НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
50
резултата в
41
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде
ябълка
и хляб.
След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде
ябълка
и хляб.
На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
към текста >>
2.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде
ябълка
и хляб.
След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде
ябълка
и хляб.
На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 17.11.1908 г.
Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк,
ябълката
ще си расте като
ябълка
и овцата — като овца.
Но поставете медта, желязото, при все че вършат добра работа, щом се поставят даже при най-малките атмосферни промени, изменят се. Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова.
Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк,
ябълката
ще си расте като
ябълка
и овцата — като овца.
Да се преобърне трънът в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека. Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината.
към текста >>
Да се преобърне трънът в
ябълка
, вълкът — в овца, това не е по силите на человека.
Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова. Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца.
Да се преобърне трънът в
ябълка
, вълкът — в овца, това не е по силите на человека.
Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината. Затова е дал Господ очи на человека.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1911 г.
Ако плодовете на една
ябълка
, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме.
Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален.
Ако плодовете на една
ябълка
, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме.
В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро.
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и
ябълка
.
Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. — Могат ли да се предизвикат елементалните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: — Аз мога да направя, щото да одесеторя деятелността на един декар място.
Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и
ябълка
.
А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. — В любовта няма врагове. Но и ако стане мост на всекиго, тогава пак човек сава лош, защото ще се мисли, че на единия работиш повече, отколкото
към текста >>
6.
Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'
, 9.03.1914 г.
Който опита
ябълката
или крушата, само той я познава.
Някои може да кажат: "Защо? " - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението.
Който опита
ябълката
или крушата, само той я познава.
Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
Ще вземем например един плод:
ябълка
, круша, слива или череша.
Слънцето идеше през редки бели красиви облаци. В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима.В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза:- Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец.
Ще вземем например един плод:
ябълка
, круша, слива или череша.
На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е.
към текста >>
8.
Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920
, 22.08.1920 г.
Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една
ябълка
, неразположението веднага (фиг.
Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже и носят върлина. Един такъв акробат представлява триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле, обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Тои показва, че силите в човека са в равновесие. Когато сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на чертежа веднага неразположението ще изчезне.
Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една
ябълка
, неразположението веднага (фиг.
1 ) изчезва. Коя е причината. гдето изчезва това неразположение? (Формата.) Колкото ябълката е по-красива, толкова това дете повече ще се зарадва. Същото става и в духовния свят.
към текста >>
(Формата.) Колкото
ябълката
е по-красива, толкова това дете повече ще се зарадва.
Когато сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на чертежа веднага неразположението ще изчезне. Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една ябълка, неразположението веднага (фиг. 1 ) изчезва. Коя е причината. гдето изчезва това неразположение?
(Формата.) Колкото
ябълката
е по-красива, толкова това дете повече ще се зарадва.
Същото става и в духовния свят. Тези триъгълници са форми на разумния свят. (Фиг.2) Значи, първия път ще си представите, че вашият ум, вашето сърце и вашата воля са в съгласие и няма разногласие между тях, защото най-малкото разногласие между ума и сърцето ще причини вашето нещастие. Затова не давайте под наем ума си никому, защото като го дадете някому под наем, ще загубите равновесието. Знаете ли кога се дава под наем?
към текста >>
9.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Някой намисли да извърши едно убийство, но вземе и откъсне от твоята
ябълка
, като я изяда, той възприеме твоята мисъл и се отрече от злото.
Това е истината. Това е една силна мисъл. Няма подобна беседа на "Истината" в цялата литература. С една семка, като я посеете, може да спасите света. Посейте една ябълчена семка.
Някой намисли да извърши едно убийство, но вземе и откъсне от твоята
ябълка
, като я изяда, той възприеме твоята мисъл и се отрече от злото.
После, някои хора искат тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив." Господ каже: "Напиши следующето изречение, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам изречение. Беседа, беседа искам." - Не, ти напиши двата реда, те ще принесат по-голяма полза. Напиши на твоя приятел "На твоята градинка почвата е много хубава, посей 50 дръвчета в градината си." Ще кажете: "А, аз ще се занимавам с неговата градина! " Колко ще ти коства? Напиши му това.
към текста >>
10.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
По един грозд, по една круша, по една
ябълка
, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“.
И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя. Разбирате ли?
По един грозд, по една круша, по една
ябълка
, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“.
И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот.
към текста >>
11.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Той не иска да види зад
ябълката
ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.
Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм.
Той не иска да види зад
ябълката
ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.
Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква във всичко.
към текста >>
12.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Защо един човек повече обича
ябълката
, друг - крушата?
Виждате, тоя брат колко е бил утеснен - колко се е повдигнал, та пише това! И вас като ви поставят на тясно, ще се повдигнете.Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов, или от друга някоя сестра. Питам ви: Защо вашата дъщеря, вашият син, се е оженила за оня, когото не обичате вие? Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона.
Защо един човек повече обича
ябълката
, друг - крушата?
Един - повече водата, друг - повече винцето? Един - хляба, друг - месцето и т. н.? Виното е било първоначално сладко, но човека го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години. Оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват.Ожените се, жена ви постепенно вкисва соковете ви и ставате кисели.
към текста >>
13.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.
, 24.08.1925 г.
Аз искам да възпроизведа една
ябълка
и посаждам няколко семена от нея.
" Вие как постъпвате в такъв случай? Ще кажете: „Нямаме право". Теоретически казвате не, но фактически го вършите тъй - давате овцата. Сега ще ви дам друг пример.
Аз искам да възпроизведа една
ябълка
и посаждам няколко семена от нея.
Вие ще кажете: „Защо да изгният тия семена в земята". А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата на ябълката. В този пример аз изнасям само мъчнотиите. Вълкът, това са мъчнотиите в света. В същност вълкът не може да изяде овцата е природата, защото в природата съществува един закон, че туй което се яде то повече се размножава.
към текста >>
А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата на
ябълката
.
„Нямаме право". Теоретически казвате не, но фактически го вършите тъй - давате овцата. Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семена от нея. Вие ще кажете: „Защо да изгният тия семена в земята".
А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата на
ябълката
.
В този пример аз изнасям само мъчнотиите. Вълкът, това са мъчнотиите в света. В същност вълкът не може да изяде овцата е природата, защото в природата съществува един закон, че туй което се яде то повече се размножава. Ако вълците бяха се отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи, докато съществуват мъчнотиите и страданията, знанието се увеличава на земята.
към текста >>
14.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
Например пада
ябълка
; тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?
Напуснахме Ел-Шадай, тръгнахме лека-полека нагоре и се спряхме на една красива полянка, намираща се вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко“. Беше станало 1 ч. по обед, времето беше хубаво, слънчево. Почна разговор. Един гениален човек е като дете – на всичко вярва и прави опит.
Например пада
ябълка
; тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?
“ И той започва да работи и открива един философски закон. Методите ще дойдат, те не могат да се кажат изведнъж. Един брат каза: „Искаме да служим на Бога“. Важно е, че у вас има добра воля да служите на Бога. После ще дойдат методите.
към текста >>
15.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
Сега песента „Давай, давай“, както е построена сега музикално не мязя на
ябълка
.
Как бихте изпяли баса? Той е плод. Басът е да изядеш плода. Има съвсем друго понятие в сопрана, при него плодът е красив, отличен. В баса ти го изядаш, сладко ти е на устата.
Сега песента „Давай, давай“, както е построена сега музикално не мязя на
ябълка
.
Аз виждам мяза на диня. Тъй както е построена мяза на диня, защото 3⁄4 може да ги дадеш от динята, а пък другото задържаш за себе си. Половината от динята разделяш на трима души, а другата половина оставяш за себе си. Мислите ли, че човек, който дава 3⁄4 на другите, а останалото задържа за себе си е добър давач? Какво разбирате под думата „давай“?
към текста >>
16.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Изваждаш бялата питичка, ето го сиренцето и крехкия като
ябълка
праз.
Слагат се вътре няколко бучки захар, що завчас се стопява. После се отрязва дебело резанче лимон, постисва се с два пръста над чашата и се пуща в нея. След това с малка лъжичка, глътка по глътка утоляваш жаждата си с най-приятното питие на земята. После още една чаша, още една, докато жаждата отмине. След уталожаването на жаждата идва гладът.
Изваждаш бялата питичка, ето го сиренцето и крехкия като
ябълка
праз.
Колко е вкусен сега той, придружен с маслинки! Всичко е сладко тука. Някои са донесли и стегнати сърмички със сухо грозде. Не се усеща липса на нищо. В практиката на общия ни живот в планината е - да се споделя с всички донесеното благо.
към текста >>
17.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
Той видя сякаш това и много изкусно, много незабелязано ми прати от трапезата си буца халва и няколко ореха и една
ябълка
.Мили, мили Учителю!
Милата, носи ми едно стръкче, което аз срамежливо и гузно поемам...Пак чай, пак закуска. Раниците изваждаха неоценими съкровища. Ето - млади краставички, червени домати, малки чушчици, къдрава свежа салата. С каква обилна щедрост природата е надарила човека, а той и при най-малкия й наставнически пръст се обезверява... Колко засрамена се чувствувах. Не смеех да погледна Учителя в очите.
Той видя сякаш това и много изкусно, много незабелязано ми прати от трапезата си буца халва и няколко ореха и една
ябълка
.Мили, мили Учителю!
Никога вече няма да изоставам назад при каквато ще природна стихия. Никога! Изядох халвата, давена от щастливи сълзи, целувайки румената ябълка.Снощната буря сега се обърна в приятен зефир, що нежно замилва и природа, и нас. Червени ягодички надничат узрели и канят към себе си. Нито следа от бурята. Напротив, въздухът по-ароматичен, по-свеж и приятен пълни гърдите с обилен живот.Не усетихме как през Симеоновските нивя слязохме към Изгрева.
към текста >>
Изядох халвата, давена от щастливи сълзи, целувайки румената
ябълка
.Снощната буря сега се обърна в приятен зефир, що нежно замилва и природа, и нас.
Ето - млади краставички, червени домати, малки чушчици, къдрава свежа салата. С каква обилна щедрост природата е надарила човека, а той и при най-малкия й наставнически пръст се обезверява... Колко засрамена се чувствувах. Не смеех да погледна Учителя в очите. Той видя сякаш това и много изкусно, много незабелязано ми прати от трапезата си буца халва и няколко ореха и една ябълка.Мили, мили Учителю! Никога вече няма да изоставам назад при каквато ще природна стихия. Никога!
Изядох халвата, давена от щастливи сълзи, целувайки румената
ябълка
.Снощната буря сега се обърна в приятен зефир, що нежно замилва и природа, и нас.
Червени ягодички надничат узрели и канят към себе си. Нито следа от бурята. Напротив, въздухът по-ароматичен, по-свеж и приятен пълни гърдите с обилен живот.Не усетихме как през Симеоновските нивя слязохме към Изгрева. Отбиваме се на новата чешмичка, що Учителят прави към Ловния парк. Бистрата й катб сълза струя пълни мраморното коритце.
към текста >>
18.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Например пада една
ябълка
, тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?
Почивахме и разговаряхме. - Някой казва: „Ще ви изколят! " - Че те докато ви изколят, какво ще видят?!... Един гениален човек е като дете - каквото му кажеш, вярва и прави опит. На всичко вярва и прави опит.
Например пада една
ябълка
, тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?
" И той почва да работи и открива един философски закон. Методите за работа ще дойдат. Не могат да се кажат изведнъж. Някой казва: „Искаме да служим на Бога." Това е важно! Значи има у вас добрата воля да служите на Бога.
към текста >>
19.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после
ябълка
, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага.
Тя се очертава в магнетични линии. Изрязват се по нея разни шарки: зелени, бели, морави, жълти, сини. Руменеят върховете. Блещят реките. Росата заиграва в милиони бисери.„Окото” изгрява.
Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после
ябълка
, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага.
Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на живота.О, слънце на живота ми! Земята сияе от мириади брилянти, посипани от щедра небрежна ръка. Птичките пеят. Люшнали са бисерна песен по вейки и скали. Летят из въздуха и радостно трепкат с крилцата си.Небето се слива със земята.
към текста >>
20.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
към текста >>
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
към текста >>
21.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
към текста >>
22.
На 'Изгрева' е прокаран водопровод
, 6.05.1934 г.
До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше
ябълка
.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше
ябълка
.
Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота.
към текста >>
До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше
ябълка
.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше
ябълка
.
Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота.
към текста >>
23.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември
, 9.09.1935 г.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата,
ябълката
, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата,
ябълката
, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр.
към текста >>
24.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември
, 10.09.1935 г.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата,
ябълката
, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата,
ябълката
, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр.
към текста >>
25.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември
, 11.09.1935 г.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата,
ябълката
, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата,
ябълката
, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр.
към текста >>
26.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
към текста >>
27.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод -
ябълка
.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
към текста >>
28.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова
, 1.05.1937 г.
- Ако ви дам по една
ябълка
, ще го пуснете ли?
Не е лошото в любовта, но в разлюбването. Какво нещо е любовта? Патокът нагълтал конеца с пуканите царевици и децата държат конеца и той зее, тъй, с нагълтаните царевици. „Колко зърна нанизахте? - попитах децата.
- Ако ви дам по една
ябълка
, ще го пуснете ли?
" Тъй и човекът - по някой път от любов нагълтал конеца с царевиците. Извод; Гълтай зърното, ако е свободно. Вие нанизани ги гълтате. Момата нагълта царевиците с конеца, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Ще мине някой да му даде ябълка и тя си пули очите.
към текста >>
Ще мине някой да му даде
ябълка
и тя си пули очите.
- Ако ви дам по една ябълка, ще го пуснете ли? " Тъй и човекът - по някой път от любов нагълтал конеца с царевиците. Извод; Гълтай зърното, ако е свободно. Вие нанизани ги гълтате. Момата нагълта царевиците с конеца, момъкът държи конеца и тя си пули очите.
Ще мине някой да му даде
ябълка
и тя си пули очите.
Това е изобретение на света. Има нещо, което хората не могат да изсекат. Светлината не могат да изсекат. Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните. Което започва с буря, свършва с тишина.
към текста >>
29.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 18 декември
, 18.12.1938 г.
Ябълката
, която ви се дава, вие първо я изяжте; семките посадете, от плодовете давайте на другите.
18.XII.1938 г. - Надеждата е за физическото тяло. Вярата е за силата, а Любовта - за душата. За да влезете в невидимия свят, трябва да знаете езика на надеждата, вярата и Любовта, за да ви отворят и трите врати за горе. Надеждата гради къщата, вярата й дава сила, а Любовта я осмисля.
Ябълката
, която ви се дава, вие първо я изяжте; семките посадете, от плодовете давайте на другите.
Когато Бог мисли, чувствува и действува чрез нас, ние се вдъхновяваме. За да дойдем до живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания. Изгревът - Том 17 15. Трите врати
към текста >>
30.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 23 декември
, 23.12.1938 г.
Ако е
ябълка
, хванете я с ръка!
При ветрец плава добре. „Овца" - то е по-мека. Който може да ни помогне, го обичаме. И най-кроткото същество, гълъбицата, хвърля старите гълъбчета: „Баща ви да ви гледа, аз си свърших работата." А ви ударят с орех, чукнете го и изяжте го!
Ако е
ябълка
, хванете я с ръка!
Взимай ценните работи! Хващайте думите от балкона! Може по телевизионен начин да ви говоря. Споровете стават на жур-фикс. Предпочитам един човек да каже: „Не Ви обичам" и да ви даде един сомун, не да вика: „Обичам те", а няма сомун.
към текста >>
31.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена
ябълка
на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен.
Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности. Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде.
Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена
ябълка
на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен.
Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева.
към текста >>
32.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена
ябълка
на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен.
Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности. Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде.
Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена
ябълка
на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен.
Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева.
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена
ябълка
на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен.
Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности. Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде.
Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена
ябълка
на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен.
Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева.
към текста >>
34.
Учителя дава песента 'Ти ще сполучиш в живота'
, 24.01.1941 г.
Дървото на
ябълката
не може да разбираш, дървото се разбира по плода.
Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай. Бъди благодарен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш.
Дървото на
ябълката
не може да разбираш, дървото се разбира по плода.
Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат.
към текста >>
35.
Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София
, 18.04.1942 г.
Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава
ябълка
, слива, че който човек отиде при тази хубава
ябълка
, да я препоръчва.
А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото.
Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава
ябълка
, слива, че който човек отиде при тази хубава
ябълка
, да я препоръчва.
Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза:Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът?
към текста >>
36.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето,
ябълката
- изядеш ги.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето,
ябълката
- изядеш ги.
Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни.
към текста >>
37.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето,
ябълката
- изядеш ги.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето,
ябълката
- изядеш ги.
Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни.
към текста >>
38.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето,
ябълката
- изядеш ги.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето,
ябълката
- изядеш ги.
Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни.
към текста >>
39.
Роден Сотир Иванов Костов
, 21.11.1914 г.
Скараха се за една
ябълка
и всичко тръгна с главата надолу.
Едва не получих удар. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за Изгрева и хората там. - Там с тези хора работа нямате! - Отсичаше бай Сотир. - Хармонията на Изгрева продължи шест месеца след заминаването на Учителя.
Скараха се за една
ябълка
и всичко тръгна с главата надолу.
Исках да знам всичко, което бяха научили от Учителя на Изгрева. Разпитвах ги непрекъснато. За всичките години, през които бях там, ме научиха на две неща: Как да закопчавам дюкяна на панталона си след малка нужда и да нося лопатка в планината за след голяма нужда. Веднага след като Учителят си замина, жените превзеха Братството и изпожениха всички мъже. Като видяха, че с мен няма да успеят, започнаха всевъзможни атаки.
към текста >>
40.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
“В малкия двор имаше единствено дърво - стара
ябълка
.
” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише:
“В малкия двор имаше единствено дърво - стара
ябълка
.
Това голямо дърво се простираше върху цялото дворче като сайван. Вечер през топлите летни дни, сядахме под дървото и пеехме. Татко ни акомпанираше на китара, а ние трите деца и майка ми пеехме на няколко гласа. Това бяха блажени минути за мен. Ето, тази хармония на душите ни унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше живота ми, защото копнеех за хармония.”
към текста >>
“На двора имаше стара
ябълка
, чиито корени бяха оголени.
Прекарва там зимните месеци. Идват и други ученици. Групата се увеличава. Учителят и там е Център, Стимул за дейност. Весела Несторова си спомня:
“На двора имаше стара
ябълка
, чиито корени бяха оголени.
Учителят накара някои братя да донесат пръст и да я обградят с циментирани камъни, за да не се измива пръстта. Помогна на старата ябълка.” На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития. Но за да се види това, човек трябва да има духовно зрение. Весела Несторова има това виждане в душата си.
към текста >>
Помогна на старата
ябълка
.”
Групата се увеличава. Учителят и там е Център, Стимул за дейност. Весела Несторова си спомня: “На двора имаше стара ябълка, чиито корени бяха оголени. Учителят накара някои братя да донесат пръст и да я обградят с циментирани камъни, за да не се измива пръстта.
Помогна на старата
ябълка
.”
На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития. Но за да се види това, човек трябва да има духовно зрение. Весела Несторова има това виждане в душата си. Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество.
към текста >>
41.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Във всяко живо същество да виждаш проявление на Бога: в една
ябълка
, в една малка мушичка, в каквото и да е.
Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца. Какво е новото учение? Новото учение е това: като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне.
Във всяко живо същество да виждаш проявление на Бога: в една
ябълка
, в една малка мушичка, в каквото и да е.
Новото учение е това, което съществуваше преди да бяхте вие. То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго. Тази наука на новото учение е потребна за истинския живот.
към текста >>
НАГОРЕ