Търсене в текстове за 'Ябълка'

22. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Нарисувайте ябълка, цветя.
Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр. След това нека детето да се заинтересува да нарисува формата на цвета в най-прост вид.” Рисуването на природни обекти - цветя, плодове, дървета - има също психично въздействие върху детето. Така то ще се свърже със силите, които работят в тях. Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша. После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас. Нарисувайте ябълка, цветя. Като рисувате едно цвете, то трябва да изпъкне във вас като живо. В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в кошнички с листа и клончета и пр. Роден език и чужди езици Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон.
към текста >>

23. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях.
Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически. Не, всичко в света е свързано. Когато човек посади в Земята три царевични зърна, да не ги счита, че са мъртви същества, но да ги наглежда като свои малки братчета. Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях. Те не трябва да са мъртви за него, а живи същества, които ще помилва и ще им каже: Доволни ли сте? ” Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот.
към текста >>

24. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее.
По този начин човек се свързва с икономиката на природата, допринася нещо за великото й домакинство. Човек й се отплаща за тази услуга, която тя му е направила, като му е предложила своите плодове. И тогава детето ще се свърже с нейните благодатни сили, и те ще го обновят, укрепят и ще разширят неговото съзнание. Когато детето посажда и отглежда цветя, плодни дръвчета и пр., то се повдига. Голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение. Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее. То ще я посее и после ще полива поникналото растение. След това ще му дадете една ябълка и ще му кажете, как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходите често с детето да наглеждате, как расте и се развива дръвчето. И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската душа.” Посаждане овощни дървета край пътищата и по околните склонове.
към текста >>

След това ще му дадете една ябълка и ще му кажете, как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод.
И тогава детето ще се свърже с нейните благодатни сили, и те ще го обновят, укрепят и ще разширят неговото съзнание. Когато детето посажда и отглежда цветя, плодни дръвчета и пр., то се повдига. Голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение. Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее. То ще я посее и после ще полива поникналото растение. След това ще му дадете една ябълка и ще му кажете, как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходите често с детето да наглеждате, как расте и се развива дръвчето. И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската душа.” Посаждане овощни дървета край пътищата и по околните склонове. Детето ще посажда плодни дървета не само в училищната градина, но и по околните хълмове и склонове, дето позволяват условията. То ще ги посажда и от двете страни на пътищата.
към текста >>

25. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд.
Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа.
към текста >>

Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр.
Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр. Всички те действат здравословно. Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр. Природата е създала вече всички пособия за възпитание. Ще внеса в клас една саксия с цвете - хубава роза или нещо друго. Децата много обръщат внимание на такова предметно учение.
към текста >>

26. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Узрелите плодове ябълката раздава на всички.
Един лишей, мъх или тревичка ще срещне много трудности в своя живот, с които трябва да се справи, и така развива и проявява своите сили. 2. Нека вземем друг пример. Посятата ябълкова семка пуща в почвата корен, нагоре стрък, който развива листа и цветове, а след това дава и плодове. Коренът пуща разклонения във всички посоки, изтегля от почвата хранителни материали и ги праща нагоре към листата, дето се обработват с помощта на слънчевата светлина. Получените обработени материали се пращат навсякъде да хранят всички растителни части. Узрелите плодове ябълката раздава на всички. Има голямо съответствие между разните области на природата. Тук можем да прокараме една аналогия: корените на растението можем да сравним с материалния живот на човека, а стъблото - с духовния му живот. Това има голямо приложение във възпитанието. Детето ще бъде поставено в досег с физическия свят, както растението със своя корен е в досег със земята. Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния свят ще помогне за развитието на духовния си живот - ума, чувствата и волята.
към текста >>

И както ябълката ги предлага на тия, които минават край нея, така и човек, ще употреби дарбите и добродетелите си за благото на другите.
Детето ще бъде поставено в досег с физическия свят, както растението със своя корен е в досег със земята. Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния свят ще помогне за развитието на духовния си живот - ума, чувствата и волята. Те отговарят на цвета. Чрез такава работа човек ще развие дарби и добродетели. Те отговарят на плодовете на ябълковото дърво. И както ябълката ги предлага на тия, които минават край нея, така и човек, ще употреби дарбите и добродетелите си за благото на другите. 3. В природата нявсякъде виждаме приспособление на организма към околната среда. Например, едно растение по чуден, по най-целесъобразен начин се приспособява към сухотата и влажността на въздуха. Ако въздухът е влажен, листата имат тънка кутикула и широки петури, за да се усили изпарението. Растенията имат целесъобразни методи за приспособление и към светлината. За тази цел у някои растения листата са наредени спирално по стеблото.
към текста >>

27. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая семка говори за възможностите на ябълката.
Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”. Затова любовта има мощно действие. При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи. Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят. Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно.
към текста >>

28. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Като запазиш равновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел.
Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези." Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине." Защо? - Заради Бога. Като запазиш равновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел. Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде любовта. За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите.
към текста >>

29. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата.
Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели плодове красиви, привлекателни, за да ги раздават. Какъв превод може да направим? Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата. Тези блага, това знание, с което аз разполагам, ще ги раздавам на всички." Дърветата за нас са едно предметно учение. Те ни учат да се раздаваме на другите, както те се раздават. Бог е поставил около нас много явления от най-различен характер, за да се учим от тях как да живеем, какво да правим. Друг пример. Сутрин на изток става зазоряване.
към текста >>

30. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Да си представим, че имаме една семка от ябълка.
Третият закон, това е правото на човека да живее на Земята и да се усъвършенствува. Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост. Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление.
към текста >>

31. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Например пада една ябълка, тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?
Почивахме и разговаряхме. - Някой казва: „Ще ви изколят! " - Че те докато ви изколят, какво ще видят?!... Един гениален човек е като дете - каквото му кажеш, вярва и прави опит. На всичко вярва и прави опит. Например пада една ябълка, тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах? " И той почва да работи и открива един философски закон. Методите за работа ще дойдат. Не могат да се кажат изведнъж. Някой казва: „Искаме да служим на Бога." Това е важно! Значи има у вас добрата воля да служите на Бога.
към текста >>

32. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр.
— Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете. Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете. Също така и природата е писала във всички форми, които тя е изградила. Вие трябва да четете нейната свещена книга. Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му. Като ядете един плод добре, вие го четете. Ако не го ядете добре, не можете да го четете. И всеки човек е една свещена книга. И ако знаете да я четете ще намерите велики неща в нея.
към текста >>

33. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек.
и неусетно се издига до идейни висоти. Става въпрос за любовта. Учителят казва: — Ако всички приложите любовта, не ще да има болни. Ти си болен; дай път на любовта и ще имаш условия за оздравяване. Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек. Обичай Великото разумно начало в света и болестта ще си отиде. Невъзможно е да обичаш и да бъдеш болен. Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират.
към текста >>

34. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Да си представим, че имаме една семка от ябълка.
Третият закон, това е правото на човека да живее на Земята и да се усъвършенствува. Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост. Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление.
към текста >>

35. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата.
Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели плодове красиви, привлекателни, за да ги раздават. Какъв превод може да направим? Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата. Тези блага, това знание, с което аз разполагам, ще ги раздавам на всички.” Дърветата за нас са едно предметно учение. Те ни учат да се раздаваме на другите, както те се раздават. Бог е поставил около нас много явления от най-различен характер, за да се учим от тях как да живеем, какво да правим. Друг пример. Сутрин на изток става зазоряване.
към текста >>

36. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Като запазиш paвновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел.
Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези.” Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине.” Защо? - Заради Бога. Като запазиш paвновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел. Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде любовта. За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите.
към текста >>

37. 009 ЧИСТАТА И НЕЧИСТА ХРАНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, на което е расла и душата ти да се свърже с напредналите Същества, които са работили върху нея.
Така става нейното коренно обновяване. След това водородът и кислородът отново се съединяват чрез електричеството. Водата умира и се ражда, както и човекът, за да се обнови. Като вземем в ръцете си късче хляб, трябва да се проникнем от великата благодарност за жертвата, която прави хлябът. Вдълбочи се в себе си и кажи: „Искам да се жертвам като хляба.” Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, на което е расла и душата ти да се свърже с напредналите Същества, които са работили върху нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ще придобиеш повече енергия, отколкото ако би работил цяла година.
към текста >>

Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ще придобиеш повече енергия, отколкото ако би работил цяла година.
След това водородът и кислородът отново се съединяват чрез електричеството. Водата умира и се ражда, както и човекът, за да се обнови. Като вземем в ръцете си късче хляб, трябва да се проникнем от великата благодарност за жертвата, която прави хлябът. Вдълбочи се в себе си и кажи: „Искам да се жертвам като хляба.” Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, на което е расла и душата ти да се свърже с напредналите Същества, които са работили върху нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ще придобиеш повече енергия, отколкото ако би работил цяла година.
към текста >>

38. 052 НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

''Някой беше оставил на масата на Учителя голяма, хубава ябълка.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ ''Някой беше оставил на масата на Учителя голяма, хубава ябълка. Учителят погледна плода, усмихна се и каза:'' – Идва някой ангел при вас, оставя ви едно благо, или ви помогне и си отива. Не знаете името му. По същия начин постъпвайте и вие. Любовта няма много време да разказва коя е тя, как се казва, много е занята, затова оставя благата си и си отива.
към текста >>

39. 055 ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Идва някой при мен, аз имам само една ябълка.
" Ние сме само пощальони, защото всичко в света е на Бога - светлината, въздуха, водата, дрехите, всичко. Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото - пуснете го, дайте го на другите. В Природата има една законосъобразност. Идва някой при мен, аз имам само една ябълка. Казвам си: "Я аз съм я изял, я той." Давам му ябълката. След малко, гледам, идва друг човек и ми носи две ябълки. Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, почувствам и правя за другите, същото става и за мене. Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото.
към текста >>

Казвам си: "Я аз съм я изял, я той." Давам му ябълката.
Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото - пуснете го, дайте го на другите. В Природата има една законосъобразност. Идва някой при мен, аз имам само една ябълка. Казвам си: "Я аз съм я изял, я той." Давам му ябълката. След малко, гледам, идва друг човек и ми носи две ябълки. Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, почувствам и правя за другите, същото става и за мене. Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото.
към текста >>

40. 069 ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако оставиш за себе си най-хубавата, най-голямата ябълка, след хиляди години макар, ще ти дойде едно голямо нещастие.
И така, пишете, свирете, работете не за себе си, не за своята слава, а за славата на Онзи, който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, всичко ще изгубите. Вие очаквате като свършите една работа да получите голяма заплата, да се прочуете. Това е обикновеният живот. Като раздаваш ябълки, най-малката остави за себе си. Ако оставиш за себе си най-хубавата, най-голямата ябълка, след хиляди години макар, ще ти дойде едно голямо нещастие.
към текста >>

41. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”.
Ангелите са на степени. Има ангели от първо, второ и трето небе. Те говорят на различни езици. За ангелите, които живеят в Първото Небе, е скрит животът от Второто Небе, а за тези от Второто Небе е скрит животът от Третото Небе. В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава. Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”. Но ако не ги обичаш, не можеш да произнесеш тази дума. Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица. Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език. А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език.
към текста >>

Чрез ябълката ти си във връзка със слънчевите Същества.
Ангелите са Същества, които са взели участие в създаването на света. Всички Божествени Сили минават през нас. Те ни охраняват, те ни помагат, носят ни Божествени благословения. Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията. Това са специална категория ангели, които работят върху растенията Всичкото растително царство е дело на ангелите, тази интелигентност в растенията е на ангелите, например как правилно са наредени зрънцата на един грозд, каква правилна форма имат те. Чрез ябълката ти си във връзка със слънчевите Същества. Една ябълка е радио, което ни свързва с известни Същества. Цветята са деца на ангелите. Те са картини на ангелите, художествени картини. Не трябва да се късат цветята. Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или чувство на ангелите.
към текста >>

Една ябълка е радио, което ни свързва с известни Същества.
Всички Божествени Сили минават през нас. Те ни охраняват, те ни помагат, носят ни Божествени благословения. Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията. Това са специална категория ангели, които работят върху растенията Всичкото растително царство е дело на ангелите, тази интелигентност в растенията е на ангелите, например как правилно са наредени зрънцата на един грозд, каква правилна форма имат те. Чрез ябълката ти си във връзка със слънчевите Същества. Една ябълка е радио, което ни свързва с известни Същества. Цветята са деца на ангелите. Те са картини на ангелите, художествени картини. Не трябва да се късат цветята. Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или чувство на ангелите. Ние сме много немирни деца.
към текста >>

42. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ябълката ти дава своя плод, тя ти казва: „Изяж ме и посей моите семена.”
Мъчението и трудът са карма, а Любовта е дихарма. ''Една сестра попита:'' – Ние в кой от двата закона сме? – Вие сте в дихармата. Когато хората дойдат да живеят в новото разбиране, предварително ще им плащат. Когато ябълката ти дава своя плод, тя ти казва: „Изяж ме и посей моите семена.” В Новия Живот, разменната монета ще бъде Любовта, а не парите. Когато обичаш някого, ти вече си му платил предварително и той ще извърши нещо за тебе. Сега разменната монета са парите и колкото повече ти платят, толкова по-добре и по-бързо извършваш работата и обратно. Всяка работа, колкото и малка да е, извършена в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, добива голяма ценност. Днес, каквото и да работят хората, все очакват да получат нещо.
към текста >>

43. 128 МЕРКИ В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

За мене един човек е като семка на хубава ябълка.
Нарушена е пропорцията на главата. Главата на вълка е широка около ушите. Овцата няма такава глава. Тя е миролюбива. Ако кажа на хората всички тези факти, всичката истина за разбиране на характера и те почнат да четат живота на човека по главата, лицето, ръцете и пр., тогава те ще търсят само отрицателните черти един на друг. За мене един човек е като семка на хубава ябълка. Като се посее, ще дава плод. Всеки човек е интересен. Показаха на Учителя портрета на един общественик. Той каза: - У него разстоянието от ухото до основата на носа е късо, а от ухото до задната част на главата е много голямо.
към текста >>

44. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Децата трябва да учат най-първо песни за Природата, и то най-напред за плодните дървета: череша, ябълка, круша и пр.
Една сестра попита: - Учителю, кажете нещо за приложението на музиката във възпитанието? - Първото нещо, с което трябва да започне възпитанието, е музиката. Тя ще даде подтик за всички красиви мисли и красиви желания. Съвременните хора трябва да прилагат музиката като възпитателно средство. Децата трябва да учат най-първо песни за Природата, и то най-напред за плодните дървета: череша, ябълка, круша и пр.
към текста >>

45. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва.
А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза: Смисълът на живота е Любовта.
към текста >>

46. За музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Турям на камъка една ябълка и казвам: „Пейте за ябълката.
Ако не се смени, изпейте друга песен, после трета, догдето се смени състоянието ви. И после вижте за колко време чрез пеенето се е сменило състоянието ви. Учителя показа един камък и каза: Не турям нищо на този камък и ви казвам да изпеете песента „Махар Бену“. Не пеете добре. Турям на камъка една ябълка и казвам: „Пейте за ябълката. “ Ще пеете добре. Като пеете, подаръците ще дойдат. Ще дойдат книгите, скъпоценните камъни, портокалите, ябълките, всички неща ще дойдат, като пеете. Всяка болка е свиване на капилярните съдове. Като почнеш да пееш, става разширение и престава това свиване на капилярните съдове, престават болките.
към текста >>

Всеки плод си има свои музикални трептения; също и всяко растение: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр.
Но в последствие те ще бъдат основните мотиви, върху които ще се гради бъдещата музика. Нашите песни са съгласни с Божествените закони. От камъните, от цветята, от тревите, дърветата излиза музика. Като започнат хората да я възприемат, ще се разшири тяхното съзнание. Всичко е проникнато с музика. Всеки плод си има свои музикални трептения; също и всяко растение: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези трептения, трябва да участвува и неговото свръхсъзнание, а не само неговото съзнание. Ще дойде време, когато ще слушате музиката на природата. Това са много важни, фини вълни и трябва да бъдем много чувствителни, за да можем да ги възприемем. Постепенно ще развием в нас този усет. Напролет вие не сте отивали сред цветята да слушате музиката, която излиза от тях.
към текста >>

47. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник. И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр.
към текста >>

48. Пътят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Също във въздуха, във водата, в ябълката и пр.
У всички същества има един напор да развиват любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за Божественото, което е в него. Вие се самозаблуждавате. Ти търсиш Господа извън въздуха, извън светлината и пр. А в светлината е Бог. Също във въздуха, във водата, в ябълката и пр. Някой идва при тебе и иска да го обичаш. Дай му един грозд. Ние сега се спираме и се питаме:“Мога ли да раздам на целия свят? “ Давай! Има закон: Аз, като обичам, вълната на любовта минава през мене и се предава наоколо в света и милиони хора почват да обичат.
към текста >>

Щом избера една хубава ябълка и един хубав грозд и ги дам на някой човек, той никога не ги забравя.
Ти казваш:“Дали той ще ме разбере? “ Не очаквай да те разберат. Ти му дай любовта, а дали ще те разбере, остави това. Дай му грозда. Аз не съм намерил изключение. Щом избера една хубава ябълка и един хубав грозд и ги дам на някой човек, той никога не ги забравя. А като му дам една хилава ябълка, той не помни, забравя. Любовта дай на другите в най-красиви форми. Като най-красива сила в себе си. Ние искаме да знаем какви ще бъдат резултатите, ако приложим Божественото. Ти го приложи и после ще видиш резултатите.
към текста >>

А като му дам една хилава ябълка, той не помни, забравя.
“ Не очаквай да те разберат. Ти му дай любовта, а дали ще те разбере, остави това. Дай му грозда. Аз не съм намерил изключение. Щом избера една хубава ябълка и един хубав грозд и ги дам на някой човек, той никога не ги забравя. А като му дам една хилава ябълка, той не помни, забравя. Любовта дай на другите в най-красиви форми. Като най-красива сила в себе си. Ние искаме да знаем какви ще бъдат резултатите, ако приложим Божественото. Ти го приложи и после ще видиш резултатите. Приложи го и после размишлявай върху него.
към текста >>

Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, вложено в ябълката.
У животните има желание, но няма воля. Носът е сраснал с горната челюст, а брадата съвсем я няма. Ухото не е добре оформено. След милиони години животните ще дойдат до положението на човека. Учителя посочи ябълките на масата и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, вложено в ябълката. Този плод, ябълката, е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва. С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество, с ангела. Като пипам тази ябълка, аз виждам съществото, което гледа и се усмихва. Тогава аз му казвам: “Благодаря ти, много е хубав този плод! “ И изяждам плода пред него, посаждам семките и се сприятеляваме двамата.
към текста >>

Този плод, ябълката, е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва.
Носът е сраснал с горната челюст, а брадата съвсем я няма. Ухото не е добре оформено. След милиони години животните ще дойдат до положението на човека. Учителя посочи ябълките на масата и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, вложено в ябълката. Този плод, ябълката, е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва. С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество, с ангела. Като пипам тази ябълка, аз виждам съществото, което гледа и се усмихва. Тогава аз му казвам: “Благодаря ти, много е хубав този плод! “ И изяждам плода пред него, посаждам семките и се сприятеляваме двамата. След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките.
към текста >>

С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество, с ангела.
Ухото не е добре оформено. След милиони години животните ще дойдат до положението на човека. Учителя посочи ябълките на масата и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, вложено в ябълката. Този плод, ябълката, е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва. С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество, с ангела. Като пипам тази ябълка, аз виждам съществото, което гледа и се усмихва. Тогава аз му казвам: “Благодаря ти, много е хубав този плод! “ И изяждам плода пред него, посаждам семките и се сприятеляваме двамата. След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза:
към текста >>

Като пипам тази ябълка, аз виждам съществото, което гледа и се усмихва.
След милиони години животните ще дойдат до положението на човека. Учителя посочи ябълките на масата и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, вложено в ябълката. Този плод, ябълката, е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва. С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество, с ангела. Като пипам тази ябълка, аз виждам съществото, което гледа и се усмихва. Тогава аз му казвам: “Благодаря ти, много е хубав този плод! “ И изяждам плода пред него, посаждам семките и се сприятеляваме двамата. След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза: Тази вечер, като ядохте ябълки, се запознахте с много ангели.
към текста >>

49. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.
Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности. Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде. Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница. Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом.
към текста >>

50. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек и той я полива с любов.
Учителя работеше заедно е всички. След това седнахме на тревата и се заговори за новото земеделие и новото градинарство. Учителя каза в течение на разговора: Земеделецът трябва да работи с любов. Сега той работи земята със своето обикновено съзнание. Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек и той я полива с любов. Такъв човек допринася нещо за качеството на ябълката. Затова трябва да дойдат най-добрите градинари, лозари, земеделци и пр. Ще посадиш лозето, ще го режеш и ще го копаеш, без да си говорил лоши думи, и като зрее, ще ходиш да се молиш всяка сутрин и гроздето, което ще се роди, ще бъде особено. Като садиш дърво, ще му кажеш как да израсне и то ще расте, както си му казал. Много са умни растенията.
към текста >>

Такъв човек допринася нещо за качеството на ябълката.
След това седнахме на тревата и се заговори за новото земеделие и новото градинарство. Учителя каза в течение на разговора: Земеделецът трябва да работи с любов. Сега той работи земята със своето обикновено съзнание. Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек и той я полива с любов. Такъв човек допринася нещо за качеството на ябълката. Затова трябва да дойдат най-добрите градинари, лозари, земеделци и пр. Ще посадиш лозето, ще го режеш и ще го копаеш, без да си говорил лоши думи, и като зрее, ще ходиш да се молиш всяка сутрин и гроздето, което ще се роди, ще бъде особено. Като садиш дърво, ще му кажеш как да израсне и то ще расте, както си му казал. Много са умни растенията. Ако един градинар обича плодните дървета, те винаги растат добре, дават повече плод.
към текста >>

51. Новото учение - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всяко живо същество да виждаш проявлението на Бога: в една ябълка, в една малка мушица, в каквото и да е.
Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца и воля. Какво е новото учение? - Новото учение е това, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. Във всяко живо същество да виждаш проявлението на Бога: в една ябълка, в една малка мушица, в каквото и да е. Новото учение е това, което е съществувало, преди да бяхте вие. То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго. Тази наука на новото учение е потребна за истинския живот.
към текста >>

52. Божествената мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Идете при някоя ябълка.
Ние с нашите отрицателни мисли образуваме облаци, които скриват от нас Божественото съзнание. Сегашните хора не могат да влязат в духовния свят, защото, ако влязат, ще се образуват дисонанси. Техните лоши мисли имат лошо ухание. Хубавите мисли, чувства и постижения имат хубаво ухание. Ако искате да развиете вашите дарби, трябва да ги държите в съзнанието си. Идете при някоя ябълка. Можете да направите който и да е плод по-голям от другите плодове на дървото. Концентрирайте се всяка сутрин, желайте този плод да стане по-голям. И той ще стане може би 1, 1/2 и 2 пъти по- голям от другите плодове. Този опит ще ни даде една самоувереност каква голяма сила има човешката мисъл за творчеството. В природата има голямо разнообразие: птици, реки, цветя и пр.
към текста >>

53. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори.
Не е позволено на човек да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнасяте с плода, вие влизате в разрез с всички съзнания, с които той е свързан. Няма да мине много време и вие ще изпитате последствията на вашето невнимателно отношение към плода. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкия ум. Яжте плодовете и ги изучавайте. Четете написаното върху тях. Четете написаното и върху хората, за да се познаете и възлюбите. Когато ядете плодовете, не е хубаво да ядете и семето.
към текста >>

54. ПЛАНЕТИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Падането на ябълката върху главата на Нютон не е нищо друго, освен възможността на дадена личност да влезе в контакт с Идейния свят.
Това становище е изразено ясно и от великия гений на Възраждането Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал :"Навсякъде живот, навсякъде разум! " Както вече отбелязахме, мозъчните центрове, създадени от Звездното тяло, дават възможност на човек да има контакт и прояви в четири свята. Първият е Идейният; възможността на човека да влиза в контакт с този свят го прави новатор, рационализатор и гений. Например да имаш задача и изведнъж да проблесне в теб възможността за разрешаването й или пък да видиш нещо, което внезапно да те доведе до нещо ново, оригинално и неизвестно досега. Падането на ябълката върху главата на Нютон не е нищо друго, освен възможността на дадена личност да влезе в контакт с Идейния свят. От него се черпят всички новости, рационализации и открития, в него непрекъснато се твори и създава нещо ново и човек може да го открие и да го пресъздаде. Древните са го символизирали с понятието Огън и са го наричали Свят на огъня. Вторият свят е на Мисълта; след като дойде идеята, човек търси законите и методите, по които да я реализира за изгода на човешкия род. Този свят е бил символизиран с понятието Въздух. Третият свят е на Чувството - внасяне на живот, радост или скръб в процеса на осъществяване на идеята.
към текста >>

55. Пророк Иоил - Влад Пашов (1902- 1974)

В 12-ти стих на първа глава се казва: „Лозата изсъхна и смоковницата изчезна, нарът, финикът и ябълката - всички дървета на полето изсъхнаха, защото радостта изчезна от человеческите синове." Този стих буквално е верен, но има и
Стилът му е поетичен и изящен. Описанията му са живи и пропити с нещо възвишено. Книгата му се състои от 3 глави, написани на изящен образен и символичен език. Говори за съдбата на еврейския народ, за неговото отстъпване от Божия закон, заради което му идват всички нещастия - земята запустява и не ражда, сушата изгаря всичко, няма вода и отгоре на всичко скакалци, гъсеници и други подобни унищожават всичко, което се е родило. И Бог казва за тях, че те са негова армия. В 12-ти стих на първа глава се казва: „Лозата изсъхна и смоковницата изчезна, нарът, финикът и ябълката - всички дървета на полето изсъхнаха, защото радостта изчезна от человеческите синове." Този стих буквално е верен, но има и дълбок окултен смисъл, защото всички дървета, за които говори, са символ на нещо, което носи живот и радост. Така например лозата в езотеричен смисъл е символ на Великите Мистерии, а смоковницата - на малките мистерии. Във втората глава говори за деня Господен, който иде и е близо. И казва, че Господ иде с голяма войска, от която земята ще се потресе и небесата ще потреперят, Слънцето и Луната ще помръкнат, и звездите ще оттеглят светенето си. Защото денят Господен е голям и твърде страшен.
към текста >>

56. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин.
Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл. Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително". Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога.
към текста >>

57. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той открива мускулите, които движат очната ябълка.
Канонът се състои от 5 тома и е разделен на три части: в него той като в увод застъпва общата теория на медицината, анатомията, физиологията, науката за лекарствата и лекуването. В него той е събрал всички познания по медицина за неговото време. Причината за отделните болести е обяснявал с външните фактори — невидими организми, които се отнасят най-вече чрез водата и въздуха. Това негово изказване е направено столетия преди науката да открие микробите. При лекуването е препоръчвал гимнастиката и физическата култура, препоръчвал е разните видове бани - слънчеви бани, морски бани и пр. Той открива мускулите, които движат очната ябълка. Развил подробно диетиката - при коя болест каква храна трябва да се дава. Бележито е правилото му: Главата студена, краката топли, а на корема леко. Интересно е предписанието му да се яде по един път на ден, да се къпе един път на седмицата и един път годишно да вземе очистително. Дава сведения за камфора като лекарство за сърцето за моравото рогче като кръвоспиращо средство, за живака, който той пръв въвежда без да е могъл да прецени вредното му действие, на сублимата и пр. Той е бил голям философ.
към текста >>

58. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява.
Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа.
към текста >>

59. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

ябълка, която от дълго време не раждала, и братът се канел да я отсече.
Природата дава ключовете си само на тези, които са познали единството си с нея и са готови безвъзвратно да и служат. УЧИТЕЛЯТ Учителят бил на гости на един брат в провинцията. В двора имало ябълка, която от дълго време не раждала, и братът се канел да я отсече. Учителят научил за това намерение и му казал: ,,Не, остави я още една година! " Учителят отишъл при ябълката и нещо ù поговорил. Той знаеше езика както на животните, така и на растенията и можеше да общува с тях.
към текста >>

Учителят отишъл при ябълката и нещо ù поговорил.
Учителят бил на гости на един брат в провинцията. В двора имало ябълка, която от дълго време не раждала, и братът се канел да я отсече. Учителят научил за това намерение и му казал: ,,Не, остави я още една година! " Учителят отишъл при ябълката и нещо ù поговорил. Той знаеше езика както на животните, така и на растенията и можеше да общува с тях. Зад всяко животно и растение стоят разумни същества и той разговаряше с душите на растенията и животните. От него знаехме, че животните и растенията нямат като човека
към текста >>

техните души ще му отмъстят." Но, да се върнем към случая с ябълката.
животните са много по-интелигентни и много по-силни от индивидуалния въплътен човек на Земята. Затова трябва да бъде внимателен както към растенията, така и към животните, заради тяхната душа. Ако човек им напакости, техните души ще му отмъстят." Но, да се върнем към случая с ябълката. Учителят ù говорил нещо, помилвал я и направил определени движения около нея. На другата година ябълката дала обилен плод и оттогава всеки път раждала богато. Така Учителят свързал дървото с плодоносните течения в природата, благословил го и то възродило силите си. Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града
към текста >>

нея. На другата година ябълката дала обилен плод и оттогава всеки път раждала
Затова трябва да бъде внимателен както към растенията, така и към животните, заради тяхната душа. Ако човек им напакости, техните души ще му отмъстят." Но, да се върнем към случая с ябълката. Учителят ù говорил нещо, помилвал я и направил определени движения около нея. На другата година ябълката дала обилен плод и оттогава всеки път раждала богато. Така Учителят свързал дървото с плодоносните течения в природата, благословил го и то възродило силите си. Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града решил да занесе нещо на Учителя, някакви плодове. На улицата видял продавач
към текста >>

60. Закон на Опуленс - Влад Пашов (1902- 1974)

Например за израстването на една ябълка се иска известно време.
Всяка благородна мисъл, в която влагате волята си, непременно ще се реализира. Самата Природа е заинтересована от това. От вас се иска търпение да чакате времето за реализирането. За реализирането на всяка идея има точно определено време. Това става също както в растителното царство. Например за израстването на една ябълка се иска известно време. Ябълчената семка не може да израсте изведнъж. Светлата мисъл и благородното желание са като семките – като ги посадите в земята, ще чакате известно време да изникнат, да израстат, плод да завържат и да узреят. Ако почвата им е била добра, посадената идея може да се развие за един месец, за една или повече години. Зависи от условията. Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа.
към текста >>

61. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази почва каквото и да посеете, царевица, ябълка или жито, тя ще определи какво е семето, то ще се изяви.
Човек не може да стане Ученик на една Окултна Школа, преди да е станал добър. Ученикът трябва да е добър, преди да влезе в Школата, а не след като влезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от невидимия свят за Ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг - че не е бил добър. Школата, това е почва, при която Ученикът може да се изяви и развива. В тази почва каквото и да посеете, царевица, ябълка или жито, тя ще определи какво е семето, то ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в Учениците, във всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден Ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз взимам тия растения като символи на човешкия характер, както се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този Ученик не спада към растителното царство.
към текста >>

В Школата ще се покаже даден Ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е.
В Школата от невидимия свят за Ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг - че не е бил добър. Школата, това е почва, при която Ученикът може да се изяви и развива. В тази почва каквото и да посеете, царевица, ябълка или жито, тя ще определи какво е семето, то ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в Учениците, във всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден Ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз взимам тия растения като символи на човешкия характер, както се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този Ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък. Значи, той е за друга почва, за друга Школа. Други са законите, в които той може да се развива.
към текста >>

62. АСТРОЛОГИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Ябълката е под влиянието на Венера и Скорпион.
Сол - Марс - 5. Ла - Юпитер - 6. Си - Сатурн - 7. Плодовете също се намират под въздействието на небесните светила. Черешата е под влияние на Венера, затова е кръгла. Ябълката е под влиянието на Венера и Скорпион. Растенията и плодовете съдръжат енергия от планетите, с които са свързани. Искате ли да въздействате по някакъв начин върху характера си, трябва да употребявате такава храна, която да ви даде съответните енергии. Сладките храни се отнасят към Венера, киселите - към Меркурий, лютите - към Марс. Понеже българинът е сатурнов тип, обича солено, кисело, обича плодовете, които са скрити в черупки. * Всяка планета си има свои елементи на Земята.
към текста >>

63. ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Както върху един глог може да се присади една хубава ябълка - ябълката не е произлязла от глога, но само е присадена на него.
А пък лошото, което те имат, го дължат на нас. * Пропиляното време разваля живота. * Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777 пъти на Земята, и това са били епохални прераждания, в които сте извършили нещо велико. Знаете ли колко кардинални и колко обикновени прераждания трябва да мине човек на Земята? * Относно водата аз зная, че тя се е образувала по Закона на присаждането. Както върху един глог може да се присади една хубава ябълка - ябълката не е произлязла от глога, но само е присадена на него. И когато химиците говорят за елементите и взаимодействието между тях, подразбирам Закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи или силите на великия живот, скрити в тях. * Идеите дават вътрешния смисъл и красотата на живота. * Хората не могат да разберат, че животът се продължава, като дават.
към текста >>

64. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното -жълтото петно.
Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах до тук. Вас моля да ми помогнете - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя. - Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина за твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното -жълтото петно. При късогледството лъчите, които влизат в окото, не се пречупват в жълтото петно, а пред него - поразително ясно и внушително обясняваше Учителя. - Сега твоята задача е да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много надалече. - Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си - се опитах да възразя. - Е, ще виждаш само тези, които са до тебе - весело ми каза той.
към текста >>

65. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не.
Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува!
към текста >>

Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости.
Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била.
към текста >>

66. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор.
Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“. Дори и когато приказваше за неща от съдбоносна важност, Учителят приказваше тихо, без афекти и интонация, която би била дори подходяща за случая, без да даде вид, че той е погледнал дълбоко в причината на нещата и че се връща от един свят с такива измерения, където това, което трябва да стане, е вече станало. Когато някой болен се оплакваше от своите страдания, Учителят му предписваше изненадващо прости неща, а оня, след като ги изпълнеше, оставаше учуден от получените резултати. Имаше случаи, когато Учителят не отговаряше на зададените му от болния въпроси. Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор. Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха. Имаше болести, които той отказваше да лекува. Една премного изстрадала сестра, която изпитваше адски мъки, той не излекува. Макар и с угрижено лице, Учителят каза, че болестта, която има тя, е така неминуема поради натрупала се карма, така необходима за нейното развитие, че никакъв лекар и никакъв маг не ще й помогне. Единственото, което той препоръчваше за нея, бе да бъде посещавана, да й се помага при всекидневните нужди, и да й се говорят утешителни думи, както и да се молят за нея.
към текста >>

67. Разговори с Учителя. Разговор трети - Георги Томалевски (1897-1988)

И този ден беше един от онези хубави пролетни дни, които се заредиха през тази година и в които трептеше радост, излъчвана от всяко цветче на цъфналата ябълка, от всяко облаче по синия купол на небето и от зънкането на пробудените за работа пчели.
Разговор трети Разговорите между Учителя и неговите ученици се превърнаха в прекрасна традиция, която учениците поддържаха с голямо желание. И този ден беше един от онези хубави пролетни дни, които се заредиха през тази година и в които трептеше радост, излъчвана от всяко цветче на цъфналата ябълка, от всяко облаче по синия купол на небето и от зънкането на пробудените за работа пчели. Този път разговорът се поде от Учителя, който още с идването си показа, че носи една мисъл, която бе приготвил като хляб за гладните деца. Като седна на определеното си място, той заговори. Учителят: В живота на човека неминуемо идват както положителни, така и отрицателни състояния. Всичко това става, за да се изработи у него ценното качество търпение. Всеки трябва да научи изкуството да търпи, докато едно отрицателно състояние у него се смени с положително.
към текста >>

68. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той му казал, че слушал концерта и подавайки му една ябълка за мен, изброил подред имената на песните, които съм пяла и добавил, че много харесал концерта.
Когато влязох в стаята си, вече беше полунощ. До един часа написах всичко. През цялото време имах чувството, че Учителят е пред мен и ми говори. На 25-ти вечерта, имах радио-концерт. На другия ден, преди да слезе в града, брат Христо, минавайки покрай салона, бил спрян от Учителя. Той му казал, че слушал концерта и подавайки му една ябълка за мен, изброил подред имената на песните, които съм пяла и добавил, че много харесал концерта.
към текста >>

69. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Те представляват една ябълка от гипс, а аз давам една жива ябълка.
Учителят божествено се усмихваше. Брат Христо каза: — Преди няколко дена, Вие Учителю, не слязохте в салона на беседа. Тогава един брат цитира думи на Христа и те звучаха тъй сухо, не тъй както, Вие Учителю, ги произнасяте! Учителят каза: — Те представляват една ябълка от гипс, а аз давам една жива ябълка. Аз извадих от чантата си портрета на световния тенор Тито Скипа, който пристигна от Триест. Този портрет ми беше изпратен лично от него. Учителят дълго време разглежда портрета и каза: — Той има добре оформена брада и е твърде общителен. Има също социално чувство с широта.
към текста >>

70. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова.
"Моето слънце днес ще изгрее" 30.Х. 1943 г. Изгрева, София Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце. Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. "Ти, каза ми той – ще пееш тук, на българите!
към текста >>

71. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Преди всяко излизане на сцената в операта, аз държах в ръката си някоя ябълка или круша, или праскова, или череши, според сезона, изпратени от Учителя.
Венцислав засвири една Бахова композиция. След като дълго време свири, забелязахме, че бомбардировачите си бяха отишли. – Ние никога не слизахме в скривалището, когато бяхме в Берлин – каза той. Мъчно ми беше, че не можех да отида при Учителя. Брат Христо всяка сутрин ме изненадваше с разни малки подаръци, благословения и поздрави от Учителя. Преди всяко излизане на сцената в операта, аз държах в ръката си някоя ябълка или круша, или праскова, или череши, според сезона, изпратени от Учителя. Срещу Новата 1944 година, с брат Христо бяхме поканени от семейство Янкови на вечеря. Там, у тях, посрещнахме Новата година. На вечерята направихме обща молитва. Всеки поотделно отвори Библията, за да видим, какво ще ни се падне. Прочетохме и беседа от Учителя.
към текста >>

На 10 януари, към 10 часа преди обяд, дойде брат Христо и ми донесе ябълка от Учителя.
Прочетохме и беседа от Учителя. Брат Христо говори за Учителя и какво ни носи Новата 1944 година. След полунощ се прибрах в стаята си с недобри предчувствия. Премиерата на "Лучия ди Ламермур" излезе блестящо. Артистът-режисьор Стефан Македонски ме целуна по челото пред всички и каза: "Такъв образ на Лучия никой не е дал тук, в България". На 10 януари, към 10 часа преди обяд, дойде брат Христо и ми донесе ябълка от Учителя. Вечерта трябваше да имам спектакъл. Мама вече беше дошла при мен и ми беше донесла обичайното ядене преди пеене. Аз целунах ябълката, радвах ѝ се дълго време и тъкмо отхапах от нея две хапки, и засвириха зловещите сирени за тревога. Доста се позабавихме, докато се облека и точно когато слизахме по стълбището, бомбите заудряха. Най-напред се счупиха стъклата и отпреде ни светна, поради срутилото се здание пред нас.
към текста >>

Аз целунах ябълката, радвах ѝ се дълго време и тъкмо отхапах от нея две хапки, и засвириха зловещите сирени за тревога.
Премиерата на "Лучия ди Ламермур" излезе блестящо. Артистът-режисьор Стефан Македонски ме целуна по челото пред всички и каза: "Такъв образ на Лучия никой не е дал тук, в България". На 10 януари, към 10 часа преди обяд, дойде брат Христо и ми донесе ябълка от Учителя. Вечерта трябваше да имам спектакъл. Мама вече беше дошла при мен и ми беше донесла обичайното ядене преди пеене. Аз целунах ябълката, радвах ѝ се дълго време и тъкмо отхапах от нея две хапки, и засвириха зловещите сирени за тревога. Доста се позабавихме, докато се облека и точно когато слизахме по стълбището, бомбите заудряха. Най-напред се счупиха стъклата и отпреде ни светна, поради срутилото се здание пред нас. Долу мазето беше пълно с хора и от съседната къща, където живеех по-рано. Бившите ми хазаи се бяха скрили в нашето мазе, въпреки че и те си имаха хубаво мазе. Гледаха ни с почит.
към текста >>

Аз още държах в ръката си недоядената ябълка от Учителя, като нарочно не я доизяждах, за да имам нещо от него в ръката си и от време навреме я целувах.
Всички заедно – мама, татко, брат Христо и аз, налягахме с дрехите в моята стая. Към полунощ, още по-силно засвириха сирените за тревога. Всички бързо слязохме в мазето. През нощта бомбардирането беше още по-силно и по-продължително. Ние всички се вкопчихме пак за светлия, чистия, светия брат Христо. Аз още държах в ръката си недоядената ябълка от Учителя, като нарочно не я доизяждах, за да имам нещо от него в ръката си и от време навреме я целувах. Когато и нощното бомбардиране мина, решихме всички да отидем заедно с братя Янкови на Витоша, на някоя хижа. На сутринта се приготвихме с мама. Татко отиде в къщи, да вземе някои неща и да заключи. Отидохме пред киното на улица "Алабинска" и "Цар Крум", да чакаме брат Христо, който беше отишъл в дома на Янкови, да ги доведе. Най-после те дойдоха.
към текста >>

72. 'Отче наш' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той извади от джоба си една грамадна ябълка и ми я подаде.
"Отче наш" 17.08.1944 година — село Светляево Сутринта към 9 часа с брат Христо намерихме Учителя при дерето, където заедно със сестри и братя прокарваше вода от едно изворче за чешмичка. Целунахме му ръка. Той извади от джоба си една грамадна ябълка и ми я подаде. Чудя се откъде я извади, тъй като джобовете му бяха добре прилепнали. Учителят тихичко каза да го почакаме. Наведе се над още калната вода, която беше се събрала в едно малко коритце и каза: — Ето, параходите плуват по океаните. Върху калната вода плуваха листенца от някакво цвете.
към текста >>

73. ЦВЕТЕТО - Борис Николов

– Тази ябълка съм решил да я отсека.
Те отговарят на тях. Всяко живо същество разбира езика на Любовта! Имаше следния случай с Учителя. Когато пътуваше из България и държеше своите сказки, като дойдеше в Стара Загора, Учителя винаги отсядаше при нашия приятел инженер Каишев. Една вечер седят в градината и си говорят; инженерът казва: – Тази ябълка съм решил да я отсека. Разлиства се, цъфти, но плод не връзва. Ето, толкова години не съм видял ябълка от нея! Учителя му казва: – Остави ябълката и тази година. Колкото ябълки даде, ще бъдат за мене.
към текста >>

Ето, толкова години не съм видял ябълка от нея!
Имаше следния случай с Учителя. Когато пътуваше из България и държеше своите сказки, като дойдеше в Стара Загора, Учителя винаги отсядаше при нашия приятел инженер Каишев. Една вечер седят в градината и си говорят; инженерът казва: – Тази ябълка съм решил да я отсека. Разлиства се, цъфти, но плод не връзва. Ето, толкова години не съм видял ябълка от нея! Учителя му казва: – Остави ябълката и тази година. Колкото ябълки даде, ще бъдат за мене. – Добре, добре! – съгласява се Каишев.
към текста >>

– Остави ябълката и тази година.
Една вечер седят в градината и си говорят; инженерът казва: – Тази ябълка съм решил да я отсека. Разлиства се, цъфти, но плод не връзва. Ето, толкова години не съм видял ябълка от нея! Учителя му казва: – Остави ябълката и тази година. Колкото ябълки даде, ще бъдат за мене. – Добре, добре! – съгласява се Каишев. Учителя отива при ябълката, нещо ѝ говори, попипва клончетата ѝ – доста време стои при дървото. Тази година ябълката даде изобилно плод – едри, червени ябълки, и Каишев изпрати на Учителя няколко коша.
към текста >>

Учителя отива при ябълката, нещо ѝ говори, попипва клончетата ѝ – доста време стои при дървото.
Учителя му казва: – Остави ябълката и тази година. Колкото ябълки даде, ще бъдат за мене. – Добре, добре! – съгласява се Каишев. Учителя отива при ябълката, нещо ѝ говори, попипва клончетата ѝ – доста време стои при дървото. Тази година ябълката даде изобилно плод – едри, червени ябълки, и Каишев изпрати на Учителя няколко коша. Той я наричаше Ябълката на Учителя. Оттогава дървото всяка година даваше изобилно и преизобилно едри, хубави ябълки.
към текста >>

Тази година ябълката даде изобилно плод – едри, червени ябълки, и Каишев изпрати на Учителя няколко коша.
– Остави ябълката и тази година. Колкото ябълки даде, ще бъдат за мене. – Добре, добре! – съгласява се Каишев. Учителя отива при ябълката, нещо ѝ говори, попипва клончетата ѝ – доста време стои при дървото. Тази година ябълката даде изобилно плод – едри, червени ябълки, и Каишев изпрати на Учителя няколко коша. Той я наричаше Ябълката на Учителя. Оттогава дървото всяка година даваше изобилно и преизобилно едри, хубави ябълки.
към текста >>

Той я наричаше Ябълката на Учителя.
Колкото ябълки даде, ще бъдат за мене. – Добре, добре! – съгласява се Каишев. Учителя отива при ябълката, нещо ѝ говори, попипва клончетата ѝ – доста време стои при дървото. Тази година ябълката даде изобилно плод – едри, червени ябълки, и Каишев изпрати на Учителя няколко коша. Той я наричаше Ябълката на Учителя. Оттогава дървото всяка година даваше изобилно и преизобилно едри, хубави ябълки.
към текста >>

74. ЯБЪЛКАТА - Борис Николов

ЯБЪЛКАТА
ЯБЪЛКАТА Учителя беше дал едно малко упражнение: когато се чувстваш изморен, изтощен, отпаднал, намери едно хубаво, здраво дърво, облегни гърба си на него, като туриш лявата си ръка отзад, на кръста, с дланта към дървото, а дясната – отпред на слънчевия възел, с дланта към него. Известно време ще стоиш така съсредоточен и като се свържеш с Големия Живот, ще почувстваш приток на сили. Един от нашите възрастни братя направил това упражнение в градината, като се облегнал на една ябълка. Скоро той чува в себе си тихия глас на дървото: „Помогни ми, нещо ме стяга, нещо ме мъчи в основата на стеблото.“ Братът се навежда, изчиства тревата и вижда дебела тел, увита около стеблото, дълбоко впита в кората.
към текста >>

Един от нашите възрастни братя направил това упражнение в градината, като се облегнал на една ябълка.
ЯБЪЛКАТА Учителя беше дал едно малко упражнение: когато се чувстваш изморен, изтощен, отпаднал, намери едно хубаво, здраво дърво, облегни гърба си на него, като туриш лявата си ръка отзад, на кръста, с дланта към дървото, а дясната – отпред на слънчевия възел, с дланта към него. Известно време ще стоиш така съсредоточен и като се свържеш с Големия Живот, ще почувстваш приток на сили. Един от нашите възрастни братя направил това упражнение в градината, като се облегнал на една ябълка. Скоро той чува в себе си тихия глас на дървото: „Помогни ми, нещо ме стяга, нещо ме мъчи в основата на стеблото.“ Братът се навежда, изчиства тревата и вижда дебела тел, увита около стеблото, дълбоко впита в кората. Отива в къщи, взема инструмент, връща се и освобождава дървото. „След като освободих дървото, казва той, почувствах и аз облекчение и една малка радост.“ Наистина, ние имаме много опитности и знаем, че Животът е Един; и когато човек изпълни повелението на Тихия глас, изпитва една малка радост.
към текста >>

75. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две.
И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на себе си. От една страна, удовлетворяваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо. Нещо повече - с благородния си и безкористен жест (понеже не мислим за това, даденото да ни бъде върнато) ние съдействаме в съзнанието на получилия благото да се роди малка искра на Божественото. След време тя би могла да разцъфти и да даде добри плодове. От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на ближния, в същност служим и на Бога.
към текста >>

76. Във веригата на живота - Павел Желязков

Кравата е твоя сестра; ябълката е твоя сестра.
В една от последните си лекции Учителя казва: „Единственото нещо, което можем да направим, е да проявим любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри, любов към майки и бащи, любов към най-малкото растение и бръмбарче. Всички са братя, приели различни форми, за да свършат някаква работа. И те са наши братя и сестри. Под „брат"разбирам всяко същество, което в даден случай може да ти услужи. Кравата е твоя сестра; ябълката е твоя сестра. Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината, която слиза отгоре, е наш брат, топлината наша сестра. Тъй гледам аз на нещата." В природата, особено в животинския свят, съществуват най-разнообразни взаимозависимости и влияния. В примитивните съобщества те протичат най-вече по пътя на взаимната консумация.
към текста >>

77. Работа с младежите - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум често казваше: „Като гледаме една ябълка, колкото и да е красива отвън, ако не я вкусиш, не я опиташ, не можеш да я познаеш, да я обикнеш.“ По същия начин е и със Словото.
Основна задача на Крум беше да подготви млади хора, които да продължат работата за делото на Учителя. Той много добре знаеше, че Словото и братският живот се предават на живо. Крум Въжаров и Кирчо Лъвчето с група младежи на Седемте езера. От ляво на дясно: Крум Въжаров, Маргарита Немилович, Никол Фасилие - Желязкова, Любомир Няголов, Величка Няголова и Кирчо Лъвчето Крум често казваше: „Като гледаме една ябълка, колкото и да е красива отвън, ако не я вкусиш, не я опиташ, не можеш да я познаеш, да я обикнеш.“ По същия начин е и със Словото. Ако не го познаеш, ако не опиташ братския живот, ти не можеш да го разбереш. Не можеш след това да го предадеш и на другите, тъй като Учителят казва: „Като излезеш да проповядваш, трябва да кажеш великата истина и с думи, и с живота си. Туй подразбира Христос, когато почнем да учим, трябва да работим същевременно с думи и с живота си.“[105] Крум Въжаров ни учеше как да изработим верни критерии за разпознаване на истината; как да изграждаме вътрешната връзка с Бога и с по-напредналите от нас Светли същества; как да намерим мястото си в живота и да служим. Той ни помагаше да разберем и приложим правил- но думите на Учителя.
към текста >>

78. Планетите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Падането на ябълката пред Нютон не е нищо друго, освен възможността на даден човек да влезе в контакт с идейния свят.
Необятният Миров Силов Океан тласка бавно, но сигурно всяка създадена от Него форма към все по-голямо знание и мъдрост, към все по-голямо съвършенство. В подкрепа на това становище е и мисълта, ясно изразена от великия гений на Ренесанса - Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал: „Навсякъде живот, навсякъде разум!“ Създадените от Звездното тяло мозъчни центрове, както вече отбелязахме, ни дават възможност за контакт и изява в четирите свята. Първият от тях е ИДЕЙНИЯТ - светът на идеите. Възможността на човек да влиза в контакт с този свят му позволява да бъде новатор, рационализатор, гений. Например имаш някаква задача или видиш нещо; изведнъж в теб проблясва знание как това може да стане най-добре или как видяното да те доведе до нещо ново, оригинално и неизвестно досега. Падането на ябълката пред Нютон не е нищо друго, освен възможността на даден човек да влезе в контакт с идейния свят. От този свят се черпят всички новости и открития. В него непрекъснато се твори и се създава нещо ново и човек може да открие, да създаде това ново само ако влезе в контакт с идейния свят. Древните са го изразявали с понятието ОГЪН - свят на Огъня. Вторият свят е на мисълта; след като дойде идеята, човек търси законите, пътищата, по които тази идея ще може да се реализира и да принесе изгоди за човешкия род. Този свят е бил изразяван с понятието ВЪЗДУХ.
към текста >>

79. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така например Нютон, у когото този център е бил добре развит, открива закона за Всемирното привличане, виждайки падането на една ябълка.
Докато другите Планети имат оси на въртене, повече или по-малко наклонени по отношение плоскостта на тяхната орбита (като само при Юпитер тази ос е почти перпендикулярна към тази плоскост), то при Уран оста на въртене е не само легнала в тази плоскост, но и нещо повече - сключва осем градуса в повече с нея. Това определя неговото обратно въртене по тази ос. Тази именно особеност създава и оформя в един добре организиран в интелектуално отношение човек център, способен да намира бързо истински и оригинални разрешения на всички въпроси, които го вълнуват, и на всяка задача, пред която е изправен. Такива хора, когато трябва да разрешават някоя задача, намират начин и метод за нейното разрешаване по един нов, оригинален път, като не прибягват до общоприетото при такива случаи. Те са рационализаторите, гениалните хора, хората, които са способни да влязат в контакт с Идейния свят - светът, поднасящ винаги новото. Така например Нютон, у когото този център е бил добре развит, открива закона за Всемирното привличане, виждайки падането на една ябълка. Милиони хора преди него са виждали да падат ябълки, без да обърнат каквото и да било внимание на падащото тяло. В Нютон, благодарение на този център, проблясва мисъл и той се докосва до Идейния свят за откриването на този закон. Ако пък този център е развит, но при слабо интелектуален и с неразвити морални качества човек, то ще имаме неестествени и чудачески прояви, нямащи нищо общо с проявите на последователната и добре изразена мисъл.
към текста >>

80. Сатурновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Адамовата ябълка на този тип хора е винаги силно развита и ясно изпъква.
Устните са тънки, стиснати, изразяващи оскъдни чувства и в някои случаи - презрение. Устата е сравнително голяма, показваща изпълнителност. Зъбите на младини са хубави, но бързо се развалят. Брадата е ъгловата, долу широка, но не е месеста. Шията е суха, тънка. Адамовата ябълка на този тип хора е винаги силно развита и ясно изпъква. Сатурновите типове са винаги сериозни, замислени, печални, любознателни, търсещи задълбоченото разбиране на всичко. Те са вътрешно неспокойни, подозрителни, недоверчиви, прикрити, вечно недоволни, критикари, мърморковци. Не са веселяци и охолни разсипници, а крайно пестеливи и скъперници. Обичат да се запасяват и подсигуряват. При тях всичко има, отделено настрана за всеки случай - ценности, пари или други вещи.
към текста >>

81. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Експедиция от съветски ботаници намира там ябълка на 160 години, която през краткото лято успява да даде два пъти плод.
Има места, области, където той е по- бърз. Народите в различните континенти съвсем не са еднакви по своето развитие, нито пък имат еднакъв темп на еволюционен процес. Като ярък пример да вземем едно съобщение във всекидневния печат. Москва, 21 ноември 1971 г. Памир, едно от най-големите плата на нашата планета, учудва учените. Експедиция от съветски ботаници намира там ябълка на 160 години, която през краткото лято успява да даде два пъти плод. Местният дъб израства до три метра за една година и още на четвъртата дава плод жълъди. Учените видели също слънчогледи с 50 големи пити на едно стъбло. Намерено е също, че там проявяват необикновени свойства не само растенията от местен произход, но и тези, донесени от други райони. С просто око Марс се вижда като ярка звезда, обагрена в червен цвят. Тази яркост е особено ясно изразена, когато планетата е най-близо до Земята /около своето велико противостоене/.
към текста >>

82. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

За деца без инициатива ще започнем моделирането на топче, черешка, ябълка, халкичка и др.
Започваме и ръчна работа. Особено днес, когато трудът се осъзнава като мощен двигател в живота, вниманието ни трябва да бъде специално отправено върху него. Най-подходящ материал за първа работа е пластилинът, чист или комбиниран с клечици и след това ще започнем с глина. От голямо значение е и редът през първите часове по моделиране: масичките да са наредени удобно, да се работи само на спепиални дъски, а изработените сполучливо предмети да се поставят на специално място, ръцете да бъдат измити внимателно след привършване и всичко да се поставя на място. Ако не се спазват горните елементарни нареждания, ще имаме безредие и може да се стигне до невъзможност в моделирането, което само по себе си е много приятно за всички деца. За деца без инициатива ще започнем моделирането на топче, черешка, ябълка, халкичка и др. Естествено е първите няколко часа да работим масово, като всички работят едновременно. След усвояване на нужния ред лесно ще минем към индивидуална работа. През третата или четвъртата седмица ще свикаме родителска среща за да се запознаем с майките и да чуем за някои навици на децата, над които ще трябва да се работи по-специално. Ще разменим мисли относно задачите на детската градина! относно реда, закуските и др. (вж. отдел Родителски срещи).
към текста >>

83. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ще започнем с по-прости форми и линии — маса, ябълка, къща, домат и др.
Нужни са навремени упътвания за правилно сядане, правилна употреба на боите и внимание при работа. С голямо удоволствие децата рисуват на черната дъска поставена на ниско или на триножник с прикачени листа. А как ще започнем с рисуването ? Най-естествено е да оставим малките да се проявят свободно. Обаче нужно е да им дадем известни упътвания. Ще започнем с по-прости форми и линии — маса, ябълка, къща, домат и др. Децата се нуждаят от показване. И рисуването, както моделирането, ще започнем групово, докато децата свикнат с реда. Постепенно започваме и мозаичното рисуване — направо рисувано, по шаблон или чрез окъсване. Най-естествена работа за тази възраст деца е свободното творчество. Скоро стаята ни е илюстрация на есента.
към текста >>

84. Защо ябълките имат звезди в сърцето си - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ЗАЩО ЯБЪЛКИТЕ ИМАТ ЗВЕЗДИ В СЪРЦАТА СИ Вие казвате, че не знаете, че ябълката има звезда в сърцето си?
ЗАЩО ЯБЪЛКИТЕ ИМАТ ЗВЕЗДИ В СЪРЦАТА СИ Вие казвате, че не знаете, че ябълката има звезда в сърцето си? Изглежда, че вие не сте яли ябълки. Друг път като ядете, разрежете я на три колелца и ще видите, че във всяко колелце има прекрасна звезда, в която е скрито бебето — семенце. Как ли е влязла тази звезда там? Добре, това е приказката, която майката — природа е разказала на дърветата, а аз ще я разкажа на вас. Много отдавна, първото ябълково семенце спяло дълбоко в земята.
към текста >>

Много дни ябълката мислела все за Феята и за обещаната от нея звезда.
Докато мислело така, то чуло нещо да звъни, като че ли звънели малки дребни звънчета. Обърнало се и видяло до себе си Феята — царица на всички овощни дървета. На главата си тя имала златна корона, цялата обсипана със звездички като диаманти. „Аз чух твоето желание, малко дръвче, — казала тя — ти ще имаш звезда, твоя собствена, ако си съгласно да работиш и да чакаш. Хубавите неща идват само чрез чакане и чрез труд и ако ти станеш голямо и красиво, желанието ти ще се изпълни, при това звездата ще бъде твоя и ти ще можеш да правиш с нея каквото си искаш.“ След това Феята изчезнала. Много дни ябълката мислела все за Феята и за обещаната от нея звезда. Докато мислела, корените й отивали все по-дълбоко и по-дълбоко в земята, а стъблото й растяло все по-нагоре, по-здраво и по-право. Това не било всякога лесно, защото често духал силен вятър, излизала буря, малката ябълка се превивала До земята и едва успява да да запази слабите си клончета, но щом бурята отминела, тя издигала клоните си високо, като се мъчела да стане по-висока и по-силна, за да види повече слънчеви феи, и всякога намирала, че е станала по-висока и по-здрава. — Това прави бурята, _— казали слънчевите феи, когато танцували между листата й. — Тя те люшка нагоре, надоле, напред и назад, за да те направи по-силна. Ти трябва да се държиш срещу бурята.
към текста >>

Това не било всякога лесно, защото често духал силен вятър, излизала буря, малката ябълка се превивала До земята и едва успява да да запази слабите си клончета, но щом бурята отминела, тя издигала клоните си високо, като се мъчела да стане по-висока и по-силна, за да види повече слънчеви феи, и всякога намирала, че е станала по-висока и по-здрава.
На главата си тя имала златна корона, цялата обсипана със звездички като диаманти. „Аз чух твоето желание, малко дръвче, — казала тя — ти ще имаш звезда, твоя собствена, ако си съгласно да работиш и да чакаш. Хубавите неща идват само чрез чакане и чрез труд и ако ти станеш голямо и красиво, желанието ти ще се изпълни, при това звездата ще бъде твоя и ти ще можеш да правиш с нея каквото си искаш.“ След това Феята изчезнала. Много дни ябълката мислела все за Феята и за обещаната от нея звезда. Докато мислела, корените й отивали все по-дълбоко и по-дълбоко в земята, а стъблото й растяло все по-нагоре, по-здраво и по-право. Това не било всякога лесно, защото често духал силен вятър, излизала буря, малката ябълка се превивала До земята и едва успява да да запази слабите си клончета, но щом бурята отминела, тя издигала клоните си високо, като се мъчела да стане по-висока и по-силна, за да види повече слънчеви феи, и всякога намирала, че е станала по-висока и по-здрава. — Това прави бурята, _— казали слънчевите феи, когато танцували между листата й. — Тя те люшка нагоре, надоле, напред и назад, за да те направи по-силна. Ти трябва да се държиш срещу бурята. Една сутрин се случило нещо хубаво с малката ябълка. Тя била изненадана от хубави малки, розови цветчета по клоните си.
към текста >>

Една сутрин се случило нещо хубаво с малката ябълка.
Докато мислела, корените й отивали все по-дълбоко и по-дълбоко в земята, а стъблото й растяло все по-нагоре, по-здраво и по-право. Това не било всякога лесно, защото често духал силен вятър, излизала буря, малката ябълка се превивала До земята и едва успява да да запази слабите си клончета, но щом бурята отминела, тя издигала клоните си високо, като се мъчела да стане по-висока и по-силна, за да види повече слънчеви феи, и всякога намирала, че е станала по-висока и по-здрава. — Това прави бурята, _— казали слънчевите феи, когато танцували между листата й. — Тя те люшка нагоре, надоле, напред и назад, за да те направи по-силна. Ти трябва да се държиш срещу бурята. Една сутрин се случило нещо хубаво с малката ябълка. Тя била изненадана от хубави малки, розови цветчета по клоните си. Поглеждайки всяко цветче, ней й се струвало, че вижда малка звездичка, която се усмихва. Ден след ден тя ставала все по-щастлива зарад голямото богатство, което имала наоколо си. Сега тя имала повече работа, защото трябвало да прави прашец и нектар за пчелите, които толкова много й помогнали в грижата за хубавите цветчета. Малката ябълка била щастлива, не защото цветчетата й били красиви, но защото тя като че ли знаела, че те ще се превърнат на ябълки и всяка ще има бебе семенце, което някой ден може да се посади и да стане ябълково дърво.
към текста >>

Малката ябълка била щастлива, не защото цветчетата й били красиви, но защото тя като че ли знаела, че те ще се превърнат на ябълки и всяка ще има бебе семенце, което някой ден може да се посади и да стане ябълково дърво.
Една сутрин се случило нещо хубаво с малката ябълка. Тя била изненадана от хубави малки, розови цветчета по клоните си. Поглеждайки всяко цветче, ней й се струвало, че вижда малка звездичка, която се усмихва. Ден след ден тя ставала все по-щастлива зарад голямото богатство, което имала наоколо си. Сега тя имала повече работа, защото трябвало да прави прашец и нектар за пчелите, които толкова много й помогнали в грижата за хубавите цветчета. Малката ябълка била щастлива, не защото цветчетата й били красиви, но защото тя като че ли знаела, че те ще се превърнат на ябълки и всяка ще има бебе семенце, което някой ден може да се посади и да стане ябълково дърво. Ето защо тя не се учудила, когато видяла розовичките роклички на цветчетата да падат и весело да танцуват с вятъра. Тя била заета с грижи за малките, а забравила обещанието на Феята. Забравила всичко, забравила даже желаната звезда. Тя била като добрите майки, които често забравят всичко, а работят и обичат децата и само децата. С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива.
към текста >>

С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива.
Малката ябълка била щастлива, не защото цветчетата й били красиви, но защото тя като че ли знаела, че те ще се превърнат на ябълки и всяка ще има бебе семенце, което някой ден може да се посади и да стане ябълково дърво. Ето защо тя не се учудила, когато видяла розовичките роклички на цветчетата да падат и весело да танцуват с вятъра. Тя била заета с грижи за малките, а забравила обещанието на Феята. Забравила всичко, забравила даже желаната звезда. Тя била като добрите майки, които често забравят всичко, а работят и обичат децата и само децата. С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива. Децата често идвали да си играят под нея, а тя с радост им давала от червените си ябълки, защото как иначе биха могли семенцата да излязат? Както виждате, майката-ябълка била станала много мъдра и обичала много своите бебета. Една нощ тя била много изненадана, като чула същите сребърни звънчета и видяла овощната Фея до себе си. В ръцете си тя имала не една, а цяла торба пълна със звезди. — Здраво и красиво дърво си порастнала.
към текста >>

Както виждате, майката-ябълка била станала много мъдра и обичала много своите бебета.
Тя била заета с грижи за малките, а забравила обещанието на Феята. Забравила всичко, забравила даже желаната звезда. Тя била като добрите майки, които често забравят всичко, а работят и обичат децата и само децата. С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива. Децата често идвали да си играят под нея, а тя с радост им давала от червените си ябълки, защото как иначе биха могли семенцата да излязат? Както виждате, майката-ябълка била станала много мъдра и обичала много своите бебета. Една нощ тя била много изненадана, като чула същите сребърни звънчета и видяла овощната Фея до себе си. В ръцете си тя имала не една, а цяла торба пълна със звезди. — Здраво и красиво дърво си порастнала. Много месеци аз те наблюдавах как се бореше с вятъра, бурята, дъжда, топлината и всеки път когато падаше, >и пак ставаше и то по-здрава, отколкото преди. Вземи, тука са твоите звезди.
към текста >>

— Корона! Корона, но не за мен — казала ябълката.
В ръцете си тя имала не една, а цяла торба пълна със звезди. — Здраво и красиво дърво си порастнала. Много месеци аз те наблюдавах как се бореше с вятъра, бурята, дъжда, топлината и всеки път когато падаше, >и пак ставаше и то по-здрава, отколкото преди. Вземи, тука са твоите звезди. Да ти направя ли корона от тях ? — Корона! Корона, но не за мен — казала ябълката. — Това беше много глупаво желание от моя страна. Ако ти наистина ми даваш звездите, то моля ти се, дай ги на моите деца семенца. Феята се усмихнала и казала: „Както ти желаеш, така да бъде“. И тя пръснала звездичките върху ябълките. От тогава ябълките имат звезди в сърцата си и ако вие ги разрежете правилно, сигурно ще намерите звездата около малките бебенца — семенца.
към текста >>

85. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Или ябълка.
Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно. Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти. Симеонов иска да се намеси. Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша. Или ябълка. Не от майсторската ръка от златното сърце на Савата! Боже мили! Смях, и песен, и любов... Ако знаехте как съм се ухилил сега, щяхте да умрете от смях, и до вечерта да не се заядете с когото и да било... * * * Това бяха те изгревските симпатяги, но картината няма да е пълна, ако се задоволим само с описанието на тях именно. Изгревът влачеше по алеите си и съпътстващи товари по-тежки от беседката на Ангел Янушев. Или по-деликатно казано по-силно изявени съпътници. Картината ни ще бъде много непълна, ако просто ги прескочим. Ако ги премълчим.
към текста >>

86. Овощната градина на Изгрева. - Георги Христов

Ще постави кошницата пред Учителя и той, на всеки един от кръга, ще раздаде например по една ябълка на играещите.
Имахме си и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия. Бяха свели клони с обилен плод и слушаха Паневритмията. За това плодът им бе вкусен и изобилен, а какъв мармалад ставаше от тях, като си спомням, почвам да се облизвам. Главно за тях се грижеше брат Ради. Дойде време плодовете да узреят и брат Ради ще набере една-две кошници някой неделен ден, когато идваха приятелите отвсякъде, и след Паневритмията ще занесе на поляната. Ще постави кошницата пред Учителя и той, на всеки един от кръга, ще раздаде например по една ябълка на играещите. Интересно бе, че те точно стигаха и никой не артисваше без плод. А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителя почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителя да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого.
към текста >>

Учителя да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого.
Ще постави кошницата пред Учителя и той, на всеки един от кръга, ще раздаде например по една ябълка на играещите. Интересно бе, че те точно стигаха и никой не артисваше без плод. А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителя почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителя да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого. Ха, сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече, както биваше тогава. Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата. Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41497302055359