и видях много неща, които по-рано не разбирах. Аз познах за пръв път себе си, живота си, моите добри и лоши прояви. Видях стойността на съвременното знание и наука и жалките останки на една отживяла съвременна религия и философия. Те бяха изродени, изопачени, фалшифицирани и много далеч от своя първоизточник - Бог. Аз познах и се възхищавах от тези мили, скромни, смирени, кротки и всецяло отдали се на служене наши братя и сестри. Разбира се, такива аз тогава видях и вън - в света и за пръв път аз ги познах и възлюбих. Те бяха навсякъде, но бяха малко, твърде малко и все пакдостатъчно, за да не позволят на злото, лъжата, омразата и неправдата да обявят своето господство в света. През тази година аз чух за пръв път лично от устата на Учителя своето
към текста >>

559. 26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

си, неумолим и безкомпромисен. За всичко това той не можеше да бъде обвинен и упрекнат. Тъкмо обратното, той заслужаваше за тези си качества похвала, но пред фактите и боговете мълчат. Той знаеше и ценеше в мен някои добри качества на добър войник и българин и поради това инцидентът беше приключен. От този момент ние станахме още по-добри приятели. Той имаше голямо доверие в мен и ми доверяваше най-съкровените си неща от личния си и служебен живот. Той търсеше моя съвет и другарска подкрепа. Благодаря му, аз го обичах искрено. Той нямаше приятели. Малко хора го обичаха, защото не го познаваха. Той беше прекрасен офицер, началник и голям военен служител. 3. Въпреки предупреждението Хитлер да не воюва със Съветския съюз, понеже той не признаваше по-голям пророк от себе си, а и по съвсем други причини, той извърши фатална грешка. Той много скоро разбра, че е сбъркал, но не знаеше как да излезе от това положение. А и надеждите му, че може съдбата да му помогне, гордостта и ред още други неща не му позволиха да поправи сторената грешка. През цялото време на войната, Учителят по свой начин обръщаше внимание, че трябва да се търси изходен път от тази криза. Той можеше да даде и да намери този изходен път на това безизходно положение, но нямаше кой да чуе и да разбере това. От памтивека и досега хората мислят, че знаят много, че са по-умни от Бога и вярват повече на дявола, отколкото на себе си, т.е. грешат от непослушание и гордост. На какво разчиташе Хитлер? - Всяка година
към текста >>

560. 32. МНОГО И РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ СУЧИТЕЛЯ

беше потребно, но станахме и много добри приятели и семейно бяхме в най-добри добросъседски отношения и взаимни услуги. 5. Бях се завърнал като военен от една служебна командировка в Гърция през 1943 година на Халкадическия полуостров, не много далече от Св. Гора. Учителят каза: "Тия места са много добри за мистично съзерцание и духовна работа." По погледа, думите и израза на лицето Му аз видях отражение на чистотата и духовната мистична изразителност, които бяха напълно в подкрепа на казаното от Него. Той сякаш присъствуваше в тези свети места и изживяваше тяхната духовност и чистота. 6. Дълго време бях в неведение по отношение на някои несправедливи положения в моята служба като военен, без да мога да си обясня кой ги създаде и защо. Това не беше въпрос, който трябваше да занимавам Учителят, но така се сведе разговорът, че стана дума и за този въпрос. И съвсем неочаквано и неподозирано от мен Учителят каза: "Причината е, че за вас има направена интрига в двореца." И всичко веднага ми стана ясно, кой, защо и пр. е виновен. 7. Върнах се от Скопие като военен, бях пред напущането на армията. В София бяха вече станали някои малки бомбардировки в покрайнините на града. Интересуваше медали ще има и други бомбардировки. Независимо от това исках да се срещна с Учителя и във връзка с излизането ми от армията. Каза ми се, че Учителят е в дома на Борис Николов и че понякога остава да спи там. Домът на същия беше някъде вън от София, зад Ловния парк. Аз намерих там Учителя. И
към текста >>

561. 36. НИТО МАЛКИ, НИТО МАЛОВАЖНИ

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

обърна към мен, усмихна се многозначително, а след това му каза: "Направете, каквото трябва. Аз не съм против, щом като е наредено...!" Аз схванат смисъла на тези думи, обаче братът не ги разбра. По- късно, след големите бомбардировки се констатира, че на Изгрева не е паднала нито една бомба, макар че около него имаше много ями от въздушни бомби. 6. Една вечер Учителят, аз и Гал ето се връщахме от дома на Борис Николов към Изгрева. Галето вървеше съвсем близо до Него и даже го подкрепяше в някои случаи, въпреки че нямаше нужда от това, а аз бях малко по-настрана. При връщането ни Учителят направи известни знаци на някои места, които аз запомних. Това беше скоро преди бомбардировката. Доста време след бомбардировките аз ходих специално и констатирах, че местата, които бяха отбелязани от Учителя, около тях имаше паднали бомби. За сведение, попитах Галето, направило ли му е влечатление това, което бе направило такова на мен. Той отговори, че нищо не е чул и нищо не е разбрал. Не е било за мене, каза той, а той беше съвсем близо до Учителя, а аз бях далеч от него. 7. При едно изказване Учителят каза така: "Сегашните народи повтарят старите култури на някогашните народи: германците повтарят културата на римляните, Франция - културата на старата Византия, Англия - повтаря културата на евреите, а Русия - повтаря египетската култура." 8. При един друг случай Учителят каза, че ще дойде време, когато хората ще отиват на другите планети и това време няма да бъде далеч и вие ще
към текста >>

562. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

от шев, 3 пресни хляба и две живи кокошки. Тя е писала на кака с изрична заповед да ме не приема, но кой знае, Бог е милостив. Софийка и Лена Станкова са вътре; ще ми помогнат до гарата. Оставям ги за малко. Нощ. Ето ме на колене върху снега, Студ, но кой го усеща. В гърдите ми - буря, светлина, урагани, сияния, звезди... Цяла луна ме гледа отгоре като нарочна пратеница. Лъчите й ме обливат. Издигам ръце и шепна велики думи: „О, Ти, чуй ме, о, Ти, Любими, с тия ръце ще работя, подкрепи ме!” Стъпките ми хрущят по стегнатия сняг, а той лъщи, лъщи. В душата ми е тихо и ясно. Поемаме тричките към гарата. След нас се блъсна вратата със страшни, гневни напътствия. Нещо ме обвило с огнено було, че не виждам и не чувам нищо. Влакът ме отнася. Ленините сини големи очи - от легло е станала, с кашлицата си е дошла, заедно със Софето да ме изпратят - тя, Лена... Кокошките - до нозете ми, вързани с връвчица, бохчичката с дрехите на коленете ми, а денкчето с постелката - на мрежата. Мраз, мраз и тъмно като в рог. Трак-трак-трак-трак се гонят колелетата и ме клатят. Сама съм. Нищо не мисля, нищо. Кокошките си кротуват, багажът е с мен. Унасям се: там до нашата ябълка блести, блести снегът с хиляди очички и две крехки ръце се издигат с твърдо обещание. Кондукторът. Обля ме с фенерчето си. О, съгражданин! - Ела с мене, казва, тук е студено. Взема багажа ми, че в първа класа. Там мъждука светлина, но е топло, уютно. Настанява ме. - Може и да си подремнеш, казва. В ъгъла седи офицер. Може
към текста >>

563. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

лв. наем и останалите за хляб и - вода. Излизам към Борисовата градина. Търся моите борчета - хе там към водоскока. Борченца, борченца - ето ме пак при вас. Нозете ме болят от сандалите и сядам на пейката. Водата в езерото шуми и слънце ме грее. На един дъх написвам: „Благослови ме, татко, Творче благи”. Милото слънце как ме стопли! Върнах се пеш, с тия лоши обувки, до моето ново жилище на „Нишка”. Затварям се в моята мрачна, но чиста и красива стаичка. Господи, Господи, научи ме, подкрепи ме! Отдавна не съм отивала при Него. Нито на Беседа, нито при Паша. Но, в неделя ще отида - така не може. Нали исках да Го срещна, значи да ме научи на нещо, а сега се гуша по пейките и оставям да ме овладее отново скръбта. Ето що каза днес: „Който иска да види Бога, да става рано през месец май и да посреща слънцето от боровата гора.” Да видя Бога - искам да Го видя. Още малко - и месец май. Да, ще ставам и ще осъмвам в гората. Как ме погледна Той! В погледа Му няма ни укор, ни запитване. Не, не може да се изкаже. С една реч - топлота. Ледната буца в сърцето ми пак почва да се топи. Усещам сълзи в очите си. И Рамаданов ми се зарадва: - Хе, къде се губиш, младо момиче? Борисовата градина сякаш е рай; по лехи и пътеки цъфнали храсти - червени, бели, розови, жълти. Толкоз рози и теменуги, толкоз свежест! Влизам в „Александър Невски”. Ечат стъпките ми по мраморния под. Гледам по стените. Нарисувани стени. Не ми се харесват. Липсва всяко художество. Приличат на залепена хартия. Такива ли са
към текста >>

564. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

долапи (дали нямаше някой в тези долапи). Една жена полудя, буквално полудя. Не се засрами този синеок и нежен апостол-вълк. Но и той похули Учителя, макар че на трапезата Му седя и пр. М. Коен ме влачи на теософски събрания. И той иска да ми покаже правия път. Смути се душата ми и омалне духът ми (Давид). Тогава викнах към Господа и Той чу гласа ми, дойде и ме спаси. Няма никой край мене, но има Бог. И днес, сама в стаята си, падам на колене и се моля с ридание. Господи, подкрепи ме; смутена съм, огорчена е душата ми. Вият като вълци, искат да ме грабнат. Стани и спаси ме. Хулят Учителя. Добрият приятел. Чистият. Светлият Учител. Подгониха Го, а нас вълци искат да разкъсат. Не сълзи, водни източници очите ми. Скръбта ми достига до своя връх. Тогава в душата ми блясва просветление, блясва успокоение, блясва чист и светъл неопетнения с нищо образ на Оногова, който утвърди стъпките ми към Бога. Той - Учителят. Да бъде благословен, да бъде благословен! Бахар е бутал книгите ми в чекмеджето. Познах. Отварял псалмите. Той се промени - сякаш добри мисли има на главата си. Признава, че работата не е по силите ми. Трябва да ходя пеш по кал, студ, дъжд. Трябва им колоездач и по-силна ръка за пресата. Днес си говорим като приятели. „Карайте още, казва, ще видим.” 20 ДЕКЕМВРИЙ [1917 г.] Бахар ме вика на дългия тезгях. Негова роднина го моли да й прати плат за палто, а той иска аз да го избера по мой вкус. Посочих тъмно блестящо дамско сукно. Тогава той взема големите ножици,
към текста >>

565. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

нарежданията „свише” чрез нея. Това предизвиква такъв гняв в нея, че лицето й става синьо и носът остър като брадва. Правим братски вечери. Идват много братя и сестри и всеки носи по нещо. Дойде и Учителя. Как пяхме! Таванът се вдига от песни. Той яде и от моя, и от нейния месен хляб. Всички се насочват към мене да чета поезия. Учителят също казва: „Четете.” С вдъхновение изпълнявам номера си с това,което писах, че Бог чува всеки зов, стани сърце, викни към своя Отец и Той ще те подкрепи. Всеки намира по нещо свое в това. След това, тя [Николина Балтова - виж “Изгревът”, т. VII, сн. 34-35] става още по-непримирима и аурата ми става от черна по-черна. АПРИЛ, МАЙ [1920 г.] Червени карамфили върху масата ми всеки ден. Винаги пресни. Колежките знаят, прислугата знае. След няколко време дарителят ми прави предложение. След някой месец ще стане пълен началник на отделение. Има собствена къща и майка, баща и сестра. Всеки ден пресни карамфили. Веждите му са като птичи крила -широки, гъсти и разрошени. Има бели зъби като вълк и очите му също като на вълк. Мене, та мене - никоя друга. Поискал ме писмено от майка ми и тя дала съгласието си. Камък - на сърцето ми. Ето, напълно „благородни” изгледи за мой покрив, другар и миндерчета. Усърдно посещава беседи с мене и „клони” към вегетарианството... Често пъти по време на разходките ни попадаме на същата пейка, където душа с душа седяхме с Richard. Каква разлика! - Хубав, завиден късмет - казват колежките. Будевска чете моята „Дриничка”
към текста >>

566. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

из древността. Дебелите ми тъмни сплитки се спущат върху гърдите ми до кръста. Обзема ме незнаен трепет. Като че ли някой има при мен. Не, никой няма - аз се реша и глася, сякаш гости ще посрещам. Защо е този трепет? Звъни се. Русеви са на курорт. С олюляваща стъпка излизам да видя кой е. Отварям вратата... Боже мой, Боже мой! Пред мен стои човек и се усмихва. Но аз не го виждам вече и се подпирам на вратата да не падна. Сърцето ми замира от щастие. Една сигурна, приятелска ръка ме подкрепя. Ние слизаме в моя сутерен, завежда ме до един стол, помага ми да седна. Стои срещу мене и ме гледа. Неговите пролетно слънчеви очи ме озаряват съчувствено и въпросително. Взима стол и мълчаливо ме наблюдава. Отварям очи и се засмивам весело. Той се засмива също. Задава ми въпроси що ми е, трябва ли да повика лекар. Аз се смея. Разпитва ме за болестта ми. Срам ме е да я нарека... Мънкам. Той предлага да се пие само лайкучка и нищо друго - в никой случай каквито и да е сурови плодове. Не, той се безпокои, ако позволя, още сега ще отиде за лекар. Строга диета! Кискам се вече. Че аз съм здрава. Може ли щастливия да е болен? Не, щастливите люде оздравят мигновено. Две топли шъпи взимат ледените ми ръце. Разговаряме се весело. Аз вече ставам и пъргаво ходя по стаята. Пръстите на ръцете ми са удължени и бледи, бледи. Разпитва ме. Разглежда стаята. Казах му, че уча. Очите му особено блесват, в тях няма присмех. Почва да разглежда учебниците ми и другите - Емерсона, Метерлинка, Хауптмана, Марк
към текста >>

567. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

тая воля, тая радост в очите. Но когато го прочетох, коленете ми се подкосиха. Седнах и скръстих ръце. С фина официалност благодари той за скъпия подарък и се чуди с какво го е заслужил. Пита още какво може да отвърне като благодарност... Праща сърдечен приятелски поздрав. Да, негова светлост избикаля истината. Той иска да се компенсира, а това е ужасно. Та той трябваше да дойде отдавна, сам да получи дара и благодарността да видя сама в обичните му очи. Боже мой, Боже мой, подкрепи ме! Не съм ли безумна! Сама си докарах ред страдания. Сега пак скърб ме подтисна и пак не мога да уча. Тази вечер Учителят е канен у хазаите. На вечерята е поканен и Андрей Стоянов. Нито мисъл, че и аз ще бъда горе, затова се измих и седнах да се храня - зелева чорба със ситен праз. Но ето, че се чука на вратата. Влиза Зорница и ме вика за вечеря. Учителят, сам Той казал да ме повикат. Чак страшно ми стана от радост и изненада. Дори не смеех да повярвам. Но тя настояваше. И аз, аламинут облякох пак оная моя бяла рокличка с дълбоките гънки и дълги ръкави, препасани с широк колан, обух древните си сандали и спуснах отпред дебелите си прошарени вече дълги сплитки. Представиха ме пред гостите. Целунах ръка на Учителя. Той ме покани да седна до Него от дясната му страна. Божичко! Наредена разкошна трапеза - дълга и блестяща. По нея има цветя и клонки. Всички полюлеи и ламби горят. Седим върху копринени столове. Срещу нас е класическия музикант. Та аз ще умра от радост. Та аз ще си глътна езика
към текста >>

568. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

да постъпите както намерите за добре. Мисля, обаче, че те важат само да се обясни началото на нашите отношения. (Думата е за първите четири мои писма до вас.) Остана тайна за Него и начина по който ми отговаряхте, тъй че ако Вие желаете, изпитайте тази радост да Го отведете до нашия пощалион. Ще ми е много драго, ако и Вие ми предадете някои мисли, които Учителят би Ви казал по повод състоянието, в което се намираме. Как понася Александър отсъствието Ви? Моля се, Господ да го подкрепи и му даде да вкуси от истинното щастие - служението на ближния. Задушевен привет: В. В. : Д. Е. 3 СЕПТЕМВРИЙ 1926 ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА 3 септемврий 1926 г. Мила Добринке, Колко страшно нещо преживяхме на 22 август, първият ден на събора! Събрани всички на поляната, в ранно утро, ние чакахме Учителя, за да почнем свещената молитва и чуем словото на Учителя. Но какво чухме - покарай оградата ни тропот на множество конски копита и звънтение на голи саби. Бяха пратили войска да ни разгонят с оръжие, или да ни избият - нас, вредните люде на обществото [забраната на събора 1926 г. - виж “Изгревът”, т. I, с. 93-96; т. I, 2.изд.2011, с. 107-III; т. XXIV, с. 221-222]. Защо още чакаха? Някоя последна заповед ли? През това време тих мълвеж се предаде - всички в тайна пламенна молитва да бъдем. Небето осеяно с мириади звезди. Зорница блести на изток, скоро хоризонта ще побелее и утрото ще доведе Слънцето. Дълги, дълги минути. Забравих Гълъба. Зная, че сме оградени с въоръжени
към текста >>

569. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

съм напълно уверена, макар и да не го желая, другият никога няма да влезе в моята орбита. Да му помогнат всички ангели да си намери подходяща спътница. Тъй се молих за спокойствие, чистота. Бях при Colombo тия дни. Занесох със себе си това ново чувство. Той тъй ми се радва! Гледа ме в очите и казваше, че му нося такава голяма радост, нарече ме ангел. Значи, като обичам Бога от все сърце, ще бъда угодна и на людете; още повече значи и на възлюбления ми. Изглежда, че ние взаимно се подкрепяме, защото след туй в мозъка ми светва по-голяма светлина и аз по-усърдно уча. Имаме нов учител по химия - Цветан Стойков - асистента. Паша е много заета -тя е главната стенографка при Учителя и ние сме й извънреден товар. Милата, добра Паша! Какъв велик пример на безкористие е тя! След като ми се кара, колко е сладка, колко е пълна с нежност, топлота! Тогава руският самовар пак ври и налива от кранчето в красивата чаша; масата е сложена и Аня и Надя поставят отгоре какви не руски чудесии за моята изгладняла, вечно изгладняла милост. Сладка Паша, сладка Аня, които ме учите и гощавате едновременно! Колко добре се чувствувам при тях, в топлата трапезария, при музиката на Аня, при великолепните менюта на Надя и мили подръпвания по ухото от Паша. Как бих ги слушала до среди нощи, ако не трябваше да се става утре рано в 5 ч. да се ходи при брат Боян - това мощно динамо на знания и метод, на тая плътно написана енциклопедия от научни знания. Ах, как той преподава! Когато решаваме някоя трудна
към текста >>

570. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Само с мисъл можем да помагаме отдалеч, да изживеят тия хора своето тегло в съкратен период, за да им се даде оная светлина, потребна за правилния растеж. Това що сте посели, чрез книжнина и слово, ще принесе плод - може болните да си заминат, но техният завет към околните, влиянието което ще оказват и от другия мир, всичко ще допринесе потребното. Значи и вашата майка не е особно добре. Вярвам, че ако не е заставена от нуждата, би дошла да живее при някоя от вас? Ще трябва да я подкрепяте. Ако не сега - в близко бъдаще и тя ще обикне новия живот и ще благодари на Провидението, че Ви е въвело навреме в него. Виждам, че трябва да побеседвам повечко с Вас и по училището Ви. Значи отсъствието на брат Боев влоши условията, а неговото завръщане ще ги подобри! Но, често човек трябва да се отдаде и на работа, която да ползва по-широк кръг хора, както той вече два пъти прави това! Вие сама знаете колко Небето се радва, когато известни души влязат в Пътя на Истината. Този брат именно с такава работа се е заловил и трябва да го оставим известно време. Все пак, нека турим и тази втора точка в молбите ни за четвъртък - Господ по-скоро да го възвърне между нас, за да Ви помогне преди изпита. До тогава - използувайте в пълнота днешните макар и неблагоприятни условия. За случая ще Ви кажа един закон: Трябва да благодарим на лошите условия, в които се намираме, да благодарим искрено и тогава идват други по-добри. И това сте изпитала, ето защо, подсещам Ви само - приложете го пак. Плюс
към текста >>

571. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

се различаваме ние решително? Дали погрешно дойдохте при мене? Вие ли направихте най-верния ми хороскоп? Досега ми правиха вече два, които се различават един от друг. Значи и те могат да се изнесат субективно... Моят съученик, както казахте по-рано е под щастливи Сатурнови аспекти. На добър му час! Не му завиждам. В писмото си със свойствените си словесни похвати, Вие намирате, че аз имам порочно влияние от Венера!? И тогава ме туряте в благоприятни аспекти с висшия Сатурн, който ще ми подкрепи живота!? Моля Ви се, разкрийте ми по-нататък хороскопа, да видя още как трябва да се унижа пред тоя Богобелязан Емил, чрез който всичко ще ми потече по мед и масло. Асавита, въпреки Вас, аз съм твърде самотна в живота. Вие ме подтикнахте към творчество, самоанализ, но с това не изменихте живота ми. Емил е хилава сламка, на която не желая да се подпирам. Colombo обичам, само обичам, без да желая нещо от него и без да му се натрапвам като възпитателка. Тия дни го напусна слугинята му и той ми се оплака. Аз отидох у дома му и запретнах ръкави. Боже, как лошо работи платената прислуга. Само в няколко месеца от това блестящо ново жилище съумяха да го замърсят до такава степен. Той не се върна целия ден. Когато към 6 ч. си дойде, завари всичко блестящо, чисто, изпрано, изгладено; стените възвърнаха своя първичен вид, бравите, банята, кабинета, гостната, спалнята, трапезарията. Даже аз, окъпана и сресана, седях в мекия фотьойл и кърпех бельото му. Как ми се радва той! Как целува всеки пръст на
към текста >>

572. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

другия ден Учителя как силно извика: „Хора на 20 век, не се бесете, не се давете, не търсете смъртта, а се приближете при Бога да се благословят душите ви!” Обичам те, Colombo! Никога няма да се разделим с тебе, никога! Въпреки всичко. Разбрах кого искате да направите пощальон на писмата ни. Сега това, утре меценат, а може би го тъкмите и баща на мое дете. Но ще кажете: - Глупости! Какво ли можеш да кажеш ти момиче, с това малко челце? Господи, бъди Ти мой меценат чрез самата мене, подкрепяй силите ми да завърша земната си задача до край. Колко е неприветно у дома. Сама. Върху масата ми разгърнати нерешени задачи, изоставени чертежи, занемарено четиво - хлад, мраз. А ние се разговаряме за разковничето. О, нека бъде комуто ще - мен вече нищо не ми трябва. Не ми загатвайте за никого другиго - тъй подклаждате у мен безименна, страшна омраза, пълните ме с ужас и ставам неспособна за каквато и да е работа. С привет - X. 24 ЯНУАРИ 1928 г. Усилена работа у хазаите. Зорница е наистина Зора - тъй прелестна е тя, обиколена от разкош, добри деца и любящ съпруг. Тя прилича на красива роза, която сега цъфти и благоухае. В този миг не смея да се погледна в огледалото - тя е тъй красива. У тях свири знаменитостта Cortho. [Alfred Cortot (фр.) Апфред Корто (1877-1962) - швейцарски пианист от френскоезичната част на страната] Цялата френска легация беше у тях и множество гости. Наистина, като някой осъден, аз можех да слушам музиката през два етажа... Но аз мисля за Alessandro. Той ми е
към текста >>

573. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Му. Значи, не ми е „обърнал гръб”, както си мислех. Друг сън: Дойде горделивата слугиня на А., тази дето твърди пред него, че е „окултистка" и ми каза: „Ела, Антонио е убит, а Алесандро отсякоха ръцете.” (братя са) До сутринта още един сън: Близначето на Влаевска, Натан, се изправи от пелените си, отвори устата си, отдето се показаха 32 зъба. Прегърна ме, обви ръчичките си около шията ми и гледайки ме с хубавите си гълъбови очички, каза: „Ти си свята.” Колко се зарадвах! Тъй ме подкрепиха тия думи и ми вдъхнаха повече самоувереност. ,„Ти си свята!” А че Натанчо носи името на древния пророк Натан от времето на Давида. Пак сън същата нощ. Colombo е дете, също и аз. Ние сме заловени ръка с ръка и вървим по хубав път. Радостни и безгрижни сме. Цветя благоухаят около нас. Слогове,ние седим по тях и четем някаква книга. Мама си отиде. Със сълзи благодари, че през тия 5 месеца съм я крепила телом и духом. Тя това няма да забрави. Това навярно е Духът на татко, който я крепи и обича. Или пък Бог - Бащата на всички бащи и майки. - Colombo, а кога ще те видя пак? Ах, музика пълни душата ми; Натанчо каза: „Ти си свята!” Не, не, аз ще чета до преумора, нека да е и до смърт. Това е моята главна задача, дадена от природата и подкрепена чрез най-добрите й синове. Приятно е при Аня в час по литература, разбира се, тогава палмата на първенството е моя, докато другите ми съученици са математици и физици. Немски език също не зле. Тъй се радвам, че туй основно изучавам 1 език. 22 МАРТ [1928
към текста >>

574. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

положения труд, важни са и самите опитности, придобити при такива изключителни обстоятелства. Тия Ваши опитности някога ще ми разказвате. Виждам едно ускорение в хода на работите: Ето Ви веднага изправена и пред новия - последен изпит, за зрелост. Знам, че нуждата да излезете от него с възможните най-добри бележки е повече от всякога належаща. Но, като поработите и уповавайки и на досегашния Ваш труд, бъдете уверена, че ще успеете; малцина могат да се похвалят с такъв „тил”, т. е. подкрепа от страни на всички, които Ви съчувствуват. Това, което исках да Ви кажа е да внимавате в спечелване разположението на ония, които Ви изпитват. Ако е удобно след всяко изпитване апелирайте и към тях за възможната по-добра бележка, така че да можете да постъпите в университета. Можете направо да им казвате болката си и че именно в това е смисъла на толковагодишния труд за свършване гимназията. А свръх всичко, ще знаете, че Бог е с Вас и най-вече към Него ще апелирате всяка минута през тия важни дни. Нещо и по употребление на „Лъчите”. Освен стихът, който ще имате за мото всеки ден, те да бъдат неразделно при Вас през време на изпитването. Те заслужават да са на висота и в съзнанието ни, и в непосредното им държане от нас. Вий трябва да бъдете център, от който те ще разпращат силите си, затова, в зависимост от дрехата, която сте облякла, ще ги имате прикрити, или отпред на гърдите с лице на вън, или от лявата Ви страна, с лице към тялото Ви. Последното е от значение силата да минава през Вас
към текста >>

575. 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

„победители”. Огньове. Кипящи чайници. Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой. Сега почва симфонията на храненето. Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите на божествената храна. Картина. Насядали на голям кръг. Доматите и краставиците са замръзнали. Те са твърди като бомби. Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа. Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме. Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина. Почваме да пеем. Нямат край нашите песни. Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна. Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост. Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред. Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки
към текста >>

576. 2.1.14. Освобождението на България. Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар]

Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра? О, това не е работа само на едного! Не, най-малко 20 души са свършили това нещо. Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали. Истински подвиг! Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане. Направено също маса и седалище, и за Учителя до голямата скала. Не, тук не може да бъде никой друг, освен брат Борис, този, който носи на гърба си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя. Той, той, със своята бригада от работници. Сега Ел-Шедар е още по-красив. Сега, сякаш сме си у дома. Нареждаме се на колело. Някой ни брои: 120-130-140-150-160... Правим гимнастика. Обтягаме ръце, нозе - вляво, вдясно. Напред, назад, кпякаме, ставаме. Учителят е с нас. Горния, сестринския и долния, братския край на кръга - изпяваме три пъти: Аум, Аум, Аум, придружени с нежни, плавни движения. Обзе ни неземно тържество. Като че ли се намираме всред рая и сам Бог е с нас. Аум - Бог - Сила - това не са само думи, а живи сили, които се вливат у нас - Магични Слова! Не, не, небето е тук на земята, и раят е тук. С нас е и руски казак с червено дъно на шапката си. Довел е и жена си. Какво съвпадение! Значи един от „Освободителите” дошел заедно с нас. Колко се радваха те! Казаха, че при Учителя те намерили „свою Отчизну”. Някаква чудна радост ни обзима всичките. Като че ли не сме на земята. Скиори прелетяват край нас на своите дървени крила. Ято птици в строен ред се носи високо над
към текста >>

577. 3.3.4. Светло вдъхновение за пресветлата душа на Дафинка [Доганова]

3.3. Спомени и размисли

крилете със светли струи. Кротко, тихо се отдели белият ангел, застана, повдигна очи към говорещия от век, към Вехтия от дни и рече ангелската душа - Готова съм, Отче, да отида и служа. Той издигна благославяща десница към нея и каза: „Добро чедо, милий бял карамфил от моята градина, иди доле на земята в страна бедна и страждуща и работи за мене! Носи моето слово, говори им за моята любов, за всичко онова, което ти знаеш от тука. Занеси на този измъчен малък народ радост, обич и подкрепа!" - Ще ида, Господи! - Ще идеш, но знай, че тамо не лаври те чакат, а горчиви изпитания: хули, нападки, обиди! - Ще отида, Господи! - Но ти ще видиш колко закоравели са човешките сърца, колко им е чуждо моето Име, колко са жестокосърдечни, пакостни, а трябва да се работи, да се бодърствува. - Ще ида, Господи! - Но те са тисящи, а ти си сама, ще устоиш ли докрай? Ще останеш ли моя вярна? Ще изтърпиш ли? - Ще изтърпя до край, Господи! Твоето Име ще бъде песен за душата ми и щом Ти си с мене, какво ще ми стори човек!? - Ти ще понесеш бремето на земния живот; на нежните си плещи ще понесеш голям товар от човешките създания и никой не ще те подкрепи. Чуваш ли, скъпа душо? - Ще изтърпя до край, Господи! - Тогава тръгвай - рече Той, Аз ще те изпратя там, където готови души очакват размъщането на Витезда от божи Ангел, за да се окъпят в новия живот и бъдат изцелени. Твоята ръка ще стори това. И тя, като нежна гълъбица полетя към земята... В една бяла къщичка тя се роди първо чадо. Още от дете
към текста >>

578. 4.4. Писмо на Боян Боев до Олга Славчева (27.02.1944 година, с. Мърчаево)

4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА

8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24

ОЛГА СЛАВЧЕВА 27 февруари 1944 година, с. Мърчаево С. Мърчаево (соф.), 27/11.1944 година До Олга Славчева Любезна сестро Олге, Получих писмото ви. Предадох веднага на Учителя неговото писмо. Учителят ми възложи да ви отговоря. Много се радвам, че работите върху нови трудове. Това е една красива работа, защото чрез това вие прилате идеите на Учителя, идеите на Новата култура в художественият начин. Това е най-хубавият начин за проникване на новите идеи в човешките души. Пожелавам ви подкрепата на Небето, на Светлите същества, които да ви шепнат, какво да пишете, които да пищат чрез вас! Растете във вдъхновение, в светлина, в творчество, за да прославите Бога със своите произведения. Учителят е в Мърчаево от 14 януарий. Това село е на 18 км южно от София, по южните склонове на Витоша, зад Княжево и Владая. Често ни идват гости от Изгрева - особено в неделни дни. Понякога, в хубаво време, Учителят прави къси разходки в околността (по 1-2 часа). Веднъж посетихме и минералната вода, която се намира на 3 км от Марчаево, недалеч от с. Кпадница. Учителят тук не държи беседи и лекции. Хубаво е, че ще имате възможност да изнесете някои сказки в Тутракан. Макар и да ви ограничават, вие пак ще съумеете в кръга на възможното да изнесете някои нови идеи в свръзка с темите, които ще развиете в сказките си. Мирът иде, каза Учителят. Следователно, ще се реализират скоро вашите копнежи за Паневритмия, за планина, за чистотата на снежни върхове и кристални езера!. След войната, казва Учителят,
към текста >>

579. 8.1.2. Какво преживях с участието ми в том XXIV на “Изгревът...” /Павел Василев/

Глава 3. Принципите на Учението.

и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната църква, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ. За съжаление Ръководството на Методистката църква не познавайки историята за произхода и духовната подготовка, която Петър Дънов получава, както и Неговото учение, вместо да проявят разбиране и да получат самочувствие, бе отрицателно настроена. Тази нагласа в евангелските среди добре познавах и ме тревожеше. В този момент аз получих подкрепа чрез Словото Божие: „Заповядвам ти: бъди силен и смел, да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоя Бог, е с тебе, където и да идеш." (Исус Навин 1:9). Трябва да се знае, че в периода на подготовка на том XXIV, аз заемах отговорно място в структурата на Методистката църква. От 5-6 години бях избран за член на Централното ръководство на Евангелската методистка епископална църква в България и за Ръководител на миряните за цяла България и на църквата „Д-р А. Лонг" в София. Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на църквата. Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на църквата, за да бъда разбран. И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление. Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се
към текста >>

580. 5. Разбиране и неразбиране

Глава 3. Братството - идея на нашето време

се опитваме като в океан да потопим ръцете си и уловим ония бисери, които ще ни помогнат да създадем един макар и относителен облик на онова, което Той поднесе на света като скъп дар и на това, което Той беше. Наричахме го Учител, защото учеше човека на великото изкуство да живее правилно. Наричахме Го още Учител на Любовта, на Мъдростта, на Истината, защото цялото учение беше построено върху тези три принципа на живота. Еднакво Той говори за тях, като даде забележителни образци и подкрепи всичко с примери. Трите принципа бяха като три пълноводни реки, които пояха целия живот, като го обновяваха и възрастваха. Те стояха мощни и неделими и разчистваха пътя на новото човечество, което пристъпваше в света, за да реализира в пълнота онова, което наричахме духовен живот. Трите принципа имаха цената на основните елементи на земята, които поддържаха физическия живот. Една тема, обаче, за Него беше всекидневна, централна и най-важна. Всичко останало се групираше около нея. Темата за Любовта, която Той задълбочи и разшири до всичките възможни граници. Наричаше тази епоха, епоха на Любовта и добавяше: “За Мъдростта и Истината ще дойде друга епоха.” Любовта беше най актуалната задача, необходимостта от любовта никога не е била така силна, както през нашето столетие. В името на Любовта се вършеха много престъпления. Любовта беше най-поругана, каляна и валяна. Избра именно нея и говори за любовта, така и толкова, както никой преди Него. Любовта за Него беше като въздуха, като светлината,
към текста >>

581. 3. Братството

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

в 66 и по-късно на Изгрева бяха поставени на строго идейна почва. Те бяха лишени от сметка, печалби и някакви лични интереси. И не само тези мероприятия имаха вече облика на колективност, а по-късно летуването по планините, печатането на книгите, уреждането на гостни стаи за тия от провинцията, работата с градините на Изгрева, разпределянето на братски квартири с една дума всичко, което имаше характер на материална база беше поставено на принципна основа. Всеки внасяше материалната подкрепа въз основа на стария закон за десятъка. Колективният живот бе нова идея, която бе приета с радост и ентусиазъм и затова тя процъфтя, даде своя плод и оформи новите хора, които разбираха дълбокия смисъл на идеята за колективното съзнание. Основите на този живот, който носеше името “братски” представляваше по своята същност един голям опит, след първия в християнските задруги и общини преди две хиляди години, с историческо значение не по своята външна форма, а по своето вътрешно съдържание, редуцирано, пречистено, доведено до здрава калена стомана и до чистотата и прозрачността на диаманта. В тази именно чистота и незаинтересованост лежеше новото, което Той успя да изгради, спокойно, бавно, безшумно, сякаш нищо не правеше. Всичко носеше печата на спокойното, естествено течение, като това на големите пълноводни реки от които изпитваме дълбоко затишие. Човекът - ето къде лежеше магическото, силното, той трябваше да се подготви, да се изгради. Единственото нещо, което на земята имаше цена и
към текста >>

582. 3. “Пътят на Ученика” - събор, 1927 г.

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

са стигнали в своето развитие, какви методи прилагат; той никога не се спира да огледа техния живот, да го прекроява, да дава образци, да критикува, да проповядва, да морализира. За него погрешките на хората не съществуват. И да ги види, все едно, че не ги вижда. Зает е с тия четири неща, които Учителят рисува като идеал за него - Любовта, Светлината, Мира и Радостта. “Единственото нещо, което го интересува, това е правилния живот. Ученикът не търси богатство, слава, почит, любов, подкрепа. Той не се озлобява, не се отчайва, не се съблазнява, не се разколебава, не се съмнява, не се оплаква. Ученикът само учи, радва се на страданията, на противоречията.” Той се е отказал от всичко, което би му попречило по пътя, пожертвувал е всичко, раздал е всичко и думите на Христа: “Раздай всичко и ела да ме последваш” - звучат близко и познато. От всичко се е отказал, за да получи “Едното”. Това едно сега той го държи крепко в ръцете си. Близо до себе си той чува благословията на Учителя си и от този момент той казва: Ти си Мой Учител; а на него му казват: “От този момент, ти си мой ученик.” Новото пристъпва, великото бъдеще се очертава пред него, перспективите са блестящи. Открива се нов свят на работа и на творчество, на прозрение и превъзмогване, на светлина и красота - неимоверен труд и много усилия. Както цигуларят докато стане виртуоз много време, усилия и труд е употребил, така също на ученика му предстои неимоверен труд, учение, усилия. Всичко, което се даде в “Пътят на ученика”,
към текста >>

583. 1. Планината

непоклатими бихме казали, както ще видим по-късно. Не беше важно дали ние се приближихме до планината или тя до нас - но връзката и общността с този планински свят се чувствуваше осезателно - планината за нас стана най-красивия, най-топлия и най-уютния дом - наша скъпа втора родина. Обичахме планината. За нас тя бе жива. На свой език тя ни говореше. Тя ни учеше по особен начин. Тя ни изпитваше по особен начин. Тя беше слязла близо до нас и споделяше нашия товар, облекчаваше ни, подкрепяше ни, вдъхновяваше ни, след като ни подаряваше най-ценното нещо на земята - здравето. Планината зае голямо място в живота ни. Близо и далеч ние живеехме с нея - с чистотата й, красотата й, и с онова, което не знаехме как да назовем, онова, което ни привличаше като силно магнитно поле. От нея сякаш ни се откриваше прозорец към Безкрайността, стъпили на нейните върхове сякаш имахме среща с Безконечността. Огромна и мощна тя слизаше при нас и слагаше майчина длан на уморените чела и намираше сладка дума и мил поглед. Затова връзката ни с нея беше здрава и жива - никога нямаше да й обърнем гръб, винаги тя щеше да ни посреща като най-гостоприемната българска стопанка - винаги готова за гости. Когато се прехвърлихме към местността на “Седемте рилски езера" - Йеди-Гьол както се наричаше още, тоя Седмострунник на Рила, ние бяхме очаровани, но не изненадани. Готови бяхме вече да стоим не един, два-пет дни, а много повече. Първата ни работа беше да се запознаем отблизо с тая невиждана до тогава
към текста >>

584. 14. Пред Неговия праг

Глава 2. Образи и идеи

на превратностите на живота, често подхвърлен на улицата от някоя жестока господарка. Има ли човек да не е изпаднал в положението на това котенце, което е било достатъчно досетливо със здравия си инстинкт е знаело къде точно да застане. Светът и обикновените хора могат да се лутат, колкото искат, но ония, които имат елементарния усет на това котенце, ще знаят къде да застанат. Нито за момент човек трябва да се колебае и люшка на кой праг да отседне и откъде да чака подкрепа, помощта, облекчението в часове, дни, години на изпитания, несрети, страдания. Къде? На чий праг? Пред чия врата?... Само пред вратата на Великото. Само пред лицето на Великата Реалност. Защото само Бог се вслушва с трепет, когато чуе зов за помощ и отзвук за стореното. Ученикът знае на чий праг да застане. Ученикът винаги трябва да помни откъде до него ще стигне десницата, която помага и благославя. Двете думи звучат едновременно и силно и красиво -“Приятно и музикално”. Това значи да знае човек, да знае ученика, как да иска с гласа си и как да благодари с очите си. Това е велико изкуство. “В очите му имаше нещо меко, а в гласа му нещо музикално.” Ако едно котенце беше успяло да стигне до тази мекота на очите и до тази музикалност на гласа, колко повече човекът би могъл да стигне до това изкуство, за да получи отговор на своите въжделения и подкрепа при големите си изпитания в момент, когато застане на Неговия праг. Картината е пълна и богата с многото оттенъци и образи, звучаща на много
към текста >>

585. 27. Стани, стани

Глава 2. Образи и идеи

... "Моят поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта. Дръжте в ръцете си вечната Правда. Подкрепете сърцето си с Любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта, Истината за подкрепа на духа. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония. Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат. Злото ще изгуби своето жило; неправдата - своето було; омразата - своето червило; глупостта - своето мерило; лъжата - своя език. Иде ден, когато всеки ще каже:Стани, стани и Господ ще те обнови. Стани, стани и Господ ще те съгради.” Из едно писмо от Учителя, 5. II. 1918 год., Варна. Пред нас е едно писмо от Учителя. Писмото е кратко и тези десет реда привличат нашето внимание. Четем го с вълнение. Образите са живи и те ни разкриват духовната панорама на света. Всеки ред звучи като пророческо сказание. Благодарни сме, че то стигна до нас, за да затвърди и обогати представите за ония дълбоки вътрешни преобразования, които настъпваха в света. Казаното сияе и ни говори направо на сърцето, на ума, на душата. Онова, което щеше да се случи надминава всичките велики събития и открития в света. Двадесетият век беше забележителен. Писмото носи дата II. 1918 година. Написано е преди 45 години. Ние се връщаме на тези години, за да проследим хода на събитията и уловим дирята на казаното в това писмо. Говори се за онова, което ще става, благоприятните
към текста >>

586. 25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

като един от тези. И слушаш, когато Той или по-точно Любовта ти говори с всичката мекота и топлота на гласа, слязла е там на това равнище по-ниско от морското. Тя, която за разлика от Мъдростта недостижим връх и като Истината друг още по-шеметен връх, общуващи със звездите и плеядите Любовта, която не се гнуси, снизходителна и нежна като майка слиза именно при такива като нас не само, за да свидетелствува участието си в твоята несрета, не и само да те утеши, не дори само и да те подкрепи, но, за да ти покаже пътя по който ще намериш скрития лек за болката, и ти сам да станеш господар и сам да си помогнеш, защото Той дълбоко вярва в тебе и в това, че ти ще успееш по тоя път и ще се домогнеш до разрешението, капиталното разрешение на твоя живот. Запазвайки и твоето достойнство, Той знае, че тъкмо за това си дошъл при Него, не с простряна ръка за милостиня, не, а за една победа, която собственоръчно сам като човек и ученик ще изтръгнеш. Той вижда и знае, Той слуша воплите на всички и сега тия, които стоят близко до Него през този величествен празник на Духа, иска да ги поведе, да ги изведе, връщайки на себе си, изправени в целия си ръст, готови за гигантското усилие, когато ще трябва, неумолимо трябва да се справиш с една твоя лична задача, със съдбата си, която не иска да чака, както не чака дори и за Христа и за всичките сподвижници, чийто глави паднаха покосени като дървета. Тук и сега цялата постановка бе друга. По някакви неизвестни разпореждания, не беше вече нужно да
към текста >>

587. 28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

човека. Каква огромна работа, да се заеме с цялото това строителство не вън от себе си, не, а в сърцето, ума, волята. Цели светове, които предстои да се устройват. Тепърва, от сега и през вечността - само започни, само тури началото. Ето имаш и фар ако си кораб пътуващ няма да се изгубиш, ако си птица също, ето имаш криле, имаш, имаш нещо неоценимо, нещо незаменимо - Съзнанието - Централно ръководство. Силен и опитен капитан, ръка здрава, която държи твоята, рамо канара, което ще те подкрепя. Слънце, което ще ти свети - това е съзнанието, което трябва да се събуди, да се извика на живот, за да разбереш, че си необикновен човек, роден да заемеш мястото си в четвъртата категория, да не пращаш провинения в изправен дом, не и на съд, не и на бесило, а на училище и ти сам да заемеш скромния си чин и да слушаш най-големия си приятел - Учителя си, който предстои да те развежда не в близкостоящи и лесни по път обекти, а по шеметни върхове, които надвишават по височина дори и най-високите. Имаш Го, намерил си Го, призовава те - не си обикновен човек и експедициите ти за един живот не са ни лесни, ни достъпни. Нужен ти е водач. Разбираш всичко това и си безкрайно благодарен, че Той е реалност и факт и, че ти си успял да приготвиш в тебе условията Той да се спре при тебе, да общува с тебе, и те подкрепя при всичките завои на този нагорен път - по всички видове пътища. Пробуждането на съзнанието е условие и възможност да влизаш в контакт не само с положителните сили, не само с възвишените
към текста >>

588. 30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

блестеше като звезда, като слънце. Любовта - заради нея е всичко това, заради нея е приготвен този тесен път, спира не само сгъстената тъма на вековете, но и всичкия студ на старото, негодното, което пречистваше големите страдания - ’’Нека дойдат, аз ги призовавам”. Защото само тя ще изведе човека от този път и ще ги приближат до нея - до Любовта - великата цел на живот и великия смисъл. Затова ли човечеството не бе лишено ни от светлина, ни от сила, ни от надежда, които да го подкрепят през усилните времена. Затова Той бе слязъл на земята и между всичката друга работа, да свърши и тази: “Аз чувствувам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи, моята душа знае причините на тия страдания”. Затова и при всички случаи препоръчваше: Не туряйте нито на косъм повече страдания, аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават. И без това в света има достатъчно страдания. Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания. Избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други, по-тежки страдания”. Те не целят главната цел, те нямат нищо общо с Любовта, те по-скоро отвеждат човека до мъчението, а то няма нищо общо със страданието. Той не само говори най-много за Любовта и за страданието, но и ни показа скритата страна на двете, неделимата им връзка и ни въведе в оная скрита сила на Любовта, единствена, която ражда живота - пълния, богатия живот, осмислен и хармоничен - за който човек нямаше никога да престане да
към текста >>

589. 9.4. Писмо до Учителя: Стара Загора, 28.V.1943 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

да изковете, да моделирате от нас. Да мога да се приближа до този извор на сила, на обич, на търпение, за да може да се изнесе всичко на плещите, както трябва, без сътресения и без тежки последствия. Учителю, не искам да бъде сама, не искам да бъда далеч. Искам да чувствувам Вашата сила, Вашата любов, разпростряла се към моя народ. Нали Вие казвате, аз мога да накарам всичките да обичат един човек, като го обикна аз, всички ще го обикнат. Аз Ви моля, бъдете с нас. Изпратете Вашата подкрепа и Вашата благословия. Целува Ви ръка Ваша
към текста >>

590. 9.6. Писмо до Учителя: Търговище, 30.VIII.1944 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ми послужи всичко за пример и да науча великия урок, който Всевишния в Своята Любов е изпратил, и урока, който Моя Учител ми преподаваше. Днес, когато всичко вече е минало, когато небето над мен се е изяснило, аз моля Бога да помня всичко, което някога ще ми бъде нужно и с което ще манипулирам като актив в моя живот. Благодарна съм за всички изпитания, не, не да не кажа така, благодарна съм за всичко, Учителю мой. Аз видях и почувствувах през тези години мощната Му Десница, Вашата подкрепа, Вашата Любов. Благодаря! Сега, когато ще дойда при Вас, ще Ви видя и душата ми ще се възрадва и винаги ще Ви моля да бъдете с нас, да бъдете и сега, когато сме изправени пак пред кръстопът и не знаем накъде да отидем и кой град да изберем. Бог нека ръководи плановете за новото местожителство и нашето препитание и нашата работа. Той в Своята милост да бъде с нас сега и винаги! Тези дни ще се опитам да си взема открит лист, за София ги дават малко трудно, но ще се опитам, кога ще дойда нека Бог да помогне и да стане когато Той рече. Приемете благодарността и поздравите на всички ни. Целувам Ви ръка, сърдечно Ваша:
към текста >>

591. 11. Писмо на Николай Шиваров до Буча Бехар София, 22.IX.1950 г.

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

към дадено място. Ти единствена от всички, с които разменям мисли за моето положение беше на друго мнение но то се обезсилваше от формулата, която ти почти до последните дни си казваше Как можеш да разчиташ на един човек, комуто си ненужен? И щом някому си ненужен, защо той ще прави усилия да те задържи? Ето на, при тези два - три фактора трябваше да се решава моята задача: необходимостта да облекча старините на съществото, което ме е пуснало на земята и което се нуждае от подкрепа и ненужността на моята личност за почти всичките ми приятели,… но също много важен фактор беше моето безпаричие, негарантиращо никаква продължителност на чакане или търсене. Освен всичко, което изредих, че ми липсва тук нямам и среда, с която да разменям мисли, да общуваме. Може би ще се създаде с течение на времето, но с изтичането на времето, отминава и пламъкът и това и тази евентуалност не бих желал да констатирам. Тук човеците си живеят видимо елементарно, без големи амплитуди в живота си и това също не ми е по вкуса. Ще пиша пак наскоро. Сърдечни привети! Тв. Николай Шиваров ______________________________________________________ Забележка на съставителя: Клеймото на плика в София е от 22.IX.1950 г. Тв. Николай - Твой Николай. В плика има портрет на Николай Шиваров с посвещение отзад: "На Благовеста с поглед към бъдещето" Николай. 3 август 1950 г. Буча Бехар се прекръства на Благовеста по указание на Учителя Дънов, за да могат всички евреи в Братството да се прекръстят в църкви и да
към текста >>

592. Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.)

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

Господи! Искам светия да стана! 39. Молитва: (когато попадне между ангелите, да се смири и да каже Господи, тези същества са високо напреднали, аз не съм за тук. Моля Те, определи моето място! 40. АУМ! (често си я казвай) Господи, благодаря Ти за всичко, което си ми дал! АУМЕН! 41. Молитва: (страхуваш ли се, ще признаеш, че си слаб, обърни се към Великото и кажи: Господи, аз съм страхлив човек, помогни ми да се засиля, да не се страхувам. Зная, че всичко лежи в Твоите ръце. Подкрепи и мене! 42. ВЯРА!... Ключ. Да вярваш в Бога, без никакво колебание, това е великото, славното в живота! 43. Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя! 44. (Тълкование) За мотото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! -Верен в Любовта, Истинен в Мъдростта,. Чист в Истината, Благ в Правдата. 45. Бог казва: Аз царувам на небето и на земята. Аз управлявам целия свят. 46. Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а е Бог на живите. Жив е Бог! 47. Съществува: Един Бог на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Един Бог на живота, на знанието, и на свободата. Да работим за славата Божия на земята! Да работим в Негово име и да прилагаме Неговата Любов! 48. Когато искаш да се свържеш с Бога - Моли се. Когато искаш да се свържеш с ангелите - Пей. Когато искаш да се свържеш с Учителя си - чети Словото. МОЛИ СЕ!
към текста >>

593. Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

името на Божията Любов, Мъдрост и Истина бъдете свободни! 155. Човек трябва да бъде: честен и справедлив, искрен и доблестен, да не подражава на другите. 156. Любовта към Бога се изразява по три начина: да слушаш, да чуваш Божия глас и да изпълниш Неговата воля. 157. При най-големите страдания и изпитания кажете: "Господи, благодаря за всичко, което си ми дал." 158. Молитва: “Господи, аз съм страхлив човек, помогни ми да се засиля, да не се страхувам. Зная, че всичко лежи в Твоите ръце. Подкрепи и мене." 159. Предпочитайте голяма скръб с малка радост (в средата) нея. 160. Разковничето: Вярата. Вяра в Бога без никакво колебание. 161. Благ е Бог! Живот безграничен - без смърт. Светлина без тъмнина. Свобода без робство. 162. Може да го тъпче целия ад, може да се гаври целия свят, той трябва да каже: “Всичко може да направите с мене, но моят дух познава само Едного, Който е Любов, който е Мъдрост, който е Истина. Моят дух познава само Ем - Руха." (“Заведоха Исуса, VIII серия, с. 24) 163. На ученика не му се позволява: да говори много, да преувеличава нещата, не му се позволява да казва какво е неговото произхождение, не му се позволява глава да става - всякога да бъде опашка. На ученика не му се позволява да забрави Господа. Никога! (IV с., 98; 100) Необикновени да бъдете! 164. “Учителю Благи” - магическа формула. Ключ в живота. Вяра се Учителю Благи: Ще служа на Бога с щедрост и милосърдие. Учителю Благи: Дето ме пратиш, всичко ще изпълня според Твоя велик закон на Любовта. “Учителю
към текста >>

594. Тефтерче 3. Беседи и лекции (XI.1974 г.);Пътят на ученика: съборни, 1927 г.

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

на Любовта. Дето е Любовта има Светлина. Дето има Светлина има Мир. Дето има Мир има Радост. 40. Основата - Любовта. Не можем да я придобием, докато не любим Бога. Заради Божията Любов, аз мога да уча, слуга да стана, гладен мога да ходя, без пари мога да работя. Всичко мога, с приятност ще го изпълня. 41. Насърчавайте ценните идеи, което възникват помежду ви. Поощрявайте се в знанията. 42. Особен е този събор. Ние сме пред очите на Господа, имаме Неговото Благословение, имаме подкрепата на всички братя в това дело по целия свят. Има Божието благословение. Дето е Бог, там е бъдещето. 43. Молитва: Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мене! Аз ще те слушам както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята воля. 44. Всичко в света може да обичате, но светът няма да обичате - този плод няма да опитвате. Светът можете да изучавате, но плода няма да опитвате. 45. Светът никога не е чувствувал такава нужда от Любов, каквато сега чувствува, (с. 228) Днес Господ ви говори. 46. Не избирайте трудния път на Соломона, но изберете пътя на Любовта -1 стъпка, Светлината - II стъпка, Мира - III стъпка, Радостта - IV стъпка. Тогава ще дойде 2 фаза - трудния път - Мъдростта. Това е естествения път. Канара - Любовта.(с.230) 47. Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания. Избягвайте ги. Нужен ви е мир и спокойствие. Молитва е нужна. (с. 236) 48. Смели и решителни да имате вяра, че Бог е на ваша страна. Бъдещето е пред вас. Ще го опитате,
към текста >>

595. Тефтерче 5. Правила, закони и упражнения за приложения

ви обича, мислите ли така, вие сте на крив път. 37. Братството, което търсите не е на земята. То е горе, в невидимия свят. Хората могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това братство проповядва. 38. Слушай невидимия свят какво ти казва и не изкушавай Бога! 39. Страхуваш ли се, ще признаеш, че си слаб, обърни се тогава към Великото и кажи: “Господи, аз съм страхлив човек, помогни ми да се засиля, да не се страхувам. Зная, че всичко лежи в Твоите ръце. Подкрепи и мене!" 40. Всичко, което се случва в живота на разумния човек е за негово добро. Всичко, каквото се случва в живота е точно определено. Справяйте се разумно с всички ваши мъчнотии. (28.Х.1960 г.) 41. Задача: Давам ви за цяла година думата ВЯРА - тя е ключ. Обезсърчите ли се, кажете: ВЯРА. Срещнете ли мечка, кажете - ВЯРА. Нямате ли пари, кажете - ВЯРА. Нямате ли приятели, кажете - ВЯРА. Да вярваме в Бога без никакво колебание и съмнение, това е великото, главното в живота. Дръжте ключа на ВЯРАТА. Не питайте какво е ВЯРАТА. Винаги носете със себе си този ключ. Дръжте го на чисто. Във вода не го туряйте. На хората не го давайте. Носете го на лявата страна, до сърцето. Проверявайте го по 10 пъти на ден седи ли там. От сутрин до вечер дръжте ключа на вярата. Ако е в тебе, не бой се. Без ВЯРА не може да се у годи на Бога. Без ВЯРА няма живот. Думата ВЯРА е светла и мощна дума - ключ. Той е от диамант. Изработен е в Божествения свят. Ангелите проверяват дали този ключ е там и дали е
към текста >>

596. 24. Списание „Всемирна летопис, Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев

лично така си го обяснявам, че никаква друга причина не може да има. Пък може и да не е тъй, но аз така си го обяснявам. А пък защо Учителя така е постъпил не знам, не мога и не можем да държим сметка на Учителя, нито знаем точно как е работата. Туй са мои така предположения. Туй се отнася за „Всемирна летопис”. Но „Всемирна летопис” обхващаше така един по-голям кръг, в смисъл, че то е и от практическо гледище, за да се заинтересуват и други окултисти, за да има по-голяма подкрепа изданието, нали поместващо статии от теософското движение така. От Рудолф Щайнер поместваше, от някои руски мистици, даже за Разпутин, тоз който го отрекоха, осмяха го и го нацапаха с какво ли не. Имаше една много положителна статия за този Разпутин. Не, той сегашния руски писател, който пак умря и отиде на онзи свят, но за Разпутин, който е бил близък на двореца. В.К.: Онзи Разпутин съветник на цар Николай, когото убиха там някои офицери. Той и този писател е Разпутин, но само името му е такова, а пък онзи, онзи е дошъл от Сибир като един прост човек. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. За „Всемирна летопис” - виж „Изгревът”, том II, с. 286-287, том IV, с. 523-524. 2. За „Всемирна летопис” - виж „Изгревът”, том V, с. 477-480 -„Иван Толев, редакторът на „Всемирна летопис”. 3. „Изгревът”, том V, с. 504-507 - „Защо и как бе закрито и спряно списанието „Всемирна летопис”. 4. За Иван Толев - редакторът на „Всемирна летопис” в бъдеще ще представим специален раздел. Публикувано е в
към текста >>

597. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

на мрачно, мургаво и широко лице, с черни мустаци, черни, някак замъглени подвижни очи, с черни като смола къдрави коси. Ние го намерихме в ужасно душевно състояние. Той тъгуваше, странеше от хората. ‘Пътувайки из България за разпространяването на нашите издания, Жечков заболя от коремен тиф и умря в София, в Александровската болница (през септември 1907 г.). Към болестта, страданията и близката смърт, той, като религиозен човек се е отнасял спокойно, докторите го убеждавали да подкрепи своя „съсипан от вегетариански режим" организъм с питателен бульон от месо. - „Не, не трябва! - отговорил той. - Защо моя живот да е по-важен от живота на онова теленце, със соковете на което, аз уж ще се подкрепя?” отчаяно пиеше. Цялата му външност със своята душевна пустота и тъга, които го глождеха. Отначало той странеше и от нас. Избягваше ни, говореше неохотно при срещането ни. Но след това, като попривикна към нас, той започна да идва в печатницата, вземаше книги за четене, разпитавше ни за нашето отношение към разни страни на живота, понякога спореше, но спореше отпаднало. Забелязваше се, че той стана по-близък към нас. От очите му започна да изчезва облака на безразличието и отчаянието. Той престана да пие и явно се съживяваше. Интересите на нашия живот и нашето общо дело му ставаха все по-близки и по-близки. Той започна да ни помага в печатането и превеждането. Но ние мислехме, че това е просто тъй, малко съчувствие и приятно прекарване на времето. Но колко бяхме очудени, когато
към текста >>

598. 46. Защо се създаде печатница в Севлиево?

му живот е бил в делото там и не само той, но да се спрем на него така. Те са били хиляди така, които са живеели, затова и така идеите се въплощават в живота, реализират се, придобиват живот и сила и се налагат. Та има общ закон. В.К.: И така Вие се прехвърляте към Севлиево. С.К.: Да, нали то беше 1926 г. Щото 1925 г. бяхме в София, на ул. „Оборище" № 14, бяхме организирали печатницата и до края на годината изкарахме тия броеве на „Ново човечество" и като видях аз, едно, че не се подкрепи списанието. Първата година го подкрепяха, втората година не се явиха абонати, предполагам, че е организирана таз работа, но няма значение и нали понеже ме пресякоха мене в тази идея, да реализирам комуна и самия Влад отпадна кой знае как, така го спечелиха и него, на тяхна страна, тъй да се каже зад гърба ми, аз си казах: Ах какво ще правя тука, аз си отивам в Севлиево, щото аз съм млад човек, аз съм на 25 години, имам енергия и ще се
към текста >>

599. 48. Беседите на Учителя на есперанто

ще можете да ни помогнете и вий в нея? - Като се запишете абонати за новата годишнина на библиотеката, като запишете свои познати есперантисти за нея и като подпомогнете фонда „Нова култура” с това, което можете. Братя и сестри, Света е пълен с души жадуващи и гладуващи за словото на Истината. Те са в тъмнина и простират ръце за Светлината. Те чакат тези, които ще им я занесат. Нека всички ний изпълним дълга си и станем носители на тази Светлина, помагайки кой с каквото може. Нека подкрепим библиотека „Нова Култура”, която разнася словото на Учителя и до най-затънтените кътища на света. Абонамента за втората годишнина е 50 лева. Нека се побърза със събирането на абонати и помощи за библиотеката, за да не се забавя нейното излизане. Всичко да се изпраща на адрес: Ат. Николов, ул. „Цар Ив. Шишман” № 19 - Бургас. С братски поздрав: Библиотека „Нова
към текста >>

600. 49. Статията „Международен език” от Лудвиг Заменхоф

ролята на международен език на бъдещето обединено човечество. Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят, за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на който хората от разните народи най-лесно да се разбират. И всеки напредничав човек, всеки човек, който желае братството и единството да възтържествуват на нашата земя, трябва да подкрепи движението за международен език, като се нареди всред борците за Есперанто. L.L. ZAMENHOF Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г. в полския град Белосток. Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела. Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимноунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите и на тази идея той посветил целия си живот. Вдъхновен от нея именно и за
към текста >>

601. 53. Как се започна с вестник „Братство”

пред теб едно малко вестниче, което няма нито абонамент, нито определена цена. Поднася се даром и се надява да получи материалните средства чрез доброволни вноски от тези, които го обикнат. То е скромно и малко иска, защото от малко се нуждае. Но под неговата бедна дреха тупти едно пламтящо сърце. Вярата го роди и вярата ще окрили полето на неговия живот към о-честити дни. Ако това ти е възможно, разпространявай го или помогни за посрещане на неговите разноски. За най-малката подкрепа, то ще ти бъде безкрайно благодарно". Така започна то, без абонамент, идейно по традиция, от доброволни вноски. В.К.: Тук сега отстрани има есперантски букви. С.К.: Туй показва, че вече съм имал есперантски букви и че такоз, щото и аз не мога точно нещата да ги помня, значи преди да го почна, вече сме почнали есперантското така, имали сме буквите вече. B.К.: Сега, кой ви направи това заглавие „Братство”? С.К.: Абе, виж какво, изглежда, че Цветана Симеонова. В.К.: Защото по нейния стил е. C.К.: Да, да. Цветана Симеонова го направи В.К.: Тука гледам написано: Според Дънов, според Учителя. Сега Вие ли си изваждахте или те Ви изпращаха? C.К.: Виж, да ти кажа, работата стои така с първите броеве. Стефан Кадиев, понеже беше се свързал с мене още от „Ново човечество”, той май завърши в Германия някъде, като че медицина учи в Германия и като се върна тука, нали знам, че ни посети още когато печатничката беше на ул. „Оборище” № 14, там идваше при нас, носеше си и стиховете, това-онова. направихме
към текста >>

602. 54. Съобщения и писма за вестник „Братство”. 54.1. Редакция „Братство” - гр. Севлиево, 1928

или пък такава да се отпуска от общата каса на местното братство, дето има такава. Не е нужна кой знае каква сума. Ако 20 братства решат да отделят месечно по 100 лв., ето целия въпрос разрешен. Разбира се, някои братства могат да дадат по-малко, а някои и повече от тая сума - според силите си. В замяна на това те ще получават вестник „Братство" в количество, каквото им е потребно. Това за братствата като колективни единици. Но нам е най-желателна проявата на частна инициатива в подкрепата на вестника. Както в самото вестниче, така и тук, ние се обръщаме предимно към отделната личност. Още повече, че не искаме много. - 5 лв., 10 лв. Дадени като акт на съзнание, за нас са необикновено скъпи. Защото за нас е ценен преди всичко жеста, ценно е именно това съзнание, което е по-скъпо от всякакви богатства. Ето защо, ние бихме желали подкрепата на вестника да бъде дело предимно на частната инициатива. По свобода, а не по задължение. Втората практическа задача е за разпространението на вестника. Ние го пращаме на 300 читалища. Ако тиража се увеличи, може да го пращаме и на повече. Много е желателно вестника да проникне и всред младежта. За тая цел ние открихме и младежка колона. Нека братята и сестрите се потрудят да го разпространят и в тая среда, която носи в себе си бъдещето на народа ни. Братя и сестри, Всички ние трябва да погледнем на вестника като на една задача, дадена от Учителя на всички ни, а не само на няколко души негови уредници. Вземете присърце тази работа. Всяко
към текста >>

603. 54.3. Писмо на Сава Калименов до Михаил Краев - гр. Оряхово, 22.12.1931

САВА КАЛИМЕНОВ ДО МИХАИЛ КРАЕВ - ГР. ОРЯХОВО, 22.12.1931 ГОДИНА Драги Михаиле, Получих писмото, също и сумата 200 лв. и благодаря за подкрепата Отбелязах си вече новия списък, който си ми изпратил. От групата не съм получавал материали за печат, освен от Кадиев, някои негови работи бяха /в началото на есента/ за хрониката и там се предадоха с няколко думи, а също и статийката за есперанто в 42 брой с подпис - Стефан - е негова. По въпроса за подкрепа на вестник „Братство", положението е такова: той се крепи благодарение на това. че за работа се плаща съвсем малко. Ако се работеше както чужда работа, с досегашната си подкрепа той не би могъл да върви Но все таки той се подкрепя. Разбира се. нужно е да се потърсят нови средства. Вестникът би трябвало да излиза в двоен формат /като Свобода. Зорница/ и за да се печати седмично. Това при сегашните условия лесно не може да се постигне. Мене ми е необходима по-голяма машина, за да го изкарвам в по-голям формат. Даже и сегашния формат печатам на два пъти. Имам желание да си набавя една по-голяма машина /макар и използвана/, но кога и как още е неизвестно. Оферираха ни скоро машина употребявана и поправена от 50-80.000 лева. но...не тъй лесно могат да се намерят пари, а при това и помещение за целта нямам. Тук работим кажи го, в една нехигиенична, тясна дупка, без осветление /слънчево/ северозападно изложение. Ще гледам, ако Бог помогне това лято поне да направя една барака в двора за работилница, та след това ще мога да мисля и за
към текста >>

604. 55. Статии в брой 1 на вестник „Братство”, 15.11.1928 г / 55.1. Обръщение към читателите

определена цена Поднася се даром. И се надява да получи материалните си средства чрез доброволни вноски - от тези, които го обикнат! То е скромно, и малко иска, защото от малко се нуждае. Но под неговата бедна дреха тупти едно пламтящо сърце Вярата го роди и вярата ще окрили полета на неговия живот към по-честити дни. Ако то ти хареса, съобщи ни да ти го пращаме редовно. Ако това ти е възможно, разпространявай го или помогни за посрещане на неговите разноски. За най-малката подкрепа, то ще ти бъде безкрайно благодарно Ред.
към текста >>

605. 66. Вестник „Братство“, Севлиево, Г. 2, бр. 20, 15.05.1930 – „Към живот или смърт“.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

бедна и смазана България от репарации, от целия си разходен бюджет възлизащ на осем милиарда лева, изразходва два милиарда и 200 милиона само за военни цели, т.е. около една трета от целия си бюджет. От де са взети тия пари? От бедния, оголен, и опросял наш народ, от тоз народ, който няма хляб да яде, който живее в мизерни жилища, гнезда на труда, който трепери на стотинката, защото му липсват средства за най-необходимото. А за какво се дават те? За някакво производство, което ще подкрепи държавата и народа, за да излекуваме някакви народни рани. Не! Те се изхвърлят безразсъдно в устата на ненаситния Марс, за да послужи на силите на разрушенията. Кой прави това? Едно „миролюбиво” правителство, което уж вижда бъдещето на страната в нейния мирен и културен напредък. Кой гласува за това? Едни „народни” представители, които са избрани да се грижат за благоденствието на народа. Но не е ли това една нагла подигравка?” Така се пише по журналистически. Това е против военния бюджет. Те тогава бюджетите бяха известни, пишеха се, а сега не се знае какви са. А знаем американските бюджети, обаче не знаем какви са нашите сега. Крият ги. В.К.: Вероятно от тука след тази статия на този брой 20 са празни листове. Той е спрял май да се печати. С.К.: Чакай сега, как беше случая. Май че баща ми ме спря още както печатах това, още на машината като беше. Някой му докладва така какво съм писал и той каза: „Вето”, спря, не може такова нещо да се пише и ще ти кажа какво стана. Ей тука засягам
към текста >>

606. 84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

съберат двама души, които си хармонират за доброто, те са щастливи. Ако към тия двама се присъединят още двама със същите разбирания, те са пак щастливи. Ако те станат 8, 16, 32 и т.н. това са все души, които си хармонират и те са щастливи. Ето защо, опитите трябва да започнат пак от малкото. Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело. И тези души трябва да бъдат готови за това. И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално. Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка. Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа -
към текста >>

607. 86. Где е спасението?. Съобщение и статия. 86.1. Съобщение за Трудова Братска Задруга-Севлиево. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 83, 1.01.1934

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

СПАСЕНИЕТО. Съобщение и статия 86.1. СЪОБЩЕНИЕ ЗА ТРУДОВА БРАТСКА ЗАДРУГА - СЕВЛИЕВО Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 83, 1.01.1934 гр. Севлиево До...................................... В........................................ С.П.Б.Л.Н.П.Ж. Драги братя и сестри, Измина се точно една година откакто, чрез позива, издаден на 1 януарий 1933 година, ние разгласихме плана си за основаване първата Трудова Братска Задруга и призовахме всички ви да ни подкрепите, като открихме подписката за фонда „Т.Б.З.”. Само една година! И вече Трудовата Братска Задруга съществува. Положена е вече основата, върху която ще градим и ще разширяваме дейността си по-нататък. Първата, решителна и важна стъпка е направена. Твърдо, непоколебимо и с изгледи постоянно да се развива и разширява, е застанала на поста си първата Трудова Братска Задруга. Защо първа? - Защото ние нито за минута не се съмняваме, че ние сме пионери, които проправят пътя, по който не ще закъснее да протече целия обществен живот. Защото ние твърдо вярваме, че нашия пример ще бъде последван от мнозина, които са готови или се готвят за това. Защото ние сме убедени, че първата трудова братска задруга ще бъде последвана от втора, трета десета и т.н. И този процес на истинско възраждане и преобразование, този процес на създаване новите форми на живота ще продължи до тогаз, докато се осъществи нашия идеал за новото свободно, братско общество. Братската задруга в Севлиево е още в своето начало, в своите първи стъпки. Купена е печатарска машина
към текста >>

608. 93. Статията „Кооперация или задруга” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 10il 14.10.1934.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

реформи, без които световния стопански хаос не ще бъде преодолян? Може ли кооперацията наистина да разреши болния социален въпрос, като изгради нов, т.н. от някои „кооперативен строй"? Резултатите от кооперацията, във всичките области на нейната дейност, са днес на лице. Като повтаряме, че те са донесли и носят много положително, ние, обаче, не можем да не констатираме, че те не оправдават големите надежди, възлагани на кооперацията, и не дават цяр за днешните болки на живота. Да подкрепим думите си с факти. В областта на потреблението, в която област кооперацията е най-силна, нейната дейност се превърна в това, което някои на подбив наричат обикновена „бакалска” дейност. Нима сериозно се мисли, че с няколкото лева месечно, които подлежат на връщане на консуматора във форма на дивиденти, се прави нещо от естество да премахне или поне да намали противоречията на днешния стопански живот? Не е лошо да се работи и така, защото и малкото все пак е нещо, но да се мисли, че с това се разрешават големите въпроси на живота, е глупост и самозабрава. Потребителната кооперация, в ръцете на честни и способни хора, т.е. когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и
към текста >>

609. 98. Зов за реализиране / 98.1. Зов за реализиране на Трудова Задруга „Братство”

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Разсъмва се - за нашия народ и за цялото човечество. Из пазвите на грохващия постепенно стар живот, незабелязано започват да се подават кълновете на новото. Въпреки всички пречки и трудности, обикновен спътник на всяко начало, то ще си пробие път - негово е бъдещето, защото то е извикано на живот от една сила, на която нищо не може да се противопостави. Това ускорено движение напред, това навлизане в един нов кръг от спиралата на възходящия път на човечеството, трябва да бъде подкрепено от нашите съзнателни, организирани усилия. Ние трябва да се явим в подкрепа на новото. Ние трябва да съдействуваме за избистряне и правилно оформяне на идеите - творческите сили, които ще го изградят. Ние трябва да съдействуваме за проправяне верните, сигурни пътища към него. Водими от тази мисъл, ние основателите на книгоиздателство „Братство” в Севлиево, решихме да поставим нашата работа на по-широка основа, за да могат да вземат участие в нея повече хора и за да може да се заработи в по-голям обхват, съобразно нуждите на времето, за реализиране на великата идея за Братството и Любовта между хората и народите, за обединение на враждуващото досега човечество, за изграждане новите форми на живота, за изпълването им с новия дух на Божествена разумност, красота и свобода, за разпространение свещеното Слово на Учителя навред из нашата страна и по целия свят. За да можем да изградим едно по-здраво, по-мощно и по-сигурно средство за работа в тая насока, ние решихме да превърнем досегашното
към текста >>

610. 98.2. Проекто-договор за основаване на Трудова Задруга „Братство“.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

и всякакви други печатни издания. При възможност дружеството разширява своята дейност и в други области на стопанския живот-земеделие, занаятчийско или индустриално произвоство, търговия и т.н. Чл. 4. Дружеството се съставя за неограничено време. ЦЕЛ Чл. 5. Целта на дружеството е: 1) Да работи за създаване на добри материални и духовни условия за живота на своите членове и на всички, които вземат участие в него с физически или умствен труд. 2) Да даде своята морална и материална подкрепа на идеята за братството между хората и народите, чрез изграждането на „Дом на Всемирното Братство” с богата библиотека към него на български и на всички по-важни чужди езици, който Дом да послужи като център за разпространение идеите за братството и за обединение на народите. 3) Да подпомага образуването на трудови задруги, подобни на тази, в други населени места на страната. 4) Да извършва и подпомага извършването на благотворителна и културна дейност, да подпомага нуждаещи се да продължат образованието си и т.н. ОСНОВЕН КАПИТАЛ Чл. 6. Основният капитал на дружеството, разпределен в основни дяла, възлиза на лева. Част от този основен капитал, а именно лева, е внесен в пари, а останалата част от. лева, е внесен в движими имоти - печатарски машини, букви и друг печатарски инвентар, печатни издания, хартия за печат и т.н. - според приложения към настоящия договор подробен опис, съставляващ неразделна част от него, съгласно предварителната оценка на съдружниците. Чл. 7. Този капитал се
към текста >>

611. 109.1. Статията „Балансът на съвременната цивилизация” / Георги Радев. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 235, 26.02.1939, с. 1

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

които ще се чувствуват нещастни, подтиснати, ограничени като в затвор. До тия изводи по необходимост идват най-будните умове на съвременната наука, способни за една обективна и безпристрастна преценка. /Вж. например, книгата на която произведе голям шум в Европа и Америка/ Тия изводи, както би трябвало да се очаква, са насочени по линията на ония идеи, които Учителят на Великото Всемирно Братство, който действува в България, дава в своите беседи от преди много години. За да подкрепя това твърдение, ще приведа един цитат из една негова статия: „Пред новата епоха”: „Съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде втория процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Най-първо съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията - с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение, тя обича
към текста >>

612. 109.5. Статията „Пролет в пролетта” / Неделчо Попов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, 6p.236, 22.03.1939, с. 1

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света. Спрете се. Вслушайте се със спокойно и чисто сърце в себе си и един тих глас ще ви проговори. Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам. Тези думи не са мои. Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет. Тя блести върху вълшебната корона на времето с чудна Светлина, а гласът й се носи по цялата земя: Аз съм ваш брат на светлината и нося благословенията на вековете. Аз ида да ви подкрепя, да ви помогна. Тази пролет на живота, пролет на човешката душа, очаквана от хиляди години е новата 1939 г. Учителят я нарича Големия брат, който иде да помага на човечеството. Вечер, когато звездите се явят на небосвода със своите премени, човек неволно се пита: какво са те? - Служители на Тоя, който ги е направил звезди. Какво е слънцето? - Служител на любовта. Какво са хората тогава - същества, които имат за идеал слънцето и звездите -безсмъртни служители на вечния живот. Един единствен е пътя за постижение, написан върху звездното небе, написан върху слънцето, написан върху пролетта - служене на Бога. Може човек да има много знания на ума, но какво се ползува, ако разумно не ги приложи в живота? Нима съвременното човечество няма знания, нима то няма богатства? Има, и то преизобилно, но уви, хората не са щастливи. Знанието на ума е външно. Знанието на духа е приложение. ,Духът е великия изпълнител в човека. Щом той започне да прилага, човек придобива любов, светлина и свобода”. Пролетта
към текста >>

613. 114.2. При Езерото на чистотата. Благодарствено писмо / Тони Белмен

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим за тях от тук, от Извора на Живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там. Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество: страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца, всички неоценими богатства, които получихме тук. Учителю, Ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност, за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние ви благодарим от все сърце, дето ни изпратихте във Франция един от своите ученици. Той е за нас жив пример на добродетели, на самоотверженост и на Любов. Благодарение на него днес в повече от тридесет града във Франция вече знаят за Вас и започват да Ви обичат. Той ни носи Вашето Божествено Учение, като го приспособява за нас. Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които от четиридесет години извършват първата най-мъчна работа, с такова търпение и любов, за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на топлина и на светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувствуваме голяма сила в себе си
към текста >>

614. 115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

живот". Значи това е крушението на материализма. СТАТИЯТА „ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 263, 23.06.1940, с. 1-3. Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш. Има един вид невежество, което от всички други видове невежество е най-гордо, най-самонадеяно, говори с най-голям апломб, подкрепя се с най-много и най-разнообразни доказателства и заблуждава най-много и най-успешно. Тъкмо затова то е и най-опасно. То е - невежеството на учения. Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безралично към коя област те спадат, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания - са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време. Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е направен на луд от страна на своите колеги учени, които притежават достатъчно познания, за да говорят със самочувството, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна там действителност, на нещо повече, на неизвестни там закони и
към текста >>

615. 123. Основа на новото учение. Статията „Основа на новото учение” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 272, 15.02.1941, с.;1, 4.

от християнството, е съвременната наредба, в която съществува груба неправда. Съвременното човечество, по специално християнския свят е напълно езически, който се покланя по всичките правила на Бог, егоизъм и ако продължава така, ще намери пропастта. Г-да Чолаков и Тодоров издигат в култ солта, която обезсолява. А злословят и клеймят солта, която не е обезсоляла, възстават против здравото, което ще съгради утрешния живот, новия свят. Стария свят вече рухва. Колкото да се мъчат да го подкрепят, това е изкуствено продължение на агонията му. Ние виждаме стъпките на новия свят и на новия ред, в който човек за човека ще бъде брат. Единственото ново, здраво и положително, което днес се влага в живота, това е учението на Братството и Любовта, която Учителят П. Дънов от десетки години проповядва. В новото учение има и практически науки като: Грифология, Френология, Астрология, Хиромантия, Физиогномика, Ирисова диагноза и пр. Когато се гради ново здание архитекта ръководи и наблюдава работниците. Разхвърлените материали - камъни, тухли, греди, вар, цимент и пр. не са в безпорядък и негодни, както ги вижда случайния и невещ минувач. Те са на своето място на оня, който има плана, който гради. Людете около „Д. здраве" можем да наречем една клика, която чрез статии в списанието си, пълни със злоба, завист и тенденция хвърлят кал и петнят чистото, здравото, най-ценното и най-положителното, което българският дух е излъчил до сега. Ако днес нашето общество не може да прозре това, то ще го
към текста >>

616. 1.4. Статията „Славянството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево, Г. 11, бр. 238, 16.04.1939, с. 1.

другите народи, дотогава те ще бъдат използувани като средство за постигане на чужди цели, дотогава те ще бъдат тор в чуждите ниви! Поразителни са непредвидливостта и лекомислието, с които и най-близките по кръв славянски племена враждуват помежду си, дори в моменти, когато са най-сериозно заплашени отвън. Поразително е късогледството с което славяни се решават да потискат други славяни, тогава, когато е най-необходимо тяхното свободно братско единение и тяхната непринудена, искрена подкрепа за взаимна защита на общите им интереси. Поразителен е факта, че поляците помогнаха за разпокъсването на Чехословакия, че словаците съдействуваха за нейното пълно унищожение, а с това и за своето собствено заробване; поразителен е факта, че се намират славяни, които могат да мразят и да желаят злото на други славяни; поразителен е факта, че сърби и хървати все още не са се напълно споразумели, пред лицето на явната опасност, която ги заплашва еднакво. И какво още чакат? Нима съдбата на Чехословакия не е достатъчно ясно указание за това, какво очаква народите, които не могат да живеят във вътрешен мир и съгласие? Ако славянските народи не се обединят, те всички, с изключение на Русия, са заплашени да изгубят, в една или друга форма, в по-голяма или по-малка степен, своята свобода и независимост. Днес те все още имат време да избират; разбирателство, единение и взаимна отстъпчивост и като следствие на това, свобода и напредък или - омраза и вражда, последвани от разпокъсване и робство. За да
към текста >>

617. 1.7. Статията „Разтворете сърдцата си! / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.

1. Разтворете сърдцата си за радостта! Разтворете сърдцата си за любовта! Разтворете сърдцата си за ближния си! ДАЙТЕ! Дайте от сърдце, дайте с готовност, дайте с любов! Дайте, за да почувствувате истинската радост, която само по този начин може да влезе в сърдцата ви и да обнови душите ви. Не чакайте да ви подканват, не чакайте да ви искат, не чакайте да ви задължават. Дайте всичко, което можете да отделите за облекчаване болките на нашите братя, за намаляване техните нужди, за подкрепяне на общността, на държавата, в трудните моменти, които днес преживяваме. Времената са такива, че изискват жертви от всички ни. Един ще ги даде по един начин, друг - по друг начин. Всеки - според възможността си. Нека престанем да считаме, че спечеленото, че натрупаното вследствие на военновременната обстановка, принадлежи наистина нам. Не, то принадлежи на всички, то принадлежи на народа, и, ако не го дадем доброволно, ще ни бъде взето насила. Жертви се искат от всички, а най-малката жертва е - от многомилионните печалби натрупани през войната и поради военновременната обстановка, да дадеш един, два, пет и повече милиона, или сто, двеста, триста хиляди лева, в зависимост от твоето състояние... Да, това е най-малката жертва, и с радост, с чувство на облекчение трябва да я дадат всички, които успяха ,да направят работа” през тия усилни за цял народ и за цялото човечество години. И който даде с радост и готовност, доброволно и непринудено, той ще се увери, че всъщност, това е за него едно
към текста >>

618. 1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.

социология, за тяхните доказателства, за тия причини и основания на великите исторически процеси, които те с помощта на своята наука и логика, откриват във всекидневната, позната там земна действителност. Ще започнем с големия руски поет Алекс. Блок - по-точно, с известната негова поема „Двенадцат" („Дванадесетте”), посветена и изразяваща вътрешния смисъл на Великата руска октомврийска революция (1917 година). Може би това, за сега, ще ни бъде достатъчно, макар че по-нататък, ще подкрепим мисълта си и с цитати от Смирненски. Какво представлява, по своето съдържание, по своя смисъл и по своето крайно заключение поемата „Дванадесетте” на Ал. Блок? - По форма и съдържание, тя представлява, външно погледнато, откъслечни картини от една буйно развихрила се стихия - стихия на необуздани, почувствували се за момент неспирани от нищо страсти; нисши, най-обикновени, дори граничещи с животинство човешки чувства, инстинкти и страсти, които, при моментното, временно тъй да се каже безначалие, безцарствие, в дните, когато все още се води една жестока борба между две сили, и когато все още нито едната от тях не е извоювала окончателната победа, все още нито едната от тях не е окончателно повалена, използуват възможността да се проявят свободно, неспирани от нищо. В мрачните, студени, мъгливи, лишени от слънце октомврийски дни, редица тъмни човешки нагони използуват смутното време, използуват временната възможност, липсата на всякакви външни спирачки (поради това, че старата власт,
към текста >>

619. 1.15. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Деветте съществени причини за щастието и нещастията на хората. Из беседа, държана от Учителя на 19.11.1944 г.,

ти си ги изтезавал, измъчвал си ги. Сега ти ставаш слуга, а те стават господари. Какво трябва да правиш? Преди всичко, ти трябва да знаеш, че ти сам си причината за лошите отношения. Следователно, ти ще трябва да живееш по най-добрия начин. Какво наказание и да ти дадат, ти ще им благодариш, ще кажеш: Аз съм причината. Вие сте много добри хора. Та сега аз съм за туй: когато законът осъжда един човек, ние няма да го защищаваме. Но този човек, когото законът осъжда, ние можем да го подкрепим със своята мисъл: Ще се оправи тази работа, не бой се. Изправи погрешните си. Нека той не съжалява, че законът го съди, но да се радва, че има условия да изправи живота си. Сега в България имаме случай, дето всички министри, които са правили погрешки, да изправят каквото са правили. Законът ги осъжда, за да се изправят. Тогава ние всички ще им изпратим доброто пожелание да изправят погрешните си. Защото ако светът не изправи погрешните си, не можем да живеем добре. Например, в един оркестър някой наруши нещо в нотите, в такта, в темпото - веднага се изменя цялата хармония. Вещи трябва да бъдат хората.... Вие се радвайте, че в България сега има толкова министри да ги съдят. Ще се поучите от тях. Който министър каквато погрешка има, тя е ваша: Разните погрешки на министрите са ваши погрешки. Идете, научете се от тях. Вие седите на заден план. Трябва да бъдем справедливи, но не жестоки. Трябва да бъдем строги, но милостиви. Да скъсаш нещо, да го счупиш, да го смачкаш, това не е нищо. Изял
към текста >>

620. 2.6. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. 2 6.1. К великой цели. Условия обединения славян. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318 (3)

ножи и оселки за все тысячелетия? Ведь каждый год имеет нужду в новых ножах и оселках. И одно, и другое портятся. В конце концов, что выигрывает нож? Он уничтожается. Что выигрывает оселек? И он постепенно уничтожается. Это показывает, что все народи употребляющие этот метод физически уничтожаются, а морально уменьшаются и обезображиваются. А ето, говоря на современном язнке, значит - выраждаются. Следователно, нож и оселек - это человеческая система, придуманыая, не имеющая подкрепления природы и обреченная на банкротство. И в жизни славян существует целый ряд доказателства потверждающих эту истину. * И так славянам мы дадим следущих четыре совета: Великий закон бытия произвел четыре луча и проектировал их в мир. Эти лучи: свет, жизнь, любовь и свобода. Кажднй народ чтобы найти свой путь должен иметь светлый ум; чтобы постиж свои цели, каждый народ должен иметь сознательное отношение к жизни в своей душе; должен иметь чистое, неиспорченное сердце - должен знать методы любви, являющейся могущественнейшей силой, связывающей живые существа и, подготовляющая их к познании внутренного смысла жизни - и в конце концов, свободу, вносящую гармонию в человеческий дух, чтобы примирить все противоречия и дать правильное направление всем умственным, духовным и физическим силам к одной великой цели-внести божественное в мир. Только при помощи этих четырех лучей придет новая жзинь и новая культура, которая дасть новое направление славянам и всем другим народам - к великой цели - из
към текста >>

621. 3.6. „Към братята сърби!” (Гласът на българския народ) - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други. „Има време за всяко нещо". Но и всяко нещо трябва да бъде направено на времето си. Да не би да се сетим за това, когато вече бъде късно. Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме
към текста >>

622. 12. Все още не е късно. В: Братство, Севлиево, Г. 12, бр. 262, 10.06.1940, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

да поправи неправдите на миналото, а не да притури, или пък да замени старите неправди с нови. Това може да стане само по един начин: като се опомним поне на крачка пред пропастта, пред окончателното взаимноунищожение на европейските сили... Все още не е късно, все още има време! Европейци, спрете се на крачка пред пропастта. Жертвувайте всичко, което трябва да се пожертвува. Откажете се от това, от което трябва да се откажете! Дайте права, свобода и възможност за живот и на другите. Подкрепете слабите и им възвърнете техните права. Дайте всичко, което трябва да дадете, за да не изгубите и това, което си е ваше. Върнете се от гибелния път, защото само така ще се спасите.
към текста >>

623. 14. Истинска победа. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 265, 22.09.1940, с. 3.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

възвърне отнетите й земи само по мирен и по никакъв друг начин. Днес вече ние, българите, опитахме на дело и познаваме великата сила на търпението и на вярата в победата на доброто. И затова нищо не може да ни попречи да вървим и занапред по щастливо избрания път. Днес вече нашата вяра, че съществува един Върховен Разум, нашето упование в една Върховна Справедливост, почиват на твърда, непоколебима основа и ние не можем да се съмняваме, че ще получим това, което е наше, щом имаме тяхната подкрепа. Българите благодариха на различни световни сили за тяхното участие, за тяхната помощ при щастливото и мирно разрешение на въпроса за Добруджа. Това е напълно естествено и така трябваше да бъде. Но ние тук искаме да припомним, че истинска, най-голяма и най-дълбока благодарност за постигнатото ний дължим на една друга, неземна Сила, за която всички земни сили са само послушни оръдия. Съществува един Върховен Разум, съществува една Върховна Справедливост в живота - има Бог, ще кажем ние с думите, с гласа на народа. И на Него ний трябва да благодарим преди всичко, на Него ний трябва да уповаваме, защото Той държи в ръцете си нишките на съдбата на големи и на малки, на силни и на слаби... И днес, когато пред нас като народ, както и пред цялото човечество, стоят още много неразрешени въпроси, ний трябва да подигнем очите си нагоре, без да губим твърдата почва под краката си, и да вярваме непоколебимо, че, ако бъдем разумни, ако съумеем да изчакваме естествения развой на нещата, като работим
към текста >>

624. 16. Боже пази България. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 267, 1.11.1940, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

материална, земна сила... Във времена като днешните ний трябва да отправим очите си нагоре и само нагоре! Нито на север, нито на запад, нито на изток, нито на юг! Само една е Силата, на която ний можем с абсолютна сигурност да разчитаме. И тази Сила не е земна сила. Нейното доверие да заслужим, нейната благосклонност да спечелим, нейното внимание да привлечем - това трябва да бъде единствената ни най-важна грижа... Всичко останало е от второстепенно значение. Ако ние имаме подкрепата на Бога, нищо не може да спре възстановяването на правата ни. А, за да заслужим Неговата подкрепа, ний трябва да вървим по Неговия и само по Неговия път. Вървим ли по него, Той ще ни пази, Той ще ни закриля, Той ще ни издигне. Той ще ни даде не само онова външното, което очакваме и искаме, но и още много, много, което ние дори не подозираме, че ни предстои и което не може да се изрече и опише с думи... БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! И я води по Твоя светъл път на истинско национално и ДУХОВНО величие! С.
към текста >>

625. 18. Мир. - В: Братство, Севлиево. Г.13, бр.269, 1.12.1940, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

защо да очакваме от никой друг нищо. Защото ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа. Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога -Той да въздаде Правда, Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда. Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му. (Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл). Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ! Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това, което ние днес искаме, Той ще ни даде още нещо, хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико! Божията благодат е несравнима! За човешкият ум, тя е дори непонятна! Да бдим, да не изгубим Божието благословение, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни! Мир! С.
към текста >>

626. 20. Творчество. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271, 15.01.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

на Запада, според думите на един техен пророк от 20-ия век - Осв. Шпенглер); днес, когато всичко е напрегнало сетни сили да разрушава, да унищожава, да убива скъпоценния човешки живот и натрупаните с пот на чело национални богатства, днес малката скромна, незначителна и сравнително изостанала назад България, трябва да даде пример на творчество, на мир, на ентусиазирано изграждане на оня нов свят, за който другите говорят, но който ние, без да очакваме от никого пример или подкрепа, трябва без отлагане да изградим. Да напрегнем всичките сили на мишците си, на умовете си, на волите си, на сърдцата си! Сега е времето! Тъкмо сега е времето! Докато другите спят в безумния сън на братоубийството, ний не само да посочим пример за идеално, разумно и мирно разрешение на междудържавни вземания и конфликти, но и да напрегнем всичките си сили в такава, насочена навътре в нашата страна творческа дейност, с която, макар и малък народ, да дадем пример на всички, да застанем начело, да станем духовно и културно първи. Не е илюзия това! Стига да го схванем, да го разберем добре и без колебание да се заловим на работа! Това, което ний сега можем да направим, никога друг път не можем да го направим! Има неща, които не трябва да се пропускат. Има периоди от време, които по никой начин не трябва да се проспиват. Защото проспим ли ги - влакът заминава и ние по никакъв начин не можем да го догоним. Тъкмо сега е времето българският народ да се качи и да застане на чело на влака на
към текста >>

627. 49. Когато Бог ни пази. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 308, 10.06.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

му роля в живота. Затова, ние не можем, ние не трябва, ние бихме направили най-голямата глупост, ако уповаваме в своя живот на която и да било, на каквато и да било човешка, земна сила. Само Бог пази! Само Бог може да ни запази. И Той ще ни запази само тогава, когато се вслушваме в Неговия глас, когато изпълняваме Неговите закони, когато се придържаме към това, което Той иска. Затова, да не разчитаме на туй, което е нетрайно. Да не разчитаме на туй, което само се нуждае от подкрепа. Да не разчитаме на туй, което е човешко... Има случаи, когато една страна, един народ, една държава, биват запазвани от Бога само заради един човек, или заради група от хора, верни изпълнители на Божия закон, на Божието слово. Има случаи, когато безброй грешки на управници и на самия народ или на отделни негови среди, биват изкупувани, биват понасяни, биват оправдавани единствено чрез силата и светлината на отделни единици божии люде, живущи всред този народ. Има случаи, когато божията сила пази един народ, когато божията грижа бди над него, когато божията благодат обилно се излива над него, само затова, защото всред него живее Един, Който е пратеник на Бога на земята... Нека отворим умовете и сърдцата си. Нека бъдем будни. Нека знаем, че само Бог ни пази и да не разчитаме на нищо човешко. Нека бъдем благодарни на Бога и нека почитаме и уважаваме Този. заради когото Бог ни пази. Нека слушаме Неговото слово и вървим по пътя, който Той ни сочи. Този е Божественият път, който ни води към
към текста >>

628. 50. По правия път / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 309, 1.07.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

И тогава, когато сме направили грешка в живота си, и тогава, когато сме направили отклонение от правия път, и тогава ние не трябва да се отчайваме. Никога не е късно за изправяне на грешката. Никога не е късно за възвръщане в правия път на живота. Повърни се смирено назад и започни всичко отново. Признай чистосърдечно грешката си, обърни нова страница в живота си и половината от вината ти ще бъде изкупена. Когато ти направиш това, мощни сили ще се явят да те бранят, да те закрилят, да те подкрепят и предпазват от лъжлива стъпка. Невидимият свят, светът на причините на нещата, светът, от който зависи всичко, което става тук на земята, светът на мощните сили, които са господари на живота, ще ти обърне внимание, ще спре върху тебе своя снизходителен и любвеобилен поглед и ще каже: „Ето едно дете, което се готви да пристъпва само в живота. Ето едно дете, над което трябва да се бди, и на което трябва да се помага." Светът, който знае, който вижда и който може всичко, е над нас, винаги, всеки ден, всеки час, всяка минута. Не мислете, че можете да го излъжете, по какъвто и да било начин. Не мислете, че можете да скриете от него нещо, каквото и да било то. Не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмно кюше в живота, не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмна нощ, гдето да скриете своето престъпление, било то малко или голямо. Ако вие вършите някакво зло, и го криете старателно, или пък го представяте във форма на добро, което е все едно, то знайте, че с това вие не лъжете
към текста >>

629. 52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.

за неговия денонощен труд, с помощта на който са дошли до нас тия блага, нека му благодарим искрено, от сърдце, нека му бъдем винаги признателни, защото парите, които ние му даваме в замяна на неговите произведения, съвсем не са равноценност на неговия труд и пот, на неговата жертвена служба за нас, но нека днес ние отправим нашия поглед, нашата признателност и благодарност преди всичко към Този, Който стои над всичко, Който дава всичко и без чиято воля, без чието благоволение и подкрепа всякакъв човешки труд, всички човешки усилия, всички човешки планове и стремежи биха останали безплодни усилия в една безплодна пустиня. Да благодарим на Бога, Който ни е дал и ни дава всичко! Само така ние ще влезем в потока на истинския, божествен, съзнателен живот. Само така ние ще заживеем като истински човеци, като истински съзнателни и мислящи същества. Само така пред нас ще се разтворят дверите на изобилието. Да благодарим винаги, и за всичко. С.
към текста >>

630. 1.10. Рила - Седемте езера, съборният ден - 25 август, 1968 г. Молитвеният връх.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

бъдем предани тъй, както те са предани на Божието дело - на Учителя, на Бога, на Христа. Защото в тях, чрез тях - чрез нашата любов и преданост към тях, ний ще постигнем нашето истинско обединение и нашата истинска сила. Затуй ний трябва да им изпращаме непрестанно нашите най-добри мисли, нашите най-добри чувства и пожелания - за здраве, сила, живот, за абсолютна вяра и издържливост. Ний трябва да се сплотим напълно единни около нашите ръководители, да им даваме винаги нашата безрезервна подкрепа в тяхната трудна задача. Ний трябва да преливаме нашите сили към техните сили, нашият живот - в техния живот, нашата вяра в тяхната вяра. Като в могъщ обединителен фокус, ний трябва да съберем в тях силите си, - да действуваме в хармония с тях, чрез тях. За да можем да растем всички заедно. За да сме обединени всички в едно. За да се получи мощен поток от сплотени духовни сили. Поток, насочен в единен устрем, към една цел, в една посока. За да можем с успех да разрешим задачите, възложени на всеки поотделно и на всички като цяло - от Небето, от Светлите сили, от Учителя, от Бога! В единството е нашата сила! В нашата абсолютна сплотеност около Братския съвет е нашето единство. Нима с болезнените, произтичащи от съмнителен източник лични амбиции, ще можем да направим нещо наистина полезно за Братството? Нима не можем да разберем тази най-проста, очевидна истина, че с нашата „добре обоснована", а всъщност късогледа критика, ние не само че не допринасяме нищо, а само разединяваме, разрушаваме?
към текста >>

631. 5.2. Има бъдеще!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

в служене на Бога: в служене на Доброто, на Истината, на Любовта! Има бъдеще за тия, които с цялото си сърце, с цялата си душа. с цялото си същество, се посветят в служене на красотата, на един висок идеал, на един съвършен живот. Има бъдеще за тия, които непрестанно се стремят, които правят усилия да станат по-добри, по-разумни, по-силни, по-справедливи, по-здрави, по-съвършени: които желаят само доброто, които не мислят никому зло. Затуй защото зад тях, като тяхна опора, тяхна подкрепа. Вдъхновител, е Великият Източник на всяка сила, на всеки живот, на всяко творчество, на всеки успех, на всеки напредък - Бог! Затуй, защото е близко - вижда се вече края на злото, на тъмнината, на безверието, на безлюбието, които губят постепенно своите сили за въздействие върху човешкото съзнание, Затуй, защото е дошло времето да бъде изпълнен великия План на Бога за издигане на човека, на човешкото съзнание, на човешкия живот, на една по-висока степен. И защото тези, които се отзовават с готовност на Божия зов, които с искрено желание и всеотдайност станат съработници на Бога за обновяване на живота, на човека и света, които с непоколебима решителност отдадат своя живот, своите сили, в служба на великото Божие Дело за възтържествуване на Любовта, на доброто, на истината, на разумността и красотата, - върху тях ще се излее Божието благословение. Те ще бъдат озарени от безкрайната, от вечната Божия светлина, Те ще бъдат осенени от Божествено вдъхновение. Те ще бъдат подпомогнати от
към текста >>

632. 5.12 Добре дошли братя!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

части на земята на междупланетни кораби, през април 1965 г./ Нашите Братя са тук! Пристигнаха нашите Братя! Дойдоха тук, при нас, на земята. Дойдоха да ни помогнат. Дойдоха да ни спасят. Дойдоха да ни избавят от злото. Нашите Братя са тук! Великите, големите Братя, от Космоса, от съседните нам планети, са вече при нас, тук, на земята. Всяко око ще ги види. Всяко ухо ще ги чуе. Всяко сърце ще ги почувствува. Всеки ум ще ги разбере. Всяко тъмно кътче ще бъде осветлено. Всяко добро - подкрепено. Всяко зло - осуетено. Великите, по-големите наши Братя са тук! Когато брат ви е в смъртна опасност, когато брат ви се дави, когато брат ви е пред лицето на бездната, когато той е обгърнат от пламъците на злото, какво ще направите, как ще постъпите вие? Нали ще му подадете ръка? Нали ще се опитате да му помогнете? Сами ще се изложите на опасността, ще рискувате, ще се пожертвувате, за да му помогнете, да го спасите. Това именно правят днес нашите Братя. Нашите по-големи, по-силни, по-напреднали от нас Братя. Те идват да ни помогнат, идват да ни спасят: да ни избавят от злото. Тежка е тяхната задача. Жертвата, която правят за нас. Живеейки в среда отличаваща се от нашата: в светлина, красота, чистота, знания, любов, не познавайки злото, омразата, лъжата, убийството, войната, те слизат тук, на земята, като в дълбока бездна, като в дъното на ада, като в изпълнена с вредни изпарения яма, гдето трудно се диша, която трудно се понася от техните чисти души. В гъстата атмосфера на нашите низки,
към текста >>

633. Един общочовешки език

2. Човек и Бог

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

себе си още нещо много ценно, което другите езици не притежават, то е неговата „вътрешна идея”, чието реализиране по необходимост води към общочовешки език, и второ, поради факта, че той е един макар и слаб опит за обединение, за свързване на езиците, в лицето на някои техни елементи. Поради това Есперанто е наистина предвестник и носител на идеята за бъдещия общочовешки език. Днес, при днешните условия, дълг се налага ни всички ранни работници на Новата Култура да възприемат и подкрепят Есперанто. Работейки за Есперанто, работейки за неговата „вътрешна идея” - общочовешкото Братство, те работят същевременно за идването на далечния идеален общочовешки език. И тъй, Новото Човечество ще има един език, който ще бъде най-висшия продукт от естествената еволюция на езиците, бидейки най-висшата езикова форма, в която ще се въплотят и синтезират най-съвършените елементи от всички дотогавашни национални
към текста >>

634. 6.4. Човек е безсмъртен. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37,20.10.1931.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

да може да набележи правилен път за своята дейност и стремежи, човек трябва предварително да узнае, какво представлява от себе си сам той, какво е неговото бъдеще, какво е неговото място и положение във вселената и между другите същества. В тъмнината не може да се върви напред, не може да се намери правия път в живота. А днес по тези въпроси от първостепенна важност за всеки един човек царува пълна тъмнина. За да може да се разпръсне тази тъмнина, ний се обръщаме към всички да ни подкрепят като се абонират и като абонират свои познати за предлаганото от нас съчинение на сър Оливър Лодж. От неговия прием ще зависи по-скорошното излизане на следващите съчинения от същия характер. Няколко думи за автора на книгата. Започнал научната си дейност с редица изследвания и открития в областта на електричеството, сър Оливър Лодж скоро се издига до степента на първостепенен учен. Става професор по физика първом в Лондон, после в Ливерпул, а след това в Бирмингамския Университет, на който е бил главен ректор в продължение на осемнадесет години. Член е на Кралското Общество в Англия, състоящо се от бележити учени, на Обществото за психични изследвания и т.н. В продължение на своята научна дейност, сър Оливър Лодж е написал около 30 научни съчинения, повечето от които са от областта на физиката. По въпроса за безсмъртието той е написал три книги: „Безсмъртието на човека” (1884 г.) „Раймонд, или живота след смъртта” (1919 г.) и предлаганото сега от нас съчинение „Защо вярвам в безсмъртието
към текста >>

635. 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.

- своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой. За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите. Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията. И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората". На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка. Така идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство нов път - единствения спасителен път - пътя към Христа! Днес световното еврейство и специално това в еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно въпроса, спора с арабския свят. Това е сериозна задача, която с полумерки, с малки компромиси и отстъпки, с хитрувания, а също така и със силата на оръжието, не ще се разрешат. И нека евреите не си правят никакви илюзии, нека на нищо друго не се надяват - никакви свръхоръжия не ще им помогнат. Изобщо, не трябва да се разчита на оръжието. Този въпрос, от който е заинтересувано цялото човечество, ще се разреши само по пътя на Любовта - по пътя, сочен от Христа. Няма друго разрешение. Никакви пазарлъци не ще помогнат. Евреите и арабите трябва да заживеят като
към текста >>

636. 18.4. Майсторът Борис

Ще го проумеете ли това? И ще кажа още нещо. След като се върнах от Либия от 1986 г., аз съм ходил най-малко 10 пъти при него. И което беше най-интересното! - В неговото тяло аз заварвах винаги оня майстор Борис. Само два пъти съм се срещал с Борис, който беше в неговото тяло, и се разбрахме. И което е още по-интересното, че накрая, когато отидох, истинския Борис си беше в тялото, и с него се разбрахме. И той казва: „Виж какво, аз си заминавам. Ти се движи по твоя път. Ние ще те подкрепяме от Невидимия свят, след като си заминеме!" Разделихме се и следващия път, когато отидох, него го нямаше в тялото, и аз повече никога не стъпих в него. И след това той започна да говори срещу мене, и да настройва всички срещу мене. Представяте ли си?! Е, представете си. Това е майстор Борис срещу мене. Настройваше всички срещу мене да не ми дават нищо, и да не контактуват с мен! Защо? Ами защото онзи враг на Братството беше влезнал в него, и разрушаваше всичко до което се докоснеше и добереше! Искаше и мен да разруши! Така, че аз бях този, който му свърши работата, както на него така и на Мария. И това, което аз съм преживял, никой не можеше да издържи. И дойде време да опиша тези неща, за да се знаят, за да не можат следващите поколения да бъдат заблудени от такива като него, които ще се явят! Които ще се явят, защото те непременно ще се явят! А аз това, което съм направил за него, това съм го направил за Школата на Учителя и за Делото на Учителя, и за българския народ. А той не
към текста >>

637. 1.3. Съвпад на планетите Сатурн и Уран в знака Стрелец през 1988 г.

Дънов 27.XII.1944 г. и като кажа едно тяхно прегрешение по телефона, отсреща се чуваше думите му „Стига". Изброих може би 20 прегрешения, които само аз знаех и той след всяко прегрешение викаше „Стига". Накрая му казах: „Няма стига. Трябва да се знае истината." - „Ако я научат, то ти ще ги разрушиш всички." - „Ще ги разруша. Тази лъжа ще я разруша." И така се разделихме. Но той остана като голям жив образ в моето съзнание. Беше жив. И сега е жив. И стои до мене и над мене. Подкрепя ме. А пък аз му свърших работата и вече го има в „Изгревът". А пък жена му Станка също много ми съдействуваше. Предупреди ме: „Ще го оставиш свободен. Няма да го притискаш." Веднъж да почне да говори и разказва - няма спиране." Да, изпълних съвета й. И го записах и издадох. Той беше единствения българин, който вървеше и казваше две години преди събитията: „Комунистите си отиват през 1989 г."
към текста >>

638. 2.2. Второто бягство - предрешен с американска униформа

9. IX. 1944 г. се завръща Гемето в България, представител на БЗНС „Пладне" с ореола на борец срещу цар Борис, срещу правителството на Филов и срещу присъединяването на България на страната на Германия. Той бива избран за главен секретар на БЗНС, но провежда дясна политика и срещу Отечествения фронт. През месец октомври 1944 г. в Москва заминава делегация на Отечествения фронт, като член е включен Никола Петков като ляв земеделец, антифашист, изпратен от цар Борис в концлагер, подкрепящ борбата на партизаните и член на Отечествения фронт на Георги Димитров от 1943 г. На Никола Петков му се заявява в Москва, че нямат доверие в Гемето и да бъде сменен от поста му. 2.2.2. На 18 и 19 януари 1945 г. в аулата на Аграрикономическия факултет се провежда конгрес на Земеделския съюз. По заповед на Сталин, като член на Съюзническата комисия Биргозов нарежда Гемето да си подаде оставката. След доклада си, Гемето си подава оставката, защото сградата е обградена от милицията на новата власт. Той е освободен от поста си, и го замества Никола Петков. 2.2.3. През май 1945 г. Александър Обов и Георги Трайков свикват конференция на БЗНС, и под натиска на новата комунистическа власт изгонват Гемето от БЗНС. Същият ден той е поставен под домашен арест. През деня и през нощта пред къщата му стои милиционер, и го охранява, като не му позволява да напуска къщата, и не пускат никой да влиза при него. 2.2.4. Но един ден пристигат двама англо-американци във военна униформа, носят бележка -
към текста >>

639. 3.2. Петко Д. Петков (4.05.1891-14.06.1824)

в Сорбоната 1912 г. Участвува във войните 1912-1913 г. като доброволец, а в 1914—1918 г., като офицер. През 1920-1922 г. е първи секретар на българската делегация в Париж. Член е на Българската делегация на Генуезката конференция през 1922 г. От 1922-1923 г. е директор на Политическия отдел на Министерството на външните работи, и главен секретар на Министерството. При преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван, и след 2 месеца е освободен. Застава на позиции на левите сили, които подкрепят предложението на БКП за изграждане на Единен фронт срещу превратаджийте от 9 юни 1923 г. През август 1923 г. подписва единофронтовско споразумение с БКП за съвместна борба срещу фашизма. Подкрепя Септемврийското въстание през 1923 г., като се вдига по указания на Коминтерна и неговите представители Георги Димитров и Васил Коларов. През 1924 г. е депутат в Народното събрание. Започва да изобличава вътрешния министър в убийства, генерал Русев. Показва от трибуната окървавените ризи на 40 човека убити. Това е на 16 април 1924 г. Решено е да бъде премахнат и убит след като научават, че е подписал споразумението с БКП за въоръжена борба срещу Цанковото правителство. На 14 юни 1924 г. бива убит от полицейския агент Каркалешев. И то се повтаря отново, че подкрепя чужда кауза, тази на комунистите, които се направляват от Коминтерна в Москва. Каквото бе направил баща му, това направи и сина му. И двамата бяха убити за чужди интереси. Два месеца след убийството на Петко Д. Петков, земеделската
към текста >>

640. 5. Голямата лъжа на американците и англичаните и невероятната им измама към българите

бърже, бърже напускат гостилницата. 5.4. На следващият ден баща ми отива и търси Никола Петков. Среща се с него и му казва, че има да му каже нещо много важно. Разказва му целият случай. Никола Петков го изслушва внимателно и му казва: „Слушай какво ще ти кажа. Американците и англичаните ме излъгаха и изплашиха. Американският дипломат Барне, който спаси Гемето и го отведе в Европа, ни подлъга да излезем от правителството на Отечествения фронт и да минем в опозиция, и щели да ни подкрепят чрез Съюзническата контролна комисия. Но не ни подкрепиха. Казаха ни да бойкотираме изборите за Народното събрание на 18 ноември 1945 г., та без опозицията да не могат да бъдат признати. Послушахме ги. А сега ни оставиха на руснаците. Прибраха си Барне в САЩ и сега все едно, че нищо не е било и че нищо не е казано. Ние всичко сме изпълнили каквото ни казаха. А сега ни оставиха на руснаците. И сега наред е моята глава да хвръкне от раменете ми. Повярвай ми, така ще стане. А ти нали имаш семейство и три деца, бягай от София, и се укрий на село и запомни какво съм ти казал. Ще ти потрябва да го разказваш на другите, за да се знае какво е било и за какво бяха избити хиляди българи от комунистите." 5.5. Баща ми е ужасен от чутото и уплашен, и бързо си заминава на село при жена си и трите си деца. Ние сме в гара Земен на квартира. На следващият ден го пресрещат земеделци и някои комунисти, и го питат какво има в София, какво става там. И баща ми разказва целия случай, който разказвам сега. Не
към текста >>

641. 8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.

бъдем едно с Тебе! И вие казвайте така. Отче наш Да благодарим на Бога, че имате на разположение още 60 години, за да можете да си поправите своя живот. 6,15 ч.с. 31. Утринно Неделно Слово, държано на 11 юни 1939 г., 5 ч. с., София-Изгрев.* Небето - ясно, времето - тихо, меко, слънчево. На поляната направихме паневритмичните упражнения при отлично слънце. *3абележка на съставителя: Проверено от мен от оригинала по стария ръкопис до 1945 г. 8.4.21. През 2003-2005 г. Народното събрание подкрепи САЩ във войната в Ирак и бяха изпратени български войници, като към края на 2004 г. пристигнаха 8 ковчега. По времето на комунистическата власт 1945-1989 г. се говореше за американския империализъм и за онези, които те ги купуват с долари, и стават „пушечно месо" на този империализъм. Но българите не вярваха на това и смятаха, че това е комунистическа лъжа. А сега 2003-2005 г. България изпрати българи, които станаха наемни войски на чужда държава на САЩ, но което е най-интересното, че техните заплати се заплащат от държавния бюджет на България, а не с доларите на САЩ. Ето това е финала на предателите пред Завета на Учителя Дънов „България - пълен неутралитет". 8.4.22. А последният финал се представя със следните събития. На 18 март 2004 г. в Брюксел е подписан договора за влизане на България в НАТО. А забележете, че на 18 март 1946 г. в Москва е подписан договорът за българо-съветска дружба между СССР и България. На 29 март 2004 г. във Вашингтон е подписан от България със САЩ договора за
към текста >>

642. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

А за мен е ясна тази тайна и затова я описвам. А моят прадядо е бил овчарче във Врачанския балкан и разказваше за Ботевата чета, и той е бил хванат от турците да носи отрязаните глави на четниците в един чувал. Тази история ще я разкажа друг път на подходящо място. Тя направо е потресающа. Тя, историята. И сега стигаме до „Моята молитва", и до стиха на Ботев, който трябваше да се сбъдне: „Не оставай да изстине буйно сърце на чужбина и гласът ми да премине тиха като през пустиня!... Подкрепи и мен ръката ти кога възстане рабът в редовете на борбата да си найда и аз гробът." Молитвата му се сбъдна. Той остави Великия си идеал в творчеството си и Великият си подвиг на българите по Дух. А за предателите остава да му издигат паметник да напомнят за предателството си. Българите трябва да четат поезията му, да четат публицистиката му и да търсят Духа на творчеството му и Високия му идеал. А това не правят. Те издигат паметници. Така прикриват истината за предателите. 11.2.22. Анархистите по времето на Учителя Дънов. Анархизмът като идеология, като методи на действие намери много добра почва в България. В българските училища от 1914-1920 г. най-четената литература от юношите е за анархизма. Всички младежи преминават през този период. И когато идват при Учителя си, те до края на живота си носиха главната отлика на анархистите - да не се подчиняват на никого - на човек, общество и държава. И в Школата на Учителя са били същите чешити, и не можаха да бъдат променени от Учението Му. И
към текста >>

643. 12.2. Руския и болшевишкия концерт-рецитал на 26 юни 2004 г., София

нито оръдие, нито танкове могат да минат. И затова не го охраняват, защото мочурището само ги охранява. Тогава маршал Конев нарежда да се направят понтонни мостове от дървета по дължина и напреко, за да могат да минат танковете по тях. Построяват и започват да ги полагат от началото на мочурището един след друг, като че ли постелят килими. Накрая стигнали до края. Тогава е било наредено на целия обоз от войници да тръгне по мостовете и войниците да слезнат от двете страни, за да подкрепят, за да не се обърнат, когато тръгнат по тях танковете. Наредили ги с гърбовете да подпират отдолу гредите на понтонните постове. Дошло време, танковете започнали да преминават един след друг. От тежестта им онези войници, които ги подпирали отдолу били забити в тресавището, така както се забива дървена клечка във войнишки ботуш. Навремето с шило се пробваше подметката от гьон и после в дупката се поставя специално приготвена дървена клечка, и се забиваше с обущарския чук. Така се правеха ботушите. Та тук войниците като дървени клечки били забити в мочурището, от тежестта на танковете. Но танковете преминали отсреща, атакували са германците в гръб, пробили са позицията и са спечелили битката! Стотици хора се оказали като забити клечки в мочурището, но битката била спечелена. 12.2.7. Когато подготвях поканите и прослушвах песните, то чувах и виждах как съветските танкове с грохот преминаваха през мен и над главата ми. Това е невъзможно да се издържи. А още по-трудно е да се опише. Над мене
към текста >>

644. 3.3. „Във време на земетресение се отделя голямо количество енергия

желания, той е осъден на страдания. Като страда известно време, той ще разбере, че се намира на крив път, и ще се оправи." 5) „Знайте, че за вас се интересуват множество разумни и възвишени същества и всеки момент ви помагат. Вие не ги виждате, но трябва да знаете, че успехът ви в живота се дължи на любовта и грижите им към вас. Отношението им към вас е същото, каквото е отношението на родителите, на братята и на сестрите към добрия син и брат. Той отива в странство да се учи, но е подкрепен от любовта на своите любими родители, братя и сестри, приятели. Като чувствува тяхната любов, той учи повече за тях, отколкото за себе си. Като се върне от чужбина, всички му се радват. Ако поддържате същото отношение и към съществата от разумния свят, които ви обичат, животът ви коренно ще се измени. Понякога човек се чувствува самотен, изоставен. Това е общо чувство, което изпитват всички хора, не само някои лица. Това чувство изпитва и малкото дете, когато майка му го отделя от гърдите си и го туря в люлката. Това изпитва и детето, което прохожда. Щом стъпи на краката си, майката не го носи вече на ръце. Тя прави това съзнателно, привиква детето си към самостоятелен живот. Ако цял живот го държи на ръце, то ще стане инвалид. Ако майката постъпва разумно с детето си, как трябва да постъпва великата, жива природа с нас?" 6) „Следователно, който се стреми към новите идеи, трябва да съзнае положението си, като дете на разумната природа, която има любов и грижи към него, по-големи от тези
към текста >>

645. 1.14. Моят хороскоп и Петър Филипов (24.10.1988 г.)

Павел Василев, Вергилий Кръстев

няма да отстъпваш на тия, които са около тебе, за да си свършиш работата, за която си изпратен!" Петър се беше променил изцяло, защото друг беше влезнал в него, и чрез него ми говореше. Този, Който говореше чрез него бе Онзи, Който бе изпратен да ми съдействува в моят път и в моята борба. Аз водех вече борба на живот и смърт. Аз трябваше да напиша историята на Школата, и да свърша работата на онези, които не можаха да си я свършат по една или друга причина. В тая борба бях сам. Подкрепата и моят тил бяха онези от Невидимия свят. В това се убедих и ежедневно проверявам точно това (виж „Изгревът", том XIX, с. 973-974, точка № 12, 13 и 14.). Един астролог от Невидимия свят бе изпратен, и той влезна в Петър и чрез него ми посочи онова с което разполагам като капитали и с онова с което трябва да се справям в този живот. Задачите и проблемите бяха точно посочени. Какво по-хубаво от това? Петър Филипов - Благодаря
към текста >>

646. 3. Петър Филипов (1913-1984 г.). Бележки на съставителя - Вергилий Кръстев

Найден Найденов, гр. Правец

пъти седмично от 5.30 - 6 часа до 8 часа сутрин, след което отивах на работа. Изживяването беше неповторимо. Близо 2 години се срещахме под моста (площада на Авиацията) и вземахме автобуса за Панчарево. Резултатът беше фантастичен! Забравих за болките, шаловете, поясите, които носех. Възстанових се напълно! Благодаря на Бога и на брат Петър, че ме направиха нов човек! Така времето минаваше и взаимната ни привързаност бе голяма, защото той ми даваше безрезервно духовна и физическа подкрепа. Неочаквано, един ден брат Петър ми се обади на работата ми по телефона и поиска незабавно да го закарам в гр. Русе, и то още същата вечер. По това време аз имах кола и вечерта тръгнахме. Денят ми на работата беше много тежък и на мене много ми се спеше. Чувствах, че брат Петър е много напрегнат. С нас беше и сестра Марийка Марашлиева. Спомням си, че по пътя спрях, за да дремна и измия. След време в къщи иззвъня телефона. Беше брат Петър. Помоли ме незабавно да тръгна за Русе. Взех влака и пътувах цяла нощ. Към 5 часа сутринта пристигнах. Беше тъмно и се притеснявах за ранния час. Позвъних и веднага ми отвориха. Брат Петър бе седнал в леглото и ме очакваше. В стаята светеше само нощната лампа. Не се ръкувахме, а само с вдигане на ръката се поздравихме. Аз бях поразен от това, което виждах! От брат Петър се излъчваше светлина и всичко около него се осветяваше! Не помня какво си казахме, но аз разбрах, че той ме бе извикал, за да се сбогуваме. Моментът беше за мен много вълуващ. Така, аз се
към текста >>

647. 8. Заминаването на Светозар Няголов (9 март 2013 г.)

и е избран нов президент. Той започна работа през април тази година. 6. Едни от най-важните събития започнаха в нашата съседка Турция. На 29 май 2013 г. стават големи демонстрации в няколко големи турски градове, които продължават и досега. В Турция ще стават събития, които трябва да следим. Те са част от кармата на Турция. 7. Продължава убийствената война в Сирия. Пролива се човешка кръв, разрушават се градове и села, унищожава се древна цивилизация и култура. Войната се подкрепя от Америка и от Европа. 8. Сериозен конфликт между Северна и Южна Корея, с опасност от ядрена война. САЩ подкрепят Южна Корея. 9. Конфликти за международната търговия на Китай и Европа. Налагане на санкции. 10. Необичайни бури и урагани в САЩ, с много „торнадо". Особено 3-тото десетдневие на месец май - огромни щети за милиарди долари и човешки жертви. 11. Станаха и най-големите досега наводнения в Централна Европа - Германия, Чехия, Словения, Австрия, Унгария. В началото на месец юни продължават, не са още затихнали. Има и човешки жертви. Загуби за милиарди евро! 12. Мина наблизо и огромен астероид, но се избегна сблъскване със Земята. Слава Богу! 13. Светозар си заминава на 9 март 2013 г. на 80 години в събота. И още в неделя на връх Мусала става огромна буря, незапомнена досега. А Светозар беше много свързан с Мусала, и непрекъснато се качваше горе, през целия си живот. 14. Тази година и за първи път излезе в Интернет злодеянието на така наречения Братски съвет на общество Бяло
към текста >>

648. 4. Концерт-рециталите на „Изгревът и тяхното създаване

е по песни на Учителя. Тук имат думата Ангелия и Вихър. Те ще подберат подходящите песни да бъдат във връзка със сценария. 21. Описах во кратце моите бележки за „Изгревът", том X за Айтос, излезнал от печат през 1995 г. и отхвърлен от т.н. братя и сестри от Айтос, и от онези, които идваха на събора на 12 юли в Айтос. А този том бе подготвен в разстояние на три години. Отхвърлиха го! 22. Сега е началото на 2014 г. Аз ще подготвя тези 3 концерт-рецитала. Разбира се, ако имам подкрепата от Онзи, Който управлява поредицата „Изгревът". Само при това условие! Да ми отвори пътя, да ми даде условия и много сили, за да реализирам тази моя идея.
към текста >>

649. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

Живота тук и отвъд е един живот. Нека ликува душата ти, и песни да пее сърцето ти, защото те удостои Господ да Му послужиш. Заради Бога моего, и живота ми да поиска, с радост ще го дам. Нека ликува душата ти, и песни да пее сърцето ти, защото те удостои Господ да Му послужиш. Заради Бога моего. И живота ми да поиска, с радост ще го дам.” „Божественото Учение седи в знанието за Царството Божие. Може ли някой да увреди Божественото Учение? Великият живот на Царството Божие го подкрепя. По хиляди начини може да се изрази, в хиляди форми - и чрез Слово, и чрез музика, и чрез движение, и чрез работа. Където и да се изяви, то има силата да извиква живота на Царството Божие.” „Сила и Живот - Божественото Учение има магическа сила над душите, които са свързани с живота на Царството Божие. Те го очакват, те го обичат, за него те жадуват. Нашето обширно Царство - то принадлежи на Божието Царство.” [11 юни 1959 г., 2 часа и 30 минути следобед - извърши се операцията над мене.] „Всяко движение, което те свързва с центъра на живота носи благословение, живот, светлина, радост. Движение, което не те свързва с центъра на живота е механическо, мъртво движение. Света на безлюбието се бори със света на любовта. Какво ще направи? Нищо не може да направи. Движението трябва да произтича от живота. Движенията трябва да бъдат свързани с неговия смисъл, с неговия източник. Наложени като външно задължение, те са механически, мъртви движения. Това по повод на измислените гимнастики от лекаря."
към текста >>

650. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Силата Божия. В целия Всемир, във всички светове се простира Царството Божие. То ще дойде и тук на Земята. Учениците на Божествената Школа работят за Него. В Господнята молитва е казано: „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на небето.” Дълго трябва да се работи, докато се подготвят условията една човешка душа да се пробуди. Учителят призова душите върху които от векове е работено. Сега виждам колко е ценна всяка душа, която Учителя е призовал и как трябва да ги пазим и подкрепяме. Свещен момент е нашата среща при Учителя. Промишлявам пак, всяка стъпка, която извървяхме с Него. Това е голямото благословение за нашите души, затова всякога благодаря! И тук като съм, душата ми пее песните на Учителя. Ще дойдат добрите условия за Делото. Цялото небе работи за това. Предай моя поздрав на приятелите, верните и истинните! Обични брат Боян, живота, който Учителя ни предаде, живия образ, трябва да го предадем по-нататък. Това е нашата задача. Учителят създаде веригата на Любовта и онези, които са призовани в нея, са посветили живот, здраве, сили, имот и всичко за Делото на Учителя. Ние изпълнихме закона. Съберете всички трохи, да се не загуби нищо. От трапезата на Любовта нищо не трябва да се загуби. Словото на живота пазим. Нито най-малката жертва и усилие в името на Любовта не се губи, принася плод много. Нашето излизане от затвора не е личен въпрос, той е въпрос преди всичко на Братството. Когато се разреши въпроса на Братството, тогава ще се разреши и нашия въпрос. Не
към текста >>

651. III. Мисли на ученика

отминава безвъзвратно, а се възвръща по закона за ритъма на своето време и ние пак се срещаме с нея. Умът и сърцето Между сърцето и ума съществува дълбока вътрешна връзка. Соковете на сърцето хранят ума, светлината на ума, озаряват сърцето. Те се взаимно допълнят. Това е Духовния свят. Свещена връзка съществува между тях. Ума е представител на Духа, а сърцето на Душата. Това е Духовния свят. Той се изучава в Школата на Учителя. Поръчение Бог ме изпрати да проповядвам в затвора, подкрепи ме с Духът Си и ме ръководи през всичкото време. Той ме учеше на такъв език да говоря на човеците там. Не само с думи се говори, но и с дела. Ние разбираме Невидимия свят чрез видимия. Трябва да се прави превод. Едно от последните правила, които Учителят даде: „Злото ограничавайте, доброто насърдчавайте!” Видимият свят ни разкрива Невидимия свят. Един скрит закон: Който не може да прости на брата си и от него ще си издири последната стотинка, която дължи. Спомнете си притчата за жестокия заемодавец. Формула, дадена от Учителя: „Всичко мога да направя, всичко мога да постигна, когато Божият Дух ме ръководи и Божията Любов е с мен.” Великото изкуство Ученикът трябва да усвоява и развива изкуството да живее с Бога. Него той, трябва да изучава през всичките дни на живота си и да се ползва от опита на всички, които са разработвали това изкуство през всичките векове. Учителят „Ще се изберат дванадесет беседи от беседите на Учителя, принципални. Ще се преведат на много езици и ще се отпечатат.
към текста >>

652. 2.20. Йосиф и сънят за втората позиция

нито пари. Когато полкът влизаше в атака, Йосиф вървеше начело изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше. Той не носеше кръст в ръцете си, а парабел, с който разчистваше понякога досадни врагове. Лъжата и лицемерието не обичаше: Щом сме решили да воюваме, ще воюваме! Беше най-добрият стрелец в полка, мълчалив и затворен. В тези тежки времена никой не беше виждал усмивка на лицето му. Най-обичаше да прекарва сам. В своите грижи войниците винаги намираха при него утеха и подкрепа. Имаше само един приятел - немският летец Ханс Л ьове. Когато Льове се приземи за последен път и го измъкнаха от кабината целия надупчен с куршуми, Йосиф не се отдели от него. Льове му придаде книжата си: „Моля, изпрати това в къщи!” Мълча дълго време и после с умоляващ глас каза: „Би ли се погрижил за Улф?” Като чу името си, Улф, който лежеше при краката му, дойде до господаря си и завре глава до гърдите му. Улф беше голямо, силно куче - вълча порода. То не се отделяше от Льове и винаги вървеше с него. Когато господарят му излиташе, Улф лягаше на летището и чакаше. Льове прегърна главата на умното животно с две ръце, притисна я към гърдите си, затвори очи. Така двамата приятели преседяха дълго в безмълвен разговор. После Льове взема ръцете на Йосиф, покри ги със своите и ги притисна до главата на Улф. Улф помириса тези ръце. Тяхната миризма се смеси с тази на господаря му. Този мирис той никога немаше да забрави. - До тук бил пътят! - пошепна летецът. Улф лежа три дни и три нощи на гроба
към текста >>

653. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

притежава мощен череп, който изразява неговата духовност. Брадата му е добре развитие и му дава определеност в нещата. Той е израз на най-издигнатия Водолеев образец на честност, понеже в знака няма планети и се проявява естественият Уранов чист тип. Той притежава силни вътрешни подбуждения, които реализира и остава неузнаваем за околните хора. Той се проявява като най-почтения приятел. Умее да привлича приятели и ги запазва за целия си живот. От тях той получава полза, подкрепа и радост. Понякога се проявява като необщителен човек със затворена природа и наклонност към тъга, но проявява голямо постоянство при преследване на целите си. Присъщи са му и паричните успехи, резултат на много дълги и търпеливи усилия. Много е разсъдлив и изключително издръжлив в напрегнатата работа. Действа без да бърза и много рядко се случва да съжалява за своите дела. Ако умът му при даден случай отстъпи на чувствата му, той лесно може да бъде измамен. Присъща му е силна влюбчивост, която не е язвителна, а спокойна. Роденият проявява понякога и животинската любов (Лъв), като отражение на урановата любов, която е предимно платонична или приятелство от най-висша степен. Тези качества Борис ги прояви след заминаването на съпругата му Мария Тодорова, която почина на 18.07.1976 г. Тя беше изключително морална и строга в отношенията и държеше Борис да е разумен. Понеже Водолей изгрява на Асцендента му, а на Десцендента е зодиакалният знак Лъв, което говори, че той е бил цар в минали
към текста >>

654. Спомени и стихове за Светозар

Георги Иванов

пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности. Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар. Както всички деца, и той е имал своите земни лудории и непослушания в детската си възраст. А като по-голям, е имал и своите грешки. Имал е изкачвания на върхове в много области и на човешкото познание, и на човешката нравственост, но е имал и падания в личния живот, а на децата можеш ли да се сърдиш за това, като видиш в очите им тяхната невинна душа? Брат Светозар бе обединил в едно зрял дух на мъдрец с детската непринуденост на малкия човек. Но нали Учителят точно това желае да постигнат неговите ученици? Този мъдрец бе овладял това
към текста >>

655. 24. Неделна беседа: 11 ян. 1942 г.

Боян Боев

се махнеш от пътя й, ще те претрепе. Причината на всички спънки в света са все материални работи. Хората се карат за шапки, за обуща, за една педя земя и за някое парченце хляб, и някои ще се отклонят едни от други. Казват: „Света е лош!” Ние нямаме право да се произнасяме върху картината на един художник и да казваме, че картината му е лоша. Защо? Защото да се произнесеш, трябва да рисуваш по-добре от него. Трябва да положим нашата вяра, когато обичаме в света. Но една вяра, която не е подкрепена от Мъдростта, вяра, която не е подкрепена от Любовта и една вяра, която не е подкрепена от Истината, тя не ни трябва. Училища трябват на човека. Необходимо е да мисли добре, да чувствува добре и да постъпва добре. В постъпките седи неговата активност, проявява се неговата сила. В чувствата му влиза живота, проявява се неговата душа. В неговата мисъл, се проявява неговия Дух. Духът е нещо отвлечено, невидимо. Единственото нещо, което не се вижда, то е Божествения Дух. Някой път искате да знаете какво нещо е любовта. Любовта със знание не се добива. То е един вечен опит на човешката душа. Тя постоянно опитва любовта, която се проявява, и всякога ще бъде незнайна. Бог Се проявява като Любов. Що е Бог? Той носи живота, Той е светлина. В светлината животът добива условия да се прояви. Той е мисъл, той дава простор на човешката душа. Живот без Любов, носи смърт, живот без Мъдрост, носи глухост, живот без Истина - носи робство. Някой човек е облечен и иска да си осигури живота, но един
към текста >>

656. 29. Неделна беседа: 25 ян. 1942 г.

Боян Боев

се плашиш къде ще отиде. Божията любов е абсолютно безкористна. В Божествената любов, изисква се абсолютна чистота. Абсолютна, значи това, което не се мени. Всичко около него се мени, но то остава неизменно. Единственото нещо, което създава живота, е любовта. Любовта ще ни освободи от онези вътрешни ограничения. Има едно вътрешно ограничение, да ни е приятно, когато другите хора се обичат по Бога, да ни е приятно, че хората се обичат, да ни е приятно, когато един човек отиде при друг и го подкрепи, и едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да отиде на война, може да обича. Божественото седи в новото схващане на любовта. Само по този начин може да се обновите. В какво седи подмладяването? Подмладяването седи в Божествения принцип. Когато почнем да обичаме както Бог обича, и ние ще се подмладим. В Писанието е казано: „Онези които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.” Аз го превеждам така: „Онзи който обича Господа, и Го вижда навсякъде, неговата сила ще се обнови.” Онзи. който е писал този стих в Писанието, е от посветените. Скритата му мисъл е тази: „Който обича Господа във всичко, неговата сила ще се обнови.” Пожелавам на всички ви, да обикнете всичко така както Господ иска. В човешката любов има две неща: чистота и смирение. Ангелската любов е готовност за служение. Когато Божията любов е, да раздадем всичко, което Бог ни е
към текста >>

657. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра

Стоян Ватралски

за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Песните им, слаби откъм поезия, са чисто духовни и щастливо засягат братствените подвизи на земния живот - една евангелска черта, която пакостно липсва у старите формалистки черкви. За пример, вземете следните откъслеци: „Зора се чудна зазорява, зора на светъл нов живот". . . . „Слънцето на любовта изгрява веч на света: Вредом праща светлина И разнася топлина. Ний сме слънчеви лъчи, Носим новия живот".... „На слабите да носим Подкрепа и обнова, На страдащите - милост И свободата нова. . . . Напред да полетим Света да обновим". . . Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пението; но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин, да преповтарят части от строфите, въздействува упоително и увеличава заразителността на новата вяра (25). Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек по отблизо и като слушателство. Мнозина от възрастните хора имаха бледи, делнични лица, тъй да кажа. Това бяха усърдни, решителни лица, лица на духовни подвижници. Тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше по лицата им. Докато той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звука на гласа му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта (26). Отдясно ми, почти срещу мене, седеше една млада поетеса. Изразителното й лице се четеше като отворена книга. Тя не
към текста >>

658. Част 3. Уводни и други статии

и други статии Стоян Ватралски публикува своите 3 статии под надслов "Кои и какви са Белите Братя (Дъновистите) в три броя на в-к "Зорница", бр. 38, 39 и 41 от 1926 г. Като уводни статии в същите 3 броя на в-к "Зорница" са публикувани 3 статии, които защищават автора Стоян Ватралски, онова, което той пише за Белите Братя (Дъновистите). Тези уводни статии напълно отговарят на онова, което Ватралски пише, и което той изповядва. Те го защищават и го закрилят, приятелите му го подкрепят, защото знаят, че първи, които ще въстанат срещу написаното ще бъдат църквата, свещениците и след това властите. Освен това, Учителят Дънов открива събора през 1926 г. на 22 август до 29 август. Той говори на събора и тези съборни беседи са публикувани в томчето "Свещеният огън". Онова, което той говори, и това, което описва Стоян Ватралски и онова, което е поместено като уводни статии - то всичко се завързва в едно цяло. Невероятно, но е факт. А като го сравнявате, ще ахнете от учудване. Ето това е моята задача. Да покажа, как всичко това се съединява в едно, как се обединява от Духът Христов, който е в Учителят Дънов. Прочетете внимателно статията (Няма да осъмне добре / Н. Ив. Цаков // Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1), която говори за политическите убийства в България, за съдбата на хилядите, стотици български бежанци от Беломорска Тракия и Македония, за спиране на възстановителния процес в страната след войните 1912-1913,1914-1918 г. Говори се за конспирацията, за насилието на
към текста >>

659. Статия 1. Няма да осъмне добре.

постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България. И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват. Те са още в своя зачатък, та има време да ги премахнем и отстраним, стига да виждаме последиците и опасностите от тях. Една от тия печални прояви е конспирацията. Тая дума за нас е страховита. Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* /Заб. Атентът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители. Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия. Тя е адско дело, сатанинска радост. Всяка конспирация връща България назад. Тя е предателство спрямо
към текста >>

660. Статия 2. Хроника за стражарите

III. В Кабинета на Учителя

на официалната църква, в новото време се явиха няколко "сектантски" течения. Духовниците, вместо да потърсят причината в системата на която служат, в самите себе си, да се коригират -тръгнаха по стария път - гонение, ала с помощта на "народа", или със стражарите. В последните броеве на "Пастирско дело" либералът свещеник П. Тулешков се е запретнал да плаши "нихилистичното" правителство на Ляпчева за дето толерирало "сектантите". В това си дело той се подкрепя и от някои миряни, например, от тъй наречения педагог Балкански. Балкански е много доволен, че най-после пробудилите се свещеници ще турят с помощта на стражарите, "сектантите" на мястото. - И тази борба, със стражари против свободата на съвестта и мисълта, "скоро щяла да даде своите добри резултати, за доброто на църквата и народа ни." Клета и нещастна страна: още по-нещастна църква, която има за защитници такива хора, които имат за доказателства грубата сила, гонението и убиването". Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) „В Бога доброто и злото се примиряват" ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 6-7, 15-17. .....Значи, за да дойде Любовта в тебе, ти трябва през всички моменти на живота си да вършиш само волята Божия и да не мислиш за
към текста >>

661. 91. Мислите и чувствата на човека се отправят за изграждане на съзнанието му

III. В Кабинета на Учителя

се повдига. Но какъв смисъл има евреинът да си крие мотивите и постъпките пред Учителя, за Когото знае, че при никакъв случай няма да ги използва против него?! Затова трябва ученикът да застане като дете пред Учителя, и всичко да говори както е! Доброволно и свободно да разкрива душата си, без да се извинява или оправдава! Още повече като знае, че Учителят вижда всичко, каквото става в него. Но евреинът не се спря до тук, той използваше всеки случай, дори сам създаваше такива да подкрепи и да обоснове пред Учителя правотата на своите неправи мисли, чувства и постъпки. Евреинът изваждаше от богатия си цветист речник най-хвалебствените думи, и ги отправяше към Учителя. Христов пък постъпваше тъкмо обратно - избираше най-грубите думи и епитети, за да ги отправи като отровни стрели към Учителя, искаше по най-брутален начин да Го уязви. Евреинът отвън се държеше с Учителя точно така, както трябваше да се държи един ученик. Христов отвън и отвътре се държеше лошо, беше само отрицателен, съзнанието му беше чисто - единно отвън и отвътре, но
към текста >>

662. 95. Учител ти е този, чиято воля изпълняваш

III. В Кабинета на Учителя

мислеше, че Учителят може да не е толкова съвършен, и в познаване на човешките души да не се отнася и за неговата, изобщо искаше му се и допущаше, че може поне той да изрази изключение... Колебанието му заемаше все по-различни и по-различни форми, но си оставаше все колебание и раздвоение, нечистота на съзнанието му. Но погледнато от друга страна, положението му имаше съвсем друг смисъл. Ако не мислеше така и ако не се колебаеше, съвсем би се объркал. Колебанието го поддържаше и подкрепяше в този случай. Истина беше, че пишеше монография за Ницше, че го интересуват мнението на Учителя за Ницше. Но въпросът не беше до това - лъжата беше тъкмо мотивировката. Истината беше само една, че иска да остане в кабинета заради момичето, всичко останало беше параван, лъжа. Учителят много майсторски избра точно този момент да го изпита и провери, по-право той самият да се види. Какъв беше изводът? За него момичето беше по-важно, повече от искането на Учителя! Заради момичето не послуша Учителя, заради него излъга и все заради него създаде този смут в душата си - както на времето за Адама - Бог беше Ева. Защото този ти е Бог и Учител, когото слушаш и на когото волята изпълняваш! А за когото само казваш, че ти е Бог и Учител, а на други вършиш волята, не ти е никакъв Бог и Учител! И ако си искрен, значи, че си самозаблуден. Бог казва на Адама и на Ева: „Не яжте от плодовете на това дърво!” Ева каза под влиянието на Дявола: „Яж от плодовете на това дърво, защото са приятни на вкус.” Адам
към текста >>

663. 96 Учителят Дънов бе като извор - да дава, да тече и да учи

желанието си да се самоуспокои, помисли: „Учителят може да не е разбрал мотивите ми, да не е видял истината, да не е толкова знаещ колкото съм Го мислил, може в момента да не се е сетил какво значат хриповете!” И потърси признаците на успокоението по лицето на Учителя, и все пак като не ги намери, успокои се, но в дъното на душата му остана двоумението. И после когато протекоха разговорите, евреинът никога не пропусна случай да не даде нови доводи за своето оправдание и да подкрепи с нови факти лъжата си, да прикрие нещо което надничаше, да оглади и покрие нещо което стърчеше с абсурдността си. Имаше дори моменти, когато си мислеше, че и Учителят Се колебае в мненията Си за неговите изживявания. Тогава се силеше да ги засили с мисли или съответно държание, без да се сещаше, че с всичко това положението му ставаше по-тежко и по-тежко! Непрекъснато подкопаваше основите, на които се крепеше сега и за бъдеще щеше да се крепи, режеше клонете на които се
към текста >>

664. 133. Предложението на Александър Стамболийски за назначаването му за военен министър

IV. Ритниците

II. В колибата на Христов

разклатени до краен предел! На диспута ще извикам всички лекари, при които сте ходили да се съветвате за необикновените си преживявания. Знайте, че досега Учителят Ви крепи да не полудеете! Ако Ви остави на Вашите сили и възможности, с Вас е свършено, да не говорим какво ще стане с Вас, ако Той направи моментен пропуск или помисли нещо лошо! Той гледа на Вас като на немирно, палаво дете, обаче помнете, когато се изправите пред публиката, когато няма да бъде там Учителят да Ви пази и подкрепя, там ще срещнете мене. Аз като ученик мога да си позволя това, което за Учителя не е позволено. Предупреждавам Ви пред цялото събрание, мирогледът Ви, цялата Ви душевна постройка, с един замах ще бъде срината до земята и Вие ще загинете под нейните развалини! Размислете - търпението на Учителя е безкрайно, но на ученика има
към текста >>

665. 228. Една велика безсмъртна идея - свободата на народа

IV. През очите на Христов. Посвещение

си сега развързан от Христов език, го обиждаше и предизвикваше да го изгони. Разбира се, той нямаше подобно намерение, само си мислеше как би го изритал, ако така му говореше преди да беше намерил Учителя. Христов, зад всичко това виждаше духът на отрицанието - как Черната ложа искаше да погуби Андрей, както беше погубила хиляди като него: от една страна, на Андрей диктуваше да го предизвиква, като говори опако, а Христов караше да го изгони. Тогава Андрей, лишен и от последната подкрепа, щеше да стане жертва. Разбира се, Андрей не можеше и да помисли какво ставаше в душата на Христов, и това от което се ръководеше той. - Вие дъновистите, на какви жертви сте способни? - Очите на Христов засвяткаха, но се овладя. - Вие ако знаехте какви хора са комунистите, бихте се върнали отново към живота... бихте станали комунист. Моята приятелка Мими е комунистка, пише във вестник „Ехо”... - И внезапно млъкна, прехапа си долната устна и загледа подозрително Христов в очите. - Не бой се, бъди спокоен, няма да те предам! Говори спокойно, аз съм безопасен, можеш всичко да говориш! Приличам ли ти на човек, който може да те предаде? Попитай този вътрешния си глас каквото ти каже, прави това, говори без страх. - И за миг си затвори очите, и когато ги отвори, категорично каза: „От днес нататък, след един месец, ако мислиш, говориш и най-важното, ако постъпваш по този начин, ще бъдеш убит, затова
към текста >>

666. 272. Поставяше образа на Учителя на един висок пиедестал

него, трябваше да благодарят, че беше член на Бялото Братство и нямаше лични интереси към тях. Всичко правеше за тяхно добро. Неговите интереси не бяха от света на тези, които идваха при него. Те нищо не можеха да му дадат, нито той нещо можеше да вземе от тях, техните ценности не бяха негови ценности. Благовест все пак се съвзе от бързите и светкавични удари, прецени още веднъж, че няма смисъл да се връща след като беше тичал толкова, но тази мисъл беше му изпратил Христов, за да подкрепи неговото желание да не се връща. Благовест си събра разбитите сили, за което му помогна Учителя, дойде му на помощ. Защото Учителя следваше законите на природата, която на мишката казва: „Бягай!”, а на котката: „Дръж!” Благовест забеляза важно и многозначително: - Но, изпраща ме господин Дънов - Вашия Учител! - Така ли? - С учудване и някак виновно запита Христов и продължи: - Тогава въпросът е съвсем друг. Защо не ми казахте веднага това? Кажи да видим какво искаш, защо те праща Учителя? - С което искаше да му каже, въпреки, че изглежда страшен и лош, но се страхува от Учителя, че Учителя е по-силен, по-многознаещ от него, и че той Го слуша безусловно. По този начин почваше да изгражда образа на Учителя в съзнанието на Благовест. Поставяше образа на Учителя на един висок пиедестал, сега предстоеше да Го задържи и изкачи още по-нависоко. Благовест въздъхна облекчително и помисли: „Дързък, груб, невъзпитан и лош, но се страхува от Дънов! Добре е, че има от един поне човек да се страхува!
към текста >>

667. Йордан Жечев Андреев и небесните човеци / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

голяма община София-Слатина, удостоверява, че семейното положение и материалното състояние на Йордан Жечев Андреев, жител на Столичната голяма община е следното, а именно: I. СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: I. Той е на 36 години, понастоящем без работа. II. МАТЕРИАЛНО СЪСТОЯНИЕ По основните данъчни книги на общината, на името на Йордан Жечев АндрееЕ - няма записан никакъв недвижим имот. Настоящето се дава на Йордан Жечев Андреев, по повод заявление вх. №3332 от 29.VIII.1944 година, подкрепено с махленско свидетелство и агентска проверка, и на основание основните данъчни книги на общината, за да послужи за постъпване на служба. VI КМ. ПРЕДСТАВИТЕЛ В.С. СЕКРЕТАР - БИРНИК: /подпис/ Бележки 1) . Това е онова, което получих от архива на ул. „Московска” № 5, от Държавния архив. 2) . Публикувам го, за да докажа какви документи са изисквали в онази епоха преди 9.IX. 1944 г. Важно е да се знае. А защо ли? 3) . Аз винаги съм се питал, откъде управниците след 9.IX. 1944 г. познават разни правила, когато бяха неуки! А те просто са преписвали онова, с което предишните власти са управлявали! 4) . От тези документ научаваме, че Йордан Андреев е роден на 23 януари 1908 г., и е бил на 36 години, когато е постъпил за кмет на село Саранци. Не ги ли представиш - няма държавна служба и заплата! 5) . Какво представлява неговата служба като кмет в с. Саранци -виж в „Изгревът”, т. 21, с. 470- 472. Това е писмо на Йордан Андреев до Любомир Христов Лулчев от 22.V.1944 г. 6) . Прочетете го внимателно.
към текста >>

668. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

и подходящи красавици. А те бяха им дошли на крака от града! На крака, и официално облечени и нагласени! Една от трите рождени сестри, на име Кики още през 1935 г. почна често да не идва в групата. А когато идваше, биваше много печално неразположена. Жална работа! Гледаш красива жена, официално облечена, но опечалена и само мига ли мига от печал! А каква бе причината? 4.4. В България, политическите събития бяха много драматични! На 19 май 1934 г. Кимион Георгиев прави преврат, подкрепен от представителите на „Военния съюз” и политическия кръг „Звено”. Той разпуска Парламента, забранява всички политически партии, и иска да обяви Република и да свали цар Борис III. Но така става, че накрая Кимон Георгиев на 22/23 януари 1935 г., е принуден да си подаде оставка. Подава я. Освобождават го. 4.5. През есента, част от офицерите на „Звено” и на „Военния съюз”, правят опит за преврат. Но те са арестувани около 27 души, и им се искат смъртни присъди, начело с полковник Дамян Велчев. 4.6. Кики продължаваше да идва на сбирките на групата, но почти не участвува в разискванията и веселията на младите хора! Тя е ставала все по-тъжна и унила! Веднъж идва в един делничен ден, което за нея не беше обичайно, защото беше студентка и посещаваше лекции. Идва и разплакана извиква Йордан Андреев навън, и го умолява да й съдейства Лулчев да я приеме. И тя му разказва причината. Тя е имала приятел, а това е капитан Асен Стоичков, за когото ще се омъжва, но в момента е арестуван, защото е
към текста >>

669. 5. Благославяй тези хора и ръката им целуни, защото те са изкупителната жертва за твоето велико Посвещение

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Но след това посвещение, ти сама ще решаваш дали да слезеш пак, кога, къде и как. Ще бъдеш вече свободна душа от примките на злото. Където и да отидеш, с каквото и тяло да си, тъмните сили ще ти се поклонят, както правят и на нас. Това е велика победа! Това ще рече велика душа. Исках с този малък пример да ти обясня доколкото мога мъничко за великата Божия Любов, това, което ти все още не беше разбрала, за което ти се учудваше във своята строгост. Затова Господ обича всички души, подкрепя ги л им съдейства, защото малките души подготвят пътя на великите души. С това ще се благословят, и получат Божията Любов. И знай, че един ден те, малките, ще станат велики. Велика е Божията Любов! Не бъди така строга. И аз бях доста строг. Но Господ е такава велика Любов, че превръща злото за добро. И всички благославя. Трябва да разбереш този закон. Тогава ти ще можеш да обичаш всички, особено най-лошите хора, които са основата на строежа. Без тях строежът ще рухне. Ето защо Господ допусна злото в света. Ако Той го унищожи, както вие желаете и се учудвате защо не го прави, Той би съборил целия строеж. Ти знаеш, че в електротехниката има закони при какви условия протича електрически ток в една верига. Без тези условия не може, няма да потече ток. Строеж без основа не може, хляб без мая не става, и жито без семена не се развива. Такава е ролята на злото в света. Да се бориш с него, значи да подкопаеш всичко онова, което Господ е създал с толкова много труд. Вие, в своето невежество и
към текста >>

670. 10. Ние нямаме нито миг почивка. Трябва да ви пазим от злото, което ви дебне непрестанно

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

и вие, за да може и вие да участвате в създаването на Новата култура на Земята и на Новото човечество. И затова сте така отпаднали и изморени, защото долавяте отдалеч това, което идва! Но вие не сте на Земята, за да плащате като другите хора, а за да бъдете в едно с невидимата армия от светли същества, която ще разчисти пътя. Ако можехте да имате това съзнание, нищо друго нямаше да ви интересува! Разбирате ли в колко важен момент сте на Земята? Невидимия свят разчита на вас, пази ви, подкрепя ви, подготвя ви и вие трябва да устоите докрай. Това е много важно. Чуваш ли Величка? Малко трудно чуваш! Ти предварително усещаш нещата, на тебе ти влияят тези вибрации и ти си уморена. Ще ти дадем почивка, но трябва духовно много да работите. Атмосферата край вас е много гъста и вие се задушавате вече, а трябва да издържите. Познавам ви, пожелавам ви ползотворно прекарване на съборния ден, духовен подем и издръжливост! Победата ще бъде наша. Амин! Така Господ е решил. И когато всичко се успокои, ще се съберем заедно на някоя красива полянка в планината, ще седнем на богатата трапеза да си хапнем, ще разговаряме, ще размишляваме и ще си починем в красивия Божи Рай, създаден от Великия Творец, за да пребъде във веки доброто и любовта. Ще посетим и Учителя, ще Му целунем ръка, и ще Му благодарим за великата Му милост и благост към нас! Да бъде благословен във веки! Славата на Неговото дело да се носи навред по Вселената! Ваш невидим
към текста >>

671. 19 Задачата на учениците

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

де изпълните задачата с Господа, с Великия Учител и с тебе братко наш мил. - „Готова съм да изпълня волята безпрекословно!” (казва майка ми) АМИН Господи, тъй да бъде! Ти велики Учителю знаеш най-добре нашата безгранична любов към Вас, към Вашето Слово, към светлия възвишен свят и към Вас Господи, наш велик баща! Ние слязохме на Земята, за да помогнем на това велико дело, да участваме в създаването на новата култура на Земята. Под Вашето мъдро ръководство, и с Вашата всестранна помощ и подкрепа за Славата Божия, ние ще изпълним мисията си на Земята. Господ да ни благослови. Да изпеем заедно песента „Благославяй душе моя
към текста >>

672. 26. Задача за благословението към враговете

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Моли се за всички в службата си. Изреждай ги - ти не си случайно там! Гледай да намираш сили да отиваш на работа. Моли се непрестанно. Гледай на всички със снизхождение и любов. Кратко време ще бъдеш там. Въобще, всичко при вас е кратко, а на вас ви се струва, че трае много дълго време. Развивай търпение. Сега си в затвор. Ще останеш в него, доколкото е определено. После ще бъдеш на свобода. От тебе много се изисква, защото много ти се дава. Ти имаш всичката наша закрила и подкрепа. Всяка нощ те укрепваме в нашите лаборатории, възвръщаме загубеното в организма ти! Скоро ще се нуждаеш от основен ремонт. И всичко старо, гнило, ще изхвърлим от тебе. Ще посеем нови семена на обич и любов в тебе към ония, които досега не обичаш. Те ще се превърнат в твои приятели. Но време се иска за това. И това време идва вече. Ти ще се обновиш изново. В живот на обич и любов ще заживееш тук на Земята. А трябва така да действаш, че да нямаш нужда от лечение. Ученикът живее разумен живот, и е винаги здрав! Когато научиш този закон, тогава ще станеш истинска ученичка. Ако всичко Господ преживяваше като тебе, щеше да Се разруши, а Той е дълготърпелив, милосърден, кротък, незлоблив, на всички гледа с любов и има пълната вяра, че след злото, ще дойде доброто, и че най-лошото от Неговите деца, един ден ще се превърне в Слънце, което ще осветлява другите и ще им сочи правия път нагоре съм светлината. Пожелавам на всички ви - Величка, Стефка, Благовест и другите, и вашите приятели - всички да
към текста >>

673. 29. Сега ще говоря за Величка Няголова и нейната тежка карма

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Всичко е мимолетно. Скоро ще се реши задачата с околните. Благославяйте ги тези, които ви вършат зло! Те нямат вашият мир, вашата светлина, вашата хармония! Колко беден шеше да бъде вашият живот, ако бяхте на ниско ниво на развитие! Благодарете на Бога, и не се препъвайте в тези дребни камъчета! Понякога дребното камъче може да прекатури каруцата, но солидната каруца смазва камъчето и отминава напред, без дори и да го е забелязала. Когато ти си права, имаш всичката наша защита и подкрепа. Наближава края на тази тежка карма! [Виж „Изгревът”, т. 8, с. 540-541, 548-549.] В минал живот ти веднъж си се оплела със злото, и този тъмен дух. Сега трябваше да ликвидираш. Не се смущавай от това, че привидно въпроса между вас ще остане неразрешен. В действителност ти ликвидираш с това същество, и то повече никога и никъде няма да те безпокои! Няма да може да припари до твоята светлина! Ще остане в много нисши сфери, и съвсем ще забрави за тебе! Ще бъде заангажирано с много тежка работа, и постепенно ще се отърсиш от него. Не съжалявай, че не си се подобрила с него! Никога светлината и тъмнината, не могат да бъдат приятели! Това са величини на 180 градуса противоположни. Похваляваме твоята смелост, и неподчинение на този тъмен дух! Тези хора не са в състояние да приемат още положителното, а като котка, въртят само опашка около стопанина си. Ще минат много години, докато те могат твърдо да кажат „Не” на тоя тъмен дух. Не желая да ви занимавам повече с този дух, и няма да му позволя да
към текста >>

674. 56. Говори брата: Кои са чертите на човека

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

така е, че душите не са отделни, индивидуални и самостоятелни, а са свързани в колектив и общо представляват един мощен дух и един организъм. Например, ако ти си сърцето на този дух, а аз умът, Величка дробовете, Благовест - стомаха и т.н. - система от същества, все близки. Колкото всеки уд е съставен от все по-съвършени клетки, толкова колективния дух е по-мощен и положителен! Такива колективни същества има и напълно отрицателни. И например умът като реши нещо, сърцето го подкрепя, дробовете и т.н. И става поразия от голям мащаб, защото в това същество участват милиарди други по-слабо отрицателни, и общо целият дух става много мощен в злото! Затова, когато се борим с такива духове, е много трудно! Ако сразим ума, сърцето остава и т.н. Трудно е да унищожим целият дух! Затова злото е силно. Обратно е при положителните колективни духове! При тях, ако се насочи отрицателна сила към някой уд, останалите положителни сили се спущат на помощ. И ако не се поддадеш на злото, няма да бъдеш засегнат! Няма да бъдеш засегнат в положителния, колективен дух. А страдания ще имате, и болести ще имате! Ще ви режат и пекат, ще ви разпъват на кръста, докато не придобиете онези добродетели, за които досега ви говорих. Всичко е за добро! Прочетох ви правилата, за да се наричат человек, за да бъдат ученик. И знайте, че законите са безпощадни за всички! Повтарям: Ще страдате силно, ще горите, ще ви пекат, ще ви режат и т.н, докато не придобиете всички онези качества, които ви изброих - от
към текста >>

675. 61. Как работеше Учителят

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

и беше особено внимателен и любезен с тях, но много мъдро ги изчерпваше, ограбваше, и те си отиваха без енергия - разнебитени, ограбени и с невъзможност втори път да излязат насреща Му. Те оставяха разкапани за цялата вечност, омаломощени и без никакви енергии да вършат зло! Ограбената от тях отрицателна енергия, Учителят използваше. Вие се чудите откъде Той черпеше енергия, и защо Учителя беше неизчерпаем източник на енергии до последния миг на живота Си. С тази енергия Той подкрепяше учениците си, лекуваше ги, внасяше импулс в техните души, умове и сърца. Ако се бореше с тях - с тъмните, Учителят щеше веднага да ги порази. Но от това нямаше да спечели, щеше да изразходва енергия и да намали запасите й. А той обратно постъпваше. Не мога да кажа хитро, защото думата не е изтънчена, а постъпваше мъдро. И все и все мъдро, мъдро и все мъдро! Затова Учителя не ми позволяваше и на мене, да поразявам противника. А аз денонощно дебнех и ги улавях тия духове, и ги натирях в миша дупка! Опасен бях! Те се страхуваха от мен, не толкова от Учителя, защото те разбират от любов, но от мене трепереха! Аз ги залавях с железни клещи, и ги прогонвах в дън земя. Това не ме разстройваше, защото аз го вършех с пълно съзнание, че помагам на Учителя - да не Го безпокоят и тормозят. Учителят ми беше признателен за моята преданост, но същевременно ме възпитаваше да работя с любов, да обичам всички, да бъда благосклонен и снизходителен. Аз не можех да изтърпя коварството на тези духове! А
към текста >>

676. 62 Продължава брата: Всичко се превръща в добро за ония, които любят Господа

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

СЕ ПРЕВРЪЩА В ДОБРО ЗА ОНИЯ, КОИТО ЛЮБЯТ ГОСПОДА Ти само духовно помагай на другите. Връзката на Благовест с баба му е дихармична. Благовест ще бъде духовното дете на Стефка, и нейният невидим ръководител велик. Заради Благовест и Величка, Стефка ще остане по-дълго на Земята, като вече имат строга задача с Благовест. Обичам си го Благовест! Обичайте го и вие. Мила Стефка, не се тревожи с околните, и с тия, които ти мислят зло! Има други, които се нуждаят от твоята духовна помощ и подкрепа, които много те обичат, милеят, с които ще имаш работа. Това са почви, в които като посадиш семенцата, те ще покълнат, порастат и дадат плод, а ако сеем в пустинята, там няма условия да порасне житото, защото се хабят семената. Ще сееш там, където трябва. Аз те освободих от кармата ти с околните ти хора! Пращай им положителни мисли, и стой настрана от тях. Знай задължението си към Благовест - прекрасна почва за посяване на жито. И не забравяй никога, че ние заедно ще ожънем нивата, когато житото узрее. А на Величка ще помагаме да устои, да стане крепка, силна, мощна духом! Тези задачи са възложени от Учителя, и аз предавам Неговата свята воля! Да бъде благословено името Му във вечността! Славата Му да се носи навред, и знайте, че аз ще изпълня безпрекословно, с любов Неговите святи повеления! Желая и вие да ги изпълните с любов и разположение и един ден, когато всички ние любящи души се съберем горе на Божествената трапеза, ще бъде велико тържество! Там ще присъства и Учителят, и ние ще
към текста >>

677. 63. Говори брат Любомир Лулчев: Не бързайте да си отивате, преди да сте си свършили работата си

Въоръжете се с познание, за да може да пръскате светлина навред. От това ще има нужда. Ти Величка, си един фар в службата си, осветяваш ги, и те - щат не щат, се замислят за някой неща. Ти там психически не си много добре! Това са хора с по-тежки карми. Ти имаш известна работа там - в този затвор. За тебе навсякъде ще бъде затвор, защото познаваш красотата, светлината, чистотата и великата Божия Любов. Вие затова сте на Земята, за да работите. За вас това е един ад, но имате подкрепата на Невидимия свят. Не бързайте да си отивате, преди да сте свършили задачите си. Сега има много работа в света. Много няма да ви държим тук - ще ви освободим от затвора. Тогава ще имате по-вътрешна работа, а сега в грубата материя. Научи се Величка да мълчиш в службата си, работи вътрешно. Те се смущават от тебе! Не гледай нито отношенията им, нито пренебрежението, нито заплахите им. Там ще бъдеш ученик! Като си свършиш работата, ще те освободим! Чака те усилена духовна работа! Ще напишете със Стефка това, което е замислено и ще продължите да славите великият Учител, слязъл на Земята ви. Това ти е задача. Чрез музиката и чрез произведенията, ще трябва да прославите Учителя и Неговото велико дело на Земята! Моята мила Стефка е много добре и е щастлива! Тя бе осенена от духовно блаженство! Затова да не тъгува, а само да се радва и благодари! Покрай мен, тя е свързана с други възвишени същества, с които аз работя. Ние сме цяла армия зад гърба й, всичко ще й се нарежда добре. Когато
към текста >>

678. 16. Кральо, пиши, пиши

погледнал строго. Въпросът бил сериозен. Повдигнал ръката си с подканващ жест, и казал: „Кральо, пиши, пиши......” Баща ми извадил тефтер и молив, и брат Боян му продиктувал ясно и отчетливо: „Родител, който не свърже детето си с Бога, Небето го отхвърля като родител!....” После изчакал баща ми да напише, и вече по-спокойно казал: „Кральо, върни се в Бургас, и кажи това на братята. Водете децата си в салона. Така е според Учителя.....” След тази визита баща ми се успокоил! Чувствал подкрепата на тези, на които вярвал, и които уважавал. Но най-вече, убедил се, че е постъпвал правилно, че е имал вътрешно ръководство, когато ни води в салона. Изпитвам респект към брат Боев за думите му, по повод родителските задължения. Ако беше жив, днес, щях да го попитам за случая с Вергилий Кръстев и собственото му дете. Откровено казано, аз не мисля че споменатият се съобразява с онова Небе, за което Боян Боев говори. Той си има друго Небе, където бащите изхвърлят своите деца от живота си, много преди даже те да се родят! За свое удобство!... Публикувано от Milka Kraleva в
към текста >>

679. 17. Господ ще ти плати

да разговаряме, и ще мога да им обясня трудностите си. Но те не се интересуваха от моите трудности. Те искаха салона! Искаха го тези, които току-що бяха дошли в него, и които имаха апетити за власт, без да са направили каквото и да е за идеите на Учителя! Виждах единствена възможност за оцеляване на „Сила и Живот”, ако продължи дейността си на този братски имот. Не исках нищо лично за себе си. Но Братството, което аз познавах, вече го нямаше! Които ми вярваха, се страхуваха да ме подкрепят, и мълчаха! Които ми завиждаха и не ми вярваха, бяха облечени с власт, и имаха право да ме притискат! Ръководството обяви „Сила и Живот” за частно издателство, влагайки в думата „частно” 100% негативизъм. Нищо, че дотогава бях давала всичко от себе си, и бях работила за братската група в Бургас по най-високия идеал. Сега те ме счетоха за частник. Това им беше по-удобно, за да са те добрите, а аз лошата. Елементарно мислене на неизработени вътрешно хора! Попитах: „След като останах без имот за да осигуря общ братски живот през най-трудните години, не е ли естествено сега, за реванш да приемете дейността на „Сила и Живот” на мястото, което спасих?” Недялка Карагеоргиева ми отговори: „На тебе Господ ще ти плати, а ти сега ни върни салона.....” Не коментирам! Публикувано от Milka Kraleva в
към текста >>

680. 23. Точно като Пилат Понтийски

имот, и че не искам нищо друго освен да имам право да движа издателската дейност на част от този имот. Припомних им, че всички мои инициативи от 1977 до 1989 г. в бургаския салон, са първи за цялостната братска дейност в България - интегрално изпълнение музиката на Учителя, курсове по разучаване на песните, детски клуб, младежки срещи, педагогически срещи, тематични концерти... Разказах това не за хвалба, а с надеждата, че Благовест и неговият ръководен екип ще ме разбере, и ще ме подкрепи. Не исках нищо, освен да кажат: „Милке, ти работиш за Учителя, ние знаем, и това което искаш е справедливо!” Очаквах да вземат отношение, и да разговарят с бургаското ръководство. Това очаквах, но срещнах студени погледи! И отказът не закъсня. Благовест ми каза: „Милке, върни се в Бургас, и слушай братята от ръководството. Тяхно е правото да решат този случай. Аз не се меся......” Благовест постъпи точно като Пилат Понтийски....... Аз се върнах в Бургас със следващия влак. Но не последвах съвета, който ми се даде в София. Там вече нямаше Братство! Имаше нещо подобно, новосъздадено, и удобно за тези, които виждаха само до носа си, и служеха на интересите си! Аз не бях част от това удобно Братство! Без никакво колебание повече, продължих борбата с него сама. За мен това бе свещена борба, и борба за принципи... В тази борба вече слушах само Онзи, който отвътре ми говори..... Публикувано от Miika Kraleva в
към текста >>

681. 36. Трафопостът на Изгрева чу тяхното мнение

Братството, един след друг се изказаха, и това ми донесе най-голямо удовлетворение! Сестра Весела стана права, и с искрено възмущение в гласа, каза: „Защо тепърва ще създавате братско издателство? Че то вече го има! Издателството в Бургас, е създадено от наши братя. Всички знаем какъв работник е Карльо...!” В този момент я прегръщах с очи!... И брат Илия продължи след нея, с още по-голяма емоция: „Защо не се обедините с Братството в Бургас? То вече издава. И това са наши братя. Подкрепете ги! Не се делете....” Аз само гледах. Нещо вътре в мен ликуваше!.... Онова което чухме, аз и Трафопоста, ми показа ясно, че съм сама в работата си за Учителя. Всъщност, ако Господ е с тебе, може ли да си сам? И, не се ли казва в песента: „Да работим с Тебе наедно”?.... Публикувано от Milka Kraleva в
към текста >>

682. 40. Да си искаш, или да ти дават

Сотиров да се грижи за братския имот, и вършеше това със средствата, които братята в Бургас даряваха. По-късно през 80-те, когато работата ми с музиката на Учителя се разшири, аз влагах свои средства по подготовка и материали за концертите. Работех на доброволни начала, без да искам или очаквам от някого материален еквивалент. Хубавите идеи, които постепенно реализирах там, се приемаха с радост! Мисля, че това беше и защото спазвах закона да работя без да искам. Баща ми беше моята подкрепа, той ме разбираше! Така в живота на Братството до идването на промяната, по вътрешен импулс дадените средства бяха единствен начин да се плащат разходи за братска дейност. След създаването на „Сила и Живот”, продължихме да работим на същия принцип. Никога не искахме парични средства. Имаше хора, които ни помагаха, и които с радост даваха средства за издаване, от добро чувство, и с разбиране на нуждите ни. Благодарна съм и днес за тази помощ! И сега се радвам като си помисля, че нито едно наше издание не съдържаше какъвто и да е зов за парична помощ. Спазвахме принципа на свободата. Постепенно, обаче мисленето в Братството се промени. Създаде се организация. Явиха се много желаещи за дейност. Имаше вече условия за по-масови събития, за които явно бяха нужни и повече средства. Но това изнасям като факт, без да оправдавам навлизането в братската дейност светски методи за финансиране. Вече бях далече от България, когато в интернет бе постван афиш за концерт с музиката на Учителя. Една трета от
към текста >>

683. 42. Гласът на Бургаското Братство

Христов в работата ми за Учителя, е следният. Реших да отида в София за да се съветвам с Благовест Жеков по въпроса за братския имот в Бургас. Пътувах с вечерен влак за София. Павел настоя да ме придружи, защото щял да ми помага от разстояние, по медитативен начин. Когато се качих във влака, забелязах, че в същия вагон пътува и Георги Христов. Но тогава не допуснах че пътуването му към София е свързано с мен. Мислех, че е случайно там! Всъщност той е идвал, за да осуети евентуалната подкрепа за мен от страна на Софийското ръководство! Не допуснах, че те с Павел са в съюз срещу мен! А е било така, въпреки, че последният уж съдействаше за успеха на моята кауза. На Софийската гара, Г. Христов изчезна от погледа ми! След два часа се срещнах с Благовест и ръководството. Всички ме гледаха студено! Категорично ми казаха да се върна в Бургас, защото въпросът който ме вълнува може да се реши единствено от избраното ръководство! Това, че преди мен с тях се бе срещнал Г. Христов, сега за мен е очевидна истина. Не можеше да има друга причина, за това враждебно настроение. Бях много разочарована! Познавах Благовест Жеков отдавна, а и той мене. Не разбирах защо не пожела да чуе истината от мен! Чу я само от „гласът” на Бургаското братство. Георги Христов дойде в София не толкова да попречи на мен, а за да попречи на издателство „Сила и Живот”! Мисията му успя! Издателството спря! Тогава аз все още не разбирах мотивите му! Научих ги тук, в Америка. Бях прекъснала връзките си с всички, които
към текста >>

684. 45. Защо не им дадох Салона

брат Борис баща ми. Ето че дойде момент, в който този съвет към баща ми, всъщност изпълних аз. На хора, които доведоха Павел като куче, и му казаха: „Дръж, Милка!....”, за да ме премахне от техния път, на такива хора не бях задължена с нищо. Те не служеха на доброто. Вътре нещо ми казваше: „Искат да имат салона, но не са познали Учителя!” И досега много хора в Бургас се питат кой крив и кой прав, по въпроса за салона. Свободни са да се питат! Но всички, които навремето подкрепиха с мълчанието си онова недостойно ръководство, спиращо прогреса в Братството, сега са жалки в моите очи! Мълчанието в този случай, бе съпричастие със злото. Плодовете на това мълчание, се оказаха горчиви. Когато бях 12 годишна, обещах да запазя салона на братята, и да им го дам, когато има по-добри условия. Запазих го. По-добрите условия дойдоха. Но не го дадох. Нямаше на кого. Нямаше братя.... Публикувано от Milka Kraleva в
към текста >>

685. 50. Още за присъствието

сега, че се усмихвате. Казвате си: „Е, тя Милка, съвсем се е пернала там в Америка!” Знам, че го казвате с усмивка, и че не е казано, за да ме обиди. Не е казано по начина, по който лицето Г.Х. говори. Не е казано със злоба, и вие не сте заели неговата поза на фатмак пред сгушени войници. Вие го казвате мило, но и с шеговит поглед, за да разбера колко съм „не в ред”!.... Но не е така! Казвам ви: Не е така! Присъствие около мен има! И аз Го усещам. То е благонамерено и подкрепящо, то е загрижено и хранително за душата ми. То просто е!.... за да ми е по-добре, за да не усещам липсата на корена, на почвата, където израснах. Това Присъствие обхваща всички, които съм обичала, и са ме обичали. Не са малко! Те са много. Защото давах много години, без да се усещам даже, без да разбирам, че към хората през мен протича енергия за прогрес, за повдигане, за размисъл. Присъствието се е изявявало чрез мене към тях, и аз не съм мислела за това. Знаех, че нещо вътре в мен ме нуди, и аз се стремях да уча повече и повече, да разбирам повече и повече, да създавам повече и повече. Присъствието е работело във мен! И то, не за да ме направи мен щастлива, а за да е добре на всички, дори и на такива като лицето Г.Х., които бяха близо до мен, почти на лакет разстояние, и почти всеки ден. Години, много години наред. Тях сега не ги усещам! Те бяха временно явление. Но сега говоря за Присъствието. То ми носи любовта на другата част от хората край мен, на тази която не бе временно, а
към текста >>

686. Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35

независимост, лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Цариград и един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението. XIII Тодор Николов Шишков (1833-1896) - учител и просветен деец. Разпалено коментира през 1868 г. Устава за наредбата на Сливенските училища предложен от д-р Г. Миркович. XIV Михаил (Мйхал) Чайковски (1804-1886) - известен още като Мехмед Садък паша, Садък паша, Садък паша-Чайковски, Чайка Чайковски - журналист, офицер, османски паша. Подкрепил идеята и опита за осъществяването на Проекта за устройство и наредба на вилаетски български училища (Вилаетския проект) XV Мидхат паша (1822-1883) - Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис. Взаимствал идеята на Виалетския проект на д-р Георги Миркович. XVI Рафаил Попов (светско име: Райно Добрев Попов) (1830-1876) - участник в борбата за независима национална църква. На 3 април 1860 г., като дякон на Иларион Макариополски присъства на тържествената Великденска литургия в Цариград, на първия опит за църковна независимост - не се споменава името на гръцкия патриарх. XVII Иларион Макариополски, митрополит Търновски (1812-1875) - предводител на черковно-националната борба. На 3 април 1860 г., на тържествената Великденска литургия в дървения български храм „Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх. Този ден, известен като Българския Великден, е първият опит за църковна независимост - публично отхвърляне
към текста >>

687. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

нашето черковно положение. Не е никак странно, че като сполучлив начин за разрешение на нашия въпрос се е представила пред тях на първо място Унията, т. е. припознаването на папата за глава на българската черква.” Както Миркович, тъй и Цанков са считали черковния въпрос по-скоро за политически. Отчаяни от упорството на гръцката патриаршия, от колебливото държание на турското правителство и от опозицията на Русия, униатското движение се явява като една решителна маневра, чрез подкрепата на силна Франция, да се ускори разрешаването за българската черковна независимост. „Ако днес имаме самостоятелна черква, пише по-нататък в брошурата д-р Миркович, то трябва да се благодари на униатите с Д. Цанкова на чело, които с вестник „България” и подкрепени от силните деня, французите, с дързостни статии стреснаха българина от летаргията му и чрез успеха на Унията принудиха и най-противните дипломати да му признаят черковните правдини.” Ето с какви възгледи и помисли докторът и неговият другар са се движили при учредяването на Унията. Начело с Др. Цанков, Боре, Йосиф Соколски, дяконът Рафаил, д-р Миркович отива в Рим при папа Пий IX, който ръкоположил за глава на Унията дядо Йосиф. Впечатленията от невъзпитаността на тоя последния и неговите обноски в Рим са лоши. В 1860 г. Миркович отива във Влашко и става директор на българската гимназия в Болград (Бесарабия) на мястото на поминалия се Д. Мутев. Изпълнявал е едновременно и длъжността градски лекар. Има отпечатано „Слово въз
към текста >>

688. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

Цанков се включва в униатското движение, което се противопоставя остро на гръцката Патриаршия, която е срещу българското национално-черковно движение за обособяване на национално самосъзнание, български език, четмо и писменост, както и срещу отрицателното отношение на Русия към искането за самостоятелна българска църква, поради това, че тя се застъпва за една имперска позиция да защитава пред Портата интересите на цялото християнство в пределите на Турската империя и така косвено подкрепя Патриаршията. През м. март 1860 г. една делегация от д-р Миркович, Драган Цанков и Йосиф Соколски пристигат в Рим, приети са от Папа Пий IX, наградени със златен орден и Йосиф Соколски бива признат за архиепископ на българската униатска църква и призната от Портата със специален берат. Това стряска руската дипломация, която до този момент отказва да подкрепи справедливата борба на българския народ за своя национална църква, писменост и език и довежда до промяна на руската политика в полза на българското църковно национално движение. Според Д-р Миркович, това е бил дипломатически ход от тях в политическата борба между 3 империи и борбата им срещу Патриаршията, който ход се оказва невероятно сполучлив, раздвижил цялата епоха на Източния въпрос. Руската дипломация става на крака, уплашена от успеха на униатите и организира отвличането на арх. Йосиф Соколски с помощта на П. Р. Славейков и през 1861 г. го заселва в Киев, заедно с всички атрибути на униатската архиепископия и берата на Портата,
към текста >>

689. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

владиката, за да бъде някой затворен и пратен на заточение. Режима на Владиците и гръкоманите беше неприкосновен монопол. Тъй вървяха работите почти до 1860 год., когато се появи Униата. И имаше ли друго средство за избавление? Ами Анадол, Диар-Бекир, Акиа! Нека г. Бурмов си пее, както иска: делата са по-силни от думите. Може ли някой отказа, че не е Униата, която разсипа тия произволи и злини? Почти всякога черковни епитропи биваха тези, които съчувстваха горе-долу на владиката и се подкрепяха от гръкоманите. Черковните доходи, вярвам, не са били по-долу, отколкото са сега, ако не и повече, понеже тогива хората бяха по-набожни и ходеха в черква повече, отколкото сега. Разходите обаче бяха никакви. Повече от 5-6000 гроша на година нямаше де да се харчат. В чумавото, 1834-35 г., помня, имахме за учител прочутия Чокала, от когото трепереше мало и голямо; той е имал една от най-големите заплати - 10,000 гроша за три години. Друг главен учител, като него, Сливен не е имал, освен Добри Чинтулов, по-после за когото ще говорим. Епитропите в това време не са имали ни входящи, ни изходящи, ни никакви други тефтери. В една кесия са тургали парите, от която са и харчили. Което останело, считало се за излишък. Работите се вършили по комшийски: да се крепим! Една година обаче случва се, та минава за епитроп един от тези, които гръкоманите, наречени по между си благородни, назоваваха торлаци или простаци. Той беше от фамилиата Ьовчооллар. По обичай влиятелните гръкомани пращали, види се, от
към текста >>

690. 2.6.1.3. Подбуди на Д. Цанков за унията. Случката в Кукуш

интереси, Цанков решава веднага, без предварителна и широка подготовка, въпроса за религиозната принадлежност на българите и чрез нея за тяхната черковна свобода. Той знае, че колкото по-изненадано бъде поставен тоя въпрос, толкова по-голямо впечатление ще направи той и на едната, и на другата страна. Най-малко ще извади руската дипломация от инертността, в която се е намирал до тогава, като я застави да вземе по-активно и по-определено отношение към българите. Че е тъй, идат да ни подкрепят думите му: - той прибягнал към нея като към „буря срещу бездейността на руската дипломация” (Матвеев, Болгарiя и пр. стр. 101116). А и папският престол, подкрепен от западните католически държави, особено от Франция, ще направи потребното, за да се дари българският народ с повече правдини. Няма да останат назад и протестантските държави начело с Англия, религиозните пропаганди на които спечелиха не малко привърженици и между първите българи. Има основания да се твърди, че техен човек е бил до известно време и П. Р. Славейков (Стамболски, Автобиография, I, 90117). Защо, най-сетне, да не се прибегне и до това средство, когато се знае, че в миналото българските царе не веднъж са прибягали до него, било в изгода на своя трон, било в изгода на българските държавни интереси и то винаги при остри конфликти с византийската черква, наследница на която се явява гръцката патриаршия? Не са изпуснати из предвид и политическите интереси на Турция. Ориентирана към Франция, Цанков е дълбоко убеден, че
към текста >>

691. 2.6.1.5. Край на унията. Ролята на Цанков

рискувано предприетото дело. Едни са отдавали унията на чисто користни подбуди, други на Цанковото желание да играе роля, ако ще и пакостна за родината си, трети на инат и озлобление. Раковски пък в „Дунавски лебед” го нарича просто на просто, „недостойнаго подкупника и придателя отьчества, заблъденаго Лъже-Българина”. А в същност нито едното, нито другото е било вярно. Много от неговите съвременници и то тия, които го познават най-добре, твърдят, че той не е получавал дори парична подкрепа за вестника си от лазаристите. Инак той не би го отстъпил през м. май 1861 год. на Хр. Ваклидов, за да го поеме наново през април 1862 год. Сега Цанков наистина е получил някои и други помощи от униатската община, главно от поляците, но те са били токова незначителни, че той се вижда принуден да спре вестника си през 1863 год., след като изкарва четвъртата му годишнина. Често Цанков е нямал и 5 пари, за да мине моста. Така беден става и брат му Стамат, който иждивява за издаването на „България” всичкото си състояние от 50,000 гроша. Цанков никога не е бил човек, който се подкупва. Бил, обаче, „решителен и инатин” (в. Съгласие). Като „изпитан патриот” го смята и Ат. Илиев (Спомени, стр. 175120). Далеч е от мисълта да допусне у Цанкова каквато и да била користна заинтересованост в делото на унията и неговият съвременник, съидейник, а известно време и върл противник П. Р. Славейков. Изиграли така ролята си в църковния въпрос, а, може би, останали и без средства, Цанков и другарите му се
към текста >>

692. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

- ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД 2.6.2.1. ПОКРОВИТЕЛЯТ В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 48-58. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5) Отблъснал възможността да намери подкрепата на Русия и убеден, че българският народ има нужда от силен покровител, Драган Цанков все още търсешстае тоя толкова желан покровител. Но тъкмо при това търсене случи се нещо съвършено дребно, което се указа съдбоносно. Когато Драган Цанков пристигна за пръв път в Цариград неизвестен и непознат, а при това влачещ и своята печатница със себе си, когато най-сетне след продължителни постъпки той получи толкова очакваното разрешение за откриване на печатницата, пред него се изправи въпроса: къде да я настани? При ония материални възможности, с които разполагаше това първо по рода си печатарско предприятие, за неговия ръководител не беше лесно да се справи с тоя въпрос. И когато му се откри възможност да настани своята печатница в същата сграда, в която се помещаваше католическият манастир Сен Бенедето, той не се подвоуми нито за миг да приеме гостоприемството. И тъкмо това случайно гостоприемство се указа твърде скоро съдбоносно за него. Намерил се в католическото гнездо по едно време, когато борбата между българи и гърци бе в своя разгар и когато сам той бе непримирим противник на гърците, когато търсеше покровител силен и могъщ при започнатата неравна борба, той бе особено затрогнат, когато намери не само съчувствието на католическите среди, но и тяхната
към текста >>

693. 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.

на малцината наши великани от възродителната епоха на българския народ”. Същият Чилингиров като се спира и на разни непроверени слухове и като отхвърля подозренията, че тоя голям българин е възприел унията ръководим само от самолюбието и дори користни подбуди, че той е получавал от лазаристите пари за своя вестник под разни форми, след направените проучвания пише за него: „Много негови съвременници и то тия, които го познават най-добре, твърдят, че той не е получавал дори парична подкрепа за вестника си от лазаристите”. Нима от самолюбие се вмъкна той някога в олтара на църквата в Свищов, за да разкъса гръцките църковни книги? Нима не вложи той своето бащино наследство в закупената във Виена печатница? Колко незаслужени огорчения, колко с нищо неоправдани клевети и колко морални угнетения можеха да се спестят по цялата българска земя, ако не беше толкова силно вкоренената българка мнителност. Може ни, тя има своите основателни обяснения, но тая българска мнителност с нищо не може да бъде оправдана. Та кой ли българин не е ставал повече или по-малко жертва на тая подозрителност, на тая мнителност? Драган Цанков, обаче, беше преди всичко делови човек, той носеше в сърцето си най-благородни подбуди, а неговата съвест беше твърде чиста, за да може да следва спокойно нейния глас. И тъкмо затуй той подписа акта за унията, тъкмо затуй той отиде и в Рим. И с каква вяра, с какви надежди той бе поел пътя за вечния град? Младият публицист, обаче, в желанието си да спечели правдини за
към текста >>

694. 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

и Видин, но тя не го задоволила. Скоро той заел учителска длъжност в българското училище в Русе, гдето преподавал французки език. По затварянето на гръцката църква в Русе бил обвинен и изпратен от Митхад паша в Цариград на заточение. Там му била възложена в 1875 год.128 цензурата на българските и др. издания. От тук и заминали с М. Балабанов, подир априлското възстание, за Западна Европа, за да осветлят европейската дипломация по несносното положение на българския народ и да искат подкрепата на европейските царски дворове за свободата на отечеството ни. През време на руската окупация бил вицегубернатор в Търново. Избраник е бил в Първото учредително Народно Събрание. Продължително време е работил за България, като политик, министър, дипломат и управник. През бурните времена на ранния ни свободен политически живот половин век той е работил и страдал за България, като във всичко е имал пред вид само общонародното добро. „Неуморно, неспирно, непрекъснато той работи, върши службата на народен учител, публицист, писател, доброволен народен представител още в турско време, буди народното съзнание по всички линии, тласка българския народ към отчаяна борба с Фенер, дори като турски цензор защитава българската книга; - като турски чиновник той никога не престана да бъде български патриот.129 Книжовно-публицистичната дейност на Др. Цанкова в Цариград се заключава в списването в. „България” редактирането на сп. „Читалище”, „Кратка Българска История”; превел „Тъмниците ми” от Селвио
към текста >>

695. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

от притесненията на чорбаджиите, ще добият права пред Високата порта. Пояснено е, че вместо користолюбивото гръцко духовенство те ще имат свои свещеници, а църковното богослужение ще се извършва на майчиния им език. Като чуват от българин тези обещания, малкотърновчани изготвят документ, че приемат унията, надявайки се с помощта на този „папа”, под чието име се подписват да подобрят положението си. Изобщо там, където по места се сблъскват със съпротивата на патриаршията и не намират подкрепа от руска страна, българите заплашват, че ще прибягнат до върховенството на папата. Случаят с Кукуш, който чрез уния с католическата църква успява да наложи искането си за български митрополит, подхранва надеждите. Движението за приобщаване към главенството на Римската църква обаче само външно изглеждало монолитно. В същност от първия ден на унията между нейните привърженици започват дезертирания, още повече, че част от последователите й се включват в движението поради чисто лични интереси. Това особено се отнася до свещениците, привлечени от миражите за бърз просперитет. Мнозина от тях с пропадането на възможността да получат висок сан се отказват незабавно от унията. След избора на Йосиф Соколки за архиепископ почувствувалият се пренебрегнат Макарий твърде скоро се връща към православието. Дори ръкоположеният по-късно епископ Рафаил приема унията от честолюбиви съображения, виждайки за себе си добри перспективи. Същевременно нараства недоверието сред лазаристите и полската емиграция, че
към текста >>

696. 2.7.2. Христо отива при дядо Йосиф Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски

слабата основа на това недоносче, - унията; но движимо: 1) от принципа разделяй и царувай; 2) от готовността да услужи на Наполеона III, защитника на католицизма; 3) от мисълта, че ще напакости на Русия, като отстрани от православието част от славянския български народ и всее омраза и разногласие между самите българи и 4) от стремежа си да намали престижа на Патриаршията върху многобройните последователи на православието в турската държава, - то не само олесняваше унията и я подкрепяше всячески, но, при удобен случай, използваше обстоятелствата, за да дразни и настроява враждебно българите-унияти срещу българите-православни, както ще се види по-долу. Портата видимо покровителствува униятското движение. - Както е знайно, българите и духовенството им още от великденската служба (3 април 1860) скъсаха прякото си сношение с гръцката патриаршия, затова Портата стана като посредница между спорящите страни по домогванията и възраженията им. Руският посланик не гледаше с добро око на тая пряка намеса на иноверното правителство даже и в най-дребните религиозни и църковни разправии между разнородни, но едноверни народности, затова княз Лобанов постоянно настояваше за взаимни отстъпки, за помирението им, нещо, което пък Портата предугаждаше и се грижеше твърде усърдно да омаловажи възприетия принцип в Кючюк-кайнарджийския договор138 за покровителството от Русия на православните християни в турската държава. По тия и други причини, Портата принуждаваше българите-унияти да се
към текста >>

697. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

вяра, сполучи да расколебае религиозното чувство на слабоверните Българи и да всее разврат и непослушност у едва съзнаващата ся българска младеж. От третя страна и протестантската пропаганда, имеюща за съмишленици и сподвижници П. Р. Славейкова, Тодура Икономова и други двама-трима, не преставаше да подстрекава Българите да напуснат православието, инък не било възможно да ся отърват от патриаршията, защото сичките западни протестантски държави, неприятели на Русия, не ще подкрепят българските искания пред Портата, а ще им ся противопоставят, тъй като те, Българите, с отделна православна църква, щели да станат оръдия в ръцете на Русите. А пък в тия трудни обстоятелства и руският посланик княз Лобанов не показа особено горещо желание да насили патриаршията да отстъпи. Тъй че положението на Българите стана много незавидно, критическо, опасно. Нъ общинарите Българи не ся отчайват. Свикват на 6 Ноемврий голямо събрание, на което присъствува и Христу, от търговци и еснафи, и което реши: а) да ся подаде ново прошение на правителството с ясно упределено съдържание както следва: 1-о Българският народ признава и почита святейшия цариградски патриарх за първи епископ на православната църква. 2-о Българите, като отделен народ от Гърците, желаят да имат отделна Йерархия под управлението на един българин архиепископ със седалище в Цариград. 3-о Този архиепископ да ся избира от Българите, а да ся потвърдява от патриарха. 4-о Синките български епископи да ся избират от местните
към текста >>

698. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

въпрос, която увлича с отровния си хашиш и най-благоразумните тогава. Като четеме днес диатрибите на Раковски в Дунавски лебед, Няколко речи за Асен I и Асен II и Българския вероизповеден въпрос, или тия на Цанкова в България, ние чувствуваме от далеч възбудените страсти на борците за народност и свободна черква, които се клеветят и подозират в предателство, неспособни за що-годе взаимно уважение. Разбира се, идеалът, на който служат, и културното равнище на средата, в която дирят подкрепа, изключват от напреж всяка търпимост. Несъмнено е, обаче, че силни с аргументи и прави пред историята ще останат противниците на унията. Техни идеолози са били Кръстович и Д-р Чомаков в Цариград и Раковски в чужбина. Докато за Кръстовича Раковски има някои резерви (срв. поведението на К. към Георги Мамарчов, Гзрски пътник, и мнението му по Хати-хумаюна, което сведочи за незнание или дори за нещо по-лошо (срв. Глас едного българина, „Съчинения”, 111, 342-343), за Чомакова той изпитва високо уважение, брои го „истинно българско сърце” и очаква от него необходимата твърдост по народното село (срв. писма от 11 април и 6 юний 1861 г.). Кръстович, Чомаков и Раковски са еднакво необходими за извоюването на българска черква. Такт и енергия у първите двама, легални вожди на българския народ, и остро перо на втория, авторитетен като нелегален публицист, нанасят непоправим удар на католишкия сепаратизъм у българите и подготвят триумфа на българската екзархия в 1870 г. Към историята на черковния
към текста >>

699. 2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

гърди, от страх исуитска ли, какво, на вечерта се замел в гр[ъцката] патрикана и искал от патрика прошка. Той го благословил по фанариотски и му рекал каквото обича и гдето ще да го нареди. Отговорил, че като свещ[е]ник на българската] църква, той ще си остане пак там. „Много добре” му ся е отговорило, но до днес той са намира в една владишка къща във Фенер (тъй казват), а според други в х. Томакева. Смущението на исуитити в тоя случай е излишно да ви го съобщавам. Те за да ся подкрепат, решават да издават пакутрепката (бяха я пристанали), но само един път в седмицата. И понеже миналата събота им са бил дал берат за припознаването на дяда Йосифа за вунятски патрик, завчера в неделя го готват в яхъра си и го напечатват, за когото ето ви една отломка тука. Туй ги посъживило и си наточиха пак зъбите. Но какво с[ъ]битие! Вечерта на 5-ий того дядо Йосиф и Ма[к]арий побягват от яхъра им. Вчера всичкити калугери исуити са биле струпали тамо и „Аман, де са и що са!”, но никаквата. Туй го таиха до пладне вчера, до когато са раздаде слух из цял Балкапан. Същия час са испратиха няколко младежи на цър[квата] ун[иатска] и са уверихме, че дядо Йосиф и Макарий побягнали, като зели със себе си и всичкити кръстове и пр., подарени от мършевия папа. Папищашите тропкат и каде са? Пък нищо на мегдан! Но както и да е, дядо Йосиф и Макарий побягват. Сега тук ся пита къде са? Още не съм са научил. Защото, както проумявам, че и патриканата е спомогнала в събарянето на унията. Едни казват, че
към текста >>

700. 2.10.10. Писма от Йосиф Генов Дайнелов, 09.06.1861 г. 2.10.10.1. Униатската пропаганда на залез (№ 188)

е завел. Това е най-ентересарно! Имат един милион борч. Пари им искат - нямат. Н. Еф[тимов] ще иди, както са вижда, на заточение за калпазанлък178 с едни селски мюхюри179. Манол никакъв ся не вижда и почти, че един дръпна насам, друг нататък и работата кажи, че е на издъхване, освен ако да вършат нещо исуитити. Каква срам! Цяла Европа го научи, това, а днес патрик побягнал... Портата с какво око ще гледа дела си, не знам. Работи им са у магла и след тия всичкити аз мисля, че и ако ся подкрепи унията, савда гейри180... _______________________________________________ 174) Стар приятел 175) Вапор - параход 176) Евтино се спасиха 177) За бога. 178) Фалшификация 179) Печати 180) Празна
към текста >>

701. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

протестантските мисии в Ориента. Непосредствено след войната английските дипломати разглеждали българския въпрос в духа на Хатихумаюна. Но когато през 1860 г. българското движение заплашило вътрешния мир в Турция, английският посланик в Цариград Хенри Булвер поискал категорично от Високата порта да удовлетвори българските искания, за да се предпази от опасни усложнения. Независимо от интимните съображения на английската политика Англия единствена от големите сили подкрепила радикално българските искания. При нейното влияние в Цариград това имало важно значение за определяне на турската позиция и за благоприятното разрешаване на българския въпрос. Английската дипломация за разлика от Франция разбрала също и безсмислието на прозелитизма193 сред православните християни на Изток. Именно поради това тя не залагала така много на протестантските мисии както Франция на католическите. Но все пак с нейно съдействие след войната в България се настанили първите протестантски мисионери. Те успяват да създадат няколко малки общини в Шумен, Търново, Пловдив, Стара Загора, София, Битоля, Самоков, Банско. През 1863 г. протестантите открили в Цариград прочутия Робърт колеж. Протестантски училища за момичета и момчета били отворени в Пловдив, Ст. Загора, Солун, Битоля. Със средствата на Евангелийското дружество в Цариград били издадени голям брой книги на български език, предимно с религиозно-етично съдържание. В продължение на десет години протестантския мисионер Баингтон
към текста >>

702. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

на войната, когато за пръв път в източните работи Франция придобива преобладаващо влияние, всемерно се активизират всички отряди на френския политико-религиозен апарат в България. Дипломатите и мисионерите преценяват, въз основа и на опита от двете изтекли десетилетия, че в трудната и деликатна униатска дейност може да се постигне успех, само ако се заложи на влиятелни среди сред българското общество, като се създаде едно добре организирано ядро от привърженици на униатската идея, което подкрепено от френските мисии ще подготви условията за един реален пробив. Като главен аргумент на тази акция с далечен прицел се използува непрекъснатото засилващият се процес за национално обособяване сред българите, който изостря българо-гръцкия църковен спор. Политиката на Русия за запазване на единството на източния православен свят под върховенството на цариградската патриаршия от друга страна давала възможност на Франция да поеме ролята на защитник на българските църковни интереси и да подготви своята прозелетична акция. Еужен Боре внимателно проучва и анализира измененията в източноцърковните работи. Още през 1854 г. той констатира, че сред поробеното християнско население „първоначалното образование, любовта към родината и влиянието на цивилизацията са така проникнати в нравите”, че е създадена благоприятна обстановка за действие. Тази мисъл Боре доразвива в един доклад, където констатира, че в Турция има една силна опозиция от гръцки схизматици и арменци, които държат за Русия. Католиците
към текста >>

703. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

този народ се е ползовал с него до преди 90 годин и че то, като се е признавало така в старите времена от султаните, е още и на ново подтвърдено с Хатти-Хумаюнът от 1856 година, който обезпечва на христиенете всичките права, каквито са те имали от древне време и до сега. Този меморандум беше отбележен с деномесечие 13 януарий. Комитетът на клонът от Евангелский Съюз, като го получи, отнесе се незабавно до представителите на шестте протестантски държави в Цариград с ходатайство да подкрепят с приятелското си влияние пред султановото правителство проебата на Българете. Писмото, което той отправи с тая цел по адресът на казаните представители, доказва неоспоримо, че българските архиереи и първенци от православно-народний стан не са нито най-малко мислили да приемат протестантство, според както утвърждаваше тогава в. „България” с цел да покаже, че уш и те вече се решили да променят Вяра, само че избират протестантството, а не католицизмът. Това писмо, препис от който се намери в нашата сбирка, е съставено в следните думи248: „Господине! Ще да е достигнало, без съмнение, до вашето знание, че Българский народ се старае от няколко време да свали от себе си игото на гръцката йерархия и иска от Отоманското правителство възстановеньето на древнето си право да избира епископите си измежду сънародниците си. Мотивите, върху които се основава това искане са изложени в меморандумът от 13/25 януарий 1861, адресован до Евангелский Съюз от епископите, духовенството, представителите и
към текста >>

704. 2.15.1.6. Тодор Бурмов.

на Т. Бурмов е богат извор на сведения. Трябва обаче да се има пред вид, че тя е написана от строго православно гледище и от това гледище са обяснени всички разглеждани документи. Понеже авторът не е имал на ръка други извори, освен домашните и донейде гръцките, съчинението му разглежда църковния въпрос и унията едностранно. Това не намалява неговото важно значение, преди всичко като мемоари-извори по разглежданите въпроси, доколкото авторът изнася непосредните си впечатления, подкрепяйки ги с други съвременни на църковно-народното движение свидетелства и
към текста >>

705. 2.15.1.8. Проф. Михаил Арнаудов.

„Иларион Макариополски”, София, 1925 г., с научна компетентност се занимава с дейността на Католическата пропаганда и с унията. Той разглежда въпроса за връзките на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски с полските емигранти в Цариград263, спира се на опита за кукушката уния, на ролята на Драган Цанков и на противодействието на Макариополски. Арнаудов бегло излага развоя на унията от първите успехи до провалянето й в Цариград, дейността на полската емиграция, на Пропагандата, на подкрепата, която Франция й е давала, особено се спира на слуховете за уклон към унията на Иларион Макариополски и на други цариградски българи от партията на умерените, като критически разглежда досежните сведения на Т. Бурмов, П. Карапетров, Св. Миларов (с. 121 сл., 170 сл., 193 сл.). Към труда на Арнаудов са прибавени (с. 338-362) известните важни документи, засягащи отношенията на Иларион Макариополски към полските емигранти в Цариград (Кратка автобиография и самозащита на Илариона Макариополски от 1850 г.), към унията от 18 декември 1860 г. (Завет към българския народ от 29 април 1861 г. на Иларион Макариополски и Авксенти Велешки), изобщо към Католическата пропаганда и униатските опити (Две писма на Иларион Макариополски от декември 1861 г. и окр. писмо до Православните църкви от 9 март 1869 г.). Нашият учен, познавач на Възрожденската епоха и на църковно-народното освободително движение, разглежда всички въпроси, свързани с църковно-народната дейност на Илариона, с широка осведоменост,
към текста >>

706. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

Никопол, Оряхово, Вратца и повече от 2000 села до София и като се върнал, заселил повече от 60 000 българи с покъщнината им в разни места във Влашко. Втори опит за възстание станал в 1612 год.; във възстанието взели участие всички Балкански държави. Третото възстание, което било чисто българско станало в 1688 година. Водител и душа на възстанието бил Петър Парчевич от Чипровци, болярин. Цяла западна България се дигнала на оръжие, за да извоюва свободата си, но като не бил подкрепен от вън, както се очаквало, било скоро потушено. Възстаниците били разбити при Кутловица, голяма част от тях избягали по планините, а друга във Влашко. Чипровци и селата в цяла западна България били ограбени и опустошени. От цели околии след възстанията жителите напущали селата и се заселвали във Влашко и Трансилвания. Изселванията били по-опустошителни за българите от турския нож. От падането на България под турците до втората половина на XIV [XIX] век три лами подяждали българското население: първата била турския нож, втората асимилирането и третята изселването. Втората и третята са погълнали повече българи отколкото турския нож. Във Влашко цели околии и градове се заселили с българи като напр. Плоещ, Александрия, Гюргево, Краево и около 30 големи села; макар и по-енергични и културни от ромъните, българите не можали да противостоят срещу некултурността и неподатливостта на ромъните и били претопени след 2-3 поколения. Днес самите имена: Димитреско, Георбеско, Добреско показват
към текста >>

707. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

просветени християнски народи; събираха парични помощи за построяване на редовни училища; помагаха на младежи да учат в университетите на просветните народи в Италия, Франция, Германия... А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ. За българина е приятно да слуша да се говори против турците и подкрепя онези, които обикалят и говорят между народа, че турската държава скоро ще се сгромоляса. Всички копнеят за падането на Турция, след което ще настъпи подобрение на положението на християните. Те казваха: Нека Турция се махне от средата ни, та всички християнски народи да се възползуват от общите блага с братско равенство,. 18а. И наистина тогава изчезнаха национализмът, благородството, споровете и исканията на градските първенци. Всички имаха един общ символ - честния кръст, и един общ лозунг - „Сражавай се за вярата и за отечеството”. Тогава нашият български народ забрави нанесените му от гръцките фанариотски владици обиди. Затова и подаде ръката си с чисто сърце за създаване на съюз с останалите християни срещу общия враг. Всички като един мислеха по какъв начин да се освободят от надвисналата над тях в продължение на пет века опасност, за да получат всичките блага, като разрушат железния ярем и разкъсат неразкъсваемите вериги - всичко друго те изоставиха на заден план. 18б. Този общ
към текста >>

708. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

епохата на турско-гръцкото робство, изиграло важна роля в това възраждане, е замислено още в руско време. В молбата, поднесена на княза Н. К. Богориди от специална депутация на българските колонисти, се казва: „Мисълта за подобно общо образователно заведение, поради вървежа на работите по нашето колонизиране, не можа да се прояви по-рано. Тя възникна и се разви едва преди началото на изтеклата война. Руското правителство удобри нашата замисъл и обеща за нейното осъществяване своята подкрепа: но началото на войната и неизвестността на нейния ход побъркаха на нашите начинания. Сега, когато са отстранени всичките препятствия, които ни спъваха към достигането на много-желаната цел, ние, долуподписаните колонисти от двата Измаилски окръга по общо единодушно съгласие, желаем да се учреди в първенствуващата колония Болград отдавна желаното училище, в което науките да се преподават на български език, а така също да се преподава и господствуващия молдовски език... За издръжка на цитираното училище ние определяме завинаги приходите от отдаваните под аренда: риболовства в колониалните езера, двата плавателни моста и петте полски ханища.“ Върху тази молба княз Н. К. Богориди слага резолюцията, на 26.III.1858 год. в Яш: „Препоръчвам настоящето на Департамента по църковните имоти и на народното просвещение за незабавно туряне в действие предложението, изложено в него, в пълния му обем.” И последва хрисовулът, чийто съществени положения са: 1. Народното училище в Болград ще се издържа от
към текста >>

709. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

рая - българи. Лозунга „борба за вяра" се заменя с тоя „борба за вяра и народност". 5. Спечелената от гърците свобода накара българите да заключат, че те ако бяха „християни" и те щяха да се освободят наедно с гърците. Този факт урони окончателно гръцкия авторитет пред българите и турските власти. Елинизма, тъй усилно загнездван между българите, почва да увяхва. Три години след паметната 1821 г. излезе от печат първата българска училищна книга: „Рибния буквар” на Берона, с подкрепата и средствата на сливенеца Андон Иванов в Брашов. __________________________________________ 371) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Милёт (ар.-тур.: miller) - народ,
към текста >>

710. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

на войната и руската окупация; втората партия настоявала за масово изселване, единственият път да се избавят завинаги от отвратителната турска тирания; третата партия била за повдигане на общо въстание в цяла България, използуване присъствието на руските войски за освобождението на страната ни от турско иго. Първата партия обединявала гражданите от „гръцката класа” според Селимински, т. е. чорбаджиите. Те се надявали чрез покорството и блюдолизничество да придобият отново турската подкрепа и господството си в обществените работи, за да живеят за сметка на обществените средства. Те били ненавиждани от останалото гражданство и естествено е било да пожелаят да придобият на всяка цена и с всички средства покровителството на турците. По-заможните граждани пък трудно могли да се помирят с мисълта, че трябва да жертвуват толкова свои имоти и имущества. Ето защо те се наредили на страната на „гръцката класа”. Привържениците на последната, които Селимински характеризира като герои на клеветата, доносите и низостите, не са имали смелостта да излязат с открита агитация в полза на своето становище, затова извикали одринския митрополит Герасим Критски, към чиято епархия се числел тогава Сливен, да убеди народа да остане. Владиката се отзовал на поканата, обаче влиянието му сред народа отдавна било изчезнало поради редица противонародни мерки и клевети, които той отправил по-рано срещу сливенци. Гражданите го посрещнали така, че той бил принуден да си отиде преждевременно, за да си спаси
към текста >>

711. 3.6.9.7. Централното училище и неговото откриване (1854 г.)

ОТКРИВАНЕ (1854 година) Идеята за отварянето на едно централно училище, което да обслужва всички българки колонии, според болградчани се появила през 1854 г., в същото това време, когато съдбата се беше надсмяла над двама наши образовани сънародници г-н Калянджи и Радолов, но за съжаление тя не можа да се осъществи по време на руското управление. Едва през 1857 г. с откриването на това училище се залови един от много уважаваните болградчани г-н Панайот Мунджиев, който, като получи подкрепата на г-н Дропуло, заедно с него ходи в Яш да моли княза в дните, когато той се чувствуваше щастлив, от името на нашите болградци и останалите български колонии за откриването на това училище в Болград. В началото това училище беше управлявано от Сава Радулов, но придоби значение, като стана гимназия едва през 1858 г. при Мутев, който беше поканен за директор на тази гимназия. И така ние виждаме, че се навършват вече цели седем години от откриването на гимназията в Болград, която се ръководи от директор и е комплектувана с необходимите учители, за която ежегодно се харчат около 20 хиляди карабовни, но за съжаление досега тя нищо не е измътила. Тя е далеч от онзи момент, когато ще може да оправдае надеждите на всичките ни сънародници, които виждат за пръв път да се открива за българите гимназия - както за тези в Бесарабия, така и за тези в България. Учителите в тази гимназия, както и директорът са чужди един за друг, чужди по своите мисли, представи, познания и желание. Причината да излязат
към текста >>

712. 4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.

само не ще произведе желаните последствия, ами ще и да срещне истински мъчнотии в изпълнението си?” Едва подир Бурмова Драган Цанков захвана да пише против тоя проект във френския вестник „Курие д’Ориан”, а след това и самият тоя вестник много писа, както доста писаха Теодор Икономов от Шумен (Коларовград) и други още във в. „Македония”. Мисълта, намерението на Митхад паша се не осъществи и затова има да се благодари не само на русенските българи, ами и на българския печат в онова време, подкрепян от гореказания френски вестник. Освен това случи се добра чест на българския народ, та правителството вдигна Митхад паша от Русе. Тука трябва да се каже още, че според проекта приходите на българските общини за поддържане на училищата им щяха да влязат в ръцете на правителството, което щеше да назначава учителите, инспекторите, каквито и назначи, и пр. С малко думи казано, целта на Митхад паша беше да потурчи българите... Когато по-сетне беше главен управител на Солунската област, той се опита да отдели македонските българи от мизийските и тракийските, ала пак не сполучи. Митхад паша е първият председател на Шураи девлет (Държавния съвет), който се учреди в 1868 г., уж нещо като френския Държавен съвет. През тая година бидоха назначени за членове на Държавния съвет и българите Георги Стоянович Чалъоглу от Пловдив и хаджи Иванчо Пенчович от Русе, а Гаврил Кръстевич от Котел биде назначен за член на Върховния съвет на правосъдието и Николай Стоянов Михайловски от Елена - за член на съвета
към текста >>

713. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

една беда идейки от патриаршията. Нови протести, нови заканвания на Илариона Критски, най-сетне второ арестуване на Димитра х. Тошов и подкарване за Цариград, но пак освободен. Патриаршията, търновската митрополия и врачански епископ Методий изчерпили всичките си усилия да се наложат на врачанци, но разбрали най-сетне, че докато е жив Димитър х. Тошов, тяхната кауза е пропаднала в събудената и национално издигнатата вече врачанска епархия. Останало последното средство: предателството, подкрепено от скроена клевета. От това загина легендарния врачански герой Димитър х. Тошов. Приемникът на Методий бил епископ Агапий. Дали този епископ е бил от българско произхождение, както предполага Фотинов, това не е установено. Той живял до 1845 г. добре с жителите на врачанската епархия и с първенците и народа на града Вратца и спомогнал доста за развоя на учебното дело. Обаче, известни подозрения върху неговия личен живот и нравственост турили искрата на тлеещия огън на врачанската ненавист към фанариотите. Подозрения от некрасиво естество, накърнено честолюбие, конфликти с първенците за подбора на учителския персонал, какъвто били случаите с Кръстьо Пишурка и Петко Славейков, създали една тягостна атмосфера около епископа докато най-сетне, в 1849 г., на 5-й октомврий, Агапий падна убит от куршума на един албанец. Останките на епископа са погребани във вътрешността на църквата „Св. Възнесение”, с надгробна плоча, върху която е издълбан надпис, съчинен от Цвета Кръстенякова. Приемникът на
към текста >>

714. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

въстание, и това, че както Левски, така и В. Ганчев и Хр. Сариев били снабдени за работата си в България с необходимите пропагандни материали - прокламации. Вероятно прокламациите за Ганчев и Сариев били отпечатани едновременно с прокламациите, които Ив. Касабов и Т. Райнов печатали през втората половина на март 1869 г. за Левски. Изложените факти са важни, защото дават основание да се приеме, че задачата на В. Ганчев и Хр. Сариев не е без връзка с втората обиколка на Левски. В подкрепа на това предположение има и други податки, за които ще стане дума по-нататък. Преди да се отправят за България, В. Ганчев и Хр. Сариев, както пише д-р Г. Миркович, били изпратени от Т. Райнов в Цариград при М. Иванов. Той им закупил добро оръжие, снабдил ги с хубави коне и им дал според Миркович 1000 турски лири, от които като „главатар” В. Ганчев взел 800. За район на действие им било определено Берковско с оглед на това, че „там балканът граничи със Сърбия, дето в секи случай ще има средство за прибежище”. В революционното дело М. Иванов привлякъл и д-р Г. Миркович, по това време лекар в Лом, а след това в Берковица. За връзка с останалите дейци М. Иванов съобщил на д-р Миркович и „лозинката”, която се състояла от думата „ревност”. В кръга на съзаклятниците бил включен и Брайко Ц. Кофарджиев. В спомените си той сочи, че е спечелен за делото в края на декември 1868 г. в Цариград по настояване на епископ Доротей389 и М. Иванов и заедно с тях положил клетва. В същото време му съобщили и
към текста >>

715. 5.4.2. Спомени за Диарбекир и Мардин. Писма до Стоян Заимов. 5.4.2.1. Писмо № 1

още един приятел, Манол Иванов, че през последния този, запознах се с него; той ми се виде доволно развит и духовит, при всичко, че излезе от вънка кукла, а от вътре панукла (чума), както казват гърците. Неговата вънкашност ни приближи толкоз, че ни увлече да извършим с него и едно патриотическо народно дело, съобразно с обстоятелствата и времената: то стана по следующия начин: Понеже през пролетта на 1867 год., се появи Филип Тотювата чета, ние намислихме в есента на същата година да подкрепим нейното действие с един адрес, който обемаше с примери и доказателства доволно незаконните злоупотребления на турците върху българите, адресуван до сичките посланици и до самата Висока Порта; той уж произхождаше от един комитет находящ се в сред Балканския полуостров. Този адрес, под един прост стил, се написа от мене, а се раздаде от самия Дорча, придружен от един негов человек, на сичките посолства и на същата порта. Това беше първото ни дело с Дорча, за голямо наше и негово нещастие. __________________________________ 404) Бележка на Вергилий Кръстев: Писмата на Д-р Миркович до Стоян Заимов са били задържани от Д. Страшимиров, но по-късно се връщат в архива в „Народната библиотека” (на 17.XI.1927 г. от 78 стр. ръкопис). Д-р Миркович е бил загрижен за тях, понеже втори път не би могъл да ги напише. Намират се в архивен отдел в папка № 62, инвентарен опис НА 8545, като е написано, че ги е оставил Д. Т.
към текста >>

716. 5.4.2.2. Писмо №2

нямала от нийде нищо; внезапно тя си спомня за един плик, със заповед да го отвори само тогава, когато той може да не съществува вече. Щом отворихме плика, намерихме три записа, от които всеки един имаше стойност от 500 л. т.; нацело стойност 1500 л. т. Тези пари били дадени с лихва на някой си търговец, на име Янко Дженфезциа Власто, който се задължаваше да наплати постепенно, щом му се поискат. Освен това откриват се още някои разписки за едни дадени пари на някоя печатница за подкрепление на един гръцки вестник „Театис”, редактиран от един член на черния кабинет на име Николаидис, стойност, която е възлизала на две хиляди лири турски”. Само тези две суми надминуват стойността на 3000-те л. т., които вашето „Минало” споменува. Следователно вашият съобщител излиза неверен както в това, тъй и в’ сичките си други мними сведения, за които ще се говори когато им дойде реда. Още Стефан Стефанов ми съобщава едно друго малко важно нещо по тия работи. Той ми каза, че подир смъртта на Али-паша се открива една кръгла сума, от 30 до 35 хиляди л. т., които Манол е изтеглил от Йусни-паша, заптие Мйушуру в Али-пашово време, пари взети от хярижието под разписка на Йусни-паша и дадени на Маноля. Министерството, което заело мястото на Али-паша, поискало отчет от Йусни-паша: като какъв е бил тоз Манол и защо му са били дадени тези пари. Йусни-паша, като не можел да представи никакви оправдателни документи, освен че той дал тези пари по устна заповед на Али-паша, бил деградиран и испратен
към текста >>

717. 5.4.2.4. Писмо №4

временно във Влашко и то да би да задам затруднение във всеки случай на моя поръчител. Тома Младенов, който беше верният предан на пашата, беше същевременно и кореспондентина на Дорча по вървежа на работата. Че решението на съдебните изследвания се привърше по един подобен начин, Дорчо веки знаеше от сведенията на Тома. Този ход на работите не беше никак приятен. Следователно, той не можаше да остане хладнокръвен при едно подобно положение. Той трябваше както и да е, да я поднови. Подкрепен от своя защитник Къбразлията, подействува види се, да се доведат тези, които са се указали като най-съмнителни по работата, да се разпитат отново в Цариград. Тъй, щом се разтопи Дунава, мене и още едного, на име Гзорги Мангооглу от Плевен се повикахме от властта и се изпратихме в Русчук, от дето наедно с Василия - по сухо, в железа, се изпратихме в Цариград. ___________________________________ 409) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Муавинин (ар.-тур.: muavin) - помощник, заместник на
към текста >>

718. 5.4.2.7. Писмо № 7

да ми бъде полезен за няколко дни? Той ми отговори: даже и повече ако обичате. С благодарение той ма снабди с 3 наполеона, които ма обезпечиха за няколко дни докато се ориентирам в новото си положение. Гражданите като се известиха, че аз съм лекар, като нов, начнаха да ме викат и да прибягват за помощ към моето занятие. В кратко време аз се поправих до нейде финанциално, дето можах да излеза и на частно-особено жилище. Моят колега Хайрула ефенди, който благоволи да се покаже като мой подкрепител, и който беше просто от практиката лекар, пожела да ма покани да станем съдружници, което и извършихме. Тъй, в малко едно време аз се запознах със сички по-първо фамилии, които с благодарение ме приемаха в къщата си; нямаше вечеринка или събрание, без аз да не бъда поканен. С една дума град Мардин, в едно кратко време, беше станал за мене като едно второ отечество. Той, който имаше от 12 до 15 хиляди жители, беше от няколко народности и разни религиозни секти; управлението му зависеше от един паша мютесарифин, с когото аз станах ближен познайник, както и с неговите подчинени чиновници. Тъй щото аз свободно ходех, когато беше нужно, не само по селата, но и от град на град, даже от вилает на друг вилает. Сичко туй ставаше, че аз бях придобил пълно едно доверие, както от правителствените хора, тъй и от гражданите християни, които мислеха, че аз веки ще стана тамошен жител и тяхен гражданин. Те мислеха тъй, коги аз мечтаях съвсем противното. За да подкрепя тяхната мисъл и да подправя пътя
към текста >>

719. 5.5.6.4. Бележки.

1876-1877); автор на конституцията от 1876 г.; отявлен англофил и русофоб; бил за безкомпромисна разправа с българското националнореволюционно движение; обвинен в убийството на Абдул Азис, турски султан от 1861 до 1876 г.; бил заточен и убит. В оригинала името му тук и по-нататък дадено направило „Мехтад”, „Метад” и пр. Мурад V, провъзгласен за султан на 18 / 30.V. 1876 г., след свалянето на чичо му Абдул Азис. Султан Абдул Хамид II, царувал от 1876 до 1909 г., взел властта с подкрепата на либералните кръгове, провъзгласил конституция в 1877 г. - политическа маневра за проваляне на Цариградската конференция, - а след това установил деспотичен режим и станал известен като „кървавия
към текста >>

720. 6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител.

съвсем страшно и против человеческите длъжности, обвинение. Искам да изприкажа истината на това приключение. ... Ела Боже помози! Мой собствений изповед накраткио В Плевен владеят две партии, които от ден в ден се усилват. Едната е владишка, а другата е еснафска. Към владишката принадлежат (да ми опростят, че не ще им удостоя имената), няколко богаташи (от българский труд), които са подкупени с по 10,000 гроша на годината. Към еснафската партия436 принадлежат всички еснафи, които и подкрепяват училището. Неща да обвинявам сега нито едната, нито другата, но ще изприкажа, моето странно и дори и за смърт обвинение!!!! Като се поучих в Белградската и в Карловската гимназия, аз се върнах в отечеството си. Но скоро получих от Плевенското общество едно писмо, в което ме викаха за учител. Отидох и се цаних. И аз се радвам, че под българин (?) пастир съм бил!.... Тежко и горко! Като се цених почнах да уча учениците. Това било противно на г. Доротея. Тук било имало закон, че какво, никой учител не смеел да се цени без негово дозволение!... Аз му писах г. Доротею и молих дозволение, но нема да ми се отговори! Страх сега ме завлада, лели мале, къде да се дяна! Страшни гласове за мене се отпушиха. Поисках да си дам оставката, но кой те пуща? Еснафите се молят, учениците плачат, а епитропите ме къткат, като петел пилета, когда слети над тях пиляк. Поп хаджи Георгии ме ухули както си треба всред църквата пред народа. Пак си исках оставката, но кой ти пуща, от зло по на зло. Поп Тодор ме и
към текста >>

721. 6.5.3. Бесарабските българи.

събирано в тридесет четиридесет години, подир което са похарчени за покупка повече от 1000 рубли. При това годишно странствувание, учениците се разпиляха и числото им от 200 се умали на 40. И колонистите, които с удоволствие и готовност жертвуваха за полза на учението, станаха студени. Те не чуваха нищо друго освен, че школата се мести, закрива и че управляющий пак разпъдил децата. (следва) Г. 1, бр. 29, 13 декември 1863, с. 114, 115. Но за чудо, що нито една душа не се намери да подкрепи в тези гонения това преполезно заведение? Секой, който от гдето се завърнеше, искаше да заеме училището, ако не за жилище, то за конюшня (яхър). Скръбно беше на колонистите да гледат лошите действия на своите началници толкова, колкото пък беше жалко да възпомняват големите някога сторени благодеяния от основателите на българските колонии, Инзова и Буткова487. Ей словата на колонистите, с които винаги с възд[ишка] възпоменават своите благодетели: „Ах, минаха онези времена и не щат се вече върнат за нас. Те бяха при дните на нашите благодетели и добри началници, дядо Инзова и Буткова. При тяхното родителско попечение се разсипваха секой ден големите благодеяния на нас българите!“ Южният край на Бесарабската област и на Херсонската губерния е населен по-много от българи, сърби, и руси, останалата част са немци и си имат комитет, от който са и управляват от немци. Чиновниците на този комитет по многото са немци. Председателите, доколкото ний от 1859 помним, са били следните: Гаин, Розен,
към текста >>

722. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

Георги Миркович В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 3, 16 декември 1867, с. 3.; бр. 4, 23 декември 1867, с. 2-3.; бр. 5, 30 декември 1867, с. 3. Г. 2, бр. 3,16 декември 1867, с. 3. Господин редакторе, Благоволете да вместите в стълповете на вашия лист следующето: От няколко време Императорското Правителство има добрината да изпълни желанието на Пловдивските жители, както гледаме във вестниците, като и им дозволи да могат да разхвъргват по два гроша на бедел, сека година за подкреплението на една главна школа в този град. Това благо дело от страна на Правителството е едно потвърдение на успеха, когото то желае да види по-скоро между неговите верни поданици - за това ний вярваме, че другите Българе да не са в изключение в това отношение, стига само общините на всяко място да благоизволят да се споразумеят с местният си главен началник и да го поставят в действие за в полза на техните школи. Желанието на Императорското Правителство е голямо към напредъкът, към успехът и към благоденствието на неговите верни и покорни поданници - не остава освен тям да се постараят щото по-скоро да изпълнят неговото стремление и благонамерение. В това отношение ние секаме за нужно по причина на положението ни да дойдем на помощ на нашите с едно кратко изложение въз наредбата на школите, което имахме случай да съставим преминалата година в Сливен за школите на този град. Тези наредба се състои в някои правила, които се отнасят към попечителите, учителите и към разпореждането на учениците
към текста >>

723. 6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.

(Букурещ). Г. 1, бр. 30, 10 юни 1870, с. 233-234. Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 291. Букурещ, 9 юния [1870 г.] Работите на турското правителство в последньото време са се заплели повече, отколкото тия бяха заплетени досега. Правителството в сегашно време е обърнало сичкото свое внимание и сичките свои сили изключително на това, за да удави общественото самосъзнание и да подкрепи своето гнило здание. То положително се е отказало днес от сичките други свои занятия и предало се е само на това, да гради шпионски системи и тайни кабинети. Али паша иска, както и да е и с каквито средства и да е, да угуши християнското самопознаване и да убие сяко едно либерално движение, което би се появило между християните; той сече и наляво, и надясно, не влазя в големи изследования и в големи съображения; даже той не търси и обвинителни факти. - „Иван или Дончо е народен човек”, говори Шнайдер или Арнаудов. - „Той тряба да работи с русите и сърбите”, или „Той тряба да работи с комитетът, защото неговият побратим живее в Букурещ”. -„Кажете на полицията да го хвърли в кюрекът”, говори Али паша и Петър гние в темницата и сам не знае защо. И така, шпионството е станало в сегашно време най-модният занаят; сяко лице, което иска или пари, или знатност, то се препоръчва пред правителството с шпионство и лъже безмозъчните глави, зима им лирите, затваря невинни хора и открива ония комитети,
към текста >>

724. 6.17.4. Положението на заточениците в Диарбекир

юнак. А на 11 април, т. е. на връх разпети петък, часът по 10, умре Станчо хаджи Иванов от Тетевен, който е оставил стара и беззащитна майка, млада невеста и две сирачета, и който едвам на 28-годишната си възраст е извикал: „Прощавай Българио!” Но прощавайте и вие свети мъченици! Вечна ви памет! Ще да кажа аз на место вашето отечество и ще да се обърна пак към живите. В затворът почти сички са болни и ако им се не подаде каква-годе помощ, за да могат барем с по-здрава храна да подкрепят организмите си, то тие сичките ще да искапат, като гнили круши. Геренов и Радославов са така също в крайно лошаво положение. Първият, който е изпроводен на 7 години в Ерзерум577, е като речи, постоянно болен, а вторият, който е осъден на три години в Кития, той измръзнал до толкова силно, щото му са окапали пръстите и на краката и на ръцете. Един само Узунов противостои на сичките мъки и страдания и с геройство прекарва свойте черни дни. Силният характер и твърдата воля на тоя момък заслужават големо уважение. Из пътят за Деари-Бекир и от тука за Мерден, той се е отказвал да езди кон, морил е себе си с глад и много пъти е накарвал заптиета да гледат на него с почит. Напразно „Независимост” го е наричала някога си предател и безхарактерен човек. Аз познавам и него, и другарите му и готов съм секога да докажа, че Узуновците са редки и че тоя момък е станал жертва не на своята, а на чуждата глупост. Но стига до тука. Когато ви изпроводя мартирологът за сичките умрели от 1862 год. и до сега,
към текста >>

725. 1. ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА.