Търсене в текстове за 'Чувал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 148 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

била болна с едното ухо, дори не чувала с него.
Как да благодаря? “ Учителя и каза: „Като извършиш най-малката добрина.“ *** През есента на 1933 г. сестра К. била болна с едното ухо, дори не чувала с него. Учителя ѝ казал да отиде при една наша сестра, лекар по професия, за да ѝ промие ухото. Лекарката отсъствала и сестра К. отишла в Руския червен кръст. После извършила процедурата няколко пъти и при нашата сестра, но безрезултатно. Отива отново при Учителя.
към текста >>

2. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв чувал злато има.
Йов беше праведен и чрез изпита стана ученик. Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва течението на соковете и дървото дава подобри плодове. И човек, като минава през изпит, се ползва. Блажен е този, който минава през изпитание. Господ върви от дясната ти страна, а от лявата те дебне падналият, тъмен дух, който през целия ти живот те изкушава – чак до вратата на Царството Божие ще те следи, дава ти похвали, богатство, болести, власт и разни унижения, за да може да те спъне и съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв чувал злато има. Искаш и ти да имаш такъв, нали? “ Тогава за Бога не мислиш вече, а за тези неща, които си натоварил на гърба си. Като влезе човек в мистичния свят, тъмните духове ще се явят да го опитат, обвинителят ще дойде. Много работи човек ще трябва да разреши чрез опитност. Когато доведоха блудницата при Христа, Той каза: „Заличава се всичко и не греши.“
към текста >>

3. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо са ти цели чували със стари банкноти, които не струват нищо?
Мъчно е да се каже какво може да бъде човек, защото той не е още завършен процес. Трябват три неща – Любов, Знание и работа. Най-важните работи отсега нататък има да се учат. Когато човек се учи, Бог урежда работите му. Нашите стари възгледи са несъвместими с Божествените, които ще дойдат. Защо са ти цели чували със стари банкноти, които не струват нищо? Някой очаква нещо без работа – като лотариен билет. Не, трябва да се работи. Друг идва и ме пита: „Дали ще свърша гимназия? “ Питам го: „Ти имаш ли приятелки, към които храниш особени чувства? “ – “Имам.“ Казвам му: „Мъчно ще свършиш гимназия.“ Врачувам, защото умът му е разсеян – днес смях, утре смях и няма да свърши.
към текста >>

4. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се върнем в райската градина, където по-рано човек с живял и е чувал гласа на Бога.
Ако живеете в съгласие с Божествените закони, откъдето минете, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете по Божествените закони, пътят ви всякога ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете. Аз виждам Онзи свят, а как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам Духовния. В света старият порядък е човешки, а новият порядък е Божествен. Да се върнем в райската градина, където по-рано човек с живял и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички вие не трябва да употребявате нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим, нека бъдем крайно искрени. За Любовта трябва всички да имаме само едно убеждение. Въпрос: Как ще го постигнем това?
към текста >>

5. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Тя не му казвала къде отива. Той решил да я проследи. Един неделен ден той тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на улица „Оборище” 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качило едно лице и почнало да говори. Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва. След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене.
към текста >>

6. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек по-рано е живял и е чувал гласа на Бога.
Аз го виждам. Как го виждам, това е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам оня свят. В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък. Да се върнем в райската градина. Човек по-рано е живял и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички не трябва да употребявате нито бяла, нито черна лъжа. Когато говорим, трябва да бъдем крайно искрени. За Любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита:
към текста >>

7. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв голям чувал злато има!
Блажен е, който минава през изпити. Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух. През целия ти живот той те изкушава. До вратата на рая ще те следва, за да може да те спъне, да те съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв голям чувал злато има! ” И ти искаш да имаш такъв. Виждаш една голяма къща. И ти искаш да имаш такава. По този начин я натоварваш на гърба си. Тогава за Бога не мислиш, а за тия неща, които си натоварил на гърба си.
към текста >>

8. Между два свята - Боян Боев (1883 – 1963)

Като преминавате през тъмната зона ще чуете най-обидните думи, които никога не сте чували на Земята.
Не трябва да се разколебавате! В разколебаването на съзнанието е всичкото. Като влезете в тази тъмна зона, ще ви гонят лошите духове и ще се нахвърлят върху вас. Това е един голям изпит. Там е последната инстанция и след това ще се отворят вратите. Като преминавате през тъмната зона ще чуете най-обидните думи, които никога не сте чували на Земята. Това се дължи на тъмните духове. Няма да остане нещо свято, което те да не опетнят. Ще срещнете тези противоречия. Тогава ще се научите да затваряте слушалките на телефоните. Тази опитност ще я имате.
към текста >>

9. 05. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек по-рано е живял в рая, чувал е гласа на Бога и трябва да се върне пак в райската градина.
Като излезе от тялото си, човек ще има едно невидимо тяло — прозрачно, ще има самосъзнание, но другите хора няма да го чуват и виждат. Аз виждам Онзи свят, както вие виждате физическия, но как го виждам, то е друг въпрос. Ако човек живее съгласно Божиите закони, то пътят му ще бъде отворен навсякъде. Бог е невидим само за невежите хора, но не и за разумните, справедливите и добрите. Той се изявява в хилядите форми, а не само в една. Човек по-рано е живял в рая, чувал е гласа на Бога и трябва да се върне пак в райската градина. Не употребявайте никога нито бяла, нито черна лъжа, но бъдете крайно искрени! Това се постига с упражнения. Трябва това, което Бог е вложил във вас — най-хубавото да го проявите (да го изявите). Знайте, че Любовта е най-великата наука в света. Навсякъде виждайте в хората любещи същества и съзнавайте, че Бог живее в тях.
към текста >>

10. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чували ли сте вие гласа на тишината?
Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще! Чудно хубав белоснежен кварц срещаме по пътя си. С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме
към текста >>

11. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са чували много за Учителя, за идеите Му, за живота на Изгрева и ето, сега искат да се запознаят по отблизо с Него.
Беседите са свършени. След обяд пристигат постоянно нови гости. Едни тръгнали за разходка и пожелали да се отбият да видят Изгрева. Други дошли нарочно, защото се интересуват от идеите на братството. По едно време пристигат група лекари. Те са чували много за Учителя, за идеите Му, за живота на Изгрева и ето, сега искат да се запознаят по отблизо с Него. Те са млади, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа. Един от първите въпроси, които задават на Учителя, е: – Кои са основните идеи на това учение? – Това учение е основано на един принцип. Хората не са живели до сега по закона на любовта.
към текста >>

12. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те отдавна са чували за Учителя, чели са някои негови книги и сега желаят да се запознаят непосредствено с основните му идеи.
44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Те отдавна са чували за Учителя, чели са някои негови книги и сега желаят да се запознаят непосредствено с основните му идеи. От доста време те хранят в душите си желанието си при една среща с Учителя да си уяснят въпросите, които вълнуват техния ум и сърце. Изпърво се засяга въпросът за човешкото естество и за силите, които то крие в себе си. Учителят казва: – Човек трябва да вярва във великите заложби, които има в себе си. Много работи са вложени в човека и чакат своето време.
към текста >>

13. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Срещам един човек, който ми казва: "Чувалът ми е празен, не зная какво ще правя.
За да има мир в една държава, трябва да има Правда спрямо всички хора, без разлика. Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен. Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна. Трябва да се вземат оттам, дето ги има много, за да се пратят там, дето са малко или ги няма. Срещам един човек, който ми казва: "Чувалът ми е празен, не зная какво ще правя. Децата ми умират от глад." Срещам друг, с пълен чувал. Той казва: "Тежък е чувалът ми, не зная как ще го донеса до дома." Нека този, с пълния чувал, извика онзи, с празния чувал и му каже: "Братко, и двама ни очаква смърт, вземи половината от моя чувал, че и на двама ни да се подобри положението." Някой казва: "Господ е определил положението на богатия и на бедния." Казвам му: "Ти говорил ли си с Господа? " Той казва: "Така е казал един от пророците преди три хиляди години." Казвам му: "Ти говорил ли си с този пророк? "
към текста >>

Децата ми умират от глад." Срещам друг, с пълен чувал.
Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен. Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна. Трябва да се вземат оттам, дето ги има много, за да се пратят там, дето са малко или ги няма. Срещам един човек, който ми казва: "Чувалът ми е празен, не зная какво ще правя. Децата ми умират от глад." Срещам друг, с пълен чувал. Той казва: "Тежък е чувалът ми, не зная как ще го донеса до дома." Нека този, с пълния чувал, извика онзи, с празния чувал и му каже: "Братко, и двама ни очаква смърт, вземи половината от моя чувал, че и на двама ни да се подобри положението." Някой казва: "Господ е определил положението на богатия и на бедния." Казвам му: "Ти говорил ли си с Господа? " Той казва: "Така е казал един от пророците преди три хиляди години." Казвам му: "Ти говорил ли си с този пророк? " Социалният въпрос трябва да се разреши.
към текста >>

Той казва: "Тежък е чувалът ми, не зная как ще го донеса до дома." Нека този, с пълния чувал, извика онзи, с празния чувал и му каже: "Братко, и двама ни очаква смърт, вземи половината от моя чувал, че и на двама ни да се подобри положението."
Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна. Трябва да се вземат оттам, дето ги има много, за да се пратят там, дето са малко или ги няма. Срещам един човек, който ми казва: "Чувалът ми е празен, не зная какво ще правя. Децата ми умират от глад." Срещам друг, с пълен чувал. Той казва: "Тежък е чувалът ми, не зная как ще го донеса до дома." Нека този, с пълния чувал, извика онзи, с празния чувал и му каже: "Братко, и двама ни очаква смърт, вземи половината от моя чувал, че и на двама ни да се подобри положението." Някой казва: "Господ е определил положението на богатия и на бедния." Казвам му: "Ти говорил ли си с Господа? " Той казва: "Така е казал един от пророците преди три хиляди години." Казвам му: "Ти говорил ли си с този пророк? " Социалният въпрос трябва да се разреши. За основа на разрешението да се вземе дишането.
към текста >>

14. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

15. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек по-рано е живял в рая и е чувал гласа на Бога.
Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам оня свят. В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък. Да се върнем в райската градина. Човек по-рано е живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички не трябва да употребявате нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим, трябва да бъдем крайно искрени. За Любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита: „Как ще го постигнем това?
към текста >>

16. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъмният дух те кара да мислиш: „виж онзи човек какъв голям чувал злато има.
Блажен е, който минава през изпита. Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух. През целия ти живот той те изкушава. До вратата на рая ще те следва, за да може да те спъне, да те съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „виж онзи човек какъв голям чувал злато има. “ 14 ти искаш да имаш такъв. Виждаш една голяма къща и ти искаш да имаш такава. По този начин я натоварваш на гърба си. Тогава за Бога не мислиш вече, а за тия неща, които си натоварил на гърба си. Трябва да се прави разлика между изпитание и изкушение.
към текста >>

17. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова Бай Дончо закупи три чувала жито.
- висшите духове - и по-нататък да не се сменя. Носехме само черно бельо. Духовете поискаха да закупим жито, което те ще благословят или както казваха щяло да бъде "елементирано", с други думи щяло да бъде наситено от тях с голяма жизнена сила, така че ще бъде достатъчно да се изядат пет-шест зрънца, за да се задоволи нуждата на тялото за цял ден. Тези предохранителни мерки се правеха с оглед на големия глад, който ще дойде. Затова Бай Дончо закупи три чувала жито. Трябваше да носим лете и зиме галоши, за да бъдем изолирани от земните влияния. Духовете диктуваха и някакви чертежи с геометрични форми, но нито смисълът, нито значението на тези чертежи беше обяснен. В групата идваха брат и сестра Сапунджиеви. Братът беше завършил химия, а сестрата в момента следваше същата дисциплина. За брата духовете отбелязваха, че ще стане велик алхимик и ще може от обикновените метали да получава злато.
към текста >>

18. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навсякъде се чувало радостна песен на доволство и благодарност.
Но имало велик закон от Бога, според който всеки, който искал да бъде жител на Земята, трябвало да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното - веществото, от което е направено облеклото му да звучи, както звучи мелодията на неговата душа. Смилил се Бог над тези същества и повикал един от най-мъдрите си синове - Саваот, като му възложил задачата да засели красивата Земя с всички тези негови чада, които жадували да им разреши да живеят на нея. Саваот със своите помощници дошъл на Земята и се заловил да изработи материя за всеки вид и род същества, която да звучи така, както звучат техните души. Работели неуморно, създали одежди на рибките, на птичките, на сърничките и на всички други живи твари. И виждали как Земята ставала все по-хубава. Навсякъде се чувало радостна песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помислил, че всичко е направено и задоволено, седнал да си почине. Изведнъж видял пред себе си красиво, лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката: Аум. Тази мелодия Саваот слушал в унес и не можел да й се насити. Той разбирал съдържанието й, което значело: „Аз съм човекът, необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъда облечен, да живея както другите в тази райска градина. Моля ви помогнете ми!
към текста >>

19. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И обикновено в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали.
Така се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Нека да не забравяме също, че на нашата Земя се срещат кристали с грамадни размери, тежащи с тонове. След малкото казано за кристалите, нека погледнем и на нашата Земя. Американският изследовател Сандерсън е изследвал всички онези случаи в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи с кораби и самолети по някакъв тайнствен начин. Той отбеляза, че при тези случаи, координатите на местата, където са ставали, са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали. Сандерсън е открил 12 такива района, включващи Северния и Южния полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на Екватора. Още древногръцкият философ Платон, живял между 427 и 374 година преди нашата ера, е отбелязал, че Земята, погледната отгоре, прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа. Питагор е приемал същото. До същия извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата руски учени Гончаров, Макаров и Морозов, без да са били запознати със становището на античните школи.
към текста >>

20. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но не този Йерусалим, за който ти си чувал и знаеш.
- Кой сте Вие? Не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате? - Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето. Но не този Йерусалим, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. - Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, Братята, имаме имена, както и вие, хората. Но при нас всяко име включва цялото съдържание от способности и възможности, които братът притежава. - Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята.
към текста >>

По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име.
Не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате? - Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето. Но не този Йерусалим, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. - Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, Братята, имаме имена, както и вие, хората. Но при нас всяко име включва цялото съдържание от способности и възможности, които братът притежава. - Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята. Те му отварят вратата към този свят, с тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент.
към текста >>

- Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал.
Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате? - Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето. Но не този Йерусалим, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. - Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, Братята, имаме имена, както и вие, хората. Но при нас всяко име включва цялото съдържание от способности и възможности, които братът притежава. - Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята. Те му отварят вратата към този свят, с тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде.
към текста >>

21. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава.
От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота.
към текста >>

22. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори.
да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. Тези две неща са абсолютно необходими за ученика на окултната школа." И еврейските пророци, като ученици на окултната школа, са притежавали тези качества и затова са били хора смирени, самоотвержени, смели и са стояли далеч от всякакви житейски удоволствия и наслаждения. Пророците са се намирали на различна степен на развитие и затова Бог по различни начини им се откривал. На едни чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл. Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие.
към текста >>

23. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус.
Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае. След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник. Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус. Между другото, когато един покварен евреин от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на Кесаря и Божието на Бога. Понеже речите Му бяха изпълнени с Мъдрост и не представляваха никаква опасност, аз Му дадох пълна свобода да поучава при всичко, че можех да Го затворя в Понтус - нещо, което щеше да изложи римляните, които държат, че са привърженици на справедливостта. Този човек не беше нито ласкател, нито бунтовник. Аз дори Го защитавам, без да знае Той това. Предоставих Му възможност да събира народа и да говори поученията и моите подуправители имаха заповедта да Го закрилят.
към текста >>

Тъмни буреносни облаци покриха цялата околност и се чуваха такива гласове, които човешкото ухо никога не е чувало.
Останах самичък пред палата си. Стана тихо, сякаш беше измряло цялото население на града. Даже и моите телохранители, заедно с конната ми стража бяха отишли на Голгота, под командата на единствения ми капитан, за да се запази по възможност ред и спокойствие. Сърцето ми се късаше. Чувствах, че тук се върши такова нещо, на което имат право само боговете, но не и човеците. Тъмни буреносни облаци покриха цялата околност и се чуваха такива гласове, които човешкото ухо никога не е чувало. През първите часове на нощта тайно слязох към портата на Голгота. Несправедливата присъда вече беше изпълнена. Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана. Малкият ми воински отряд също натъжен мина покрай мене. Гордият римски орел върху копията бяха обвили с траурен (черен) плат.
към текста >>

24. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Срещал съм лаври наричащи себе си Бекон, които нищо не са чували за неговите научни занимания, с алхими-ята, с която той се е занимавал.
Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама. Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял. Срещал съм лаври наричащи себе си Бекон, които нищо не са чували за неговите научни занимания, с алхими-ята, с която той се е занимавал. Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни. Третият клас са магнетичните елементали, съответстващи на седемте планетни разделения на природата. Тези разумни същества са твърде блестящи и твърде ефирни, за да бъдат обвинени в измамно чувство. Те се зараждат от жизнените сили на планетната верига, съответстващи на всяка орбита и са агенти на физическите резултати на планетните влияния, проявяващи се на земята. Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията.
към текста >>

25. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „Каква услуга мога да ти направя?
И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „Каква услуга мога да ти направя? “ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото. Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението. И вие сега ще попитате дъба горе в планината и той ще ви разправи своята история. Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря.
към текста >>

26. СКЕПТИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

бил чувал за тези работи и се объркал, не успял на нищо да възрази. Учителят
Отишли при него и Слави влязъл с надутостта на учен, който има амбицията да опровергае Учителя. Учителят го приел и повел с него научно-философски разговор за четирите степени на съзнанието и за четвъртото измерение. Слави Камбуров не бил чувал за тези работи и се объркал, не успял на нищо да възрази. Учителят му говорил повече от два часа. От този момент Слави влязъл в Братството и даже е държал сказки и писал статии за Учителя и окултната наука. Като офицер брат Т. Б. бил на фронта и трябвало по важна работа да си
към текста >>

27. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-после турил две от тиквите в чувал, качил се на влака,
също не влизали в нивата, като че била оградена. За чудо и коренът, наречен на Учителя, родил пет големи тикви по 10 килограма. Братът просто не знаел как да ги занесе на Учителя. Най-после турил две от тиквите в чувал, качил се на влака, пристигнал в София и отишъл на Изгрева. Още не приближил дома, Учителят отворил вратата и го посрещнал усмихнат на прага. Братът целунал ръка и преди да каже нещо, Учителят му рекъл: „Значи тази година тиквите станаха добри,
към текста >>

гората, при чешмата се чувала някаква кукумявка или друга нощна птица, която
да каже нещо, Учителят му рекъл: „Значи тази година тиквите станаха добри, Марица не ги завлече? " Братът видял, че по някакъв начин той е повлиял на природата. Под навеса на полянката разговаряли Учителят и брат Д-ски. Откъм гората, при чешмата се чувала някаква кукумявка или друга нощна птица, която смущавала приказката им. Учителят попитал брата: „Искаш ли да я накарам да спре? " Братът отговорил: „Щом желаете - да." Учителят станал, пристъпил няколко крачки пред навеса и постоял така известно време.
към текста >>

28. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Чували бяхме за такъв случай
Когато с братя обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Чували бяхме за такъв случай с Леонардо да Винчи, който се е разхождал по улиците на Рим с един лъв. Лъвът е бил материализирана негова мисъл-форма. От спомените на една сестра: „Учителят беше дошъл в Търново да гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията. Тя покани мен и
към текста >>

Учителят му заръчал: „Ето ти един чувал с жито, изори нивата и я посей." Братът
покажат как работи Божественото чрез Учителя. Учителят предложил една нива на Братството да се засее с жито. За тази цел той поканил брат от провинцията да я изоре и да посее. Братът дошъл и Учителят му заръчал: „Ето ти един чувал с жито, изори нивата и я посей." Братът изорал и започнал да сее, но по едно време видял, че житото се привършва, била останала още само половин крина, а имало доста незасято място. Учителят седял в средата на нивата и съсредоточено гледал на изток. Братът отишъл при него и му казал, че житото свършва и няма да стигне.
към текста >>

29. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Една селянка чувала някакви гласове да ù говорят и поповете ù казвали,
твоята стая, а.вече си е отишла от този свят." След разговора аз попитах втората си майка кой е живял в стаята ми. Тя ми разказа, че действително в стаята е живяла нейната зълва от първия ù мъж, младо момиче, което умряло на моето легло." Една селянка чувала някакви гласове да ù говорят и поповете ù казвали, че това е дяволът. Лекарите пък преценявали, че е луда. Тя научила за Учителя и отишла при него. Той попитал за какво е дошла и тя отговорила: „Ти знаеш."
към текста >>

30. Пробуждане на душата - Влад Пашов (1902- 1974)

Не го ли хване, той е скъсан чувал или пукната стомна – каквото сипеш в него, всичко излиза навън.
Този момент наричаме изгрев на Слънцето в човешката душа. Може ли човек да улови първия лъч на своето изгряващо Слънце, всичките му работи се нареждат добре. Пропусне ли този момент, колелото на Живота продължава да се върти и той трябва да чака цели двадесет и четири часа, докато дойде нов изгрев. Изкуството се заключава в това да схванеш първия Божествен момент на изгряващото Слънце. Който хване този момент, той е благословен от Бога. Не го ли хване, той е скъсан чувал или пукната стомна – каквото сипеш в него, всичко излиза навън. Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обед и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т. е. когато Божественото съзнание се пробужда. Този момент наричаме зазоряване на вечната пролет на човешката душа.
към текста >>

31. Двата Пътя в живота и в Школата - Влад Пашов (1902- 1974)

Силният човек усеща удоволствие, приятност, когато вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си.
Казвам: който е силен, нека бърза; който е слаб, бавно да върви, да пести енергията си. Някой казва: “Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си”. Ти си избрал правия Път, но щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, когато вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да дигне този чувал на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започвате една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но методът, който сте избрали за свършването й, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: “Слабият не трябва да върви по праволинейния Път, а трябва да криволичи в пътя си”. Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си.
към текста >>

Обаче ако слабият се опита да дигне този чувал на гърба си, веднага започва да се притеснява.
Някой казва: “Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си”. Ти си избрал правия Път, но щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, когато вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да дигне този чувал на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започвате една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но методът, който сте избрали за свършването й, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: “Слабият не трябва да върви по праволинейния Път, а трябва да криволичи в пътя си”. Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си. И двете неща са еднакво важни – и енергията, и времето.
към текста >>

32. 48-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако и мен запитат за вас като Ученици, ще отговоря с такъв определен език, какъвто вие до сега не сте чували: Нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е в същност.
От невидимия свят държат сметка за успеха и поведението на Учениците. Те често запитват Учителя: Как вървят твоите Ученици на земята? Ако Учителят отговори: Мъчат се, трудят се, горе-долу вървят, такъв отговор не се приема. Езикът на Учителя трябва да бъде определен. Той трябва да отговори точно определено, положително. Ако и мен запитат за вас като Ученици, ще отговоря с такъв определен език, какъвто вие до сега не сте чували: Нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е в същност. Аз имам всички фотографии за вашите постъпки от първия ден на Ученичеството ви до днес. Ще представя тези фотографии на разумните същества от невидимия свят и ще кажа: Ето какво са правили моите Ученици през времето на своето Ученичество. Ако ме питат за вас, аз не мога да премълча, но ще извадя тези фотографии, ще ги наредя по ред и ще кажа: Ето гледайте и сами съдете. Повече нищо не ме питайте. Ако нищо не ме питат за вас, няма да вадя тези фотографии, нито пък ще говоря нещо.
към текста >>

33. БИБЛИЯТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете към живота.
В една от беседите си ни зададе за задача, да проучим Библията -Стария и Новия Завет. Знаех, че не иска от нас това случайно, че навярно има дълбока причина, но лично за мен бе твърде трудно да чета тази книга, към която нямах интерес и не я разбирах. Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени. Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях ... след време отново я почвах и отново я оставях. Знаех, че една от първите издадени книги на Учителя - „Заветът на цветните лъчи на светлината" -съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете към живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията. Веднъж, когато говорех с Учителя, се осмелих да му кажа: - Учителю, иска ми се да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори ... Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл: - Слушай!
към текста >>

34. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи.
Никаква вергия не плащаше, но и никой му я не искаше. Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа. Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците: счука на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови. Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек.
към текста >>

35. Свобода - Георги Радев (1900–1940)

Чували сте, че е казано: “Познайте истината и истината ще ви направи свободни”.
Това, което носи Свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик – не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание. Чували сте, че е казано: “Познайте истината и истината ще ви направи свободни”. Истината – това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното.
към текста >>

36. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

посещаваше Школата беше чувала, че Учителят непрекъснато говори за
И от там имаме съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма. А от кармата се преминава в дихармата само чрез любовта." И всяка една сестра, която посещаваше Школата беше чувала, че Учителят непрекъснато говори за Любовта и за Обичта. Но Той говореше за Всемировата Любов и за Космичната Обич. А Михаил използуваше това и ги привличаше при себе си с тези слова на Учителя, защото му трябваше тяхната обич и любов.
към текста >>

37. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Когато аз се сгодих за моя съпруг и му казах, че аз съм последователка нали на г-н Дънов, че баща ми и майка ми са от толкова години последователи и т.н., той каза: „Абе Златка, аз съм чувал много лоши работи за него".
Тя се отдръпна от там. Още Крум беше жив и тя си идва и аз срещнах Крум съвсем случайно и той ми каза: „Ярмила си дойде много разочарована от Михаил". Но това знам само. Естер ми е казала тези работи, че той не само, че не е Учител, но и върши тук работи противни на Учителювите работи, противни на Учителя. Докато тук в България се говореше срещу Учителя и то от поповете най-главно и от другите, че бил събирал млади момичета, че Учителят живее с тях. Когато аз се сгодих за моя съпруг и му казах, че аз съм последователка нали на г-н Дънов, че баща ми и майка ми са от толкова години последователи и т.н., той каза: „Абе Златка, аз съм чувал много лоши работи за него". И само ме попита: „Ти влизала ли си сама при Него? " Викам: „Не един път, много пъти. И аз повечето пъти съм влизала сама, все сама,защото съм била тука студентка, а нашите са били в Русе." И той каза: „Щом ти си влизала сама при Него, значи нищо не е вярно от това, което съм чул. Значи всичко това е клюка". Ето, това ми го е казвал собствения ми мъж, като годеник още.
към текста >>

38. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа.
Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се казва на местопрестъплението. В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен." Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна Франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж.
към текста >>

39. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

В: Аз съм чувал за тая „Златна тетрадка", била е такава с позлатени корици и с написани нейни опитности.
Може ли да ги възстановите. А: А имам тези опитности на Паша. Тя ги беше писала специално за мене в „Златната тетрадка", но като стана тоя обиск през 1957 г. взеха и това. След туй написа друг, но вече по-малко, нали. В: Аз съм чувал за тая „Златна тетрадка", била е такава с позлатени корици и с написани нейни опитности. А: Е, да, но те са, тя специално за мене беше писала, за да мога да ги напечатам. После с Гена са написали някои спомен, по-малко, разбира се. В: Значи вие във вашето „Житно зърно", вие от време на време слагате и някои от тези опитности. А: Всеки път слагаме. Всеки път, даже съм чувала от някои абонати, първо това четат.
към текста >>

Всеки път, даже съм чувала от някои абонати, първо това четат.
В: Аз съм чувал за тая „Златна тетрадка", била е такава с позлатени корици и с написани нейни опитности. А: Е, да, но те са, тя специално за мене беше писала, за да мога да ги напечатам. После с Гена са написали някои спомен, по-малко, разбира се. В: Значи вие във вашето „Житно зърно", вие от време на време слагате и някои от тези опитности. А: Всеки път слагаме. Всеки път, даже съм чувала от някои абонати, първо това четат. А има, сигурно Савка има много хубави опитности, но къде са, щото тя е била винаги около Учителя. В: Жалко, че тя никакви опитности не написа. А: Написала е, сигурно е разказала. Елена ми е казвала, че има такова нещо, но под друго име. Ще отида да я видя, да видя кой ги има.
към текста >>

В: Това нещо не съм го чувал досега.
В: Как ги наредил? А: На триъгълник. Като отиват към града отиват в триъгълник. В: Да, тези имат много интересни опитности, но не се записват. А: Така си вървели от лозето до града. В: Това нещо не съм го чувал досега. Значи атакуват свещениците в бойна колона с триъгълник с връх обърнат към тях. А: Туй като шествие е било.
към текста >>

40. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Какво сте чували и какво знаете вие за "Льо метър Михаил" в онази епоха?
МИХАИЛ ИВАНОВ В: Друг въпрос. Какво сте чували и какво знаете вие за "Льо метър Михаил" в онази епоха? Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права. Математик, мисля, че математика или философия е завършил той, но на Изгрева се славеше като голям астролог, даже много от нашите приятели казваха, че той правеше и наистина много верни хороскопи. С голямо самочувствие, самомнение. Сега 1937 г. ми се струва той заминава за Франция под нечие давление, но не по препоръка на Учителя.
към текста >>

В: Чувал съм.
По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви. Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него. Знаете ли го това нещо? В: Чувал съм. Веска: Чувал сте, да. Е, да. Както и да е. След това обаче нещо, което брат Боев тука му писа, да не се увлича в някакъв си Маха Чухан, йога индийски, голям мошеник, който увлича Михаил в някаква си парична афера. Не мога да ви кажа конкретно как стоят нещата, заради което Михаил е арестуван.
към текста >>

Веска: Чувал сте, да.
Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него. Знаете ли го това нещо? В: Чувал съм. Веска: Чувал сте, да. Е, да. Както и да е. След това обаче нещо, което брат Боев тука му писа, да не се увлича в някакъв си Маха Чухан, йога индийски, голям мошеник, който увлича Михаил в някаква си парична афера. Не мога да ви кажа конкретно как стоят нещата, заради което Михаил е арестуван. Колко време, това не мога да ви кажа, тогава брат Боев му пише писмо.
към текста >>

41. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли.
Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж. И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност.
към текста >>

Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал.
Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност. Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше.
към текста >>

Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите.
Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност. Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов". И всъщност това е много страшно и непоправимо, което той е извършил, с което е прославил своето си име в ущърб на името на нашия скромен Учител, който беше всъщност Истинския Пратеник от Небето. Всеки 2000 години идва един Пратеник от Небето и то не могат да съществуват по едно и също време двама Учители. Преди 2000 години беше Христа - Синът Божий, сега след 2000 години и в края на тази епоха, в началото на новата епоха на Водолея дойде Учителят Петър Дънов.
към текста >>

Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя.
Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава.
към текста >>

Те са чували за Петър Дънов и затова като ги попитхме от кого е Паневритмията, нарочно зададохме този въпрос, жената ми отговори, тя е написана от Петър Дънов.
И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално творчество. Разбира се хората знаеха за Петър Дънов. Но за Михаил казваха Учителят, а за Него казваха "Господин Петър Дънов". А пък българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха "Михаил Иванов" за другия. Нали смешна работа. Те са чували за Петър Дънов и затова като ги попитхме от кого е Паневритмията, нарочно зададохме този въпрос, жената ми отговори, тя е написана от Петър Дънов. Също така и за песните е означено, че са от Петър Дънов. Така, че Михаил Иванов тука не може да скрие Истината и е принуден да напише поне името на Петър Дънов. Когато българите там са отишли са им дали по една малка книжка подарък още първия ден и са ги настанили в техния хубав хотел. В тази книжка отпред е дадена кратка биография на Учителя Петър Дънов, а отзад е написана кратка биография на учителя Михаил Иванов. И в тази малка книжка той споменал, че е ученик на Учителя Петър Дънов от България и дава известни биографични данни за Него и за себе си.
към текста >>

42. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Един от тези подготвени хора е полковник, брат Гръблев – за неговите дела и подвизи, чудеса съм чувала!...
– Такава е задачата на Учителя, изглежда, че трябваме някъде.“ – Попитах го в какъв смисъл трябваме на някого. Той отговори: „При разни катастрофи на самолети, влакове или параходи.“ – „И всички ли се спасяват? “. – попитах отново. – „Не, само които са дошли с мисия и силна вяра на Земята.“ Учителя е имал една група братя, с която са се излъчвали и са помагали, спасявали са хора, които са се качили на самолет, параход, влак, автобус и други, с молитва и силна вяра. Един от тези подготвени хора е полковник, брат Гръблев – за неговите дела и подвизи, чудеса съм чувала!... * Когато занесохме портрета на Учителя на Веса Козарева, за да го види и каже какво би трябвало да се коригира, тя прегърна портрета, възкликна: „Милият Учител! Такъв беше! “ – и започна да плаче. След тази среща аз доизработих по портрета каквото трябваше да направя... И бях решила да го занеса на ръководството.
към текста >>

43. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

“. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една кофа – и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала кофата и започнах да сея.
“. Той отвърна: „Да, той е! “ – „Не ще можем да се доближим до него, но съм доволен, че го видях.“ Стояхме си ние подпрени до стената и гледаме, изведнъж Учителя тръгна право към нас, като дойде, приятелите ми се ръкуваха с него и му целунаха ръка. Каквото направиха те, направих го и аз. Учителя ме попита: „Ти, брате, каква професия имаш? “. – „Аз съм земеделец и с това се занимавам.“ – „Можеш ли да сееш жито? “. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една кофа – и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала кофата и започнах да сея. (Стана да ни демонстрира как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в кофата. Насях цялото място, без да се свърши житото – останаха няколко шепи в кофата... Скоро видяхме: стана една чудна нива с педя класове. Един от братята, с които се събирахме, беше ходил до София по време на жътвата и като се върна, дойде при мен и каза: „Нивата е приказна, ожънахме я и братята ми поръчаха да ти донеса тези класове.“ Та ето моя въпрос към вас, брат Борис: как стана така, че с една кофа жито аз засях цялата нива и житото не свърши. Затова помолих брат Кирчо да ме доведе при вас – да ми обясните.“ – „За Учителя всичко е възможно, както за Бога и Христа – отговори брат Борис. – Как Христос нахрани с пет хляба и две риби 5000 човека и храната не свърши, заситиха се всички – и останаха 12 кошници с къшеи хляб.
към текста >>

В чувала били сложени толкова килограма жито, колкото е необходимо, за да се засеят три декара, но човекът засял цялата нива само с една кофа жито и в нея останали няколко шепи.
Аз също бях изумен от това чудо, защото в Мърчаево, в стаята на Учителя, има цяла връзка жито от тази нива до масата му, класовете са пълни, сякаш сега е ожънато. И на мене ми разказаха за тая нива, това е станало през 1940 година, а сега е 1972 – и аз се чудя как е възможно за 32 години тези зърна да не окапят от класовете! При Учителя имаше толкова чудеса, но не всички ги забелязвахме.“ Щастлива бях, че чух този интересен случай от човека, чрез когото е станало чудото. По-късно, когато Кольо Йорданов четеше за този случай, винаги имаше кавги и спорове. В чувала били сложени толкова килограма жито, колкото е необходимо, за да се засеят три декара, но човекът засял цялата нива само с една кофа жито и в нея останали няколко шепи. Нивата била достатъчно гъста, както би я насадила и редосеялка. Това е едно от големите чудеса, станало е пред очите на няколко братя от Изгрева и братята от провинцията, заедно с Учителя. Всички присъствали, без да напускат мястото си, докато братът засявал нивата. Накрая той минал с грапа – да влязат семената по-навътре в почвата, за да не ги изкълват птиците. “Това, което стана – каза братът – го разказах на село на мои приятели, те не повярваха, че е възможно.
към текста >>

44. 29. Постът и мирото - Радка Левордашка (1920-2014)

Йорданка Жекова казва, че често е чувала от Учителя да говори за духовния пост.
ПОСТЪТ И МИРОТО Йорданка Жекова казва, че често е чувала от Учителя да говори за духовния пост. Той й обяснявал, че когато човек е в пост и молитва, тялото се пречиства и лекува, а и Бог го посещава. Ето защо тя решила заедно с нейните приятелки от духовната група да постят една седмица и да не поемат храна, само малко вода, и цял ден да бъдат в молитва. Десет девойки се събрали в нейния дом. От глада били толкова изтощени, че вътрешността им изгаряла, но те не се поколебали, а продължавали молитвите си. На седмия ден, както се молили с вдигнати ръце, в тях се изляло миро.
към текста >>

45. 47. Жито за посев - Радка Левордашка (1920-2014)

Там беше поставена една празна кофа и в един чувал имаше малко жито.
Той го видя, че разговаря с другите братя пред столовата. Учителя се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? ". - „Ами аз съм земеделец, Учителю." - „Можете ли да сеете? ". - „Мога, това ми е професията." - „Тогава, брат, елате да посеете това място! " Учителя го заведе при изораната нива. Там беше поставена една празна кофа и в един чувал имаше малко жито. Учителя посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва! " Братът взе кофата, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива. Насява братът с тази кофа жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в кофата остана една четвърт жито на дъното.
към текста >>

Учителя посочи чувала и кофата.
Учителя се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? ". - „Ами аз съм земеделец, Учителю." - „Можете ли да сеете? ". - „Мога, това ми е професията." - „Тогава, брат, елате да посеете това място! " Учителя го заведе при изораната нива. Там беше поставена една празна кофа и в един чувал имаше малко жито. Учителя посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва! " Братът взе кофата, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива. Насява братът с тази кофа жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в кофата остана една четвърт жито на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха и всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара само с една кофа жито, че и на дъното й да остане!
към текста >>

46. 52. Коприва за обяд - Радка Левордашка (1920-2014)

Едва що стъпил на шосето, той вижда как един човек върви с едно магаре, натоварено с чувал.
След известно време той се върна при нас и ни съобщи, че на пазара спанак не е имало. В това време Учителя минава покрай кухнята, Йорданка го вижда и го пита какво да готвят, като не е намерен спанак. - „Рекох, дайте на онзи брат 15 лева, за да закупи с тях коприва." Посоченото лице бе брат Гради Минчев. Предадоха му поръчката на Учителя и парите и той тръгна да я изпълни. Отишъл на „Цариградско шосе", за да може да слезе в града и да потърси по пазарите коприва. Едва що стъпил на шосето, той вижда как един човек върви с едно магаре, натоварено с чувал. Той го пита: „Байно, с какво си натоварил магарето? ". - „Ами, набрал съм един чувал коприва и я нося в града да я продам." - „Колко искаш за нея? ". - „Само 15 лева" - отговорил човекът. - „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак.
към текста >>

". - „Ами, набрал съм един чувал коприва и я нося в града да я продам." - „Колко искаш за нея?
- „Рекох, дайте на онзи брат 15 лева, за да закупи с тях коприва." Посоченото лице бе брат Гради Минчев. Предадоха му поръчката на Учителя и парите и той тръгна да я изпълни. Отишъл на „Цариградско шосе", за да може да слезе в града и да потърси по пазарите коприва. Едва що стъпил на шосето, той вижда как един човек върви с едно магаре, натоварено с чувал. Той го пита: „Байно, с какво си натоварил магарето? ". - „Ами, набрал съм един чувал коприва и я нося в града да я продам." - „Колко искаш за нея? ". - „Само 15 лева" - отговорил човекът. - „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак. Всички се питали откъде толкова много коприва? А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си."
към текста >>

- „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна.
Отишъл на „Цариградско шосе", за да може да слезе в града и да потърси по пазарите коприва. Едва що стъпил на шосето, той вижда как един човек върви с едно магаре, натоварено с чувал. Той го пита: „Байно, с какво си натоварил магарето? ". - „Ами, набрал съм един чувал коприва и я нося в града да я продам." - „Колко искаш за нея? ". - „Само 15 лева" - отговорил човекът. - „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак. Всички се питали откъде толкова много коприва? А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си." Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне! " А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено, трябваше спанак за обяд, но дойде чувал с коприва натоварен на магаре, водено от човек!
към текста >>

А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си."
". - „Ами, набрал съм един чувал коприва и я нося в града да я продам." - „Колко искаш за нея? ". - „Само 15 лева" - отговорил човекът. - „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак. Всички се питали откъде толкова много коприва? А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си." Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне! " А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено, трябваше спанак за обяд, но дойде чувал с коприва натоварен на магаре, водено от човек!
към текста >>

" А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено, трябваше спанак за обяд, но дойде чувал с коприва натоварен на магаре, водено от човек!
- „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак. Всички се питали откъде толкова много коприва? А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си." Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне! " А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено, трябваше спанак за обяд, но дойде чувал с коприва натоварен на магаре, водено от човек!
към текста >>

47. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

". - Отвърнах му: „Симо ми разказа как вие сте намерили Учителя." - Той отговори: „Аз пък ще ти разкажа как Учителя дойде при нас и живяхме заедно." - „Е, много ще се радвам, аз съм чувала от сестрите отчасти..." И той започна: „По-хубаво е да го чуеш от мен.
- „Да, сестра, наистина е хубаво при нас, но ние сякаш не го усещаме така, както вие, които сте лишени от това, което ние имаме. Не случайно, сестра, дойде при нас Учителя и тук остана десет месеца от последната си година. Имахме прекрасен живот заедно - като едно голямо семейство. Прекарвахме в песни и молитви, екскурзии и разходки из планините и до Рударци. Искаш ли да чуеш нашата история, как дойде Учителя при нас? ". - Отвърнах му: „Симо ми разказа как вие сте намерили Учителя." - Той отговори: „Аз пък ще ти разкажа как Учителя дойде при нас и живяхме заедно." - „Е, много ще се радвам, аз съм чувала от сестрите отчасти..." И той започна: „По-хубаво е да го чуеш от мен. Учителя ни е познавал, преди да се запознаем с него. Той е идвал и посещавал моя дом. Аз имам двама сина и две дъщери. Започвам от най-малката ми дъщеря Косена. Тя беше около 10-годишна, когато Учителя ни е посещавал всяка вечер.
към текста >>

48. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Похарчих цяло състояние да я лекувам, къде ли не я водих, при най-големите лекари, за които бях чувал - и тук, и в чужбина.
'. - и така го раздруса, че го хвърли на пейката. Те се изплашиха и се спотаиха. Като се поуспокои, военният каза: „Сега ще ви разкажа кой е господин Дънов. Аз имам само една дъщеря, тя завърши музикалната гимназия - пиано. Като студентка се разболя от туберкулоза. Похарчих цяло състояние да я лекувам, къде ли не я водих, при най-големите лекари, за които бях чувал - и тук, и в чужбина. Нищо не помогна, детето не ставаше от леглото вече. Моята съпруга беше чула за господин Дънов, разказа ми какви чудеса прави само със силна вяра и любов към Бога. Аз помислих и реших, че ще отида при него. Станах сутринта и отидох на Изгрева, но с вяра и надежда. Влязох при господин Дънов и застанах на колене пред него.
към текста >>

49. 72. За вселяването - Радка Левордашка (1920-2014)

". - „Много ви моля, аз съм чувал за Учителя, но господинът до мене нищо не знае, кажете ни нещо, иначе няма да мръднем оттука, докато не ни разкажете." Тогава аз се изправих, погледнах към мястото на Учителя и вътрешно попитах: „Какво да им разкажа?
- „Аз съм нова и не мога да ви кажа нищо" - опитах се да прекратя разговора. Той продължи да задава въпроси: „Тогава как го намерихте? ". - „Бях болна и така го намерих." - „А сега здрава ли сте? ". - „Как ви се виждам, приличам ли ви на болна? ". - „Много ви моля, аз съм чувал за Учителя, но господинът до мене нищо не знае, кажете ни нещо, иначе няма да мръднем оттука, докато не ни разкажете." Тогава аз се изправих, погледнах към мястото на Учителя и вътрешно попитах: „Какво да им разкажа? ". После се обърнах към тях и казах: - Добре, щом настоявате, ще ви разкажа. Учителя и Георги Димитров са живеели в една къща-близнак на улица „Опълченска". В тази къща са се провеждали и беседите, преди да се направи селището на Изгрева. Една сутрин при Учителя влиза сестрата на Димитров - Елена, и казва: „Господин Дънов, има блокада, ще ме арестуват, моля Ви, скрийте ме!
към текста >>

50. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Аз бях виждала Учителя, бях го чувала и толкова.
Зорницата - утринната красавица - все още светеше ярка пред завеса от гаснещи звезди. И цветът на небето показваше, че още е рано. А моята сестра беше излязла, Аз я гледах как върви между двата реда дървета по булеварда, осветени от електрическите лампи. Малката и фигурка с розовото жакетче се явяваше под някое от тях, изгубваше се извън осветения периметър и се виждаше наново пак под някоя друга лампа. Проследих с поглед, проследих я с мисълта си и затворих прозореца. Аз бях виждала Учителя, бях го чувала и толкова. Моят ум и моето сърце още нямаха никакво отношение към него. А моята сестра! Тя го беше обикнала, преди да го види, тя беше повярвала в него, преди да го чуе, и се беше доверила на него, преди да го срещне. И сега!
към текста >>

51. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар, брашно и други.
Елате да свалим багажа от камиона! " Никой не го чува. От групата се отделя само Кольо Йорданов, който поема багажа, подаван му от Гради от камиона. Скоро пристига бай Янко с конете, натоварват багажа и го закарват горе на езерата. Гради предвижда, че за построяване на магазина ще му трябва материал и затова взима много дървени капаци, които конете изкачват в лагера. Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар, брашно и други. Понеже е влажно и често вали, за да не се повредят продуктите, Гради ги слага в кухнята и ги завива с голямо платнище. Започват да идват от София една след друга групи и продуктите, оставени в кухнята, пречат за нормалната работа в нея. Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага. Той отива при групата на Лулчев и иска помощ. Става спречкване между него и Йордан Андреев, който го нахоква, отказва да му помага и се стига чак до бой.
към текста >>

52. 7.20 Христо Митев - Светозар Няголов ( -2013)

" — и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал.
Няколко пъти той тръгва към тяхната група, но нови сестри и братя го срещат и той се спира на разговор при тях. По едно време при тях идва брат Боян Боев и пита: „Има ли някой брат тук да се казва Христо? " „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителя те вика да отидеш при него." Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителя го пита: „Какво работиш, брат? " „Земеделец съм, обработвам земята." Учителя му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе? " — и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал. „Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива? " Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителя се приближава до него и го пита: „Рекох, брат, добре ли насяхте житото, да няма празни места?
към текста >>

Дълго се чуди как може с толкова малко жито да се посее голямата нива, да остане от него, без да се използва житото от чувала.
" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня защо житото не се свърши в кофата? " Учителя му отговаря: „Тука работи законът на изобилието." В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го слага в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на старозагорското братство. Дълго се чуди как може с толкова малко жито да се посее голямата нива, да остане от него, без да се използва житото от чувала. След няколко години той си заминава от този свят.
към текста >>

53. 7.21 Пано Славов - Светозар Няголов ( -2013)

Има желание да изпрати на Изгрева два чувала с жито за общи нужди, но винаги не му стига.
Оплакал се на Учителя, че конете често го ритат и желае да остане да живее на Изгрева. Учителя казва: „На село ще те ритат животните, а на Изгрева ще те ритат хората." Научил го да милва животните, да произнася формули, за да ги укротява и тогава да ги подковава. Съветът на Учителя помогнал много в работата му. Пано притежава 10 декара земя, която обработва с любов и засява с жито. Често това, което изкарва, не му стига до следващата реколта да се изхрани. Има желание да изпрати на Изгрева два чувала с жито за общи нужди, но винаги не му стига. При една среща с Учителя на Изгрева Пано го пита как да има достатъчно жито, за да се изхранва нормално през цялата година. Учителя се усмихва и му казва да раздаде 9 декара от земята си на бедни, нуждаещи се селяни, да остави за себе си само един декар, който най-много харесва, и с него да се прехранва. Пано възразява на Учителя, че с 10 декара не може да се изхрани, а как ще може да се изхрани с един декар? Учителя му отговаря, че му е дал правилния метод за решаване на тази задача. Пано отива на село и прилага думите на Учителя.
към текста >>

Чак тогава той изпълнява своето желание да изпрати два чувала на Изгрева за братско ползване.
Пано отива на село и прилага думите на Учителя. Раздава на 9 бедни селяни по декар. За себе си оставя един, в който извира вода. През есента засява жито, като оставя място и за малка зеленчукова градина. През лятото житото израства едро и гъсто и когато го ожънва, хамбарът не може да го побере. Чак тогава той изпълнява своето желание да изпрати два чувала на Изгрева за братско ползване. Така той разбира на дело как работи Законът на изобилието. При разговор на Учителя с група приятели Пано пита колко дни през годината човек трябва да пости. Учителя отговаря: „На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички се споглеждат и казват, че това е невъзможно да се изпълни. Пано се замисля дълбоко върху думите на Учителя и си казва: „Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За една година правят около 100 дена.
към текста >>

54. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

В помощ ни дойде Кънчо - отговорникът на строежа, който ни даде 10 найлонови чувала.
Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ." („Дава плод", Осма серия, 21-а беседа, стр. 16) Учителя отбелязва, че на Петровден на Мусала има специфични духовни течения и влияния, които само в този ден - 12 юли, се проявяват и всеки чувствителен човек може да ги възприеме и да се зареди с енергия за цялата година. Когато на Петровден в езерото Окото няма никакъв лед, работите в България са напълно оправени. При досегашните ми многобройни отивания за Петровден почти 2/3 от повърхността на езерото е покрита с лед. По време на строежа на заслона „Хималаи" аз и сестра Елена Симеонова отидохме за Петровден на връх Мусала и следобед, като слязохме при езерото, решихме да очистим боклуците около него. В помощ ни дойде Кънчо - отговорникът на строежа, който ни даде 10 найлонови чувала. Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци. Кънчо ни предложи да ги сложим в една дупка в скалите, северно от заслона, което ние направихме. Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци. Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите. При една екскурзия до Мусала, когато Учителя минава покрай този отток на езерото Окото, взима една чиста бяла носна кърпа, натопява я във водата и напръсква всички приятели, които минават един по един покрай него.
към текста >>

Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци.
Учителя отбелязва, че на Петровден на Мусала има специфични духовни течения и влияния, които само в този ден - 12 юли, се проявяват и всеки чувствителен човек може да ги възприеме и да се зареди с енергия за цялата година. Когато на Петровден в езерото Окото няма никакъв лед, работите в България са напълно оправени. При досегашните ми многобройни отивания за Петровден почти 2/3 от повърхността на езерото е покрита с лед. По време на строежа на заслона „Хималаи" аз и сестра Елена Симеонова отидохме за Петровден на връх Мусала и следобед, като слязохме при езерото, решихме да очистим боклуците около него. В помощ ни дойде Кънчо - отговорникът на строежа, който ни даде 10 найлонови чувала. Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци. Кънчо ни предложи да ги сложим в една дупка в скалите, северно от заслона, което ние направихме. Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци. Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите. При една екскурзия до Мусала, когато Учителя минава покрай този отток на езерото Окото, взима една чиста бяла носна кърпа, натопява я във водата и напръсква всички приятели, които минават един по един покрай него. След това Учителя дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула: „Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си.
към текста >>

Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи.
Тръгнахме нагоре, от косите ни излизаха искри, а от въжето и колците хвърчаха светкавици. Започнаха да гърмят кълбовидни мълнии. Под нас или над нас се чува пукот, появява се бяло кълбо и от това място ни облива силна горещина. Мълнията започва да се движи из въздуха и щом се удари в някоя скала, се пуква и изчезва. Нямаше време да се страхуваме от този природен феномен, защото бързахме за върха. Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи. Ние го взехме и занесохме до вратата на наблюдателницата. Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (метеоролози на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха. Наложи се да слезем обратно до заслона. Аз добре знаех, че ако го удари такава кълбовидна мълния, човек може да изгори. Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона.
към текста >>

Останала без работа като учителка, мъжът не й дава никакви пари и тя се принуждава да отиде при баща си и взела от него половин чувал жито и само това яла половин година.
Мина рейса за Пловдив и Емилия се качи на него и си отиде. Нямаше пикапи, а последният рейс за София тръгва от 18 часа от Самоков. Взех такси, което ни откара до рейса и се прибрахме в София. В края на лятото на 1999 г. в нас дойде да живее Валентина Кюприйска от Плевен. Останала без работа като учителка, мъжът не й дава никакви пари и тя се принуждава да отиде при баща си и взела от него половин чувал жито и само това яла половин година. Учителя ми каза да извикам да живее в нас. В началото на септември дойде и веднага си намери работа в Механотехникума, в какъвто е преподавала в Плевен. На 23-09.1999 г. с нея и Емилия отидохме да посрещнем идването на есента на Мусала. Отидохме с пикап до Боровец, с лифта до Ястребец.
към текста >>

55. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Сутринта по мобифона на Иван Кирилов се обадихме във фурната и поръчахме хлябовете и Павел слезе с конярите и над 50 чувала да ги докара.
Помогнах и на Истиян, който вдигна високо кръвно. Често ходехме да играем Паневритмиятa на първото езеро u на връщане носехме дърва за огъня в кухнята. Аз с десетина млади приятели ги режехме и ги изнасяхме на пътеката, откъдето на връщане приятелите ги взимаха и занасяха в кухнята. Помагаше ми и Павел. Дадох му пари и той купи на 18 август 1000 хляба за приятелите, които си бяха свършили хляба и следобед ги раздадохме. Сутринта по мобифона на Иван Кирилов се обадихме във фурната и поръчахме хлябовете и Павел слезе с конярите и над 50 чувала да ги докара. Конярите ги докараха на два пъти от х. Вада, където ги бяха докарали от Говедарци с камион. Първият курс с топъл хляб бързо го раздаде Елена с десетина сестри, които й помагаха. Всеки получи по топъл хляб и останаха няколко чувала за работната група, която щеше да закрие лагера. Съборът на 19 август протече много добре.
към текста >>

Всеки получи по топъл хляб и останаха няколко чувала за работната група, която щеше да закрие лагера.
Дадох му пари и той купи на 18 август 1000 хляба за приятелите, които си бяха свършили хляба и следобед ги раздадохме. Сутринта по мобифона на Иван Кирилов се обадихме във фурната и поръчахме хлябовете и Павел слезе с конярите и над 50 чувала да ги докара. Конярите ги докараха на два пъти от х. Вада, където ги бяха докарали от Говедарци с камион. Първият курс с топъл хляб бързо го раздаде Елена с десетина сестри, които й помагаха. Всеки получи по топъл хляб и останаха няколко чувала за работната група, която щеше да закрие лагера. Съборът на 19 август протече много добре. За Паневритмията отидохме на поляната на петото езеро, където играехме Паневритмията в три кръга - Жеков измени музиката на 11-тото упражнение „Евера" и Павел не го свиреше, а Величка чукаше с камъни като протестираше срещу това безчинство, също и хора на Симеон Симеонов, които в центъра на кръга пееха три пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", а Учителя го е дал два пъти - за да се свържеме със силите на духовния свят, а три пъти се свързваме с човешкият нисш живот и безпорядък. Играхме около 1000 души и около 500 отстрани гледаха Паневритмията. На Рила беше и Албена с Николай и синът им Йоан. От уроки детето цялото се изрина и аз я накарах да събере урина от детето, да я стопли и с нея да го намаже и пъпките му изчезнаха, заедно със сърбежа и детето престана да плаче.
към текста >>

Четох високо беседата и се чувала чак в кухнята от дежурните.
Веднага ми олекна, мина болката и зъбът ми се запази в устата ми. За 19 август ръководството ми каза - Грива, че гласът ми е слаб и няма да може да се чува от многото хора, които ще напълнят и двата върха. Аз му казах, че аз съм направил наряда и аз ще го проведа. Атакуваха ме и на 18 получих разстройство. На 19 август имаше отличен изгрев и тихо време. Четох високо беседата и се чувала чак в кухнята от дежурните. Наряда протече отлично и след Молитвения връх пихме чай. Някой беше донесъл тенекии с мед и чая се пиеше с мед. След закуската останахме да готвим за обяда - по желание, а приятелите отидоха на Паневритмията на петото езеро. Следобед се храниха със сборното ядене, което бяхме сготвили. Казаните се изпразниха, а за вечеря приготвихме казан с жито.
към текста >>

56. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Чувал бе той за Светогорския манастир, но това не беше нито дребна, нито лесна работа.
Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост. Той има щастието да пожъне успехите на преследваната цел, като доживява ликвидацията на фанариотската зависимост. Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си. Неведнъж и дваж в ума му се мяркаше мисълта да иде в манастир. Къде? Чувал бе той за Светогорския манастир, но това не беше нито дребна, нито лесна работа. Къде е Света Гора!... 1 Атанас Примовски. Бит и култура на родопските българи, изд. БАН, София, 1873 г., стр. 169. 2 Д-р Петър Ников.
към текста >>

57. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние.
Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде. Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село. Започна да учи бакърджийски занаят. Много часове от денонощието той прекарваше в дюкяна и работилницата на Йоргаки Зебилев. Сред шума и трясъка на бакърджийските токмаци, с които се изтегляха бакърените листове, неговата размисъл за бъдещето му не пресекваше.
към текста >>

58. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

И Света София, за която бе чувал толкова пъти, и синеещата се лента на морето при Златния рог не го отклониха от онова състояние, в което се потопи, докато пред него не се изправи човекът, който подсказа съдбата му.
Тогава отново добиваше кураж и притискаше с ръка сгънатия Антиминс в пазвата си, наблизо до сърцето. На другия ден още рано взори се очертаваха вече на хоризонта силуетите на джамиите и големите сгради на Цариград. В отоманската столица размислите върху онова, което се случи, не се промениха. Константин ходеше все така приятно замаян и пред очите му стоеше тайнственият образ на монаха. Дори величествената джамия на Сюлейман Великолепни с четирите извисени към облаците минарета и многото обковани в мед куполи, не привлече вниманието му. И Света София, за която бе чувал толкова пъти, и синеещата се лента на морето при Златния рог не го отклониха от онова състояние, в което се потопи, докато пред него не се изправи човекът, който подсказа съдбата му. Дълго обикаля той из търговския квартал, където бяха дюкянчетата и големите маази на търговците. Там той срещна неколцина българи, които не можеха да разберат защо тръгна към Халкидика и защо се върна обратно. Пари ли нямаше, мъка за родното ли село го налегна или пък нещо друго, което те и в кратките разговори с него не успяха да узнаят. Така изминаха още два дни и на третия ден, когато се отби в една мааза на български търговец, който купуваше и продаваше стока за вътрешността на Турция и който имаше уреден керван за пренасяне въглища от Кърклисе за Стамбул, той срещна един човек, който сякаш беше натоварен да продължи това, което му бе предсказано в църквата „Свети Димитрий". - Ти ли си младежът, за който ми казаха, че пътувал за Солун?
към текста >>

Чувал съм за тия села.
Седнаха на дървената скамейка, оставена от чорбаджиите за гости, които има да си кажат някоя и друга дума насаме. Свали непознатият българин шарената и привързана с гайтани торба от рамото си, сложи я малко встрани при ъгъла и като прекара длан през черните си едри мустаци, проговори: - От кое си село? - О Устово, в Родопа. - А, а! Чувал съм за тия села. Аз пък съм от другия край на нашата земя. Е, е! Там недалеко от морето, варненския санджак. Хатърджа се казва селото ми. - Аз познавам Варна.
към текста >>

И за селото ти съм чувал.
Аз пък съм от другия край на нашата земя. Е, е! Там недалеко от морето, варненския санджак. Хатърджа се казва селото ми. - Аз познавам Варна. И за селото ти съм чувал. Живях известно време във Варна при вуйко си. - Така ли? Още по-добре. Чуй сега какво ще ти кажа. Ти тръгна по един път, а сега се връщаш.
към текста >>

59. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Друг път един дюкянджия от търновските села, привел зачервен врат, очаква този „доктор", че е най-знатният човек в селото, защото неведнъж бе чувал, че комуто каквото е казал, е самата истина.
След завръщането от Съединените щати - Къде пък видя това? - отвръща човекът и виновна усмивка се мярва по лицето му. - Нали затова те измервам, за да те позная. - Гледай ти, каква е била твоята наука... Друг път един дюкянджия от търновските села, привел зачервен врат, очаква този „доктор", че е най-знатният човек в селото, защото неведнъж бе чувал, че комуто каквото е казал, е самата истина. - Та какво ще кажеш за мен? - пита маститият търговец, след като „докторът", както го наричаха хората, записа в един лист това, което измери. - Да ти кажа ли искаш? - Кажи, кажи, ама правичката, нали? - Ако ти кажа правичката, няма ли да ми се разсърдиш?
към текста >>

60. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

Чувал е да се произнася думата Бог, но нямал никакво понятие за съдържанието на тая дума.
Събранието, което се състояло в този град с присъствието на Учителя, е било в дома на родителите му. Макар и в ранна младенческа възраст юношата е слушал с увлечение беседата. След всичко, което чул, у него възникнал въпрос, който останал неразрешен. Какво е това Бог? - попитал се той. Чувал е да се произнася думата Бог, но нямал никакво понятие за съдържанието на тая дума. Веднъж след една такава беседа, държана в техния дом, Учителят тръгнал да си върви, но младото момче Г. Р. тръгнало след него все така умъчнено, че не притежава отговор за въпроса, който го тревожи. Така то вървяло след Учителя, но нямало кураж да го запита за това, което е искало да научи. Отведнъж Учителят се обърнал към него и без да му е бил задаван някакъв въпрос, казал: „Бог е същество, центърът на което е навсякъде, а периферията никъде.“ Така младият тогава Г. Р.
към текста >>

61. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз бях чувала много неща за Учителя Беинса Дуно, но какво значеше това, че той я взе със себе си и я отнесе, облечена като за венчило?
Отидохме си в къщи. Аз чувствувах, че с мене се извърши нещо много важно за моя живот. Отново в душата ми се загнезди необяснимият дълбоко скрит в душата ми страх за любимото ми дете Ани. Какво ли значи този сън? Не е ли някакво предзнаменование? Аз бях чувала много неща за Учителя Беинса Дуно, но какво значеше това, че той я взе със себе си и я отнесе, облечена като за венчило? Не тогава, но по-късно научих, че има непроменими неща, които стоят отбелязани във вечната житейска книга и които чакат своето неминуемо сбъдновение. Дали не се е отворила вече страницата, където е отбелязана съдбата на моята Ани? Постарах се да забравя този сън и да не мисля за всичко това, което беше извор на моето безпокойство. Дните ми минаваха ден след ден без особени случки в тази чудесна пролет, която със синьото си небе и с белите одежди на дърветата, и с песните на идещите от чужбина птици, приличаше на вълшебница. Една сутрин в края на месец април Ани стана от леглото, седна на един стол и взе да се превива от болки в корема.
към текста >>

62. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание.
Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот. Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия. По какъв начин се изявяват те у някои хора? Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание. Истината е друга. Онзи, който по кармични причини е загубил зрението си, е подпомогнат от невидимия свят с това, че се пробуждат у него до известна степен невидимите свръхфизични органи на слуха и осезанието, за които стана дума. След кратка пауза, в която събраните ученици размишляваха върху чутите обяснения на Учителя Беинса Дуно, ученикът отново се обади с въпрос. Ученикът: Съвременната наука за енергията ни навежда на мисълта, че всяка деятелност на човека, дори и мисленето, е процес, при който се възприема или изразходва енергия. Щом това е наистина така, тогава нашият говор неминуемо трябва да оказва някакво влияние на тези, на които говорим не само звуково и със значението на думите, но и с качеството на енергичния поток.
към текста >>

63. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“!
И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“. Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима.
към текста >>

64. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Веднъж ми сподели: "Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не съм чувал толкова интересни разговори!
Брат Христо (Кръстю) Трифонов и сестра Цветана-Лиляна* Табакова Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: "Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не съм чувал толкова интересни разговори! " Решихме с брат Христо да записваме разговорите си с Учителя. След като получихме разрешението му, отивахме при него с тетрадки и се стараехме да запишем всичко най-подробно. Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед.
към текста >>

65. Мечката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Чувал ли сте за падането на град Ерихон?
Започнах внимателно да ги разлиствам и казах: — Учителю, преди известно време репетирах с композитора Любомир Пипков един Моцартов концерт, в дома му. В паузата, той извади една от тези песнопойки. Извади я от етажерката си и каза: "Чудя се какво сте намерили в тези прости и наивни песни, че чак, както научих, в радиото сте ги пяла! " Учителю, аз му казах: "Тези песни наглед изглеждат наивни, за такъв голям композитор като вас, но в тях има една скрита сила, особено, когато се пеят общо от всички сестри и братя. Чувал ли сте за падането на град Ерихон? Как се срутили дебелите му стени? " Той се засмя, повдигна рамене и започнахме да репетираме. Учителят помисли малко и каза: — Ти ще му кажеш, че това са окултни упражнения. В древните окултни школи, музиката е заемала първо място.
към текста >>

66. Словото и музиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, чувала съм че духовните песни на Хендел, Хайдн и др.
Вече бях готова и го чаках. Минахме през гората. Учителят изпращаше на прага на вратата един посетител и ни покани в приемната. Той ни каза да седнем и за малко излезе. Като се върна, аз му казах: — Учителю, чувала съм че духовните песни на Хендел, Хайдн и др. не са били написани с тактове. Учителят каза: — Светът на словото се различава от светът на музиката. Светът на буквите се различава от светът на тоновете. Словото и пеенето са два различни свята.
към текста >>

67. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, Вие чувал ли сте как пеят ангелите?
— Ти ги пей тъй, както сега ги пееш. Пей ги така, както си ги чувстваш, както пееш ариите си! Ти ги пееш окултно! Поканиха ни да седнем по-близо до масата. От дясната ми страна беше Учителят, а от лявата брат Христо. — Учителю, Вие чувал ли сте как пеят ангелите? Вие виждал ли сте ги? Учителят ме изгледа продължително, усмихна се и каза: — Тук на Земята аз съм чул въплътените ангели! Брат Христо се наведе до ухото ми и ми прошепна тихо: — Тези думи на Учителя се отнасят за Вас.
към текста >>

68. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вие чували ли сте песента на ангелите, тъй както те си пеят на небето?
– Ти му купи едно другарче. Започнахме да говорим за последния ми концерт. Учителят каза: – В твоето пеене имаше дълбок смисъл. – Учителю, много сестри и братя идваха на сцената и една сестра ми целуна ръцете. Вие чували ли сте песента на ангелите, тъй както те си пеят на небето? Учителят се смееше: – Те пеят сутрин – каза той – започват да пеят много тихо и постепенно засилват песента си. Има начини и методи, да се предаде тяхната музика и пеене на Земята, но хората не са готови още да чуят тази музика. Ти, вечер като заспиш, отиваш Горе и вземаш урок по пеене и се учиш на тяхното изкуство! – Но аз не го съзнавам, Учителю! Моля Ви, Вие ме научете на това изкуство!
към текста >>

69. Динята - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Извикахме брат Ради (градинаря на Изгрева) да дойде на спирката с едно чувалче.
Динята 28.08.1942 година - Изгрева - София. На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при Учителя. Занесохме му една диня — 13 килограма. Извикахме брат Ради (градинаря на Изгрева) да дойде на спирката с едно чувалче. Тримата минахме гората. На едно място, близо до мостчето, пред Изгрева, си починахме. Брат Ради седна на земята и си поприказвахме. Когато дойдохме пред салона, аз го помолих да изкачи динята горе по стълбичката и да я постави на ръцете ми, за да я подам на Учителя. Брат Христо чукна три пъти на вратата.
към текста >>

70. Новото Битие — Пети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него.
Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита: — Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж? — Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки. Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита: — Ти нали четеш на френски език? — Да, Учителю — казах аз.
към текста >>

71. ИДИ ТАМ – НЕ ЗНАЯ КЪДЕ, ДОНЕСИ ОНОВА – НЕ ЗНАЯ КОЕ - Борис Николов

Сестрата не беше чувала за никаква среща.
Нощта прекарахме добре – имахме всички удобства. Сутринта, както е нашият ред, станахме рано, посрещнахме изгрева, отправихме топла благодарствена молитва. Денят беше ясен. Планината – чиста, изкъпана. Закусихме и пак се изправихме пред въпроса: да вървим ли и накъде? Сестрата не беше чувала за никаква среща. Но сестрите сговорно казват: „Да вървим! “ Отправих въпрос към живото Пространство. Тук вече получих съвсем неочакван отговор, като че Пространството се усмихна. Гледам – пред нас голямо ловджийско куче с клепнали уши.
към текста >>

72. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче.
Това е чудо-инструмент, предаван от деди и прадеди. Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност. Къртипъня беше прочут и с друго – не се страхуваше от нищо. Той излизаше сам срещу най-свирепата мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше смелост и сила. Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче. Мечката излиза, стъпи върху чувала, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето. Но той убиваше само стръвница, която е убивала човек. „Човек не ти се позволява да убиваш! Добитък… може“, казваше той. Една пролет те пристигнаха малко по-рано от обикновено.
към текста >>

Мечката излиза, стъпи върху чувала, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето.
Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност. Къртипъня беше прочут и с друго – не се страхуваше от нищо. Той излизаше сам срещу най-свирепата мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше смелост и сила. Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче. Мечката излиза, стъпи върху чувала, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето. Но той убиваше само стръвница, която е убивала човек. „Човек не ти се позволява да убиваш! Добитък… може“, казваше той. Една пролет те пристигнаха малко по-рано от обикновено. Туриха в ред струга, запалиха огъня на огнището и тъкмо се готвеха да събуят цървулите, пепелта от огнището започна да се надига – пух, пух, пух – и от нея започват да излизат змии, усойници!
към текста >>

73. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Заслужава си да положиш всички възможни усилия, понеже наградата за тях е блаженство, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (според признанието на ап. Павел).
Налей, без да губиш повече време и сили, отново основите на твоето собствено жизнено здание. Подтисни повика на плътта у себе си и създай условия на безсмъртното си начало да се прояви. Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството. И знай, че никога не си сам по този път! Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо пътешествие. Заслужава си да положиш всички възможни усилия, понеже наградата за тях е блаженство, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (според признанието на ап. Павел). И не забравяй, че това, което си изградил – колкото и непоклатимо да ти изглежда на пръв поглед, – е подвластно на разрушението. Могат да го подронят и външни сили, спрямо които в определен момент се оказваш безпомощен, и твоята собствена податливост или реакция на дразнители. Най-вече твоята неовладяна емоционалност. Ала не губи кураж! Това, което си изгубил, отново може да бъде намерено; разрушеното – наново съградено.
към текста >>

74. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път.
Ако нещо не вървеше, както трябва, това се дължеше на неуместна чужда намеса. Но и тя не определяше финалния резултат, защото вярата в успеха винаги надделяваше. Затова на Вено не липсваха нито воля, нито умение. Веднаж в летния лагер при Седемте езера на Рила Учителя дава знак на младежите, че хлябът е на привършване. Неколцина от тях, между които е и Крум, веднага потеглят, за да изпълнят поставената им задача. В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път. Да не изпълнят поръчението на Учителя също не могат. Тогана решават да поемат по един обиколен път през горите. Залутани в настъпващата нощ, те попадат сред гъсти клекови храсталаци, но продължават да вървят все нагоре и нагоре. Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер. Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни.
към текста >>

75. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Бях чувал за Петър Дънов, който по това време беше доста популярен в България, и реших, че преди да замина за Атина, трябва да се видя с него.
И баща ми се съгласи. Току-що бях завършил гимназия и вече се готвех за заминаването за Щатите, когато съвсем случайно ме запознаха с един професор от американския институт в Атина и чийто баща е бил мисионер в България. Самият той е живял като млад в България и знаеше доста добре български. Той ми зададе само един въпрос - как ще отида в Щатите, като не зная английски, и веднага ми предложи да ме изпрати в техния институт в Атина, където да науча езика, и те после ще ми съдействат да замина за Щатите. Предложението да замина за Атина ми хареса, защото чувствах, че имам връзка с Древна Елада. Бях чувал за Петър Дънов, който по това време беше доста популярен в България, и реших, че преди да замина за Атина, трябва да се видя с него. Смятах, че ще ме питат за него. И в един септемврийски ден през 1927 г. тръгнах да търся селището, за което бях чувал, че е някъде зад Борисовата градина. След дълго търсене го намерих. Още с първото влизане в селището се впечатлих от взаимопомощта, която си оказваха братята и сестрите при построяването на своите дървени къщички.
към текста >>

тръгнах да търся селището, за което бях чувал, че е някъде зад Борисовата градина.
Той ми зададе само един въпрос - как ще отида в Щатите, като не зная английски, и веднага ми предложи да ме изпрати в техния институт в Атина, където да науча езика, и те после ще ми съдействат да замина за Щатите. Предложението да замина за Атина ми хареса, защото чувствах, че имам връзка с Древна Елада. Бях чувал за Петър Дънов, който по това време беше доста популярен в България, и реших, че преди да замина за Атина, трябва да се видя с него. Смятах, че ще ме питат за него. И в един септемврийски ден през 1927 г. тръгнах да търся селището, за което бях чувал, че е някъде зад Борисовата градина. След дълго търсене го намерих. Още с първото влизане в селището се впечатлих от взаимопомощта, която си оказваха братята и сестрите при построяването на своите дървени къщички. Това лято току-що бил построен големият салон на селището, което се именуваше Изгрев. Големият салон е построен доброволно от братята и сестрите. Той беше готов, като оставаше да се сложи само дограмата.
към текста >>

76. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Спеше се в подножието на върха направо на земята, без спални чували и палатки.
започват ежегодните лагери на свещената Рила планина, в която участват хора от всички възрасти. Лагерите се провеждат и досега на височина над 2000 метра. Рила е старонагъната планина от вулканичен произход още от архайската ера, сцена на велики митологични тайнства и исторически събития. Тя е велик духовен център, играла е и ще играе важна духовна роля на тази планета. Първият лагер е построен под най-високия връх на Рила - Мусала (около 3000 метра), което означава място на Бога. Спеше се в подножието на върха направо на земята, без спални чували и палатки. Даже и при най-сурови условия, буря, дъжд, сняг никой не се разболяваше. От 1929 г. рилските лагери се прехвърлиха на второто от Седемте рилски езера (около 2300 метра), където започнаха да летуват по няколкостотин души за около два месеца - през юли и август. Братята и сестрите е голям труд прокараха първите пътеки в непроходимата тогава планина, строяха мостове и пътища. Учителят и всички ученици посрещаха всяка сутрин изгрева на слънцето от Молитвения връх над второто езеро, където е разположен лагерът.
към текста >>

77. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Палели са огън и са спали около огъня без палатки и спални чували, само с пелерини от дебел вълнен плат.
Ние бяхме в Рая! Учителят е водел учениците си най-напред в Мусаленския дял на Рила. След това са се преместили на Седемте рилски езера. Качвали са се пеш от Боровец до мястото, където сега е хижа „Мусала“. Лагерува- ли са край второто езеро в подножието на връх Иречек. Палели са огън и са спали около огъня без палатки и спални чували, само с пелерини от дебел вълнен плат. Понякога е валял дъжд, било е много студено, но никой не е настивал и не се е разболявал. Пиели са много гореща вода. Ставали са в 3 ч. сутринта, качвали са се на връх Мусала и оттам са посрещали изгрева. Учителят е държал беседа край езерото Окото.
към текста >>

Стига до високи скали и непристъпни места, скъсва се каишът на раницата му и трябва с едната ръка да носи чувала с хляб, а с другата - раницата и да се катери нагоре без пътека.
“ Цеко и Крум веднага пожелават да тръгнат. Отиват до Боровец, купуват хляб и бързо се отправят към Мусала. По пътя ги напада глутница кучета. Цеко и Крум упорито се отбраняват, но се стъмва, те загубват пътя и се разделят. Крум тръгнал по пътя през двореца „Ситняково“, който е много дълъг. Стига до високи скали и непристъпни места, скъсва се каишът на раницата му и трябва с едната ръка да носи чувала с хляб, а с другата - раницата и да се катери нагоре без пътека. Било е доста трудно. Тогава той оставя чувала с хляб до една скала и продължава, като решава да се върне на другия ден и да го вземе. Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“. Разпитват го кой е и какво прави по тези места. Крум обяснява някаква история за хляб, но те не му вярват.
към текста >>

Тогава той оставя чувала с хляб до една скала и продължава, като решава да се върне на другия ден и да го вземе.
По пътя ги напада глутница кучета. Цеко и Крум упорито се отбраняват, но се стъмва, те загубват пътя и се разделят. Крум тръгнал по пътя през двореца „Ситняково“, който е много дълъг. Стига до високи скали и непристъпни места, скъсва се каишът на раницата му и трябва с едната ръка да носи чувала с хляб, а с другата - раницата и да се катери нагоре без пътека. Било е доста трудно. Тогава той оставя чувала с хляб до една скала и продължава, като решава да се върне на другия ден и да го вземе. Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“. Разпитват го кой е и какво прави по тези места. Крум обяснява някаква история за хляб, но те не му вярват. Най-после го пускат, той отива в Боровец и се връща в лагера с чувал, пълен с хляб. Голямо било учудването му, когато за мигове хлябът изчезнал, защото всички били много гладни и са се приготвяли вече да слизат, но в последния момент идва подкрепление.
към текста >>

Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“.
Цеко и Крум упорито се отбраняват, но се стъмва, те загубват пътя и се разделят. Крум тръгнал по пътя през двореца „Ситняково“, който е много дълъг. Стига до високи скали и непристъпни места, скъсва се каишът на раницата му и трябва с едната ръка да носи чувала с хляб, а с другата - раницата и да се катери нагоре без пътека. Било е доста трудно. Тогава той оставя чувала с хляб до една скала и продължава, като решава да се върне на другия ден и да го вземе. Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“. Разпитват го кой е и какво прави по тези места. Крум обяснява някаква история за хляб, но те не му вярват. Най-после го пускат, той отива в Боровец и се връща в лагера с чувал, пълен с хляб. Голямо било учудването му, когато за мигове хлябът изчезнал, защото всички били много гладни и са се приготвяли вече да слизат, но в последния момент идва подкрепление. Крум казваше: „Никога не съм виждал хлябът да изчезва толкова бързо.“ Тогава Учителят му казал: „ Двамата братя в началото не е трябвало да се разделят. “
към текста >>

Най-после го пускат, той отива в Боровец и се връща в лагера с чувал, пълен с хляб.
Било е доста трудно. Тогава той оставя чувала с хляб до една скала и продължава, като решава да се върне на другия ден и да го вземе. Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“. Разпитват го кой е и какво прави по тези места. Крум обяснява някаква история за хляб, но те не му вярват. Най-после го пускат, той отива в Боровец и се връща в лагера с чувал, пълен с хляб. Голямо било учудването му, когато за мигове хлябът изчезнал, защото всички били много гладни и са се приготвяли вече да слизат, но в последния момент идва подкрепление. Крум казваше: „Никога не съм виждал хлябът да изчезва толкова бързо.“ Тогава Учителят му казал: „ Двамата братя в началото не е трябвало да се разделят. “ Трябва да се отбележи, че по-късно, след завършване на лагера на Седемте езера, Учителят с малка група ученици е ходел за няколко дни в Мусаленския дял на Рила. Едно от най-свещените места там са Олтарите, които много пъти са били посещавани от Учителя и учениците му. Посрещането на изгрева от най-високото място от връх Мусала е изключително силно и величествено.
към текста >>

78. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Моето име, подхванал непознатият, е Аия-Бен-Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но този Ерусалим не е градът, за който ти си чувал и знаеш.
Абу бил обхванат от непреодолимо желание да започне разговор с него. Кой сте вие, най-после подхванал Абу, откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този тъй ранен час? Как се казвате?... Моето име, подхванал непознатият, е Аия-Бен-Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но този Ерусалим не е градът, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. Да, вярно е, подхванал непознатият, такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, братята, имаме имена както и вие, хората, но при нас всяко дадено име включва цялата съвкупност от способности и възможности, които братът има и носи. Името „АИЯ“, продължил непознатият, са първите звуци, първите гласни, които човекът произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят.
към текста >>

По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име.
Кой сте вие, най-после подхванал Абу, откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този тъй ранен час? Как се казвате?... Моето име, подхванал непознатият, е Аия-Бен-Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но този Ерусалим не е градът, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. Да, вярно е, подхванал непознатият, такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, братята, имаме имена както и вие, хората, но при нас всяко дадено име включва цялата съвкупност от способности и възможности, които братът има и носи. Името „АИЯ“, продължил непознатият, са първите звуци, първите гласни, които човекът произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят. С тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент.
към текста >>

Да, вярно е, подхванал непознатият, такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал.
Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този тъй ранен час? Как се казвате?... Моето име, подхванал непознатият, е Аия-Бен-Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но този Ерусалим не е градът, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. Да, вярно е, подхванал непознатият, такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, братята, имаме имена както и вие, хората, но при нас всяко дадено име включва цялата съвкупност от способности и възможности, които братът има и носи. Името „АИЯ“, продължил непознатият, са първите звуци, първите гласни, които човекът произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят. С тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде.
към текста >>

79. Душата ни е извънземен скитник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сигурно сте чували народа да казва „Да спи зло под камък“, или „Душата му е камък“.
То се нуждае от сън и тогава колкото е по-съвършено и развито, толкова повече енергия черпи от необятния миров океан. И докато тук, на Земята, на много хора им се струва, че могат да компенсират нравственото си несъвършенство с притежаването на повече пари, оказали се в Отвъдното, те разбират, че всъщност са последни бедняци, защото там е нужна само сила. А такава имаш, ако си живял добър и разумен живот. Тънал ли си в лъжа, омраза, злоба, престъпления, Оттатък нямаш сили да се придвижиш на никъде. Подобни „бедняци“, за да получат сила и да могат да задоволят най-елементарните си желания, идват да тревожат хората и да черпят от тях енергия. Сигурно сте чували народа да казва „Да спи зло под камък“, или „Душата му е камък“. Знаете от баби и дядовци, че на студен камък не се сяда, защото ще ти изсмуче силата и ще се разболееш. Това съвсем не са измислици. В камъните висшите същества затварят душите, които са толкова лоши и нисши, че нито една майка не се е съгласила да ги роди. Там, в камъка, душата бавно, в продължение на хилядолетия, събира сили от световния океан, за да се роди отново като живо същество. За това не трябва да се сяда на камък, нито да се строят къщи от него.
към текста >>

80. Кои са Белите братя? - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Чувал съм от Учителя, че седалище на Бялото братство има на връх Монблан и че това е причината народите наоколо да живеят в мир и разбирателство... А един ден, когато бяхме на Рилските езера, Учителят се спря край четвъртото - Близнаците, и каза: „Тук е един от входовете на Агарта...“
След човека има други по- висши йерархии, за които Учителя говори и които ви изброих. Те имат за задача да управляват света, в който живеем, да ни насочват и помагат. Тези подземни царства носят тайнствени имена - Шамбала, Агарта, Тебул... А обитателите им, висшата раса на свръхчовеците, имат тела от по-фина материя, с по- силни вибрации. Те могат да минат през всичко, да отидат навсякъде. Наричаме ги още Световните Учители. Чувал съм от Учителя, че седалище на Бялото братство има на връх Монблан и че това е причината народите наоколо да живеят в мир и разбирателство... А един ден, когато бяхме на Рилските езера, Учителят се спря край четвъртото - Близнаците, и каза: „Тук е един от входовете на Агарта...“
към текста >>

81. Вятърчо - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Хей, Вятърчо, ела да ни върнеш на нашите дървета, изморихме се, доспа ни се! — молели се тъжно листенцата, но никой не ги чувал, Станало съвсем тъмно.
Духнал с всичка сила, разлюлял цялата гора и навред разпилял пъстрите палави листенца. Чудна. песен запяла гората, златен танец заиграли листата. В игри и песни неусетно взело да се стъмнява. Скрил се Слънчо, а след него скоро и Вятърчо се нейде запилял, може би някъде заспал . . . — Хей, Вятърчо, ела да ни върнеш на нашите дървета, изморихме се, доспа ни се! — молели се тъжно листенцата, но никой не ги чувал, Станало съвсем тъмно. Млъкнала гората. Всички животинки се прибрали в къщичките си и заспали. Хъррр . . . хъррр ... — хъркали буболечиците и сладко на топличко си спели.
към текста >>

Всяка вечер, когато всичко живо се прибере и заспи, тихичко се чували гласчета изпод земята: — Златни листенца, сладко спете, добре ни топлете.
. . събудете се сънливци, хайде на игра, нали сге ми другари! Сърдитите листенца потъркали сънливо очи с опашниците си и му отговорили: — Защо ни остави снощи сами ? — Бягай, Вятърчо, иди си сега, не щеме вече твоите игри! —- Фиу-у-у ш-ш-ха-ха-хаааа! . . — измел се Вятърчо и духнал през гората да си търси нови другари. А палавите листенца останали за винаги на земята. Всяка вечер, когато всичко живо се прибере и заспи, тихичко се чували гласчета изпод земята: — Златни листенца, сладко спете, добре ни топлете. — Семенцата, семенцата ни се обаждат! — шепнели си листенцата. И всеки нов ден, нови палави листенца покривали земята и топлели семенцата, докато най-после дошла баба Зима и с бяла пухкава покривка завила и падналите листенца.
към текста >>

82. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие.
Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето. Вървели, вървели, стигнали до една река, а по нея едва, едва се замразило и се образувал тънък лед. — Я, я, — разскачал се петелът. — Я, сега ще се попързалям, — и още не изрекъл това, скочил на тънкия лед и се запързалял. Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие. — Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля. Хоп, хоп, хоп, но. . . преди Да каже още един път хоп, леда се пукнал и той казал цоп, в студената вода. — Олеле мале, —развикал се петелът, — Олеле завлече ме реката, олеле студена е водата.
към текста >>

83. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

„ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице.
„И, по свещено заклинание на светлоликия Мъж, сърцето пламна с пурпурен пламък на саможертвена любов — и тръгна след момъка. „Разбра тогава момъкът, колко силна е била любовта на момата. А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник, — и душата на момъка видя волност. „И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и обичта га изгори с небесен пламък. „И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звезди украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени. „ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице. Но колко малко спомня тя словата на сегашния живот!“ *** И, когато млъкна Соломон, Балкиза каза. „Притчи за богове — на боговете трябват. „Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи? — Та нали на земята живеем !... „ — От ранни младини са ме обиквали царе, но аз не смогнах никого от тях да обикна... „И — мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предлагали питие за вечна младина, — дано ги залюбя. „Суетна грижа! — Затворено си остана сърцето на Балкиза — и никого не залюби тя.
към текста >>

84. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Авторът е схванал нещата по-нашироко и ги е отразил в този свой роман „Иван Кондарев“, макар че съм чел и чувал, че романът е претърпял някои изменения в периода на издаването му... - Разкажи нещо за увлеченията си по анархизма.
Тогава дойде Христо Кузманов от с. Дебелец. Дебелец и Килифарево бяха две села в Търновско, в които революционното движение и специално АНАРХИЗМЪТ беше пуснал доста дълбоки корени. Движението там се крепеше и на по-възрастни интелигентни хора, които са се отдали на него изцяло. Пред тях ние бяхме младежи, но въпреки туй Христо ни донесе тяхната психология тяхната психика, тяхното отношение към движението и ние се намирахме вече в контакт с една по-здраво обоснована такава революционна група, за която смятам, че нашият писател Емили- ян Станев писа в романа „Иван Кондарев“. Смятам, че „Иван Кондарев“ е написан именно за тази епоха. Авторът е схванал нещата по-нашироко и ги е отразил в този свой роман „Иван Кондарев“, макар че съм чел и чувал, че романът е претърпял някои изменения в периода на издаването му... - Разкажи нещо за увлеченията си по анархизма. - Трудно ми е да говоря за този период, но все пак трябва да спомена нещо. Към края на Първата световна война тук до нас бяха донесени позиви. Позиви от страна на анархистичното движение. Ние бяхме взели да се проявяваме в много такива прима акции. Може те да изглеждат дребни и несъществени и смешни за сегашното ми състояние, но тогава си мислехме, че правим кой знай какво.
към текста >>

85. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Всеки е чувал за сбъднати предсказания и всеки може, без особено голям труд, да се убеди в тяхната истинност.
Но да се повърнем на ясновидството. Не хиляди, а стотици хиляди факти съществуват, които го доказват по абсолютен начин. Ясновидци е имало винаги, в миналото и сега. И в България има такива хора, с по-голяма или по-малка духовна издигнатост, които имат тази дарба на ясновидството, т. е. могат да проникват, по-вече или по-малко, в невидимия свят и в неизвестното за други бъдеще. Всеки е чувал за сбъднати предсказания и всеки може, без особено голям труд, да се убеди в тяхната истинност. Но нека се обърнем към известния френски учен, професор Шарл Рише, — прочут физиолог, той да каже думата си по въпроса. В предговора към неотдавна издаденото си съчинение „Шестото чувство на човека“ той казва: „Аз съм се придържал само към фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини. Следователно, моята цел е твърде скромна. „Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство.
към текста >>

86. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Чували бяxмe за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество.
След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. — Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца) „Ами можеш ли си позна чантичката“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „ето я". Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяxмe за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов“. Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането. Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен характер, които се схождат в това, ; че говорят ясно в полза на прераждането. Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират место и в колоните на ежедневната преса. И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те идеха да открият още много подобни доказателства.
към текста >>

87. Търпението — първо стѫпало на Любовьта - Георги Радев (1900–1940)

Иначе, не бихме чували толкова много хора да се провикватъ, че не можели повече да търпятъ, че чашата на търпениито имъ прелѣла! Тия люде, очевидно, смѣсватъ търпение съ неволя.
Търпението — първо стѫпало на Любовьта Езикътъ на днешното човѣчество изобилствува съ празни думи, съ думи безъ съдържание и смисълъ. И затова на съвременнитѣ хора трѣбва да се изяснява вътрешния смисълъ на живото Слово. Така напримѣръ, често хората говорятъ за търпение, ала малцина разбиратъ истинския му смисълъ, малцина знаятъ неговия произходъ и предназначение. Иначе, не бихме чували толкова много хора да се провикватъ, че не можели повече да търпятъ, че чашата на търпениито имъ прелѣла! Тия люде, очевидно, смѣсватъ търпение съ неволя. Ала едно е търпение, друго — неволя. Преди всичко, безъ търпение не може нищо да се постигне, и най-важно, безъ търпение не могатъ да се задържатъ резултатитѣ на постигнатото. Никакво знание, никакво изкуство не може да се придобие и задържи безъ търпение. Търпението е основа на човѣшкия характеръ, а безъ сигурна и нопоколебима основа може ли една постройка да устои срещу външния напоръ на стихиитѣ? Ето защо, дълбоко погледнато, само гениалнитѣ хора, само светиитѣ, само великитѣ и разумни души могатъ да бъдатъ въ истински смисълъ на думата търпеливи.
към текста >>

88. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

И понеже мозъкътъ му е устроенъ като най- финенъ радиоапаратъ, който може да долавя дори и най-кѫситѣ вълни, той чува онази прословута хармония на сферитѣ, която сѫ чували Посветенитѣ отъ всички времена.
И както съвременниятъ човѣкъ сломи грубата сила на мускулитѣ и челюститѣ, на рогата и копитата съ силата на своя умъ, така и новиятъ човѣкъ, който влиза днесъ неусѣтно въ свѣта, ще сломи разрушителната сила на днешното човѣчество съ своята нова мисълъ, съ мощната енергия на оня музикаленъ свѣтъ, въ който диша неговото пробудено съзнание. Едно отъ най-характернитѣ свойства на новия човѣкъ е това, че той вижда навсѣкѫде и отвсѣкѫде – и отпредъ, на далечни разстояния, и отзадъ, и нагоре – въ небесното пространство и надолу — въ недрата на земята. Той вижда какво става въ най-отдалеченитѣ кѫтове на свѣта – по суша и по море. Вижда какво става на слънцето, на луната, на планетитѣ. Вижда какво става на слънцата отъ Млѣчния пътъ и другитѣ звездни вселени. И понеже мозъкътъ му е устроенъ като най- финенъ радиоапаратъ, който може да долавя дори и най-кѫситѣ вълни, той чува онази прословута хармония на сферитѣ, която сѫ чували Посветенитѣ отъ всички времена. На мнозина този образъ на нозия човѣкъ ще се стори фантастиченъ. Но нима съвременниятъ човѣкъ, съ своята сложна психика, съ своя културенъ животъ, изразенъ въ наука, религия, изкуство, общественъ строй, съ своитѣ културни институти – училища, университети, църкви, обществени учреждения, не е „фантастиченъ“ и непонятенъ за животнитѣ? Какво знаятъ тѣ за всичко това и какъ си го представятъ? Навѣрно човѣкътъ за тѣхъ е само едно по-голѣмо и по-хитро животно, а културнитѣ му учреждения сѫ все „кѫщи“ – отдѣлни, разкѫсани представи за кѫщи. Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко.
към текста >>

89. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

Тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.
Натюрели Ако през време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът. Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенера. Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. Тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера*), в лицето на споменатите по-горе двама души, които взимаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията — повече или по-малко сполучливи — в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне , че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване — въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица — на някой основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават известни характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в света. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде“?
към текста >>

90. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

Един свят, за който всички са чували какво ли не, но който не е станал част от българската мисъл, не е намерил параметрите си в съдбата на българина.
Ще видим първите български студенти в САЩ отпреди Освобождението; полиглотското чудо Стефан Томов, който като дванадесетгодишен ученик от Котел на остров Малта вече владее шест от осемте си съвременни езика (с потомък лингвиста проф. Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък литератора Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж. Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение. Ще видим спътника на Дънов д-р Чакалов като лекар на мултимилионера Хардинг в Катскил, срещите му с президента Теодор Рузвелт. Ще видим годините на модернизирането на Бостън и Ню Йорк; милионите емигранти, с които се движат българските студенти; реакцията на опустошителния глад в Русия в Американската преса и дискусията в Бостън за панславизма, която прави Дънов неотклоним славянофил; слънчевите танци на индианците от племето Су преди последното избиване на вождовете им, точно когато Дънов слуша прощалния концерт на легендарната Аделина Пати в Ню Йорк; българите мисионери на кон, проповядващи из житните полета на Небраска, във фабричните квартали на Детройт и в първите гангстерски свърталища до „китайския град“ на Манхатън; сетне първите съратници на Дънов в България проповядващи от хан на хан, и от читалище на читалище, и от побой на побой, и тежкарските му първи ученици, между които има висши офицери, политици, писатели, професори, музиканти все всепризнати светила на българската култура; връзката с двореца, разливането на последователите му в балтийските страни, в Италия, Чехия, Хърватско, Франция, Щатите, Канада, Полша, противоречивото съратничество на Любомир Лулчев и Михаил Иванов; ще станем свидетели на отделни случаи на прозрение и ясновидство, на чудеса, които остават необясними за рационалния ум. Един свят, за който всички са чували какво ли не, но който не е станал част от българската мисъл, не е намерил параметрите си в съдбата на българина. * * *
към текста >>

91. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Чували сме за теб, но кой си ти?
За да не помислите, че съм дъновист ще кажа, че пуша по 30 цигари на ден, плюс две-три лули, попийвам си и на обяд и надвечер, ям повече месо отколкото зеленчук, лъчите на зората твърде рядко съм имал щастието да посрещам, и след това като ми се завърти главата... заключвам дори вратата на кабинета си.“ Въпреки врявата и истеричните нападки срещу Дънов, обикновеният българин не вижда в него никаква заплаха, не изпитва никаква омраза. Или поне решително по-малко отколкото към католическите църкви и синагогите. Хората не се свързват с учението предлагано от Дънов поради една единствена причина, която вече споменахме: нагърбването с него ще доведе до нови навици, нови обичаи, нови задължения, нови ограничения, с които нито те, нито семействата и роднините им са свикнали. Ще се разклати уюта на старата семейна култура, в която са отгледани и с която се чувстват добре. Така или иначе през втората половина на 20-те години, когато песните на братската Паневритмия зазвучават при изгрев слънце над Борисовата градина, въпросът за Дънов идва от самосебе си: „Кой си ти? Чували сме за теб, но кой си ти? “ Прочутото българско лигаво подпитване, ръгане с лакти и триумфално намигане! Авторски блик Я чакайте да споделя с вас какво точно отговаря Учителят, като го човъркат на тази тема! „В обиколките си из България от преди 10-15 години се занимавах с изследване на главите на българите. Измервал съм ги с кръгове, пергели, правил съм изчисления и съм дошъл до известни заключения. Като ме гледат, че правя такива изчисления, мнозина ме питат: - Какво правиш? - Уча се да смятам. Научил съм се вече от какви въпроси се интересуват българите.
към текста >>

92. И така ... - Атанас Славов

Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия.
Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи. На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете. Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия. Върховете на тази вълна на стремеж за пряк контакт с божественото се знаят. Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и вдъхновители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога. Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк. И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“. И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк.
към текста >>

93. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Освен това в богат търговски, европейски град като този жените не са тренировъчен боксьорски чувал за мъжете си, като се върнат пияни, разбира се.
През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище. Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св. Преображение“ в махалата на местните богаташи. Така че това е музикален град, и в него Петър намира едно от призванията си. Точно в Свищов той се сдобива с първата си цигулка и се научава да свири наистина добре. Освен това в богат търговски, европейски град като този жените не са тренировъчен боксьорски чувал за мъжете си, като се върнат пияни, разбира се. На тях се пада по европейски тертип да култивират високонравствени начала в живота на семейството си, децата си, обществото, и тук именно през 1869 г. е основано първото българско женско дружество „Надежда“. С първия ден на Освобождението в родния си град се връща печатарят Паничков, който от времето на Неофит Бозвели печата вестници, списания, брошури, додето не го заточат заради съдържанието на напечатаното през 1863 г. в Мосул. И диванета има.
към текста >>

Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета.
Р. Славейков. Отказал се напълно от пиенето и пушенето (преди ставал от леглото с цигара в устата). Вечер преди лягане прочитал по една глава от Библията, тълкувал прочетеното, след което цялото семейство се изправяло на крака и той се молел гласно. Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“. Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото. Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто). Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина.
към текста >>

94. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Без да са християни и без дори да са чували притчата за добрия самарянин.
Работата беше, че колкото повече научаваше, толкова по-бездънна ставаше за него картината на света, толкова повече провиждаше неща - не мистични, а прости и очевидни неща, които всички ей така отхвърляха, за да не отежняват радостния си и пълнокръвен живот на добри християни. Какво лошо има в това? Нищо лошо! Но какво можеше да им каже той от амвона, когато всичко беше толкова необятно, непровидяно, недоразбрано, недопроникнато... Да им разкаже за добрия самарянин? Та в Свищов всеки ден можеше да срещнеш по пет заможни хора, милосърдни като самото Милосърдие; какво да им го казва? Свищовските училища, сиропиталища, пансионът за бедни момичета на женското настоятелство - всичкото това нали бе дълбоко бъркане в джоба от страна на имащите свищовлии от милосърдие именно! Да не говорим за свищовските турци, които както бяха по-богати, така бяха и по-щедри от заможните щедри българи към градските просяци. Без да са християни и без дори да са чували притчата за добрия самарянин. От друга страна, това, че имаше милостиви хора със и без християнска проповед, съвсем не значеше, че няма какво да се каже и на най-добрите хора от града, такива каквито си бяха. И това беше просто едно смътно чувство, едно недоизразено с думи чувство, което си оставаше в него, и растеше, и той просто не можеше да направи първата крачка. Нямаше да е искрен. Щеше да повтаря заученото, колкото и да е хубаво и правилно. И не беше достатъчно.
към текста >>

Той беше чувал от по-старите ученици историята за брат Томов, как като отишъл в семинарията на Медисън, се оказало, че знае повече съвременни езици от най-големия тамошен полиглот.
Той виждаше по-добре от всички колко по-високо стоят те от обкръжението си. Обикновените, залисани в ежедневието си прилежни ученици и отрудени граждани не забелязваха разликата. Когато я забележеха след четири-пет години, щяха да ги замерят с камъни през прозорците на училището, щяха да мацат с боя гърбовете на разплаканите им ученици, щяха да ги нахулят в дрънголника, докато английският консул не ги отърве, и след като безропотно продължават работата си в училище без дума на недоволство, щяха да запалят и самото училище! Така или иначе, сега засега свищовлии не знаеха разликата и всичко си вървеше ей така, но Петър я знаеше. И боготвореше учителите си по детски за недостижимите за него техни качества, но и знаеше инстинктивно, без да разбира точно как и защо, че те не превеждаха знанията си на език прост и достъпен за местните хора, и много от тези знания се плискаха върху свищовлии, без да могат да се усвоят, и това сега засега нямаше значение, защото кой го интересува, но утре нямаше да е на добро, щеше да породи необуздана ревност и завист. Как да не се прекланя пред тях? Той беше чувал от по-старите ученици историята за брат Томов, как като отишъл в семинарията на Медисън, се оказало, че знае повече съвременни езици от най-големия тамошен полиглот. А какво знаеше самият той? Двадесетгодишен вече? Български, и сега три години дето учи английски! И десет тюрлии на влашки, и девет бош-лафа на турски. Два езика. И все пак, въпреки безмерното си уважение към учителите си, не можеше просто да научи проповедите за Добрия Самарянин на брат Томов, и толкова.
към текста >>

- Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас.
- Какво каза, какво каза той? - Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той. - Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето. - Така ли каза? - Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас. Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов. И видя как сконфузеният съпруг извърна глава тайно да не се издаде колко я обича, и той самият усети как очите му се навлажниха и сърцето му лудо заби, защото в този миг бе разбрал, че бе навлязъл в Америка и това бе то! - Един божествен миг от двадесет и единия ден лашкане и блъскане, и цялата мъка си струваше: един млад католик пее любовна песен на една еврейска матрона в климакса на живота си, и правоверният юдейски съпруг в черното си расо и черната си капичка и смешните завъртулки на бакенбардите си прелива от любов към красавицата в нея - прочистен и освободен от ревност като двадесеткаратов диамант. И никой от тях тук нямаше кой да го гледа - с черен кафтан или сицилианско кепе - и да одобрява или не изблика на човешка любов в тях. Той бе навлязъл в Америка преди да стигне Нюйоркския залив. Америка не беше място.
към текста >>

Кафето излезе като черна топла водица, дето е минала покрай чували с кафе на зърна, и Петър реши да не забравя оттук нататък и той да мине на студено мляко.
Време имаха. Останалите украинци бяха заседнали на опашката и срещата им с тях беше след два часа. Не намериха кафе. Нито кафене. Влязоха в малък германски ресторант, където сервираха десерти, и им донесоха по един ябълков пай, и още две студени млека за отец Куцак и Гаврило с едно кафе на Петър. Кафето излезе като черна топла водица, дето е минала покрай чували с кафе на зърна, и Петър реши да не забравя оттук нататък и той да мине на студено мляко. Това не беше кафе. А ябълковата пита ставаше. Топла, сладка, ароматна - сигурно от кимона в нея. Всъщност беше си доста хубава. Би предпочел баница, ако имаше, да му напомни за дома; да може да покаже на тази баница, на тази стара приятелка от дома, де е и какво става; да й каже сбогом, сега съм тука и ще ям ябълкова пита оттук нататък, моя скъпа, мила бабина, парцалива, пълнеща корема сирена, дебелолиста, полуизгорена в пещта на двора, любима моя лакомийска баничке.
към текста >>

95. 1.8. Обликът на истинския ръководител - Георги Христов

Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне.
Сега аз ще моля ръководителите в градовете да започнат със закона на Любовта. Нека те заемат последните места. Нали и Христос казва: „Който иска да бъде пръв, последен трябва да стане.“ Силните в Любовта да започнат да служат на всички. Някои от вас запитват например защо трябва да имаме ръководители. То е все едно да питате защо трябва да имаме глава. Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне. Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви - отваря кесията си.
към текста >>

Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам.
Нека те заемат последните места. Нали и Христос казва: „Който иска да бъде пръв, последен трябва да стане.“ Силните в Любовта да започнат да служат на всички. Някои от вас запитват например защо трябва да имаме ръководители. То е все едно да питате защо трябва да имаме глава. Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне. Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви - отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред!“ А като дойде сражението, скрива се зад камъните.
към текста >>

96. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик.
Разбирам аз душата ти, брате селянино. Какво имаш ти повече от тази земя! Гледам, Жечо се подсмива. Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе. Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение. За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик. Към това ечемичено брашно прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб. В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо. Хлябът от това брашно става много твърд и по особен начин клисав. Когато потопиш залъка в чорбата, той не поема нищо от нея, само се намокря и нищо повече. Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас.
към текста >>

97. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Той може да премине, както вече споменах, от вида на човек с рязко решение да изяви своето недоволство и гняв, в друг - наивен, кротък и педантичен изследовател, който няколко минути с детски наивитет и чистота преглежда на светлината тъничката филийка хляб, дали в нея няма крак от хлебарка, муха или връв от чувала, в който е било брашното.
С него ме свързват повече подвизи и нещо друго, което лежи извън рамките на тази братска комуна. Кръстю, който прави впечатление, че нищо не гледа, вижда всичко. Той умее да се съобразява мигновено и може да премине от своята миловидна усмивка в буреносен облачен ден. Кръстю за мен е един от много интересните братя. Той се явява в различни гами и се приема винаги със симпатия и абсолютна вяра. Той може да премине, както вече споменах, от вида на човек с рязко решение да изяви своето недоволство и гняв, в друг - наивен, кротък и педантичен изследовател, който няколко минути с детски наивитет и чистота преглежда на светлината тъничката филийка хляб, дали в нея няма крак от хлебарка, муха или връв от чувала, в който е било брашното. Бос, с яки крака, с дрехи като нашите, с едричка непокорна глава, върху която на различни места стои бяла, случайно спасена от Христо шапка, с Атиловска брадица и с недоверчив взор, Кръстю е най-критичният и, когато потрябва, най- непокорният от всички комунари. Той всякога подлага на анализ и посреща с проверка предложенията на бай Жечо, защото е убеден, че в тях винаги има нещо, което подлежи да се промени. Кръстю се гнуси от нечисти неща, дори се гнуси от гозбата и затова се храни само с хляб и пестил от сливи. Позата на Кръстю е крайно характерна, типично Кръстювска. Той стои винаги привидно чужд на разговора.
към текста >>

Мухата, мравката, попадналата сламка или връвта от чувала биват веднага отстранявани с хирургическа сръчност.
После тези филийки нарязва на квадратчета и, преди да ги изяде, забожда ги една по една върху връхчето на ножа и ги преглежда срещу светлината. От рентгеновите му очи нищо не може да избегне. И тъкмо защото много се взира, винаги намира по нещо в тия правилни хлебни порцийки. Щом безпогрешното му око зърне нещо, по лицето му преминава вълна на смут. Той се зачервява и ме поглежда, като мигновено се засмива с една усмивка, която за мене всякога е имала фатална заразяваща сила. Мухата, мравката, попадналата сламка или връвта от чувала биват веднага отстранявани с хирургическа сръчност. Пестилът е най-евтиното, което Жечо може да предложи на този постник. Жечо го купува от Карнобат, където отива понякога, и му го поднася с особено слово, в което Кръстю трябва да открие специалното към него внимание. Синкавата течност на айрана, вероятно има по-висока стойност от пестила, затова домоначалникът няма нищо против да му го доставя като основна изпитана храна. Все пак най-икономично си остава вечерянето на дървото - направо от сливите, но Жечо се стеснява да ни го предложи за постоянно, защото самият той трудно би го изпълнил. Кръстю, който е решил да възпитава тялото си, от известно време спи не в сайванта, а вън на една пейка не по-широка от 30 сантиметра.
към текста >>

98. Асен Кантарджиев - Георги Христов

Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в хамбара и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика.
Както всеки един от нас, така и той познава много добре бай Жечо и винаги предугажда хитрите му намерения. Асен свири на цигулка. Неведнъж сред безредата на ачларския двор, сред разхвърляните сечива, сандъци, снопи, мотики и дрипи, когато на високото небе се палват първите звезди, Асен свири тихо и замечтано със своята цигулка. В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом. Тя затрогва всички ни освен Жечо, който в това време си мисли дали не може под звуците на тая цигулка, в тия часове на вечерния здрач, да се свърши още някоя работа. Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в хамбара и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика. Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной. Дали тези, които са яли хляба от тия зърна, не са сънували чудните ни видения, нашата обич към небето, белите облачета по него и звездните кервани? И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна. Тогава Жечо за пръв път, макар и сдържано, но все пак истински, се усмихна. ___________________________________________________________ 113 За Асен Кантарджиев има оскъдни данни, тъй като рано напуска този свят, повален от маларията по време на Ачларската комуна.
към текста >>

99. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака.
А годината се случи суха, земята бе твърда, а ние не бяхме опитни. Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше. Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара, се привърши. Започна големият глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах. Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници.
към текста >>

Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата.
Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там, на село има един неписан закон, който се казва „ач“-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде, да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен.
към текста >>

Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата.
А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там, на село има един неписан закон, който се казва „ач“-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде, да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по-сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе.
към текста >>

100. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Той много го хареса и каза, че е чул и научил неща, които никога досега на е чувал.
Когато отидох, видях, че пострадалият е Георги Шейтанов. Зная някои методи, които съм научил от нашия учител, и за няколко дни кракът му оздравя. През време на беседата в следващата неделя при нас дойде и Шейтанов. Той стоя до края и внимателно изслуша беседата на Учителя. Шейтанов даде на Учителя две малки розички. Той много го хареса и каза, че е чул и научил неща, които никога досега на е чувал. След вечерята, която направихме рано, Учителя замина за града. Преди да потегли, когато вече се бе качил на талигата, ние му изпяхме няколко песни и го изпратихме сърдечно. Пак нощ, пак свирещи щурци, пак дълбоко звездно небе. Аз лежа на малката черга и си мисля, че гласовете на щурците са като пробудени спомени от гробницата на милионите години, минали над земята. Те са като някаква Морзова азбука на всемира.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28791689872742