Търсене в текстове за 'Яснота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 60 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание.
Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще ти предадат подробностите, които изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, не можеше да стане това. Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме. Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние. Когато човек е без Бога, настава униние. Трябва да се работи. Лесно искат да влязат в Царството Божие.
към текста >>

2. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

2. За по-голяма яснота излагаме и резюме на съборни беседи, държани от Учителя от 15 до 18 август в гр.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1. Целият текст е публикуван в същия вид като приложение към последните издания на „Завета на Цветните лъчи“. 2. За по-голяма яснота излагаме и резюме на съборни беседи, държани от Учителя от 15 до 18 август в гр. Велико Търново по протоколи на бр. Димитър Голов. 3. Сп. Житно зърно, 1937 г., кн. 7-8, стр.
към текста >>

3. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм.
ПЕНТАГРАМЪТ Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство. Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата. През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага.
към текста >>

4. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ако преминем през трите теми и ги обединим, разнообразието ще спомогне повече за търсената яснота.
Научете се да работите изправно. Защо ще заявявате: „той е грешен“ или „ти си грешен“. Говорете безлично. Може да се каже: „Ние, хората, не живеем добре.“ Когато човек говори, трябва да търси разнообразие в речта си. Например, ако се спираме само върху човешкия характер или само върху изкуството или религията, то става еднообразно. Но ако преминем през трите теми и ги обединим, разнообразието ще спомогне повече за търсената яснота. Има неща, които не бива да се споменават извън нашия кръг. Разбира се, че трябва да се говори принципно, но не и да се изнася Истината напълно. Щом един човек е болен, ще му дам лекарство, но защо да му разправям как съм го приготвил. Или казвам на някого: „Ще дойде пороят, излез от този дол! “ Няма какво да му доказвам, защото ако остана, водата ще ни повлече.
към текста >>

5. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В последния случай няма яснота.
Ако вземете на цигулката един и същи тон с първия пръст, с втория, с третия и пр. има разлика, тоновете не са еднакви. Музикантите имат степени на вдъхновение. У тях умът и слънчевият възел трябва да вземат участие в творчеството. Някой път само умът взема участие или само слънчевият възел. В последния случай няма яснота. Гласът, за да отива надалеч, трябва най-напред да се предаде на етерното пространство, а после на въздуха. Човек, за да свири добре, трябва да тури двойника си в цигулката. Цигуларят като свири трябва да превежда, да направи песните си достъпни на слушателите. Как ще превежда? Трябва да мисли като свири.
към текста >>

6. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те се пропиват от него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята.
Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни от тях наново падат на Земята, като орляци птици под влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане на крилата достигат до най-високата сфера, която ги привлича при въртенето си. Щом стигнат там, те отново добиват способност да съзерцават Божествените неща, но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство. Те се пропиват от него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята. Те остават светливи, или светещи, защото имат в себе си нещо Божествено, което се отразява и върху делата им. Погледни как те се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от нея гений. Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето, най-мощните се изкачват до Сатурн. Някои от тях отново се изкачват до Отца, като вземат място между творците, тъй като и самите те са творци.
към текста >>

7. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива.
Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел. Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива. Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение?
към текста >>

8. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този първи клон аз ти го изложих в едно самостоятелно съчинение с най-голяма яснота и подробности, доколкото ми беше възможно.
Предговор към Тетрабиблос На две основи, мой Сириус, ние трябва да градим зданието на астрологичното учение. Първата основа е наблюдението, чрез което ние установяваме движението на Слънцето, на Луната и на другите небесни тела както по отношение едно към друго, също така и по отношение на нашата Земя. Втората основа е изследването, чрез което ние изучаваме измененията, които тези движения причиняват на земните тела, изучаваме доколко измененията в земния свят съответствуват на небесните тела. Първият от тези два клона на нашата наука изисква грижливо занимание, макар да не се занимаваме с втория клон. Този първи клон аз ти го изложих в едно самостоятелно съчинение с най-голяма яснота и подробности, доколкото ми беше възможно. Това е съчинението Алмагест. По отношение на втората част ние не можем да дадем съвсем точни и неоспорими факти, като се има предвид нашето общо несъвършенство и мъчнотията за изследването на тази материя. При все това ние не трябва да пренебрегваме това изследване, като имаме предвид колко много събития от голяма важност и значение в живота имат своето начало в Небесните причини. Този, който осмива първия том, именно познанието на астрономията, с право можем да го наречем ограничен. Вторият клон още по-лесно може да бъде укоряван, защото неговите заключения са свързани с по-големи мъчнотии.
към текста >>

9. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието.
Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран".
към текста >>

10. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста.
Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги.
към текста >>

11. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение.
4 cm., и гл. 55 cm.). При първото и седмото знамение, сватбата в Кана Галилейска и възкресението на Лазар, това изречение стои като отглас на станалото. При описание на средното, четвъртото знамение, нахранването на петте хиляди, това изречение е встъпително. Важно е сега, на ръка с тези данни за времето, да схванем всички тези събития като събития в началото на пролетта, когато е пасхата. Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение. Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година. Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар. Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне.
към текста >>

12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека.
Ето защо в нито едно друго Евангелие Христос не се явява толкова много като Маг, както при Марко. Така при изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата дума "хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир, той говори, като че изговаря една магическа формула: "Талита куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на демоните. Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра. Тези думи, които призовават човека към магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разреждани до мисли и думи.
към текста >>

13. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота.
Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи.
към текста >>

14. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли.
Думата "сома", преведена правилно, значи живото тяло, което в окултизма се нарича етерно тяло. Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли. Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески. Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи.
към текста >>

15. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека.
Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления. На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране.
към текста >>

16. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език.
към текста >>

Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език.
Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието.
към текста >>

17. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви погрешки.
Той има пряко отношение към Съзнанието на Бога." "Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася да прошението и до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви погрешки. Човек не трябва да се оправдава за погрешките си, било с условията или с другите хора, но да ги признае в себе си пред Бога и да работи за тяхното изправяне. Не изправя ли погрешките си, той дохожда до едио вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте, да се развива. При това положение, каквото и да мислят окръжаващите хора за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изповяда ли погрешките си, той възстановява отношението си към Бога и се чувства силен и смел.
към текста >>

18. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него.
Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно. Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него. Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме: Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3. Тук имаме един чуден кръг, който значи: Духът е Любов, а Любовта е Бог. Всичко във всичко, т.е.
към текста >>

19. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Нирвана царува в яснотата на нейното неподвижно лоно.
Този Божествен Център ще представя от себе си триединна-та Глава на Бога, откъдето излиза чистата бяла Светлина на Единния Безформен. С други думи, този Център представя Царството на Сефиротите - Слънцето в сферата на живите потенциалности. Божествените същества, безкрайно висшите и най-високите чинове от ангелската йерархия. Ние можем да си представим това като точки в безкрайния океан на Любовта, заобиколен с блясъка на неизречената Корона. Тази Божествена сфера в това състояние е пасивна. Нирвана царува в яснотата на нейното неподвижно лоно. Но ето че приближава времето, когато нейната мисия в творческите предначертания трябва да се започне. Настава моментът, когато само първото творческо битие на Мисълта преминава във вибрация и тоз час цялата сфера на неподвижната и безформена Светлина започва да сияе с блясъка на живата енергия. И ето какво изменение става: Тихата бяла Светлина престава да съществува и на нейно място по всички възможни направления се излъчват могъщи океани от сили, при което всяка се отличава от другата по скоростта, цвета и потенциалността. Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени.
към текста >>

20. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така.че ако те разгледат отговорите на Божествените пратеници на въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа на които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори на тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването на което способства на запазването със споменатите неща в хода на дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,простота и пълнота на отговорите на пратениците на Бога."
Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание. "Философите притежават своя област на изследване. Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната действителност. Ако философията се заеме с изследването на духовните въпроси по методите, които прилагат при изследване на природата, тя не може да достигне истинския отговор. Така.че ако те разгледат отговорите на Божествените пратеници на въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа на които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори на тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването на което способства на запазването със споменатите неща в хода на дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,простота и пълнота на отговорите на пратениците на Бога." От тази мисъл на Ал-Кинди се вижда, че той признава екзотеричното, външното знание, достъпно за всички хора, и езотеричното знание, досъпно само за онези, които са във връзка с Бога и го получават направо от Него. Това ясно показва, че той е бил запознат с дълбокото знание на древните мистерии, където именно се е предавало това знание, идващо направо от Бога. Той познава Бога като Първа и крайна Причина. За него вярата не съществувала без знанието. Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света.
към текста >>

21. 17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И вследствие на тази повърхностност в знанието, във всички области на човешкия живот има несигурност, неяснота.
ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Животът се състои от ред неразрешени въпроси; животът се състои от идеал, който трябва да се реализира; животът се състои от сила, която трябва да се постигне; животът съдържа една разумност, която тепърва трябва да се проучва. Това са все перспективи и възможности, които стоят пред човека. А съвременните хора са стигнали до границата на страданието. Знанието, което съвременните хора имат им причинява само страдания, защото е частично и повърхностно. И вследствие на тази повърхностност в знанието, във всички области на човешкия живот има несигурност, неяснота. По отношение на човешкия ум има много неща неизяснени; по отношение на човешкото сърце има много неща неизяснени, по отношение на човешкия организъм и човешката воля има много работи неизяснени. Какво е отношението между организма, сърцето, ума и волята, как функционира организмът и пр. - за всички тези въпроси е необходимо знание, за да се осветлят правилно. Затова е потребно проучване на самия живот. Сиромашията и общата икономическа криза е също така анормално явление, което е погълнало ума на цялата съвременна култура.
към текста >>

22. Ясновидство и болезненост - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз казвам: този човек се е оплел, в неговите идеи няма яснота.
• 185 • Ясновидство и болезненост. Сега, някои от съвременните хора, когато заболеят, започват да виждат различни същества от Невидимия свят, виждат много техни заминали близки, които идват да ги вземат. Това обясняват с някакво разстройство на мозъчната система и казват: “Този човек е изгубил съзнание”. Аз казвам: този човек се е оплел, в неговите идеи няма яснота. Същата опасност има за някои хора, светски и религиозни, защото идеите им са разхвърляни, а всичко в човека трябва да бъде свързано. Иначе при такива блуждаещи мисли, в които те живеят, умът им може да изхвръкне. Когато дойдем до истинското знание, всичко, което става с нас, трябва да бъде ясно, всички образи в съзнанието ни трябва да бъдат отчетливи и разбрани. Когато виждаш нещо, не е достатъчно само да виждаш, но да го виждаш през очите на Любовта, през очите на Мъдростта, през очите на Истината. Имаш ли тези три добродетели, няма никаква опасност от забъркване.
към текста >>

23. Храненето като метод за правилно растене - Влад Пашов (1902- 1974)

За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очите си, човек трябва да яде малко и да дъвче храната си добре.
• 740 • Храненето като метод за правилно растене. За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очите си, човек трябва да яде малко и да дъвче храната си добре. Доброто и правилно хранене подразбира добро свирене. Ще ядете ту на лявата, ту на дясната страна, ще ядете бавно, ще дъвчете добре, за да имате добри резултати. Ако дъвчете само на лявата страна, ще станете много чувствителни. Ако дъвчете само на дясната страна, ще развиете повече мисълта си. За да има хармония между мислите и чувствата ви и да придобиете вътрешен мир, дъвчете и на лявата, и на дясната страна.
към текста >>

24. СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Хората ще престанат да се препъват, ако умовете им са пълни със светлина и яснота.
Въздухът, и той сам по себе си не го прави. Има нещо, което и него вълнува. Като се вълнуват, те се опресняват... Така страданията опресняват и човека. Ако нямаше велико предназначение страданието, Бог не би го допуснал. * Докато имаш слабост към парите, славата, гордостта, почестите, жените, към удоволствията на живота, към вещите, никога не можеш да бъдеш щастлив. * Хората ще престанат да се препъват, ако умовете им са пълни със светлина и яснота. * Злото е, за да ви предпази от голямото зло. Ако речете да отделите доброто от злото, вие ще се натъкнете на една болест, която е неизлечима. При сегашните условия, както са създадени хората, ако се изключат болестите от живота им, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло. Насъбралата се много излишна енергия се регулира чрез болестите. * Не само нечистата пот, но и нечистите мисли и чувства запушват порите на тялото, а човек се чуди откъде е дошло неразположението.
към текста >>

25. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм.
Така се стичат обстоятелствата, че младежът, влизайки в осемнадесетата си година, постъпва като писар в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд. Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и безсмъртието на душата. Образувано е общество, в което влизат доктор Миркович, Пеню Киров, Сотир Щерев, Цанев, Паскалев, Стойчев, Илия Зурков, Велчев, Гарвалов, Апостолидис, Димитър Македонски и хаджи Стоянка Галчева. Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм. Тодор Стоименов влиза в този духовен кръг и се запознава с Учителя, тръгва по начертания вече път и не се отделя от него до края на живота си. * До дните на първия събор е изминат значителен път. На тримата най-предани ученици - Доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов се пада радостта да бъдат свидетели и участници на този забележителен по своята оригиналност събор, който влезе завинаги в ненаписаната и свята история на Бялото Братство в България. Между тримата братя протичат дни на сърдечно общуване.
към текста >>

26. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Авторът на тази книга живее с надеждата, че онези от бъдещите четци, които ще я вземат в ръка, след като в душите им се е пробудила свещената духовна жажда, ще проумеят, че Учителят на Бялото Братство умее да говори и за най-великите и жизнени въпроси с най-голяма яснота и с онази простота, която е характерна за гениалните творци.
Така си обясняваме и безпримерната скромност и привидната затвореност в себе си на един маг, който не изхаби нито една микроскопическа частица от мировата енергия за празни ефекти, тъй като той носи съзнание, че словото, което изгради и остави, е положено на същата основа, на която бе поставено то преди близо две хиляди години. Учението на Бялото Братство е толкова ново, колкото и старо. Щом е Божествено, то е старо, а щом още не е приложено в живота, то е ново. Всичко казано дотук за рода, за странния път на бащата на Учителя - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на Учителя Беинса Дуно до дните, когато Той откри окултната школа и по-късно, когато Той напусна земята, не е достатъчно, да се разбере неговото учение. Затова в следващите страници до края ще дадем в кратки резюмета места от неговото обширно животодайно Слово. Авторът на тази книга живее с надеждата, че онези от бъдещите четци, които ще я вземат в ръка, след като в душите им се е пробудила свещената духовна жажда, ще проумеят, че Учителят на Бялото Братство умее да говори и за най-великите и жизнени въпроси с най-голяма яснота и с онази простота, която е характерна за гениалните творци. С Учителя на Витоша край х. „Еделвайс“ (27.VIII. 1944 г.)
към текста >>

27. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

По-късно, след този пръв и личен контакт с него, както и след първите ми разговори и изслушани от мен негови беседи, у мен се запечати един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми.
Погледът и вниманието му бяха все към работниците. Когато приближихме към него, той ни посрещна много любезно, но при тази среща разменихме с него много малко думи, защото един друг червендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръкомахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя. От тази първа и важна за мене среща, аз запазих и до днес учудването си от изключителното търпение на Учителя, който можа цял час при ръмящия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение да изслуша жаркия събеседник. Преди това лично запознаване с Учителя, аз се бях осведомил за учението му от доста източници - близки на мен хора, които са го познавали както от родното му място, така и през периода на неговото следване в Америка. Някои от тях го познаваха и като увлекателен сказчик и като оригинален изследвач на френологията в много градове и села на България. По-късно, след този пръв и личен контакт с него, както и след първите ми разговори и изслушани от мен негови беседи, у мен се запечати един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми. Този образ не се промени и аз го пазя все такъв в себе си. Той съдържа всичко, което е той като личност и като идеен и духовен извор. В настоящето писмо аз бих могъл да дам само някои откъси от това, което съм проумял за него. Останалото е моето лично чувство към него. То е дълбоко, съкровено нещо и не се подава на разказване.
към текста >>

28. Разговори с Учителя. Разговор шести - Георги Томалевски (1897-1988)

Знанието, което придобивате, ще ви помогне да разберете както науката, така и всичко в живота много по-добре и с по-голяма яснота.
Ученикът: Има ли случаи, когато хората, тръгнали в духовния път, да са изпитали разочарование поради това, че този път е стръмен и изисква добродетелен живот и са пожелали да се върнат в живота на обикновените люде, който им се струва по-лек и по-реален? Учителят: Вероятно е някои от хората, които са тръгнали в духовния път да очакват, че по този път бързо ще добият големи облаги и ще си наредят живота така, както желаят и очакват. Така мислят дори и някои, които са в окултната школа. Това е голямо заблуждение. Ще знаете, че в духовната школа вие идвате да научите как се живее разумно. Знанието, което придобивате, ще ви помогне да разберете както науката, така и всичко в живота много по-добре и с по-голяма яснота. Ще придобиете качество, което ще ви помогне да разберете истински неща и да не ги смесвате със заблудите. Трябва да знаете, че учителите, които просвещават човечеството, не позволяват на учените хора, както и на напредналите ученици на тайната наука да придобият много знания, защото при сегашното положение на човечеството тези знания няма да пренесат много блестящи резултати. Те не могат да понесат високата честота на тези истини. Затова потребно е да се изучават предимно външните белези на явленията, а по-късно тяхната същност. На вас казвам: За съкровените и възвишени неща ще говорим само с умни, учени, издигнати и духовни хора.
към текста >>

29. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако успеем да излезем от пътя на илюзиите и примамките на този свят примамки, които ни лишават от възможностите да виждаме всичко в яснота, ние ще пробудим заспалите сили в себе си, които сили са най-големият наш дар.
Ако някъде ти откажат да ти дадат това, което си поискал, тогава опитай се още на двадесет и девет места, докато го получиш. Ученикът: Ще рече, че все пак всичко зависи от нас. Благодатта не е подарък, който може да получи както заслужилият, така и незаслужилият. Учителят: Така е. Благодатта и истината са у самия човек. Ако успеем да излезем от пътя на илюзиите и примамките на този свят примамки, които ни лишават от възможностите да виждаме всичко в яснота, ние ще пробудим заспалите сили в себе си, които сили са най-големият наш дар. В човека чака много голяма и неподозирана сила, която стои неизползувана. Пробуди ли се тази могъща сила, неразбраното става разбрано и привидно непостижимото става постижимо. Ето как благодатта е вътре в самия човек. Ученикът, след като поразмисли нещо. запита: - Защо някои хора, които не живеят по изискванията на Божествения закон и са познати като алчни, честолюбиви, дори нечисти в своите сделки, все още живеят добре и са поне привидно задоволени във всяко отношение?
към текста >>

30. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината.
Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични.
към текста >>

31. 65. ПЪТЯТ КЪМ БОГА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Когато у теб дойде силата на Любовта, в ума и мислите ти ще настане яснота.
Животът е плод на Любовта, а Любовта е нещо реално, тя има форма, съдържание и смисъл. Който познава Любовта, ще познае и света. Дето има Любов, има и живот, има движение, в нея всичко започва да живее. И когато е казано, че Бог е Любов, с това се определя, че ако има Любов, ще има проявление на Бога. Христос е въплъщение на Любовта. Когато у теб дойде силата на Любовта, в ума и мислите ти ще настане яснота. Имаш ли любовта на чувствата, ако си тъжен, веднага ще станеш благ и радостен, ще бъдеш готов за всички жертви. Ако при теб дойде човек, у когото има стремежа на Любовта, той ще те направи активен. В Любовта има две поляризирания: като стремеж и като чувство, които се проявяват на физическия свят, и като сила и като принцип, които принадлежат на Божествения свят. Това са две велики проявления на Любовта. Любовта без ум не може да се прояви, тя не е за глупави хора.
към текста >>

32. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тези три качества може да съпоставим с други три качества на Слънцето: 1а) мекота; 2а) яснота; 3а) метал.
Когато записах първия ни разговор и му го прочетох, Той се просълзи от радост и каза: „Само онзи може да пее, когото Бог люби и който люби Бога. Без Любов няма музика, няма пеене. Ти ще се свържеш с Бога и тогава ще пееш." — Учителю, — попитах аз — какви качества трябва да притежава гласът? — Основните качества на гласа са: 1) топлина; 2) светлина; 3) сила, които астрологически отговарят на Слънцето. Тези три качества може да съпоставим с други три качества на Слънцето: 1а) мекота; 2а) яснота; 3а) метал. Освен тези три качества обикновения певец трябва да притежава още шест второстепенни качества: 1) лекота, която астрологически отговаря на Луната; 2) обем, който отговаря на Юпитер; 3) интензивност, която отговаря на Марс; 4) цвят или колорит, което качество отговаря на Венера; 5) вибрато, което качество отговаря на Меркурий; 6) точност, което качество отговаря на Сатурн. Всичките тези качества трябва да притежава гласът на обикновения певец. За даровития певец имаме пак основните три качества на Слънцето: 1) топлина; 2) светлина; 3) сила. Останалите шест качества са: 1) подвижност — Луна; 2) активност — Марс; 3) нежност, финес — Венера; 4) широта — Юпитер; 5) пъргавина — Меркурий; 6) концентриран звук — Сатурн. — Значи качествата и за обикновения, и за даровития певец са девет — уточни брат Христо.
към текста >>

— За гениалния певец: освен първите три качества — Слънчеви: 1) топлина или мекота; 2) светлина или яснота; 3) сила или метал, и горните шест качества, певецът трябва да притежава още качествата на седемте добродетели: 1) надеждата или въображението, които астрологически отговарят на Луната; 2) правдата — Марс; 3) любовта — на Венера; 4) вярата — на Юпитер; 5) разумността — на Меркурий; 6) мъдростта — на Сатурн; 7) истината — на Слънцето.
Освен тези три качества обикновения певец трябва да притежава още шест второстепенни качества: 1) лекота, която астрологически отговаря на Луната; 2) обем, който отговаря на Юпитер; 3) интензивност, която отговаря на Марс; 4) цвят или колорит, което качество отговаря на Венера; 5) вибрато, което качество отговаря на Меркурий; 6) точност, което качество отговаря на Сатурн. Всичките тези качества трябва да притежава гласът на обикновения певец. За даровития певец имаме пак основните три качества на Слънцето: 1) топлина; 2) светлина; 3) сила. Останалите шест качества са: 1) подвижност — Луна; 2) активност — Марс; 3) нежност, финес — Венера; 4) широта — Юпитер; 5) пъргавина — Меркурий; 6) концентриран звук — Сатурн. — Значи качествата и за обикновения, и за даровития певец са девет — уточни брат Христо. — За гениалния певец: освен първите три качества — Слънчеви: 1) топлина или мекота; 2) светлина или яснота; 3) сила или метал, и горните шест качества, певецът трябва да притежава още качествата на седемте добродетели: 1) надеждата или въображението, които астрологически отговарят на Луната; 2) правдата — Марс; 3) любовта — на Венера; 4) вярата — на Юпитер; 5) разумността — на Меркурий; 6) мъдростта — на Сатурн; 7) истината — на Слънцето. Когато има нарушение на едно от тия качества гласът боледува. Има начини, с които могат да се лекуват тези дефекти (заболявания). Ученикът на Новото пеене трябва да притежава добро сърце и благородни, възвишени чувства и идеали; светъл ум и красиви мисли; диамантена воля и постоянство. Когато се изкачиш в Божествения свят ти ще пееш и ще се изкачваш все нагоре, ще обикаляш всички планети и слънчеви системи. — Учителю, ами какви упражнения да правя?
към текста >>

33. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор.
От една страна за да открием паралелите с неговото Слово; от друга за да не се налага той да повтаря казаното преди него. ("Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват.") "Новото учение" е наименование, използвано от Учителя П. Дънов. По своето съдържание то е насочено към бъдещето, към изгряващата Нова Култура на VI раса. В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото. Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример.
към текста >>

34. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извършена с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността.
Затова в езотерично- то познание характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност. Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй! И така - критерият за реалност е степента на близост до Истината. Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извършена с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността. Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й. Истината сама по себе си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира. За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот.
към текста >>

35. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

А Учителят на ББ в нашата страна внася допълнителна яснота в тази мисловна конструкция: "Днес хората спорят има ли човек свободна воля.
Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път." Крачейки все по-уверено по духовния път, окултният ученик проумява, че познанието за Божествените закони на Космоса и тяхното спазване е най-сигурната гаранция за постигане на свободата. Той разбира, че свободата на волята е факт, но този потенциал трябва да бъде използван разумно, адекватно на обстоятелствата и с перспектива към хоризонта на съвършенството. Свободата е дар от Бога, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем. Разглеждайки свободната воля именно като основа, изходна точка за всички постижения по Пътя към Божественото, търсещият в Духа човек построява своя дом (базата, върху която да гради по-нататък по този вечен Път) върху канара, както го съветва и Христос. А Учителят на ББ в нашата страна внася допълнителна яснота в тази мисловна конструкция: "Днес хората спорят има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен (курсивът мой - К.З.). И Живата Природа дава свобода само на разумните.
към текста >>

36. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище.
Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

37. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи, тя е музика на Природата.
Учителят П. Дънов излага и тезата, че най-добрата песен от обикновената музика може да се превърне в окултно упражнение, но тя никога не би могла да прерасне в истинска окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане превъзходна песен, но една окултна песен не може да бъде преведена в обикновена песен. Трептенията на окултната музика се по-силни, по-мощни, те проникват по-дълбоко. Някои от великите музиканти на човешкия род са се доближили до границите на окултната музика, ала те са малцина. Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи, тя е музика на Природата. В нея се допускат дисонанси, за да се съхрани равновесието. Злото от музикално гледище е един дисонанс в живота. Той е необходим; след него идва хармонията. Между всички процеси и явления в заобикалящата ни действителност съществуват тесни връзки - така както между тоновете на музикалните гами. "Музиката е езикът на Природата, навсякъде има музика.
към текста >>

38. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Те придават на Словото му яснота и изразителност, на които биха завидели и най-прочутите оратори.
Той заявява: "Не дрехата, но лицето трябва да изпъква. И не лицето, а душата." Гласът му е нисък, но твърде мек и приятен. Той говори тихо и като правило речта му не е придружена от риторични ефекти, но тя се разпростира надалеч като могъщо ехо от ангелски хор. Говорът му е съчетан със спокойни, плавни и хармонични движения. Те придават на Словото му яснота и изразителност, на които биха завидели и най-прочутите оратори. Обича да пее. Прави го с вдъхновение и вникване в песента. В тази му разновидност гласът му е дълбок, вълнуващ, богат на драматично съдържание. Когато предава нова песен на учениците си, обикновено сам я изпява. В някои случаи изсвирва мелодията на своята цигулка и дава пояснения за изпълнението й.
към текста >>

39. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

На друго място в Словото си българският духовен Учител внася допълнителна яснота при трактовката на тези въпроси: "В света има само един Учител.
По такъв начин Бог някога е видим, а някога невидим (курсивът мой - К. З.)." В същия дух са и следните негови пояснения: "Онзи, Който говори през вековете, е Един и Същ. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни." На друго място в Словото си българският духовен Учител внася допълнителна яснота при трактовката на тези въпроси: "В света има само един Учител. Това е Бог! Когато говорим за Учителя, разбираме Великата безпределна Любов, която се изразява в даване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всички същества." Пътят на окултния ученик преминава постепенно от външното към вътрешното, от откриването на Бога в природата към разкриване на присъствието Му в човешкото духовно естество. От този момент нататък постиженията на познанието извират от оживелия вътрешен първоизточник на безсмъртието у личността. В тази насока заслужават внимание и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Ако не познавате Учителя вътре във вас, не можете да познавате и външните Учители.
към текста >>

У мен се запечата един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми." По-нататък същият автор добавя: "При първия ни разговор Учителят обърна вниманието ни към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания.
Той даваше указания на дюлгерите, които преправяха един навес до салона. Погледът и вниманието му бяха все към работниците. Когато приближихме към него, той ни посрещна много любезно. Но при тази среща разменихме с него малко думи, защото един червендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръкомахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя, който можа цял час при ръмещия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение, да изслуша жаркия събеседник. От тази първа и важна за мене среща аз запазих и до днес учудването си от изключителното търпение на Учителя (курсивът мой - К. З.). У мен се запечата един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми." По-нататък същият автор добавя: "При първия ни разговор Учителят обърна вниманието ни към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания. Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав, личен опит и добито чрез целесъобразни, разумни методи. Той никога не е одобрявал, нито насърчавал някои от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгляво вярване. .Повечето негови беседи засягат актуални теми (курсивът мой - К. З.). Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той взема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки.
към текста >>

40. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път.
Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. Преди да пристъпим към разбора на текста обаче, трябва да се върнем малко назад във времето спрямо датата на неговото обнародване. Според свидетелствата на хора от най-близкия кръг около Учителя Петър Дънов (известен и със своето духовно име Беинса Дуно), с които той очевидно е споделил своето преживяване, малко преди да навърши 33 години (Христовата възраст!) в живота му е настъпил прелом. Събитието с духовно-мистичен контекст е станало на 07.03.1897 г. От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело.
към текста >>

41. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички.
Те съставят скелета, фундамента, представителната част на цялото. Докато второстепенните и третостепенните разновидности и различия са безброй. Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата скала на Божествената Истина и поднесен с любов на хората. Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред. И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки. И така Словото достига до сърцата и душите на всички. Който е познал Истината, който е отпил от нектара на Божественото учение и го е превърнал в неразделна част от себе си – от своята система от възгледи, мислене и поведение, – той бива призован да разпространява това благовестие навред.
към текста >>

42. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Характеристиките на духовния Учител са дефинирани с пределна яснота в Божия план за Космоса.
За да изглежда като един от тях. Зрящите измежду последователите му, естествено, са наясно с истинските му качества. Но за останалите е от значение да го усещат колкото се може по-близко до себе си. Първите са тези, които усвояват в пълнота уроците му, включително и в техните мистични дълбини. За вторите остава достъпен единствено външният, екзотеричният пласт на откровението. Характеристиките на духовния Учител са дефинирани с пределна яснота в Божия план за Космоса. Всяко отстъпление от тях, дори и минимално, незабавно поражда съмнения в автентичността на претендиращия за това най-високо звание. За някои от най-важните параметри на личността, която назоваваме „Учител“, говори Посветеният на Бялото братство у нас: „Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие (курсивът мой – К.З.). Той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа.
към текста >>

43. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане.
Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е. в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор.
към текста >>

Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил.
Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов). Най-могъщият двигател в еволюцията на душата е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост. Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател.
към текста >>

44. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Едва ли има въпрос на рационалното и духовно-мистичното познание, което той да не е разгледал в необходимата дълбочина, с подчертана яснота на изказа и същевременно поднесен на картинен и достъпен за всички език.
Да живееш, това значи да се организираш. А да се организираш, това значи да придобиваш повече светлина. Светлината носи безсмъртие в себе си. (Учителят Петър Дънов) Учителят на Бялото братство (ББ) в България Петър Константинов Дънов (известен сред своите последователи и с духовното име Беинса Дуно) е осветлил чрез Мъдростта на своето Слово на практика всички най-важни проблеми на видимото и невидимо Битие. Едва ли има въпрос на рационалното и духовно-мистичното познание, което той да не е разгледал в необходимата дълбочина, с подчертана яснота на изказа и същевременно поднесен на картинен и достъпен за всички език. И тъй като неговото културно наследство се отличава с ярка приложна насоченост, концептуалната му схема – актуализирана редакция на езотеричното християнство в нашата епоха – е наситена с изобилие от методи и средства, подпомагащи търсещия човек по неговия път към съвършенството. Ала този така богат комплекс от приложимо в ежедневието знание с незаменима практическа стойност не би било пълно, ако липсваше здравият теоретичен фундамент. В това именно е величието на истинския духовен Учител – да съчетае в хармонична цялост теорията и практиката и да ги поднесе на жадните за светлина човешки души в най-подходящата за тяхното еволюционно равнище форма. А те от своя страна да поемат от тази светлина според възможностите си да я асимилират и употребят за целите на Доброто, на Общото благо... 1. Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото:
към текста >>

В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува.
Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света.
към текста >>

От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“: „Човекът за вас е форма, но той съществува и като светлина.
В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието. Интензивността на светлината, излъчвана от човека, свидетелства за неговата принадлежност към сферата на Доброто или съответно – на злото. В тази насока са и поясненията на Учителя П. Дънов: „Човек ... сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“: „Човекът за вас е форма, но той съществува и като светлина. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна. Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т.н. По цвета се съди за интелигентността (курсивът мой – К.З.). Сърцето, Любовта имат нежнорозов цвят, нежнорозова краска. Бялата светлина е на добродетелите и волята.
към текста >>

Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител.
Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа. Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител. Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема. В своите беседи Учителят П. Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения. И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината.
към текста >>

45. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

А да вярваш в Любовта, това значи да вярваш в Бога.“ Ако човек е стъпил здраво върху тези три опори, характеризирани с недвусмислена яснота от Учителя П.
Първата опора аз я наричам Бог, аз я наричам Любов; втората опора – това е вярата, това е самият човек, да вярва в разумното в себе си. Третото аз свързвам с ближния – то е надеждата. Ближният е надеждата, то е едно и също нещо. Вярата – това е самият човек. Да вярваш, то е да вярваш в себе си. А да вярваш в Любовта, това значи да вярваш в Бога.“ Ако човек е стъпил здраво върху тези три опори, характеризирани с недвусмислена яснота от Учителя П. Дънов, неговата вяра остава непоклатима при всички изпитания в живота, при всякакви житейски бури. И обратното – ако той започне да ги губи една след друга, право пропорционално на този процес изтлява и неговата вяра, докато се обезличи до пълно обезверяване. Контрастите в описваната тук вътрешна настройка на личността са илюстрирани от великия Посветен по следния начин: „Има неща, които не могат да се разложат химически. Има хора, които не могат да се обезверят. Кой човек не може да се обезвери?
към текста >>

46. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Дънов в своето Слово обобщава Христовия завет със завладяваща краткост и яснота: „Бъди чист като дете.“ Това негово послание не е отправено, разбира се, само към учениците и кандидатите за такива.
Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно. Очевидно е, че Той има пред вид преди всичко детската невинност и чистота. Малцина го разбраха тогава, преди две хилядолетия. Още по-малко бяха онези, които приложиха на дело благовестието Му. Учителят П. Дънов в своето Слово обобщава Христовия завет със завладяваща краткост и яснота: „Бъди чист като дете.“ Това негово послание не е отправено, разбира се, само към учениците и кандидатите за такива. То е универсално по съдържание и обхват на приложение. Ала критериите за чистота, на които следва да отговарят постъпилите в окултната Школа, са несъмнено и несравнимо по-високи от тези за пребиваващите в света. И там е школа, твърди същият Учител, но правилата на играта са различни. Един от най-достъпните методи за пречистване, според наставленията на Учителя на ББ в нашата страна, е молитвата. Най-ярък пример за това дава самият Христос, за Чието непрестанно молитвено общуване с Небесния Отец свидетелства почти всяка страница от четирите канонически евангелия в Новия Завет.
към текста >>

47. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота.
Затова последователите на ведическата мъдрост (каквито са, например, членовете на Обществото за Кришна-съзнание) твърдят, че душата е „вечна, блажена и знаеща“. Под „знаеща“ те разбират именно това – че цялото налично вселенско познание за минало, настояще и бъдеще, за всичко съществуващо се намира в собствената ти душа, вложено у нея още от момента на раждането ў от Бога. Една от най-важните еволюционни задачи на човека е да завоюва достъп до това познание, сиреч да стане всезнаещ. Това не може да бъде постигнато чрез сила, а само по пътя на постепенното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в най-голямото мълчание на вашата душа.“ Следователно именно мълчанието е онзи задължителен фон, върху който пробуденото Божествено съзнание у човека нанася рисунъка на извечния Промисъл – дотогава, докато той не се превърне в картината на Божествената пълнота на познанието за света като цяло и за всичко в него по отделно. Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота. На езотеричен език този велик миг на самоосъществяване се нарича „просветление“. Твърде често – най-малкото, толкова често, че да се почувстваме уязвени по отношение на самоуважението си – застиваме в безпомощност пред дилемите на ежедневието или пред съдбоносни за решаване въпроси. Усещаме се така малки и нищожни пред непосилното бреме, с което ни натоварва съдбата, че ни иде да вием и да си скубем косите. Започваме да мислим, че всичко, с което сме се преборили до този момент, че целият изминат дотук път е бил безсмислен. И с трепет или безразличие, със смирение или бушуваща ярост очакваме развитието на събитията, на които не можем да повлияем.
към текста >>

48. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.“ От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: „Важно е да знаете какво да искате от Бога.
Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, ще благодарите на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън. Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.“ От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: „Важно е да знаете какво да искате от Бога. Най-разумно е да искаме да се научим да вършим Волята Божия. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение: и знание, и Любов, и сила, и всички условия. Писанието казва: „Да бъде Волята Божия! “ Това е единственият път, по който можем да минем.“ Вътрешната настройка на молещия се и подчиняването на молението на един висок идеал, в служба на Цялото, предопределя успеха или провала на молитвата му: „Най-напред ще пожелаете да имате сърцето и ума на един ангел, да имате сърцето на един херувим, пламтящ от любов! Същото пожелайте и за другите!
към текста >>

49. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Дънов изразява този съдбоносен момент от неговата духовна еволюция с неповторима яснота и поетичност: „Казано е: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него“ (Йоан 3:16 – б.К.З.).
Дръжте идеята за Бога, за Любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.“ И така, без страх и съмнение окултният ученик извървява дългия и нелек път на своето самоосъществяване. В самия му край, в подножието на жадувания връх на съвършенството той отправя духовния си взор нагоре, към незалязващата синева на Божествения свят, и осъзнал дълбоко в себе си какво е сторил Бог, за да му помогне да стигне дотук, от цялото си сърце възжелава да извърши ответен жест на благодарност и синовна признателност. Ученикът е съзрял за великата саможертва пред портите на вечния живот. Учителят П. Дънов изразява този съдбоносен момент от неговата духовна еволюция с неповторима яснота и поетичност: „Казано е: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него“ (Йоан 3:16 – б.К.З.). И ти кажи: „Аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.“ Кажете ли тъй, всичко ще дойде.“ От този светъл миг нататък жертвата на ученика е факт, който никой не е в състояние да заличи от аналите на вселенската памет. Тя е удостоверена с печата на Божественото и проправя пътя му все по-напред – към обгърнатите в мистичен воал чертози на великите комически Учители.
към текста >>

50. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

Оттук идва и необходимостта от въведение в духовните науки и яснота относно първите стъпки в тях.
Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно." Учителя Когато влезе в духовния път, на първо време ученикът се нуждае от ръководство и покровителство. Това е абсолютно необходимо, защото той стъпва върху един терен, който в много отношения е непознат за него и крие както изненади и съблазни, така и редица опасности. В този път той трябва ежедневно да посреща и преодолява трудности, да предвижда и избягва опасностите, които не винаги са очевидни. Оттук идва и необходимостта от въведение в духовните науки и яснота относно първите стъпки в тях. Още в началните си лекции, а впоследствие и по различни поводи, Учителят Беинса Дуно предупреждава учениците си за трудностите и опасностите, които те могат да срещнат в духовния път и отдалече ги подготвя за тях. За да избегнем неяснотите поради различия в схващането на основните понятия, необходимо е да поясним смисъла на по-съществените от тях. Относно понятието „проблем" е добре известно, че всяка трудна за решаване задача или сложна ситуация, на която можем да попаднем, ни поставят в положението да решаваме проблем. Проблемите, повече или по-малко трудни за решаване, винаги ни съпътстват в нашето ежедневие. Тях ученикът на духовната школа приема с радост и като нещо естествено, неотделимо от реалностите на живота.
към текста >>

51. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Яснота по този въпрос намираме в „Свещени думи на Учителя" (1938):
Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в благостта си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата. Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла мисъл или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация. Тогава с лекота избягваме всяка опасност от раздвояване на съзнанието в живота си, имаме определена цел, а същевременно и посоката, която ще ни отведе до целта. Когато концентрираме съзнанието си върху посоката на нашата цел, която е угодна на Бога, трансформирането на енергиите, с които боравим, се извършва правилно, в хармония с целите на природата. Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае. Яснота по този въпрос намираме в „Свещени думи на Учителя" (1938): „Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и оттам мъчно може да излезе." „Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Който медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства." В лекцията „Трансформиране на енергиите" (1922), Учителя казва:
към текста >>

52. Силата на доброто - Павел Желязков

Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия.
Те са склонни да описват външната светска страна на живота, т. е. резултатите от взаимните отношения между хората, без да вникват в причините, които са ги породили. Те са слаби проводници на творческите сили в природата. Като пишат, те отразяват действителни или въображаеми драматични събития. Този реализъм най-често е сляп за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота. Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия. Благоразумието съветва да стоим по-далече от техните влияния. За да научиш изкуството да пишеш добре, отправяй мисълта си към гениалните писатели, свързвай се с тях чрез мисълта си. За да станеш музикант или поет, мисли за великите музиканти и вдъхновените поети. Творчеството е колективен процес, при който ние ставаме проводници на идеи и мисли, които идват от високо издигнатите представители на човешкия род. Ако чиста изворна вода мине през една канализация, водопроводът ще остане чист.
към текста >>

53. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Писатели, артисти, при които този център е развит, са способни да представят и предадат яснота и живот на своя образ и да ни произведат силно впечатление.
Този център способствува да се схващат и разглеждат нещата като отделни форми. Чрез него ние познаваме всяко нещо като отделен, ясно изразен предмет. Този център дава способност на човек да наблюдава, като схваща и разбира най-точното и подробно описание на предметите, които е видял. Тази способност е много важна за практичния човек. Чрез нея той има възможност да спира вниманието си върху подробностите и дреболиите на всеки предмет. Писатели, артисти, при които този център е развит, са способни да представят и предадат яснота и живот на своя образ и да ни произведат силно впечатление. Когато този център е силно развит у човека, то челото му между веждите е широко и изпъкнало. Китайците са богато надарени с тая способност, тя отговаря на тяхното добре известно механическо изкуство и способност да пишат и четат на един език, в който почти всяка дума се означава с особен белег. У животните тази способност им дава възможност да познават своите господари и онези, които са били добри към тях, да ги помнят, дори и след като не са ги виждали дълго време. Всички животни от едно и също стадо се познават едни други. Пчеларите казват, че когато някоя пчела се промъкне в чужд кошер, тя бива веднага разпозната, изпъдена или убита.
към текста >>

54. Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От тяхното лице се излъчва яснота, ведрина, защото са естествени, неподправени, магнетични, радостни, с устрем и увлечение.
Видът на тялото е тънко, силно, здраво. Ханшовете са елегантни, краката са красиво оформени. Очите и краката са уязвимите области на тези типове, но те са и най- красивите. В морално отношение тези типове стоят твърде високо. Те са високоинтелигентни, спокойни, силни. От тяхното лице се излъчва яснота, ведрина, защото са естествени, неподправени, магнетични, радостни, с устрем и увлечение. Те излъчват от себе си пълно самообладание, щастие и сила, която предизвиква у другите възхищение и непринудено подчинение. Той представлява една сила в състояние на покой - спокойни, с вродена любезност. В себе си крият сила, която не се изявява без нужда. Те са весели и притежават хумор. Имат вродено вътрешно достойнство, не са дребнави.
към текста >>

55. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието.
И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности. Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа. Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите. Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно. Фазата на самосъзнанието ще бъде изживяна и надмината от човечеството, а от нея, като неин плод, ще остане само положителното, като придобивка за човека. Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието. 2) А всичко отрицателно, което е именно причината за всички борби и противоречия, ще бъде постепенно отхвърлено с развитието на колективното съзнание. Единството на космичния живот е много ясно изразено в окултната литература чрез символа на „Дървото на Живота“. Това живо съзнателно дърво на живота, което представлява именно този космичен, единен живот, има корени, стебло, клони, листа, цветове и плодове. Ний, хората, както и всички други форми на живота, се намираме в различни негови части. И когато духне вятър, т. е.
към текста >>

56. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

С дивна яснота е указано естеството на най- могъщия му научен инструмент: статистичният метод, както и естеството на „природните“ закони, до които той идва.
Той се движи в предварително ограничен кръг по време („от две години надолу“) и по място („Витлеем и делото крайбрежие“). Той убива сума деца — ония живи същества, от които черпи своите експериментални данни, дроби, анализува, и в края на краищата не се добира до самата истина: „детето“ е в Египет, страната на мъдростта, а „тримата мъдреци“ са на другия полюс, в „вътрешния изток“. Това е неговият метод — той изследва живота, след като го умъртви. В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат. В символите на това дълбоко сказание са изразени с дивно прозрение и характера на аналитичния интелект и неговите методи на изследване. С дивна яснота е указано естеството на най- могъщия му научен инструмент: статистичният метод, както и естеството на „природните“ закони, до които той идва. Посочени са същевременно и резултатите: мъртви трупове, голи факти, механизми, схеми, таблици. Но такава е неговата природа. Затова древните мъдреци, които дълбоко са познавали естеството на „конкретния ум“, са го наричали .великият убийца на реалното“. А такъв е и Ирод — център на цял един умствен строй. Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно.
към текста >>

57. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Вашата атмосфера е малко посгъстена и влиянията са малко по-тежки, особено денем, защото има хиляди течения, които се прекръстосват от живущите хора на земята, и ако вие погледнете с яснотата на вашето око, щяхте да видите целия мир развълнуван като бурно море.
И тъй виждате, че влизат инструмент в инструмент, в които само Бог се изявява. Ако вашата душа е нагласена, нотите са написа ни, великият свирач е при вас, и когато той засвири, вие ще почувствувате каква е Божествената мъдрост. Вие слушате, че вашия въздух малко шумоли отвънка. Значи въздуха ви е малко немирен. Смущава се. Вашата атмосфера е малко посгъстена и влиянията са малко по-тежки, особено денем, защото има хиляди течения, които се прекръстосват от живущите хора на земята, и ако вие погледнете с яснотата на вашето око, щяхте да видите целия мир развълнуван като бурно море. И представете си, че имахте една лодка в това бурно море, тя не би стояла в покой. Може би ще ме попитате от кога съм станал такъв дълбок мъдрец, защото когато бях на земята, бях малко шегаджия. Но това което ви говоря не е мое. Колкото цигулката има заслуга в себе си като инструмент, толкоз и аз в себе си. Не искам да мислите, че нямам никаква заслуга, защото ако тези инструменти не са натегнати, не биха свирили.
към текста >>

58. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

В отговора си, Учителят сумира отново с поразителна яснота кои са основите на неговото учение.
Разбира се, имаше и други лагери на Бялото братство: на Равна река северно от връх Чаталка в сливенските сини Камъни (където се вярваше, че е мястото на земно изригване-антипод на Хавайския вулкан „Халеакала“), както и на Куш-бунар. След това идва „Бивакът“ северно от село Симеоново, в склоновете на Витоша. Лагер имаше и между връх Соколец и Мусала в Рила най-високият лагер на Братството със своята височина от 2400 метра над морското равнище. И така нататък... Сиянието на Седемте езера, обаче, съвсем естествено, не можеше да не доведе до жлъчна криза радетелите на мрака. През 1932 година се надига нов вой, и е предизвикано ново следствие, което, както и преди, не довежда до абсолютно нищо! Следствието представлява интерес по друга причина. В отговора си, Учителят сумира отново с поразителна яснота кои са основите на неговото учение. Автоматична фотокамера Следствие на властта. Учителят Дънов да отговори на следните въпроси и то в най-големи подробности с оглед и в хармония на беседите му печатани в специални издания, а именно: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата и църквата ни. 2. Относно държавата ни, организацията ни, властта и законите в страната ни. 3. Относно правораздаването и съдийската ни колегия. 4.
към текста >>

59. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие.
За да постигне това той центрира тази вяра около основните, прости елементи на човешкия живот, които пораждат положителни чувства. Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да стимулират груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото. Фокусът на тези положителни елементи е единственият универсален „Бог“, който човечеството е имало до сега, чийто символ е Слънцето. То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в биологичното, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува. Има много елементи, които според популярният окултизъм пряко или косвено орбитират около този фокус на преклонение, и братята и сестрите ги съхраняват с цялото си сърце. Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие. Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации. Втората важна характеристика на Учението е, че то приема, че всичко от елементарните частици до галактиките и човешкия мозък е живо и е съзнателна част, произхождаща от Универсалния дух. Това изисква огромна отговорност към обкръжението на когото и да било, и внимателно обмисляне на връзката не само с всяко човешко същество, но и с животните, растенията, и всички предмети, както и елементите и силите на природата. Според Учителят процесът на еволюцията е довел атомът до по-сложни и по-добре организирани (т.е. „пo-съзнателни“) форми на съществуване през минералите, растенията, животните, хората, белите братя и сестри, учителите, светците и ангелите.
към текста >>

60. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Каква само вяра е вярата на Алеко в бай Ганю, и каква любов е любовта на този българин, който така добре знае, че яснотата, с която вижда, ще го разкъса на парчета.
Тази християнска любов е, която събира тримата. Любов, извираща от истината. Алеко обича бай Ганю, защото е като сляпо животно, но няма да подвие врат и да склони глава-дори да разбира колко мизерни са познанията му за живота. Много пъти този задръстен, силен човек сам ще се надсмива над себе си, но няма да се разколебае! Алеко обича неизчерпаемата му енергия, тъмния му стремеж да изпълзи от дупката на собствения си исторически мрак и да е хубав и чист, и добре облечен, и да знае как да яде и да държи вилицата, когато седне да яде заедно с хората, там, където е „чисто и светло“ (както казва Хемингуей), и те да разговарят с него като с истински човек. Алеко трепери разнищен до костния си мозък от непреклонната си вяра, че това рано или късно ще стане; и господин Ганю ще положи огромните си лапи на ленената покривка да си почиват най-сетне, и те - ръцете му - няма да са грозни. Каква само вяра е вярата на Алеко в бай Ганю, и каква любов е любовта на този българин, който така добре знае, че яснотата, с която вижда, ще го разкъса на парчета. Да ви подсетя тук. Алеко млад още губи цялото това златно свое семейство: баща, майка, сестри; той е адски нещастен млад човек, защото е роден в коприна и сребро, и кристал, и така е отгледан, а е загубил всичко, което е обичал и го е обичало, преди да са укрепнали мускулите на душата му. И когато приятелят му Ст. Бешков се мъчи да го утеши с едно писмо, той му отвръща: „Добре, ще се казвам вече Щастливеца!“ Загубил онова, което е било негово и обично, Алеко се научава да обича това, което вижда - всичко, което вижда - животът такъв, какъвто е, българинът такъв, какъвто е. Бай Ганю.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23571705818176