Търсене в текстове за 'Ябълка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 77 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен.
Трети пример: окултистите във всички векове са твърдели, че човешкото естество е сложно; те говорят за дълбоките сили в човека. Те са изучени в подробности от окултизма. Райхенбах със своите опити изследва тези въпроси и потвърждава окултните истини.[ ] Изследванията в областта на хипнотизма противоречат на старите схващания за човешкото естество. Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен. Но има нещо друго важно: у него се събужда част от спящите сили. И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр. Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр. на хората, които са около него, светлината, която излиза от растенията и прочее. Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните.
към текста >>

2. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Освен това, ако се образува от епидермиса, той не би могъл да влезе през тесния отвор на очната ябълка.
Ще дам само един пример от масата натрупани вече факти, които доказват, че естественият подбор не е достатъчен да обясни еволюцията. Чрез естественият подбор искаха да обяснят еволюцията механически, но „прякото приспособление” – т.е. целесъобразността, добита без действието на естествения подбор – доказва, че има по-дълбоки фактори за еволюцията. Ще взема за пример опита на Густав Волф с тритона (Triton taeniatus).[1] Знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от епидермиса. Ако очната леща се отстрани чрез операция, то тя не може да се образува пак от епидермиса, понеже епидермисът е далеч. Освен това, ако се образува от епидермиса, той не би могъл да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса.
към текста >>

Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса.
Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва.
към текста >>

3. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете.
към текста >>

4. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва.
Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате?
към текста >>

Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката?
Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате? " Кой човек може да се нарече луд? - Този, който се е отделил от Първичната Причина на живота.
към текста >>

5. Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява?
Но независимо от това, позициите на месоядството са разклатени от вегетарианството. - Един български учен напоследък в стремежа си да защити месния режим, изпада до наивни положения. За да обори вегетарианството, той казва, че във водата и храната, която употребяваме, има множество животински микроорганизми и че самата растителна храна е комплекс от живи клетки, които се унищожават еднакво от месоядци и вегетарианци. Никой не отрича верността на това. Но ние питаме: какво в природата е абсолютно, че и вегетарианството да бъде такова? А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява? Най-главно този български учен се стреми да докаже, че месната храна е естествена за човека, като твърди, че някогашният човек, нашият прадед, е бил месоядец. За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм. Тази тения живее само в човека. И човек, за да се зарази от нея, трябва да е ял заразено от цистицеркуса (ларвата) на тенията в свинско месо. Тенията, казва той, е безгръбначно, принадлежащо към типа червей - много по-стар от човека; следователно, за да се поддържа този вид тения, тя трябва да е живяла в организма още на нашия прадед - т.е.
към текста >>

6. ЖИВАТА НАУКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си.
- Те показват, че липсва нещо на хората, не им достига нещо. Когато хлебарят опече хляба, може да не му достигат няколко неща: хлябът може да е добре опечен, брашното може да е прясно, но сол може да няма достатъчно. В друг случай солта може да е достатъчно, но брашното да нагарча малко, вследствие на което и целият хляб да горчи. Ние знаем, че всички стари неща изгубват своята хранителност и започват да горчат. Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си. Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си. Разбрани неща пък са тия, които имат отношение до нас. Нямат ли никакво отношение до нас, те не са разбрани и не ни интересуват. Ако някой ви каже числото 5,000, например, ще го чуете, но няма да се заинтересувате от него, няма да разберете, какво съдържа това число в себе си. Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това число, ще го разберете и -ще започнете да мислите, от коя банка да вземете тези пари. Вземете ли ги веднъж, вие ще ги разберете и започнете да ги прилагате в живота си.
към текста >>

Когато вземем една ябълка и я предаваме от ръка на ръка, това е процес на възприемане.
То е съзнателен, разумен процес. Само глупавият не може да възприема. Когато светлината дойде в моите очи, аз трябва да я възприема - нищо повече. След като я възприема, аз започвам да я разбирам и най-после започвам да я прилагам. След приложението иде истинския живот. Когато вземем една ябълка и я предаваме от ръка на ръка, това е процес на възприемане. След като посадим семките ù в земята, ние сме в процеса на разбирането - започваме да проучваме условията, при които ябълката се развива. Когато тя даде плод, ние сме вече в процес на приложението - започваме да опитваме качествата на нейния плод. Следователно, всяка идея, която можем да възприемем, да разберем и да приложим, дава плод, който осмисля живота. Мнозина мислят, че старият човек не може да възприема, нито да разбира, нито да прилага. Каквото е научил в младините си, това остава и за целия му живот.
към текста >>

След като посадим семките ù в земята, ние сме в процеса на разбирането - започваме да проучваме условията, при които ябълката се развива.
Само глупавият не може да възприема. Когато светлината дойде в моите очи, аз трябва да я възприема - нищо повече. След като я възприема, аз започвам да я разбирам и най-после започвам да я прилагам. След приложението иде истинския живот. Когато вземем една ябълка и я предаваме от ръка на ръка, това е процес на възприемане. След като посадим семките ù в земята, ние сме в процеса на разбирането - започваме да проучваме условията, при които ябълката се развива. Когато тя даде плод, ние сме вече в процес на приложението - започваме да опитваме качествата на нейния плод. Следователно, всяка идея, която можем да възприемем, да разберем и да приложим, дава плод, който осмисля живота. Мнозина мислят, че старият човек не може да възприема, нито да разбира, нито да прилага. Каквото е научил в младините си, това остава и за целия му живот. Това е криво разбиране.
към текста >>

7. Архангел Михаил – Мара Белчева Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „жито".
АСТРОЛОГИЯТА И ВЪЗПИТАНИЕТО И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета. Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета запример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата. И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „жито". Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни". Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно.
към текста >>

8. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ябълката - от една малка семка.
ГОДИНАТА Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш. Стволоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от една малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва и научните изследвания в древността, и в наши дни ни го сочат - е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство.
към текста >>

9. ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката?
Г. Тахчиев ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС Идеята на алхимиците за превръщането на един елемент в друг лежи в основата на всяко природно явление. Растението превръща светлината, водата и химическите елементи на почвата във вкусни разноцветни и ароматични плодове с различна зародишна възможност и свойства, различаващи се от свойствата на образуващите го елементи; така например физическите и химически свойства на водата се различават от свойствата на ябълчната семка. Ябълчната семка, докато стане такава е превърнала водата, светлината и твърдите почвени елементи в материя с присъщи на нея възможности. Но явява се въпросът, от къде първоначалната семка е получила свойството да превръща хранителните елементи в семка? Едно пясъчно зърно, ако го посеем, може ли да израсне и да даде плод? Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката? Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко. Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера.
към текста >>

Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко.
Растението превръща светлината, водата и химическите елементи на почвата във вкусни разноцветни и ароматични плодове с различна зародишна възможност и свойства, различаващи се от свойствата на образуващите го елементи; така например физическите и химически свойства на водата се различават от свойствата на ябълчната семка. Ябълчната семка, докато стане такава е превърнала водата, светлината и твърдите почвени елементи в материя с присъщи на нея възможности. Но явява се въпросът, от къде първоначалната семка е получила свойството да превръща хранителните елементи в семка? Едно пясъчно зърно, ако го посеем, може ли да израсне и да даде плод? Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката? Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко. Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си.
към текста >>

10. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Измежду растенията Huter сочи спадащи към хармоничния натюрел: палмата, черешата, ябълката, -“към дисхармоничния - отровните растения, бодлите и пр.
Движенията им са грациозни, отмерени, благородни. Освен тия три първични (основни) натюрели Huter е установил още два полярни натюрела - хармоничният и дисхармоничният натюрел (фиг.5 и 6). От хармоничният тип се развиват благородните типове хора, които стоят на ръководна висота в живота. Те са „достойните“ в живота. От дисхармоничния натюрел се развиват обикновените хора и престъпните типове. Измежду растенията Huter сочи спадащи към хармоничния натюрел: палмата, черешата, ябълката, -“към дисхармоничния - отровните растения, бодлите и пр. Животни спадащи към дисхармоничния натюрел се считат множество грабливи и хищни животни - вълк, хиена, тигър и пр. Благородният елен, някои типове коне, петелът и др. се считат като представители на хармоничния натюрел. Хармоничните натюрели са всестранно (физически и душевно) развити творчески натури. Дисхармоничните - каквато и професия да заемат, носят много страдания и злощастия на хората.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната.
Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната. И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение. Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа.
към текста >>

12. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка?
Каквото започнат, всичко се разваля. Защо? Те нямат приятели, които да им помагат.Те трябва усилено да работят, да си създадат приятели. Ако пък сърдечната и умствената линии в ръката на някой човек са съединени, той е човек на противоречия. С такъв човек и да влезете в съдружие, ще се развали. Какво съдружие може да съществува между вълк и овца? Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка? Тук става сблъскване на интереси. Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е.
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дал му формата на една красива ябълка.
Аз ядох от него, укрепих силите си и можах да свърша молитвата си - да направя връзка с Първичната Причина. Този заек е днешния брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува тогава заради мене." ІІ Един Ангел много искал да разбере какъв е човешкия живот. Той постоянно се молил на Господа да го изпрати на земята. Най-после Господ се съгласил и го изпратил. Дал му формата на една красива ябълка. Ангелът цъфнал, завързал и особено много се зарадвал, когато забелязал, че всички хора обикалят около него, усмихват му се. Радостно му било, че те обръщат внимание на него. Но не била за дълго тази радост. Идва при него едно дете, взема го на ръце, и започва да го реже и да го дъвче. Много се изплашил ангелът.
към текста >>

14. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст.
В очите на тези хора най-често се четат и най-фините прояви на човешката душа - те са крайно изразителни. Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр. Те, обаче, не са най-честото явление. Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис. Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота.
към текста >>

Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки.
Те, обаче, не са най-честото явление. Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис. Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота. Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми. А клепките крият в себе си много подвижност.
към текста >>

У животните няма бяла ябълка на окото.
Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис. Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота. Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми. А клепките крият в себе си много подвижност. У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки.
към текста >>

Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка.
И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис. Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота. Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми. А клепките крият в себе си много подвижност. У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки. Очите им са топли и зеещи.
към текста >>

По-голямата част от очната ябълка е под оста - хоризонталната равнина, която минава през зеницата на окото.
Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи. – І. Дава окото на наблюдателя - наблюдателното око. По-голямата част от очната ябълка е под оста - хоризонталната равнина, която минава през зеницата на окото. Когато човек наблюдава, той свива клепките, тогава се вижда само ириса и предимно частта около зеницата. II. Дава окото на човек, който си представя нещата. Неговото око е по-отворено. Очната ябълка е над хоризонталната зенична ос. Тази ос и равнина са въображаеми, но постоянни, тъй като очната ябълка е която се движи нагоре и надолу.
към текста >>

Очната ябълка е над хоризонталната зенична ос.
Дава окото на наблюдателя - наблюдателното око. По-голямата част от очната ябълка е под оста - хоризонталната равнина, която минава през зеницата на окото. Когато човек наблюдава, той свива клепките, тогава се вижда само ириса и предимно частта около зеницата. II. Дава окото на човек, който си представя нещата. Неговото око е по-отворено. Очната ябълка е над хоризонталната зенична ос. Тази ос и равнина са въображаеми, но постоянни, тъй като очната ябълка е която се движи нагоре и надолу. Ирисът е наполовина видим. III. Поглед на мислещ човек. Оста минава го средата на очната ябълка. Клепките са отворени.
към текста >>

Тази ос и равнина са въображаеми, но постоянни, тъй като очната ябълка е която се движи нагоре и надолу.
По-голямата част от очната ябълка е под оста - хоризонталната равнина, която минава през зеницата на окото. Когато човек наблюдава, той свива клепките, тогава се вижда само ириса и предимно частта около зеницата. II. Дава окото на човек, който си представя нещата. Неговото око е по-отворено. Очната ябълка е над хоризонталната зенична ос. Тази ос и равнина са въображаеми, но постоянни, тъй като очната ябълка е която се движи нагоре и надолу. Ирисът е наполовина видим. III. Поглед на мислещ човек. Оста минава го средата на очната ябълка. Клепките са отворени. Погледът е спокоен, установен. IV.
към текста >>

Оста минава го средата на очната ябълка.
Неговото око е по-отворено. Очната ябълка е над хоризонталната зенична ос. Тази ос и равнина са въображаеми, но постоянни, тъй като очната ябълка е която се движи нагоре и надолу. Ирисът е наполовина видим. III. Поглед на мислещ човек. Оста минава го средата на очната ябълка. Клепките са отворени. Погледът е спокоен, установен. IV. представя юридическия поглед. Очната ябълка е издадена напред. Ирисът е напълно видим.
към текста >>

Очната ябълка е издадена напред.
Поглед на мислещ човек. Оста минава го средата на очната ябълка. Клепките са отворени. Погледът е спокоен, установен. IV. представя юридическия поглед. Очната ябълка е издадена напред. Ирисът е напълно видим. Клепките енергично отворени. Погледът е втренчен, изпитателен V. Философският поглед. Очната ябълка е слабо над оста, клепките са слабо насечени нагоре. VI.
към текста >>

Очната ябълка е слабо над оста, клепките са слабо насечени нагоре. VI.
Очната ябълка е издадена напред. Ирисът е напълно видим. Клепките енергично отворени. Погледът е втренчен, изпитателен V. Философският поглед. Очната ябълка е слабо над оста, клепките са слабо насечени нагоре. VI. Мъдреческият поглед, има очна ябълка много повече над оста, отколкото при философския поглед. Ирисът едва се досяга от клепките. Горната клепка е голяма. ресните при отворени клепки са насочени нагоре. Ъгълът сключен между клепките е доста удължен. VII.
към текста >>

Мъдреческият поглед, има очна ябълка много повече над оста, отколкото при философския поглед.
Ирисът е напълно видим. Клепките енергично отворени. Погледът е втренчен, изпитателен V. Философският поглед. Очната ябълка е слабо над оста, клепките са слабо насечени нагоре. VI. Мъдреческият поглед, има очна ябълка много повече над оста, отколкото при философския поглед. Ирисът едва се досяга от клепките. Горната клепка е голяма. ресните при отворени клепки са насочени нагоре. Ъгълът сключен между клепките е доста удължен. VII. Етичният поглед, има хармонично устроени клепки.
към текста >>

Очната ябълка е ориентирана нагоре - лъчът, който излиза из зеницата, насочен нагоре.
Ирисът едва се досяга от клепките. Горната клепка е голяма. ресните при отворени клепки са насочени нагоре. Ъгълът сключен между клепките е доста удължен. VII. Етичният поглед, има хармонично устроени клепки. Очната ябълка е ориентирана нагоре - лъчът, който излиза из зеницата, насочен нагоре. Това е още по-силно изразено в VIII - религиозния поглед. Когато човек се моли, той не може да гледа надолу. Погледът на човек, който се моли, сочи винаги нагоре и навътре. IX до XII са низходящи погледи. IX - представя погледа на физическата любов.
към текста >>

Очната ябълка и ирисът са наведени надолу.
Когато човек се моли, той не може да гледа надолу. Погледът на човек, който се моли, сочи винаги нагоре и навътре. IX до XII са низходящи погледи. IX - представя погледа на физическата любов. Когато физическата любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу. Очната ябълка и ирисът са наведени надолу. X - поглед на човек мислещ само за яденето. Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос. XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл. XII - даден е един тип на демоничен поглед. Зеничната ос остава над очната ябълка.
към текста >>

Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос.
IX до XII са низходящи погледи. IX - представя погледа на физическата любов. Когато физическата любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу. Очната ябълка и ирисът са наведени надолу. X - поглед на човек мислещ само за яденето. Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос. XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл. XII - даден е един тип на демоничен поглед. Зеничната ос остава над очната ябълка. Тези последни погледи е най-хубаво да се избягват. Тези 12 типа погледи са извлечени от самия Хутер като характерни из 20-хилядите очи и погледи, които той е събрал в своя очен изразен атлас.
към текста >>

Зеничната ос остава над очната ябълка.
Очната ябълка и ирисът са наведени надолу. X - поглед на човек мислещ само за яденето. Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос. XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл. XII - даден е един тип на демоничен поглед. Зеничната ос остава над очната ябълка. Тези последни погледи е най-хубаво да се избягват. Тези 12 типа погледи са извлечени от самия Хутер като характерни из 20-хилядите очи и погледи, които той е събрал в своя очен изразен атлас. Ако човек свикне да ги различава, той ще придобие основните елементи на едно по-подробно характерологично изучаване. Ще схване между другото, че от окото, от зеницата на човека излиза също светлина. Тази вътрешна светлина, този лъч излизащ от зеницата, може да бъде насочен нагоре или надолу.
към текста >>

15. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РИЛСКИ ВЕЧЕРИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ябълката, крушата, лозата няма какво да се самоусъвършенствуват.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО ДА СЕ ПРОЯВЯТ Днес хората са дошли до опасното положение да се самоусъвършенствуват. Те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си. Да се самоусъвършенствуват! Житното зърно няма какво да се самоусъвършенствува. Ябълката, крушата, лозата няма какво да се самоусъвършенствуват. Днес хората мислят само за себе си. * * * Светлината и топлината няма какво да се самоусъвършенствуват. Любовта, Мъдростта и Истината няма какво да се самоусъвършенствуват. Всички тия неща трябва да се проявят, а не да се самоусъвършенствуват. Да се проявят!
към текста >>

16. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Например, даваш някому ябълка.
Какъв може да бъде животът на листа, отделен от дървото? Този въпрос си има и друга по-дълбока страна. Една Велика Разумност прониква живота. Самият човек е фокус, извор, през който тя се проявява. Всичко, което човек има, дължи на дейността на Цялото. Например, даваш някому ябълка. Всъщност, какво даваш ти? Докато ти считаш, че това, което даваш, е твое, ти още живееш в света на илюзиите. Ти казваш, че тая ябълка е пораснала в твоята градина. Но тая земя е съществувала много по-рано, преди твоето раждане. С милиони години разумната природа е работила в света, додето превърне скалите в плодородната пръст, от която се ползуваш.
към текста >>

Ти казваш, че тая ябълка е пораснала в твоята градина.
Самият човек е фокус, извор, през който тя се проявява. Всичко, което човек има, дължи на дейността на Цялото. Например, даваш някому ябълка. Всъщност, какво даваш ти? Докато ти считаш, че това, което даваш, е твое, ти още живееш в света на илюзиите. Ти казваш, че тая ябълка е пораснала в твоята градина. Но тая земя е съществувала много по-рано, преди твоето раждане. С милиони години разумната природа е работила в света, додето превърне скалите в плодородната пръст, от която се ползуваш. После, самият живот, който е в дървото, е вложен пак от разумната природа. Тя щедро го дарява с топлина, светлина и пр. Но може да се възрази, че човек все пак е положил грижи за ябълката: поливал я, торил я и пр.
към текста >>

Но може да се възрази, че човек все пак е положил грижи за ябълката: поливал я, торил я и пр.
Ти казваш, че тая ябълка е пораснала в твоята градина. Но тая земя е съществувала много по-рано, преди твоето раждане. С милиони години разумната природа е работила в света, додето превърне скалите в плодородната пръст, от която се ползуваш. После, самият живот, който е в дървото, е вложен пак от разумната природа. Тя щедро го дарява с топлина, светлина и пр. Но може да се възрази, че човек все пак е положил грижи за ябълката: поливал я, торил я и пр. Материалите, които си давал на дървото и после, самите сили на собствения ти организъм, чрез които си работил, са пак почерпани от разумната природа! Когато човек дойде до горната идея, онова, което е считал за свое, поставя го на разположение на Великата разумност, която прониква света, на Бога! Някой може наглед да не притежава никакви външни блага. Но той има други богатства! Привидният сиромах и той е богат.
към текста >>

17. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта.
С твоето слънце пълно с радост, с твоите утрини пълни със свежест и красота, пъстрите и многообразни цветя, чудните привечери, пропити с обновителна тишина, звездните нощи и топлия ветрец, ти ни привличаш и събуждаш всякога нашата любов към теб. Пролет! - Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно задоволство, събужда това красиво име в нас! Ние те познаваме с малките цветя, които поединично почват да цъфтят и после пълнят китни поляни. И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет. В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта. На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова. Това е пролет. И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки.
към текста >>

И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта.
И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет. В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта. На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова. Това е пролет. И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта!
към текста >>

18. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Наистина, на първо време смисълът на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това.
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ P. B. Хайниш Двусмислени са. сведенията, които нашите сетива ни дават за външния свят. Наистина, на първо време смисълът на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това. Ала има и измами на сетивата. Интересното е, че в такива случаи ние не се доверяваме тъкмо на окото, нашето най-важно познавателно средство. Когато се съмняваме в реалността на нещо, ние бихме желали да го пипнем, да го похванем, както правят малките деца и едва когато можем да направим това, ние сме убедени, че не се касае за никаква измама. Общо взето, обаче, нашите сетива ни обслужват добре в царството на материята. Ние няма от какво да се боим, защото притежаваме сигурни мерки – можем да теглим, да мерим, да определяме точно нещата.
към текста >>

19. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ябълката, до вчера с голи клони, сега е с премяна на царска дъщеря.
С розова усмивка на малко дете тя гледаше слънцето и радостно поклащаше новата си дрешка, изтъкана от пурпур и роса. Изпитах тогава и радост, и тъга... Пролет, пролет, какво си ти, откъде идеш и къде си ти сега? И ти като Любовта идеш тайно и пак тайно си отиваш. Аз тръгвам по твоите чудни стъпки, търся те и мисля за тебе. Където и да погледна, виждам твоята вълшебна следа. Ябълката, до вчера с голи клони, сега е с премяна на царска дъщеря. Пчели бръмчат и събират сладкия нектар от цветовете. В разлистения лес радостно пеят птички. Навсякъде се говори за тебе. За тебе всичко пее и слави слънцето, което щедро облива земята със светлина. Вървях по твоите следи.
към текста >>

20. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр.
Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облекла днес. Учителят подема: — Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете. Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете. Също така и природата е писала във всички форми, които тя е изградила. Вие трябва да четете нейната свещена книга. Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му. Като ядете един плод добре, вие го четете. Ако не го ядете добре, не можете да го четете. И всеки човек е една свещена книга. И ако знаете да я четете ще намерите велики неща в нея.
към текста >>

21. НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една ябълка, откъсната от дървото, ще разкаже най-новата симфония на слънчевите лъчи.
Ясно е, че нито солите, нито белтъчините, мазнините и въглехидратите и нито витамините са в състояние да задоволят нуждите на организма. Самите те не са толкова нужни на живата клетка с химическия си състав, колкото с вида и структурата като носители на съответни сили. От това следва, че материята макар и да е израз на сили, тя служи като проводник — носител на други сили от по-висш произход, които са характерни и нужни за органическото царство. Не е ли тогава от значение видът, състоянието и начинът на приготовление на храната? Колкото една храна е по-пряк носител на живите сили на слънцето, толкова е по-ценна за организма. Една ябълка, откъсната от дървото, ще разкаже най-новата симфония на слънчевите лъчи. Ще предаде на човека най-новия живот на слънцето.
към текста >>

22. DU MAITRE - CE QUI VIENT DANS LE MONDE Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Положителното е в лещата, а отрицателното – в дъното на очната ябълка.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели. Ориентирането у животните Валтер Милс напоследък е изследвал електричеството в окото на животните и установил в него положително и отрицателно електричество. Положителното е в лещата, а отрицателното – в дъното на очната ябълка. Изследвано е електричеството и в ухото и пр.. Че способността за ориентиране у гълъба и другите животни не се дължи на зрението, това е очевидно. Гълъбът се забърква и не може да се ориентира, когато наближи някоя действуваща радиопредавателна станция. После, преди да отлетят в известно направление те правят предварително кръгове. Тия и тям подобни факти и множество други опити и наблюдения показват, че животните са радиоапарати – приемателни и предавателни. Тъй се обяснява тяхната способност за ориентиране.
към текста >>

23. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа.
Вярата осмисля живота, а последният е ковачницата за придобиването ù. Тя е средството за приемане радостта; дава на човека криле за работа и учение. Помага му във всекидневната работа, улеснява го за придобиване Божественото. Вярата е качество на Духа. Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага. Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа. Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят.
към текста >>

24. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва.
В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой.
към текста >>

25. OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Учителят казва: „Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл: крушата, ябълката, сливата и пр.
Какви щастливи минути ще достави този начин на обучение! Детският живот ще тече в една атмосфера на красота и поезия. Това условие е от голяма важност за пробуждане на вътрешните детски сили. Разумни сили работят в цялата природа. Ето защо общението на детето с нея ще го свърже с тия сили и това ще събуди у него нови идеи и чувства, ще развие духовните му заложби. Учителят казва: „Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл: крушата, ябълката, сливата и пр. Това може да се използува при обучението във възпитанието на децата: при обработване на дърветата, при рисуване на плодове и пр.. Детската работа всред природата не трябва да е механична. Ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася в него известни качества. Например, ако искате да станете енергични, отглеждайте череши. Фикусът внася спокойствие, добро разположение в човека.
към текста >>

26. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ще отидем при една слива или ябълка като при същества, в които работи едно разумно начало." При механичното отношение към природата, когато детето счита растенията като мъртви форми, то огрубява.
Ние ще разберем, че когато обикнем дърветата, цветята, тревите, насекомите, птиците и пр., част от безкрайното, която образува тяхната същина, ще премине в нас". Именно този дух, това ново отношение към природата трябва да има детето при своята работа всред природата. То ще счита всички треви, цветя, дървета, с които работи, като живи същества, съзнавайки че те са души, които са отзивчиви на неговата любов. Така постепенно то ще почувствува, че през всички форми минава един велик живот; че тази разумност, този живот, който минава през червея, пеперудата, мравката, цветето и пр., минава и през него, само че по друг начин. За новия дух, който трябва да прониква детския труд, Учителят дава следното изяснение: „Когато посадим няколко царевични зърна, няма да считаме, че те са мъртви, но ще ги наглеждаме като наши малки братчета. Ще отидем при една слива или ябълка като при същества, в които работи едно разумно начало." При механичното отношение към природата, когато детето счита растенията като мъртви форми, то огрубява. Тогава се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати. Когато детето отглежда една ябълка като мъртва форма, силите у него заглъхват. Онова, което ще внесе радост, светлина и подтик у детето при неговата работа всред природата, това е любовта. То ще обича тия цветя, дървета и треви, с които работи, ще ги чувствува като близки души, като сродни нему. Така одухотворената дейност на детето ще буди у него по-дълбоки мисли и чувства, ще раздвижи цялото му естество, ще има истинско възпитателно значение.
към текста >>

Когато детето отглежда една ябълка като мъртва форма, силите у него заглъхват.
То ще счита всички треви, цветя, дървета, с които работи, като живи същества, съзнавайки че те са души, които са отзивчиви на неговата любов. Така постепенно то ще почувствува, че през всички форми минава един велик живот; че тази разумност, този живот, който минава през червея, пеперудата, мравката, цветето и пр., минава и през него, само че по друг начин. За новия дух, който трябва да прониква детския труд, Учителят дава следното изяснение: „Когато посадим няколко царевични зърна, няма да считаме, че те са мъртви, но ще ги наглеждаме като наши малки братчета. Ще отидем при една слива или ябълка като при същества, в които работи едно разумно начало." При механичното отношение към природата, когато детето счита растенията като мъртви форми, то огрубява. Тогава се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати. Когато детето отглежда една ябълка като мъртва форма, силите у него заглъхват. Онова, което ще внесе радост, светлина и подтик у детето при неговата работа всред природата, това е любовта. То ще обича тия цветя, дървета и треви, с които работи, ще ги чувствува като близки души, като сродни нему. Така одухотворената дейност на детето ще буди у него по-дълбоки мисли и чувства, ще раздвижи цялото му естество, ще има истинско възпитателно значение. Тогава то няма вече да тъпчи цветята и да ги къса. Като се връща от излет, няма вече да носи букети цветя.
към текста >>

Учителят казва: „Най-напред при заниманието с математика не запознавайте децата с отвлечените принципи, а си служете с живите форми; например, дайте на детето круша, ябълка, диня и го подбудете да брои, колко семена има в тях, какви са те и пр.
трябва да става по такъв начин, че да не се предизвиква изкуствено напрягането на детските умствени сили. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Смятането и геометрията до 14 год. трябва да се изучават повече чрез интуитивните способности на детето. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14 г. Учителят казва: „Най-напред при заниманието с математика не запознавайте децата с отвлечените принципи, а си служете с живите форми; например, дайте на детето круша, ябълка, диня и го подбудете да брои, колко семена има в тях, какви са те и пр. То да знае, колко семена има във всеки плод, какви са тия семена, и пр. Това има значение. Така детето ще научи известни закони". Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почваше от елементите и после се идваше до цялото.
към текста >>

27. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек.
Разговорът почва за времето, за околните гледки и пр. и неусетно се издига до идейни висоти. Става въпрос за любовта. Учителят казва: — Ако всички приложите любовта, не ще да има болни. Ти си болен; дай път на любовта и ще имаш условия за оздравяване. Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек. Обичай Великото разумно начало в света и болестта ще си отиде. Невъзможно е да обичаш и да бъдеш болен. Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират.
към текста >>

28. ДВЕТЕ СЪЛЗИ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Д. Антонова ЯБЪЛКОВАТА СЕМКА Глас над семката зарита, в тишината глас шепти: — Знаеш ли, че беше скрита в ябълката златна ти?
Д. Антонова ЯБЪЛКОВАТА СЕМКА Глас над семката зарита, в тишината глас шепти: — Знаеш ли, че беше скрита в ябълката златна ти? Знаеш ли, любимке мила, че си слънчево дете, че ще станеш, златокрила, малко, хубаво дръвце? Глас над семката зарита, глас Божествен сладко пей: — Ти ще бъдеш най честита, слънцето кога изгрей. То ще дойде. Ледовете с кротостта си ще стопи. През прозорчето да свети пролетта ще видиш ти.
към текста >>

29. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния.
— Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м. В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка.
към текста >>

30. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Подобни опити освен с картофи са правени и със земната ябълка.
Ще разгледаме гореприведения пример. Лишаваме картофеното растение от подземните грудки. Такива грудки са необходими на растението, защото те са средство за неговото размножаване. Тогава растението, както казахме, образува нови картофени грудки по клоните. Това е именно компенсаторна регулация. Подобни опити освен с картофи са правени и със земната ябълка. Компенсаторна регулация представя изправянето на странични клони, когато се отсече главният стъблен връх. Също така при отсичането на главния отвесен корен, съседните хоризонтални коренови разклонения идват в отвесно положение. Ако отстраним един от двата семедела, то другият става по-голям. Това се нарича компенсаторна хипертрофия. Това е специален вид компенсаторна регулация.
към текста >>

31. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЕЯТЕЛЯТ II година / II том София, 1932-1933 Колцина от вас, като сте изяждали една ябълка, сте посяли семената и?
Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание.*** 3. СЕЯТЕЛЯТ II година / II том София, 1932-1933 Колцина от вас, като сте изяждали една ябълка, сте посяли семената и? Aз виждам, че страдате за изядените ябълки, круши, сливи, дини, на които не сте посяли семената. Казваш: Aз съм изял толкова плодове, и ако река да посявам семената им, няма да има място за тях. - Прав си, но от многото ябълки ще посееш семката само на една ябълка. Ще посееш едни семена на физическия свят, други - в сърдечния свят, трети - в умствения свят.*** 4. ДРЕХА НА ЖИВОТА II година / III том София, 1933 Една от задачите на живота е човек да бъде облечен.
към текста >>

- Прав си, но от многото ябълки ще посееш семката само на една ябълка.
Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание.*** 3. СЕЯТЕЛЯТ II година / II том София, 1932-1933 Колцина от вас, като сте изяждали една ябълка, сте посяли семената и? Aз виждам, че страдате за изядените ябълки, круши, сливи, дини, на които не сте посяли семената. Казваш: Aз съм изял толкова плодове, и ако река да посявам семената им, няма да има място за тях. - Прав си, но от многото ябълки ще посееш семката само на една ябълка. Ще посееш едни семена на физическия свят, други - в сърдечния свят, трети - в умствения свят.*** 4. ДРЕХА НА ЖИВОТА II година / III том София, 1933 Една от задачите на живота е човек да бъде облечен. - Ние не сме ли облечени? - Вие сте облечени само отвън, а вътре сте още голи. Само онзи е облечен и вътрешно, който е минал през великите страдания на живота.
към текста >>

32. Паневритмия - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление, или ще му издекламираш нещо, или ще му кажеш някоя хубава дума, или ще му дадеш някоя хубава ябълка, или ще му дадеш да помирише нещо - всички това действува възпитателно върху неговите чувства.
Ако някой мисли, че може да се влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората, това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например, някое дете не стои мирно. Как ще го усмириш? - Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление, или ще му издекламираш нещо, или ще му кажеш някоя хубава дума, или ще му дадеш някоя хубава ябълка, или ще му дадеш да помирише нещо - всички това действува възпитателно върху неговите чувства. Следователно, хората работят с числото 5, то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог. Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих. Мнозина ученици питат: защо еди-кой си мисли така? Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. - Защо еди-кой си чувства така?
към текста >>

33. Тайни и откровения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.
Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - животът на онзи свят, от който той ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен Разумен свят. С него трябва да търсим връзка всякога. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце, също е говор на великия Разумен свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е, която ни храни и пази, тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква всичко. За нея няма препятствия.
към текста >>

34. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Ябълката ражда, когато е здрава.
Казват, че човек мисли, когато се намери в трудно положение. Не, без да се намери в трудно положение, човек трябва да мисли! Представете си, че насадите една ябълчна семка и очаквате от нея плод. Кога ще роди тя? - когато е здрава, или когато е болна? - Ябълката ражда, когато е здрава. Кога тече изборът? - когато има вода в него, или когато пресъхне? - Когато има вода. Когато изворът пресъхне, никой вече не го посещава. Това значи да констатирате фактите, както са в действителност.
към текста >>

35. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша.
Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли, че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: Ще ми позволите ли да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица.Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка, и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче прясна пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение на трапезата и ще се нахранят.всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият от водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин. Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал.
към текста >>

36. БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нека да се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява, както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме, както се радваме на една хубава ябълка, както се радваме на един хубав извор,при който можем да си починем и да се разхладим.
Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност, и аз да зная, че към всички постъпвам тъй както и към себе си. Ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще искам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: братко, радвам се ,че те срещнах, радвам се , че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека да се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява, както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме, както се радваме на една хубава ябълка, както се радваме на един хубав извор,при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко, ние казваме: е като отидем на онзи свят! Че онзи свят е този свят! В дадения случай ти си в онзи свят! Господ ти казва: покажи любовта си към онзи твой брат!
към текста >>

37. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Във всяко живо същество да виждаш проявление на Бога: в една ябълка, в една малка мушичка, в каквото и да е.
Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца. Какво е новото учение? Новото учение е това: като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. Във всяко живо същество да виждаш проявление на Бога: в една ябълка, в една малка мушичка, в каквото и да е. Новото учение е това, което съществуваше преди да бяхте вие. То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго. Тази наука на новото учение е потребна за истинския живот.
към текста >>

38. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка.
В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка. Това голямо дърво се простираше върху цялото дворче като сайван. Вечер през топлите летни дни, сядахме под дървото и пеехме. Татко ни акомпанираше на китара, а ние трите деца и майка ми пеехме на няколко гласа. Това бяха блажени минути за мен. Ето, тази хармония на душите ни унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше живота ми, защото копнеех за хармония.” Първите спомени на В.Несторова за срещи с Учителя са от нейната детска възраст, когато майка й, почувствала силата на Неговото Слово, я води със себе си на “Опълченска” 66.
към текста >>

Весела Несторова си спомня: “На двора имаше стара ябълка, чиито корени бяха оголени.
В.Несторова отива в Мърчаево при Учителя. Прекарва там зимните месеци. Идват и други ученици. Групата се увеличава. Учителят и там е Център, Стимул за дейност. Весела Несторова си спомня: “На двора имаше стара ябълка, чиито корени бяха оголени. Учителят накара някои братя да донесат пръст и да я обградят с циментирани камъни, за да не се измива пръстта. Помогна на старата ябълка.” На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития. Но за да се види това, човек трябва да има духовно зрение. Весела Несторова има това виждане в душата си. Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”.
към текста >>

Помогна на старата ябълка.” На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития.
Идват и други ученици. Групата се увеличава. Учителят и там е Център, Стимул за дейност. Весела Несторова си спомня: “На двора имаше стара ябълка, чиито корени бяха оголени. Учителят накара някои братя да донесат пръст и да я обградят с циментирани камъни, за да не се измива пръстта. Помогна на старата ябълка.” На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития. Но за да се види това, човек трябва да има духовно зрение. Весела Несторова има това виждане в душата си. Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното.
към текста >>

39. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нея се казва също, че Македония, която е била досега ябълката на раздора, причина за конфликтите между двата братски народа, е еднакво нужна и скъпа и за Сърбия и за България и именно тя ще трябва сега да стане причината за тяхното сближение и обединение.
„Кралица Наталия" № 74 (угао Балканске) Београд — Югославия. Абонамент 80 динара. Списанието работи за възпитаването на югославската младеж в духа на неразривната солидарност между всички югославяни, в духа на хуманизма и на едно чисто, пропито с идеализъм народничество. Интересни за нас, българите, са две статии под едно и също заглавие, „Ние и българите“ поместени в два различни броя. В едната се опровергават твърденията на някои учени и публицисти, че българите не били славянско племе и че кръвната разлика била една от основните пречки за сръбско българско сближение. В нея се казва също, че Македония, която е била досега ябълката на раздора, причина за конфликтите между двата братски народа, е еднакво нужна и скъпа и за Сърбия и за България и именно тя ще трябва сега да стане причината за тяхното сближение и обединение. В другата статия се отхвърлят обвиненията, че българския народ, в своята целокупност, е виновен за престъпленията от неговите управници, които го тикнаха в братоубийствената война. Мара Белчева — Избрани песни. Мара Белчева прави избор от своето литературно дело. Ала нейните „Избрани песни" съвсем не звучат като антология — като избрани, всяка песен сама за себе си, заради своята стойност като отделна пиеска. И макар че този принцип е легнал в основата на подбора на песните (защото иначе не би могло и да бъде), и макар че много мънички песнички, с простотата с която са изпети, стават истински поеми, които започват от края си за да не свършат никога в душата на четеца („Пред огнището", „Сипе се полека мекий снег", „Вихър", „Есенна песен", „Идилия" и още други) — „Избрани песни“ звучи като една единна книга.
към текста >>

40. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Македония е била, е, и ще продължава да бъде занапред ябълката на раздора.
Балканската федерация От край време и до днес, в очите на другите народи Балканския полуостров се рисува като някакъв постоянно димящ вулкан, готов винаги да избухне. И то не напразно. Редица години тук се водиха непрестанни войни. Тук започна световната война. Тук имат огнището си редица революционни организации, чиято дейност, както се вижда, не ще престане да смущава реда в съответните държави и да бъде пречка за добрите отношения между балканските народи, докато не добият свобода или автономия за своите народи. Македония е била, е, и ще продължава да бъде занапред ябълката на раздора. В нея живеят българи, сърби, гърци и албанци. Българите се съсипват да доказват, че Македония е българска. Сърбите -тя е сръбска. Гърците и албанците и те имат свои претенции, ако не за цялата Македония, то поне за част от нея. И всички имат право.
към текста >>

Македония ще остане завинаги ябълка на раздора и нейното население няма никога да види спокойствие.
— От един дол дренки са — казва българската пословица. Каквито са едните, такива са и другите. Това е истината. Виновен е шовинизма, виновен е националния егоизъм, който съществува еднакво и в сърби и в българи. Обаче с шовинизъм въпроса няма никога да се разреши. Македония ще остане завинаги ябълка на раздора и нейното население няма никога да види спокойствие. Балканския полуостров ще остане завинаги димящ вулкан и арена на междуособни войни. Ний няма да видим мир, няма да видим спокойствие, няма да видим благоденствие докато държим на националния егоизъм. Това се отнася еднакво както за българите, така и за сърбите, така и за всички други народи, населяващи Балканския полуостров. Докато те слагат своите егоистични интереси над Истината и правдата, до тогава те ще страдат. Каквото е положението в Македония, почти същото е и в Добруджа и Тракия.
към текста >>

41. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"!
В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване. Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа. В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси. У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота. С една дума тези стихове са в духа на новото. Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята. Б.
към текста >>

42. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява.
Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новите разбирания на човека (Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.) И свет во тме светится (Житен клас) Новата основа на медицината (Д-р Стефан) Заяк и ябълка (басня – Дядо Благо) Нови усилия (Редакцията) Седмичен бюлетин СТО БРОЯ!
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Сто броя Към обединение! (Т. Чаушев) Към дело! Труд, работа и духовен живот (В. Пашов) Словото на Учителя. Новите разбирания на човека (Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.) И свет во тме светится (Житен клас) Новата основа на медицината (Д-р Стефан) Заяк и ябълка (басня – Дядо Благо) Нови усилия (Редакцията) Седмичен бюлетин СТО БРОЯ! Този е стотният брой па в. „Братство“, от началото па неговото съществуване. По този повод нека разменим няколко думи с нашите редовни читатели. В „Братство“ започна скромно, извънредно скромно, като малък периодичен лист, конто се поддържаше само от доброволните пожертвувания на своите читатели. Беше време, когато той излизаше едва веднъж в месеца, а понякога и по рядко.
към текста >>

Д-р Стефан Заяк и ябълка (басня) Беше есен.
Не молекулите и органите създават душата, а напротив душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи. И може би „чудните“ оздравявания, приписвани на най-големия окултист — Христос — след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди. Какви големи перспективи се разкриват пред очите на човечеството, когато без предубеждение посегне да направи свое достояние това, което счита днес за „окултно“ — и в областта на медицината! Д-р Стефан Заяк и ябълка (басня) Беше есен. Младата ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест. Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката. А тя му пущаше зърно след зърно и той хрупкаше вкусните и ароматни ябълки. Когато добре се насищаше, с радост отприпкваше обратно в гората. Но минаха дни, свършиха се ябълките, дойде зима.
към текста >>

Младата ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест.
Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи. И може би „чудните“ оздравявания, приписвани на най-големия окултист — Христос — след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди. Какви големи перспективи се разкриват пред очите на човечеството, когато без предубеждение посегне да направи свое достояние това, което счита днес за „окултно“ — и в областта на медицината! Д-р Стефан Заяк и ябълка (басня) Беше есен. Младата ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест. Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката. А тя му пущаше зърно след зърно и той хрупкаше вкусните и ароматни ябълки. Когато добре се насищаше, с радост отприпкваше обратно в гората. Но минаха дни, свършиха се ябълките, дойде зима. Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука.
към текста >>

Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката.
Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи. И може би „чудните“ оздравявания, приписвани на най-големия окултист — Христос — след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди. Какви големи перспективи се разкриват пред очите на човечеството, когато без предубеждение посегне да направи свое достояние това, което счита днес за „окултно“ — и в областта на медицината! Д-р Стефан Заяк и ябълка (басня) Беше есен. Младата ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест. Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката. А тя му пущаше зърно след зърно и той хрупкаше вкусните и ароматни ябълки. Когато добре се насищаше, с радост отприпкваше обратно в гората. Но минаха дни, свършиха се ябълките, дойде зима. Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука. След като изиграваше своите обичайни гимнастически упражнения, той се приближаваше до дънера и почваше да ръба с острите си зъби кората на ябълката.
към текста >>

Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука.
Младата ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест. Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката. А тя му пущаше зърно след зърно и той хрупкаше вкусните и ароматни ябълки. Когато добре се насищаше, с радост отприпкваше обратно в гората. Но минаха дни, свършиха се ябълките, дойде зима. Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука. След като изиграваше своите обичайни гимнастически упражнения, той се приближаваше до дънера и почваше да ръба с острите си зъби кората на ябълката. Къртеше късче след късче и ги ядеше, или ги плюеше. И това вършеше той почти всяка сутрин. Ябълката спеше, но сънят й беше един от най-ужасните, особено в онези минути, когато заекът се залостваше до дънера и започваше да забива острите си зъби в кората й. От време на време тя отваряше очи.
към текста >>

След като изиграваше своите обичайни гимнастически упражнения, той се приближаваше до дънера и почваше да ръба с острите си зъби кората на ябълката.
Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката. А тя му пущаше зърно след зърно и той хрупкаше вкусните и ароматни ябълки. Когато добре се насищаше, с радост отприпкваше обратно в гората. Но минаха дни, свършиха се ябълките, дойде зима. Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука. След като изиграваше своите обичайни гимнастически упражнения, той се приближаваше до дънера и почваше да ръба с острите си зъби кората на ябълката. Къртеше късче след късче и ги ядеше, или ги плюеше. И това вършеше той почти всяка сутрин. Ябълката спеше, но сънят й беше един от най-ужасните, особено в онези минути, когато заекът се залостваше до дънера и започваше да забива острите си зъби в кората й. От време на време тя отваряше очи. изглеждаше го с трепет, но нищо му не продумваше.
към текста >>

Ябълката спеше, но сънят й беше един от най-ужасните, особено в онези минути, когато заекът се залостваше до дънера и започваше да забива острите си зъби в кората й.
Но минаха дни, свършиха се ябълките, дойде зима. Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука. След като изиграваше своите обичайни гимнастически упражнения, той се приближаваше до дънера и почваше да ръба с острите си зъби кората на ябълката. Къртеше късче след късче и ги ядеше, или ги плюеше. И това вършеше той почти всяка сутрин. Ябълката спеше, но сънят й беше един от най-ужасните, особено в онези минути, когато заекът се залостваше до дънера и започваше да забива острите си зъби в кората й. От време на време тя отваряше очи. изглеждаше го с трепет, но нищо му не продумваше. — Безумен е този мой брат, казваше в себе си тя, когато го гледаше. — Татко наш небесни не му е дал такава повеля. Това той върши по своя воля, от незнание, от невежество, от глупост.
към текста >>

Ако той знаеше, че така аз ще загина, че никога вече няма да получи от мене ароматна ябълка, сигурно не би правил това.
От време на време тя отваряше очи. изглеждаше го с трепет, но нищо му не продумваше. — Безумен е този мой брат, казваше в себе си тя, когато го гледаше. — Татко наш небесни не му е дал такава повеля. Това той върши по своя воля, от незнание, от невежество, от глупост. Ако той знаеше, че така аз ще загина, че никога вече няма да получи от мене ароматна ябълка, сигурно не би правил това. Нека аз да умра, та той да научи един урок, по-умен да стане! На втората есен, когато заекът се надяваше да яде пак сочни ябълки, с голяма изненада забележи, че на ябълката няма ни ябълки, ни листа дори, а дънерът й — бял и сух. Тогава едвам заекът се замисли дълбоко и с въздишка промълви: — Не съм ли аз причина на всичко това?! Като тази ябълка, доброто жертва става — възпитава и безшумно, но разумно, то се умножава Дядо Благо Нови усилия Правейки тази решителна крачка напред, като удвояваме формата на вестника, ние си даваме точна сметка за многото нови и големи усилия, които ще ни са нужни за неговото редовно излизане: списването и печата се удвояват, а затова и усилията трябва да бъдат двойни. Същевременно ние имаме предвид известен риск — възможността някои абонати да се откажат да го получават поради увеличаването на абонамента му с 20 лв.
към текста >>

На втората есен, когато заекът се надяваше да яде пак сочни ябълки, с голяма изненада забележи, че на ябълката няма ни ябълки, ни листа дори, а дънерът й — бял и сух.
— Безумен е този мой брат, казваше в себе си тя, когато го гледаше. — Татко наш небесни не му е дал такава повеля. Това той върши по своя воля, от незнание, от невежество, от глупост. Ако той знаеше, че така аз ще загина, че никога вече няма да получи от мене ароматна ябълка, сигурно не би правил това. Нека аз да умра, та той да научи един урок, по-умен да стане! На втората есен, когато заекът се надяваше да яде пак сочни ябълки, с голяма изненада забележи, че на ябълката няма ни ябълки, ни листа дори, а дънерът й — бял и сух. Тогава едвам заекът се замисли дълбоко и с въздишка промълви: — Не съм ли аз причина на всичко това?! Като тази ябълка, доброто жертва става — възпитава и безшумно, но разумно, то се умножава Дядо Благо Нови усилия Правейки тази решителна крачка напред, като удвояваме формата на вестника, ние си даваме точна сметка за многото нови и големи усилия, които ще ни са нужни за неговото редовно излизане: списването и печата се удвояват, а затова и усилията трябва да бъдат двойни. Същевременно ние имаме предвид известен риск — възможността някои абонати да се откажат да го получават поради увеличаването на абонамента му с 20 лв. Всичко това, обаче, не е в сила да ни застави да се откажем от тази крачка, която е необходима и се налага от естественото развитие на вестника. Излизайки редовно в 4 страници, едва сега в.
към текста >>

Като тази ябълка, доброто жертва става — възпитава и безшумно, но разумно, то се умножава Дядо Благо Нови усилия Правейки тази решителна крачка напред, като удвояваме формата на вестника, ние си даваме точна сметка за многото нови и големи усилия, които ще ни са нужни за неговото редовно излизане: списването и печата се удвояват, а затова и усилията трябва да бъдат двойни.
Това той върши по своя воля, от незнание, от невежество, от глупост. Ако той знаеше, че така аз ще загина, че никога вече няма да получи от мене ароматна ябълка, сигурно не би правил това. Нека аз да умра, та той да научи един урок, по-умен да стане! На втората есен, когато заекът се надяваше да яде пак сочни ябълки, с голяма изненада забележи, че на ябълката няма ни ябълки, ни листа дори, а дънерът й — бял и сух. Тогава едвам заекът се замисли дълбоко и с въздишка промълви: — Не съм ли аз причина на всичко това?! Като тази ябълка, доброто жертва става — възпитава и безшумно, но разумно, то се умножава Дядо Благо Нови усилия Правейки тази решителна крачка напред, като удвояваме формата на вестника, ние си даваме точна сметка за многото нови и големи усилия, които ще ни са нужни за неговото редовно излизане: списването и печата се удвояват, а затова и усилията трябва да бъдат двойни. Същевременно ние имаме предвид известен риск — възможността някои абонати да се откажат да го получават поради увеличаването на абонамента му с 20 лв. Всичко това, обаче, не е в сила да ни застави да се откажем от тази крачка, която е необходима и се налага от естественото развитие на вестника. Излизайки редовно в 4 страници, едва сега в. „Братство“ навлиза в пълната си възраст. Едва сега в него може да се създаде по-голямо разнообразие, да се застъпят повече области на живота, да стане той, изобщо, по-ценен.
към текста >>

44. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В чепкате грозде, в ябълката, крушата, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н.
Какво изобилие от плодове! Какво разнообразие по вкус, форми, съдържание, красота и полезност! Какъв неизчерпаем източник, какви благоприятни условия за разумно, здраво, идеално хранене, за здрав, трезвен живот, подкрепян от разнообразните есенции и сили, съдържащи се в слънчевите дарове, в даровете на Бога — плодовете! Вземете в ръка една хубава чепка грозде, издигнете я и я погледнете! Нима може да искате некакво по силно, по-реално и по-красноречиво свидетелство за Бога, за това, че Той съществува, за това, че Той мисли за нас, за това, че Той ни обича и постоянно се грижи за нас, от изкусно направения и приспособен за нуждите ни плод? В чепкате грозде, в ябълката, крушата, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н. ние четем, ние ясно виждаме непрестанната грижа, непрестанната Любов на Бога, която се излива над нас. Бог мисли за нас. И Неговата мисъл, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове. Бог мисли за нас Той ни обича. Той непрестанно се грижи за нас.
към текста >>

45. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога тя била виждана в стария плевник, в други случаи в къщата, но най-често в овощната градина, изправена под една ябълка, която все още си цъфти над мястото гдето впоследствие, както казват, се намерило заровеното съкровище.
За да може човек да дойде до добрите постъпки, трябва да ги потърси в храма на любовта. Любовта ражда доброто и чрез него тя осмисля живота. Добрите постъпки са прекрасни и сладки плодове, които зреят само в градината на доброто и под слънцето на любовта. Г. Събев СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Грижите на умрялата скъперница Много пъти в мрака на вечерта съседните селяни са срещали една стара набръчкана жена, облечена в стари дрехи, по уединения път, който води през Лъмб, но винаги страхът ги е въздържал да заговорят с нея. Тя никога не повдигала глава, и спомагайки си с една крива тояга, не прилична на тези, които сега са в употребление, безшумно се мъкнела по своя път. Понякога тя била виждана в стария плевник, в други случаи в къщата, но най-често в овощната градина, изправена под една ябълка, която все още си цъфти над мястото гдето впоследствие, както казват, се намерило заровеното съкровище. Поколения преминали и нейните посещения все още продължавали. Един, който имал случая да я види, най-подробно описва нейното изсушено лице, нейните грубо изработени дрехи и нейната тояга. Той бил тъй изплашен щото избягал от мястото, макар да бил отишъл там по някоя бърза работа. „Нямаше я там, когато отидох да откъсна една ябълка, но щом като повдигнах ръка да откъсна плода, тя изведнъж се яви тъкмо отпреде ми“. Най-после, един наемател на фермата, малко ненормален от пиене, се осмелил да я попита за причините на нейните посещения.
към текста >>

„Нямаше я там, когато отидох да откъсна една ябълка, но щом като повдигнах ръка да откъсна плода, тя изведнъж се яви тъкмо отпреде ми“.
Тя никога не повдигала глава, и спомагайки си с една крива тояга, не прилична на тези, които сега са в употребление, безшумно се мъкнела по своя път. Понякога тя била виждана в стария плевник, в други случаи в къщата, но най-често в овощната градина, изправена под една ябълка, която все още си цъфти над мястото гдето впоследствие, както казват, се намерило заровеното съкровище. Поколения преминали и нейните посещения все още продължавали. Един, който имал случая да я види, най-подробно описва нейното изсушено лице, нейните грубо изработени дрехи и нейната тояга. Той бил тъй изплашен щото избягал от мястото, макар да бил отишъл там по някоя бърза работа. „Нямаше я там, когато отидох да откъсна една ябълка, но щом като повдигнах ръка да откъсна плода, тя изведнъж се яви тъкмо отпреде ми“. Най-после, един наемател на фермата, малко ненормален от пиене, се осмелил да я попита за причините на нейните посещения. Тя не отвърнала нищо. но като се приближила до стъблото на едно ябълково дърво, показала към една част от овощната градина, която никога не била копана. Когато разкопали, намерили богатство заровено дълбоко в земята; при копането на ямата сянката на почтено изглеждащата жена стояла на края. Когато извадили и последното гърне с пари, една неземна усмивка преминала по изсушеното лице на жената; нейната телесна форма взела да става все по малко и по малко ясна, до като най-после съвсем се изгубила.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка.
Възможно е всички тези теории да са прави — все има известна истина в тях. Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от тръна и го присади с клон от друго дърво, какво ще мисли трънът за това? Това е цяло нещастие за него. Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от тръна. Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността. Наследствеността е една присадка. Първичната природа на човека иде от първичната причина.
към текста >>

Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета.
Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от тръна и го присади с клон от друго дърво, какво ще мисли трънът за това? Това е цяло нещастие за него. Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от тръна. Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността. Наследствеността е една присадка. Първичната природа на човека иде от първичната причина. И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората.
към текста >>

Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия.
Варна братята работят добре и енергично. Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа. Пеят и свирят под диригентството на брате М. К. Пожелаваме през новата 1936 година да проявят по-голяма дейност, също така духовен подем и дейност да се събуди във всички кръжоци в страната. N. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Очите на човека излъчват електричество Американският физиолог Чарлз Рес печати в „Бюлетина на американското физиологическо дружество“ резултатите от своите издирвания в областта на човешкото електричество. Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия. Професор Рес е изучавал специално електричеството на очите и дошъл до забележителни изводи: оказало се, че човешкия поглед носи със себе си електрически заряд, действието на който може да бъде определено най-точно и даже измерено. Спиралата на проф. Рес Проф. Рес построил апарат, състоящ се от широка металическа тръба, вътре в която е окачена на жици също металическа спирала. Известно е, че подобна спирала, ако през нея минава електрически ток, започва да се върти по направление на магнитния меридиан на земята, т. е.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки облагороден плод ябълка или круша — е резултат на будната, напрегната мисъл на някой упорит овощар.
А външните лечебни средства могат само да подбудят тия естествени лечебни сили на организма. Те не могат ги заместят. Д-р Стефан Творците на истински блага Зад всяко създание стои мисълта на неговия творец. Няма творчество без мисъл. Строителите на едно здание са изразители на мисълта на архитекта. Всеки облагороден плод ябълка или круша — е резултат на будната, напрегната мисъл на някой упорит овощар. Всеки благороден човек е постижение на непрестанната и неуморната негова възвишена мисъл Истинските творци са творците на мисълта. Затова мъдрецът вижда твореца на аероплана в незнайния поет, който пръв е помислил, че може да литне като птица в простора. Мисълта е привидно не видима, привидно невидим е и истинският Творец. Но това не е всичко. Истинските творци представляват още една загадка; защото само истинските творци създават истинските блага, а благата, които те създават, са като тях — привидно невидими.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше.
Набързо се облякох и тръгнах след нея, но тя беше се вече скрила зад баира. Когато и аз се изкачих отгоре на баира, там се откриваше една хубава полянка, всред която беше разположено селското гробище, обградено с трънен плет. Малко настрана от гробищата имаше едно хубаво ябълково дърво, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили. Учителката седеше на левия край на скамейката и гледаше към далечните огнени езера на изтока, от конто щеше да изплува лъчезарният Феб. Слънцето изгря. Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше. Помислих си: или аз сънувана, или тя е луда. Горката, може би е полудяла от тъга по любимия си. С бързи крачки заобиколих гробищата и се приближих само на две крачки от учителката. Тя не ме виждаше, унесена в това, което й говореше невидимия й събеседник, седнал до нея. Очите й бяха сини, бистри като рилски езера, над които се издига високо чело, като кварцовите скалисти брегове, а вълнисто златистите й коси бяха заливани от слънчевите лъчи.
към текста >>

Една вечер го сънувах, дойде на бял кон и ми каза: „Хвърли черния креп, черните дрехи, мебелирай стаята си в бяло, за да ми е приятно когато ти идвам на гости; до селската гробища посей ябълка, до нея направи скамейка за двама души и лехи с цветя — бели карамфили, всяка заран, при изгрев слънце, аз ще идвам при тебе.
Разнесе се писък и плач на майки и деца, машината изпуска черни кълба дим, забумтя и потегли. Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на линията зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена. Почувствах болки в гърдите си. Когато минах моста, слънцето изгряваше, из него излезе един бял кон, който тичаше към мене. Като ме доближи спря се и от него леко скочи Той, и се събудих.“ Прелистих още няколко страници и чета: „Една година ходих по селските гробища да плаче. Една вечер го сънувах, дойде на бял кон и ми каза: „Хвърли черния креп, черните дрехи, мебелирай стаята си в бяло, за да ми е приятно когато ти идвам на гости; до селската гробища посей ябълка, до нея направи скамейка за двама души и лехи с цветя — бели карамфили, всяка заран, при изгрев слънце, аз ще идвам при тебе. ще връзвам коня си на ябълката и ще сядаме двама на пейката...“ Прелистих още няколко страници и чета: „Само един начин има, по който мога да дойда при тебе за повече време: — той е да ме родиш като твой Син. Очите ми ще бъдат сини, косите ми руси и ще имам един белег на дясната ръка, отгоре на китката, голям колкото нокътя на палеца ми.“ Вън се чуха стъпки, аз затворих дневника и го сложих на мястото му. Тя влезе в стаята, донесе млякото, сложи го на огъня да се вари, все така печална и замислена и после през цялото време на закуската като че ли се страхувахме да нарушим мълчанието. И все пак говорехме. Като че тя ми разказваше своя живот, своята любов, без да ми говори.
към текста >>

ще връзвам коня си на ябълката и ще сядаме двама на пейката...“ Прелистих още няколко страници и чета: „Само един начин има, по който мога да дойда при тебе за повече време: — той е да ме родиш като твой Син.
Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на линията зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена. Почувствах болки в гърдите си. Когато минах моста, слънцето изгряваше, из него излезе един бял кон, който тичаше към мене. Като ме доближи спря се и от него леко скочи Той, и се събудих.“ Прелистих още няколко страници и чета: „Една година ходих по селските гробища да плаче. Една вечер го сънувах, дойде на бял кон и ми каза: „Хвърли черния креп, черните дрехи, мебелирай стаята си в бяло, за да ми е приятно когато ти идвам на гости; до селската гробища посей ябълка, до нея направи скамейка за двама души и лехи с цветя — бели карамфили, всяка заран, при изгрев слънце, аз ще идвам при тебе. ще връзвам коня си на ябълката и ще сядаме двама на пейката...“ Прелистих още няколко страници и чета: „Само един начин има, по който мога да дойда при тебе за повече време: — той е да ме родиш като твой Син. Очите ми ще бъдат сини, косите ми руси и ще имам един белег на дясната ръка, отгоре на китката, голям колкото нокътя на палеца ми.“ Вън се чуха стъпки, аз затворих дневника и го сложих на мястото му. Тя влезе в стаята, донесе млякото, сложи го на огъня да се вари, все така печална и замислена и после през цялото време на закуската като че ли се страхувахме да нарушим мълчанието. И все пак говорехме. Като че тя ми разказваше своя живот, своята любов, без да ми говори. Изведнъж, без да искам и не зная защо, извиках смутено: „На 19 години съм“ Тя се усмихна и изведнъж стана пак сериозна.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И за ябълката златна, И за медената пита.
Утре заран, рой пчелица Пак ще се опиват. * * * Към ябълковия цветец Ти защо, цветеца мъничък, На пчелицата остави Твойта сладост да отнеме? Своя плод защо забрави? * Ах. детенце, много сладост В чашката си имам скрита. И за ябълката златна, И за медената пита. * Ти не виждаш ли как денем Слънце златно ме обгръща? Що пчелицата отнеме, Златен лъч отново връща. * Тя не чуваш ли как нощем Пей в клонете ми славея? Тази песен, тази сладост Аз в плода си ще налея. * * * Цветя Ще разцъфне по полето Момина сълза.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От една ябълка, или.
Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от синовете Ноеви се подигра с баща си. И с Лота се преповтори същата история. Лотовеате жена непослуша да не се обръща назад. Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат дървото на познание на доброто и злото. Та, нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или. както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно. Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете не Ноя, ще се подиграят с баща си. Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* * * Ябълката Другарката си малка, Видях че тъжна бе.
Как са чудни, как са сладки И червени те! Клончето: Пак ела, когато искаш, Миличко дете. И на други дай, да бъдат Радостни и те. Детето: Аз на моите другари Ей сега ще дам. Те под слънцето играят На полето там. * * * Ябълката Другарката си малка, Видях че тъжна бе. От сините очички Сълзица се проле. * „Тя трябва да се смее“! Аз в себе си казах. . . Какво ли да направя?
към текста >>

В миг ябълка видях * Узряла на дървото.
От сините очички Сълзица се проле. * „Тя трябва да се смее“! Аз в себе си казах. . . Какво ли да направя? В миг ябълка видях * Узряла на дървото. За клона се хванах, Откъснах я и мигом При другарката си бях. * Подадох я. Ръчица Протегна тя и взе. Загледа ме и ето Тъй мило се засме. * Засмях се аз и двете С заловени ръце В градината литнахме Запели от сърце.
към текста >>

52. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа.
Когато се казва, че можем да бъдем едно с Христа, разбирам, че у нас трябва да действа желанието, да изпълним волята Божия. Значи нашата воля и волята на Христа трябва да действат в една и съща посока. Когато волята на хората се съединява в едно, тогава те стават силни. Някой казва: Аз оправих този свят. На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път. Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат. Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте. По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие? Той само загатна това, но намери един изходен път.
към текста >>

Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте.
Някой казва: Аз оправих този свят. На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път. Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат. Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте. По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие? Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина.
към текста >>

53. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Орехът е готвач, крушата е готвач, ябълката е готвач, сливата, черешата са готвачи, картофите са готвачи и т. н.
Тя не знае да готви. Да се научи да готви и той ще бъде доволен от нея. И ако жената не обича мъжа си, нека и той се научи да готви добре. За сега нито жените, нито мъжете са добри готвачи. В природата най-добрите готвачи са плодните дървета. Орехът е готвач, крушата е готвач, ябълката е готвач, сливата, черешата са готвачи, картофите са готвачи и т. н. И тъй, новото верую в света седи в разбирането и прилагането на любовта по пътя на най-малките разходи. Ние ще оставим сегашния си живот такъв, какъвто е, не трябва да се борим с него. Никога не се борете със себе си, но се борете със своите лоши наклонности. Дори още по точно ще ви кажа: не се борете и със своите лоши наклонности, но ги канализирайте. Не се борете със себе си, защото нищо няма да придобиете.
към текста >>

54. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти му дай една ябълка и му кажи: Искам да видя как ще изядеш ябълката.
Като им кажат някоя обидна дума, те веднага се засягат и казват, че никой не ги обича. Тебе никой не те обича, ами ти кого си обичал? Сега се изискват хора, братя и сестри, които да не се обиждат. Затова оставете празните думи настрана. Срещнеш някого, който много те обича. Ти му дай една ябълка и му кажи: Искам да видя как ще изядеш ябълката. Както Бог ни е създал, така трябва да си останем, с една вечна свобода. Любов, която не създава свобода, това е едно робство. Това е една проказа. Така е казал и Христос. Любов, която не дава свобода, е проказа, тя е една лъжа Ти ще вярваш на онзи, когото обичаш, както Бог вярва.
към текста >>

55. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка ябълка, всяка круша, че реша, слива, картофа, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека.
Следователно, ако човек не употребява съответна храна за своя организъм, както и съответен начин на дишане, той ще носи последствията на това нарушаване. Когато диша, човек трябва да държи в ума си добри мисли, да не диша със страх. Като диша, той трябва да вярва, че във въздуха се крие една Божествена сила, която е в състояние да пречисти неговата кръв. Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползвали от нея. Ако те разбираха това нещо, то като приемаха храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея. Всяка ябълка, всяка круша, че реша, слива, картофа, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат. Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви. Без любов нито един народ не може да прогресира. Дотолкова, доколкото гражданите, поданниците на една държава, на един народ имат съзнание и любов помежду си и живеят един за друг, дотолкова могат да прогресират правилно.
към текста >>

56. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като видя едно семенце от ябълка, мене ми е приятно, защото зная, че Бог живва в тази ябълка.
Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш? За мене е важно, като срещна един човек, да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, мене ми е приятно, защото зная, че Бог живва в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение.
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си.
Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон, се отнася и до крушата и до всички останали плодове. Бог е създал всяко нещо, за да служи. Щом е създал човека, и на него е дал същата задача — да служи. И в Писанието е казано: Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огън се хвърля. Това недаване плод от страна на лозената пръчка подразбира отказването на човека да служи Следователно, докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка.
Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с успокояваща музика. Ескирол, прочут френски лекар, казва: „Музиката действа най-силно върху тялото и душата и аз си служа с нея постоянно при душевните болести. Може да не лекува, но успокоява, затова е твърде ценно средство и не бива да се пренебрегва.“ Гладстон, когато се чувствал нервно разстроен — нещо, което се случвало от време на време — карал да му пеят любимите му зимни. Хербърт Спенсър, когато имал силни невралгични болки, лягал и нареждал да му свирят някоя нежна мелодия, и получавал непременно облекчение. И аз имам подобен опит. Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка. Музиката е масаж на душата, или студен ободряващ душ, според това от какво имаме нужда. Всяко дете трябва да расте в дома, където има постоянно музика. Младостта на всекиго трябва да бъде свързана с някоя радостна песен, която отпосле в живота му ще събужда светли спомени и ще го кара да преживява наново старата радост. Никога не мога да слушам Хенделовото „Ларго“ без да преживявам отново радостните неделни дни на моето детство, защото почти всеки ден го свиреха у дома. Не лишавайте детето от благодатното влияние на музиката.
към текста >>

59. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ябълката (стих.) – Ал. Г.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: По пътя на светлината – Пламен Група чужденци на Рила (снимка) Планината (стих.) – Ал. Г. Суша – Буча Бехар Словото на Учителя. В зората на новата епоха. (из съборната беседа „Опознаване“ – 12 август 1939 г., Рила, езерата) Аз виждам (стих.) – Ек. Ябълката (стих.) – Ал. Г. Цветя от рила (стих.) – S. Пази се! Новото учение (продължение от бр. 246) – Вл. Пашов Из науката и живота.
към текста >>

Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине.
Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта свята правда! * Аз виждам: един последен, властен порив на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята. Един всесилен, всевластен порив от небето разпалва нетленната искра, в сърцата на всички конто си рекъл: да ся начало на Твойта слава и величие! * О, иде края на царя на таз земя! Затова на всички викам, да бъдем винаги готови, да смъкнем тежките окови, и в сияйний ден на свободата, да грейне всекиму в душата Любовта Божия — великий дар награда за теглата! Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине. * Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни. * Но кога усети в цветни пазви новия и крепнещ малък плод радостта й нямаше ни брод, нито с думи може се изказа . . . * В колко бури в колко много мълнии ябълката трепна не веднъж, но слънцето и летен едър дъжд със обилен сок плода напълни. * И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен.
към текста >>

* В колко бури в колко много мълнии ябълката трепна не веднъж, но слънцето и летен едър дъжд със обилен сок плода напълни.
Затова на всички викам, да бъдем винаги готови, да смъкнем тежките окови, и в сияйний ден на свободата, да грейне всекиму в душата Любовта Божия — великий дар награда за теглата! Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине. * Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни. * Но кога усети в цветни пазви новия и крепнещ малък плод радостта й нямаше ни брод, нито с думи може се изказа . . . * В колко бури в колко много мълнии ябълката трепна не веднъж, но слънцето и летен едър дъжд със обилен сок плода напълни. * И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен. Ал. Г. ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. * А той замислен, мълчалив, като мъдрец, вглъбен в разгадки спокойно среща и изпраща един след други вековете. * Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава.
към текста >>

* И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен.
Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине. * Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни. * Но кога усети в цветни пазви новия и крепнещ малък плод радостта й нямаше ни брод, нито с думи може се изказа . . . * В колко бури в колко много мълнии ябълката трепна не веднъж, но слънцето и летен едър дъжд със обилен сок плода напълни. * И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен. Ал. Г. ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. * А той замислен, мълчалив, като мъдрец, вглъбен в разгадки спокойно среща и изпраща един след други вековете. * Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава. * Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок.
към текста >>

60. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

огънят, от които трябва да се пази, цветята, полянката, облакът, слънцето и др.; или сливките, червената ябълка, зарзалийката, прасковка и др.
„Дневник“ ДЕТСКИ ОБРАЗИ от Теофана Савова Една книжка от 32 странички, която по външния си вид и по съдържание няма особени изискания; една сбирка от поучителни монолози, в които говорят неодушевените предмети и са отправени към най-невиното същество — детето, написани във формата на къса проза с вътрешен музикален ритъм. Неодушевените предмети, които заобикалят живота на детето било в неговия родителски дом или вън от него всред природата, говорят с езика на човека, одухотворени от авторката, идвайки полезни съвети на наивното, несръчното и невинно дете. Това е една особена форма за изказване, един особен начин за възпитателно въздействие върху невръстното дете чрез одухотворяване на неодушевените предмети, които са като неразделна част от неговия живот в къщи и навън. В тези монолози на мъртвата природа, героите в които са разните предмети или природни явления, като ръчичките, устичката, очичките, ушенцата на детето; масичката: креватчето, чорапчето, стаичката и пр. в къщата на детето: или пък водата. огънят, от които трябва да се пази, цветята, полянката, облакът, слънцето и др.; или сливките, червената ябълка, зарзалийката, прасковка и др. всичките му говорят на най-нежен и мил език, който милва като майчина ласка и ги облива с невидима обич на мъртвата природа. Ще цитирам някои от тези монолози, за да се илюстрирам. Житения клас говори .Зрънцата ми са зрели вече. Сега очаквам пъргави ръце и здрави зъбки . . .
към текста >>

, казваше ябълката: сега чакам едни нежни ръчички да ме откъснат, едни бели зъбки да ме хапнат и едно здраво стомахче да ме приеме…“ „Детенце, детенце!
Не ни отнемай мъничката радост — да те гостим със сладък плод! “ „Заповядай, заповядай“, каза малката черешка, обкичена с плод. Откъсни си! Хапни си! „Аз съм зряла вече! , казваше ябълката: сега чакам едни нежни ръчички да ме откъснат, едни бели зъбки да ме хапнат и едно здраво стомахче да ме приеме…“ „Детенце, детенце! “, извика малката полянка, „моля ти се. ела да ми помогнеш! Да вземеш тези книжки и огризки от по мен.“ Водата говори: Вечер е. Време е за нощуване, нали? Подай ръчичките ти да измия?
към текста >>

61. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е лъжа това, че някой взел една ябълка Не е лъжа това, че един гладен, като минавал покрай едно лозе, откъснал си един-два грозда да подкрепи силите си.
което прави човека болен. Лъжата е всичко онова в света, което става причина за хилядите нещастия и страдания на хората. С тази лъжа именно трябва всички хора да ликвидират. Не е лъжа това, че някой взел от някъде един хляб. Гладен бил човекът, три деня не е ял, взел един хляб. Не е лъжа това, че някой взел една ябълка Не е лъжа това, че един гладен, като минавал покрай едно лозе, откъснал си един-два грозда да подкрепи силите си. Лъжата седи на друго място. Всяко нещо, което спира човешкия прогрес, е лъжа. Ти, който остаряваш, престани да лъжеш. Ти. който се разболяваш, престани да лъжеш. Болестите се дължат на лъжите на миналото.
към текста >>

62. -

Една книга е отвлечена работа, но една ябълка, един орех, интересува го.
При сегашните условия, при нашето сегашно развитие, ако ни въведат в една по-висша форма на живот, той ще бъде несъобразен. Запример, вие можете да направите един малък опит. Ако вие сте едно малко дете между големите хора, то като поседи, ще му стане скучно. То няма с какво да се занимава, затова ще започне да иска орехи, ябълки, това, онова. Детето не се интересува от нашите книги. Една книга е отвлечена работа, но една ябълка, един орех, интересува го. Та вие понякога казвате: ония дълбоките работи искаме да знаем ние. Дълбокото, това е книгата. Ако остане туй дълбокото нещо да те храни, ти гладен ще умреш Аз наричам Божествено онова, което постоянно се влива в нас. За мене животът онова, което постоянно се влива в мене. Водата, която постоянно влиза в мене, храната, всяка човешка мисъл, която възприемам — това е животът.
към текста >>

63. -

(Следва) ЯБЪЛКИТЕ Ябълката отлично вирее у нес, и затова е доста разпространена.
Всички техни букви ще имат ясна, проста и завършена форма, препинателните знаци ще бъдат поставени грижливо на своето място, ясни ще бъдат и междуредията. 3. Всяка вълнистост на линиите (вълнисти редове, вълнисти украси на подписа) е характерна за хора, които проявяват известна извъртливост в мисъл та, хитрина. 4. Преобладаването на ъгли в писмото показва твърдост и настойчивост в прокарване на своите възгледи и в осъществяване на своите замисли, а също и склонност към конфликти. Кръглите букви и линии в почерка, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив. Резките, ъгловати движения в почерка, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр. (Следва) ЯБЪЛКИТЕ Ябълката отлично вирее у нес, и затова е доста разпространена. Според официалните данни, ние сме имали през 1935 год. 349,392 млади и 262,100 плодоносни ябълкови дървета. Забелязва се, че броят на младите още неплодородни ябълкови дръвчета е бил много по-голям от броя на плодоносните. Това показва, че се насаждат масово нови дръвчета, и че тая култура е във възход. Ние имаме множество отлични видове ябълки, които намират пазар на сравнително добра цена вътре и вън от страната.
към текста >>

64. -

Ти една круша не можеш да обичаш както една ябълка.
Казва се: да обичаш. Но да обичаш, това е цяла наука. Трябва да знаеш как да обичаш. Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин. Любовта към всички неща е крайно разнообразна. Ти една круша не можеш да обичаш както една ябълка. Както обичаш една ябълка, не можеш да обичаш една слива. Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото, например, ни привлича, но ние не можем безнаказано да обичаме парите. Всеки, който е обикнал парите, той е свършил със смъртта. Така, един богат англичанин, милионер, влиза да прегледа своето богатство.
към текста >>

Както обичаш една ябълка, не можеш да обичаш една слива.
Но да обичаш, това е цяла наука. Трябва да знаеш как да обичаш. Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин. Любовта към всички неща е крайно разнообразна. Ти една круша не можеш да обичаш както една ябълка. Както обичаш една ябълка, не можеш да обичаш една слива. Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото, например, ни привлича, но ние не можем безнаказано да обичаме парите. Всеки, който е обикнал парите, той е свършил със смъртта. Така, един богат англичанин, милионер, влиза да прегледа своето богатство. Влиза вътре в скривалището, но забравил ключовете отвън.
към текста >>

65. -

Един малък плод, една малка ябълка я съблазни — така е според разказа.
Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Христос казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не можете да бъдете мои ученици“. Ако тебе те съблазнява най-малкото нещо, ако тебе те съблазнява една жена, ако тебе те съблазнява един мъж, ако тебе те съблазнява едно дете, един слуга, ако тебе те съблазняват няколко звонкови монети, ако тебе те съблазнява една дреха, един плод, ти не си свободен. Сега не мислете, че престъплението седи в големите неща. Ева направи една детинска погрешка. Един малък плод, една малка ябълка я съблазни — така е според разказа. Малка е повидимому. Онази кибритена клечка е малка, главичката й е съвсем малка, но може да произведе цял пожар. Малките пожелания, колкото и да са малки, водят след себе си големи последствия. С отказването от малките пожелания, добиваме голяма добродетел. Не само да се отказва човек, да се бори, не само да драснеш кибритената клечка да запалиш плевнята, но да вземеш семката, да пробиеш една дупка и да посадиш .
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг.
Очи с малки, слаби вежди, с малко косми и много дълги закръглени клепки (фиг. 9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост. 8. Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По всичко изглежда, че териториите на балканските държави ще бъдат разграничени според принципа на народностите, като се отнеме от домена на техния постоянен антагонизъм досегашната ябълка на раздора — Македония, на която ще се даде, вероятно, един режим, който най-добре подхожда, в настоящия момент на нуждите и аспирациите на нейното измъчено население.
Няма съмнение, че сключването на окончателния мирен договор с Германия ще бъде бърже последвано от сключване на такива договори и с Австрия. Унгария, България и Турция. Работи се паралелно по всички тия договори: комисиите заседават непрекъснато, внасят своите доклади в Съвета на четиримата (Уйлсон, Лойд Джордж, Клемансо и Орландо) н наскоро светът ще въздъхне с облекчение, че се е освободил от кошмара на последиците от кръвопролитията на войната. И въпросът за въдворяване нов ред в работите на Русия не ще закъснее да получи благоприятно разрешение. Може да се твърди с увереност, че промяната на режима в тая страна ще бъде почти едновременен отглас на подписването на мира в Париж. По всичко изглежда, че териториите на балканските държави ще бъдат разграничени според принципа на народностите, като се отнеме от домена на техния постоянен антагонизъм досегашната ябълка на раздора — Македония, на която ще се даде, вероятно, един режим, който най-добре подхожда, в настоящия момент на нуждите и аспирациите на нейното измъчено население. Турция се разпределя на сфери на влияние между държавите от Съглашението. със запазване номиналния авторитети на Халифата. В България У нас вавилонското смешение на езиците продължава. Министерският кабинет бе реконструиран чрез една ловка игра. на която станаха жертва едни.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка.
В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно училище. Всичко, което става в училище, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика. Учителската личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети. Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка. Трябва да работим в училището по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка. Но сега пита се: коя е тайната за възбуждане интерес у учениците? Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците.
към текста >>

Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка.
Учителската личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети. Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка. Трябва да работим в училището по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка. Но сега пита се: коя е тайната за възбуждане интерес у учениците? Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците. Тук освен личността на учителя, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в училището и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа. От няколко века насам педагозите като Каменски, Русо, Песталоци и пр.
към текста >>

Трябва да работим в училището по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка.
Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка. Трябва да работим в училището по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка. Но сега пита се: коя е тайната за възбуждане интерес у учениците? Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците. Тук освен личността на учителя, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в училището и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа. От няколко века насам педагозите като Каменски, Русо, Песталоци и пр. постоянно казват, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Езикът на ябълката.
— Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората.
към текста >>

— Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката.
Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове.
към текста >>

Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас.
Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове. И ето сега тя е щастлива, защото е постигнала своя идеал.
към текста >>

Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове.
— Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове. И ето сега тя е щастлива, защото е постигнала своя идеал. Какъв е сега езикът на ябълковото дърво? То сега се обръща към нас и ни казва: „както аз не живях безплоден живот, така и ти вържи плод. Твоят живот да не е излишен за човечеството. Постарай се, колкото можеш, да работиш за общочовешкото благо, и в такъв случай, при залязване на сегашния ти земен живот, при хвърляне поглед в миналото, ще кажеш, че не си живял напразно.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят.
Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730. Оригиналите им всякога може да се прегледат. Тодор Ф. Сюард. Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената. Често говорим за материални закони, но такива не съществуват. Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят. В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях.
към текста >>

Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа.
Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части. Топчицата или краят на носа може да бъде връхлест, четвъртит или лопатест. Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към користолюбие, скритост и скъперничество. Четвъртитият край на носа изобразява една справедлива, мъдра и благоразумна натура; това е вкус към изтънченост и разсъдливост. Лопатестият или сплеснатият край на носа означава груб вкус, без правило, или, по-добре казано, това е липса на вкус.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На край спазмата се свършваше с няколко движения нагоре и надолу на адамовата ябълка.
Това състояние се характеризира с едно крайно повърхностно и бързо дишане (около 100 в минутата), придружено с тръпки и продължително издишаме, чрез обръщане главата назад и силно протягане. Това силно издишане се дължи на преувеличеното свиване на коремните мускули, гръклянът на Ева бе почти затворен и оставаше да излиза въздуха твърде бавно. При тия условия, коремните органи се намираха Силно стегнати между диафрагмата и областта на корема като образуваха от двете възвишения една преса. В известни моменти, усиленото издишане приличаше на прекъсвани остри спазми. Всичките вратни мускули силно свити и вените издути. На край спазмата се свършваше с няколко движения нагоре и надолу на адамовата ябълка. Ръцете изстиваха и сърцето биеше от 100 — 110 пъти. 3. Ектоплазмическото явление. Два пъти медиумът даде да се види, във време на обсебването си, една субстанция, наречена „ектоплазма“. И двата пъти тая субстанция излезе от устата на Ева и после тя пак я погълна. Вън от устата, ектоплазмата се показа дълга около 6 сантиметра.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Главата й, забулена, изглеждаше много малка, почти колкото една ябълка.
От бързия ми поглед и смущението ми проявата като че ли се неутрализира. Обещах си да не гледам вече докато формата не почне да .се отличава ясно. След две минути светлината пак се появи. Почаках малко и полекичка се обърнах на ляво. Тогава видех близко до мен една човешка форма, осветена от лъчиста светлина, излизаща от гърдите й и малко възсинкава. Главата й, забулена, изглеждаше много малка, почти колкото една ябълка. Но цялата фигура като че ли почна да се уголемява. Пред мен се представи една напълно формирана жена, наведена над мен, и ме гледаше. Тя е Кати, да, същата е, казах си тогава. Забелязах брадичката й и стори ми се, че тя е толкоз малка, каквато аз не съм никога рисувал. Но пак видях в нея същата ангелска усмивка, пълна с прелест.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България.
Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, на чело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стояха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното“ духовенство, с началник един владика.1) Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избягнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народи? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 год. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско-българска война, по подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В .1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна“ и „безспорна“ зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски.
към текста >>

Кой е начинът, за да се превърне Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едно- племенни народи в ябълка за мир и радост?
сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор. Кога и как ще се освободи тя от тяхното владичество? Те открито заявяват, че ще изтребят цялото македонско население с огън и меч, но няма да я отстъпят. Също така се заканват и на обезоръжена България — да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия. Кое е средството да се избегне тая нова човешка касапница и това взаимно унищожение на двата братски народи? Кой е начинът, за да се превърне Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едно- племенни народи в ябълка за мир и радост? Ето въпросът. Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия“, щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота. Най-сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo“, какъвто живописен пример даде, между другото, и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в европейската война и с последния итало-югославянски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращят.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея.
Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод.
Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън.
към текста >>

Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята.
— „правилното и тактичното отстъпление“ на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? — вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ябълка или портокал.
зъбни вещества, може да стане само чрез зъболекарска операция, при което зъболекарят замества повредените тъкани с изкуствен минерален или метален материал. Затова от още по-голяма важност се явява предпазването на зъбите. В това отношение обикновената наука ни дава ценни упътвания. Те са следните: 1) Чистене на зъбната кухина по възможност след всяко ядене или най-малко веднъж на ден, най-добре при лягане, със зъбна четка и зъбен прах или зъбна паста. Превъзходно самоочистване на зъбите, — особено на зъбните междини и трапчинки, — става, когато на края на яденето човек изяде с грижливо дъвчене суров плод, напр. ябълка или портокал. Така зъбите 1) механически ще се очистят от всички лепливи хранителни частици и 2) чрез овощните киселини, които съществуват в ябълката или портокала се разтварят лепливите слизни материи върху зъбите. Препоръчва се на хората, които имат обикновено твърде леплива плюнка, да проплакват устната кухина със слаб разтвор от овощна киселина и с този разтвор да се чистят и зъбите. Тая практика е твърде разпространена в Америка. Хранителните частици, изостанали в зъбните междини, като месни влакънца и пр., трябва да се очистят със зъбна чистачка. Обаче, съвсем не се препоръчва обикновената дървена зъбна чистачка, защото тя е доста дебела, твърде лесно се пречупва и лесно заразява венците.
към текста >>

Така зъбите 1) механически ще се очистят от всички лепливи хранителни частици и 2) чрез овощните киселини, които съществуват в ябълката или портокала се разтварят лепливите слизни материи върху зъбите.
Затова от още по-голяма важност се явява предпазването на зъбите. В това отношение обикновената наука ни дава ценни упътвания. Те са следните: 1) Чистене на зъбната кухина по възможност след всяко ядене или най-малко веднъж на ден, най-добре при лягане, със зъбна четка и зъбен прах или зъбна паста. Превъзходно самоочистване на зъбите, — особено на зъбните междини и трапчинки, — става, когато на края на яденето човек изяде с грижливо дъвчене суров плод, напр. ябълка или портокал. Така зъбите 1) механически ще се очистят от всички лепливи хранителни частици и 2) чрез овощните киселини, които съществуват в ябълката или портокала се разтварят лепливите слизни материи върху зъбите. Препоръчва се на хората, които имат обикновено твърде леплива плюнка, да проплакват устната кухина със слаб разтвор от овощна киселина и с този разтвор да се чистят и зъбите. Тая практика е твърде разпространена в Америка. Хранителните частици, изостанали в зъбните междини, като месни влакънца и пр., трябва да се очистят със зъбна чистачка. Обаче, съвсем не се препоръчва обикновената дървена зъбна чистачка, защото тя е доста дебела, твърде лесно се пречупва и лесно заразява венците. Човек трябва да си поръча за своя лична употрябва зъбна чистачка от тънка златна или сребърна пластинка, която е толкоз тънка, че лесно може да прониква в зъбните междини.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост.
в митовете на разните народи се съдържат дълбоки закони за развитието на човешката душа и на света. Но само окултизмът, въз основа на по-дълбокото знание, е в състояние да изтъкне вътрешния смисъл на тези дълбоки алегории, които се съдържат в митовете, и да ги отдели от примесите. Херкулес още в люлката си убива два змея, след това един лъв, после — една хидра (ламя), която имала способност на местото на всека отсечена глава да си образува нови две. След това се бори с центавра, който има човешка глава и конско тяло. После побеждава цербера — кучето, което пази ада. След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост. Дървото със златните ябълки се пазело от змей с 100 глави. Нали има много народни приказки, дето героят отива да дири градината със златните ябълки, за да си откъсне от тях. Всички тези приказки са символични Всички пречки, с които се бори Херкулес, за да вземе златните ябълки, са изпити и борби на окултния ученик. Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека. Херкулес изчиства Авгиевите обори (трансформира всички енергии в себе си).
към текста >>

Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека.
После побеждава цербера — кучето, което пази ада. След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост. Дървото със златните ябълки се пазело от змей с 100 глави. Нали има много народни приказки, дето героят отива да дири градината със златните ябълки, за да си откъсне от тях. Всички тези приказки са символични Всички пречки, с които се бори Херкулес, за да вземе златните ябълки, са изпити и борби на окултния ученик. Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека. Херкулес изчиства Авгиевите обори (трансформира всички енергии в себе си). В друга легенда Язон е царски син, но за да може да си възвърне изгубения престол, трябва да отиде в Колхида (в Кавказ), за да вземе златното руно. Тая земя се намира далеч зад моретатата. Язон отива в Додона да пита говорящия дъб, какво да направи, за да добие златното руно. От клона на този дъб той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35332417488098