Търсене в текстове за 'Чувал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 96 резултата в 61 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят.
С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец.
към текста >>

Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града.
По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди. Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция. Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат.
39. Сведенията за живота на Учителя в САЩ са много малко. А защо? Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише. Те са се предавали от уста на уста и са се знаели. Но възрастните приятели,земята. Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат. А и не запитват Учителя Дънов. Така всичко се заличава с времето си и изчезва. Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа. 40. От 1969 г. до 1977/78 г.
към текста >>

3. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал.
Най-после ний ще победим. Истината ще възтържествува, правдата ще се възцари. Добродетелтта ще процъвне. Аз се радвам за любовта на Вашите домашни. Господ да ги благослови и да им даде мир и радост. От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал. Добре ли е, зле ли е, не зная. Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...

Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас.
Слушал си всякой ден моето Слово. Ето вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш моите дела и да познаваш моите истини на Живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо – всякога да изправя обърканото и да преобърна всичко да ти съдейства за Добро. 5 юли 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО
към текста >>

5. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Чувал съм, че той е написано и са искали да го отпечатат, но Той не е разрешил.
В.К.: Въпрос: Какво представяше „Хио-Ели-Мели-Месаил", тая книжка? Е.А.: Тя е една книжка, ние я имаме. В.К.: Нещо по-подробно да знаете за издаването й? Е.А.: Не, не зная повече подробно. В.К.: Друг въпрос: „Призванието към българския народ и Славянството". Чувал съм, че той е написано и са искали да го отпечатат, но Той не е разрешил. Как стои тоя въпрос? Какво знаете за Посланието? Е.А.: Посланието Учителят го е държал, но Той заявява, че Той го казва, а Той е изразител само на това послание, а то е дадено от друго духовно същество, от Ангел Елохил. Но то не е напечатано. Не, само на пишеща машина го имаме всички.
към текста >>

В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца.
Те идват оттам и си имат къща в София. Тя тази къща беше обща с къщата на Георги Димитров. Гумнерови имаха южната част, а другите имаха другата част. В.К.: Вие ги заварихте там, ходехте там? Е.А.: О, да. В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца. Е.А.: Аз съм го описала тук. Във връзка с разтурянето на този събор искам да разкажа един факт: Началникът на гарнизона в Търново ген. Радойков, който е трябвало да разтури събора през 1915 год. е бил баща на съпругата на брат Лулчев, Гела. В.К.: Сега той е бил комендант.
към текста >>

6. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Бях чувал, че г-н Дънов е свършил в Америка богословие и медицина, че може да извиква духовете на умрелите, но не бях чувал, че е духовен Учител.
Г-н Дънов остана вънка, а аз казах на председателя Сава Генев (кмет на града), че сказчикът Дънов иска да му каже нещо вънка. Г-н Дънов му каза, че такива сказки с научно съдържание държи из цяла България и че никъде не му вземат такса за салона и че ако му искат такса тук, той ще отложи сказката си. Председателят му каза, че разрешава да държи сказката си без такса и че след пет минути той ще пристигне в салона. На връщане към салона, аз запитах г-н Дънов може ли да ме приеме на разговор и кога. Каза ми да отида при него в хотела заранта, около 8 - 8 и половина часа и аз отидох. Бях чувал, че г-н Дънов е свършил в Америка богословие и медицина, че може да извиква духовете на умрелите, но не бях чувал, че е духовен Учител. Той ме прие много любезно. Казах му, че три-четири години съм бил атеист, но преди около година съм повярвал в безсмъртието на душата чрез спиритизма, и че съм устройвал доста сеанси - с добри резултати. Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам проповедите на протестанския проповедник в града. Но че неговите обяснения за спасението на света ми се виждат плитки, нелогични и нехармониращи с Божията Любов и Божията Правда. Водихме обширни разговори по различни въпроси.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Хорските уста не са чувал, да ги свържеш.
Времето и животът ще Ви научи всички как да разбирате Истината. При това ще Ви научи и как да се обхождате и със себе си, и с другите. Важното е душата да се развива и усъвършенствува. Важното е дървото, не сянката. Кой какво казва, оставете за негова сметка. Хорските уста не са чувал, да ги свържеш. Хора са това - и говорят, и хапят. Всякой има по един навик. Някой гледа главата си, друг — корема си. Някой пази душата си, друг — тялото си. Такъв е животът засега, за бъдеще може да стане по-добре.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега?
към текста >>

Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение.
И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва.
към текста >>

Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала.
Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат.
към текста >>

Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега?
По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си.Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работим изключително за себе си в най-благоприятния смисъл.
към текста >>

Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат.
Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си.Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работим изключително за себе си в най-благоприятния смисъл. Затуй събранията ще се разделят на две категории, жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделим още на две.
към текста >>

9. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

Много примери за свещеници и истории, които ги имаме, може би са от баща му случки, които Той е чувал, да ги разправя предполагам, знам положително, че оня случай дето го разправя, че един баща имал син и не го пускал на седянки, пък синът слагал коритото и го покривал с чергата и така отивал на седенки.
И той така хубав човек, както Учителя беше хубав, но в него има една строгост, в Учителя има разбира се друго нещо. Когато идвал, Учителят казвал: „Бащата е дошъл". Така е казвал, бащата, на дядо поп. Не казвал баща ми, а „Бащата, бащата е дошъл". Да, така е казал за него. Много примери за свещеници и истории, които ги имаме, може би са от баща му случки, които Той е чувал, да ги разправя предполагам, знам положително, че оня случай дето го разправя, че един баща имал син и не го пускал на седянки, пък синът слагал коритото и го покривал с чергата и така отивал на седенки. Това е било за брат му Атанас, който бил хубавец. В.К.: Брат на кого? Е.А.: На Учителя по кръв, по тяло, другия син на дядо поп. Та той правел това, щото баща му не го пущал на седянки, а той за да отиде, уж че си е легнал, ще сложи коритото, ще го покрие, да. Ха, ха, ха.
към текста >>

Учителят нищо не е казал, но тъй съм чувала и оттогава Той наистина не стъпи във Варна.
Тогава гоненията от властта бяха повече под натиска на духовенството. И Той не е отишъл в града, а отишъл на хотел. Хотела се казвал „Лондон". Тази случка е станала след интернирането. По-късно е станала, двайсет и коя година не зная. Учителят нищо не е казал, но тъй съм чувала и оттогава Той наистина не стъпи във Варна. Кани ли са Го много пъти, но не отиде във Варна. И когато е спял в хотела, много хора са Го канили да отиде тук и там да живее и Той е казал една турска поговорка: „Сам ери, баба ери! " „Ери" значи земя. Значи, на земята на хана е бащина земя. Щото е свободен човек.
към текста >>

10. Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

Откъм върха се чували възторжените песни на останалите най-накрая ученици.
Само след няколко часа на върха се възцарила отново тишина, мир и покой. А там долу, по пътеките, веселата глъчка се сливала с шума на каруците и с песните на приятелите. Когато по-голяма част от приятелите се оттеглили от върха, Учителят и брат Куртев тръгнали по една странична пътека към Балар-чешме. Наричали я още лозарската чешма. Вървели мълчаливо, вглъбени в себе си. Откъм върха се чували възторжените песни на останалите най-накрая ученици. От този ден преименували Паспалата на Петров връх. Този събор в Айтос остава единственият с личното участие на Учителя. 02 - 09. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА Изгревът - Том 10
към текста >>

11. Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

Но, тази вечер, звукът на гайдата се чувал много силно и смущавал разговора.
В този салон са се провеждали и женските и детските събрания. Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50 на беседите, които са се организирали там. Учителят пристигнал по своя работа в Бургас и Стойчеви поканили братята и сестрите от Бургаския кръжок, за да се видят и разговарят с него. Разговорът бил задълбочен и съществен, но по едно време долу в кръчмата се чул писък на гайда. Гайдарят бил чест гост на кръчмата, поръчвал си пиене и свирел до среднощ. Но, тази вечер, звукът на гайдата се чувал много силно и смущавал разговора. Величка Стойчева поръчала на Коста, съпруга си, да слезе и да помоли кръчмаря да отпрати този гайдар. Кръчмарят, обаче отказал – не искал да си загуби клиента. Понеже гайдата под въздействие на виното засвирила още по-силно, сестра Величка отново изпратила Коста долу със същата молба. Но кръчмарят пак не се съгласил да им съдейства. Това ставало тайно от Учителя.Домакините не искали да се прекъсва интересния разговор.
към текста >>

Всички се спогледали, защото отдолу се чувал с все сила писъкът на гайдата.
Кръчмарят, обаче отказал – не искал да си загуби клиента. Понеже гайдата под въздействие на виното засвирила още по-силно, сестра Величка отново изпратила Коста долу със същата молба. Но кръчмарят пак не се съгласил да им съдейства. Това ставало тайно от Учителя.Домакините не искали да се прекъсва интересния разговор. Но Учителят почувствал затрудненото им положение и в един момент се обърнал към присъстващите с думите: - Искате ли сега да спре гайдата на този гайдар? Всички се спогледали, защото отдолу се чувал с все сила писъкът на гайдата. Изведнъж, за тяхна голяма изненада, звукът и секнал и жално се снижил. Отдолу се чул недоволния глас на гайдаря, който гръмко окайвал спуканата си гайда. Учителят се позасмял: Мисълта е сила, тя може да пробие и гайда, която свири не навреме и не на място! Величка Стойчева е била много усърдна в духовната дейност. Тя е работила върху определени теми и е споделяла свои мисли в писма до Учителя.
към текста >>

12. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

И Учителят, аз съм чувала, че щом дойде ред да се плащат данъците, извиква един брат, който умее да свърши тая работа и му дава средствата, за да изплати.
Е.А.: Да ви кажа тогава унищожиха, защото нещо се страхуваха. Бяха унищожили даже писма от Лулчев и от други до Учителя след преврата нали, се страхуваха. Не знам от какво се страхуваха, но само страхът беше у тях. А нищо нямаше страшно. По моето разбиране. И Учителят, аз съм чувала, че щом дойде ред да се плащат данъците, извиква един брат, който умее да свърши тая работа и му дава средствата, за да изплати. Той беше много акуратен и изпълнителен по отношение властта. И никога Той не клинчеше, така по човешки казано. Винаги беше акуратен, ама Той го правеше заради себе си, защото Той не можеше другояче да постъпи. Той не изискваше от другите, а изискваше от себе си. Изгревът - Том 9
към текста >>

13. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)ЧАША
Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198) Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата.
към текста >>

Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)
През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:
към текста >>

Чували ли сте Го?
Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.) Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно.
към текста >>

14. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Всичко това го бях чувала да се говори доста време.
Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията. И което е най- важното, всички така смятаха. Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга. Всичко това го бях чувала да се говори доста време. Приятелите бяха решили да поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседа. Въпросната сряда дойде. Ние бяхме в новия салон на "Оборище" 14 и годината бе 1926. Бяхме се събрали и чакахме Учителя да дойде. През това време пеехме песни.
към текста >>

15. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли

Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда.
Учителят се обърна към младите с думите: „Вие сте души, помнете това добре". Минаха години и аз в един разговор с Учителя отново повдигнах въпроса за младежта. Той отговори: „По естество младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти. Но у младите много скоро се изпарява идеализма и става материалисти. Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата. Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима. Някой казват: не трябва много дълбоки основи. Там е една от погрешките. Идеализмът трябва да е у старите хора, а не у младите.
към текста >>

16. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли

Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда.
Учителят се обърна към младите с думите: „Вие сте души, помнете това добре". Минаха години и аз в един разговор с Учителя отново повдигнах въпроса за младежта. Той отговори: „По естество младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти. Но у младите много скоро се изпарява идеализма и става материалисти. Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата. Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима. Някой казват: не трябва много дълбоки основи. Там е една от погрешките. Идеализмът трябва да е у старите хора, а не у младите.
към текста >>

17. Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси

Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!
Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно.През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.Отидох в Горна Оряховица.
към текста >>

стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.Отидох в Горна Оряховица.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.Отидох в Горна Оряховица. Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото стане". Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал.
към текста >>

Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо.
Резервният фонд съвсем отъня, а приходи никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме. Обработихме и лозето, което тази година обещаваше да даде добър плод. Изобщо, работата вървеше добре, но разходите се покриваха все от резервния фонд.Дойде жътва. Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един- два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души? И все още купувахме! 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ Изгревът - Том 6
към текста >>

18. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в човешкото.
Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога. Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, умът ти и силата ти. и после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога. Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в човешкото. Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката. Една човешка форма е необходима за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни. Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине.
към текста >>

Хората са чували.
Всяка дума, която е излязла от Бога знае да люби. Неудоволствието, което вие усещате от какво произтича? Ядеш - недоволен си, обичаш жена си - недоволен си, обичаш сина си - недоволен си. Това недоволство произтича от следующето: Нарушил си първото нещо - любов към Бога няма. Всички имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували. Чували имаш, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното Учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити.
към текста >>

Чували имаш, но те са празни.
Неудоволствието, което вие усещате от какво произтича? Ядеш - недоволен си, обичаш жена си - недоволен си, обичаш сина си - недоволен си. Това недоволство произтича от следующето: Нарушил си първото нещо - любов към Бога няма. Всички имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували. Чували имаш, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното Учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити. Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й.
към текста >>

С житце трябва да напълниш чувалите.
Ядеш - недоволен си, обичаш жена си - недоволен си, обичаш сина си - недоволен си. Това недоволство произтича от следующето: Нарушил си първото нещо - любов към Бога няма. Всички имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували. Чували имаш, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното Учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити. Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й. Ако тя даваше вода от това корито, коритото няма да се изпразни.
към текста >>

Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й.
Чували имаш, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното Учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити. Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й. Ако тя даваше вода от това корито, коритото няма да се изпразни. От чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои. Ако ти даваш никога няма да осиромашееш. Ако затвориш крана, понеже има прииждане ще се пукнат кюнците и ще стане изливане в дома ти. Ще станат нещастия: Божествената Любов ще те разсипе.Ще направите първия опит.
към текста >>

Но стари чували, скъсани чували няма да имате вече.
И тогаз няма да мислим с нас какво ще стане, животът ни ще стане красив. Казваш: „Ще трябва да напусна търговията". Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие. Но стари чували, скъсани чували няма да имате вече. В новото учение ще имате чували от най-хубав плат. Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце, душа, ум и дух, и четири вливания от Бога. Значи постоянно движение има.Вие много пъти казвате: „Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно.
към текста >>

В новото учение ще имате чували от най-хубав плат.
Казваш: „Ще трябва да напусна търговията". Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие. Но стари чували, скъсани чували няма да имате вече. В новото учение ще имате чували от най-хубав плат. Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце, душа, ум и дух, и четири вливания от Бога. Значи постоянно движение има.Вие много пъти казвате: „Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно. Когато пуснете водата от четирите отвора ще се излива нова вода в коритото.
към текста >>

Аз вдигам един чувал от 100 кг.
Дохожда друг и казва: „Какво го слушате, аз ще ви уча сега". Но той ги разпръсква в една година като пилци. Това учение ли е? Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание.Един казва: „Учителю аз искам твоето място да взема". Заповядайте, ще му кажа. Аз вдигам един чувал от 100 кг. и изпотявам се. Ще му кажа, елате. Той като поноси чувала на гърба си 1-2 седмици ще каже: „Тази работа не е за мене". Но един ще каже: „Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували". Това не е наука.
към текста >>

Той като поноси чувала на гърба си 1-2 седмици ще каже: „Тази работа не е за мене".
Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание.Един казва: „Учителю аз искам твоето място да взема". Заповядайте, ще му кажа. Аз вдигам един чувал от 100 кг. и изпотявам се. Ще му кажа, елате. Той като поноси чувала на гърба си 1-2 седмици ще каже: „Тази работа не е за мене". Но един ще каже: „Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували". Това не е наука. Искреност трябва.Ние не сме, които учим. Ние сме изразители на волята Божия, на Онзи който реди нещата в света. Това е Бог.
към текста >>

Но един ще каже: „Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували".
Заповядайте, ще му кажа. Аз вдигам един чувал от 100 кг. и изпотявам се. Ще му кажа, елате. Той като поноси чувала на гърба си 1-2 седмици ще каже: „Тази работа не е за мене". Но един ще каже: „Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували". Това не е наука. Искреност трябва.Ние не сме, които учим. Ние сме изразители на волята Божия, на Онзи който реди нещата в света. Това е Бог. Съгрешиш ли, ти изгубваш Божието благоволение.
към текста >>

19. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Всичко това го бях чувала да се говори доста време.
Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията. И което е най- важното, всички така смятаха. Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга. Всичко това го бях чувала да се говори доста време. Приятелите бяха решили да поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседа. Въпросната сряда дойде. Ние бяхме в новия салон на "Оборище" 14 и годината бе 1926. Бяхме се събрали и чакахме Учителя да дойде. През това време пеехме песни.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала на стопанина пълен с мека вълница за здрава абица.Овчарят - с овчедушен израз, посвирва на кавала си лека, игрива песенчица.
Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките. Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала на стопанина пълен с мека вълница за здрава абица.Овчарят - с овчедушен израз, посвирва на кавала си лека, игрива песенчица. Ей го и той зад ухо здравец е затъкнал и бутнал е към тила овчата си капа.Радост! Всичко пее за нея. Отидоха си зимните веявици. Сега пролет иде; негли вече са нагазили първите й златни стъпки - като че ли вън вече е слуха на далечната й бодра песен.Слънцето напича. Жаждата ни расте.
към текста >>

21. Формули дадени от Учителя на Мусала. 1926 г.

Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей.
Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле. Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей. Сега какъв външен вид е имала тая Школа и в какво се е състояла не мога да кажа подробно, защото не сме питали Учителя. Може някой да Го е питал и да знае. Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон". Тук при неговите езера е била Школата на Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е. към „Окото" не се знае.
към текста >>

22. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа.
Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла. Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни. Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе.Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини. От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък. Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица.
към текста >>

23. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Мама беше много съобразителна и бе поръчала още в Дупница на брат Янко един чувал със сено.
Много ни блазнеха гъбите, но ние не смеехме да берем, не знаехме, че това са печурки. Отначало аз вървях доста добре, но като наближихме хижа „Скакавица" се уморих и почнах да изоставам. Тогава си спомням, че бате Боян и бате Янко ме дърпаха с един бастун докато излезем на бивака при II-то езеро. Там ни посрещнаха нашите приятели. Тогава построиха най-напред нашата палатка, в която спяхме свако, мама и аз. Мама беше много съобразителна и бе поръчала още в Дупница на брат Янко един чувал със сено. Като пристигнахме на бивака тя извади една торба, ушита нарочно вместо дюшек, напълни я със сеното и така бяхме изолирани от твърдата земя и от влагата. Палатката ни беше от един брезент и беше извита както чергилата на каруците от миналото. За дъно сложиха някакво зебло и отпред на вратата едно парче брезент. Като направиха палатката ме сложиха да си легна. Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила.
към текста >>

24. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник на полицията, който на другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам?
Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага Александър Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза. Той изпълнява точно нареждането, предава го на царя и с никого не споделя. Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: „Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков.” След това Цанков не взима властта и двама негови пияни съподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и извършват побой над Него. Юрдан Бобев, който дига един стол, се схваща и нищо не може да направи да защити Учителя. Запомня номера на колата и го занася на Лулчев. Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник на полицията, който на другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам? ” Учителят му казва да ги пусне и той ги освобождава. Побойникът Райков иска прошка от Учителя и той му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се Бог да ти прости.” Този побой, тази Голгота за Учителя отмени взрива, замислен от „Народна защита”.* * Вж, "Изгревът”, том I, стр. 561 ÷ 565; том VІ, стр. 532 ÷ 533.
към текста >>

25. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

В.К.: Аз съм чувал от вас, че вие сте казали, че братята на жените си направили удобства.
Не знам защо, но така стана. В.К.: Чул съм и едно изказване: „Да не ми завидят". Е.А.: Не е ли така? В.К.: Нямаха отношение. Е.А.: Какво ще завидят. В.К.: Аз съм чувал от вас, че вие сте казали, че братята на жените си направили удобства. Е.А.: Аз, казвам го. В.К.: Значи братята по-добри условия на жените си създадоха отколкото цяло Братство на Учителя. Е.А.: Ами виж бе, нямаше къде да си омие ръцете. В.К.: Къде си миеше ръцете? Е.А.: Виж, стаята нали знаеш как е?
към текста >>

В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали?
Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи. В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали? Е.А.: Да, да. В.К.: Сега обувките кой му купуваше? Е.А.: Кой? Е.А.: А, всичко Му подаряваха. Много подаръци получаваше.
към текста >>

В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя.
Не, знаеш ли, че на мене кои дрехи даде? Тези дето го биха. Щото това е карма с Него. Да си плащам кармата. Да. Ами случайно ли ще ги даде на мен? В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя. Е.А.: Да, аз така мисля. В.К.: Точно как беше случая, във връзка с какво беше? Е.А.: Царят му казал нещо. Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха. И след това, това нещо отива до Царя.
към текста >>

В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции.
Това беше наказание на Школата, че ученици от Школата не знаят да се държат като ученици. В.К.: Кога започна след това да говори? За Нова година ли? Е.А.: За Нова година. Да, на Нова година почна. В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции. Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома.
към текста >>

26. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници.
В една от групите си дойде и Учителят. Дошли гости от провинцията, само за да Го посрещнат... С какво богоговение пристъпват към Него; как жадно целуват неговата десница... Всички ни завиждат на изгорялата, разцъфнала кожа на лицето ни, пипат загрубелите ни ръце. Всеки ден прииждат нови и нови екскурзианти от Рила. Разтовариха се огромните багажи: брезенти, палатки, казани, тави, въжета, кошове, сандъци, вързопи. Сякаш голям презокеански параход се връща от своята дълга експедиция. Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници. Някои напълнили цели сандъци с Рилски бял кварц...Пълни сме с радост и свежа сила, здраве, бодър дух. Кръвта се плиска по жилите ни - пречистена, свободна. А дълбоко у нас ехти песента на „седмострунната арфа на Рила”. Изгревът - Том 26 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли -_август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
към текста >>

27. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

В.К.: Аз съм чувал от вас, че вие сте казали, че братята на жените си направили удобства.
Не знам защо, но така стана. В.К.: Чул съм и едно изказване: „Да не ми завидят". Е.А.: Не е ли така? В.К.: Нямаха отношение. Е.А.: Какво ще завидят. В.К.: Аз съм чувал от вас, че вие сте казали, че братята на жените си направили удобства. Е.А.: Аз, казвам го. В.К.: Значи братята по-добри условия на жените си създадоха отколкото цяло Братство на Учителя. Е.А.: Ами виж бе, нямаше къде да си омие ръцете. В.К.: Къде си миеше ръцете? Е.А.: Виж, стаята нали знаеш как е?
към текста >>

В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали?
Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи. В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали? Е.А.: Да, да. В.К.: Сега обувките кой му купуваше? Е.А.: Кой? Е.А.: А, всичко Му подаряваха. Много подаръци получаваше.
към текста >>

В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя.
Не, знаеш ли, че на мене кои дрехи даде? Тези дето го биха. Щото това е карма с Него. Да си плащам кармата. Да. Ами случайно ли ще ги даде на мен? В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя. Е.А.: Да, аз така мисля. В.К.: Точно как беше случая, във връзка с какво беше? Е.А.: Царят му казал нещо. Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха. И след това, това нещо отива до Царя.
към текста >>

В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции.
Това беше наказание на Школата, че ученици от Школата не знаят да се държат като ученици. В.К.: Кога започна след това да говори? За Нова година ли? Е.А.: За Нова година. Да, на Нова година почна. В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции. Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома.
към текста >>

28. Учителя организира събора, 1936 г.

В.К.: Аз съм чувал от вас, че вие сте казали, че братята на жените си направили удобства.
Не знам защо, но така стана. В.К.: Чул съм и едно изказване: „Да не ми завидят". Е.А.: Не е ли така? В.К.: Нямаха отношение. Е.А.: Какво ще завидят. В.К.: Аз съм чувал от вас, че вие сте казали, че братята на жените си направили удобства. Е.А.: Аз, казвам го. В.К.: Значи братята по-добри условия на жените си създадоха отколкото цяло Братство на Учителя. Е.А.: Ами виж бе, нямаше къде да си омие ръцете. В.К.: Къде си миеше ръцете? Е.А.: Виж, стаята нали знаеш как е?
към текста >>

В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали?
Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи. В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали? Е.А.: Да, да. В.К.: Сега обувките кой му купуваше? Е.А.: Кой? Е.А.: А, всичко Му подаряваха. Много подаръци получаваше.
към текста >>

В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя.
Не, знаеш ли, че на мене кои дрехи даде? Тези дето го биха. Щото това е карма с Него. Да си плащам кармата. Да. Ами случайно ли ще ги даде на мен? В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя. Е.А.: Да, аз така мисля. В.К.: Точно как беше случая, във връзка с какво беше? Е.А.: Царят му казал нещо. Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха. И след това, това нещо отива до Царя.
към текста >>

В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции.
Това беше наказание на Школата, че ученици от Школата не знаят да се държат като ученици. В.К.: Кога започна след това да говори? За Нова година ли? Е.А.: За Нова година. Да, на Нова година почна. В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции. Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома.
към текста >>

29. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Купували цели тенекии с мед и чували със захар.
До средата на април Гърция и Югославия са окупирани. Немската армия започва да печата български банкноти и да ги раздава на своите войници, които наводняват българските пазари и закупуват българските храни. Пример: ако едно яйце струва 5 лв., те дават 10 лв. и така започва инфлацията. Войниците са откупували стотици яйца, сипвали са жълтъците в големи дамаджани, запечатвали са ги и са ги изпращали в Германия с хладилни вагони. Купували цели тенекии с мед и чували със захар. Не са грабели, но са ги плащали с български банкноти, произведени от германците. 117. Генерал Христо Луков - министър на войната през 1935-1938 г. Гер-манофил. Конфликтът между министър-председателя Кьосеиванов и ген. Луков е много голям и Луков бива освободен през януари 1938 г. Вж. бел. №25.
към текста >>

30. Учителя дава песента 'Той иде'

В: Вие сте виждал и сте чувал как Учителят свири с цигулката?
Какво правя аз с Паневритмията и къде ще отивам да я записвам и с кого. На никого не съм казвал. Всякой си върши своята работа. Аз съм като в Окултна школа пълно мълчание. Чисто и просто като една вярна тактика за времето, в което живеехме, щото тогава бяха безогледни нещата. В: Вие сте виждал и сте чувал как Учителят свири с цигулката? Д: Да, виж какво сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още като ученик е свирил на цигулка. Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския народ.
към текста >>

31. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Учителят ми беше казал, най-напред да поправим кухнята и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували захар, сол, ориз и др.
Винаги се е отнасял много добре към братята и сестрите. Той не е бил брат, но всички така му викахме „брат Янко“. Качихме се горе на планината където биваше бивака. Брат Янко натовари още първия път една част от капаците, а останалите втория път. Но като отидохме заварихме такава незапомнена влага на Рила, че като стъпиш като че стъпваш на сюнгер. Учителят ми беше казал, най-напред да поправим кухнята и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували захар, сол, ориз и др. Чудя се какво да правя. Влагата беше много голяма. От капаците постлах в кухнята на плочите и почнах да нареждам чували, сандъци и т.н. и ги покрих. Вечерта спах при провизиите.
към текста >>

От капаците постлах в кухнята на плочите и почнах да нареждам чували, сандъци и т.н.
Брат Янко натовари още първия път една част от капаците, а останалите втория път. Но като отидохме заварихме такава незапомнена влага на Рила, че като стъпиш като че стъпваш на сюнгер. Учителят ми беше казал, най-напред да поправим кухнята и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували захар, сол, ориз и др. Чудя се какво да правя. Влагата беше много голяма. От капаците постлах в кухнята на плочите и почнах да нареждам чували, сандъци и т.н. и ги покрих. Вечерта спах при провизиите. Сутринта се чудя от къде да започна. Трябва да се кача на покрива, да поправям плочите, обаче тоя багаж какво да го правя? Викам си, Учителят ми каза най-напред да поправя кухнята, но тоя багаж, сядат по него и т.н.
към текста >>

32. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 април

Слабият да носи празните чували, силният - пълните.
Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите. Всичките хора страдат, ме носят стари обичаи, вярвания. Хората изопачили Божествения път, вървят в неестествен път. Слабият да е опашка, а силният - глава. Слабият да носи празните чували, силният - пълните. Някой има желание добро, но няма какво да даде. Ако има, че не дава, е друг въпросът. Да обичаш невежия е мъчна работа. Нито по-малко, нито повече да му дадеш. В Любовта мекичко ти говори.
към текста >>

33. Учителя дава песента 'Ме-хейн'

Сега, аз съм чувал от Словото, че Учителят говори за тези световни музиканти, за Моцарт, че дава слънчева музика, че слиза отгоре надолу.
Тази мелодия се запечата дълбоко в мен и ще принесе плод през бъдещите години." В.К.: На с. 134 се говори за 22 януари, 29 януари, това е 1941 година, така ли? Весела: 1941. В.К.: Сега, вие тука давате фазите на музикантите. Сега, аз съм чувал от Словото, че Учителят говори за тези световни музиканти, за Моцарт, че дава слънчева музика, че слиза отгоре надолу. Че Хайдн е коментатор, Шопен е музика на сърцето, Бетховен е музика на духа, която слиза да организира материята. Бах - на хармонията, а Вагнер - музика на славата. Весела: Вагнер е на славата. В.К.: Понеже сега вие давате тука, нали, тези неща са от вашата тетрадка извадени? Весела: Да.
към текста >>

34. Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София

Човек по-рано е живял в рая и е чувал гласа на Бога.
Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам оня свят. В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък. Да се върнем в райската градина. Човек по-рано е живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички не трябва да употребявате нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим, трябва да бъдем крайно искрени. За Любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита: „Как ще го постигнем това?
към текста >>

35. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Да сте чували за Паневритмични упражнения?
на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) Корицата на «Паневритмия». С., 1938 г. На следващата страница - заглавните страници на същото издание. - А други някакви игри да знаете? Да сте чували за Паневритмични упражнения? - стигна той до съществения въпрос. - Да, познавам Паневритмията, но в училище не работя с нея - казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Стана ми ясно, че съм повикана за добро. - Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество бихме се опитали да въведем Паневритмията в българските училища от началния курс до гимназията включително. Помислете и ми представете в най-скоро време доклада - приключи делово разговора си главният секретар.
към текста >>

36. Учителя взема решение за последна екскурзия до Черни връх. 12 септември

Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене.
Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери. От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски. Създаде се едно разположение и хубаво настроение. Вечеряхме, че после пеем песни. Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас. Така прекарахме там няколко дни. Учителят пак каза: „То хубаво е да поостанем още малко." Не Му се напускаше планината. А пък сестрите, които се грижеха съдържанието на раниците и готвеха казаха: „Учителю, свършихме продуктите, хляб нямаме.
към текста >>

37. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

38. Учителя и Братството празнуват празникът на пролетта - 22 март. Мърчаево

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

39. Учителя и Братството празнуват празника на лятното слънцестоене - 22 юни. Мърчаево. Екскурзия до връх Острица

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

40. Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

41. Учителя с група ученици провежда четиридневна екскурзия на Витоша. Първи ден - 24 август. Мърчаево

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

42. Учителя провежда събора, 1944 г. Мърчаево - 24 септември

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

43. Учителя се връща от Мърчаево на Изгрева - София - 19 октомври

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

44. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №61

И когато Господ отговарял, имало двама свидетели, които чували гласът Господен.
Хр. В. Велчеви, с 50 лева месечно. Това е от приятеля Николая. За сестрата Тодорка71 чувам чудесни работи. Тя чрез Духът Божий говорела на разни езици: еврейски и др. И когато Господ отговарял, имало двама свидетели, които чували гласът Господен. Тия свидетели са наши. Тя ми пише, че било им заповядано да дойдат тук, в Бургас, види се за събора, но не им било определено кога ще бъде това. Чудни са Божиите пътища! Приеми сърдечните ни братски поздрави от всички ни. Приеми поздрав от Доктора.
към текста >>

45. Писмо от Пеню Киров до Учителя, Бургас, № 3

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления.
към текста >>

46. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят.
С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец.
към текста >>

Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града.
По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди. Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция. Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък.
към текста >>

47. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве.
Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др. Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката? " В това време Учителят, както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката. След тази първа опитност имах още много други знаменателни опитности и преживявания с Учителя, които последователно (по годините на преживяванията) ще опиша. Източник: 1.
към текста >>

Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве.
Високо хуманните идеи,които проповядва и сам прилага в живота си им отварят врата към един нов свят. Децата от малки свикват с разговорите за Учителя и с особените случки, които съпътстват всяко негово посещение в Стара Загора. В своите спомени Петър Камбуров е описал впечатления от една среща с него в най-ранните му детски години:“През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора, като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. ... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка. Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка.
към текста >>

48. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

В. К.: Чувал съм, че впоследствие ИванТолев напуска братството, понеже се разсърдил на Учителя, че не му дал пари за списанието.
След туй живяла още двадесет години, оженила се, деца отхранила и след туй се поминала вече... Иван Толев беше редактор на списание „Всемирна летопис", което се издаваше в София. Единственото луксозно списание, което се изпращаше с препоръка, като препоръчан пакет. Аз бях абонат на това списание и имам от него запазено само едно течение. То е излизало няколко години, след това престана да излиза, защото беше много скъпо и сигурно по материални причини престана да излиза. В. К.: Чувал съм, че впоследствие ИванТолев напуска братството, понеже се разсърдил на Учителя, че не му дал пари за списанието. Г. С.: Само толкова зная. Че напуска братството и той напусна браството по следната причина: той искаше списанието той да го редактира, а братството да го финансира. И понеже братството не се ангажира с това, те уважават списанието, обаче не се ангажират с това, той затуй се опълчи против братството. Браството не е е имало средства тогава. От тия съображения той се опълчи, даже с жена си се разведе.
към текста >>

49. Роден Сотир Иванов Костов

Имаше над десет чувала с такива тетрадки.
Горях вестници и така четях и пишех. Сутрин бях като коминочистач в лицето. Но си свърших работата, която бях запланувал." Бай Сотир беше извадил над 40 теми. Каквото и да го попитаме, той изваждаше тетрадките и ни говореше с часове, какво е казал Учителят по този въпрос. Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания.
към текста >>

50. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Сложиха го в чували и го прибраха.
Изохкваше и казваше: „Нека да постоят още, после ще ги прибереш". Но дойде онзи ден на 6Х11. 1957 г. когато направиха тотален обиск на Изгрева и властите му взеха всички тетрадки. Всички папки и всичко, което имаше написано от него, включително и Братският архив. Сложиха го в чували и го прибраха. Изчезна всичко. Боян беше като болен. Прежали всичко, но не можа да прежали тетрадките. Тези тетрадки не се върнаха вече. Част от предишните тетрадки аз бях оставил на друго място и така запазихме някои от тях.
към текста >>

51. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази.
Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше литература и в тази област работеше. Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази. Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с благодарност или с неблагодарност, това за нея не беше въпрос, който да я занимава. През целия си живот тя беше учителка, в която работа не измени и до последния си час. Каква беше помощта й по отношение на моята работа с беседите? Тя ми помагаше в коректурите, когато се даваха под печат, в стилизирането, кога повече, кога по-малко, според възможността да се срещаме, защото аз живеех на Изгрев, а тя в града, понеже беше учителка. Често носеше коректурите на печатницата, дето се печатаха беседите, със същото отношение, с каквото взимаше участие и в коректурите.
към текста >>

52. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази.
Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше литература и в тази област работеше. Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази. Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с благодарност или с неблагодарност, това за нея не беше въпрос, който да я занимава. През целия си живот тя беше учителка, в която работа не измени и до последния си час. Каква беше помощта й по отношение на моята работа с беседите? Тя ми помагаше в коректурите, когато се даваха под печат, в стилизирането, кога повече, кога по-малко, според възможността да се срещаме, защото аз живеех на Изгрев, а тя в града, понеже беше учителка. Често носеше коректурите на печатницата, дето се печатаха беседите, със същото отношение, с каквото взимаше участие и в коректурите.
към текста >>

53. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето.
Владеел и едно рядко изкуство - да разпалва огън. Всякога той го подготвял и запалвал - независимо дали това е в планината, в гората, при вятър или дъжд. Владеел това изкуство и престъпвал към него като към свят ритуал, знаейки дълбокия му смисъл. Но с камъкът не се разделил. Работил при Бертоли, заедно с много братя, като него разрешили своя въпрос за вътрешната свобода. А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето. Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на Салоните, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. Да влезеш в съюз с камъка и да го принудиш да говори вместо тебе - това е Мисия! Веднъж на Изгревската поляна група сестри се домогвали до мнението на Учителя. Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример! ” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис.
към текста >>

За Бялото братство не бях чувал нищо, но братския живот носех в душата си, тъй че отдавна бях подготвен за тази среща и се почувствах в своя сродна среда.
Борис отива в Търново във връзка с документите по предстоящото му пътуване зад граница. Случва се така, че по пътя се запознава с хора, които го завеждат на мястото, където по онова време се провежда Събора на Бялото Братство. Там той среща Учителя, своите бъдещи приятели и тази, която след 16 години ще стане негова съпруга - Мария Тодорова. „И тъй, спомня си Борис Николов, през 1920 г. аз се запознах с Учителя. За Бялото братство не бях чувал нищо, но братския живот носех в душата си, тъй че отдавна бях подготвен за тази среща и се почувствах в своя сродна среда. Срещнах се с хора, които ми бяха някак близки, родни, въпреки че дотогава не ги бях срещал. Това съчетание на видимо и невидимо, на знайното с незнайното, на рационалното с ирационалното, е едно от най-силните и дълбоки преживявания в живота на човека. Ето, в Търново, дошъл по най-обикновен случай, аз се срещнах с Учителя и оттук започна оня чуден път, по който вървя вече толкова години. Този път по един незнаен за хората закон някой ден ще се събере пак в една лешникова черупка, за да чака времето и условията за своето бъдещо проявление. Затова казвам: Животът е вечен.
към текста >>

54. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов?
“6-ти септември”. Тези лекции спомогнали много за организиране на работата му по планираната книга. Установил се да живее окончателно в София, Петър Димков започнал да посещава теософските събрания. Интересуващ се не само от физическото, но и от духовното тяло на човека, той естествено е стигнал до по-дълбоките истини за човешката същност. На едно от тези събрания случайно се запознал с Никола Нанков. Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов? " От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството.
към текста >>

55. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

Дойде времето, развързах чувалите, прегледах онова, което имаше у мен, работих няколко месеца, подредих го в папки, систематизирах материала и го предадох да се набира от Полина Тодорова Петкова от гр.
Или го укрива още, или го е унищожил, за да не го има.След моя очерк в том IV, с. 590-592 досега никой не се е обадил от 1995 до 2003 година. Абсолютно никой. Това какво показва? Разрушението работи и днес.5. Дойде времето, развързах чувалите, прегледах онова, което имаше у мен, работих няколко месеца, подредих го в папки, систематизирах материала и го предадох да се набира от Полина Тодорова Петкова от гр. Видин.Показах й онези места, които Лалка Кръстева бе зачерквала оригинала на Буча Бехар, за да извади своето резюме и да го напише на пишеща машина към 32 страници. Връчих на Полина онова, което бе написала онази, която искаше да унищожи материалите на Буча Бехар. Трябваше да се убеди лично, да види и да пипне. А аз това съм го описал в “Изгревът" том IV, с. 591.6. Досега никой нищо не е издал от нея.
към текста >>

56. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя.
Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място.
към текста >>

57. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

А тя трябваше да ме познае, защото сама сподели пред мен, че имам много силен ръководител, че е чувала стъпките ми как съм преминавал гората и съм се приближавал към бараката й.
Разпита ме за биографията, аз разказах всичко, без да крия нищо. Тя не я хареса, защото бях напуснал родителите си след големи драматични събития и се издържах сам като студент. После разказваше на другите около нея въз основа на това, което й разказах, че не съм благонадежден, и тези, които живееха по бараките, ме отбягваха. А аз реших, че няма да се занимавам с тях и ги напуснах и така отидох при Галилей Величков, а по-късно - при Борис Николов и Мария Тодорова. 5. Така че Невена не ме позна кой съм и защо идвам при нея. А тя трябваше да ме познае, защото сама сподели пред мен, че имам много силен ръководител, че е чувала стъпките ми как съм преминавал гората и съм се приближавал към бараката й. Чула добре, но само толкова. Поиска ръцете ми и ми разгледа линиите на ръцете. Говори общи работи. Но нищо конкретно. Е, каза някои верни неща, но това бе малко, според мен.
към текста >>

58. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Бях чувал да се говори в София за Петър Дънов, а аз ето отивам там в Атина и ще ме питат кой е Петър Дънов?
" И веднага ми предложи: „Елате в нашия институт за една година да научите английски, а ние след това ще ви съдействуваме". Това много ми хареса, защото този институт беше в Атина - Гърция. Да видя Атина и да живея в Древна Елада, това ми се стори много привлекателно. И всичко се нареди да замина за там. Ето сега идва най-голямата развръзка в моето пето направление в житейския ми път. Бях чувал да се говори в София за Петър Дънов, а аз ето отивам там в Атина и ще ме питат кой е Петър Дънов? А аз нищо не знаех за Него. Значи ще се изложа пред съучениците си в колежа. Само знаех, че Неговите последователи живеят някъде зад Борисовата градина. Тръгвам веднъж от Подуяне все по шосето покрай гората и стигнах до тяхното селище - Изгрева, което точно сега се организираше. Това беше 1927 г.
към текста >>

В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път.
Ако нещо не вървеше, както трябва, това се дължеше на неуместна чужда намеса. Но и тя не определяше финалния резултат, защото вярата в успеха винаги надделяваше. Затова на Вено не липсваха нито воля, нито умение. Веднаж в летния лагер при Седемте езера на Рила Учителя дава знак на младежите, че хлябът е на привършване. Неколцина от тях, между които е и Крум, веднага потеглят, за да изпълнят поставената им задача. В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път. Да не изпълнят поръчението на Учителя също не могат. Тогана решават да поемат по един обиколен път през горите. Залутани в настъпващата нощ, те попадат сред гъсти клекови храсталаци, но продължават да вървят все нагоре и нагоре. Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер. Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни.
към текста >>

59. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление.
А, не по-късно ще е той, и той бива така приобщен към веригата, така както е казал Учителя, на първите ученици, бил е Тодор Бъчваров. Не, май че в 1909 г. го има вече. В.К.: Какво ще ми кажете за толстоистите по онази епоха. С.К.: Но чакай да кажа още две думи за Бъчваров. Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление. И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но фактически се отцепва и образува една доста голяма организация.Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието. Така ми се струва. Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги.
към текста >>

60. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление.
А, не по-късно ще е той, и той бива така приобщен към веригата, така както е казал Учителя, на първите ученици, бил е Тодор Бъчваров. Не, май че в 1909 г. го има вече. В.К.: Какво ще ми кажете за толстоистите по онази епоха. С.К.: Но чакай да кажа още две думи за Бъчваров. Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление. И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но фактически се отцепва и образува една доста голяма организация.Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието. Така ми се струва. Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги.
към текста >>

61. Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя

Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото.
Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят. Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото. Като го спрял караулът извън селото, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан. И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път. Най-малкият му брат, Слави бил съратник на Петко Енев. Той отначало бил скептично настроен към Учителя.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22320103645325