Търсене в текстове за 'Ябълка'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка.
Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата.
към текста >>

После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния.
В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод.
към текста >>

Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.
Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод.
към текста >>

Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка.
Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме. На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса.
към текста >>

2. 3_31 Истинската работа

А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога".
На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден. Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш". Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него. Аз разбрах. Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога". Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека. Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя.
към текста >>

3. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител.
към текста >>

Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея.
Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята.
към текста >>

Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен.
Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество.
към текста >>

4. 5_09 Песни и танци на слънцето

Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.
Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква във всичко.
към текста >>

5. 8_01 Песните на Учителя

До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
към текста >>

6. 8_03 Симеон Симеонов

Ето, аз му давам сега една ябълка като подарък.
Тези думи ги споменах, за да може по-ясно да изложа следния случай. На една беседа Учителят каза за Симеон Симеонов: "Ето, този брат вече двадесет и пет години ви свири и е неотклонно на своя пост като цигулар. Вие отблагодарихте ли му се? Той редовно ви свиреше. Вие какво му дадохте в замяна на неговото старание? Ето, аз му давам сега една ябълка като подарък. И вие също му дайте нещо, за да изпълните една задача". Тази задача я приехме за разрешаване. Всеки от нас отиде при Симеон и му даде някакъв подарък. Смятахме, че с това сме приключили. Мина известно време и когато дешифрирах беседите от Учителя, намерих едно място, където Учителят говореше за него.
към текста >>

След онази задача на Учителя със Симеон, когато му бе подарена ябълката, Симеон си наумил, че по този начин Учителят го е оставил за свой заместник.
Аз на този брат искам да помогна". Аз срещнах Симеон и му разказах какво съм дешифрирала от беседата на Учителя. А той ми отговори: "Това нещо не е толкова важно. Важно е онова, което каза Учителят, а вие го изпуснахте, не го записахте, не го дешифрирахте и не го отпечатахте". И какво се оказа? След онази задача на Учителя със Симеон, когато му бе подарена ябълката, Симеон си наумил, че по този начин Учителят го е оставил за свой заместник. Туй, че Учителят му дал ябълката за благодарност, той го беше приел като указание, че го оставя за свой заместник. А поради това, че ние също му направихме подаръци, той сметна, че сме се съгласили той да ни бъде ръководител. Аз отидох и разпитах подробно Паша и Савка. Те не си спомниха, но едновременно провериха в стенограмата. Там бяха отбелязани онези думи на Учителя, които предадох.
към текста >>

Туй, че Учителят му дал ябълката за благодарност, той го беше приел като указание, че го оставя за свой заместник.
Аз срещнах Симеон и му разказах какво съм дешифрирала от беседата на Учителя. А той ми отговори: "Това нещо не е толкова важно. Важно е онова, което каза Учителят, а вие го изпуснахте, не го записахте, не го дешифрирахте и не го отпечатахте". И какво се оказа? След онази задача на Учителя със Симеон, когато му бе подарена ябълката, Симеон си наумил, че по този начин Учителят го е оставил за свой заместник. Туй, че Учителят му дал ябълката за благодарност, той го беше приел като указание, че го оставя за свой заместник. А поради това, че ние също му направихме подаръци, той сметна, че сме се съгласили той да ни бъде ръководител. Аз отидох и разпитах подробно Паша и Савка. Те не си спомниха, но едновременно провериха в стенограмата. Там бяха отбелязани онези думи на Учителя, които предадох. След това попитах братята и те също отрекоха, че е имало такова нещо.
към текста >>

Разбрахме го по-късно, когато Симеон започна да претендира, че с този жест на Учителя, с ябълката, която е получил, е бил определен за Негов заместник.
Школата има един Учител, този Учител е безсмъртен и не може да бъде заместен от никого! Дори ако всички братя и сестри се съединят в едно, пак не можем да дадем идеалния ученик! Ето, това беше задачата, която Учителят ни даде като направим подарък на Симеон. Тоест всички ние трябваше да имаме по една изработена добродетел и като се съберяха всички добродетели в едно, те щяха дадат образа на идеалния ученик. Това нещо тогава не го разбрахме. Разбрахме го по-късно, когато Симеон започна да претендира, че с този жест на Учителя, с ябълката, която е получил, е бил определен за Негов заместник. Ето ви една нелепост. И една поука! Симеон бе любител-цигулар. В братския живот дирижираше братския хор, като понякога Кирил Икономов му помагаше. Имаше жар в себе си, постоянно идваше половин час преди беседа, започваше да свири, а ние му пригласяхме песните на Учителя.
към текста >>

7. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден".
По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят.
към текста >>

Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка.
Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно без разрешение от Учителя и без Негово съдействие.
към текста >>

8. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Тогава Той ми даде една голяма ябълка - сорт Александровски - това бе последният дар от Него, защото другата сряда си замина.
"Този ли е, Учителю? " "Този е." Учителят ли не го бе намерил този плик, други ли не го бяха намерили - това не зная. Приятелите не бяха го открили, а аз без да искам го намерих. "Занесете плика на брат Дряновски! " - каза Учителят. Тогава Той ми даде една голяма ябълка - сорт Александровски - това бе последният дар от Него, защото другата сряда си замина. Защо разказвам тези неща? Защото Учителят обичаше реда и порядъка. Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък. Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ

Червеят напада хубавата ябълка 80.
Как Учителят Се освободи от военната служба 75. Ученият брат 76. България 77. Ученикът изпитва Учителя си 78. Предсказание за страданията на света 79. Червеят напада хубавата ябълка 80. Разговор за брадата и косъма 81. Житното зърно 82. Предсказание за съдбините по света 83. Из един разговор с Учителя 84. Формула дадена от Учителя 85.
към текста >>

101. Ябълката 6 102.
Не заспивай под плодно дърво 97. Адът и раят 98. Към последните дни на Учителя 99. Духът на птиците и духът на животните 100. Кой спаси овощната градина? 101. Ябълката 6 102. Истият 103. Завръщане от Америка 104. Учениците в класа 105. Алхимията 106. Живата алхимия 107.
към текста >>

10. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви.
СПОМЕНИТЕ Животът е сложно явление. Във по-голямата си част е скрит и неизвестен. А малката част, която знаеме от него, това е личният ни опит - науката, изкуствата и природата около нея доколкото я познаваме. Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими. И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен. И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен. Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими.
към текста >>

11. 50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА

Ще постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде например по една ябълка на играещите.
Имахме си и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия. Бяха свели клони с обилен плод и слушаха Паневритмията. За това плодът им бе вкусен и изобилен, а какъв мармалад ставаше от тях, като си спомням почвам да се облизвам. Главно за тях се грижеше брат Ради. Дойде време плодовете да узреят и брат Ради ще набере една-две кошници някой неделен ден, когато идваха приятелите от всякъде и след Паневритмията ще занесе на поляната. Ще постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде например по една ябълка на играещите. Интересно бе, че те точно стигаха и никой не артисваше без плод. А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого.
към текста >>

Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого.
Ще постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде например по една ябълка на играещите. Интересно бе, че те точно стигаха и никой не артисваше без плод. А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече, както биваше тогава. Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата. Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме.
към текста >>

12. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха.
Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит. Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха. А вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. Онези, които отиваха на работа като работници или чиновници за тях не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани.
към текста >>

13. 79. ЧЕРВЕЯТ НАПАДА ХУБАВАТА ЯБЪЛКА.

79. ЧЕРВЕЯТ НАПАДА ХУБАВАТА ЯБЪЛКА.
79. ЧЕРВЕЯТ НАПАДА ХУБАВАТА ЯБЪЛКА. Дойдоха сестри при Учителя и Му говорят против друга сестра. А това бе Олга Славчева. Говориха Му дълго. Учителят мълчи и ги слуша. Сериозен, строг, нищо не им казва.
към текста >>

" Тя беше узряла ябълка и всеки я поглеждаше и протягаше ръка да я вземе.
Като си изказаха всичко каквото имаха, отидоха си. Тогава Учителят се обърна към брат Боян Боев, който бе до него: „Червеите най-напред нападат най-сладките ябълки! " Брат Боян си го записа в тетрадката. Пак за същата сестра дойдоха сестри да говорят на Учителя. Той мълча, слуша ги, най-после отсече: „Щом Бог я търпи и вий ще я търпите! " Тя беше узряла ябълка и всеки я поглеждаше и протягаше ръка да я вземе. Но други ги бяха преварили и я нападнаха. Имаше сили, които се стремяха да ограбят ученика отвътре и да го отклонят от пътя му. А останалите сестри, които се оплакваха от Олга още не бяха узрели, а бяха зелени ябълки, дори кисели. Не беше им дошло времето. После им дойде времето, те узряха, станаха червени, жълти и вкусни ябълки и тогава ги нападнаха червеите.
към текста >>

14. 96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО

А сестрата преди това беше спала под ябълка.
96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО Една сестра - Весела Нестерова, се беше разболяла. Отива и търси помощ от Учителя. Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво! " Дървото работи и отхранва своя плод. Тук са преплетени земни и космически сили докато се създаде този плод. Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане. Такъв бе и този случай с Весела.
към текста >>

15. 101. ЯБЪЛКАТА

101. ЯБЪЛКАТА Когато Учителят пътуваше из България и полагаше основите на Братството, посети един брат, който имаше хубава ябълка в двора си.
101. ЯБЪЛКАТА Когато Учителят пътуваше из България и полагаше основите на Братството, посети един брат, който имаше хубава ябълка в двора си. Дръвчето обаче беше нападнато от кръвна въшка. Братът казва: „Какво да правя? Какво не правих да го лекувам, не може да се премахне този паразит и сега съм решил да отсека ябълката." Учителят се поспря при дръвчето и казва: „Не го отсичай тази година, то ще работи за мене." Учителят хвана клонките на ябълката, разтърси ги и каза нещо на дръвчето. Какво стана с дръвчето казва брата, не зная, но то се засили, като че някакъв импулс му се даде. Въшките го оставиха и то се освободи от тях.
към текста >>

Какво не правих да го лекувам, не може да се премахне този паразит и сега съм решил да отсека ябълката." Учителят се поспря при дръвчето и казва: „Не го отсичай тази година, то ще работи за мене." Учителят хвана клонките на ябълката, разтърси ги и каза нещо на дръвчето.
101. ЯБЪЛКАТА Когато Учителят пътуваше из България и полагаше основите на Братството, посети един брат, който имаше хубава ябълка в двора си. Дръвчето обаче беше нападнато от кръвна въшка. Братът казва: „Какво да правя? Какво не правих да го лекувам, не може да се премахне този паразит и сега съм решил да отсека ябълката." Учителят се поспря при дръвчето и казва: „Не го отсичай тази година, то ще работи за мене." Учителят хвана клонките на ябълката, разтърси ги и каза нещо на дръвчето. Какво стана с дръвчето казва брата, не зная, но то се засили, като че някакъв импулс му се даде. Въшките го оставиха и то се освободи от тях. Стана прекрасно дръвче и всяка година даваше плод преизобилно. Този брат е инженер Каишев, който по онова време живееше в Стара Загора. Каква привилегия е само да служиш Тому, Комуто трябва.
към текста >>

16. 43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Изяждат по една ябълка и таман решават да изядат още по една и Учителят отново се явява пред тях и държи чиния с портокали.
" „Охо-о заключих я и можеш да провериш". Василка се засмива загадъчно. Стават двете, проверяват вратата и виждат, че тя е заключена. Сядат, оглеждат се и разбират, че Учителят е дошъл по някакъв друг начин, необикновен за тях и непонятен. Но те ядат ябълките и това е доказателство, че Учителят действително е бил при тях. Изяждат по една ябълка и таман решават да изядат още по една и Учителят отново се явява пред тях и държи чиния с портокали. Продумва: „Още една почерпушка за сестрите". Той отново изчезва и те веднага стават и отиват да проверят дали е заключена вратата. А тя отново е заключена? Изяждат по един портокал и след малко Учителят се явява за трети път пред тях и им поднася чиния с мед, с две лъжички да си засладят накрая. „Още една почерпушка за вас".
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ

Ябълка от Учителя 11.
Да прогледнеш чрез Словото на Учителя 6. Чудесата 7. Кой и как си търси белята 8. Бомбата, която знаеше къде да падне 9. Опитностите на най-духовната ни сестра 10. Ябълка от Учителя 11. Траурът на България 12. Изгревът и духът на Словото 13. Бурята и мътната вода 14. Лепта за Господа 15. Голямата заблуда 16.
към текста >>

18. ІІІ.96. ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО И ВРЕМЕТО НА ДОБРОТО

Летопис Вергилий Кръстев

Последвал кратък и спокоен разговор, след което Учителят поднесъл ранна, хубава ябълка и му казал: „Велика е Любовта!
Помислила, че този побойник отново идва да бие Учителя. Учителят повторно й казал: „Поканете го! " Йорданка отваря вратата и го поканва. Той бързо влиза в приемната и с бинтованата си дясна ръка поема десницата на Учителя, коленичи и разплакан я целува. Със сподавен глас младият човек моли за прошка. Последвал кратък и спокоен разговор, след което Учителят поднесъл ранна, хубава ябълка и му казал: „Велика е Любовта! Тя дълго търпи и прощава. Прощавам ти и Аз. Моли се Бог да ти прости, защото окултният закон е много строг в Дома Господен." Развълнуваният младеж, целувайки ръката на Учителя, напуснал стаята, а Йорданка Жекова чула думите на Учителя: „Само Бог може да превърне злото в добро! "
към текста >>

19. 3.30. Плодното дърво

НЕСТОР ИЛИЕВ

И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод?
30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед.
към текста >>

Така ябълката оттогава нататък всяка година раждала плод.
" „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед. Така ябълката оттогава нататък всяка година раждала плод. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие.
към текста >>

20. 5.10. Ябълка от Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

10. Ябълка от Учителя Веднъж присъствам на едно събиране.
10. Ябълка от Учителя Веднъж присъствам на едно събиране. Една сестра разказва една опитност на някаква друга сестра, която е имала с Учителя. Разказваше я изопачено. Аз ставам и казвам: „Защо изопачавате нещата? Аз съм това лице в тази опитност." Отвърнаха ми: „Това не може да бъде! Ти не може да имаш такава голяма опитност." Не ми повярваха.
към текста >>

А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка.
Точно под часовника гледам братя и сестри, които ни чакат. В Скопие имаше братска група от Бялото Братство. Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на раменете. Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят. Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите!
към текста >>

Тази ябълка я нося от село Мърчаево.
В Скопие имаше братска група от Бялото Братство. Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на раменете. Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят. Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите! " Подадох ябълката, те се преброиха и се оказа, че са точно 12 човека.
към текста >>

Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде.
Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на раменете. Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят. Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите! " Подадох ябълката, те се преброиха и се оказа, че са точно 12 човека. Разделиха ябълката на 12 части и на мен дадоха да я раздам резен по резен.
към текста >>

„Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят.
Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят. Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите! " Подадох ябълката, те се преброиха и се оказа, че са точно 12 човека. Разделиха ябълката на 12 части и на мен дадоха да я раздам резен по резен. „Сега разбрахте ли, кой е спасил влака?
към текста >>

Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат.
Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят. Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите! " Подадох ябълката, те се преброиха и се оказа, че са точно 12 човека. Разделиха ябълката на 12 части и на мен дадоха да я раздам резен по резен. „Сега разбрахте ли, кой е спасил влака? " Всички отговарят: „Разбрахме", повтарят го всички.
към текста >>

„Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите!
А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят. Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите! " Подадох ябълката, те се преброиха и се оказа, че са точно 12 човека. Разделиха ябълката на 12 части и на мен дадоха да я раздам резен по резен. „Сега разбрахте ли, кой е спасил влака? " Всички отговарят: „Разбрахме", повтарят го всички. И след това дойде такова време, когато да ми заявят, че така опитност не може да ми се случи, и то именно на мене, понеже съм била много обикновена, невзрачна и неугледна.
към текста >>

" Подадох ябълката, те се преброиха и се оказа, че са точно 12 човека.
Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят. Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите! " Подадох ябълката, те се преброиха и се оказа, че са точно 12 човека. Разделиха ябълката на 12 части и на мен дадоха да я раздам резен по резен. „Сега разбрахте ли, кой е спасил влака? " Всички отговарят: „Разбрахме", повтарят го всички. И след това дойде такова време, когато да ми заявят, че така опитност не може да ми се случи, и то именно на мене, понеже съм била много обикновена, невзрачна и неугледна. А те не знаят, че Бог на лице не гледа, а Бог в Дух съизволява на верните Нему в Дух и Истина.
към текста >>

Разделиха ябълката на 12 части и на мен дадоха да я раздам резен по резен.
Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят. Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите! " Подадох ябълката, те се преброиха и се оказа, че са точно 12 човека. Разделиха ябълката на 12 части и на мен дадоха да я раздам резен по резен. „Сега разбрахте ли, кой е спасил влака? " Всички отговарят: „Разбрахме", повтарят го всички. И след това дойде такова време, когато да ми заявят, че така опитност не може да ми се случи, и то именно на мене, понеже съм била много обикновена, невзрачна и неугледна. А те не знаят, че Бог на лице не гледа, а Бог в Дух съизволява на верните Нему в Дух и Истина. Това е Законът.
към текста >>

21. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Елиезер обели една ябълка, раздели я с ножа на две, даде ми половинката и ми каза така: „Ти трябва да отидеш в затвора." Отначало не можех да разбера нищо.
65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН Сега ще ви разкажа интересен пример от моя живот. При последният събор на Братството, който стана в Мърчаево, срещу мене на масата седеше Елиезер Коен. Там до него беше Томалевски и една сестра, която минаваше за голяма ясновидка. Коя можеше да бъде, освен Николина Балтова. Елиезер обели една ябълка, раздели я с ножа на две, даде ми половинката и ми каза така: „Ти трябва да отидеш в затвора." Отначало не можех да разбера нищо. Но след като изядох половината ябълка, която той ми даде, постепенно в мене се събуди ярост от тези негови думи. Аз скочих и напуснах масата. Чаках да се освободи Учителят. Накрая отивам при Него и Му казвам: „Учителю, знам толкова закони от Вас, но този евреин ще го разсипя и ще го унищожа." Като избълвах това, което беше в мен, Учителят тропна с крака си и ми каза: „Ти не си прав. Човек, който няма врагове не може да расте и прогресира в живота си.
към текста >>

Но след като изядох половината ябълка, която той ми даде, постепенно в мене се събуди ярост от тези негови думи.
65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН Сега ще ви разкажа интересен пример от моя живот. При последният събор на Братството, който стана в Мърчаево, срещу мене на масата седеше Елиезер Коен. Там до него беше Томалевски и една сестра, която минаваше за голяма ясновидка. Коя можеше да бъде, освен Николина Балтова. Елиезер обели една ябълка, раздели я с ножа на две, даде ми половинката и ми каза така: „Ти трябва да отидеш в затвора." Отначало не можех да разбера нищо. Но след като изядох половината ябълка, която той ми даде, постепенно в мене се събуди ярост от тези негови думи. Аз скочих и напуснах масата. Чаках да се освободи Учителят. Накрая отивам при Него и Му казвам: „Учителю, знам толкова закони от Вас, но този евреин ще го разсипя и ще го унищожа." Като избълвах това, което беше в мен, Учителят тропна с крака си и ми каза: „Ти не си прав. Човек, който няма врагове не може да расте и прогресира в живота си. Ти се радвай, че имаш врагове.
към текста >>

22. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Ябълка от Учителя - 315 11.
Да прогледнеш чрез Словото на Учителя - 312 6. Чудесата - 312 7. Кой и как си търси белята - 313 8. Бомбата, която знаеше къде да падне - 314 9. Опитностите на най-духовната ни сестра - 314 10. Ябълка от Учителя - 315 11. Траурът на България - 316 12. Изгревът и духът на Словото -317 13. Бурята и мътната вода - 319 14. Лепта за Господа - 320 15. Голямата заблуда -320 16.
към текста >>

23. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Болният се чудеше после дали това е от Учителя или се е излекувал от само себе си или пък че е изял един кромид лук или ябълка, или круша, неща, които не рядко Учителя даваше на болните само и само да закрепи съзнанието им за нещо материално от физическия свят, за да може да повярват в нещо, защото чрез вярата те правеха връзка с Учителя и от там с Бога и по тази връзка на вярата трябваше да потече помощта, Божествената енергия от Бога чрез Учителя към нуждаещия се.
Като изнасям празните гърнета и ако любопитен протегне с ръка и ги отвори да не може да намери нищо в тях". Значи аз оглеждам хора със самочувствие, важни, важни, надменни седят до него, а са празни гърнета. Беше опасно дори може и духовно да те ограби света като излезеш наяве затова човек трябва да стои на страна и да бъде прикрит. Така Учителят си криеше учениците и ония с големите възможности. Каза ми веднъж: „Дори когато лекувам някого то аз се крия, че това съм аз". Болният се чудеше после дали това е от Учителя или се е излекувал от само себе си или пък че е изял един кромид лук или ябълка, или круша, неща, които не рядко Учителя даваше на болните само и само да закрепи съзнанието им за нещо материално от физическия свят, за да може да повярват в нещо, защото чрез вярата те правеха връзка с Учителя и от там с Бога и по тази връзка на вярата трябваше да потече помощта, Божествената енергия от Бога чрез Учителя към нуждаещия се. Има човешки способности, които водят до катастрофа, от които духовния човек трябва да се освободи. По този повод Учителят каза: „Аз не смея да ви поверя окултни закони, защото ще ги употребите един срещу други и ще се унищожите". Има в човека една природа, която ще се бори дълго-дълго време. Трябва да се подчини на доброто, а не, че ние можем да я победим. Човек трябва да познава този свят.
към текста >>

24. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
към текста >>

25. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
към текста >>

26. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него.
По някой път и Учителят ги насочваше към него. Беше казал: „Много му са сложни методите за лечение". Наистина аз лично съм опитвала след заминаването на Учителя неговите методи, но те са от сложни, по-сложни и не знам дали има човек, който може да издържи всичко, което той препоръчва да се прави. Аз, която съм се ползвала от природолечението и от съветите на Учителя и съм чела толкова много по тези въпроси мога да заявя, че не можех да издържа неговите методи и то докато ги приготвя, а камо ли да ги изпълня. А Учителят имаше много достъпни методи от обикновени, по-обикновени, но той лекуваше по друг начин, по духовен път и той лекуваше горе в причинното поле в съзнанието на човека, където беше причината на болестта, той там отключваше или заключваше болестта. А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него. Около Учителя стояха непрекъснато същества от духовните йерархии, а имаше и дежурни същества, които поемаха всяка една мисъл от Учителя, всяка една дума и те тръгваха да я изпълняват. Тогава тези светли същества отиваха, влизаха в телата на приятелите, лекуваха ги, работеха над тях, ремонтираха увреденото тяло и така след това те си тръгваха и заминаваха и оставаха приятеля да се движи вече оздравял. Ето това беше едно лечение, което се казва „Да ти бъде според вярата". Учителят беше препоръчал селски кисел квасец за менингит като средство, което действува отвличащо на възпалението. Тогава нямаше антибиотици, нямаше тези модерни лекарства и менингита се лекуваше със средства за намаляване на температурата, болката.
към текста >>

27. 66. СЧУПЕНИЯТ КРАК

" И ми подаде една голяма червена ябълка с думите: „Да станеш червена като тази ябълка!
Но понеже ми казаха, че някои сестри и братя, които са били край мене тогава или са чули нещичко от мене, са писали в своите спомени нещо и за това мое преживяване, което е без те да знаят далеч от истината, затова се принуждавам да опиша нещо и аз за това преживяване. Беше краят на лятото на 1938 г. Отидох за сбогом при Учителя. На тръгване Той ме потупа по рамото и каза: „Герой да бъдеш! Герой да бъдеш! " И ми подаде една голяма червена ябълка с думите: „Да станеш червена като тази ябълка! " Благодарих и тръгнах, но с един смут в душата си: Какво ли ми предстои? Учителят ме подготвя с тези думи. Още с пристигането ми в село ме почна една лека есенна треска. На 3 октомври отидох в съседното градче за заплата си и неочаквано се простудих силно и заболях тежко. Дойде кака Райна Каназирева от Стара Загора да ме вземе, защото сама не можех да пътувам.
към текста >>

28. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Песента нежна и вдъхновена се разливаше на вълни и ни отнасяше някъде високо, високо... На катедрата покрита с блестяща от белота покривка е сложена ябълка.
В стаята е вече хладно, печката е загаснала и няма никой освен нас. Часът е четири - време за ставане. От светлината Еленка се събуди. Бързо се приготвихме, че Изгревът и салонът отдавна, сигурно са светнали и ни очакват. 95 Салонът наистина беше светнал, както за всеки празник и препълнен, както на всеки празник. Песента нежна и вдъхновена се разливаше на вълни и ни отнасяше някъде високо, високо... На катедрата покрита с блестяща от белота покривка е сложена ябълка. И колко е красива, бляскава и напращяла от сладост и сок. Червеният и жълтият цветове се преливаха в нея хармонично. „Иде, иде, иде, сам Той иде..." Гръмна песента радостно. Всички станахме на крака. По тясната пътечка леко и безшумно дойде и застана на катедрата мил и величествен Учителят.
към текста >>

29. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Не поставяйте детето при ябълката и то няма да съгреши.
От голяма ревност да придобие знание Ева съгреши. От голямо щестлавие да придобие това, което Боговете имат. Какво са били Адам и Ева едно време оставете го настрана. Сега е важно. Много лесно може да избегнете техните погрешки. Не поставяйте детето при ябълката и то няма да съгреши. За в бъдеще ще изучавате тази история при друго гледище. Само Любовта е неизменна. Нито един човек не е пострадал от любовта. Любовта е обща навсякъде. Най-мъчно е човек да се отучи да лъже.
към текста >>

30. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Ето аз тук в село Подгумер живея 17 години и нито един брат не дойде тук да донесе една ябълка и да ме види и от какво имам нужда.
Какво Слово от Учителя той чете? И ако е брат, той трябва да протегне ръка и да ми помогне, а той иска сега да ме удави. Иска да ме удави с тази мълва, която разпространява. Аз преминавам такъв труден път, жесток път на земята. Аз може да си го заслужавам. Ето аз тук в село Подгумер живея 17 години и нито един брат не дойде тук да донесе една ябълка и да ме види и от какво имам нужда. А ето този минава за брат и ми казва какво се казва на сеанса за мене. Та никой не дойде. Нито рождения ми брат, нито двете ми сестри, нито някой друг, Никой. На времето, когато хвърлих расото като дякон Учителят ми каза така: „Сега ще внимаваш много, защото пътят ти е много труден". Така ми каза Великият Учител за моят път.
към текста >>

31. 3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА

Марийка Харизанова

Та аз доживях 81 години, получила съм два удара, после сериозно счупване на крака при ябълката горе, движа се много бавно с два бастуна, но слава Богу все пак не съм на легло.
" А Васил каза: „Ами, какъв екип! " Ахил беше прав, но ние и без екип минахме. Завърнахме се уморени, но после си починахме. Времето определено на човек да се срещне с Учителя е строго индивидуално. Човек трябва да подготви себе си за тази среща. Та аз доживях 81 години, получила съм два удара, после сериозно счупване на крака при ябълката горе, движа се много бавно с два бастуна, но слава Богу все пак не съм на легло. Забележка: Марийка Желева Харизанова е рождена сестра на Величка Желева Марашлиева, която е майка на Марийка Марашлиева.
към текста >>

32. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

И когато дежурните раздали ябълките на Учителя и другите братя и сестри, Учителят като вземал ябълката в ръката си казал: „Тази година, които се сгодиха ще се разгодят“.
А ето трябва да ви кажа, че след годежа бях ходил на пазара, където бях видял много хубави ябълки и вземах от тях за около 30-40 души. Така да почерпя в трапезарията. Нали съм божем годеник? Имаше защо. Като отидох на Изгрева, дадох ябълките на дежурните сестри и им казах: „Като обядвате, раздайте ябълките нали, от брат Гради“. И когато дежурните раздали ябълките на Учителя и другите братя и сестри, Учителят като вземал ябълката в ръката си казал: „Тази година, които се сгодиха ще се разгодят“. Това нещо пак научих от сестра Шишкова, която го беше записала. Значи, първия път като щяхме да се годим, Учителят ми каза:“ Тя любовта ги годи, любовта ги жени“. Втория път ми каза: „Тя трябва да дойде от Русе тука“. Третия път като видял снимката, която направи д-р Жеков, на която бяхме ухилени и двамата, весели, казал: „Вземах те, но кога ще те върна? “ И накрая ми каза: „Рекох, много добре си изигра ролята!
към текста >>

33. 35. Мобилизацията

Гради Колев Минчв

А пропуснах да ви кажа, че преди една седмица един от нашите коне както ги хранихме на хармана, а там имаше колове и на един кол, не зная как стана, но му се измъкна задния крак от седалището където е ябълката, нали?
Аз отговарям пред тия, на които казах, че ще работят 50 минути“. И офицера като видя, че няма лабаво нареди така, че още едните войници не са свършили и идва смяната. До вечерта всичката груба работа беше направена. Пристигнаха бояджиите от Любимец с варта, пристигнаха дърветата с шумата и клонете както им бях казал. По едно време чувам, че се стреля. А пропуснах да ви кажа, че преди една седмица един от нашите коне както ги хранихме на хармана, а там имаше колове и на един кол, не зная как стана, но му се измъкна задния крак от седалището където е ябълката, нали? Да се лекува, не може, трябва да се застреля. И кого да накарат да извърши тая работа, възлагат я на мене. Извика ме именно този началник,който беше ударил Учителя и за когото бях говорил по-преди, в канцеларията. Там се бяха събрали няколко души офицери, фелдфебела, ротния командир и много любопитни войници, на които моят началник беше казал, че Гради ще трябва да убие коня. Като ме извикаха ми казах, че конят трябва да се убие и че се паднало аз да го убия.
към текста >>

34. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Т.: Тука има една ябълка, за която ми разказваха, че била с разголени корени.
В.: Тогава Учителят ли го откри или си беше открито преди това и то си съществуваше като извор? Т.: А-а-, Учителят откри и двата извора. В.: Вие там го изкопахте, изровихте, направихте, каптирахте ги? Т.: Така направихме и станаха на извори. В.: А този извор тука Той го откри и вие после го изработихте? Т.: Тука има една ябълка, за която ми разказваха, че била с разголени корени. Учителят ставаше през нощта и я поливаше с вода и после нареди да я подпрат с камъни и да й се сложи земя. Тук бе Йорданка Жекова, която бе прислужничка на Учителя. С нея бе и д-р Жеков. Той изкара 96 години, а тя 86, дълголетници бяха. В.: С Учителя ходехте ли на топлия извор на Рударци.
към текста >>

35. 11. Възнесение Господне

Йотка Василева Младенова

И им казал две да изядат вечерта ли, две сутринта ли или обратното и говорил върху произхода на ябълката.
Щото много големо закъснение ще има.“ „О-о, веднага, разбира се“. И двете готови, а Учителя си излиза, но им казва, тука подчертавам, казал им: „Но вие тука си заключете вратата на кухнята долу.“ На мазето да заключат. И това ми казва леля Елена: „Леле-е, мари Василке, ами ако беше се разсъбличала и как Учителят дойде, какво става.“ И ей така се суетим и в тази суетня хоп Учителят застава пред тях, от невиделица. И носи, и ни дава по три ябълки. Три на Елена, три на Василка. И им казал две да изядат вечерта ли, две сутринта ли или обратното и говорил върху произхода на ябълката. Тя нали е венерин плод ябълката. И като им говори, а Учителят употребяваше думата „рекох“. А Той не им казал „рекох“, а казал „Мир вам“ и като каза „Мир вам“ о-о-о през тавана нагоре излезе. А ви казах, че тя е ясновидка. Тя, Василка не вижда това нещо.
към текста >>

Тя нали е венерин плод ябълката.
И двете готови, а Учителя си излиза, но им казва, тука подчертавам, казал им: „Но вие тука си заключете вратата на кухнята долу.“ На мазето да заключат. И това ми казва леля Елена: „Леле-е, мари Василке, ами ако беше се разсъбличала и как Учителят дойде, какво става.“ И ей така се суетим и в тази суетня хоп Учителят застава пред тях, от невиделица. И носи, и ни дава по три ябълки. Три на Елена, три на Василка. И им казал две да изядат вечерта ли, две сутринта ли или обратното и говорил върху произхода на ябълката. Тя нали е венерин плод ябълката. И като им говори, а Учителят употребяваше думата „рекох“. А Той не им казал „рекох“, а казал „Мир вам“ и като каза „Мир вам“ о-о-о през тавана нагоре излезе. А ви казах, че тя е ясновидка. Тя, Василка не вижда това нещо. В момента Василка не вижда, а Еленка вижда само.
към текста >>

36. 51. Вълкът и болната овца

Ангел Вълков

Обаче преди да си тръгнат Учителят им дал по една ябълка и ги изпратил.
Тя не е твоя жена“. „Как да не е моя като имам четири деца от нея. И те са там в бараката на Изгрева гладни и изпокъсани, защото парите не достигат.“ Учителят замълчал и повече дума не проговорил. Двамата съпрузи си тръгнали и седнали да умуват какво е искал да каже Учителят с това, че ще му се отнеме жената. Мислили, мислили и решил, че това може да бъде само умирачка и така тя ще си замине за другия свят. Обаче преди да си тръгнат Учителят им дал по една ябълка и ги изпратил. От там те идват при мене и ми разправят какво им е казал Учителят. Аз ги поуспокоих като им казах, че ние не можем да разбираме Учителя понякога какво Той казва и трябва да се мине дълго време, за да се случи нещо та по това случилото се да разберем какво е искал да каже. Ама ще запитате защо те идват двамата при мене да споделят тази работа, а не отидат при някой друг? Е, това е загадката. Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове.
към текста >>

Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева.
От там те идват при мене и ми разправят какво им е казал Учителят. Аз ги поуспокоих като им казах, че ние не можем да разбираме Учителя понякога какво Той казва и трябва да се мине дълго време, за да се случи нещо та по това случилото се да разберем какво е искал да каже. Ама ще запитате защо те идват двамата при мене да споделят тази работа, а не отидат при някой друг? Е, това е загадката. Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове. Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева. Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред. За нея ще говорим по-късно. Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо? “ Отговорил: „Не ям, защото станах вегетарианец на Изгрева“.
към текста >>

Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред.
Аз ги поуспокоих като им казах, че ние не можем да разбираме Учителя понякога какво Той казва и трябва да се мине дълго време, за да се случи нещо та по това случилото се да разберем какво е искал да каже. Ама ще запитате защо те идват двамата при мене да споделят тази работа, а не отидат при някой друг? Е, това е загадката. Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове. Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева. Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред. За нея ще говорим по-късно. Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо? “ Отговорил: „Не ям, защото станах вегетарианец на Изгрева“. „Както си се отвикнал от месото, така ще се отвикнеш и от жената.
към текста >>

37. 24. НА РИЛА С КОНОПЕНИТЕ РОКЛИ

ТОМ 8

Учителят извади една ябълка голяма и я разряза на толкова парчета, колкото бяхме при Него и на всеки даде по едно парченце.
Време, през което се хранеше душата, сърцето, очите, тялото - всичко се хранеше от Твоето присъствие, Учителю. Велики моменти на моят живот. След няколко дни видях сестрите облечени с конопените рокли. Бяха заобиколили Учителя. Приближих се и аз с моята обикновена рокличка. Учителят извади една ябълка голяма и я разряза на толкова парчета, колкото бяхме при Него и на всеки даде по едно парченце. На онези, които бяха с конопените рокли и на мен, която бях с обикновена рокля, даде по равно, по едно парченце от ябълката. Благословението от Бога се изливаше по равно само към готовите души. Ако бях си купила рокля конопена, щях да си похарча парите и нямаше да мога да дойда на Рила. Щях да остана на Изгрева с конопената рокля. А защо ми е конопена рокля, когато щях да се лиша от Божието благословение.
към текста >>

На онези, които бяха с конопените рокли и на мен, която бях с обикновена рокля, даде по равно, по едно парченце от ябълката.
Велики моменти на моят живот. След няколко дни видях сестрите облечени с конопените рокли. Бяха заобиколили Учителя. Приближих се и аз с моята обикновена рокличка. Учителят извади една ябълка голяма и я разряза на толкова парчета, колкото бяхме при Него и на всеки даде по едно парченце. На онези, които бяха с конопените рокли и на мен, която бях с обикновена рокля, даде по равно, по едно парченце от ябълката. Благословението от Бога се изливаше по равно само към готовите души. Ако бях си купила рокля конопена, щях да си похарча парите и нямаше да мога да дойда на Рила. Щях да остана на Изгрева с конопената рокля. А защо ми е конопена рокля, когато щях да се лиша от Божието благословение.
към текста >>

38. 71. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

ТОМ 8

Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие.
Чувства, лишени от свещения огън, лесно минават. Колкото повече е горял човек, толкова е по-будно съзнанието му. Свещеният огън осмисля всички неща. Докато човек не може да се хвърли в огъня да се опече за другите, не може да говори за жертва и любов към другите. Поддържайте свещения огън! Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие. Тя дава от своето богатство, тя е готова да се жертву-ва за другите. Много кибритени клечки има в кибритената кутия, но първата е най-важната. Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината. Когато изпитваш известно неразположение, впрегни се на работа! Дойдете ли до лошия човек, стойте настрана!
към текста >>

39. 25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ

И като изядат на ден и една ябълка, портокал или пък бадеми, или малко орехи.
То беше след Учителя, нищо топло не съм яла. Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само студено. А пък сега го правим другояче, ние го сведохме към наше удобство. Десет дена го правим. Той го е дал и в такава форма на други и които нямат зъби, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят. И като изядат на ден и една ябълка, портокал или пък бадеми, или малко орехи. Десетина ореха на ден могат да изядат и въобще и плод, така, за ... Той го е направил така за наше облекчение. Но Той казваше, че най-пълната храна е житото и много е хубаво, ако можем да го включваме в трапезата си.
към текста >>

40. 37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И тогава ми даде брат една много хубава ябълка, ама много голяма беше.
" „Този". Намерих го, беше плика. Как не са го намерили, защото Савка каза че и тя го търсила, за да не го намерят. Предполагам, че не го е намерила и аз така го намерих и веднага каза: „Занесете го на Дряновски! " Викам: „Добре". И тогава ми даде брат една много хубава ябълка, ама много голяма беше. Тези мисля Александровски ги казват възкиселички. Ама такваз голяма. И това беше последния дар от Него. Щото другата сряда си замина. На мене по това време ми правеше впечатление стойката, че се е свил, нещо което никога не беше дал.
към текста >>

41. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Ето, аз му давам една ябълка", а на масата имаше ябълки.
Те и 25 станаха, защото той и след Него свири. „Вие какво му дадохте на него? " Той идваше редовно. Редовно свиреше. „Нищо не сте му дали. Ето, аз му давам една ябълка", а на масата имаше ябълки. „И вие му дайте! " Сега, по една ябълка ли каза, не си спомням точно. И след това почти всички приятели му дадоха нещо. Едни едно, други друго, защото ние го взехме като задача. Учителят го каза и всички я изпълниха.
към текста >>

" Сега, по една ябълка ли каза, не си спомням точно.
" Той идваше редовно. Редовно свиреше. „Нищо не сте му дали. Ето, аз му давам една ябълка", а на масата имаше ябълки. „И вие му дайте! " Сега, по една ябълка ли каза, не си спомням точно. И след това почти всички приятели му дадоха нещо. Едни едно, други друго, защото ние го взехме като задача. Учителят го каза и всички я изпълниха. Ще кажа едно малко недоразумение между мен и него, което стана по този повод. Когато дешифрирах след заминаването на Учителя някои беседи, там имаше, намерих едно място дето говори нещо за него.
към текста >>

Разбирате ли, туй което казва „да му даде ябълка", то беше да благодарим на брат Симеонов за труда, който го е направил, но за заместване, такова нещо, нито аз бях писала, нито брат Боев, нито Паша, нито Савка от стенографите.
В такъв смисъл беше това. И аз казвам: „Брат Симеонов, нещо срещнах където Учителят говори за тебе". „Онова, онова, което го каза в беседата, вие го изменихте! Него да го кажеш". Защото той казва, че Учителят го е оставил за заместник. Разбирате ли, туй което казва „да му даде ябълка", то беше да благодарим на брат Симеонов за труда, който го е направил, но за заместване, такова нещо, нито аз бях писала, нито брат Боев, нито Паша, нито Савка от стенографите. След това питах братя и сестри, разбирате ли, за точност. „Чул ли си бе брат такова нещо да каже Учителят, че го е оставил за заместник? " Не, никой не беше чул. Сега как, в неговото съзнание това се е преобърнало, може би го е искал, мечтаел е така, нали. И така като го похвали за ревността, за изпълнителността, може би се е пречупило така в неговото съзнание и остана много неблагодарен, като смяташе, че ние сме го съкратили.
към текста >>

Той й рекъл: „Добре, ще постиш с по една ябълка на ден".
И когато, мисля че Тошко Симеонов там е бил на някаква среща той е споменал за Учителя и я довеждат на Изгрева. Повече тя не напусна Изгрева. Тя ми е разказвала една опитност с гладуване. Учителят й казва, Той даваше разни режими на различните приятели. На нея й казва, тя искала да пости. Той й рекъл: „Добре, ще постиш с по една ябълка на ден". Сега не мога да ви кажа една ли бяха или три. Но за една вече знам. И тя казва десет дена е ходила при Учителя, Той й давал ябълката. Трябва една да е била. Давал й ябълката и казва, я изядох, но на десетия ден вече към края така ми се клатеха краката.
към текста >>

И тя казва десет дена е ходила при Учителя, Той й давал ябълката.
Учителят й казва, Той даваше разни режими на различните приятели. На нея й казва, тя искала да пости. Той й рекъл: „Добре, ще постиш с по една ябълка на ден". Сега не мога да ви кажа една ли бяха или три. Но за една вече знам. И тя казва десет дена е ходила при Учителя, Той й давал ябълката. Трябва една да е била. Давал й ябълката и казва, я изядох, но на десетия ден вече към края така ми се клатеха краката. Щото, то е почти пълен глад. Само с една ябълка на ден. Та тя е изкарала такъв режим под ръководството на Учителя.
към текста >>

Давал й ябълката и казва, я изядох, но на десетия ден вече към края така ми се клатеха краката.
Той й рекъл: „Добре, ще постиш с по една ябълка на ден". Сега не мога да ви кажа една ли бяха или три. Но за една вече знам. И тя казва десет дена е ходила при Учителя, Той й давал ябълката. Трябва една да е била. Давал й ябълката и казва, я изядох, но на десетия ден вече към края така ми се клатеха краката. Щото, то е почти пълен глад. Само с една ябълка на ден. Та тя е изкарала такъв режим под ръководството на Учителя. Интересна е опитността на Катя, Учителят преди да си замине, десетина години ли беше, казва й: „Ти не си завършила гимназия". Тя след като завършила шести клас гимназиален както беше отива в Италия музика да следва.
към текста >>

Само с една ябълка на ден.
Но за една вече знам. И тя казва десет дена е ходила при Учителя, Той й давал ябълката. Трябва една да е била. Давал й ябълката и казва, я изядох, но на десетия ден вече към края така ми се клатеха краката. Щото, то е почти пълен глад. Само с една ябълка на ден. Та тя е изкарала такъв режим под ръководството на Учителя. Интересна е опитността на Катя, Учителят преди да си замине, десетина години ли беше, казва й: „Ти не си завършила гимназия". Тя след като завършила шести клас гимназиален както беше отива в Италия музика да следва. Значи 7 и 8 клас трябваше да ги вземе, за да има право да стане учителка. Като беше при Учителя, баща й пращаше, лесно беше нали така, но все пак един ден ще остане сама нали?
към текста >>

42. 100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Пост, пълен глад, пост с хляб и плодове, картофи само, както онзи случай, когато на сестрата дал само една ябълка.
100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ Учителят за да развие качества у нас даваше най-различни упражнения, задачи и режими. Например много хигиенични правила ни е дал Учителят, здравословни правила. Пост, пълен глад, пост с хляб и плодове, картофи само, както онзи случай, когато на сестрата дал само една ябълка. Сега лични постове може да е имало и други, които аз не зная, но тези които са достигнали до мене, и като опитности на разни братя и сестри. Аз знам че един брат пости 20 дена, пълен пост. Така че най-различни постове са карали приятелите. Знам, че Паша е постила 12 дни. На осмия ден тя е била в училище и е преподавала като учителка.
към текста >>

43. 101. БРАТСКИЯТ СТОЛ

Само по една ябълка.
В.К.: Обикновено какво се готвеше? Картофи, супи? Е.А.: Всичко вегетарианско, едно ядене. Само едно ядене. Много рядко в сезоните, когато имаше плодове, плодове от братската градина се даваха като второ. Само по една ябълка. В.К.: Хляб там ли се месеше или се купуваше? Е.А.: Чакай да видя как беше. В.К.: Щото съм виждал хляб пред Учителя на една снимка, обаче разчупен, един голям хляб, той е домашен хляб. Е.А.: Домашен хляб е бил. В.К.: Но за толкова много хора, този хляб само.
към текста >>

44. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Ядеше плодове малко, ябълка нещо.
Ядеше, както ние го казваме, гладен човек яде с разположение. Така хубаво си дъвчеше храната, но скромна храна ядеше. Чай пиеше. Той пиеше руски чай, само руски чай пиеше. Пиеше сутрин на закуска чай някога, след обяд пак като си почине да речем към пет часа пак изпиваше няколко чаши чай. Ядеше плодове малко, ябълка нещо. Обичаше дини, плод който обичаше, хубави праскови обичаше и ягоди обичаше. Но естествено, нормално. Аз винаги съм Го виждала с бастун ходеше. Но Той не се подпираше. Той го държеше в ръка.
към текста >>

45. IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

" Преди да излеза Той ми даде една ябълка, голяма, александровка.
Отговори ми: „Канцеларски формат". Аз влязох в стаята Му и потърсих между пликовете в библиотеката Му. Първият плик в канцеларски формат, който хванах беше, отворих и видях, че в него има документи. Прегледах документите, бяха за радиото. Занесох плика на Учителя, Той го прегледа и ми каза: „Занесете го на брат Дряновски! " Преди да излеза Той ми даде една ябълка, голяма, александровка. Благодарих и излязох да занеса плика. От този контакт с Учителя, аз още не можах да разбера, че Той си отива. Другият ден, денят беше петък. Ден, в който Учителят трябваше да държи лекция, понеже говореше на Младежкият клас. Аз отидох на клас.
към текста >>

46. 08 - 22. ВЪТРЕШНАТА МИСТИЧНА ВРЪЗКА У ЧОВЕКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Брат Йордан Савов се беше качил на ябълката в двора, да ореже някои сухи клони, хубаво, ама как се подхлъзна по едно време и пада от ябълката, от 3-4 метра.
Пък нали той не е Учителят - може да е от добрите ученици, но не Учител. Той имаше триетажна къща. Ние живеехме отначало на неговия таван с брат Цеко, брат Арабаджиев и сестра Стойна и Стефан Деветаков. По-късно в двора имаше стара къща, ние живеехме с моя брат там, той беше семеен и аз живеех при тях вече. Та аз живеех долу, това беше до края на 1929 година. Брат Йордан Савов се беше качил на ябълката в двора, да ореже някои сухи клони, хубаво, ама как се подхлъзна по едно време и пада от ябълката, от 3-4 метра. А той беше над 70-годишен. Като пада обаче нищо не си счупва и не се удари лошо, та извикал: „Господи, благодаря ти, че ме запази! " Горе зет му от трети етаж гледа и казва: „Абе, дядо, ти на какъв Господ благодариш, абе ти щеше да се убиеш, бе." - „Ами затуй, защото не се убих, затуй му благодаря я! Защото не се убих." Стар човек да падне от 4-метрово дърво и да няма никакво нараняване. Това показва, че е имал буден ум.
към текста >>

47. 09 - 146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Днес дядо Йордан искаше да направи хирургическа операция на сухите клони и вейки на старата ябълка в двора.
146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА „Всякога и за всичко благодарете." Беше златна есен. Листата на дърветата всеки ден меняха цветовете си и се спускаха към земята и при най-слабия ветрец. Скоро земята се покри с дебел слой пожълтели листа. Днес дядо Йордан искаше да направи хирургическа операция на сухите клони и вейки на старата ябълка в двора. Той пъргаво се покачи на ябълката, въпреки седемдесетте си години. Той старателно вършеше своята хирургическа дейност, въоръжен с трион и ние го наблюдавахме, аз от приземния етаж на старата къща, а зет му - от кухненския прозорец на втория етаж на новата им къща, в която те живееха. Ние не бихме разказвали всичко това, ако следващия миг не бе стананало нещо твърде необикновено. Нещо изшумоля в клоните на ябълката. И ние, докато разберем какво става, старецът се намери на земята, но скочи веднага, вдигна очи и ръце към небето и благодареше на Бога.
към текста >>

Той пъргаво се покачи на ябълката, въпреки седемдесетте си години.
146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА „Всякога и за всичко благодарете." Беше златна есен. Листата на дърветата всеки ден меняха цветовете си и се спускаха към земята и при най-слабия ветрец. Скоро земята се покри с дебел слой пожълтели листа. Днес дядо Йордан искаше да направи хирургическа операция на сухите клони и вейки на старата ябълка в двора. Той пъргаво се покачи на ябълката, въпреки седемдесетте си години. Той старателно вършеше своята хирургическа дейност, въоръжен с трион и ние го наблюдавахме, аз от приземния етаж на старата къща, а зет му - от кухненския прозорец на втория етаж на новата им къща, в която те живееха. Ние не бихме разказвали всичко това, ако следващия миг не бе стананало нещо твърде необикновено. Нещо изшумоля в клоните на ябълката. И ние, докато разберем какво става, старецът се намери на земята, но скочи веднага, вдигна очи и ръце към небето и благодареше на Бога. „Дядо - обади се зет му - за какво благодариш?
към текста >>

Нещо изшумоля в клоните на ябълката.
Скоро земята се покри с дебел слой пожълтели листа. Днес дядо Йордан искаше да направи хирургическа операция на сухите клони и вейки на старата ябълка в двора. Той пъргаво се покачи на ябълката, въпреки седемдесетте си години. Той старателно вършеше своята хирургическа дейност, въоръжен с трион и ние го наблюдавахме, аз от приземния етаж на старата къща, а зет му - от кухненския прозорец на втория етаж на новата им къща, в която те живееха. Ние не бихме разказвали всичко това, ако следващия миг не бе стананало нещо твърде необикновено. Нещо изшумоля в клоните на ябълката. И ние, докато разберем какво става, старецът се намери на земята, но скочи веднага, вдигна очи и ръце към небето и благодареше на Бога. „Дядо - обади се зет му - за какво благодариш? " - „Благодаря, че не се убих, че с малко се отървах" - каза симпатичният дядо Йордан. Дядо Йордан скоро бе слушал беседа за благодарността и сега се радваше, че му се бе удало случай да я приложи. Радваше се, че в решителния момент не бе забравил да благодари.
към текста >>

48. 11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ

Като отива някой при него, той го изпраща, „за наказание" по една ябълка му дава, като си отиде вече в София, туй е за наказание да го даде на брат Боев.
Верка: Не, защото бягат вече войската, връщат се, а всички останали офицери с войската до Сливен, там с гарнизона. Едно разстояние било колкото разстоянието, колкото все едно от София до Сливен. Да, такова нещо. Но те пътуват само двамата за София и ги посрещнали много хубаво. Много се зарадвали Казал: „Учителю, ние имаме успех, изпратиха ни за наказание, дадоха ни по един билет да пътуваме безплатно, а всички тръгват с войската, вече се връщат в България." Тогава брат Боев като вече заболява и като отиват при него, винаги баща ми имаше един кош ябълки. Като отива някой при него, той го изпраща, „за наказание" по една ябълка му дава, като си отиде вече в София, туй е за наказание да го даде на брат Боев. За наказание му изпраща по една ябълка. Така много мило беше, много. Един хубав човек. В.К.: Значи Учителят ги посреща. Верка: Много радостно.
към текста >>

За наказание му изпраща по една ябълка.
Едно разстояние било колкото разстоянието, колкото все едно от София до Сливен. Да, такова нещо. Но те пътуват само двамата за София и ги посрещнали много хубаво. Много се зарадвали Казал: „Учителю, ние имаме успех, изпратиха ни за наказание, дадоха ни по един билет да пътуваме безплатно, а всички тръгват с войската, вече се връщат в България." Тогава брат Боев като вече заболява и като отиват при него, винаги баща ми имаше един кош ябълки. Като отива някой при него, той го изпраща, „за наказание" по една ябълка му дава, като си отиде вече в София, туй е за наказание да го даде на брат Боев. За наказание му изпраща по една ябълка. Така много мило беше, много. Един хубав човек. В.К.: Значи Учителят ги посреща. Верка: Много радостно. Държал ги цяла седмица.
към текста >>

49. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Янка Симеонова Шопова.

В същия момент виждам ръката му протегната към мен с един особен жест и държи една красива ябълка, ама като че ли не беше ябълка, а едно малко слънце, което свети, блести, залива със светлина, любов.
Макар че живееше на градината, той почти всеки ден идваше в града при нас. Не можеше да свикне без домашната обстановка и без контакта с нас. Имаше си каручка с магаренце и така си пътуваше всеки ден с нея. Спомням си веднъж, като дойде от градината, спря каручката под прозореца, аз го отворих и той ми се усмихна многозначително, светло. Разбрах, че иска нещо да ми каже и зачаках. В същия момент виждам ръката му протегната към мен с един особен жест и държи една красива ябълка, ама като че ли не беше ябълка, а едно малко слънце, което свети, блести, залива със светлина, любов. Никога няма да забравя този жест и тази усмивка. Мисля, че тогава той ме дари с най-голямата си любов към мен и оттогава нишката на неговата любов не е прекъсвала. И сега, през целия си живот аз го усещам. Винаги е в моите мисли и душа. Всеки ден, когато имам нужда от съвет, аз заставам пред неговия портрет и си говоря с него и получавам отговор от него, и не само от него.
към текста >>

50. 20 - 6. СПОМЕНИ НА ЯНКА СИМЕОНОВА ШОПОВА /ПО МЪЖ ГРЪНЧАРОВА/ КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ

На другия ден сутринта, скрита зад една ябълка, аз се молех на Бога.
„Ти си! " - казах аз. - „Ти си сестрата, за която съм изпратен." Това беше брат Боян Боев. Когато отидохме на „Изгрева, на балкона ни посрещна същият образ, който ми се беше явил на село. Настаниха ни при брат Борис Николов, за да починем и пренощуваме. На другия ден сутринта, скрита зад една ябълка, аз се молех на Бога. Не се чувствах достойна да се приближа до Учителя. Играеха Паневритмия - един светъл кръг от хора, от които се излъчваше светлина, а в средата беше оркестърът и Учителят. Над тях видях още един кръг от светли феерични същества, които също играеха, а над тях един блестящ триъгълник, в който се виждаше едно око със синя ослепителна светлина. Един от братята дойде и ми каза: „Сестра, ела при Учителя." Понеже съм го погледнала унесена и неразбираща, той повтори: „Учителят, Учителят ме прати да те извикам." Тогава аз отидох, а той ми се усмихна и ми направи място да седна до него. Всички минаваха и му целуваха ръка, а аз стоях до него и безмълвно плачех.
към текста >>

51. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме.
Мнозина казват: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде." И после се казва още: „Аз ще явя Себе си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие ще пребъдете в Моята любов." Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъде в земните пластове, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсне и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено, обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод.. Така трябва да се стараем да работим, щото да живеем в два свята. Както зърното живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. От изпитите и страданията ние не трябва да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако го приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдват във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може и да ви подтикне към добро. Когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата.
към текста >>

52. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам.
Първо условие, което се иска при приложението на този закон, е голямо спокойствие. Човек нито да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. - Могат ли да се предизвикат елементарните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: - Аз мога да направя да удесеторя деятелността на един декар място. Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. В любовта няма врагове. Но ако човек стане мост за всекиго, той пак става лош, защото ще си мисли, че за единия работи повече отколкото на другия. Дето любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли любовта, дяволът я замества.
към текста >>

53. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша.
В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза: - Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е.
към текста >>

54. Наряди за 1942 г.

Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни.
към текста >>

55. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Като ядеш някоя ябълка, ще благовествуваш, ще кажеш: „Сладка е.“ Кой е пастир?
Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апос- толство. Апостол е този, на когото се говори от вън. Пророк е този, на когото се говори от вътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовествуваш, ще кажеш: „Сладка е.“ Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчар, който пасе овците, учителят, който предава знания. „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ [ст. 13] Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха учението Му, Духът е работил в тях. Те бяха на брой 12. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях.
към текста >>

56. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу.
Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън 7 пъти и се пречистят. Само такива знания може да се приложат в преорганизирането на нашия живот. Ние имаме наука, с която може да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми, правила, чрез които тя си служи. Ще си послужа с едно малко обяснение. Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу. Това значи: всеки корен търси онези магнетически течения, които служат за храна. Тези корени се стремят не само да придобият стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени отиват в разни посоки, за да намерят онова течение, което им е потребно, и спират службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други - по-плитко, трети излизат на повърхността на земята, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята.
към текста >>

57. 17. ВЯРА

Ако сте едно малко семе и ви посеят в една песъчлива почва, нищо няма да излезе от вас, но ако ви посеят в хубава почва и ви наглеждат добре, хубава ябълка ще излезе от вас.
Когато го създал Господ, то се оглеждало тук-там между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заяка и било изложено на много страдания. Дълго време се молило на Бога да го направи по-голямо животно и с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат в работа и с това го направили по- нещастно. Тъй че смисълът на живота не се състои в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. Сега вие не знаете де ви е поставил Господ и какво ще излезе от вас. Ако сте едно малко семе и ви посеят в една песъчлива почва, нищо няма да излезе от вас, но ако ви посеят в хубава почва и ви наглеждат добре, хубава ябълка ще излезе от вас. Сега ще се замислите за вашето саморазвитие. Не мислете, че няма да имате изкушения, отегчавания. И Христос се отегчи. Ще дойде момент, когато човек ще каже: „Докога ще нося това бреме? “ Да определим една премия за тази от вас, която успее да развие една добродетел.
към текста >>

58. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите, най-сочните плодове?
Аз не ви налагам никаква дисциплина, оставям ви всичко свободно да вършите. Вие искате някой път да ме надлъгвате, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте. Често, гледам, много неща, които съм поправил, вие ги разваляте. Много пъти, в доброто си желание да сторите туй-онуй, имате ревността на апостола Павла и казвате: „Имах ревността, но не по право разбиране.“ Ако влезете в някоя градина, де ще отидете? Нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите, най-сочните плодове? Нали така правите? Няма глупав човек в света, който да отиде при киселиците. Той ще отиде при най-хубавите. Ако няма никакви ябълки, тогава ще отиде при киселиците, но ако има хубави, ще отиде при тях. Същият закон действува и в света.
към текста >>

59. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели.
Не, единицата може да се раздели само на 10 части. На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повторят тия числа. Например, ако я разделите на 12 на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части. Сега, да пристъпя към важния въпрос.
към текста >>

60. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Запример листата на една ябълка, череша, на една слива, зарзала, череша, мушмула и други.
Така човек свързан, огрубява. Как някой човек работи? Казват, че човек като работи, има мазоли, пришки на ръцете. Силата на един учен седи в това, че учените хора познават нещата. Мнозина от вас правите известни разлики, но някои от плодните дървета вие не може да ги оправите по какво се различават. Запример листата на една ябълка, череша, на една слива, зарзала, череша, мушмула и други. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не може да правите разлика между една физиономия и друга. Казвате: „Хубаво лице, валчесто, вежди хубави.“ Но какви са веждите, не знаете да ги опишете. Казвате, че устата са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и ушите.
към текста >>

61. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Както аз изучавам една ябълка, по същия начин те ви изучават.
Какво самообладание! “ Онзи, комуто казал това, отговорил: „Блазе ти, че Господ ти даде едно такова красиво същество, ще живеете добре.“ Като се оженил за нея, не излязло така. Той й казал: „Ти беше като ангел, като те бутнах веднъж, ти се прояви като ангел.“ Тя казала: „А като слязох долу, удрях масата.“ В Невидимия свят ни представят едно предметно учение. И вие представяте едно предметно учение - както дърветата, както всички по-нисши животи под нас, така и по-горните се отнасят към вас. Вие правите една постъпка и по- горното същество изучава защо така правите. Както аз изучавам една ябълка, по същия начин те ви изучават. Има кой да се интересува от вас. Всички тези мисли, които опитваш, лоши или добри, вие минавате през един или друг свят Когато имате лоши мисли, вие минавате през областта, дето живеят лошите същества, а когато имате добри мисли, вие минавате през областта, в която живеят добри същества. После имате тъжни мисли, музикални мисли и т.н. Във всичките тези области, които минавате, трябва да извлечете поука. Та казвам сега: Трябва да имате един начин за изучаване на Писанията.
към текста >>

62. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек'

Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?
Тъй щото, вие не можете да имате послушание без любов - в съзнателната любов, не говоря за тази обикновената несъзнателна любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато една Божествена мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и дават й път надолу. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го. Често хората от двете положения - мъже и жени, грешат, те се боят да приложат Божественото в себе си. Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Ти, като вземеш тази ябълка на туй дете, с нищо не можеш да му я замениш. Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него. А ако ти му я вземеш и я дадеш на другото, то е насилие.
към текста >>

“ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче.
Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато една Божествена мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и дават й път надолу. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го. Често хората от двете положения - мъже и жени, грешат, те се боят да приложат Божественото в себе си. Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Ти, като вземеш тази ябълка на туй дете, с нищо не можеш да му я замениш. Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него. А ако ти му я вземеш и я дадеш на другото, то е насилие. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки.
към текста >>

Ти, като вземеш тази ябълка на туй дете, с нищо не можеш да му я замениш.
Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го. Често хората от двете положения - мъже и жени, грешат, те се боят да приложат Божественото в себе си. Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Ти, като вземеш тази ябълка на туй дете, с нищо не можеш да му я замениш. Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него. А ако ти му я вземеш и я дадеш на другото, то е насилие. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо, вие искате да му вземете туй състояние. Минете покрай него, бутнете го и той се разплаче, а после се извинявате.
към текста >>

Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него.
Често хората от двете положения - мъже и жени, грешат, те се боят да приложат Божественото в себе си. Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Ти, като вземеш тази ябълка на туй дете, с нищо не можеш да му я замениш. Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него. А ако ти му я вземеш и я дадеш на другото, то е насилие. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо, вие искате да му вземете туй състояние. Минете покрай него, бутнете го и той се разплаче, а после се извинявате. Но вие не трябваше да му бутате ябълката.
към текста >>

Но вие не трябваше да му бутате ябълката.
Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него. А ако ти му я вземеш и я дадеш на другото, то е насилие. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо, вие искате да му вземете туй състояние. Минете покрай него, бутнете го и той се разплаче, а после се извинявате. Но вие не трябваше да му бутате ябълката. Не бутайте на човека състоянието! Ето, аз да ви представя каква пакост може да направите. Да кажем, вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите. Виждате (*на пътя) един ученик, върви си и си учи предмета. Вие привидно си създадете положение, че сте изгубили пътя, казвате: „Моля Ви се, закъде води този път?
към текста >>

Значи, вие му взехте ябълката.
Виждате (*на пътя) един ученик, върви си и си учи предмета. Вие привидно си създадете положение, че сте изгубили пътя, казвате: „Моля Ви се, закъде води този път? “ Той погледне, вие се поухилите, отвлечете вниманието му. То е игра вече. След като си заминете, вие вече сте внесли един образ в него, той учи и пак погледне настрани, не може да учи. Значи, вие му взехте ябълката. Питам: защо трябваше да му се усмихнете? Какъв е мотивът, главният мотив? Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако във вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре дълбоко гласът ви ще каже: „Вие не направихте добре.“ Добре, друг случай.
към текста >>

Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка.
И в него остава един образец, и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: (*“Не! “ Защото веднага изпъква твоят образ у него - и той ще кажe: „Аз зная, има благородни жени.“ Но ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква. Пък тази история - раздорът на ябълките, то е един символ, то е жена или мъж, цар, майка, баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка. Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я. И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея. Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава, аз държа първия, той държи втория и може 20 души да се скарат за нея и ще има много глави пукнати заради нея.
към текста >>

Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я.
“ Защото веднага изпъква твоят образ у него - и той ще кажe: „Аз зная, има благородни жени.“ Но ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква. Пък тази история - раздорът на ябълките, то е един символ, то е жена или мъж, цар, майка, баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка. Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я. И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея. Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава, аз държа първия, той държи втория и може 20 души да се скарат за нея и ще има много глави пукнати заради нея. Тъй става в живота.
към текста >>

И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея.
А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква. Пък тази история - раздорът на ябълките, то е един символ, то е жена или мъж, цар, майка, баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка. Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я. И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея. Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава, аз държа първия, той държи втория и може 20 души да се скарат за нея и ще има много глави пукнати заради нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, ти като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой дух, открадне го.
към текста >>

Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката.
Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква. Пък тази история - раздорът на ябълките, то е един символ, то е жена или мъж, цар, майка, баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка. Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я. И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея. Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава, аз държа първия, той държи втория и може 20 души да се скарат за нея и ще има много глави пукнати заради нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, ти като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой дух, открадне го. Крадат се желанията.
към текста >>

63. Бележки на Елена Хаджи Григорова

Кой ще ни даде метод за послушание.Чуждата ябълка.
Нирвана.Що значи самозабравяне? Чертеж I. физическият и духовният човек.Кому трябва да се повери човешката душа? Всички природни сили в света действуват колективно. Обяснение.За послушанието. Кой ще ни даде метод за послушание.Чуждата ябълка. Пример.Новият морал. Как да помагаме. Двата момента, които трябва да спазваме.Хубавата ябълка всеки по-силен може да я отнеме. Така е и с желанията.Един закон. В света човек трябва да намери туй, което е за него.Любов, Мъдрост, Истина, фигуративно представени.
към текста >>

Двата момента, които трябва да спазваме.Хубавата ябълка всеки по-силен може да я отнеме.
Всички природни сили в света действуват колективно. Обяснение.За послушанието. Кой ще ни даде метод за послушание.Чуждата ябълка. Пример.Новият морал. Как да помагаме. Двата момента, които трябва да спазваме.Хубавата ябълка всеки по-силен може да я отнеме. Така е и с желанията.Един закон. В света човек трябва да намери туй, което е за него.Любов, Мъдрост, Истина, фигуративно представени. Чертеж II.Чертеж III. Как можем да се сближим. Обяснение.Въображаемият свят.
към текста >>

5. Ако ти вземеш ябълката на някого, то е насилие; ако детето само си даде ябълката, то е вече благородство.
Вие ще се домогнете до тоя разумен метод. Послушанието трябва да следва слушането. Ученикът трябва да е слушал дълго време, да е разумял какво се говори и тогава да бъде послушен. Вие не можете да бъдете послушни без любов. IV. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го! 5. Ако ти вземеш ябълката на някого, то е насилие; ако детето само си даде ябълката, то е вече благородство. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки... Не бутайте на човека състоянието. Пример: дайте си отчет на вашето състояние. 6. Трябва да се вслушваме какво ще каже Божественото състояние в нас. V. Ако помагаме на някого паднал на улицата, след като му помогнем и го изпратим в болницата, не трябва да ставаме при него сестра милосердна. Останете ли още, след като дойдат лекарите, вие ще влезнете в най-големия батак.
към текста >>

Хубавата ябълка всеки по-силен може да ти я вземе от ръката.
Останете ли още, след като дойдат лекарите, вие ще влезнете в най-големия батак. Тъй че, тези два момента трябва да се спазват. Първо, ще му помогнете и второ, ще се скриете, а ще оставите друго лице да изпъкне пред него, за да остане силата във вас. А ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. Затуй човек трябва да знае да не изпъква. 7. Хубавата ябълка всеки по-силен може да ти я вземе от ръката. Тъй и всяко желание, като го направиш активно, мине някой, види, че изпъква, вземе ти го. Крадат се желанията. VI. Има един закон: човек трябва да намери това, което е определено за него. Бог в Своята Мъдрост е определил кое е за тебе. 8. Трябва някой път да изучавате пророците. 9.
към текста >>

64. 4. ПОСЛУШАНИЕ

Втори разговор с Учителя

22 октомври - 22 ноември 1924 г.

Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.
Втори ден Празникът на Любовта 23 септември 1924 г, вторник Изгрев ([1] Мика*) Прочетохме по три правила от тетрадката „Свещени думи от Учителя към ученика." 5 часа след обяд. Отлично време. Слънце. Петте - с Учителя между борчетата. Учителят прочете Молитвата за Свещената Чистота. Отче Наш Целунахме на Учителя ръка по реда на Добродетелите - П.П. Л.М. М.Е. Д.С. и.С.[2] Вечеряхме с Учителя: Топла вода. Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя. (* След това почнахме яденето: вряла вода. Картофена супица с магдано- зец. Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце! Втори разговор с Учителя: ПОСЛУШАНИЕ (Сотирка и Савка) Другите ги няма? Ще се учите на точност.
към текста >>

Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце!
Учителят прочете Молитвата за Свещената Чистота. Отче Наш Целунахме на Учителя ръка по реда на Добродетелите - П.П. Л.М. М.Е. Д.С. и.С.[2] Вечеряхме с Учителя: Топла вода. Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя. (* След това почнахме яденето: вряла вода. Картофена супица с магдано- зец. Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце! Втори разговор с Учителя: ПОСЛУШАНИЕ (Сотирка и Савка) Другите ги няма? Ще се учите на точност. - Учителю, говорете ни за послушанието. - Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на Мъдрост.
към текста >>

65. ТРЕТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ЛЮБОВТА

22 декември - 22 януари, дни - първи, втори, трети

Но този предмет като дойде, той е една уловка и ще развали цялото ваше щастие." Към туй правило се отнася и примерът с ябълката и ученика от II урок от Учителя - „физически и духовен човек".) --------------------------------------------------------------------------- [1] Мария Тодорова.
Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет. Но този предмет като дойде, той е една уловка и ще развали цялото ваше щастие." Към туй правило се отнася и примерът с ябълката и ученика от II урок от Учителя - „физически и духовен човек".) --------------------------------------------------------------------------- [1] Мария Тодорова. [2] на Класа на Добродетелите. [3] Присъстват: Любов - Мика, Мъдрост - Елена, Истина - Савка, Правда - Паша, Добродетел - Сотирка (духом). [4] Вероятно номер на псалом.
към текста >>

66. ПЕТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ДОБРОДЕТЕЛТА

22 август 1920, IV ден на събора, неделя, В.Търново

Вечеря - варени небелени картофи със сол и хляб; по една ябълка и 5 ореха.
Ще вземем следующия пророк - Иеремия. Само Божията Добродетел е Добродетел! Пожелавам успех на всички и работата ни да бъде благословена! Сестра Сотирка Варна ОЩЕ ТРИ ТОЧКИ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: Храната ни за петте празника ще бъде най-скромна по чистота, естестве- ност и простота. Всички ще ядем еднаква храна: 2 чаши чай и хляб (може и препечен) за закуска. Вечеря - варени небелени картофи със сол и хляб; по една ябълка и 5 ореха. Нека приложим абсолютна простота в храната. Нали това са духовни праздници за нас? Менюто за обедите е по-разнообразно:ден: за Добродетелта - 22.XII.1924 г. - картофена супица с черен пипер и лимон. Плодове.ден: за Истината - 23.XII.1924 г.
към текста >>

67. ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Сега на вас да не ви се вижда чудно, когато заплаче някое дете и майка му му даде една ябълка-и неразположението веднага изчезне.
Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже как носят върлина. Ако погледнете този акробат, той представлява един триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в Духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Това показва, че силите у човека са в равновесие. Колкото и да сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на картината веднага това неразположение ще изчезне. Сега на вас да не ви се вижда чудно, когато заплаче някое дете и майка му му даде една ябълка-и неразположението веднага изчезне. Коя е причината задето изчезва това неразположение? (- „Формата.") Колкото ябълката е по-красива, по-хубава, толкова повече това дете се разполага, това същото е и с човека. И в духовния свят е същото. Тези триъгълници са форми на разумния свят. Значи, първия път ще си представите, че вашият ум, вашето сърце и вашата воля са в съгласие и няма разногласие между тях.
към текста >>

(- „Формата.") Колкото ябълката е по-красива, по-хубава, толкова повече това дете се разполага, това същото е и с човека.
Този, който играе на физическото поле обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в Духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Това показва, че силите у човека са в равновесие. Колкото и да сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на картината веднага това неразположение ще изчезне. Сега на вас да не ви се вижда чудно, когато заплаче някое дете и майка му му даде една ябълка-и неразположението веднага изчезне. Коя е причината задето изчезва това неразположение? (- „Формата.") Колкото ябълката е по-красива, по-хубава, толкова повече това дете се разполага, това същото е и с човека. И в духовния свят е същото. Тези триъгълници са форми на разумния свят. Значи, първия път ще си представите, че вашият ум, вашето сърце и вашата воля са в съгласие и няма разногласие между тях. Защото най-малкото разногласие между ума и сърцето ще причини вашето нещастие. Затова не давайте под наем ума си никому, защото като го дадете някому под наем ще загубите равновесието.
към текста >>

68. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша.
Казвате: „Бог е любов.“ Каква е тази любов? Дали ли сте си отчет, каква е тази Любов. Ето как можете да я намерите запример. Да кажем вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, забъркали сте пътя, ожаднели сте, отте[гли]ли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам - нататък и нещо ви бутне при някой извор. Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на.“ Седнеш, тъй слънцето те напекло -1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине някой овчар с овцете си, издои ти малко млечице. Ето Господ. Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. Ами че в туй съчетание, туй е Господ, в туй съчетание в него се крие Божественото.
към текста >>

Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи.
В света не разбират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа? “ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще. Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях. Човек трябва дълго време да работи. Запример, сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи. Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и по-добри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Значи, мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията. Сега достатъчно материал имате.
към текста >>

Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и по-добри плодове.
“ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще. Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях. Човек трябва дълго време да работи. Запример, сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи. Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и по-добри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Значи, мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията. Сега достатъчно материал имате. (Вижрисунката лале.) Аз създадох половината цвят от лалето, а другата половина вие ще трябва да я извършите.
към текста >>

69. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Тук, преди година, една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка.
(Една от сестрите: „От безумие това можем да го сторим.“) Не от безумие, а от любов. Туй все любовта върши. Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов. Глупостта е проявена любов. Една майка без да разбира, може да нахрани детето си от любов и да го намери мъртво. Тук, преди година, една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка. То си откъснало по-голямо парченце и после цял един въпрос, писка, реве. Казвам: „Ще му дадете очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха си.“ И тогава престава да плаче. Сега мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, да не може да влезе в душата? “ Може, но питам: Ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този малък прашец влезе в окото ви, може ли да го държите?
към текста >>

Хубаво, нека съвременните химици да направят едно яйце или круша или ябълка, да изкарат тези сокове от тях и нека ги сравнят с естествените.
По човешки вие не можете да изучавате духовния свят. Всички, които са влезли в духовния свят с човешки методи, все са фалирали, без разлика, няма никакво изключение. Затуй в Божествения свят, в света на душата, ще имате Божествени методи, никакви човешки методи, ни помен от тях не трябва да има. Божествени методи - нищо повече! - „Ама този тъй казал, онзи тъй казал, ние у дома тъй правим“ Е, у дома как правите вие? Хубаво, нека съвременните химици да направят едно яйце или круша или ябълка, да изкарат тези сокове от тях и нека ги сравнят с естествените. Вземете тези сокове от растенията и плодовете, които изкуствено правите и ги сравнете със соковете на естествените. Запример, често правят и изкуствено мляко, но онези, който го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получават направо от кравите, има нещо, което в изкуственото липсва. Туй, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да го вложи. Запример, щом влезете в света на душата вие не можете да влезете с вашето съмнение.
към текста >>

70. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Една ябълка да чака другите да узреят.
И в ада да си долу, пак Бог ще облекчи твоето положение. Трябва да дойдем до тази опитност, като направим връзката. В това седи силата: в една връзка, в която Бог постоянно да действува. Сега Духът Господен не е още подквасил човечеството. Не са готови. Една ябълка да чака другите да узреят. И не мисли, че като узрееш, всичко си свършил, не мисли, че тогаз всичко ще се свърши. Тогаз ще започнем истинския, великия живот, който постоянно желаем, към който се стремим. Синове Божии: Бог трябва да се въплоти в нас. Когато ние помислим нещата, както трябва, те веднага стават. В света сполучва само този, който може да приложи Божествените закони.
към текста >>

71. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

Магазинът беше колониал - деликатес - „Златна ябълка".
Там е сестра ми, търговка, аз отивам там да уча и да помагам в магазина. Къде ще идеш само така да учиш? Не може! В.К.: Не може! Г.П.: Не може! Магазинът беше колониал - деликатес - „Златна ябълка". От него пазаруваха легациите, търговските бюра. Там имаше много евреи. Той беше голям център, Русе, на времето, търговски. Сега пък е и индустриален. Обаче зет ми... В.К.: Той е мъж на вашата сестра.
към текста >>

72. 26. УЧЕНИЦИ ПО ДУХ И ПО ПЛЪТ

Милка Говедева

Някога някоя ябълка се поднесе, нали, имахме братска градина голяма.
26. УЧЕНИЦИ ПО ДУХ И ПО ПЛЪТ В.К.: А как сте прекарвали Нова година? С Него? М.Г.: Новата година хубаво беше при Учителя. Варяха се картофи, даваше се житце, е и по някой плод някой път. Някога някоя ябълка се поднесе, нали, имахме братска градина голяма. Учителят говореше най-напред, пеехме песни и след това вечерята. Четеше се някоя беседа, песни, беседа, молитви, нали така и накрая вечеря. Вечерята се състоеше в това. И не знам, така до 12 часа седяхме и след това всеки се разотиваше. Така беше.
към текста >>

73. 5. ДЯДО БОЖЕ Мария Димитрова

Вяра Христова

Аз което дам, никой не може да го вземе." В началото на този месец тази сестра е паднала и си е счупила десния крак горе в ябълката.
Много обичах децата си. Той си замина преди две години. Много го сънувам и все ми говори: „Маре така, Маре така." Ами на третия ден като умря и като звъни телефонът и аз като вдигам телефона и той, гласът му: „Мара, Мара, Мара." Аз като се уплаших и като оставих слушалката и тичам при комшийката и викам: „Цеце, ела да чуеш, бати ти Коци се обажда." Много го сънувам и какви ли не работи ми разправя. Сега съм на 82 години... В.Хр.: Сестра Мария разказа още, че когато Илийко е бил малък, Учителят го галел по главата. След това били дошли някои сестри и също го галели по главата, а нейната сестра Виктория им се скарала, да не му вземат благословението, а Учителят бил още там и казал: „Няма нищо. Аз което дам, никой не може да го вземе." В началото на този месец тази сестра е паднала и си е счупила десния крак горе в ябълката. Не са я оперирали, понеже не е искала, че трябвало да се подпише за сърцето си. Лежи сама. Ходих да я видя и тя ми каза, че преди да падне нещо изтупало в кухнята. Тя отишла да види и гледа един зелен гущер. Обърнала се към мъжа си, който е починал, и му казала: „Абе ти така ли ми се обаждаш?
към текста >>

74. 4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Тройка Кирилова Мишкова

" (Нали той беше сляп!) Второто впечатляващо, много силно нещо, беше разказът им как музикантите, които свирили песните на Учителя при Неговото изпращане, с удивление открили всеки до нозете си по една червена ябълка - малък благороден жест на благодарност от Великия Учител, от Когото освен Божествените идеи, са получили и прекрасната Божествена музика. 21.05.1999 г.
Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Когато Учителят си замина на 27.12.1944 година, родителите ми дойдоха да се простят с Него. Бяха впечатлени от многото силни преживявания и разказваха възбудено за Неговото изпращане. Две неща са се запечатали силно в съзнанието ми от техния разказ. Първото: Майка ми питаше баща ми не е ли могъл да намери ръката на Учителя, за да се прости, защото не го видяла да се навежда над него, на което той отговори: „Не стана нужда, защото тя сама приближи устата ми! " (Нали той беше сляп!) Второто впечатляващо, много силно нещо, беше разказът им как музикантите, които свирили песните на Учителя при Неговото изпращане, с удивление открили всеки до нозете си по една червена ябълка - малък благороден жест на благодарност от Великия Учител, от Когото освен Божествените идеи, са получили и прекрасната Божествена музика. 21.05.1999 г. Забележка на редактора: Записани настоящите спомени от Калина Гооздева Първанова. КРАТКИ ПОЯСНЕНИЯ КЪМ РАЗКАЗА НА ТРОЙКА Майка й Стоянка Мишкова е имала брак с Иван от Ямбол, който е убит през време на Първата световна война. От него има две деца - Слав и Зафирка. Тия две деца остават при нейната майка, след като сключва втори брак с Кирил Мишков, който е сляп. Майка й, Стоянка Петкова Мишкова, е родом от Ямбол през 1880 г.
към текста >>

75. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

Ако някой, казва, те удари от едната страна и в момента имаше една ябълка или един портокал, и с усмивка му го поднесеш, ти възстановяваш нарушеното равновесие у тебе.
Та четох тая книга за него, в която пише, че Махатма значи на индийски „дух на волята". На Махатма Ганди последователят е Неру или Джавахарал Неру, бащата на Индира Ганди. Той прокламира една нова идея, една нова религия, според тоя френски писател, ако, казва, се беше родил Махатма Ганди пред 200 години, щеше да е Бог на Индия. Защото този Кандит Неру говори за една нова идея, близка до Христовото учение. Това е теорията и религията за пасивното съпротивление. Ако някой, казва, те удари от едната страна и в момента имаше една ябълка или един портокал, и с усмивка му го поднесеш, ти възстановяваш нарушеното равновесие у тебе. Това са думите на Христа: „Ако някой те удари от едната страна, обърни се да те удари и от другата страна." Ето какви неща има на тоя свят и ние да нямаме възможност да се развиваме по тия пътища. Рабиндранат Тагор, основал училището, където се прилага неговото учение. Как сега ние да нямаме достъп до тия неща да ги видим и проучим. И аз, ако имам много пари, не бих ги употребил нито за къщи, нито за апартаменти, нито за вили, а бих ги употребил така да ходя, да се срещам така с големи хора, да мога да науча нещо. Бих дал десетки години от живота си да мога в тяхно присъствие два часа да прекарам.
към текста >>

Р.С.: Ябълка и портокал.
Меко осветяване. Но аз се успокоих и запомних лицето му. Лицето, правилен нос така, мустаци слети с брадата тука. Брадата Му хубава така, бяла брада, косата също бяла, малко начупена. Въпрос: Нещо гости ли ви като отидохте там? Р.С.: Ябълка и портокал. Но аз приех портокала. Портокала като ми го поднесе, аз започнах така да го беля. Той вика: „Не." Даде ми ножчето, показа на резенчета да го ям, с кората заедно. Обясни ми, че портокалът е расъл на слънчево място и притежава много по-голяма концентрирана слънчева енергия, отколкото ябълката. Тя и ябълката е полезна, ама портокалът, тоя цвят, тоя убит портокалов цвят и дебела кора, значи има много енергия вътре.
към текста >>

Обясни ми, че портокалът е расъл на слънчево място и притежава много по-голяма концентрирана слънчева енергия, отколкото ябълката.
Въпрос: Нещо гости ли ви като отидохте там? Р.С.: Ябълка и портокал. Но аз приех портокала. Портокала като ми го поднесе, аз започнах така да го беля. Той вика: „Не." Даде ми ножчето, показа на резенчета да го ям, с кората заедно. Обясни ми, че портокалът е расъл на слънчево място и притежава много по-голяма концентрирана слънчева енергия, отколкото ябълката. Тя и ябълката е полезна, ама портокалът, тоя цвят, тоя убит портокалов цвят и дебела кора, значи има много енергия вътре. Въпрос: Как завърши срещата? Р.С.: Срещата завърши с пожелание пак да отивам, за да мога, защото аз съм се намирал на кръстопът и трябвало някой да ме тласне в правия път. „Вие, казва, трябва да идвате по-често тука, за да може. Има, казва, нещо, което така Ви привлича, обаче не сте уверен, нямате, казва увереност." Увереност ли беше, решимост ли?
към текста >>

Тя и ябълката е полезна, ама портокалът, тоя цвят, тоя убит портокалов цвят и дебела кора, значи има много енергия вътре.
Р.С.: Ябълка и портокал. Но аз приех портокала. Портокала като ми го поднесе, аз започнах така да го беля. Той вика: „Не." Даде ми ножчето, показа на резенчета да го ям, с кората заедно. Обясни ми, че портокалът е расъл на слънчево място и притежава много по-голяма концентрирана слънчева енергия, отколкото ябълката. Тя и ябълката е полезна, ама портокалът, тоя цвят, тоя убит портокалов цвят и дебела кора, значи има много енергия вътре. Въпрос: Как завърши срещата? Р.С.: Срещата завърши с пожелание пак да отивам, за да мога, защото аз съм се намирал на кръстопът и трябвало някой да ме тласне в правия път. „Вие, казва, трябва да идвате по-често тука, за да може. Има, казва, нещо, което така Ви привлича, обаче не сте уверен, нямате, казва увереност." Увереност ли беше, решимост ли? Трябва по-често да идвате, за да влезете в пътя, по който искате да тръгнете.
към текста >>

76. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

Майката, Евдокия Вълчанова, наричана Кичка, много висока на ръст, пееше в салона, виждаше ми се много красива, само врата й дето е адамовата ябълка така грозно се издуваше, че разваляше впечатлението.
Асенчо вече беше женен. Баща ми вижда пакети с кабърчета и отпечатано името на Асенча. Един ден пристига: „Защо ти са работнички, аз ще ти помагам." Асенчо веднага го настани в отделна стая, защото от радост започва да бъбри с работничките, те се спират, порязват се, а след години баща ми забравил всичко, казваше, че фабриката двамата са я създали, а след изчезването на Асенча искаше 1/2 дял от наследството, не се сещаше, че подлата снаха си послужи с него като с марионетка. Детето, което тя роди, приличало на леля си Цветка, а то страшно дебело, с много дебели и големи крака, майка й я тъпче с много храна, за да бъде умна. То знаеше за своя произход, затова гледаше хората с присвити очи. Майката, Евдокия Вълчанова, наричана Кичка, много висока на ръст, пееше в салона, виждаше ми се много красива, само врата й дето е адамовата ябълка така грозно се издуваше, че разваляше впечатлението. Венчавката стана у дома, няколко черги, докарани с каручка - „вдовишко", каза майка й. Но преди това тя цял ден спи при брат ми в работилницата, а той ме пита: „Как намираш: „О Beine" или „X Beine" е за предпочитане? " Не знаех какво да му кажа, сетих се, че е за Кичка, краката й бяха изкривени - тя се стараеше да ги покрива, но цяла се люшкаше като върви. Един ден отива у тях гостенка, заварва Асенча на обед у тях. Той се смутил, а Вълчанова: „Сготвих да нагостя Асенча, че майка му цял ден заета с молитви, не успява, а и не му дава да яде месо, а той е слабичък, трябва да напълнее." Гостенката много възмутена, извикала: „Сийка готви чудесно, ти лъжеш, а още и с вино го поиш, сещам се защо, засрами се!
към текста >>

77. VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Скараха се за една ябълка и всичко тръгна с главата надолу.
Едва не получих удар. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за Изгрева и хората там. - Там с тези хора работа нямате! - Отсичаше бай Сотир. - Хармонията на Изгрева продължи шест месеца след заминаването на Учителя. Скараха се за една ябълка и всичко тръгна с главата надолу. Исках да знам всичко, което бяха научили от Учителя на Изгрева. Разпитвах ги непрекъснато. За всичките години, през които бях там, ме научиха на две неща: Как да закопчавам дюкяна на панталона си след малка нужда и да нося лопатка в планината за след голяма нужда. Веднага след като Учителят си замина, жените превзеха Братството и изпожениха всички мъже. Като видяха, че с мен няма да успеят, започнаха всевъзможни атаки.
към текста >>

78. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 821-840

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Ако искате да говорите на децата върху доброто, ще ги заведете при една хубава ябълка, отрупана с плод и ще им говорите за ябълката. Музиката.
Където влезете, да носите Божието благословение, че всички да се радват. Отношение, 839 Първото нещо, трябва да имате отношение към Бога. Бог ви е пратил в света, вий трябва да работите. Цветята подхранват хубавото и възвишеното в човека. Слаба ли е вярата ти, отглеждай едно хубаво синьо цвете, да подхранва в теб вярата. Ако искате да говорите на децата върху доброто, ще ги заведете при една хубава ябълка, отрупана с плод и ще им говорите за ябълката. Музиката. 840 Бъдещата положителна музика трябва да бъде изблик на човешките чувства и на човешката воля. Една музика, която да носи светлина за човешкия ум, топлина за човешките чувства и сила за човешката воля.
към текста >>

79. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

ТОМ 14

Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата?
И вас като ви поставят на тясно, ще се повдигнете. Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов, или от друга някоя сестра. Питам ви: Защо вашата дъщеря, вашият син, се е оженила за оня, когото не обичате вие? Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата? Един - повече водата, друг - повече винцето? Един - хляба, друг - месцето и т. н.? Виното е било първоначално сладко, но човека го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години. Оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват.
към текста >>

80. БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година

Основният закон

ТОМ 14

Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семена от нея.
Но ще кажете: „Имам ли право аз да дам овца на вълка? " Вие как постъпвате в такъв случай? Ще кажете: „Нямаме право". Теоретически казвате не, но фактически го вършите тъй - давате овцата. Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семена от нея. Вие ще кажете: „Защо да изгният тия семена в земята". А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата на ябълката. В този пример аз изнасям само мъчнотиите. Вълкът, това са мъчнотиите в света. В същност вълкът не може да изяде овцата е природата, защото в природата съществува един закон, че туй което се яде то повече се размножава.
към текста >>

А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата на ябълката.
Ще кажете: „Нямаме право". Теоретически казвате не, но фактически го вършите тъй - давате овцата. Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семена от нея. Вие ще кажете: „Защо да изгният тия семена в земята". А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата на ябълката. В този пример аз изнасям само мъчнотиите. Вълкът, това са мъчнотиите в света. В същност вълкът не може да изяде овцата е природата, защото в природата съществува един закон, че туй което се яде то повече се размножава. Ако вълците бяха се отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи, докато съществуват мъчнотиите и страданията, знанието се увеличава на земята.
към текста >>

81. 23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО

Николай Дойнов

Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори.
Не е позволено на човека да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнасяте с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. Няма да мине много време и вие ще изпитате последствията на вашето невнимание и невнимателното отношение към плода. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкият ум. Яжте плодовете и ги изучавайте. Четете написаното върху тях. Четете написаното върху хората, за да ги познаете и възлюбите. Когато ядете плодове, не е хубаво да ядете и семето.
към текста >>

82. 27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката.
Въпреки това, златното съотношение се среща най-често в природата. Правилното човешко тяло и много от неговите органи са построени по закона за златното отношение. Така например, в скулптурата на Аполон - Бога-Слънце, най- красивият от боговете, всички негови части и цялото тяло са построени според златното съотношение. Така, ако вземем височината на фигурата и теглим една хоризонтална линия през пъпа - то цялата височина се разделя на две неравни части, които са в златно съотношение, по отношение на цялата височина ; Второ златно отношение имаме, като отсечката от пъпа до върха на главата - разделим с права, която минава под брадата на главата; Трето златно отношение имаме, като - разделим отсечката от пъпа до петите с линия, която минава през коленете. В ръката на съвършеният човек имаме също три златни съотношения. Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката. Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане. Златното сечение, където и да се види внася една хармония, едно чувство на някакво висше доволство. Щом като за слуха имаме благозвучни и неблагозвучни акорди, защо и за окото, за зрението да нямаме същото. В школата на Питагор добре са разбирали, че има хармонични за окото форми и отношения, и са търсили законите, които създават тези форми - най-важният, от които е златното Божествено отношение. В изграждането на всички големи строежи на древността, законите на хармоничните отношения са били напълно спазвани - затова те са велики, пълни с художествена стойност и вечно ще останат такива.
към текста >>

83. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

Иван Толев

И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод.
Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите, в своето първоначално проявление, използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите - за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя - той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън.
към текста >>

Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята.
- „правилното и тактичното отстъпление" на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? - вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? - когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш". Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде е нейния прав път, т.е. че трябва самопожертвуване - който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване.
към текста >>

84. 23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ

Иван Толев

Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България.
Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, начело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стоеха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един владика.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 г. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В 1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна" и „безспорна" зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски.
към текста >>

Кой е начинът, за да се превърна Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едноплеменни народи в ябълка за мир и радост?
сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор. Кога и как ще се освободи тя от тяхното владичество? Те открито заявяват, че ще изтребят цялото македонско население с огън и меч, но няма да я отстъпят. Също така се заканват и на обезоръжена България - да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия. Кое е средството да се избегне тая нова човешка касапница и това взаимно унищожение на двата братски народи? Кой е начинът, за да се превърна Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едноплеменни народи в ябълка за мир и радост? Ето въпросът. Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия", щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота. Най- сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo", какъвто живописен пример даде, между другото и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна Балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в Европейската война и с последния итало-югославски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращат.
към текста >>

85. 15. ПОДАРЪК ЗА МУЗИКАНТА

Учителят взе най-голямата и хубава ябълка и я подаде на Симеон Симеонов.
В една от последните Си беседи на Земята, в салона на Изгрева, Учителят, както говореше, спря, после ни огледа и каза: „Този брат, Симеон Симеонов - и го посочи с пръст, - през всичкото време на Школата ни е свирил братските песни и не ни е оставил никога, а вие не сте се сетили никога да го почерпите и да му благодарите за това. Затуй сега аз ще го почерпя вместо вас и от мое име! Учителят се протегна с дясната Си ръка до една голяма, дълбока чиния, в която бяха сложени и подбрани хубави и големи ябълки. Обикновено това се смяташе като голямо благословение - да присъствува пред масата му онзи плод, който земята българска ражда, поднесен от онези ръце, които са създали благата, чрез този плод. Дълбоката, отрупана чиния с плодове беше и символ на плода на Любовта и символика за обещанието на учениците, че първият плод на човешката душа принадлежи на Бога и на Учителя, който сваляше Божието Слово чрез българската реч. Учителят взе най-голямата и хубава ябълка и я подаде на Симеон Симеонов. Той я взе и благодари на Учителя. Всички смятахме, че той заслужава този подарък на Учителя, изразен символично, чрез една ябълка, като символ на Мъдростта. Учителят си замина и след това възрастните приятели си избраха ръководство. Тогава Симеон Симеонов си спомни за този случай и си въобрази, че Учителят му бил дал ябълката и му бил казал, че Той го оставя да ни ръководи и да ни бъде ръководител. Нямаше такова нещо.
към текста >>

Всички смятахме, че той заслужава този подарък на Учителя, изразен символично, чрез една ябълка, като символ на Мъдростта.
Учителят се протегна с дясната Си ръка до една голяма, дълбока чиния, в която бяха сложени и подбрани хубави и големи ябълки. Обикновено това се смяташе като голямо благословение - да присъствува пред масата му онзи плод, който земята българска ражда, поднесен от онези ръце, които са създали благата, чрез този плод. Дълбоката, отрупана чиния с плодове беше и символ на плода на Любовта и символика за обещанието на учениците, че първият плод на човешката душа принадлежи на Бога и на Учителя, който сваляше Божието Слово чрез българската реч. Учителят взе най-голямата и хубава ябълка и я подаде на Симеон Симеонов. Той я взе и благодари на Учителя. Всички смятахме, че той заслужава този подарък на Учителя, изразен символично, чрез една ябълка, като символ на Мъдростта. Учителят си замина и след това възрастните приятели си избраха ръководство. Тогава Симеон Симеонов си спомни за този случай и си въобрази, че Учителят му бил дал ябълката и му бил казал, че Той го оставя да ни ръководи и да ни бъде ръководител. Нямаше такова нещо. Слушахме всички и видяхме всички - нямаше такова нещо. Но откъде му дойде това в главата, не зная.
към текста >>

Тогава Симеон Симеонов си спомни за този случай и си въобрази, че Учителят му бил дал ябълката и му бил казал, че Той го оставя да ни ръководи и да ни бъде ръководител.
Дълбоката, отрупана чиния с плодове беше и символ на плода на Любовта и символика за обещанието на учениците, че първият плод на човешката душа принадлежи на Бога и на Учителя, който сваляше Божието Слово чрез българската реч. Учителят взе най-голямата и хубава ябълка и я подаде на Симеон Симеонов. Той я взе и благодари на Учителя. Всички смятахме, че той заслужава този подарък на Учителя, изразен символично, чрез една ябълка, като символ на Мъдростта. Учителят си замина и след това възрастните приятели си избраха ръководство. Тогава Симеон Симеонов си спомни за този случай и си въобрази, че Учителят му бил дал ябълката и му бил казал, че Той го оставя да ни ръководи и да ни бъде ръководител. Нямаше такова нещо. Слушахме всички и видяхме всички - нямаше такова нещо. Но откъде му дойде това в главата, не зная. Учителят бе казал друго на други лица още в Мърчаево - кой да стане посредник между властта, която дойде, и Братството. Но това не бе изпълнено, поради непослушанието на онези, които бяха определени от Учителя за това, както и на онези, които се противопоставиха на това да бъдат ръководени от някого, защото всички искаха да живеят по закона на свободата.
към текста >>

86. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша.
Следобед прекарах в четене, свирене и вечерта - в дълъг разговор с Еленка, в нейната барака. Следобед поканих Учителя да дойде да обере гроздето на брат Иван. Той ми отговори, че денят вторник е за предпочитане на гроздето, затова каза за утре. Събудих се в 5 1/2 ч. 28.XI.1933 год., вторник Станах, направих си гимнастическите упражнения и до обед преписвах „Българската рапсодия" от Учителя и Крали Марко из операта „Крали Марко". Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша. Вечерта ги изядохме общо. Нощес валя дъжд. Тая заран само на изток бе облачно и после веднага се заоблачи и затъми. Денят бе студен, но не съвсем. Петелът на Савкини тая заран пропя пред вратата (бял петел и три бели кокошки) и Учителят дохожда на гроздобер и се отби за малко в стаята и хапна малко грозде.
към текста >>

87. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

Обядвах с печени 7 пиперки, малко кашкавал и една ябълка.
Вънка е студено. Конете треперят. Един се търкаля измръзнал. Една кобила се изялови. Днеска си почивах. Обядвах с печени 7 пиперки, малко кашкавал и една ябълка. Започнах да чета беседата „Три категории ученици". Дочетох я. 10.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство Земята бяла. Позаледена е земята. Студено.
към текста >>

88. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Ябълката е тщеславна, тя приема повече червените лъчи.
С.Д.: - Какви са отношенията на Учителя и учениците? У.: -Учителят има отношение към учениците и към бащите им, а ученикът - към Учителя и обществото. СД.: - От всичките проявления на ученика, кое е лично негово? Нали Школата е една, защо има различни ученици? У.: - По какво се различават ябълките, крушите и т. н.? Ябълката е тщеславна, тя приема повече червените лъчи. Крушата приема жълтите лъчи. Тя е интелигентна. СД.: - Е, по какво тогава се отличават учениците? Защо един проявява едно, а друг - друго? У.: - Каквото приеме ябълката, това проявява.
към текста >>

У.: - Каквото приеме ябълката, това проявява.
Ябълката е тщеславна, тя приема повече червените лъчи. Крушата приема жълтите лъчи. Тя е интелигентна. СД.: - Е, по какво тогава се отличават учениците? Защо един проявява едно, а друг - друго? У.: - Каквото приеме ябълката, това проявява. В земята има от всичките сокове, но ябълката приема едни, а други - не. А крушата приема други. Ученикът е пратен на земята да се учи. Едно семе, докато не го посадиш, то не може да се прояви. Потенциално животът в него съществува, но не е проявен.
към текста >>

В земята има от всичките сокове, но ябълката приема едни, а други - не.
Крушата приема жълтите лъчи. Тя е интелигентна. СД.: - Е, по какво тогава се отличават учениците? Защо един проявява едно, а друг - друго? У.: - Каквото приеме ябълката, това проявява. В земята има от всичките сокове, но ябълката приема едни, а други - не. А крушата приема други. Ученикът е пратен на земята да се учи. Едно семе, докато не го посадиш, то не може да се прояви. Потенциално животът в него съществува, но не е проявен. Ученикът се отличава по едно качество, което се отличава от другите.
към текста >>

89. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Един иска да бъде червена ябълка на дървото, но първо трябва да бъдеш в корените долу.
Всичко това ще става чрез свързване с Бога. Старата епоха няма да мине така лесно. Змията търси тясно място, за да си съблече кожите, така е и с човека. Самоотричането е вътрешен процес, не е външен. Когато [човек] се самоотрече, да го направи с радост и да не съжалява. Един иска да бъде червена ябълка на дървото, но първо трябва да бъдеш в корените долу. Пчелата по уханието познава цветята на разстояние 5-6 километра. Също така и идеите на новата епоха се носят из въздуха. Всички искат да видят Царството Божие и да видят хората добри. И то ще дойде, но после. Гонят евреите, това е вършитба.
към текста >>

Ябълка узряли сама се жертвува, а кокошката кречи.
Има отровни растения. В чистотата на храната стои здравословният живот. Там, гдето има чистота, има и разумен живот. Въпросът да се изнася за чистотата, а не че причиняваме страдания. Любов към всички съществува. Ябълка узряли сама се жертвува, а кокошката кречи. Растенията знаят да сгъстяват светлината. Растенията са сгъстена светлина и топлина. Месоядните животни са сгъстена енергия от нечисти мисли и чисти. Без отплата няма да стане. Ангелите ни се отплащат, защото Морал - не морализирай.
към текста >>

Аз ако бях основен учител, щях да занеса на децата една хубава ябълка; после - круша, дюля и да видя какви впечатления ще произведе тя върху тях, какви впечатления ще произведе.
Сутрин, преди занятия, както в класа аз правя, така и вие правете. Тези движения вече могат да ги прилагат. Понякога силите, светлината влизат през лявата, а някога - чрез дясната страна. Нека германците да прочетат беседите на немски и тогава да дойдат. Във вдишката и издишката. Аз ако бях основен учител, щях да занеса на децата една хубава ябълка; после - круша, дюля и да видя какви впечатления ще произведе тя върху тях, какви впечатления ще произведе. И после ще я нарежем на дребно, всяко дете да си хапне. Не изнасяйте тези методи на учителството, а го прилагайте [и след] 10 години ще се учат ат вас, от методите ви. Ако искам да правя добро, ще посадя семка от ябълка, че след 5 - 6- 10 години да родят ябълки, че от тях да дам на децата или хората. Или малко жито да се посее и прекопае, без лоша дума, и във всичките работи да пеят. Всяко дете да си има по едно дърво.
към текста >>

Ако искам да правя добро, ще посадя семка от ябълка, че след 5 - 6- 10 години да родят ябълки, че от тях да дам на децата или хората.
Нека германците да прочетат беседите на немски и тогава да дойдат. Във вдишката и издишката. Аз ако бях основен учител, щях да занеса на децата една хубава ябълка; после - круша, дюля и да видя какви впечатления ще произведе тя върху тях, какви впечатления ще произведе. И после ще я нарежем на дребно, всяко дете да си хапне. Не изнасяйте тези методи на учителството, а го прилагайте [и след] 10 години ще се учат ат вас, от методите ви. Ако искам да правя добро, ще посадя семка от ябълка, че след 5 - 6- 10 години да родят ябълки, че от тях да дам на децата или хората. Или малко жито да се посее и прекопае, без лоша дума, и във всичките работи да пеят. Всяко дете да си има по едно дърво. Или по малко, по някои стъбла зеленчук. От частното става общо. И от общото - частното.
към текста >>

90. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

Ами една ябълка иде от много възвишени светове, също и едно зърно жито.
Храната от стомаха отива в духовния свят, в духовното тяло - гърдите, и после отива в мозъка - това е в Божественото тяло. Та, трябва да пеете за стомаха си, за дробовете и за мозъка. „Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям." При яденето не мислете за друго. Яденето е един свещен процес. При яденето ще ти дойдат гости - възвишени същества. Ами една ябълка иде от много възвишени светове, също и едно зърно жито. Чрез храната ние сме в съприкосновение с целокупния живот. Когато се храним, да се концентрираме. Ако сме радостни при яденето, ние сме музикални. (25.II.1938 год., петък) 348. Ако кажеш: „Аз не мога да пея", ти си един невежа.
към текста >>

91. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

От тая сутрин, още след умиването ми за сутрин, усетих, че ми играе лявото око, горната част на очната ябълка заедно с горнята клепка.
Отивам някъде на друго място покрай гората, близо до едно село. Местност непозната, но имало тук горска стража много строга, та, боейки се да не ми конфискуват брадвата, аз я скрих под шумата, обаче скрил съм и бастоня си. Когато се явих на поляната, ето тук се срещнах с мой близък другар, но не помня добре кой бе. Разговаряхме се за дрехи някакви, че аз трябваше да изпера някои мои долни дрехи, че ми предстои пътуване за местоучителствуване далече. Минаха каруца с познати, симпатична компания, състояща се от млади момичета, весели и засмени; имаше и мъже между тях. От тая сутрин, още след умиването ми за сутрин, усетих, че ми играе лявото око, горната част на очната ябълка заедно с горнята клепка. Вечерях у Станчо Раденков и говорихме със Станчо и Милуш Рангелов. 13.Х.1934 год., събота Станах от сън в 5 и 10. Сън. На присъмване сънувах, че съм някъде си в непознато място, като че ли във Водица, в местността Карамфиликя, но при съвсем друга обстановка. Аз с други някои стоя на една височина откъм източната страна като на канара, а долу гледаме, че на мястото ни има къща и в къщата влиза някой си и вкарва в нея кози. След като си свършихме работата в тая местност, слязохме в тая къща.
към текста >>

* Докато записвах съня си, лявото око леко пак потрепваше, за да ме уведоми, че това не е друго освен игра, трепкане на лявото ми око, на левия горен мигач, на горната част на мигача, заедно горната половина на ябълката.
Хванах се здраво за ритлата и за дирека и полека се заспущах, тътрузейки се по дирека. Слязох долу и при държането на стълбата вземаше участие по-малкият ми брат Иван, който бе облякъл моето палто, обаче това палто е скъсано, вехто, чиято грозота и неприветливост аз, носяйки го на меня си, не съм могъл да забележа. Сега, гледайки палтото си облечено на него, аз се отвратих от кирлявостта и скъсаността му, даже и от панталоните му, защото и те били мои. Казах на себе си, че трябва непременно да си купя нов костюм. Особено палтото било продрано и то чак разнищено на гърба откъм лявата страна и кирта съвсем бие на очи, та се възмутих от него, защо съм го носил досега. * Докато записвах съня си, лявото око леко пак потрепваше, за да ме уведоми, че това не е друго освен игра, трепкане на лявото ми око, на левия горен мигач, на горната част на мигача, заедно горната половина на ябълката. Следобед, особено на залез слънце, понеже днес денят бе ясен и тихичък, но не съвсем, обаче слънчев, приятен ден. Четох вестник „Утро". На смръкване започна да ми играе дясното око. Изкъпах се. Стана ми радостно, весело и пях продължително време.
към текста >>

92. 19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.11.1929 с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Аз бих считал едно дете морално, когато го оставиш да бръкне най-последно в кошницата и да му дадеш най-малката ябълка и туй дете да е много благодарно.
Да бъде човек честен не значи, че е морален. Честният човек е изправен във всичките си външни отношения, но зад туй той може да има някои користолюбиви черти. Красотата успокоява човека - колкото и да е паднал духом, като се погледне в огледалото, изкушенията изчезват. Хората се поставят на изкушения само тогава, когато станат грозни. Всякога, когато на човека не му дадат това, което иска, веднага се изменя неговото лице. Аз бих считал едно дете морално, когато го оставиш да бръкне най-последно в кошницата и да му дадеш най-малката ябълка и туй дете да е много благодарно. И Бог сега употребява този метод за праведните. Когато човек живее нечисто и за Бога живее, той не говори истината. Той или няма вкус за хубавото и красивото, или няма подтик за кого да живее, затова не се облича. Онази мома за кого се облича? - За момците.
към текста >>

93. 19. Беседа от Учителя от 23.VIII.1935 г. * Даването

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Ябълката, която дава Учителят на учениците, като се предава от човек на човек, да се върне пак при Учителя.
Остави това. Като ти даде нещо Учителят, ще отидеш да го дадеш. Няма да го задържиш в себе си. Това нещо, като обиколи, да се върне пак при Учителя. И ако се върне, тогаз учениците са отлични ученици. Ябълката, която дава Учителят на учениците, като се предава от човек на човек, да се върне пак при Учителя. Ти нищо няма да вкусиш. Тая ябълка е дадена, за да се върне. Опитва се човек. Всякога, когато човек прави една неестествена постъпка, той е под влиянието на дявола. Той даже може да те пощури към любов, той може да те накара да отидеш в църква и да се помолиш там, но той ще тури там една красива мома и ще ти каже: „Виж я", и ще ти отклони ума.
към текста >>

Тая ябълка е дадена, за да се върне.
Няма да го задържиш в себе си. Това нещо, като обиколи, да се върне пак при Учителя. И ако се върне, тогаз учениците са отлични ученици. Ябълката, която дава Учителят на учениците, като се предава от човек на човек, да се върне пак при Учителя. Ти нищо няма да вкусиш. Тая ябълка е дадена, за да се върне. Опитва се човек. Всякога, когато човек прави една неестествена постъпка, той е под влиянието на дявола. Той даже може да те пощури към любов, той може да те накара да отидеш в църква и да се помолиш там, но той ще тури там една красива мома и ще ти каже: „Виж я", и ще ти отклони ума. Ти сам не трябва да ядеш. Трима души трябва да има, за да ядеш.
към текста >>

94. 16.V.1922г., София, Лекция II-а от Учителя

" Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище и трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде, да кажем, една ябълка, или круша - значи, в много време малко работа свършва.
За упражнения се иска малко време - само излишното време, което не знаете какво да направите. Празното време, ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило - в много време малко да свършите. Сега казвате: „Как може в много време малко да се свърши? " Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище и трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде, да кажем, една ябълка, или круша - значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работа вкъщи, като се разгневите, т. е. в малко време много свършихте. Положителното правило е в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запаляте всички свещи, а иначе колко много време бихте ги палили.
към текста >>

95. 27. VI. 1922 г., София, Събрание VIII. Лекция VII. от Учителя

Например конкретно да можете да опишете цветовете и плодовете на ябълката, слънчогледа, лозата.
Сега, поетът отива в една крайност; естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та, ще съберете поета и естественика в едно и ще разделите на две. Единият ще каже 100, другият - 1; ще ги съберете - 101, и ще ги разделите на 2 - 50 1 /2. Интересно е да се знае кои цветя са полезни и кои - не; също и плодовете. Ще се спирате и ще изследвате цветята, техния живот и плодовете им, как действуват в окултно отношение. Например конкретно да можете да опишете цветовете и плодовете на ябълката, слънчогледа, лозата. Ако човек би постъпвал тъй, както цветята постъпват, в обществото биха го считали за анормален човек и [щяха да го] затворят в лудницата. Тая свобода само цветята могат да си позволят. Ще ви кажа защо е тъй. Например някоя река минава край някое село, прави големи пакости, но понеже същата напоява градините, кара водениците, утолява жаждата, хората казват: „Ние ще й простим, защото благата са повече от вредите." Някои от цветята не са тъй благородни. Колко са хитри тия мухоловки!
към текста >>

Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста.
Вземете и опишете. Черешата, динята, пъпеша - те са петолистни. Вземете сливата, разгледайте венчето, направете, по какво се различава. Всички петолистни цветя действуват разслабително на стомаха. Шестолистните - влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите; тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействуват на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката.
към текста >>

Също и за ябълката.
Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите; тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействуват на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кожа - то е признак, че тя е сладка. После, можете да знаете каква е на цвят - навън има написано, можете да знаете с положителност] и [с] математическа вярност. На 100 случая акс отгадаеш 75, то е знание, а 10% - не е; виж, 60% - то е пак знание. Ще развиете у вас {естествено} [1] и правилно въображение.
към текста >>

96. 11.VII.1922 г., София, Събрание X.

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

Плодът на ябълката прави човека нежен, затова се препоръчва на родителите да хранят грубите си деца [с ябълки], за да станат по-нежни.
* Обща обработка на VIII. домашна работа: Действие на петолистните растения Черешата е с многогодишно дървенисто стъбло, с пропита смолеста кора, която набъбва в дъждовно време. Чашката й е 5-листна, с много тичинки. Плодът разслабва стомаха. Сродна ней е крушата - при консумацията на плода й кръвта, се пречиства, съдържа железни съединения и танин, които действуват антисептично, като неутрализират чуждите вещества. Плодът на ябълката прави човека нежен, затова се препоръчва на родителите да хранят грубите си деца [с ябълки], за да станат по-нежни. Пъпешите и краставиците разслабват, а динята служи да оправя стомаха.
към текста >>

97. 6. „Явно говорих - Исус

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

- с ябълката и непосадената семка л.
„Сал за Бога животът се тъгува." Палачите на Христа бяха Мойсееви хора, хора без Любов. Сега, кое изопачава човешкото сърце. I. л. - с лимонаденото шише: физ. л. II. л. - с ябълката и непосадената семка л. към любимата книга, що учиш постоянно, непреривно. При любовта е нужен „Обект". Всеки, огата [? ] него да обичаш, не! Всеки трябва да люби Бога, в най-широк смисъл.
към текста >>

98. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Напиши на една подхвърлена ябълка едно любовно писмо!
Смъртта иде, за да ограби човека. Христос не иска да Го оберат втори път, затова няма да дойде. Христос пострада, защото не Го обичаха хората. Горко на този, който става причина да се излее тази кръв преждевременно, Пазете си ония мисли и чувства, за да си свършите оная благородна работа, за която сте дошли. Не се срамувай да дигнеш една сламка от земята, направи една услуга! Напиши на една подхвърлена ябълка едно любовно писмо! Силните хора - на работа! Всички имате средства да отоплите една къща. Инсталирайте умовете, сърцата! 15.XI.1944 г., сряда Кои са новите неща от миналата лекция? Есента, листата падат, а напролет се обличат. Защо?
към текста >>

99. 15. Трите врати

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ябълката, която ви се дава, вие първо я изяжте; семките посадете, от плодовете давайте на другите.
15. Трите врати 18.XII.1938 г. - Надеждата е за физическото тяло. Вярата е за силата, а Любовта - за душата. За да влезете в невидимия свят, трябва да знаете езика на надеждата, вярата и Любовта, за да ви отворят и трите врати за горе. Надеждата гради къщата, вярата й дава сила, а Любовта я осмисля. Ябълката, която ви се дава, вие първо я изяжте; семките посадете, от плодовете давайте на другите. Когато Бог мисли, чувствува и действува чрез нас, ние се вдъхновяваме. За да дойдем до живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания.
към текста >>

100. 20. Буквите