Търсене в текстове за 'Чувал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 91 резултата в 52 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Ти си чувал и съзнавал винаги Моя глас.
Слушал си всякой ден Моето слово. Ето, дигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото Си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш Моите дела и да познаваш Моите истини на живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги Моя глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо всякога да изправя побърканото и да преобърна всичко да ти съдействува за добро.
към текста >>

2. Писмо № 5

От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал.
Най-после ний ще победим. Истината ще възтържествува, правдата ще се възцари. Добродетелтта ще процъвне. Аз се радвам за любовта на Вашите домашни. Господ да ги благослови и да им даде мир и радост. От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал. Добре ли е, зле ли е, не зная. Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище.
към текста >>

3. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас, той е бивал по-ясен и по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мене.
Истината съм аз - Господ твой и живот съм аз, Бог твой, и Духът ми е твой ръководител, който те води, който те учи и оживотворява словото ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш. Слушал си всеки ден моето слово. Вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел, отварял съм Словото пред тебе и съм те поучавал в истините на царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцавам моите дела и да познаваш моите истини на живота. Казвал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас, той е бивал по-ясен и по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мене. Имало е и минути, когато ти си се заблуждавал. Но знаеш, че никога не съм те оставял да паднеш. Аз съм бил винаги близо и всякога готов да изправя обърканото и да превърна всичко да ти съдейства за добро. Този пост е редактиран от Albena: 01 септември 2011 - 23:45
към текста >>

4. Пеню Киров - №3

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления.
към текста >>

5. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления.
към текста >>

6. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен.
Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
към текста >>

7. №61 (Пеню Киров)

И когато Господ отговарял, имало двама свидетели, които чували гласът Господен.
Хр. В. Велчеви, с 50 лева месечно. Това е от приятеля Николая. За сестрата Тодорка71 чувам чудесни работи. Тя чрез Духът Божий говорела на разни езици: еврейски и др. И когато Господ отговарял, имало двама свидетели, които чували гласът Господен. Тия свидетели са наши. Тя ми пише, че било им заповядано да дойдат тук, в Бургас, види се за събора, но не им било определено кога ще бъде това. Чудни са Божиите пътища! Приеми сърдечните ни братски поздрави от всички ни. Приеми поздрав от Доктора.
към текста >>

8. Сегашното положение на човечеството

Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене.
И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък. И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е.
към текста >>

9. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов.
Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
към текста >>

И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение.
Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва.
към текста >>

Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете.
Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение - да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат.
към текста >>

Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение - да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепването на ума, сърцето и душата.
към текста >>

Той носи благословение - да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат.
Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение - да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно.
към текста >>

10. Писма до Мария Казакова - 1907

Хорските уста не са чувал, да ги свържеш.
Времето и животът ще Ви научи всички как да разбирате Истината. При това ще Ви научи и как да се обхождате и със себе си, и с другите. Важното е душата да се развива и усъвършенствува. Важното е дървото, не сянката. Кой какво казва, оставете за негова сметка. Хорските уста не са чувал, да ги свържеш. Хора са това - и говорят, и хапят. Всякой има по един навик. Някой гледа главата си, друг — корема си. Някой пази душата си, друг — тялото си. Такъв е животът засега, за бъдеще може да стане по-добре.
към текста >>

11. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала.
към текста >>

И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение.
Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
към текста >>

Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете.
Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва.
към текста >>

Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата.
към текста >>

Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат.
Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете също отделно.
към текста >>

12. 1919_9 Спомени на Илия Узунов

Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща.
Лицето му беше необикновено озарено. Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци. За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща. В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год. Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя. Там намерих стотина души около него.
към текста >>

13. 1920_2 Спомени на Борис Николов

И съм чел историци, които не сте чували.
" И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение, аз съм го чел на български и руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето с богомилите много дълбоко.
към текста >>

Например Матвей Соколов не сте чували.
И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение, аз съм го чел на български и руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето с богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага.
към текста >>

Чух молитви, който не бях чувал.
И у нас всички ходят на черква, аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата. В туй време пристигат и други хора — мъже и жени — и се събраха около 20 човека. Влезнахме в една голяма стая, която че ли е само за молитва. На стената сложени икони. И всички се изправиха на молитва. Чух молитви, който не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, кои много ми харесаха. Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти.
към текста >>

14. 1920_4 Спомени на Марин Камбуров

Били докарани и два чувала морски миди.
от вилата. През 1920 г. била построена голямата щерна за вода на северната страна и беседка с отведена от щерната чешма — на южната. От Бургас би изписани два вагона циментови тухли. Дворът бил заравнен, а с останалите циментови тухли били направени малки дуварчета. Били докарани и два чувала морски миди. Много братя и сестри вложили своя безплатен труд, за да превърнат това свещено място в райски кът. Не останали по-назад и братските деца, които се заели с украсата на вилата и залепили събраните морски мидички на подходящи за целта места.
към текста >>

15. 1921_16 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 1

Като дойде някой чувал, здравият е, който трябва да вдигне чувала.
Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос, в Шумен се е развила в големи размери, диария има там. Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби. (182 стр.) Някои от вас запитват, например, защо трябва да имаме ръководители? То е все едно да запитвате – защо трябва да имаме глава? Като дойде някой чувал, здравият е, който трябва да вдигне чувала. Ако този ръководител е само капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители, като капелмайсторите, само вдигат пръчицата, не ги признавам за такива, били те мъже или жени, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, ако е от дявола, той ще маха само пръчицата. (183 стр.)
към текста >>

Ако този ръководител е само капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам.
Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби. (182 стр.) Някои от вас запитват, например, защо трябва да имаме ръководители? То е все едно да запитвате – защо трябва да имаме глава? Като дойде някой чувал, здравият е, който трябва да вдигне чувала. Ако този ръководител е само капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители, като капелмайсторите, само вдигат пръчицата, не ги признавам за такива, били те мъже или жени, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, ако е от дявола, той ще маха само пръчицата. (183 стр.) Сега някой бил ръководител в някой град.
към текста >>

16. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

съм чувал от мнозина, че по линиите на ръцете и главно посредством известни измервания
– Болшевизмът е крайност, а винаги една крайност води друга. В болшевизма има насилие, а ние не сме за насилие. И ние сме за свобода, но за свобода, постигната без насилие. Ние не правим разлика кой упражнява насилието, ако и наистина, при сегашните икономически условия, човек мъчно може да се справи без да прибегне към насилие... За Д. съм чувал от мнозина, че по линиите на ръцете и главно посредством известни измервания на главата, определял характера на събеседника си, а на оня, който се интересува, отгатва бъдещето, разкрива миналото и настоящето. Д. хвана ръката ми, взря се в нейните линии, разглежда ги с лупа. Аз за пръв път в живота си се срещам с този човек и, нека си призная, определи с голяма точност маса черти из моя
към текста >>

17. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)
Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198) Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17) ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече.
към текста >>

18. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)
През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:
към текста >>

19. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Чували ли сте Го?
Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.) Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно.
към текста >>

20. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, обещах на бившия собственик: "Дай Боже да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала хубаво жито, като подарък от мене!
Славно нещо бил комуналният живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола. А онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, обещах на бившия собственик: "Дай Боже да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала хубаво жито, като подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съдеше ме Пейо за 1000 лв., т.е. за стойността на двата чувала жито, което съм се задължил, по пазарлък, да му дам.
към текста >>

за стойността на двата чувала жито, което съм се задължил, по пазарлък, да му дам.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, обещах на бившия собственик: "Дай Боже да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала хубаво жито, като подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съдеше ме Пейо за 1000 лв., т.е. за стойността на двата чувала жито, което съм се задължил, по пазарлък, да му дам. Отидох в Горна Оряховица, намерих го болен на легло. Не можахме да се разберем. Той твърдеше, че аз съм се задължил да му донеса два чувала жито. Аз твърдях, че съм обещал при условие, че житото стане. Най-после, броих му хилядарката и въпросът се уреди.
към текста >>

Той твърдеше, че аз съм се задължил да му донеса два чувала жито.
получих призовка от съда. Съдеше ме Пейо за 1000 лв., т.е. за стойността на двата чувала жито, което съм се задължил, по пазарлък, да му дам. Отидох в Горна Оряховица, намерих го болен на легло. Не можахме да се разберем. Той твърдеше, че аз съм се задължил да му донеса два чувала жито. Аз твърдях, че съм обещал при условие, че житото стане. Най-после, броих му хилядарката и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо починал. През есента наехме и изорахме една ливада около петнадесет декара от Ламбрин Данов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед.
към текста >>

Ожънахме нивата, от която получихме малко приход – едва около три чувала жито, за колкото ме съди Пейо.
Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около шест декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме. Обработихме и лозето, което тази година обещаваше да даде добър плод. Изобщо, работата вървеше добре, но разходите покривахме все още от резервния фонд. Дойде жътва. Ожънахме нивата, от която получихме малко приход – едва около три чувала жито, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един-два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души! И все още купувахме. През лятото на 1924 г. събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др.
към текста >>

Аз носех две раници – моята и тази, на брат Иларионов, върху моята, а върху двете раници – двадесет хляба в един чувал, провиснал от двете страни.
Времето бе топло и не усетихме студ. На следния ден сутринта се изкачихме на връх Снежанка (Орлово гнездо), дето към 9 ч. сутринта посрещнахме групата от Стара Загора, Казанлък и околните села и потеглихме по билото на Балкана. Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвахме буен огън и пренощувахме. На следния ден – пак на път. Аз носех две раници – моята и тази, на брат Иларионов, върху моята, а върху двете раници – двадесет хляба в един чувал, провиснал от двете страни. И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др. Тогава бяхме всички млади и не чувствахме умора. Най-напред решихме да се употреби общия хляб от чувала, който носех аз, за да се разтоваря. След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порция ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа).
към текста >>

Най-напред решихме да се употреби общия хляб от чувала, който носех аз, за да се разтоваря.
Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвахме буен огън и пренощувахме. На следния ден – пак на път. Аз носех две раници – моята и тази, на брат Иларионов, върху моята, а върху двете раници – двадесет хляба в един чувал, провиснал от двете страни. И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др. Тогава бяхме всички млади и не чувствахме умора. Най-напред решихме да се употреби общия хляб от чувала, който носех аз, за да се разтоваря. След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порция ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа). Там към нас се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Петър Пампоров и групата порасна общо на 32 души. От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди изгрев слънце.
към текста >>

21. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек?
В туй Училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за да се разберат нещата, да стане нашата душа благородна. По някой път в обходата си ние не сме толкова деликатни, по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Някой път искаме да кажем нещо хубаво, но езикът ни не е тъй мекичък, не може да се огъва, та току-виж, кажеш някои думи, за които после се разкайваш. Казваш си: „Не трябваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа и т.н." Значи, като се всели Господ в нас, ние ще придобием такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, в които Господ живее. Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек? Нещо особено има в Божественото, в Любовта. Та, през тази година, вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели, с хиляди години, заровени в недрата на земята. Несъзнателен живот е бил тогава.
към текста >>

22. 1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г

Тук можем да отбележим, обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите.
Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката си има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е опасно за морала и спокойствието на населението. Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си. Що се отнася до Търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим. (бел. състав. На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири. Тук можем да отбележим, обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите. По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във вестника се обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се откриват краката малко над глезените. Вероятно, обаче, сестрите, учили в странство, и тези, от по-големите градове, да са се носили съобразно последните повеи на европейската мода. А въобще, на работещите жени не се е гледало с добро око: в статия срещу жените - чиновнички се казва: „Вън жените от държавната трапеза! ")
към текста >>

23. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.
През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова. Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр. По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров.
към текста >>

Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували.
" След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали. Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата.
към текста >>

Напълнили шест чувала.
След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали. Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.
към текста >>

24. 1926_7 Архивът на Братството

Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.
Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова.
към текста >>

25. 008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век

В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало.
008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век През по-голямата част от първата половина на XIX век Варна е имала чисто турско-гагаузки характер, като навред се е говорело турски език. Църковната служба в християнските църкви се е извършвала на турски език. Гръцки език се е говорел само в митрополията и от няколко гръцки семейства.18 Българите във Варна са се губели всред гагаузкото население. По-друго било народностното съотношение във варненските села, където българите нараствали чрез прииждането им отдругаде. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало. Националният въпрос не се поставял и не е ставало дума за народностни различия. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варна и Варненско да започне да се чувства по-късно от всякъде другаде. През втората четвъртина на XIX век настъпва промяна в народностното разслояване по тия места. Новите националистични идеи за освобождаване от турско иго раздвижват народите на Балканския полуостров, като все повече и повече националните тежнения започват да доминират над верските. Постепенно църквата се превръща в център, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда.
към текста >>

26. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Не бях чувала така никой да говори, но ми харесваше, съгласна бях.
Лицето беше спокойно, бледо. Започна беседата си. При говоренето Той се оживи, отвори се. Говореше тихо, но ясно - пазеше се пълна тишина. Всички слушаха внимателно. Не бях чувала така никой да говори, но ми харесваше, съгласна бях. Всичко, което чух, ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и необикновена радост. Всичко в мене трептеше. Нещо ново долавях и казах в себе си: "Това търся! " Този ден, когато посетих беседата, беше първият неделен ден на 1920 г. Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими.
към текста >>

27. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Аз съм чувала, че в годините, когато е правил обиколките из България, е изкарвал даже с по една-две ябълки на ден.
За обяд супичка и салата от общата храна. След обяд към 4-5 часа, изпиваше по 2-3 чая. Вечерно време пак чай. Не пиеше вода, чай пиеше. Учителят се хранеше с много проста храна. Аз съм чувала, че в годините, когато е правил обиколките из България, е изкарвал даже с по една-две ябълки на ден. В началото не е имал средства и много скромно е живял. Той не ни съветваше и нас да смесваме храните - само едно ядене и салата. Когато го канят на вечери, ще яде само едно нещо. Ако има сирене, кашкавал и много други неща, ще яде само едно нещо. Не смесваше маслини и сирене; кашкавал и масло.
към текста >>

28. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували.
Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързаха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на улица "Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували. А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат, Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-Лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета. Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни, сгъваха колите и те ставаха на томчета.
към текста >>

Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам?
И тогава каза: "Ще стане голям глад за духовна работа". Георги Добрев Учителят ни даде огромен материал чрез Словото Си. Но Той сравнително малко разкри Себе Си пред нас. Голяма част от знанието, което имаше и носеше със Себе Си, Той не го разкри, защото съвременното човечество можеше да злоупотреби с него. Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената."
към текста >>

29. УЧЕНИЦИ

" - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек.
Мария Тодорова Учителят е на улица "Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого.
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят.
Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа. Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си. В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър Учител. Следвайте школата Му. Не е нужно да идвате тук". И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят. Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
към текста >>

Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа.
Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години. Като чул за последователите на Учителя от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите и от учени с всякакви възможни титли и от всичко онова, което беше като някакъв елит в обществото.Това огорчение се превръщаше в негодувание и омраза, защото народът смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важно, това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66. Влиза през вратника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна градина с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки.
към текста >>

Откъде Чърчил знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него.
След свършването на Втората световна война през 1945г. един представител на българската делегация при преговорите за мир, се срещнал с министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил, който бе една от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната. Този наш представител от българската правителствена делегация запитва Чърчил какво ще каже за България, като очаква, че Чърчил ще говори за границите, които трябва да заеме България след подписването на мира. Чърчил се замислил и казал: "Поздравете Бялото Братство в България". Българският представител останал като зашеметен. Откъде Чърчил знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа - Чърчил е това, зад него стои Англия. Но понеже се страхува да отиде и предаде съобщението, дни наред се чуди какво да направи. Не смее да предаде съобщението, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра на Изгрева.
към текста >>

А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала.
Ние събрахме една група от по-сериозни братя и сестри и тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството. Кога ще стане това?
към текста >>

Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество.
Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството. Кога ще стане това? " - "След 660 години", отговорил Учителят.
към текста >>

31. АСЕН АРНАУДОВ

По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен.
Хазяйката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойна, аз тук ще остана". Така покрай мене, и къщата остана здрава и стърчеше сред развалините като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши.
към текста >>

32. РАДИ ТАНЧЕВ

Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий".
Той беше градинарят на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>

Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята.
Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му. След като направихме трапезария и столът работеше, всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева. Брат Ради го пита колко струва. Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата".
към текста >>

Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева.
Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева. Брат Ради го пита колко струва. Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: "Учителю, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата.
към текста >>

Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: "Учителю, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата.
Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева. Брат Ради го пита колко струва. Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: "Учителю, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата. Не го ли мамят селяните? " Учителят отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: "Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката, дето ми я продават. Питам колко струва и плащам.
към текста >>

Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си.
- Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голя- мото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това балет? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как". Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът и тръгват двамата за града.
към текста >>

Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът и тръгват двамата за града.
Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това балет? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как". Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът и тръгват двамата за града. А няма никакво време. Ще закъснеят и отвреме навреме се затичват. А брат Ради е с един панталон с кръпки на колената, завързан с кълчищна връв, която едвам държи панталона с големите кръпки. Ангел го гледа уплашено, но няма време. Всички, които ги срещат по пътя, се обръщат и ги оглеждат.
към текста >>

Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева".
Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда. Ето тук всичко е написано". Вторачва се служителката върху билетите и какво да види? Върху двата билета има подпис с посвещение от режисьора на балета. Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата. Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат.
към текста >>

33. НЕПОСЛУШАНИЕ

Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща.
Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Има една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща. Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
към текста >>

Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него.
Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Мария Тодорова Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и имало недоразумение между тях. Скарали се.
към текста >>

И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат.
Ние сме оправени". Инспекторът казал тогава: "Тъй ли? " И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. И най-после го събориха. И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план.
към текста >>

Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите.
Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора.
към текста >>

34. МУЗИКА

Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си.
И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни. Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син". Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече.
към текста >>

35. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

"Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото.
Окото се избистри. Идва лекарят, за да види какво ще правим с окото. Вижда го и ахва: "Ама как стана? Как е възможно това? " Отговаряме, че Учителят го е излекувал по този начин с компрес от горещи кърпи. "Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото. Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си. Драга Михайлова Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка. Една капчица вар падна в окото ми.
към текста >>

Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него.
Драга Михайлова Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка. Една капчица вар падна в окото ми. Беше след обяд. Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него. Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя. Реших да отида при Учителя.
към текста >>

36. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Тогава нямаше палатки, спални чували и хижа.
Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх "Иречек". Там има две езера - едното е над, а другото под "Иречек". Има и поляна. Правехме си огньове и пиехме изобилно гореща вода. Тук спяхме на земята. Тогава нямаше палатки, спални чували и хижа. Каквото си занесеш на гръб, с него ще прекараш. Учителят лежеше на дясната си страна. Бе завит само с пелерината. Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала.
към текста >>

37. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Ти имаш право да свариш няколко килограма жито, но нямаш право да го мелиш, да го туряш в чували.
Хранителността на житото се намира в люспите му, точно това, което хората изхвърлят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Най-добре е житото да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари и в този вид, докато е топло още, да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. Ти имаш право да свариш няколко килограма жито, но нямаш право да го мелиш, да го туряш в чували. То е престъпление. Ние, съвременните хора, като мелим житото, създаваме своето нещастие. Но не разбираме Божиите Закони. Ще кажат религиозните хора, че вършат волята Божия. Те нямат право да мелят житото.
към текста >>

38. РАБОТА

Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика?
Кажи му само каква молитва съм ти дал". „Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". „По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика". Брат Васил стана и си излезе. Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на „ Отче Наш" на езика на мотиката. А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата?
към текста >>

39. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки.
Пантелей се събудил рано, едва успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до салона. Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата. Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид. Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях. Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей. Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки. Когато беседата свършила, Карапетров се чувствал съвсем здрав. Изпитвал безкрайна благодарност към този Велик Учител, Който знаел нуждите на всички свои последователи и откликвал, дори когато Го зовяли само в мислите си. Всеки път, когато баща ми разказваше този случай, майка ми казваше: "И все пак, Пантелей, трябваше да отидеш при Учителя и да му благодариш лично! " А той отговаряше: "Защо да Му губя времето? Той знае всичко.
към текста >>

40. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Но понеже чувал за Петър Дънов от много хора, както и от свои близки, решава да отиде при Него за съвет и помощ.
Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като искаше да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаваха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се спаси от преследването на полицията. Но понеже чувал за Петър Дънов от много хора, както и от свои близки, решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива и Му разказва всичко. Учителят му казва: "Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " - "Но има охрана! " - отвърнал той.
към текста >>

41. ДАВАНЕ

Накрая ги сложили в няколко чувала и ги качили на влака.
Семката поникнала, стръкът пораснал, вързал и накрая тиквите пораснали големи като никога досега. Отново реката прииждала, заливала нивата, но така, че не отнасяла тиквите, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по- големи. И селски добитъци като минавали, кой знае защо, не поглеждали към тази нива, а отивали към други ниви да ядат тикви. Най-интересното е, че от наречената семка за Учителя се народили най-големи тикви. Братът се чудил как да ги занесе на Учителя. Накрая ги сложили в няколко чувала и ги качили на влака. Веднъж стоим пред кухнята на Изгрева и се уточняваме кой какво трябва да върши, за да се подготви общия обед. Учителят излезе от приемната и се запъти към двама братя, които се разговаряха близо до нас. "Идете и посрещнете брата на шосето, носи две големи тикви и не може да ги донесе." Загледахме се натам, където посочи Учителят. Не се виждаше никой. Братята се запътиха с бърза крачка натам.
към текста >>

42. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Не бях чувала друг път
Паша беше слязла в града и аз разбрах, че не мога да чакам помощ от никого отвън. Тогава си спомних думите на Учителя преди да си отидат приятелите от Латвия в началото на септември, когато в 1939 година Хитлер обяви войната на Полша. Те трябваше да минат близо до бойното поле и затова бяха много смутени. След последния обяд, който имаха с Учителя, Той като стана от масата, им каза: "Когато сте в нужда, повикайте Ме! " Като чух тия думи, аз изтръпнах. Не бях чувала друг път Учителят да говори така открито за своите възможности. Бяха ми разправяли разни случки за помощ през разстояние, но направо от Неговата уста не бях чула и това ми направи много силно впечатление. Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше: да минат през страна, в която се водят военни действия. Доколкото си спомням, това беше между 9 и 13 септември 1939 година. Това, че Учителят им обеща помощта си открито и ясно, ме изпълни с радост за тях, но и радост за мене.
към текста >>

Чувал се страшен трясък, тресяла се земята и гората.
Наистина, върху Изгрева не паднала нито една бомба, но това съвсем не важало за гората до него. Един ден Пантелей се разхождал из гората зад поляната. Изведнъж се чули сирени, той се почудил какво да прави, нямало време да стигне до Изгрева и останал в гората. Застанал до едно дърво и започнал мислено да вика Учителя и да моли за помощ. Бомбите падали от всички страни. Чувал се страшен трясък, тресяла се земята и гората. Бомбите изравяли дълбоки трапове, хвърчали пръст, камъни, клони, падали дървета, било много страшно! Но баща ми останал невредим, дори едно камъче или бучка пръст не стигнали до него. Той беше убеден, че е оцелял,благодарение на Учителя. Божислава Пантелеева Едно младо войниче било пуснато в градски отпуск само за един ден.
към текста >>

43. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Аз много пъти лично съм чувал Той да казва: "Ние управляваме света.
Ние сме с Учителя и наблюдаваме самолетите. Като се върна от София, последното ято самолети изсипало смъртоносния си товар над града, Учителят каза: Повече няма да дойдат. Но ще мълчиш." Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Така и стана. Те повече не долетяха. Аз много пъти лично съм чувал Той да казва: "Ние управляваме света. Великият Учител е Повелител на света, на Берлинския конгрес след освобождението й от турско робство чрез Русия. Дойде това време - 1945 г., когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да се провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Та сега руснаците изпълниха Божието възмездие. Аз имах едно видение три години преди да дойдат руснаците в България.
към текста >>

44. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

След мене трябва да вървят добри хора и разумни, честни и справедливи, с пълни чували, да имат какво да дават.
Хората са преплетени едни с друг. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи живот. Когато хората вървят по този път, аз се радвам. Не ме радва, ако не вървят, не ме радват всички онези страдания, които ще минат. Искам душите, над които работя, да преуспяват, че един ден да бъдат като написана книга, която да свидетелства, че съм постъпвал добре. След мене трябва да вървят добри хора и разумни, честни и справедливи, с пълни чували, да имат какво да дават. Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз поискам да използвам една мушичка или когото и да е за себе си, за своето благо, с мене всичко е свършено. Разбирате ли това? Аз ще бъда разрушен, аз ще бъда като един пигмей долу в земята. Ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада долу.
към текста >>

45. ДУХОВЕНСТВОТО

Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той - за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна.
Те пращаха други подкупени лица. Но този поп бе дошъл сам. Аз се приближих към него, блъснах го, защото той бе застанал срещу Учителя, на два метра пред Него. След това го хванах с двете си дълги ръце и го разтърсих така, както се разтърсва круша, за да паднат узрелите плодове на земята. Разтърсих го силно, защото той се свлече в краката ми. Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той - за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна. Този поп повече не се появи. Той беше изпратен на Изгрева със задача, а ние го отпратихме извън Изгрева, да си решава сам задачата. Имахме много такива случаи. Идваха, провокираха нарочно подставени лица - изпратени и платени. Имаше и други, които идваха по собствено усмотрение, но водени и изпроводени от сили, които воюваха срещу Братството.
към текста >>

46. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

За Учителя нищо не бях чувала дотогава и те нищо повече не ми казаха от това.
Умира сам, изоставен от всички. Борис Николов Един ден ме викат в управата на комуната и по-големите и важни братя ми възлагат задача: да отида в София при г-н Дънов, да Му разкажа за нашия почин да основем комуна в Мечкюр и да искам известна сума - помощ. 'Той има пари и вярваме, че ще даде." Аз тръгнах веднага. За Учителя нищо не бях чувала дотогава и те нищо повече не ми казаха от това. Пристигнах на Изгрева. Той беше току-що създаден. Тук малка, бяла къщичка, спретната, приветлива; салонът - бял и чист като лебед. И градинки, и полянки тихи, чисти, приветливи, ухаещи на сладост. Облъхна ме една красота и един мир, които затрогнаха душата ми.
към текста >>

А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен.
Но толкова ми е мъчно, че дойдох да се оплача." Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: "Момчето ти ще пострада." Ние, останалите, се опитахме да посмекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна: "Това ми каза моят ръководител да ти предам." След месец той и малкият син на Янка отишли да берат ягоди в едно село при приятели. Към обяд се задала буря и дъжд. Застанали под едно дърво. А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен. Изведнъж се чува трясък, пада гръм и го убива на място. След няколко дни дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя, го ударил гръм и го убил на място. Радка Левордашка През 1922 и 1923 г. църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката.
към текста >>

А нали всички ние бяхме под наблюдение, веднъж идва един от големите началници на МВР, откача от стената портрета на Учителя и го стъпква; обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията.
Даже два пъти е постил по 40 дни. Четеше постоянно и обичаше да разисква прочетеното. Няколко години живя у дома. Тук му се случи нещо, колкото и неприятно, толкова и забележително. При него идваше дядо Влайчо от Конево, посещаваха го и други хора. А нали всички ние бяхме под наблюдение, веднъж идва един от големите началници на МВР, откача от стената портрета на Учителя и го стъпква; обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията. Развежда го из килиите в мазето и му казва, че ако го затвори тук, никой няма да го чуе и види. След шест месеца въпросният полковник едва успя да се добере до жилището си, пада и умира още млад. Една вечер дядо Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости." Дядо Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло. Йорданка Попова - Ямбол
към текста >>

Вероятно дълбоко в себе си Иван Филипов е разбирал по някакъв начин своето предопределение, защото понякога в разговор, съм го чувал да казва: "Аз съм роден, за голям ръководител." Тези думи бяха негово откровение, от което аз изпитвах вътрешна радост.
Понякога отивах при него и въпреки, че винаги е бил много зает със служебните си задължения или с присъствие на хора около него, той винаги ме приемаше и отделяше време да поговорим на някаква тема. Така един път, докато бях в кабинета му и разговаряхме, изведнъж пред мен се откри една картина и ми се даде да видя, че във миналото той е бил един от видните ръководители на България. Даде ми се да видя също така, че в този живот той е определен да стане пръв министър на България заедно с още един човек - за негов заместник, чието име няма да споменавам. Картините, които ми се дадоха да видя, за мен означаваха, че това е едно предопределение за тези двама души и аз бях убеден, че това, което съм видял, след известно време, по някакъв начин ще се случи. Затова се интересувах и следях с интерес всичко, което се случва около него. Вероятно дълбоко в себе си Иван Филипов е разбирал по някакъв начин своето предопределение, защото понякога в разговор, съм го чувал да казва: "Аз съм роден, за голям ръководител." Тези думи бяха негово откровение, от което аз изпитвах вътрешна радост. Такъв човек - честен, неподкупен, напълно освободен от каквито и да било стремежи за материално облагодетелстване, без съмнение би направил много, ако стане ръководител на България. Очаквах да дойде времето да се реализират тия неща, без да споделям с никого за картините, които съм видял, защото бях убеден и тогава така мислех - че това, което съм видял, непременно ще се случи. Обаче всичко това не само, че не се реализира, но се случиха неща - напълно противоположни. Станах свидетел на нещо, което стана причина да настъпи пълен обрат в живота на Иван Филипов. Един ден отидох в неговото предприятие и видях, че той е седнал зад бюрото си, а около него има служителки и разговарят за нещо.
към текста >>

47. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Това го твърдеше Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала Учителят да казва: "Бавно върви процесът!
Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор Фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, който се слагаше в такива случаи. Години се говореше, че Учителят е искал нарочно да си отиде, затова се е разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото си. Това го твърдеше Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала Учителят да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Разбрала, когато си заминал. Галилей Величков Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени.
към текста >>

48. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Напълниха пет чувала с книги.
Отвориха капака и започнаха да вадят беседите и да ги турят на камари. Иззеха всичко, каквото имах - всички печатни томчета, всички оригинали и непечатани беседи. Имах цели годишнини Утринни Слова, изработени в четири екземпляра; беседи, държани пред ръководителите, които бяха приготвени за съхранение - взеха и тях; взеха ми всички тетрадки, в които бях писала разни задачи, дадени от Учителя, които съм изпълнявала; взеха хронологическия каталог, който бях изработила за цялото Слово на Учителя. За този каталог много съжалявам, защото нямам материал, за да го възобновя. Бях го работила повече от 6 месеца. Напълниха пет чувала с книги. От начина, по който ги туряха в чувалите, разбрах, че те нямат намерение да ги върнат, нито да ги запазят. Преобърнаха цялата ми къща, дори и бараката за дърва и въглища. Денят на обиска беше студен. Те ме държаха цели 12 часа от 5 ч. сутринта до 5 ч. следобед.
към текста >>

От начина, по който ги туряха в чувалите, разбрах, че те нямат намерение да ги върнат, нито да ги запазят.
Иззеха всичко, каквото имах - всички печатни томчета, всички оригинали и непечатани беседи. Имах цели годишнини Утринни Слова, изработени в четири екземпляра; беседи, държани пред ръководителите, които бяха приготвени за съхранение - взеха и тях; взеха ми всички тетрадки, в които бях писала разни задачи, дадени от Учителя, които съм изпълнявала; взеха хронологическия каталог, който бях изработила за цялото Слово на Учителя. За този каталог много съжалявам, защото нямам материал, за да го възобновя. Бях го работила повече от 6 месеца. Напълниха пет чувала с книги. От начина, по който ги туряха в чувалите, разбрах, че те нямат намерение да ги върнат, нито да ги запазят. Преобърнаха цялата ми къща, дори и бараката за дърва и въглища. Денят на обиска беше студен. Те ме държаха цели 12 часа от 5 ч. сутринта до 5 ч. следобед. Едни идваха, други си отиваха.
към текста >>

следобед дойде един млад, нисък, набит агент, който свали всички портрети на Учителя, извади ги от рамките, смачка ги и ги тури в чувала, като ми остави само празните рамки.
Денят на обиска беше студен. Те ме държаха цели 12 часа от 5 ч. сутринта до 5 ч. следобед. Едни идваха, други си отиваха. Малко преди 5 ч. следобед дойде един млад, нисък, набит агент, който свали всички портрети на Учителя, извади ги от рамките, смачка ги и ги тури в чувала, като ми остави само празните рамки. Почувствах, че съм нападната от някакви вандали, които нямат нито човещина, нито култура, нито човешка обхода. Този ден беше един от най-тежките в живота ми. Учителят си отиде, но Той ни остави Словото, а сега и на Него посегнаха. Елена Андреева Със създаването на социалистическото законодателство някои от законите ни засегнаха.
към текста >>

49. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: "Е, рекох, това може да излезе от вас." И разтвори леко напред длани.
Учителят ни огледа с голяма, неподозирана от нас тъга. Ние потреперихме от силата на тази тъга. Накрая вдигна поглед, впери го в нас и каза: "Рекох, аз съм говорил толкова години в България, дайте ми един образец, от вас да бъде Човекът, който аз исках и съм искал да създам." Ние потръпнахме от упрека Му, но видяхме онова, което Той ни изнесе чрез Словото Си и това, което ние представлявахме, седнали пред Него, като величини, които са несъизмерими; неща, които се разминават по време и пространство. Пред нас стоеше бездната на следващите векове, през които трябва да направим онова, което не можахме да направим сега, пред нозете на Мировия Учител. Дълго време Той мълча. Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: "Е, рекох, това може да излезе от вас." И разтвори леко напред длани. Ръцете Му леко потреперваха от напредващото влошено състояние на здравето Му. Значи, каквито сме - такива сме. Значи, няма образец. Каквито сме - такива сме. Беше тъжно за Учителя и плачевно за нас да видим толкова тъга у Него, заради нашето непослушание.
към текста >>

50. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Никой не беше я чувал дотгава и никой не я чу след това.
Разговорът беше затихнал. Всеки жадуваше за Словото на Учителя и се оставяше то да действа върху него, както слънчевите лъчи. Неочаквано някой каза: “Учителю, изпейте ни нещо, което не сте пели досега.” Дълбоко мълчание се възцари. Никой не беше отправял такава молба към Учителя. Като поседя малко вдълбочен в Себе Си, Учителя взе цигулката и като докосваше леко с пръсти струните, изпя Песента на странника. Никой не беше я чувал дотгава и никой не я чу след това. Всички със затаен дъх изслушаха песента, пленени от чудната ¢ красота, с един оттенък на тъга в нея. Странна песен, неочаквана. Тя беше молитва. Тя раздвижи в душите на всички чувства, които не бяха трепвали дотогава. Мелодията никой не запомни, ала думите записахме.
към текста >>

51. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта."
Кажете ми, знаете ли някъде в България такова семейство, каквото ви описвам? Такъв е образът на този дом, чиито членове четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря това, вие ще кажете че туй са мечти, илюзии. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта." Казвам: Аз не искам да напускате света. Не, вие ще минете през този свят, но трябва да бъдете герои. Това изисква Небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, можете да станете смел и решителен човек. В Стария Завет Господ казва:„Опитайте ме". Как?
към текста >>

52. Шеста част

И музикантите, който излизат да свирят на сцената, ако я оставят да се прояви, тогава душата им ще излезе от тялото, ще премине в ръцете им, а оттам в цигулките и вие ще чуете да излизат от инструментите тонове, каквито никога друг път не сте чували.
Известни неща се преповтарят в определени епохи, времена, дни, месеци, години и векове. И съвременната наука започва да съзнава тази цикличност. Определени неща се случват точно в известни времена... В материалните й проявления Любовта може да се изрази математически. Тя дава най-съвършените вибрации и тонове в музиката. И музикантите, който излизат да свирят на сцената, ако я оставят да се прояви, тогава душата им ще излезе от тялото, ще премине в ръцете им, а оттам в цигулките и вие ще чуете да излизат от инструментите тонове, каквито никога друг път не сте чували. Душата на цигуларя трябва да излезе и сама да 'засвири" в ръката. Когато пишете, душата ви също трябва да вземе участие в писалката, а писалката е умът.. Знаете ли каква велика сила ще излезе от вас, ако можете да проявите душата си във всичките си действия? Тя носи велико благословение най-напред за вас самите. Защото най-напред всеки тон произвежда реакция, която се връща към вас, както доброто и злото, което сте направили. Затова този закон се проявява периодически...
към текста >>

НАГОРЕ

0.19934391975403