Търсене в текстове за 'Целувка'

Целувката 65.
Диня и семки 60. Поет и звездното небе 61. Човешките качества 62. Човешкото време на Земята 63. Праскова и три стихотворения 64. Целувката 65. Прегръдката на сестрата 66. Двама кандидати за женихи 67. Пуловерът 68. Гъшето стадо 69. Дипломата 70.
към текста >>

9. 64. ЦЕЛУВКАТА

64. ЦЕЛУВКАТА Намираме се пред Учителя няколко сестри и разговаряме по някакви теми.
64. ЦЕЛУВКАТА Намираме се пред Учителя няколко сестри и разговаряме по някакви теми. Изведнъж дотърча запъхтяна една сестра, развълнувана и уплашена и извика: "Учителю, вече всичко е свършено с мен и с високия идеал! Всичко пропадна. Язък за старанието и за времето, което прекарах при Вас". Започва да плаче. Учителят седи, гледа я и мълчи.
към текста >>

Какво пък толкова, целувка дупка не прави!
Ние не смеем да се усмихнем. А пък аз си мисля: "Е, това не е болка за умиране! Ако ми се случи, нищо няма да ми стане". Какво мислят другите сестри не зная, но вече започваме да се усмихваме. Аз продължавам да умувам. Какво пък толкова, целувка дупка не прави! Ето, че Учителят се обръща към мене, явно е прочел мислите ми и казва: "Целунал я автомобил! " И спря. Сестрата се оглежда ту поглежда към Учителя, ту към мене. А аз не се давам лесно така на такива отговори. "Учителю, че може ли автомобил да целуне една мома или една сестра от Изгрева?
към текста >>

Но щом плаче от целувката, значи я целунал автомобил." Всички се смеем на глас.
А аз не се давам лесно така на такива отговори. "Учителю, че може ли автомобил да целуне една мома или една сестра от Изгрева? " "Може, може - щом момата плаче, значи може. Ако я беше целунал принц ще скача от радост. Ако я беше целунал любимият, ще сияе. Но щом плаче от целувката, значи я целунал автомобил." Всички се смеем на глас. Сестрата вече също се смее. Накрая Учителят добавя: "Не е опасно, че те е целунал автомобил, а е опасно да не те блъсне, да те удари и да ти строши ребрата". Ето, вече ние не се смеем и се оглеждаме и клатим глава, че въпросът е доста сериозен. Накрая една сестра изрече: "Абе, сестро, що щеш ти у гората, та да те срещне там автомобила? Ходи си по пътя, за да се срещнеш с хора".
към текста >>

" Научихме си урока за целувката.
Накрая една сестра изрече: "Абе, сестро, що щеш ти у гората, та да те срещне там автомобила? Ходи си по пътя, за да се срещнеш с хора". А Учителят се усмихва. "Чухте ли какво ви каза сестрата! Затова е казано, прави правете пътищата Господни! " Научихме си урока за целувката.
към текста >>

10. 65. ПРЕГРЪДКАТА НА СЕСТРАТА

Интересно, какво ли представлява целувката освен това, което виждаме?
Но Учителят мислеше друго, понеже беше видял Стоян. Какво означава всичко това? Беше ли вкарал Учителя в мен някакъв момък, за да трансформира с него състоянието на сестрата и желанието й непременно някого да прегръща и целува? Какво означаваше всичко това: "Не прегръщай този момък? " Може би това, че после не можеш да се отървеш от него. Интересно, какво ли представлява целувката освен това, което виждаме? Отвън тези неща не ги знаем, можем да се досещаме ако преминем през опита. Ако имаме светлина в съзнанието си непременно ще да знаем как са всъщност нещата.
към текста >>

11. 69. ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

1938

Ще стори път на своите братя, които чакат своя ред: с усмивка, с целувка да докосне всичко.
- За слънцето, което току-що ще изгрее. И ще те поканят: по-скоро да излезеш на полето. Да видиш първия лъч. - Първият слънчев лъч, който ще блесне. С усмивка ще се докосне до всичко. Ще стори път на своите братя, които чакат своя ред: с усмивка, с целувка да докосне всичко. Ти виждал ли си първия слънчев лъч? И преди това минавал ли си през огласена от славеева песен гора? Виж тогава! Това е първия слънчев лъч! Усмивката му!
към текста >>

Как те галва. Целувката.
Ти виждал ли си първия слънчев лъч? И преди това минавал ли си през огласена от славеева песен гора? Виж тогава! Това е първия слънчев лъч! Усмивката му! Как те галва. Целувката. Как те стопля. - Целият Изгрев. Ти чу вече славеевата песен. Ти видя вече изгрева на слънцето. Но теб те изненадва нещо друго.
към текста >>

12. 82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

Брат брата да срещне с целувка пресвята, ръка на сестрата с любов да даде.
10. Сега? - Мир той иска. Условия иска. Различни и други от тези до днес. От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век. 11. Брат брата да срещне с целувка пресвята, ръка на сестрата с любов да даде. Задружно да тръгнат и братство всевластно да срещнат със радост, със чисти сърца. 12.0бикнах живота. Заради концерта велик, епохален, донесен от Теб, изнесен тъй светло пред хората земни, тъй нежно предаден на хората тук.
към текста >>

13. 15. ЛЮБОВТА ЖЕРТВА ВСИЧКО

Учителят казва: "Той те спаси с тази целувка".
Веска: Преминава през тях, не може без тях. И той заминава за Франция, но много я измъчва. Не знам как, той сигурно с някакви средства на Черната ложа си е служил, защото Виола стига до туберкулиране. В това време, вижте как човек не знае какви са отношенията между душите. В това време, тя един ден като идва на Изгрева среща Славчо Печеников и той се хвърля и я целува и тя отвратена отива при Учителя и плаче. Учителят казва: "Той те спаси с тази целувка". Виола имаше много красиво приятелство със Славчо, за което пък я гонеха на Изгрева, тези блюстителите на семейния морал. Славчо беше много влюбен в нея, но беше вече задомен. Знам, че й е помагал много и са си обещали нали вечно да бъдат приятели, това-онова, но тя заминава за Америка. Там брат й е прочут авиатор-инженер в авиационното дело. В: И как се казваше, Виола коя?
към текста >>

В: С тая целувка той може да я е извадил от онова низходящо състояние на падение?
В: И как се казваше, Виола коя? Веска: Виола Йорданова, да. И така става, по силата на много обстоятелства, че тя се оженва за един приятел на нейния брат, който е бил говорител в радио Ню Йорк. Той починал миналото лято. И така. В: С тая целувка той може да я е извадил от онова низходящо състояние на падение? Веска: Славчо пък беше енергичен, разбирате ли, енергичен, силен така и просто като че ли той я е извлякъл от това. Ето, ще кажеш целувка, разврат, това-онова, човек всичко може да каже. А ето как Учителят изтълкува. А Учителят когато веднъж пред Елена Андреева говорил, а това ми го е казвала, не знам вече пак са коментирали отношенията между Славчо и Виола, Учителят казал: "Някога тя за него е направила такова голямо нещо, че където и да я срещне, каквато и да е, той пак ще има това любовно отношение към нея". Тя може да се е пожертвала, дори в огъня да се е хвърлила в предишно прераждане.
към текста >>

Ето, ще кажеш целувка, разврат, това-онова, човек всичко може да каже.
И така става, по силата на много обстоятелства, че тя се оженва за един приятел на нейния брат, който е бил говорител в радио Ню Йорк. Той починал миналото лято. И така. В: С тая целувка той може да я е извадил от онова низходящо състояние на падение? Веска: Славчо пък беше енергичен, разбирате ли, енергичен, силен така и просто като че ли той я е извлякъл от това. Ето, ще кажеш целувка, разврат, това-онова, човек всичко може да каже. А ето как Учителят изтълкува. А Учителят когато веднъж пред Елена Андреева говорил, а това ми го е казвала, не знам вече пак са коментирали отношенията между Славчо и Виола, Учителят казал: "Някога тя за него е направила такова голямо нещо, че където и да я срещне, каквато и да е, той пак ще има това любовно отношение към нея". Тя може да се е пожертвала, дори в огъня да се е хвърлила в предишно прераждане. Ей, такива неща, такива връзки имат душите. Много сложи и ние нямаме право да човъркаме, защото не знаем.
към текста >>

14. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Целувка нежна.
Сега ще получиш още един добър поздрав от моята приятелка Милка. Целува те хиляди пъти твоята в Бога Савка. Мила и добра Веска "Постави страж на сърцето си, докато е рано и учител на ума си докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на Неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Бъди здрава и весела. Целувка нежна. Твоя с. Милка Аламанчева 17.111.1943 г. Небето е съвършено ясно и времето чисто и слънчево. Изгрев. С.Б.Л. Моя мила и най-мила душо, Днес имахме един голям празник!
към текста >>

Всичко най-добро и една добра целувка от твоята Савка.
Един ден хората отвътре ще го приемат. Не могат да те обичат, докато не си обичал. И не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Като ти дава Бог благото, Любовта, ти трябва да бъдеш проводник, трябва да го дадеш, да го пуснеш на другите". И ти имаш такива "другите" мисля си аз, и то твърде много, нали? Всичко най-добро и една добра целувка от твоята Савка. Аз ще дойда пак при тебе и към тебе. 19.111.1943 г. Небето е леко заоблачено. Времето е тихо и не е студено. Изгрев. С.Б.Л.
към текста >>

Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка твоята Савка Отворена картичка на немски език 21.111.1943 г. Неделя.
Който върши своята работа, той ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, той има и извънредни благословения. Казано е: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Когато слезеш в света на своя ум, на своя вътрешен живот, остави своите обикновени безпокойства и тревоги. Не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Това значи "събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято". Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка твоята Савка Отворена картичка на немски език 21.111.1943 г. Неделя. Чудесно и слънчево време! Изгрев. Моя най-мила душо, Днес имаме един голям празник или най-големия празник е днес. Учителят ни държа едно чудесно и богато слово. Всички лица около Него ликуваха, сияеха от радост и доволство! Всичко беше тъй богато на съдържание и Истина!
към текста >>

15. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И тя ми е разказвала Милка, че Савка по някакъв начин я е лекувала, даже веднъж с една целувка на рамото, която е дала е облекчила едно голямо страдание, голяма болка.
Толкова много е страдала и заболява от ставен ревматизъм, ама жестоко. И Учителят й казва: "В ставите, в тази болка са Михаил и Виола". В: Какво, не можах да разбера. Веска: "В твоите стави, тя Милка ми го каза, са Михаил и Виола". Тя цял живот много жестоко е страдала от този ставен ревматизъм, но среща Учителя и главно, че Учителят изпраща Савка при нея, за да помогне. И тя ми е разказвала Милка, че Савка по някакъв начин я е лекувала, даже веднъж с една целувка на рамото, която е дала е облекчила едно голямо страдание, голяма болка. И след това те бяха големи приятелки и със Савка. Безспорно Милка, която беше преживяла голямо огорчение от Михаил, сякаш по-бързо се ориентира за неговата мисия в Париж. Докато Люба и Богомил, който беше приятел на Люба, Богомил Малджиев, който пък беше един великолепен брат, на когото приятелското чувство беше до такава степен развито, че той не позволяваше за Михаил да се говори нищо отрицателно. Те бяха до последния момент верни на Михаил. В: Това беше Люба и Богомил.
към текста >>

16. 4. СРОДНАТА ДУША ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба.
Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много прераждания, даже ми донесе романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов. Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба. Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.
към текста >>

17. 08.През един зимен ден

Но такава целувка беше, че по цялото ми тяло премина някакъв трепет, непознат дотогава за мене.
Това изказване намали моята съпротива, аз го обичах, не мислех да се женя, но и не знаех как вече да се съпротивлявам. Дори си помислих: „То сигурно ще бъде само веднъж". Аз не знаех нищо за тези отношения, почти нищо не бях чела по половия въпрос. Стана така, както той искаше. Една вечер, когато си тръгваше за пръв път ме целуна по устата. Но такава целувка беше, че по цялото ми тяло премина някакъв трепет, непознат дотогава за мене. След малко и аз пожелах да го целуна, но той се отдръпна. Това ме засегна и аз се затворих в себе си. И аз не си спомням, втори път да ме е целунал, нито пък аз съм си позволила да изявя такова желание, въпреки, че съм имала желание. Тези отношения аз ги смятах неправилни, че влизам в чужда област, че нямам право. Казах си: Той е женен, аз нямам право.
към текста >>

Аз мисля, че с тази единствена целувка той изпрати някаква енергия у мене, която събуди сили, които дотогава не бях изпитвала.
След малко и аз пожелах да го целуна, но той се отдръпна. Това ме засегна и аз се затворих в себе си. И аз не си спомням, втори път да ме е целунал, нито пък аз съм си позволила да изявя такова желание, въпреки, че съм имала желание. Тези отношения аз ги смятах неправилни, че влизам в чужда област, че нямам право. Казах си: Той е женен, аз нямам право. Аз мисля, че с тази единствена целувка той изпрати някаква енергия у мене, която събуди сили, които дотогава не бях изпитвала. Аз загубих вече своето вътрешно спокойствие, което имах дотогава и у мене се събудиха други желания, друга привлекателна сила, която ме държеше вързана за него. Така аз загубих вътрешната свобода, която имах. Нови сили ме завладяха, които не ми бяха познати, но бяха по-силни от мене. Аз не знаех какво да правя с тях, смутих се, загубих мира и спокойствието си, обърка се живота ми. Дотогава животът ми течеше естествено и нормално без всякакви вътрешни бури и смущения.
към текста >>

18. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

Целувка те сладко с.
Нали знаеш, че трябва да има някой виновник. Дано бъдеш ти в този случай. До неделя, този час иден ти ще бъдеш с Божията помощ в „Парахода". Следователно, аз мога засега, да ти кажа довиждане! Всичко най-добро в тия няколко деня. Целувка те сладко с. Паша. P.S. На отвъдната страница Савка ще напише няколко реда. Еленуце, бяхме на катедрата с Учителя. Казах, че ти пиша писмо. Той ми каза: „Напиши й едно изречение от мене".
към текста >>

19. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

от тефтерчето на Елена Андреева

Сърдечни поздрави и Витошка целувка от Паша!
Значи и аз имам чувствителен дял в това. Навярно Савка ти е писала за нашия поход „отиде-дойде" до Витоша. Днес, обаче, петък няма да отидем. Като написах „петък", веднага ми дойде главната мисъл от тазутринната лекция на Учителя: „ Човек трябва да мисли, като природата, да чувствува като природата и да постъпва като природата". Довиждане, Еленуца! Сърдечни поздрави и Витошка целувка от Паша! Много здраве на Верка, ако я видиш. /Почерк на Паша/. Еленке, докато отида до кухнята да пия една гореща вода, понеже е студено и връщам се да си допиша писмото, обаче Паша превзела правителството и написала свое писмо в моето. Както и да е сега продължавам. Мисля си и ти ходиш всяка сутрин до Бабутица и обратно до школото.
към текста >>

20. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

/5.3.1939 г., Неделни утринни/ Ако Бог живее в тази жена, нейната целувка е свещена.
Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причината затова. Причината сме ние, че не можем да Го възприемем правилно. Казва се, че Бог е неизменяем. Както и да Го опитваш, Той си остава един и същ в любовта си към нас. У Бога има желание всички да придобиете тази светлина, тази радост, тази любов, която Той има. /5.3.1939 г., Неделни утринни/ Ако Бог живее в тази жена, нейната целувка е свещена. Тя е в състояние да излекува и прокажения. Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това, което сте направили на другите. Бог е приготвил за всеки човек, за всяка душа такива блага, каквито те не подозират. /23.VIII.1938 г. - Рила/ Стремете се да придобивате любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой баща.
към текста >>

21. 09 - 153. КАК БЕ СПАСЕН ЖИВОТЪТ МИ

ТОМ 10

" Това бе мила картина, но нали и Христа с целувка предадоха?
Подчинихме се. Не знаеш кой е и за какво. Какви ли мисли не ни минаха през ума за тия няколко минути. Селякът ни приближи. Позна той Борислав и се затече, прегърна го и каза: „Учителю! " Това бе мила картина, но нали и Христа с целувка предадоха? „Къде отиваш, Учителю? " - „В Жерав, по служба, бай Станое." - „Смърди. Опасно е. В селото от сутринта се води сражение. По-добре върнете се, а като се усмири, аз ще дойда да ви кажа." - „Благодарим ти, бай Станое, че ни се обади.
към текста >>

22. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А на другия читател, на читателя, ратуващ за идеалния порядък, порядък без тъмни краски, на него ще кажем: Юда Искариотски предаде Христа с целувка.
Така историята му била приятна за четене и слушане, но не била вярна. Но такава е била целта на Паисий. Затова пък сборникът „Изгревът" е верен и реален. Лицата, които разказват събитията, са участници в тях и ги предават така, както са ги видели, почувствали и разбрали. А разумният читател ще проучва, ще анализира, ще резюмира, ще обобщава, ще заключава, ще решава и тогава ще вярва. А на другия читател, на читателя, ратуващ за идеалния порядък, порядък без тъмни краски, на него ще кажем: Юда Искариотски предаде Христа с целувка. Точно в стила на тия, дето не обичат негативните страни! Интересно е, че един ученик, ученик на окултна школа, предава Учителя си за нищожната сума от 30 сребърника. Но точно тук Юда има първото си разочарование. Уговорката му е била за голяма сума. Но партньорите му го излъгали и му дали само 30.
към текста >>

23. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Ако искаш да целунеш някого, трябва да знаеш какво ще изразиш с целувката.
“ Лошото не е във водата, не е в желанието, а в чашата. Чашата трябва да бъде чиста. Хлябът, който давате на човека, не е лош, но ръцете ви трябва да са толкова чисти, че този човек да остане благодарен. Тези работи от 8000 години насам все ги учат. Сега ще минете в една стадия по-горе. Ако искаш да целунеш някого, трябва да знаеш какво ще изразиш с целувката. Или пък, например сегашното ръкуване какво изразява? Не мислете, че целувката е изобретение на човека. Тя е една икономия на природата. Това са два тока. Горната устна е положителният полюс, а долната - отрицателният полюс.
към текста >>

Не мислете, че целувката е изобретение на човека.
Хлябът, който давате на човека, не е лош, но ръцете ви трябва да са толкова чисти, че този човек да остане благодарен. Тези работи от 8000 години насам все ги учат. Сега ще минете в една стадия по-горе. Ако искаш да целунеш някого, трябва да знаеш какво ще изразиш с целувката. Или пък, например сегашното ръкуване какво изразява? Не мислете, че целувката е изобретение на човека. Тя е една икономия на природата. Това са два тока. Горната устна е положителният полюс, а долната - отрицателният полюс. Когато човек доближи двете си устни, токът от едната устна минава в другата. Когато майката често целува детето си, и то, и тя се обновяват.
към текста >>

24. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

Целувка, такава целувка не сте имали.
Тъй се разрешава основно въпросът. Тогава може да говорим за възпитание и за любов. Ако аз ви говоря за любов, за целувки, думите ми са разбрани съвсем в преиначена смисъл. Не, не. Вие досега целувки не сте имали още. Целувка, такава целувка не сте имали. Трябва да ви целуне този мъж, този, който е чист, в който е било вашето начало. А сега, че ви целува сегашният мъж, това не е целувка. Та, когато ние говорим за целувка, ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи. Той си заминава за своето отечество и напуща този дом.
към текста >>

А сега, че ви целува сегашният мъж, това не е целувка.
Ако аз ви говоря за любов, за целувки, думите ми са разбрани съвсем в преиначена смисъл. Не, не. Вие досега целувки не сте имали още. Целувка, такава целувка не сте имали. Трябва да ви целуне този мъж, този, който е чист, в който е било вашето начало. А сега, че ви целува сегашният мъж, това не е целувка. Та, когато ние говорим за целувка, ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи. Той си заминава за своето отечество и напуща този дом. Тия неща, които сега ви спъват, той ги напуща и по форма той е свободен. Та, душата е нещо вътрешно.
към текста >>

Та, когато ние говорим за целувка, ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка.
Не, не. Вие досега целувки не сте имали още. Целувка, такава целувка не сте имали. Трябва да ви целуне този мъж, този, който е чист, в който е било вашето начало. А сега, че ви целува сегашният мъж, това не е целувка. Та, когато ние говорим за целувка, ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи. Той си заминава за своето отечество и напуща този дом. Тия неща, които сега ви спъват, той ги напуща и по форма той е свободен. Та, душата е нещо вътрешно. Човек не може да се опорочи от вън, той е вътре.
към текста >>

И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи.
Вие досега целувки не сте имали още. Целувка, такава целувка не сте имали. Трябва да ви целуне този мъж, този, който е чист, в който е било вашето начало. А сега, че ви целува сегашният мъж, това не е целувка. Та, когато ние говорим за целувка, ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи. Той си заминава за своето отечество и напуща този дом. Тия неща, които сега ви спъват, той ги напуща и по форма той е свободен. Та, душата е нещо вътрешно. Човек не може да се опорочи от вън, той е вътре. Грехът не е нещо външно.
към текста >>

25. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Съчинения и писма на ученичките

Целувката на майката е нежна, магнетична; на бащата е силна, електрическа; на брата - благородна; на сестрата - чиста.
А бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и сестрата - идеите на Божествените възможности. А бащата и майката - светлина (*светът) на Божествените проявления или Божествените прояви. Значи любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността иде от магнетизма, а на бащата силата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична; на бащата е силна, електрическа; на брата - благородна; на сестрата - чиста. А чистотата (*всякога) носи топлина. Само чистият човек носи топлина. Тела, които горят, могат ли да бъдат топли? Горещи могат да бъдат, но топли не Тъй е и с Любовта: тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява.
към текста >>

26. Класът на Добродетелите

Целувка сестринска Сотирка 24. 02.
Ходиш ли често у Учителя, иди и за мен веднъж и го поздрави и кажи Му, че живея с това изречение: „Само Бог е Любов и когато тази светлина озарява, само Той я познава." Колко много има в това изречение! Защо и Цветанка не е в този клас на „Добродетелите", тя толкова много искаше да работи? Как са всички от нашия клас? Ще ги поздравиш и им кажеш, че аз мислено присъствам и в клас и на Витоша. Поздрав и на нашата жива пентограма, която трябва да възкръсне. Целувка сестринска Сотирка 24. 02. 1923 г. Предай това мило писмо от Учителя на Паша и й благодари от моя страна, значи такива хубави писма вече няма да получаваме. Как ги очаквах аз, а вярвам и всички с нетърпение. Ако някога си свободна, опиши ми някоя екскурзия по Витоша, в няколко реда, аз не ща много. Поздрави всички братя и сестри близки и Янакиева също и вашите.
към текста >>

27. 12. СВЕТОТО ЦЕЛОВАНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

В този момент Учителят заговори: „Както сте наредени, без да се местите, двама по двама ще се целунете, със светото целование." Две по две сестри и двама по двама братя пристъпиха близо един до друг и си дадоха по една целувка.
Многочислено общество сме, затова и на съборите дохождат, както от София, така и от цяла България стотици, стотици братя и сестри, дори до хиляда, а някога и над това число. И тази ранна сутрин, пет часа сутринта, с ме се събрали всички на молитва, наредени в няколко дълги редици, от дясната страна братята, а от лявата сестрите и правим молитвата си с молитви и песни, посочени от Учителя. Молитвата се изпълнява гласно и тихо. Учителят стои пред нас и с нас заедно, и Той изговаря същите молитви. Ранният час, молитвите и песните, единството и хармонията помежду ни, всичко това изпълва душите ни с нещо светло и възвишено, а в духа ни добро разположение и вътрешен мир. В този момент Учителят заговори: „Както сте наредени, без да се местите, двама по двама ще се целунете, със светото целование." Две по две сестри и двама по двама братя пристъпиха близо един до друг и си дадоха по една целувка. Наистина велик момент беше този. Тук се целунаха не човек с човек, но душа с душа. В момента такова чувство изпълваше всеки едного от нас. Оставаше малко време докато се завърши молитвата, но преди това се случи нещо особено, високо поучително. Виждам, че един от братята остана сам, за него нямаше свободен брат, с когато да се целуне.
към текста >>

Всички доволни, че можаха да си дадат света целувка, но един единствен остана сам, пренебрегнат съзнателно или несъзнателно от другите братя, обаче съзнателно пренебрегнат от своята другарка.
Виждам, че един от братята остана сам, за него нямаше свободен брат, с когато да се целуне. Той се озърташе натук-натам, дано намери свободен брат, с когото да се целуне. Смущението му беше голямо, че и той с всички заедно не може да вземе участие в този велик момент. Близо, много близо до него беше другарката му, неговата жена, която прибърза да се целуне с някоя сестра и съзнателно избяга своя мъж, който стремително се насочи към нея, навярно и със силното желание в този свещен момент, осветен от Учителя, да си дадат свето целование, дори и като съпрузи, но тя го избегна. Стои братът сам, безпомощен и наскърбен. Всички доволни, че можаха да си дадат света целувка, но един единствен остана сам, пренебрегнат съзнателно или несъзнателно от другите братя, обаче съзнателно пренебрегнат от своята другарка. От думите на Учителя не се разбираше, че брат и сестра не могат да се целунат. Ние не бяхме броени двама пo двама, следователно можеше да се случи да останат брат и сестра свободни, без другар, с когото да изпълнят светия акт. Как ще го разрешат, това зависи от техния морал. Тук, при този свят момент, не се целуваха мъж и жена, нито мъже или жени помежду си, тук се целуваха души. Тази целувка беше акт на свещенодействие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил.
към текста >>

Тази целувка беше акт на свещенодействие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил.
Всички доволни, че можаха да си дадат света целувка, но един единствен остана сам, пренебрегнат съзнателно или несъзнателно от другите братя, обаче съзнателно пренебрегнат от своята другарка. От думите на Учителя не се разбираше, че брат и сестра не могат да се целунат. Ние не бяхме броени двама пo двама, следователно можеше да се случи да останат брат и сестра свободни, без другар, с когото да изпълнят светия акт. Как ще го разрешат, това зависи от техния морал. Тук, при този свят момент, не се целуваха мъж и жена, нито мъже или жени помежду си, тук се целуваха души. Тази целувка беше акт на свещенодействие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил. Учителят казва: Такава една целувка е в сила да преобрази човека, от смърт да го върне, да го направи нов човек. На човека предстои да работи много върху себе си, да изправи кривото в своя живот и да възстанови чистотата и светостта, които някога е имал, а днес загубил, но не безвъзвратно. Всичко загубено може да се възстанови. Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и святост. Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и светостта не са във формите, но в смисъла на нещата.
към текста >>

Учителят казва: Такава една целувка е в сила да преобрази човека, от смърт да го върне, да го направи нов човек.
От думите на Учителя не се разбираше, че брат и сестра не могат да се целунат. Ние не бяхме броени двама пo двама, следователно можеше да се случи да останат брат и сестра свободни, без другар, с когото да изпълнят светия акт. Как ще го разрешат, това зависи от техния морал. Тук, при този свят момент, не се целуваха мъж и жена, нито мъже или жени помежду си, тук се целуваха души. Тази целувка беше акт на свещенодействие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил. Учителят казва: Такава една целувка е в сила да преобрази човека, от смърт да го върне, да го направи нов човек. На човека предстои да работи много върху себе си, да изправи кривото в своя живот и да възстанови чистотата и светостта, които някога е имал, а днес загубил, но не безвъзвратно. Всичко загубено може да се възстанови. Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и святост. Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и светостта не са във формите, но в смисъла на нещата. Така е, всички хора сме отвън като ония дървета в горите, които външно са загладени, прави като тополи, но някъде на върха са още кривички.
към текста >>

Вложи се нещо в целувката, макар и частица от онази чистота и святост, които тя някога е имала, но днес е загубила.
Той беше близо до мене, за което благодаря, защото видях края. Всички стоим още по местата си, в очакване на последната молитва, но стана друго нещо... Учителят напусна мястото си, направи няколко крачки напред и започна да се промъква между редиците братя и сестри, докато стигна до брата, който още не беше се освободил от своето смущение. Докато братът се опомни, Учителят го прегърна нежно, топло, като любеща майка и го целуна в устата. След това Учителят пак така тихо, бързо направи същите крачки и отиде на мястото си, след което се чу гласа му за последната заключителна Господня молитва: „Отче наш". Стана нещо на земята, но стана нещо и на небето. Вложи се нещо в целувката, макар и частица от онази чистота и святост, които тя някога е имала, но днес е загубила. Ако днес човешката целувка в някои случаи пари и гори, то е онзи огън на чистота и святост, които я чистят от утайките на вековете. Който е могъл само да зърне момента, когато загубеното благо, загубеното богатство се връща назад, и той е придобил част от това неизчерпаемо богатство, с което светът се повдига и обновява. София, 9 ноември, събота, 1966 година.
към текста >>

Ако днес човешката целувка в някои случаи пари и гори, то е онзи огън на чистота и святост, които я чистят от утайките на вековете.
Всички стоим още по местата си, в очакване на последната молитва, но стана друго нещо... Учителят напусна мястото си, направи няколко крачки напред и започна да се промъква между редиците братя и сестри, докато стигна до брата, който още не беше се освободил от своето смущение. Докато братът се опомни, Учителят го прегърна нежно, топло, като любеща майка и го целуна в устата. След това Учителят пак така тихо, бързо направи същите крачки и отиде на мястото си, след което се чу гласа му за последната заключителна Господня молитва: „Отче наш". Стана нещо на земята, но стана нещо и на небето. Вложи се нещо в целувката, макар и частица от онази чистота и святост, които тя някога е имала, но днес е загубила. Ако днес човешката целувка в някои случаи пари и гори, то е онзи огън на чистота и святост, които я чистят от утайките на вековете. Който е могъл само да зърне момента, когато загубеното благо, загубеното богатство се връща назад, и той е придобил част от това неизчерпаемо богатство, с което светът се повдига и обновява. София, 9 ноември, събота, 1966 година.
към текста >>

28. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Жадувах за една искрена целувка, леглото ми топло да приготви.
Обичах да играя с топка, но вместо игра слугинче аз станах. До мен лежеше осиротяла котка, на пода на мазето аз растях. Аз нямах майка, нито татко, сълзите ми да обърше мама. Течеше времето без радост, кротко татко да ме погали само. Жадувах страшно за майчина милувка, в прегръдка топла да ме стопли. Жадувах за една искрена целувка, леглото ми топло да приготви. О майко мила и любима, защо тъй рано си отиде? Не помисли за своята Мила, че е тъй малка и без закрила. Днес съм вече остаряла, бурите далеч отлетяха, но обичта ми към теб не е престанала, макар годините доста да натежаха. 9.11.1982 г. Болката на самота Тежи ми пак самотата, тежи ми, тежи.
към текста >>

29. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 561-580

Савка Керемидчиева

572 Да служиш на Бога и да обичаш всички хора индивидуално, да проникваш без да те проникват, да пипаш без да те пипат. Целувката.
Всеки трябва да разбира своето движение. Правата. 569 Когато две същества се обичат, всяко едно пази правата на другото. Праведният. 570 Праведният човек трябва да се научи две неща: или да премахне всички спънки и мъчнотии, или да се научи да ги търпи. Дишане. 571 Дишането става и през кожата и през костите и през ръцете. Праната трябва да се приема през всичките кости, като че се всмуква всичката прана и жизнената енергия се предава на всяка клетка. Проникване. 572 Да служиш на Бога и да обичаш всички хора индивидуално, да проникваш без да те проникват, да пипаш без да те пипат. Целувката. 573 Може да целунеш един човек, който обича Бога като тебе. Щастие - нещастие. 574 Живее ли Бог у теб, щастлив си. Като изгубиш Бога у теб - нещастен си. Съотношения. 575 Земята - това е опорната точка.
към текста >>

30. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 681-700

Савка Керемидчиева

Волът заслужава една целувка, да го погалиш, да му благодариш, че ти работи. Моралът.
С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Гонене. 697 Защото си на светлите, затова черните те гонят. Закрила. 698 Човек, ако няма тази невидима духовна закрила, мъчно може да се живей на земята. Душите влизат. 699 Някои души влизат във воловете, дегизират се и ще си идат; затова човек с благоговение трябва да гледа на всичко. Волът заслужава една целувка, да го погалиш, да му благодариш, че ти работи. Моралът. 700 Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее. Аз - това е моята душа, а Божественото, това е висшето, в което аз живея и се движа. Аз не трябва да бъда в разрез със своето битие, нито със средата на Бога, нито със себе си, нито с условията, от които аз черпя всички сили за своето развитие. Но и аз съм едно условие за ближните си. То е бъдещият морал.
към текста >>

31. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 101-120

Савка Керемидчиева

Целувката. 108 Най-хубавата целувка е целувката на светлината.
105 Ако човек иска да помогне на човечеството, нека изправи себе си. Любов. 106 Велико нещо е Любовта! Тя трябва да бъде великият закон, който да изпълня душата на човека. 13.ХI.1921 г. Характер. 107 Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, това е характер! Целувката. 108 Най-хубавата целувка е целувката на светлината. 21.I.1922 г. Целувката. 109 Единственото нещо, което ни целува без грях, то е Светлината. Любов. 110 Само Любовта може да издържа и най- противоречивите положения в живота. Мир. 111 Най-великото нещо за душата на човека, това е неговият Мир. Мирът е от Бога благословен.
към текста >>

21.I.1922 г. Целувката.
106 Велико нещо е Любовта! Тя трябва да бъде великият закон, който да изпълня душата на човека. 13.ХI.1921 г. Характер. 107 Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, това е характер! Целувката. 108 Най-хубавата целувка е целувката на светлината. 21.I.1922 г. Целувката. 109 Единственото нещо, което ни целува без грях, то е Светлината. Любов. 110 Само Любовта може да издържа и най- противоречивите положения в живота. Мир. 111 Най-великото нещо за душата на човека, това е неговият Мир. Мирът е от Бога благословен. Добро и зло.
към текста >>

32. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

- Целувка от мен Учителят няма да види вече, щом праща Своя ученик тъй да ме учи.
Когато Учителят е написал на устата на най-добрия ученик свещените думи, които трябва да останат свещени, трябва ли той да даде да го целунат? Знаете ли кои целуват? Най-невежите. Който не знае една книга, той я целува. А който я знае, той я отваря и я чете. Любовта иска да я целуват със сърцето си, а ти искаш да я целунеш с устата си. - Целувка от мен Учителят няма да види вече, щом праща Своя ученик тъй да ме учи. - Всеки може да прочете на устата ми думите на Учителя. Ученикът не трябва да го целуват по устата, защото 100 души като го целунат, ще изтрият свещените думи. В Любовта и в Доброто, и в злото, качествата се предават. Като целунеш един лош човек, лошото се предава на теб и като целунеш един добър човек, доброто се предава на теб. Знаеш какво казва най-добрият ученик, чети и прилагай.
към текста >>

- Целувка от мен Учителят няма да види вече, щом праща Своя ученик тъй да ме учи.
Когато Учителят е написал на устата на най-добрия ученик свещените думи, които трябва да останат свещени, трябва ли той да даде да го целунат? Знаете ли кои целуват? Най-невежите. Който не знае една книга, той я целува. А който я знае, той я отваря и я чете. Любовта иска да я целуват със сърцето си, а ти искаш да я целунеш с устата си. - Целувка от мен Учителят няма да види вече, щом праща Своя ученик тъй да ме учи. - Всеки може да прочете на устата ми думите на Учителя. Ученикът не трябва да го целуват по устата, защото 100 души като го целунат, ще изтрият свещените думи. В Любовта и в Доброто, и е злото, качествата се предават. Като целунеш един лош човек, лошото се предава на теб и като целунеш един добър човек, доброто се предава на теб. Знаеш какво казва най-добрият ученик, чети и прилагай.
към текста >>

Пък може и приятел да е, и неговата целувка може да мине.
- Ти си с една слаба воля. Ученикът сега на ученик ще говори. Ти, когато не желаеш нещо, имаш много силна воля. Но, когато желаеш нещо, имаш много слаба воля. Ти имаш една приятелка, не ти е приятно да те целуне, но те целуне и мине. Пък може и приятел да е, и неговата целувка може да мине. А такива целувки ти имаш повече от сто. Ти кажи: „Ако ме цениш, не ме целувай! " Вземете богата мома, честна, справедлива, досега никой не я е докосвал, понеже има средства, независима е. Но изпадне в беднотия баща и, пропадне, влюби се тя в някой момък, трябват й пари за дрехи, но тя не може да проси, отива при банкера, иска на заем без гарант, банкерът казва: „Ако ми дадеш да те целуна, ще ти дам." Тя даде и взима 1000 лева. Туй морал ли е?
към текста >>

Целувката е гарант.
А такива целувки ти имаш повече от сто. Ти кажи: „Ако ме цениш, не ме целувай! " Вземете богата мома, честна, справедлива, досега никой не я е докосвал, понеже има средства, независима е. Но изпадне в беднотия баща и, пропадне, влюби се тя в някой момък, трябват й пари за дрехи, но тя не може да проси, отива при банкера, иска на заем без гарант, банкерът казва: „Ако ми дадеш да те целуна, ще ти дам." Тя даде и взима 1000 лева. Туй морал ли е? Целувката е гарант. Чист човек при грешник не трябва да седи. Две неща ще държиш: Бог е във всички и Той е момента, който е мярка на времето и пространството. В този момент, с който се мери времето и пространството, Бог пребъдва в него. Туй, което,мери в него, е Бог, а не, което се измерва. Бог не е в мисълта, но в туй, което прави мисълта.
към текста >>

33. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Обидата струва повече от целувка.
И тъй фарисейското учение да се превърне на Любов, а садукейското на Мъдрост. И сега за в бъдеще ще стане едно чудо в света. Неверующите ще станат верующи, а верующите - неверующи. Когото срещна отсега нататък и няма тези хармония, аз ще го грабна за гушата и ще го душа. Всинца ще бъдете съдени и всички ще бъдете душени. Обидата струва повече от целувка. Бъдете сега герои, да бъдете искрени в себе си. В Божието царство парите са проклети. Благородна кръв трябва да имате. Христос, Той е в света и от Неговата ръка мъчно можете да се избавите. 2. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 20 март 1921 г.
към текста >>

Целувката трябва да бъде като една чаша чиста вода.
Дръжте една мисъл, вие сте невидими. Някога нашите очи не са наши. Щом се изменят основните черти, тоз човек не е добър. Всяко нещо, което много се говори, то е на физическото поле. Истината никаква лъжа няма. Целувката трябва да бъде като една чаша чиста вода. Никога не трябва да причините неприятно чувство комуто и да е - мъже или жени. Първото нещо, млади и стари - абсолютна чистота. 12. ОТ БЕСЕДАТА „В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ" ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 24.04.1921 г. Евангелие от Матея от 24 ст. поел. час.
към текста >>

Целувката е израз на сърцето, ръката е израз на волята.
Само по този начин ще се премахне истинското зло. Сега аз ви казвам: Идете в Галилея и там ще Го видите. Като кажеш: „Не мога" значи време нямаш. А „Мога" значи има време. Всичките лоши чувства се изразяват от едно неморално действие. Целувката е израз на сърцето, ръката е израз на волята. Шега значи чисто слизание на физическото поле. Който не мисли нищо[...] Да се усъвършенства човек без да се оформява. 14 . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1-ви май на полянката Обещанието в човека само умът и сърцето могат да го изпълнят. Децата са кормилото, само децата ще оправят света.
към текста >>

34. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г.
I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа.
към текста >>

35. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

ТОМ 16

Целувка Може физически, астрално да целунеш, но Божествено не целунеш ли, не е целувка.
Отсега нататък трябва да имаш кой да те учи, да имаш модел. Досега сами сте се учили. Пееш - трябва да имаш модел. Аз на всинца ви мога да поправя живота, но това няма да е за ваша полза. Как да обичаш Да обичаш някого значи да имаш една добра черта за него - че е способен талантлив, даровит; а да го прегърнеш, това не е любов. Целувка Може физически, астрално да целунеш, но Божествено не целунеш ли, не е целувка. На физическото поле най-после се целува. Там има бомби, взривни вещества. Момците не жертвуват от себе си, не дават, а това е кражба. Взимаш само с целувката. Работите в любовта не са разбъркани, а в безлюбието са разбъркани.
към текста >>

Взимаш само с целувката.
Как да обичаш Да обичаш някого значи да имаш една добра черта за него - че е способен талантлив, даровит; а да го прегърнеш, това не е любов. Целувка Може физически, астрално да целунеш, но Божествено не целунеш ли, не е целувка. На физическото поле най-после се целува. Там има бомби, взривни вещества. Момците не жертвуват от себе си, не дават, а това е кражба. Взимаш само с целувката. Работите в любовта не са разбъркани, а в безлюбието са разбъркани. Грехът е едно болезнено състояние. Ако една твоя постъпка ограничава другиго, държат те отговорен; ако го освобождаваш, възнаграждават те. Женитбата Както вие се жените тук, това не е Божествено. Еднобрачието значи само една жена ще имаш; и като си замине тя, ти за друга няма да се жениш.
към текста >>

Целувка Ти мислиш, като целунеш една жена, че ще придобиеш нещо.
Богат Богат е оня, на когото сърцето, волята и умът са на място. Силен е този, на когото волята почва да работи. Всички, които грешат, нямат воля. Всичката погрешка е, че ти не обичаш жена си като себе си и тя не те обича като себе си. Там, дето се намеси волята, при едно лошо желание или мисъл, там е престъплението. Целувка Ти мислиш, като целунеш една жена, че ще придобиеш нещо. Нищо няма да придобиеш. Същото е и ако станеш богат. Волята Божия Аз мога да ви дам всичко, ако обещаете да вършите волята Божия. Но ако не обещаете, и да искам - не мога. Там съм слаб. Обичта.
към текста >>

36. 11. Духовна работа. За село Мърчаево

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Това беше първата целувка на слънцето.
Видяхме, че завесата, която делеше нощта от новия ден, беше се вдигнала някъде в небесата, или пък потънала в дълбоките недра на земята и широкият хоризонт на изток пламтеше от разноцветни багри, всред които величествено се показваше слънцето. Последното се раждаше като младенец и лежеше в златните си люлки, а живите си и ярки лъчи разпращаше по небесните простори, възвестяваше новия ден и разнасяше скъпи дарове - любов и мъдрост, изпратени от великия Творец за всички твари по вселената, които живеят и растат заради Него. Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе. Ние вече се къпехме в слънчеви лъчи. По лицата ни се разнесе мек и топъл слънчев лъх. Това беше първата целувка на слънцето. Сърцата ни трепнаха от радост, защото вече бяха в контакт с Великата Любов на Бога, която ни се изпращаше чрез слънцето. И планината, която лежеше като голям бисер, се позлати от слънчеви лъчи. Атмосферата се стопли и всичко се потапяше в новата радост и новия живот за новия ден. Цялото ни същество вибрираше от свещен трепет, а из гърдите ни се разнасяше Божественият химн, изразен в молитва и благодарност към Великия Баща. Унесени в този чуден и приказен мир на утринната зора, ний стояхме неподвижни, а в душите ни се разливаше тихият глас на вътрешния ни Бог, Който, като се е ограничил в нас, викаше да се изяви и прослави чрез нас.
към текста >>

37. 13. Зазоряване на Молитвения връх

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Те чакаха първата целувка на слънцето.
Още малко, и аз ще бъда на върха - така си казвах на себе си. Чувах само тежките си стъпки, които се нижеха като една дълга верига. Аз се изкачих на върха. Пред мен се откри широк простор. Планинските вериги още спяха в сладък сън. Те чакаха първата целувка на слънцето. Тук само с целувка на слънцето, на слънчев лъч, се събуждат скалите, хълмовете и планинските вериги. Само езерото и върховете са будни. Те вечно бдят като разумни бащи и любящи майки над своите дечица. Те първи посрещат изгрева на слънцето. Те са силни и устойчиви на бурите и стихиите и винаги са устремени с челата си към небето, откъдето черпят своята сила и мощ.
към текста >>

Тук само с целувка на слънцето, на слънчев лъч, се събуждат скалите, хълмовете и планинските вериги.
Чувах само тежките си стъпки, които се нижеха като една дълга верига. Аз се изкачих на върха. Пред мен се откри широк простор. Планинските вериги още спяха в сладък сън. Те чакаха първата целувка на слънцето. Тук само с целувка на слънцето, на слънчев лъч, се събуждат скалите, хълмовете и планинските вериги. Само езерото и върховете са будни. Те вечно бдят като разумни бащи и любящи майки над своите дечица. Те първи посрещат изгрева на слънцето. Те са силни и устойчиви на бурите и стихиите и винаги са устремени с челата си към небето, откъдето черпят своята сила и мощ. Галеше ме хладен ветрец.
към текста >>

38. 6. Писмо от Сийка Динова до Елена Хаджи Григорова от 9.Х.1926 г.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Хиляди привети от всички и целувка от мен.
Болна е трети период от туберкулоза, много чудно, наистина, едно такова пълно и здраво дете да заболее. Дано Бог я привдигне, ако е за доброто на нейната душа. Голяма преумора и вътрешни борби и двоумения са източник на тая болест, която е бич за младежта. Пиши ми, Ленче, колко колеги сте в училището и разбирате ли се. Хайде сега, доста, че имам друга работа, та бързам. Хиляди привети от всички и целувка от мен. Твоя любяща те сестра, духовна сестра Сийка. С. Б. Л. Е Л. [Само Божията Любов е Любов.] 9.Х.926 г. София
към текста >>

39. 42. Сестра Найденка

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Тя отнесе последната майчинска целувка.
Тя усещаше, че я носят към къщи, усмихваше се: и без това не искаше да се оперира. Пред смъртта си тя искаше да види сина си Тошо. Само това молеше. Но Тошо беше командирован в Унгария. Тя се задоволи с неговата железничарска шапка. Тя отнесе последната майчинска целувка. Направиха й тържествено погребение. Тъй като беше майка на видни общественици, беше й отпусната първокласна погребална колесница. Присъствуваше целият Изгрев. Найденка не беше обидила никого и песните, които се пееха на погребението й, бяха пети от сърце. Ето какво ни разказа Василка [Иванова] за Найденка: Найденка беше родена наскоро преди Освобождението - почина, значи,- на седемдесет и шест години.
към текста >>

40. 12. На върха

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

12. На върха Ти не ще можеш да разбереш душата на планината, не ще можеш да чуеш нейната съкровена дума, ако не погледнеш към света в минутата, когато тя получава първата си целувка от слънцето.
12. На върха Ти не ще можеш да разбереш душата на планината, не ще можеш да чуеш нейната съкровена дума, ако не погледнеш към света в минутата, когато тя получава първата си целувка от слънцето. Ако не прилепиш ухото си към нейните камъни в минутата, когато те ще блеснат в розовите му лъчи. Ако не притаиш дъх, както го притаява планинският вятър, за да можеш по-добре да чуеш разговора на свръхчовешките светове: - Здравей, мой милий планински връх! - шепне засмяното слънце. - Здравей, мой татко! - отвръща планинският връх.
към текста >>

Ето, вземи лъч- целувка, две, сто, хиляда.
Колко много, много ти се радвам, мой милий татко слънце! - Бог да те благослови, мой мили! - отвръща слънцето с усмивка. - Ето те и тебе на мястото си, гдето те оставих вчера, устремен към мене! Как хубаво знаеш ти, че всеки благороден стремеж се възнаграждава! Ето, вземи лъч- целувка, две, сто, хиляда. - Обичам те, обичам те, обичам те! - повтаря в полуунес върхът. - Обичам те! Обичам те! - отвръща с всеки свой лъч слънцето и огромното му сърце вдъхновено трепка.
към текста >>

41. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

И тъй, ние можем да дадем тази целувка на Христа, понеже Христос е навсякъде, в цялата природа.
- Защото аз любя Бога, защото Му служа с Любов и Мъдрост. И вие всинца можете да Му служите. Всинца можете да служите на Бога с Любов и Мъдрост. Всички можем да бъдем братя, безразлично каква е степента на нашето развитие. Ще идем да работим според силите си. И тъй, ние можем да дадем тази целувка на Христа, понеже Христос е навсякъде, в цялата природа. Навсякъде е Христос! И ние можем да Му дадем тази целувка; щом я дадем, ще цъфнем, ще завържем и ще станем силни. Моите думи са малко символични, но истинността им е отвътре."
към текста >>

И ние можем да Му дадем тази целувка; щом я дадем, ще цъфнем, ще завържем и ще станем силни.
Всинца можете да служите на Бога с Любов и Мъдрост. Всички можем да бъдем братя, безразлично каква е степента на нашето развитие. Ще идем да работим според силите си. И тъй, ние можем да дадем тази целувка на Христа, понеже Христос е навсякъде, в цялата природа. Навсякъде е Христос! И ние можем да Му дадем тази целувка; щом я дадем, ще цъфнем, ще завържем и ще станем силни. Моите думи са малко символични, но истинността им е отвътре."
към текста >>

42. II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата

(В. «Живот», г. I, бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1)

Това целувка ли е?
Вие можете да направите в един живот отличен опит. - Някой ме пита: „Аз мога ли да бъда ученик? " Казвам: „Ти можеш ли да любиш? " - „Че аз досега все на любов съм се отдавал, ако искаш, дай да те целуна." Казвам: „Не, сега не може." - „Защо? " - „Защото те са обикновени целувки." И колко жени са заразени от сифилистични уста на мъже! Това целувка ли е? Не, не. Чистота се иска. Чистота и святост вътре в нас, по всичките правила. И тази чистота всеки може да я добие. Това е едно качество, едно благо, което чака да се придобие.
към текста >>

43. 5. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот.
Един трогателен глас на скиталец меко звучи във вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири отзет. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашите затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите, на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец.
към текста >>

44. 10. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх.
Душата е претеглена на небесните капони, начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта. Там, където се докосват върховете на два конуса и свършва един, за да начене друг свят, там е точката, през която може да премине само голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без радостта. Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта. Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението. Тук, зад мълчаливата врата, чака най-кроткият ангел, когото никой не е видял. И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх. Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак. Есен е на земята. Високо в небето сияе знакът на смъртта, която мъдрите зоват начало на ново битие, и на челото му блести едра звезда, като рубин, върху короната на тъжната и бледолика есен. В една малка синя точка по извитъка на великата спирала чака часът на голямото изпитание, където смъртта е начало на нов живот. Стрелец
към текста >>

45. 30. Песента на живота

ТОМ 20

В мен е шумът на морето, и на бурята стонът; плачът на майката, изгубила детето - и викът на радост, изтръгнат при първата целувка... - Ида аз по Пътя на Незнайното: в гласа на всяка птичка крилата, във въздишките на океана, вечер в зефира след залез слънце - и в песента на славея.
30. ПЕСЕНТА НА ЖИВОТА (В. «Живот», бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1) - Ида аз по Пътя на Незнайното - и нося всичко в себе! В мен е шумът на морето, и на бурята стонът; плачът на майката, изгубила детето - и викът на радост, изтръгнат при първата целувка... - Ида аз по Пътя на Незнайното: в гласа на всяка птичка крилата, във въздишките на океана, вечер в зефира след залез слънце - и в песента на славея. - Ида аз по Пътя на Незнайното - с тихи стъпки пристъпям; с усмивката на цветята, вдигнали главица - и с трясъка на светкавица, събаряща вековните дървета. - Ида аз с Милувката на майка, прегръщаща своето чедо; и с ръцете, късащи своите вериги - и катурващи всичко старо. - Ида - без криле - летя - всички криле и хвъркати мисли са мои! Без очи - гледам, защото бъдещето съм аз самият! Въздишам във вековете, усмихвам се в планините, в небето и трепкащи- те звезди.
към текста >>

46. 21. В светлината на Учителя. Пътека на светлината.

(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 9, стр. 280, 281)

ТОМ 20

Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки, в плът облечен, приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й.
Направи крачка напред! Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч, като светкавица. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието на Онзи, Който вечно бди и от Който ще почерпиш сили. И бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което досега е било като мъгла - и ще закрачиш отново напред. Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки, в плът облечен, приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си - и светлината ще обземе тъмнината - и тя ще започне да се смалява. И от устата й слово ще излезе - и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й - и ще потъне огънят й в морето - и ще изгасне. Ръка ще простре тя - и огнени змии ще попъплят. Ти ще отвориш мисълта си, и бурята, която ще излезе оттам, ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето.
към текста >>

47. 8. УЧЕНИКЪТ, УЧИТЕЛЯТ И КОМУНИТЕ

ТОМ 22

Под „девствен " разбирам целувката на Бога , целувката на Христа .
Правете опити, както младата мома е правила ред опити, докато придобие това изкуство. Щом един човек може да постигне нещо, всички хора могат да го постигнат." „Аз не давам на никого последни целувки и не приемам такива. Аз говоря в името на Господа: Той нито дава, нито приема последни целувки. Целуне ли те Господ, ти ще станеш, ще оживееш и ще възкръснеш. Ще станеш чист като ангел. Под „девствен " разбирам целувката на Бога , целувката на Христа . Желая в бъдеще всички да имате тази целувка,да станете,да оживеете ,да възкръснете и да кажете : Сега познавам необятната Любов на Бога , на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило. Вие сте Го търсили в миналото, търсете о и сега да Го намерите ! Това е пътят . Друг път няма . И тъй, ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща: Всичко в света се осмисля само при Любовта .
към текста >>

Желая в бъдеще всички да имате тази целувка,да станете,да оживеете ,да възкръснете и да кажете : Сега познавам необятната Любов на Бога , на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило.
Щом един човек може да постигне нещо, всички хора могат да го постигнат." „Аз не давам на никого последни целувки и не приемам такива. Аз говоря в името на Господа: Той нито дава, нито приема последни целувки. Целуне ли те Господ, ти ще станеш, ще оживееш и ще възкръснеш. Ще станеш чист като ангел. Под „девствен " разбирам целувката на Бога , целувката на Христа . Желая в бъдеще всички да имате тази целувка,да станете,да оживеете ,да възкръснете и да кажете : Сега познавам необятната Любов на Бога , на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило. Вие сте Го търсили в миналото, търсете о и сега да Го намерите ! Това е пътят . Друг път няма . И тъй, ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща: Всичко в света се осмисля само при Любовта . Всичко в света се огражда само с Мъдростта .
към текста >>

48. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

Със сестринска целувка теб и сестрите.
За наставления не съм ходила, защото не искам сама да искам, ако вие оттам не пожелаете. Аз не си считам труда това, което го дава Учителят нам, да ви го изпратя. Не зная само дали навреме го получавате. Пиши, пиши, пиши! Мълчанието ти ще го взема като недоволство. Със сестринска целувка теб и сестрите. София, 24.XI.1924 г. Д. Ив. Толева P.S. Ами сестра Цочева защо се потайва - или ме не помни! Поздрав и на брата Боян, хвърли патерицата. 5.
към текста >>

49. V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол

Невена Неделчева

О, за нея питайте Голямата река, която ми го донесе една сутрин, когато Земята трептеше под първата целувка на изгряващото Слънце. О!
Той носеше за мене светлината на деня и звездната омая на нощта. О, вие, които не сте виждали очите му, чуйте: Неговите очи разкриваха светове, из които не се уморявах да ходя. В тях бе и тихата почивка, и сладката омая, и бурята, и ураганът, и огънят на безумната обич. Косите му? О, вие никога няма да ги знаете, защото никога не сте ги милвали и никога не е минавал през пръстите ви свещеният трепет, който кара устните жадно да се търсят и намират... Снагата му. О, за нея питайте Голямата река, която ми го донесе една сутрин, когато Земята трептеше под първата целувка на изгряващото Слънце. О! Приятелки мои, разплетете косите си в знак на безкрайна печал и махнете венците от главите си, за да не увехнат цветята от това, което ще ви разкажа сега. Чуйте ме. Един ден Слънцето угасна и денят потъмня. Звездите изгубиха блясъка си и Луната - вълшебството си. Моята земя се разтърси и рухна всичко, градено на нея.
към текста >>

50. 2. Втора майка

Невена Неделчева

Какво изпитах в тоя момент от тая тъй хубава целувка, не мога да опиша с думи, само помня, че обгърнах шията й с две ръце и плаках, много плаках.
Те, жените, ме оглеждаха, приказваха, но аз нищо не чувах и разбирах. Пред очите ми бе светлата, хубавата, много хубава майка, която ми бе донесла много подаръци, освен новата рокля и чорапи. Вечерта, не помня кога и как, съм заспала с блажената мисъл, че си имам майка, но утринта никога няма да забравя. Когато спях, усещам, че някой леко ме целува по челото. Отварям очи и виждам нея, хубавата ми мама. Какво изпитах в тоя момент от тая тъй хубава целувка, не мога да опиша с думи, само помня, че обгърнах шията й с две ръце и плаках, много плаках. Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея. Оттогава тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси как и какво сме правили в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше. Всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото, като ми казваше: «Мило дете, време е за училище» - но аз никога няма да забравя онази първа утрин, когато в полусън почувствувах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна...
към текста >>

Всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото, като ми казваше: «Мило дете, време е за училище» - но аз никога няма да забравя онази първа утрин, когато в полусън почувствувах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна...
Когато спях, усещам, че някой леко ме целува по челото. Отварям очи и виждам нея, хубавата ми мама. Какво изпитах в тоя момент от тая тъй хубава целувка, не мога да опиша с думи, само помня, че обгърнах шията й с две ръце и плаках, много плаках. Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея. Оттогава тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси как и какво сме правили в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше. Всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото, като ми казваше: «Мило дете, време е за училище» - но аз никога няма да забравя онази първа утрин, когато в полусън почувствувах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна...
към текста >>

51. 7. ВЕСЕЛА СЛУЧКА

Милка Периклиева

В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.

Една вечер, една-единствена вечер, той решил да си открадне една целувка.
по шосето за Изгрева. Той вървеше по крайната пътека на гората и с уста свиреше романси. Аз пък вървях по шосето вдъхновена и, направо казано, чувствувах се щастлива. Стигнехме ли до Изгрева, вдъхновени се разделяхме. Той тръгваше надясно, а аз - наляво. Една вечер, една-единствена вечер, той решил да си открадне една целувка. Когато минахме мостчето и стигнахме до поляната пред салона, той неочаквано се наведе до лицето ми. В този момент, като по чудо, изгасна и светна лампата на балкона на Учителевата стая. Страшно се смутихме и двамата. - Бре, Учителят ни видя! - прошепна братът, и без да усетим, тръгнахме, той - надясно, а аз - наляво.
към текста >>

52. 4.3.11. Един следобед при писателя-поет

ТОМ 24

На раздяла аз неволно дадох братска целувка на Ватралски, доволен от приятно прекараните при него два часа и трогнат от всичко онова, що видох и чух.
Преди всичко правда! Искаме ли да си създадем благоденствие в домът, в общината, в държавата, нека се ръководим в живота от правда и истина. Свети ли светилник в живота ни, правото и истината, ще дойде редът, ще ни въодушеви и ще сгрее сърцата ни любовта. И ще дойде онова Божие царство на мир и на благоденствие, което Спасителят дойде да въдвори на земята. Това е копнежът и на поета Ватралски, който търси поезия не в безсмислени поетически брътвежи, а в истината, правото, любовта и справедливостта, които са истинската поезия на живота за щастие и мир между хората. На раздяла аз неволно дадох братска целувка на Ватралски, доволен от приятно прекараните при него два часа и трогнат от всичко онова, що видох и чух.
към текста >>

53. 9. УЧИТЕЛЯТ ЗА УБИЙСТВОТО, НАСИЛИЕТО И ВОЙНИТЕ; 9.1. ОПИТ ЗА УБИЙСТВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ВОЙНАТА 1914-1918 г.

ТОМ 25

Не го ли извършите, ще ви изпратя на небето, всички светии ще ви дадат братска целувка, че сте изпълнили закона на Божията Любов... " ------------------ [1]Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г.
" Няма друг Бог, като Бащата на Христа. Той повдига човечеството и сегс в сърцата на хората иска да произведе нещо, за да ги избави от най-големите злини. Искам да бъдете герои! Не искам да казвате дали моята проповед е свързана или не, но искам да запомните едно: Убийството е най- големият грях, който може да извършите. Извършите ли го, това е най- голямото престъпление. Не го ли извършите, ще ви изпратя на небето, всички светии ще ви дадат братска целувка, че сте изпълнили закона на Божията Любов... " ------------------ [1]Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г. - виж: Новият човек. София, 1947, с. 142-144, 146-148, 150, 150-152.
към текста >>

54. 12.2. НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ

ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: Неделна беседа; 13 март 1921 г.

ТОМ 25

" Целувката не е израз на любов.
- Откъде ще дойде яденето? Между вас има много страхливци, но аз съм приготвил топуза си и за мъже, и за жени, ще святкам с него, дето завърна. Очите ви ще светнат на четири. Не сте ме виждали, как дигам топуз, като Крали Марко. Като ви ударя един път с топуза ще кажете: "Любовта живее в сърцето, в душата, в ума и в духа ми, познах те Господи." Жената за да изрази любовта си, казва: "Дай, милички, да те целуна! " Целувката не е израз на любов. На вода ще станеш ти и мъжът ти. Новото учение казва: "Нека разберат българите, че пътят на спасението е само чрез абсолютната чистота в живота им." Ако разберат учението, добре; ако не го разберат, пак добре. Вие, които ме слушате, ме разберете, направете опит върху това. което ви говоря. Това иска живия Христос, Когото аз съм виждам.
към текста >>

55. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

ТОМ 25

Понеже аз нямах брада, моят войник ме прегръщаше и аз го целувах право по устата и той после ме целуваше и усещах една голяма приятност от прегръдката и целувката на своят господар.
Аз забелязах, че всички пленници бяха с черни лица и брадички като на козел. Само аз бях с бяло лице и без брадичка. И когато войникът викаше своя пленник да дойде при него, той го хващаше за брадичката и го теглеше към себе си. Тогава пленника целуваше войника по устата и войника целуваше своя слуга. Но забелязах, че на пленниците не им беше приятно да ги хващат за брадите и да ги приближават към себе си. Понеже аз нямах брада, моят войник ме прегръщаше и аз го целувах право по устата и той после ме целуваше и усещах една голяма приятност от прегръдката и целувката на своят господар. Аз бях красиво и младо момче, около 20 годишен и приличах по красота на своят господар, само че по-слаб и по-млад от него." Това беше видението, което видях, но не разбирах значението му. След дълги години като размишлявах върху скритата част на видението, даде ми се да разбера вътрешният смисъл на видението. На слугите не им било приятно да ги теглят за брадите - до това време нямаше открита Окултна школа. Учителят държеше общи беседи. С идването на Белите братя в България се откри школата за Общия и Специалния (Младежки клас) -1 922 г.
към текста >>

56. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Цялата ми душа е целувка.
Цаню й говорил изпърво. И Той излиза на двора - Човекът. Целуват Му ръка. Душата ми е пленена. Ръката ли Му да целуна!? Цялата ми душа е целувка. Приближавам се с бавни стъпки. Гледам Го. Познат, да, близък и познат. Къде съм Го виждала? И гласно изговарям пред Него: „Вие сте ми много познат.
към текста >>

57. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Божествена целувка по ранено сърце, по разплакани от щастие бузи.
Луната е цяла над нас. Върху гърдите му чувам сладкия ритъм на дивното му сърце. Защо не съм се обадила? Защо не съм пратила ein Zettel. [(нем.) бележка] ' Той щял да излезе, той, честният, доблестният Richard щял да ме въведе вътре. Божествена целувка по ранено сърце, по разплакани от щастие бузи. Божествена Любов - бъди благословена. Остани за дълго, завинаги при мен! Richard е мой и аз негова. Не съществува Kette. Душите ни са над всички земни вериги.
към текста >>

58. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Всяка дума е милувка, сякаш и целувка.
Лично мене -препоръчано писмо. Луда от радост скачам на тънките си крачка. Отварям плика, маркиран с Борисовия лик. Красив почерк, красиво написано от начало до край, особено красиво. Обична... Той ме нарича обична. Всяка дума е милувка, сякаш и целувка. Моето писмо от Бъта Баня се скитало много. Чакало в Търново, после във Варна и пак в Търново. Ето го и самото съдържание на милото писмо. (Прилагам писмото) Той знае, че съм вече здрава и пр. пр. Пия прясно сварен пелин, що всяка сутрин милата сестра Матеева ми носи да пия и се .доочистя”.
към текста >>

Вдигам ръка да се избърша от тази, болна, нечиста жена, но не - пак този глас: - Това е най-чистата целувка - това е Христовата целувка.
Вземам вързопа с едната ръка, а с другата водя нея, еврейката Дуда. Тя не знае български - или тук-таме. Прала цял ден някъде и сега се връща у дома с тази тежичка бохчичка. Оставям я на тротоара. Тя ме целува по бузата. Вдигам ръка да се избърша от тази, болна, нечиста жена, но не - пак този глас: - Това е най-чистата целувка - това е Христовата целувка. Да, при Дуда ще ида и днес. Това бе тогава, отдавна, не помня кога. Наближавам „къщата” - срутена пустош. Вместо стени чували и скъсани рогозки. Кално, хлъзгаво, поледица, мраз.
към текста >>

59. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Според него любовта е целувка.
Но тая мой непозната приятелка, но тая голяма и велика Душа, която през рамото ми е надникнала и прочела тъжните редове. - Добринке, ти ми посочваш истинския идеал на жената. Аз искам бездруго да стана като тебе и да обичам докрай всички Крумчовци, макар и да полъгват... Сега не желая той да идва. Нека не идва дълго, дълго време. Защото Добринка ме посети и ми показа истинска обич. Според него любовта е целувка. Според Добринка любовта е жертва. Обичам формулата на Добринка. Искам по нейния път да вървя. Дали не иска той да ме превъзпита в оная учена българка, която треперела за българското реноме. Може би нейният морал е по-висок от тоя на Добринка и Учителя.
към текста >>

Като лебед си проточва шията за целувка към него.
Где си, Господи, виж оскърблението ми! Да, Ароне, брате Ароне, аз ще изляза от това „надничарско” поле, където твоите лъжи и клетви ме тикат и ще отида работница в друго поле, където ще ме благославят. А ти! Господ да те съди. Как се надува красивата му пременена госпожа! Като лебед си проточва шията за целувка към него. Високомерно минава край мене и пее най-сладката братска песен: „Благославяй, душе моя, Господа! ” На тях им се пее, нам се плаче. Влязоха в братството да се спасят от своята еврейщина, уви, тя се е сраснала за тях и вечно с тях ще си остане. Напред без страх! Бог е с мен!
към текста >>

Соничка и Здравка едвам ме поздравяват, може би за него, може би мислят, че съм леко момиче, а те не знаят какви угризения ми струва всяка целувка, всеки нищожен дар.
И той!... Идва посред нощ, когато кръста ме боли от седенето права цял ден до машината, той идва да смущава единственото ми благо - почивката. Хазаите ме презират. Те не искат моята дружба. Не ме викат на своите веселби. Соничка и Здравка едвам ме поздравяват, може би за него, може би мислят, че съм леко момиче, а те не знаят какви угризения ми струва всяка целувка, всеки нищожен дар. Паша ме подиграва, че съм разсеяна. Тя мисли, че щом съм голяма на възраст трябва и по-добре да разбирам химията от редовните ученици. Домашните ми ме хулят, че съм оставила „своята вяра”, а съм хукнала на чужд Бог да се кланям. Мара Белчева ме подигра - тая, която Пенчо Славейков обичаше като едно слънце. Може би, тя пак на един нов Пенчо ще покаже своята прелестна усмивка, но мен наведе ниско, ниско главата.
към текста >>

60. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Привет и сестринска целувка на милата ми сестра.
Господ ще Ви помага и ще възрасти тия качества. Само тогава с право ще имате един другар, който никой не ще Ви отнеме. (Пропуснах в моя отчет да Ви кажа, че когато се явих при Учителя, Той обясни още, че трябва да любим само това, което никой не може да ни отнеме.) Имате и моите благопожелания за успешен изпит, тъй че идната година да сте в седми клас, придобила покрай земното и небесно знание. Докато сте заети с изпита не ми отговаряйте. Все пак, ако имате да ми явите нещо важно и бързо, ще очаквам от 12-того нататък. Привет и сестринска целувка на милата ми сестра. В. В. : Добринка Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 14 септемврий 1926 г. Хелмира, сестрице ! „Когато някой каже „унизих се”, тогава е във възвишение.” Писанието. Пристъпвам към изпълнение даденото Ви обещание, да Ви пиша за отношенията Ви с А... Върша това в кратко, тъй като в току-що изминатите дни, духом схващам, че сте разрешили окончателно тоя въпрос.
към текста >>

Привет и сестринска целувка на милата ми сестра.
Вярвам ще ме посветите във всичко, което и на мен би било полезно. Желателно е да ми опишете и някои Ваши забележителни сънища, от сегашно или по-отдавнашно време, които да хвърлят една светлина във Вашия живот. Спомням си, че ми казахте за известни страшни сънища, които Ви плашат нощем. Ако те се случват пак, мисля да Ви съобщя едно предпазително средство, дадено от Учителя преди много години и което струва ми се е известно на малцина. Ще очаквам отговора Ви към 17-того. Привет и сестринска целувка на милата ми сестра. В. В.: Добринка. 27 СЕПТЕМВРИЙ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 27 септемврий 1926 г. Мила Добринке, С ужас ме изпълни писмото Ви от 22 септемврий. И макар че получих и други след това, които приличат на тихо слънчево време след буря и гърмотевици, все пак съм под впечатление на първото и тръпки лазят по жилите ми от него.
към текста >>

Ний доближихме лицата си едно до друго и допряхме най-първо челата си, после носовете и устните ни се сляха в мила целувка.
Присъствующите излязоха и ни оставиха сами. Имахме твърде мил разговор, сред който в моята ръка се намери една перодръжка за писане с мастило и с нея аз прокарах две линии под вашите очи, така както съм ги тук нанесла. [Има рисунка] Веднага Вашето лице придоби една чудна красота. Вие заприличахте на нашата малка сестра Еленка Сотирова, която вярвам познавате. След това Вие отрихте следите от мастилото, но красотата остана. Ний доближихме лицата си едно до друго и допряхме най-първо челата си, после носовете и устните ни се сляха в мила целувка. Всичко това за мен беше много приятно. Станахме и след това си отидохте. Намерих се в един храм приспособен за кино. Представляваха българската пиеса „Падането на Одрин”. Публика не забелязах, но видях там една жена, която била майката на горепоменатата наша сестра.
към текста >>

Остава да се докоснат „носовете”, да се слеят устните в „целувка”.
Ако е напр. въпроса за някой брат, аз бих му опрала някоя дреха, зашила някъде нещо скъсано или очистила обущата му; още повече, ако е някой небрежен мой съученик, най-невинното - бих обвила с чиста бяла хартия неговата разхвърлена книга или тетрадка, бих неусетно хубаво изострила грубият му молив. Ето такива невинни обноски градят духовното тяло на човека. Като види такава душа тия внимателни дела, които от невиделица идват, в душата си ще възлюби автора. Стане ли еднаж това, идеята е постигната. Остава да се докоснат „носовете”, да се слеят устните в „целувка”. Ако ли се касае за някоя сестра, ще се приближа мимоходом, ще се потрудя да разбера нейният мир, нейните копнежи и ще я насърча неусетно. И колко още начини живота ни представя, за да си помагаме един другиму, да се оглаждаме и хармонираме? А колко е това необходимо, вярвам че разбрахте от школната лекция в последната сряда - 20-того, когато Учителят буквално каза: „Тия, които не можете да търпите, щом се запътите за рая, ето ги, че те Ви чакат пред райските врата.” Т.е. пътя към щастието е запречен от ония, които ние чувствуваме нетърпими. Погодиме ли се с тях, те стават наши сътрудници.
към текста >>

61. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

После ме притисна на гърди в нежна безсмъртна целувка.
[(итал.) моя бяла Коломбина] Иска да ме накаже за лошите писма, които му пиша за „раздяла” и пр. Добринке, не ме плаши с тежки предчувствия! Аз зная, че това прекомерно мое щастие ще се свърши, че той ще си замине, но зная че сега съм безмерно щастлива - щастлива като в омагьосана приказка. Влезнахме в разкошното му обширно жилище. Той ме водеше от стая в стая и палеше ту големи, ту малки ламби. После ме притисна на гърди в нежна безсмъртна целувка. В този миг от горния етаж се чу музика: някой свиреше на пиано. „Чуваш ли, каза той, тази музика е за тебе. Никога преди това не се чуваше музика, но ти дойде и музиката заговори. Всичко се радва, че пак те намерих. Но ти си симфонията на моята душа, като сън си чудна и светла!
към текста >>

62. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Искаше ми се да грабна метлата и аз да нашаря зарад него, или да му подаря нещо много скъпо; уви, няколко нежни думи, целувка по запотеното челце и - няколко изронени сълзи.
Да, скоро ний бяхме заедно. Седях върху един нагрят от слънцето камък, а той изправен до мене милваше косите ми. Сетне наведе с бастуна си една цъфнала акация и ми откъсна един цвят. Колко се радвах! И като се връщах по „Евлоги Георгиев”, видях как едно питомче на сиропиталището метеше двора. Искаше ми се да грабна метлата и аз да нашаря зарад него, или да му подаря нещо много скъпо; уви, няколко нежни думи, целувка по запотеното челце и - няколко изронени сълзи. Щастлива съм! И бих желала всички същества в този миг да са тъй щастливи, както мене! О, мило сираченце с мършавите бузички, какво те чака занапред? Но не, днес е ден на щастие и на радост. Вярно е, че много пъти той нежно ме е запитвал да ми помогне в училището.
към текста >>

63. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

И знаете ли, че първата целувка, която човек си позволи, снема невинността от душата и той тръгва по наклонената площ!
После, колко интересни бяха тия четири състояния между благочестие и страх! Ето че именно на тая последна тема мислех да Ви пиша веднага след завършването на вчерашната част от писмото ми. Колко бих желала, Вий Хелмира, никога да не сте слизала от висотата на благочестието! Или това са болки, до които не бива да се докосваме. Но, сега искам винаги да Ви виждам като благочестива девица! И знаете ли, че първата целувка, която човек си позволи, снема невинността от душата и той тръгва по наклонената площ! В свръзка с това, което Ви писах за нашият висок идеал, нека преживеем в благочестие тия шест години, за да изпълним както Сарра задачата ни спрямо ония, които има да дойдат чрез нас. Какъв ли е резултата от последното Ви жребие? И сега, бях Ви отстъпила на А...! Що ли е Господ определил? Ако Той реши да не се интересувам от Вас, тогава ще се оправдаят надеждите на една друга душа, която страда негде далеч, далеч... Ето, че и днес приказчицата остана неразказана!
към текста >>

64. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.
Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец. Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо. Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците.
към текста >>

65. 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Но и тук ме намериха - нова целувка по челото, по бузите, по устните, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице.
Колко време четох, не зная. Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака. Но и тук ме намериха - нова целувка по челото, по бузите, по устните, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице. Чух думи: ’’Работи в скромност и мълчание, и все ще събудиш някоя душа”. „Вълшебно” -викат. Така ридах аз, сграбчила торбата и гегата си, сама не зная защо. О, Великден Божий! .Асавита” пак се скри в пазвата ми и като че ли там изчезна завинаги.
към текста >>

66. 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.
Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот. Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали. Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”. Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях! Там почиват. Преди да ги настигнем, те вече стават и тръгват.
към текста >>

67. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани.
На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини. Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани. Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност. Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня.
към текста >>

68. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Те мълчаливо приемат моята целувка.
Там няма никой. Никой още не ги е открил. Бързо се цамбурвам вътре и после с тракащи зъби се пека на слънце. Приятна топлинка блика по жилите ми и хвърля руменина - запалва бузите ми. Небето е лазурно - сякаш ме гали... Навеждам се и целувам скалите около мене. Те мълчаливо приемат моята целувка. Мълчание ме обгръща, дълбоко мълчание. Безмълвието на природата ме потапя в неземен мир. Сякаш някой ме люлее в златна люлка и пази да не ме смути. 1 август 1930 г., четвъртък [петък] Горещо е. 35° на сянка.
към текста >>

69. 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Първата си целувка дарява на височините.
Види се, че вече е изтъкала своите губери и черги, изпъстрила е своите китни възглавници' защото е метнала кадифените си губери по ниви и ливади, възглавките си по канари и шубраци, и лъки. Колкото повече се приближаваме при нея, толкоз въздухът става по-свеж и ароматен. Това е първата й лекарска помощ, която тя с две ръце ни подава. Стъпките ни стават по-бодри и отмерени. Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята. Първата си целувка дарява на височините. Пламват бузите на снега от радост и смущение. После радостно простира прегръдка и към склоновете, и долините. Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки. Всички тихо у дома си го канят, на гости да им дойде, при тях да поседи.
към текста >>

70. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Изпратихме го с целувка и варена царевица.
О, но тях, или ги няма, или са в оскъдно количество. Но всред най-приятното спокойствие, неочаквано, изведнъж гръм! Война! Пръв си отиде алжирският годеник. Почна слизането. Изпратихме го с целувка и варена царевица. Той е весел, като че ли отива на банкет. Но Жанините красиви, големи очи плуват в сълзи. Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т. VII, сн. 43]. Дини, много дини натъркаляхме в техните вагони.
към текста >>

71. 140. Творчеството на Сава Калименов след 9 септември 1944 г. Статията „Мисията на България”

Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове - истинските духовни водачи - на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото - на истински новото в живота.
За осведомление поместваме „Мисията на България” от вестник „Братство” брой 282 от 22.IX. 1941 г. СТАТИЯТА „МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 282, 22.09.1941, с. 1. Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове - истинските духовни водачи - на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото - на истински новото в живота. В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са смеели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма. В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново", шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божествоното Ново, което по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова. Днес ние, хората, ние, българите, всеки един от нас сме изправени пред велик, съдбоносен избор. Ние трябва да избираме между човешкото и Божественото!
към текста >>

72. 2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Предателство и братоубийство, целувката на Юда, отровата на змията, въжето на палача, ножа на убиеца.
Ако роптаете против злото, ЗАЩО ГО ДЪРЖИТЕ В СЕБЕ СИ? " УЧИТЕЛЯТ /,Да възлюбиш Господа" - с. 158/ Но толкова зло, толкова страдания има в живота! Толкова заблуждения, падения, грешки! Толкова жестокости, насилия и безумия човешки! Предателство и братоубийство, целувката на Юда, отровата на змията, въжето на палача, ножа на убиеца. Насилия и робство. Сляпа човешка гордост и надменност. „ПРАВОТО" на силния, потискането на слабия. Невинни жертви за Доброто. Безумието на войната.
към текста >>

73. 3. Идвайте светли души. 3.1. Идвайте светли души.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

С братска прегръдка, със свещена целувка нека ознаменуваме новия Ден, нека ознаменуваме нашето единение, нека осветим нашето Дело; служене на Великото и Красивото, на Истината и Свободата, на Любовта и Мъдростта - служене на Бога!
Сейте великото, святото, вечното! Сейте Божественото Семе! Великият Химн на Любовта започва! Великият Химн на Любовта е започнал! Великият Божествен Химн на Любовта претворява света! С братска прегръдка, със свещена целувка нека ознаменуваме новия Ден, нека ознаменуваме нашето единение, нека осветим нашето Дело; служене на Великото и Красивото, на Истината и Свободата, на Любовта и Мъдростта - служене на Бога!
към текста >>

74. 3.14. Брястът

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ