Търсене в текстове за 'подкреп'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

за "църковен глава". Подробно били уредени въпросите за взаимоотношенията между духовниците и населението, събирането на такси и налагане на наказания. Били установени отлични взаимоотношения с Мидхат паша в гр. Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града. Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове. От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг. Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г. в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси. Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г. с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били
към текста >>

2. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

даде много обнадеждаващ доклад за работата си през годината. Докладът показва, че е имало нарастващ интерес към срещите в Русе. Някакви млади мъже са се опитали да внесат безредия,но неуспешно. Работата в с. Хотанца е изключително окуражителна.Брат Дънов, заминал за Америка преди няколко седмици, е свършил чудесна работа в това място. Най-обнадеждаващото нещо във връзка с дейността в този район е това, че всички членове се стремят да дават десятък от всичко, което имат, за подкрепа на Божиите дела“. От този период има фотография на Петър Дънов, правена вероятно в Русе. Засега е известно, че с кратко посвещение е изпратена поне на двама души. До сестра си Мария той пише: „Русе, 24 ноември1887 г. В знак на искрена братска любов подарявам за спомен лика сина Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса. Ваш искрено любящ брат. Блажени ония души, които живеят в Небесна любов. Хотанца“. На снимката до Петър Василев, съученика му от Свищов, е написано: „Русе, 1 април 1888 г. В знак на приятелска и братска любов в Исуса подарявам лика си на П. Василев. Помнете ме в Христа,понеже в Него ще живеем за всякога и ще се радваме. Блажени онези души, които са съединени в Христовата Любов. Ваш брат и приятел в Христа – Петър К. Дънов. Хотанца“. След Петър Дънов през 1893 г. на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров. По това време вече има отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно се
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън 1. Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г 2. Научната теза на Петър Дънов 6.2. Научната теза на Петър Дънов Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение. Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация. Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията. Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си. През учебната 1892/1893 г. Петър Дънов следва курс по практическо богословие, воден от проф. Лутер Таунсенд. Този курс завършва на 15 април 1893 г. със защита на научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена". Текстът е с ограничен обем, с много четлив и обработен почерк, не съдържа библиографска справка или показалец.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един
към текста >>

6. Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”

Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината” Избраникът Божий и Вождът на Истината - Разговор на Учителя с Духа Господен Избраникът Божий и Вождът на Истината Разговор на Учителя с Духа Господен Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи
към текста >>

7. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма
към текста >>

8. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

е един от великите князе на Небето. Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите да изпълни Неговата воля. Това остава да видим кога се яви словата Господня на тоя свет. Изпроводете ми неколко екземпляра кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се понуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя. Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд. Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия. Заповедано ми е да Ви кажа, че требва по-усърдно да се молите. Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа. Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви. Имате поздравление от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми. Ваш верен: П. К. Дънов Варна Ноем. 14 1899 [П. П.] Пишете ми пак да зная как отива работата. Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович
към текста >>

9. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа.Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с
към текста >>

10. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

свидетели на Неговата истина. Работете чрез Духа на молитвата. Пишете от моя страна на Х[а]раламби и го поздравете нарочно. Господ иска неговото сърце, тъй му кажете. Гола вяра не струва. Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това. Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва. Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита. Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка. Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него. И ще напише закона Си в сърцата им и даже глупавите няма да [се] заблуждават. Приемете моя искрен поздрав и двама[та]. Аз ви изпращам своите благословения от Господа. Мир вам. Работете с духа на молитвата за Неговата слава. Искайте и хлопайте и ще ви се даде. Ваш верен: П. К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе................... 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно
към текста >>

11. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го
към текста >>

12. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления. Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за Вази, Господ Бог мой да Ви подкрепя и ръководи. Имате нарочно поздрав от баща ми. Един от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение. Дявола и там се загнездил, но Господ е верен. Приемете моя приятелски поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович
към текста >>

13. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас. Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище. Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа. Колкото за земните неща не се грижете, те ще се уредят тъй както е Бог отредил. “Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще Ви се приложи.” Вие ме питате имам ли намерение да слеза къде Варна през това лето. За сега не мога да Ви кажа нищо положително. Но ако е рекъл Господ и ако е Неговата воля през идущия месец може пак да се видим. Книгата на William Stainton Moses съжалявам да кажа, още не съм я приел. Не ся ми отговорили. Вашите съобщения ме радват. Относително до загадъчната личност, това е нещо което се пази в тайна от Небето. Денът и часът ще се открие сам кога дойде. Вождът по
към текста >>

14. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа". Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа. Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се
към текста >>

16. Учителя дава 'Добрата молитва'

братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело. Всичко ще се адресира до брата: Черню Станчев в с. Мъглиж. З.III.1925 ГОД. Казанлък С братски поздрав: Н. П. Камбуров. 3) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1925 година Неделя, 23 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва Добрата молитва. „Бог е Любов". Пътят на живота. „Духът Божий". „Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух," Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието на Йоана; 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София

Всичко съдейства за наше добро. Ще ви се окаже помощ. Не се смущавайте духом. Има неща по-добри, които се готвят за нашия духовен живот. Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава. Пазете вътрешното спокойствие на духа си. Благодарете за всичко. Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко. Така казва носителят на Божиите благости. Ще ви даде помощ и подкрепа. П. К. Д. Поздрави бр. Тод[ор], Мелкон, Никол[ай]. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -----------------------61 Това писмо се публикува за първи
към текста >>

18. Учителя във Варна - Слово на 10 август 1903 г.

разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота. Аз винаги съм присъствал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас наедно във всичко, да ви помагам. Аз дойдох да се заселя и да живея помежду ви. Аз ще изкарам всичко да се изработи за добро. Съдбините на този народ, когото вие любите, са в Моите ръце. Според поведението му, така и ще постъпя. Не бойте се, Аз не мисля да ви разоря, но да ви съградя. Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна греха и престъплението от сърцето на тези човеци. Вие вече виждате Моите действия, Духът ми показва своята сила. Аз работя и
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него. Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и Доктора и всички други братя. Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми. Има да Ви съобщя нещо, но само кога се видим, според както е Господ отредил на своето време. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни
към текста >>

20. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

е и най-доброто. А ний трябва да бъдем пример във всичко. Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем благодарни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вий знаете това. Вий сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, това е достатъчно. Сега аз ще Ви помоля да сторите следующето. Имаме един наш познат, който страда от нервно разстройство. Употребете формулата на 9-ия час, четири пъти на 2-ия, третия и четвъртия и петия, а освен това, ако Вий обичате, доброволно употребете и седмия, но това последно ще зависи от разположението на вашия дух. Името му е Костадин187 . Моля, от ваша страна, задължете Тодора да стори същото, но само да вземе останалите ваши [часове]. Седмия час през същите дни. Поздрав на всички. Поздравлява Ви г-н Голов и г-н Бъчваров. Г-н Голов ме е питал няколко пъти защо Киров не ми напише няколко редове. Той се подвизава засега според силите си. Оставам ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-----------------------------------------187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се
към текста >>

21. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

на болния „Направи усилие да станеш. Сега освен Бог никой няма да ни помогне”. Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е
към текста >>

22. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

на болния „Направи усилие да станеш. Сега освен Бог никой няма да ни помогне”. Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е
към текста >>

23. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

- това не е человеческо - това е Божествено. Търпение, всичко ще се уреди. Не сте опитвали още какво нещо е Божията сила. Вий желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност? Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие. Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво низхождение, какво величие от добродетели? Той, на Когото лицето осветлява и съживява всичкото създание, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото без волята не пада нито една птичка, нито един косъм от главата. Да, Той гледа много низходително към вази и вашите грешки - щади ви както никой друг. Вий живеете даром в Него, всеки ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при все това още не можете да Го познаете. С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество. Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда. Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички, поздрав на Юрдана и Марийка. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване

километра. И тъй, в борбата добрите духове победиха.- Трябва да внимавате, защото стоите пред интелигентни същества.После това се прочете даденото от Господа:Извор, вяра и упование.Даниил, 3 глава. Така Аз съм в сила да те избавя от всяко зло и да предотвратя всяко нещастие. Затова уповай както тия три мъже и да не те смущава нищо. Заповедите и постановленията човешки не важат.Йоан, 10 гл., 10 стих. Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега.Захарий, 3 гл., 3 cm. Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи и ще ходиш във виделината на лицето Ми.Иеремия, 15 гл., 20 cm. И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък катостена.Притчи, 17 гл., 17 cm. И ще ти бъда приятел всякога и брат в нужда. Любовта Ми няма никога да оскудява, ни поколебава за теб.Псалом 40, cm. 6. Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата на благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си. В тоя вътрешен извор на живота Бог ще ти се явява да има общение с твоята душа. Това дружение на Господа с твоя дух те пази като зеницата на очите си и пази тия свежи връзки на Божието общение с теб, за да се усили и укреги слабото ти сърце, което има нужда от духовна и Божествена сила; защото силен е само този, в когото Бог обитава и пребъдва с Духа Си.Псалом 39, cm. 4. Тогава всичко ще ти бъде ясно и пътищата Божии ще те радват. Духът ти ще бъде бодър и
към текста >>

25. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 15 август - четвъртък. Господн...

следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.Първо, Отец – благодарност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме.Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария
към текста >>

26. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир. Подир тези разисквания (изявиха желание за почивка Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под почивка, г-н Дънов каза: - Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът представлява един мъж и Господ знае всички потънкости на този мъж. Когато отивахме по трима горе, улавяхме трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главите ни и казваше: „Мирът ми да пребъде с теб." Така всички се изредихме. Изнесе и хляб горе и пред престола бе извършена Господнята вечеря - взехме само по малко хляб и вино, след което всеки от нас взе по нещо от осветените неща, свалихме ги долу и вечеряхме до 8 и половина часа. IV.14 август, четвъртък Изгревът - Том
към текста >>

27. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Търново-Сеймен (гр. Марица)

1909 г. Поздравявам Ви с именния ден. Да ви даде Небето според своята пълнота мир, здраве и подкрепа. П.К.Дънов. Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 ------------------------------------------- * Търново-Сеймен — старото име на град Марица (Бел.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Люб. Е. К. Иларионова, Получих Вашето писмо. Дръжте духа си винаги бодър, сърцето си - спокойно, душата си - чиста, ума си - ясен. Дръжте се силно за Господа. Имайте непоколебимата вяра В Неговия Дух. Той ще преобърне всичко за добро. Аз ще ви помогна да се съвземете. Гледайте да се ползувате от благовремието**. Дръжте мислите си положителни. Отхвърляйте от себе си мрачните настроения, дръжте се в съгласие с добрия живот. Черпете сила и подкрепа от този чист източник. Във време на мъчнотиите человек се калява. Но трудното е, докато се закали. Аз ще видя кога ще може да ми се отвори път да ви дода на гости. Предайте моя поздрав на всички. Поздрави Костадина, а така също и брата си. Надявам се писмото ми да Ви завари по-весела и бодра духом и телом. С поздрав. Ваш: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 --------------------------------------------------- **Благовремие (арх.) — добро условие (Бел.
към текста >>

29. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август

българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за
към текста >>

30. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

да говорят и да изкажат каквото имат. Може да им задавате въпроси и да ги запитвате. Ще изпитвате духовете. Трябва да се пазите от разногласие, ако се роди, ще затваряте събранието. Четвъртият петък е само за тесния кръг. Него ще употребите в молитва тайна и явна, в четене на разни места от Библията, в прямо съобщение със Святия Дух на Господа. Всякой да изповядва в себе си своите прегрешения пред Господа и да иска опрощение, да търси виделина за душата си и сърцето си и да иска подкрепа от горе. Ако Духът дойде върху някого от вази, дайте Му място да каже Словото Господне. С.Щ. може да посещава този петък, само да се моли да не падне в изкушение. В трите петъка може да допуснете по общо съгласие всички ония, които дълбоко и искрено искат да следват пътя на Истината и изпълняват Волята на Небето. Четвъртият ще е достъпен само за малцина, които определих. Прочее, бъдете всички разумни. Гледайте да бъдете пример на всички. Живейте в мир и Господ ще ви ръководи. Моят поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

31. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е — православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре — в права посока си. Изобщо, когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква, например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкоз, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкоз ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате на тоя народ, който е тялото, душата. Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ. Те са силата. Възкресение, то значи човек да се сее наново. Значи, 1400 души българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане. Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните
към текста >>

32. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

и ще видите, че е благ. И според степента на вашето развитие вие ще срещнете и проявлението на Духа Господен. Вие търсите къде е Христос. Но аз Го виждам във всички вас, защото никой друг не ви е довел тук, освен Господ. Ами че кой ви е свързал с мен? Министри в света не мога да ви направя. А защо тогава сте тук? Защото Господ ви е събрал и затова Той, Господ, Който ви е събрал, ще ви благослови. Вие дължите Нему тази светлина и тази благодат. Той в дългото минало ви е крепил и подкрепвал, грижил се е за вашите родители, самите вас и вашите деца и винаги е работил над вас, докато ви доведе в това състояние. И така, Христос е в България, между вас и с вас. Той е, Който подига българския народ. Един ден ще Го видите; Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението Си. Любовта е обща за всичките, а милосърдието — специална добродетел, която можеш да покажеш в особени случаи.Заседанието се отложи до довечера, в 9 часа. В 9 часа вечерта събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Ив. Русев, който с позволение отсъствува. Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание. Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Захари Желев, София

лута. Следователно невъзможно е человек да се движи в две противоположни посоки, защото всяка една изключва другата. Доброто изключва злото и злото - доброто. Человек, който иска да се саморазвива, да се повдига духовно, трябва да остави всяко предубеждение настрани и да се завземе духом да служи на Господа. Казано е, че Царството Небесно е на смирените духом. И земята ще се даде в наследство на кротките. Аз ще видя, ако кармата на В. позволява да му се помогне, ще се постарая да го подкрепя, ако не, той ще иде в общия път, гдето всички отиват. Ако има масло в светилника си, добре е за него, ако не, ще хлопа. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

34. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се подигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните — такъв е от това Братство. Числото на тия братства в България аз съм ви казвал друг път.По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас
към текста >>

35. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август

събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август Протоколите се записват от П. Гумнеров. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 21 АВГУСТ, ВТОРНИК Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. 21 АВГУСТ, ВТОРНИК В десет и половина часа се събрахме и по десет души в група влизахме в тайната стаичка да благодарим Господу за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща. И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза: — Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ.“ През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще оправи всичко. — Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават. Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като
към текста >>

36. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

държава, която иска да съществува и се развива правилно, преди всичко трябва да предпочита справедливостта пред насилието, Истината пред лъжата. Бог забавя, но не забравя. Българският народ сега се възражда, той се кръщава с огън и се очиства с кръв. Трябва да се измият греховете на миналото, да се създадат добродетелите, да се образува мирът, съгласието и взаимната Любов. При падането на България имаше раздор, при нейното въздигане, съгласие, аз й пожелавам Божието Благословение, подкрепление и въздигане, физически, духовно и умствено. Това, което трябва, ние го дадохме. Бъдещето е по-велико от настоящето. Сега браните Господни воюват, Господ Крепкий и Силний в мощ, Нему да бъдат всяка Слава и чест. Но ти гледай по-надалеч. Блажен е вътрешният смисъл на живота, това, което е трайно и непроменчиво. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

37. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София

Люб. К. Иларионов,Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война. На бойното поле се показва и човешкото геройство, и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това - пълната вяра, че без волята на небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия, които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар видимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви, в каквото и направление и да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, който води съдбините на тоя народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува - в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна. Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле.В.В.: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том
към текста >>

38. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Петър Дънов до Величка Стойчева от 30.3.1913 г. София 30 март 1913 Любезна В. Стойчева, За мен важи не как започват моите ученици, но как свършват. Обичайте Господа, обичайте дома си, обичайте ближните си и помагайте на немощните, на страждующите. Това който върши, той изпълнява закона на любовта. Думите в нашия живот имат толкова смисъл и ценност, колкото се подкрепят от чистотата на живота ни. Всякой трябва да се радва, да се весели в делата на Господа. Природата е пълна с добрини. Тя говори повседневно. Любов, която не може да издържа страдания, лишения, унижение, пренебрежение, не носи живот в себе си. Любовта прави всички, които я имат, герои. Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава подтик за работа. Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома. Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората. Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и подтика към мисълта на идейното. Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава подтик за самопожертвувайие. Тази Любов не мисли за себе си, не дири своето си, но това, което принадлежи на Небето. Искам всички постепенно да станете такива. Само тогава ще можете да разберете дълбините, висините, ширините на Божествения Дух. Тогава ще познаете както сте познати. Но сега - на работа при обикновените работи на тоя свят, на тоя живот.
към текста >>

39. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли?- Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство.След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят.И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл.Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало.Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие.Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар?- Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос
към текста >>

40. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

прочие всички умни. Знайте, че Господ е с нас. Живият Господ, Който ръководи съдбините на народите и человешките души. Използувайте времето в четене и проучване дълбоките Истини на живота. Изучавайте и обществото. Не се изолирайте, дръжте се в съприкосновение с всички хора, каквито те и да са, от каквото верую и да имат. Всеки человек, с когото и да било, с когото можете да обмените две разумни мисли, две добри думи. В тоя свят трябва да се търсят страдующите, нуждающите се от подкрепа и просвета. Вий вървите по пътя на Любовта, за да опитате всички Божията благост и справедливост във всичко. Наскоро един от приятелите ще ви посети и предаде Моите добри пожелания за вас. Аз ще бъда духом с вас и ще ви помагам да разрешавате добре трудните задачи на живота. Всичко ще се измени, светът ще влезе в Нова форма. Благодарете на Господа в душата си. Прочетете това на всички приятели. Търпение разумно. Животът дава всекиму, каквото му се пада. Този път, по който вървите, е път на благословения, път на живот, път на Божествена Мъдрост и Истина, пътят на Божествения Дух на Христа. Духа не уг-сяйте, казва Той. Всички един ден ще дойдат при Него и ще бъде едно стадо и един Пастир. Отец Небесний ще ви благослови. Благославяй, душе моя, Господа. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

41. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Вяра и Любовта в Господа. Всичко, каквото става сега в света, е от Господа Бога. Той пречистя света и съди человеците и ги наказва, а когото Господ наказва, него и обича. Тази буря ще престане. Тя носи своите благословения за Божия народ. Ще дойде времето, хората ще се опомнят. Сегашното скарване ще изчезне. Това са братя, които се карат за наследство. Да бъде Божият Мир в сърцата на всинца ви. Молете се да ви пази Господ и крепи в пътя. Това като струвате, Аз ще бъда с вас и ще ви подкрепям в пътя на живота. Гледайте да бъдете полезни. Привет на всички. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

42. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

1917 г. Любез. Е. И. Изпращам ви наряда за жените, сверете го и ако има погрешки, поправете ги! Ако има някой от мъжете, които доброволно желаят да го вземат, могат и те. Изпращаме ви и 30 яйца за приятелите, разпределете ги съобразно според както ще ви съобщи Драган Попов. Вършете всичко според свободата на Господния Дух. Ходете с Вяра и благостта на Господа ще ви подкрепя. Моят привет на всички. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

43. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето. Моето дълбоко желание е Вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във Вашите сърца. Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен. Ж.К.В.О /Свещеният подпис/ 5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония. Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език. Иде ден, когато всеки ще каже: „Стани, стани и Господ ще те обнови. Стани, стани и Господ ще те съгради". /Свещеният подпис/ МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. /Тази молитва се прочита три пъти/ Варна 9.II.1918 г. И Духът казва: „
към текста >>

44. Писмо до приятели (Молитва), Варна

поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония. Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език. Иде ден, когато всеки ще каже: „Стани, стани и Господ ще те обнови. Стани, стани и Господ ще те съгради". /Свещеният подпис/ МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. /Тази молитва се прочита три пъти/ Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9 По спомени на Елена Андреева – Интерниран в хотел „Лондон“
към текста >>

45. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

август 1918 г.) Любезни М. Сотиров, Надявам се да сте бодри и весели духом. И всякога можем да бъдем бодри когато Господ на обичта и Бог на Любовта е с Нас. Да се съзнаваш своята всегдашна връзка с Господа, това е благо. И право казва псалмопевеца: "Ако и в ада и там Твоята десница ще ме подкрепи и настави". И наистина вие, които се намирате в тринадесетата сфера на фронта и там Господ ще ви подкрепи и настави. Само по този начин ще изучите малките мистерий, мистерията на тъмнотата, която се крие в центъра на Земята. Смел и непоколебим трябва да бъде човек в своята вяра, в своята Любов към Бога, Смърт или Живот - това е все едно с Него. Опитност добита не се губи. Вярата побеждава. Господ мисли за своите любими деца и слуги и рабини. Моето благословение вам и на всички, които се подвизават в Господния път. Растете в познанието на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Господнята Истина. Мир на Всички ви. (Свещеният подпис) Ж. К. В. О. София 10.VIII.1918 г. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

46. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

как църквата реагира със своя печат срещу това списание. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" ПРЕД СЪДА НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в
към текста >>

47. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София

понеже то е мото на моята книга и ще се срещнат ред недоразумения. Турете името „Обнова“. Аз не ви съветвам да турите и името „Вяра“. Те са свещени имена и така се профанират в обикновения живот. Да видим първия брой. Аз мога да ви дам по нещо. Имам ред беседи ненапечатани и може от тях някой да печатаме във вашето списание, ако всичко върви благополучно. Може да ви изпратя само „Братство, единство“. Дайте ми вашия точен адрес. Аз ви писах отворена, получихте ли я? Господ да ви подкрепя и води в добрите ви намерения към бъдещата „Обнова“. Моят привет вам и на всички приятели. Ваш П.К.Дънов (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

48. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>

49. Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър на България Александър Стамболийски - Ястребец

на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта. Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни
към текста >>

50. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на
към текста >>

51. Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...

им в Ямбол, след което върху тях се извърши живо заколение и Стамболийски плати за това с главата си. Задвижи се законът на кармата, която той сам си създаде чрез тях. От тази връзка между анархистите и нас в Русе до събитието в Ямбол се запази едно истинско уважение към идеите на другите. След това те минаха в нелегалност за дълги години. Някои от тях преминаха към комунистите. Ние ги пазехме и криехме в нашите квартири като студенти - приемахме ги нощем да спят при нас. Подкрепяхме ги в бедата им. Някои от тях преминаха към Братството. Примери за това са Методи Константинов и Сава Калименов. Друг пример е Никола Антов, който премина към комунистите. Та имахме всички видове представители в нашите среди. И всеки един от тях накрая се определи кому да служи. А ние доживяхме дълги години, за да ги изпитаме и проверим чрез делата им. Техните дела се знаят от съвременниците ни. Трябва да се знаят и от вас. Годината 1922 е паметна. Това е годината на откриване на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в България. Ние видяхме Силите Господни, които отвориха и дадоха Път на Школата. И Словото на Бога започна да се излива чрез думите на Учителя и стана Слово на Школата. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите Изгревът - Том 1
към текста >>

52. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше - да не вземате големи длъжности. Да имете стремеж, но този стремеж да е духовен. Да се усъвършенствуваш, да имаш знание. Третото нещо е - вие взаимно може да си помагате. Да кажем, някой има немирни деца или друго главоболие. Можете един на друг да си помагате. Десет души ще си съсредоточите мисълта върху един брат. Ще се съсредоточите върху него да му дадат един подтик, да го подкрепят. Ще се молите заради него, ще му изпратите своите пожелания. Този брат, като закъса материално ще му помогнете, но да не го направите ленив. Той да види, че с Божията Любов може да се поправи всичко. Животът трябва да е сносен, да е нормален, да не е в утеснение. Всичко това пак ще става по този, великия закон. Да кажем, че аз имам един клас от 100 души ученици. 1000 лева туря всеки настрана. Те са 100,000 лева. Един брат се нуждае от 5000 или 10,000 лева. Всеки един дава и се събират и му се дава 10,000 лева. Тези пари, които сте дали, те пак ще дойдат при вас. Ако вие сте постъпили правилно, вашите пари са на място. Ако сте постъпили погрешно, друг въпрос. Например дадете на един брат 100,000 лева. Ако му дадете тия пари вие го разваляте. Той ще ги даде в банката, ще почне да взема лихвите, ще стане рентиер. Ще му дадете пари, но труда си да вложи в тях. Ще му купите един чифт коне. Аз направих един опит с двама млади братя в Търново. Купих им два коня, казах им: Ще работите на гарата и
към текста >>

53. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

младите сами щяха да се отделят. Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение там е по-мъчно, там куцат. И аз знам защо куцат. Вие старите какво трябва да направите с младите? Ще поканите младите на угощение у вас и там да се чувствуват като у дома си. След два три дена друг един брат да ги покани и т. н. Те са млади, изложени са на изкушения. Ще влезете с тях в разговор. Тогаз те ще кажат: „Има в тях нещо, има в тях идеи. Ако бяхме млади щяхме да подкрепим старите и да ги разположим". Това е вече досетливост. Научните лекции от специалния клас имат изчисления и чертежи. Те ще се дадат и на вас. Специалният клас не е постоянен, той е временен. В природата специалните класове не са постоянни. На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и духа, после за черната и бялата светлина. Така те решават задачи в живота. Трябваше да ги заведа в живата природа. Например известни изводи говорят, някой тих извор. Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна идея. Друго бъблене буди друга идея. Например Куш-бунар при Сливен. Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка.4. Окултният закон за противоречиятаБеседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братяТайна молитва.Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в живота на
към текста >>

54. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени,
към текста >>

55. Писмо от Учителя до всички приятели (архив на Минчо Сотиров), София

ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ 15 април 1924 г., София (получено на 21 април 1924 г. по Петко Епитропов) (препис) До Всички Онова, което внася живот в душата е Божията Любов на Духа; Онова, което внася в душата светлина и знание е Божият Дух на Мъдростта; Онова, което внася свобода и радост в човешката душа е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй от Когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля. Няма скрито нещо от Неговото око. Бодри, умни, весели, благи, добри, трудолюбиви в доброто. Ходете в пътя на живота. Любовта, Мъдростта и Истината Божия да пребъде с вас всички сега и всякога. (Свещеният подпис) 15. IV. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

56. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

„победители”.Огньове. Кипящи чайници. Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой.Сега почва симфонията на храненето. Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите на божествената храна.Картина. Насядали на голям кръг. Доматите и краставиците са замръзнали. Те са твърди като бомби. Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
към текста >>

57. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

„победители”.Огньове. Кипящи чайници. Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой.Сега почва симфонията на храненето. Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите на божествената храна.Картина. Насядали на голям кръг. Доматите и краставиците са замръзнали. Те са твърди като бомби. Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
към текста >>

58. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

„победители”.Огньове. Кипящи чайници. Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой.Сега почва симфонията на храненето. Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите на божествената храна.Картина. Насядали на голям кръг. Доматите и краставиците са замръзнали. Те са твърди като бомби. Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
към текста >>

59. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

„победители”.Огньове. Кипящи чайници. Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой.Сега почва симфонията на храненето. Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите на божествената храна.Картина. Насядали на голям кръг. Доматите и краставиците са замръзнали. Те са твърди като бомби. Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
към текста >>

60. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август

и неприятно да е било.Материалното богатство на един човек е отглас на неговото духовно състояние. Децата се ползуват от подготовката на материалното състояние, благодарение доброто духовно състояние на родителите - благата вървят по наследство. Мнозина имат добри желания, но малко са които имат стремеж да изпълнят тия добри желания. Имате отруднен брат - не се притичате да го облекчите. Военните не правят така, те се поддържат. За намиращия се в опасност военен, телеграфирват и го подкрепят. Поддръжка трябва и в духовния, и в умствения, и в материалния живот. Разбирам съзнателния материален живот. Имаше един брат Дързев, който живееше в лоша стая тук. Дадох наставления, настани се по-добре, по-хигиенично, но волята му излезе слаба и аз занят с други работи не можах да проследя до колко се изпълняват наставленията ми, и той си замина. Друга една сестра пратих в Чам-Курия, бе много слаба. Поръчах й да слуша, ако иска да оздравее. Като охлюв да пъпли и на слънце да излиза и се пече. Послуша ме и се съвзе. Тя трябваше да си замине, но остана. Иска се послушание и помощ от приятелите, от братята и сестрите.Най-важния въпрос за вас кой е сега? Кое е най-належаще?Бр. Драган Попов, София: - Да се ликвидира със салона. На 3-ий септември трябва да внесеме 25,000 лева. Решихме да платиме дълга на Радославова - около 50,000 лева, а всичкия дълг е около 120,000 лева. Никой не се грижи за салона, като че е чужд. Даже да се помете не отива никоя сестра от най-ревностните. Бяхме 12 души.
към текста >>

61. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра? О, това не е работа само на едного! Не, най-малко 20 души са свършили това нещо. Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали. Истински подвиг! Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане. Направено също маса и седалище, и за Учителя до голямата скала. Не, тук не може да бъде никой друг, освен брат Борис, този, който носи на гърба си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя. Той, той, със своята бригада от работници. Сега Ел-Шедар е още по-красив. Сега, сякаш сме си у дома.Нареждаме се на колело. Някой ни брои: 120-130-140-150-160... Правим гимнастика. Обтягаме ръце, нозе - вляво, вдясно. Напред, назад, кпякаме, ставаме. Учителят е с нас. Горния, сестринския и долния, братския край на кръга - изпяваме три пъти: Аум, Аум, Аум, придружени с нежни, плавни движения. Обзе ни неземно тържество. Като че ли се намираме всред рая и сам Бог е с нас. Аум - Бог - Сила - това не са само думи, а живи сили, които се вливат у нас - Магични Слова! Не, не, небето е тук на земята, и раят е тук.С нас е и руски казак с червено дъно на шапката си. Довел е и жена си. Какво съвпадение! Значи един от „Освободителите” дошел заедно с нас. Колко се радваха те! Казаха, че при Учителя те намерили „свою Отчизну”. Някаква чудна радост ни обзима всичките. Като че ли не сме на земята.Скиори прелетяват край нас на своите дървени крила. Ято птици в строен ред се носи високо над
към текста >>

62. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Само като мениш службите, ще прогресираш. Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към 10 ч. започна разговор. Каквото има човек, да го посвети на Бога за Слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. Този идеал – „Всичко е за Бога“ – с нищо да не се заменя. Изгуби ли се, заедно с него ще се изгубят и всички други идеали. Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде, казва на хората: „Подкрепете го, този е Мой служител“. И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде сте стигнали в своето развитие. Изпитанията могат да бъдат всякакви: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща и после ще те оплете и ще се видиш в чудо; или пък ще станеш пръв министър, после ще влезеш в затвора и ще те пуснат, лишен от граждански права. Глупав е всеки човек, който греши и не поправя погрешките си. Глупавият човек всякога търси лесните работи, той не може да свърже причините и последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш да се образова, но той не знае за това, открадва от теб петстотин лева и избягва. Какво ще направи с тях? Ще ги изяде и ще остане простак. Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията. И в Духовния свят се започва първоначално с началните букви. По някой път хората нямат търпение да чакат и като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че
към текста >>

63. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

ще внесе в тебе, в сърцето ти тегота.Има известни желания, които трябва да се санкционират от Невидимия свят, за да се реализират. Нищо в света не е произволно. Една река приижда, разширява се, казват - потоп става. Това не трябва да те плаши, тя пак ще се събере в коритото си, това е временно състояние на реката.Който иска да услужи и да служи на едно общество, той трябва да даде повече от себе си време, труд и пр. средства, а и всеки трябва да даде пример на ръководство, за да се подкрепи главния ръководител. Кой е по-усърден? Един католически свещенник ли, който се моли три пъти на ден или онзи человек, който излиза сутрин и след два часа се върне, на обед пак излезе и след време се върне, и вечер същото прави - каква е разликата между двамата? Тоя човек, Иван да кажем, е ходил три пъти да оре на нивите на три вдовици. Каква е разликата? Ако тоя свещеник е благочестив и се моли три пъти на ден заради хората, то с неговите молитви дъжда навреме ще дойде. И всичко Бог дава общо на хората, и онзи човек също какво добро е направил? - Вдовиците знаят.Та казвам, и вие жертва ще правите от усилията на духът, който имате в себе си. Не да бъдете видян от хората, а само от Бога. Ако един ръководител има две спирачки, как ще върви? Казвам му: Дигни спирачката! И сега на всички ви казвам: Дигнете спирачките и вървете напред, та каквото ще да става с целия свят! Вземете пример от мене: поповете толкова говориха, аз спрях ли се! Вървя си. На един болник ще правите операция, ще
към текста >>

64. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога!" Изгуби ли човек това - всичко изгубва! Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител!" -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие. Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в затвора, ще те пуснат, лишен от граждански права. Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Гпупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините с последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш па училище например. Той не знае за това. Открадва от теб 500 лева и избягва. Какво ще прави с тях? Ще ги изяде и ще си остане простак. Той не разбира, че с това се компрометира пред доверието на околните, не вижда последствията. Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш, в духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знания, самозаблуждават се, мислят,
към текста >>

65. Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.

да се четат беседите и лекциите. Учителя каза: Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление. Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока древност. В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил. Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите19 в Египет са все клон на тази мистична школа. Всички първи християни са ставали много рано да се молят, в 4 часа са били вече на крак. Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция на Всемирното Бяло Братство. То е посещавало всички народи, било е във Вавилон, в Асирия, в Египет, в Палестина. Сега Бялото Братство е в европейските народи. В бялата раса има хора и от червената, и от черната раса и всеки заема такава служба, каквато му подхожда. Централата на Всемирното Бяло Братство първо е била в Атлантида, откъдето се пренася в Египет и после от Египет – в Хималаите, които са по-нова формация. Африка и Азия някога са били свързани, но се разделят на два континента. От Хималаите се пращат клонове в разните народи. Иде духовен глад, а вие вече сте
към текста >>

66. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко
към текста >>

67. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

68. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. 1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да
към текста >>

69. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

70. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

71. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

72. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

73. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

74. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

75. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

76. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

77. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

78. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август

„Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души! * Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка. * 22 юли, вторникПреди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е
към текста >>

79. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

не искаш да ти правят, не го прави на другите. Или другояче казано: Това, което Бог ти е казал, изпълни го, не го отлагай, защото ако го отлагаш, ще дойдеш да ядеш една каша, за която ще съжаляваш. Ако ти не вършиш Волята Божия, Бог няма да те кредитира. Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези Същества, които ръководят животът ти; те не могат да ти дадат вече това доверие, което са имали досега към тебе. И ако изпълниш Волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там където е водата. Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия" разбирам човек, който разбира живота добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят. Един светия където и да го турите може да се справи с живота. Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи.Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога. Вашето положение прилича на положението на онзи светия, който искал да се ожени за една непорядъчна жена и тогава да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена, за да я избави. Ако той стане слуга в един богат дом и слугува там. завзема най-долното
към текста >>

80. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април

Екскурзия на 2 април 1931 година Спомен на Боян Боев Екскурзия на 2 април 1931 година - На един мъченик казват: „Или се откажи, или ще те убием!" - Не трябва да се отказва, даже и да го убият! Той не трябва да се солидаризира с тези хора. Ако спечелиш благоволението на хората, а изгубиш благоволението на Бога, всичко си изгубил! Ти гледай да имаш благоволението на Бога! Човек сам не може да воюва, той трябва да има тил. Трябва да имаш зад себе си други разумни същества, които да те подкрепят. Там е силата на светиите и на силните хора. Вътре в човека всякога се борят доброто и злото; той трябва да слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога Създават се желания у нас и като се оплетем в тях, после ни показват закона как да се избавим. - Лягай, ставай все с Бога, само това е важно! Ако аз ви излъча и ви пратя на онзи свят, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво. Но за ваше добро е по-хубаво да сте тук на Земята. Някога става следното: Някой заминава, напуща тялото си и друг влиза да живее в неговото тяло. И казвте: „Как така от известно време този човек се е изменил?" Вселяването на светли същества, на висши духове в човека помага на човешката еволюция. Стана дума за работа в света. Учителя каза: - Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш
към текста >>

81. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

езеро по склоновете над едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на слънцето. Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя, заведохме Го и Той го одобри. Този връх нарекохме „Молитвения връх". Това беше през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх. Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше. Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх. Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо. Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите държани тук са отпечатани и
към текста >>

82. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

с общ ритъм. У всинца ви центърът на времето е различно развит. А в природата има общ такт, ритъм. Когато при паневритмията правите обливане, то като си вдигнете ръцете нагоре, при снемането им допрете ги до горната част на главата. Тази горна част на главата е важна. Така ще развиете хилядолистника, кой-, то е на горната част на главата. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Един брат или една сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, една добра мисъл и същевременно иди до него незабелязано и остави до него един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той да има нужда. Ако е в материална мъчнотия, остави незабелязано при него една златна монета. Ти го питаш: „Защо плачеш?" Не, остави му една златна монета. Хранете онази любов, която не изгаря човека. Хранете онази мисъл, която не ограничава човека. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: На Яворови
към текста >>

83. Снимки на Учителя пред палатката му

от тук. Сн. 3. Учителят Дънов пред бялото знаме. След побоя, 1936 г, Рила Сн. 4. Учителят Дънов пред бялото знаме. След побоя, 1936 г, Рила Сн. 5. Учителят Дънов пред масата, 1936 г., Рила Сн. 6. Учителят Дънов и Савка Кередмичиева, м. юли 1936 г., Рила Учителят е седнал, а Савка е с гръб към фотокамерата. Това е една снимка изпратена до Галилей Величков, на която отзад Савка пише: "На Галето, Тук имаме два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. "Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна". Амриха. Дата - юли 1936 год. Рила. Сн. 7. Учителят Дънов с приятели, пред палатката си, 1936 г., Рила Сн. 8. Учителят Дънов пред палатката си, 1936 г., Рила Сн. 9. Учителят Дънов пред палатката си, 1936 г., Рила, с бялото знаме Учителят, до него Савка изправена с бялата рокля. Седящи отляво надясно. 1. Атанас Николов 2. Катя Зяпкова 3. Паша Теодорова 4. Учителят 5. Цанка Екимова 6. Мария Тодорова Прави отляво надясно: 1. Васко Искренов 2. Елена Андреева 3. Савка Керемидчиева 4. Дора
към текста >>

84. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства. Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската. Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт,
към текста >>

85. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства. Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската. Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт,
към текста >>

86. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства. Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската. Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт,
към текста >>

87. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства. Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската. Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт,
към текста >>

88. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 11 май

важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: „Как да гледаме на плача?“. Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее. Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда. Ако се намира в материална мъчнотия, остави при него незабелязано една златна монета. А ти го разпитваш защо плаче. Не, остави му златната монета. За изпитите, които ни дава Провидението, човек трябва да бъде благодарен. И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме. Един брат попита: „Когато пътят се раздвоява, как да познаем кой път да вземем?“. Щом влезеш в един път, в който Светлината намалява, върни се назад. И щом влезеш в един път, където Светлината се увеличава, върви напред. Щом влизаш в една вода, където дълбочината се увеличава постепенно, върни се назад. А ако дълбочината намалява постепенно, върви напред. В случая под „вода“ разбирам астрални чувства. Много хора се давят в чувствата.
към текста >>

89. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази. Та нали Учителят работи чрез нас със света. Та ние бяхме проекция на този свят при Него. Но ние това не го знаехме тогава, научихме го по-късно. Мария Тодорова понякога ще приготви нещо за Учителя за хапване, а тя умееше да се грижи за Него. Сготви каквото трябва и го занесе. Но в онзи ден онези, дежурните постове не я пускат. Тя се чуди, дали това е нареждане на Учителя или решение на братята. Но не смее да прави скандал, защото може да е нареждане на Учителя. Сяда тя на пейката и чака да излезе Учителят и да мине към полянката. Седи и чака. Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата?" Мария кимва с
към текста >>

90. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 24 април

и единична молитва, и ги стигнахме. Насядахме всички да починем и с нови сили да продължим. Бързоходците пак залетяха из планината, а ние, въодушевявани от тях, ги следвахме според силите си. Учителят често се обръща назад и ни поглежда. Ние чувствуваме, че сме с Него. Настроението ни е отлично. Всичко ни се радва: и въздух, и слънце, и треви, и цветя, и дървета, и листя, и птици, и пчелички - всичко ни поздравлява с „Добре дошле, скъпи гости!" Свежият въздух, слънчевата енергия подкрепя нашите сили и всички с уверени крачки вървим по стръмния път. Стигаме бивака. Картината е чудесна. Огньовете пушат, а вътре пристигналите екскурзианти насядали около дувара да починат, чакат да заври водата. Поздравляваме ги, приближаваме се до Учителя, седнал на определеното Си място, целуваме Му ръка и отиваме да сменим изпотените си фанели. Връщаме се и сядаме с гърба към Слънцето. Водата вече е завряла, братята ни наливат, пием, закусваме, правим гимнастичните упражнения и пак сядаме, дето закусвахме. Очите на всички ни са към Учителя. Той чете в нашите очи жаждата ни за насъщния хляб и почва да говори на най-наболялата душа. Всеки познава кое е за него и се ползва от всичкото знание. А ние, с тетрадки на коленце и с молив в ръка, слушаме без дъх и пишем безспирно. За Него нашите души и сърца са отворени, Той чете в тях и лекува раните им. - Вашите страдания са един прогрес - започва той. „Боже, Той всичко знае" - си помисляме ние. - Всичко е за добро. Човек да мисли, че всичко е
към текста >>

91. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

се осъществява англо-американски десант на остров Сицилия. На 25 юли 1943 г. Мусолини е арестуван. Италия капитулира. Ботушът се скъсва. Крал Виктор-Емануил III назначава маршал Бадолио за министър-председател, новото правителство води преговори за капитулация. Един български 25 юли се развива и у нас. На 14 и 15 август 1943 г. царят е поканен при Хитлер в главната му квартира. След като се връща след 23 август, се разболява и умира на 28 август 1943 г. 87. Австро-Унгария обещава пълна подкрепа на цар Фердинанд, за да влезе във войната от 1915-1918 г. на страната на Германия. Но после излъгва България. Не изпълнява обещанието си. За това, че тя е причина за Берлинския конгрес през 1879 г. и за разцепването на България на две: княжество България и Източна Румелия, за завземането на Тракия от гърци и турци, за отнемането на Македония - то Австро-Унгария като империя изчезва и се разпада. Тя работи срещу Божия план, който бе донесен от Учителя Дънов и свален от Бога. Вж. «Изгревът», том I, стр. 443-446. 88. За благоприятните условия говори Учителят в новогодишната беседа от 1939 г., озаглавена «Големият брат». А за 1999 г. - също. За благоприятните условия вж. «Изгревът», том IX, стр. 846-848, точки 9, 10, 11 и 12. За пророчествата за Новата епоха вж. «Изгревът», том IX, стр. 846-848, 848-852, 852-853. А за доказателство публикуваме отделно брошурата «Големият брат» от 1939 г. в раздел XIV, стр. 995-1010 в настоящия том XX на «Изгревът». 89. Бялата и Черната ложи съществуват от веки
към текста >>

92. Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939

на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото. Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това. Вярвам да са доволни. Вижте, ако намерите за уместно да им пратя още, ще им изпратя, няма защо да пращат пари, те са ученици, нямат пари. Насърчавайте ги, да вървят в Бога и се занимават. Говорете им смело. Голяма е заплатата ви, за всяка душа, която връщате при Бога. Много ме интересува
към текста >>

93. Учителя дава песента 'Ме-хейн'

за грандиозното. Музикантите са разни фази. Бах е имал една отлична система - здраве. Новата музика ще са децата, които ще се родят от старата музика - майката и бащата. Тези деца ще са гениални. Когато някой свири, да не го критикуват, защото ще го спънат. Ако композираш и имаш някой, чиито трептения не се хармонират с твоите, не ще можеш да композираш. Затова се ражда плеяда музиканти, които си помагат взаимно. Един говори, но той е израз на 12 души. Един държи реч, другите го подкрепят." На 29 януари Учителят държа паметна беседа, в която даде една музикална тема, изключителна по красота и дълбочина. Той слезе на беседа с цигулката, което правеше понякога и засвири темата, като по едно време запя, докато свиреше. Нарече темата "Свързване на трите свята: "Мехейн" - слизане, "Хейн" - примирение. Това бе свободно пеене. "Тази мелодия сега влезе в света", каза Той. (Забележка: Песента "Мехейн" е публикувана в "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова на с. 152) Беседата нарече "Законът на обнова". "Природата иска да пробужда и обновява човека през носа, очите, устата, кожата. За да се обновява човек, трябва да е в хармония с онзи предмет, който изучава. Като обичаш природата, тя те обновява. Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Да изучаваме организма си, да знаем обновителните места. Човек има стотина органи. Любовта е вечно обновление. Господ само като погледне света, всичко ще стане както Той иска, всичко ще се превърне на добро." Мелодията,
към текста >>

94. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №71

ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения. Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива? По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро. Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари,
към текста >>

95. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №5

Киров до Учителя №5 гр. Бургас, 16 октомврий 1898 г. Любез. бр. Дънов,Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни. За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните. И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа. Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем
към текста >>

96. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №67

При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като напред. Един ако намеря, двама няма. Това е трудно. Аз имах съобщение от Господа, че те, някои си, са и против мен. За което като им съобщих, изобличиха се и не можаха да скрият. И вчера в нашето събрание заявих, че аз не ще мога да ги считам членове на нашата дружинка за в бъдеще, дотогаз, докато Господ не ми даде да ги приемам за такива. И то по причини, че те казаха, че са свободни. Те отиват там, подкрепят там, а измъчват нас, останалите. Казах им, че „аз ще ви имам пак за приятели в Господа. Ако искате да бъдете там, нищо нямам против това. Но на едно място бъдете, а не тук и там, че нигде – и при това да подбивате нас, останалите“. Сега искам да попитам Господа чрез теб: ако аз несправедливо действам, ще се поправя, ако ли пък тъй [е] трябвало да постъпя, да се потвърди. Едно обаче зная, че те се доста смутиха от думите ми. Приеми нарочно поздравление от Тодор, Арнаудов и мен. [зачеркнато от П.К.] С поздрав. Твой верен в Христа Господа: Пеню П. П. Мъчнотиите за малко са потребни. Аз съм уверен, че това, което Господ гради, то се не разваля, ако би и цял свят да въстане против него. Същий Когато ми пишеш, явявай ми до колко дни ще се бавиш в него град. Същий Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

97. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

за "църковен глава". Подробно били уредени въпросите за взаимоотношенията между духовниците и населението, събирането на такси и налагане на наказания. Били установени отлични взаимоотношения с Мидхат паша в гр. Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града. Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове. От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг. Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г. в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси. Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г. с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били
към текста >>

98. Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд

се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар.При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората.Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ.Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение.Господа съдии! Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот.Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два въпроса,
към текста >>

99. Упражнение с пръстите

Друг път, като правим упражнението, ще ви дам втората половина. Забележете сега астрологически. Първият пръст* е свързан с Юпитер, вторият пръст е свързан със силата на Сатурн, третият пръст е свързан със Слънцето, четвъртият е свързан с Меркурий, а петият, палецът е свързан с Венера, богиня на Любовта, в гръцката митология. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палец волята има за основа. Човешката воля има за основа Любовта. Тази издутина, тази могила, този планински връх подкрепя палеца. Но понеже пръстите не съдържат всичките влияния, затуй ние упражняваме и другите пръсти, за да може да се засегнат и другите влияния. Марс, за пример, да може да се засегне [от] вътрешната страна на Венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения и те могат да се регулират. Може да направите един опит. Да кажем разтревожен си, обиден си, честолюбието е засегнато, тури този пръст, десния показалец на левия показалец, поседи така пет минути, ще видиш какво влияние ще дойде у тебе. Или някой път искаш да решиш нещо дали е право или не, не знаеш, тогава със средния десен пръст подпри левия. Ще правите опити, нали? После искаш да разрешиш някой научен въпрос, безименния пръст ще подпреш. Постойте така, няма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. После, с малкия пръст ще подпреш и т.н. След туй някой път искате да уякчите волята, слабохарактерен сте, ще подпрете палеца. Волята ви изведнъж няма да стане
към текста >>

100. Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя

поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази. Та нали Учителят работи чрез нас със света. Та ние бяхме проекция на този свят при Него. Но ние това не го знаехме тогава, научихме го по-късно. Мария Тодорова понякога ще приготви нещо за Учителя за хапване, а тя умееше да се грижи за Него. Сготви каквото трябва и го занесе. Но в онзи ден онези, дежурните постове не я пускат. Тя се чуди, дали това е нареждане на Учителя или решение на братята. Но не смее да прави скандал, защото може да е нареждане на Учителя. Сяда тя на пейката и чака да излезе Учителят и да мине към полянката. Седи и чака. Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата?" Мария кимва с
към текста >>

101. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

униатското движение, което се противопоставяло на гръцката Патриаршия. Последната всячески пречела на българското национално църковно движение в стремежа му за обособяване на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също имала отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска църква. Тя се стремяла, като велика сила, сама да представлява и защищава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепяла Патриаршията. През март 1860 г. делегация, в която влизали Драган Цанков, д-р Миркович и Йосиф Соколски, отишла в Рим и била приета от папа Пий IX. Той ги наградил със златен орден, а Йосиф Соколски бил обявен за архиепископ на Българската униатска църква. Според д-р Миркович, това било един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дал нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организирала отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участвал и Петко Р. Славейков). През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев. Това сложило край на движението. Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград. Там той приложил просветителските си идеи за обучение, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Оттам заминал за
към текста >>

102. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Голгота, преименуван по-късно на Нова епоха. Боян Боев е високо образован. Владее френски, немски и руски език. Преди Балканската война е студент в Мюнхен. Впоследствие завършва Софийския университет със специалност „Естествени науки” и след това учителства известно време в различни градове на страната. Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор във Велико Търново. След 1919 г. живее известно време в Свищов, но е уволнен заради подкрепата му на идеите на Учителя. През 1924 г. се премества в София и посвещава живота си на Братството. Участва активно във всяка братска дейност. Добър стенограф, Боян Боев неотлъчно е до Учителя и записва всички негови мисли и изказвания в провежданите разговори. Така той допринася да бъдат запазени много ценни знания, които иначе не биха достигнали до нас. По-късно той обработва материалите от записките си и ги изпраща в продължение на години като писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя на различни теми. През 1937 г., по случай 1000-годишнината от появата на богомилското движение, Боян Боев издава книгата Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството. През 1942 г. написва и издава още едно свое изследване – Учителя за дишането, а през 1943 г. излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието – Учителя за образованието.Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е централна фигура на „Изгрева”. Той
към текста >>

103. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички. Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роп- тание и протест, мъченик с усмивка на лице. Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови. Това е вкратце първата начертана линия от неговия живот. Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на
към текста >>

104. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

верижка. Верижката стои, а пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките й усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да й помогне да намери пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести. Навежда се и вижда своя пентаграм. Взема го, разплаква се и отива при Учителя да му благодари за голямата подкрепа. Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна." Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителя се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух. Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава пареза на лицето и се скрива в гората. Учителя изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително. На другия ден лицето й има нормален вид. Веднъж тя загубва зрението си и моли
към текста >>

105. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

през неделята: една на общия окултен клас и една на специалния клас. После започна да държи и всяка неделя, в пет часа сутринта, така че станаха четири Слова през седмицата. По тази причина се увеличи броят и на стенографите, които станаха четирима: Боян Боев, Елена Андреева, Савка Керемидчиева и аз, Паша. Ако Учителят се беше заел с работата върху беседите, която не беше негова, той не би бил достъпен, никой не би могъл да се обърне към Него било за съвет, за разговор, за някаква подкрепа в живота и за много други неща. Извън беседите и лекциите, които Учителят държеше, работата му беше колосална, за която ние се опитваме да говорим и да кажем нещо на интересуващите се, но която и ние не можем да си представим. Колко е голяма, тя става само отчасти понятна, като се спрем на думите, които Учителят каза два-три дни преди заминаването си, а именно той каза: „Свърши се една малка работа." Ако ние, които бяхме около Учителя, виждахме как работи и колко много работи, как живее и как се проявява въобще, тогава смело мога да се запитам: Ако е свършена една малка, микроскопическа работа, така наречена от самия Учителя, то какво би преставяла онази голяма, грандиозна, наречена Великото Божие дело? Там всякаква представа спира. Това е безначална и базпределна работа. И тъй, до 1921 -1922 година работих главно със стенографиране и дешифриране на беседите и написването им на пишеща машина. След тази дата започнах да работя и при печатане на беседите, тяхното стилизиране и коригиране,
към текста >>

106. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

през неделята: една на общия окултен клас и една на специалния клас. После започна да държи и всяка неделя, в пет часа сутринта, така че станаха четири Слова през седмицата. По тази причина се увеличи броят и на стенографите, които станаха четирима: Боян Боев, Елена Андреева, Савка Керемидчиева и аз, Паша. Ако Учителят се беше заел с работата върху беседите, която не беше негова, той не би бил достъпен, никой не би могъл да се обърне към Него било за съвет, за разговор, за някаква подкрепа в живота и за много други неща. Извън беседите и лекциите, които Учителят държеше, работата му беше колосална, за която ние се опитваме да говорим и да кажем нещо на интересуващите се, но която и ние не можем да си представим. Колко е голяма, тя става само отчасти понятна, като се спрем на думите, които Учителят каза два-три дни преди заминаването си, а именно той каза: „Свърши се една малка работа." Ако ние, които бяхме около Учителя, виждахме как работи и колко много работи, как живее и как се проявява въобще, тогава смело мога да се запитам: Ако е свършена една малка, микроскопическа работа, така наречена от самия Учителя, то какво би преставяла онази голяма, грандиозна, наречена Великото Божие дело? Там всякаква представа спира. Това е безначална и базпределна работа. И тъй, до 1921 -1922 година работих главно със стенографиране и дешифриране на беседите и написването им на пишеща машина. След тази дата започнах да работя и при печатане на беседите, тяхното стилизиране и коригиране,
към текста >>

107. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Андреева продължава своя ученически път, но вече връзката й с Учителя е невидима - вътрешна и все по-крепка, а уроците и изпитите отвън - все по-трудни: обискът в дома й през 1957 г. и изземването на всичките й книги, тетрадки, дневници, снимки на Учителя, каталога на Словото, направен от нея;изгонването й от Изгрева през 1961 г.; липсата на собствено жилище и още множество лишения и изпитания. Тези трудности не я объркват, не я отчайват, не сломяват духа й. Тя винаги чувства подкрепата на Учителя, усеща присъствието му вътре в себе си и продължава да работи, да учи, да възраства духовно. До 1954 г. тя свършва цялата стенографска работа по недешифрираните до този момент лекции и беседи, около петстотин на брой. След това ги подрежда, преписва в четири екземпляра и предава на Борис Николов, за да бъдат съхранени за идните поколения. Отзивчива, организирана, работлива, Елена помага на по-възрастните от „Изгрева”, грижи се за Боян Боев през последните години от живота му. Винаги е готова да разговаря с младите, които търсят Учителя, и естествено, непосредствено, щедро внася в тях светлината на духовното богатство, придобито през годините на нейния дълъг, благодатен живот на ученик от Школата на Учителя Беинса Дуно. _____________________ Източник: Пътят на ученика – Елена Андреева Соня Митева В-к „Братски живот” 2006 г., бр.13 73.2. „Аз няма да оставя гроб" Учителят и чудесата - разказва Елена Андреева. Сестра Елена Андреева от Македония беше едно от лицата, които
към текста >>

108. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

не е господар на мислите и на чувствата си – той е роб”. Разумният баща Димитър Грива е роден в Нова Загора, по-късно семейството му се премества в Пловдив. Баща му Христо Грива – висш офицер, полковник, след като и трите му деца заживяват на Изгрева, се среща с Учителя, разговарят, а после в писмо до него пише следното: “Дружини и полкове съм командвал, но моят син не можеше да се командва. Сега при Вас видях, че той за пръв път се е подчинил на авторитет – Вашия. Аз ще го подкрепям, колкото мога материално, Вие го подкрепяйте духовно”. За него Учителя казва, още като го вижда: “Ето един славянски дух – широк”. Учителя остава много доволен от това писмо, защото затрудненията на някои ученици в Школата, както е казвал, идват от това, че родът им, кръвните връзки, не ги пускат и това дотолкова ги измъчва, че понякога дори си заминават от този свят. Има един интересен случай с пианото на Димитър Грива. Баща му, който по онова време е бил граничен офицер, чул от съседната маса на едно пловдивско кафене как млад музикант разказва, че не може да работи, защото няма възможност да си купи пиано. Тъй като офицерът бил спестил заплатите си, решил да помогне на младия човек и му предложил да купи така нужното му пиано. Този музикант бил маестро Георги Атанасов, станал по-късно известен като диригент, композитор, автор на шест опери. Години след този случай, когато Димитър Грива вече бил студент в Музикалната академия, гостувал на едно семейство, в дома на което имало
към текста >>

109. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

първо българското летоброене» и да му я публикуват. Тогава имаше голяма цензура и трябваше разрешение от БАН най-малко с три подписа на академици. Това беше комунистическата диктатура.2. Борис Рогев ме възприе толкова радушно, допусна ме толкова близко до себе си, че аз се смутих. И непрекъснато се обръщаше към мене така:- Вергилий, ти какво мислиш?- Нищо не мисля и нищо не мога да измисля, но знам, че това е в ръцете на Учителя. И на Него ще се молиш и ще търсиш от Него подкрепа.- Той ме гледа учудено:- Откъде това знаеш, ти си млад за тези откровения.- Млад съм, но това го знам още от памтивека.Той се усмихва, става и ме тупа по рамото. И наистина му публикуваха статията на френски език в една поредица на БАН (Българска академия на науките), в кн. 3 на академичното издание «Etudes balcaniques» от 1969 г. Аз я имам тази статия на френски език, като документ от неговите борби.3. Борис Рогев беше много щастлив, че може да пробие тази Бастилия, наречена БАН. Но тази публикация остана скрита от българите, понеже беше на френски и лично той си я беше превел. Започна нова борба, за да може да се публикува неговата монография на български език. Отново се срещаме. Казвам му:- Беше направен първият пробив.- Така ли смяташ?- Не смятам аз, но решението е вече взето и се чака времето да се изпълни.- Чие решението?- На Този, на Когото вечер изпращаш своите молитви.Идва насълзен и ме тупа по рамото. През 1973 г. БАН разрешава печата и през 1974 г. монографията му излиза от
към текста >>

110. Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя

съхранени и на фотолента, на стария “лайка формат”. Лалка Кръстева ми предаде и много томове от личната библиотека на Учителя – това бяха книги на писатели-мистици. - Какво се случи с архива? Докато архивът бе на моя таван (а това продължи 15 години – чак до 1989 година) се запознах с него. Четоха го и някои мои приятели и колеги, на които имах доверие. Изпитвах и известни морални съмнения. Известно е, че Дънов е бил в конфликт с официалната православна църква. Казах си – не подкрепям ли всъщнвост една ерес? Но постепенно разбрах, че човеке не може да разбере Бога, без да познава ересите. Защото всяка ерес е нов разказ за Бога! В романа би “Битието” един от образите е Учителят Дънов – направих го с голямо уважение към този невероятен човек. Днес допускам, че архивът на Петър Дънов е бил дублиран е е бил скрит на няколко места. Хората от братството са искали да са сигурни, че ще го съхранят. - А имахте ли лични контакти с хора от братството? - Лалка Кръстева ме запозна с видните последователи на Беинса Дуно у нас. Спомням си Методи Константинов – благ и много интелигентен човек. Познавах и Николай Дойнов, бивш фабрикант, който дълго е финансирал братството до 9 септември 1944 г. Той беше един от най-големите наши астролози. Посетих го в малката му къщичка в Симеоново. Когато ходих до Франция ме помоли да му купя книга за движениегто на Плутон. Не успях, но му купих една сметачна машинка, тогава още ги нямаше “елките” – така по-лесно изчисляваше движението на
към текста >>

111. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази. Та нали Учителят работи чрез нас със света. Та ние бяхме проекция на този свят при Него. Но ние това не го знаехме тогава, научихме го по-късно. Мария Тодорова понякога ще приготви нещо за Учителя за хапване, а тя умееше да се грижи за Него. Сготви каквото трябва и го занесе. Но в онзи ден онези, дежурните постове не я пускат. Тя се чуди, дали това е нареждане на Учителя или решение на братята. Но не смее да прави скандал, защото може да е нареждане на Учителя. Сяда тя на пейката и чака да излезе Учителят и да мине към полянката. Седи и чака. Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата?" Мария кимва с
към текста >>

112. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат на помощ на болните. Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят. По това време от страх лекарите обикаляли на коне покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението. Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: “Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните, и ние ще ви подкрепяме.” През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. Г. Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот. Учителят тогава му отговорил: "Ще се нареди, но по-късно”. Ето че времето дошло. В Айтоската градина започнал да се организира братски живот, в който Г. Куртев е участвал с цялата си душа. Неговото присъствие и духовно ръководство там е повдигало съзнанието на много от посетителите, дошли за няколко часа да се поразговорят за светлите неща в живота. За вътрешния живот на Георги Куртев през годините на Школата може да се добие представа и от следния документ отразяващ неговите размисли: РЕФЕРАТ Върху мисълта на Учителя: “Който влезе като ученик в Окултната школа, той ще Бъде подлаган на такива изпитания, че космите му ще настръхнат.”Според думите на Учителя, ученикът на Окултната Школа ще бъде подлаган на много големи и трудни изпитания. И действително, ние които се считаме и мислим за такива, не
към текста >>

113. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

от стенографките и я издава със собствени средства. Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става ревностна последователка на Божественото учение. Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението на Петър Дънов. Сам Учителя й дава Своята благословия и й казва: „Пиши, работи, греби и раздавай". Невена Неделчева почива на 20.04.1995 г. (Текстът е взет от сайта bratstvoto.net) Невена Неделчева - спомени от и за нея: 1. Невена Неделчева от Георги Петков във в-к Братски живот, бр.35, 2009 г 2. Спомен за Невена Неделчева от Николина Славчева, Изгревът - Том 23 3. За снимката на "Учителя в житото", (Мърчаево, 1944 г.) - спомен на Невена Неделчева, Изгревът - Том 16 4. За Невена Неделчева, бележки от д-р Вергилий Кръстев, съставителя на поредицата "Изгревът" 5.
към текста >>

114. Заминава си Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

от стенографките и я издава със собствени средства. Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става ревностна последователка на Божественото учение. Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението на Петър Дънов. Сам Учителя й дава Своята благословия и й казва: „Пиши, работи, греби и раздавай". Невена Неделчева почива на 20.04.1995 г. (Текстът е взет от сайта bratstvoto.net) За Невена Неделчева може да се прочете подробно в темата: 1908_08_19 Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя Прикачени
към текста >>

115. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

и началника на Софийската полиция. Някъде в началото на 1943 г. той пише писмо специално до българския цар, отнасящо се до преследването на евреите. Предупреждава го с библейските думи, че всеки ще бъде измерен със същата мярка, с която мери другите. Митрополит Стефан не се съмнява в автентичността на Божието послание, получено от Даниел Цион и обещава да говори по еврейския въпрос с царя и с министър Божилов.9 Уплашени, лидерите на еврейската общност не подкрепят политическите действия на равина. На 2 август 1942 г. те го свалят от поста председател на Върховния религиозен съд в София. Опитват се и да го дискредитират, както вече са се опитали преди осем години. Със своите действия в полза на еврейската общност Даниел Цион се проявява като истински духовен водач на българските евреи, правещ всичко, каквото е по силите му, за да облекчи изключително тежката ситуация и да ги спаси от надвисналата опасност. Той отказва да бъде религиозен началник, подчиняващ се на уплашените лидери на общността, той говори и действа като истински, смел Божий служител. В началото на март 1943 г. започва депортирането на евреите от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България, към Полша. Сред българските евреи властва страхът, че и те ще бъдат депортирани – нещо, което наистина е планирано от българското правителство. Това бива предотвратено в крайна сметка от успешните съвместни действия на членове на парламента, висши служители на Православната
към текста >>

116. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

прочетете съборната беседа от "Пътя на ученика", 1927, стр. 59, 107, 225. Дори четем на стр. 107: "Някои от вас трябва да се учат от по-напредналите ученици, те трябва да имат старание, да питат това, което не знаят. Някои от вас мислят, че знаят всичко, че може да се постигне всичко изведнъж. Не е тъй лесно да се постигнат нещата изведнъж по магически начин". 2. За Паневритмията, пак Лулчев виновен, че не е въведена в училищата. Брат Николай Дойнов цитира и разбира се подкрепя изказването на Веса Несторова, че Лулчев е виновен. (Виж "Изгревът", том I, стр. 434-507). Истината е проста и ясна: Учителят нарежда на брат Лулчев да се уреди въвеждането на Паневритмията в училищата. Лулчев естествено от най-високо място захваща реализацията. Министър на просветата става професор Йоцов, който няколко пъти, като главен секретар на просветата е ходил при Лулчев за съвет и обещава да съдейства за изучаване и практически да се въведе Паневритмията в училищата. Лулчев свързва Милка Периклиева с министър Йоцов и нещата тръгват. Милка осведомява периодически Учителя, който все й напомня да бърза. Милка бърза, но бавно, започват бомбардировки и накрая Учителят казва: "Времето определено за Паневритмията изтече!" Милка в спомените си сама си признава грешката за незавършената работа по Паневритмията. 3. Лулчев бил виновен за преследването на Братството от комунистическите власти и за разрушаването на Изгрева. В главата N0 11 Борис Николов ще ви разкажа как и защо
към текста >>

НАГОРЕ

1.5454111099243