Търсене в текстове за 'Яснота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
към текста >>

2. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение.
Във всеки случай, човек трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид. Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания?
към текста >>

3. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот.
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето. Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен. Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес. Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин.
към текста >>

4. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина".
Митов, сега е в Италия и там неговата живопис е получила вярна преценка. Мартенската книжка на най-голямото и авторитетно художествено списание в Италия Emporium била посветена на Георгиев, където той бил поставен в редицата на големите живописци-класици. В картините на Б. Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония. „Чувството, се изразява Ст. Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина". 3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп. Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”. В своята книга г. Кастло съобщавал нови, свои собствени методи за превръщане на елементите.
към текста >>

5. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил.
към текста >>

6. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти.
Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско.
към текста >>

7. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт.
Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата.
към текста >>

8. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Също да се има предвид яснотата на признаците.
Добран ЖИВИТЕ БАРОМЕТРИ III (Продължение от кн. 4-5) Според Московския проф. В. А. Михаелсон, когато ще се предскаже времето, трябва никога да не се осланяме изключително на едно показание на жив барометър, а да се правят наблюдения върху разните отдели от живи барометри. Също да се има предвид яснотата на признаците. При противоречиви признаци да се преценят най-ясните. Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да съдим за близките промени на времето. Най-първо ще се спра на облаците и ветровете. 1. Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря. И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2.
към текста >>

9. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса.
За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини? Ни една от тия причини ми се вижда основателна. Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество. Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса. Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени. Всякакви причини има против яденето на месото - здравни, физиологически, стопански, етически и окултни.
към текста >>

10. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие.
Тъй говори Той. Като пример тук ние даваме една от Неговите лекции, а именно: "Високият идеал". В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България. Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда". Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява.
към текста >>

11. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Безпокойството, което той цял живот е заглушавал, изпъква в пълната си яснота.
Той се спира. Той вижда, че е вече вън от общото течение, на което е дал всичкото си вътрешно богатство и всичките си сили. Той е работил и много при това! Вече сили не са останали! Но чудното е там, че дълбоко някъде отвътре чувството за „особената работа" изпъква и един глас му говори, че той не е нищо извършил. Безпокойството, което той цял живот е заглушавал, изпъква в пълната си яснота. Да, той сега разбира, че не е работил! Питаме се сега, защо човек, който с такъв жар на младини започва своята работа и цял живот я продължава, накрая иде да отрече всичко, което е вършил? Защо се натъква на това противоречие, което е един психологически факт? Има две мистерии в човешкия живот, две големи тайни. Това са раждането и смъртта.
към текста >>

12. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

С дивна яснота е указан характера на най-могъщия му научен инструмент: статистичният метод, естеството на „природните" закони, до които той идва: закони, „статистични по естество" и резултатите: мъртви трупове, факти, механизми, схеми, таблици.
Той се движи в предварително ограничен кръг по време (от „две години надолу") и по място (Витлеем и цялото крайбрежие). Той „убива" сума факти, същества, дроби, анализира, и в края на краищата не се добира до самата истина: детето е в Египет, страната на мъдростта, а „тримата мъдреци" са на другия полюс, във „вътрешния изток". Това е неговият метод: той изследва живота, след като го умъртви. В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат. В символите на това дълбоко сказание са изразени с дивно прозрение и характера на аналитичния интелект и неговите методи за изследване. С дивна яснота е указан характера на най-могъщия му научен инструмент: статистичният метод, естеството на „природните" закони, до които той идва: закони, „статистични по естество" и резултатите: мъртви трупове, факти, механизми, схеми, таблици. Но – такава е неговата природа! Затова древните мъдреци, които дълбоко са изпитвали „конкретния ум", са го наричали „великият убиец на реалното! " А такъв е и Ирод – центърът на цял един умствен строй! Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. Той намира най-добър израз във „вивисекцията", която широко се прилага в естествените науки.
към текста >>

13. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват!
Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

14. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот.
Друго ще бъде, обаче, ако имаме един човек с тази дарба без да прави заключения от видимата част на ръката за по-тънките неща, а направо си вземе онова, което великия разум в природата е изчислил, пресметнал, съпоставил, резюмирал всичко това и го поднася на сензитивния изследовател-хиролог. Затова е важно и необходимо да можем да възприемаме и оная жива страна на ръката, която постоянно трепти, вибрира, говори, разкрива много. Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката.
към текста >>

Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот.
Затова е важно и необходимо да можем да възприемаме и оная жива страна на ръката, която постоянно трепти, вибрира, говори, разкрива много. Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката. Това се е знаело в древността още от халдейските посветени.
към текста >>

15. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те запазват във всички неща яснотата на мисълта.
Сравнително рядко се намират възли по пръстите н женската Ръка, което ще рече, че логиката и тънката (острата) мисъл не е тяхно качество. Тактът играе у тях една много по-голяма роля, отколкото знанието; въображението играе по-голяма роля, отколкото хладния разсъдък. От друга страна, обаче, също тяхната способност за вътрешно чувстване, тяхното схващане по чувство на едно какво да е положение или на един човек, стои много по-горе от същата способност у мъжа. Различават се два главни класа: жени с големи и жени с малки палци. Жени с големи палци са повече интелигентни, отколкото чувствени. Те запазват във всички неща яснотата на мисълта. Те не са никак дребнави, също никога кокетни и игриви. Когато се влюбят, те са верни и предани; напълно благонадеждни. С тях, обаче, човек трябва да се отнесе винаги сериозно. И те биват признателни затова те стават отлични съпруги със здрави принципи. Жени с малък (къс) палец са повечето сърдечно предразположени, тям им върви в любовта над всичко; Те не са нито така духовни, нито тъй порядъчни, но затова пък пленителни.
към текста >>

16. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност.
Тайната на страданията Каквото знаем за страданията днес и каквото е говорено за тях в мешалото, е повече отрицателно. Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква духовна светлина и мисъл. Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието.
към текста >>

17. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр.
към текста >>

18. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сега много учени на запад и в Америка усърдно, искрено и безпристрастно изследват тази област от човешкото знание и все повече и повече навлизат в по-голяма яснота, ориентировка по отношение ръката и човешкия характер.
Дава се тласък в изучаването и развитието на всички науки, които имат тясна връзка с човешкото същество. В 1893 г. в Париж се правят опити пред академията на науките, които опити сполучливо доказват, че лудостта и въобще умствените заболявания могат години преди това да се откриват по формата на ухото. Сега почти всички медици приемат, че по ноктите може да се познават различните болести, като: парализа, туберкулоза, сърдечни болести и др. Още отдавна Хипократ е обърнал внимание на ноктите и връзката им с болестите. Сега много учени на запад и в Америка усърдно, искрено и безпристрастно изследват тази област от човешкото знание и все повече и повече навлизат в по-голяма яснота, ориентировка по отношение ръката и човешкия характер. Много медици, физиолози и психолози са констатирали връзката между чувствата, преживяванията, различните състояния на човека и органите на тялото. Така напр. забелязано е, че хората, които са крайни материалисти и интересите в живота им са сведени само до земни работи, страдат от артериосклероза. Тези, които са страхливи, лесно се плашат и са ревниви, рискуват да повредят сърцето си. Те често страдат от сърдечни болести.
към текста >>

19. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство.
Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ. Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде! Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство. Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
към текста >>

20. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За по-голяма яснота бихме могли да разделим мълчанието на три вида: I.
МЪЛЧАНИЕТО Действително говорът е един съществен отличителен белег, който отделя човека от неговите по-нисши братя - животните. Говорът на човека, сравнен с говора на птиците или бозайниците, е безспорно най-съвършен. Но въпреки това, не бива да си въобразяваме, че говорът е единственото и най-добро средство за разбиране между съществата. Истина е, че въобще твърде малко се знае за мълчанието, за неговата същност и ролята, която има да играе предимно във вътрешния живот на хората, а най-вече в живота на ония, които искат да проникнат в тайните на битието, скрити за повърхностния поглед. За по-голяма яснота бихме могли да разделим мълчанието на три вида: I. Естествено мълчание. II. Негативно мълчание. III. Идейно мълчание. Естественото или пасивното мълчание е присъщо на ония хора, които по природа са мълчаливи. Умът на тези хора не е ангажиран от някаква съществена идея, мисълта им е скитница.
към текста >>

21. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото.
Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и паталогия. Тя се изразява просто, когато има да описва това, което вижда. Тя Изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши. Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите. Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото. Окултна школа във Виена. - В последните години Виена е станала място на окултни изследвания. Това е тъй наречената Виенска школа по парапсихология, графология пр. И официалната наука в Виена вече се занимава с подобни проблеми. Например професорът във Виенския университет д-р К.
към текста >>

22. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота.
Устата е красиво моделирана - и у нея личи „слънчевата линия". Брадата не е нито квадратна както у Марс, нито прекалено заоблена както у Венера, нито удължена и изтънена като у Меркурий. Тя е типич-ната квадратно-яйцевидна слънчева брада, показваща една уравновесена воля. Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слнчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия" в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон" често се издига до пророчески екстаз.
към текста >>

23. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество.
на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени. И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение"). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврам, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство – чрез един народ, който се ражда из неговите чресла. Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество. Аврам, патриархът на „избрания народ", бащата на „верующите", е именно такъв посветен и такъв представител на Великото Всемирно Братство. Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него. (следва) Г.
към текста >>

24. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Сестри мои, дълъг път изминах, докато настъпи този час, в който спокойната яснота на знанието за Единството ме докосна и видях великата красота на човешкия живот!
Тогава чух моята жестоко измъчвана душа да стене като самотен пътник, залутан всред пустиня. В тоя миг на студ и отчаяние през мен премина трепетът на пробуждането Нима можех да считам художника за реалност, а творбите — за измама! Нима нищожност са очите и езикът ми, а ръцете, които ги създадоха, — съвършенство! Трябва дълго, много дълго време, Повелителю мой, да съм била сляпа и глуха, та затова песните на птичките, ромонът на потока звучат в ушит ми. Сега ни доброто и злото, скръбта и радостта, планините и реките, белоснежната завивка, застлала земята, и розовият вишнев цвят, всичко за мен е музиката на живота. Сестри мои, дълъг път изминах, докато настъпи този час, в който спокойната яснота на знанието за Единството ме докосна и видях великата красота на човешкия живот! Днес аз смирено докосвам безкрайните форми, с които съм заобиколена и те ми разкриват Неговата същност и премъдрост. Вече не питам, де е той, а само внимавам да не пропусна мига, в който Той ще ми проговори, за да Му отдам живота си във всеотдайна служба. III. Малкият извор Аз зная, че и животът на другите е пълен със заблуждения, но мене ми се струва, че в моя е имало най-много. Зная, че и други Те търсят, о вечен Извор на живота, но мене ми се струва, че ничие сърце не е копнеело по Тебе тъй много, както моето. Така си мислех, застанала край кристално чистите води на малкия извор.
към текста >>

25. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа. Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.
към текста >>

26. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В 6 надписа е написано с най-голяма яснота - синтезирано, сбито, онова, което Учителят е говорил във връзка с мира на земята.
Вижда се в новите творби как е проникнало Словото. Казах на едни туристи: Ако сега не приемате това, един ден ще го приемете! Интересно е да се види изражението на лицата на хората, когато натиснат бутона на мотора. Изненадата е голяма! Георги Куртев Детайл от движещата творба " Пътя към Новия живот" 19 април 1994 Аз завършвам моята най-трудна творба - движеща се с моторче. В 6 надписа е написано с най-голяма яснота - синтезирано, сбито, онова, което Учителят е говорил във връзка с мира на земята. Още по-конкретно - Тази творба е Словото за Мира в три измерения. Аз сам не зная как можах да стигна края. До днес съм работил 180 часа. Всеки надпис минава пред очите за 20 секунди и по този начин може да се чете. Когато го завърша ще съм му отделил над 210 часа работа.
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И вследствие на тази повърхностност в знанието, във всички области на човешкия живот има несигурност, неяснота.
Т. Ч. Словото на Учителя Пред прага на новата епоха Животът се състои от ред неразрешени въпроси; животът се състои от идеал, който трябва да се реализира; животът се състои от сила, която трябва да се постигне; животът съдържа една разумност, която тепърва трябва да се проучва. Това са все перспективи и възможности, които стоят пред човека. А съвременните хора са стигнали до границата на страданието. Знанието, което съвременните хора имат им причинява само страдания, защото е частично и повърхностно. И вследствие на тази повърхностност в знанието, във всички области на човешкия живот има несигурност, неяснота. По отношение на човешкия ум има много неща неизяснени; по отношение на човешкото сърце има много неща неизяснени, по отношение на човешкия организъм и човешката воля има много работи неизяснени. Какво е отношението между организма, сърцето, ума и волята, как функционира организмът и пр. - за всички тези въпроси е необходимо знание, за да се осветлят правилно. Затова е потребно проучване на самия живот. Сиромашията и общата икономическа криза е също така анормално явление, което е погълнало ума на цялата съвременна култура.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Импулсът на всяко едно действие е любовта, в нейната най-широка и най-ограничена проява, тя живее даже и в крайния егоизъм, като любов към себе си, която е най-ограничената й проява, зависеща от яснотата, ограничението на съзнанието.
Любовта — това е най-великото самоотричане. най великата жертва. Любовта не иска нищо за себе си, тя твори всичко за другите- Любовта нищо не взема, а всичко дава. Любовта не е сантименталност, а жив -импулси към всяко творчество. Този, който казва, че света е създаден от Любовта и чрез Любовта, е прав. Импулсът на всяко едно действие е любовта, в нейната най-широка и най-ограничена проява, тя живее даже и в крайния егоизъм, като любов към себе си, която е най-ограничената й проява, зависеща от яснотата, ограничението на съзнанието. Слънчевата Любов обгръща всички същества с еднаква сила, Слънцето няма любими деца. Всичко, от най великия гений, до .най-малката тревица, всички съзнания, са въплъщение на неговите творчески възможности. Любовта е съзнание за единството на космичния живот и само от степента на разширението на съзнанието зависи големината на кръга, който ние обхващаме с нашата любов. Любовта е живата връзка между всички същества от горе до долу, тя преви неразкъсваеми звената на космичния живот. Любовта е единствената ценност във всички прояви.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В истинската окултна книжнина ще забележите, че липсва онзи елемент на забуленост и неяснота.
Нашият живот на земята е едно бледо копие на живота на висшите светове. Идеята за висшите светове е много трудно да се предаде и изясни, вследствие на което е забулена с булото на тайнствеността и мъглявостта, което отблъсква човека на положителната наука. Затова в истинската окултна литература намираме като принцип, че светът сам по себе си е една непреривност, едно Цяло, един велик творчески процес, който минава през ред фази и степени, и нашето съзнание е, което вече разделя и ограничава този процес, схващайки само отделни моменти като застинали форми. С нашето самосъзнание ние не можем да схванем единството, което съществува в Битието, а схващаме само отделни моменти и факти и си вадим заключение за общото. Когато в същност съществува общото, цялото, а частите са само моменти на проява на това цяло. В истинската окултна книжнина ще забележите, че липсва онзи елемент на забуленост и неяснота. Там нещата са ясни и строго определени — доколкото това е възможно. Окултизма не ма нищо общо със спекулативната метафизика и мъглявата теология и догматика. Друга характерна черта в окултното познание е неговата приложимост в живота. Всичко, каквото се изучава в окултната школа, има пряко отношение към нашия живот. Другояче, знанието неме никакъв смисъл.
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй като западното предание е възприело латинските имена, и аз запазвам тях за по-голяма яснота.
Знание! Безсмъртие! “ (следва) ___________________________________ *) Само по себе си се разбира, че тези божества другояче са наричани у египтяните. Но седемте космогонични божества съвпадат във всички митологии и по смисъл, и по атрибут. Техния общ корен е в древното езотерическо предание. Тъй като западното предание е възприело латинските имена, и аз запазвам тях за по-голяма яснота. РОДНА ПРОЛЕТ Една нова и топла, изпълваща пролет залива от всякъде, припламва и шепне. Една чудна пролет - не както говорят за ней във книгите. Ту запее, трепне далече в просторите, а птица случайна отнася ехото, ту в потока бликне в горската песен за старите тайни. * Дървета и твари — до където стигне всичко оживява със трепета свой. Полазва по стволи, със кръвта се лее тоз победен нежен пролетен порой!
към текста >>

31. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава в нашето съзнание ще изпъкнат, във всичката си яснота и пълнота, неща, които ние никога не сме учили, но знанието за които носим в душата си, от вечността.
Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие. Но ние считаме, че се намираме в равновесие, тогава, когато в същност ние го нямаме, както един болен, който никога не се е радвал на пълно здраве счита, че е добре, когато се намира в болезненото състояние, което е станало обикновено за него. Но ако ние станем по взискателни по отношение на това наше вътрешно равновесие, ние тогава ще почнем да постоянстваме в поддържането на нашата самодисциплина, душевна и физическа, и така ще можем да достигнем до едно по-високо състояние на съзнанието, —по светло, по-свободно и по способно да ни донесе щастие. Ние ще открием, че това, което до тогава сме смятали за просветеност и здрава мисъл, е било само един начин на смътно и несигурно разбиране на нещата. Ще падне завесата пред очите ни. И тогава в нашето съзнание ще изпъкнат, във всичката си яснота и пълнота, неща, които ние никога не сме учили, но знанието за които носим в душата си, от вечността. Достатъчно е само да съсредоточим вниманието си върху известен предмет, за да можем незабавно да схванем неговия механизъм и неговите причини, с една неподозиран дотогава ясновидска способност. И наистина, ние сме станали ясновидци. Не само че живота разкрива тайните си пред нашите очи, но същевременно в нас се развива една мощна вътрешна сила, която ни прави неуязвими за ударите които до тогава не сме могли да понасяме. Като че ли ние сме оградени с една броня, върху която се разбиват всички нападения, идващи от вън, без да могат да на засегнат. И обратно, вътре в нашите гърди се надига и расте едно мощно напрежение, което ни дава възможност да действаме в един размах от неподозирани размери.
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ — с яснота?
* — Прие ли с жад Учителя на Любовта? ' — Отнесе ли в гръдта си нежна топлота? :Наситен с росен мед ще бъдеш ти духовно :И житен клас ще лей злато в сърце оловно. * — Беседва ш ли с Учителя на Любовта? — Каза ли ти: „чети, прилагай! “ — с яснота? :Душата ти е в пеперуди рой градина. :Очаквай Госта си с нектарена съдина. * — Пчелар ли е Учителят на Любовта, та кошери строи с различна широта? :Ловец е Той — плете от мъдрост благи мрежи. :И люшва ни към Бога със святите копнежи.
към текста >>

33. -

Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота.
Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота, има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и параобразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в живата природа. Тъй се обяснява факта, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя,народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а след него — преди две хиляди години ХРИСТОС е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото, което осмисли живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа.
И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти. При разглеждане на ръката (тялото на китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична. Възможно е две ръце (на различни хора) да имат еднаква форма и големина, но едната да бъде мека и гъвка, а другата стегната, почти корава.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Яснота озарява съзнанието.
За него загадъчните мисли на мистиците всякога трябва да бъдат това, което са звездите по нощното небе за загубения в недрата на Сахара пътник. А горната мисъл на Бьоме е факела, който той трябва да носи при диренето на свещения храм на Вечната Воля. Бог е вечно неразбираем. Ние не знаем същностите, които крие в своите прояви. Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Яснотата във виждането е присъща на жената!
че можах поне да възбудя интереса на четците. Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа. Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци! Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините!
към текста >>

Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него.
Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят. Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение. Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга. Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр. ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си. Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас.
към текста >>

Същото е, ако бихме искали от пияницата и главовъртежите му някаква яснота.
Превъплътяваният, които не са мисии, могат да бъдат дадени на духовете за покаяние или изпитание. Сега няколко думи за опасността от медиоманията. Опасно ли е да се правят редица усилия, за да се измени една част от нашата жизнена светлина в спектрална светлина? Очевидно, да. То е, като да бихте поискали да навикнете кръвта Ви да тече извън жилите Ви — тя ще минава в тях с големи изливани? Същото е, ако бихме искали от пияницата и главовъртежите му някаква яснота. Парацелз е употребявал това опасно призоваване на астралната светлина, и пропадна като гръмнат. При туй той бе велик учител. Нека се върнем към уроците си. Аз предавам на учениците си, според нуждите на ума им, това, което духат ми дава за тях. В идещите ми писма ще начертая плана на курсовете ни.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота.
Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучват законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя на- род закона: „да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Към какво води съвременният интелектуализъм Съвременният интелектуализъм се стреми към яснота, обаче, в края на краищата води към тъмното, несъзнателното, инстинктивното.
Обаче, както казахме, има път за свръхсетивно (свръхчувствено) познание чрез прекрачване на тези граници. Тогаз се явява въпрос: може ли да се върви по този път без, от една страна, да се разруши личния вътрешен живот и, от друга — без да се отчуждим от социалния съвместен живот? Отговорът е утвърдителен. А как може да стане това, ще се разгледа по-долу4). А сега нека допълним казаното до тук. Към какво води съвременният интелектуализъм Съвременният интелектуализъм се стреми към яснота, обаче, в края на краищата води към тъмното, несъзнателното, инстинктивното. Мъдростта на древните религии беше пълна със светло, ясно знание. Днешният интелектуализъм превърна това знание в тъмните и безсилни представи на съвременния религиозен живот. Додето религията почиваше върху свръхчувственото знание, това знание имаше способността да влее сила в човека даже и до физичната му природа. Обаче, с изгасването на знанието, изгасва и тази сила. Тогаз у човека инстинктивно се събуди стремеж да търси във физичното това, което по-рано търсеше в духовното.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Светлина и простор цари тук: гонещи се облаци, хвъркатият вятър, неуморният и все отново започващ дъжд и неговите весели порои, сияйното слънце, което с яснотата си усмирява бушуването на елементите и след това бързо се скрива.
Нагоре се отправя погледа и, разбира се, най-напред се спира върху следите, които индустрията е оставила. Чудовищни рани са нанесени на гръдта на планината, процепи през скалите, кариери. Мрачни и одимени лежат обслужващите села без каквато и да е органическа връзка с окръжаващата ги природа. Релси, локомотиви, машини за взрив са се вмъкнали в девствения камък и разкъсват жилите му. Но той е по-силен от тях, надсмива им се. Светлина и простор цари тук: гонещи се облаци, хвъркатият вятър, неуморният и все отново започващ дъжд и неговите весели порои, сияйното слънце, което с яснотата си усмирява бушуването на елементите и след това бързо се скрива. Всичко туй се шегува и играе, беснува и заплашва, ликува и утихва, помита и гони — шумна, светла младост всред навеждащите страхопочитание свидетели на посивялата старина. Зад планината, обаче, живее миналото, то стои в неуведаеми картини; и днес то привлича търсещият човек; при него отива той на поклонение нагоре по стръмните склонове, не боящ се от борбите с шипящите, свирещи из проломите ветрове. И скоро той, богато е възнаграден за своите усилия — скоро очертанията на залива се скриват от очите му; простиращи се до колкото очите виждат полета го окръжават блестящи в жълти тонове и кадифени тъмно-виолетови очертания. Всичко блести и почива, пламенее и кима, цветните тонове преобладават. Но природата тук е много сурова, за да се запре човек да им се наслаждава.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чувствате яснота на мисълта, разширение на душата.
Той ни говори следното: „Изучи смисъла на страданието! Страданието не е смисъла на живота, но то е велик учител, който чисти душата и събужда у нея дремещите заложби! “ 5. Планинският връх. Изкачвате се с децата на висок планински връх и се чувствате очаровани от преживяното! Чувствате яснота на мисълта, разширение на душата. Какъв простор се открива пред вас, какви широки хоризонти! Планинският връх ни казва: „Търси висините на Духа!. Там ще изпиташ онази радост, онзи подем, който носи живот. А що е пребивание във висините на Духа? Това е висшия идеен живот, това е законът на служенето!
към текста >>

Чрез астрологията се обясняват с чудна яснота астрологическия произход на Бога, непорочността на Дева Мария, раждането на Христа, разпятието, възкресението и възнесението му.
Това дружество има за задача да открива, за народите и за отделните лица, които биха се отнесли до него, всичките бъдещи събития от голяма важност. Редакторите на списанието, най-вещите съвременни астролози, членове на „Всемирната Църква на Водолея“, доказват практически присъствието на божествените невидими сили, които действат в нас и около нас,за да ни позволят да насочваме дейността си в пълно знание на законите на живата природа. Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е. знанието на физиологията и взаимно отношенията на всички небесни тела. Достатъчно е да се вдълбочим и възприемем ясно тия знания и ние ще можем да си обясним целия ни минал, настоящ и бъдещ живот, без да има нужда за същата цел да се губим в подробностите на разни учения или догми. Чрез астрологията се обясняват с чудна яснота астрологическия произход на Бога, непорочността на Дева Мария, раждането на Христа, разпятието, възкресението и възнесението му. Звездите, тия вечно пламтящи фарове, са на небето, за да ни водят, те са преките посланици на Великия Строител на Всемира. „Нека— казват тия астролози—да изучваме всичко от самия източник, без никакви посредници; нека издигнем очите си към звездите, които се разговарят и съвещават, преди да предприемем каквато и да е работа на земята, и нека да преведем на земния език, с математическа точност, резултатът от решенията, които ни идат от небето“. В тази книжка ние дадохме едно от пророчествата на членовете на „Астрологическата Църква“ за предстоящата катастрофа на земята през периода от 1926 — 1932 год, Отделяне на църквата от държавата. В. „Пастирско дело“ официален орган на свещеническите братства в България, бе съобщил в бр. 15./1925 г., „че някои от министрите заявили на синодни старци, че Св.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46326804161072