Търсене в текстове за 'Целувка'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-леката от всички той нарича „целувка", а най- мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като че из неговото гърло измъкват космата катерица.
Руах, бидейки орган на волята, съставя човешката личност. Неговото седалище е сърцето, което представя корена на живота. Тази е централната точка, която съединява мозъка с черния дроб и тъй като в този орган жизнената деятелност се явява първа при зараждането, то в него също така се и завършва. По такъв начин, в момента на смъртта, Руах изчезва, според Талмуда, с последната вдишка из устата на умиращия. Талмуда различава 903 рода смърт, повече или по-малко мъчителни. Най-леката от всички той нарича „целувка", а най- мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като че из неговото гърло измъкват космата катерица. След като Руах се отдели от тялото, човек ни се струва мъртъв. Това обаче е привидно, защото Нефеш още се намира в него. Той представя телесният живот и душата на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб. Нефеш, бидейки най-нисша духовна сила, притежава още голямо духовно сродство или притегляне към тялото. Това начало се отделя последно, тъй като то първо се присъединява към тялото.
към текста >>

2. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники също и като тези на старците от Апокалипсиса, восък за запечатване - символ на дискретност, пазене на тайна.
На Луната отговаря граматиката, на Меркурий отговаря диалектиката, на Венера отговаря риториката, на Марс отговаря музиката, на Юпитер отговаря геометрията, на Сатурн отговаря астрономията, на Слънцита отговаря опростеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез Небесата - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте осмото небе от рая, зведното небе е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники също и като тези на старците от Апокалипсиса, восък за запечатване - символ на дискретност, пазене на тайна. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза, като емблема на верните на любовта. Тези символи бяха вече употребени от предшествениците на катарите през X - XI век, т.е. от богомилите. Тези две големи училища за посвещение, ортодоксалното и "еретическото", които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си. без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения.
към текста >>

3. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

В 24 и 25 песен се намира тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники, също както при тези на Старците от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайни.
Това показва, че те са били запознати с Херметичната мъдрост и са я взели като основа на своето учение. Така според тяхната доктрина имаме следните съответствия: на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, на Слънцето — просветеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата /сферите/ - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрано в по-дълбок, мистичен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте, осмото небе от Рая, небето на неподвижни- те звезди, е небето на розенкройцерите, съвършените там са облечени в бели дрехи. В 24 и 25 песен се намира тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники, също както при тези на Старците от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайни. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Толуза /албигойците/ като емблема на Верните в Любовта . Тези символи бяха вече употребявани от предшествениците на катарите през 10 и 11 век, т.е. от богомилите. Тези две големи училища за Посвещение — ортодоксално- то и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните течения.
към текста >>

4. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта.
Така, според тяхната доктрина, на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, а на Слънцето — просветленият разум и аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата — науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбират." "Според Данте, осмото небе от рая, звездното небе, е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта. Тези символи били вече употребявани от предшествениците на катарите и албигойците през 10-ти и 11-ти век, от богомилите." "Тези две големи училища за Посвещение, ортодоксалното и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения." "Обикновено не се знае, доколко светът и църквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че Катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ломбардия, св.
към текста >>

5. „СРОДНАТА ДУША' ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба.
Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много пререждания, даже ми донеси романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов. Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба. Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.
към текста >>

6. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря.
А душата? Кой се досеща за тази царска дъщеря и кой създава условия за нея? Но Учителя е дошъл за нея. Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря. Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят. И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в съкровищница. В какво ли превръща тази целувка душата - прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята? А Учителя беше дошъл да я освободи. Той постепенно разбиваше твърдата черупка, в която беше затворена, и с трепет очакваше момента на нейното новораждане.
към текста >>

Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят.
Кой се досеща за тази царска дъщеря и кой създава условия за нея? Но Учителя е дошъл за нея. Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря. Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят. И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в съкровищница. В какво ли превръща тази целувка душата - прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята? А Учителя беше дошъл да я освободи. Той постепенно разбиваше твърдата черупка, в която беше затворена, и с трепет очакваше момента на нейното новораждане. Изгревът започваше да се раздвижва.
към текста >>

В какво ли превръща тази целувка душата - прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята?
Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря. Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят. И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в съкровищница. В какво ли превръща тази целувка душата - прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята? А Учителя беше дошъл да я освободи. Той постепенно разбиваше твърдата черупка, в която беше затворена, и с трепет очакваше момента на нейното новораждане. Изгревът започваше да се раздвижва. В началото се построи палатка, после малка къщичка, че втора, че трета! А ние пишехме в тетрадките.
към текста >>

7. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна.
Тя сякаш се радваше на дивната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето безсмъртие... Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност.
към текста >>

8. Цар на Мрака - Николай Райнов

Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен.
Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже. И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда. На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание. А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай.
към текста >>

9. Каин и Евел - Николай Райнов

Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето.
Засмя се Ада, взе виното, та услади сърцето си с него. А измамливо бе питието наглед и сладко на вкус. Опи се Ада, похот цъфна в душата й — и тя се отдаде на брата си Каин. Обърна се оттогава сърцето и към него. И обикна Ада Каина. Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето. Но клетвата на Сатанаиля съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил. Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя душата й. И скоро разбра, че го не тегли вече към нея. Горчив бе хлябът му с Ада — и не пиеше вече разтуха сърцето му в нейните прегръдки. А напразно плачеше Ада.
към текста >>

10. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата — и върху челото си — тъмното допиране на Смъртта.
И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби. И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи. Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя. И болести налетяха людете, та мряха труп до труп. И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата — и върху челото си — тъмното допиране на Смъртта. И цял народ припадна ничком — да се моли с трепет Богу — и да плаче. Издигна тогава Моисей змия от мед, прикована на тривръх кръст. И каза, че който погледне змията, ще оздравее. Но слепота закри очите на Израиля, защото Божията клетва отмъстяваше — и мрак падна, като гранитна стена, пред погледа на целия народ. И само седмина души видяха змията — и се излекуваха.
към текста >>

11. Слова на Блажения - Николай Райнов

И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост.
И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света. И познах, че е суета. Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки.
към текста >>

12. Даниил - Николай Райнов

А царицата, разпалена от бясна страст, горяща за милувки на тайноведец, се обви като змия около него — и прилепи топла снага до тялото му, като издаваше треперяща гръд нагоре, а главата й — отхвърлена назад — чакаше дива целувка… Но Даниил разплете втори път прегръдките й, па рече: „Прости ми дързостта, царице, но — не прегръща маг жена.
И прати да повикат Данииля. …Когато дойде младият маг и видя царицата — богато накичена, в сияйно измамлива голота, отвърна той лице. А тя се хвърли върху него — и го прегърна — и потърси с уста устата му. Но Даниил разплете прегръдките и с кротка ръка — и в очите му светна скръбна усмивка. Защото сърцето му познаваше любовта и лъжата на женска милувка. А царицата, разпалена от бясна страст, горяща за милувки на тайноведец, се обви като змия около него — и прилепи топла снага до тялото му, като издаваше треперяща гръд нагоре, а главата й — отхвърлена назад — чакаше дива целувка… Но Даниил разплете втори път прегръдките й, па рече: „Прости ми дързостта, царице, но — не прегръща маг жена. За чар на змия не живее този, за когото няма на земята чар. По диви върхове и канари разхарчих мощ и младини. — За нови пътища и за скрижали нови — млъкнаха струните на сърдечния псантер. — Недей, недей! Студена е душата ми, царице — любов не ще обвърже моя път!“ И стана, та излезе. И гневна мъст замъгли ума на царицата — и каза тя на царя, че Даниил я е похитил нощем насила.
към текста >>

13. Песен за Девата - Николай Райнов

Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка.
Другата — Тайна. А тяхното общо име е — Смърт или Обич. Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе. Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка. Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка. Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш. Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер. Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката душа.
към текста >>

14. Книга на загадките - Николай Райнов

Но, дойде ли, целувката ще го убие, — Целувката на мъртвата жена.
Научи се за това царят, но не й каза дума. Само една вечер й даде сладко отровно питие. И в сластни тръпки умря жената. А царят намаза устните й с друга отрова, за да умре любовникът й, щом я целуне. Още го няма него. Но, дойде ли, целувката ще го убие, — Целувката на мъртвата жена. *** Притча ви казвам. — Баща и син играеха на зарове. Бащата заложи своята робиня, която синът страстно любеше. А синът заложи душата си. И — бащата надви.
към текста >>

А третият видя кървавата целувка на меча и впитата женска уста — и прокле мига, когато е пожелал да води опасния танец.
И жената след него. А другият, морен и отпаднал, едва ги следваше — и в душата си кълнеше меча, който се още не забива в гърдите. И жената с него. Но ръката на единия трепна, жилата му се сгърчи и мечът се впи в гърдите му. И жената след него. А третият видя кървавата целувка на меча и впитата женска уста — и прокле мига, когато е пожелал да води опасния танец. И жената с него. „Ние останахме двама“, — рече той: — „аз и ти“, — па полетя напред. И жената след него. Желязното изваяние на Любовта се ясно смееше и чакаше смъртта на мъжа. И жената с него.
към текста >>

Още! Още! — Притиснете гръд до снагата ми, намазана с благовонен елей, о, вие, непознати моми! Прошепнете на ухото ми думите, които трябва да запомня, — думите, които ще ми потрябват, за да се родя отново! Дайте ми негата на оная целувка, която кротко ще ме топли, додето стана прах! Кажете ми: що да отнеса от вас в тъмното царство, отдето не иде вест?
Аз оставих своята цевница пред прага на гроба — и непознати моми внесоха бялата ми снага в мрака зад ледния камък. Още! Още! — Над девствената ми снага, целувана само от майка и сестри, лежат, като кървави петна от луди прегръдки, пръстите на ония, що ме внесоха тук. Te ме целунаха на излизане — и влажните следи от киприте им устни топлят моята застинала плът. Още! Още ! — Целувайте, непознати моми, снагата ми, която не бe обречена пред ничий олтар! Целувайте бялото цвете, което росно повехна, за да занесе в мрака на забравата само свенливия спомен за вашите пръсти и устни! Звезди греят, може би, над моя склеп, но аз ги не виждам. Може би, край мене лъха мрак или се топи слънце, но аз го не усещам. Още! Още! — Притиснете гръд до снагата ми, намазана с благовонен елей, о, вие, непознати моми! Прошепнете на ухото ми думите, които трябва да запомня, — думите, които ще ми потрябват, за да се родя отново! Дайте ми негата на оная целувка, която кротко ще ме топли, додето стана прах! Кажете ми: що да отнеса от вас в тъмното царство, отдето не иде вест? Дайте ми топлика на сълзите си — като огърлица над моята гръд — и шемета на скръбна милувка — като нежно свилено покривало! Още! Още! — Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието! Още! Още! — Тъмен ли ще бъде денят, когато го срещна? Светла ли ще бъде нощта, когато се разлъча с него ? Каква тайна ще открие той на душата ми, — тайна, от която побиват човека тръпки и душата му се облива с багрен свян? Да жаля ли за радостта, която съдбата ми не присъди? Да оплаквам ли насладата, която участта ми не отдели?
към текста >>

15. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Нямах ни едно близко до сърцето си същество на този свят ... Насреща ми, на брега, стояха хиляди французи, но какви са ми мене французите, какъв съм аз на тях! И все пак аз ги гледах, аз ги поглъщах с очите си, като че исках да протегна ръце към тях, да ги прегърна и между сълзите и целувката да им пришепна със задавен от вълнение глас: „Сбогом, сбогом, прощавайте!“ Аз се прощавах мислено с приятели, с България, с Европа, със Стария свят и като че отивах не в новия, ами на онзи свят, като че се отделях от земята и от хората.
Цялото крайбрежие беше усеяно с мъже и жени. Хиляди шапки и кърпи се развяваха из въздуха. И аз поисках да си сваля шапката, но нещо ме задави в гърлото. Туй нещо като огнена струя се издигна с усилие нагоре, достигна до очите ми, които помътняха, премрежиха се и... има хас! Наистина капнаха няколко горещи капки в хладните води на Ламанш. С кого се прощавах аз? Нямах ни едно близко до сърцето си същество на този свят ... Насреща ми, на брега, стояха хиляди французи, но какви са ми мене французите, какъв съм аз на тях! И все пак аз ги гледах, аз ги поглъщах с очите си, като че исках да протегна ръце към тях, да ги прегърна и между сълзите и целувката да им пришепна със задавен от вълнение глас: „Сбогом, сбогом, прощавайте!“ Аз се прощавах мислено с приятели, с България, с Европа, със Стария свят и като че отивах не в новия, ами на онзи свят, като че се отделях от земята и от хората. Какво чудно нервозно състояние! Като че буря се е готвила в моите нерви през няколко години и е очаквала само силно потресение, за да се разрази. Таквози потресение нервите ми не изпитаха ни при една от многобройните ми временни и вечни раздели; те го изпитаха тука, сега, при раздялата със Стария свят. И бурята се разрази в мене. Разрази се и в океана, и аз с приятеля - Атлантически океан, почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени...“ Каква мистична духовна аритмия! (Но Алеко не знае, че не е от раздялата, а от очакването за събиране - на нас отсамните с братята ни отвъд през бездната, дето е скъсала нишката ни!) Какъв неочакван, мистичен вътрешен удар разтриса цялото му същество! И странно, той помни уникалното си изживяване, но ведрата му натура го заравя в нафталина на останалите туристически спомени. Както е и с нас - читателите му.
към текста >>

0.22349214553833