НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
23
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие,
яснота
на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати.
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие,
яснота
на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 9.12.1904 г.
На вас всинца ви трябва духовна
яснота
и духовна прозорливост.
Негова Дух е мощен, Той присъствува навсякъде. Божествената любов изисква жертви Тя изисква вяра, изисква упование, изисква търпение Аз схващам добре положението на работите. Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за употребването на Царството Божие. Времето не е далеч, когато всички вие ще се озарите от горе. Господ ви обича и желае да направи своето присъствие видимо и осезаемо.
На вас всинца ви трябва духовна
яснота
и духовна прозорливост.
И тя ще ви се предаде с постоянство. Надявам се Бъчваров да е дошъл. Няма съмнение, той е при вас. Поздрав на всички приятели Със сърдечен поздрав ваш верен П.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 8.02.1907 г.
Вътрешният мир, душевното спокойствие,
яснотата
на мислите, подемът на Духа са потребни винаги в живота.
Мисля да се побавя тук за няколко време. Като уредя някои работи висящи, ще видя накъде трябва да се отправя. Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна. Вий засега сте добре и може да горите по малко дърва. Желая да имате по-голяма топлина отвътре и тогава всичко ще върви по своя Божествен път.
Вътрешният мир, душевното спокойствие,
яснотата
на мислите, подемът на Духа са потребни винаги в живота.
Като се подчинявате на вътрешното ръководство на Божия Дух, Той ще ви ръководи и осветлява и ще прави живота ви приятен и пълен със смисъл. Защото няма по-голямо добро да слугува человек на Бога и да върши Неговата добра Воля. Вий всякога сте се оказвали готов да струвате доброто. Обсъждайте нещата, преценявайте ги и тогава ги вършете. Моят поздрав на Е.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 25.10.1907 г.
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие,
яснота
на ума, свежест на душата и бодрост на Духа.
Работете всички с вяра. Имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моят поздрав на Тодора, Мелкона и Зурков, а тъй също и на другите познати.
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие,
яснота
на ума, свежест на душата и бодрост на Духа.
Само при такива условия могат да се развият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се надзърне в невидимия мир на Светлите Духове - тези, които искат вашето повдигание, тези, които работят за спасението, които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат Волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдват в една душа, тя принася плод много. Небето ще ви укаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътя ясен, стига вий да просите. На всички ония изпомежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им окажа съдействието си.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 22.12.1915 г.
Простота, чистота,
яснота
, доброта, правота - това иска Небето.Изпращаме ви 35 екземпляра от „Многоценният бисер” по Христо Керат[лиев].
Стойчева, В сегашните времена човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Господа; само така може да преплува това развълнувано море, на което вълните разярено удрят о стените на плуващия кораб. Но нека се вълнува морето. Когато Христос е на кораба, то ще утихне. Трябва да се минат изпитанията, трябва да се разбере животът. Ученикът да се учи, учителят да преподава; ученикът да почита, учителят да люби – това е пътят на живота.
Простота, чистота,
яснота
, доброта, правота - това иска Небето.Изпращаме ви 35 екземпляра от „Многоценният бисер” по Христо Керат[лиев].
Моя поздрав на Коста и на всички приятели. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов София 22 декемврий 1915
към текста >>
6.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
За по-голяма
яснота
може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя.
Пеню Киров Учителя във Варна ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918) (Спомен от Борис Николов) Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България.
За по-голяма
яснота
може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя.
А той бе оставил и творчество, спомени, дневници и много статии. Ние не го заварихме. Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем.
към текста >>
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие,
яснота
на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати.
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие,
яснота
на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.
към текста >>
7.
Писмо от Учителя до ученичките от класа на Добродетелите, София
, 12.01.1923 г.
Вложете Любовта в сърцето си, Тя ще внесе чистота и благородство в чувствата ви; Мъдростта в ума си, Тя ще внесе светлина в мисълта ви; Истината в душата си, Тя ще внесе свобода на волята ви; Правдата в Духа си, Тя ще внесе
яснота
в решенията ви; Добродетелта в силата си, Тя ще внесе неизменна вярност и ДУХА НА БОГА ще обитава и вие ще бъдете под Неговите крила пред очите на Неговата милост.
На обичните ученички* Мария, Савка, Паша, Марика, Сотирка Няма Мъдрост като проявената, изявена Божия Мъдрост; Само Божията безгранична, вечна Мъдрост е Мъдрост.
Вложете Любовта в сърцето си, Тя ще внесе чистота и благородство в чувствата ви; Мъдростта в ума си, Тя ще внесе светлина в мисълта ви; Истината в душата си, Тя ще внесе свобода на волята ви; Правдата в Духа си, Тя ще внесе
яснота
в решенията ви; Добродетелта в силата си, Тя ще внесе неизменна вярност и ДУХА НА БОГА ще обитава и вие ще бъдете под Неговите крила пред очите на Неговата милост.
Любовта на Духа Святи да ви озарява. 12.01.1923 г. София[Препис от писмо на Учителя] Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 12 --------------------------------------------------------------------------* до ученичките от класа на Добродетелите
към текста >>
8.
Учителя е в София, Събор, 1924 (?)
, 24.08.1924 г.
Пък Паша ги предаваше в къси изречения, по-кратки за по-голяма
яснота
на мисълта.
Учителят също е казал на Паша, да прави връзки между отделните пасажи в беседата, където са засегнати отделни теми. И така Паша си изработва един метод за работа. При приготвените за печат беседи Паша ги пишеше на ръка. При това тя почти преразказваше беседите. Учителят в говора Си си служеше с дълги изречения и в дълги периоди изразяваше мисълта си.
Пък Паша ги предаваше в къси изречения, по-кратки за по-голяма
яснота
на мисълта.
Ние при дешифрирането пишехме беседите така, както Учителят ги е изказал. Следяхме внимателно мисълта на Учителя и се стараехме да запишем всичко, което е казано. Нищо не променяхме. Това правехме и трите. Защото ние нямахме време да мислим.
към текста >>
Пък всякога е имала възможност да отиде при Учителя и да Го запита за някаква
неяснота
.
После при редактирането на беседите и лекциите известни промени правеше Паша, като се водеше от наставленията, дадени от Учителя. Естествено, че редакторът ще внесе известен отпечатък от своя стил, от начина, който е свойствен на неговата мисъл. Това е неизбежно. Преди да почне редактирането на беседите, Паша дълги години беше слушала Словото на Учителя. Тя Го разбираше.
Пък всякога е имала възможност да отиде при Учителя и да Го запита за някаква
неяснота
.
Учителят беше готов надълго и нашироко винаги да обяснява всеки въпрос, който сме имали. Най-често сме запитвали въпроси за примерите, които Учителят е давал в беседите и лекциите си. Някои примери бяха символни, някога е имало само загатване и е трябвало да се проясни, за да бъде разбрано. В такива случаи всякога сме отивали при Учителя за изяснение, което винаги ни се е давало с разположение. В работата на Паша в началото беше подпомагана от нейната сестра Аня Теодорова, която беше учителка по български език.
към текста >>
9.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 20 август.
, 20.08.1929 г.
Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „
Яснота
и пълнота”.Блесна изгревът.
4 часа. В езерото се оглеждат Венера и Юпитер. Също и Орион, Телец и лъчезарната Алдебаран.Дордето се изкачим по скалите изток плувна в алени зари. Но слънцето сякаш бе пратило само своите предвестници, а то още се бави. В мълчаливо съзерцание го очакваме.
Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „
Яснота
и пълнота”.Блесна изгревът.
Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой! Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
към текста >>
10.
Учителя дава песента 'Весел бъди' - Рила
, 21.08.1929 г.
Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „
Яснота
и пълнота”.Блесна изгревът.
4 часа. В езерото се оглеждат Венера и Юпитер. Също и Орион, Телец и лъчезарната Алдебаран.Дордето се изкачим по скалите изток плувна в алени зари. Но слънцето сякаш бе пратило само своите предвестници, а то още се бави. В мълчаливо съзерцание го очакваме.
Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „
Яснота
и пълнота”.Блесна изгревът.
Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой! Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
към текста >>
11.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
За
яснота
, в скоби { } са допълнени някои части от беседата според изданието от 1932 г.
Да благодарите на Бога за всички хубави мисли, чувства, сили... Пращайте хубави мисли, чувства - от изобилието като лъчи пращайте на ваши познати. Всички можете да направите по нещо. Всеки в даден случай е запалена клечка, която никога не гасне. [1] В записките на Елена Хаджи Григорова от тази беседа има много пропуски.
За
яснота
, в скоби { } са допълнени някои части от беседата според изданието от 1932 г.
на томчето „Ценното из книгата на великия живот". (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17 Глава: 9. Из беседата от Учителя на 27.VII.1932 г., 5 ч сутринта
към текста >>
12.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Той казва:Ако си на път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора.Учителя подобри тази музика, тури ред и
яснота
в изпълнението й.
Защото Той винаги започваше оттам, докъдето човек беше достигнал. Подобряваше това, което намираше, и след това започваше да полага основите на новото и да гради по-нататък. Учителя нищо не пренебрегваше. Той използваше и най-малката придобивка като градивен елемент, намираше нейното място. Наистина смирението е качество на великите души.
Той казва:Ако си на път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора.Учителя подобри тази музика, тури ред и
яснота
в изпълнението й.
Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене. Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение.По-късно Учителя даде първите Свои песни. Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно.
към текста >>
Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина.Окултната музика се отличава със своята крайна мекота,
яснота
, картинност и природни образи.Окултната музика е музика на Природата.
Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен. Това е немислимо. Ако изглаждате едно окултно упражнение, постепенно ще му придадете характер на обикновена музика. Трептенията на окултната музика са по-силни, по-мощни. Тяхната проникваемост е по-голяма.
Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина.Окултната музика се отличава със своята крайна мекота,
яснота
, картинност и природни образи.Окултната музика е музика на Природата.
Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи.В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията.Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами.
към текста >>
13.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
Вложи правдата в живота си и тя ще внесе
яснота
в решенията ти.
Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва. Приемай Божествената топлина на Любовта; ангелската светлина на Мъдростта: чистотата на сърцето и силата на Духа. И ти влизаш в пътя на растежа на своята душа. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното Благо на вечния живот. Приеми чистотата в сърцето си и Любовта ще дойде в своята пълнота.
Вложи правдата в живота си и тя ще внесе
яснота
в решенията ти.
Вложи добродетелта в силата си и ти ще внесе в тебе неизменна вярност, и Духът на Бога ще обитава в тебе. Ти ще бъдеш под Неговите крила, пред очите на Неговата МИЛОСТ. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта да свидетелствува; доколко душите ви са свободни, нека Истината да каже. Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води и изпадналата душа през тъмнината.
към текста >>
14.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
Навярно и Николай Дойнов – който обичаше да казва: “Тук, в разчитането на хороскопа, няма гадаене – всичко е математика, всичко е числа.” – беше достигнал онази
яснота
от досега си до невидимата “жива нишка”, по която протича в нас преводът на Единния космичен говор на сферите, числата и звездите.
По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата. Това специално отношение на Николай Дойнов към направата на хороскопа някак напомня духовната практика на будистките монаси, изработващи в дълбоко мълчание сакрални символи от пясък. “Символите са езикът, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов. А какъв друг, ако не символичен, е астрологичният език и нима той не е онази жива невидима връзка, по която протича диалогът между Земя и Небе? И астрологът, в своята висша духовна концентрация, не е ли той – разчитащият знаците – Посредникът, Преводачът, който помага на загубилите посоката да си припомнят точно това: пътя към себе си, към другите, към Бога.
Навярно и Николай Дойнов – който обичаше да казва: “Тук, в разчитането на хороскопа, няма гадаене – всичко е математика, всичко е числа.” – беше достигнал онази
яснота
от досега си до невидимата “жива нишка”, по която протича в нас преводът на Единния космичен говор на сферите, числата и звездите.
Соня Митева Публикувана в Вестник Братски живот бр.88 70 . Николай Дойнов* Николай Николов Дойнов, брат на Борис Николов, е роден в Габрово на 18 декември 1904 г.
към текста >>
15.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
За по-голяма
яснота
може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя.
Пеню Киров Учителя във Варна ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918) (Спомен от Борис Николов) Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България.
За по-голяма
яснота
може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя.
А той бе оставил и творчество, спомени, дневници и много статии. Ние не го заварихме. Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем.
към текста >>
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие,
яснота
на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати.
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие,
яснота
на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.
към текста >>
16.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Пък и винаги е имала възможност да пита Учителя при всяка
неяснота
... Ние бяхме негови работници и той ни помагаше добре да вършим работата си.”
После тя прочита на Учителя редактираните текстове и нанася направените от него корекции. Елена Андреева си спомня: „И така Паша си изработи един метод на работа. При редактирането тя правеше промени, водена от наставленията на Учителя. Освен това Паша дълги години беше слушала Словото. Тя го разбираше.
Пък и винаги е имала възможност да пита Учителя при всяка
неяснота
... Ние бяхме негови работници и той ни помагаше добре да вършим работата си.”
Един от учениците на Учителя – Николай Дойнов, описва накратко спомените си за Паша по следния начин: „ Тя е сестра с ценни качества като интелект и характер. В обходата си умерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилния строеж на израза. Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат.” До края на живота си Паша Теодорова е посветена на съзнателна работа в услуга и в името на Учението на Учителя Петър Дънов и Братството.
към текста >>
17.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Пък и винаги е имала възможност да пита Учителя при всяка
неяснота
... Ние бяхме негови работници и той ни помагаше добре да вършим работата си.”
После тя прочита на Учителя редактираните текстове и нанася направените от него корекции. Елена Андреева си спомня: „И така Паша си изработи един метод на работа. При редактирането тя правеше промени, водена от наставленията на Учителя. Освен това Паша дълги години беше слушала Словото. Тя го разбираше.
Пък и винаги е имала възможност да пита Учителя при всяка
неяснота
... Ние бяхме негови работници и той ни помагаше добре да вършим работата си.”
Един от учениците на Учителя – Николай Дойнов, описва накратко спомените си за Паша по следния начин: „ Тя е сестра с ценни качества като интелект и характер. В обходата си умерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилния строеж на израза. Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат.” До края на живота си Паша Теодорова е посветена на съзнателна работа в услуга и в името на Учението на Учителя Петър Дънов и Братството.
към текста >>
18.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
Неизпълнението произтичаше от нашето несъвършенство, от недостатъчната
яснота
в съзнанието ни.
Имаше правила в Школата, но всеки сам решаваше. Този свободен дух, който цареше в Школата, беше нещо ново, силно, мощно. Ръководството на Учителя, като че ли не беше на Земята, но във въздуха. Здравата ръка на Учителя сме чувствали, но сме чувствали и вътрешна свобода. Имаше желание да бъдем послушни ученици, но едно е да желаеш, а друго е да го правиш.
Неизпълнението произтичаше от нашето несъвършенство, от недостатъчната
яснота
в съзнанието ни.
Учителя непрестанно ни стимулираше със Словото си, с примера си, с постъпките си, с живота си. Той употребяваше един или друг метод само и само за да ни помогне, да ни подтикне да направим стъпка напред.” На Елена Андреева особено много й допадат планинските екскурзии. „За да ни освободи от страха, Учителя ни водеше на екскурзии не само при хубаво време, но и при дъжд, вятър, буря, сняг. Цели дни и нощи сме прекарвали на открито при всякакво време, без някой да се простуди.
към текста >>
През този период тя минава от отчаянието до постепенното избистряне на съзнанието, като накрая постига
яснотата
за себе си, за целта, пътя и смисъла на своя живот.
Но той трябва да разбира закона: Трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението.” (Свещени думи на Учителя: 202, 1938 г.) По това време, през есента на 1931 г., когато Елена усеща преграда между себе си и Учителя, той й казва да си потърси работа и тя става учителка в с. Макоцево. Там остава четири години, като всеки месец, и през ваканциите, е на „Изгрева”.
През този период тя минава от отчаянието до постепенното избистряне на съзнанието, като накрая постига
яснотата
за себе си, за целта, пътя и смисъла на своя живот.
Процесът на равносметка, пресяване и пречистване от всичко тъмно и чуждо на духовната й същност приключва през 1935 г. Тогава Елена Андреева е уволнена по обвинение за „противорелигиозни идеи”, а след отказа й да подпише декларация, че се отрича от убежденията си, й се отнемат учителските права. С позволение на Учителя тя се завръща на „Изгрева” и продължава работата си със Словото като стенографка и ученик. Когато Елена окончателно решава да прекъсне мъчителната си връзка с Лулчев, Учителя й дава ценния съвет: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си.” От ученическия си път, изпълнен с много изпитания, противоречия, страдания, Елена Андреева успява да придобие мъдрост, духовна сила и човечност.
към текста >>
НАГОРЕ