Търсене в текстове за 'Чувал'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 123 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.
Учил е богословие и медицина. Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар. Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век. Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея. Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка. Беше в един триъгълен конусообразен калъф. Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни. После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я? " Аз не очаквах такъв въпрос.
към текста >>

2. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.
"Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални, тактични и безочливи. Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители. И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя. Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек.
към текста >>

Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители.
Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители. И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя. Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек. Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат.
към текста >>

3. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът!
Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи. Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си. Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Накрая тя разбра. Учителят си замина. А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал един ден преди това.
към текста >>

4. 2_50 Учителят

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това.
Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи. ...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце. На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "Песента на странника". Това беше молитва. Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това. "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе! На Тебе, Господи, възложих своето упование.
към текста >>

5. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А такива изказвания бях чувала много.
А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни. Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът. Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си. Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си. А такива изказвания бях чувала много. Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му. За тях речта Му била несвързана и не била логически построена. Бяха ни дошли на посещение у дома. Гледам ги, слушам ги и се чудя какво да им отговоря? По едно време ми идва една мисъл от Учителя и я казвам: "Човешката душа живее и се движи в Бога!
към текста >>

6. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки.
Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба. Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат. Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак. Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават. Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено.
към текста >>

7. 3_16 Георги Куртев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя.
Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място.
към текста >>

8. 3_17 Истинското подвизаване

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика?
Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика". Брат Васил стана и си излезе. Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на "Отче Наш" на езика на мотиката. А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата?
към текста >>

9. 3_21На балет с брат Ради

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си.
Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това "балет"? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но продумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как." Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът, че щели да се върнат и да си го вземат обратно и тръгват двамата за града. А няма никакво време.
към текста >>

" Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но продумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как." Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът, че щели да се върнат и да си го вземат обратно и тръгват двамата за града.
Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това "балет"? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но продумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как." Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът, че щели да се върнат и да си го вземат обратно и тръгват двамата за града. А няма никакво време. Ще закъснеят и от време на време се затичват. А брат Ради е с един панталон с едни ей такива кръпки на колената, завързан с една кълчищна връв, която едвам държи панталона с големите кръпки и всеки момент този панталон може да се свлече и падне на земята. Ангел го гледа уплашено, но няма време, заминават на балет. Всички, които ги срещат по пътя, се обръщат и ги оглеждат.
към текста >>

Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева".
" Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа. Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда. Ето тук всичко е написано." Вторачва се служителката върху билетите и какво да види? Върху двата билета има подпис с посвещение от режисьора на балета. Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата. Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат.
към текста >>

10. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Затова тази песен не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници.
И да го знаете в бъдеще много добре! Има едно изменение в Паневритмията - един мотив в славянския марш, който бе изменен. Защо стана така и аз не мога да кажа! Любовта на Учителя, независимо към кого и как се проявяваше външно, е винаги нова, защото тя тече като голям извор. Имаше една песен от Учителя "Малкият планински извор", на страница 142 от новата песнарка. Затова тази песен не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници. Пее се леко, мелодично, тихо, както изворът и поточето тече. Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази песен. Та човек, като разбере това, ще види, че понякога и той извира отвътре грубо и нахално. Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят. Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен.
към текста >>

11. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си.
По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка. Изнесохме един чудесен концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка. Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си. Тогава, питам аз, какво мнение може да има и какво отношение може да вземе той по моята Песнарка? Отговорете си сами. Запитва този брат - проверява дали Галилей е записал нещо от времето на Учителя. Оказва се, че Галилей е решил да не пише нищо, защото искал всичко това да го занесе непокътнато в Невидимия свят. Братът го запитва тогава защо е слязъл на земята и е заел едно място в Школата на Учителя, когато друг е могъл да стори това и всичко след това да опише.
към текста >>

12. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал.
Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно.
към текста >>

13. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

" "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек.
А това бе методът на житното зърно. Учителят е на ул."Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията да ме арестува? Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверите лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого.
към текста >>

14. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи.
Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи. Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи. Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя. А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос. "Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден? Разказах го на останалите, но после те го забравиха.
към текста >>

15. 3_64 Нападения срещу Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили.
А аз останах в София на "Изгрева" с него. По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят. Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите. Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили. Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата.
към текста >>

16. 3_67 Котката, която мижеше

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А от кармата се преминава в дихармата само чрез любовта." И всяка една сестра, която посещаваше Школата беше чувала, че Учителят непрекъснато говори за Любовта и за Обичта.
Аз виждам вашите прераждания от хиляди години. Ние с вас имаме връзка от еди-коя си епоха. Ние там сме били тогава съпрузи. И от там имаме съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма. А от кармата се преминава в дихармата само чрез любовта." И всяка една сестра, която посещаваше Школата беше чувала, че Учителят непрекъснато говори за Любовта и за Обичта. Но Той говореше за Всемировата Любов и за Космичната Обич. А Михаил използуваше това и ги привличаше при себе си с тези слова на Учителя, защото му трябваше тяхната обич и любов. И после ги захвърляше. Та останаха тук много такива нещастници, вкусили от неговата "обич и любов". Веднъж идва един брат и ме пита вярно ли е всичко това, което аз ви разказах.
към текста >>

17. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Запитва Учителя: "Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на славянството и на Русия и че Вашето учение ще намери най-добър прием в Русия.
Той е разтревожен поради това, че германските войски са обкръжили Москва и се очаква всеки момент Москва да падне. Той е боеви офицер. Бил е офицер-артилерист през време на Балканската война и е воювал в Европейската война. Бил е офицер в полка на полковник Минчо Сотиров от Бургас - полкови командир на Бдинския полк - който е от Братството, а жена му Мария Младенова е в Братството още от 1912 година. Така че Илия познава добре Учителя, но като военен е загрижен за изхода на войната. Запитва Учителя: "Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на славянството и на Русия и че Вашето учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, ученичка в гимназията, която присъствува на разговора с Учителя. Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти.
към текста >>

18. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа.
Наехме мястото, за да си построим барака. И така, на това място, взето под наем, ние си направихме бараката. Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше нива от три декара. В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали.
към текста >>

19. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове.
Своето разположение тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо. Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя. През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време. Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове. Така навремето се ловяха лисиците - пред лисичата дупка се запалва огън и се чака тя да излезе или отпред, или от някоя резервна дупка. Във всички случаи лисицата влиза в чувала. Така приятелите седяха в тази землянка и се опушваха. Навън времето е хубаво, слънчево, а те се заврели вътре в нея. Аз никога не съм влизал в тази дупка.
към текста >>

Във всички случаи лисицата влиза в чувала.
Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя. През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време. Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове. Така навремето се ловяха лисиците - пред лисичата дупка се запалва огън и се чака тя да излезе или отпред, или от някоя резервна дупка. Във всички случаи лисицата влиза в чувала. Така приятелите седяха в тази землянка и се опушваха. Навън времето е хубаво, слънчево, а те се заврели вътре в нея. Аз никога не съм влизал в тази дупка. Другите говореха, че тази землянка представлява нещо като катакомба на първите християни. Хайде де, къде са първите християни, а къде сме ние и къде е Школата на Учителя!
към текста >>

20. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се моли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога.
Много примери ни е привеждал Учителят и много приказки е създал, за да изясни някои неизяснени и трудни въпроси. В онези тревожни времена към края на Втората световна война, когато Българите бяха обявили война на целия свят, приятелите се обръщат към Учителя загрижено и Го питат: "Учителю, какво ще ни кажете за бъдещето, което ни очаква и което е неясно за нас? " Тогава Учителят разказва една приказка. Това е последната приказка, която Той ни разправи. Ето самата приказка: "Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се моли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора - и бедни, и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирала до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те даже започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: "Ще отида да послушам този свят човек.
към текста >>

21. 6_01 Концерт

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ТОМ 1

Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в салона на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това".
Учителят извика Киселков и отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя. Стана въпрос за музиката. Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в салона на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков". Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят. А кой беше тогава цигуларят, който бе влязъл в Киселков и свиреше с Учителя? Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как е преживял и какво ще каже за този концерт. Търсех доказателство.
към текста >>

22. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 1

Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното и непознатото явление, поради което не можаха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но с такава дефиниция и категоричност, както бе казал на Асен, аз не познавам и не съм чувал досега.
Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа. Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойни, аз тук ще остана". Така че покрай мене и къщата остана здрава и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини и познати. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното и непознатото явление, поради което не можаха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но с такава дефиниция и категоричност, както бе казал на Асен, аз не познавам и не съм чувал досега. Така Асен Арнаудов завърши курс по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. Искам да кажа още няколко думи. Защо, на какво се дължи тази постановка на Учителя? "Асен ще отиде, аз съм зад гърба му!
към текста >>

23. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Всичко това го бях чувала да се говори доста време.
Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията. И което е най- важното, всички така смятаха. Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга. Всичко това го бях чувала да се говори доста време. Приятелите бяха решили да поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседа. Въпросната сряда дойде. Ние бяхме в новия салон на "Оборище" 14 и годината бе 1926. Бяхме се събрали и чакахме Учителя да дойде. През това време пеехме песни.
към текста >>

24. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща.
Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Но послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Така смятам аз досега. А има и една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща. Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
към текста >>

25. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

От моята барака бяха изнесени три чувала с книги.
Общо 163 004 книги за 779 017 лева Тогава заплатата на един учител беше 585 лева. Сравнете колко беседи бяха неизкупени от учениците на Школата и колко струваха те, като се има предвид, че всяко томче излизаше в тираж от 3 000 до 3 500 броя. След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и вредни за обществото. Цялата тази литература беше натоварена на 19 камиона и бе откарана за претопяване. На "Изгрева", по домовете на братята и сестрите бяха извършени много обиски и всичката им литература беше иззета. От моята барака бяха изнесени три чувала с книги. От един протокол от 8 януари 1958 година се вижда, че заплатите на стенографките Паша и Елена са 325 лева, на Ганка Бончева, като градинар- специалист, е 500 лева, а на домакина Влад Пашов е 485 лева. За всеки клас, тоест прослужена година, се дават по 20 лева.. Тези пари се даваха от братската каса. Но това бе до процеса. След това всичко бе прибрано от държавата. Така че ние живеехме много скромно, дори бедно, за да не охарчим Братството.
към текста >>

26. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

ТОМ 2

Ти си чувал и съзнавал винаги Моя глас.
Слушал си всякой ден Моето слово. Ето, дигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото Си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш Моите дела и да познаваш Моите истини на живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги Моя глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо всякога да изправя побърканото и да преобърна всичко да ти съдействува за добро.
към текста >>

27. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

Борис Николов

ТОМ 2

За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам.
в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново. За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех. Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик. Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда. Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното.
към текста >>

28. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

ТОМ 2

И съм чел историци, които не сте чували.
" И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуваха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и на руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето на богомилите много дълбоко.
към текста >>

Например Матвей Соколов не сте чували.
И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуваха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и на руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето на богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага.
към текста >>

Чух молитви, които не бях чувал.
И у нас всички ходят на черква. Аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата." „ В туй време пристигат и други хора - мъже и жени и се събраха около 20 човека. Влезнахме в една голяма стая, като че ли е само за молитва. На стената сложени икони. И всички се изправиха на молитва. Чух молитви, които не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, които много ми харесаха. Всички бяха наредени на редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти.
към текста >>

29. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Борис Николов

ТОМ 2

Не бях чувал още думата вегетарианство.
А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата. Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото. От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо!
към текста >>

Можех едновременно да нося два чувала под двете си мишници, като всеки тежеше 60 кг.
се откупих за 300 лв. През време на войната през 1943/44 г. бях в редовете на гражданската отбрана като трудовак. Осигурявахме реда на скривалищата срещу бомбардировките в София. И накрая ме произведоха в чин ефрейтор понеже само аз като трудовак можех да вдигна тежест до 120 кг на ръце. Можех едновременно да нося два чувала под двете си мишници, като всеки тежеше 60 кг. Затова ме произведоха ефрейтор и аз си сложих нашивка най-тържествено. Та войниклъка ме накара да се запиша като студент. Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
към текста >>

30. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Борис Николов

ТОМ 2

Тук съм чувал едни от най-хубавите беседи, които Учителят е държал, които ни очароваха, които ни възхищаваха.
Учителят като дойдеше, лицето Му грееше, излъчваше светлина и сядаше до прозореца. Сега виждате ли каква скромна обстановка? Неговите Слова бяха Откровения за нас. А ние, младите записвахме. Аз бях стенограф още от тогава и записвах всичко, което чувах от Учителя. Тук съм чувал едни от най-хубавите беседи, които Учителят е държал, които ни очароваха, които ни възхищаваха. Тук се натъкнах на едно явление, което беше странно за всички ни. Едно нещо ни правеше особено силно впечатление. Ние на нашите събрания от младежката група в 6 часа, в неделя преди беседата на Учителя, в квартирата на един от нашите младежи, на нашето събрание разисквахме и разговаряхме по различни въпроси и изнасяхме теми. Чудното бе това, че въпросите, които засягахме на нашите събрания и за които разговаряхме и спорехме, то тук Учителят ги засягаше в беседите. Той ги развиваше вече много по-задълбочено и много по-простор-но, но вече в светлината, която носеше.
към текста >>

31. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

Борис Николов

ТОМ 2

Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител.
Така веднъж, след една такава утрин, ние поканихме Учителя да присъства в гората на поляната на тези наши събрания. Защото след общото утринно молитвено събрание, ние младежите се отделяхме и отивахме на нашата полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания. А възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Като получи покана от нас, Учителят дойде на нашата поляна и изслуша нашите въпроси и видя желанието ни, че искаме да учим. И така в разговорите ни с Учителя, които се поведоха, ние Му казахме, че имаме желание да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо, Той си замълча. След това ни изнесе една беседа на полянката, в която Той отговори на всички зададени от нас въпроси. Всички искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Туй Му даде повод. Туй беше едно мълчаливо искане на душите, да им даде знание как да живеят.
към текста >>

32. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни.
Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница. Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща. Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков. Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни. От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката.
към текста >>

Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче.
Но надвих това чувство. И седнах. След туй вече не обръщах внимание на общественото мнение. Не ме интересуваше. И така почнах да работя. Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче. Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета. Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа. След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо.
към текста >>

Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета.
И седнах. След туй вече не обръщах внимание на общественото мнение. Не ме интересуваше. И така почнах да работя. Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче. Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета. Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа. След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни.
към текста >>

Събота преброят чувалчетата и ти плащат.
След туй вече не обръщах внимание на общественото мнение. Не ме интересуваше. И така почнах да работя. Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче. Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета. Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа. След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата.
към текста >>

33. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Борис Николов

ТОМ 2

Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията.
Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари. Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул. „Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои.
към текста >>

34. 23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ

Борис Николов

ТОМ 2

Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака.
А годината се случи суха, земята бе твърда, а ние не бяхме опитни. Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше. Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара се привърши. Започна големия глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах.
към текста >>

35. 28. ХАРМАНЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата.
Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен.
към текста >>

Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата.
А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе.
към текста >>

36. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Борис Николов

ТОМ 2

След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама.
Изневиделица ние се сдобихме с палатка и с покрив над главите си. Тази палатка вероятно той я бе приготвил за своите работници. Вътре сложихме легла, като материалите за тях също бяха изпратени от Бертоли - дъски и бичмета. Сковахме магарета, наредихме дъските и ето ти едно легло. Вие спали ли сте на дъски? След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама. Това бяха нашите дюшеци, но в по-късния етап. Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с жито, картофи, зеленчук и ние работехме вече тези закупени места. Затова тук спяхме увити с одеала между боровете. но вече с голямата палатка и с леглата ние се очовечихме - имахме жилище с шест легла за шестима младежи. Мина и някой и друг слънчев есенен ден, но изведнъж дойдоха дъждовни дни и невероятни есенни дъждове.
към текста >>

37. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Ще закупят няколко чувала и ще ги докарат на Изгрева.
Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставяне на най-хубавите картофи. Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха. Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с червена вътрешност , а понякога и бели картофи. Ще закупят няколко чувала и ще ги докарат на Изгрева. От картофите се приготовляваха кюфтета, като се прибавяше лук опържен. Бяха много вкусни, но това не е лесно за приготвяне. Учителят обичаше червен кромид лук повечето суровичък. Ще отреже от главичката, ще извади от люспите и ядеше обикновено вечер, но ядеше и на обед. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал когато ставаше крехък.
към текста >>

38. 84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14

Борис Николов

ТОМ 2

Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували.
Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували. А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат. Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета.
към текста >>

39. 102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН

Борис Николов

ТОМ 2

Аз текста за тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си.
102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН" Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни показа няколко Негови песни. Една от най-големите, които Той ни е свирил един, два или три пъти се нарича „Завръщането на блудния син". Аз текста за тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече.
към текста >>

40. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни.
Беше чуден барометър. В нея се кръстосваха почти всички братски проблеми през време на Школата. Посетихме село Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви калдаръмлии. Тука преди стотици години е текъл живота. Широки дворове, градини, тесни криви улици, стари чешми пресъхнали вече. Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни. Весел народ е живял тук. Ние преживяхме това минало като свое. Прекарахме съборните дни на Братството при Учителя в Търново, но невидимата връзка бе направена както с Учителя, така и с Мария. Бях срещнал Учителя, а трябваше да замина на, запад да уча. Идеите, молитвите, чувствата, които носеше душата ми оживяха и аз чувствах, че живота ми е в тях.
към текста >>

41. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Вие чували ли сте как Учителят свири с тях?
Аз съм го упълномощил да се грижи за рях и да наблюдава онези лица, които съхраняват цигулките. Е, кои са тези лица засега няма да ви кажем, а ще сложим върху тях шапки-невидимки. Двете цигулки на Учителя са в България. Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори. Хубави инструменти и какъв звук имаха. Вие чували ли сте как Учителят свири с тях? Ние имахме привилегията да слушаме музиката на Учителя изпълнявана чрез Неговите две цигулки. КОЯ Е ПО-ХУБАВА ЦИГУЛКА? Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга цигулка. Мария била помолена да седне на стола и да слуша. И тя бе слушала внимателно, нали е музикант.
към текста >>

42. 142. ТРУДОВАКЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА

Борис Николов

ТОМ 2

Отказах най-категорично и пожелах да се върна на гарата и да нося чувалите, но да бъда свободен от властта на пагоните.
Запита ме: „Искаш ли да останеш при мене? " Аз отказах. А той, Бошков, ми нарежда: „Нареждам ти да останеш. Аз съм тук комендант на града и моята воля се изпълнява! " Но аз нали не съм бил войник, не зная какво е заповед и нямам отношение към военното звание и власт и не желая да се подчинявам. Отказах най-категорично и пожелах да се върна на гарата и да нося чувалите, но да бъда свободен от властта на пагоните. Така аз се освободих от пагона на Бошков. След войната аз се отнасях безразлично към всички полковници, които бяха запознати с Учението и дори имаха не малко опитности с Учителя. На времето аз се бях откупил от трудовата повинност, защото желаех да бъда свободен и да не изпълнявам чужди команди. Както по онова време полковниците нямаха власт над мене, така и след заминаването на Учителя когато имаха пенсия на полковници, пак нямаха власт над мен, макар че се опитваха да ми нареждат. Това е - да се освободиш на време от властта на пагона.
към текста >>

43. 144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

А за изхранването им беше необходимо първо хляб, Отначало някои от нас, младите слизаше в града, купуваше по заявка и донасяше хляба в торба или чувал.
144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА Изгревът се оформи като селище и тук живееха вече много хора. А за изхранването им беше необходимо първо хляб, Отначало някои от нас, младите слизаше в града, купуваше по заявка и донасяше хляба в торба или чувал. Чувалът беше тежък, разстоянието голямо и се чудехме какво да правим. Търсихме изход. И аз го намерих. Решихме да построим фурна на Изгрева. Аз бях виждал как става това, пък бях вече и майстор.
към текста >>

Чувалът беше тежък, разстоянието голямо и се чудехме какво да правим.
144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА Изгревът се оформи като селище и тук живееха вече много хора. А за изхранването им беше необходимо първо хляб, Отначало някои от нас, младите слизаше в града, купуваше по заявка и донасяше хляба в торба или чувал. Чувалът беше тежък, разстоянието голямо и се чудехме какво да правим. Търсихме изход. И аз го намерих. Решихме да построим фурна на Изгрева. Аз бях виждал как става това, пък бях вече и майстор. Отначало изплетохме от върбови клонки свода на фурната.
към текста >>

Бяхме си закарали един чувал с брашно.
Тази фурна ни служи около десет години. Фурна на Рила не можахме да си направим, но аз бях занесъл един връшник. Палехме огън върху плочите, след това разравяхме жарта, откривахме затоплените плочи и ги забърсвахме с влажен парцал. Слагахме замесената пита, отгоре слагахме връшника, а върху него поставяхме жарта и пепелта. След половин час излизаше чудна пита. Бяхме си закарали един чувал с брашно. Всички ни завиждаха на този връшник, особено каракачаните, които ни носеха мляко. Черпехме ги с топъл хляб, а те само клатеха глава, че нямаха такъв връшник. След свършване на лагера, аз го скривах в клековете за следващата година. Но на третата година те го откриха и го прибраха. А под този връшник аз изпичах питки и ги носех лично на Учителя.
към текста >>

44. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна.
Те изпращаха други подкупени лица. Но този поп беше дошъл сам. Аз се приближих към него, блъснах го с двете си ръце, защото той беше застанал срещу Учителя, на два метра от Него. След това се приближих до него, хванах го с двете си дълги ръце и го разтърсих така, както се разтърсва круша, за да паднат узрелите круши на земята. Разтърсил съм го силно, защото той се свлече в краката ми. Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна. Този поп повече не се мерна. Бяха го изпратили на Изгрева със задача. А ние го отпратихме също извън Изгрева, за да си решава сам своята задача. Имаше много такива случаи. Идваха, провокираха, нарочно поставени лица - изпратени и платени.
към текста >>

45. 56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА

Борис Николов

ТОМ 2

Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво.
Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой. Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво. Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа. Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат Сапунов потъват в земята. Как е узнал Учителят намерението им да бият попа?
към текста >>

46. 113. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА

ТОМ 2

" „Ама, Учителю, аз не съм я чувала!
113. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА Когато Учителят държа пред ученички на един клас от Софийската гимназия малката беседа „Чист и светъл" Паша я дешифрира и я занася на Учителя. Учителят казва на Паша: „Иди повикай Савка да тури заглавие на беседата." Паша търси Савка по целият Изгрев, но не може да я намери, а Савка не е и присъствала на беседата. Най-сетне след дълго дирене намират Савка и тя идва. Учителят й казва: „Тури заглавие на тази беседа! " „Ама, Учителю, аз не съм я чувала! Не бях там". „Е, нищо де, тури заглавие. Помисли малко какво заглавие ще й дадеш." Савка стои смутена, не може нищо да измисли. Най-после Учителят казва: „Ще я кръстим „Чист и светъл". Какво значи „Чист и светъл?
към текста >>

47. 142. КОНФЕДЕРАЦИЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

Веднъж при чешмичката, виждат Учителя с няколко приятели, приближават се до Него и казват: „Г-н Дънов, чували сме хубави работи за Вас, кажете ни нещо за бъдещето." Учителят помълчава малко време и казва: „На Балканите ще стане Конфедерация.
142. Конфедерацията Идваха понякога журналисти на Изгрева, някои от тях бяха добре разположени към Братството. Веднъж при чешмичката, виждат Учителя с няколко приятели, приближават се до Него и казват: „Г-н Дънов, чували сме хубави работи за Вас, кажете ни нещо за бъдещето." Учителят помълчава малко време и казва: „На Балканите ще стане Конфедерация. Най-напред между България и Югославия, а после ще привлекат и други". През 1948 г. Георги Димитров и Йосиф Броз Тито поискаха да реализират тази идея на Учителя. Но Съветска Русия и Сталин ги спряха. А Георги Димитров познаваше тази идея от Учителя.
към текста >>

48. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сложиха го в чували и го прибраха.
Изохкваше и казваше: „Нека да постоят още, после ще ги прибереш". Но дойде онзи ден на 6Х11. 1957 г. когато направиха тотален обиск на Изгрева и властите му взеха всички тетрадки. Всички папки и всичко, което имаше написано от него, включително и Братският архив. Сложиха го в чували и го прибраха. Изчезна всичко. Боян беше като болен. Прежали всичко, но не можа да прежали тетрадките. Тези тетрадки не се върнаха вече. Част от предишните тетрадки аз бях оставил на друго място и така запазихме някои от тях.
към текста >>

49. 49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул.
За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено. Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите? Намери се такъв. Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха.
към текста >>

Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола.
Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха. Много труд положи Влад Пашов и доста беседи се отпечатаха по това време. Така работеха с много трудности. Та днес шестдесет години след това като видя напечатано едно томче беседи се разнежвам от умиление за онова време, когато на ръце бутаха количките по софийския калдъръм и топуркаха с колелата, за да може да се отпечати беседа от Словото на Учителя.
към текста >>

Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул.
Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха. Много труд положи Влад Пашов и доста беседи се отпечатаха по това време. Така работеха с много трудности. Та днес шестдесет години след това като видя напечатано едно томче беседи се разнежвам от умиление за онова време, когато на ръце бутаха количките по софийския калдъръм и топуркаха с колелата, за да може да се отпечати беседа от Словото на Учителя. Затова за всяко отпечатано томче е заплатено с висока цена.
към текста >>

50. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Друг път такова обяснение не съм чувал от Учителя.
Селянинът сподели патилата си с Учителя и му показа крака и патериците. След малко Учителят каза на сестрите: „Направете му компрес от квас! " Тогава Учителят подробно му обясни как се прави това. Аз за първи път присъствах на едно такова подробно обяснение. После си обясних, че той бе селянин, всичко му беше познато, знаеше как се меси хляб, нали той мелеше брашното на воденицата, а жена му го месеше. Друг път такова обяснение не съм чувал от Учителя. По-късно Той обясняваше в беседите лечебното свойство на кваса, че при него се развиват микроорганизми и при техния бурен растеж се освобождава енергия, която лекува. Каквото и да е обяснението, за нас то е непонятно, но то остава разбираемо за онези, които са го приложили и са имали полза от него. Взима се селски квас и се замесва тесто. Оставя се да втаса. После се слага на марля или на тънко памучно сукно се разстила тестото и се поставя на крака.
към текста >>

51. 78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята.
След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради. След като направихме трапезария и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с каруцата го докара на Изгрева. Брат Ради го пита колко струва? Селянина казва колкото трябва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: „Вземи колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата".
към текста >>

Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с каруцата го докара на Изгрева.
Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с каруцата го докара на Изгрева. Брат Ради го пита колко струва? Селянина казва колкото трябва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: „Вземи колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: „Учителю, брат Ради купува от пазаря продукти на чували и заплаща с пари от щайгата.
към текста >>

Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: „Учителю, брат Ради купува от пазаря продукти на чували и заплаща с пари от щайгата.
Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с каруцата го докара на Изгрева. Брат Ради го пита колко струва? Селянина казва колкото трябва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: „Вземи колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: „Учителю, брат Ради купува от пазаря продукти на чували и заплаща с пари от щайгата. Не го ли мамят селяните? " Учителят отговаря: „Защо питате мен, питайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: „Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката дето ми я продават. Питам колко струва и плащам.
към текста >>

52. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей.
Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле. Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей. Сега какъв външен вид е имала тая Школа и в какво се е състояла не мога да кажа подробно, защото не сме питали Учителя. Може някой да Го е питал и да знае. Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон". Тук при неговите езера е била Школата на Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е. към „Окото" не се знае.
към текста >>

53. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене.
Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери. От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски. Създаде се едно разположение и хубаво настроение. Вечеряхме, че после пеем песни. Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас. Така прекарахме там няколко дни. Учителят пак каза: „То хубаво е да поостанем още малко." Не Му се напускаше планината. А пък сестрите, които се грижеха съдържанието на раниците и готвеха казаха: „Учителю, свършихме продуктите, хляб нямаме.
към текста >>

54. 46. БЛИЗНАЦИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Други пък само са чували музика и хор, което обикновеното ухо не чува.
Те са изсечени като с нож. Тука тишината е непроницаема. Слънцето грее кратко време. До езерото има такова мълчание, че човек не може да не се замисли върху тези неща, върху които не е мислил до тогава. При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли концерти и са играели танци. Други пък само са чували музика и хор, което обикновеното ухо не чува. Това са опитности на наши приятели по времето на Школата. Външният Близнак е издаден по-навън и по на открито и не е заобиколен от скали. Тук наоколо се вижда как са работили ледниците преди хиляди години. Това е типична ледникова долина каквато рядко ще срещнете другаде. Ледниците имат това свойство, че изсичат отвесно склоновете, пропастите и издълбават дълбоки чаши, които стават после легло на езерата.
към текста >>

55. 39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Обвиниха ме, че сме горели пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах.
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА Бях последствен девет месеца и бях поставен сам в килия напълно изолиран от света. Това е целта на служителите на ада. По всяко време през деня и през нощта ме извикваха и по няколко следователи ме разпитваха със всякакви средства и ме караха да дам показания, които им са угодни. Обвиняваха ме, че съм убил Магдалена. Онази, която носеше табела на главата си „Жертва на Дънов". Обвиниха ме, че сме горели пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах. Голяма борба беше тук в подземието на ада. Същата борба беше и в Братството горе на Изгрева. Единствената помощ ми беше молитвата. Тя ми беше връзката с Бога и чрез нея получавах силата си в тези мигове. Трябваше да имам здрави нерви, самообладание и ясна мисъл.
към текста >>

56. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но онези беседи, които се иззеха по определен списък от отделни лица бяха натъпкани в чували и бяха откарани на друго място.
53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА Беседите със Словото на Учителя чрез заповед на прокурора бяха иззети от милицията и с техни служители бяха натоварени с 19 камиона на 6 декември 1957 г. и бяха откарани на гара Искър във фабриката за хартия. И претопени на хартиена каша. Каква хартия изкараха от нашите беседи, ние можем само да предполагаме. Но онези беседи, които се иззеха по определен списък от отделни лица бяха натъпкани в чували и бяха откарани на друго място. На по-активни приятели, които живееха в града също по определен списък ги обискираха и им взеха беседите. Но имаше и случаи, когато онези служители, които ги охраняваха, като служители на властта, започнаха да ни ги препродават. Те си имаха план и като ни препродаваха нашите беседи търсеха по този начин да се доближат наново до нас с цел да ни контролират отвън и отвътре. Ние направихме всички постъпки, писахме жалби до всички инстанции, за да ни върнат освен книгите, но и всички стенограми, документи, които бяха запленили. Ние не знаехме дали архива беше унищожен или бе само прибран в техните полицейски архиви.
към текста >>

57. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА От Софийския затвор след присъдата бях изпратен в затвора на гр. Пазарджик. Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството. Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи.
към текста >>

58. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А Аз съм това, което око не е виждало и което ухо не е чувало." 10.
Казвам, като ожаднея пак ще пия." 9. Къде е Учителят? „Туй, което хващаш е проявеното. Туй, което мислиш, то е туй, което е на път да се прояви. Туй, което чувствуваш, то е туй, което е. А Аз съм това, което око не е виждало и което ухо не е чувало." 10. Отношението на Учителя. Веднъж Учителят казва на Мария Тодорова: „Моите истински отношения към хората Аз навън не ги изявявам. Външните Ми отношения само са методи за работа." 11. Проучване на Словото. „Като проучваш беседите няма да ме цитирате, а със свой език ще изнесете основните мисли.
към текста >>

59. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Запитва Учителя: „Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на Славянството и на Русия и че Вашето Учение ще намери най-добър прием в Русия.
Нека го помним и никога да не го забравяме." (В-к „Братство", бр. 281 от 1.VIII.1941 г.) Учителят е в Мърчаево и Го посещават различни приятели. Веднъж Го посещава съпругът на една наша сестра Мария Младенова заедно с дъщеря й Лиляна, ученичка в гимназията. Съпругът е офицер с чин подполковник, дошъл с военната си униформа и Се казва Илия Младенов. Той е боеви офицер още от Балканската и Европейската война. Запитва Учителя: „Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на Славянството и на Русия и че Вашето Учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето Учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, обръща се към него, посочва му с пръст и казва: „Рекох, пиши: РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАБИЯТ ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА." Подполковник Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за войната.
към текста >>

60. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 4

Чувал брашно за комуната 57.
Часовникът, който не бе курдисан 52. Колко трябва да бъде висок на ръст Мировият Учител? 53. Длъжност – куриер 54. Одеалото на Гръблашева 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов 56. Чувал брашно за комуната 57. Конят и Никола Гръблев 58. “Не е от нашите? ” 59. Спиритисти на Изгрева 60. Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева 61.
към текста >>

61. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

ТОМ 4

Дълго търсеният модел той открива в образа на Бати Ради, често преминаващ из улиците на столицата с празен, или пълен чувал.
Обичаше името си. Раздаваше без остатък доброто - голямото богатство на неговата душа. Фигурата му красноречиво подсказваше заряд на много добродетели. Именно неговата фигура стана причина за паметна случка в живота му, която споделяме. Именит български скулптор е имал поръчението да изработи паметник на Патриарх Евтимий. Дълго търсеният модел той открива в образа на Бати Ради, често преминаващ из улиците на столицата с празен, или пълен чувал. При една случайна среща, скулптора помолва Бати Ради да му позира. Последва подозрителен поглед и отказ. Отказът не е случаен. Бати Ради е запаметил отрицателното мнение на УЧИТЕЛЯ за паметниците и за моделите, които са превърнати в паметници. Такъв паметник не е невинна фигура.
към текста >>

62. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА Всички се учудваха на това, че около Учителя се движеха хора с най-различна професия и образование.
56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА Всички се учудваха на това, че около Учителя се движеха хора с най-различна професия и образование. Тук имаше представители на всички съсловия от обществото. Всеки един бе застъпен и всеки си имаше представител на Изгрева, нещо като своего рода "посланик." Един такъв посланик на действащото офицерство бе Никола Гръблев между двете световни войни, т.е. през цялото времетраене на Школата от 1922-1944 година. Той бе интересна личност и за него ще прочетете от неговите опитности и ще видите какви хора се движеха около Учителя. По онова време младежите от Младежкия Окултен Клас решават да правят комуна и напускат Школата Изгрева.
към текста >>

Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил.
А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна. Получил писмо от комунарите и решил да им помогне. Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил. Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София.
към текста >>

Гръблев очаква да получи похвала от Учителя за изпратените чували с продукти.
Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София. Гръблев очаква да получи похвала от Учителя за изпратените чували с продукти. Но чува с ушите си съвсем друго. „Забранява Ви се да им изпращате чували с продукти. Забранява се да крадете от войниците храната, като ги пускате в отпуск. Забранява Ви се открадната храна да изпращате на хора, които лежат и не работят и така се развращават от безделие. Забранява Ви се да се намесвате в техния опит, защото те не попитаха никого, дори и Мен, и опразниха Школата.
към текста >>

„Забранява Ви се да им изпращате чували с продукти.
Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София. Гръблев очаква да получи похвала от Учителя за изпратените чували с продукти. Но чува с ушите си съвсем друго. „Забранява Ви се да им изпращате чували с продукти. Забранява се да крадете от войниците храната, като ги пускате в отпуск. Забранява Ви се открадната храна да изпращате на хора, които лежат и не работят и така се развращават от безделие. Забранява Ви се да се намесвате в техния опит, защото те не попитаха никого, дори и Мен, и опразниха Школата. Те трябва сами да си направят опита, без чужда помощ. От това, какво ще излезе от техния опит, ще зависи как ще се реализират тези идеи на земята.
към текста >>

63. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

ТОМ 4

Ако сте чували, че някой е лежал върху пари, да знаете, че това е истина.
Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите. Казваше се Дойчинов. Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика на Учителя. През цялото време на Школата на него му бе поверено да държи братската каса и парите. Неговото легло представляваше цяла банка. Ако сте чували, че някой е лежал върху пари, да знаете, че това е истина. Тодор направо лежеше върху банкноти пари. Когато отивахме да вземем пари, по нареждане на Учителя, от него, той вдигаше дюшека си и под него се лъскаха пачки от банкноти. Дори в самият му дюшек бяха сложени тия банкноти. Защо не ги държеше в шкаф, а лежеше на тях, това и не разбрахме. Искаше да лежи върху тях, да ги пази и съхранява.
към текста >>

64. ІІІ.73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

" „Не, това е спомен на тези души от онова прераждане, когато са били в пустинята заедно с Мойсея и са чували рева на лъвовете.
Тези преродени духове са дошли тук, за да черпят сили от изворите на Великия Учител, за да направят връзка с Него и това да им послужи като спасително въже в следващите векове, когато идват на земята. Спасителното въже те ще го намерят в Словото." Аз продължавам да недоумявам. В главата ми има също един предварително приготвен въпрос: „Учителю, защо на българския герб има лъв, когато тук в България няма лъвове? От къде е дошло това? Измислено ли е? " „Не, това е спомен на тези души от онова прераждане, когато са били в пустинята заедно с Мойсея и са чували рева на лъвовете. Духът, който дойде при тях да пробуди българите от робството на турците, дойде от Невидимия свят. Но този дух пробуди у тях съзнанието им и спомена, че с този Дух те са били в пустинята, следвали са го като огнен стълб през нощта и са слушали рева на лъвовете, но не са се страхували, защото Духът е бил с тях. Духът ги извежда от египетското робство на свобода в пустинята, а емблемата на лъва означава, че Той е с тях, докато Духът Божий е над тях и в тях. Ето,това означава лъвът като български герб." Запомних всичко това. След 9.IХ.1944 година дойдоха комунистите на власт и изхвърлиха всичко онова, което им напомняше за предишната власт.
към текста >>

65. ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Чували сте и знаете много истории за вражди между снахи и свекърви.
Тук се дават методи как да се справим с едните и как да боравим с другите. А в пътят на ученика имаше какви ли не опитности. Сега ще ви разкажем някои от тях, които ги разказваше сестра Мария Шопова. Тя е млада снаха и веднъж свекървата я завежда на Изгрева при Учителя. Така свекървата я вкарва в Школата на Учителя. Чували сте и знаете много истории за вражди между снахи и свекърви. Водят се войни, понякога опустошителни за дома, в който живеят. Те се водят с единствената цел, кой да владее синът в дома. Дали майката има право на сина, или съпругата върху мъжът си, който е син на свекървата. А тук този въпрос се разрешава по друг начин. Свекървата завежда снахата пред нозете на Учителя.
към текста >>

66. 3.45. Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

И така аз докато не бях дошъл в България, бях чувал в Скопие фамилията Томалевски, понеже в тяхната къща в Крушево е обявено Илинденското въстание.
Един ден обаче шефът, нали така милионерът, видях на бюрото му една книга да чете. И аз го питам: „Каква е тази книга, г-н Кочев". „Ами това е на един наш македонец". „Как се казва? " „Георги Томалевски". И така аз докато не бях дошъл в България, бях чувал в Скопие фамилията Томалевски, понеже в тяхната къща в Крушево е обявено Илинденското въстание. Патриотична българска фамилия, неговият баща, строител - предприемач в София, идва тук след Илинденското въстание. Георги бил тогава на шест годишна възраст. И разбира се прочетох книгата, книгата е „Сигнали" озаглавена. Отидох в издателството „Факел" да питам, къде живее автора. Казаха ми, че знаят телефона, но не знаят улицата.
към текста >>

67. 4.06. Силата на идеите и силата на вярата

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

Но понеже бивал и чувал за Петър Дънов много неща от много хора, както и от свои близки, и решава да отиде при Него за съвет и помощ.
Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като иска да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се махне от преследването на полицията. Но понеже бивал и чувал за Петър Дънов много неща от много хора, както и от свои близки, и решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива при Него и Му разказва всичко. Учителят му казва: „Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " „Но има охрана", отвърнал той. „Аз ти гарантирам преминаването на границата!
към текста >>

68. 5.05. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

„Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото.
Окото се избистри. Идва лекарят, за да види какво ще правим с окото и дали ще го вадим. Вижда го и ахва: „Ама как стана? Как е възможно това? " Отговаряме, че Учителят го е излекувал по този начин с компреси от горещи кърпи. „Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото. Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си. Та всички чудеса по времето на Христа се повториха в нашето семейство. Онези, които трябваше да прогледнат - проглеждаха чрез Словото на Учителя. Онези, които трябваше да останат слепи - оставаха и те си вървяха по своя път.
към текста >>

69. 5.27. Лечение за Славата Божия

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Чувала съм от баба, как се прави благ мехлем.
„Олеле, учителко, колко си малка, а колко боли като ме стискаш. Пусни ме, пусни ме." И пищи, и врещи, и се дере. „Нищо, мирувай". Хем стискам ръката, хем изстисквам гнойта, от нея напълних един леген с гной. Изстисках го хубаво. Чувала съм от баба, как се прави благ мехлем. Взима се восък, зехтин, бял сакъз, чам сакъз и кора от бъз. Реших, че ще го направя този мехлем на печката. Сложих му мехлема и отидох на училището. На обед пак се връщам. Влизам в къщата и що да видя - той седи вече.
към текста >>

70. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите.
Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителят. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една стая за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя. Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Не даваха пари. Пазеха ги за „черни дни".
към текста >>

71. 5.45. „ЕТО КОЛКО Е ДОБРО И КОЛКО УГОДНО ДА ЖИВЕЯТ БРАТЯ В ЕДИНОМИСЛИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

През 1947 г., по време на обмяната на парите, изгориха братски пари с чували.
За това нещо Гради си плати много скъпо. Заболя от Паркинсон и не можеше след това да се обслужва с ръцете. Гради стана причина заедно с Николай Дойнов и Стефан Дойнов да застанат пред вратата на Салона и да не пуснат Антов на молитвено събрание. Тогава той им каза: „Аз на този Салон катинар ще му сложа! " И наистина, беше сложен катинар на Салона. През 1947 г., по време на обмяната на парите, изгориха братски пари с чували. Георги Йорданов с една раница занесе милион лева в Айтос. Не искаха да ги раздадат на бедните братя. Имаше братя, които искаха парите, за да ги вложат в недвижими имоти, но те не им ги дадоха. Така брат Стойчев искаше пари, да си купи къща. Не му дадоха.
към текста >>

72. 5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Слагат го в чувала и после в дупката.
Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене. Но комунистите ми извадиха с клещи зъбите и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила. Било е ужас. Имало е един голям насип, карали са по него да се изкачват затворниците. Щом се качи затворникът върху насипа, гърмят с пушка и го убиват, и онзи пада от другата страна мъртъв. Слагат го в чувала и после в дупката. Един ден изпращат и Тошко нататък по насипа. „Аз знам каква ще ми бъде участта. Казвам: „Боже, Учителю, на Вас оставям живота си! " Тогава ми се яви брат ми Лулчев във видение. Грабна ме и ме свали надолу.
към текста >>

73. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Аз досега не съм чувал, че мозайкаджия може да бъде адепт.
Направо на концлагер в Белене." И щеше да ме изпрати мене на лагер, защото аз ги поставях. Едвам се спасих. Затова аз реших да не ходя при нея и да не й припомням онзи случай, когато я спасихме от полицията, защото щеше да разбере кой съм и ще се досети, че нарочно сме го направили. Едвам, едвам се отървах. След време, като го разправях този случай, един ми се присмива и казва: „Окултните закони се направляват и регулират от адептите. Аз досега не съм чувал, че мозайкаджия може да бъде адепт. Ако беше адепт, щеше да отидеш при нея, да припомниш миналата си заслуга и можеше от мозайкаждия поне портиер да те направи на партийната школа." Този приятел се шегува с мене, но като свърши шегата, ми се довери: „Още треперя за теб. Чудя се, как си се разминал с концлагера." Да, приятели, големи недоразумения срещнахме по пътя и с големи недоразумения се разделихме.
към текста >>

74. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Вие чували ли сте да плаче у вас дисертацията ви, за която сте положили десетки години труд?
Методи разказваше: „Говорихме половин час, но през цялото време в очите на французина аз бях онова нищожество с кофата, парцала и с неразборията пред моята барака, в която живея. От разговора нищо не се получи. Разделихме се и двамата в едно сконфузено положение. Върнах се на Изгрева, застанах пред моята барака, гледах я и някой в мене скръбно, скръбно плаче. В мен плачеше и чувах гласа на моята дисертация. Вие чували ли сте да плаче у вас дисертацията ви, за която сте положили десетки години труд? Аз доживях да чуя и видя как тя плаче и ридае. Тя плака три дни и три нощи. След това си замина и никога повече не се върна при мен. Окончателна раздяла." Методи Константинов беше добър астролог. Той е правил моята небесна карта и неговите разбори бяха много точни.
към текста >>

75. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

" Досега 25 години след това никой не го е чувал.
Понякога го спирах, задавах въпроси и той правеше допълнения. Жена му и дъщеря му не можаха да издържат психически на напрежението и обикновено стояха в кухнята. Накрая идва жена му Каменка и със сълзи на очите ме моли: „Нали няма да го даваш този запис на други хора да го слушат? " „В никакъв случай. Обещавам ти! " Досега 25 години след това никой не го е чувал. Изпълних обещанието си. Работата беше приключена и аз трябваше да прибера и тетрадката, която беше написана заради мен. Пеню ми я подаде и аз си я взех. Но жена му се разплака. Плачеше от страх, да не би да попадне в някого тази тетрадка и заради нея да изключат Петърчо от Консерваторията.
към текста >>

76. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Въпрос: Чувал ли си от някои и други какво е казал точно Учителят за това?
Той се свърза с мене. Като започна да ми изпраща литературата и списанието си, и аз като видях това, то моята преценка бе, че аз напълно го отъждествявах това с нашето Учение (на Учителя Дънов) с Учението на Доброто и на Окултизма, и най-искрено писах така в началото на книгата, която аз преведох. „Агни Йога" аз я преведох. Само в една малка страничка с няколко реда е казано, че това е същото Учение, както на Учителя (Дънов). Трябваше много години да минат, за да разбера, че това не е било така, и не че лично аз съм могъл да дам преценка, но благодарение на туй, че Учителят (Дънов) е отворил очите на някои и други като мен. Въпрос: Чувал ли си от някои и други какво е казал точно Учителят за това? Отговор: Сега виж какво ще ти кажа. В Рига имаше голямо и силно Братство, клон от Братството (България). Там имаше много издигнати духовни хора, интелигентни, със знание, с преданост, които са преминали преди това през разни окултни Школи. Обаче, когато Пампоров отишъл там, той е намерил готова почва. Чрез есперанто отива там Пампоров.
към текста >>

Въпрос: Значи за Бо-Ин-Ра аз бях чувал, че Учителят е казал, че е един окултист, обърнат с главата надолу.
Не можем да отречем, че е чистосърдечен, и че е честен човек. А същевременно... и аз не знам какво да кажа. И аз не знам. Има и по други въпроси, по които не съм могъл да ги разреша. Но цялата литература е писана от жената на Николай Рьорих - Елена Шапошникова, като тя служи за медиум и тъй да се каже, други чрез нея, други сили работят. Въпрос: Значи за Бо-Ин-Ра аз бях чувал, че Учителят е казал, че е един окултист, обърнат с главата надолу. Какво ще кажеш по този въпрос? Отговор: Аз ако мога да намеря и да ти покажа нещо, и ще видиш нещо. Аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев го издаде в книги, аз съм дошъл до впечатлението и не знам в кой брой на „Братство" го написах, че след прочитането им, като един образ се явява в съзнанието ми. Това е житната нива и житните зърна и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше. Въпреки туй писах си мнението в един брой на в-к „Братство", че при прочитането на тези книги в умът ми се дава представа и в съзнанието ми, че са житни зърна, премесени с отровни зърна.
към текста >>

77. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>

78. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

ТОМ 4

Чувал брашно за комуната -157 57.
Колко трябва да бъде висок на ръст Мировия Учител? -153 53. Длъжност - куриер -154 54. Одеалото на Гръблашева -155 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов -156 56. Чувал брашно за комуната -157 57. Конят и Никола Гръблев -159 58. „Не е от нашите? " -160 59. Спиритисти на Изгрева -161 60. Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева -162 61.
към текста >>

79. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

ТОМ 4

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>

80. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

А какви луксозни файтони бяха - с бели покривки, с породисти коне, със златни амулети на конете, със специални облекла на кочияшите, а чували ли сте как отекват копитата на конете по софийския калдъръм.
А по улицата ако някое младо момиче си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе. Така започваха случайните запознанства. А отвличанията ставаха на младите госпожици непременно с файтони в непозната посока. Коя госпожица можеше тогава да язди кон? Тогавашното превозно средство бе файтона. А какви луксозни файтони бяха - с бели покривки, с породисти коне, със златни амулети на конете, със специални облекла на кочияшите, а чували ли сте как отекват копитата на конете по софийския калдъръм. Ами ако вие сте вътре във файтона и сте госпожица, която трябва да бъде открадната? Такива неща се случваше не рядко. А майка ми като всяка майка върви от купе на купе и тримата оглеждаме и избираме кое ще бъде въпросното купе, където аз ще трябва да влезна. Почти всички купета са заети. Но ето приближаваме до едно купе, а вътре само двама възрастни човека.
към текста >>

81. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

ТОМ 5

Като се погледнах в огледалото не можах да се позная, но стиснах със зъби и тръгнах немила-недрага като съдран чувал през града, вървя и отивам при Учителя.
А аз съм в стари дрехи, избелели изобщо съм със смачкан фасон. Оглеждат ме, поздравяват ме, но аз с вдигната глава минавам и заминавам и не им обръщам внимание и отивам на беседа при Учителя. Като се върнах у дома беше настанала цяла олелия, че съм излезнала с тези дрехи и съм ги направила за посмешище пред света. Аз им казвам, че за мен това е без значение. Следващият път скриват и заключват и тези дрехи, но аз намирам още по-стара рокля и още по-скъсана, надявам я и излизам с нея. Като се погледнах в огледалото не можах да се позная, но стиснах със зъби и тръгнах немила-недрага като съдран чувал през града, вървя и отивам при Учителя. Той ме поглежда и ме пита: „Какво има да каже градската госпожица? " и прихна да се смее. Аз вече не бях онази градска госпожица със свръх модерните и скъпи рокли, аз бях вече една обикновена Пепеляшка, че нещо и повече - бях съдран чувал и половина. В очите ми сълзи и разказвам на Учителя всичко от начало до край, че ми крият дрехите, за да не ходя на беседа. Смехът на Учителя беше изчезнал, той вече ме гледаше сериозно и строго.
към текста >>

Аз вече не бях онази градска госпожица със свръх модерните и скъпи рокли, аз бях вече една обикновена Пепеляшка, че нещо и повече - бях съдран чувал и половина.
Аз им казвам, че за мен това е без значение. Следващият път скриват и заключват и тези дрехи, но аз намирам още по-стара рокля и още по-скъсана, надявам я и излизам с нея. Като се погледнах в огледалото не можах да се позная, но стиснах със зъби и тръгнах немила-недрага като съдран чувал през града, вървя и отивам при Учителя. Той ме поглежда и ме пита: „Какво има да каже градската госпожица? " и прихна да се смее. Аз вече не бях онази градска госпожица със свръх модерните и скъпи рокли, аз бях вече една обикновена Пепеляшка, че нещо и повече - бях съдран чувал и половина. В очите ми сълзи и разказвам на Учителя всичко от начало до край, че ми крият дрехите, за да не ходя на беседа. Смехът на Учителя беше изчезнал, той вече ме гледаше сериозно и строго. Изрече: „Ти работи за Бога, а Бог ще работи за тебе". Това ми каза Учителя на ул. „Опълченска" 66 до голямата писмена маса.
към текста >>

82. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

ТОМ 5

Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда.
Учителят се обърна към младите с думите: „Вие сте души, помнете това добре". Минаха години и аз в един разговор с Учителя отново повдигнах въпроса за младежта. Той отговори: „По естество младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти. Но у младите много скоро се изпарява идеализма и става материалисти. Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата. Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима. Някой казват: не трябва много дълбоки основи. Там е една от погрешките. Идеализмът трябва да е у старите хора, а не у младите.
към текста >>

83. 28. СТРАЖАТА

ТОМ 5

Много пъти бях чувала от Учителя, а това го има записано и в беседите, че този опит, който Той прави с тази окултна Школа е единствената по рода си в света, защото за пръв път в една окултна школа се допускат и жени.
А когато Учителят отвори Школата той бе на 57 години в неговото земно пребиваване в плът между българите. По-късно с годините така се сложиха нещата, че в Братството преобладаваше женския елемент. Защо ли? Те трябваше да присъствуват вероятно по равно и двата пола, но по една и друга причина много братя се отклоняваха като се същото се отнасяше и за сестрите и потъваха в житейските си грижи, а света ги поглъщаше и те изчезваха от погледите ни. Оставаха верните по Дух. Много пъти бях чувала от Учителя, а това го има записано и в беседите, че този опит, който Той прави с тази окултна Школа е единствената по рода си в света, защото за пръв път в една окултна школа се допускат и жени. Това означаваше, че трябваше да се повдигне жената и това Учителят го е дал многократно в различни беседи, а има и една такава „Новата Ева". Но този състав от млади жени и млади мъже, с всичките наши въжделения, които носехме от света от ред поколения, които носехме от различни, безброй прераждания, то всичко това тук се изнасяше като на показ, като на панаир пред лицето на Учителя. А понякога пред него ние изнасяхме своето несъвършенство и нашите подпушени чувства, нашите замърсени мисли и неправилни постъпки. И това всичко ние го поднасяхме на Учителя. Ето защо, когато аз веднъж Му поднесох едно ястие направено много хубаво така сготвено, че като го погледнеш да ти потекат слюнки.
към текста >>

84. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

ТОМ 5

От къде на къде Чърчил да знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него.
След заминаването на Учителя, след свършването на Втората световна война през 1945 г. един представител на българската делегация при преговорите за мир запитал министър-председателят на Англия Уинстън Чърчил, който бе един от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната. Този наш представител от българската правителствена делегация запитва Чърчил какво ще каже за България, като очаква, че Чърчил ще говори за границите, които трябва да заеме България след свършването на войната и след подписването на мира. Чърчил се замислил и казал: „Поздравете Бялото Братство в България". Този български представител останал като зашеметен. От къде на къде Чърчил да знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа, Чърчил е това, зад него стои Англия, а той седи отгоре и я управлява. Но понеже се страхува за себе си ако отиде и предаде съобщението и се чуди дни наред какво да направи. Не смее да предаде съобщението, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра, за да го каже на нашето събрание на Изгрева пред всички.
към текста >>

85. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

ТОМ 5

От къде на къде Чърчил да знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него.
След заминаването на Учителя, след свършването на Втората световна война през 1945 г. един представител на българската делегация при преговорите за мир запитал министър-председателят на Англия Уинстън Чърчил, който бе един от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната. Този наш представител от българската правителствена делегация запитва Чърчил какво ще каже за България, като очаква, че Чърчил ще говори за границите, които трябва да заеме България след свършването на войната и след подписването на мира. Чърчил се замислил и казал: „Поздравете Бялото Братство в България". Този български представител останал като зашеметен. От къде на къде Чърчил да знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа, Чърчил е това, зад него стои Англия, а той седи отгоре и я управлява. Но понеже се страхува за себе си ако отиде и предаде съобщението и се чуди дни наред какво да направи. Не смее да предаде съобщението, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра, за да го каже на нашето събрание на Изгрева пред всички.
към текста >>

86. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

ТОМ 5

Ние можехме ли да поставим всичко това в един чувал, да се превърже отгоре и да му се лепне етикет, че е устав?
Накрая разбраха, че властта не желае да приеме никакъв устав и по този начин не пожела да узакони Братството и това още не е ясно и сега тридесет години след тези събития защо се случи така. А на мен Невидимия свят чрез сън ми даде да разбера как са нещата. Та може ли цялото това Слово на Учителя да се вмести в няколко точки от някакъв устав. Та това е духовна школа и тя бе рожба и дихание и беше дъх от Божествения Дух. Та може ли ние, несъвършените, да боравим с величини от друг свят на съвършенство и истина. Ние можехме ли да поставим всичко това в един чувал, да се превърже отгоре и да му се лепне етикет, че е устав? Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения свят, има закони - те са в ангелския свят, а тук на физическото поле се движат учениците. Спомням си как веднъж Учителят ми бе казал: „Всички искат да ме вържат с въжета от техните чувства, мисли и действия, но това са за мен едни конци и само за пет минути късам отношенията си с един човек завинаги". Тези хора написали устава и взели участие при съставянето му отпаднаха от само себе си, както отпадна и този устав. Само че разбраха ли приятелите, че това бе работа на Учителя и че той не позволи да го обвържат с въжета на един устав. В това бях убедена напълно, а след това властта предприе мерки срещу нас и ние се чудехме защо всичко става така.
към текста >>

87. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Та вие чували ли сте някога такъв метод, такава опитност и познание, дошло по такъв необикновен начин.
И когато стигам до десетия въпрос, там се запъвам и не мога да отговаря на този десети въпрос. Учителят е при мен, леко ме подканва, поисква да ме подсети и тутакси аз се сепвам и отговарям на десетия въпрос. Тогава Учителят идва при мен, целува ме по челото и ми казва: „Моето дете". Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези поредни десет дни на обучение. А около мен бяха и други ученици от Школата по време на съня. Та вие чували ли сте някога такъв метод, такава опитност и познание, дошло по такъв необикновен начин. Ето Учителят как обучава ученика. Така бях въвеждана във вътрешната Школа на Учителя и започнах да схващам отношението на Учителя спрямо всеки един от нас, че то е строго индивидуално и беше отношение на Учителя към ученика. Започнах да оценявам по друг начин посещенията на приятелите при Учителя - та всяка среща на приятелите с него бяха за тях също жива опитност и път на тези души. По този повод той ми каза: „Аз пълните гърнета на пазаря не ги изнасям и не ги показвам". Затова много от големите опитности на учениците от Школата бяха някакси забулени в тайна.
към текста >>

88. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

ТОМ 5

Не зная и не бях виждала, нито чувала дотогава някога Учителя да е късал цветя, да е правил букет и да го подарява някому.
Букета се уголеми, стана голям букет, беше от цветя полски, горски и от разцъфнали тревички. Стана китка от полски, горски цветя и тревички. Накрая Учителят се изправи, погледна букета, хареса му, приближи се към нас и ми го подари. Като ми го подаряваше, каза: „За нищо да не се безпокоиш". Аз го взех и се насълзих. Не зная и не бях виждала, нито чувала дотогава някога Учителя да е късал цветя, да е правил букет и да го подарява някому. Учителят имаше предвид пътя, по който щях да вървя и затова с поднасянето на букета ме предупреждаваше, поучаваше ме и ми определяше пътя. Престояхме няколко часа. После се върнахме като в уречения час, в три часа след обед ни чакаше същия шофьор с колата, който ни върна обратно до малкия дом, а Учителят го закара сам до Изгрева. Преди да се разделя не знам защо попитах Учителя дали да кажа на брат Боян Боев за нашата екскурзия понеже ние контактувахме с него, а той живееше в една от стаите на нашата барака на Изгрева. Учителят замълча.
към текста >>

89. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

ТОМ 5

Аз не бях чувала досега Учителят да е отговарял по такъв начин, че ще им отговори след хиляда човешки години.
Затова го разказвам този случай. България премина през Втората национална катастрофа. А Учителят беше на земята при българския народ и вместо да го питат, да чуят съвета на един Божествен пратеник на земята, те не само, че не го послушаха когато им даде съветите, но се подиграха с него, че накрая го интернираха във Варна. Това бяха земни величия, които смятаха, че с една заповед можеха да хвърлят хиляди хора на смърт, безогледно в свои прищевки и за свои амбиции. Та брат Чаушев остана да получи отговора на Учителя след хиляда години, а това беше един много дълъг човешки период. Аз не бях чувала досега Учителят да е отговарял по такъв начин, че ще им отговори след хиляда човешки години. А тогава ще бъде един друг свят където няма да има войни и отговора за брата Чаушев ще дойде от само себе си. Аз съм при Учителя за разговор. „Какво трябва да прави ученика? Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в морето." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в морето и морето е материалния свят и аз съм в него? " „Сега захвана да философствуваш.
към текста >>

90. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

ТОМ 5

Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, че не бил кой знае какъв голям оратор, но се събирали около него всякакви хора, а това толкова раздразнило неговото самочувствие на всепризнат професор и величие в университета, че решил да отиде да види каква е тази работа и да види с очите си що за човек е този там на ул.
Това беше професор Шишманов - оратор, интелигент, учен и неговото име можеше да се срещне навсякъде, както навремето така и след петдесет години. Та този професор Шишманов като чул за последователите на Учителя от първите години учудил се много, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя, да идват, да си отиват - едно истинско стълпотворение на ул. „Опълченска" 66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и когато всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите бяха огорчени и от учени, от всякакви възможни титли и всичко от онова, което беше като някакъв висш елит се превръщаше в негодувание и омраза към тях от народа, защото смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важното това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, че не бил кой знае какъв голям оратор, но се събирали около него всякакви хора, а това толкова раздразнило неговото самочувствие на всепризнат професор и величие в университета, че решил да отиде да види каква е тази работа и да види с очите си що за човек е този там на ул. „Опълченска" 66. Та когато се коментирало в университета професорът там бил казал: „Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студенти в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". И решава той, приготовлява се, качва се на файтона и го стоварят на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>

91. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

ТОМ 5

Накрая ги сложили в няколко чувала, качили ги на влака и пристигнали на Изгрева.
Семката поникнала, стръкът пораснал, разраснал се, тръгнали лозници наляво и надясно, дошло време появил се много цъфтеж, че вързал, накрая тиквите пораснали едни такива големи като никога досега. И най-важното отново реката идвала, прииждала, заливала нивата, но така, че възрастналите тикви не ги отнасяла, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по-големи. И също селския добитък като минавал кой знае защо не поглеждал към тази нива, а отивали към други ниви да ядат други тикви. И най-интересното е, че за наречената семка за Учителя от този корен се народили големи тикви над десет килограма. Той се чудел как да ги занесе на Учителя. Накрая ги сложили в няколко чувала, качили ги на влака и пристигнали на Изгрева. От гарата взел една каруца и тиквите били закарани на Изгрева. Разтоварва ги в кухнята, а братът отишъл да целуне ръка на Учителя. Учителят го посреща, усмихва се и го запитва: „Значи, брат, тиквите тази година реката не ги завлече? " Братът се усмихва и казва: „Да, не ги завлече. Ама, Учителю, от къде знаете това?
към текста >>

92. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

ТОМ 5

После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня.
А по какъв друг начин можех да си спомня освен чрез съня си? Не си спомних. Къде ли съм била? Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня. И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание.
към текста >>

93. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

ТОМ 5

Точно в този момент когато ръката му е във въздуха и е насочена срещу Учителя то Борис със своите дълги и силни ръце му хваща ръката, а с другата ръка го хваща за гърлото и онзи замлъква и пада на земята така както пада чувал с пясък.
Ама нали тази кал и воня и мръсотия трябва да се излее нанякъде. А тя е от друг порядък и тя не може да се излее в река Искър и да изтече надолу по Дефилето. Но тук тя се излива срещу Учителя, а той седи, слуша и търпи. До Учителя са няколко приятели, включително и Борис Николов. Но онзи говорител на „Ангелската тръба" дето тръби, хули не можа да изтрае, защото всички мълчим и слушаме, но накрая замахва с ръка да удари Учителя по лицето. Точно в този момент когато ръката му е във въздуха и е насочена срещу Учителя то Борис със своите дълги и силни ръце му хваща ръката, а с другата ръка го хваща за гърлото и онзи замлъква и пада на земята така както пада чувал с пясък. В този момент се чува гласа на Учителя: „Спри". Борис го пуска, онзи полека-лека става, оглежда се и се чуди какво ли е станало с него. Обръща се насам-натам, недоумява и ни оглежда по някакъв странен начин. И тогава всички наоколо съвсем ясно разбират и ясно виждат, че този човек пред тях само преди минути е бил обсебен от силите на разрушението и след като тези сили сега са го напуснали той пред нас бе една жалка, мидена, изкорубена черупка, изхвърлена на брега на морето и никому ненужна. Жалка мидена черупка.
към текста >>

94. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

ТОМ 5

Народили им се деца и когато минавал покрай къщата чувал как се пеят вътре песни, чува детска глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него.
Накрая склонил и се оженил за богатата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целият си живот не видял бял ден и не видял светла нощ, Веднъж след едно поредно скарване с жена си тя го обидила: „Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал на вън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: „Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата чувал как се пеят вътре песни, чува детска глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Аз съм на разговор пред Учителя. „В страданията вземай пример от растенията. Едно растение като му поставиш главата в земята то се радва и казва: „Нямам възможност да се разпростря на широко затова ще раста на високо". Главите на растенията са в земята, минават през страдания, но пък затова те растат нагоре чрез стъблата си към небето.
към текста >>

95. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

ТОМ 5

Той е чувал само за Учителя, чел е нещо от него, но изобщо не бил се срещал с него.
Имаше един брат - Велко Петрушев, който навремето по времето на Европейската война е бил моряк в българската флота. През септември 1916 г. България влезна във война с Румъния и от ноември започнаха епичните боеве в завоя на Черна. Трета армия в Добруджа напредваше с победоносен ход и развяваше българските знамена на новоосвободените български земи. Велко Петрушев по онова време е вече се е запознал с Учението на Учителя, става вегетарианец, но в онези години военни за вегетарианци беше много трудно - ядяха само чай и сух хляб. Той е чувал само за Учителя, чел е нещо от него, но изобщо не бил се срещал с него. По онова време руски самолети са дошли да бомбардират Варна поради това, че България беше във война с Русия, а и затова, че българската конница посече в Добруджа цяла казашка дивизия - кавалерия. По това време войниците са ги накарали да копаят окопи, но той нали бил гладен едвам се движел. Започнал да се моли на Учителя за помощ и съдействие. На следващия дент идва фелдфебела, който се наричал Байданов и като ги видял, че той и неговият приятел не могли да копаят и не могли да държат копач и лопата взима, че ги изпраща на някаква по-лека работа. Така той вече имал първата опитност, че получава отговор на своята молитва.
към текста >>

Моли се на Учителя, но нито го познава, нито го знае, нито го е виждал, а само е чувал за него и чел е нещо от него.
Започнал да се моли на Учителя за помощ и съдействие. На следващия дент идва фелдфебела, който се наричал Байданов и като ги видял, че той и неговият приятел не могли да копаят и не могли да държат копач и лопата взима, че ги изпраща на някаква по-лека работа. Така той вече имал първата опитност, че получава отговор на своята молитва. Ето вече е било решено тяхната рота да замине на фронта и да се бие срещу румънци и руснаци. Той отново започва да се моли на Учителя за помощ. Моли се на Учителя, но нито го познава, нито го знае, нито го е виждал, а само е чувал за него и чел е нещо от него. На следващия ден идва при тях един моряк и им нарежда да се явят в щаба на ротата. Най-интересното е, че вместо да ги изпратят на фронта го изпращат в арсенала, там където се съхраняват хранителните продукти на войската. Там имал възможност да си похапне, да се охрани и да възстанови силите си. Там в този арсенал той прекарва цялата война. Свършва войната, накрая той отива при Учителя, за да благодари.
към текста >>

96. 140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

ТОМ 5

Имаше един брат - Михаил Ангелов от Варна, който беше чувал за Братството и познаваше някои от братята там.
Не след дълго време слънчевия диск излизаше и първите лъчи ни огряваха. Това беше един необикновен момент, защото слънцето олицетворява и е символ на Божият Дух, който трябва да изгрее в съзнанието на ученика. Всяко едно действие трябва да съответства на Високият идеал в Словото на Учителя. Всички, които бяха дошли на събора бяха поименно поканени, но имаше и такива, които бяха откликнали на вътрешния зов на Бялото Братство и душите им бяха откликнали и бяха дошли на събора. Ще ви разкажем един такъв пример. Имаше един брат - Михаил Ангелов от Варна, който беше чувал за Братството и познаваше някои от братята там. Един ден братята Абаджиеви му съобщават, че в Търново ще има събор на Бялото Братство и са му съобщили, че той може да бъде заведен на събора. По онова време той е минавал някаква вътрешна психическа депресия и е търсел както всеки човек смисъла на живота. Той се е смущавал да тръгне сам, но по настояване на братята Абаджиеви той тръгва и стига в Търново. Когато пристига ръководителят на варненското братство - Емануил Иванов го вижда и се скарва на братята Абаджиеви. „Защо сте го довели тука, когато той е още млад и няма покана за събора?
към текста >>

97. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

ТОМ 5

Лично съм чувала това от устата на Учителя и той го казваше с голямо огорчение.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА Ние заварихме Учителя преди и след отварянето на Школата не само като лектор, като ръководител на Школата, но и нещо друго. Заварихме го и го приехме като Учител. А опознаването на Учителя беше един дълъг процес на обучение от наша страна. Това опознаване и добиване на познание за някои биваше много бързо, а за други бе необходим цял живот, а пък трети напуснаха този свят без да познаят, кой бе Учителят. Ще кажете, че това не е възможно. Лично съм чувала това от устата на Учителя и той го казваше с голямо огорчение. Ех, да знаете колко голямо бе неговото огорчение. Отивам веднъж при него на разговор, това беше в по-кьсните години. Изведнъж той ме запитва: „Марийке, ти как смяташ аз кой съм, за кого ме взимаш? " Аз се взрях в него и с такава убеденост изрекох: „Ти си живият мой Господ," Бях цялата изтръпнала, някакъв ток, някаква струя бе преминала през мен, бях цялата от вътре изпъната като струна, бях цялата заредена с някаква необикновена вътрешна сила. Учителят ме изгледа внимателно и рече: „Блажена си ти, Марийке, че кръв и плът не са ти го казали".
към текста >>

98. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

ТОМ 5

От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти.
Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство. Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят. От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти. От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха. Дойдем ние, а те заели местата в трапезарията преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него.
към текста >>

99. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

ТОМ 5

И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра.
И, то се знае, щом е френолог-психолог, той познава и разните доктрини, които обясняват психологията. Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си студии. Експериментите, каквито са разните видове сеанси, той избягва. Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието. И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра. Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме.
към текста >>

100. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

ТОМ 5

Човек по-рано 6 живял в рая и е чувал гласа на Бога.
Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам онзи свят. В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък. Да се върнем в райската градина. Човек по-рано 6 живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички ние не трябва да употребяваме нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим трябва да бъдем крайно искрени. За любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита: „Как ще го постигнем това?
към текста >>

НАГОРЕ

0.21820092201233